1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 902-01-67, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2019 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 75


На 29 януари 2020 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 902-01-67, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2019 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2019 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.25 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден!
Колеги откривам заседанието.
Кворум имаме, част от колегите поради закъснението, са на заседания на други комисии.
Първо, да гласуваме дневния ред, който Ви е раздаден предварително:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 902-01-67, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2019 г. -- за първо гласуване. Тук сме водеща комисия.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2019 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема единодушно.

Представям Ви новия заместник-председател на нашата комисия – господин Петър Петров.

По точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 902-01-67, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2019 г., за първо гласуване.
Наши гости са:
от Министерството на икономиката: Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката, Силвана Любенова – директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“, и Екатерина Пиперева – държавен експерт в дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“;
от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор: Павлина Данаилова – главен секретар и Петя Маринова – директор на Дирекция „Административно-правно и информационно обслужване“;
от Асоциацията на индустриалния капитал в България – Теодор Дечев.
Госпожо Иванова, много накратко. Мотивите ги имаме, чели сме ги внимателно – имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛИЯ ИВАНОВА: Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложеният законопроект е свързан с изпълнение на Решение № 704 от 2018 г. на Министерския съвет за приемане на мерки за трансформация на модела на административно обслужване. Почти всички промени са свързани с намаляване на административната тежест на бизнеса, като някои от сроковете за изпълнение на административните услуги от подзаконовите са включени в Законопроекта. Също така със Законопроекта се определят точно сроковете за някои административни услуги. Предвижда се служебно начало и служебна проверка във връзка с някои заявления за предоставяне на услуги. Малка част от законопроекта е свързана и с прецизиране на разпоредби на Закона, свързани с неговото прилагане.
Предлагам да подкрепите законопроекта. За допълнителни въпроси моите колеги са на разположение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: За колегите само ще прочета един текст от мотивите: „Законът за ограничаване на административното регулиране и административният контрол върху стопанската дейност изисква сроковете, в които административният орган трябва да се произнесе, да бъдат регламентирани в закон“. Затова днес се налагат всички тези поправки да излязат от наредбата и да влязат в Закона. Това е обоснование за необходимостта от приемане.
Колеги, народни представители, имате ли въпроси към вносителите? Не виждам.
Моля, който е „за“ т. 1 от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, № 902-01-67, да гласува.
Гласували: „за“ – 18, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите е приет на първо четене.

По втора точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-69, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2019 г., за първо гласуване.
Гости от Министерството на околната среда и водите са: Атанаска Николова – заместник-министър, Боряна Каменова – директор на Дирекция „Политики по изменението на климата“, и Венета Борикова – експерт в Дирекция „Политики по изменението на климата“.
Не сме водеща Комисия, затова ще ни е интересно да чуем как са минали дебатите във водещата Комисия.
Вносителите, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Днес е на разглеждане законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на изменението на климата. Този закон е приет през месец март 2014 г. и всъщност основната цел на Закона е да даде общата правна регламентация на обществените отношения, свързани със изменението на климата.
Текущото предложение за закон за изменение и допълнение е в резултат на изключително интензивните както на международно – имам предвид световно, така и на европейско ниво дипломатически преговори, последващи промени в европейско законодателство, свързани с прилагане на Парижкото споразумение от 2015 г. и постигане на целите, които Европейският съюз си постави за намаляване на въглеродните емисии.
В рамките на предлагания закон за изменение и допълнение се транспонират последните промени на европейското законодателство, най-вече във връзката с прилагането на правилата на четвъртата фаза на Европейската схема за търговия с емисиите в периода 2021 – 2030 г.
Какви са промените, които се въвеждат с Проекта? Предимно са свързани с процедурата и начина на определяне на безплатните квоти за емисии на парникови газове за операторите на инсталации в Европейската схема за търговия с емисиите, така че да се постигне крайната цел, която си поставя Европейския съюз, като цяло по отношение на Схемата за търговия с емисиите, намаление на парникови газове с 43% през 2030 г. в сравнение с базовата година 2005–та.
Също така безплатното разпределение на квоти за индустрията се запазва, но се налагат промени в трите основни аспекта, които ги определят, а именно: показателят за специфични емисии, класификация на секторите и нива на активност. Заложено е по-често съгласуване на разпределението на безплатните квоти към действителното ниво на активност на инсталациите, което ще гарантира да се оказва подкрепа на предприятията и секторите, които са в реален растеж. Списъкът със секторите под риск от изтичане на въглерод е ревизиран, като най-застрашените от изтичане на въглерод сектори получават 100% безплатни квоти, докато тези, които могат да прехвърлят значителна част квоти в цената на продукта, безплатните квоти са до 30%.
Също така за енергийния сектор, което е важно за България, продължава действието на съществуващата дерогация за електропроизводителите, така че да получават безплатни квоти. Намалява се и административната тежест за операторите на инсталации, които отделят под 2500 т еквивалент въглероден диоксид годишно, като им е предоставена възможност да бъдат изключени от обхвата на Европейската схема за търговия с емисии. Потенциалните инсталации, които могат да се възползват от тази дерогация, работят в областта на производството на керамични продукти, производство на енергия за собствени нужди, металургия, дърводобив и дървопреработване.
Също така е дадена възможност на доставчиците на течни горива и енергия за транспорта да могат да изпълнят задълженията си за спестяване на емисии нагоре по веригата, тоест на местата, където се добива нефт и газ посредством реализирани проекти от началото на месец януари 2011 г.
В заключение с предлагания законопроект за изменение и допълнение се постигат основните цели, а именно изпълнение на задълженията на Република България по Парижкото споразумение, хармонизиране на вътрешното законодателство с изискванията на Директива (ЕС) 2018/410, оптимизиране на разходите за намаляване на емисиите парникови газове и насърчаване на инвестициите в проекти и технологии, свързани с намаляване на емисиите парникови газове, и облекчаване на административната тежест за операторите.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Господин Дечев.
ТЕОДОР ДЕЧЕВ (представител на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Спомена се, че Икономическата комисия не е водеща, но би било хубаво да изиграе водеща роля по един конкретен въпрос, който, надявам се, няма да предизвика дебати на политическа и идеологическа основа, а той е напълно прагматичен. Става дума за това, че в крайна сметка измененията в Закона би трябвало да спомогнат за въвеждането на механизъм за компенсация на индиректните разходи и в крайната цена на електрическата енергия в България. Това е един въпрос, по който съществуват така наречените насоки на Европейската комисия за мерки за държавна помощ в контекста на Схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове. Тези насоки са от 2012 г. Общо взето европейските държави – повечето от тях, се възползват от 2013 г. от тези възможности. В крайна сметка, макар и с определено закъснение, би трябвало българската икономика да може да се възползва от този механизъм.
Ще кажа съвсем накратко, както са формулирани в консолидираното становище на Асоциацията на организациите на българските работодатели – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, от месец юли миналата година. Главният въпрос е, че в Закона за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата трябва да се даде правомощие на министъра на икономиката да издаде нарочен подзаконов нормативен акт – предполага се наредба, която да уреди условията и реда за предоставяне на споменатата вече държавна помощ, и тук има четири изречения, от които първото може би е най-важното и аз затова ще го прочета дословно, после ще дам и оригиналния текст.
Това, което беше обсъждано и в работната група, и между социалните партньори, и между изпълнителната власт и социалните партньори, тъй като тук общо взето, без да говоря от тяхно име, мисля, че и синдикатите са на същата позиция, трябва на законодателно ниво да се предвиди възможност за финансиране на компенсационен механизъм – най-важното, без да се посочва конкретен процент от приходите от търговия с квоти и емисии, който до се използва за компенсиране на предприятията.
Тук аргументът най-вече е регулаторната целесъобразност при изготвяне на решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране, когато утвърждава цени в сектор „Електро-енергетика“. Оттам нататък трябва да се отбележи, че Механизмът трябва да бъде преразгледан и продължен за новия период от фаза 4, който е 2021 – 2030 г. Сега той трябва да действа в регулаторната година 2019 – 2020-та вече след ревизията на насоките на Комисията. Механизмът ще може, надяваме се, да продължи и занапред.
За сведение на народните представители работната група беше изчислила, че този механизъм за компенсиране, който трябва да се приложи за регулаторната 2019 – 2020 г. и до края на календарната 2020 г., ще бъде с ориентировъчен размер на помощта около 33 млн. лв. годишно.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Дечев, притеснявам, че това е съвсем друг Закон.
ТЕОДОР ДЕЧЕВ (представител на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Съвсем не е.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не. Това не е в този закон.
Това също е Закон за климата и ние сме водеща Комисия. Мина при нас на първо четене, мина през залата на първо четене, прехвърлихме го на Министерството на икономиката за нотификация в Брюксел. Касае се за 33 млн. лв. по списък, разпределени от държавна помощ, за които обаче трябва да получим разрешение от Брюксел, но е съвсем друг закон.
ТЕОДОР ДЕЧЕВ (представител на Асоциацията на индустриалния капитал в България): Господин Председател, сигурно е така, но, четейки това, което ни беше изпратено, ние с безпокойство констатираме, че отново се говори за проценти,…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Два отделни закона са и двата закона са за климата.
ТЕОДОР ДЕЧЕВ (представител на Асоциацията на индустриалния капитал в България): …а там където се говори за проценти, знаете, че имаме основанието да напомним какво сме говорили.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата.
Вносителите, имат ли да добавят нещо? Ако имате? Ако нямате, не се притеснявайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Да направя едно уточнение. Действително и с последните промени в европейското законодателство съществува тази възможност всяка държава членка да създаде собствен механизъм за компенсиране според нуждите на държавата и според спецификите на държавата. Но абсолютно сте прав, че това е тема, разглеждане в друго предложение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Това беше мое предложение. Трябваше Вие да се работите по него, Вашето Министерство или Енергетиката. Вие го дадохте на Икономиката и след което дойде при нас. Няма проблеми, запознати сме.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАСКА НИКОЛОВА: Действително нашите експерти са участвали в работната група, която представи, изготви този проект на Закон за изменение и допълнение, водещо беше Министерството на икономиката и, както Вие правилно споменахте, той вече е за разглеждане в Народното събрание.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Въпроси към вносителите? Не виждам.
По т. 2 от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата, № 902-01-69.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване изменението на климата е приет на първо четене.
Както и във водещата Комисия, прие се с пълно единодушие.
Благодаря Ви.

По точка: РАЗНИ.
Другата сряда имаме отново заседание. Ще бъде Законът за туризма.
Закривам заседанието.

(Закрито в 14.45 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев



Стенограф:
Любка Самодумова