Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по икономическа политика и туризъм
Комисия по икономическа политика и туризъм
1. Изслушване на министъра на икономиката Лъчезар Борисов относно реалното изпълнение на програмите за подкрепа на българския бизнес за преодоляване на икономическите последствия от пандемията – по предложение на Димитър Данчев и група народни представители.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г., № 102-03-2, внесена от Министерския съвет на 21 януари 2021 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 102-01-4, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2021 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 103
На 3 февруари 2021 г., (сряда) от 14.00 часа в зала 232, пл. „Княз Александър І” № 1 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на министъра на икономиката Лъчезар Борисов относно реалното изпълнение на програмите за подкрепа на българския бизнес за преодоляване на икономическите последствия от пандемията – по предложение на Димитър Данчев и група народни представители.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г., № 102-03-2, внесена от Министерския съвет на 21 януари 2021 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 102-01-4, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2021 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден, колеги! Имаме кворум, започваме работа.
Откривам заседанието на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Няколко колеги участват и в работата на други комисии, защото и Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщенията има заседание – сега от 13.30 ч. , и Комисията по бюджет и финанси – от 14.00 ч.
Дневният ред Ви е раздаден предварително:
1. Изслушване на министъра на икономиката Лъчезар Борисов относно реалното изпълнение на програмите за подкрепа на българския бизнес за преодоляване на икономическите последствия от пандемията – по предложение на Димитър Данчев и група народни представители.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г., № 102-03-2, внесена от Министерския съвет на 21 януари 2021 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 102-01-4, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2021 г. -- за първо гласуване.
Не сме водеща комисия. Законопроектът е минал вече през водещата комисия и е приет.
4. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.
Гости по първа точка за днешното заседание са:
от Министерството на икономиката: министър Лъчезар Борисов, Илияна Илиева – главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“. Господин Стамен Янев – заместник-министър на икономиката има ангажимент в Комисията по правни въпроси.
От Асоциация на индустриалния капитал в България: Ивелин Желязков;
от КРИБ: господин Евгени Иванов го няма.
Всички очакваха, че днес ще гледаме, както бях обявил, Закона за индустриалните паркове, но чисто юридически все още не е изчистен. Най-вероятно другата сряда ще го гледаме в Комисията.
Господин Пламен Грозданов от Сдружение Произведено в България също го няма.
Гости по втора точка за днешното заседание са:
от Министерството на икономиката: министър Лъчезар Борисов.
Гости по трета точка за днешното заседание са:
от Министерство на здравеопазването: госпожа Светлана Йорданова – заместник-министър на здравеопазването и Венда Зидарова – началник на отдел „Контрол на наркотичните вещества".
Преминаваме към: Изслушване на министъра на икономиката Лъчезар Борисов относно реалното изпълнение на програмите за подкрепа на българския бизнес за преодоляване на икономическите последствия от пандемията – по предложение на Димитър Данчев и група народни представители.
Господин Борисов, как ще процедираме – Вие ли първо ще вземете думата, или колегите? Не е блиц контрол, така че разговорът е свободен.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Имам готовност да докладвам.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ако имате готовност започнете с докладването, а след това колегите ще вземат думата.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за въпроса и за изслушването, което, съгласно представената документация в Министерството на икономиката, обхваща три основни процедури.
Разбира се, в рамките и на въпросите сме готови да отговорим и по останалите процедури. Преди всичко, бих желал да благодаря на народните представители. По една от процедурите, която изпълняваме съвместно с НАП, се наложи изменение в Закона за извънредното положение, така че да отговорим на очакванията на бизнеса в по-широк обхват. Проведохме срещи с народни представители от почти всички парламентарно представени партии, затова започвам първо с благодарност. Благодаря Ви.
Най-общите данни към момента сочат, извън това, което през изтеклата 2020 г. беше осъществено като противоепидемични мерки и против кризата през бюджета, са разплатени близо 2 млрд. 800 млн. лева. Извън това, от Министерството на икономиката и Министерството на труда и социалната политика интервенцията е от около 2 млрд. лв. Разбира се, не е разплатена цялата. Очакваме още 400 млн. лв., които реално са договорени и обещани да бъдат разплатени. Само за последните 10 дни са разплатени, и то само през Оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност“, близо 60 милиона безвъзмездни средства към българския бизнес. От тях: над 10 милиона по преразгледани проекти на 1700 микро и малки фирми; над 10 милиона за автобусни превозвачи – процедура, която разработихме с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията; и над 30 милиона през Националната агенция за приходите към 3200 компании.
Преминавам директно към така поставените теми по конкретните процедури. По процедурата „Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията“, която беше обявена през месец юли, с бюджет от 200 милиона. По процедурата са подадени общо 1932 заявления, като предложените за финансиране проектни предложения са 1285 броя, с общ размер на безвъзмездната помощ – 178,5 млн. лв. Както обещахме ще намерим начин да покрием и резервните списъци на всички кандидати, които отговарят на изискванията. Резервните проектни предложения по процедурата са 418 броя с размер на одобрената помощ от 55,1 млн. лв.
С решение на Комитета за наблюдение на Оперативната програма е одобрено увеличаването на бюджета по процедурата за финансиране на всички одобрени проектни предложения – 1703. Към момента са сключени 785 броя административни договори на стойност 109 милиона, а до 10 февруари се очаква да се сключват още около 1000 административни договора, като останалите договори ще бъдат сключени до края на месец февруари 2021 г.
Тук обръщам внимание, че бързината за подаване на отчетните документи, от което зависи и разплащането за сключените договори, зависи в момента от самите бенефициенти – тоест от бизнеса. Изготвя се ръководство за изпълнение на проектите по процедурата, което до петък ще бъде публикувано на нашата интернет страница, тоест на страницата на управляващия орган.
По втората точка, по която съм информиран, че очаквате отговори е процедурата за директно предоставяне на помощ – „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“. Там знаете, благодарение и на Вас, както казах в началото, разработихме тази процедура, където Националната агенция за приходите реално разплаща договора, който имаме. След нотификацията, която получихме от Европейската комисия, договорът, който имаме с НАП, е за 156 млн. лв. Срокът за кандидатстване беше до 20 януари и може би веднага след това започнахме разплащанията. Министерството на икономиката е разплатило към НАП 31,2 млн. лв., което е аванс в момента. Очакваме искането от НАП, за да разплатим остатъка от средствата. По цялата процедура, са подадени 8184 броя предложения, но явно има две оттеглени, защото в началото говорихме за 8186.
Над 30% от фирмите са получили по сметките си своята безвъзмездна помощ за подкрепа с оборотен капитал и разплатената сума към момента по тази процедура е 31,2 млн. лв. като почти 3200 компании, засегнати от противо-епидемичните мерки на министъра на здравеопазването, са получили своите средства. Така че с колегите от НАП продължаваме работата и разплащанията, както сме обещали в много кратък срок.
Благодарение на Вас и двете изменения, които се наложиха в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и със Закона за извънредното положение, дадоха възможност тази мярка да бъде, за разлика от останалите, изключително бърза.
По следващата тема, която имам като въпрос. Ако не се лъжа процедурата беше „Малките-големи“, които са с оборот над 500 хил. лв. Тази процедура беше отложена с оглед на взетите противоепидемични мерки, но в момента предстои да стартира. Въпрос на дни е. Тя ще бъде финансирана по инициативата или механизма на Европейския съюз REACT-EU. Там е предвидено, че по този механизъм имаме двеста и единадесет цяло и почти четири милиона лева. Договорили сме се с работодателските организации и с бизнеса, че тази процедура ще я стартираме може би до две седмици.
Ще обясня защо. Защото цялата ни Оперативна програма и този механизъм отново се съгласуват с Европейската комисия. Това, което имаме, е неформална договореност, че тези средства отново ще бъдат използвани за оборотен капитал. Така че това ще стартира съвсем скоро. Оттам нататък, остатъкът от този ресурс ще бъде използван, както казах, за оборотен капитал.
Утре ни предстои среща с национално представените работодателски организации да коментираме остатъка от тези средства, които отново ще бъдат за оборотен капитал – точно по каква процедура, при какви загуби от оборот и как ще я стартираме. Този разговор предстои може би утре в 14.00 ч.
По линия на Българската банка за развитие. Мисля, че имаше въпрос, който предварително беше зададен, по отношение на „Програмата на Българската банка за развитие за портфейлни гаранции в подкрепа на микро-, малки и средни предприятия“. Програмата за портфейлни гаранции е в ход. Тя беше обновена с нов дизайн през месец ноември 2020 г. с решение на Министерския съвет и удължена до средата на 2021 г. Това, което направихме, е, че включихме в тази програма и големите предприятия. Тя дори беше преименувана. Така че кредитополучател може да бъде всяко едно малко и средно предприятие с размер на кредита до 1 млн. лв., а пък за големите предприятия до 2 млн. лв. Гарантиращата банка, в случая Българската банка за развитие, ще предоставя гаранционно покритие в размер на 80% от главницата на всеки от кредитополучателите. Няма да изброявам банките партньори – те са на интернет страницата на банката. Държа да отбележа, че и като Министерство на икономиката, и като ангажимент, който поех, на всеки две седмици публикуваме отчет за изпълнението.
Разбира се, отчетът, който сега е публикуван и който давам в момента, има малък напредък в изложението с разликите. По тази програма потвърдените от Българска банка за развитие към търговските банки – партньори искания за сключване на кредитни сделки, които са гарантирани от държавата или от банката, са 1317 броя с общ размер, възлизащ на 161,3 млн. лв.
По данните от Българската банка за развитие, с които разполагаме към момента, ето как са разделени предприятията: малките предприятия са 51%, микро-предприятията са 29%, средните предприятия са 20%.
Гаранцията на Българската банка за развитие по сектори е: търговия близо 30%; производство 21,7%; транспорт 11%; туризъм почти 11%; строителство почти 10%; и така нататък. Другите сектори не държат основен дял в представянето на банката по линия на тези гаранции. Имам разбивка и по региони. Това е ситуацията.
Извън това знаете, че и БНБ удължи Мораториума към търговските банки. В първата част на Мораториума това, което е финансирано или отложено като кредитни сделки, без малко е 9 млрд. лв.
В допълнение само да кажа, че се изпълнява и в момента имаме доста по-сериозна активност по Програмата за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хората, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията. Там имаме 30 хиляди броя кредити в общ размер на безлихвените кредити 130 млн. лв.
Това е като начало от мен. Очаквам да отговоря и на въпросите Ви.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, започваме. Първо, от групата, внесла предложението.
Господин Бойчев, Вие сте пръв.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, за мен има смисъл с това днес да бъдем полезни от днешното изслушване, ако направим преглед на това какво се случи през изминалите два месеца. Припомням, че ние последния път се видяхме с Вас на 2 декември 2020 г. За съжаление, за голяма част от нещата, които говорихте тогава, сега – два месеца по-късно в тази сложна епидемиологична и финансово-икономическа обстановка за фирмите, смея да твърдя има минимален напредък – да не казвам друга дума.
Затова започвам конкретно. Тогава Вие обявихте първата мярка за малките и средни предприятия, които ползват до 150 хил. лв. грантови ресурси, а сега казвате, че сте подписали 759 договора. Тогава Ви казах, че по цялата процедура, по начина, по който сте я правили – договориране, след това изпълнение, след това отчитане, парите ще дойдат най-рано през месец март, април. Към днешна дата Ви казвам, че съм сбъркал в прогнозата си и парите ще дойдат още по-късно. Тези предложения на фирмите постъпиха при Вас на 25-ти август. Кажете ми: защо от 25-ти август, а вече сме месец февруари, до тях не е достигнал нито един лев? Моята молба, когато говорите и Вие, и министър-председателят, е: обяснявайте за парите, които са стигнали до хората, а не разказите. Към гръбнака на българската икономика – каквито са средните предприятия обхванати от тази мярка, до момента не е достигнал нито един лев. Напредъкът – от 2 декември 2020 г. до момента, е, че сте подписали 759 договора. Подписали сте само договори и казвате, че до няколко дни ще приемете и правилата. Нали така – процедурите?
Самите компании в момента, господин Министър, не знаят как ще се отчитат средствата. Миналия път ми отговорихте, че сте дали право на тези, които са направили разходи със задна дата, да им ги признаете, но много добре знаете, че по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове има 30 хиляден праг, в който те трябва да правят процедури. В момента те дори не знаят за какво трябва да правят процедури. Оказва се, че и за текущите разходи, по мнението на някои, за разходите за ток, за вода, за газ трябва да правят процедури, което нали разбирате, че е абсурдно? Приели сте, че ако, която и да е фирма е ползвала един месец – само за един месец, някакви пари по мярката 60/40, сега в момента не може да ползва от тези 150 хиляди, за да си плати фонд „Работна заплата“. Просто искам за един момент, да влезете в другата роля и да си представите, че Вие сте собственик на такъв тип компания и Ви вкарват в този филм, в който сключваме договори и все още не знаем процедурите, по които ще отчитаме парите и трябва да правите и процедури, за да се отчитате, а се оказва, че не може. Нали идеята е реално да сме полезни?
Затова Ви казвам по тази мярка, по изслушването, което искаме: за момента, за два месеца – с темпа на охлюва, може би сме мръднали и имаме договориране. Пак казвам: пари все още няма и в близките месеци няма да има до българските предприемачи, а от сутрин до вечер, Вие излизате и обяснявате, че им помагате. Ако нещо бъркам, ми кажете: платили сме на еди-кой си.
В тази папка съм си извадил стенограмата от последното Ви изслушване. Хубавото е, че в комисиите се води стенограма. Сега ще направя няколко цитата на Вашите твърдения тогава: „Идеята е в рамките на този декември да стартираме и започнем изпълнението на процедурата, на база получените проектни предложения, които трябва да бъдат тотално облекчени, тотално ясни, всичко да става по електронен път, да няма никаква административна тежест за бизнеса“. Ето виждате звучи много добре и няма как да не Ви поздравим за това.
Какво се случи до края на месец декември? В момента по мярката на тези бизнеси, които са затворени, Вие давате, че хората са получили 30%. Сега сме вече месец февруари и сме разплатили 30% на хората, които сме затворили още през месец ноември. Неслучайно те бяха миналата седмица и на улицата. Виждате, че при заявките работим много бързо. Вие казвате избрали сме НАП, защото там е базата данни, там е всичко и цитирам: „НАП съвместно с Министерство на финансите ще бъде една светкавична мярка … Сега разработваме и нова процедура за затворени бизнеси, която ще бъде много бърза, светкавична. Включваме и НАП“. Ако светкавичната мярка е ние след три месеца да сме разплатили 30% на тези, на които още през месец декември им обещавахме, аз не знам какво означава да се работи.
По втория въпрос тогава коментирахме, че можете да започнете мярката, но има такива, които са изпуснати – малките с оборот над 500 хиляди. Тях ги няма в нито една от мерките. Тогава коментирахме да стартирате поне тази процедура, защото Вие стартирате и лобирате предложения, а разплащането започва месеци след това. Вие се съгласихте, че можете да направите нещо, а сега – два месеца по-късно, Вие и Вашата колежка казвате, че евентуално тази мярка ще стартира след две седмици. Значи за два месеца тук напредъкът е никакъв. Мярката продължава да бъде нестартирана и съответно нито един от икономическите предприемачи не може да планира нищо като помощ и подкрепа от държавата. Ето това беше големият проблем.
Тогава помня, че Ви предложих за тези до 150 хиляди, които първо коментирахме, да направите както с малките – да платите средствата, парите да стигнат до хората и след това да отчитате. Тогава казахте, че сте писали писмо до Министерството на финансите, но явно те не са разрешили тази процедура, защото очаквате нотификация, защото ще е за сметка на нашия бюджет.
Вижте, според мен Вие като икономически министър трябва да правите всичко възможно да подкрепяте бизнеса и икономическите субекти. Искам да сме си взаимно полезни с тези изслушвания и да сме полезни на хората, но, съгласете се, че с темповете, с които се движим, ние няма как да сме подкрепа на бизнеса. Какво означава това – от лятото да вземеш едни проектни предложения, до месец февруари да не си платил нито лев и да няма яснота кога ще ги платиш?
За 500 хиляди по мярката казвате на хората, че ще е до края на миналата година. Отваряхте я декември, пък януари, пък февруари, а сега пък остана за края на февруари – отваряне. Сега остана за края на февруари. Отваряне?! Пак не говорим кога ще стигнат парите. Ами то няма смисъл от тези мерки.
Тук въобще няма да задавам въпроса: какво ще е бъдещето по Оперативна програма „Конкурентоспособност“, по която всички процедури трябва да вървят и тя, както се казва, трябваше да стартира през тази година – нали започва програмния период? Поне за там да имаме надежда, но, разбирам че и там надежда не можем да дадем. Това е проблемът.
Казах Ви: в криза според мен най-важно е времето. Вие добре започнахте – да съкратим, по електронен път, от тотално облекчение – всичко, и в един момент Ви казвам поставете се на мястото на тези фирми.
Молбата ми е следната и с това завършвам: когато Ви правят справки, поискайте от Вашите хора… Поставете се на мястото на тези фирми. Поставете се на тяхното място и ще видите, че никак не е лесно дори да си направиш отчетите за тези 150 хиляди, защото те, първо, не знаят по какви правила да ги направят, не знаят какво се включва, а идеята не е да си измислят едни пари – идеята е да си помогнат на нормалната дейност. Така че след два месеца, господин Министър, съжалявам, но още сме в положението, в което бяхме през месец декември.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Министър, ще отговаряте ли или ще изчакаме да съберем още въпроси? Как предпочитате?
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Тъй като бяха доста въпросите, да отговоря сега.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Да отговорите? Добре.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Бойчев, благодаря затова че казахте, че трябва сме си взаимно полезни. Благодаря и на Вас лично, защото и Вие присъствахте на срещата, когато дискутирахме и помогнахте да променим Закона за извънредното положение, така че мярката през НАП да се случва към по-широк кръг от бенефициенти.
Започвам по процедурата за средните компании, с която Вие започнахте. Тази процедура е разработена много назад във времето по старите правила и това, което направихме, е, че наистина процедурата е ускорена. Това, което бих вметнал и което колегите ми докладваха днес, че управляващият орган – „Оперативна програма иновации и конкурентоспособност“, разполага с някакъв човешки ресурс, човешки капитал и ръстът на работата, към момента спрямо предходни периоди, когато не сме били в криза, е над 2000%. Тези колеги работиха и оцениха над 21 хиляди компании, където съкратихме сроковете максимално. Това беше за микро предприятията. Обещахме на бизнеса, че ще стигнем и до резервните кандидати, каквото обещахме и за средните компании. В момента процедурата е абсолютно в ход и топката не е в експертите на Министерството на икономиката, а е в бизнеса, които трябва да започнат да си подават отчетите, да си подпишат договорите и ние ги очакваме. Този срок за тях, ако не се лъжа, е един месец. Така че когато са готови и колкото по-бързо са готови, толкова по-бързо ще стане и тези 233 милиона, ако не се лъжа, ще стигнат до тях в момента, в който те са готови. Нашата работа на 99% – на управляващия орган и на Министерството на икономиката, е свършена.
По отношение на НАП. Отново благодаря на народните представители. Срокът за кандидатстване. Ние позволихме компаниите да кандидатстват и преди получаването на нотификация от Европейския съюз, но няма как българската администрация да нарушава европейски норми, няма как да не се съобразим с европейските решения и няма как да раздаваме средства, без да имаме нотификация. Ние направихме така, че те кандидатстваха в период, в който нямахме нотификация – тоест поехме определен риск, и за щастие тя стана факт малко преди крайния срок за подаване на документи. Крайният срок за подаване на документи по тази процедура беше 20 януари 2021 г., а веднага след 20 януари – разплащането. За какво забавяне говорим, когато работим с европейски средства?
По отношение на „големите – малки“. Процедурата наистина е забавена – факт, но това е договорено заедно с всички национално представени работодателски организации, защото заболелите в България стигнаха над 600 на сто хиляди за 14 дни. Тогава ние трябваше да помислим за тези, които са затворени от противоепидемичните мерки. Именно заради това се договорихме с бизнеса тези средства да ги отложим и да минат в REACT-EU. По тази процедура имаме нотификация от Европейската комисия. Там няма какво повече да чакаме, освен одобрението от Европейската комисия на Оперативната програма, че тези средства по REACT-EU от 211 млн. лв. ще бъдат използвани за оборотен капитал. Тоест в момента, в който ние получим това потвърждение – очакваме, че това ще бъде факт в следващите седмици, и ще изпълним ангажимента си към бизнеса. Именно, очаквайки това, утре ще проведем среща с всички национално представени работодателски организации, за да договорим и следващата процедура, която отново ще бъде за оборотен капитал. Тъй като има доста засегнати компании от бизнеса тук няма да се гледа само затворения бизнес, а ще се гледа това, което на този етап дискутираме с бизнеса. Те вече имат някакво общо становище, което ще изкоментираме утре и да помогнем на всички, които са загубили част от оборота без да се поставя условието да са административно затворени, както е при процедурата в НАП.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Други колеги?
Заповядайте, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, и в частен разговор Ви попитах и Ви обърнах внимание да ми дадете малко повече подробности за тази мярка – от 3 до 10 за микро- и малките предприятия. Искам да Ви поздравя, защото виждам, че мярката върви доста сериозно и почти е към края си с втория прием на документите. Искам да Ви поздравя, защото тя наистина беше една много нужна помощ точно за малките предприятия, защото според мен точно тези предприятия са гръбнакът на нашата икономика. Те са над 90% от икономиката ни. Поздравявам Ви за това.
Искам да Ви обърна внимание и по-скоро да ни дадете малко повече подробности. Мисля, че доста голям ресурс е отделен за гарантиране на кредитите, които минаха от Програмата през Българската банка за развитие. Виждам, че тя вече е започнала и има сключени договори, но мисля, че там контрагентите – партньорите на Българската банка за развитие – по-скоро частните банки, не са много щастливи. От една гледна точка и те имат доста финансов ресурс, но като че ли не са много щастливи и не се впуснаха с желание най-малкото да презентират тази програма. Мисли ли се в тази посока? Какъв е Вашият поглед за темповете, с които върви отпускането на тези кредити през Българската банка за развитие?
Друго, което ми направи впечатление и според мен се оказа успешна мярка, това е така наречената „кредитната ваканция“. Мисля, че това е доста сериозна помощ за бизнеса. Мисли ли се и в тази посока – да увеличим сроковете за тази кредитна ваканция?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: По първия въпрос за микро-предприятията. Както казах и в началото, разплатихме в безпрецедентно кратък срок 21 хиляди предложения. Колегите работиха и събота и неделя, мобилизирахме екипи и от други администрации, от администрацията и на Министерството на икономиката, които не са от управляващия орган. Впоследствие взехме решение, че ще търсим средства да дофинансираме всички кандидати, които при първия тур от разглеждане не са отговаряли. Това бяха шест хиляди компании - 3354, ако не бъркам, са компаниите, които към момента на преразглеждането са одобрени за финансиране. По тях сме изплатили над 10 млн. лв. и очакваме да разплатим още 13 или 16. (Реплика.) Колежката казва, че може би и в петък ще има плащане по тази процедура. Това е за микро-предприятията, които доразглеждаме.
По отношение на Българската банка за развитие, както казах в началото, променихме дизайна на процедурите още в края на миналата година. По отношение на компаниите разширихме обхвата – стигнахме и до големите. Вдигнахме лимита на кредитите – от 350 хиляди на един милион за малки и средни, и до два милиона за големи компании.
Доста време отне предоговарянето с банките партньори. Появиха се още, може би, една банка допълнителен партньор, защото облекчихме условията към и по отношение на предоставянето на гаранции. В момента очаквам по-усилена работа от страна на банките – партньори по линия на компаниите. Тоест малки, средни, а вече и големи компании.
По линия на физическите лица, където са безлихвените кредити, повишихме лимита на кредита от 4500 на 6900, ако не се лъжа, и в момента имаме доста сериозен ръст в Банката по линия на физическите лица и както казах 30 615 са в момента подкрепените физически лица със 131,78 млн. лв., а пък за бизнес клиентите помощта е 161,33. Тъй като това го има и онлайн – на интернет страницата на Българската банка за развитие, си позволих да го отворя и да видя какви са точно конкретните данни към момента. Системата се актуализира всеки ден в 15.00 ч., така че към края на деня данните се повишат и имаме ускоряване.
Може би имахте трети въпрос? Да, той беше свързан с банковата ваканция. Благодаря на Управителния съвет на БНБ, който се съобрази с Единния банков орган. В България това не е банкова ваканция, това е Мораториум към кредитите. Компаниите, които отговарят на изискванията, могат да ги разсрочат. От първия етап на този мораториум разсрочените кредити са почти девет милиарда. Към момента нямаме данни от БНБ как се движи това до месец март, но със сигурност има интерес, тъй като виждаме по-малък интерес в Българската банка за развитие към нашите кредити, част от тях могат да доведат и до преструктуриране на съществуващи кредити. В момента очакваме и Фондът на фондовете вече по-активно с техните банки – партньори по подобна процедура за бизнеса да развие своята дейност. Това, за което съм информиран, е, че те вече имат подписани договори с банките – партньори, но и при тях се очаква тази активност.
Провел съм разговори по отношение на Българската банка за развитие, чийто принципал съм аз, с почти всички по-големи банки – партньори, и имам уверенията, че очакваме те да съдействат и вече да са по-активни в промотирането.
По отношение удължаването на Мораториума ще говоря експертно, защото това не е роля на Министерството на икономиката, а на Управителния съвет на БНБ. Считам, че допълнителното удължаване на този мораториум не е целесъобразно. Именно заради това се взеха мерки от страна на Управителния съвет на БНБ да предвиди, че и през тази година няма да се разпределят дивиденти. Те ще останат за резерв, така че да имаме здрава финансова система. Ликвидността в банковия сектор расте, капиталовата адекватност е на ниво. Считам, че това е работа на Управителния съвет на БНБ, но едни такива допълнителни мерки не би следвало да се вземат. Това не е моя работа, а просто го казвам като експерт.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Други въпроси?
Господин Данчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Слушах внимателно това, което разказахте. Ще се върна още малко назад във времето, защото преди Вас по тази тема сме разговаряли в този състав и с Вашия предшественик господин Караниколов.
Още в началото на кризата си спомням, че господин Караниколов на няколко пъти и тук в Комисията, и пред различни медии разказваше как е направен преглед на всички мерки, които се прилагат от останалите страни в Европейския съюз и се взема опит от тези мерки, респективно се търси тяхната приложимост и адаптация към българските условия. Затова не мога да приема в никакъв случай обяснението, че нотификацията на една или друга мярка е дошла бързо, но все пак е трябвало да се случи.
Мисля си, че при толкова мерки, които бяха обсъдени през месец март, април и май като възможности за подпомагане на засегнатите от пандемията на COVID-19 бизнеси, Министерството можеше да има една по-ясна програма – с два или три различни сценария какви мерки могат да бъдат приложени, респективно те да бъдат нотифицирани, пък дали ще влязат в сила и дали ще се стигне до тяхната употреба, щеше да е втори и трети въпрос.
От гледна точка на административния капацитет съм съгласен. Почти няма администрация в България, която да не се оплаква от недостиг на кадри или от недостиг на работна ръка, която да обработи такъв огромен брой заявления. Както каза и господин Бойчев, всичко зависи от начина, по който е формирана една мярка и от това каква е идеята – парите да стигнат по-бързо до бизнеса, или парите да не стигнат до бизнеса. Защото сега наистина мнозина от представителите на бизнеса, в това число – големи асоциации на производители, на преработватели, на бизнес организации, споделят, че много голяма част от средствата, за които се говори в средствата за масова информация и за които Вие ни споделяте, всъщност реално достигат до фирмите или в едни много разсрочени във времето срокове или с много бавни темпове – респективно в обеми, които не отговарят на очакванията и на нуждите на нашата икономика, така че да се запазим потенциала на икономическия растеж.
В този смисъл, ще припомня Ваше изказване от времето, когато поехте поста на министър. Тогава си спомням Вие възлагахте огромна надежда на мярката на финансовите инструменти през Българската банка за развитие. До ден днешен обаче не сме видели от Министерството един пазарен анализ и отговор на въпроса: защо тези мерки, които бяха предложени, тези финансови инструменти не са харесвани от банките, от една страна, чухме сега от Вас, а от друга страна, и от бизнеса? Поне това, което чувам от мнозина от представителите – особено на малкия и средния бизнес да споделят, е, че Българската банка за развитие, с така предложената схема за финансиране и за кредитиране не е конкурентна на пазарните условия, които предлагат търговските банки, така да се каже, на свободния пазар. Затова за нас беше интересно да чуем: има ли такъв анализ? Защо интересът към тези мерки, на които Вие възлагате, пак казвам, голяма надежда и които средства се очакваше да привлекат четири-пет пъти по-голям капитал от този, който държавата инвестира през актуализацията на бюджета за 2020 г. в размер на 500 милиона, мисля именно за подкрепа на бизнеса.
И тук мнозина, пак казвам, от представителите на бизнеса си задават въпроса: защо Българската банка за развитие се наложи да използва търговските банки, а не избра схема, с която директно да кредитира предприятията, респективно да предложи наистина лесни условия за кандидатстване и изгодни условия за кредитиране?
Тук стана въпрос за Фонда на фондовете. Това беше една от другите теми, които през месец април миналата година правителството рекламира много шумно. Тогава се въртяха едни гигантски числа – три милиарда, четири милиарда и половина, които се очакваше Фондът на фондовете да активизира през финансови инструменти по оперативните програми.
За мен е интересно също да чуя през Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, през финансовите инструменти на Програмата и средствата, предвидени за тези инструменти, каква част Фондът в момента е материализирал? Каква част и при какви условия наистина са достигнали през търговските банки до българския бизнес? Тук отново е онова, което се споделя от българските компании, че условията, през които тези средства достигат до българския бизнес, са далеч по-неизгодни от това, което предлага пазарът сам по себе си. Това са факти, които за мен стоят и които очакват отговор.
В този смисъл е и последният ми въпрос: Очаква ли се наистина някаква нова мярка, която да отговори на адекватните условия? В края на месец март вече ще имаме бизнеси, които са били затворени последователно три-четири месеца, плюс още един период от лятото. Тоест те близо половин година, в рамките на последните 12 месеца, на практика са били ограничени да извършват своята стопанска дейност. Същевременно тези бизнеси имат фиксирани разходи като такса битови отпадъци, някой от тях са общински, но предвижда ли се все пак тези разходи по някакъв начин да бъдат компенсирани директно отново чрез някаква бърза мярка? Струва ми се, че за тези 173 милиона, които достигнаха до микро- и малките предприятия, е необходим добър анализ за това до кои фирми реално достигнаха, кои от тях наистина бяха от засегнатите или просто се раздаваха едни пари на калпак, за да се отчете дейност и единствено се загуби много време и административен ресурси за обработката на тези проекти. Всеки лев е важен, разбира се, за малките и средните предприятия, но, пак казвам, за мен беше грешката, че помощта не беше таргетирана, не беше насочена наистина към тези, които са пряко засегнати от ограничителните мерки.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Имате думата, господин Министър.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Данчев, уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря за поставените теми в това изложение от господин Данчев.
На първо място, мерките, които са в Европейския съюз ги следим, тъй като колегите търговски представители в Европа са ангажирани, и виждаме. Това, което последно разработихме и процедурата през НАП, мога да Ви уверя, че толкова бърза процедура не е правена в друга държава членка. Това, което със сигурност мога да Ви кажа, е, че със сигурност, ако се използват бюджетни средства, а в момента ние говорим за Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, процедурите са по-бързи, но няма как, това никоя държава не би си го позволила – да направи процедура за държавна помощ без да нотифицира Европейската комисия. Тоест, за всяка приложена процедура от друга държава членка, е нотифицирана Европейската комисия. В случая ние приемахме заявления преди да сме получили нотификацията. Тоест в този режим на работа, специално за тази последна процедура, към която имам отношение и която съм разработил, това е направено и сме съкратили максимално сроковете.
По отношение на въпросите Ви за Българската банка за развитие и за ресурса, който е освободен към нея, мога да кажа, че по-скоро Вие трябва да си припомните, че, встъпвайки в тази длъжност, пренасочих едни 200 милиона ресурс, който беше предвиден за Българската банка за развитие, директно към Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, което ни позволи да имаме ресурс да покрием резервните списъци и по процедурата за микро-предприятия, и по процедурата за средни предприятия и включително да разработим процедурата към НАП. Тоест ние освободихме средства от първоначално предвидените за Българската банка за развитие за финансови инструменти. Както казах няколко пъти, ресурсът, който е стигнал през Българската банка за развитие до бизнеса, е 131,8 млн. лв. безлихвени кредити към 30 615 физически лица. В момента тече и новият дизайн на мярката и 161,34 милиона към бизнеса, което продължава, и мярката е удължена до средата на годината, като при наличие на ресурс ще бъде удължена и по-нататък.
Какви мерки предстоят? Това го дадох в изложението, само ще кажа по мярката 60/40, тъй като започнах да получавам въпроси и за БНБ, а в момента получих и за Фонда на фондовете, макар че принципал е Министерството на финансите, но ще се постарая да отговоря. Близо 800 милиона по мярката 60/40 са в дейните дизайни до бизнеса, където са и големите компании. Казах, че общо двете министерства са интервенирали на пазара над милярд и шестотин, а четиристотин са реално договорени и които в момента текат. Казах Ви, че за последните 10 дни са разплатени 60 милиона. Новите мерки 60/40 продължават до месец септември. Банката за развитие продължава да работи. Новата мярка, която Ви докладвах – тази, за така наречените „големи – малки“ компании, където ще получат грант до 50 хил. лв., ще бъде обявена в момента със средства от REACT-EU.
Утре, както Ви обясних, имам среща с национално представените работодателски организации, за да договорим остатъка от средствата от REACT-EU.
По отношение на бизнеса. В петък бях на среща с административно затворения най-засегнат бранш – ресторантьорите. Споразумяхме се как да удължим мярката през НАП, така че имаме обща визия в момента.
Към днешна дата очакваме, това, което сме подготвили като нова пренотификация в Европейската комисия, да бъде погледната от адвоката на ресторантьорския бранш и до края на деня трябва да отговори, за да изпратим нотификацията. Тоест всичко това се случва.
По отношение на Фонда на фондовете. Може би въпросите са към друго министерство, но със сигурност те вече имат подписани договори за гаранционните им процедури подобни на тези на Българската банка за развитие с търговските банки. Това, което знам, е, че на пазара мобилизираният ресурс, който би могъл да се ползва е около 800 млн. лв., но не мога да дам отговори в детайли как вървят отношенията между Фонда на фондовете и техните търговски банки – партньори, тъй като са в друго министерство.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Други въпроси?
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Това е последното изслушване.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Да, това е последното изслушване.
Искам да споделя само няколко неща, преди да Ви благодарим за участието.
Първо, помните първия ни разговор, когато бяхте утвърден за министър на икономиката. Тогава Ви казахме, че Вие сте адвокатът на бизнеса и трябва да защитавате основно интересите на Министерството на икономиката, а не на Министерството на финансите или някакви други министерства.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Това си го спомням.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Спомняте си го нали?
Второ, господин Бойчев каза няколко неща и аз искам да се присъединя към тях. Тази програма – грантовата от 4 до 10 хил. лв., действително сработи и в началото беше много добре. Знаете моето отношение към темата 60/40. Аз не я приемам и мисля, че това е философски грешно – измислена мярка. Там трябваше да бъде 80/0, 90/0 така, както е във всички други държави.
Следващото, което касае Българската банка за развитие. Според мен трябва да спрем това въобще да го коментираме -работата на Банката за развитие по темата, защото, разберете, след една година, след 700 милиона ресурс да говорим за раздадени 130 или 160 милиона няма никакъв смисъл. Няма логика да се мъчите половин година да подписвате договори с 13 банки, да гарантирате нещо, за което те са заринати с пари.
Второ, ако си мислите, че банките са много щастливи, че Вие ги гарантирате или облекчават бизнеса… Трябва да Ви кажа, знаете, че съм шеф на един от големите работодателски браншови съюзи, имаме няколко случая и хората отиват по същия начин, но банките ги тормозят с всички видове изисквания, все едно, че вземат кредит от тях. Това че Вие гарантирате нещо… Казвам Ви: ако питате мен, трябва да спрем да се занимаваме с Банката за развитие. Какво означава, че сте вдигнали за големите предприятия от половин милион или четиристотин хиляди на два милиона? Ами те големите предприятия в България са 690. За тях два милиона са еднодневните или едноседмичните джобни пари. Поне не се занимавайте с това.
НАП – 20-те процента. Значи НАП могат спокойно, когато трябва да ми вземат данъците на мен, да ми намерят адреса, да ми намерят ЕСГРАОН и всичко останало, могат спокойно да пуснат съобщения на 2 – 3 милиона души, а не могат на 40 хиляди човека да им платят. Помислете и за тази идея.
Правителството затваря за месец февруари цял бранш – това са ресторантите. Ами платете им в началото на февруари, защо трябва да чакате да изтече месецът? Така или иначе ние сме ги затворили. Мярката е хубава. Ние я коментирахме още лятото, ако си спомняте, но много късно влезе.
Искам също да похвалим БНБ. Не бързайте да отписвате БНБ. БНБ е институцията, която реално направи нещо. Девет милиарда лева бяха отложени във времето. Трябва да Ви кажа, че 9 млрд. лв. са невероятна помощ за фирмите, в сравнение с тези 130 или 160, които дава Българската банка за развитие. Спрете да се занимавате с Българската банка за развитие. Неработеща философски е цялата мярка.
И последното, което искам да Ви кажа: малко по-обрано. Аз и в едно интервю в Би Ти Ви го казах: спрете да размахвате – един милиард, два милиарда, три милиарда! По-обрано говорете за това, което давате! Вашата работа е долу-горе като в онзи виц: „Советские часы самые быстрее в мире.“ Безсмислено е. Малко по-спокойно, не толкова браворно! Действително българският бизнес до момента някак си оцеляваше. Тепърва навлизаме в много тежък период.
Искам още един път от името на Комисията, от името на ръководството на Комисията и от името на всички нас да Ви благодаря, защото сте един от министрите на икономиката, който винаги, по всякакъв повод е бил отворен към нашата Комисия. Мисля, че и винаги, когато Вие сте искали нещо, сте чукали на отворена врата.
Желая Ви успех в новото политическо раздаване и Господ здраве да Ви дава!
Приключихме по тази точка.
Благодаря Ви, господин Министър.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател и на всички народни представители от Комисията, че работим наистина заедно!
Благодаря Ви.
Преминаваме към следващата точка: Представяне, обсъждане и гласуване на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г., № 102-03-2, внесена от Министерския съвет на 21 януари 2021 г.
Колеги, имам следното предложение: по тази точка абсолютно всички парламентарни комисии взимат мнение. Ако прочетете съдържанието, от двадесет и няколко теми по Програма шест от тях касаят нашата комисия. Нашата комисия е известна с това, че ние четем всичко много внимателно. Изчели сме го. Давам Ви три минути, за да добавите нещо повече от това, което е записано.
Заповядайте.
Моля да се представите за Протокола.
СМИЛЯНА КОСТОВА (директор на Дирекция „Външноикономическа политика“ в Министерство на икономиката): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Казвам се Смиляна Костова и съм директор на дирекция „Външноикономическа политика“ в Министерството. Дирекцията отговаря изключително по търговската политика и по-скоро главата, която е в този Доклад – Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г., свързана с общата търговска политика. Тъй като общата търговска политика като такава е свързана пряко с членството на България като държава членка в Европейския съюз и тя е обвързана точно и с всички действия, които извършва Европейския съюз.
Това, което искам да добавя, което не е нещо ново, но така или иначе ние започнахме доста активно да работим с португалското председателство. В момента тече доста активно актуализирането и преценката как функционира общата търговска политика на Европейския съюз – от една страна, да се установи тази политика как работи в условия на пандемия, тъй като миналата година на 16 юни Евросъюзът започна тази инициатива, и, от друга страна, с какво може с тази обща търговска политика на Европейския съюз да стане по-силен самият Европейски съюз – така наречената автономност на Съюза.
Другото, което също знаете, е в посока за актуализиране и подпомагане реформата на Световната търговска организация, което също е основна роля, която България играе. В момента тече процесът за избор на Генерален секретар, но нещата за момента са спрени по политически причини.
Това е. Иначе си работим по всички инвестиционни споразумения, които са с трети страни по поети ангажименти.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Предлагам да преминем към гласуване и да спрем дотук с изключителната активност по тази точка.
Моля, който е за приемането на точка втора от Дневния ред, така, както е записана, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г. е приета.
Благодаря Ви.
СМИЛЯНА КОСТОВА (директор на Дирекция „Външноикономическа политика“ в Министерство на икономиката): Благодаря Ви.
Желая Ви лека работа!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Преминаваме към точка трета: Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 102-01-4, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2021 г., за първо гласуване.
Първо, ние не сме водеща комисия.
Второ, водещата комисия го е приела и има само шест човека „въздържали се“ – от БСП.
Трето, давам думата на заместник-министъра в рамките на три минути да добави какво можем да разберем повече от това, което го има в Мотивите, защото сме ги чели много внимателно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще се постарая да бъда още по-кратка. В частта, която касае Министерството на икономиката и Комисията по икономическа политика и туризъм, са отразени промените, които са във връзка с Приоритет 62 „Намаляване административната тежест при гражданите и бизнеса и създаване на по-добри условия на икономическа и инвестиционна дейност“. На практика се прецизира работата на Междуведомствената комисия по прекурсорите, която се управлява от министъра на икономиката или от оторизирания от него заместник-министър. На практика режимите, които досега са били отразени по отношение на прекурсорите в Наредбата, са транспонирани в Закона и по никакъв начин не утежняват досега действащите регулаторни инструменти.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Много Ви благодаря за този анализ.
Колеги, имате думата. Не виждам изказвания.
Предлагам да преминем към гласуване.
Моля, който е „за“ по точка трета от дневния ред, да гласува.
Гласували: „за“ – 11, „въздържали се“ – 8 и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е приет на първо четене.
Приема се във вида, в който е предложен.
Благодаря Ви за участието.
Преминаваме към точка „РАЗНИ“.
Колеги, другата сряда ще гледаме Закона за индустриалните паркове. Правихме повече от две работни групи и в понеделник, и във вторник. Има доста неизчистени юридически неща. Най-вероятно до края на месеца всяка сряда ще имаме заседания, защото се понатрупаха неща.
Благодаря Ви.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14.10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Катя Данчева
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г., № 102-03-2, внесена от Министерския съвет на 21 януари 2021 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 102-01-4, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2021 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 103
На 3 февруари 2021 г., (сряда) от 14.00 часа в зала 232, пл. „Княз Александър І” № 1 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на министъра на икономиката Лъчезар Борисов относно реалното изпълнение на програмите за подкрепа на българския бизнес за преодоляване на икономическите последствия от пандемията – по предложение на Димитър Данчев и група народни представители.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г., № 102-03-2, внесена от Министерския съвет на 21 януари 2021 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 102-01-4, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2021 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.10 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден, колеги! Имаме кворум, започваме работа.
Откривам заседанието на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Няколко колеги участват и в работата на други комисии, защото и Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщенията има заседание – сега от 13.30 ч. , и Комисията по бюджет и финанси – от 14.00 ч.
Дневният ред Ви е раздаден предварително:
1. Изслушване на министъра на икономиката Лъчезар Борисов относно реалното изпълнение на програмите за подкрепа на българския бизнес за преодоляване на икономическите последствия от пандемията – по предложение на Димитър Данчев и група народни представители.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г., № 102-03-2, внесена от Министерския съвет на 21 януари 2021 г.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 102-01-4, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2021 г. -- за първо гласуване.
Не сме водеща комисия. Законопроектът е минал вече през водещата комисия и е приет.
4. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 14, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.
Гости по първа точка за днешното заседание са:
от Министерството на икономиката: министър Лъчезар Борисов, Илияна Илиева – главен директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“. Господин Стамен Янев – заместник-министър на икономиката има ангажимент в Комисията по правни въпроси.
От Асоциация на индустриалния капитал в България: Ивелин Желязков;
от КРИБ: господин Евгени Иванов го няма.
Всички очакваха, че днес ще гледаме, както бях обявил, Закона за индустриалните паркове, но чисто юридически все още не е изчистен. Най-вероятно другата сряда ще го гледаме в Комисията.
Господин Пламен Грозданов от Сдружение Произведено в България също го няма.
Гости по втора точка за днешното заседание са:
от Министерството на икономиката: министър Лъчезар Борисов.
Гости по трета точка за днешното заседание са:
от Министерство на здравеопазването: госпожа Светлана Йорданова – заместник-министър на здравеопазването и Венда Зидарова – началник на отдел „Контрол на наркотичните вещества".
Преминаваме към: Изслушване на министъра на икономиката Лъчезар Борисов относно реалното изпълнение на програмите за подкрепа на българския бизнес за преодоляване на икономическите последствия от пандемията – по предложение на Димитър Данчев и група народни представители.
Господин Борисов, как ще процедираме – Вие ли първо ще вземете думата, или колегите? Не е блиц контрол, така че разговорът е свободен.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Имам готовност да докладвам.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Ако имате готовност започнете с докладването, а след това колегите ще вземат думата.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря за въпроса и за изслушването, което, съгласно представената документация в Министерството на икономиката, обхваща три основни процедури.
Разбира се, в рамките и на въпросите сме готови да отговорим и по останалите процедури. Преди всичко, бих желал да благодаря на народните представители. По една от процедурите, която изпълняваме съвместно с НАП, се наложи изменение в Закона за извънредното положение, така че да отговорим на очакванията на бизнеса в по-широк обхват. Проведохме срещи с народни представители от почти всички парламентарно представени партии, затова започвам първо с благодарност. Благодаря Ви.
Най-общите данни към момента сочат, извън това, което през изтеклата 2020 г. беше осъществено като противоепидемични мерки и против кризата през бюджета, са разплатени близо 2 млрд. 800 млн. лева. Извън това, от Министерството на икономиката и Министерството на труда и социалната политика интервенцията е от около 2 млрд. лв. Разбира се, не е разплатена цялата. Очакваме още 400 млн. лв., които реално са договорени и обещани да бъдат разплатени. Само за последните 10 дни са разплатени, и то само през Оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност“, близо 60 милиона безвъзмездни средства към българския бизнес. От тях: над 10 милиона по преразгледани проекти на 1700 микро и малки фирми; над 10 милиона за автобусни превозвачи – процедура, която разработихме с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията; и над 30 милиона през Националната агенция за приходите към 3200 компании.
Преминавам директно към така поставените теми по конкретните процедури. По процедурата „Подкрепа за средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията“, която беше обявена през месец юли, с бюджет от 200 милиона. По процедурата са подадени общо 1932 заявления, като предложените за финансиране проектни предложения са 1285 броя, с общ размер на безвъзмездната помощ – 178,5 млн. лв. Както обещахме ще намерим начин да покрием и резервните списъци на всички кандидати, които отговарят на изискванията. Резервните проектни предложения по процедурата са 418 броя с размер на одобрената помощ от 55,1 млн. лв.
С решение на Комитета за наблюдение на Оперативната програма е одобрено увеличаването на бюджета по процедурата за финансиране на всички одобрени проектни предложения – 1703. Към момента са сключени 785 броя административни договори на стойност 109 милиона, а до 10 февруари се очаква да се сключват още около 1000 административни договора, като останалите договори ще бъдат сключени до края на месец февруари 2021 г.
Тук обръщам внимание, че бързината за подаване на отчетните документи, от което зависи и разплащането за сключените договори, зависи в момента от самите бенефициенти – тоест от бизнеса. Изготвя се ръководство за изпълнение на проектите по процедурата, което до петък ще бъде публикувано на нашата интернет страница, тоест на страницата на управляващия орган.
По втората точка, по която съм информиран, че очаквате отговори е процедурата за директно предоставяне на помощ – „Подкрепа чрез оборотен капитал за малки и средни предприятия, засегнати от временните противоепидемични мерки“. Там знаете, благодарение и на Вас, както казах в началото, разработихме тази процедура, където Националната агенция за приходите реално разплаща договора, който имаме. След нотификацията, която получихме от Европейската комисия, договорът, който имаме с НАП, е за 156 млн. лв. Срокът за кандидатстване беше до 20 януари и може би веднага след това започнахме разплащанията. Министерството на икономиката е разплатило към НАП 31,2 млн. лв., което е аванс в момента. Очакваме искането от НАП, за да разплатим остатъка от средствата. По цялата процедура, са подадени 8184 броя предложения, но явно има две оттеглени, защото в началото говорихме за 8186.
Над 30% от фирмите са получили по сметките си своята безвъзмездна помощ за подкрепа с оборотен капитал и разплатената сума към момента по тази процедура е 31,2 млн. лв. като почти 3200 компании, засегнати от противо-епидемичните мерки на министъра на здравеопазването, са получили своите средства. Така че с колегите от НАП продължаваме работата и разплащанията, както сме обещали в много кратък срок.
Благодарение на Вас и двете изменения, които се наложиха в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и със Закона за извънредното положение, дадоха възможност тази мярка да бъде, за разлика от останалите, изключително бърза.
По следващата тема, която имам като въпрос. Ако не се лъжа процедурата беше „Малките-големи“, които са с оборот над 500 хил. лв. Тази процедура беше отложена с оглед на взетите противоепидемични мерки, но в момента предстои да стартира. Въпрос на дни е. Тя ще бъде финансирана по инициативата или механизма на Европейския съюз REACT-EU. Там е предвидено, че по този механизъм имаме двеста и единадесет цяло и почти четири милиона лева. Договорили сме се с работодателските организации и с бизнеса, че тази процедура ще я стартираме може би до две седмици.
Ще обясня защо. Защото цялата ни Оперативна програма и този механизъм отново се съгласуват с Европейската комисия. Това, което имаме, е неформална договореност, че тези средства отново ще бъдат използвани за оборотен капитал. Така че това ще стартира съвсем скоро. Оттам нататък, остатъкът от този ресурс ще бъде използван, както казах, за оборотен капитал.
Утре ни предстои среща с национално представените работодателски организации да коментираме остатъка от тези средства, които отново ще бъдат за оборотен капитал – точно по каква процедура, при какви загуби от оборот и как ще я стартираме. Този разговор предстои може би утре в 14.00 ч.
По линия на Българската банка за развитие. Мисля, че имаше въпрос, който предварително беше зададен, по отношение на „Програмата на Българската банка за развитие за портфейлни гаранции в подкрепа на микро-, малки и средни предприятия“. Програмата за портфейлни гаранции е в ход. Тя беше обновена с нов дизайн през месец ноември 2020 г. с решение на Министерския съвет и удължена до средата на 2021 г. Това, което направихме, е, че включихме в тази програма и големите предприятия. Тя дори беше преименувана. Така че кредитополучател може да бъде всяко едно малко и средно предприятие с размер на кредита до 1 млн. лв., а пък за големите предприятия до 2 млн. лв. Гарантиращата банка, в случая Българската банка за развитие, ще предоставя гаранционно покритие в размер на 80% от главницата на всеки от кредитополучателите. Няма да изброявам банките партньори – те са на интернет страницата на банката. Държа да отбележа, че и като Министерство на икономиката, и като ангажимент, който поех, на всеки две седмици публикуваме отчет за изпълнението.
Разбира се, отчетът, който сега е публикуван и който давам в момента, има малък напредък в изложението с разликите. По тази програма потвърдените от Българска банка за развитие към търговските банки – партньори искания за сключване на кредитни сделки, които са гарантирани от държавата или от банката, са 1317 броя с общ размер, възлизащ на 161,3 млн. лв.
По данните от Българската банка за развитие, с които разполагаме към момента, ето как са разделени предприятията: малките предприятия са 51%, микро-предприятията са 29%, средните предприятия са 20%.
Гаранцията на Българската банка за развитие по сектори е: търговия близо 30%; производство 21,7%; транспорт 11%; туризъм почти 11%; строителство почти 10%; и така нататък. Другите сектори не държат основен дял в представянето на банката по линия на тези гаранции. Имам разбивка и по региони. Това е ситуацията.
Извън това знаете, че и БНБ удължи Мораториума към търговските банки. В първата част на Мораториума това, което е финансирано или отложено като кредитни сделки, без малко е 9 млрд. лв.
В допълнение само да кажа, че се изпълнява и в момента имаме доста по-сериозна активност по Програмата за гарантиране на безлихвени кредити в защита на хората, лишени от възможността да полагат труд поради пандемията. Там имаме 30 хиляди броя кредити в общ размер на безлихвените кредити 130 млн. лв.
Това е като начало от мен. Очаквам да отговоря и на въпросите Ви.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, започваме. Първо, от групата, внесла предложението.
Господин Бойчев, Вие сте пръв.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, за мен има смисъл с това днес да бъдем полезни от днешното изслушване, ако направим преглед на това какво се случи през изминалите два месеца. Припомням, че ние последния път се видяхме с Вас на 2 декември 2020 г. За съжаление, за голяма част от нещата, които говорихте тогава, сега – два месеца по-късно в тази сложна епидемиологична и финансово-икономическа обстановка за фирмите, смея да твърдя има минимален напредък – да не казвам друга дума.
Затова започвам конкретно. Тогава Вие обявихте първата мярка за малките и средни предприятия, които ползват до 150 хил. лв. грантови ресурси, а сега казвате, че сте подписали 759 договора. Тогава Ви казах, че по цялата процедура, по начина, по който сте я правили – договориране, след това изпълнение, след това отчитане, парите ще дойдат най-рано през месец март, април. Към днешна дата Ви казвам, че съм сбъркал в прогнозата си и парите ще дойдат още по-късно. Тези предложения на фирмите постъпиха при Вас на 25-ти август. Кажете ми: защо от 25-ти август, а вече сме месец февруари, до тях не е достигнал нито един лев? Моята молба, когато говорите и Вие, и министър-председателят, е: обяснявайте за парите, които са стигнали до хората, а не разказите. Към гръбнака на българската икономика – каквито са средните предприятия обхванати от тази мярка, до момента не е достигнал нито един лев. Напредъкът – от 2 декември 2020 г. до момента, е, че сте подписали 759 договора. Подписали сте само договори и казвате, че до няколко дни ще приемете и правилата. Нали така – процедурите?
Самите компании в момента, господин Министър, не знаят как ще се отчитат средствата. Миналия път ми отговорихте, че сте дали право на тези, които са направили разходи със задна дата, да им ги признаете, но много добре знаете, че по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове има 30 хиляден праг, в който те трябва да правят процедури. В момента те дори не знаят за какво трябва да правят процедури. Оказва се, че и за текущите разходи, по мнението на някои, за разходите за ток, за вода, за газ трябва да правят процедури, което нали разбирате, че е абсурдно? Приели сте, че ако, която и да е фирма е ползвала един месец – само за един месец, някакви пари по мярката 60/40, сега в момента не може да ползва от тези 150 хиляди, за да си плати фонд „Работна заплата“. Просто искам за един момент, да влезете в другата роля и да си представите, че Вие сте собственик на такъв тип компания и Ви вкарват в този филм, в който сключваме договори и все още не знаем процедурите, по които ще отчитаме парите и трябва да правите и процедури, за да се отчитате, а се оказва, че не може. Нали идеята е реално да сме полезни?
Затова Ви казвам по тази мярка, по изслушването, което искаме: за момента, за два месеца – с темпа на охлюва, може би сме мръднали и имаме договориране. Пак казвам: пари все още няма и в близките месеци няма да има до българските предприемачи, а от сутрин до вечер, Вие излизате и обяснявате, че им помагате. Ако нещо бъркам, ми кажете: платили сме на еди-кой си.
В тази папка съм си извадил стенограмата от последното Ви изслушване. Хубавото е, че в комисиите се води стенограма. Сега ще направя няколко цитата на Вашите твърдения тогава: „Идеята е в рамките на този декември да стартираме и започнем изпълнението на процедурата, на база получените проектни предложения, които трябва да бъдат тотално облекчени, тотално ясни, всичко да става по електронен път, да няма никаква административна тежест за бизнеса“. Ето виждате звучи много добре и няма как да не Ви поздравим за това.
Какво се случи до края на месец декември? В момента по мярката на тези бизнеси, които са затворени, Вие давате, че хората са получили 30%. Сега сме вече месец февруари и сме разплатили 30% на хората, които сме затворили още през месец ноември. Неслучайно те бяха миналата седмица и на улицата. Виждате, че при заявките работим много бързо. Вие казвате избрали сме НАП, защото там е базата данни, там е всичко и цитирам: „НАП съвместно с Министерство на финансите ще бъде една светкавична мярка … Сега разработваме и нова процедура за затворени бизнеси, която ще бъде много бърза, светкавична. Включваме и НАП“. Ако светкавичната мярка е ние след три месеца да сме разплатили 30% на тези, на които още през месец декември им обещавахме, аз не знам какво означава да се работи.
По втория въпрос тогава коментирахме, че можете да започнете мярката, но има такива, които са изпуснати – малките с оборот над 500 хиляди. Тях ги няма в нито една от мерките. Тогава коментирахме да стартирате поне тази процедура, защото Вие стартирате и лобирате предложения, а разплащането започва месеци след това. Вие се съгласихте, че можете да направите нещо, а сега – два месеца по-късно, Вие и Вашата колежка казвате, че евентуално тази мярка ще стартира след две седмици. Значи за два месеца тук напредъкът е никакъв. Мярката продължава да бъде нестартирана и съответно нито един от икономическите предприемачи не може да планира нищо като помощ и подкрепа от държавата. Ето това беше големият проблем.
Тогава помня, че Ви предложих за тези до 150 хиляди, които първо коментирахме, да направите както с малките – да платите средствата, парите да стигнат до хората и след това да отчитате. Тогава казахте, че сте писали писмо до Министерството на финансите, но явно те не са разрешили тази процедура, защото очаквате нотификация, защото ще е за сметка на нашия бюджет.
Вижте, според мен Вие като икономически министър трябва да правите всичко възможно да подкрепяте бизнеса и икономическите субекти. Искам да сме си взаимно полезни с тези изслушвания и да сме полезни на хората, но, съгласете се, че с темповете, с които се движим, ние няма как да сме подкрепа на бизнеса. Какво означава това – от лятото да вземеш едни проектни предложения, до месец февруари да не си платил нито лев и да няма яснота кога ще ги платиш?
За 500 хиляди по мярката казвате на хората, че ще е до края на миналата година. Отваряхте я декември, пък януари, пък февруари, а сега пък остана за края на февруари – отваряне. Сега остана за края на февруари. Отваряне?! Пак не говорим кога ще стигнат парите. Ами то няма смисъл от тези мерки.
Тук въобще няма да задавам въпроса: какво ще е бъдещето по Оперативна програма „Конкурентоспособност“, по която всички процедури трябва да вървят и тя, както се казва, трябваше да стартира през тази година – нали започва програмния период? Поне за там да имаме надежда, но, разбирам че и там надежда не можем да дадем. Това е проблемът.
Казах Ви: в криза според мен най-важно е времето. Вие добре започнахте – да съкратим, по електронен път, от тотално облекчение – всичко, и в един момент Ви казвам поставете се на мястото на тези фирми.
Молбата ми е следната и с това завършвам: когато Ви правят справки, поискайте от Вашите хора… Поставете се на мястото на тези фирми. Поставете се на тяхното място и ще видите, че никак не е лесно дори да си направиш отчетите за тези 150 хиляди, защото те, първо, не знаят по какви правила да ги направят, не знаят какво се включва, а идеята не е да си измислят едни пари – идеята е да си помогнат на нормалната дейност. Така че след два месеца, господин Министър, съжалявам, но още сме в положението, в което бяхме през месец декември.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Министър, ще отговаряте ли или ще изчакаме да съберем още въпроси? Как предпочитате?
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Тъй като бяха доста въпросите, да отговоря сега.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Да отговорите? Добре.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Бойчев, благодаря затова че казахте, че трябва сме си взаимно полезни. Благодаря и на Вас лично, защото и Вие присъствахте на срещата, когато дискутирахме и помогнахте да променим Закона за извънредното положение, така че мярката през НАП да се случва към по-широк кръг от бенефициенти.
Започвам по процедурата за средните компании, с която Вие започнахте. Тази процедура е разработена много назад във времето по старите правила и това, което направихме, е, че наистина процедурата е ускорена. Това, което бих вметнал и което колегите ми докладваха днес, че управляващият орган – „Оперативна програма иновации и конкурентоспособност“, разполага с някакъв човешки ресурс, човешки капитал и ръстът на работата, към момента спрямо предходни периоди, когато не сме били в криза, е над 2000%. Тези колеги работиха и оцениха над 21 хиляди компании, където съкратихме сроковете максимално. Това беше за микро предприятията. Обещахме на бизнеса, че ще стигнем и до резервните кандидати, каквото обещахме и за средните компании. В момента процедурата е абсолютно в ход и топката не е в експертите на Министерството на икономиката, а е в бизнеса, които трябва да започнат да си подават отчетите, да си подпишат договорите и ние ги очакваме. Този срок за тях, ако не се лъжа, е един месец. Така че когато са готови и колкото по-бързо са готови, толкова по-бързо ще стане и тези 233 милиона, ако не се лъжа, ще стигнат до тях в момента, в който те са готови. Нашата работа на 99% – на управляващия орган и на Министерството на икономиката, е свършена.
По отношение на НАП. Отново благодаря на народните представители. Срокът за кандидатстване. Ние позволихме компаниите да кандидатстват и преди получаването на нотификация от Европейския съюз, но няма как българската администрация да нарушава европейски норми, няма как да не се съобразим с европейските решения и няма как да раздаваме средства, без да имаме нотификация. Ние направихме така, че те кандидатстваха в период, в който нямахме нотификация – тоест поехме определен риск, и за щастие тя стана факт малко преди крайния срок за подаване на документи. Крайният срок за подаване на документи по тази процедура беше 20 януари 2021 г., а веднага след 20 януари – разплащането. За какво забавяне говорим, когато работим с европейски средства?
По отношение на „големите – малки“. Процедурата наистина е забавена – факт, но това е договорено заедно с всички национално представени работодателски организации, защото заболелите в България стигнаха над 600 на сто хиляди за 14 дни. Тогава ние трябваше да помислим за тези, които са затворени от противоепидемичните мерки. Именно заради това се договорихме с бизнеса тези средства да ги отложим и да минат в REACT-EU. По тази процедура имаме нотификация от Европейската комисия. Там няма какво повече да чакаме, освен одобрението от Европейската комисия на Оперативната програма, че тези средства по REACT-EU от 211 млн. лв. ще бъдат използвани за оборотен капитал. Тоест в момента, в който ние получим това потвърждение – очакваме, че това ще бъде факт в следващите седмици, и ще изпълним ангажимента си към бизнеса. Именно, очаквайки това, утре ще проведем среща с всички национално представени работодателски организации, за да договорим и следващата процедура, която отново ще бъде за оборотен капитал. Тъй като има доста засегнати компании от бизнеса тук няма да се гледа само затворения бизнес, а ще се гледа това, което на този етап дискутираме с бизнеса. Те вече имат някакво общо становище, което ще изкоментираме утре и да помогнем на всички, които са загубили част от оборота без да се поставя условието да са административно затворени, както е при процедурата в НАП.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Други колеги?
Заповядайте, господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Господин Министър, и в частен разговор Ви попитах и Ви обърнах внимание да ми дадете малко повече подробности за тази мярка – от 3 до 10 за микро- и малките предприятия. Искам да Ви поздравя, защото виждам, че мярката върви доста сериозно и почти е към края си с втория прием на документите. Искам да Ви поздравя, защото тя наистина беше една много нужна помощ точно за малките предприятия, защото според мен точно тези предприятия са гръбнакът на нашата икономика. Те са над 90% от икономиката ни. Поздравявам Ви за това.
Искам да Ви обърна внимание и по-скоро да ни дадете малко повече подробности. Мисля, че доста голям ресурс е отделен за гарантиране на кредитите, които минаха от Програмата през Българската банка за развитие. Виждам, че тя вече е започнала и има сключени договори, но мисля, че там контрагентите – партньорите на Българската банка за развитие – по-скоро частните банки, не са много щастливи. От една гледна точка и те имат доста финансов ресурс, но като че ли не са много щастливи и не се впуснаха с желание най-малкото да презентират тази програма. Мисли ли се в тази посока? Какъв е Вашият поглед за темповете, с които върви отпускането на тези кредити през Българската банка за развитие?
Друго, което ми направи впечатление и според мен се оказа успешна мярка, това е така наречената „кредитната ваканция“. Мисля, че това е доста сериозна помощ за бизнеса. Мисли ли се и в тази посока – да увеличим сроковете за тази кредитна ваканция?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: По първия въпрос за микро-предприятията. Както казах и в началото, разплатихме в безпрецедентно кратък срок 21 хиляди предложения. Колегите работиха и събота и неделя, мобилизирахме екипи и от други администрации, от администрацията и на Министерството на икономиката, които не са от управляващия орган. Впоследствие взехме решение, че ще търсим средства да дофинансираме всички кандидати, които при първия тур от разглеждане не са отговаряли. Това бяха шест хиляди компании - 3354, ако не бъркам, са компаниите, които към момента на преразглеждането са одобрени за финансиране. По тях сме изплатили над 10 млн. лв. и очакваме да разплатим още 13 или 16. (Реплика.) Колежката казва, че може би и в петък ще има плащане по тази процедура. Това е за микро-предприятията, които доразглеждаме.
По отношение на Българската банка за развитие, както казах в началото, променихме дизайна на процедурите още в края на миналата година. По отношение на компаниите разширихме обхвата – стигнахме и до големите. Вдигнахме лимита на кредитите – от 350 хиляди на един милион за малки и средни, и до два милиона за големи компании.
Доста време отне предоговарянето с банките партньори. Появиха се още, може би, една банка допълнителен партньор, защото облекчихме условията към и по отношение на предоставянето на гаранции. В момента очаквам по-усилена работа от страна на банките – партньори по линия на компаниите. Тоест малки, средни, а вече и големи компании.
По линия на физическите лица, където са безлихвените кредити, повишихме лимита на кредита от 4500 на 6900, ако не се лъжа, и в момента имаме доста сериозен ръст в Банката по линия на физическите лица и както казах 30 615 са в момента подкрепените физически лица със 131,78 млн. лв., а пък за бизнес клиентите помощта е 161,33. Тъй като това го има и онлайн – на интернет страницата на Българската банка за развитие, си позволих да го отворя и да видя какви са точно конкретните данни към момента. Системата се актуализира всеки ден в 15.00 ч., така че към края на деня данните се повишат и имаме ускоряване.
Може би имахте трети въпрос? Да, той беше свързан с банковата ваканция. Благодаря на Управителния съвет на БНБ, който се съобрази с Единния банков орган. В България това не е банкова ваканция, това е Мораториум към кредитите. Компаниите, които отговарят на изискванията, могат да ги разсрочат. От първия етап на този мораториум разсрочените кредити са почти девет милиарда. Към момента нямаме данни от БНБ как се движи това до месец март, но със сигурност има интерес, тъй като виждаме по-малък интерес в Българската банка за развитие към нашите кредити, част от тях могат да доведат и до преструктуриране на съществуващи кредити. В момента очакваме и Фондът на фондовете вече по-активно с техните банки – партньори по подобна процедура за бизнеса да развие своята дейност. Това, за което съм информиран, е, че те вече имат подписани договори с банките – партньори, но и при тях се очаква тази активност.
Провел съм разговори по отношение на Българската банка за развитие, чийто принципал съм аз, с почти всички по-големи банки – партньори, и имам уверенията, че очакваме те да съдействат и вече да са по-активни в промотирането.
По отношение удължаването на Мораториума ще говоря експертно, защото това не е роля на Министерството на икономиката, а на Управителния съвет на БНБ. Считам, че допълнителното удължаване на този мораториум не е целесъобразно. Именно заради това се взеха мерки от страна на Управителния съвет на БНБ да предвиди, че и през тази година няма да се разпределят дивиденти. Те ще останат за резерв, така че да имаме здрава финансова система. Ликвидността в банковия сектор расте, капиталовата адекватност е на ниво. Считам, че това е работа на Управителния съвет на БНБ, но едни такива допълнителни мерки не би следвало да се вземат. Това не е моя работа, а просто го казвам като експерт.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Други въпроси?
Господин Данчев, заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Слушах внимателно това, което разказахте. Ще се върна още малко назад във времето, защото преди Вас по тази тема сме разговаряли в този състав и с Вашия предшественик господин Караниколов.
Още в началото на кризата си спомням, че господин Караниколов на няколко пъти и тук в Комисията, и пред различни медии разказваше как е направен преглед на всички мерки, които се прилагат от останалите страни в Европейския съюз и се взема опит от тези мерки, респективно се търси тяхната приложимост и адаптация към българските условия. Затова не мога да приема в никакъв случай обяснението, че нотификацията на една или друга мярка е дошла бързо, но все пак е трябвало да се случи.
Мисля си, че при толкова мерки, които бяха обсъдени през месец март, април и май като възможности за подпомагане на засегнатите от пандемията на COVID-19 бизнеси, Министерството можеше да има една по-ясна програма – с два или три различни сценария какви мерки могат да бъдат приложени, респективно те да бъдат нотифицирани, пък дали ще влязат в сила и дали ще се стигне до тяхната употреба, щеше да е втори и трети въпрос.
От гледна точка на административния капацитет съм съгласен. Почти няма администрация в България, която да не се оплаква от недостиг на кадри или от недостиг на работна ръка, която да обработи такъв огромен брой заявления. Както каза и господин Бойчев, всичко зависи от начина, по който е формирана една мярка и от това каква е идеята – парите да стигнат по-бързо до бизнеса, или парите да не стигнат до бизнеса. Защото сега наистина мнозина от представителите на бизнеса, в това число – големи асоциации на производители, на преработватели, на бизнес организации, споделят, че много голяма част от средствата, за които се говори в средствата за масова информация и за които Вие ни споделяте, всъщност реално достигат до фирмите или в едни много разсрочени във времето срокове или с много бавни темпове – респективно в обеми, които не отговарят на очакванията и на нуждите на нашата икономика, така че да се запазим потенциала на икономическия растеж.
В този смисъл, ще припомня Ваше изказване от времето, когато поехте поста на министър. Тогава си спомням Вие възлагахте огромна надежда на мярката на финансовите инструменти през Българската банка за развитие. До ден днешен обаче не сме видели от Министерството един пазарен анализ и отговор на въпроса: защо тези мерки, които бяха предложени, тези финансови инструменти не са харесвани от банките, от една страна, чухме сега от Вас, а от друга страна, и от бизнеса? Поне това, което чувам от мнозина от представителите – особено на малкия и средния бизнес да споделят, е, че Българската банка за развитие, с така предложената схема за финансиране и за кредитиране не е конкурентна на пазарните условия, които предлагат търговските банки, така да се каже, на свободния пазар. Затова за нас беше интересно да чуем: има ли такъв анализ? Защо интересът към тези мерки, на които Вие възлагате, пак казвам, голяма надежда и които средства се очакваше да привлекат четири-пет пъти по-голям капитал от този, който държавата инвестира през актуализацията на бюджета за 2020 г. в размер на 500 милиона, мисля именно за подкрепа на бизнеса.
И тук мнозина, пак казвам, от представителите на бизнеса си задават въпроса: защо Българската банка за развитие се наложи да използва търговските банки, а не избра схема, с която директно да кредитира предприятията, респективно да предложи наистина лесни условия за кандидатстване и изгодни условия за кредитиране?
Тук стана въпрос за Фонда на фондовете. Това беше една от другите теми, които през месец април миналата година правителството рекламира много шумно. Тогава се въртяха едни гигантски числа – три милиарда, четири милиарда и половина, които се очакваше Фондът на фондовете да активизира през финансови инструменти по оперативните програми.
За мен е интересно също да чуя през Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, през финансовите инструменти на Програмата и средствата, предвидени за тези инструменти, каква част Фондът в момента е материализирал? Каква част и при какви условия наистина са достигнали през търговските банки до българския бизнес? Тук отново е онова, което се споделя от българските компании, че условията, през които тези средства достигат до българския бизнес, са далеч по-неизгодни от това, което предлага пазарът сам по себе си. Това са факти, които за мен стоят и които очакват отговор.
В този смисъл е и последният ми въпрос: Очаква ли се наистина някаква нова мярка, която да отговори на адекватните условия? В края на месец март вече ще имаме бизнеси, които са били затворени последователно три-четири месеца, плюс още един период от лятото. Тоест те близо половин година, в рамките на последните 12 месеца, на практика са били ограничени да извършват своята стопанска дейност. Същевременно тези бизнеси имат фиксирани разходи като такса битови отпадъци, някой от тях са общински, но предвижда ли се все пак тези разходи по някакъв начин да бъдат компенсирани директно отново чрез някаква бърза мярка? Струва ми се, че за тези 173 милиона, които достигнаха до микро- и малките предприятия, е необходим добър анализ за това до кои фирми реално достигнаха, кои от тях наистина бяха от засегнатите или просто се раздаваха едни пари на калпак, за да се отчете дейност и единствено се загуби много време и административен ресурси за обработката на тези проекти. Всеки лев е важен, разбира се, за малките и средните предприятия, но, пак казвам, за мен беше грешката, че помощта не беше таргетирана, не беше насочена наистина към тези, които са пряко засегнати от ограничителните мерки.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Имате думата, господин Министър.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Данчев, уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря за поставените теми в това изложение от господин Данчев.
На първо място, мерките, които са в Европейския съюз ги следим, тъй като колегите търговски представители в Европа са ангажирани, и виждаме. Това, което последно разработихме и процедурата през НАП, мога да Ви уверя, че толкова бърза процедура не е правена в друга държава членка. Това, което със сигурност мога да Ви кажа, е, че със сигурност, ако се използват бюджетни средства, а в момента ние говорим за Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, процедурите са по-бързи, но няма как, това никоя държава не би си го позволила – да направи процедура за държавна помощ без да нотифицира Европейската комисия. Тоест, за всяка приложена процедура от друга държава членка, е нотифицирана Европейската комисия. В случая ние приемахме заявления преди да сме получили нотификацията. Тоест в този режим на работа, специално за тази последна процедура, към която имам отношение и която съм разработил, това е направено и сме съкратили максимално сроковете.
По отношение на въпросите Ви за Българската банка за развитие и за ресурса, който е освободен към нея, мога да кажа, че по-скоро Вие трябва да си припомните, че, встъпвайки в тази длъжност, пренасочих едни 200 милиона ресурс, който беше предвиден за Българската банка за развитие, директно към Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, което ни позволи да имаме ресурс да покрием резервните списъци и по процедурата за микро-предприятия, и по процедурата за средни предприятия и включително да разработим процедурата към НАП. Тоест ние освободихме средства от първоначално предвидените за Българската банка за развитие за финансови инструменти. Както казах няколко пъти, ресурсът, който е стигнал през Българската банка за развитие до бизнеса, е 131,8 млн. лв. безлихвени кредити към 30 615 физически лица. В момента тече и новият дизайн на мярката и 161,34 милиона към бизнеса, което продължава, и мярката е удължена до средата на годината, като при наличие на ресурс ще бъде удължена и по-нататък.
Какви мерки предстоят? Това го дадох в изложението, само ще кажа по мярката 60/40, тъй като започнах да получавам въпроси и за БНБ, а в момента получих и за Фонда на фондовете, макар че принципал е Министерството на финансите, но ще се постарая да отговоря. Близо 800 милиона по мярката 60/40 са в дейните дизайни до бизнеса, където са и големите компании. Казах, че общо двете министерства са интервенирали на пазара над милярд и шестотин, а четиристотин са реално договорени и които в момента текат. Казах Ви, че за последните 10 дни са разплатени 60 милиона. Новите мерки 60/40 продължават до месец септември. Банката за развитие продължава да работи. Новата мярка, която Ви докладвах – тази, за така наречените „големи – малки“ компании, където ще получат грант до 50 хил. лв., ще бъде обявена в момента със средства от REACT-EU.
Утре, както Ви обясних, имам среща с национално представените работодателски организации, за да договорим остатъка от средствата от REACT-EU.
По отношение на бизнеса. В петък бях на среща с административно затворения най-засегнат бранш – ресторантьорите. Споразумяхме се как да удължим мярката през НАП, така че имаме обща визия в момента.
Към днешна дата очакваме, това, което сме подготвили като нова пренотификация в Европейската комисия, да бъде погледната от адвоката на ресторантьорския бранш и до края на деня трябва да отговори, за да изпратим нотификацията. Тоест всичко това се случва.
По отношение на Фонда на фондовете. Може би въпросите са към друго министерство, но със сигурност те вече имат подписани договори за гаранционните им процедури подобни на тези на Българската банка за развитие с търговските банки. Това, което знам, е, че на пазара мобилизираният ресурс, който би могъл да се ползва е около 800 млн. лв., но не мога да дам отговори в детайли как вървят отношенията между Фонда на фондовете и техните търговски банки – партньори, тъй като са в друго министерство.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Други въпроси?
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Това е последното изслушване.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Да, това е последното изслушване.
Искам да споделя само няколко неща, преди да Ви благодарим за участието.
Първо, помните първия ни разговор, когато бяхте утвърден за министър на икономиката. Тогава Ви казахме, че Вие сте адвокатът на бизнеса и трябва да защитавате основно интересите на Министерството на икономиката, а не на Министерството на финансите или някакви други министерства.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Това си го спомням.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Спомняте си го нали?
Второ, господин Бойчев каза няколко неща и аз искам да се присъединя към тях. Тази програма – грантовата от 4 до 10 хил. лв., действително сработи и в началото беше много добре. Знаете моето отношение към темата 60/40. Аз не я приемам и мисля, че това е философски грешно – измислена мярка. Там трябваше да бъде 80/0, 90/0 така, както е във всички други държави.
Следващото, което касае Българската банка за развитие. Според мен трябва да спрем това въобще да го коментираме -работата на Банката за развитие по темата, защото, разберете, след една година, след 700 милиона ресурс да говорим за раздадени 130 или 160 милиона няма никакъв смисъл. Няма логика да се мъчите половин година да подписвате договори с 13 банки, да гарантирате нещо, за което те са заринати с пари.
Второ, ако си мислите, че банките са много щастливи, че Вие ги гарантирате или облекчават бизнеса… Трябва да Ви кажа, знаете, че съм шеф на един от големите работодателски браншови съюзи, имаме няколко случая и хората отиват по същия начин, но банките ги тормозят с всички видове изисквания, все едно, че вземат кредит от тях. Това че Вие гарантирате нещо… Казвам Ви: ако питате мен, трябва да спрем да се занимаваме с Банката за развитие. Какво означава, че сте вдигнали за големите предприятия от половин милион или четиристотин хиляди на два милиона? Ами те големите предприятия в България са 690. За тях два милиона са еднодневните или едноседмичните джобни пари. Поне не се занимавайте с това.
НАП – 20-те процента. Значи НАП могат спокойно, когато трябва да ми вземат данъците на мен, да ми намерят адреса, да ми намерят ЕСГРАОН и всичко останало, могат спокойно да пуснат съобщения на 2 – 3 милиона души, а не могат на 40 хиляди човека да им платят. Помислете и за тази идея.
Правителството затваря за месец февруари цял бранш – това са ресторантите. Ами платете им в началото на февруари, защо трябва да чакате да изтече месецът? Така или иначе ние сме ги затворили. Мярката е хубава. Ние я коментирахме още лятото, ако си спомняте, но много късно влезе.
Искам също да похвалим БНБ. Не бързайте да отписвате БНБ. БНБ е институцията, която реално направи нещо. Девет милиарда лева бяха отложени във времето. Трябва да Ви кажа, че 9 млрд. лв. са невероятна помощ за фирмите, в сравнение с тези 130 или 160, които дава Българската банка за развитие. Спрете да се занимавате с Българската банка за развитие. Неработеща философски е цялата мярка.
И последното, което искам да Ви кажа: малко по-обрано. Аз и в едно интервю в Би Ти Ви го казах: спрете да размахвате – един милиард, два милиарда, три милиарда! По-обрано говорете за това, което давате! Вашата работа е долу-горе като в онзи виц: „Советские часы самые быстрее в мире.“ Безсмислено е. Малко по-спокойно, не толкова браворно! Действително българският бизнес до момента някак си оцеляваше. Тепърва навлизаме в много тежък период.
Искам още един път от името на Комисията, от името на ръководството на Комисията и от името на всички нас да Ви благодаря, защото сте един от министрите на икономиката, който винаги, по всякакъв повод е бил отворен към нашата Комисия. Мисля, че и винаги, когато Вие сте искали нещо, сте чукали на отворена врата.
Желая Ви успех в новото политическо раздаване и Господ здраве да Ви дава!
Приключихме по тази точка.
Благодаря Ви, господин Министър.
МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател и на всички народни представители от Комисията, че работим наистина заедно!
Благодаря Ви.
Преминаваме към следващата точка: Представяне, обсъждане и гласуване на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г., № 102-03-2, внесена от Министерския съвет на 21 януари 2021 г.
Колеги, имам следното предложение: по тази точка абсолютно всички парламентарни комисии взимат мнение. Ако прочетете съдържанието, от двадесет и няколко теми по Програма шест от тях касаят нашата комисия. Нашата комисия е известна с това, че ние четем всичко много внимателно. Изчели сме го. Давам Ви три минути, за да добавите нещо повече от това, което е записано.
Заповядайте.
Моля да се представите за Протокола.
СМИЛЯНА КОСТОВА (директор на Дирекция „Външноикономическа политика“ в Министерство на икономиката): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Казвам се Смиляна Костова и съм директор на дирекция „Външноикономическа политика“ в Министерството. Дирекцията отговаря изключително по търговската политика и по-скоро главата, която е в този Доклад – Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г., свързана с общата търговска политика. Тъй като общата търговска политика като такава е свързана пряко с членството на България като държава членка в Европейския съюз и тя е обвързана точно и с всички действия, които извършва Европейския съюз.
Това, което искам да добавя, което не е нещо ново, но така или иначе ние започнахме доста активно да работим с португалското председателство. В момента тече доста активно актуализирането и преценката как функционира общата търговска политика на Европейския съюз – от една страна, да се установи тази политика как работи в условия на пандемия, тъй като миналата година на 16 юни Евросъюзът започна тази инициатива, и, от друга страна, с какво може с тази обща търговска политика на Европейския съюз да стане по-силен самият Европейски съюз – така наречената автономност на Съюза.
Другото, което също знаете, е в посока за актуализиране и подпомагане реформата на Световната търговска организация, което също е основна роля, която България играе. В момента тече процесът за избор на Генерален секретар, но нещата за момента са спрени по политически причини.
Това е. Иначе си работим по всички инвестиционни споразумения, които са с трети страни по поети ангажименти.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Предлагам да преминем към гласуване и да спрем дотук с изключителната активност по тази точка.
Моля, който е за приемането на точка втора от Дневния ред, така, както е записана, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2021 г. е приета.
Благодаря Ви.
СМИЛЯНА КОСТОВА (директор на Дирекция „Външноикономическа политика“ в Министерство на икономиката): Благодаря Ви.
Желая Ви лека работа!
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Преминаваме към точка трета: Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 102-01-4, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2021 г., за първо гласуване.
Първо, ние не сме водеща комисия.
Второ, водещата комисия го е приела и има само шест човека „въздържали се“ – от БСП.
Трето, давам думата на заместник-министъра в рамките на три минути да добави какво можем да разберем повече от това, което го има в Мотивите, защото сме ги чели много внимателно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще се постарая да бъда още по-кратка. В частта, която касае Министерството на икономиката и Комисията по икономическа политика и туризъм, са отразени промените, които са във връзка с Приоритет 62 „Намаляване административната тежест при гражданите и бизнеса и създаване на по-добри условия на икономическа и инвестиционна дейност“. На практика се прецизира работата на Междуведомствената комисия по прекурсорите, която се управлява от министъра на икономиката или от оторизирания от него заместник-министър. На практика режимите, които досега са били отразени по отношение на прекурсорите в Наредбата, са транспонирани в Закона и по никакъв начин не утежняват досега действащите регулаторни инструменти.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Много Ви благодаря за този анализ.
Колеги, имате думата. Не виждам изказвания.
Предлагам да преминем към гласуване.
Моля, който е „за“ по точка трета от дневния ред, да гласува.
Гласували: „за“ – 11, „въздържали се“ – 8 и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е приет на първо четене.
Приема се във вида, в който е предложен.
Благодаря Ви за участието.
Преминаваме към точка „РАЗНИ“.
Колеги, другата сряда ще гледаме Закона за индустриалните паркове. Правихме повече от две работни групи и в понеделник, и във вторник. Има доста неизчистени юридически неща. Най-вероятно до края на месеца всяка сряда ще имаме заседания, защото се понатрупаха неща.
Благодаря Ви.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14.10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Катя Данчева
