Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по икономическа политика и туризъм
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 054-01-87, внесен от Маноил Манев и група народни представители на 3 септември 2020 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за виното и спиртните напитки, № 002-00-44, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2020 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 93


На 30 септември 2020 г., (сряда) от 12.00 часа в зала 3, Източно крило, пл. „Княз Александър І” № 1 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 054-01-87, внесен от Маноил Манев и група народни представители на 3 септември 2020 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за виното и спиртните напитки, № 002-00-44, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2020 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 12.00 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден, колеги! Имаме кворум. Откривам заседанието.
Колеги, изтеглихме заседанието по понятни причини.
Дневният ред бе раздаден предварително.
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 054-01-87, внесен от Маноил Манев и група народни представители на 3 септември 2020 г. -- за първо гласуване. Не сме водеща комисия.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за виното и спиртните напитки, № 002-00-44, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2020 г. -- за първо гласуване. Не сме водеща комисия.
3. Разни.

Имате ли други предложения по дневния ред? Няма предложения.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред се приема единодушно.

По точка първа от дневния ред - Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 054-01-87, внесен от Маноил Манев и група народни представители на 3 септември 2020 г.
Давам думата на един от вносителите – господин Манев.

МАНОИЛ МАНЕВ: Ще бъда много кратък.
Колеги, това е законопроект, който внасяме с колеги и има две основни части. Една част е свързана с това, че в България има традиция, има исторически зависимости с колекционирането, притежаването, носенето на оръжие. Това е една част на законопроекта. Там решаваме едни тежки проблеми на хората, които се занимават с колекциониране, с възстановки и така нататък. Това е за придобиването на оръжия – копия на оръжия с предно пълнене до 1900 г. да могат да ги придобиват, да могат да ги поръчват да им ги произвеждат оторизирани майстори-специалисти и така нататък. Това е много важен законопроект, защото той съдържа едни срокове, които най-накрая трябва да бъдат решени. Вече нито Ковид кризата, нито нещо друго е способно да решава тези проблеми. Ние трябва да ги решим законодателно.
Втората част, тази заради която всъщност, предполагам, че сме пред тази авторитетна Комисия, пред която ми е малко напрегнато да говоря. Става въпрос за изправянето на законността при контрола за производства на оръжия. Има Европейска директива според която беше направен Законът за оръжията и боеприпасите, който в момента действа, която е категорична, както и нашият закон е категоричен, че Министерството на вътрешните работи не може по никакъв начин да се занимава с оръжия, които се произвеждат за други цели, освен за граждански цели, най-общо казано. Не влизам в професионалните терминологии. Всичко армейско, което се произвежда, всичко което не е свързано с гражданското оръжие не може да бъде под контрола на Министерството на вътрешните работи. В тази връзка е нашето законодателно предложение. Това изискване да бъде спазено и всъщност последният документ да бъде издаван с подписа на министъра на икономиката.
Колеги, за да поправим част от нещата, които не бяха разбрани при първото обсъждане на Законопроекта, става дума за следното: ние поискахме работна карта как се прави проверка на едно оръжейно предприятие, в която работна карта стана ясно, че всички проверки по това производство се извършват от комисиите към Министерството на икономиката и всички отделни представители по ЗУТ, по безопасност на труда, по химическите проблеми и така нататък се извършват от специалисти експерти, които дават своите становище в Комисията и накрая подписва министърът на вътрешните работи в момента. Това нещо трябва да стане от министъра на икономиката. Това е смисълът на предложението. Не се променя нито моделът на проверки, нито съставите на комисията, нито експертните състави, нито специалистите, нито редът по който ще се прави. Просто завършващият документ трябва да излезе от Министерството на икономиката и министъра на икономиката.
Накрая за да завърша, след обсъжданията с Министерството на вътрешните работи, с Министерството на икономиката, в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ние поехме абсолютния ангажимент, поемат го и тук в тази комисия, за протокола, че между първо и второ четене в широки работни групи ще бъдат изчистени текстове и терминология, защото това е изключително важно за тази част на Законопроекта. Колегите бяха така добри да ни убедят в тази посока и ние поемаме абсолютния ангажимент, че ще има такива работни групи, на които двете министерства ще изпратят своите експертни екипи, включително и ДАНС и ще направим, така че законопроектът хем да е действащ, хем да е в синхрон със законодателството ни.
Благодаря Ви много.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, преди да дам думата на двете министерства за протокола наши гости са:
от Министерството на вътрешните работи: Милко Бернер – заместник-министър на вътрешните работи, комисар Веселин Младенов – началник отдел „Охранителна полиция“, главен инспектор Ангел Димитров – началник сектор „Контрол на общоопасните средства“, Дамян Дамянов – полицейски инспектор І-ва степен, Христина Маркова – главен юрисконсулт и Ева Венева – главен юрисконсулт в Дирекция „Правно-нормативна дейност“;
от Министерството на икономиката: Цветелина Панчева – държавен експерт в Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ и Десислава Дойчева – държавен експерт в Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“.
Господин Заместник-министър, имате ли да добавите нещо? Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО БЕРНЕР: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! По същество няма какво да добавим. Поддържаме предложението за изменение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, така, както беше представен.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: От Икономиката? Заповядайте. Вие в рамките на осем дни дадохте две различни становища. Първо, го отхвърлихте, а след това, го приехте.
ЦВЕТЕЛИНА ПАНЧЕВА (държавен експерт в Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Министерството на икономиката приема принципно Законопроекта. Радваме се, че колегите от Министерството на вътрешните работи заедно с народните представители се съгласиха да има такава работна група, където да изчистим неяснотите по Закона.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Аз имам само един принципен въпрос към колегите от двете министерства. Сега ще има работна група, защо се налага народни представители да внасят законопроект, който касае чисто административни неща, доколкото ни представи господин Манев, промяна в Закона, що касае контрола на производството, а не се прави от Вас? Защо досега сте отлагали този въпрос, или защо сте го пренебрегвали?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Въпросът е към Министерството на вътрешните работи и към Министерството на икономиката.
Заповядайте.
МАНОИЛ МАНЕВ: Аз под формата на реплика ще Ви отговоря, колега. Осем месеца в работни групи към министерствата се работеха тези текстове, но поради смяна на екипи в едно от министерствата законодателната инициатива вече беше проблем, а имаме срокове, които ни притискат. Има искания, да го кажа аз народният представител, за сроковете, които вървят по закона - шестгодишни, едногодишни от предприятията и те трябва да получат подпис, в момента Министерството на вътрешните работи не може да даде тези подписи, защото Законът ги ограничава, а няма предприети действия кой да подпише и това е целта да се опитаме да наваксаме като срокове.
Това е моят отговор. Колегите не знам какво ще отговорят.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МИЛКО БЕРНЕР: Тези въпроси, както казахте Вие, никога не са били неглежирани. Проблемите в Закона за оръжията, боеприпасите … не са забелязани миналата седмица или преди месец. Те отдавна стояха на вниманието ни и имаше доста подготвителна работа преди да стигнем до конкретните предложения и конкретните текстове. Беше необходимо известно технологично време. Това в съчетание с изложението от уважаемия господин Манев, доведе до това, не бих го нарекъл, забавяне, но до достигане на подходящия момент за внасяне на тези предложения.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други въпроси?
Заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз имам един въпрос към колегата за малко повече разяснения по първата част на промените в Закона, защото съм се интересувал и съм говорил с служба КОС, които са по районите и не са много запознати с тези промени. Малко повече разяснения да ни дадете за поръчката и съответно производството на тези реплики, които са до 1900-а година.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, за отговор.
МАНОИЛ МАНЕВ: В тази връзка, тук вече съм в свои води и ми е много по-леко, става въпрос за следното: към момента действащото законодателство определя копията и произведените със съвременни материали копия на оръжия, включително и на преднопълнещи, разделнопълнещи и така нататък с черен барут, които са без значение от какъв модел до 1900 г. или някоя друга година да бъдат на абсолютен разрешителен режим. Това практически е невъзможно за изпълнение поради една проста причина, че голяма част от този вид оръжия се произвеждат от майстори, тоест не от завод, не от фабрика, а от майстори със съответните регистрации и така нататък, и така нататък. Когато тези майстори произвеждат този вид оръжия самият разрешителен режим е за нещо, което още не е произведено, тоест трябва да кандидатстваш за разрешение за придобиване на такова оръжие, което го няма още. В тази връзка ние решаваме проблема по следния начин: копията на такива оръжия модели до 1900 г. сега ще могат да бъдат придобивани без да се кандидатства с разрешителен режим, а когато решат да ги използват за разрешените по Закона два случая – единият за спортни цели, другият за културно-исторически цели, тогава ще се предприемат действията към служба КОС. Ако слезем на по такова ниво можем да кажем примерно, че на Жеравна майсторите показват свои оръжия. Там не можеш да го закупиш при сегашния вариант поради простата причина, че трябва да го регистрираш по много тежка процедура. Сега това се опростява, но в момента, в който решиш, че това трябва да излезе от вкъщи и да се ползва по някакъв повод тогава минаваш на другия режим.
Втората част на законопроекта, което е много важно и което искам да стане достояние на всички Вас и чрез Вас на нашите граждани, избиратели, Ваши, наши е следното: има един текст в Закона, който върви не знам от колко години, не знам от колко закона, който позволява в момента, даже не позволява, а задължава исторически оръжия да бъдат унищожени, с нанасянето на маркировки, с нанасянето по тях на корекции и така нататък – дори и за оръжия, които са в музеите. Това ги унищожава, неслучайно използвах думата, защото просто те ги унищожават като културно-историческа ценност. С този законопроект ние решаваме въпроса по тази тема и този проблем също се решава, че тогава когато е невъзможно без да се нанесе вреда на такова историческо оръжие, което е историческа ценност, то да не подлежи на този вид физическа намеса от органите или от някой, който е оторизиран да го прави. Този въпрос, колкото и да е незначителен за Икономическа комисия в общи линии за хората, които се занимават с това, а и за всички български граждани е много важен.
Аз ще Ви дам един пример: ако в един музей стои пушката на Левски или на Ботев, или на някой друг наш герой и ние тръгнем да рисуваме по нея цифри или да я затапваме или да пробиваме, заваряваме това нещо вече изчезва като запазен исторически артефакт. Това е целта на всичко.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други въпроси?
Аз по-скоро от въпроса на колегата Димитър Данчев в друг аспект го разглеждам. Един анализ правихме преди няколко месеца и се оказа, че до третата година на този Парламент две трети от всички законопроекти, които гледаме са внесени не от Министерския съвет, а от народни представители. Тази тенденция от година на година, от парламент на парламент да се увеличава активността не на Министерския съвет, а народните представители за мен не е много нормално, но в края на краищата разбрахме какъв е поводът – бърза се.
Колеги, имате ли още въпроси да задавате или да преминем към гласуване.
Не сме Водеща комисия, а доколкото знам водещата комисия е приела Закона.
Аз предлагам по точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 054-01-87, внесен от Маноил Манев и група народни представители на 3 септември 2020 г., моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 12, „против“ – 8 и „въздържали се“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия е приет за първо четене.
Първа точка от дневния ред е приета във вида, в който е предложена от вносителите.
Благодаря Ви за вниманието.

Преминаваме към точка втора от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за виното и спиртните напитки, № 002-01-44, внесен от Министерски съвет на 11 септември 2020 г., за първо гласуване.
Не сме водеща комисия. Водещата комисия е отхвърлила закона. Сега ще видим как ще мине гласуването при нас. Те ще го преразглеждат доколкото разбирам, добре.
За протокола наши гости са:
от Министерството на земеделието, храните и горите – доктор Лозана Василева – заместник-министър на земеделието, храните и горите, Калина Тутева – държавен експерт в Дирекция „Пазарни мерки и организации на производители“ и Милена Кирилова – главен юрисконсулт в Дирекция „Правни дейности и законодателство на Европейския съюз“;
от Изпълнителната агенция по лозарство и винарство: Красимир Коев – изпълнителен директор;
от Министерството на икономиката: Цвета Димитрова – началник на отдел в Дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол“ и Гергана Славова-Петкова – държавен инспектор в Дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол“;
от Националната лозаро-винарска камара: Мирослав Каракашев, експерт, от когото получихме становище, но не го виждам.
Колеги, дадени са Ви становищата. Имате думата.
Може би първо вносителите, като само ще Ви моля да не ни четете мотивите, защото идват министри, заместник-министри и започват да четат. Имате ли освен това, което е вкарано в мотивите да допълните? Имате ли нещо, свързано с обструкциите, предложенията, писмата, които сме получили от Камарата и от други места?
Колеги, имате думата.
Да задам аз един въпрос, преди седем или осем години приехме закон, защо сега се налага пак да приемаме закон, а не ЗИД?
КРАСИМИР КОЕВ (изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозарство и винарство): Уважаеми дами и господа народни представители! Законът за виното и спиртните напитки имаше вариант, който преди четири години беше разработен. При нотификацията Брюксел го върна със становище, че в частта „Спиртни напитки“ са преразказани регламентите и даде задача да не бъдат преразказани текстовете, а просто да бъдат направени препратки към всеки член от съответния регламент. Съответно колегите от Министерството на икономиката бързо направиха своите поправки, но в крайна сметка впоследствие, знаете, че законодателната рамка и на Министерския съвет общо взето е, когато някой закон приоритетно трябва да постъпи от страна на земеделието, нашият беше готов, мина и оценката за въздействието, също така абсолютно всички обществени обсъждания, просто си изчакахме реда. Сега преди две години отново започнахме вече тези текстовете, които са остарели и трябва да се хармонизират съобразно европейските регламенти, в които има промяна и най-вече за отнемане на тази административна тежест, която в практиката е показал старият закон, че някъде не върши работа, затруднява, увеличава сроковете или пък утежнява по някакъв начин дейността на самите лозари, винопроизводители и производители на спиртни напитки и абсолютно сме ги изчистили, както с Министерството на земеделието така и с Министерството на икономиката и всички, които имат касателство към този закон. Това мога да кажа. Мога да отговаря на допълнителни въпроси ако има.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата за въпроси.
Аз имам въпрос. Предполагам, че сте чели писмото на Лозаро-винарската камара. Има един текст, който ще помоля да го коментирате, може би, заместник-министъра или, господин Коев, Вие. „В тази връзка следва да се има предвид, че настоящият законопроект отново не е нотифициран по надлежния ред съгласно изискванията на Директива (ЕС) 2015/1535 …“ и така нататък. „Това само по себе си носи съществен риск от предприемане на нова процедура за нарушаване на правото на Европейския съюз…“ и така нататък. Така ли това, което е написано и каква е Вашата реакция?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Искам да Ви уверя, че сме спазили процедурата. Предложеният проект е одобрен от Министерския съвет и е изпратен за нотификация към Европейската комисия през миналата седмица. Изпращането се извършва от Министерството на икономиката, като предстои един тримесечен срок, в който Европейската комисия следва да се произнесе. Нашето предложение е да не губим време и да внесем и разглеждаме закона през този период и няма абсолютно никакъв риск страната ни да бъде наказана или глобена от страна на Европейската комисия, тъй като спазваме процедурата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: А какво мислят от Министерството на икономиката по този въпрос, защото Ви се прехвърлят нови функции? Общо взето сме свидетели последните години да Ви се прехвърлят невероятно количество допълнителни функции, като започнете от техническия контрол на пързалките и водните съоръжения, като минете през контрола на язовирите и какво ли не, вредните емисии на дървата, въглищата, спиртни, алкохоли и сега още една допълнителна функция. Доколкото разбирам Камарата не е много доволна от това прехвърляне на функции. Какъв е Вашият коментар?
ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА (началник на отдел в Дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол): Става дума за контрола върху търговията с вина и продукти от грозде и вино. Основното от което се водехме в случая е, че такъв контрол върху търговията се извършва основно с цел защита на потребителите. Както знаете защитата на потребителите е под ръководството на министъра на икономиката. От тази гледна точка сме предложили Комисията за защита на потребителите да поеме този контрол върху търговията. По принцип до 2012 г. те извършваха такъв контрол. След 2012 г. когато бе приет действащият в момента закон тази дейност се прехвърли на Изпълнителната агенция по лозата и виното, така че в Комисията за защита на потребителите има достатъчно подготвени хора, които могат изцяло да поемат тази дейност без да се получава някакъв вакуум в контрола, както се изказват някои опасения. Смятаме, че няма смисъл от такива опасения.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не знам, днес втори закон гледаме и с втори закон пак Ви прехвърляме дейности.
Колеги, имате думата.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Аз видях тук едни таблици, много се зарадвах, че най-после се появиха числа в такива проектозакони, но когато се вгледах в тях възникват повече въпроси, отколкото отговори. Става дума за страници 27, 28 и 29 в приложенията накрая, приходи и разходи на агенциите на Министерството на икономиката.
В таблицата на 29 страница – това го казвам, за да си оправите нещата ако има такава възможност. Първо, възниква въпросът за системата на Изпълнителната агенция по лозата и виното. Пише, че приходите нарастват през 2016 г., 2017 г. и следващите години числата са едни и същи. Между впрочем всички таблици някой ги е правил с copy paste за всички години. Нещо мързи ли ги тези хора, как ще стане тази работа четири години приходи и разходи навсякъде са едни и същи – много странно. Пък никаква стотинка разлика няма – такава швейцарска прецизност. Прави впечатление Изпълнителната агенция по лозата и виното какви реформи правят на таксите, като приходите сте посочили, че растат с 44 хил. и 2 лв., а разходите са 167 438 – на страница 29. За 2016 г. сте дали в показателите капиталови разходи 27 105 лв. и няма нищо за 2017 г. и нататък никакви капиталови разходи. Общо за системата на Министерството на икономиката таблицата пак е с едни и същи числа приходи 2016, 2017 г., даже в приходите на Министерството на икономиката данните са произтичащи ангажименти за 2017 г., за 2018 г. нищо не виждам. Общо за системата на Министерството на земеделието, храните и горите – 28 страница, от тези приложения пише: приходи 43 258 лв. и трите години 2018, 2019 и 2020 г., други разходи, които най-трудно се определят пак са еднакви – 12 528. След това на страница 20.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това са ангажименти.
РУМЕН ГУЧЕВ: Ами ангажименти, добре, но защо са еднакви. (Реплики.) Не може да са еднакви ангажиментите. Въобще тези три таблици, за които Ви казвам, нека да се обясни за едни и същите числа през годините. Защо са така?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Има въпрос – заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: За Изпълнителната агенция промените наистина са повече увеличение на разходите, отколкото на приходите, което е странно.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
КРАСИМИР КОЕВ (изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по лозарство и винарство): Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря за въпроса. Последните пет години Изпълнителната агенция по лозата и виното не събира такси от лозарите и винопроизводителите. Това бе прието през Съвета за административна реформа, така че подал заявление, получил заявление, получил сертификат всичко е със стойност нула лева. Това е една от причините ние, от една страна, да облекчим самите гроздо- и винопроизводители в тази част и, от друга страна, затова тези числа по този начин изглеждат. Единственото нещо, за което ние събираме такси е когато заявят сами винопроизводителите или гроздопроизводителите желанието си за анализ на съответния продукт, който добиват или произвеждат. Тогава лабораториите взимат такса, която е по тарифата за таксите на Министерския съвет, без начисляване на една стотинка печалба, затова разходите на Изпълнителната агенция са повече отколкото приходите. Ние не получаваме наеми, нито една стотинка извън държавната субсидия, но смятам, че по този начин, пък, от друга страна, даваме възможност на един огромен бранш да намали част от своите средства, които дава за такива административни услуги. Това мога да кажа за приходите на Изпълнителната агенция, включително внос, износ на продукти абсолютно цялата документация – проверка на място, анализ на пробата всичко е безплатно.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Аз ще прегледам и другите таблици, които са големи, тъй като Законът е 200 и няколко страници, огромен и много късно го получихме, както обикновено, пак ще погледна. Сега всички сме за стимулиране на земеделието, но ще направя едно сравнение с други страни и народи, в интернет ще вляза, да видя тези агенции как работят в другите страни. Аз съм любопитен за Европа, защото имам едно така съмнение, което е следното: значи това е бизнес, който е високорентабилен. Последните развития с някои олигарси, стотици милиони напред назад, имоти във Франция, а ние им правим безплатни услуги и държавата си увеличава разходите. Нещо не ми харесва тази работа, но ще погледна да видя как е в другите страни, иначе за помощ, но пък точно тези, които произвеждат алкохол да не им взимате такси ми изглежда странно. Ще проверим как е в другите страни от Европейския съюз и тогава вече ще имаме факти.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Втори път, имате думата.
Трети път въпроси няма и предлагам да преминем към гласуване.
По втора точка от дневния ред, представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за виното и спиртните напитки, № 002-01-44, внесен от Министерския съвет на 11 септември 2020 г. моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 11, „против“ – 1 и „въздържали се“ – 8.
Законопроектът за виното и спиртните напитки е приет за първо четене.

Законът е приет и с това дневният ред е приключен.
Благодаря Ви за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 12.30 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев






Стенограф:
Мария Николова
Форма за търсене
Ключова дума