Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по икономическа политика и туризъм
Комисия по икономическа политика и туризъм
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 054-01-117, внесен от Даниела Дариткова на 16 декември 2020 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за дружествата със специална инвестиционна цел и дружествата за секюритизация, № 102-01-3, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2021 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-1, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2021 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 102
На 27 януари 2021 г., (сряда) от 14.00 часа в зала 232, пл. „Княз Александър І” № 1 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 054-01-117, внесен от Даниела Дариткова на 16 декември 2020 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за дружествата със специална инвестиционна цел и дружествата за секюритизация, № 102-01-3, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2021 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-1, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2021 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.01 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден, колеги! Имаме кворум, започваме работа.
Откривам заседанието на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред Ви е раздаден предварително. Мисля, че е сравнително лек, но имам едно предложение.
Първо да гласуваме дневния ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за дружествата със специална инвестиционна цел и дружествата за секюритизация, № 102-01-3, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2021 г. – за първо гласуване.
По първия закон сме водещи. По втора и трета точка не сме водещи.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-1, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2021 г. – за първо гласуване.
Законопроектът е приет във водещата комисия единодушно с 19 гласа „за“.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 054-01-117, внесен от Даниела Дариткова на 16 декември 2020 г. – за първо гласуване.
В Комисията по здравеопазването е приет с 16 „за“, без „против“ и 1 „въздържал се“.
4. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.
Имам едно предложение по дневния ред. Тъй като госпожа Дариткова, която е вносител по трета точка, в 14.30 ч. трябва да бъде на друго заседание, предлагам да направим едно изместване на точките и трета точка да стане първа точка.
Моля да гласуваме.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Преминаваме към: Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 054-01-117, внесен от Даниела Дариткова на 16 декември 2020 г., за първо гласуване.
Госпожо Дариткова, ние не сме водеща комисия. Подкрепени сте единодушно на предишната Ви водеща комисия.
Имате думата за три минути.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! С това кратко изменение в Закона за лечебните заведения и Закона за публичните предприятия доразвиваме прецизирането на Закона за публичните предприятия по отношение на приложението му за лечебните заведения по смисъла на Закона за лечебните заведения.
През месец септември внесох предложение, което даваше възможност на директорите/управителите на лечебни заведения да работят и като преподаватели. Тази възможност, разбира се, се разпростря върху всички управители на публични предприятия. Отложихме с четири месеца влизането на Закона в сила, за да търсим решение за това как управителите на лечебни заведения да могат, когато са лекари, да упражняват медицинската си професия. Това се налага, защото, от една страна, ако се въведе това правило, се ограничава донякъде правото на медици да заемат длъжността „управители на лечебни заведения“ предвид изискването те да прекратят лекарската си практика, а от друга страна, настоящата ситуация в страната е такава, че поради дефицит на кадри управителите на лечебни заведения участват активно в договорите за изпълнение на медицинска помощ. Това особено касае малките общински болници. Ако на тях им се забрани да практикуват, тези болници няма да могат да сключват пълноценен договор със Здравната каса. Това от своя страна води до ограничаване на достъпа на населението до медицинска помощ.
Не можахме да намерим друго решение и затова предлагам тук в Закона да се допусне изключение, като се позволи на медици или лекари по дентална медицина да упражняват и двата вида дейност и да практикуват професията си, защото това гарантира достъпа на българските граждани до медицинска помощ. Избрахме правна техника да отменим текста от Закона за лечебните заведения, защото той дава възможност на министъра на здравеопазването да удължава без конкурс договорите за управление на директорите на лечебни заведения – нещо, което противоречи по своя смисъл на процедурата, която се предлага в Закона за публичните предприятия за избор на управителни органи на лечебните заведения, които са с преобладаващо държавно или общинско участие.
Надявам се да подкрепите това законодателно предложение, защото е много важно наистина да влезем и в настоящите срокове, тъй като сега се подписват договорите по клинични пътеки на лечебните заведения и ние трябва да дадем сигурност на управителите на лечебни заведения, че ще могат да участват като изпълнители на медицинска помощ в тези договори.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата.
Ако няма, предлагам да пристъпим към гласуване, защото, първо, не сме водеща комисия, и второ, единодушно е подкрепено във водещата комисия.
Моля да гласуваме предложението на Даниела Дариткова и група народни представители.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение на Закона за лечебните заведения е приет на първо четене.
Преди да приключим с тази точка, използвам случая, че тук са и госпожа Маринела Петрова, и госпожа Дариткова. Днес стана първият пробив в Закона за публичните предприятия. Първите три предприятия вече ги освободихме да не са под режима, както сме го гласували в нашата комисия. Чакат спорт-тото, чакат „Каба каюк“, чакат още много други предприятия. Всеки е поел някакви ангажименти и сега в тези четири последни седмици, госпожо Дариткова, се опитат през Преходни и заключителни разпоредби да излязат от предмета на Закона. И понеже за Закона не отговаряме ние, а отговоря Министерството на финансите, опасността е в някой момент ОИСР, или онези, които идваха да ни контролират, да повдигнат темата, която стои открита. Молбата ми е – внимателно прецизирайте по тази тема.
Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Може ли нещо да кажа?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Може, но кратко.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря. Съвсем кратко.
Едно от условията за получаване на ресурса по Механизма за възстановяване и устойчивост е също изпълнение на тези ангажименти и прилагане на Закона във вида, в който е. Така че там също има риск да не получим тези пари, ако…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не, тук разговорът ще бъде по различен, но след изборите.
По тази наредба, както се прие, по отношение на избирането на управителните съвети практически нищо не се промени. Управляващите партии си приемат своите хора и си ги назначават. Само че вече не ги назначават само в министерствата, а една част в министерствата, а друга част в агенцията. Това е друга тема, но не е за сега и най-вероятно ще бъде за след изборите. И не е проблем на Закона, а на наредбата.
Благодаря Ви.
Втора точка от дневния ред, която всъщност е първа, както сме го гласували: Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за дружествата със специална инвестиционна цел и дружествата за секюритизация, № 102-01-3, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2021 г., за първо гласуване.
За протокола наши гости са:
от Министерството на финансите: Маринела Петрова – заместник-министър на финансите и Христина Пендичева – държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“;
от Комисията за финансов надзор: Мария Филипова – заместник-председател, ръководител управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Петя Димитрова – директор на Дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност“, Деница Маркова – директор на Дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“, Лидия Вълчовска – директор на Дирекция „Правна“ и Милен Милев – началник на отдел „Нормативна дейност и методология“;
от Централния депозитар: Васил Големански – изпълнителен директор.
Госпожо Заместник-министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Законопроектът цели да актуализира законодателната рамка в областта на действащите дружества, инвестиращи в недвижими имоти и вземания, както и да въведе мерки по прилагане на изискванията на Регламент ЕС 2017/2402 за определяне на обща рамка на секюритизациите.
Тук се спирам на два типа промени. Едните са относно дружествата със специална инвестиционна цел – дял II от Законопроекта, като с него се урежда дейността на дружествата със специална инвестиционна цел, в които до голяма степен се запазва действащата нормативна уредба на тези дружества и се усъвършенства на база на натрупаната надзорна практика на КФН по прилагането на същия закон. Същевременно правната рамка се адаптира с оглед въвежданите с Регламента понятия.
Тук основните изменения относно дейността на тези дружества са в посока облекчаване процеса на учредяване на дружествата, като отпада изискването при учредяването на такова дружество не по-малко от 30 на сто от капитала му да бъде записан от институционални инвеститори.
Допуска се възможността тези дружества да придобиват недвижими имоти, които се намират и на територията на друга държава членка, и в тази връзка се въвеждат изисквания към оценителите на тези имоти.
Допуска се възможността при придобиване на земеделска земя на стойност под 20 хил. лв. дружеството да не извършва оценка при придобиване и понятието „трето лице“ заменя действащото понастоящем понятие „обслужващо дружество“ поради въвеждането на понятие „обслужващо предприятие на дружество за секюритизация“, което произтича от Регламента.
Предвиждат се и допълнителни изисквания към членовете на управителните органи на тези дружества, както и към независимите оценители, които следва да извършат оценка на имоти, които дружеството възнамерява да придобие или да продаде.
В Дял III от Законопроекта, касаещ дружества за секюритизация съгласно Регламента, с цел въвеждане на мерки в националното законодателство по прилагането на този регламент се въвежда правна уредба на дружествата за секюритизация, които се организират под формата на акционерно дружество и които следва да разполагат с начален капитал от 50 хил. лв. и лиценз за извършване на дейност от КФН.
Съгласно Регламента също се правят промени в законодателството, съгласно които издаваните секюритизиращи инструменти от тези дружества не са подходящи за непрофесионалните инвеститори и поради което се въвежда минимален размер от 500 хил. лв. на базисните експозиции, които са обект на една секюритизация, в която дружеството може да участва.
Регулирането и надзорът върху дейностите и лицата по този дял, съответно инициатор, спонсор, първоначален кредитор, агент и така нататък, ще се осъществява от КФН, с изключение на случаите, които са в изричната компетентност на БНБ.
Със Законопроекта за дружествата със специална инвестиционна цел и дружествата за секюритизация се отменя действащият към този момент Закон за дружествата със специална инвестиционна цел. Законопроектът е разработен след широко обсъждане на приложените промени с пазарните участници и надзорните органи.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Комисия за финансов надзор – госпожо Филипова, имате ли нещо да добавите?
МАРИЯ ФИЛИПОВА (заместник-председател на Комисията за финансов надзор): Не, господин Председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате и две становища. Едното е от Асоциацията на индустриалния капитал в България, другото е от Българската асоциация на управляващите дружества.
Подсказано ни е, че по-малко външни хора трябва да каним предвид пандемията, и затова днес съм поканил само господин Големански.
Предлагам да дадем думата и на господин Големански много накратко. Буквално няколко минути, защото знам, че има проблем, който трябва да бъде решен между първо и второ четене.
ВАСИЛ ГОЛЕМАНСКИ (изпълнителен директор на Централния депозитар ЕАД): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители, госпожо Заместник-министър, госпожо Заместник-председател! Благодаря Ви за предоставената възможност. Ще се обърна към Вас, тъй като имаме един проблем, до който стигнахме тук буквално преди месец два. Ние от дълго време работим по създаването и гарантирането на сделките с електроенергия и природен газ като механизъм за клиринговане. Водихме дълга кореспонденция с Националната банка. Българската фондова борса като собственик 100% на енергийната борса е пряко ангажирана с проблема. Централен депозитар като институцията, която е с дългогодишен опит в клиринга и сетълмента, се наехме да създадем клирингова къща, която да обработва и да гарантира разплащанията по сделки с електроенергия и природен газ. За целта ни трябва достъп на клиринговата къща до платежните системи на страната и така нататък.
Водихме дълга кореспонденция с Националната банка и се установи, че едно от условията, за да имаме достъп до тази среда, е наличието на национално представителен орган, който да ни надзирава. В случая закономерното е този орган да бъде Комисията за финансов надзор. Поради тази причина ни е необходима малка промяна в Закона за КФН, тоест да се добави, че те надзирават и клирингови къщи, което е пропуснато.
Затова Ви моля между първо и второ четене да внесем допълнително тези промени, които да пояснят това и да ни се отвори пътят, за да може да…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Сега, Вие предлагате, но нали разбирате, че ние гледаме съвсем друг закон. Нормотворчески това не е правилно, което Вие искате и предлагате.
ВАСИЛ ГОЛЕМАНСКИ (изпълнителен директор на Централния депозитар ЕАД): Така е.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Правило се е неведнъж изключение.
Искам да разбера какво прави и какво мисли Министерството на финансите по тази тема, защото това е Вашият закон?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Принципно не възразяваме против такова предложение за изменение на Закона за Комисията за финансов надзор. Темата е крос секторна. Касае не само финансовите регулации, но също и функционирането на енергийния пазар. Там имаме сериозни ангажименти с либерализацията на енергийния пазар и разплащанията, част от което са и разплащанията, така да кажем, в реално време, така че по принцип подкрепяме това предложение. Предлагаме детайлите по текста да се уточнят допълнително на експертно ниво.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Вие сами разбирате, че това не е правилно – в закон, който касае съвсем друга материя, в Преходни и заключителни разпоредби да вкараме нещо допълнително. Не че не сме го правили, такава практика има.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Като човек, който не разбира добре чужди езици, искам да се внесе едно разяснение от вносителите какъв е този термин „секюритизация“? Ако е възможно да бъде изхвърлено от текста, тъй като терминът би довел до много спорове.
И друго – като човек, който се запознава с такива документи, а пък трябва да гласувам след това, не видях нищо специално в предмета на дейност на тези нови дружества, които се създават. Нищо специално! Всичко, което е записано в предмета на дейност, абсолютно всичко влиза в Търговския закон. Няма нищо специално и аз не мога да разбера защо се създава? Извинявайте, но изглежда финансовата грамотност на хората, които трябва да се занимават с тази материя, е доста по-висока от моята.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: В това съм сигурен.
Кой ще отговори?
Всъщност започнахме дебата, така че имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Ако искат, колегите ще допълват.
По принцип във финансовата тематика има доста терминология, която е българизирана с чужди термини. Секюритизация е една от тях. Колегите ми подсказаха, че в превода на Регламента, който е в официалния вестник Official Journal, е точно по този начин – секюритизация. Ние не можем да намерим термин, който еднозначно да…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Как бихте го превели на български?
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА (държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“): Ако позволите, господин Кънев, да се включа.
Първо да кажа, че в действащия Закон за дружествата със специална инвестиционна цел това понятие съществува също, тоест не е нещо ново, което сега го въвеждаме. Регламентът е нов, така че се налага да създадем и този нов вид дружества в нашето законодателство. По принцип идеята е, че дадени задължения се превръщат в ценни книжа, тоест от там, от английския термин „securitiz“ идва секюритизация, но де факто нямаме превод на български език. По същия начин, както господин Големански спомена клиринга например. Клиринг, сетълмент – водили сме и друг път тези дебати в рамките и на Икономическа, и на Бюджетна комисия, за съжаление, нямаме с какво да ги заменим на български.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Петров? Доволен сте.
Колеги, имате думата.
Госпожо Шевкед?
АДЛЕН ШЕВКЕД: Аз съм наясно с тази материя.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Закриваме дебата.
Молбата ми е към заместник-министърката – преценете как ще действате с вкарването в този закон поправки на друг закон. Тоест вкарваме КФН в този закон. Преценете го внимателно, защото ще трябва да намерите и депутати от управляващите да го внесат. Сега всички са много внимателни.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за дружествата със специална инвестиционна цел и дружествата за секюритизация, № 102-01-3.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за дружествата със специална инвестиционна цел и дружествата за секюритизация е приет на първо четене.
Благодаря на гостите от КФН и от Министерството.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-1, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2021 г., за първо гласуване.
Законопроектът е приет във водещата комисия с 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“.
Гости по тази точка за протокола:
от Министерството на околната среда и водите: Славея Стоянова – заместник-министър на околната среда и водите, Антон Пейчев – държавен експерт в дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“, и Петьо Петков – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“.
Вносителите – госпожо Заместник-министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЛАВЕЯ СТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имаме честта да Ви представим транспонирането на пакет „Кръгова икономика“. С цел да се постигнат унифицирани общи резултати и действия от всички държави членки Комисията излезе със законодателен пакет „Кръгова икономика“, в който са направени законодателни промени в Рамковата директива за отпадъците 98 от 2008 г.; Директива 31 от 1999 г. относно депонирането на отпадъците; Директива 62 от 1994 г. относно опаковките и отпадъци от опаковки; Директива 53 от 2000 г. относно излезлите от употреба превозни средства; Директива 66 относно батерии и акумулатори и отпадъците от батерии и акумулатори; и Директива 19 от 2012 г. относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване.
С настоящия Проект на ЗИД на Закона за управление на отпадъците България си поставя за цел да транспонира две директиви. Директива 851, с която се изменя Рамковата директива за отпадъците, като едновременно с това се стреми да се съобрази и с приоритети в новия план за действие на Комисията. В Проекта на ЗИД на ЗУО са заложени и основните изисквания на Директива 850, с която се изменя Директива 31 относно депонирането на отпадъците.
Информирам Ви също, че с Постановление № 420 на Министерския съвет от 31 декември 2020 г. в българското законодателство вече са въведени изискванията на другите две директиви от пакета за кръгова икономика – Директива 842 за изменение на Директива 53 от 2000 г. относно излезли от употреба превозни средства; Директива 66 от 2006 г. относно батерии и акумулатори; Директивата относно електрическо и електронно оборудване; както и Директива за изменение на Директива 62 от 1994 г. относно опаковките и отпадъците от опаковки.
С приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците ние бихме постигнали пълно транспониране на целия пакет „Кръгова икономика“.
Най-съществените изменения на Рамковата директива, които се въвеждат в Закона за управление на отпадъците, се обобщават в няколко групи: уеднаквяване на определения; определяне на по висока цел във връзка с подготовка за повторна употреба и рециклиране на битови отпадъци 65% до 2035 г.; постепенно ограничаване на депонирането на битови отпадъци до 10% до 2035 г.; въвеждане на минимални изисквания към функционирането на режимите за разширена отговорност на производителя; постигане на по-голямо хармонизиране и опростяване на правната рамка относно статусите „страничен продукт“ и „край на отпадъка“; въвеждане изискванията за мерки за насърчаване на предотвратяване на образуване на отпадъци, включително по отношение на хранителните отпадъци и повторната употреба.
Що се отнася до увеличените цели по рециклиране, те са ясен индикатор за насоката на политиките. Досегашният размер от 50% рециклиране е отчетен като недостатъчен. Въвеждат се поетапни цели от 55% и 60% до достигане на 65% рециклиране през 2035 г.
В допълнение на междинните цели, изменението на ЗИД на Закона за управление на отпадъците предвижда плавно ежегодно нарастване на целта. През 2018 г., последното докладване, България е постигнала 32% рециклиране на битовите отпадъци. Към настоящия момент политиката на страната е основно насочена към разширяване на разделното събиране и рециклиране на биоотпадъците.
В тази посока са осигурени и основната част от средствата на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“, тъй като постигнатите резултати на страната до момента са много добри и в рамките на средните за Европейския съюз по отношение на рециклиране на материалите, но държавите с висок общ процент рециклиране постигат много по-висок дял на компостиране на биоотпадъците в сравнение с това на България. Това е изведено като приоритет в Директивата, като е поставен краен срок за задължително разделно събиране на биоотпадъци от всички държави членки към 2025 г.
Друга основна количествена цел, която се въвежда, е за ограничаване на депонирането на битови отпадъци до 10% през 2035 г. Това все още е сериозно предизвикателство за страната, тъй като през 2018 г. България все още депонира 61%. Редно е да се отбележи, че държавите с ниски нива на депониране оползотворяват енергийно значителна част от битовите си отпадъци, за разлика от България.
В допълнение на тези изисквания, в Закона за управление на отпадъците се въвежда и основата за прилагане на разширена отговорност на производителя за текстил и обувки. Това се прави с цел изпълнение на задължение за въвеждане на разделно събиране на този вид отпадък към 2025 г.
Очакванията на ниво Европейски съюз през тази година са да се приеме Стратегия за текстил, която ще предложи разширена отговорност на производителя, наред с изискванията към проектиране и производство на текстилни изделия.
Това са основните неща.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Изключително важен закон. Знаете, че тази тема е най актуалната в последните години, да не говорим – месеци. Новият заместник-министър, който отговаря за отпадъците и има смелостта да поеме ресора, е тук. Имате право за въпроси.
Господин Петров, имахте някакъв въпрос за датите.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: При изброяване на отделните мероприятия, които трябва да бъдат предприети съгласно § 16, явно, че в периода на историческо развитие на въпросите е сложен и срок. По-скоро би трябвало по някакъв начин текстът да бъде преиначен, защото сигурно ще Ви скъсат от критика в залата от БСП. Явно, че това е като изброяване - до 2020 г., след това до 2025 г., до 2030 г, до 2035 г. В исторически план това е ясно, обаче подписваш един закон, на който е минал вече срокът, в който нещо е трябвало да стане, пък то не е станало примерно.
И вторият въпрос е за средствата за постигане на това. Това са огромни средства – да стигнем до 10% са огромни пари, милиарди, ако не са и десетки милиарди. Как ще бъдат подсигурени, защото това е изключително трудна задача за България?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Кой ще отговори? За § 16 разбрахте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЛАВЕЯ СТОЯНОВА: Параграф 16 беше поставен на обсъждане и в предходната комисия, и всички сме убедени, че има нужда от редакция. Ние сме готови с текста, но, ако искате, просто да се доверите на второ четене в основната комисия, което поемаме като ангажимент и ние да съдействаме.
По отношение на това с какви средства ще бъде осъществено постигането на целите. Това, което можем да Ви гарантираме, е, че паралелно със ЗИД на ЗУО ние във всеки момент ще изкараме на обществен достъп два стратегически документа, които са Стратегия за кръгова икономика и следващият Национален план за управление на отпадъците до 2027 г. Те също ще бъдат с отделни финансови обосновки и с отделни обществени обсъждания. Там ще видите много конкретни мерки, които ще бъдат насочени към изпълнението на тези цели.
В допълнение на това Ви информирам, че вече работим по следващия програмен период на програмата ОПОС, която ще бъде насочена най-вече към общините – тези, върху чиито плещи ще легне основно изпълнението на целите. Всъщност все още са в процес на преговори с Европейската комисия, но средствата, които ще бъдат заделени за този период, ще бъдат не по-малко от 300 млн. евро, така че надяваме се да има достатъчно средства. Като имате предвид, че инсталациите, които са по сегашния период и все още предстоят да бъдат пуснати в действие, не са малко, така че в много бърз порядък България ще има доста капацитет, с който да увеличи драстично рециклирането и да си намали депонирането. Като за следващия период ще бъдат планирани, както казах, още 300 млн. евро.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Колеги?
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Искам да попитам във връзка с това, което казахте току-що. Как ще върви координацията на тези планове на общинско ниво с Вас, респективно със стратегията, която ще изготви Министерството?
Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЛАВЕЯ СТОЯНОВА: Благодаря за този въпрос. Току-що поясних, че ние паралелно сме работили както по транспонирането на директивите, така и по самите програмни стратегически планове, така че координацията сме я осъществявали, дето се казва, онлайн, непрекъснато на тези документи. То няма как и иначе да бъде изготвено.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други въпроси, колеги? Не виждам.
Предлагам, ако няма други въпроси, да преминем към гласуване, още повече не сме водеща комисия.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-1, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2021 г.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците е приет на първо четене.
Благодаря на гостите от Екологията.
По точка „Разни“ искам да Ви предупредя, че следващата сряда вече ще бъде по-тежка програмата. Ще гледаме Закона за индустриалните паркове, където няма нито едно предложение, свързано с парковете, и в замяна на това има четири страници предложения, свързани със Закона за енергетиката. Енергетиката е важна, затова ще имаме сериозен дебат.
Въобще се очертава до края на работата на парламента всяка сряда да имаме заседание.
Благодаря Ви.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14.31 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Валентина Мечанова
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за дружествата със специална инвестиционна цел и дружествата за секюритизация, № 102-01-3, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2021 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-1, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2021 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 102
На 27 януари 2021 г., (сряда) от 14.00 часа в зала 232, пл. „Княз Александър І” № 1 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 054-01-117, внесен от Даниела Дариткова на 16 декември 2020 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за дружествата със специална инвестиционна цел и дружествата за секюритизация, № 102-01-3, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2021 г. -- за първо гласуване.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-1, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2021 г. -- за първо гласуване.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.01 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден, колеги! Имаме кворум, започваме работа.
Откривам заседанието на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Дневният ред Ви е раздаден предварително. Мисля, че е сравнително лек, но имам едно предложение.
Първо да гласуваме дневния ред:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за дружествата със специална инвестиционна цел и дружествата за секюритизация, № 102-01-3, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2021 г. – за първо гласуване.
По първия закон сме водещи. По втора и трета точка не сме водещи.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-1, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2021 г. – за първо гласуване.
Законопроектът е приет във водещата комисия единодушно с 19 гласа „за“.
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 054-01-117, внесен от Даниела Дариткова на 16 декември 2020 г. – за първо гласуване.
В Комисията по здравеопазването е приет с 16 „за“, без „против“ и 1 „въздържал се“.
4. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.
Имам едно предложение по дневния ред. Тъй като госпожа Дариткова, която е вносител по трета точка, в 14.30 ч. трябва да бъде на друго заседание, предлагам да направим едно изместване на точките и трета точка да стане първа точка.
Моля да гласуваме.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Преминаваме към: Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение на Закона за лечебните заведения, № 054-01-117, внесен от Даниела Дариткова на 16 декември 2020 г., за първо гласуване.
Госпожо Дариткова, ние не сме водеща комисия. Подкрепени сте единодушно на предишната Ви водеща комисия.
Имате думата за три минути.
ДАНИЕЛА ДАРИТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми гости! С това кратко изменение в Закона за лечебните заведения и Закона за публичните предприятия доразвиваме прецизирането на Закона за публичните предприятия по отношение на приложението му за лечебните заведения по смисъла на Закона за лечебните заведения.
През месец септември внесох предложение, което даваше възможност на директорите/управителите на лечебни заведения да работят и като преподаватели. Тази възможност, разбира се, се разпростря върху всички управители на публични предприятия. Отложихме с четири месеца влизането на Закона в сила, за да търсим решение за това как управителите на лечебни заведения да могат, когато са лекари, да упражняват медицинската си професия. Това се налага, защото, от една страна, ако се въведе това правило, се ограничава донякъде правото на медици да заемат длъжността „управители на лечебни заведения“ предвид изискването те да прекратят лекарската си практика, а от друга страна, настоящата ситуация в страната е такава, че поради дефицит на кадри управителите на лечебни заведения участват активно в договорите за изпълнение на медицинска помощ. Това особено касае малките общински болници. Ако на тях им се забрани да практикуват, тези болници няма да могат да сключват пълноценен договор със Здравната каса. Това от своя страна води до ограничаване на достъпа на населението до медицинска помощ.
Не можахме да намерим друго решение и затова предлагам тук в Закона да се допусне изключение, като се позволи на медици или лекари по дентална медицина да упражняват и двата вида дейност и да практикуват професията си, защото това гарантира достъпа на българските граждани до медицинска помощ. Избрахме правна техника да отменим текста от Закона за лечебните заведения, защото той дава възможност на министъра на здравеопазването да удължава без конкурс договорите за управление на директорите на лечебни заведения – нещо, което противоречи по своя смисъл на процедурата, която се предлага в Закона за публичните предприятия за избор на управителни органи на лечебните заведения, които са с преобладаващо държавно или общинско участие.
Надявам се да подкрепите това законодателно предложение, защото е много важно наистина да влезем и в настоящите срокове, тъй като сега се подписват договорите по клинични пътеки на лечебните заведения и ние трябва да дадем сигурност на управителите на лечебни заведения, че ще могат да участват като изпълнители на медицинска помощ в тези договори.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата.
Ако няма, предлагам да пристъпим към гласуване, защото, първо, не сме водеща комисия, и второ, единодушно е подкрепено във водещата комисия.
Моля да гласуваме предложението на Даниела Дариткова и група народни представители.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение на Закона за лечебните заведения е приет на първо четене.
Преди да приключим с тази точка, използвам случая, че тук са и госпожа Маринела Петрова, и госпожа Дариткова. Днес стана първият пробив в Закона за публичните предприятия. Първите три предприятия вече ги освободихме да не са под режима, както сме го гласували в нашата комисия. Чакат спорт-тото, чакат „Каба каюк“, чакат още много други предприятия. Всеки е поел някакви ангажименти и сега в тези четири последни седмици, госпожо Дариткова, се опитат през Преходни и заключителни разпоредби да излязат от предмета на Закона. И понеже за Закона не отговаряме ние, а отговоря Министерството на финансите, опасността е в някой момент ОИСР, или онези, които идваха да ни контролират, да повдигнат темата, която стои открита. Молбата ми е – внимателно прецизирайте по тази тема.
Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Може ли нещо да кажа?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Може, но кратко.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря. Съвсем кратко.
Едно от условията за получаване на ресурса по Механизма за възстановяване и устойчивост е също изпълнение на тези ангажименти и прилагане на Закона във вида, в който е. Така че там също има риск да не получим тези пари, ако…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Не, тук разговорът ще бъде по различен, но след изборите.
По тази наредба, както се прие, по отношение на избирането на управителните съвети практически нищо не се промени. Управляващите партии си приемат своите хора и си ги назначават. Само че вече не ги назначават само в министерствата, а една част в министерствата, а друга част в агенцията. Това е друга тема, но не е за сега и най-вероятно ще бъде за след изборите. И не е проблем на Закона, а на наредбата.
Благодаря Ви.
Втора точка от дневния ред, която всъщност е първа, както сме го гласували: Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за дружествата със специална инвестиционна цел и дружествата за секюритизация, № 102-01-3, внесен от Министерския съвет на 6 януари 2021 г., за първо гласуване.
За протокола наши гости са:
от Министерството на финансите: Маринела Петрова – заместник-министър на финансите и Христина Пендичева – държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“;
от Комисията за финансов надзор: Мария Филипова – заместник-председател, ръководител управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Петя Димитрова – директор на Дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност“, Деница Маркова – директор на Дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“, Лидия Вълчовска – директор на Дирекция „Правна“ и Милен Милев – началник на отдел „Нормативна дейност и методология“;
от Централния депозитар: Васил Големански – изпълнителен директор.
Госпожо Заместник-министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Благодаря.
Законопроектът цели да актуализира законодателната рамка в областта на действащите дружества, инвестиращи в недвижими имоти и вземания, както и да въведе мерки по прилагане на изискванията на Регламент ЕС 2017/2402 за определяне на обща рамка на секюритизациите.
Тук се спирам на два типа промени. Едните са относно дружествата със специална инвестиционна цел – дял II от Законопроекта, като с него се урежда дейността на дружествата със специална инвестиционна цел, в които до голяма степен се запазва действащата нормативна уредба на тези дружества и се усъвършенства на база на натрупаната надзорна практика на КФН по прилагането на същия закон. Същевременно правната рамка се адаптира с оглед въвежданите с Регламента понятия.
Тук основните изменения относно дейността на тези дружества са в посока облекчаване процеса на учредяване на дружествата, като отпада изискването при учредяването на такова дружество не по-малко от 30 на сто от капитала му да бъде записан от институционални инвеститори.
Допуска се възможността тези дружества да придобиват недвижими имоти, които се намират и на територията на друга държава членка, и в тази връзка се въвеждат изисквания към оценителите на тези имоти.
Допуска се възможността при придобиване на земеделска земя на стойност под 20 хил. лв. дружеството да не извършва оценка при придобиване и понятието „трето лице“ заменя действащото понастоящем понятие „обслужващо дружество“ поради въвеждането на понятие „обслужващо предприятие на дружество за секюритизация“, което произтича от Регламента.
Предвиждат се и допълнителни изисквания към членовете на управителните органи на тези дружества, както и към независимите оценители, които следва да извършат оценка на имоти, които дружеството възнамерява да придобие или да продаде.
В Дял III от Законопроекта, касаещ дружества за секюритизация съгласно Регламента, с цел въвеждане на мерки в националното законодателство по прилагането на този регламент се въвежда правна уредба на дружествата за секюритизация, които се организират под формата на акционерно дружество и които следва да разполагат с начален капитал от 50 хил. лв. и лиценз за извършване на дейност от КФН.
Съгласно Регламента също се правят промени в законодателството, съгласно които издаваните секюритизиращи инструменти от тези дружества не са подходящи за непрофесионалните инвеститори и поради което се въвежда минимален размер от 500 хил. лв. на базисните експозиции, които са обект на една секюритизация, в която дружеството може да участва.
Регулирането и надзорът върху дейностите и лицата по този дял, съответно инициатор, спонсор, първоначален кредитор, агент и така нататък, ще се осъществява от КФН, с изключение на случаите, които са в изричната компетентност на БНБ.
Със Законопроекта за дружествата със специална инвестиционна цел и дружествата за секюритизация се отменя действащият към този момент Закон за дружествата със специална инвестиционна цел. Законопроектът е разработен след широко обсъждане на приложените промени с пазарните участници и надзорните органи.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Комисия за финансов надзор – госпожо Филипова, имате ли нещо да добавите?
МАРИЯ ФИЛИПОВА (заместник-председател на Комисията за финансов надзор): Не, господин Председател.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате и две становища. Едното е от Асоциацията на индустриалния капитал в България, другото е от Българската асоциация на управляващите дружества.
Подсказано ни е, че по-малко външни хора трябва да каним предвид пандемията, и затова днес съм поканил само господин Големански.
Предлагам да дадем думата и на господин Големански много накратко. Буквално няколко минути, защото знам, че има проблем, който трябва да бъде решен между първо и второ четене.
ВАСИЛ ГОЛЕМАНСКИ (изпълнителен директор на Централния депозитар ЕАД): Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители, госпожо Заместник-министър, госпожо Заместник-председател! Благодаря Ви за предоставената възможност. Ще се обърна към Вас, тъй като имаме един проблем, до който стигнахме тук буквално преди месец два. Ние от дълго време работим по създаването и гарантирането на сделките с електроенергия и природен газ като механизъм за клиринговане. Водихме дълга кореспонденция с Националната банка. Българската фондова борса като собственик 100% на енергийната борса е пряко ангажирана с проблема. Централен депозитар като институцията, която е с дългогодишен опит в клиринга и сетълмента, се наехме да създадем клирингова къща, която да обработва и да гарантира разплащанията по сделки с електроенергия и природен газ. За целта ни трябва достъп на клиринговата къща до платежните системи на страната и така нататък.
Водихме дълга кореспонденция с Националната банка и се установи, че едно от условията, за да имаме достъп до тази среда, е наличието на национално представителен орган, който да ни надзирава. В случая закономерното е този орган да бъде Комисията за финансов надзор. Поради тази причина ни е необходима малка промяна в Закона за КФН, тоест да се добави, че те надзирават и клирингови къщи, което е пропуснато.
Затова Ви моля между първо и второ четене да внесем допълнително тези промени, които да пояснят това и да ни се отвори пътят, за да може да…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Сега, Вие предлагате, но нали разбирате, че ние гледаме съвсем друг закон. Нормотворчески това не е правилно, което Вие искате и предлагате.
ВАСИЛ ГОЛЕМАНСКИ (изпълнителен директор на Централния депозитар ЕАД): Така е.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Правило се е неведнъж изключение.
Искам да разбера какво прави и какво мисли Министерството на финансите по тази тема, защото това е Вашият закон?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Принципно не възразяваме против такова предложение за изменение на Закона за Комисията за финансов надзор. Темата е крос секторна. Касае не само финансовите регулации, но също и функционирането на енергийния пазар. Там имаме сериозни ангажименти с либерализацията на енергийния пазар и разплащанията, част от което са и разплащанията, така да кажем, в реално време, така че по принцип подкрепяме това предложение. Предлагаме детайлите по текста да се уточнят допълнително на експертно ниво.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Вие сами разбирате, че това не е правилно – в закон, който касае съвсем друга материя, в Преходни и заключителни разпоредби да вкараме нещо допълнително. Не че не сме го правили, такава практика има.
Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Като човек, който не разбира добре чужди езици, искам да се внесе едно разяснение от вносителите какъв е този термин „секюритизация“? Ако е възможно да бъде изхвърлено от текста, тъй като терминът би довел до много спорове.
И друго – като човек, който се запознава с такива документи, а пък трябва да гласувам след това, не видях нищо специално в предмета на дейност на тези нови дружества, които се създават. Нищо специално! Всичко, което е записано в предмета на дейност, абсолютно всичко влиза в Търговския закон. Няма нищо специално и аз не мога да разбера защо се създава? Извинявайте, но изглежда финансовата грамотност на хората, които трябва да се занимават с тази материя, е доста по-висока от моята.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: В това съм сигурен.
Кой ще отговори?
Всъщност започнахме дебата, така че имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАРИНЕЛА ПЕТРОВА: Ако искат, колегите ще допълват.
По принцип във финансовата тематика има доста терминология, която е българизирана с чужди термини. Секюритизация е една от тях. Колегите ми подсказаха, че в превода на Регламента, който е в официалния вестник Official Journal, е точно по този начин – секюритизация. Ние не можем да намерим термин, който еднозначно да…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Как бихте го превели на български?
ХРИСТИНА ПЕНДИЧЕВА (държавен експерт в Дирекция „Регулация на финансовите пазари“): Ако позволите, господин Кънев, да се включа.
Първо да кажа, че в действащия Закон за дружествата със специална инвестиционна цел това понятие съществува също, тоест не е нещо ново, което сега го въвеждаме. Регламентът е нов, така че се налага да създадем и този нов вид дружества в нашето законодателство. По принцип идеята е, че дадени задължения се превръщат в ценни книжа, тоест от там, от английския термин „securitiz“ идва секюритизация, но де факто нямаме превод на български език. По същия начин, както господин Големански спомена клиринга например. Клиринг, сетълмент – водили сме и друг път тези дебати в рамките и на Икономическа, и на Бюджетна комисия, за съжаление, нямаме с какво да ги заменим на български.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Петров? Доволен сте.
Колеги, имате думата.
Госпожо Шевкед?
АДЛЕН ШЕВКЕД: Аз съм наясно с тази материя.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Закриваме дебата.
Молбата ми е към заместник-министърката – преценете как ще действате с вкарването в този закон поправки на друг закон. Тоест вкарваме КФН в този закон. Преценете го внимателно, защото ще трябва да намерите и депутати от управляващите да го внесат. Сега всички са много внимателни.
Преминаваме към гласуване на Законопроекта за дружествата със специална инвестиционна цел и дружествата за секюритизация, № 102-01-3.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за дружествата със специална инвестиционна цел и дружествата за секюритизация е приет на първо четене.
Благодаря на гостите от КФН и от Министерството.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-1, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2021 г., за първо гласуване.
Законопроектът е приет във водещата комисия с 19 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“.
Гости по тази точка за протокола:
от Министерството на околната среда и водите: Славея Стоянова – заместник-министър на околната среда и водите, Антон Пейчев – държавен експерт в дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“, и Петьо Петков – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“.
Вносителите – госпожо Заместник-министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЛАВЕЯ СТОЯНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Имаме честта да Ви представим транспонирането на пакет „Кръгова икономика“. С цел да се постигнат унифицирани общи резултати и действия от всички държави членки Комисията излезе със законодателен пакет „Кръгова икономика“, в който са направени законодателни промени в Рамковата директива за отпадъците 98 от 2008 г.; Директива 31 от 1999 г. относно депонирането на отпадъците; Директива 62 от 1994 г. относно опаковките и отпадъци от опаковки; Директива 53 от 2000 г. относно излезлите от употреба превозни средства; Директива 66 относно батерии и акумулатори и отпадъците от батерии и акумулатори; и Директива 19 от 2012 г. относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване.
С настоящия Проект на ЗИД на Закона за управление на отпадъците България си поставя за цел да транспонира две директиви. Директива 851, с която се изменя Рамковата директива за отпадъците, като едновременно с това се стреми да се съобрази и с приоритети в новия план за действие на Комисията. В Проекта на ЗИД на ЗУО са заложени и основните изисквания на Директива 850, с която се изменя Директива 31 относно депонирането на отпадъците.
Информирам Ви също, че с Постановление № 420 на Министерския съвет от 31 декември 2020 г. в българското законодателство вече са въведени изискванията на другите две директиви от пакета за кръгова икономика – Директива 842 за изменение на Директива 53 от 2000 г. относно излезли от употреба превозни средства; Директива 66 от 2006 г. относно батерии и акумулатори; Директивата относно електрическо и електронно оборудване; както и Директива за изменение на Директива 62 от 1994 г. относно опаковките и отпадъците от опаковки.
С приемането на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците ние бихме постигнали пълно транспониране на целия пакет „Кръгова икономика“.
Най-съществените изменения на Рамковата директива, които се въвеждат в Закона за управление на отпадъците, се обобщават в няколко групи: уеднаквяване на определения; определяне на по висока цел във връзка с подготовка за повторна употреба и рециклиране на битови отпадъци 65% до 2035 г.; постепенно ограничаване на депонирането на битови отпадъци до 10% до 2035 г.; въвеждане на минимални изисквания към функционирането на режимите за разширена отговорност на производителя; постигане на по-голямо хармонизиране и опростяване на правната рамка относно статусите „страничен продукт“ и „край на отпадъка“; въвеждане изискванията за мерки за насърчаване на предотвратяване на образуване на отпадъци, включително по отношение на хранителните отпадъци и повторната употреба.
Що се отнася до увеличените цели по рециклиране, те са ясен индикатор за насоката на политиките. Досегашният размер от 50% рециклиране е отчетен като недостатъчен. Въвеждат се поетапни цели от 55% и 60% до достигане на 65% рециклиране през 2035 г.
В допълнение на междинните цели, изменението на ЗИД на Закона за управление на отпадъците предвижда плавно ежегодно нарастване на целта. През 2018 г., последното докладване, България е постигнала 32% рециклиране на битовите отпадъци. Към настоящия момент политиката на страната е основно насочена към разширяване на разделното събиране и рециклиране на биоотпадъците.
В тази посока са осигурени и основната част от средствата на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020 г.“, тъй като постигнатите резултати на страната до момента са много добри и в рамките на средните за Европейския съюз по отношение на рециклиране на материалите, но държавите с висок общ процент рециклиране постигат много по-висок дял на компостиране на биоотпадъците в сравнение с това на България. Това е изведено като приоритет в Директивата, като е поставен краен срок за задължително разделно събиране на биоотпадъци от всички държави членки към 2025 г.
Друга основна количествена цел, която се въвежда, е за ограничаване на депонирането на битови отпадъци до 10% през 2035 г. Това все още е сериозно предизвикателство за страната, тъй като през 2018 г. България все още депонира 61%. Редно е да се отбележи, че държавите с ниски нива на депониране оползотворяват енергийно значителна част от битовите си отпадъци, за разлика от България.
В допълнение на тези изисквания, в Закона за управление на отпадъците се въвежда и основата за прилагане на разширена отговорност на производителя за текстил и обувки. Това се прави с цел изпълнение на задължение за въвеждане на разделно събиране на този вид отпадък към 2025 г.
Очакванията на ниво Европейски съюз през тази година са да се приеме Стратегия за текстил, която ще предложи разширена отговорност на производителя, наред с изискванията към проектиране и производство на текстилни изделия.
Това са основните неща.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Изключително важен закон. Знаете, че тази тема е най актуалната в последните години, да не говорим – месеци. Новият заместник-министър, който отговаря за отпадъците и има смелостта да поеме ресора, е тук. Имате право за въпроси.
Господин Петров, имахте някакъв въпрос за датите.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: При изброяване на отделните мероприятия, които трябва да бъдат предприети съгласно § 16, явно, че в периода на историческо развитие на въпросите е сложен и срок. По-скоро би трябвало по някакъв начин текстът да бъде преиначен, защото сигурно ще Ви скъсат от критика в залата от БСП. Явно, че това е като изброяване - до 2020 г., след това до 2025 г., до 2030 г, до 2035 г. В исторически план това е ясно, обаче подписваш един закон, на който е минал вече срокът, в който нещо е трябвало да стане, пък то не е станало примерно.
И вторият въпрос е за средствата за постигане на това. Това са огромни средства – да стигнем до 10% са огромни пари, милиарди, ако не са и десетки милиарди. Как ще бъдат подсигурени, защото това е изключително трудна задача за България?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Кой ще отговори? За § 16 разбрахте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЛАВЕЯ СТОЯНОВА: Параграф 16 беше поставен на обсъждане и в предходната комисия, и всички сме убедени, че има нужда от редакция. Ние сме готови с текста, но, ако искате, просто да се доверите на второ четене в основната комисия, което поемаме като ангажимент и ние да съдействаме.
По отношение на това с какви средства ще бъде осъществено постигането на целите. Това, което можем да Ви гарантираме, е, че паралелно със ЗИД на ЗУО ние във всеки момент ще изкараме на обществен достъп два стратегически документа, които са Стратегия за кръгова икономика и следващият Национален план за управление на отпадъците до 2027 г. Те също ще бъдат с отделни финансови обосновки и с отделни обществени обсъждания. Там ще видите много конкретни мерки, които ще бъдат насочени към изпълнението на тези цели.
В допълнение на това Ви информирам, че вече работим по следващия програмен период на програмата ОПОС, която ще бъде насочена най-вече към общините – тези, върху чиито плещи ще легне основно изпълнението на целите. Всъщност все още са в процес на преговори с Европейската комисия, но средствата, които ще бъдат заделени за този период, ще бъдат не по-малко от 300 млн. евро, така че надяваме се да има достатъчно средства. Като имате предвид, че инсталациите, които са по сегашния период и все още предстоят да бъдат пуснати в действие, не са малко, така че в много бърз порядък България ще има доста капацитет, с който да увеличи драстично рециклирането и да си намали депонирането. Като за следващия период ще бъдат планирани, както казах, още 300 млн. евро.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря.
Колеги?
Заповядайте, господин Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Искам да попитам във връзка с това, което казахте току-що. Как ще върви координацията на тези планове на общинско ниво с Вас, респективно със стратегията, която ще изготви Министерството?
Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СЛАВЕЯ СТОЯНОВА: Благодаря за този въпрос. Току-що поясних, че ние паралелно сме работили както по транспонирането на директивите, така и по самите програмни стратегически планове, така че координацията сме я осъществявали, дето се казва, онлайн, непрекъснато на тези документи. То няма как и иначе да бъде изготвено.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други въпроси, колеги? Не виждам.
Предлагам, ако няма други въпроси, да преминем към гласуване, още повече не сме водеща комисия.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-1, внесен от Министерския съвет на 5 януари 2021 г.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците е приет на първо четене.
Благодаря на гостите от Екологията.
По точка „Разни“ искам да Ви предупредя, че следващата сряда вече ще бъде по-тежка програмата. Ще гледаме Закона за индустриалните паркове, където няма нито едно предложение, свързано с парковете, и в замяна на това има четири страници предложения, свързани със Закона за енергетиката. Енергетиката е важна, затова ще имаме сериозен дебат.
Въобще се очертава до края на работата на парламента всяка сряда да имаме заседание.
Благодаря Ви.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14.31 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Валентина Мечанова
