1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 002-01-57, внесен от Министерския съвет на 27 октомври 2020 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.

---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ТУРИЗЪМ


П Р О Т О К О Л
№ 98


На 4 ноември 2020 г., (сряда) от 11:00 часа в зала 134, пл. „Княз Александър І” № 1 на Народното събрание се проведе редовно заседание на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 002-01-57, внесен от Министерския съвет на 27 октомври 2020 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по икономическа политика и туризъм, и гости се прилага към протокола.
Заседанието на комисията бе открито в 11.00 часа и ръководено от господин Петър Кънев – председател на Комисията по икономическа политика и туризъм.

* * *
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Добър ден, колеги! Имаме кворум. Откривам заседанието.
Дневният ред Ви е раздаден, имате го предварително:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2021 г., № 002-01-59, внесен от Министерския съвет на 29 октомври 2020 г. -- за първо гласуване.
2. Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 002-01-57, внесен от Министерския съвет на 27 октомври 2020 г. -- за първо гласуване.
3. Разни.
Имате ли други предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 17, „въздържали се“ и „против“ – няма.
Дневният ред е приет.

За протокола: по първа точка от дневния ред наши гости са:
от Министерството на финансите: Росица Велкова – заместник-министър на финансите;
от Министерството на икономиката: Стамен Янев – заместник-министър на икономиката и Емилия Янева – директор на Дирекция „Финанси и управление на собствеността“;
от Министерството на туризма: Марияна Николова я няма, тъй като се очаква всеки момент да започне заседание на Министерския съвет, Ирена Георгиева – заместник-министър на туризма, Красимира Нечева – главен секретар и Сашка Дичева – директор на Дирекция „Финанси и управление на собствеността“.
И по първа, и по втора точка: Людмила Петкова – директор на Дирекция „Данъчна политика“ в Министерството на финансите.

По първа точка: Предлагам да дадем думата на госпожа Росица Велкова.
Госпожо Заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съвсем накратко ще представя Проекта на закон за държавния бюджет за 2021 г.
Първо ще започна от Преходните и заключителните разпоредби, където с тях предлагаме актуализация на Закона за бюджета за 2020 г. Както знаете, през април месец Вие приехте актуализация на Закона за бюджета с минус 3% спад в брутния вътрешен продукт. Оказа се, че данъчните приходи, които тогава бяха преразчетени на база на макроикономическите променени параметри, ще бъдат изпълнени през 2020 г. Но имаме проблем в неданъчните приходи и там очакваме 920 милиона неизпълнение, като 660 млн. лв. са неизпълнение от това, че няма да постъпи еднократното концесионно възнаграждение за летище София. Договорът е подписан през месец юни, но има едногодишен гратисен период във връзка с това, че вече бяхме в COVID ситуация. След многократни разговори с концесионера приходите за еднократното концесионно възнаграждение ще постъпят през 2021 г.
Другото неизпълнение в приходите е нетно неизпълнение в размер на 260 млн. лв. – в приходите от електронни винетки, тол такси. Неизпълнението идва от тол таксите. Първо, защото имаше ограничение в трафика в периода април – май месец, и второ, защото когато се прие обхватът на пътната мрежа, той беше намален отново във връзка, че вече бяхме в COVID ситуация.
В разходната част на изменението на Закона за 2020 г. предлагаме допълнителни разходи – 50 милиона за авансово плащане за машинното гласуване, остатъкът от 105 милиона са разчетени в бюджета за 2021 г. и 760 милиона за текущ ремонт и поддръжка на Републиканската пътна мрежа и пътно строителство.
При така направените разчети за актуализация на бюджета за 2020 г. дефицитът на касова основа ще възлезе на 4,4%, на начислена основа 5,2% от брутния вътрешен продукт, предвид това, че и за 2020-а и 2021 г. има взето решение на Европейската комисия за дерогация на клаузата за дефицита на начислена основа от Пакта за стабилност и растеж, с която се дава възможност на държавите членки да приспаднат COVID мерките. Приспадайки COVID мерките, ние сме в допустимите дефицити за държавите членки. Следва да се има предвид, че България евентуално с така предложената актуализация би се позиционирала на второ място по най-нисък дефицит след Люксембург, заедно – на едно равнище с Унгария.
По отношение на Проекта на закон за държавния бюджет за 2021 г. – той е разработен при ръст на брутния вътрешен продукт от 2,5%, в номинален размер това са 130 млрд. 876, при инфлация 2,1% и ниво на безработица от 5,2%.
Дефицитът, който предлагаме, на касова основа при така направените разчети е 3,9% на касова основа и 5% на начислена основа. Приспадайки COVID мерките, дефицитът е 1,5%. Отново действа, както казах преди малко, дерогацията на Пакта за стабилност и растеж.
В Проекта за 2020 г. са предвидени COVID мерки в размер на 3 млрд. 49 млн. лв., от които 1 млрд. 647 са мерки за подкрепа на домакинствата, 576 милиона – мерки за подкрепа на бизнеса, 748 милиона – мерки за органите на държавно управление, натоварени с дейностите по овладяване на пандемията, и 76,5 млн. лв. – национално съфинансиране за мерки, свързани с COVID, финансирани по оперативните програми на Европейския съюз.
В Проекта на закон за държавния бюджет е предвиден буфер в размер на 5% от разходите и трансферите на бюджетите по държавния бюджет, който възлиза около 600 милиона и ще бъде използван единствено за разходи, свързани с лечението и опазване здравето на населението, като от този буфер ще могат да се предоставят средства за извънредни разходи при форсмажорни обстоятелства на Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса и Държавния резерв.
Приоритетите на Бюджет 2021 г. Заложена е обща политика по доходите за бюджетния сектор в размер на 10%; 30-процентно увеличение за персонала, ангажиран с овладяване на COVID пандемията; 17% за педагогическия персонал, за да може да се изпълни Управленската програма на правителството за достигане на двойния размер на средствата за педагогическия персонал спрямо 2017 г.
Сред приоритетите е образованието. В сектор „Образование“ са предвидени, както вече казах, 360 милиона за увеличение възнагражденията на педагогическия персонал; 57,8 милиона за непедагогическия; 36 млн. лв. за задължително предучилищно образование за 4-годишните деца; 38 милиона за компенсиране достъпа до детски градини; 90 милиона, от които 70 милиона са за строеж на детски градини, ясли и училища, и 20 милиона за модернизация на училищните кабинети.
Естествено, приоритет е и сектор „Здравеопазване“ в условията на COVID кризата. Предвидени са 375,5 млн. лв. за медицински дейности; 75 млн. лв. за осигуряване на ваксина за COVID-19; 14,9 млн. лв. за капиталови разходи, в това число изграждане на Националната здравно-информационна система; 65 млн. лв. за възнаграждения на персонала на първа линия, и 50 млн. лв. за изграждане на Националната педиатрична болница.
Друг приоритет е социалната политика. Предвидени са 300 млн. лв. за Мярката 60/40, 463 млн. лв. по Закона за семейните помощи за деца, 10 млн. лв. увеличение за целевите помощи за отопление, 223 млн. лв. за подкрепа на хората с увреждания и 47 млн. лв. за хранителни продукти в размер на 120 лв. годишно за пенсионери с размер на месечната пенсия от 300 до 369 лв.
Значително са увеличени бюджетните взаимоотношения с общините, като ръстът е 731 млн. лв.; 679 млн. лв. са увеличенията в общата субсидия за делегирани дейности; 22,4 млн. за изравнителна субсидия; 5 млн. лв. допълнително за зимно поддържане и снегопочистване и 25 млн. лв. допълнително за целевата субсидия за капиталови разходи.
Механизмът на изравнителната субсидия се запазва, но се въвежда един допълнителен трансфер, тъй като знаете, че от механизма за изравнителната субсидия достъп през 2020 г. не получаваха голяма част от туристическите общини, които са с много добра събираемост на приходите и затова бяха лишени от достъп. Но тъй като във връзка със ситуацията с COVID, която възникна, и изчисленията, които се правят, за правото на достъп са на базата на данните от 2019 г., която е била една добра година за туристическите общини, те получават допълнителен трансфер в размер на 2,6 млн. лв. В това число са общини, като Банско, Несебър, Поморие, Приморско, Созопол, Царево, Чепеларе и други.
Благодаря Ви. Това е съвсем накратко.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, раздадени са Ви много добри къси справки за големия бюджет на Министерството на финансите. Особено добри са двете справки, които са кратък анализ на бюджетите на двете министерства – за да можете да се ориентирате за какво става въпрос.
Сега предлагам да дадем думата на заместник-министъра на икономиката господин Стамен Янев.
Заповядайте, господин Янев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ЯНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Проектът на бюджет на Министерството на икономиката, като част от големия държавен бюджет, е разработен в съответствие с указанията на Министерството на финансите и заложените в актуализираната бюджетна прогноза 2021 – 2023 г. средносрочни икономически перспективи и основни допускания. Програмният формат на бюджет на Министерството за 2021 г. представя параметрите на проекта на бюджет с разчет на разходите по области на политики и бюджетни програми и показателите за изпълнението им.
Преди да премина през основните числа на този бюджет, бих искал да обърна внимание, че все пак икономиката на България през тази година функционираше при извънредни ситуации – в условията на икономическа активност, която е силно намалена. Мерките, както целта на всяка една държава, и в България бяха да се ограничи бързото разпространение на коронавирусната инфекция. Избухването на епидемията доведе до парализиране на бизнеса. Голяма част от този бизнес – и колегата от Министерството на туризма ще подчертае факта, че реално част от голямата картина просто беше застинала в лицето на туристическия бранш.
Изправени пред такива трудности, ние все пак успяхме да ограничим бързото разпространение и на тази база да предложим ефективни мерки за съхраняване и подготовка за един последващ растеж на икономиката, като целенасочено подпомагахме инвестициите, потреблението през държавните разходи, стигайки до меки мерки за износа.
Провежданата от нас политика в подкрепа на българския бизнес и българските граждани, естествено, беше силно поставена пред предизвикателството едни да получат, а да не получат други. Ще подчертая това, че само през последните няколко месеца през Министерството на икономиката в българската икономика са инвестирани близо 400 млн. лв.
Съвсем накратко, чрез Българската банка за развитие по процедура за физически лица са получили 85 милиона близо 20 хиляди граждани на страната, а над 80 милиона са насочени към малките и средни предприятия. Последната седмица програмата на ББР, свързана с 500-те милиона, насочени към българските предприятия, се разшири и очакваме одобрение от Европейската комисия да включим и големите предприятия във възможността да получат средства, гарантирани от ББР. Надяваме се и първоначалните пазарни анализи показват сериозен интерес към разширяването на програмата, защото реално всички мерки, които бяха представени, бяха насочени към микро-, малките и средните предприятия, и то през Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“. 173 млн. лв. вече са в микро- и малките предприятия, разплатени, като това са приблизително 21 хил. 173 компании, които са получили средства по така наречената Мярка 3/10.
В момента акцент е да оценим средните предприятия, като те всички са минали първата фаза на административна допустимост – сега върви техническата оценка. Надяваме се до средата на ноември това да бъде осъществено – говорим отново за приблизително 1900 компании. Бюджетът на тази процедура е приблизително 200 млн. лв.
Това по никакъв начин не ни е спряло да мислим допълнителни мерки. Затова отворихме процедура – 10 милиона за туристическия бранш, 30 милиона за автобусни превози, като целта е да съхраним онова, което имаме като икономика, и да гледаме към 2021 г. с надежда за балансиран растеж. Ако следваме макроикономическата прогноза на Министерството на финансите, се очаква спад през 2020 г. 3% на БВП, но ръст от 2,5% през 2021 г.
Същевременно очакванията на БНБ, които са пък най-консервативно устроени, прогнозата е за възстановяване от кризата през 2021-ва и 2022 г., когато икономиката би трябвало да отбележи ръст от 4% за 2021-ва и 3,8% за 2022 г.
Мисля, че по такъв тип показатели България успешно се позиционира сред държавите в Европейския съюз, като нашият спад е под средния за Европейския съюз. Искам да обърна внимание, че в момента се намираме на девето място като държава с най-нисък спад на БВП. Има държави от Европейския съюз, които са отчели спад над 20%.
Следва да отбележим и неоспоримия успех на българското правителство, свързан с това да се присъединим и да влезем в системата ERM II, което показа сериозен печат за устойчивост, икономическа и финансова стабилност в България. Това определено се отрази на инвестиционния интерес. Затова като ново ръководство на Министерството на икономиката се фокусирахме и върху политиката по привличане на инвестиции, като увеличихме бюджета, свързан с насърчителните мерки. Към настоящия момент можем да кажем, че онова, което сме заявили – че до края на годината ще постигнем привличане и сертифициране на инвестиционни проекти на стойност приблизително милиард лева, ще се осъществи. Към настоящия момент имаме сертифицирани 23 проекта на обща стойност над 720 млн. лв., като тези проекти ще гарантират възможността за откриване на нови над 3000 работни места.
Винаги има колебание между това дали са се повишили, или са намалели преките чуждестранни инвестиции. Обмисляме вариант – тъй като винаги се разглеждат паричните потоци, идващи и излизащи от страната – това е всъщност като статистика, която се води от БНБ, но трябва да обърнем внимание, че има и други показатели, като съотношението между БВП и увеличаване на дълготрайните материални активи, което показва реалното инвестиционно поведение на икономическите субекти в страната. Считаме, че към настоящия момент то запазва високи нива и по този начин съхраняваме и съответно подобряваме макроикономическите показатели в страната. Неслучайно България беше оценена от Moody's –кредитрейтинговата агенция, като повиши, промени оценката –към настоящия момент тя е BAA1, което показва още веднъж икономическата и финансова стабилност на българската икономика.
На тази база през 2021 г. запазваме параметрите като цяло в бюджета на Министерството на икономиката. Разбира се, следваме и основната политика за повишаване на доходите, като отчитаме 10% ръст на заплатите и 30% на контролиращите органи. Наблегнали сме на основните политики, свързани с инвестиции, тъй като са заложени по-високи параметри. Въпросът е и през 2021 г. инвестиционната активност да я запазим толкова активна, да сертифицираме проекти и по този начин да подпомагаме.
Неслучайно приехме изменение в Правилника, като за големи стратегически инвеститори ще предоставяме и кеш грантови насърчителни мерки на стойност съгласно Регламент 651 от 2014 г. – приблизително 37,5 млн. евро. Условието е, разбира се, да говорим за така наречените анхър инвестърс – при осъществявана от тях инвестиция можем да развиваме цели сектори, да насърчаваме икономиката в определени сфери, като основна цел са ни високите технологии.
Бих посочил на тази база, че ефективното външно-икономическо сътрудничество е един от приоритетите ни и за изпълнението на политиката в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност в проектобюджета за 2021-ва са предвидени 74 млн. 163 хил. 100 лв. Това се надяваме да бъде подпомогнато през основните стратегически документи, които са приети, а именно Стратегията за насърчаване на МСП, изменението на Иновационната стратегия за интелигентна специализация и добавяне на нови области, свързани с кръговата икономика и политиките, които ще следваме по линия на Зелената сделка в Европейския съюз.
Стратегическа цел на политиката е, разбира се, повишаване на потенциала…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Янев, всичко това го има в материала. Имате ли да добавите нещо друго?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ЯНЕВ: Бих добавил единствено, че сме амбицирани този балансиран бюджет да го изпълним и да го преизпълним по отношение на двата основни компонента – инвестиции и експорт.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Материалът Ви е много добър, подробен. Благодаря Ви.
Министерството на туризма.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Съвсем накратко ключовите моменти в проектобюджета на Министерството на туризма за 2021 г.
В началото е важно да подчертая, че той е отражение на новите реалности както в национален, така и в световен план вследствие разпространението на COVID-19. За пореден път ще кажем, че сектор „Туризъм“ е един от най-пострадалите икономически сектори и отново е изправен пред редица предизвикателства за провеждането на ефективна държавна политика, което е от съществено значение за неговото стабилизиране и развитие.
Заложената цел в проектобюджета е след овладяване на разпространението на пандемията да започнем плавно завръщане към обемите на развитие преди кризата. Предвидените средства според нас са фундаментът, на който да се стъпи, за да се стабилизира той. Благодарение на активната ни политика успяхме да заложим допълнителни близо 5 млн. лв. в бюджета на Министерството за 2021 г. спрямо тазгодишния.
Финансовата рамка на проекта на бюджет на Министерството на туризма е, както следва: приходи – 5 млн. 184 хил. 800 лв., разходи – 25 млн. 53 хил. лв., и трансфери – близо 20 млн. лв.
Искам да спра вниманието Ви на приходите и на приходната част. За съжаление, в рамките на прогнозния период очакваме приходите да бъдат в размер, както споменах, на 5 млн. 184 хил. 800 лв., което е по-малко с 4 млн. и близо 800 хил. лв. спрямо 2020 г. Важно е да обосновем причините за това.
На първо място, намаляване на наемните и концесионните възнаграждения вследствие на мярката за стимулиране на летния туристически сезон и намаляване на цените за потребители на плажни принадлежности. Това е една от мерките, с които подпомагаме – така беше и решението на Народното събрание: да подпомогнем бизнеса през летния сезон на тази година.
Намаляване на приходите от държавни такси, събирани по Тарифата за таксите към Закона за туризма поради:
- намаляване на обема на заявления за категоризация;
- намаляване на обема на услугите по сертифициране на СПА, уелнес, балнео- и таласотерапевтични центрове и при предоставяне на услугите относно признаване на правоспособност за упражняване на професиите „екскурзовод“ и „планински водач“;
- очевиден и съвсем логичен спад в интереса към упражняване на дейност като туроператор и туристически агент, предвид икономическата криза, и съответно спад на приходите от такси за регистриране на доставчиците на тези услуги;
- в момента са в процес на обработка предложенията от обществените консултации по създаването на нова Тарифа за таксите, които се събират по Закона за туризма, и предвид разходно-ориентирания метод за изчисляване на размера на таксите и прогнозните предвиждания за броя на предоставените административни услуги, се очакват по-ниски приходи от тяхното предоставяне;
- като краен резултат и това според нас обобщава причините за намаляването на приходите в бюджета на Министерството на туризма – блокиране на туристическия сектор, предизвикан от пандемията.
Разходите. Общият размер на предвидените разходи е 25 млн. 53 хил. лв., които ще бъдат усвоени по три бюджетни програми.
Бих искала да акцентирам вниманието Ви към увеличаването на параметрите по бюджетна програма „Политика в областта на устойчивото развитие на туризма“, с нейните две подпрограми „Подобряване на политиките и регулациите в сектора на туризма“ и „Развитие на националната туристическа реклама и международно сътрудничество в областта на туризма“, като именно за тази подпрограма са определени разходи в размер на 19 млн. 460 хил. лв.
Определените средства за туристическа реклама ще обезпечат предвидените дейности за позиционирането на България преди всичко като сигурна, спокойна и безопасна дестинация, предлагаща разнообразни възможности за туризъм през четирите сезона на годината. Именно на това ще акцентираме, защото фокус ще бъде поставен върху специализираните видове туризъм, свързани с близостта до природата, здравословния начин на живот, култура, вино и кухня, традиции и автентичност.
Предвидените в Проектозакона средства по другите две програми – те са описани, няма смисъл да цитирам цифрите.
В заключение бих искала да Ви информирам, че в средносрочната бюджетна прогноза за 2021 – 2023 г., като част от пакета социално-икономически мерки на правителството за преодоляване на последиците от COVID-19, за подкрепа на туристическия сектор са предвидени:
- 40 млн. лв. по схемата за предоставяне на държавна помощ за подпомагане на туроператори, които предоставят туристически пакети на потребители с краен пункт на пристигане на територията на Република България. Подкрепата се предоставя под формата на държавна субсидия за туроператори, които използват въздушни превозвачи с валиден оперативен лиценз за изпълнение на полети до Република България с цел туризъм в размер на субсидията 35 евро за всяка седалка от максималния пътнически капацитет на самолета. Мярката следва да бъде разгледана и одобрена от Европейската комисия при условията на Временната рамка за мерки за държавна помощ. Знаете, че Временната рамка беше удължена до месец юни 2021 г. и това е, както се казва, бързата писта, по която ще бъде нотифицирана тази държавна помощ;
- 10 млн. лв. за еднократна помощ за ползване на туристически услуги за вътрешен туризъм на единична стойност 210 лв. за лицата, които пряко са осъществявали или осъществяват дейности, свързани с лечението, предотвратяване на разпространението и/или преодоляване на последиците от COVID-19.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо Георгиева.
Колеги, предлагам да преминем към обсъждане.
Имате думата по точка първа от дневния ред.
Заповядайте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да започнем отзад напред – от доклада на Министерството на туризма. Във връзка с този доклад имам два въпроса.
Единият е: някак категорично прозвуча, че ще бъдат намалени таксите на плажните съоръжения и принадлежности, което е изключително важно за един успешен сезон. Това се видя сега. Това като пожелание ли е, или сте измислили вече някакъв механизъм как да го направите?
Вторият въпрос е по отношение на така наречените ваучери – тази мръсна чуждица, всъщност купоните за почивка по 210 лв. От тази купонна система, която въведохме, имате ли някакъв приблизителен резултат за тази година? Ако имате информация – ако нямате, здраве.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Въпросът Ви към Ирена Георгиева ли е, или към Росица Велкова? Защото вторият въпрос е финансовият.
Госпожо Заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: По първия въпрос. Да, в момента обмисляме конкретизация на мярката, с която ще улесним икономическите оператори – тези, които всъщност предоставят плажната услуга за следващата година, защото колкото и трудно реализирано, колкото и сложно като прилагане, в крайна сметка оценката ни е, че за тази година мярката проработи и считаме за целесъобразно да бъде осъществена и за следващата година с оглед на това, че, за съжаление, оптимистичните прогнози, че ще излезем от пандемията до края на лятото, ако ли не и до края на тази година, не се оправдават.
По отношение на Мярката 210 лв. – аз бих помолила колегите от Министерството на финансите да отговорят. Защо? Защото всъщност Министерството на туризма разработи Мярката като процедура, но де факто министерствата, които я администрират и които я предоставят на служителите от първа линия, са други. Министерството на туризма би се включило с огромен интерес по разработването на една наистина ваучерна схема, но то е свързано с промени, доколкото знам, в Закона за корпоративното подоходно облагане, когато се разработят ваучери за ползване на туристически услуги.
В конкретния случай 210-те лева по-скоро са помощ към хората, които работят на първа линия. Те са служители на четири други министерства – здравеопазването, вътрешните работи, отбраната, труда и социалната политика.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Към момента в Министерството на финансите не е постъпило нито едно предложение от тези четири министерства за промяна по бюджета им, което означава, че може би Мярката не се възприема и не се ползва. Възможно е да имат извършени разходи, но при условие че нямаме предложения за промяна на бюджетите, за да увеличим бюджетите им, най-вероятно те са в минимален размер.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Не съм удовлетворен от тези отговори. На първия въпрос въобще не получих отговор – тук госпожа Георгиева ме баламоса нещо с общи приказки. Нямате нещо измислено – примерно нямате идея да предлагате промяна на концесионните договори. Така ли е, засега не сте го говорили това? Защото всичко е въпрос на добро желание – той, ако иска, ще си намали таксите на шезлонгите и чадърите; ако не иска, няма да ги намали. Вие, да речем, им предлагате да им намалите концесионните възнаграждения, но срещу което те трябва да поемат съответен ангажимент. Очаквам да чуя: имате ли някаква идея да го направите – практически да гарантирате, че ще бъдат намалени? Защото могат да бъдат намалени, може и да не бъдат. Ако аз съм концесионер, Вие като ми предложите намаляване на концесионната такса, мога да кажа: хубаво, ама предпочитам да не ми намалявате таксата, а да си събирам от шезлонгите, защото оттам събирам повече пари. Това е единият въпрос, на който не получих отговор.
По втория въпрос – естествено, че не е така. Не знам Вие с какви данни разполагате в Министерството на финансите. Миналата година всички министерства си бяха подготвили и има частично реализирани доста такива купони от купонната система. Има. Дали тези пари те са ги дали от техните си – вероятно от техния бюджет са ги извадили, но практически още на първия месец имаше резултати, пък и няма никаква логика в това сега да се заблуждаваме, че ще даваме по 210 лв. на човек и хората няма да ги вземат. Ще ги вземат, естествено, под всякаква форма ще ги вземат! Още повече че там има едно разсрочване – ние сме дали 2021 г. за тази мярка. Вярно, че може би не е чак такова мащабно това получаване на купони, обаче в края на краищата то продължава цялата 2021 г.
Последното, с което не съм съгласен, е, че това подпомагало само тях и затова нямало голям интерес. Това подпомага основно туризма, защото съответният хотел си получава парите по една облекчена процедура – издава се фактурата и съответно се възстановяват на човека средствата.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожа Георгиева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Искам да кажа нещо по повод на първия въпрос – в момента точно в изпълнение на Закона тече промяна, договарят се и се подписват допълнителните споразумения към концесионните договори, които са свързани с това, както е по Закон, и това е взаимен процес на договаряне – удължаване на срока на наема или на концесията срещу променените цени на плажните принадлежности. Но точно в момента това се прави с оглед на това какви бяха резултатите и взаимоотношенията за тази година. Всъщност именно този процес ще покаже в каква степен това бихме могли да го приложим за следващата година. В момента точно това отговорих – че това е в процес на обмисляне и в крайна сметка договаряне между партньорите в този процес, от който ще проличи кой е най-правилният път за следващата 2021 г.
Само една забележка по повод на втория въпрос – няма начин да не си спомняте и да не знаете, че когато се даде възможността да бъдат разходвани тези 210 лв. на човек от първа линия, се даде и възможността приоритетно те да бъдат ползвани в държавните почивни бази. Ако това не може да се осъществи, тогава това да се случва на общо основание във всички останали места за настаняване.
Ние, като Министерство на туризма, нямаме, включително и от бизнеса, обратна информация как това се е случило в местата за настаняване, категоризирани по Закона за туризма – близо 18 000.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Тъй като говорим за ваучерите и аз имам още един въпрос. Още преди четири години една от туристическите асоциации повдигна въпроса: така наречените 60 лв. – преди това бяха 40, знаете, ваучерите за храна да важат както за храна, така и за почивка. Тогава имах разговор с министъра на финансите, тъй като там не се бъркаше въобще фискът – 60-те лева са 60 лв., никой не му искаше повече – той не възрази. Впоследствие тази тема отшумя.
Тази тема обаче отново се повдигна преди около седмица-две на Тристранния съвет, където предложението на работодателите вече е да не са 60 лв., а да са 100 лв., и те да бъдат за храна и почивка.
Какво е мнението на Министерството на финансите по този повод, ако имате въобще някакво становище, защото това тепърва ще влезе в писмен вид?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: По отношение разширяването ваучерите само за храна или да са за храна и за почивка – не съществува фискален проблем. Фискален проблем съществува при вдигането на размера, тъй като в момента разчетите са направени при 60 лв.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, имате думата.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Може ли в тази връзка нещо и аз да допълня?
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Може, разбира се.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Това може да стане, само че Вие трябва да започнете да влизате в залата. Ей тук които сте, ако бяхте влезли днес, щеше да има кворум – можеше да ги гледаме…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Господин Симеонов, отнемам Ви думата – тук аз съм председател.
Господин Бойчев, заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, искам да поздравя правителството за представения бюджет, защото мисля, че в тази ситуация е един от най-добрите бюджети, които се представят, от гледна точка на това, че като изкараме разходите за подпомагане в кризата, виждаме, че сме с един от най-ниските дефицити в сравнение с европейските страни.
Към Министерството на икономиката вече има доста програми, които работиха, за подпомагане на бизнеса. Пожеланието ми е: направете си анализа – тези програми да могат по-бързо да се администрират, защото според мен в началото администрирането малко беше се позабавило, но мисля, че се навакса, за да стигат по-бързо парите до реалния бизнес, когато са нужни.
Основните ми въпроси са към Министерството на туризма. Първо, поздравления за това, че сте успели да вдигнете парите за реклама, които, доколкото виждам, са увеличени с около 5 млн. лв. – поздравления.
Според мен тук по-сериозният въпрос е: как ще бъдат изхарчени, защото виждам нещо написано за дигитална реклама, съответно „България на четири сезона“, което не е нищо ново. Базирано на преминалия летен туризъм, имаме загуба в основните пазари – немски, английски, руски, които са ни основните контрагенти. Имаме спад на чартърите приблизително на около 80 – 85% – летище Бургас, летище Варна. Съответно българският туризъм, знаем, по малките курортни градове и населени места той оказа своето добро влияние, бих казал, но няма как да запълни дупката в големите туристически комплекси, което е факт.
Въпросът ми е следният: направили ли сте си анализи, предвид загубата на големите пазари, къде да насочим тези пари, защото много е хубаво, че са увеличени, но трябва да се мултиплицират. Туризмът знаем, че е един голям дял от прихода в бюджета на държавата. Имаме ли анализ на съседните държави – кои потенциално могат да ни покрият този дефицит от туризъм? Доколкото чувам и от туроператори, зимният туризъм също ще бъде потърпевш, да не говорим, че отсега задължително трябва да се насочим към предстоящия летен туризъм.
Съответно тези наши съседни пазари свързани ли са с разговори за зелени коридори? Доколкото чувам, сега Румъния – имаме някакви проблеми с вкарване пак на карантина на техни туристи, техни граждани, които ще дойдат в България.
Този анализ направен ли е и накъде ще се насочим както за предстоящия зимен сезон, който вече буквално е пред вратата ни, така и за предстоящия летен сезон, за да можем да компенсираме тези загуби? Защото кризата към този момент е такава, каквато е и не се знае кога ще се промени ситуацията.
За мен е много важно всяка календарна година, ако щете, да се прави анализ на рекламата, защото имаме много неудачни примери. Бих дал един пример: рекламирахме в Индия, в Боливуд – индийци тук не съм видял, но това е друг въпрос. Това ми е единият въпрос.
Вторият ми въпрос е: по тези 35 евро, което според мен е много добра мярка, колко са усвоени, ако имате данни за изминалия летен туризъм? Колко са усвоени като мярка по тази – 35 евро доплащане на седалка?
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Георгиева, предлагам направо да се отговаря – да не трупаме въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Ще започна от втория Ви въпрос, защото ние в момента завършваме, както е според изискванията и на нотификацията от Европейската комисия, прегледа на всички документи, които са подадени за тази година. Общо 17 туроператори са заявили желание – освен желание, са дали и доказателства да им бъдат изплатени тези средства. Към момента, предвид на това, че бяха паднали немалко полети от чартърната програма, порядъкът на сумите, които ще бъдат изплатени на тези 17 туроператори, е между 5 и 6 млн. лв. Бяхме планирали 55 милиона, но очевидно реалността е друга. 17 туроператори в момента – колегите от дирекция „Туристическа политика“ правят преглед на всичките постъпили документи. Изисква се време, но това не е необичайна практика, защото туроператорите, които работят на принцип с трети страни, които до този момент са субсидирали полети, примерно в Турция, знаят, че това е доста тежък процес, защото изисква сериозни доказателства за това да бъдат предоставени тези 35 евро не толкова на седалка, колкото на пристигнал турист в България, ползващ съответните услуги в страната. Но това е порядъкът.
По отношение на рекламата – действително ни се наложи бързо да се преориентираме в рекламната кампания. Министерството на туризма имаше договори за реклама и популяризиране на България на външните пазари, сключени от ръководството на Министерството до юли месец тази година. Изпълняваме, разбира се, договорите, но спрямо параметрите на договорите насочихме усилията си основно за работа със социалните мрежи и такъв ще бъде фокусът за работата ни и през следващата 2021 г. Това са интернет каналите, социалните мрежи, респективно всички модерни форми на реклама на дестинация България.
В изпълнение на ангажимент на вицепремиера – министър Николова, заедно с Асоциацията на екскурзоводите в България бяха направени клипове на малко познати места в страната – те вече са гледани от близо 2 милиона потребители не само в България, а и в Европа. Само в балканските страни са видени от около 1 милион души.
Акцентираме и на работата с инфлуенсъри и журналисти – в края на пό миналата седмица министър Николова се срещна с инфлуенсъри от Германия, пред които бяха представени възможностите на страната не само за морски, но и за други видове туризъм. Една любопитна цифра, че дори през настоящата трудна година за осем месеца германските туристи в страната са били над 113 хиляди – разбира се, малко на фона на това, което беше през 2019 г., но все пак основание да насочим към този много важен за нашата страна пазар усилията си и през следващата година.
А иначе усилията ни са: реклама на страната на вътрешния пазар – действително вътрешният пазар е такъв, че не може по никакъв начин да замени външните пазари. Основен фокус в рекламата към съседните страни и региона и разбира се, доказано основните пазари за страната ни, които много добре се знаят, като Германия, Русия, Украйна, Молдова.
По отношение на анализа – вчера се проведе заседание на Националния съвет по туризъм, с една-единствена точка в дневния ред, а именно – Анализ на рекламните дейности през 2020 г. и приемане на Програмата за национална туристическа реклама през 2021 г. Срещна одобрението на членовете на Националния съвет по туризъм, дадена е възможност на всички тях до 17 ноември да направят допълнения и предложения, така че ние до 20 ноември ще имаме пълна, оформена Национална програма за туристическа реклама за 2021 г., която ще бъде пред погледа на всички, публикувана на институционалния сайт.
В тази връзка искам да кажа, че фокус в годишната реклама ще бъдат специализираните видове туризъм, ни най-малко обаче за сметка на известните зимен и летен туризъм.
По отношение на изложенията – и при тях се налага дигиталният начин на провеждането им. Вече има по този начин оповестени, освен голямото туристическо изложение в Лондон, което би следвало да се проведе следващата седмица онлайн. По този начин ще се проведе и голямото туристическо изложение в Германия. Въобще ориентацията е към подобен начин на комуникация.
Не мога да кажа, че лично аз съм фен на този начин на комуникация, но очевидно действителността налага да се търсят такива начини и респективно да бъдат използвани по-продуктивно.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Димитър Данчев.
ДИМИТЪР ДАНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости, госпожи и господа заместник-министри! Първо ще се присъединя към онова, което често нашият председател на Комисията, когато коментираме бюджета за предстоящата година, казва, и то е, че няма как да направим ясна оценка какво се предлага в следващия бюджет, без да имаме отчет на това, което е изпълнено с бюджета за настоящата година. Самият факт – тези въпроси, които чух от колегите тук, потвърждават онова, което казвам, защото виждаме, че те са свързани с изпълнението на мерки, които са били в рамките на актуализацията на бюджета, която направихме през пролетта в Народното събрание, и в рамките на това, което е правено в двете министерства през този период.
И в този смисъл – присъединявам се и към онова, което каза господин Симеонов – да не се баламосваме взаимно, защото фактите отвън изглеждат ясно и категорично: спад в инвестициите, категорично гигантски спад, по някои изчисления – с 63% на годишна база; спад в икономически растеж; в брутния вътрешен продукт; растяща безработица; нарастване на дефицита, за което говори господин Бойчев, макар и по-малко в сравнение с други страни, но това е притеснителен икономически факт; и растяща задлъжнялост на България като цяло – нарастване на държавния дълг, и то с гигантски размери. Сами по себе си това са – за всеки средно грамотен икономист – сериозни причини да се замислим и да потърсим най-доброто решение за използване на ограничения финансов ресурс в рамките на бюджета, а не просто да пилеем пари, както се вижда, че се предлага в този бюджет.
Всъщност във всички изказвания, които чух до момента, преобладаваха притеснения за това, че мерките, които са предприети от правителството през последните няколко месеца във връзка с преодоляване на последствията от COVID кризата, които в момента безспорно са основният акцент на всеки разговор за икономиката на страната ни, не са достигнали ефективно до фирмите, до бизнеса, който има нужда от тях.
Чухме и онова, което каза господин Бойчев, за скоростта на администрирането на тези мерки. Факт е, че имаше гигантско забавяне, и продължава да има гигантско забавяне както в изплащанията на помощта от 10 хил. лв. за микро- и малките предприятия, така и все още нито лев, доколкото знам, не е изплатен на фирмите, които са средни по размер, от помощта, която очакват те. Когато говорим за подпомагане на един бизнес, изключително важно от гледна точка на адекватността на помощта е и времето, в което идва тази помощ, защото когато бизнесът се закрие, каквито и пари да стигнат до него, като цяло те са безсмислени.
Притеснително е това, че в бюджета за 2021 г., като погледнем за конкретно икономически мерки, които целят запазване на икономическия растеж на страната и стимулирането му, всъщност имаме една-единствена мярка, която може би си струва да отбележим – това са 300-те млн. лв., които са предвидени по Мярката 60/40. Няма обаче анализ докога ще стигнат тези пари и до кого ще стигнат реално, защото няма никакъв анализ кои са най-засегнатите сектори. Ясно е – това, което чуваме за туризма, е тотален крах. От един сектор, който носеше по 13 – 14%, поправете ме, госпожо Георгиева, от брутния вътрешен продукт на страната ни, сега имаме 70 и нагоре процента спад. Няма какво да говорим дали туризмът има нужда от подкрепа.
Въпросът е: имаме ли анализ на най-засегнатите икономически сектори, или целим раздаването на пари на калпак, както се казва, за пореден път и предизборно? Според мен е второто, защото е факт, че голяма част от тези 173 млн. лв., които посочихте, господин Янев, които бяха раздадени по схемата 10 хил. лв. за микро- и малки предприятия, отидоха във фирми, хайде да не се лъжем, да не се баламосваме, които изобщо нямат нужда от тази подкрепа. Защото няма никакъв ефективен начин за контролиране на средства, които се раздават по този начин – нямаме просто посока на средствата, в която те трябва да отидат.
Нямаме никакъв отчет – не чух и дума във Вашето изказване, по отношение на средствата, които бяха отпуснати на Българската банка за развитие. Споменахте нещо за това, че ще бъде преформатирана мярката с 500-те млн. лв., с които беше увеличен капиталът на ББР за отпускане на кредити до 300 хил. лв., с 30% гаранции от страна на Банката към търговските банки за малкия и среден бизнес.
Сега чуваме, че в тази мярка ще бъдат включени и големите предприятия – явно, че там има останали доста средства, които не са стигнали до малките и средни предприятия. А всъщност, ако трябва да бъдем честни, най-засегнати, с най-малко буфери, които са за отстояване в такава кризисна ситуация, в която изпаднахме заради COVID, са малките и средните предприятия. Очевидно пари до тях не стигат. Някой трябва да отговори: защо тези пари не стигат – лошо ли е администрирането, лоша ли е мярката, или няма интерес? Просто фирмите затварят.
Взема се нов дълг – няма нито дума в проекта на бюджет на Министерството на икономиката за това по какъв начин този дълг ще стимулира икономическия растеж на страната. Къде отиват тези пари? Ще отидат ли те за създаване на по-добри икономически условия за развитие на бизнеса и оттам на заетостта в страната и подпомагането на доходите на хората, или те просто ще отидат, за да бъдат купени буквално следващите избори? Този въпрос седи със страшна сила и навън хората си го задават всеки ден.
Бих искал да обърна внимание на това, че по критериите на Международния валутен фонд, понеже говорим и за натрупване на нов дефицит, на нов дълг, мерките, които се вземат за преодоляване на последствията от COVID, би следвало да бъдат категорично таргетирани, повтарям, към онези, които са най-засегнати. И разбира се, трябва да бъдат обвързани с реформи.
Тук например, като говоря за реформи, Народното събрание прие един Закон за публичните предприятия, който имаше за цел да реформира начина, по който се управляват публичните предприятия. Не чух нито дума от това, което разказа господин Янев, да включва информация за огромните средства, които бяха налети в няколко държавни предприятия от системата на Министерството на икономиката, като „Монтажи“ и другото предприятие – „Язовири и каскади“, това, което касае ремонта на язовирите. (Реплика от заместник-министър Стамен Янев при изключени микрофони: „Предприятие „Управление и стопанисване на язовирите“.)
Ако може, да ни дадете малко информация и за това какво се случва там, всъщност какво се случва с управлението на държавните предприятия.
Мисля си, че пред нас седят много сериозни проблеми и не бива да ги замитаме под масата. Категорично в Бюджет 2021 и в актуализацията на бюджета за 2020 г. икономиката е оставена на заден план и смятам, че това ще има тежки последствия в следващите години.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Въпросът Ви към кого е? Към господин Янев.
Вие ли искате думата първо?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря.
Не съм съгласна с изказването, че е налице „гигантска задлъжнялост“. С актуализацията, която имаме за 2020 г., и дълга, който очакваме да бъде 25,3% от брутния вътрешен продукт, България е далеч под 60-процентния критерий, първо. И второ, сме на второ място сред държавите членки по най-нисък дълг. Единствена преди нас е Естония. С дълга, който ще се поеме, предвидено за 2021 г., отново ще запазим второто си място. Евентуално ако другите държави не вземат дълг, но това е невъзможно, защото и техните бюджети са на дефицити, не бихме паднали под трето място по най-нисък дълг през 2022-ра и 2023 г. Единствено ни е близък дългът – под нас в момента е Люксембург, Чехия вече е с много висок дълг, така че няма как тя да ни изпревари и да стане на трето място. Така че ние ще бъдем в първата тройка на държавите по най-нисък дълг.
Дългът и през 2020 г., и в 2021 г., и тъй като бюджетът е на дефицит, което е допустимо във връзка с дерогацията на Пакта за стабилност и растеж – дефицитни са бюджетите на всички държави, ние сме с един от най-ниските дефицити – отново сме в първата тройка, няма как този дефицит да не бъде финансиран с дълг.
По отношение, че единствено 300-те милиона в Бюджет 2021 г. са за подкрепа на бизнеса, също не съм съгласна, защото бизнесът е подкрепен и чрез данъчни облекчения, намалените ставки за ДДС. Загубата за приходи – те се отчитат около 240 млн. лв. Освен това са разчетени средства за активна политика на пазара на труда, които възлизат на 83 млн. лв., където ще се извършва преквалификация на работната сила във връзка с нивото на безработица, за да може да бъде подкрепен отново бизнесът с подготвена работна ръка.
Има предвидена финансова подкрепа за българските творци и артисти в бюджета на Министерството на културата. Еднократната помощ, която госпожа Георгиева спомена – за ползването на туристическата услуга.
Държавната субсидия за туроператорите в размер на 35 евро.
Има предвидена субсидия и финансови стимули за филмовата индустрия в размер на 25 млн. лв.
Бюджетът за туристическата реклама възлиза на около 20 млн. лв.
Има предвидени средства за капиталови, за строеж на детски градини, за саниране на студентските общежития, за ремонт на училища, за пътно строителство.
Значителен ресурс по оперативните програми също се преструктурира с цел подкрепа на бизнеса.
През Българската банка за развитие също се подкрепя бизнесът. През 2020 г. знаете, че 1 милиард беше гласуван в актуализацията през април месец за Схемата 60/40. От тях очакваното изпълнение е 700 млн. лв. – да възлезе касовият разход, който ще се реализира през 2020 г.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Преди да дам думата на Стамен Янев, искам само да Ви напомня, че миналата седмица трябваше да изслушаме министъра по всички тези въпроси в блицконтрола. Той е в карантина, но се разбрахме с него – ангажиментът му не отпада.
Много накратко ще помоля, господин Янев, защото по голяма част от въпросите трябва министърът да отговаря.
Имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СТАМЕН ЯНЕВ: Като негов заместник, ще се постарая да запълня тази липса, доколкото ми е възможно.
Инвестиции. 2019 г. – Агенцията за инвестиции има 31 сертифицирани проекта за цялата година на обща стойност 420 милиона, с потенциал за 2900 нови работни места. Към настоящия момент сме сертифицирали 23, но общата стойност е 720 милиона. Това показва ръст приблизително 50%.
ББР. Програмата е за гарантиране на кредити към малки и средни предприятия, сега ще включим и големите предприятия. Всеки един пострада в тази криза – разбира се, малкият бизнес е основно пострадал, тъй като все пак това е по-голямата част от икономическите оператори. Всички мерки са насочени към тях като цяло – няма една мярка по Оперативната програма за големи предприятия, които също искат да има някаква програма.
За следващата година бих казал, че по Оперативната програма ще влязат отново в българската икономика 393 млн. лв., също допълнителни средства.
По отношение на държавните предприятия. Всички предприятия ще преминат през процедурата на смяна или утвърждаване на мениджмънт, през конкурси, така че там също работим активно – това ще е свързано и с предлагане на някаква определена бизнес стратегия за следващите години, които да подобрят състоянието на държавните предприятия.
По отношение на Предприятието за язовирите – бих казал, че общият бюджет е 21 милиона. От тях над 10 милиона отиват в Столична община по отношение подпомагане на връзката за Перник, най-общо да го кажа. Но и част от ремонта на… (Реплики при изключени микрофони.) Това е преструктуриране на бюджетни средства, свързани с това да запазим и действително да обърнем внимание на застрашените, рефлектиращи върху националната сигурност язовири. Така че и тази връзка е била във връзка с това да обезпечим вода за Перник. Сама по себе си дейността на това Предприятие – да ремонтира, да предпазва и да съхрани водното богатство. В такава връзка е тази вътрешна трансформация на бюджетни кредити.
Бих казал – покриваме всичко това като периметър от страна на Министерството на икономиката и съответно считаме, че сме постигнали за краткото време на новото ръководство и по-бързото администриране на Оперативната програма, и достигането на средствата, и покриването на проблемите, свързани с държавните предприятия, както и фокусиране върху това да работят всички схеми, които са представени от ББР.
Благодаря. Надявам се да бях кратък.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, имате думата.
Заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Ще бъда също кратък. Направи ми впечатление в бюджета, че вноската на България в общия бюджет на Европейския съюз – 1 млрд. 460 млн. лв., е два пъти по-голяма, отколкото постъпилите средства, които са в „ІІІ.1.4.1.5.“, което не е така. Това би дало примерно повод на колегите от опозицията да кажат „гигантска“ загуба на България от това, че е в Европейския съюз, а не е така.
Там би трябвало да го изясните. Това ми е единият въпрос. Не е въпрос, а забележка.
Вторият, искам да попитам: каква е разликата между държавното обществено осигуряване в стария бюджет и в новия, защото виждам едни много близки цифри, което ме учудва? Което е добре, ако е така.
И третото, последното. Във Вашия доклад споменавате за земеделски производители и тютюнопроизводители – един анахронизъм, останал от управлението, когато ДПС имаше министър на земеделието. Това да го премахнете, защото тютюнопроизводителите са абсолютно равностойни земеделски производители. Това се пише навсякъде из бюджета.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Госпожо Заместник-министър, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Първо да започна от бюджета на държавното обществено осигуряване. Ако може, да уточним каква точно разлика – там имаме увеличение с…
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Миналата година колко е бил и сега колко е – такъв ми беше въпросът.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Там имаме увеличение в разходите – около 840 милиона, за целогодишно прилагане на индексацията от 1 юни от 6,7% – от 1 юли тази година, и за половин година индексацията, която е предвидена от 1 юли в размер на 5% през 2021 г.
Отделно имаме 474 милиона, предвидени допълнително, които са за увеличение на минималния размер на пенсията от 250 на 300 лв.
Отделно имаме към 315 милиона повече, които са средствата, предвидени за предоставяне на 50 лв. на всички пенсионери през първите три месеца. Определено има разлика, и то доста допълнителни средства са предоставени.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, предлагам едно последно изказване и да преминем към гласуване.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря, господин Председател.
То няма да е изказване – исках да взема думата като процедура, за да Ви предложа да се ориентираме към приключване на този дебат, защото в момента тук не се казва абсолютно нищо конкретно. Поставяме въпрос – Министерството на туризма: тези 19 и колко милиона за реклама как са разпределени – външна, вътрешна, в какви проценти и така нататък, не е ясно. Концесионерите, плажовете – ще се намаляват ли договорите за следващата година, не е ясно.
Министерството на икономиката. През 2018 г. отпуснахме на това предприятие 500 милиона – гласувахме тук, за язовирите. След това още 15 милиона беше – през август, отпускарските месеци. Досега, доколкото знам, няма направена нито една язовирна стена. Къде са парите – не е ясно.
Министерството на финансите ни обяснява, че сме на второ или трето място по външен дълг в целия Европейски съюз, но как ще се харчат парите – рационално, не-рационално, какъв ще е приносът за икономиката и така нататък, не е ясно.
Затова предлагам, след като не е ясно, да подложите бюджета на гласуване…
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, предлагам действително да приключим с дебата, защото ще оставим политическия дебат за залата.
Искам само да уведомя двамата заместник-министри на икономиката и на финансите – днес подписах писма до Вашите титуляри, защото, след като нашата Комисия не разреши по темата ERM II и Закона за публичните предприятия да изваждаме предприятия от списъка, те вкарват през Закона за железопътния транспорт изваждане на три предприятия. Ние не сме водещи, тоест не можем да попречим. И едното, и другото министерство, и всички ние казваме, че това е успех – ERM II. Знаете, че едно от основните условия бяха публичните предприятия. Приехме го, заваляха предложения – не беше тото, не бяха конни бази, не бяха радиоактивни отпадъци и какво ли не. Видяха, че оттук не минават нещата и отидоха в Транспортната комисия.
Днес съм пратил писмо и до двамата Ви титуляри – да вземете становища. Най-странното е, че това е решение на Министерския съвет, а не е предложение на депутати този път.
Предлагам гласуване по точка първа от дневния ред:
Първо, по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г., с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 0, „против“ – 0 и „въздържали се“ – 19 народни представители.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2021 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и чл. 2 не е приет за първо четене.
Второ, по Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2021 г., със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 12, „против“ – 7 и „въздържали се“ – няма.
Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2021 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и чл. 2 е приет за първо четене.
Благодаря Ви.
Бюджетът е приет в нашата Комисия.

Преминаваме към втора точка от дневния ред: Представяне, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 002-01-57, внесен от Министерския съвет на 27 октомври 2020 г. -- за първо гласуване.
Много добре знаете, че това не е един закон – Закона за ДДС, тази практика се наложи преди седем-осем години. Тогава, си спомняте, гледахме всички така наречени данъчни закони по един цял ден. От преди няколко години Министерството на финансите всичко вкарват в един закон за ДДС, където е и Законът за ДДС, и за акцизите, и за счетоводството, и за корпоративното подоходно облагане, и за данъците върху доходите на физическите лица, и каквото се сетите.
Госпожо Заместник-министър, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, както господин председателят уточни, се правят промени не само в Закона за ДДС, а се предлагат промени и в Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъците върху доходите на физическите лица и Закона за местните данъци и такси. Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност въвежда в националното законодателство разпоредбите на Директива 2017/2455 и Директива 2019/1995, приложими за трансгранична електронна търговия между данъчно задължени и данъчно незадължени лица. Всички държави членки трябва да въведат изискванията на директивите най-късно до 30 юни 2021 г., като въведат правила за вътрешнообщностни дистанционни продажби на стоки, за дистанционни продажби на стоки внасяни от трети страни или територии, за вътрешни дистанционни продажби, за доставки, улеснявани от лице, което управлява електронен интерфейс.
Освен това в Закона за данък върху добавената стойност се предлагат промени, отнасящи се до софтуерите за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО). Предвид факта, че много голям брой търговци са привели използваните от тях софтуери в съответствие с нормативните изисквания на Закона и Наредба N-18, направили са инвестиции и използват тези софтуери в търговските си обекти, се предлага мярката, свързана с използването на СУПТО, да бъде запазена, но като доброволна мярка и като възможност за избор на търговеца, а не като задължение.
Едновременно с това при доброволното използване на продукта СУПТО, както и за стимулиране на неговото използване, са предвидени облекчения и стимули за ползващите софтуера търговци, като възможност за ускорено възстановяване на ДДС, неналагане на принудителна административна мярка „запечатване на търговския обект“ при първо нарушение за неиздаване на фискален бон, както и ускорена амортизация на софтуера и хардуера, на който е инсталиран.
Промените в Закона за акцизите и данъчните складове са с цел намаляване на административната тежест за икономическите оператори, както и промени от правно-технически характер.
Промените в Закона за корпоративното подоходно облагане. Предлага се удължаване до 31 декември 2023 г. на срока на действие на действащото данъчно облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната, в случаите на минимална помощ.
Предлага се и след решение на Европейската комисия удължаване на данъчното облекчение в случаите на помощ за регионално развитие до 31 декември 2021 г., както и удължаване на срока за извършване на инвестиция на преотстъпения данък при прилагане на държавната помощ за земеделски стопани.
Предлага се промяна в срока за деклариране и внасяне на годишните данъци по реда на ЗКПО от 31 март на 30 юни, като се въвежда и начална дата 1 март.
В тази връзка и с цел синхронизация на разпоредбите в Закона се предлагат и промени, свързани с авансовото облагане с корпоративен данък, така че съответните разпоредби да са съвместими с новия срок за деклариране и плащане на годишния корпоративен данък.
Предлага се да се изравни данъчното третиране за срок от пет години на доходите от лихви, от облигации и други дългови ценни книжа и на доходите от разпореждане с финансови инструменти, които са търгувани на регулиран пазар, със същите, които са търгувани на пазари за растеж.
Промените в ЗДДФЛ. Предложена е промяна във връзка с по-ясни правила, касаещи задължението на физическите лица да издават документи, когато извършват стопанска дейност или получават доходи от наем. Предлага се към разпоредбите, регламентиращи данъчните облекчения, свързани с доходите на физическите лица от разпореждане с финансови инструменти и с доходите от лихви от облигации или други дългови ценни книжа, търгувани на регулиран пазар, да се добавят за период от пет години и същите сделки, които се търгуват на пазара за растеж.
Предлага се за лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, включително едноличен търговец или физически лица, регистрирани като земеделски стопани, избрали доходът от стопанската им дейност да се облага с данък върху годишната данъчна основа, да подават годишна данъчна декларация за доходите си от стопанска дейност в периода от 1 март до 30 юни.
Промените в ЗМДТ. Предлага се за целите на данъка върху недвижимите имоти да отпадне изискването за представяне на предвиденото в Закона удостоверение по Закона за кадастъра и имотния регистър, свързано с установяване завършването на сграда или част от нея.
Предлага се данък при придобиване на моторни превозни средства да не се дължи и при прекратена регистрация на основание износ или тотална щета.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата.
Господин Проданов, заповядайте.
ХРИСТО ПРОДАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Господин Председател, в началото, като започнахме обсъждането на втора точка, обърнахте внимание на порочната практика, по която в един закон се разглеждат шест-седем други данъчни. Това ни поставя в позиция, в която има неща, които подкрепяме, като например Директивата за електронната търговия, въпросите с удължаване на срокове за данъчните декларации, данъците и така нататък. Но има и неща, които не подкрепяме и не сме ги подкрепяли последователно, примерно стана въпрос за СУПТО. Знаете колко пъти се опита правителството да предложи тази система СУПТО. Задължи в началото доста от търговците да я внедрят, похарчиха доста пари, след което под натиска се отказвате от това и да се заметат неприятностите и следите. Сега се предлага някакво ограничение, което според нас не е редно. Поради тази причина ние ще се въздържим на първо четене.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Други колеги?
Заповядайте.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Благодаря, господин Председател.
Законът за ДДС във връзка с промените, които са свързани с него в останалите данъчни закони – аз имам конкретен въпрос: прави ми впечатление това, че СУПТО ще се ползва като 100% –100% че могат да ползват като облекчение амортизационната норма за годината, в която е закупен софтуерът. За мен възниква въпросът, тъй като са описани мобилни телефони: мобилни телефони могат ли да бъдат периферия или устройство, на което да е качен СУПТО? Това ми е първият въпрос, чисто технически.
Другото, което ми направи впечатление, е при определяне на авансовия данък по Закона за корпоративното подоходно облагане – Вие променяте авансовия данък, тъй като досега действащият текст е: авансовите вноски се определят на база печалбата от предходните години, Вие измествате с една година преди – така е записано. Предходната година се заменя с годината преди предходната. Тоест като база ще бъде пò предната година за определяне на авансовия данък.
Каква е идеята и логиката на Министерството да бъде въведено?
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Кой ще отговаря?
Госпожо Петкова, заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА (директор на Дирекция „Данъчна политика“): По принцип знаете, че досега срокът за подаване на годишната декларация беше 31 март и съответно авансовите вноски за януари, февруари и март, включително и авансовата за първо тримесечие се декларираха и внасяха до 15 април. Предвид, че се предвижда удължаване на срока за подаване на годишната декларация до 30 юни и за да не остане бюджетът без средства, все пак трябва да има някаква база, но се запазва базата за определяне на авансовите вноски за съответната година като прогнозна печалба.
АДЛЕН ШЕВКЕД: Аз се извинявам, че Ви прекъсвам – това ми е ясно. Нали разбирате, че 2021-ва ще ползва като база 2019-а, авансовите вноски ще са добри, защото 2019-а беше добра като финансова година и за фирмите, и за държавата?! Но 2022-ра, и това не е предвидено във Вашата бюджетна прогноза, ако трябва да се върнем към бюджета на държавата, въпреки че го гласувахме, Вие очаквате през 2022-ра ръст на данъчните приходи, а знаем, че косвените данъци са основните, с които се финансира бюджетът – не разчитаме. Авансовите вноски ще бъдат определени на база 2020 г., която няма да е толкова добра като печалби на бизнеса. Съответно приходите и тези прогнози, които са направени за периода 2021 – 2023 г., не са реални, които ни давате в момента. Нали ме разбирате?
Ясна ми е самата терминология и технология – кога трябва да се декларира, но остане ли този текст по-нататък да важи, ако това е един от текстовете, който е за преодоляването на COVID ситуацията, и да ползваме като база за авансовите вноски 2019 г. за внасянето на авансовите вноски през 2021-ва, окей, но този текст, ако продължава да върви във времето, 2022-ра няма да е добра за фиска.
Благодаря.
ПРЕДС. ПЕТЪР КЪНЕВ: Отговор ще има ли? (Реплика от госпожа Людмила Петкова при изключени микрофони: „Само за секунда“.)
Проверете си законопроекта.
Колеги, имате ли други въпроси? Няма.
Да преминем към гласуване, а госпожа Шевкед ще остане с Людмила Петкова да си уточнят въпроса.
Колеги, моля да гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 002-01-57, внесен от Министерския съвет.
Моля, който е „за“ да гласува.
Гласували: „за“ – 12, „против“ – 2 и „въздържали се“ – 5.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност е приет за първо четене.

Втора точка е приета. Законът за ДДС е утвърден от нашата комисия.

По точка „Разни“ нямам съобщения. Най-вероятно другата сряда е планирано бюджетът да влезе в залата, което означава, че в сряда е малко вероятно да имаме заседание.
Колеги, благодаря Ви за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 12.30 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
И ТУРИЗЪМ:

Петър Кънев






Стенограф:
Райна Зарева