1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за индустриалните паркове, № 002-01-36, внесен от Министерския съвет на 13 август 2020 г. – за първо гласуване.
2. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
КОМИСИЯ ПО ЕНЕРГЕТИКА



П Р О Т О К О Л
№ 95


На 14 октомври 2020 г., (сряда) от 14.30 часа в зала „Изток“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе съвместно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията по енергетика.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за индустриалните паркове, № 002-01-36, внесен от Министерския съвет на 13 август 2020 г. – за първо гласуване.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм и Комисията по енергетика, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14.30 ч. и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм и господин Валентин Николов – председател на Комисията по енергетика.

* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам съвместното заседание на двете комисии – Комисията по икономическа политика и туризъм, която има кворум – 16 човека, и Комисията по енергетика, която също има кворум.
Започваме с гласуване на дневния ред, който Ви е раздаден предварително и той е:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за индустриалните паркове, № 002-01-36, внесен от Министерския съвет на 13 август 2020 г. – за първо гласуване.
2. Разни.
Комисията по икономическа политика и туризъм, имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е „за” да гласува.
Гласували: „за“ – 17, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Дневният ред е приет.

ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Колеги, Комисията по енергетика има същия дневен ред.
Моля, който е „за” да гласува.
Гласували: „за“ – 14, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Дневният ред е приет.

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: По точка първа от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за индустриалните паркове, № 002-01-36, внесен от Министерския съвет на 13 август 2020 г., за първо гласуване, наши гости са:
от Министерски съвет: Мартин Дановски – съветник на вицепремиера Томислав Дончев и Николай Алексиев – съветник на вицепремиера Томислав Дончев;
от Министерство на икономиката: Лъчезар Борисов – министър на икономиката;
от Министерство на енергетиката: Жечо Станков – заместник-министър на енергетиката, Николай Налбантов – директор на Дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“ и Лучия Бакалова – главен юрисконсулт;
от Комисия за енергийно и водно регулиране: Иван Иванов – председател и членове – Пламен Младеновски, Елена Маринова и Агапина Иванова;
от Национално сдружение на общините в Република България: Благой Станчев – парламентарен секретар;
от Асоциация на индустриалния капитал в България: Теодор Дечев – директор на Дирекция „Индустриални политики“;
от Конфедерация на работодателите и индустриалците в България: Константин Стаменов;
от Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори: Ивайло Найденов;
от Електроенергиен системен оператор: Ангелин Цачев – изпълнителен директор и Мартин Величков – ръководител управление Правно;
от Българска асоциация Природен газ: Светослав Иванов – председател и Стефан Димитров – експерт;
от EVN България: Калина Трифонова и Ана Димитрова;
от Енерго-Про Варна: Анжела Тонева – член на УС;
от ЧЕЗ България: Карел Крал – председател на УС и Зорница Генова – член на УС;
от Асоциация за производство, съхранение и търговия на електроенергия: Никола Газдов – председател и Мартин Давидков;
от Българска газова асоциация: Пламен Павлов – председател;
от Асоциация за международни отношения: Евгени Савчев – председател;
от Институт за енергиен мениджмънт: Славчо Нейков – председател на УС.
Колеги, започваме работа.
Това е Законът, който предизвика най-голям интерес в последните години – може би след Закона за публичните предприятия това е най-интересният закон. Самият факт, че получихме от 18 NGO-та и държавни организации становища, самият факт, че тази зала е толкова пълна – наложи се да се изместим в голяма зала, за да съберем всички желаещи да говорят, показва, че този закон предизвика много голям интерес.
Предлагам Ви много накратко – първо, ще дадем думата на вносителите – вносител не е Министерството на икономиката, а вицепремиер Томислав Дончев и Министерският съвет, след което ще дадем думата пак за няколко минути на министъра на икономиката и след това на заместник-министъра на енергетиката. Ще помоля всички, които искат да вземат думата, ще им дадем думата от изредения списък, с едно предупреждение – изказването да бъде в рамките на 4 – 5 минути, защото видяхте по списъка сме над 20.
Господин Николов, имате думата.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Абсолютно се присъединявам към интереса на този закон. Мисля, че е важен, но от частта на енергетиката има няколко притеснения, които трябва да ги изчистим, по-скоро от това, че тези съществуващи зони, които впоследствие могат да поискат да се регистрират в този регистър, който ще бъде на индустриални зони, фактически съществуващата инфраструктура към тях, която в момента е лицензиант или настоящо електроразпределително дружество, или газо-разпределително дружество, по какъв начин ще функционира и по какъв начин ще си избира доставчик. Тези неща лично на мен не са ми съвсем ясни и е хубаво да ги прецизираме в този дебат, за да можем между първо и второ четене да се уточнят.
Ще помоля господин председателя на Икономическата комисията, ако може, да включи в работната група и нашата комисия.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, преди да дам думата на вносителя, искам още веднъж да Ви помоля – 18 становища от различни организации сте получили всички и от двете комисии. Молбата ми е всеки, който взима думата, в рамките на 3 – 4, до максимум 5 минути да се събере, защото няма никакъв смисъл да повтаряме всичко това.
Давам думата на Мартин Дановски.
МАРТИН ДАНОВСКИ (Съветник на вицепремиера Томислав Дончев): Благодаря.
Уважаеми господа Председатели на Комисиите, уважаеми членове на Комисиите, депутати! Ще се опитам накратко и рамково да Ви представя това, което предлагаме като предложение за Закон.
Законът беше внесен в Министерския съвет от кабинета на вицепремиера Томислав Дончев и министър Емил Караниколов в този момент, и после в Народното събрание от вицепремиера Томислав Дончев. Благодаря и за предварителната оценка, че важността, бих казал, и спешността на темата е влязла във фокуса на всички.
Опитвайки се да дам най-кратката дефиниция за това, което предлагаме като структура на тези нови взаимоотношения, бих казал, че те изключително ясно според нас създават условия за разгръщане на инвестиционен процес, иновационен процес чрез една модерна и гъвкава рамка за нова индустриална инфраструктура.
Отговарят на няколко основни нужди. Без да ги приоритизирам общо-взето това са: изоставане на България по отношение на европейските и световни тенденции в областта на индустриалната политика – и като устройване, и като райониране, и като фин баланс между публичната интервенция и частните интереси в подобен тип зони.
На второ място, нуждата от един нов фокус в подобен тип инфраструктури, където се съчетават силни хоризонтални политики – дигитална, екологична, междусекторен подход, енергийна ефективност, екология, и не на последно място интелигентна специализация.
На следващо място, нуждата, дефинирана чрез относителното изоставане, включително в нормативната и законодателна уредба въобще на този тип инфраструктура, мисля, че не е тайна за всички в кой законодателен акт и по кой закон присъства изобщо формулиране на индустриални зони, и то под каква форма, тоест изключително недостатъчна нормативна и методологическа рамка. И не на последно място, натрупаният в последните две години опит на българската държава и на публични органи, включително общини и други, в това, какво е търсенето и как се обслужват големи инвестиционни интереси и извадените от това уроци.
Адресирайки тези нужди, сме си поставили четири основни цели на Закона.
На първо място смятаме, че той ще подобри и целта му е да подобри, сериозно конкурентната среда за инвестиция в България. На практика той ще стимулира и насочи едно ниво инвеститори в индустриални и производствени най-вече мощности към едни по-добре урегулирани територии и модели на взаимодействие.
На второ място, той ще ги освободи от нетипични функции, които вече представляват конкурентно предимство за всяка една територия, където се осъществява инвестицията – говоря национални или регионална. Ще осъществи и целта му е да даде скорост за стартиране на производство. В света скоростта, в която инвеститорите очакват да стартират производството си, се е увеличила с пъти през последните пет години.
На трето място, прилага един екосистемен подход, тоест стимулира партньорства, индустриалните паркове стават естествен притегателен център за производство, научно-изследователска инвестиционна дейност, образователна, в различни техни вариации, включително и социална.
И не на последно място, подобен тип интервенция дава възможност да се въведе – всички работим за един баланс на регионално ниво в социално-икономическото развитие.
Имайки предвид тези ключови нужди и цели, в най-общ план Законът отговоря на следните четири въпроса: кой кой е в един индустриален парк; какво следва, може и трябва да прави един оператор, инвеститор или партньор в един индустриален парк. Дава се възможност, да се уредят тези отношения. Дават се възможности, подчертавам възможности, защото вероятно след това ще говорим за ограничения и възможности, целта на Закона е да се създадат възможности, той не създава почти никакви ограничения. Не увеличава, а намалява административна тежест.
След това той казва по какъв начин би трябвало да се създаде този тип индустриална инфраструктура, как се регистрира, какви са облекченията, ако в него – и за този, който го изгражда и за този, който после вътре ще осъществява дейност.
Трето, дава възможност да се приложи по-облекчен вид за планиране и строителство на индустриален парк – това е подкрепа към тези, които частно или публично-частно ще решат да изграждат такива индустриални паркове.
И като четвърто, дава опции, дава визия как да се развива индустриалният парк. Всичките видове дейности вътре. Какви би трябвало минимално да бъдат, за да може тази индустриална инфраструктура да бъде квалифицирана като такава.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господа Председатели на Комисиите, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми представители на бизнеса, колеги експерти! Благодаря, че съм поканен на днешното заседание.
Няма да влизам в дълбочина, тъй като господин Дановски представи и основните цели, и визията на Закона, и какво допринася. Ще се опитам съвсем накратко да допълня няколко акцента.
На първо място, развитието на индустриалните зони винаги е било приоритет на правителството и част от правителствената програма. Разбира се, и приоритет на Министерството на икономиката.
Индустриалните зони са важна предпоставка за привличането на инвестиции. Тук мога да споделя, че и господин Дановски, и господин Жечо Станков бяха част от екипите на България, с които преговаряхме със значими стратегически инвеститори и опитът от работата доказа, че именно наличието и създаването предварително на модерни индустриални зони са една основна предпоставка за привличането на тези инвеститори.
Господин Дановски каза, че и скоростта е много важна. В момента, когато преговаряме с големи инвеститори, ако няма скорост в нашата работа, просто няма как да се получат нещата. Основната цел е да се създаде възможност за изграждане в съкратени срокове на тези индустриални зони като акцентираме върху екологията, интелигентната специализация, както беше казано, и производството от промишлеността на високи нива на добавена стойност.
Може би тук има още един важен акцент – това, което България постигна до момента. Имаме два най-успешни примера за развитието на индустриални зони: единият е държавната зона в Божурище, другият е Тракия икономическа зона, където тя реално има частен собственик и частен оператор. Това са двете индустриални зони, индустриални развития, с които можем да се похвалим. Този закон допуска вече и публично-частно партньорство, партньорство между частника, между държавата, между общината и наличието на един оператор, тоест тук можем да потърсим тази синергия, която да бъде в контекста и на бъдещото развитие, и в контекста на бъдещата зелена сделка.
Оттук нататък ще си позволя да изкажа и една тайна. По отношение на кризата и това, което предстои, е Планът за възстановяване и развитие или така наречения Recovery and Resilience Facility, където ние планираме подкрепата за изграждането и развитието на индустриални зони. Именно и поради тази причина ни е необходимо да имаме една здрава основа с този закон. Виждаме такова партньорство в бъдеще по тази тема за развитието на индустриални зони да има евентуално и Фонд „Мениджър на финансови инструменти в България“, но това са бъдещи стъпки. За да ги реализираме, е необходимо да имаме ясна регламентация и здрава основа с един Закон за индустриалните паркове.
Считам, че и по време на кризата България доказа, че може да бъде привлекателна дестинация за инвестиции. Това се вижда и от сертифицираните проекти по Закона за насърчаване на инвестициите, и от финансовия показател, който се поддържа от БНБ. Ние като Министерство принципно подкрепяме този закон, защото считаме, че е нужен и ще ни даде едно поле, едни вектори за развитие и занапред.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, сами разбирате, че големият интерес по този закон не е толкова по индустриалните паркове, колкото по частта „Енергетика”. Това не е тайна, защото в Преходните и заключителни разпоредби основната тема е: „Промени в Закона за енергетиката”. Затова сега ми е много интересно, и на всички нас, да чуем и заместник-министъра на енергетиката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господа председатели, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости! Действително една важна част от Законопроекта е свързана с Преходните и заключителните разпоредби на Закона, по-специално § 7, с който се случва нищо по-различно от това, да се транспонират текстовете на две директиви, а именно чл. 28 на Директива 72 за газа и чл. 38 от Директива 2019/944 за електроенергийните пазари.
Предвид факта, че, както споменаха и колегите, главната цел на Закона е намаляване на административната тежест, ускоряване по процедурата на присъединяване и възможността инвеститорът по-бързо да изгради и да реализира своето инвестиционно намерение, от страна на Министерството на енергетиката и от ресорните дирекции започнахме дейности по транспониране на тези две точки от Директивата. Естествено, с цел да бъдем предпазливи, през цялото време бе провеждана и неформална комуникация с колегите от Европейската комисия, като изцяло се придържахме както към текста в Директивата, така и насоките, които ни бяха давани от колегите.
Тук е важно да споменем, че както газовата, така и електрическата директива конкретно дават насочеността, по която трябва да се върви в момента, в който се създава, така да се каже, то не е ново, но по-скоро подпонятие за разпределителни системи, а именно затворен тип такива.
В самия Законопроект и по-специално в чл. 43, ал. 13 сме включили именно конкретните изисквания, на които трябва да отговаря една такава мрежа, като, естествено, Директивата дава изцяло свободата на държавите членки да преценят за какъв тип обекти биха действали тези затворени разпределителни системи.
Тук е важно да споменем, че по време на нашето проучване, което направихме с колегите, се оказа, че голям брой от държавите членки още до 2013 г. са транспонирали тези текстове и респективно в момента Европейската комисия дори е спряла да води някаква статистика от тази гледна точка, защото не вижда никаква проблематика в транспонирането на този вид текстове.
Важно е да споменем, че изпълнявайки тези критерии, ние създаваме ясна насоченост. Още по-конкретно, към момента Законът ясно описва, че такива затворени системи могат да се случват на територията на индустриални паркове, които ще бъдат регистрирани по съответния закон.
Към насочващия документ, който е към самите директиви, изрично е написано, а това многократно и в индивидуалните разговори със заинтересованите страни сме го описвали, че нямат право да бъдат регистрирани такива затворени системи в МОЛ-ове, в големи жилищни сгради, апартхотели или каквото прецените. Естествено, това е детайлно изключено при нас още в зародиш, понеже, както споменах, изрично е описано, че само в индустриалните паркове е възможно да има такъв тип системи.
Още повече, тук не създаваме нов вид оператор, а по-скоро подвид на съществуващ такъв, имайки предвид, че директно Директивата казва, че понеже този оператор ще има съвсем други функции и доста по-малък обем от дейност, при него могат да бъдат изключени задълженията за представяне на десетгодишен план за инвестиции, както и няма задължението КЕВР да определя неговите цени. В Законопроекта е заложено, че ако някой от консуматорите, който е присъединен към този оператор на затворена газова или електроразпределителна система не е съгласен с цените, има право да се обърне към КЕВР и КЕВР е задължен да определи тогава цената. Това също е изцяло в съответствие с Директивата, но по принцип отделно в Закона е записано, че няма как този оператор да има по-висока цена от тази, която е в съседност на съседните оператори.
Ще се радвам по-скоро да отговарям на въпроси на заинтересованите страни, отколкото да говоря по същество по Директивата. Предполагам, че всички колеги са запознати. Директивата дава изключително голяма свобода на държавите членки. Ще дам такива примери, изключително успешни на териториите на други държави, където на места държавата е преценила, че това могат да бъдат индустриални паркове, които са изрично споменати в работния документ към Директивата. На други места, какъвто е случаят в Холандия – огромни пристанища са направени такива центрове, като там в момента се развиват дейности от индустрия през развойна дейност, пристанищна дейност и това са едни от централните хъбове в момента за развой на зелен водород. Други държави са решили, че освен индустриалните паркове и летищата могат да бъдат такъв тип затворени системи. Всяка една държава има правото да определи и рамките, в които да постави по-доброто развитие на икономиката на територията на страната си.
Благодаря. Ще се радвам на въпроси на заинтересованите страни.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Понеже коментирахте вече ролята на КЕВР по този закон, ще помоля Иван Иванов да вземе думата.
ИВАН ИВАНОВ (председател на Комисията за енергийно и водно регулиране): Благодаря Ви, господин Председател.
Няма съмнение, че Законът за индустриалните паркове отговаря на една необходимост, която произтича от Закона за насърчаване на инвестициите, където именно са посочени, дефинирани както технологичните паркове, така и индустриалните зони. По такъв начин се явява необходимост да се създаде съответната правна уредба на индустриалните паркове.
Комисията за енергийно и водно регулиране участваше активно в обсъждането на Проектозакона, включително направи редица предложения относно подобряването на текстовете. Със задоволство искам да отбележа, че почти всички предложени от нас текстове бяха приети.
Ще се спра обаче на тези въпроси, тези текстове, които ние считаме за проблемни и в становището, което изпратихме до двете комисии на 2 октомври, сме дефинирали ясно, че ние имаме определени възражения преди всичко към § 4.
Параграф 4 предвижда възможността дейността на създадените към датата на влизане в сила на Закона за индустриалните зони и технологичните паркове да бъдат приведени към този закон като се впише единствено в регистъра на индустриалните паркове, така да се каже, съществуващи такива.
В този случай, първо, аз ще отбележа в съвсем телеграфен стил проблемите, които такъв текст създава, поради което ние считаме, че той е неприемлив.
На първо място, в този случай не се прилагат регламентираните в разглеждания закон изисквания, тоест свързани с това, че територията на индустриалния парк трябва да бъде обособена, трябва да бъде урегулирана с подробен устройствен план. В територията не се включват поземлени имоти, които са предмет на съдебни спорове и други такива, които са описани в нашето становище.
На второ място, така записан § 4 е с широк обхват и дава възможност на неопределен кръг лица, които притежават съоръжение в някоя дефинирана индустриална зона или индустриален парк, да осъществяват разпределение на електрическа енергия или на природен газ, който да им даде възможност и те да се възползват от правото да придобият статут на индустриален парк, респективно да изискат издаването на лицензия за разпределение на електрическа енергия или на природен газ.
Ще отбележа, че съгласно Закона за енергетиката, издаването на такава лицензия, е една много стриктна процедура, в която всеки, който желае да получи такава лицензия, трябва да докаже, че има съответни материални, финансови, технически и човешки ресурси, това, което тук не се изисква съгласно § 4.
На трето място, в определена колизия с действащото законодателство, е обстоятелството, че за такива случаи се влиза в противоречие с основополагащия принцип в Закона за енергетиката, а именно, лицензиантът да има вещни права върху обекта, с който ще се осъществява съответната дейност. Това е особено смущаващо за дейността „разпределение“ както на електрическа енергия, така и на природен газ, защото тази дейност по своята същност се явява естествен монопол. Тук, това нещо изобщо не се третира и не се вижда как биха могли да бъдат приложени разпоредбите на Закона за индустриалните паркове.
Следващо, с прилагането на § 4 реално ще се стигне до отнемане на част от дадена вече лицензионна територия на един или друг лицензиант – било, свързан с разпределение на електрическа енергия, или с пренос и разпределение на природен газ. Това от своя страна, първо, означава промяна на условията, при които тяхната лицензия е била придобита, и техните очевидно и бизнес планове, и очаквания за реализация на дейността им.
От друга страна, това ще промени цените на мрежовите услуги за всички останали потребители, защото ще бъдат извадени от лицензионната територия, бих казал, най-важните за съответния лицензиант обекти, които са с най-голямо потребление, както на електрическа енергия, така и на природен газ, в резултат на което необходимите приходи на съответното дружество, трябва да бъдат набавени чрез увеличаване на мрежовите тарифи на всички останали потребители на съответната лицензионна територия.
Освен всичко това, искам да отбележа, че в част от такива индустриални зони, които съществуват от десетилетия, се водят тежки и дълги съдебни спорове, и това са спорове между собственици и оператори на съответните мрежи и мрежови съоръжения, не се вижда как чрез този закон, такива спорове биха били решени.
Затова ние считаме, че § 4 не отговаря на целите на Закона, защото целите на Закона са да насърчи инвестиции чрез създаване на условия в бъдеще време на такива инвеститори и изведнъж се казва: „Да, да, там където това съществува, ще го уредим по един начин, който е наистина силно оспорван.“ Нашето предложение е, с тези аргументи, които съвсем сбито изложих, § 4 от Проекта да отпадне.
Имаме, разбира се, някои допълнения по § 7 и той е свързан с това, че трябва да се даде възможност и да се дефинира доставчиците от последна инстанция да бъдат приложими и към индустриалните паркове, тъй като в противен случай, може де се наруши сигурността на снабдяването с електрическа енергия, респективно с природен газ.
Накрая трябва да бъде допълнен Законът с някои разпоредби, които са от съществуващи норми и да бъдат изменени съществуващи норми в Закона за енергетиката.
Господин Председател, ние сме предоставили писменото ни становище.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Становището Ви е изпратено до всички народни представители на двете комисии.
Имате думата, колеги.
Аз предлагам на народните представители първо, да изслушаме гостите и след това да вземем думата.
Молбата ми е, който вземе думата, да се представя за протокола, защото с тези маски, трудно мога да кажа кой кой е.
Заповядайте.
ТЕОДОР ДЕЧЕВ (директор на Дирекция „Индустриални политики“ към Асоциация на индустриалния капитал в България): Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Асоциацията на индустриалния капитал е изпратила тук своето писмено становище, то е на разположение сред Народното събрание, затова ще се възползвам от призива на председателя на Комисията по икономическа политика да сме кратки.
Първо, АИКБ участва в общественото обсъждане на предишния вариант на Закона и можем да констатираме, че има подобрение в новия вариант. Това е добрата новина. Лошата новина е, че въпреки всичко, без да отхвърляме Закона, още повече, че ние отлично си даваме сметка за изключително рационалните съображения, за бързането с този законопроект, но все пак има неща, които не трябва да бъдат подминавани.
На първо място, законопроектът не насърчава частни инвестиции в техническата инфраструктура на държавните и общинските индустриални паркове. В чл. 8 акцентът е поставен категорично върху държавно или общинско – една или повече общини, участие със съответната блокираща квота и прочее, и прочее, и прочее.
Освен това, Законът изобщо не регламентира инвестиционния процес в инфраструктурата на индустриалните паркове. Да Ви убеждаваме, че това е основният фактор, определящ индустриалния парк като такъв, мисля, че е излишно. Ние сме написали много аргументи по тази точка, но просто ще ги оставя на народните представители, в това число народните представители – членове на двете комисии, да се запознаят от нашето становище. Много важен момент е, че Законопроектът не решава основни моменти за съществуващите вече изградени индустриални зони. Този въпрос за нас е от особено значение. Искаме да кажем, че в преобладаващата част от съществуващите зони, са налице значително по-сложни отношения, включително на съсобственост над елементи от техническата инфраструктура между ползватели, които по смисъла на Закона биха били определени като инвеститори и в различни комбинации – със или без участие на собственика на имота.
Законопроектът не урежда ангажимент от страна на държавата за изграждане на свързваща инфраструктура. Най-малкият проблем може би е, че Законопроектът не предлага никакви стимули за потенциалните клиенти на индустриалните паркове, но той не дава и административни стимули за същите потенциални клиенти.
Последно, бих искал да отбележа, че има един терминологичен проблем, по който ние сме дали примери от терминологичното тълкуване от съседна Турция, където е постигнато едно добро разграничение, че Законопроектът погрешно унифицира индустриална зона и технологичен парк. По тази причина смятаме, че този въпрос трябва да бъде разрешен в движение, докато се работи по доусъвършенстването на Законопроекта.
Ще завърша с това, че виждаме, че и други са наясно с този проблем, но и ние бихме искали за протокола да обърнем внимание върху въпроса, че трябва много добре да се регламентира, така да се каже, защитата на правото на клиентите на индустриалните паркове на избор на доставчик на електроенергия. Аз съм убеден, че по този въпрос ще говорят много повече нашите колеги от Федерацията на индустриалните потребители и затова ще спра тук.
Благодаря за дадената ми възможност да говоря пред Вас.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Надявам се, че много дълго няма да говорят следващите.
Кой иска думата?
Заповядайте.
СЛАВЧО НЕЙКОВ (председател на УС на Института за енергиен мениджмънт): Благодаря Ви.
Ние също сме представили писмено становище, което поддържаме. В интерес на истината голяма част от нещата бяха вече акцентирани от председателя на КЕВР и от представителя на АИКБ, но в резюме нашето становище е, че Законопроектът трябва да бъде преоценен по няколко направления.
На първо място, в момента той изглежда като повече обслужващ държавата и общините, отколкото частния бизнес, а всъщност идеята поне от представянето беше точно обратната. Процесът на администриране според нас е необосновано засилен. Ние сме дали конкретни референции към текстове в това отношение.
На второ място, по отношение на енергийната инфраструктура мисля, че това, което беше казано от председателя на КЕВР, е особено важно в два контекста. На първо място, със Законопроекта за индустриалните паркове се предвижда изменение на специален закон, където се посяга върху лицензионна дейност, регламентирана в детайли за една специфична дейност, която подлежи на много сериозен контрол.
И в това отношение, второто, което искам да кажа: мисля, че е крайно време да се престане с експериментите на промяна на Закон за енергетиката с Преходни и заключителни разпоредби, особено по толкова важни въпроси. Искам – за статистиката да Ви кажа, че този Закон за енергетиката, тази година, мисля, че това е седмата или осма промяна, която му предвиждате, което е абсурд за закон по силата на Закона за нормативните актове. Ако това е трайно уреждане на обществени отношения, здраве му кажи.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Следващият.
Заповядайте.
ПЛАМЕН ПАВЛОВ (председател на Българската газова асоциация): Ще Ви цитирам няколко цифри, които сме извадили от Статистическия институт. В България от 2 млн. 921 хил. домакинства, газифицирани в момента са 112 хил. домакинства, което ни отрежда, нали разбирате на кое място, но като процент 3,84 от българските домакинства имат достъп до природен газ.
Процесът на газифициране минава през толкова сложен процес, председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране го подсказа, в който се осъществява баланс между битовите, между индустриалните, между обществено административните, за да можем да постигнем една привлекателна цена за потребителите. Изваждането на част от най големите потребители, практически ще означава ние да затворим още повече развитието на битовата газификация. Програмата DESIREE GAZ (Дезире газ), по която от три години се мъчим нещо да направим, просто е една бледа картинка какво не трябва да прави държавата. С тези пунктове, които Проектозаконът предлага, ние сме сериозно обезпокоени и считаме, че това не трябва да бъде основният мотив – да се създават условия в една част, която, така или иначе, е доста подпомогната, и същевременно да лишаваме българските граждани от възможността да имат привлекателен достъп до алтернативна енергия.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Следващият.
Една от дамите искаше думата – заповядайте.
ЗОРНИЦА ГЕНОВА (член на УС на ЧЕЗ България): Много благодаря за възможността да изразим нашата позиция.
Ние сме подали становище, което поддържаме. Ще се постарая да съм максимално кратка и най-вероятно ще повторя част от аргументите, които преждеговорившите изказаха вече.
Изцяло разбираме необходимостта от уреждане на отношенията във връзка с изграждане и функциониране на индустриални паркове, но считаме, че по никакъв начин не следва да се застрашават или да се увреждат интересите на вече съществуващи инвеститори на електро- и на газо-разпределителните дружества. С Проекта се отнемат части от лицензионните територии без по никакъв начин това да е ограничено във времето или в пространството. Никой не знае до какъв процент от лицензионните територии ще се достигне да бъдат отнети. Считаме, че това е нарушение на чл. 43 от Закона за енергетиката, който предвижда, че на една лицензионна територия може да има само един оператор. Поради този факт се приема, че лицензиантите оперират в условията на естествен монопол и съответно са доста тежко регулирани. Създадени са специализирани комисии и администрации, които осъществяват контрол върху дейността им и гарантират балансирането на интересите между операторите и потребителите.
С Проекта, нашето разбиране е, че новият лицензиант няма да подлежи на контрол дори по отношение на цените, по които той ще осъществява мрежовите си услуги. Това е дискриминация както по отношение на съществуващите оператори, така и по отношение на потребителите – вътре и вън от индустриалния парк.
Считаме, че се създава риск, съществуващите лицензианти да търсят правата си чрез арбитражни дела, защото в крайна сметка преди години въз основа на нормативната уредба те са се сдобили с едни лицензии и са платили една цена. Считаме, че и по този начин се дава лош сигнал към бъдещите инвеститори, защото и на тях може да им се случи нещо подобно след десет или петнадесет години с тези промени.
Съгласно текстовете на Закона, според нас не е ясно какво ще се случи със съществуващата инфраструктура, която е изградена в територии, където ще има индустриални паркове. Тя ще бъде експроприирана, ще се платят обезщетения – какво ще се случи?
Същият е въпросът какво ще се случи, ако се изгради един индустриален парк и поради една или друга причина той престане да съществува? Какво ще се случи с тази инфраструктура? Там ще е имало някакъв лицензиант и оператор. Ако той престане да съществува, тази инфраструктура кой ще я поддържа, кой ще я експлоатира, кой ще предоставя услугите? Ако са съществуващите оператори, тоест веднъж ще им отнемат от лицензионната територия, после ще им върнат – те ще имат ли задължения да изкупуват тези съоръжения? За чия сметка ще ги изкупят? Ще се натоварят останалите потребители ли?
Изключително притеснение изпитваме от възможността съществуващи образувания да придобиват статут на индустриален парк, и то по абсолютно облекчен режим – това е въпросният § 4. Само ще представят един план и правилника си за вътрешния ред, дори няма да им се изискват ПУП-ове. За нас това означава, че съществуващи вече територии просто ще се откъснат, без каквито и да са затруднения.
Считаме, че Законът създава условия за дискриминация на съществуващите клиенти. От една страна, тези, които вече са присъединени, имат сключени договори за достъп и пренос, трябва да си ги прекратят ли – какво?
Допълнително считаме, че за потребителите в индустриалните паркове ще бъдат лишени от възможността да си избират доставчик свободно. При положение, че в момента върви активен процес на либерализация, създаваме едно образувание, в което потребителите няма да могат по никакъв начин да си изберат доставчик.
Считаме също така, че се нарушава и принципът, който е заложен в чл. 44 от Закона за енергетиката, в който се казва, че на разпределително дружество не може да се издава никаква друга лицензия за друг вид дейност, а в конкретния случай Законът дава възможност операторът на разпределителна мрежа в индустриалния парк да предоставя и услуги по снабдяване с електрическа енергия, да не говоря, че говори и за битови потребители. Дефинициите на „малък брой” и „несистемно ползване” липсват, но Законът допуска възможност.
И само в заключение искам да кажа, че пример за подобни отношения имаме в така наречените затворени комплекси по курортните селище, както и на всички бивши заводи, които са разпарчетосани и там конфликтните ситуации са много, жалбите са много и на повечето от контролните институции им се налага да взимат отношение. За съжаление, невинаги може да се намери еднозначно решение по отношение както на достъпа до разпределителна мрежа, така и по отношение на избора на доставчик. Да не създаваме допълнителни нови такива системи. Това е нашият призив.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Следващият.
Нека да чуем дамата.
АНЖЕЛА ТОНЕВА (член на УС на ЕНЕРГО-ПРО Варна): Здравейте.
Да започна с положителното. Ние подкрепяме основната цел на този закон, а именно да се стимулират инвеститорите да извършват производствена дейност в индустриални паркове, но не подкрепяме предложения подход така, както обясни господин Славчо Нейков – да бъде правено чрез преходни и заключителни разпоредби на друг закон, без да достатъчно време за обсъждане на тази доста сложна и изключително всеобхватна материя. В подкрепа на това искам да кажа, че в справка за отразяване на становището от проведените обществени консултации относно Проекта е записано, че този законопроект не засяга права, задължения и направените инвестиции на трети лица, включително ЕРД, което е абсолютно невярно, така, както се чу досега от изявлението на ЧЕЗ. Ние подкрепяме впрочем всичко това, което каза госпожа Генова. Излиза така, че могат да бъдат регистрирани наистина неизвестно голям брой индустриални паркове по един сравнително лек начин и всичките те трябва да имат затворени разпределителни системи, които да функционират в тях.
Както казахме, засегнати са интересите не само на клиентите вътре в парка, но и на тези извън тях, защото те ще останат да плащат по-високи цени, постепенно с намаляването на техния брой клиенти и консумация, и съответно мощност, но пък засегнати са интересите на клиентите на парка, на ползвателите на парка, защото пък те имат сложено нещо като таван на цените, който е съобразен с цените, които са утвърдени от Комисията за разпределителните предприятия, тоест, дали ще може собственикът или инвеститорът в тези затворени разпределителни мрежи да си възстанови инвестицията – не мога да кажа.
В допълнение какво мога още да кажа? Според нас не са транспонирани текстовете по правилния начин от чл. 38 на Директива 2019/944, така, както не са спазени критериите, които там са поставени за създаване на затворени разпределителни системи, по-скоро концепцията, че това е изключение от правилото, а не общо правило, така, както изглежда в този закон.
Впрочем, има едно дело на „Сити Уъркс“, което е публично – дело № С 43906 в Европейския съд, където по жалба на доставчик на електрическа енергия има достатъчно мотиви за това, че трябва да има равен достъп и до мрежата на затворените разпределителни системи, така, както до мрежите на разпределителните оператори. Това са част от аргументите.
Ние сме дали едно становище. Мисля, че ще внесем и допълнителни становища за онагледяване на нашето мнение.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
КАЛИНА ТРИФОНОВА (представител на EVN България): Да приключим с дамите и с електро-разпределителните дружества.
Няма да повтарям колегите, абсолютно ги подкрепям в казаното досега. В допълнение на госпожа Анжела Тонева само бих искала да обърна внимание, че според нас са налице съществено несъответствие между концептуалната логика на чл. 38 от Директива 2019/44 относно Общите правила на вътрешния пазар за електроенергия и определението за индустриален парк, посочено в чл. 4, ал. 1.
Според Директивата „Затворена електроразпределителна система следва да се изгради само и единствено, ако разпределя електроенергия в рамките на географски обособен промишлен или търговски обект или обекти с общо ползване на услуги”, тоест, ако поради определени технически причини или такива, свързани с безопасността, дейностите или производствения процес на ползвателите на тази затворена система са интегрирани. В случая такава интеграция в тази дефиниция за затворените за индустриалните паркове липсва.
Тоест, от наша гледна точка не е изобщо наложително един индустриален парк да има в себе си квалифициращия елемент на затворена разпределителна система, за да бъде обособен като такъв.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Иванов, за да приключим с енергетиката.
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ (председател на Българската асоциация Природен газ): Благодаря Ви.
Аз няма да повторя нищо от това, което беше казано дотук. Както винаги, когато човек даде предимство на дамите, прави нещо полезно, в случая пести време да се чуе нещо наистина важно и смислено. Така че аз подкрепям категорично всички критики, отправени дотук от моите колеги.
По отношение на Проекта за закон ще си позволя да допълня няколко неща. Първо, четейки Закона, всъщност човек остава с впечатление за най-малко две неща. Първото е, че трябва да припомним може би на вносителите на Закона, че освен тези инвеститори, които очакваме, на територията на България вече има инвеститори. Това, мисля, че беше казано от колегите от ЧЕЗ достатъчно ясно.
Аз бих желал тук да допълня още нещо. Втората група, за която говоря, тези инвеститори, които вече са на територията на Република България, са изключително специализирани. Те нямат друга собственост и друга дейност, освен това, с което Проектът на закон иска да вмени като допълнителни дейности на бъдещите инвеститори в индустриалните паркове. Считам, че това е изключително важна особеност, която не е взета предвид при изготвянето на този проект на закон.
Второто нещо, на което бих желал да обърна внимание относно текстовете в Закона, е, че човек като го чете остава с впечатление, че има някакво разминаване между цели, конкретни текстове и предвидени мерки в самия Закон. Няма нито една цел от тези, които са записани от вносителите на Проекта на Закона, и тези, които днес чухме в залата, която да не може да бъде постигната, без да бъде изменен Законът за енергетиката с никакви преходни и заключителни разпоредби. Направен е един опит не за транспониране на изискванията на така наречените газови и електрически директиви, а по-скоро е copy-paste на текста от тези директиви като някакъв опит за дефиниция. Крайният резултат е, как да кажа, грешка между възприемането на принципите на подобие на еднаквост, всъщност индустриалните зони в крайна сметка се оказа, че са тъждество на затворените енергийни системи.
Благодаря Ви. Ние също сме внесли конкретни предложения като текстове.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Да, получили сме ги, разпределени са, раздадени са.
Следващият.
Заповядайте.
ИВАЙЛО НАЙДЕНОВ (представител на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори): Благодаря, господин Председател.
Говоря от името на КРИБ.
Нашето виждане за въвеждането на затворените разпределителни системи – било то електроенергийни или газоразпределителни, е, че те трябва да урегулират съществуващи казуси, които са налични на сегашни промишлени площадки. Нарочно казвам промишлени площадки, за да не ги бъркаме с индустриални паркове и с индустриални зони. Какво имам предвид? Веднага ще Ви дам пример.
На територията на някои металургични и стъкларски заводи има инсталации за разделяне на въздуха, които преди приватизацията са били интегрална част от производството. Те и сега са интегрална част от производствения процес. С течение на времето, било то преди или след приватизацията на тези площадки, самите инсталации, самите цехове са продадени на други юридически лица. Чисто технологично те използват съоръженията на, образно казано, големия завод, но те не са свързани нито към преносна, нито към разпределителна мрежа, тоест, единственият им достъп до електроенергия в случая с този пример, е в съоръженията на голямото предприятия. По този начин тези отделни юридически лица за съответния оператор на външната, условно казано, разпределителна или преносна мрежа, стоят като цех на голямото предприятие. Също така те не могат да излязат и на пазара, да се договорят на собствен риск и на пазарен принцип да си изберат доставчик, а са принудени да купуват електроенергия през големия завод, тоест, това е едно такова висящо положение.
Нашето виждане е, че дефинирането на „затворените разпределителни системи“ трябва да реши тези казуси. Например предприятие „Х“ да му се даде лицензия или регистрация като оператор на затворена разпределителна мрежа – то така или иначе, си поддържа електроенергетичните съоръжения, предоставя достъп на търговците и съответно на потребителите, които са свързани към тази мрежа, и съответният бивш цех, който сега ще си е отделен завод, може да си излезе на пазара и да си купува електроенергия. Това е нашето виждане.
Ние, като представител на големите индустриални потребители, не искаме да отнемаме от бизнеса на колегите от разпределителните предприятия, а просто искаме тези казуси да се решат. Скритите потребители да излязат на свободния пазар по този начин, като това според нас би било икономически ефективно, тъй като ще се използва вече съществуващата инфраструктура и на практика завареното положение ще се урегулира вместо да се присъединява наново съответният ползвател и да се изграждат паралелни мрежи.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте.
НИКОЛА ГАЗДОВ (председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия): Благодаря Ви, господин Председател.
Аз ще спестя една част от нашите коментари, защото те се припокриват с тези, които отначало бяха представени, но това, което за нашата Асоциация е валидно изказване, е, че Законопроектът за индустриалните зони е един исторически шанс за България. Един исторически шанс в рамките на Зелената сделка, и то поне в две посоки.
Едната е да привлечем обратно от Азия индустриално производство, което във връзка с корона кризата видимо пострада заради дългите вериги на доставка, и от друга страна, да изградим една нова модерна индустриална и енергийна инфраструктура.
Какво имаме предвид и защо двете неща вървят от наша гледна точка ръка за ръка? Преди седем – осем години в тази зала аз споменах, че възобновяемата енергия много скоро ще бъде по-евтина от всички други опции на пазара и че всъщност този тип генерация не се нуждае от високи изкупни цени вече, а се нуждае от облекчени процедури. И смея да твърдя, че този момент е настъпил вече. Казвам това не в ролята си на председател на Асоциацията, а в ролята на наблюдател, каквито сте и всички Вие, уважаеми експерти, тук.
Виждаме, че в България тече една тиха революция. Много индустриални компании без големи заявки започнаха да изграждат свои централи – фотоволтаични, и не само фотоволтаични, за собствена консумация. Говорим не само за хлебарници и млекарници, говорим и за енергийно-интензивни организации, заводи за промишленост, тоест на нас в момента можем да кажем ясно, че индустрията ни е дала знак как трябва да изглежда Зелената сделка за България. И тя всъщност, поне от гледна точка на нашата Асоциация, смея да твърдя, че изглежда по следния начин: чрез чисти и евтини електроцентрали от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) захранват с електроенергия индустрията в тези индустриални паркове и индустриални зони, които вече съществуват в страната и които предстои да се реализират. И тук не говорим само за София и Пловдив, а за възможности, които са налични в цялата държава.
Ако може да се върнем и на коментара на колегите от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) за стимулите, смея да твърдя, че този тип производство на електроенергия е един индиректен стимул, една индиректна субсидия, ако щете, от страна на частни субекти, които биха инвестирали в такъв тип производство към консуматорите или към тези, ако щете да ги наречете затворени разпределителни системи, които биха представлявали индустриалните паркове.
Ние с интерес наблюдаваме развитието на Законопроекта. Вярваме, че той, разбира се, трябва да бъде доизпипан, но е много важен, да не казвам ключов за страната ни в този исторически момент, защото миналата седмица или по-миналата имаше една новина как Гърция привлякла инвестиции от Майкрософт за един милиард долара. Защо не дойде тази инвестиция в България? Мога да Ви кажа защо. Защото този тип компании търсят 100% електроенергия от възобновяеми източници и отиват там, където вече има възможност бързо да се реализира тази инвестиция, както спомена и господин министърът. Трябва, тоест, да имаме инфраструктура както индустриална, така и енергийна, за да посрещнем нуждите на индустрията на XXI век.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други?
Заповядайте.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ (представител на Национално сдружение на общините в Република България): Благодаря, господин Председател.
Мислех да взема думата преди да тръгне дискусията в руслото на енергийната проблематика, не успях, но се надявам, че пък с моето изказване ще е приключила тази проблематика, за да можем да вземем отношение към другите съществени измерения на Законопроекта.
Общините категорично подкрепят необходимостта от законово уреждане на тази проблематика. Във всичките предизборни програми на кандидатите и за кметове, и за общински съветници, и в управленските програми на кметовете – навсякъде присъства икономическо развитие. Огромната част от общините полагат неимоверни усилия, за да развиват, да създадат условия на територията на своята община за привличане на бизнеса, за подобряване на инвестиционния климат.
В този смисъл смятам, че този законопроект е изключително важна крачка в това направление. Бих казал своевременно, но май по-скоро е позакъсняла. Както и да е – поздравление към авторите на Законопроекта, че така цялостно са обхванали проблематиката, която касае развитие на условията за инвестиране в българските общини.
Бих искал да взема повод от изказването на един от преждеговорившите, че този закон обслужва държавата и общините, не толкова бизнеса. Ако трябва да репликирам бих отговорил за бизнеса има Закон за насърчаване инвестиции, има Закон за малки и средни предприятия, но не – казвам нещо по-различно. Ние не сме от двете страни на барикадата. Ние сме от една и съща страна на барикадата. Този закон помага както на общините и на държавата, също и на частните инвеститори да създадат по-добри условия за развитие на бизнеса – да му създадат инфраструктура, да му създадат свързаност и условия, за които той да работи, без да се налага да прави предварителни инвестиции на зелена поляна. Това е огромното значение на този законопроект.
С удовлетворение искам да споделя, че значителна част от нашите предложения, които бяха в етапи на предварителното обсъждане и на сайта за обществени консултации, и след това в междуведомственото съгласуване в Министерския съвет, предложенията, които направих, са отчетени. В смисъла на преждеказаното току-що ние предложихме – и се радваме, че е приета такава значима промяна, да се допусне публично-частното партньорство при създаването на индустриални паркове. Предполагам, че си спомняте, че в първоначалния проект бяха само държавата и общините. Ние предложихме, защото знаем, че такива са реалностите по места в общините, че имаме нужда от съдействието и подкрепата на частния сектор.
Разбира се, правилно в Законопроекта са защитени интересите на публичния орган, където той има при определени обстоятелства блокираща квота. Включени са част и от предложените от нас стимули от страна на държавата при създаването на индустриални паркове, включително и в Преходни и заключителни разпоредби по Закона за насърчаване инвестиции, възможност за подкрепа от държавата за създаване на свързваща публична инфраструктура.
Предвидени са изключения за улеснението на създаването на такива паркове, изключения от ограниченията за случаите, когато държавата прехвърля имоти на общините. Пак по наше предложение в контекста на казаното преди малко, ние предложихме знам, че и асоциациите на бизнеса го предложиха, но все пак и ние подкрепихме това предложение – съществуващите индустриални зони да ползват облекчени условия, за да могат да се трансформират в индустриални паркове.
Искам да представя и две предложения, които досега не бяха отчетени в различните етапи на развитие на Законопроекта. Извършихме проучване сред всички общини в България и на тази база направихме предложението, но едно много важно нещо – предвидената граница за общия случай от 300 декара е трудно постижима за общините. Трудно можем да обособим такива парцели, за да създадем индустриален парк. Ако тя остане по този начин, прилагането на Закона ще бъде доста силно ограничено. Дайте си сметка, че например община Бургас на няколко пъти алармира, ние не може да осигурим такива терени. Дори и с частни партньори ние не можем да обособим такъв терен. По същия начин са и няколко общини, които са областни центрове и те посочиха, че това е неприложимо за техните условия.
Моля Ви, да обмислите този вариант, защото ще ограничим прилагането на Закона с това. Знам, че все пак има някакви минимални стандарти, но нека да се съобразим с обективните обстоятелства в страната.
На последно място бих искал да посоча – може да се обмисли и разширяване на стимулите от страна на държавата по аналогия на тези стимули, които са предложени от страна на общините. Например на общините им се дава възможност да вземат решения за редуциране или изцяло безплатно по отношение на услуги от общините и на местни такси. Мисля, че е аналогично, реципрочно или по-скоро симетрично да се предвиди по същия начин някои държавни такси също да могат да бъдат намаляване, като цел стимулирането и изграждането на тези паркове. Давам пример най-вече с таксите, свързани с промяна на предназначението на земите, където са жестоки стойностите на тези такси и също затрудняват много тези, които първоначално ще изграждат парка.
Благодаря Ви, господин Председател.
Изразяваме принципна подкрепа на Законопроекта.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Становището Ви е получено, раздадено, прочетено е.
Други от гостите?
Нека да дадем думата и на народните представители, а след това ще имат думата и вносителите.
Колеги, народни представители, имате думата.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Съвсем накратко, господин Председател.
Благодаря Ви, че ми дадохте думата.
Принципно виждаме, че Законът се подкрепя в основната му част, има проблем най-вече в Преходни и заключителни разпоредби, както каза и господин Председателят на Комисията по икономическа политика и туризъм. Затова ние се разбрахме и му благодаря, че ще увеличим, първо, времето между първо и второ четене. Второ, за да не притесняваме колегите с неща, които не ги касаят – говорим за част „Електроенергетика“, ние ще направим работна група, така че, които смятат, че по тази част могат да внесат своите предложения или имат притеснения относно основните текстове, да ги внасят при нас. След това ние с колегите ще се опитаме да намерим консенсус да ги внесем като текстове. След това вече в тази група, която ще обработва текстовете ще можем заедно да търсим консенсус и в Комисията, която е ресорна.
От гледна точка на възобновяемите източници, искам да само да кажа, че ние търсим вариант да ги насърчим не, разбира се, с преференциални цени или по друг начин, който досега е съществувал. Вече ги насърчихме един път с директно обвързване с директен кабел, с махаме на задължения към обществото. Сега в момента сме в дискусия с Министерството на енергетиката евентуално за бъдещите инвестиции в зелена енергия да махнем 5%, които се вземат на всички централи. Върви още дискусията. Говорим с Фонда за енергийна сигурност. Господин Червенокондев трябваше да бъде тук, но е възпрепятстван. Така че тази дискусия е отворена. Ние ще я поставим, разбира се, публично. Това е също вариант за насърчаване на бъдещите инвестиции за възобновяеми и енергийни източници с цел постигането на по-добри и амбициозни цели за България.
Това е от моя страна. Така че очакваме предложения.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря.
Господин Председател, уважаеми колеги и гости! Че трябва такъв Закон, трябва. Обаче той показва, че нашият парламент и работата с правителството не е на ниво. Тъй като от това, което чуваме тук, тези въпроси трябваше да се изяснени в подготовката на Проектозакона и тук сега ние да се занимаваме с файн тюнинг, някакви последни неща. А тук се вижда, че хаосът по газоразпределение и енергетика е пълен. При това вместо да говорим за индустриална политика и защо ги правим тези индустриални зони, ние още не сме решили въпроса, кой ще подава ток и на каква цена, което показва, че не сме си свършили работата.
Второ, смисълът на този закон – този Закон няма да докара чужди инвестиции сам по себе си, нито ще ни реши проблемите – технологични и структурни.
Първо, ние няма индустриална политика в правителството, за да кажем каква индустриална политика ще реализираме в тези зони. Къде е индустриалната политика? Такава не е имало въобще 30 години. Няма и сега. То трябва да има политика и да видим инструментите, които ще правим в тази политика.
Второто, самите индустриални зони. Както виждате, в Закона пише – на мен ми е много любопитно да кажем, са три типа зони, направени А, Б, не В, ами C (це). Малко странна такава, но това не е най важното. Значи, обърнете внимание – първият тип индустриални зони са тип пенкилер. Правим зона, държавата инвестира милиони и вътре кой, каквото иска произвежда – пирони, печки „Циганска любов“, джапанки, кой, каквото му дойде. Какъв е смисълът от това нещо? Изумен съм просто! Ще даваме пари, за да правим зона, където – кой откъдето дойде. Тук възникват ред въпроси.
Първо, защо държавата ще харчи на данъкоплатците пари да може да идва кой, където иска да прави нещо, каквото му скимне.
Второ, като напълните зоната, какво правим? Тези, които са в зоната ще имат преференции спрямо тези, които произвеждат например печки за държава до зоната? То няма, никакъв смисъл! По света не знам да се прави такова нещо. Има смисъл да се правят индустриални зони, където наистина да има производства, които да съответстват на националните интереси на страната за бъдещето. Искаме нещо да се произвежда в България. Какво? Какви отрасли? Какви подотрасли?
Използвам случая – преди обсъждахме тази тема за индустриалната зона в Божурище, използваме, че тук е и министърът. Колега, ако обичате, още веднъж ги вижте тези хора. Не може да пълним индустриалната зона със складове. След като напълнихме складове за мебели с „Jysk“, които друсат цялата зона през 12 минути, сега разбирам, че там има и складове за плочки, за бани и разни други такива фаянсови неща. Няма смисъл от такова нещо.
В тези индустриални зони, които ще ги правим, защото този закон ще се доработи ще го приемем, добре. В тези индустриални зони трябва да има производство на определени стоки, които искаме, а не складове на чужди фирми. Защото и преди казахме „Jysk“ какво правим ние? Държавата дава пари, за да дойдат чуждите производители на мебели да разсипят нашите производители на мебели тук в България. Браво, много умно! Ако ще правим такива неща, колко пари ще струва това на държавата и защо го правим? Така че как ще бъдат тези различни производства?
Освен това решаването на тези групи проблеми какъв тип ще бъдат тези индустриални зони, но те не могат да бъдат пенкилер – всеки да идва и да произвежда каквото си иска. Това е свързано и с доставката на електричество. Защото консумацията на електричество – не е нужно да си икономист, е различна за различните видове производства – едни ще консумират повече, други по-малко. Естествено, че смисълът на тази индустриална зона трябва да бъдат благоприятни условия и от мащаба на производството, от електричеството цената не би трябвало да е по висока от пазарната, тя трябва да е по-ниска при определени условия, така че и двете страни да са доволни.
Аз прочетох Закона, не видях индустриална политика. Видях три някакви групи индустриални зони, в които няма никакви аргументи за първите две групи защо ще ги правим и няма никакви сметки, колко би струвало на държавата да правим тези зони.
Освен това тук в мотивите, уважаеми колеги, като казваме, че примерно тук има един спорен въпрос, че няма да плащат местни данъци и такси. Много добре. И какъв е интересът на общините тогава? Няма да плащат местни данъци?!
Искам да кажа следното: тук трябваше да има целия комплекс от стимули за зоните, за да преценим икономически, ако няма да има местни данъци и такси, други данъци ще има ли? Кои са те? Ще има ли намаление на другите данъци? Ще има ли доставка на стоки и услуги за зоната, които са на преференциални цени? За чия сметка? Защото в случая примерно се пише за един инструмент – местни данъци и такси няма да има. Ами то звучи добре, ама кметовете няма да са съгласни с тази работа по понятни причини. И без това в момента общините се намират в тежко финансово състояние.
Така че аз ще си свърша домашната работа.
Господин Председател, ще извадя зоните от другите европейски страни и за първо четене ще направим едно системно изказване. Така че, пак казвам, всички не сме си свършили работата и сега показваме как правим законодателство. Не следва да е така, защото и резултатът няма да е добър.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други колеги?
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господа председатели и гости! Ще взема отношение от гледна точка на това, което касае така наречените затворени системи и да обърна внимание на това, което каза господин Иванов от Комисията за енергийно и водно регулиране, че по този начин създаваме предпоставки, ако това бъде прието така по начина, по който е написано, утре да се заведат безброй арбитражни дела от сега съществуващи и раздадени лицензи за газоснабдяване, електроснабдяване и разпределение и с почти сигурен краен резултат. Това е едната страна на въпроса.
Втората страна на въпроса е, когато говорим за транспониране на директиви по отношение на тези затворени системи. Искам само да обърна внимание, че сме пропуснали думата „интегрирани“, тоест, че когато става въпрос за интегриран индустриален парк, където има интегрирано производство, където нещата следват едно след друго и са свързани с производството на един краен продукт от различни други може би има и някаква логика да се говори за „затворена система“ и там собственикът да се занимава със снабдяването на енергия на неговите си подцехове, ако мога така да се изразя, подпроизводство.
Когато става въпрос за такива паркове, които в момента имаме, където се произвежда от шевни игли до шевни машини, без да има никаква връзка между тях, няма логика в това, което говорим, защото това противоречи на принципа на либерализация, който искаме да въведем в елекро- и в газово-разпределителните и снабдителните дружества – да не превърнем затворените системи в затвор на различни малки фирмички, които са попаднали вътре и нямат възможност под никаква форма да се освободят от този, който ще ги снабдява уж с енергия.
Поради тази причина, ние ще се въздържим, имам предвид представителите на „БСП за България“ в енергийната комисия, при гласуването на този законопроект и ще се опитам между първо и второ четене, защото съм убеден, че преобладаващото мнозинство ще го приеме, да направим необходимите изменения, съвместно и с електро-, газоразпределителните и снабдителните дружества, изобщо с всички заинтересовани страни, за да може наистина това, което преследваме като цел с този законопроект, който безусловно е необходим да има такава регламентация за индустриалните паркове, поне да си свършим работа като хората, а не както обикновено правим, вместо да изпишем вежди да извадим очи.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други колеги народни представители?
Господин Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Аз искам да кажа няколко думи, да използвам присъствието на министъра на икономиката и екипа на Томислав Дончев също да изразя разочарование, тъй като този законопроект беше чакан от много време, а тази дискусия въобще не трябваше да се случва тук. Аз не знам как може да се предлага Законопроект в Народното събрание с очевидно липса на предварително съгласуване и обсъждане – частта с промени в Закона за енергетиката въобще не трябваше да е част от Вашето предложение.
Аз няма да се спирам в аргументация колко пъти променяме този законопроект, колко проблеми имаме, за да делегираме права и отговорности, които се следят много внимателно от българските потребители и българския бизнес към тези лицензианти и Вие в момента създавате – вместо да решите един проблем, предавайки този законопроект, създавате, меко казано, голяма каша, с това което предлагате.
Второ, говорим за индустриални паркове и няма нищо като политика, която да насърчава. По никакъв начин не са изписани, нито е ясен моделът на публично-частно партньорство за изграждане на тези паркове, да се регламентира ясно целият инвестиционен процес, да има стимули – много ясно да бъдат определени стимулите на държавата, и това, уважаеми колеги, представители на изпълнителната власт, при положение че Вие сте на най-лесното. Ние в момента обособяваме какво е индустриален парк. Въобще не коментираме това, което е съдържанието, това, за което говори професор Гечев. Каква политика като държава ще имаме, как ще я стимулираме и как ще привличаме такъв тип инвеститори? Ние сме на обособяване на зони, въпроси свързани със ЗУТ и решение на въпроси по един инвестиционен процес. Най-лесното от провеждането на някаква икономическа политика.
Иска ми се българското правителство да бъде много по-смело, да бъде много по-ясно и категорично в стимулите, които предлага за развитие на нашата държава, ако искаме, поне мисля, че тук всички искаме да имаме една развита, високотехнологична икономика. Нали разбирате колко сме далече от този дебат, който имаме в момента, а ние сме на най-лесното и на най-елементарното и с това се спъваме? В момента въобще не отварям думата как и по какъв начин ще имаме конкурентни предимства, таланта на българския народ с тази архаична нормативна база, която имаме и за иновации, и за технологии, наука за развитие, да бъдем адекватни на изискванията.
Господин Председател, даже компромисно е това, че ще се въздържим, защото все пак за регламентирането на индустриалните паркове – добре, но е един закъснял Законопроект и неотговарящ на нито един от проблемите, които би трябвало да реши.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други народни представители?
Господин Дановски може би първо Вие или господин министърът, заповядайте?
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господа председатели.
Взимам аз първо думата, така че основният вносител да има последен думата – Министерският съвет.
Няколко пъти си чух името и по някои от темите няма да влизам по никакъв повод в личен дебат. В краткото изложение, което ще направя, ще започна от общото и ще премина към частното, започвайки от темата за индустриална политика и за стимулите.
На първо място, мисля, че сме в период от развитие на глобалната икономика, когато отдавна е минала някогашната индустриална революция и в момента говорим за интелигентна специализация, за иновации и за политики в тази посока. Това се изпълнява и чрез политиките, които прилага правителството, включително и чрез еврофондовете, включително и чрез стимулите, които има за насърчаване на инвестициите. Тези сектори, които са приоритетни за българската икономика ясно са разписани в Закона за насърчаване на инвестициите. Това е преработващата промишленост, високотехнологичните сектори на промишлеността, иновациите и високотехнологичните услуги. Същото и подобни сектори са разписани и в Стратегията за интелигентна специализация или така наречената Иновационна стратегия.
Преминавам към стимулите. Стимулите са на друго място, те са в Закона за насърчаване на инвестициите, и не само. България директно прилага европейските регламенти, Европейската карта за държавни помощи, на цялата територия на България, за разлика от много други страни членки, допуска – без Югозападния район, за планиране 50% интензитет на държавната помощ, за да привличаме инвеститори, което, ако минем през тежката формула, означава, че в по-слабо изостаналите региони ние можем да предоставим държавна помощ, която се равнява на близо около 20% от една такава високотехнологична инвестиция.
Ние, като Министерство на икономиката, винаги сме били партньори с целия бизнес, включая и с представителите на ЕРП- бизнеса.
Днес благодаря на Вас, председателите, че този дебат се проведе и тук, но по-странното за нас е, че няма консенсус вътре в бизнеса, че национално представените работодателски организации, които чухме, една от тях ми се обади, че не могат да дойдат, защото имат COVID, са на различно мнение от своите членове. Това е дебат, който трябваше да бъде проведен в тези национално представени работодателски организации, в които ние си партнираме в Националния икономически съвет.
На следващо място, ще задам няколко риторични въпроса, защото бях провокиран от няколко думи от ЕРП-тата. Никъде в Законопроекта не се говори за експроприация, за дискриминация, невярно е и твърдението за отнемане на права, защото колегите от Министерството на енергетиката, които работиха по Закона, говореха само за нови зони. И точно тук е проблемът и дебатът с национално представените работодателски организации. Защо? Защото национално представените работодателски организации искат да включат и съществуващите зони. Ето тук наистина съществува дебат.
Беше използвана думата „монополизация“ – не би трябвало да я използваме, защото говорим за по-ниски цени.
Докоснахме и темите за зелената енергия. Много е важна, защото големите, истински, стратегически инвеститори искат да бъдат зелени, искат да произвеждат зелена енергия. И тук е странното – защо колеги от ЧЕЗ говорят за това, при условие, че те сами инвестират в конкретен индустриален производител за собствено ползване в такъв зелен проект? Странности и при въпросите.
Говорихме и за таксите на общините. Ами има наистина общини, в които ние сме създали индустриални зони, които сами вдигат такса „смет“, но ние не можем да се намесим в местното самоуправление.
Това е от мен.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Дановски, Вие ли сте, или господин Станков? Кой?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря Ви.
Няколко основни тематики, които бяха засегнати. Първо, искам да благодаря и на господин Иванов, и на колегите от КЕВР, които взеха дейно участие в частта, свързана с лицензирането. Естествено, има подзаконови нормативни актове, които впоследствие трябва да се интервенира върху тях. Да, господин Иванов е прав – допусната е неточност, която забелязахме и ние преди заседанието в § 4, а именно, че при регистрацията на заварените паркове чл. 16, ал. 1 да не се прилага, който автоматично създава действително проблем при колегите.
Това, което искам да декларирам пред всички Вас, е, че по никакъв начин целта на Законопроекта не е била, няма и да бъде ощетяване на вече съществуващата инфраструктура, отнемане на такава, приватизиране или каквато дума пожелаете. В тази връзка изцяло подкрепям изказването на господин Иванов, и в тази си част – чл. 16, смятам, че всички народни представители ще го припознаете между първо и второ четене и ще отпадне.
Що касае останалата част от коментарите, никъде в Законопроекта не ограничаваме бъдещите инвеститори или клиенти на този индустриален парк, на свободния избор на доставчик на енергия. Важното, върху което трябва да се съсредоточим, е, че – понеже господин Ерменков също взе отношение по въпроса, за думичките, които са написани в изменението на Закона за енергетиката, чл. 43, ал. 2, където се говори за: „Когато дейностите или производственият процес на ползвателите на тази мрежа са интегрирани поради определени технически причини, или по причини, свързани с безопасността, или когато…“ – и продължаваме. Това са двете хипотези, които споменах в началото.
Може би тук е важно да споменем, че ако изменяхме икономически закон, щеше да е ясно като говорим за икономически процеси, ако произвеждаме кола, че някой трябва в този индустриален парк да произвежда волана, мигача или джантата. Значи, също не е справедливо на преждеговорившите, които са запознати в детайл, включително и от Европейската комисия, че индустриалните паркове изрично са споменати в текстовете на помощния документ, че са и могат да бъдат обхванати от такива затворени зони.
Така че нека не изместваме центъра на говоренето. Едно е ясно – европейското законодателство не само позволява, то стимулира създаването на такива зони чрез изрично създадения чл. 38 и чл. 28 съответно в електрическата и в газовата директива. По никакъв начин Министерството на енергетиката не е нарушило, а напротив, спазвало е изцяло и е пуснало и двете хипотези в Закона.
Естествено, още веднъж споменавам, има територии, в които обособяването на такива затворени системи не е само в индустриални паркове, а в много други различни зони, както споменахте – територии на пристанища, летища. Преценено е от наша страна, че индустриалните паркове, предвид мястото, на което се намираме в Европа – доста под средното за сроковете за присъединяване с такава инфраструктура, че в перспектива намаляването на административната тежест и посрещане на един инвеститор с готова инфраструктура, включително енергийна такава, и даване на шанс за директното стартиране и изграждането на неговата инвестиция, би подпомогнало много този процес.
От гледна точка на това, което беше споменато от страна на колегите, свързано с ускорената газификация, важно е да споменем, че по-скоро DESIREE gas помогна за този процес и не виждаме по какъв начин с този закон ощетяваме процеса по ускорена газификация, още по-малко, че Законът не третира захранването на битови потребители в мащаби по-различни от това, което е споменато в Директивата.
Относно това, което беше споделено от колегите от електроразпределителните дружества, ние, още веднъж казвам, не въвеждаме нови понятия, по-скоро подпонятия на съществуващи понятия, затова когато фалира или не съществува зоната, би се случило същото, ако фалира или не съществува някое от Вашите дружества. Поне така го тълкуваме ние Закона. Колегите от КЕВР може би ще кажат каква би била процедурата.
Във всички случаи, още веднъж споменавам, част от Вашата съществуваща инфраструктура в момента не е обект и няма да бъде обект по никакъв начин на влияние върху бъдещите действия, върху индустриалния парк.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре, благодаря Ви.
Господин Дановски, имате думата.
МАРТИН ДАНОВСКИ (Съветник на вицепремиера Томислав Дончев): Благодаря Ви, господин Председател.
С няколко изречения от името на вносителя бих искал на първо място, да благодаря за ясно изказаните мнения, становища и препоръки. Щом са стигнали дотук, значи по някакъв начин предварителната работа, макар и достатъчно добре свършена по наша преценка, има нужда от допълнителен преглед на някои ключови въпроси. Затова ние ще съдействаме в последващата работа на парламента.
Продължавам да твърдя, от името на вносителя, че този закон създава ясна основа на модел за съвременни пазарни отношения между бизнеса, между индустрията, и останалите оператори, от които тя има нужда в определените територии. Смятаме, че държавата трябва да го подкрепи и, когато правим предложения, ключови елементи от него, свързани с енергийна инфраструктура под някаква харта, или с режими, свързани със Закона за устройството на територията, моля, тези, които ще работят по него в последващите месеци, да не лишават бизнеса от скорост, облекчени процедури и модерни отношения в една такава среда. Защото за пета поне поредна година България е между 145 и 151 място в Doing Business класацията и от 190 държави назад изоставаме по един основен показател, това е присъединяването на бизнеса, когато той тръгва да прави нещо в България.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, аз предлагам да приключваме днешния дебат. Народните представители приключиха с въпросите си, изслушахме и гостите.
Ако си спомняте, преди година и половина в Троян на едно изнесено заседание бившият министър ни обеща, че такъв закон ще има и ние категорично заявихме като Комисия, че ще подкрепим Закон за индустриалните зони. Това, което мен ме притесни и което повтарям още един път, вчера го казах и на Томислав Дончев – ние въобще не сме срещу този закон. Ние сме за начина, по който в Преходни и заключителни разпоредби вкарвате промени в едни специализирани закони, какъвто е Законът за енергетиката. Променете Закона за енергетиката и си го напаснете със Закона за индустриалните паркове. Той ми обясни, че трябвало да бъде обратна схемата, така че представителите на нашата парламентарна група ще се въздържим в подкрепата. Обещавам Ви, че между първо и второ четене, първо, с колегата се разбрахме за малко по-дълъг срок за предложения, и заедно двете комисии ще работим.
Преминаваме към гласуване.
От членовете на Комисията по икономическа политика, моля, който е „за“ приемането на Закона, да гласува.
Гласували: „за“ – 11, „въздържали се“ – 8 и „против“ – няма.
Законопроектът за индустриалните паркове е приет от Комисията по икономическа политика и туризъм за първо четене.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин председател.
От Комисията по енергетика, който е „за“ Закона, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 11, „въздържали се“ – 8 и „против“ – няма.
Законопроектът за индустриалните паркове е приет от Комисията по енергетика за първо четене.

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря на всички гости и на всички колеги. Законът е приет на първо четене и от двете комисии.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16.00 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ЕНЕРГЕТИКА:

Валентин Николов









Стенограф:
Маргарита Крачунова