Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по икономическа политика и туризъм
Комисия по икономическа политика и туризъм
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, № 002-01-76, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2020 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за възлагане на Сметната палата извършването на одит за съответствие при сключването и изпълнението на договори по Закона за обществените поръчки от „Монтажи“ ЕАД за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г., № 054-02-93, внесен от Румен Гечев и група народни представители на 11 декември 2020 г.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 101
На 20 януари 2021 г., (сряда) от 12.00 часа в зала 130, пл. „Княз Александър І” № 1 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, № 002-01-76, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2020 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за възлагане на Сметната палата извършването на одит за съответствие при сключването и изпълнението на договори по Закона за обществените поръчки от „Монтажи“ ЕАД за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г., № 054-02-93, внесен от Румен Гечев и група народни представители на 11 декември 2020 г.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 12.00 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден, колеги! Имаме кворум, започваме работа.
Откривам заседанието на Комисията по икономическа политика и туризъм.
По дневния ред, който Ви е изпратен предварително отпада точка втора, тъй като днес тя бе приета в Пленарна зала:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, № 002-01-76, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2020 г. -- за първо гласуване. Ние сме водеща комисия.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 002-01-75, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2020 г. -- за първо гласуване.
Точка втора отпада и трета точка, която става втора точка:
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за възлагане на Сметната палата извършването на одит за съответствие при сключването и изпълнението на договори по Закона за обществените поръчки от „Монтажи“ ЕАД за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г., № 054-02-93, внесен от Румен Гечев и група народни представители на 11 декември 2020 г.
4. Разни.
Първо ще гласуваме дневния ред, от който отпада точка втора. Остават ни две точки от дневния ред.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.
Гости за днешното заседание:
По първа точка от дневния ред:
от Министерство на икономиката: Яна Топалова – заместник-министър на икономиката, тя най-вероятно и ще докладва, Силвана Любенова – директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите, Емил Алексиев – началник на отдел „Политика за потребителите“, Людмила Пеовска – държавен експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“;
от Комисията за защита на потребителите: Димитър Маргаритов - председател.
По втора точка от дневния ред:
от Сметната палата: Цветан Цветков – председател на Сметната палата и Тошко Тодоров – заместник-председател.
Преминаваме към първа точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, № 002-01-76, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2020 г., за първо гласуване
Колеги, предлагам да дадем думата на представителя на вносителите – Министерството на икономиката.
Госпожо Топалова, имате думата – чели сме внимателно законопроекта, разбрали сме всичко. Затова ще Ви помоля накратко да брифирате това, което е по-интересно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНА ТОПАЛОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, преди всичко да Ви пожелая една здрава и успешна 2021 г.
Законопроектът за предоставяне на цифровото съдържание и цифровите услуги и за продажба на стоки има за цел да транспонира в националното законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2019/770 и на Директива (ЕС) 2019/771.
Законопроектът създава правна рамка, регламентираща предоставянето на цифрово съдържание и цифрови услуги и заменя съществуващата правна рамка за продажбата на стоки с нова, адаптирана към спецификите на цифровата икономика и която обхваща и стоките, съдържащи цифрови елементи.
Понастоящем в националното законодателство липсва правна уредба, която да регламентира предоставянето на цифрово съдържание и цифрови услуги и която да предоставя защита на потребителите в тази област. Действащото национално законодателство не съдържа изисквания за съответствие на цифровото съдържание и цифровата услуга, както и не предоставя средства за защита на потребителите при непредоставяне или несъответствие на цифрово съдържание или цифрова услуга. Поради липсата на правна рамка, търговците предоставящи цифрово съдържание и цифрови услуги понасят негативи, тъй като не разполагат със стабилна договорноправна среда в тази област, а потребителите понасят загуби, тъй като не са защитени при използването на цифрово съдържание и цифрови услуги.
По отношение продажбата на стоки, съществуващата правна рамка на национално ниво не съдържа обективни изисквания за съответствие на стоките и не регламентира продажбата на стоки, съдържащи цифрови елементи. Бързото технологично развитие доведе до създаването на разрастващ се пазар на стоки, които включват или са взаимосвързани с цифровото съдържание и цифровите услуги. Поради увеличаващия се брой на тези устройства и бързо нарастващата им употреба в бита е необходимо въвеждането на правила, гарантиращи защитата на потребителите при продажбата на стоки, съдържащи цифрови елементи.
Предложеният Законопроект за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки има за цел да запълни съществуващия правен вакуум, така че потребителите да бъдат защитени при използване на цифрово съдържание и цифрови услуги и при продажба на стоки съдържащи цифрови елементи, а търговците да разчитат на стабилна договорноправна среда при предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и при продажба на стоки.
Със Законопроекта се регламентира предоставянето на цифрово съдържание и цифрови услуги срещу предоставяне на лични данни на потребители, като насрещна престация. Цифровото съдържание или цифровите услуги често пъти се предлагат и в случаи, когато потребителят не заплаща определена цена, а предоставя лични данни на търговеца. Поради това с предложения законопроект се гарантира, че при използването на такива бизнес модели от страна на търговците, потребителите ще разполагат със средства за правна защита.
Правната рамка за защита на потребителите при предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги, предложено със Законопроекта, включва: регламентиране предоставянето на цифрово съдържание и цифрови услуги, в това число и предоставянето на цифрово съдържание и цифрови услуги срещу предоставяне на лични данни на потребителите; обективни и индивидуални изисквания за съответствие на цифровото съдържание и услугата; посочване, че неправилното интегриране на цифровото съдържание и цифровата услуга ще се счита за несъответствие; задължение на търговците за предоставяне на актуализации на цифровото съдържание или услугата; определяне отговорността на търговеца и тежестта на доказване при неизпълнение на договора за предоставяне на цифрово съдържание или услуги; средства за правна защита на потребителите при непредоставяне на цифровото съдържание или услуга и при липса на съответствие с договора и условията за упражняването им; средства за защита на потребителите в случаите на ограничения, произтичащи от права на трети страни върху цифрово съдържание или цифровата услуга; задължения на търговците и потребителите при разваляне на договор, поради несъответствие; предвиждане на възможност за изменение на цифровото съдържание или цифровата услуга и задължение на търговеца и потребителя; правото на регресен иск на търговеца спрямо трети лица на предходен етап от веригата от сделки във връзка с изпълнението на договора.
Правната рамка за защита на потребителите при продажба на стоки, предложена със Законопроекта включва: регламентиране продажбата на стоки, съдържащи цифрови елементи; определяне на обективни индивидуални критерии за съответствие на стоките; определяне отговорността на търговеца при неизпълнение на договора за продажба и при несъответствие на стоката; средства за правна защита на потребителите при липса на съответствие на стоката с договора и условията за тяхното упражняване; търговска гаранция на стоките; правото на регресен иск на търговеца спрямо трето лице.
С Проекта на закон са направени промени в Закона за защита на потребителите, които имат за цел постигане на пълна съвместимост между разпоредбите му с тези на Проекта на закон за предоставяне на цифровото съдържание и цифровите услуги за продажба на стоки. Измененията произтичат от отмяна на разпоредбите на Директива (ЕС) 1999/44 относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции и замяната им с тези на Директива (ЕС) 2019/771 за някои аспекти на договорите за продажба на стоки и тяхното уреждане в Проекта на закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки.
Обезпечаване изпълнението на Законопроекта е гарантирано с предвидени административнонаказателни санкции, в случай на неспазване на разпоредбите му. Предвидени са механизми за извънсъдебно решаване на потребителски спорове, включващи правото на рекламация на потребителите, разглеждане на потребителски жалби, разглеждане на потребителски спорове по договори за предоставяне на цифрово съдържание или цифрови услуги и договори за продажба на стоки от органи за алтернативно решаване на потребителски спорове.
Контролът по изпълнение на Законопроекта се предоставя на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Господин Маргаритов, имате ли да добавите нещо? (Реплика) Не. Благодаря Ви.
Колеги, имате думата.
Общо взето се касае за транспониране на две директиви от 2019 г. на Европейския парламент и на Европейския съюз.
Имате думата за мнения, предложения, съображения.
Заповядайте, госпожо Шевкед.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Благодаря, господин Председател.
Ние от „Движението за права и свободи“ ще се въздържим по този законопроект, тъй като имаме доста неясноти относно текстовете, които са вписани в него.
Първо, предполагам, че тези текстове са превеждани от английски език и след превода на български език някои от текстовете звучат странно и неразбираемо, защото не са спрямо нашето законодателство и езикът, възприет в него.
Какво имам предвид? Какво означава „разумен срок“? В целия законопроект има посочен „разумен срок“ като такъв. В Преходните и заключителните разпоредби и по-нататък към края на Закона никъде не е дадено обяснение какво означава „разумен срок“? А и в българското законодателство на този етап такова понятие като „разумен срок“ или „неразумен срок“ мисля, че не е въведен и не се използва.
Другото, което ни направи впечатление, са правата, които се дават на Комисията за защита на потребителите. В Закона Ви се дават правомощия, равни на тези на данъчните и на полицията. Аз не мисля, че досега с тези правомощия, които има Комисията за защита на потребителите някой някъде е бил възпрепятстван от Комисията да си извърши проверките, които са предприети. Защо е необходимо има Ви се увеличават правомощията, при положение че имате добра практика и работите заедно с колегите Ви от НАП и от полицията.
Моето предложение, господин Председател, е, за да може текстовете да бъдат сравнително ясни, да се създаде работна комисия, която да работи текст по текст преди внасянето на Закона за второ четене и да могат да се преработят текстовете, които са неясни.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Някой ще иска ли да отговори от вносителите?
Заповядайте!
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ (началник на отдел „Политика за потребителите към Министерство на икономиката): Благодаря, господин Председател.
Законопроектът не увеличава нито едно правомощие от настоящите правомощия на Комисията за защита на потребителите. Действително в бъдеще европейското законодателство за защита на потребителите предвижда увеличаване на правомощията на органите за защита на потребителите главно в посока решаване на трансгранични спорове. Но това е в бъдещото европейско законодателство, което не е предмет и обект на настоящия закон. Така че просто не е факт – в предложения законопроект нито едно правомощие на Комисията за защита на потребителите не добавя ново правомощие. Напротив, такива бяха добавени миналата година по отношение прилагането на така наречения Регламент СПС – регламент от 2017 г. за административното сътрудничество между органите за защита на потребителите на 27-те държави членки. Но това е факт и не е предмет и то не се прави с предложения законопроект.
Категорично, убеден съм – предложеният на Вашето внимание законопроект, уважаеми дами и господа народни представители, не добавя нито едно ново правомощие на органа, на Комисията за защита на потребителите. Тоест, разбира се, изискванията на двете директиви, които всички държави членки имат задължението на въведат, но тези материални разпоредби на двете директиви, не съдържат правомощия. Те са неутрални, не добавят нови правомощия по отношение на органите за защита на потребителите.
По отношение на използвания термин за „разумен срок“, това действително е един резонен въпрос, но неговият отговор е следният: дълги спорове по време на преговорите – тук може би трябва да отбележа, че двете директиви, транспонирани в предложения законопроект, бяха обект на дълги преговори, голяма част от които бяха изнесени по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Това е Директивата за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и Директивата за продажба на стоки. Дълги преговори имаше защо директивите са с максимален срок. В крайна сметка беше наложен терминът или възприет от европейския законодател терминът „разумен срок“.
Всичко зависи от контекста на договора. Имаме договори за предоставяне на цифрово съдържание, които са с неопределен срок, неограничени във времето. Имаме и договори, които са с кратък срок на действие – за два месеца. Тоест, ако се фиксира един срок 3-дневен, 5-дневен, 30-дневен и така нататък, този срок може да бъде прекалено дълъг или прекалено кратък за определен вид договори. Затова е избран терминът „разумен срок“ – имам предвид не от нас, вносителите, а от европейският законодател, за да бъде наложен този срок, пригоден към контекста на конкретната ситуация за конкретните видове договори. Така че това е моят отговор на въпроса.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други въпроси?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Аз бих искал да попитам колегите, вносителите – тук виждам и председателя на Комисията за защита на потребителите, дали е възможно да се стигне до някаква колизия и припокриване на регулаторни и контролни функции в този случай между Комисията за защита на потребителите и Комисията за регулиране на съобщенията? Ако да, каква би била демаркацията между съответните дейности?
В тази връзка, господин Председател, бих искал да Ви помоля евентуално дали можем да помислим да бъдат поискани становища по това ново законодателство все пак от неправителствени организации, които имат отношение по темата, в това число и от Комисията за регулиране на съобщенията, като орган, който ми се струва, че има касателство по въпроса.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре, разумно предложение.
Имате ли други въпроси?
Имате възможност да отговорите веднага – заповядайте!
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ (началник на отдел „Политика за потребителите към Министерство на икономиката): Що се отнася до становището на Комисията за регулиране на съобщенията, такова е предоставено в рамките на междуведомственото съгласуване. Убеден съм, разбира се, че няма проблем – ако бъде поискано, те ще предоставят. Но то вече е предоставено. (Реплики на народния представител Димитър Данчев.)
Съгласен съм, това е направено в хода на междуведомственото съгласуване.
Въпросът е уместен за компетенциите на двата регулаторни органа – няма и капка допирна точка настоящият законопроект и главно функциите на Комисията за защита на потребителите с Комисията за регулиране на съобщенията.
Комисията за регулиране на съобщенията има компетенциите по прилагане на Закона за електронните съобщения. В случая Комисията за защита на потребителите ще има отговорност по отношение на съответствието на цифровото съдържание – имаме ли съответствие, нямаме ли съответствие?
В това число за парична престация, така и насрещна престация срещу предоставяне на лични данни, отговорно и компетентно мога да отговоря – няма никакво съмнение за припокриване или за конфликт на компетенции между КРС и Комисията за защита на потребителите – убеден съм. Ако Вие прецените, разбира се, можете да изискате подобно становище, но няма капка съмнение и притеснение. Ние нямаме, а съм убеден, че и Вие няма да имате, ако получите тяхното становище.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Маргаритов, имате думата.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще кажа тогава и аз няколко думи.
Най-напред и от мен – поздравления за Новата година, с най-добри пожелания!
Всичко, което посочиха колегите от Министерството на икономиката е абсолютно точно – аз се присъединявам без възражения и към отговорите на господин Алексиев, и към експозето на заместник-министър Топалова.
Това, което мога да кажа от гледна точка на нашата комисия, е, първо, че за първи път от няколко години за радост в един законопроект не ни се дават нови функции наистина, защото бяхме… вече до тук. А миналата година – това, което казва господин Алексиев, се случи, засега все още нямаме сериозна практика по прилагането на тези нови текстове. Така че общо взето оперираме в периметъра на правомощия, които имаме, но този закон по един нов и добър начин, разбира се, практиката ще покаже дали е необходимо в бъдеще да има някаква оптимизация на тези правила, решава въпроса с гаранцията и рекламациите.
Първо, удължавайки срока, в който потребителят не е длъжен да доказва, че неговото въздействие върху една вещ – потребителска стока, е довело до някакъв дефект, който не попада в гаранционната отговорност на търговеца. Това беше важен въпрос, който от години се обсъжда.
И, второ, по-скоро аз считам, че понятието „разумен срок“, така както е възприето в момента в Закона, дава решение на още един друг наболял в практиката въпрос, а именно този, свързан с безкрайните ремонти на вещи за бърза употреба. Давал съм примери и друг път как ремонтът на един телефон три поредни пъти в разстояние на най-малко един месец обезсмисля изобщо потребността от този телефон по отношение на потребителя и считам, както посочи и господин Алексиев, в контекста на предмета на всеки един потребителски договор понятието „разумен срок“ ще даде възможност за една наистина по-бърза и адекватна реакция от страна на търговците, когато трябва да удовлетворят рекламация за подобен тип стоки. И телефонът е удачен пример, тъй като тук става въпрос и за цифрово съдържание – Законът вече държи, наистина за първи път, сметка за това, че цифровото съдържание също е потребителска стока и то би могло да бъде също обект на рекламации и би могло да бъде обект на всички онези отношения между потребител и търговец, които има и по повод на всяка друга потребителска стока от типа хардуер – нещо ново и добро.
За първи път, нещо друго много важно, което според мен има голямо бъдеще по отношение бъдещото законодателство не само в областта на потребителската защита, а и изобщо в областта на цифровото съдържание, е обменът на данни в интернет и така нататък, е възможността да се подведе под знаменателя на това законодателство и така нареченият безплатен софтуер или безплатни цифрови услуги, защото на първи път те са безплатни, но когато Вие заплащате с личните си данни за възможността да ги използвате, очевидно би трябвало да имате възможност да се защитите като потребители, ако нещо не съответства на първоначалните условия, при които тези услуги са предоставени.
Съжалявам, ако съм повторил някои от нещата, които вече бяха казани, но все пак изразявам и позицията на нашата институция.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Други? Госпожо Шевкед?
АДЛЕН ШЕВКЕД: Аз се изказах.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други?
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тук гледахме с колежката текста – беше любезна да ми покаже точно къде е отбелязала, аз мисля, че Директивата трябва да се подкрепи. Въпрос на виждане е за Комисията за защита на потребителите – мисля, че тя трябва да има от друга страна достатъчно права и да не е пощенска кутия, в която само да събират жалби и след това да се молят на Националната агенция за приходите и другите да защитават гражданите. Така че е въпрос на съгласуването на правата. Може би трябва да се види още веднъж, но затова има регулаторни органи, за да имат и права, с които да осъществяват и защитават интересите на потребителите.
Наистина в текстовете, тъй като аз си позволявам лукса да заявя, че с английския език съм доста добре – има проблеми в превода и те са от това, че колегите, които са превеждали, най-вероятно са отишли филолози, но тук има понятия, които не звучат добре чисто икономически. В това число, да не влизаме в теоретични спорове, но едно е стойност на стоката, а друго е цена на стоката. В един закон това точно трябва да се фокусира.
След това за „разумните срокове“, предлагам, примерно може би става дума за договорени срокове, защото наистина „разумни срокове“ – вижте при превода от език на друг винаги има такива проблеми, особено в закони, където трябва да се заковат точни понятия. Затова няма нищо лошо – нека да се седне още веднъж, поканете някой, който е добър с бизнеса и отново да погледнат понятията, да изчистят няколко, за да няма такива противоречия. Защото все пак Законът трябва да е ясен, когато се изпълнява, а не да се водят теоретични спорове.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други? Ако няма, предлагам да преминем към гласуване. Обещаваме, че между първо и второ четене задължително ще има работната група, където ще прецизираме нещата заедно с колегите от Министерството и от Комисията.
Предлагам да преминем към първо гласуване по точка от дневния ред – Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, № 002-01-76, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2020 г.
Моля, който е „за“ приемането на Закона, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ – 1 и „против“ – няма.
Законопроектът за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки е приет на първо четене.
Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за възлагане на Сметната палата извършването на одит за съответствие при сключването и изпълнението на договори по Закона за обществените поръчки от „Монтажи“ ЕАД за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г., № 054-02-93, внесен от Румен Гечев и група народни представители на 11 декември 2020 г.
Добре дошли на гостите от Сметната палата.
Представител на вносителите по втора точка е господин Румен Гечев и има думата.
Господин Професор, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, ние вече на една комисия приехме с единодушие това предложение, бих казал, че това е и наше задължение, защото става дума за половин милиард лева, предоставени на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, която от своя страна е възложила на друга държавна фирма – „Монтажи“ ЕАД, да реализират този проект за половин милиард лева.
Ние имаме сериозни основания да искаме проверка от Сметната палата, защото предварителната ни проверка по активите, кадровият състав и други на „Монтажи“ ЕАД показва, че те нямат капацитет да извършват тези дейности. Напълно законно ще бъде, разбира се, те да възложат на поддоставчици, но тук ние искаме да проверим как ще бъде възложено на тези поддоставчици.
С една дума – да бъде защитен общественият интерес. Тъй като сумата е голяма, ние предлагаме да се консолидираме и да възложим на Сметната палата – една изключително важна държавна институция, да ни улесни в реализацията на нашите задължения и да сме спокойни, че парите ще бъдат изхарчени по същество и правилно.
Като приемаме това решение, аз съм сигурен, че фирмите, усвояващи парите, ще имат едно наум правилно, че да ги разходват така, че като дойде проверка, те да нямат проблеми. Това е по-важният ефект, всъщност превантивно в това число да покажем, че държавата ще контролира как ще бъдат похарчени тези 500 млн. лв.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Цветков, заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ (председател на Сметната палата): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, само за Ваша информация бих желал да споделя, че Сметната палата, на базата на оценката на риска тази година, в Програмата си за одитната дейност за 2021 г. беше предвидила одит на Държавната консолидационна компания, която е една холдингова структура. В нейния състав влизаше и „Монтажи“ ЕАД. Бяхме предвидили да проверим по-скоро дали ефективно се управляват тези дружества и как изпълняват своите функции и задачи, които са обществено значими.
При положение че ни възлагате одит на „Монтажи“ ЕАД, който е с една друга насоченост – там вече акцентът е как се разходват средствата и как се провеждат обществените поръчки, какви са резултатите от тази дейност, дали те имат въобще капацитет да изпълняват функциите, които се възлагат или ги прехвърлят на подизпълнители, при което като Народното събрание вземе решение за възлагане на този одит, ние ще променим нашата годишна програма и ще извършим одит на „Монтажи“ ЕАД, а ще отпадне одита на Държавна консолидационна компания. (Реплики.) Защото нямаме ресурси.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Аз като гледам, има единодушие по тази точка.
Предлагам да преминем към гласуване – ако трябва да има дебати, те са политически, ще ги оставим за пленарната зала.
По тази точка от дневния ред – моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Проектът на решение за възлагане на Сметната палата извършването на одит за съответствие при сключването и изпълнението на договори по Закона за обществените поръчки от „Монтажи“ ЕАД за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. е приет.
Преминаваме към трета точка от дневния ред: РАЗНИ.
По тази точка искам само да Ви информирам, че най-вероятно ще имаме заседания в следващите няколко седмици в сряда плътно. Другата сряда също имаме една Евродиректива, всъщност нов законопроект – Законопроект за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация.
След това имаме Законопроект за индустриалните паркове на второ четене, след това имаме това, което днес гласувахме като първа точка. Тоест, оттук нататък до края на месеца най-вероятно ще имаме заседания.
Ако няма нещо друго, още един път Ви желая само здраве, защото това ни е първото заседание в тази година. Като гледам – съставът е целият, всички сме живи и здрави, а това също е добра новина.
Благодаря Ви още един път, и до утре!
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.20 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Катя Бешева
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за възлагане на Сметната палата извършването на одит за съответствие при сключването и изпълнението на договори по Закона за обществените поръчки от „Монтажи“ ЕАД за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г., № 054-02-93, внесен от Румен Гечев и група народни представители на 11 декември 2020 г.
3. Разни.
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ
П Р О Т О К О Л
№ 101
На 20 януари 2021 г., (сряда) от 12.00 часа в зала 130, пл. „Княз Александър І” № 1 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, № 002-01-76, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2020 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за възлагане на Сметната палата извършването на одит за съответствие при сключването и изпълнението на договори по Закона за обществените поръчки от „Монтажи“ ЕАД за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г., № 054-02-93, внесен от Румен Гечев и група народни представители на 11 декември 2020 г.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 12.00 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.
* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден, колеги! Имаме кворум, започваме работа.
Откривам заседанието на Комисията по икономическа политика и туризъм.
По дневния ред, който Ви е изпратен предварително отпада точка втора, тъй като днес тя бе приета в Пленарна зала:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, № 002-01-76, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2020 г. -- за първо гласуване. Ние сме водеща комисия.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 002-01-75, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2020 г. -- за първо гласуване.
Точка втора отпада и трета точка, която става втора точка:
3. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за възлагане на Сметната палата извършването на одит за съответствие при сключването и изпълнението на договори по Закона за обществените поръчки от „Монтажи“ ЕАД за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г., № 054-02-93, внесен от Румен Гечев и група народни представители на 11 декември 2020 г.
4. Разни.
Първо ще гласуваме дневния ред, от който отпада точка втора. Остават ни две точки от дневния ред.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 16, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.
Гости за днешното заседание:
По първа точка от дневния ред:
от Министерство на икономиката: Яна Топалова – заместник-министър на икономиката, тя най-вероятно и ще докладва, Силвана Любенова – директор на Дирекция „Техническа хармонизация и политика на потребителите, Емил Алексиев – началник на отдел „Политика за потребителите“, Людмила Пеовска – държавен експерт в Дирекция „Техническа хармонизация и политика за потребителите“;
от Комисията за защита на потребителите: Димитър Маргаритов - председател.
По втора точка от дневния ред:
от Сметната палата: Цветан Цветков – председател на Сметната палата и Тошко Тодоров – заместник-председател.
Преминаваме към първа точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, № 002-01-76, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2020 г., за първо гласуване
Колеги, предлагам да дадем думата на представителя на вносителите – Министерството на икономиката.
Госпожо Топалова, имате думата – чели сме внимателно законопроекта, разбрали сме всичко. Затова ще Ви помоля накратко да брифирате това, което е по-интересно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЯНА ТОПАЛОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, преди всичко да Ви пожелая една здрава и успешна 2021 г.
Законопроектът за предоставяне на цифровото съдържание и цифровите услуги и за продажба на стоки има за цел да транспонира в националното законодателство изискванията на Директива (ЕС) 2019/770 и на Директива (ЕС) 2019/771.
Законопроектът създава правна рамка, регламентираща предоставянето на цифрово съдържание и цифрови услуги и заменя съществуващата правна рамка за продажбата на стоки с нова, адаптирана към спецификите на цифровата икономика и която обхваща и стоките, съдържащи цифрови елементи.
Понастоящем в националното законодателство липсва правна уредба, която да регламентира предоставянето на цифрово съдържание и цифрови услуги и която да предоставя защита на потребителите в тази област. Действащото национално законодателство не съдържа изисквания за съответствие на цифровото съдържание и цифровата услуга, както и не предоставя средства за защита на потребителите при непредоставяне или несъответствие на цифрово съдържание или цифрова услуга. Поради липсата на правна рамка, търговците предоставящи цифрово съдържание и цифрови услуги понасят негативи, тъй като не разполагат със стабилна договорноправна среда в тази област, а потребителите понасят загуби, тъй като не са защитени при използването на цифрово съдържание и цифрови услуги.
По отношение продажбата на стоки, съществуващата правна рамка на национално ниво не съдържа обективни изисквания за съответствие на стоките и не регламентира продажбата на стоки, съдържащи цифрови елементи. Бързото технологично развитие доведе до създаването на разрастващ се пазар на стоки, които включват или са взаимосвързани с цифровото съдържание и цифровите услуги. Поради увеличаващия се брой на тези устройства и бързо нарастващата им употреба в бита е необходимо въвеждането на правила, гарантиращи защитата на потребителите при продажбата на стоки, съдържащи цифрови елементи.
Предложеният Законопроект за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки има за цел да запълни съществуващия правен вакуум, така че потребителите да бъдат защитени при използване на цифрово съдържание и цифрови услуги и при продажба на стоки съдържащи цифрови елементи, а търговците да разчитат на стабилна договорноправна среда при предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и при продажба на стоки.
Със Законопроекта се регламентира предоставянето на цифрово съдържание и цифрови услуги срещу предоставяне на лични данни на потребители, като насрещна престация. Цифровото съдържание или цифровите услуги често пъти се предлагат и в случаи, когато потребителят не заплаща определена цена, а предоставя лични данни на търговеца. Поради това с предложения законопроект се гарантира, че при използването на такива бизнес модели от страна на търговците, потребителите ще разполагат със средства за правна защита.
Правната рамка за защита на потребителите при предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги, предложено със Законопроекта, включва: регламентиране предоставянето на цифрово съдържание и цифрови услуги, в това число и предоставянето на цифрово съдържание и цифрови услуги срещу предоставяне на лични данни на потребителите; обективни и индивидуални изисквания за съответствие на цифровото съдържание и услугата; посочване, че неправилното интегриране на цифровото съдържание и цифровата услуга ще се счита за несъответствие; задължение на търговците за предоставяне на актуализации на цифровото съдържание или услугата; определяне отговорността на търговеца и тежестта на доказване при неизпълнение на договора за предоставяне на цифрово съдържание или услуги; средства за правна защита на потребителите при непредоставяне на цифровото съдържание или услуга и при липса на съответствие с договора и условията за упражняването им; средства за защита на потребителите в случаите на ограничения, произтичащи от права на трети страни върху цифрово съдържание или цифровата услуга; задължения на търговците и потребителите при разваляне на договор, поради несъответствие; предвиждане на възможност за изменение на цифровото съдържание или цифровата услуга и задължение на търговеца и потребителя; правото на регресен иск на търговеца спрямо трети лица на предходен етап от веригата от сделки във връзка с изпълнението на договора.
Правната рамка за защита на потребителите при продажба на стоки, предложена със Законопроекта включва: регламентиране продажбата на стоки, съдържащи цифрови елементи; определяне на обективни индивидуални критерии за съответствие на стоките; определяне отговорността на търговеца при неизпълнение на договора за продажба и при несъответствие на стоката; средства за правна защита на потребителите при липса на съответствие на стоката с договора и условията за тяхното упражняване; търговска гаранция на стоките; правото на регресен иск на търговеца спрямо трето лице.
С Проекта на закон са направени промени в Закона за защита на потребителите, които имат за цел постигане на пълна съвместимост между разпоредбите му с тези на Проекта на закон за предоставяне на цифровото съдържание и цифровите услуги за продажба на стоки. Измененията произтичат от отмяна на разпоредбите на Директива (ЕС) 1999/44 относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции и замяната им с тези на Директива (ЕС) 2019/771 за някои аспекти на договорите за продажба на стоки и тяхното уреждане в Проекта на закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки.
Обезпечаване изпълнението на Законопроекта е гарантирано с предвидени административнонаказателни санкции, в случай на неспазване на разпоредбите му. Предвидени са механизми за извънсъдебно решаване на потребителски спорове, включващи правото на рекламация на потребителите, разглеждане на потребителски жалби, разглеждане на потребителски спорове по договори за предоставяне на цифрово съдържание или цифрови услуги и договори за продажба на стоки от органи за алтернативно решаване на потребителски спорове.
Контролът по изпълнение на Законопроекта се предоставя на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Господин Маргаритов, имате ли да добавите нещо? (Реплика) Не. Благодаря Ви.
Колеги, имате думата.
Общо взето се касае за транспониране на две директиви от 2019 г. на Европейския парламент и на Европейския съюз.
Имате думата за мнения, предложения, съображения.
Заповядайте, госпожо Шевкед.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Благодаря, господин Председател.
Ние от „Движението за права и свободи“ ще се въздържим по този законопроект, тъй като имаме доста неясноти относно текстовете, които са вписани в него.
Първо, предполагам, че тези текстове са превеждани от английски език и след превода на български език някои от текстовете звучат странно и неразбираемо, защото не са спрямо нашето законодателство и езикът, възприет в него.
Какво имам предвид? Какво означава „разумен срок“? В целия законопроект има посочен „разумен срок“ като такъв. В Преходните и заключителните разпоредби и по-нататък към края на Закона никъде не е дадено обяснение какво означава „разумен срок“? А и в българското законодателство на този етап такова понятие като „разумен срок“ или „неразумен срок“ мисля, че не е въведен и не се използва.
Другото, което ни направи впечатление, са правата, които се дават на Комисията за защита на потребителите. В Закона Ви се дават правомощия, равни на тези на данъчните и на полицията. Аз не мисля, че досега с тези правомощия, които има Комисията за защита на потребителите някой някъде е бил възпрепятстван от Комисията да си извърши проверките, които са предприети. Защо е необходимо има Ви се увеличават правомощията, при положение че имате добра практика и работите заедно с колегите Ви от НАП и от полицията.
Моето предложение, господин Председател, е, за да може текстовете да бъдат сравнително ясни, да се създаде работна комисия, която да работи текст по текст преди внасянето на Закона за второ четене и да могат да се преработят текстовете, които са неясни.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Някой ще иска ли да отговори от вносителите?
Заповядайте!
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ (началник на отдел „Политика за потребителите към Министерство на икономиката): Благодаря, господин Председател.
Законопроектът не увеличава нито едно правомощие от настоящите правомощия на Комисията за защита на потребителите. Действително в бъдеще европейското законодателство за защита на потребителите предвижда увеличаване на правомощията на органите за защита на потребителите главно в посока решаване на трансгранични спорове. Но това е в бъдещото европейско законодателство, което не е предмет и обект на настоящия закон. Така че просто не е факт – в предложения законопроект нито едно правомощие на Комисията за защита на потребителите не добавя ново правомощие. Напротив, такива бяха добавени миналата година по отношение прилагането на така наречения Регламент СПС – регламент от 2017 г. за административното сътрудничество между органите за защита на потребителите на 27-те държави членки. Но това е факт и не е предмет и то не се прави с предложения законопроект.
Категорично, убеден съм – предложеният на Вашето внимание законопроект, уважаеми дами и господа народни представители, не добавя нито едно ново правомощие на органа, на Комисията за защита на потребителите. Тоест, разбира се, изискванията на двете директиви, които всички държави членки имат задължението на въведат, но тези материални разпоредби на двете директиви, не съдържат правомощия. Те са неутрални, не добавят нови правомощия по отношение на органите за защита на потребителите.
По отношение на използвания термин за „разумен срок“, това действително е един резонен въпрос, но неговият отговор е следният: дълги спорове по време на преговорите – тук може би трябва да отбележа, че двете директиви, транспонирани в предложения законопроект, бяха обект на дълги преговори, голяма част от които бяха изнесени по време на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Това е Директивата за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и Директивата за продажба на стоки. Дълги преговори имаше защо директивите са с максимален срок. В крайна сметка беше наложен терминът или възприет от европейския законодател терминът „разумен срок“.
Всичко зависи от контекста на договора. Имаме договори за предоставяне на цифрово съдържание, които са с неопределен срок, неограничени във времето. Имаме и договори, които са с кратък срок на действие – за два месеца. Тоест, ако се фиксира един срок 3-дневен, 5-дневен, 30-дневен и така нататък, този срок може да бъде прекалено дълъг или прекалено кратък за определен вид договори. Затова е избран терминът „разумен срок“ – имам предвид не от нас, вносителите, а от европейският законодател, за да бъде наложен този срок, пригоден към контекста на конкретната ситуация за конкретните видове договори. Така че това е моят отговор на въпроса.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други въпроси?
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Аз бих искал да попитам колегите, вносителите – тук виждам и председателя на Комисията за защита на потребителите, дали е възможно да се стигне до някаква колизия и припокриване на регулаторни и контролни функции в този случай между Комисията за защита на потребителите и Комисията за регулиране на съобщенията? Ако да, каква би била демаркацията между съответните дейности?
В тази връзка, господин Председател, бих искал да Ви помоля евентуално дали можем да помислим да бъдат поискани становища по това ново законодателство все пак от неправителствени организации, които имат отношение по темата, в това число и от Комисията за регулиране на съобщенията, като орган, който ми се струва, че има касателство по въпроса.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добре, разумно предложение.
Имате ли други въпроси?
Имате възможност да отговорите веднага – заповядайте!
ЕМИЛ АЛЕКСИЕВ (началник на отдел „Политика за потребителите към Министерство на икономиката): Що се отнася до становището на Комисията за регулиране на съобщенията, такова е предоставено в рамките на междуведомственото съгласуване. Убеден съм, разбира се, че няма проблем – ако бъде поискано, те ще предоставят. Но то вече е предоставено. (Реплики на народния представител Димитър Данчев.)
Съгласен съм, това е направено в хода на междуведомственото съгласуване.
Въпросът е уместен за компетенциите на двата регулаторни органа – няма и капка допирна точка настоящият законопроект и главно функциите на Комисията за защита на потребителите с Комисията за регулиране на съобщенията.
Комисията за регулиране на съобщенията има компетенциите по прилагане на Закона за електронните съобщения. В случая Комисията за защита на потребителите ще има отговорност по отношение на съответствието на цифровото съдържание – имаме ли съответствие, нямаме ли съответствие?
В това число за парична престация, така и насрещна престация срещу предоставяне на лични данни, отговорно и компетентно мога да отговоря – няма никакво съмнение за припокриване или за конфликт на компетенции между КРС и Комисията за защита на потребителите – убеден съм. Ако Вие прецените, разбира се, можете да изискате подобно становище, но няма капка съмнение и притеснение. Ние нямаме, а съм убеден, че и Вие няма да имате, ако получите тяхното становище.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Маргаритов, имате думата.
ДИМИТЪР МАРГАРИТОВ (председател на Комисията за защита на потребителите): Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ще кажа тогава и аз няколко думи.
Най-напред и от мен – поздравления за Новата година, с най-добри пожелания!
Всичко, което посочиха колегите от Министерството на икономиката е абсолютно точно – аз се присъединявам без възражения и към отговорите на господин Алексиев, и към експозето на заместник-министър Топалова.
Това, което мога да кажа от гледна точка на нашата комисия, е, първо, че за първи път от няколко години за радост в един законопроект не ни се дават нови функции наистина, защото бяхме… вече до тук. А миналата година – това, което казва господин Алексиев, се случи, засега все още нямаме сериозна практика по прилагането на тези нови текстове. Така че общо взето оперираме в периметъра на правомощия, които имаме, но този закон по един нов и добър начин, разбира се, практиката ще покаже дали е необходимо в бъдеще да има някаква оптимизация на тези правила, решава въпроса с гаранцията и рекламациите.
Първо, удължавайки срока, в който потребителят не е длъжен да доказва, че неговото въздействие върху една вещ – потребителска стока, е довело до някакъв дефект, който не попада в гаранционната отговорност на търговеца. Това беше важен въпрос, който от години се обсъжда.
И, второ, по-скоро аз считам, че понятието „разумен срок“, така както е възприето в момента в Закона, дава решение на още един друг наболял в практиката въпрос, а именно този, свързан с безкрайните ремонти на вещи за бърза употреба. Давал съм примери и друг път как ремонтът на един телефон три поредни пъти в разстояние на най-малко един месец обезсмисля изобщо потребността от този телефон по отношение на потребителя и считам, както посочи и господин Алексиев, в контекста на предмета на всеки един потребителски договор понятието „разумен срок“ ще даде възможност за една наистина по-бърза и адекватна реакция от страна на търговците, когато трябва да удовлетворят рекламация за подобен тип стоки. И телефонът е удачен пример, тъй като тук става въпрос и за цифрово съдържание – Законът вече държи, наистина за първи път, сметка за това, че цифровото съдържание също е потребителска стока и то би могло да бъде също обект на рекламации и би могло да бъде обект на всички онези отношения между потребител и търговец, които има и по повод на всяка друга потребителска стока от типа хардуер – нещо ново и добро.
За първи път, нещо друго много важно, което според мен има голямо бъдеще по отношение бъдещото законодателство не само в областта на потребителската защита, а и изобщо в областта на цифровото съдържание, е обменът на данни в интернет и така нататък, е възможността да се подведе под знаменателя на това законодателство и така нареченият безплатен софтуер или безплатни цифрови услуги, защото на първи път те са безплатни, но когато Вие заплащате с личните си данни за възможността да ги използвате, очевидно би трябвало да имате възможност да се защитите като потребители, ако нещо не съответства на първоначалните условия, при които тези услуги са предоставени.
Съжалявам, ако съм повторил някои от нещата, които вече бяха казани, но все пак изразявам и позицията на нашата институция.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Други? Госпожо Шевкед?
АДЛЕН ШЕВКЕД: Аз се изказах.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други?
Заповядайте, професор Гечев.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Тук гледахме с колежката текста – беше любезна да ми покаже точно къде е отбелязала, аз мисля, че Директивата трябва да се подкрепи. Въпрос на виждане е за Комисията за защита на потребителите – мисля, че тя трябва да има от друга страна достатъчно права и да не е пощенска кутия, в която само да събират жалби и след това да се молят на Националната агенция за приходите и другите да защитават гражданите. Така че е въпрос на съгласуването на правата. Може би трябва да се види още веднъж, но затова има регулаторни органи, за да имат и права, с които да осъществяват и защитават интересите на потребителите.
Наистина в текстовете, тъй като аз си позволявам лукса да заявя, че с английския език съм доста добре – има проблеми в превода и те са от това, че колегите, които са превеждали, най-вероятно са отишли филолози, но тук има понятия, които не звучат добре чисто икономически. В това число, да не влизаме в теоретични спорове, но едно е стойност на стоката, а друго е цена на стоката. В един закон това точно трябва да се фокусира.
След това за „разумните срокове“, предлагам, примерно може би става дума за договорени срокове, защото наистина „разумни срокове“ – вижте при превода от език на друг винаги има такива проблеми, особено в закони, където трябва да се заковат точни понятия. Затова няма нищо лошо – нека да се седне още веднъж, поканете някой, който е добър с бизнеса и отново да погледнат понятията, да изчистят няколко, за да няма такива противоречия. Защото все пак Законът трябва да е ясен, когато се изпълнява, а не да се водят теоретични спорове.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, други? Ако няма, предлагам да преминем към гласуване. Обещаваме, че между първо и второ четене задължително ще има работната група, където ще прецизираме нещата заедно с колегите от Министерството и от Комисията.
Предлагам да преминем към първо гласуване по точка от дневния ред – Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки, № 002-01-76, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2020 г.
Моля, който е „за“ приемането на Закона, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ – 1 и „против“ – няма.
Законопроектът за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки е приет на първо четене.
Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за възлагане на Сметната палата извършването на одит за съответствие при сключването и изпълнението на договори по Закона за обществените поръчки от „Монтажи“ ЕАД за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г., № 054-02-93, внесен от Румен Гечев и група народни представители на 11 декември 2020 г.
Добре дошли на гостите от Сметната палата.
Представител на вносителите по втора точка е господин Румен Гечев и има думата.
Господин Професор, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, ние вече на една комисия приехме с единодушие това предложение, бих казал, че това е и наше задължение, защото става дума за половин милиард лева, предоставени на „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, която от своя страна е възложила на друга държавна фирма – „Монтажи“ ЕАД, да реализират този проект за половин милиард лева.
Ние имаме сериозни основания да искаме проверка от Сметната палата, защото предварителната ни проверка по активите, кадровият състав и други на „Монтажи“ ЕАД показва, че те нямат капацитет да извършват тези дейности. Напълно законно ще бъде, разбира се, те да възложат на поддоставчици, но тук ние искаме да проверим как ще бъде възложено на тези поддоставчици.
С една дума – да бъде защитен общественият интерес. Тъй като сумата е голяма, ние предлагаме да се консолидираме и да възложим на Сметната палата – една изключително важна държавна институция, да ни улесни в реализацията на нашите задължения и да сме спокойни, че парите ще бъдат изхарчени по същество и правилно.
Като приемаме това решение, аз съм сигурен, че фирмите, усвояващи парите, ще имат едно наум правилно, че да ги разходват така, че като дойде проверка, те да нямат проблеми. Това е по-важният ефект, всъщност превантивно в това число да покажем, че държавата ще контролира как ще бъдат похарчени тези 500 млн. лв.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Цветков, заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ (председател на Сметната палата): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, само за Ваша информация бих желал да споделя, че Сметната палата, на базата на оценката на риска тази година, в Програмата си за одитната дейност за 2021 г. беше предвидила одит на Държавната консолидационна компания, която е една холдингова структура. В нейния състав влизаше и „Монтажи“ ЕАД. Бяхме предвидили да проверим по-скоро дали ефективно се управляват тези дружества и как изпълняват своите функции и задачи, които са обществено значими.
При положение че ни възлагате одит на „Монтажи“ ЕАД, който е с една друга насоченост – там вече акцентът е как се разходват средствата и как се провеждат обществените поръчки, какви са резултатите от тази дейност, дали те имат въобще капацитет да изпълняват функциите, които се възлагат или ги прехвърлят на подизпълнители, при което като Народното събрание вземе решение за възлагане на този одит, ние ще променим нашата годишна програма и ще извършим одит на „Монтажи“ ЕАД, а ще отпадне одита на Държавна консолидационна компания. (Реплики.) Защото нямаме ресурси.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Аз като гледам, има единодушие по тази точка.
Предлагам да преминем към гласуване – ако трябва да има дебати, те са политически, ще ги оставим за пленарната зала.
По тази точка от дневния ред – моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 20, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Проектът на решение за възлагане на Сметната палата извършването на одит за съответствие при сключването и изпълнението на договори по Закона за обществените поръчки от „Монтажи“ ЕАД за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. е приет.
Преминаваме към трета точка от дневния ред: РАЗНИ.
По тази точка искам само да Ви информирам, че най-вероятно ще имаме заседания в следващите няколко седмици в сряда плътно. Другата сряда също имаме една Евродиректива, всъщност нов законопроект – Законопроект за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация.
След това имаме Законопроект за индустриалните паркове на второ четене, след това имаме това, което днес гласувахме като първа точка. Тоест, оттук нататък до края на месеца най-вероятно ще имаме заседания.
Ако няма нещо друго, още един път Ви желая само здраве, защото това ни е първото заседание в тази година. Като гледам – съставът е целият, всички сме живи и здрави, а това също е добра новина.
Благодаря Ви още един път, и до утре!
Закривам заседанието.
(Закрито в 15.20 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:
Петър Кънев
Стенограф:
Катя Бешева
