Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по икономическа политика и туризъм
Комисия по икономическа политика и туризъм
1. Обсъждане и гласуване на законопроект за изпълнение на Регламент (ЕС) 2019/125 от 16 януари 2019 г. на Европейския парламент и на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, № 002-01-23, внесен от Министерски съвет на 23 юни 2020 г. -- за второ гласуване.
2. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 90
На 29 юли 2020 г., (сряда) от 12.30 часа в зала „Изток“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и гласуване на законопроект за изпълнение на Регламент (ЕС) 2019/125 от 16 януари 2019 г. на Европейския парламент и на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, № 002-01-23, внесен от Министерски съвет на 23 юни 2020 г. -- за второ гласуване.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 12.30 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден, колеги! Имаме кворум.
Откривам заседанието.
Имахме една дилема да решим– дали днес да провеждаме заседание, или на 2 септември. Решихме, че на 2 септември – това е добрата новина, няма да имаме заседание на първия работен ден на парламента.
Дневният ред Ви е раздаден предварително.
1. Обсъждане и гласуване на законопроект за изпълнение на Регламент (ЕС) 2019/125 от 16 януари 2019 г. на Европейския парламент и на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, № 002-01-23, внесен от Министерски съвет на 23 юни 2020 г. -- за второ гласуване.
2. Разни.
Гости:
от Министерство на икономиката: Лъчезар Борисов – министър на икономиката, Наталия Граховска – директор на Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ и Десислава Дойчева – държавен експерт в Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ – Това е по т. 1 за протокола.
В точка Разни, с която всъщност ще започнем, ще дадем думата на новия екип на Министерството: Лъчезар Борисов – министър на икономиката, Стамен Янев – нов заместник-министър на икономиката и Яна Топалова – нов заместник-министър на икономиката.
Имате ли други предложения по дневния ред? Няма предложения.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет единодушно.
Колеги, започваме с точка Разни:
Господин Борисов, честито – на Вас и на Вашия екип! Вас познаваме достатъчно добре, но представете колегите. Може би да кажете няколко думи за приоритетите, макар че те са записани в Програмата на Министерството.
Второ, не е лошо в края на месец септември, когато направите вече два пълни месеца работа в министерството, отново да се съберем на един блиц-контрол – да видим кое, до къде е, какво е и така нататък.
Давам Ви думата, ако не възразявате.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, започвам с представянето. Ние с Вас се познаваме. Аз работя в Министерството на икономиката от 2002 г. Започнах като главен експерт и съм се движил по всяка една от позициите в Министерството на икономиката, на финала в две правителства – заместник-министър, сега в тази предизвикателна, от глобална гледна точка, икономическа обстановка изобщо и в България, ще се радвам изключително много да работя заедно с Вас и да търсим общ консенсус по належалите теми.
Колегите, които са назначени за заместник-министри от Министерския съвет, също са експерти.
Госпожа Яна Топалова е започнала 2003 г. своята работа в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ към Министерството на транспорта. От 2016 г. е директор на Дирекция „Европейски програми и проекти „Международно сътрудничество“ в Министерството на младежта и спорта. В периода 2017 – 2018 г. е първи секретар с ресори „Младеж и спорт“ в постоянното представителство на Република България към Европейския съюз и последно, е заместник-изпълнителен директор на Агенцията за малки и средни предприятия, която е в портфолиото на Министерството на икономиката.
Господин Стамен Янев го познавате. Той в рамките на три мандата, ако не се лъжа, ако не и повече, е изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции. Специално с него, през последните една или две години, работихме изключително заедно и съвместно по големите инвестиционни проекти, по които България беше страна. С него много активно създадохме общия инвестиционен екип на България, който включва представители на всички министерства и се борихме за „Фолксваген“. За малшанс не успяхме да довършим тази сделка, но в момента имаме и други приоритети в тази сфера и се надявам, че скоро България да има хубави новини в тази сфера.
Освен неговата работа в Българската агенция по инвестиции, той има и богат консултантски опит в компании от „Голямата четворка“. Той е юрист по образование, но реално неговите силни страни са в сферата на насърчаването на инвестициите.
Съвсем накратко ще мина през приоритетите на Министерството в този етап, който предстои, който наистина е изключително предизвикателен. Наша основна цел ще бъде изпълнението на Националното тристранно споразумение със синдикати и работодатели. Там мерките, които са насочени към работа с Министерството на икономиката, са в няколко групи.
На първо място, това са инвестициите и търсене на модел за регионализация на инвестициите. В този контекст в нашата работа ще предстои да изменим в определена степен и нормативната уредба, като първото, което сме предвидили, е да изменим Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите, така че вече в България да има нормативна уредба за така наречените „кеш грантове“ за големите приоритетни и стратегически инвеститори. Това, което предвиждаме като изменение в Правилника, е да допуснем за компании от индустриалния сектор, когато идват като инвеститори, в зависимост от размера на инвестицията, от броя на работните места и региона, в който се намират, ние да можем да можем да предложим до 37,5 млн. евро кеш грант – нещо, което българското законодателство го нямаше. Това можем да го направим изключително бързо. То ще има както маркетингов ефект, така и сигурност за такъв тип инвеститори, когато те пожелаят такова нещо, говоря за стратегически инвеститори, да не опираме до Еврокомисията и за искане за тяхна санкция.
Втората мярка отново е свързана със Закона за насърчаване на инвестициите и регионализацията му в българската икономика. Разбира се, това ще стане по-бавно, защото процедурите са дълги, а и Народното събрание тепърва предстои да излезе в отпуск.
Тук също искаме да развием една теза за такъв тип по-големи кеш грантове, наистина за хипермащабни инвеститори, но във всеки един от случаите, дори при разписана нормативна уредба, в този случай, трябва да отправим питане към Европейската комисия.
Другите законодателни мерки, които са свързани, по които сме се споразумели с работодателските организации, в рамките на Националния икономически съвет, това е да поставим нов акцент върху развитието на малкия и среден бизнес и принципа „мисли първо за малкия“.
На следващо място – една доста дълго отворена тема, която стоеше във времето, това е присъединяването към всички типове инфраструктура, визирам ВиК инфраструктура, електрическа инфраструктура и целия тип от такава инфраструктура, която е необходима за инвеститорите, и за развитието на бизнеса.
Първата стъпка, която направихме в тази посока, е по отношение на индустриалните зони и паркове. На вчерашното заседание на Министерския съвет беше приет проектът на Закон за индустриалните паркове, така че на този етап този въпрос е уреден само на ниво индустриални паркове, но в бъдеще трябва да продължим тази работа и по отношение изобщо на икономиката. Може би не само по вина на нормативната уредба в България, България се намира на много задно място в тази класация на Световната банка. Разбира се, ще продължим работата заедно с работодателските организации и ще търсим нормативни промени по линия на административното регулиране и облекчаване на бизнес средата и ще търсим такъв допълнителен акцент в нашата работа.
Следващ приоритет, който доколкото само нашето министерство има отношение, това е борбата със сивата икономика, но това е една по-широко институционална мярка, така че ние ще се съсредоточим и върху нея, но по-скоро само в рамките на компетенциите на Министерството на икономиката и ще съдействаме в рамките на работни групи и с останалите институции.
По отношение на останалата част от конкретни мерки, които са важни за икономиката в тази кризисна ситуация, ние разработихме един пакет от мерки. Една част от тях са били съществуващи, върху които усилията ще бъдат наложени по ускоряване на тези процедури, друга част от тях ще бъдат нови – те са свързани отново с инвестиции и подпомагане на малкия и среден бизнес. Една група от мерките е съсредоточена върху финансиране през търговските банки, а другата група – чрез директни кеш грантове.
Това, което сме предложили на този етап, което е извън европейските програми, е да бъде увеличен бюджетът на Министерството на икономиката до края на годината, така че да можем да изпълним всички поети ангажименти към наличните инвеститори през последната една или две години, които са 56 на брой и са на стойност над 700 млн. лв. и брой работни места – около 8000. Ние трябва да изпълним ангажиментите по насърчителните мерки, които са част от Закона за насърчаване на инвестициите, така че в този контекст бюджетът на Министерството ще бъде увеличен още следващата седмица на заседание на Министерския съвет. Първата идея беше той да бъде увеличен с 9,5 млн. лв., но на този етап ще го увеличим само със 7,5 млн. лв. Но считаме, че и с наличните средства по нашия бюджет ще можем да изпълним тези ангажименти.
Останалите две групи от мерки са свързани с кеш грантове и със съществуващи процедури, и с нови такива. Това, което взехме като решение е 200 млн. лв., които бяха предвидени, също да се използват за гаранционни схеми през Българската банка за развитие, да ги пренасочим към кеш грантове и директна интервенция върху малкия и среден бизнес, който е най-засегнат от кризата.
Това, което дискутираме заедно с работодателите, е 77 милиона или 68 плюс, които допълнително ще дискутираме, да бъдат насочени към наддоговаряне на съществуващи процедури, така че средствата да бъдат директно инжектирани в икономиката.
Следва обявяване на схема с 9 млн. лв. по ваучерна схема през Агенцията за малки и средни предприятия, която ще бъде за ИКТ и дигитализация, интернет сайтове. Това ще бъде ваучерна схема, изключително опростена. 5,5 милиона отново стартира – това е нещо, което е стандартно, новата XI конкурсна сесия на Националния иновационен фонд. Оттук едно от най-големите предизвикателства, което стои пред екипа на Министерството на икономиката, това е ускоряване на съществуващите процедури за микро, малки и средни предприятия, които вече са стартирани от Оперативната програма. Към момента усвояването по процедурата за микро предприятия е 30 млн. лв., а нашето желание е това да се случи в рамките на около месец, но търсим в момента най-различни мерки. Вече издадох някои заповеди, хората ще работят и събота, и неделя, но не знам дали това ще се окаже достатъчно, така че можем да търсим и други мерки за ускоряване на този процес, така че средствата да стигнат до бизнеса и до хората.
Предстои ни другата вече обявена схема за средни предприятия. Останалата голяма група от …. И всичко, което казах, е ресурс от около 700 – 750 млн. лв. Останалата голяма група мерки са гаранционни схеми през търговските банки. Тук ще търсим ускоряване на работата на Българската банка за развитие и по двете схеми, която е за физически лица, и по отношение на средните предприятия.
Все пак нека да знаем, че до този момент, за да стигнем до тези процедури, ние трябваше да получим одобрение от Европейската комисия, трябваше да се стигне и до споразумение с търговските банки, което се оказа нелек процес.
По отношение на физическите лица имаме усвояване от 54 млн. лв. към момента. Нашите очаквания чрез засилване и допълнително ускоряване на този процес е в периода до октомври тези средства изцяло, които са част от капитала на Българската банка за развитие и се усвояват чрез гаранции към търговските банки, да бъдат усвоени.
Втората процедура е за средните предприятия. Там усвояването към момента е още по-малко – 9 млн. лв., но добрата новина е, че вече имаме споразумения с три от петте най-големи търговски банки в България, които имат широка клонова мрежа и нашата амбиция е до декември месец тази година целият ресурс да бъде инжектиран в икономиката.
Защо преместихме тези други допълнителни 200 милиона от ББР, които бяха прогнозирани да се използват по подобен тип финансови инструменти? Защото подобен тип финансови инструменти са с ресурс от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ към Министерството на икономиката, ще се изпълняват и от Фонда на фондовете, който е към Министерството на финансите. Там те имат подобни финансови инструменти, които дори гарантираните кредити ще бъдат доста по-високи.
Разбира се, имаме и рециклирания ресурс от „Джереми“, който е със същите цели.
Това е накратко от мен.
Освен това, последно, бих желал да допълня, че предстои работата по евентуалното структуриране на процедури, които са свързани с евросредствата, които ще дойдат в България от Европейския съюз по REACT EU. Това, което сме говорили с вицепремиера, е, че ще трябва да менажираме и разработваме процедури в размер на около 400 млн. лв., които много бързо да стигнат до реалния бизнес.
Пропуснах, и това е грешка и в нашите таблици, има и едни 30 млн. лв., които ще бъдат процедура за транспортния бранш, което утре ще дискутираме в детайли с министър Желязков.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз предлагам да чуем и новите заместници. Първо, дамата предлагам.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНА ТОПАЛОВА: Добър ден и от мен. Казвам се Яна Топалова.
Министър Борисов представи накратко моята автобиография. Както той вече каза, от 2003 г. аз работя в Държавната администрация. Занимавала съм се основно с международна дейност. Била съм също така в Постоянното представителство по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
Благодаря на министър Борисов, че съм в неговия екип и се надявам с Вас в бъдеще да свършим много добра работа.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Господин Янев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ЯНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Стамен Янев, завършил право 2002 г., преди това бил и на стаж в парламента като изявен студент, от 2003 г. вписан като адвокат. Искам да обърна внимание, че последната ми позиция в консултантския бранш, и то в „Голямата четворка“, е ръководител на правна практика, което пък допълнително показва опит именно във воденето на преговори и реализацията на големи сделки и инвестиции. На тази база, експертно преди пет години и половина поех Българската агенция за инвестиции и смея да твърдя, че постигнахме доста сериозни резултати – 140 инвестиционни проекта, приблизителна стойност два милиарда и половина инвестиции, над 19 хиляди нови работни места.
Искам тук да благодаря на господин Борисов за това, че ме покани в неговия екип. Приех предизвикателството и се надявам това, което в последните няколко години наблегнахме заедно с него, а именно инвестиционната политика на България, допълнително да бъде разширена, надградена и задълбочена. Така че с експертизата и това, което сме направили, се надявам допълнително да допринесем за развитието на българската икономика.
Последно, може би да спомена – горд съм и от екипа на Българската агенция за инвестиции, които през последните години сериозно работиха, и част от тази работа е свързана с това, което направихме като визия на Агенцията и клипа ни за България, като инвестиционна дестинация. Надяваме се да го ползваме със здраве и следващите няколко години.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Министър, как са разпределени ресорите между двамата заместници?
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател! Тъй като в тази динамична обстановка тепърва и ние структурираме нашия кабинет, все още няма разпределение на ресорите. Но като по-основна теза моят бивш ресор ще бъде покрит от заместник-министър Янев, а колежката ще се включи по европейски и други международни въпроси. Но това е още идеята. Не съм подписал още такава заповед.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Не може да дойде нов министър и да не му зададем няколко въпроса.
Аз, господин Борисов, Ви поздравявам и Ви пожелавам част от тези намерения, които чух, да бъдат наистина изпълнени, защото в крайна сметка те са добри и за българската икономика, българския бизнес, и за нашата страна. Но длъжен съм да направя един коментар, който според мен отразява състоянието, в което заварвате това министерство, до вчера бяхте и Вие заместник-министър, тъй като аз лично като народен представител, да Ви кажа, се дразня от няколко неща.
Откакто започна тази коронакриза, ние сме свидетели на едни брифинги, на едни пресконференции, на които се обявяват едни мерки, на които се разхвърлят едни милиони наляво и надясно. Добре е обаче да бъде казано на хората какъв е резултатът от тези мерки и какво реално е изпълнено. Вие сега бяхте добре подготвен и описахте една картина, която в повече обаче, е в бъдеще време. Така анонсираните гаранционни схеми, които са доста добро решение за подкрепа на бизнеса и през Банката за развитие, и през Фонда на фондовете, уважаеми господа министър и заместник-министри, знаете, че в момента по същество не функционират. Знаете кога бяха обявени те, аз твърдя, че към момента Вие, ако можете да ми кажете, коя българска търговска банка реално е приложила някоя от тези схеми! Те повечето все още нямат разписани, знаете, договорни отношения, оттам нататък те да стават продукт на търговските банки и оттам нататък те да са там. Ние влизаме в август месец. Микро и малките – схемата с подадени над 27 000 компании, пак шумно рекламирана, стартирала май месец, мисля, че беше на 15 май, към момента Вие знаете какво е усвояването – разплащанията са между 4 и 5 хиляди, и то с ускорението от последните дни. Оценявате на 7 – 8 хиляди хилядния проект. Нали разбирате, че това са пък най-малките фирми, най-засегнатите. Това са семейни фирмички. Ти на тях ако не им помогнеш в момента, в който имат нужда, след няколко месеца ще бъде късно. Значи, ние сме април, май, юни, юли, влизаме в август, а една икономическа помощ е изключително важна и с оглед времето, в което се предоставя.
Няма да влизам в схемата за средните, която още върви в момента, и може би в друго заседание аз ще предложа септември месец, господин Председател, да направим по-детайлен анализ за критериите, начина, по който ще бъдат оценявани, защото там вкарахте и субективен фактор в оценката на средните компании, и въобще дали дизайнът е най-добре направен с оглед целите, които са заявени, че те трябва да изпълняват като мярка. Сега да не натоварвам Комисията с тези неща, но към момента икономическият екип на правителството, на което се явявате Вие в момента представители, да сте наясно, че ние, реално говоря, оставете намеренията, оставете пресконференциите и брифингите, реално оценката се дава по това, което е стигнало до хората. Ние сме до никъде. Ама абсолютно до никъде! Говорим не за намерения, говорим за радикална промяна на нещата. И оттам нататък да говорим как ще съхраняваме – големият разговор е – потенциалът на българската икономика, конкурентоспособност, отделно заетост и така нататък – неща, за които, знаете, в тази комисия се е води винаги професионален разговор и сме подхождали много сериозно.
Другите коментари, които дори самият министър-председател Борисов направи, не ги коментирам – по тези схеми, сега да не влизаме в този разговор. Така че аз лично имам очаквания за радикално променен подход по това нещо.
Отделно правихме едно закрито изслушване тук на Банката за развитие. Тази тема няма да я повдигам, защото тази банка прави всичко друго, но не да изпълнява целите, за които е създадена. Нито една от целите, за които е създадена тази банка, тя не го изпълнява! Това е един от основните инструменти, чрез които ние трябва да провеждаме тези политики.
Просто исках да го кажа в началото, защото дай Боже да се видим и по-нататък, ще отчитаме по резултати, господин Министър, не по декларативни намерения – добри, а по резултати и то реални резултати.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други колеги?
Колеги, разбрали сме се днес, извън програмата поканихме новото ръководство да си кажем нашето виждане. Така че имате думата, кротко и спокойно, ние при всички случаи някъде в средата или края на септември ще направим едно изслушване кое докъде е и какво е. Още повече че новият шеф на Надзора на Банката за развитие стои пред нас. Господин Янев.
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми заместник - министри! Първо, искам да Ви кажа, господин Председател, че вероятно от всички, които седим в тази зала, аз в най-голяма степен може би познавам господин Борисов, защото съм имал възможността да бъда негов колега.
Наистина познавам министъра като изключителен професионалист и вярвам, че в това нелеко време ще даде максималното от себе си, за да се справи с това, което му предстои. Вярвам, че може, дано има и този шанс да се случи това нещо.
В тази комисия диалогът винаги е бил конструктивно-експертен и аз ще запазя този тон и сега. Истината е, че последните месеци се натрупаха много критики към работата на Министерството и най вече към мерките, които се предложиха от икономическия екип в Министерския съвет, защото тук не беше включено само Министерството на икономиката, по мое наблюдение. И тези мерки, за съжаление, както каза и колегата Бойчев преди мен, очевидно не дават резултат или най-малко не стигнаха тези мерки до онзи брой и обем фирми, които се очакваше да бъдат подпомогнати в тази ситуация и то във времето, в което наистина на всички ни се искаше това да се случи.
Конкретно сега по мерките. На мен ми се струва, че в така изнесените данни, господин Министър, има известно припокриване на числата с това, което се изкара като мерки в месеците, когато беше обявено извънредното положение и това, което сега Вие обявявате. Едни и същи числа сякаш се натрупват, както каза и колегата Бойчев, се трупат едни милиарди. Например предния път се каза, че в Банката за развитие ще вдигнем капитала със 700 милиона – 500 за гаранционни схеми за кредитиране на бизнеса през Българската банка за развитие, 200 милиона за кредити на физически лица до 4500 лв. – три по 1500, поправете ме, ако бъркам.
Като се беше казало тогава, че прогнозата е тези 500 милиона да мобилизират ресурс за около два милиарда и половина лева – пет пъти по-голям ресурс. Още тогава ние се усъмнихме в това число и казахме, че това е нечуван инвестиционен интерес, ако се случи това нещо. Тогава единственото, което не се каза, в какъв срок се очаква това да се случи. Може би за десетина години вероятно ще е възможно?
Така че хубаво е сега да чуем от Вас, ако имате някаква перспектива, с какви темпове ще заработи това кредитиране? Не го изключвам като възможност и интерес от страна на бизнеса, но все пак е хубаво да кажем. Надяваме се, че те ще бъдат усвоени в срок от една година, ако не бъдат, ще предложим тези пари да отидат по други схеми. Защото ето сега Вие сам казахте, че едни 200 милиона от тези 500 вече ще бъдат пренасочени от гаранционни към грантови схеми. А в същото време се говори, че нови 1 млрд. 800 млн. лв. седят на разположение, или поне това остава впечатление у хората навън, за подпомагане на българския бизнес, което според мен, така поне аз го разбирам, не е съвсем коректно. Хубаво е да разделим числата.
Друг един въпрос, който аз съм го задавал и го зададох като въпрос към Вашия предшественик – господин Караниколов, касаеше наддоговарянето в Програмата „Иновации и конкурентоспособност“. Там огромен брой проекти, пак ме поправете, ако бъркам – 1300 проекта или някакво близо такова число беше, бяха одобрени и оценени, и седяха на трупчета доста дълго време, защото се чакаше да се вземе решение каква част от средствата, които останаха свободни по Програмата, ще бъдат пренасочени от другите оси към тази ос, където са тези проекти по техническа модернизация и където интересът респективно беше най-голям. До последно господин Караниколов обещаваше, че това ще се случи, но накрая случи се COVID кризата и практически това наддоговаряне беше забравено. Останаха си около 200 проекта финансирани, готови инвестиции на фирми, които наистина искаха да получат финансиране. Според мен трябваше да бъде потърсен начин да бъдат пренасочени към тях тези вероятно гаранционни схеми. Поне да бъдат стартирани проектите, докато не са загубили фирмите интерес да финансират тези свои готови, пак казвам, проекти за инвестиции в българско производство.
Тук наистина апелирам към Вас да помислите как е възможно тези проекти бързо да бъдат извикани фирмите, да видим дали те още имат интерес да реализират тези инвестиции в тази ситуация, в която значително е променена за всички и да потърсим начин те да бъдат финансирани максимално бързо и в максимална степен. Чухме от господин Дончев нещо, което прозвуча наистина „Уау за всички“. Буквално бях залят от обаждания от бизнеса, организации и представители на различни фирми, които казаха: ние чухме от вицепремиера, че няма да има неодобрен проект. Ето, казвам сега, това наистина за всички е номер едно приоритет. Ако Вие успеете да направите така, че тези пари, които са в Банката за развитие, наистина отидат до всички фирми, които имат интерес в момента да инвестират в каквото и да било, това е единственият шанс.
Затова тук молбата ми е също да кажете дали виждате някаква конкретна насока за инвестиции в конкретен икономически сектор, които би следвало приоритетно да получат финансиране? Смятате ли, че има нещо такова, което да бъде моторът на икономиката? Това са според мен очакванията. Наистина това е моето виждане и аз ще Ви бъда благодарен, ако в тази област поддържаме сътрудничество.
Успех Ви пожелавам още веднъж на целия екип!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Последно, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми господа заместник министри, колеги! От изказванията на опозиционните депутати излиза едва ли не, че пред нас имаме Министерство на COVID-19, а това не е така.
Разбира се, кризата с COVID-19 е много сериозна, но да се говори за Министерството, че вземало някакви мерки и че някакви пет-шест хиляди проекта били разгледани, а останали още 15 хиляди? Смятам, че не е сериозно.
Освен това сега вече имаме достатъчно информация и то от авторитетни световни икономически центрове, че спадът на икономическото развитие в България ще бъде между 7,1 и 7,7%. Така ли е, господин професор? Мисля, че това не е някаква голяма трагедия. Този спад сме го наблюдавали в миналото в много страни, които преживяват кризи и не смятам, че едва ли не вече е паднала атомната бомба в България. Наистина е сериозно, но 7,1% е нещо, което е напълно поносимо.
В тази връзка, аз искам да Ви попитам: как стои ходът на изработването на плана на Министерството на икономиката, Вие ги знаете тези неща, във връзка с изработването на Националната рамка за влизане в спасителния план на Европейския съюз, който ще започне да действа от края на годината – началото на следващата година, където са огромни средства?
Това, за което говорим тук при нашите български условия, да, то трябва да бъде наистина усвоено и дали виждате така, както си го представят хората в Европейския съюз в следващите месеци, една година максимум, след което започва възстановяване, това го казват всички, и то много бурно възстановяване на икономиката, дали в този период ние ще използваме тези средства, за да направим нашата икономика по-конкурентоспособна? Защото това е най-важното сега, а не чак толкова, нали? България слава богу успя да се опази и нямаме тези 25% назад, които отбеляза икономиката на Великобритания, нали? Нямаме такова нещо, така че нека да се съсредоточим по-скоро върху това какво правим, как да го направим, то да стане по-добре за България.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, нека бъдем конструктивни към новото ръководство.
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз ще се обърна към Вас, уважаеми колеги народни представители, просто да Ви информирам, че лично аз съм предложил господин Борисов. Имаше други алтернативи. Предложих го и това беше прието, защото имам двугодишен опит в работата с Министерството на икономиката, което беше ресорно докато бях вицепремиер. (Въздишки.) Въпреки тежката въздишка на отегчение, ще си завърша изказването, уважаеми госпожици и господа, че този човек е работлив, съвестен, технократ и в качеството си на такъв съм го предложил. Той няма, не съм чул, нито някой го е питал дали има някаква политическа ориентация, но в останалия период от време за управление на този министерски съвет, този пост трябваше да бъде поет точно от човек, който е вътре, от министерството, човек, който познава проблемите и човек, който движеше всички основни въпроси свързани с отговорните задачи, които стояха пред Министерството – в много по-голяма степен отколкото досегашния министър. Аз съм го препоръчал, стоя зад него и съм убеден, че той ще бъде човекът, който ще работи най-успешно за Министерството и за България.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Искам само да добавя, защото господин Симеонов закъсня, ние приветствахме новия министър. Работим години наред вече заедно. Знаете, че винаги чукате на отворена врата в нашата Комисия и всичко, което касае българската икономика и българския бизнес ще получите позитивно отношение от наша страна. Това Ви го гарантираме.
Само в няколко минути, ако можете да отговорите на въпросите, защото темата е изключително сериозна и дълга, но все пак имате думата. Само ще помоля след това някой от заместник-министрите да остане за гледането на Закона.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря и за думите на господин Валери Симеонов.
Ще се постарая съвсем накратко да отговоря на въпросите на народните представители, които бяха поставени. Това, което аз ще моля моя екип от тук нататък, тъй като сме в тази извънредна и тежка, предизвикателна икономическа ситуация, на входа на една голяма, глобална икономическа криза мерките, за които ще говорим, няма да бъдат нито леви, нито десни – ще бъдат рационални.
Със сигурност по въпросите на господин Бойчев и на господин Данчев – да, в тези 1 млрд. и 800 млн. лв. има съвпадение на част от мерките, които бяха прогнозирани по-рано. Да, в тези 1 млрд. и 800 млн. са включени 700 млн. лв., които са част от увеличението на капитала на Българска банка за развитие. Ще вляза в детайли на въпросите, но извън това искам да обещая пред тази Комисия, тъй като всеки един макроикономист може да представи чашата полупълна или полупразна, аз ще я представям такава каквато е – това го поемам като ангажимент пред Вас.
Да, в тези 1 млрд. и 800 млн. има предвидените 700 млн. лв. за Българска банка за развитие. По тези две процедури наистина от стартирането им, от Решенията на Министерския съвет до момента има относимо забавяне, както казах в началото, то е провокирано от първо – съгласуването с Европейската комисия, впоследствие и от подписването на Споразумение с търговските банки, защото това е преговорен процес. Този процес се движеше и от тръжна процедура.
Както казах по мярката, която е за Българската банка за развитие, има усвоени 54 млн. лв. за мярката, която е за физически лица, а по мярката, която е за малки и средни предприятия 9 млн. лв. Разчитаме и съм възложил на Българска банка за развитие, това го докладвах и в Комисията на господин Цонев, където също имаше изслушване по тази тема в периода, когато още бях заместник-министър, да се проведат кръгли маси, да се направят въпроси и отговори, информацията да бъде изцяло публична. Разчитаме на това, че по-бавната процедура, която е за средни предприятия, тъй като вече имаме три от най-големите търговски банки, вече партньори, че те ще ускорят този процес, тъй като най-малкото имат много клиенти, имат широка клонове мрежа. Но ние ще предприемем мерки в тази посока. Ангажиментите, които се стараем да постигнем по тази процедура, усвояването ще бъде постигнато до край е – краят на годината, а по тази, която е за физически лица – месец октомври.
По отношение на останалите подадени въпроси, както казахте, че вицепремиерът е казал, че ще има покриване на абсолютно всички компании, които са кандидатствали в наистина забавената процедура за микропредприятия, която е финансирана като кеш грантове от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ – да, така е. Процедурата е изключително опростена, но се оказа, че експертите независимо от електронното сътрудничество с останалите институции, трябва да подават проект по проект изискване за проверка, било то от Министерството на правосъдието или неговите структури, било то от НАП, било то от структури на Социалното министерство – част от тези въпроси вече са решени. Как са решени? Като постигнах споразумение със съответните органи да не става лице по лице, тъй като имаме 27 хил. проекта и никога програмата, дори за дълъг годишен срок от работа – било пет или десет години, не е имало толкова много заявления. Това е единият канал на оптимизиране на процеса.
Вторият канал на оптимизиране на процеса по тази процедура, по който работим в момента, е вдигане на експертния капацитет. От една страна ще бъдат мобилизирали хора от администрацията на Министерството на икономиката, от други дирекции, които не са толкова натоварени в момента, а от друга страна има обещанието и на министър Сачева да ни подпомогне с 10 до 20 експерта от Оперативна програма „Човешки ресурси“, които са боравили със системата ИСУН.
Третото нещо, което направих е – подписах заповед преди няколко дни, че колегите ще работят и събота, и неделя, и вечер. Разбира се, този допълнителен труд ще бъде заплатен съгласно нормативната уредба.
Има и един последен вариант, който е малко по-краен, но тъй като още нямаме съгласие – вчера проведохме срещи с работодателските организации, и по него нямаме пълно съгласие да го приложим, така че не бих си позволил да го оповестя. Там с относително немалък риск можем да разплатим средствата напред, но не знаем какво ще се случи след това, ако има документи, които не са точни – поемаме голям риск. Това е по тази програма.
По програмата, която споменахте, от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ за средния бизнес, където в момента се набират проектни предложения, аз не бих си позволил независимо от коментарите за тази програма, че не е разписана по най-добрия начин, не бих си позволил да я спра, защото, ако я спра, това би означавало много по-голямо забавяне, така че тя ще продължи по този начин.
По темата за субективизма, по всички нови отворени процедури ще бъде търсен вариант да има нулев субективизъм от страна на експертите, тоест механизация на процеса.
По предната програма, която говорих, там не очакваме чак такова забавяне, защото евентуално максималният брой от бенефициенти, които сме анализирали е 4 хил. – няма да бъде 27 хил. както тази за микропредприятия. Осъзнаваме това забавяне, осъзнаваме този проблем. Именно там са съсредоточени нашите усилия и още един път отговарям – съвпадението на тези средства обявени по-рано, да, има съвпадение и в двете процедури, и в ББР и в Оперативната програма, трябва да ускорим. Останалите са нови. Извън тези 700 млн. лв. в Българска банка за развитие, за които има Решение на Надзорния съвет, в който съм участвал, че те се използват само за това и за нищо друго. Имаше предвидени допълнителни, в по-ранния етап на мерките, 200 млн. отново за гаранционни схеми, но тъй като вече имаме две действащи гаранционни схеми и две стартиращи във Фонда на фондовете, затова предложихме тези 200 млн. лв. да бъдат разпределени под формата на кеш грантове. Заради това вчера проведохме заседание с всички работодателски организации, където всички заедно да измислим модела и процедурите, по които те да бъдат разходвани и то много бързо, без субективни критерии.
И това, което господин Петров постави, по така наречената програма REACT EU, вчера проведохме разговори – предвижда се нашето Министерство на икономиката би могло да получи до 400 млн. лв., които отново, заедно с работодателски организации съгласувано със синдикати, с Вас, да търсим най-удобния и най-бързия начин за тяхното разпределение. Дори дискутираме варианти точно в кой момент тези средства ще постъпят и България ще има достъп до тях, така че да търсим дори някаква форма на заем от страна на нашата Оперативна програма или управляващия орган, което да бъде финансирано от централен бюджет, за да може да разработим процедурите, а в последствие, когато дойдат средствата от Европа, да върнем този заем към централния бюджет. Тоест и това сме дискутирали.
Разбира се, за новият план, по който предстои да работим, имаме идеи свързани със зелената енергия, и със зелените сделки, но това е дебат, който все още предстои.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, аз предлагам да благодарим на новото ръководство на Министерството. Да не се делим в днешния ден на управляващи и опозиция. Да им пожелаем успех, защото това ще бъде успех на българския бизнес, на българската икономика, на всички тези, които са ни избрали от ляво или от дясно.
Желая Ви успех! Ако прецените, останете, ако не, един от заместник-министрите да остане за следващия Закон, който е консенсусен и мисля, че бързо ще приключим.
Колеги започваме със:
Законопроект за изпълнение на Регламент (ЕС) 2019/125 от 16 януари 2019 г. на Европейския парламент и на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, № 002-01-23, внесен от Министерски съвет на 23 юни 2020 г., за второ гласуване.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименование – има го пред Вас текста, на първа страница. Тъй като това е европейски регламент е променено и наименованието на Закона.
Има ли други предложения? Няма.
Моля, който е „за“ наименованието, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за наименованието на закона, със съответната редакция, се приема.
„Глава първа – Общи разпоредби.“
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Чл. 1. Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция – имате текста пред Вас.
Чл. 2. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция – имате текста пред Вас.
Имате ли други съображения и предложения по: Глава първа – Общи разпоредби, по чл. 1 и по чл. 2? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на Глава първа „Общи положения“, чл. 1 и чл. 2, със съответната редакция, се приемат.
„Глава втора – Разрешения за износ, внос, транзит, брокерски услуги и за оказване на техническа помощ.“
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
„Раздел I – Издаване на разрешение“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел първи.
Работна група подкрепя текста на вносителя за чл. 3 – имате го пред Вас.
Колеги, подлагам на гласуване: наименованието на Глава втора, наименованието на Раздел първи и чл. 3.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на Глава втора „Разрешения за износ, внос, транзит, брокерски услуги и оказване на техническа помощ“, наименованието на Раздел първи „Издаване на разрешение“ и чл. 3, със съответната редакция, се приемат.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 4 – имате текста пред Вас.
Работната група подкрепя текста на вносителя чл. 5 – имате текста пред Вас.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 6 – имате текста пред Вас.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 7 – имате текста пред Вас.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 8, със следната редакция – имате текста пред Вас.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 9 – имате текста пред Вас.
Имате ли предложение по чл. 4 до чл. 9? Не виждам
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за членове 4, 5, 6, 7, 8 и 9, със съответната редакция, се приемат.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 10 – имате текста пред Вас.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 11 – имате текста пред Вас.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на „Раздел II – Отказ за издаване на разрешение.“
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 12 – имате текста пред Вас.
Имате ли предложение по чл. 10 до чл. 12 и заглавието на раздела? Не виждам
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за членове 10, 11, наименованието на Раздел втори „Отказ за издаване на разрешение“ и чл. 12, със съответната редакция, се приемат.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на „Раздел III – Отнемане, преустановяване на действието и изменение на издадено разрешение.“
Работната група предлага да се създаде нов член 13 – текста е пред Вас.
Пред Вас е текстът на чл. 13, който става чл. 14.
Пред Вас е текстът на чл. 14, който става чл. 15.
Имате ли предложения по: наименованието на Раздел III; по нов чл. 13; по чл. 13, който става чл. 14; по чл. 14, който става чл. 15? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел III; нов чл. 13; чл. 13, който става чл. 14; чл. 14, който става чл. 15.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на Раздел трети „Отнемане, преустановяване на действието и изменение на издадено разрешение“, нов чл. 13, чл. 13, който става чл. 14 и чл. 14, който става чл. 15, със съответната редакция, се приемат.
Глава трета. Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на „Глава трета – Задължения на лицата.“
Пред Вас е текстът на чл. 15, който става чл. 16.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на „Глава четвърта – Контрол по изпълнението на Закона.“
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 16, който става чл. 17.
Имате ли предложение по наименованието на Глава трета, по чл. 15, който става чл. 16; по наименованието на Глава четвърта и по чл. 16, който става чл. 17? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на Глава трета „Задължения на лицата“, чл. 15, който става чл. 16; наименованието на Глава четвърта „Контрол по изпълнение на закона“ и чл. 16, който става чл. 17, със съответната редакция, се приемат.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на „Глава пета – Административно-наказателни разпоредби.“
Пред Вас е текстът на чл. 17, който става чл. 18.
Пред Вас е текстът на чл. 18, който става чл. 19.
Пред Вас е текстът на чл. 19, който става чл. 20.
Имате ли предложения по наименованието на Глава пета, по чл. 17, който става чл. 19; по чл. 18, който става чл. 19; по чл. 19, който става чл. 20? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на Глава пета „Административнонаказателни разпоредби“, чл. 17, който става чл. 18; чл. 18, който става чл. 19 и чл. 19, който става чл. 20, със съответната редакция, се приемат.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 20, който става чл. 21 – текстът е пред Вас.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на раздел „Допълнителни разпоредби.“
По § 1, който е подкрепен от Комисията.
По § 2, който е подкрепен от Комисията.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на раздел „Преходни и заключителни разпоредби.“
По § 3, който е подкрепен от Комисията.
По § 4, който е подкрепен от Комисията.
Имате ли предложения по двете наименования на разделите, по изброените параграфи и членове? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за чл. 20, който става чл. 21; наименованието на Раздел „Допълнителни разпоредби“, § 1, § 2, наименованието на Раздел „Преходни и заключителни разпоредби“, § 3 и § 4, със съответната редакция, се приемат.
С това Законът е приет.
Законопроектът за изпълнение на Регламент (ЕС) 2019/ 125 от 16 януари 2019 г. на Европейския парламент и на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание е приет.
Имате думата, господин Кърчев.
БОРИС КЪРЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, с прискърбие заявявам, че напускам Комисията по икономическа политика и туризъм. Министър Ангелкова трябва да вземе достойното си място тук.
Искам да Ви благодаря за работата. Това е най-съгласуваната и най-добре работеща Комисия, с най-добрия председател. Радвам се, че имах удоволствието да работя (ръкопляскания) с Вас и не се отказвам от ангажимента – имах идея, на Празника на розата тази година, да направим изнесена Комисия там. Въпреки всичко съм готов да направим изнесено заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм в град Казанлък, когато е удобно.
Благодаря още веднъж за съвместната работа.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Накрая винаги някой ще ти развали настроението.
Колеги, благодаря Ви за участието.
На 2 септември няма да имаме заседание. Следваща ни среща е втората сряда на месец септември – 9 септември.
Закривам заседанието.
(Закрито в 13.30 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Елеонора Богданова
2. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 90
На 29 юли 2020 г., (сряда) от 12.30 часа в зала „Изток“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Обсъждане и гласуване на законопроект за изпълнение на Регламент (ЕС) 2019/125 от 16 януари 2019 г. на Европейския парламент и на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, № 002-01-23, внесен от Министерски съвет на 23 юни 2020 г. -- за второ гласуване.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 12.30 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден, колеги! Имаме кворум.
Откривам заседанието.
Имахме една дилема да решим– дали днес да провеждаме заседание, или на 2 септември. Решихме, че на 2 септември – това е добрата новина, няма да имаме заседание на първия работен ден на парламента.
Дневният ред Ви е раздаден предварително.
1. Обсъждане и гласуване на законопроект за изпълнение на Регламент (ЕС) 2019/125 от 16 януари 2019 г. на Европейския парламент и на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, № 002-01-23, внесен от Министерски съвет на 23 юни 2020 г. -- за второ гласуване.
2. Разни.
Гости:
от Министерство на икономиката: Лъчезар Борисов – министър на икономиката, Наталия Граховска – директор на Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ и Десислава Дойчева – държавен експерт в Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ – Това е по т. 1 за протокола.
В точка Разни, с която всъщност ще започнем, ще дадем думата на новия екип на Министерството: Лъчезар Борисов – министър на икономиката, Стамен Янев – нов заместник-министър на икономиката и Яна Топалова – нов заместник-министър на икономиката.
Имате ли други предложения по дневния ред? Няма предложения.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет единодушно.
Колеги, започваме с точка Разни:
Господин Борисов, честито – на Вас и на Вашия екип! Вас познаваме достатъчно добре, но представете колегите. Може би да кажете няколко думи за приоритетите, макар че те са записани в Програмата на Министерството.
Второ, не е лошо в края на месец септември, когато направите вече два пълни месеца работа в министерството, отново да се съберем на един блиц-контрол – да видим кое, до къде е, какво е и така нататък.
Давам Ви думата, ако не възразявате.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател!
Уважаеми госпожи и господа народни представители, започвам с представянето. Ние с Вас се познаваме. Аз работя в Министерството на икономиката от 2002 г. Започнах като главен експерт и съм се движил по всяка една от позициите в Министерството на икономиката, на финала в две правителства – заместник-министър, сега в тази предизвикателна, от глобална гледна точка, икономическа обстановка изобщо и в България, ще се радвам изключително много да работя заедно с Вас и да търсим общ консенсус по належалите теми.
Колегите, които са назначени за заместник-министри от Министерския съвет, също са експерти.
Госпожа Яна Топалова е започнала 2003 г. своята работа в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ към Министерството на транспорта. От 2016 г. е директор на Дирекция „Европейски програми и проекти „Международно сътрудничество“ в Министерството на младежта и спорта. В периода 2017 – 2018 г. е първи секретар с ресори „Младеж и спорт“ в постоянното представителство на Република България към Европейския съюз и последно, е заместник-изпълнителен директор на Агенцията за малки и средни предприятия, която е в портфолиото на Министерството на икономиката.
Господин Стамен Янев го познавате. Той в рамките на три мандата, ако не се лъжа, ако не и повече, е изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции. Специално с него, през последните една или две години, работихме изключително заедно и съвместно по големите инвестиционни проекти, по които България беше страна. С него много активно създадохме общия инвестиционен екип на България, който включва представители на всички министерства и се борихме за „Фолксваген“. За малшанс не успяхме да довършим тази сделка, но в момента имаме и други приоритети в тази сфера и се надявам, че скоро България да има хубави новини в тази сфера.
Освен неговата работа в Българската агенция по инвестиции, той има и богат консултантски опит в компании от „Голямата четворка“. Той е юрист по образование, но реално неговите силни страни са в сферата на насърчаването на инвестициите.
Съвсем накратко ще мина през приоритетите на Министерството в този етап, който предстои, който наистина е изключително предизвикателен. Наша основна цел ще бъде изпълнението на Националното тристранно споразумение със синдикати и работодатели. Там мерките, които са насочени към работа с Министерството на икономиката, са в няколко групи.
На първо място, това са инвестициите и търсене на модел за регионализация на инвестициите. В този контекст в нашата работа ще предстои да изменим в определена степен и нормативната уредба, като първото, което сме предвидили, е да изменим Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите, така че вече в България да има нормативна уредба за така наречените „кеш грантове“ за големите приоритетни и стратегически инвеститори. Това, което предвиждаме като изменение в Правилника, е да допуснем за компании от индустриалния сектор, когато идват като инвеститори, в зависимост от размера на инвестицията, от броя на работните места и региона, в който се намират, ние да можем да можем да предложим до 37,5 млн. евро кеш грант – нещо, което българското законодателство го нямаше. Това можем да го направим изключително бързо. То ще има както маркетингов ефект, така и сигурност за такъв тип инвеститори, когато те пожелаят такова нещо, говоря за стратегически инвеститори, да не опираме до Еврокомисията и за искане за тяхна санкция.
Втората мярка отново е свързана със Закона за насърчаване на инвестициите и регионализацията му в българската икономика. Разбира се, това ще стане по-бавно, защото процедурите са дълги, а и Народното събрание тепърва предстои да излезе в отпуск.
Тук също искаме да развием една теза за такъв тип по-големи кеш грантове, наистина за хипермащабни инвеститори, но във всеки един от случаите, дори при разписана нормативна уредба, в този случай, трябва да отправим питане към Европейската комисия.
Другите законодателни мерки, които са свързани, по които сме се споразумели с работодателските организации, в рамките на Националния икономически съвет, това е да поставим нов акцент върху развитието на малкия и среден бизнес и принципа „мисли първо за малкия“.
На следващо място – една доста дълго отворена тема, която стоеше във времето, това е присъединяването към всички типове инфраструктура, визирам ВиК инфраструктура, електрическа инфраструктура и целия тип от такава инфраструктура, която е необходима за инвеститорите, и за развитието на бизнеса.
Първата стъпка, която направихме в тази посока, е по отношение на индустриалните зони и паркове. На вчерашното заседание на Министерския съвет беше приет проектът на Закон за индустриалните паркове, така че на този етап този въпрос е уреден само на ниво индустриални паркове, но в бъдеще трябва да продължим тази работа и по отношение изобщо на икономиката. Може би не само по вина на нормативната уредба в България, България се намира на много задно място в тази класация на Световната банка. Разбира се, ще продължим работата заедно с работодателските организации и ще търсим нормативни промени по линия на административното регулиране и облекчаване на бизнес средата и ще търсим такъв допълнителен акцент в нашата работа.
Следващ приоритет, който доколкото само нашето министерство има отношение, това е борбата със сивата икономика, но това е една по-широко институционална мярка, така че ние ще се съсредоточим и върху нея, но по-скоро само в рамките на компетенциите на Министерството на икономиката и ще съдействаме в рамките на работни групи и с останалите институции.
По отношение на останалата част от конкретни мерки, които са важни за икономиката в тази кризисна ситуация, ние разработихме един пакет от мерки. Една част от тях са били съществуващи, върху които усилията ще бъдат наложени по ускоряване на тези процедури, друга част от тях ще бъдат нови – те са свързани отново с инвестиции и подпомагане на малкия и среден бизнес. Една група от мерките е съсредоточена върху финансиране през търговските банки, а другата група – чрез директни кеш грантове.
Това, което сме предложили на този етап, което е извън европейските програми, е да бъде увеличен бюджетът на Министерството на икономиката до края на годината, така че да можем да изпълним всички поети ангажименти към наличните инвеститори през последната една или две години, които са 56 на брой и са на стойност над 700 млн. лв. и брой работни места – около 8000. Ние трябва да изпълним ангажиментите по насърчителните мерки, които са част от Закона за насърчаване на инвестициите, така че в този контекст бюджетът на Министерството ще бъде увеличен още следващата седмица на заседание на Министерския съвет. Първата идея беше той да бъде увеличен с 9,5 млн. лв., но на този етап ще го увеличим само със 7,5 млн. лв. Но считаме, че и с наличните средства по нашия бюджет ще можем да изпълним тези ангажименти.
Останалите две групи от мерки са свързани с кеш грантове и със съществуващи процедури, и с нови такива. Това, което взехме като решение е 200 млн. лв., които бяха предвидени, също да се използват за гаранционни схеми през Българската банка за развитие, да ги пренасочим към кеш грантове и директна интервенция върху малкия и среден бизнес, който е най-засегнат от кризата.
Това, което дискутираме заедно с работодателите, е 77 милиона или 68 плюс, които допълнително ще дискутираме, да бъдат насочени към наддоговаряне на съществуващи процедури, така че средствата да бъдат директно инжектирани в икономиката.
Следва обявяване на схема с 9 млн. лв. по ваучерна схема през Агенцията за малки и средни предприятия, която ще бъде за ИКТ и дигитализация, интернет сайтове. Това ще бъде ваучерна схема, изключително опростена. 5,5 милиона отново стартира – това е нещо, което е стандартно, новата XI конкурсна сесия на Националния иновационен фонд. Оттук едно от най-големите предизвикателства, което стои пред екипа на Министерството на икономиката, това е ускоряване на съществуващите процедури за микро, малки и средни предприятия, които вече са стартирани от Оперативната програма. Към момента усвояването по процедурата за микро предприятия е 30 млн. лв., а нашето желание е това да се случи в рамките на около месец, но търсим в момента най-различни мерки. Вече издадох някои заповеди, хората ще работят и събота, и неделя, но не знам дали това ще се окаже достатъчно, така че можем да търсим и други мерки за ускоряване на този процес, така че средствата да стигнат до бизнеса и до хората.
Предстои ни другата вече обявена схема за средни предприятия. Останалата голяма група от …. И всичко, което казах, е ресурс от около 700 – 750 млн. лв. Останалата голяма група мерки са гаранционни схеми през търговските банки. Тук ще търсим ускоряване на работата на Българската банка за развитие и по двете схеми, която е за физически лица, и по отношение на средните предприятия.
Все пак нека да знаем, че до този момент, за да стигнем до тези процедури, ние трябваше да получим одобрение от Европейската комисия, трябваше да се стигне и до споразумение с търговските банки, което се оказа нелек процес.
По отношение на физическите лица имаме усвояване от 54 млн. лв. към момента. Нашите очаквания чрез засилване и допълнително ускоряване на този процес е в периода до октомври тези средства изцяло, които са част от капитала на Българската банка за развитие и се усвояват чрез гаранции към търговските банки, да бъдат усвоени.
Втората процедура е за средните предприятия. Там усвояването към момента е още по-малко – 9 млн. лв., но добрата новина е, че вече имаме споразумения с три от петте най-големи търговски банки в България, които имат широка клонова мрежа и нашата амбиция е до декември месец тази година целият ресурс да бъде инжектиран в икономиката.
Защо преместихме тези други допълнителни 200 милиона от ББР, които бяха прогнозирани да се използват по подобен тип финансови инструменти? Защото подобен тип финансови инструменти са с ресурс от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ към Министерството на икономиката, ще се изпълняват и от Фонда на фондовете, който е към Министерството на финансите. Там те имат подобни финансови инструменти, които дори гарантираните кредити ще бъдат доста по-високи.
Разбира се, имаме и рециклирания ресурс от „Джереми“, който е със същите цели.
Това е накратко от мен.
Освен това, последно, бих желал да допълня, че предстои работата по евентуалното структуриране на процедури, които са свързани с евросредствата, които ще дойдат в България от Европейския съюз по REACT EU. Това, което сме говорили с вицепремиера, е, че ще трябва да менажираме и разработваме процедури в размер на около 400 млн. лв., които много бързо да стигнат до реалния бизнес.
Пропуснах, и това е грешка и в нашите таблици, има и едни 30 млн. лв., които ще бъдат процедура за транспортния бранш, което утре ще дискутираме в детайли с министър Желязков.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз предлагам да чуем и новите заместници. Първо, дамата предлагам.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНА ТОПАЛОВА: Добър ден и от мен. Казвам се Яна Топалова.
Министър Борисов представи накратко моята автобиография. Както той вече каза, от 2003 г. аз работя в Държавната администрация. Занимавала съм се основно с международна дейност. Била съм също така в Постоянното представителство по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.
Благодаря на министър Борисов, че съм в неговия екип и се надявам с Вас в бъдеще да свършим много добра работа.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Господин Янев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ЯНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Стамен Янев, завършил право 2002 г., преди това бил и на стаж в парламента като изявен студент, от 2003 г. вписан като адвокат. Искам да обърна внимание, че последната ми позиция в консултантския бранш, и то в „Голямата четворка“, е ръководител на правна практика, което пък допълнително показва опит именно във воденето на преговори и реализацията на големи сделки и инвестиции. На тази база, експертно преди пет години и половина поех Българската агенция за инвестиции и смея да твърдя, че постигнахме доста сериозни резултати – 140 инвестиционни проекта, приблизителна стойност два милиарда и половина инвестиции, над 19 хиляди нови работни места.
Искам тук да благодаря на господин Борисов за това, че ме покани в неговия екип. Приех предизвикателството и се надявам това, което в последните няколко години наблегнахме заедно с него, а именно инвестиционната политика на България, допълнително да бъде разширена, надградена и задълбочена. Така че с експертизата и това, което сме направили, се надявам допълнително да допринесем за развитието на българската икономика.
Последно, може би да спомена – горд съм и от екипа на Българската агенция за инвестиции, които през последните години сериозно работиха, и част от тази работа е свързана с това, което направихме като визия на Агенцията и клипа ни за България, като инвестиционна дестинация. Надяваме се да го ползваме със здраве и следващите няколко години.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Министър, как са разпределени ресорите между двамата заместници?
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател! Тъй като в тази динамична обстановка тепърва и ние структурираме нашия кабинет, все още няма разпределение на ресорите. Но като по-основна теза моят бивш ресор ще бъде покрит от заместник-министър Янев, а колежката ще се включи по европейски и други международни въпроси. Но това е още идеята. Не съм подписал още такава заповед.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Не може да дойде нов министър и да не му зададем няколко въпроса.
Аз, господин Борисов, Ви поздравявам и Ви пожелавам част от тези намерения, които чух, да бъдат наистина изпълнени, защото в крайна сметка те са добри и за българската икономика, българския бизнес, и за нашата страна. Но длъжен съм да направя един коментар, който според мен отразява състоянието, в което заварвате това министерство, до вчера бяхте и Вие заместник-министър, тъй като аз лично като народен представител, да Ви кажа, се дразня от няколко неща.
Откакто започна тази коронакриза, ние сме свидетели на едни брифинги, на едни пресконференции, на които се обявяват едни мерки, на които се разхвърлят едни милиони наляво и надясно. Добре е обаче да бъде казано на хората какъв е резултатът от тези мерки и какво реално е изпълнено. Вие сега бяхте добре подготвен и описахте една картина, която в повече обаче, е в бъдеще време. Така анонсираните гаранционни схеми, които са доста добро решение за подкрепа на бизнеса и през Банката за развитие, и през Фонда на фондовете, уважаеми господа министър и заместник-министри, знаете, че в момента по същество не функционират. Знаете кога бяха обявени те, аз твърдя, че към момента Вие, ако можете да ми кажете, коя българска търговска банка реално е приложила някоя от тези схеми! Те повечето все още нямат разписани, знаете, договорни отношения, оттам нататък те да стават продукт на търговските банки и оттам нататък те да са там. Ние влизаме в август месец. Микро и малките – схемата с подадени над 27 000 компании, пак шумно рекламирана, стартирала май месец, мисля, че беше на 15 май, към момента Вие знаете какво е усвояването – разплащанията са между 4 и 5 хиляди, и то с ускорението от последните дни. Оценявате на 7 – 8 хиляди хилядния проект. Нали разбирате, че това са пък най-малките фирми, най-засегнатите. Това са семейни фирмички. Ти на тях ако не им помогнеш в момента, в който имат нужда, след няколко месеца ще бъде късно. Значи, ние сме април, май, юни, юли, влизаме в август, а една икономическа помощ е изключително важна и с оглед времето, в което се предоставя.
Няма да влизам в схемата за средните, която още върви в момента, и може би в друго заседание аз ще предложа септември месец, господин Председател, да направим по-детайлен анализ за критериите, начина, по който ще бъдат оценявани, защото там вкарахте и субективен фактор в оценката на средните компании, и въобще дали дизайнът е най-добре направен с оглед целите, които са заявени, че те трябва да изпълняват като мярка. Сега да не натоварвам Комисията с тези неща, но към момента икономическият екип на правителството, на което се явявате Вие в момента представители, да сте наясно, че ние, реално говоря, оставете намеренията, оставете пресконференциите и брифингите, реално оценката се дава по това, което е стигнало до хората. Ние сме до никъде. Ама абсолютно до никъде! Говорим не за намерения, говорим за радикална промяна на нещата. И оттам нататък да говорим как ще съхраняваме – големият разговор е – потенциалът на българската икономика, конкурентоспособност, отделно заетост и така нататък – неща, за които, знаете, в тази комисия се е води винаги професионален разговор и сме подхождали много сериозно.
Другите коментари, които дори самият министър-председател Борисов направи, не ги коментирам – по тези схеми, сега да не влизаме в този разговор. Така че аз лично имам очаквания за радикално променен подход по това нещо.
Отделно правихме едно закрито изслушване тук на Банката за развитие. Тази тема няма да я повдигам, защото тази банка прави всичко друго, но не да изпълнява целите, за които е създадена. Нито една от целите, за които е създадена тази банка, тя не го изпълнява! Това е един от основните инструменти, чрез които ние трябва да провеждаме тези политики.
Просто исках да го кажа в началото, защото дай Боже да се видим и по-нататък, ще отчитаме по резултати, господин Министър, не по декларативни намерения – добри, а по резултати и то реални резултати.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други колеги?
Колеги, разбрали сме се днес, извън програмата поканихме новото ръководство да си кажем нашето виждане. Така че имате думата, кротко и спокойно, ние при всички случаи някъде в средата или края на септември ще направим едно изслушване кое докъде е и какво е. Още повече че новият шеф на Надзора на Банката за развитие стои пред нас. Господин Янев.
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми заместник - министри! Първо, искам да Ви кажа, господин Председател, че вероятно от всички, които седим в тази зала, аз в най-голяма степен може би познавам господин Борисов, защото съм имал възможността да бъда негов колега.
Наистина познавам министъра като изключителен професионалист и вярвам, че в това нелеко време ще даде максималното от себе си, за да се справи с това, което му предстои. Вярвам, че може, дано има и този шанс да се случи това нещо.
В тази комисия диалогът винаги е бил конструктивно-експертен и аз ще запазя този тон и сега. Истината е, че последните месеци се натрупаха много критики към работата на Министерството и най вече към мерките, които се предложиха от икономическия екип в Министерския съвет, защото тук не беше включено само Министерството на икономиката, по мое наблюдение. И тези мерки, за съжаление, както каза и колегата Бойчев преди мен, очевидно не дават резултат или най-малко не стигнаха тези мерки до онзи брой и обем фирми, които се очакваше да бъдат подпомогнати в тази ситуация и то във времето, в което наистина на всички ни се искаше това да се случи.
Конкретно сега по мерките. На мен ми се струва, че в така изнесените данни, господин Министър, има известно припокриване на числата с това, което се изкара като мерки в месеците, когато беше обявено извънредното положение и това, което сега Вие обявявате. Едни и същи числа сякаш се натрупват, както каза и колегата Бойчев, се трупат едни милиарди. Например предния път се каза, че в Банката за развитие ще вдигнем капитала със 700 милиона – 500 за гаранционни схеми за кредитиране на бизнеса през Българската банка за развитие, 200 милиона за кредити на физически лица до 4500 лв. – три по 1500, поправете ме, ако бъркам.
Като се беше казало тогава, че прогнозата е тези 500 милиона да мобилизират ресурс за около два милиарда и половина лева – пет пъти по-голям ресурс. Още тогава ние се усъмнихме в това число и казахме, че това е нечуван инвестиционен интерес, ако се случи това нещо. Тогава единственото, което не се каза, в какъв срок се очаква това да се случи. Може би за десетина години вероятно ще е възможно?
Така че хубаво е сега да чуем от Вас, ако имате някаква перспектива, с какви темпове ще заработи това кредитиране? Не го изключвам като възможност и интерес от страна на бизнеса, но все пак е хубаво да кажем. Надяваме се, че те ще бъдат усвоени в срок от една година, ако не бъдат, ще предложим тези пари да отидат по други схеми. Защото ето сега Вие сам казахте, че едни 200 милиона от тези 500 вече ще бъдат пренасочени от гаранционни към грантови схеми. А в същото време се говори, че нови 1 млрд. 800 млн. лв. седят на разположение, или поне това остава впечатление у хората навън, за подпомагане на българския бизнес, което според мен, така поне аз го разбирам, не е съвсем коректно. Хубаво е да разделим числата.
Друг един въпрос, който аз съм го задавал и го зададох като въпрос към Вашия предшественик – господин Караниколов, касаеше наддоговарянето в Програмата „Иновации и конкурентоспособност“. Там огромен брой проекти, пак ме поправете, ако бъркам – 1300 проекта или някакво близо такова число беше, бяха одобрени и оценени, и седяха на трупчета доста дълго време, защото се чакаше да се вземе решение каква част от средствата, които останаха свободни по Програмата, ще бъдат пренасочени от другите оси към тази ос, където са тези проекти по техническа модернизация и където интересът респективно беше най-голям. До последно господин Караниколов обещаваше, че това ще се случи, но накрая случи се COVID кризата и практически това наддоговаряне беше забравено. Останаха си около 200 проекта финансирани, готови инвестиции на фирми, които наистина искаха да получат финансиране. Според мен трябваше да бъде потърсен начин да бъдат пренасочени към тях тези вероятно гаранционни схеми. Поне да бъдат стартирани проектите, докато не са загубили фирмите интерес да финансират тези свои готови, пак казвам, проекти за инвестиции в българско производство.
Тук наистина апелирам към Вас да помислите как е възможно тези проекти бързо да бъдат извикани фирмите, да видим дали те още имат интерес да реализират тези инвестиции в тази ситуация, в която значително е променена за всички и да потърсим начин те да бъдат финансирани максимално бързо и в максимална степен. Чухме от господин Дончев нещо, което прозвуча наистина „Уау за всички“. Буквално бях залят от обаждания от бизнеса, организации и представители на различни фирми, които казаха: ние чухме от вицепремиера, че няма да има неодобрен проект. Ето, казвам сега, това наистина за всички е номер едно приоритет. Ако Вие успеете да направите така, че тези пари, които са в Банката за развитие, наистина отидат до всички фирми, които имат интерес в момента да инвестират в каквото и да било, това е единственият шанс.
Затова тук молбата ми е също да кажете дали виждате някаква конкретна насока за инвестиции в конкретен икономически сектор, които би следвало приоритетно да получат финансиране? Смятате ли, че има нещо такова, което да бъде моторът на икономиката? Това са според мен очакванията. Наистина това е моето виждане и аз ще Ви бъда благодарен, ако в тази област поддържаме сътрудничество.
Успех Ви пожелавам още веднъж на целия екип!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Последно, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми господа заместник министри, колеги! От изказванията на опозиционните депутати излиза едва ли не, че пред нас имаме Министерство на COVID-19, а това не е така.
Разбира се, кризата с COVID-19 е много сериозна, но да се говори за Министерството, че вземало някакви мерки и че някакви пет-шест хиляди проекта били разгледани, а останали още 15 хиляди? Смятам, че не е сериозно.
Освен това сега вече имаме достатъчно информация и то от авторитетни световни икономически центрове, че спадът на икономическото развитие в България ще бъде между 7,1 и 7,7%. Така ли е, господин професор? Мисля, че това не е някаква голяма трагедия. Този спад сме го наблюдавали в миналото в много страни, които преживяват кризи и не смятам, че едва ли не вече е паднала атомната бомба в България. Наистина е сериозно, но 7,1% е нещо, което е напълно поносимо.
В тази връзка, аз искам да Ви попитам: как стои ходът на изработването на плана на Министерството на икономиката, Вие ги знаете тези неща, във връзка с изработването на Националната рамка за влизане в спасителния план на Европейския съюз, който ще започне да действа от края на годината – началото на следващата година, където са огромни средства?
Това, за което говорим тук при нашите български условия, да, то трябва да бъде наистина усвоено и дали виждате така, както си го представят хората в Европейския съюз в следващите месеци, една година максимум, след което започва възстановяване, това го казват всички, и то много бурно възстановяване на икономиката, дали в този период ние ще използваме тези средства, за да направим нашата икономика по-конкурентоспособна? Защото това е най-важното сега, а не чак толкова, нали? България слава богу успя да се опази и нямаме тези 25% назад, които отбеляза икономиката на Великобритания, нали? Нямаме такова нещо, така че нека да се съсредоточим по-скоро върху това какво правим, как да го направим, то да стане по-добре за България.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, нека бъдем конструктивни към новото ръководство.
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз ще се обърна към Вас, уважаеми колеги народни представители, просто да Ви информирам, че лично аз съм предложил господин Борисов. Имаше други алтернативи. Предложих го и това беше прието, защото имам двугодишен опит в работата с Министерството на икономиката, което беше ресорно докато бях вицепремиер. (Въздишки.) Въпреки тежката въздишка на отегчение, ще си завърша изказването, уважаеми госпожици и господа, че този човек е работлив, съвестен, технократ и в качеството си на такъв съм го предложил. Той няма, не съм чул, нито някой го е питал дали има някаква политическа ориентация, но в останалия период от време за управление на този министерски съвет, този пост трябваше да бъде поет точно от човек, който е вътре, от министерството, човек, който познава проблемите и човек, който движеше всички основни въпроси свързани с отговорните задачи, които стояха пред Министерството – в много по-голяма степен отколкото досегашния министър. Аз съм го препоръчал, стоя зад него и съм убеден, че той ще бъде човекът, който ще работи най-успешно за Министерството и за България.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Искам само да добавя, защото господин Симеонов закъсня, ние приветствахме новия министър. Работим години наред вече заедно. Знаете, че винаги чукате на отворена врата в нашата Комисия и всичко, което касае българската икономика и българския бизнес ще получите позитивно отношение от наша страна. Това Ви го гарантираме.
Само в няколко минути, ако можете да отговорите на въпросите, защото темата е изключително сериозна и дълга, но все пак имате думата. Само ще помоля след това някой от заместник-министрите да остане за гледането на Закона.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Благодаря и за думите на господин Валери Симеонов.
Ще се постарая съвсем накратко да отговоря на въпросите на народните представители, които бяха поставени. Това, което аз ще моля моя екип от тук нататък, тъй като сме в тази извънредна и тежка, предизвикателна икономическа ситуация, на входа на една голяма, глобална икономическа криза мерките, за които ще говорим, няма да бъдат нито леви, нито десни – ще бъдат рационални.
Със сигурност по въпросите на господин Бойчев и на господин Данчев – да, в тези 1 млрд. и 800 млн. лв. има съвпадение на част от мерките, които бяха прогнозирани по-рано. Да, в тези 1 млрд. и 800 млн. са включени 700 млн. лв., които са част от увеличението на капитала на Българска банка за развитие. Ще вляза в детайли на въпросите, но извън това искам да обещая пред тази Комисия, тъй като всеки един макроикономист може да представи чашата полупълна или полупразна, аз ще я представям такава каквато е – това го поемам като ангажимент пред Вас.
Да, в тези 1 млрд. и 800 млн. има предвидените 700 млн. лв. за Българска банка за развитие. По тези две процедури наистина от стартирането им, от Решенията на Министерския съвет до момента има относимо забавяне, както казах в началото, то е провокирано от първо – съгласуването с Европейската комисия, впоследствие и от подписването на Споразумение с търговските банки, защото това е преговорен процес. Този процес се движеше и от тръжна процедура.
Както казах по мярката, която е за Българската банка за развитие, има усвоени 54 млн. лв. за мярката, която е за физически лица, а по мярката, която е за малки и средни предприятия 9 млн. лв. Разчитаме и съм възложил на Българска банка за развитие, това го докладвах и в Комисията на господин Цонев, където също имаше изслушване по тази тема в периода, когато още бях заместник-министър, да се проведат кръгли маси, да се направят въпроси и отговори, информацията да бъде изцяло публична. Разчитаме на това, че по-бавната процедура, която е за средни предприятия, тъй като вече имаме три от най-големите търговски банки, вече партньори, че те ще ускорят този процес, тъй като най-малкото имат много клиенти, имат широка клонове мрежа. Но ние ще предприемем мерки в тази посока. Ангажиментите, които се стараем да постигнем по тази процедура, усвояването ще бъде постигнато до край е – краят на годината, а по тази, която е за физически лица – месец октомври.
По отношение на останалите подадени въпроси, както казахте, че вицепремиерът е казал, че ще има покриване на абсолютно всички компании, които са кандидатствали в наистина забавената процедура за микропредприятия, която е финансирана като кеш грантове от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ – да, така е. Процедурата е изключително опростена, но се оказа, че експертите независимо от електронното сътрудничество с останалите институции, трябва да подават проект по проект изискване за проверка, било то от Министерството на правосъдието или неговите структури, било то от НАП, било то от структури на Социалното министерство – част от тези въпроси вече са решени. Как са решени? Като постигнах споразумение със съответните органи да не става лице по лице, тъй като имаме 27 хил. проекта и никога програмата, дори за дълъг годишен срок от работа – било пет или десет години, не е имало толкова много заявления. Това е единият канал на оптимизиране на процеса.
Вторият канал на оптимизиране на процеса по тази процедура, по който работим в момента, е вдигане на експертния капацитет. От една страна ще бъдат мобилизирали хора от администрацията на Министерството на икономиката, от други дирекции, които не са толкова натоварени в момента, а от друга страна има обещанието и на министър Сачева да ни подпомогне с 10 до 20 експерта от Оперативна програма „Човешки ресурси“, които са боравили със системата ИСУН.
Третото нещо, което направих е – подписах заповед преди няколко дни, че колегите ще работят и събота, и неделя, и вечер. Разбира се, този допълнителен труд ще бъде заплатен съгласно нормативната уредба.
Има и един последен вариант, който е малко по-краен, но тъй като още нямаме съгласие – вчера проведохме срещи с работодателските организации, и по него нямаме пълно съгласие да го приложим, така че не бих си позволил да го оповестя. Там с относително немалък риск можем да разплатим средствата напред, но не знаем какво ще се случи след това, ако има документи, които не са точни – поемаме голям риск. Това е по тази програма.
По програмата, която споменахте, от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ за средния бизнес, където в момента се набират проектни предложения, аз не бих си позволил независимо от коментарите за тази програма, че не е разписана по най-добрия начин, не бих си позволил да я спра, защото, ако я спра, това би означавало много по-голямо забавяне, така че тя ще продължи по този начин.
По темата за субективизма, по всички нови отворени процедури ще бъде търсен вариант да има нулев субективизъм от страна на експертите, тоест механизация на процеса.
По предната програма, която говорих, там не очакваме чак такова забавяне, защото евентуално максималният брой от бенефициенти, които сме анализирали е 4 хил. – няма да бъде 27 хил. както тази за микропредприятия. Осъзнаваме това забавяне, осъзнаваме този проблем. Именно там са съсредоточени нашите усилия и още един път отговарям – съвпадението на тези средства обявени по-рано, да, има съвпадение и в двете процедури, и в ББР и в Оперативната програма, трябва да ускорим. Останалите са нови. Извън тези 700 млн. лв. в Българска банка за развитие, за които има Решение на Надзорния съвет, в който съм участвал, че те се използват само за това и за нищо друго. Имаше предвидени допълнителни, в по-ранния етап на мерките, 200 млн. отново за гаранционни схеми, но тъй като вече имаме две действащи гаранционни схеми и две стартиращи във Фонда на фондовете, затова предложихме тези 200 млн. лв. да бъдат разпределени под формата на кеш грантове. Заради това вчера проведохме заседание с всички работодателски организации, където всички заедно да измислим модела и процедурите, по които те да бъдат разходвани и то много бързо, без субективни критерии.
И това, което господин Петров постави, по така наречената програма REACT EU, вчера проведохме разговори – предвижда се нашето Министерство на икономиката би могло да получи до 400 млн. лв., които отново, заедно с работодателски организации съгласувано със синдикати, с Вас, да търсим най-удобния и най-бързия начин за тяхното разпределение. Дори дискутираме варианти точно в кой момент тези средства ще постъпят и България ще има достъп до тях, така че да търсим дори някаква форма на заем от страна на нашата Оперативна програма или управляващия орган, което да бъде финансирано от централен бюджет, за да може да разработим процедурите, а в последствие, когато дойдат средствата от Европа, да върнем този заем към централния бюджет. Тоест и това сме дискутирали.
Разбира се, за новият план, по който предстои да работим, имаме идеи свързани със зелената енергия, и със зелените сделки, но това е дебат, който все още предстои.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, аз предлагам да благодарим на новото ръководство на Министерството. Да не се делим в днешния ден на управляващи и опозиция. Да им пожелаем успех, защото това ще бъде успех на българския бизнес, на българската икономика, на всички тези, които са ни избрали от ляво или от дясно.
Желая Ви успех! Ако прецените, останете, ако не, един от заместник-министрите да остане за следващия Закон, който е консенсусен и мисля, че бързо ще приключим.
Колеги започваме със:
Законопроект за изпълнение на Регламент (ЕС) 2019/125 от 16 януари 2019 г. на Европейския парламент и на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание, № 002-01-23, внесен от Министерски съвет на 23 юни 2020 г., за второ гласуване.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименование – има го пред Вас текста, на първа страница. Тъй като това е европейски регламент е променено и наименованието на Закона.
Има ли други предложения? Няма.
Моля, който е „за“ наименованието, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстът на вносителя за наименованието на закона, със съответната редакция, се приема.
„Глава първа – Общи разпоредби.“
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Чл. 1. Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция – имате текста пред Вас.
Чл. 2. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция – имате текста пред Вас.
Имате ли други съображения и предложения по: Глава първа – Общи разпоредби, по чл. 1 и по чл. 2? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на Глава първа „Общи положения“, чл. 1 и чл. 2, със съответната редакция, се приемат.
„Глава втора – Разрешения за износ, внос, транзит, брокерски услуги и за оказване на техническа помощ.“
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на Глава втора.
„Раздел I – Издаване на разрешение“.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел първи.
Работна група подкрепя текста на вносителя за чл. 3 – имате го пред Вас.
Колеги, подлагам на гласуване: наименованието на Глава втора, наименованието на Раздел първи и чл. 3.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на Глава втора „Разрешения за износ, внос, транзит, брокерски услуги и оказване на техническа помощ“, наименованието на Раздел първи „Издаване на разрешение“ и чл. 3, със съответната редакция, се приемат.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 4 – имате текста пред Вас.
Работната група подкрепя текста на вносителя чл. 5 – имате текста пред Вас.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 6 – имате текста пред Вас.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 7 – имате текста пред Вас.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 8, със следната редакция – имате текста пред Вас.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 9 – имате текста пред Вас.
Имате ли предложение по чл. 4 до чл. 9? Не виждам
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за членове 4, 5, 6, 7, 8 и 9, със съответната редакция, се приемат.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 10 – имате текста пред Вас.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 11 – имате текста пред Вас.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на „Раздел II – Отказ за издаване на разрешение.“
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 12 – имате текста пред Вас.
Имате ли предложение по чл. 10 до чл. 12 и заглавието на раздела? Не виждам
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за членове 10, 11, наименованието на Раздел втори „Отказ за издаване на разрешение“ и чл. 12, със съответната редакция, се приемат.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на „Раздел III – Отнемане, преустановяване на действието и изменение на издадено разрешение.“
Работната група предлага да се създаде нов член 13 – текста е пред Вас.
Пред Вас е текстът на чл. 13, който става чл. 14.
Пред Вас е текстът на чл. 14, който става чл. 15.
Имате ли предложения по: наименованието на Раздел III; по нов чл. 13; по чл. 13, който става чл. 14; по чл. 14, който става чл. 15? Не виждам.
Подлагам на гласуване наименованието на Раздел III; нов чл. 13; чл. 13, който става чл. 14; чл. 14, който става чл. 15.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на Раздел трети „Отнемане, преустановяване на действието и изменение на издадено разрешение“, нов чл. 13, чл. 13, който става чл. 14 и чл. 14, който става чл. 15, със съответната редакция, се приемат.
Глава трета. Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на „Глава трета – Задължения на лицата.“
Пред Вас е текстът на чл. 15, който става чл. 16.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на „Глава четвърта – Контрол по изпълнението на Закона.“
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 16, който става чл. 17.
Имате ли предложение по наименованието на Глава трета, по чл. 15, който става чл. 16; по наименованието на Глава четвърта и по чл. 16, който става чл. 17? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на Глава трета „Задължения на лицата“, чл. 15, който става чл. 16; наименованието на Глава четвърта „Контрол по изпълнение на закона“ и чл. 16, който става чл. 17, със съответната редакция, се приемат.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на „Глава пета – Административно-наказателни разпоредби.“
Пред Вас е текстът на чл. 17, който става чл. 18.
Пред Вас е текстът на чл. 18, който става чл. 19.
Пред Вас е текстът на чл. 19, който става чл. 20.
Имате ли предложения по наименованието на Глава пета, по чл. 17, който става чл. 19; по чл. 18, който става чл. 19; по чл. 19, който става чл. 20? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за наименованието на Глава пета „Административнонаказателни разпоредби“, чл. 17, който става чл. 18; чл. 18, който става чл. 19 и чл. 19, който става чл. 20, със съответната редакция, се приемат.
Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 20, който става чл. 21 – текстът е пред Вас.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на раздел „Допълнителни разпоредби.“
По § 1, който е подкрепен от Комисията.
По § 2, който е подкрепен от Комисията.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на раздел „Преходни и заключителни разпоредби.“
По § 3, който е подкрепен от Комисията.
По § 4, който е подкрепен от Комисията.
Имате ли предложения по двете наименования на разделите, по изброените параграфи и членове? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Текстовете на вносителя за чл. 20, който става чл. 21; наименованието на Раздел „Допълнителни разпоредби“, § 1, § 2, наименованието на Раздел „Преходни и заключителни разпоредби“, § 3 и § 4, със съответната редакция, се приемат.
С това Законът е приет.
Законопроектът за изпълнение на Регламент (ЕС) 2019/ 125 от 16 януари 2019 г. на Европейския парламент и на Съвета относно търговията с някои стоки, които биха могли да бъдат използвани с цел прилагане на смъртно наказание, изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание е приет.
Имате думата, господин Кърчев.
БОРИС КЪРЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, с прискърбие заявявам, че напускам Комисията по икономическа политика и туризъм. Министър Ангелкова трябва да вземе достойното си място тук.
Искам да Ви благодаря за работата. Това е най-съгласуваната и най-добре работеща Комисия, с най-добрия председател. Радвам се, че имах удоволствието да работя (ръкопляскания) с Вас и не се отказвам от ангажимента – имах идея, на Празника на розата тази година, да направим изнесена Комисия там. Въпреки всичко съм готов да направим изнесено заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм в град Казанлък, когато е удобно.
Благодаря още веднъж за съвместната работа.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Накрая винаги някой ще ти развали настроението.
Колеги, благодаря Ви за участието.
На 2 септември няма да имаме заседание. Следваща ни среща е втората сряда на месец септември – 9 септември.
Закривам заседанието.
(Закрито в 13.30 часа)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Елеонора Богданова
