1. Разглеждане, обсъждане и приемане на Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, № 754-01-8, внесен от Делян Александров Добрев и група народни представители.
2. Разглеждане, обсъждане и приемане на Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2016 г., № 720-00-1, внесен от Комисията за енергийно и водно регулиране на 24 април 2017 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика




П Р О Т О К О Л
№

На 25 май 2017 г. се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане, обсъждане и приемане на Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, № 754-01-8, внесен от Делян Александров Добрев и група народни представители.
2. Разглеждане, обсъждане и приемане на Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2016 г., № 720-00-1, внесен от Комисията за енергийно и водно регулиране на 24 април 2017 г.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетиката, и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 12,02 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Делян Добрев.

* * *

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Добър ден на всички, добре дошли! Днешният дневен ред:
1. Разглеждане, обсъждане и приемане на Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, № 754-01-8, внесен от Делян Александров Добрев и група народни представители.
2. Разглеждане, обсъждане и приемане на Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2016 г., № 720 00 1, внесен от Комисията за енергийно и водно регулиране на 24 април 2017 г.
Присъстващи от Министерство на енергетиката – господин Жечо Станков – заместник-министър, господин Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“; Комисия за енергийно и водно регулиране – господин Иван Иванов – председател, госпожа Евгения Харитонова – член, госпожа Росица Тоткова – главен секретар, господин Пламен Младеновски – директор на дирекция „Електро и топлоенергия“, госпожа Елена Маринова – директор на дирекция „Правна“, господин Ивайло Касчиев – директор на дирекция „ВиК“.
Подлагам на гласуване дневния ред. Който е „за“, моля да гласува.
Дневният ред е приет единодушно.

По точка първа от дневния ред:
РАЗГЛЕЖДАНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА № 754-01-8, ВНЕСЕН ОТ ДЕЛЯН АЛЕКСАНДРОВ ДОБРЕВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Колеги, законопроекта го имате пред себе си, разгледали сте го, става въпрос за проблема, който се опитваме да решим още на заседанието през миналата седмица, и да не губим време беше внесен в същия ден. Ще помоля за становища, първо е Министерство на енергетиката.
ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, Министерството на енергетиката подкрепя Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката и изразява становище, че предвидените допълнения в Закона за енергетиката създават възможност за недопускане увеличаването и изкупуване на количества енергия от когенерации, използващи топлинната енергия за производството на растителни и земеделски продукции извън определените критерии. Знаете, че ако се увеличи количеството на тази енергия, която се изкупува от НЕК, това би се отразило пряко и на такса задължение към обществото, така че ние подкрепяме Законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
Господин Иванов – Комисията по енергийно и водно регулиране.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Със свое решение от 23 май тази година, Комисията за енергийно и водно регулиране адресира към Вас писмо, в което заявяваме, че допълнението на Закона за енергетиката, както е предложено от група народни представители с проект на изменение на Закона от 18 май тази година, е обосновано. Искам единствено да допълня, че това допълнение към Закона произтича от разписаното в чл. 33 задължение за определяне на преференциални цени за продажба на електрическа енергия, която е произведена по високоефективен способ от когенеративните централи.
В ал. 4 на чл. 30 се разписват случки, когато Комисията не определя регулирани цени нито на топлинната, нито на високоефективната електроенергия, произведена по комбиниран начин. Тези случаи са описани с два количествени показателя, а те са: в рамките на последните предходни три години поне за една от трите години общия обем на годишните приходи на съответната централа и енергийно дружество да бъдат над 5 млн. лв., а от друга страна, приходите в рамките на съответна година от продажба на високоефективна електроенергия да бъдат не повече от 35% от общите приходи. От тази норма на ал. 4 са изведени изключения по неприлагане на нормата на ал. 4. Това е, когато произведената топлинна енергия се използва за производство на растителна земеделска продукция, както и се използва в снабдяването с топлинна енергия на битови потребители, докато при снабдяването с топлинна енергия на битови потребители случаят е пределно ясен. С тази поправка, която ни беше изпратена за становище, и подписана от група народни представители, се въвежда както при прилагането на ал. 4, така вече и при изключения от нея количествен критерий, че не трябва произведената топлинна енергия да е по-малко от 70% и да бъде използвана за производство на растителна земеделска продукция. Може би възниква въпросът защо не е 100%. Защото винаги трябва да се даде възможност подобни енергийни дружества, които предоставят топлинна енергия за производство на растителна земеделска продукция, да имат възможност да захранят с топлинна енергия съпътстващите помещения в близост до съответните оранжерии и са свързани с отопление на помещения – стопански, или пък там, където пребивават и живеят работещите в съответна оранжерия.
С изложените съображения, господин Председател, Комисията за енергийно и водно регулиране подкрепя направеното предложение за изменение на ал. 4 на чл. 30 и считаме, че по този начин се създава бариера, за да се злоупотреби с разпоредбите на Закона, което винаги може да се случи, и което по този начин ще бъде предотвратено. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
Колегите народни представители?
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, уважаеми колеги! Аз имам към Вас един въпрос, цух за 70-те процента: как ги аргументирате? Все пак си мисля, че това е един относително нисък процент, относително нисък процент, защото, когато говорим за високотехнологично производство на топлинна енергия, би трябвало наистина да имаме и по правилата 100% от топлинната енергия, да бъде използвана, за да може да се признае, че е високотехнологична и да може да се изкупува електроенергията на преференциални цени. Такъв е смисълът на високотехнологичното производство, комбинирано производство.
В тази връзка си мисля, че ако една система, която е направена за производство на топлинна енергия, комбинирана заедно с електроенергия, има над 15% загуби по схемата, вече не можем да говорим за нищо високотехнологично и Ви питам: какво бихте помислили, как би се отразило едно такова нещо като промяна на процента на 85%? Да, добре– 15% може да бъдат за собствени нужди и за каквото и да било друго, но те не са топлофикационни дружества, за да отопляват нещо повече освен собствените си оранжерии. Затова помислете и искам наистина да ми дадете един аргументиран отговор – защо да са 70, което отваря все пак малко по-широко вратата, а не 85, което би било едно нормално приемане на 1%, който съответства и на висока технология, и на нормални технологични загуби, дори там да кажем, че ще има два-три кабинета, които ще се отоплят с тази енергия. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Ерменков, както тези 70%, така и заложените и други два количествени показателя, петте милиона лева и 35%, което е записано в същата ал. 4, са, бих казал, емпирични стойности. Комисията действително изхождаше, когато сега изразих това становище, изхожда от съображението, че тази топлинна енергия най-често се използва в студените зимни и ранни пролетни месеци, когато освен за отопляване на съответните оранжерии е необходима и енергия за съпътстващите дейности около оранжерията, включително за отопляване на помещенията, които може да са складови помещения, може да са и помещения, в които живеят работещите в оранжериите. Но може би Вие имате право, че тези 70% могат да бъдат увеличени.
Считам, че както производителите на такава енергия ще се съобразят с решението на Народното събрание, по същия начин и регулаторът ще го изпълни. Когато казваме 70%, бъдете сигурни, че това почти практически – аз не мога в момента да дам съвсем точни сведения, обхваща сега действащите оранжерии и в рамките може би на 20-ина процента те да имат използване на топлинна енергия за спомагателни дейности. Но поне ще се затвори вратата на такива енергийни дружества, които искат да използват между 5 и 10% от произведената топлинна енергия за отопление на оранжерийни плоскости, а в същото време да се възползват от правото да им се произведат останалите 90% произведена топлинна енергия, за да може със съответни коефициенти да се изчисли високоефективната електрическа енергия и за тях вратата ще бъде затворена.
Но, отново повтарям, тъй като това е емпирична изведена стойност – 70%, аз не бих възразил тя да бъде повишена. Може би 80% би бил един разумен компромис, не може да се постави 100%, защото ако са 100% то би трябвало всичките оранжерии да бъдат затворени в страната. Това ще бъде катастрофално за един отрасъл, който е необходим както за населението вътре в страната, така и за износа. Винаги има някакъв процент, който се използва за спомагателни дейности. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Оформя се консенсус около 80%, както виждам.
Господин Аталай, след това – господин Генов.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз и на предишното заседание реагирах така, че обсъждаме нещо, без да сме получили документите и ето вече е пред нас и в момента слушам господин Иванов.
В чл. 30, ал. 4, ако общите годишни приходи са над 5 млн. лв. и приходите им на тези предприятия не надвишават 35 на сто от общите годишни приходи от продажба на електрическа енергия, Вие не определяте цените, не влизате там. Нали така?
ИВАН ИВАНОВ: Да, да.
РАМАДАН АТАЛАЙ: В текста така пише, нищо по-различно не съм Ви казал от това, което правите в момента. И сега изведнъж казвате, че имате проблеми с производството на топлинна енергия в оранжерийни производства, където произведената 100% топлинна енергия – те Ви я представят като произведена електрическа енергия и Вие им плащате 100% преференциална цена на електрическата енергия.
И предишния път и сега Ви питам: защо 70% и още повече защо и 80%? Ако искаме да сме полезни на обществото, разбира се, и на бизнеса, би трябвало да имаме точен уред, който да ни каже колко от тази енергия, е високоефективна и тогава да купим. Тя може да е 30%. Защо да не му платим на този човек 30-те процента, които ги ползва!? Защо непременно трябва да чакаме да надмине 70, или както той казва 80% или 100%? Това ми беше мисълта предишния път и сега Ви казвам: гледайки тавана досега не сме били прави, че сме допуснали да им плащаме 100% всичко това, което са произвели като електрическа енергия, и изведнъж решаваме, че 70% ще им стигне. Аз пък Ви казвам, че ако 40% от високоефективната енергия, която е произведена, искам да я платим, а и 40-те процента. Това е проблемът според мен.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, ако може аз да Ви отговоря, защото аз съм вносител. В случая притеснението на регулатора е, че така записан от законодателя текст не прецизира никакви проценти, тоест сега текста не казва 100%. Ние го разбираме като 100% от произведената топлинна енергия, но това е наше разбиране. Регулаторът смята, че може да се тълкува и 100% и 1%, защото се казва произведената, но не се казва цялата произведена топлинна енергия или не по-малко от 70 – 80%, колкото решим процента.
Ние се опитваме да предотвратим случаите, в които ще се използва този неясен текст в Закона, за да се построи един гъбарник или една оранжерия, която ползва един, два или пет процента от топлинната енергия, а претендира за 100% от електроенергията на преференциална цена. Дали ще запишем 70%, или ще запишем 80% – ние решаваме проблема с използването и злоупотребата с този неясен, според регулатора текст. Дали ще е 70%, дали ще е 80%, няма да има възможност никой с един гъбарник, или с една оранжерия да точи стотици или десетки милиони от цената на електроенергията и да задължава регулатора да признае тези разходи. Тоест дебатът дали е 70%, или 80% не е особено важен.
Важният проблем за решаване е да предотвратим случаите, в които с един, два, пет процента топлинна енергия с един гъбарник или с една оранжерия, да се ощетява обществото с много десетки милионни левове.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви, господин Председател.
Вие като си говорите с господин Ерменков не чухте моя въпрос. Господин Иванов го чу много добре, точно и ясно. Бихте ли ми отговорили на този въпрос. Аз не искам да ощетим обществото, но не искам да ощетим и 10% топлинна енергия, която е ползвал човекът, да не му се плати … Нали ме разбрахте?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Аталай, до тази година, до сегашното ценово решение, което Комисията трябва да оповести на 30 юни, реален проблем не съществуваше, защото оранжериите, които в момента в страната функционират, отговаряха на изискванията, заложени в ал. 4.
Това, което обаче научихме от една публично оповестена декларация от четири работодателски организации, е, че две енергийни дружества, които нямат основен предмет на дейност оранжерийно производство, създават не голяма оранжерия и не голям гъбарник, и се стремят да заобикалят Закона чрез използване за оранжерийни цели на 5 до 10% от топлинната енергия да им се признаят останалите 90% топлинна енергия, а и чрез съответните коефициенти на преобразуване да се признае много голямо количество високоефективна електрическа енергия, която се изкупува по високи преференциални цени. Наистина, много голямо количество електрическа енергия.
Това, което Вие запитахте – защо да е 70%, защо да не е например 50% или 45%?, защо да не е точно 5% произведената топлинна енергия или използвана?
ИВАН ГЕНОВ: Аз ще отговаря на този въпрос, ако ми позволите, господин Председател.
РАМАДАН АТАЛАЙ: … ако иска да излъже обществото със 100%. Вие затова сте Комисията и сигурен съм, че можете да наложите да има съответните уреди, ако произвежда 100 единици и ползва 5 единици, да му платите само 5 единици.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, Вие знаете, че една мощност на ТЕЦ е 100 мегавата, а Вие предлагате 10 мегавата да се плащат по високата цена. Вие знаете, че не може да работи на 5 или на 10 мегавата този ТЕЦ, нито може да работи един ден и след това 29 дена да не се отоплява тази оранжерия и аз не виждам никакъв смисъл в това, което предлагате.
Господин Генов.
ИВАН ГЕНОВ: Моето мнение е сходно на неговото, не сме разсъждавали заедно. Каква е целта в момента? Доколкото разбирам тази алинея да подпомага производството на земеделски продукти чрез използване на когенерация. Нали така? Това е целта, която тук е заложена.
ИВАН ИВАНОВ: Целта, за която говорите, е разписана в чл. 33 и там е разписано подпомагането, докато ал. 4 е посветена на изключенията от това.
ИВАН ГЕНОВ: Именно. Това е изключение за производство на растителна земеделска продукция. Нали така? Сега, въпросът е: дали са 70%, дали са 80%, дали са 50%, според мен не по този начин ние ще постигнем целта. Аз съм напълно съгласен с намерението ние да отрежем тези, които се опитват с малки производства да получават големи приходи с малко производство на топлина за земеделска продукция. 100% съм съгласен.
Въпросът е дали по този начин това ще го постигнем. Дали ние контролираме достатъчно добре разходите, които са за тази топлина? Можем ли да ги контролираме? Защото имам информация, че има недоброжелателни производители, които създават разход, и по този начин, без производство си увеличават разхода на топлина и могат да достигнат и до 70%, и до 80%. Каквито ги сложим, ще си намерят схемата. Въпросът е в друго, както и Рамадан каза, и моето мнение е същото. Не е ли по-добре критерият да бъде, да има норматив за разход топлина за декар оранжерия. Казаха ми, че ориентировъчно за 10 декара е един мегават. Нека да бъде прецизиран. Не е ли по-добре този вариант и да се плаща преференциално цената на електроенергия, съответстваща на тази топлина, която отива за обезпечаване на това производство от оранжерията.
Тогава ние ще сме сигурни – нека да бъдат 20%, нека да бъдат 30%, няма значение, но ние плащаме преференциална електроенергия, еквивалентна на топлината, която е изразходвана за тази оранжерия.
ПРЕДС: ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Генов, аз разбрах Вашата логика, но ние не сме Комисия по земеделие.
Нашата първа цел не е да подкрепяме зеленчукопроизводството в оранжерии, колкото и да е хубаво, и то на гърба на цената на електроенергията, и на гърба на всички български потребители е да субсидираме производството на зеленчуци в парници или на гъби, ми се струва несериозно. Има логика в това, което предлагате – на 10 декара да е 1 мегават. Обаче става още по-сложно, защото могат да изградят оранжерия и тя може да е оранжерия без него, обаче да е оранжерия в необходимия размер декари. Вътре в тази оранжерия нищо да не се сее, защото на оранжерийното производство е ясно, че на тези производители, които искат 70 – 80 милиона, да си напишат в сметката за тока, целта не им е да произвеждат зеленчуци. Целта им е да печелят от електроенергията, така че те ще ги направят декарите, ще опънат едни конструкции.
ИВАН ГЕНОВ: Това е въпрос на контрол. Ако смятаме, че можем да контролираме, винаги ще ни излъжат.
ПРЕД. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Генов, пак казвам, Ние не сме земеделска Комисия. Цената на тока в нея не е емпирично заложена да подкрепя зеленчукопроизводството в България и ние се опитваме да намалим разходите в енергетиката, така както го правихме през последните две години. За последните 2 години сме я намалили. Сега се опитват да я увеличат, защото тези 70 - 80 милиона ги нямаше в сметката за тока в последните 2 години. Всеки текст в момента, който приемем, който не е категоричен, ясен, който поставя някакви критерии за декар, или за каквото и да било, създава възможност тези 70, 80 или 60 милиона, колкото са там, да бъдат записани отново в сметката на всички български потребители, което е некоректно.
Има програми, които финансират развитието на оранжерийното зеленчукопроизводството в България. По Програмата за развитие на селските райони всеки може да си изгради, субсидиран от Европейския съюз, каквато си иска инсталация за отопление на въпросните оранжерии. Защо трябва ние да позволяваме съществуващи ТЕЦ да ни мамят с разни схеми за оранжерии, гъбарници или каквото и да било друго?
ИВАН ГЕНОВ: Аз не оставам с впечатлението, че моето предложение е, за да позволяваме да ни мамят, а напротив – да бъдем прецизни в контрола. И това, което казвате, че могат да ни излъжат, ами тези 70 – 80%, каква е разликата? Пак могат да направят една такава оранжерия, за която говорите, и по същия начин да си измислят да си обезпечат разходи за 80% и да си взимат парите. Ако няма контрол, всеки може да ни излъже по всякакъв начин.
ПРЕД. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Нашето предложение не отменя задълженията на контрол от страна на регулатора, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Колеги, аз понеже съм вносител на това предложение още от предишното изменение на Закона за енергетиката, когато имаше опасност оранжериите да ги изключим въобще и да не им дадем възможност да използват високотехнологична… Затова искам да Ви дам пояснение какво сме имали предвид и защо сега го правим.
Когато го бяхме написали в текста, както го предложих – произведената топлинна енергия, ние предполагахме, че става въпрос за 100% от произведената топлинна енергия. И така го и възприемам. Сега, ако някой предложи от Вас 100% да бъде произведената топлинна енергия и да се заплаща, ще го приема като начина, по който съм го предложил на времето. Но в момента се оказва, че има предприятия, които, както и Председателят на Комисията каза, използват повода, слагат една малка оранжерийка и казват – произведената топлинна енергия, няма значение колко е, плащай ми всичката електроенергия, която съм произвел… Понеже за мен 70% са ниско, пак Ви казвам, че за мен 100% е добрият вариант. Но, чухме от Комисията, че има технологични причини, по които тези 100% няма как да бъдат изпълнени в Закона. Затова пледирах и за тяхното експертно мнение, ако може този процент да се вдигне.
Разбирам, че 70% е нещо, което би могло да бъде прието, но 80% е по-добро, отколкото 0%. И е по-лошо от 100%, разбира се, но иначе регулаторът знае най-добре как се определят тези цени. Молбата ми беше, ако може максимално да се вдигне процента – максимално близко до 100. Разбирам, че 80 е числото, дано съм го разбрал правилно.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Веселинов искаше думата.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Председател!
Вашето изказване и изказването на господин Ерменков до голяма степен казаха това, което мислех да кажа. Действително нашата задача е да направим такава формула, която да предотврати една бъдеща злоупотреба. Колегите имат аргументи, които биха могли да ги развият в един проект за промяна между първо и второ четене. За мен настоящият вариант е прост, лесно приложим и това е неговото предимство. В тоя дух ние от „Обединени патриоти“ ще подкрепим настоящия ЗИД и, разбира се, колегите, ако имат съответната мотивировка между първо и второ четене ще мислим, но според мен в простотата е съвършенството. Колкото по-проста е една норма, толкова по-лесно се прав, още повече ние в момента се опитваме да реагираме на един явен опит за измама от две централи.
В този дух това нещо ще свърши работа за този случай. (Реплики).
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Ако обичате, думата в Комисията я давам аз, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател!
Искам да отговоря на опасенията на господин Иван Генов. В рамките на две години по отношение на производството на топлинна и електрическа енергия в когенерациите бяха извършени много съществени промени, и за да се разбере това, ще Ви кажа, че преди две години, когато Комисията встъпи в длъжност НЕК плащаше за високоефективно производство на електрически енергии от когенерации 650 млн. лв. След законови промени и отразени в нашето решение, след първата година се плащаха 520 млн. лв. Това, което в момента пък плащат втората година е 414 млв. лв. Това е намаление с 35% на парите, които НЕК беше задължен да плаща, защото нямаше контрол.
Как се осъществява контрол? Още миналата година всяка когенерация беше снабдена и беше контролирана от ЕСО. Не се контролира от нас, а от ЕСО за количество топлинна и количество електрическа енергия. Данните от измервателните уреди се изпращат в Комисията.
Комисията по своите коефициенти за връзка между произведената топлинна енергия и високоефективна електрическа енергия определяше лимит на всяка една когенерация, до която може да има високоефективно производство и специално оранжериите, които буквално от този месец, нямат нужда от топлинна енергия. Те излизат изобщо от този списък до октомври месец. Осъществява се контрол, вижда се, че не се произвежда топлинна енергия и не им се признава, нула – високоефективна електрическа енергия, защото това, което Вие казахте – няма контрол, не е вярно. Контролът се осъществява, системата функционира, а и преди бяха давани годишни разрешения за количеството топлинна енергия.
И през лятото, когато нямаха нужда от топлинна енергия произвеждаха високоефективна електрическа енергия и топлинната отиваше в атмосферата. Това се прекрати, а от годишни сертификати за производство се мина на тримесечни, а от 1 януари 2016 г. са месечни сертификати и всеки месец Комисията определя количеството високоефективна електроенергия, която може да произведе всяка една когенерации, и по такъв начин се осъществява един много добър контрол. По думите на Иван Йотов навсякъде при когенерациите има вече тези измервателни уреди, които контролират този процес, а и при нас постъпват данните, които ЕСО ни ги подава.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Иванов. Смятам, че изслушахме всички гледни точки и предлагам да преминем към гласуване.
Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател, аз смятам, че този разговор беше полезен и се опитахме да прецизираме…
Таско, днес ти много си активен, снощи жена ти не ти е дала думата? Слушай малко. (Реплики)…
Колеги, това което каза господин Иванов, е факт: стриктният контрол наистина довежда до намаляване на разходите. Не си мислете, че тук има народни представители, които не искат да се контролира произведената високоефективна електрическа енергия, която би трябвало да се плати. Но след всичко това, което казахме, ние искахме едно прецизиране. Лимитите, които ги пускате Вие господин Иванов, не е казано дори да е декември месец, произведената топлинна енергия и електрическата енергия за производството на топлинна енергия е точно толкова, колкото е необходимо за оранжериите.
Затова колегата Иван Генов и аз казахме – да прецизираме така нещата, че да се плаща точно това, което е произведено като високоефективна електроенергия и нищо повече, защото с този текст, господин Иванов, ние не го правим в момента. Затова беше и нашият общ дебат.
А въпросът, дали трябва да подпомогнем Земеделската комисия, или да се ползват техните си субсидии, които си имат, и въпросът напълно може да бъде решен, само го предложете от ГЕРБ и кажете, че високоефективната електрическа енергия, произведена към оражериите няма да се плаща. Вдигаме ръка и решаваме въпроса.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, пак повтарям, 1% топлинна енергия срещу 1% електроенергия – това е фантасмагория, не може тази централа да работи 1% от времето през месеца и да има съществуваща оранжерия. Нека да прекратим дебатите.
Подлагам на гласуване точка първа от дневния ред – Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, № 754-01-8, внесен от Делян Александров Добрев и група народни представители.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 6.
Благодаря Ви, колеги, преминаваме към втора точка.

Давам думата на господин Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председателю!
За втора поредна година Комисията за енергийно и водно регулиране в изпълнение на разпоредбите на чл. 20, ал. 4 от Закона за енергетиката представя пред Народното събрание Доклад за дейността на Комисията и решенията на Комисията в изтеклата година, в случая за 2016 г. Това, което е представено върху 106 страници Доклад на Комисията, не може да бъде разказано в рамките на едно въведение, което ще направя, но Комисията спази срока, който е заложен, и на 30 март със свое решение Докладът беше приет и незабавно, след сформирането на Четиридесет и четвъртото народно събрание, беше депозиран в Деловодството на Народното събрание.
Докладът проследява дейностите на Комисията и основните задачи, които Комисията решаваше през изминалата 2016 г. Ще започна с една задача, която има по-общ характер, но за мен е изключително важна, а именно, че Комисията в своята дейност през изтеклата година, както и през 2015 г., положи всички усилия да защити своята независимост, експертност и безпристрастност при взимане на решенията. Това е от изключително значение, за да се знае от българското общество, че върху Комисията не беше оказван и не се оказва никакъв политически натиск. Това е отговор на една реплика на господин Аталай от предишното заседание.
Действително повече от две години няма никакъв политически натиск върху Комисията. Корпоративен имаше и всички си спомнят недоволството на работодателските организации, когато ние приехме справедливото решение добавката за данък към обществото да бъде в един и същ размер за всички потребители на електрическа енергия независимо дали са битови, или небитови – в общия случай, а в частност индустриални потребители.
Корпоративен натиск винаги има и от страна на енергийните дружества, които се чувстват недоволни, че Комисията, приемайки своите решения, стъпва върху ясни правила и не удовлетворява голяма част от заявените от тях показатели за ценово повишение в заявленията им за цени.
Едно нещо Комисията не можа да постигне след като постигна политическа и корпоративна независимост – финансовата независимост. Както миналата година, така и сега аз благодаря на Комисията, която през изминалата година положи не малко усилия, за да направи промяна в Закона за държавния бюджет и да осигури до голяма степен финансовата й независимост. Тя е необходима дори и по причина, че с всяка година дейностите, които трябва да бъдат наблюдавани и съответно решенията, които трябва да взима Комисията – техният брой, се увеличава както изобщо и ангажиментите на Комисията с либерализиране на пазара на електроенергия, а впоследствие и на природен газ.
Втората задача, която беше изключително важна, и ние я решаваме втора поредна година, това е задачата за финансовото стабилизиране на електроенергийния сектор. Всички знаят, че през 2015 г. НЕК беше в състояние практически на технически фалит – с текущ тарифен дефицит от 586 млн. лв. След промените в Закона, след ценовите решения, които КЕВР прие в рамките на двете години, ние стигаме до положение, когато има оперативна печалба от текущи събирания на съответните тарифи, свързано с енергийната зависимост и всички отразени промени в нашите решения, които бяха направени, и с промените в Закона.
Третата важна задача беше действие на Комисията в подкрепа, продължаване и ускоряване на процеса на либерализация на енергийния пазар, както и на газовия пазар, макар че той е в по-изостаналата фаза. По отношение на тази либерализация още във втората половина на 2015 г. Комисията прие Правилата за търговия с електрическа енергия, съществено променени от 5 август 2015 г.
Резултат от това е създаването на Българската независима енергийна борса, която започна да функционира на 19 януари 2016 г. в първия си сегмент „Търговията напред“. В средата на годината беше активиран вторият сегмент, сегментът за сключване на двустранни договори през борсова платформа и очакваме в края на 2017 г., най-късно началото на 2018 г., да бъде функционален и третият сегмент, а това е търговия с електрическа енергия в рамките на деня. Двата сегмента ще дадат възможност на Българската енергийна борса както и на Българския енергиен системен оператор да се включат в регионална мрежа и регионална търговия на електрическа енергия.
Освен функционирането на Борсата важен елемент за либерализация на електроенергийния пазар е обстоятелството, че чрез Правилата за търговия ние позволихме в края на месец март 2016 г. трите дружества чрез EVN и „Енергопро“ да представят на своите потребители така наречените „стандартизирани товарни профили“, които реално представляват възможността всички потребители, нямащи почасово измерване и използват електрическа енергия, да сменят своя доставчик и да излязат на свободния пазар.
В изминалата година една малка част от битовите потребители се възползваха от тази възможност и около 1000 домакинства излязоха на свободния пазар. Но като цяло дребния бизнес действително масово започна да излиза на свободния пазар и в рамките на годината вече са 85 360 клиенти на електроразпределителните дружества – за 2016 г, нови потребители на свободния пазар.
Комисията създаде инструкция за смяна на доставчика на електрическа енергия. Един важен акт, който беше изцяло по европейски модел, и който позволяваше при много, бих казал, опростена процедура или чрез директна заявка в дружеството, или чрез нотариално заверено пълномощно всеки битов потребител да излезе на свободния пазар. Нещо, което в малък брой европейски страни, е разписано, но ние го въведохме в Комисията за енергийно и водно регулиране. Тоест ако след излизане, след смяната на доставчика потребителят се окаже измамен в своите очаквания, поради недобри условия от страна на новия доставчик, най-често търговец, той има право без никаква финансова санкция да се върне на регулирания пазар, както и без финансови ангажименти, той напуска регулирания пазар.
В областта на природния газ – независимо, че България продължава да бъде страна с един външен доставчик, който доставя на страната 2016 г. – 97,4% от цялото потребяване количество природен газ в страната, Комисията, бих казал, с изпреварващ темп въведе практически цялата подзаконова нормативна база и подготви нормативната база за либерализиран газов пазар, включително и под формата за неизползвана регионална платформа за резервния капацитет, която се използва при обмена с Румънския газов оператор.
Следващото, което е важно за регулатора, и беше през цялата година осъществявано, е взаимодействието с крайните потребители. Комисията – след определени структурни промени в своята администрация, в много по-кратки срокове и много по-ангажирано разглежда жалбите на потребителите и се произнася по тях. Броят на разгледаните жалби чрез доклади нараства няколкократно в 2016 г. по отношение на предшестващата 2015 г., което повишава доверието на потребителите в работата на регулатора.
И още една дейност на Комисията, която не мога да отмина с мълчание, е международната дейност на Комисията за енергийно и водно регулиране. До 2015 г. реално Комисията беше изолирана от Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори и практически с нулево участие в тези заседания.
През 2016 г. ежемесечно комисари от КЕВР участват в заседанията, респективно след това информират Комисията за приети решения и се поддържа непрекъснат контакт с останалите регулатори от Европейския съюз.
В 2016 г. самият български регулатор подписа Споразумение за сътрудничество с румънския регулатор, а утре в Атина ще подпишем и Споразумение за сътрудничество на трите регулатора – гръцкия, българския и румънския, което е важна стъпка напред, особено в стремежа заедно с гръцкия регулатор да ускорим процесите по построяване и финализиране на интерконектора „Коматини – Стара Загора“, както и подписване на окончателно Споразумение за изпълнение на евентуалната търговска точка „Кулата – Сидерокастро“. По тази причина считам, че едно такова сътрудничество е изключително важно за нас.
През изтеклата година ние – българският енергиен регулатор, бяхме домакини на регионална среща на тринадесет енергийни регулатора за обсъждане на проблемите и търсене на решение във всичките ѝ последващи стъпки за либерализация на енергийния пазар в района на Югоизточна Европа.
В заключение, господин Председател, искам да Ви уверя, че Комисията независимо от това дали някой поради некомпетентност, или поради зложелателност отправя упреци, които действително не са в рамките на професионално разглеждане на ценовите ни решения, ние ще продължим да следваме нашата политика на независимост – политическа и корпоративна, вземане на решенията изцяло в съответствие с Закона, и подзаконовата нормативна база на страната.
В това отношение аз, разбира се, първо, говоря от името на целия регулатор, но, второ, искам да кажа, че разчитам на професионализма на трите специализирани дирекции – „Електроенергетиката и топлоенергетиката“, „Природен газ“ и сектор „ВиК“, както и разбира се на Правната дирекция. Ако има въпроси от страна на членовете на Комисията както аз, така и моите колеги, които бяха представени от Вас, господин Председател, в началото на заседанието, сме готови да отговорим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, господин Председател.
Използвам възможността да оценя високо работата на Комисията, а това се признава не само от институциите в България, но и от европейските институции. Нека да Ви поздравя за добрата работа, която вършите, както чухме от Доклада, който представихте пред нас – тя никак не е малко.
Колеги, ако няма …
Да, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз също искам да се присъединя към положителната оценка за работата на Комисията през отчетния период, а също така бих искал да задам един кратък въпрос.
Виждам, че сме уморени в края на заседанието, но вече има корекция на бюджета на Комисията – това способства ли за по-добрите възможности за осъществяване на контрол? Всъщност това слабо звено в работата на Комисията тази година ще го поправим ли? И като намерения – да чуем нещо в тази посока.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Действително Комисията за енергийно и водно регулиране осъществява както текущ, така и извънреден контрол върху енергийните и върху ВиК дружествата. Ще дам един последен пример, който считам, че е особено важен.
С моя заповед, по предложение на директора на дирекция „Енергетика и топлоенергетика“, бяха сформирани три работни групи, които провериха изпълнението на инвестиционните програми на трите електроразпределителни дружества в рамките на двете години от регулаторния период. През 2015 – 2016 г. беше констатирано сериозно разминаване между планираните инвестиции и изпълнените инвестиции, които се оказаха в някои случаи значително по-ниски от планираните, и тези проверки ни дават основание в ценовото решение, което ще излезе на 30 юни, да отчетем това, защото в противен случай ще се окаже, че енергийните дружества – може би не само трите, но специално в тях беше извършена проверка, по определен начин и умишлено завишават плановете за своите инвестиционни намерения, които след това не ги осъществяват.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Нещо, което отдавна подозирахме, в интерес на истината.
ИВАН ИВАНОВ: Да, точно така е и го обсъждахме във Вашето ръководство, господин Веселинов, в Четиридесет и третото народно събрание – в Комисията за КЕВР.
Само, ако ми позволите, нещо което пропуснах да Ви кажа. Комисията, макар че това не е към Комисията по енергетика, но не мога да не го кажа, защото в Годишния доклад и в цялата дейност на КЕВР имаме изключително сериозни постижения в нормативната база на ВиК-а сектора, с прилагането на две важни наредби: едната, която е за регулиране на цените на питейна вода, а другата – за качеството на регулиране на питейната вода. Всичките ВиК оператори в страната бяха задължени до 30 юни миналата година да представят своите бизнес планове, приети бяха от Комисията указания, които бяха дадени на ВиК-а операторите, и сме в диалог с тези оператори, които не са изпълнили тези указания, като нашето настояване е действително да бъдат мотивирани, трябва да бъдат ясно разписани, а не да се даде само някаква обща стойност, която не може по никакъв начин да бъде аргументирана.
И ще отбележа, че вече има няколко ВиК оператори, чиито бизнес планове бяха приети от Комисията, и съответно утвърдени цените на ВиК услугите. Този процес ще продължи и се надяваме да завърши до края на годината.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Други колеги? Не виждам. А, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
И аз Ви приветствам, господин Иванов, за добрата работа на Комисията. Създадохте определени напрежения, разбира се, но успяхте да не ги прехвърлите към изпълнителната власт и към другите институции, поехте си отговорността. Дано следващото повишение на цената на газа да не се съвпадне между избора, за да не остане съмнението, че помагате на една определена политическа сила. Сигурен съм, че … (Реплики.)
Да, приветствам Ви, дано продължите така. Виждам, че и с Комисията е така и изградихте един добър екип.
Докладът, който ни представихте, разбира се, запознахме се с някой неща от тях, с които не сме съгласни. Смятам, че ще седнем и ще ги обсъдим и Ви благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Председателю, понеже беше засегнат въпросът за цената на природния газ. Комисията за енергийно и водно регулиране – не във Ваш отговор, но си позволявам да кажа две думи по този повод.
По отношение цената на природния газ – изпълнява по-скоро контролни функции и контролира дали цената, която се предлага от заявителя „Булгаргаз“, съответства на договора, който е сключен с „Газпромекспорт“ и респективно заложените в ценообразуващата формула параметри, и дали се спазва Наредба № 2. Това е Наредбата за регулиране цената на природния газ.
А извън тези наши правомощия, ние не можем да увеличаваме или да намаляване цената. Има само един единствен финансов инструмент и той е, когато има надвзет приход – например в електродружествата. Когато има надвзет приход, той се получава, тъй като цената, която ние даваме, я даваме за следващото тримесечие, тоест по определен начин, който прогнозира приходите и разходите на дружеството. При наличие на надвзет приход ние сме задължени и отчитаме такъв надвзет приход, което позволява да се намали цената.
Но, когато на 1 април вече нямаше надвзет приход от страна на дружеството „Булгаргаз“, нямахме никаква възможност да променяме цените и дори се чувствам неловко да кажа, че някой от коментарите, които бяха направени, нямаха нищо общо с истината и с действителността. Някой хора, уви, дори и на определени позиции, считат че регулаторът може да си играе с цените както пожелае.
Защо не отправиха упреците си съответно към това правителство – кога е бил сключен този договор с „Газпром“, където са заложените за тези девет месеца цените на алтернативните горива, които натежа именно за повишаване цената на природния газ? Счита се, че регулаторът е този, който изцяло отговаря за цените, дори когато няма възможност да влияе върху тях.
Благодаря Ви, господин Председател, просто исках да направя това уточнение.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, господин Иванов.
Подлагам на гласуване втора точка от Доклада на Комисията за енергийно и водно регулиране.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Докладът е единодушно приет. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, свършихме дневния ред. Нямаме точка „Разни“. Въпреки това имаме представители на малките ВЕИ-та, финансирани по селската програма. Предлагам да им дадем възможността съвсем накратко да ни запознаят с техния казус и да изкажем становище. Благодаря.
АНТОН НИКОЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията, казвам се Антон Николов и съм представител на 274 малки фирми, които са пряко засегнати от промените в Закона за енергетика през 2015 г.
Първо, искам да Ви благодаря, че ни предоставихте възможност да изложим нашия проблем и повечето от Вас, така или иначе са наясно с него.
Ще бъда максимално кратък, тъй като времето наистина напредна. Предлагам Ви, понеже ние като Асоциация изпратихме едно писмо до господин председателя на Комисията и до заместниците му, в което излагаме съвсем накратко нашия проблем. Какво решение предлагаме? По същество е промяна на § 18 от Закона за изменение на Закона за енергетиката от 2015 г, така че, ако ми позволите, съвсем накратко ще го изчета и ще запозная останалите членове на Комисията с нашето предложение. Ще се радвам да го предложите на дискусия тук, в Комисията.
„Ние, членовете на Съюза на европейските производители на зелена енергия, сме малки производители на енергия от ВЕИ с инсталирана мощност до 500 киловат пика, част от които са 274 български фирми, получили в различна степен безвъзмездна финансова помощ по Европейски програми. За произведената електрическа енергия от електрическите централи имаме дългосрочни договори за изкупуване на цена, която е преференциално определена ежегодно от Комисията за енергийно и водно регулиране.
На 22 юли 2015 г. Народното събрание на Република България прие Закон за изменение и допълнение на закона за енергетиката, като направи изменение и допълнение на ЗЕВИ.
По-конкретно текстът, който касае нас, е новият § 18, който гласи: „за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, чрез енергийни …“
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Извинявайте, че Ви прекъсвам, но ние знаем текста, наясно сме, знаем хронологията, знаем жалбата до Конституционния съд, знаем Решението на Конституционния съд. Моля да ни запознаете само с това какво е Вашето предложение, за можем да чуем евентуално мнението на колегите.
АНТОН НИКОЛОВ: Разбира се, нашето предложение е следното: промяна в ал. 1, на § 18, която да гласи, и след това ще изчета мотивите към нея.
Промяната, която предлагаме, е за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане, и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили преди влизане на Закона за енергията от възобновяеми източници, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8, действащи към датата на въвеждане в експлоатация по смисъла на Закона за устройство на територията на енергийния обект. За производителите на електрическа енергия от обекти, въведени в експлоатация преди датата, от която се прилага първото решение на КЕВР за субсидирани централи и за определяне на преференциални цени по чл. 31, ал. 8 от Закона за енергията от възобновяеми източници, се прилагат цените по това решение.
С това предложение считаме, че до голяма степен има консенсус за всички засегнати страни. Също така смятаме, че ще възтържествува справедливостта, тъй като централите, които са подали заявленията си преди влизане в сила на Закона, ще бъдат приравнени на тези, които са подали заявленията си след влизането на закона, и всички ще бъдат с цени, определени от КЕВР за проект, и субсидирани по европейски програми.
И не на последно място накрая искам да подчертая, че по този начин ще спрем фалита на 274 фирми, които вече 2 години се борят с това, че определените им нормативно разходи са по-големи от определените им пак нормативни приходи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
Колеги, имате думата. Господин Веселинов първо.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Един въпрос, преди да си кажа становището: каква е сумата, с която би се променило плащането към тези централи, с този нов запис, евентуално?
АНТОН НИКОЛОВ: Към мен ли е въпросът или към …
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Към Вас.
АНТОН НИКОЛОВ: Ние още през 2015 г., след приемането на промяната, поискахме чрез народни представители, КЕВР да ни даде сметка точно какъв е нашият дял в електропроизводството и в цената – задължение към обществото. Имаме официалното становище на господин Иванов. Вие не знаете, че нашият дял в общото производство е в статистическата грешка, тоест сме много след десетичната запетая.
Според официалните данни от господин Иванов, оттогава – от преди 2 години, разходите, които ние сме генерирали за електроенергийната система преди влизането на промяната на § 18, са малко над 14 млн. лв. за 2014 г. С промяната и с влизането в сила на § 18 тази сума намаля на малко над 3 млн. лв. годишно.
С промяната, която ние предлагаме – това са наши предварителни изчисления, може би регулаторът ще може с най-голяма точност да каже нашата тежест и ще бъде някъде по средата между тези две числа – между 8 и 9 млн.лв. годишно. Но това, пак казвам, ще ни помогне да не фалираме и тези 274 малки фирми, които в момента са в процедури по несъстоятелност – разпродават си имуществата тези семейства, ще могат да имат една нормална възвръщаемост на своята инвестиция. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председателю!
Това искане на производителите по §18 всъщност е адресирано към Комисията по енергетика, респективно към народните представители.
Съгласно текста на § 18 има изрична разпоредба, че цената, по която се фактурира произведената от тях електрическа енергия от възобновяеми източници, е цената за съответния пакет на производители към датата на влизане в сила на промяната в закона.
Сега тук може малко да импровизирам, но ми се струва, че беше 10 млн. лв., това, което ние бяхме … Нали така? Значи си спомням съвсем добре и това означава 10 млн. лв. в повече, които НЕК трябва да даде, за изкупуване на тази електрическа енергия. Ние бяхме правили подробни изчисления и изследвания, а аз не знаех, че днес ще се обсъжда този въпрос, но съм готов към Комисията да изпратя отново наше становище, което беше цитирано от представители на тази група производители, както и нашето становище за Конституционния съд.
Това е един дискусионен въпрос. Проблемът е, че винаги по-високите цени водят до повишаване на добавката задължение към обществото, но не с много. Правилното е твърде малко, но е повишаване на добавката за задължение към обществото, което се плаща от всички потребители на електроенергия.
Въпросът го разисквахме няколкократно в Четиридесет и третото народно събрание и помня, че нямаше воля от народните представители да се направи законова промяна. Докато законът е такъв ние, Комисията за енергийно и водно регулиране, ще работим в изпълнение на закона.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Искате да допълните нещо?
КОЛЬО КОЛЕВ: Аз съм председател на Контролната комисия на Сдружения съюз на европейските производители на зелена енергия и тъй като считам, че колегата може би не разбра въпроса на господин Веселинов, да поясня.
Централите, които са изградени по Програмата на селските райони, са основно два ценови периода: тези, които бяха първите построени 2010 – 2011 г. с цена 699 лв. на мегават часа, и тези, които бяха построени в периода 2012 г. от 1 януари – 30 юни, са с цена 565 лв. на мегават часа.
С решението на Народното събрание и съгласно § 18 цената беше редуцирана до 100 лв. на мегават час, така че и при тях има доста драстично орязване на субсидията.
Писмото, което цитира господин Иванов, разликата между цената от решенията на КЕВР и решението на парламента е около 10 млн. на година. Това, което ние предлагаме, искаме да бъдем вързани към решенията на КЕВР за съответния ценови период. Първото ценово решение за цена на електроенергия – с отразена субсидия, е 336 лв. на мегават часа. При това положение увеличението ще бъде от порядъка на 4,5 млн. лв. на годишна база, което ще бъде доста по-ниско от цитираните 10 млн. лв.
Относно нашата икономическа жизнеспособност Като цяло нито една от тези икономически централи не е жизнеспособна, но най-дееспособни са първите. Аз представлявам такава централа. Тя има 55 киловат часа пик и имаме годишно производство от порядъка на около 70 мегавата и се получават приходи от 7 хил. лв. годишно. След приспадане на всички разходи сумата, която остава като чист нетен приход, е около 5 хил. лв., а съответно за оперативното управление на тази фирма, са необходими около 12 хил. лв. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Други колеги, народни представители?
Господин Николов.
АНТОН НИКОЛОВ: Обявихте икономическото положение на тези малки производители и говорихте за несъстоятелност и…
Бихте ли ми дали някаква статистика колко от тези фирми са в несъстоятелност? Колко са в някакъв фалит обявени? Говоря за съдебно решение, нали, не говорим само за …
КОЛЬО КОЛЕВ: КЕВР все още не ни е обявил в несъстоятелност. Но върху 7 от тях, които са наши членове, има наложени запори от НАП и има изпратени предупредителни писма. Наложи се запор на сметката и е пристъпено към оперативно изпълнение. Трима от нашите членове в момента са продали ипотекираните си имоти, включително и неипотекирани, с цел да си покрият задълженията към банковите институции и към държавата.
Дори да приемем хипотезата, че държавата е субсидирала на 70 % – идеалният случай от инвестицията, то остават едни 100 хил. евро, които са остатъка, които всеки от нас е изтеглил, и при един нетен приход от порядъка на около 23 – 24 хил. лв., които остават след направени разходи и изпълнения на инвестиционния план, то този кредит по наши сметки трябваше да бъде върнат за около 8 години.
Масово от тези фирми са работили при тези условия около 3 години, тоест остават едни суми от порядъка между 60 и 120 хил. лв., които все още са кредитни задължения, и които по някакъв начин трябва да бъдат изплатени. Част от тези фирми имат и друга дейност и те в момента покриват, като моята, тези кредити – точно с тази друга дейност. Тя им носи на гърба си това кредитно задължение.
Има обаче фирми, на които тази им дейност, е основната. Взимат други заеми и по някакъв начин успяват да разсрочат задълженията. Можем да приложим писма как са изпращани писма до банките, от които са взети кредитите, с които се иска намаляване на вноската от примерно 3 хил. и 200 лв. на 700 лв., защото това реално е нетният приход и то не нетния, а брутният приход на една централа. Тъй като масовата част от тези централи са от порядъка на 60 до 70 киловат часа пик.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви.
Аз още миналата седмица съм изпратил – като председател на Комисията, Вашите предложения на Министерство на енергетиката и на Комисията по енергийно и водно регулиране. Чакаме да получим техните отговори, с което ще запознаем и Вас, и всички членове на Комисията по енергетика. Благодаря Ви.
Благодарим и ние.

(Закрито в 13.20 ч.)






ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Делян Добрев






Стенограф:
Мария Петрова