1. Обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г., № 902-02-17, внесен от Министерски съвет на 28 юни 2019 г. -- за второ гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесен от Министерски съвет на 27 януари 2020 г.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ




П Р О Т О К О Л
№ 77


На 12 февруари 2020 г., (сряда) от 14.00 часа в зала „Запад“, пл. „Народно събрание” № 2 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г., № 902-02-17, внесен от Министерски съвет на 28 юни 2019 г. -- за второ гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесен от Министерски съвет на 27 януари 2020 г.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 14.02 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.

* * *

ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, добър ден!
Имаме кворум.
Откривам заседанието на Комисията по икономическа политика и туризъм.
По дневния ред, той е пред Вас:
1. Обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г., № 902-02-17, внесен от Министерски съвет на 28 юни 2019 г. -- за второ гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесен от Министерски съвет на 27 януари 2020 г.
3. Разни.
Първо, да гласуваме дневния ред.
Моля, който е за така прочетения дневен ред, да гласува.
Гласували: „за“ – 15, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към първа точка от дневния ред: Обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г., № 902-02-17, внесен от Министерски съвет на 28 юни 2019 г., за второ гласуване.
Гости по тази точка са:
от Министерството на икономиката: Лъчезар Борисов – заместник-министър, Руслана Стоянова – началник на отдел „СТО и други международни организации“, и Биляна Георгиева – младши експерт в отдел „СТО и други международни организации“.
Знаете, че сме на второ гласуване по Ратификацията. По Правилника на нашата комисия думата имат само народните представители.
Имаме внесени предложения от двама народни представители. Единият е народният представител Крум Зарков, вторият е народният представител Искрен Веселинов, който в момента е представен от колегата Красимир Богданов.
От вносителите – може би първо Крум Зарков.
Господин Зарков, заповядайте – много накратко, защото сме на второ четене.
КРУМ ЗАРКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Ами, да, няколко години водим този спор. Водихме го и миналата седмица.
Само да кажа какво се случи между миналата и тази седмица. Благодарение на нашето предложение имаме възможност да се поправим. В периода от време, който мина между първо и второ четене няколко граждански организации осъществиха протестни действия и флаш мопове, тук има представители на тези организации – „Солидарна България“ е една от тях.
Освен това се получиха десетки писма от най-различни хора в парламента. Само в комисията по взаимодействие с неправителствените организации за последните четири дена преброих 14 писма от различни граждани, които са против ратификацията на този договор.
Хубаво е, че в парламента има Комисия за взаимодействие с гражданското общество, но това взаимодействие би трябвало да се изразява като най-малкото чуваме какво ни казват тези граждани, а те очевидно ни казват, че не трябва да се бърза с тази ратификация. Без да бъда многословен и тъй като вече имахме възможност да си кажем какво мислим по този план, ще повторя, че предлагаме член единствен от Закона, който ратифицира този договор, да отпадне, договорът да не бъде ратифициран, защото той в икономически план е неизгоден, в социален план е опасен, а в политически план е инструмент на един дивашки глобален капитализъм, водещ до все по-задълбочаващи се неравенства, опустошаващ околната среда и който в средносрочен план ще взриви социалния мир. (Единични ръкопляскания от залата.)
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Моля, без аплодисменти. Аплодисменти – допълнително!
Вторият вносител – Вие сте от името на Искрен Веселинов!
КРАСИМИР БОГДАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Ние с колегата Веселинов изложихме подробно аргументите срещу ратификацията на СЕТА на първо четене. За това време до настоящия момент не получихме отговори на много от въпросите. Не разбрахме как ще се компенсират различията в стандартите, особено в безопасността на храните между държавите от Северна Америка и страните от Европейския съюз, принципът, който се спазва в Европейския съюз за субсидиране и подпомагане на дребните и средните производители за сметка на големите такива в Северна Америка, господството на транснационалните компании, така нареченият Арбитражен съд, който ще съди държави, ако не спазват определени принципи, заложени в СЕТА, трудовото законодателство и промените, които ще настъпят от това, и недостатъчната яснота относно така наречената тълкувателна декларация, която в крайна сметка не променя нищо, въпреки че е одобрена от някои страни.
Неслучайно Германия и Франция дълго време не ратифицират Всеобхватното споразумение с Канада, тъй като имат притесненията, че приемането на СЕТА ще повлияе негативно върху предприятията и върху производството в тези държави. А какво да кажем за България, чиято икономика по никакъв начин не може да се сравни с тази на другите страни от Европейския съюз.
Затова нашето предложение за второ четене е думата „Ратифицира“ да бъде заменена с думите „не ратифицира“ Споразумението с Канада.
Благодаря. (Ръкопляскания от залата.)
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги народни представители имате ли изказвания! Само народни представители – на второ четене е така!
Господин Гечев, заповядайте.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Уважаеми колеги, към систематизираните аргументи, които изведохме в пленарна зала при първо четене, а и тук в Комисията, искам да маркирам няколко важни неща.
Първо, какви са фактите? Половината от страните – членки на Европейския съюз, не са ратифицирали Споразумението. Първо!
Второ, както изтъквахме и ние, и нашите колеги току-що, две от най-развитите водещи икономики на Европейския съюз, отказват да ратифицират. Във Франция ратифицира Конгресът, а Горната камара съвсем дипломатично е спряла процеса и не ратифицира, което очевидно е договорено между двете държави, които въртят Европейския съюз – Германия и Франция.
В Германия канцлерът Меркел, парламентът и президентът казват: „Не на СЕТА!“, защото противоречи на интересите на най-конкурентоспособната икономика.
Между другото от половината страни, които не са подписали, има три страни, които са в челната десетка по конкурентоспособност на света и не желаят да подпишат СЕТА.
След това имайте предвид един много важен аргумент, а той е Великобритания. Тя не само че излиза от Европейския съюз и защитавайки техните собствени интереси – те в краткосрочен и дългосрочен план, волю-неволю, ни нанасят значителни икономически загуби, но Великобритания се присламчва към Съединените щати – Споразумението и към Канада, да припомня, че Канада е в Обединеното Кралство, така че ние, подписвайки това споразумение, не само отваряме вратите на американските фирми, които за секунди се пререгистрират в Канада и влизат в Европа, но отваряме вратите на Великобритания, която ни нанася загуби, но през Съединените щати и Канада се връща обратно на бял кон, без никакви мита – 98% от размера на митата се нулира.
Ако гласуваме за това споразумение, ние всъщност хвърляме българските фирми – само това им липсва! – те са на последно място по конкурентоспособност в Европейския съюз, но сега ще им пуснем, да видим какво ще стане с българския бизнес, като му пуснем и американски, и великобритански фирми! Браво! Резултатът ще бъде съвсем ясен!
А като сложите, че водещите корпорации ще могат да съдят българската държава за десетки милиони, може би и за милиарди с екипи адвокати, завършили водещи университети на света – цели екипи с милиони долари, които ще харчат, нашата държава ще бъде поставена в много тежки условия.
С една дума, аз не мисля, че един български депутат би трябвало да подкрепя такова споразумение, само заради това че отнякъде са вдигнали телефона и са казали – или гласувайте и оставате на власт, или не гласувайте! Аз съм сигурен, че колегите от ГЕРБ, поне някои от тях, няма да подкрепят това споразумение и ние ще гласуваме проевропейски, в защита на европейските интереси, че ние ще гласуваме заедно с Франция и Германия – центърът на Европа, а няма да гласуваме против Европа в интерес на корпорации от Северна Америка и Великобритания.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други народни представители?
Колеги, на второ четене сме и минаваме към гласуване.
Имаме две идентични предложения. Едното – на Крум Зарков, член единствен да отпадне. Второто – на Красимир Богданов, Искрен Веселинов и група народни представители: „В член единствен думата „Ратифицира“ се заменя с „не ратифицира“. Те са идентични.
Преминаваме първо към гласуване на предложението на народния представител Крум Зарков.
Моля, който е „за“ предложението на Крум Зарков, да гласува.
Гласували: „за“ – 9, „въздържали се“ – 10 и „против“ – няма.
Предложението на народния представител Крум Зарков не се приема.
Сега гласуваме предложението на народния представител Искрен Веселинов. Подобно е предложението.
Който подкрепя предложението на Искрен Веселинов, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 9, „въздържали се“ – 9 и „против“ – 1.
Предложението на Искрен Веселинов и група народни представители не се приема.
Предложението на Искрен Веселинов и група народни представители също се отхвърля.
Представям Ви законопроекта по вносител::
„ЗАКОН
за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, Кралство Белгия

Член единствен. Ратифицира Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, Кралство Белгия.“

Заключителна разпоредба
Параграф единствен. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
Колеги, моля, който е „за“ така прочетения текст, да гласува.
Гласували 19 народни представители: „за“ – 10, „въздържали се“ – 3 и „против“ – 6.
Законопроектът за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. се приема.
Благодаря Ви за участието.

Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г., № 002-00-3, внесен от Министерски съвет на 27 януари 2020 г.
Гости от Министерството на икономиката са: Лъчезар Борисов – заместник-министър на икономика, и Желяз Енев – директор на дирекция „Икономическа политика“.
Господин Борисов, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛЪЧЕЗАР БОРИСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще докладвам темите, които от ресора на Министерството на икономика по Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения в Европейския съюз през 2020 г. Основните теми, които касаят Министерство на икономиката са две - това е индустриалната политика и политиката за малки и средни предприятия. Индиректно ще се включим в търговската политика по линия на споразуменията на Европейския съюз за свободна търговия с други държави, които са извън това, което беше гласувано.
Искам да припомня, че Българското председателство изведе темата за развитие на европейската индустрия като водеща по време на Българското евро-председателство. Тази тема беше продължение по време и на Австрийското председателство.
През 2019 г., вследствие на предприети инициативи и силна подкрепа на европейските бизнес организации, с решение на Комисията от 30 януари 2018 г. беше формиран Стратегически форум за важни проекти от общ европейски интерес. В резултат на неговата работа са идентифицирани 31 вериги на стойността и са разработени подробни планове за действие за шест приоритетни области. България участва в този стратегически форум като са изведени основни стратегически вериги на стойността, съпътстващи индустрията и те ще подпомогнат Европейския съюз към икономика, основана на иновации, енергийна ефективност, неутрален климат на индустрия.
По отношение на индустриалната политика сме застъпвали тезата, че е необходимо всички характеристики на устойчивия растеж да се развиват едновременно с цел постигане на синергия.
В момента Европейската комисия работи по темата „Индустриална политика“. Ние ще работим и по това тя да бъде взаимно свързана със Зелената сделка. Съгласно приетата и подкрепена от България Работна програма на Европейската комисия за 2020 г. се очаква стратегията да бъде публикувана през месец март 2020 г.
Очаква се също така Стратегията да вземе за основа разработените от Стратегическия форум шест основни стратегически вериги на стойността, а те са чисти и свързани автономни превозни средства, интелигентно здраве, индустрия с ниски емисии, водородни технологии и системи, индустриален интернет на нещата, кибер защита и Стратегията за малки и средни предприятия.
Всъщност Стратегията за малки и средни предприятия е втората ни основна тема, която попада в тази програма.
От съществено значение за конкурентоспособността на европейската икономика е развитието на малките и средни предприятия. Както беше казано, те са и гръбнак на българската икономика.
Очаква се Стратегията на ниво Европейския съюз да бъде гласувана също така през първото тримесечие на 2020 г. Очакваме тя да актуализира и адаптира, съответно да бъде адаптирана, към съвременните условия и предизвикателства, основани на принципа „small business act“.
Същевременно на национално ниво искам да ви информирам, че ние работим по новата Стратегия за малки и средни предприятия 2021 – 2027 г. Проектът изпълняваме заедно с помощта на Европейската комисия. Изпълнител на проекта е „Прайс Уотърхаус Купърс“.
Имаме напредък и до няколко месеца ще представим първия проект на Стратегия, където предвиждаме няколко основни фокусни теми, а те да бъдат свързани с предприемачество, достъп до пазари, достъп до финансиране, дигитализация и умения и по-добро регулиране и околна среда.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
Колеги, това са едни от редовните документи, които всяка година гласуваме – само едно становище. Имате ли някакви въпроси? Не виждам въпроси.
Преди да гласуваме ще Ви прочета становището:
„На основание чл. 118, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в кръга на своята компетентност Комисията по икономическа политика и туризъм не предлага на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове да включи в Проекта на Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2020 г. проекти на актове на европейските институции“.
Това е предложението ни.
Моля, който е „за“, да гласува.
Гласували: „за“ – 19, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г. се приема.

Колеги, преминаваме към трета точка от дневния ред: РАЗНИ.
По тази точка искам само да Ви информирам, тъй като тук е и Лъчезар Борисов.
Бяхме планирали в дневния ред днес да влезе и законът за климата. Знаете, това е за субсидиите, които евентуално правителството, държавата ще гласува за предприятията, които са най-големи енергийни потребители.
Тъй като в момента има три различни становища и три приложения, първото е на вносителите от Енергийната комисия. Основният проблем там е свързан със срока от кога това да тече.
Предложението на Валентин Николов и група народни представители е това да започне от юли месец 2020 г.
Предложението на КЕВР е то да започне от месец юли 2020 г.
Предложението на работодателите е то да започне от 1 януари 2019 г. още.
Предложението – имаме отделно писмо, от Константин Стаменов и Асоциацията на потребителите е то да започне от 1 януари тази година. В крайна сметка чакаме становище от Министерството на икономиката по предложенията на народни представители. Ние сме длъжни, когато между първо и второ четене постъпи предложение, да искаме писмено становище от вносителя. Вносителят е Министерството на икономиката. Когато то направи предложение, тогава ще го обсъждаме в комисия. Само това мога да Ви кажа.
А вторият закон, който бяхме планирали, е Законът за ценните книжа. Но той е в такова насипно състояние, че получихме предложение от Правния отдел на парламента – от Ива Митева, да се поработи още малко върху него, да се пооправи, защото е доста лошо направен от Министерството на правосъдието.
Благодаря Ви за участието. Закривам заседанието.

(Закрито в 15.20 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев





Стенограф:
Катя Бешева