1. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, № 754-01-8, внесен от Делян Александров Добрев и група народни представители – за второ четене.
2. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика







П Р О Т О К О Л

№ 4




На 8 юни 2017 г., четвъртък, от 14,00 ч. се проведе заседание на Комисията по енергетика при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, № 754-01-8, внесен от Делян Александров Добрев и група народни представители – за второ четене.
2. Разни.


Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Делян Добрев – председател на Комисията.

* * *


ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми колеги, предлагам да започваме. Имаме кворум.
Добре дошли на всички наши гости!
Дневният ред на днешното заседание: … (Председателят Делян Добрев изчита дневния ред.)
Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува. – Против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет единодушно.

Присъстващи от Министерството на енергетиката: господин Жечо Станков – заместник-министър, господин Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“.
От Комисията за енергийно и водно регулиране: господин Иван Иванов – председател, господин Ивайло Александров – началник-отдел „Цени и лицензи“, госпожа Силвия Петрова – дирекция „Правна“.
Имаме гости и от всички работодателски организации. Те са изпратили писмено становище, което сте получили – то подкрепя внесения Законопроект на първо четене.
Имаме и становище от Комисията за енергийно и водно регулиране по предложенията между първо и второ четене.


По точка първа:
„Доклад относно Законопроект за допълнение на Закона за енергетиката, № 754-01-8, внесен от народния представител Делян Добрев и група народни представители на 18 май 2017 г., приет на първо гласуване на 1 юни 2017 г.
Закон за допълнение на Закона за енергетиката“.
Нямаме работна група – не е записано в Доклада.
Подлагам на гласуване наименованието на Законопроекта. – Против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
„Параграф единствен. В чл. 30, ал. 4 след думата „използват“ се добавя „не по-малко от 70 на сто от“.“
По този параграф има предложение от народните представители Таско Ерменков, Иван Генов и Атанас Костадинов.
Предложение от народните представители Валентин Николов и Александър Ненков.
Давам думата на господин Ерменков за представяне на предложението. След това ще помоля за становище от Министерството на енергетиката, от Комисията за енергийно и водно регулиране и работодателските организации, ако желаят.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Сега само като вносител, а после, като чуя становищата, ще направя изказване, ако разрешите, господин Председател.
Текстът, който внасяме, до голяма степен – 90% повтаря съществуващия чл. 30, ал. 4, но ние сме подходили малко пό принципно по въпросите за определяне на количествата електрическа енергия, изхождайки от ясното определение какво е това „високоефективно комбинирано производство“.
„Високоефективно комбинирано производство“ е онова производство на енергия, при което има полезно използване на топлинната енергия, а електрическата енергия е като вторичен продукт и съответства на количеството използвана полезна топлинна енергия – нито повече, нито по-малко. Мисля, че тук едва ли някой може да оспори, че това е подходът за определяне на „високоефективно комбинирано производство“.
Именно в тази връзка там, където става въпрос за производството на растителна земеделска продукция – изречение първо на този параграф, като точка 2 сме добавили, че става въпрос за произведена топлинна енергия за производство на растителна земеделска продукция, за количествата топлинна енергия, действително използвани за производството на такава продукция и съответстващите им количества електроенергия.
Считаме, че по този начин прецизираме още повече Закона и довеждаме определението за „високоефективно комбинирано производство“ до неговата първична същност, в която не допускаме да има какъвто и да е процент преференциална електроенергия за топлинна енергия, която не е използвана полезно за производство на зеленчуци.
По този начин даже затваряме онези 30%, които основно се допускат от вносителя – разбирам стремежа на вносителя да въведе някакви ограничения, и въвеждаме правилата, които съответстват на високоефективното комбинирано производство. Мисля, че нашият текст даже е по-прецизен, по-точен и по-рестриктивен, отколкото 70-те процента.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
Първо ще дам думата на господин Станков от Министерството на енергетиката.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Ще гледам да бъда максимално кратък, предвид факта, че колегите от регулатора са подготвили становище, което е технически доста изчерпателно.
Както и предния път в Комисията, ние подкрепяме текстовете, които са на вносителя. Колегите след малко ще прочетат становището на КЕВР, което ние изцяло подкрепяме – технически аргументирано, показва фактически проблемите, които ще се създадат оттук нататък. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви и аз.
Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще взема отношение по предложението, което прави господин Таско Ерменков от името на група народни представители.
Защо това предложение не е приемливо за Комисията за енергийно и водно регулиране?
Искам да припомня, че миналата седмица, когато господин Ерменков ми съобщи това предложение, казах, че по принцип то е в посоката, в която е и предложението, което е направено от господин Делян Добрев и група народни представители. Впоследствие обаче анализът показа, че това всъщност не е така. Преди всичко в духа на Закона е заложено, че когенерацията, комбинирано производство на топлинна енергия и високоефективна енергия по когенеративен начин, високоефективен начин, може да се използва за спестяване на първичния енергоносител, когато има ясна обществена полза или има ясен принаден продукт.
Обществена полза и поради това признаване на когенерацията носят всички топлофикации – около 15 на брой, които реално отопляват най-големите градове на България с топлинна енергия, централно топлоподаване, защото ако те не работят, това ще означава или силно замърсяване на градовете поради използване на твърдо гориво – дърва и въглища, или неразумно използване на електрическа енергия. И без това сме на първо място в Европейския съюз по нерационално използвана електрическа енергия за домакински цели – около 39%. По този начин за топлофикациите нещата са пределно ясни.
Втората категория отделяме като отделна – това са именно различните видове оранжерии. Оранжериите през тяхното построяване се съпътстват от проект за когенеративна мощност, която обикновено не надминава 5 до 7 мегавата инсталирана мощност и се използват: първо, за отопление на оранжериите през есенно-зимния сезон, за изсушаване – в случаите, когато се налага това, както и една малка част за стопански нужди и за обслужване на сградата или сградите, където се намира персоналът, който осъществява дейността на оранжерията.
И тук нещата са ясни, защото основната дейност е дефинирана и това е производство на зеленчукова продукция.
Третата категория – това са заводските централи. Категорично условие за заводската централа е нейната основна дейност да изисква използване на големия процент от произведената топлинна енергия, 70 – 80% да отива именно за тази основна дейност. Тъй като това създава принадена стойност, това вече може да позволи част от топлинната енергия да се използва за други цели. Електрическата енергия, произведена по този начин, да бъде високоефективна и изкупувана на преференциални цени.
В случая обаче не мога да приема, че с тази поправка, която се предлага от господин Ерменков, ние реално даваме възможност на всяка когенерация, наистина на всяка, да си прикачи някаква оранжерия – 2 декара, 5 декара, и използвайки малка част от топлинната енергия, например за единия конкретен случай – заявление, което е дошло при нас, 3% от топлинната енергия трябва да отиде за тази оранжерия, която е запланувана. Останалото количество би трябвало да отиде за основната дейност, но всъщност проверка, която беше направена още преди две години на това дружество, показа, че от неговите приходи от 54 млн. лв. 52 милиона са от продажбата на електрическа енергия.
Всъщност какво се оказва? Използва се претекстът за тази оранжерия, за да се заобиколи нормата на чл. 30, ал. 4 – да влязат в изключенията там, след което регулаторът е длъжен да приложи чл. 162, където е казано, че общественият доставчик, съответно крайните снабдители са длъжни да изкупят от производителя и присъединено към съответната мрежа цялото количество електрическа енергия от високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, регистрирано с месечен сертификат за произход и преференциални цени.
Зная, че господин Ерменков ще възрази, като каже: не, не, ще се изкупува само електроенергията, която съответства на тези 3% топлинна енергия. Това е невъзможно, защото такива мощности – за конкретния заявител са 60 мегавата, два котела по 60 мегавата – всеки от тези котли не може да работи на по-малко от 17 мегавата, технологично не могат да работят, защото трябва котелът да произвежда определено количество, 100 т пара, а в същото време за тези оранжерии ще се използва много по-малко количество.
Тоест технологично е невъзможно да се реализира, в духа на Закона това е вид заобикаляне на Закона. Защото ще отворим вратата и за други – по същия начин да си добавят из страната по някоя и друга оранжерия. Защото ще се получи така, че ние с това даваме възможност за допълнителни количества високоефективна електроенергия, която се изкупува на високи преференциални цени. Това пряко влияе върху добавката, за съжаление, към обществото и удря потребителите, независимо бизнес или битови потребители.
В продължение на две години и половина се стремим чрез законови промени или чрез нашите ценови решения да ограничим обема на тази добавка, задължение към обществото. Тази добавка ще бъде 37,20 лв. по нашето предложение – от 1 юли. Трябва ли тя да нараства? Някой ще каже: там са 3 стотинки, на друго място са 2 стотинки.
Когато през 2007 г. бяха въведени първите ВЕИ централи в България и цената им достигна 699 лв., фактически 700 лв., в решението на КЕВР, ръководено тогава от покойния проф. Шушулов, беше записано: вярно, цената е много висока, но това е много малка част от цената и тя няма да се почувства от потребителите.
Не искам сега да отворим врата, от която впоследствие ще се възползват други и ще нанесат вреда на целия ни ценови модел, оттам и на обществото – с повишаване цената на електроенергията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря, господин Иванов, за изложените аргументи. Напълно съгласен съм с тях и мисля, че сте прав.
Господин Станков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря Ви, господин Добрев.
Искам да използвам възможността да добавя, че предвид очакванията на Министерството на енергетиката и предвид дебата, който се разрази в предходната Комисия – за първо четене, дебатът по-скоро беше 70 или 80% да бъде. Ние очаквахме да се направи стъпка напред в тази насока. С регулатора, като комуникирахме, от гледна точка на цялата енергийна система виждаме това като стъпка назад – като предложение, като законопроект.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Председател, предложението, което се прави за 70%, аз мога да приема да бъдат и 80% – важното в него е друго, че се касае за дружества, които имат основна дейност производство на земеделска растителна продукция. И на тях им налагаме ограничението – ще произвеждате такава продукция и само 20% от топлинната енергия може да бъде за отопление на други сгради – административни или наблизо някакви жилищни сгради, най-общо казано, стопански сгради. Но същественото в това предложение, заради което така енергично го подкрепям, е, че там се запазва духът на Закона – основната дейност на тези дружества трябва да бъде производство на земеделска растителна продукция. А иначе нямам нищо против, вместо 70%, да бъде повишено на 80%, в зависимост от волята на народните представители.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Колеги народни представители?
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това, което силно ме учуди в становището на КЕВР, господин Председател, бяха някои неща, които взаимно си противоречат. Първо, искам дебело да подчертая, че това, което ние предлагаме, затваря 30%, които Вие разрешавате. 30% от съществуващите в момента производители на зеленчукопроизводството са някъде около 8 мегавата инсталирана мощност. Което при 3500 часа усреднено ползване, да го сложим наполовината, прави около 4 млн. лв., които Вие разрешавате да бъдат допълнително произведени, без да има контрол върху тях и без да се произвежда зеленчукопроизводство – просто ей така, защото им давате 30% да работят по някакъв си начин.
Така се получава, господин Иванов. Точно така се получава – 70% ще бъдете високоефективни, 30% – правете каквото искате, ние ще го изкупим по високата цена. Това предлагат в момента вносителите.
Ние предлагаме само онова количество топлинна енергия, което е използвано за производство действително на зеленчуци, да бъде признато за високоефективно производство и съответстващите количества електроенергия. Естествено, че големите централи няма как да влязат в тази схема, защото Вие сам го казахте – технологично не е възможно. Тоест затворили сме вратата.
ИВАН ИВАНОВ: Не е вярно!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Затворена е абсолютно!
ИВАН ИВАНОВ: Не е вярно!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Няма как, защото в противен случай те наистина трябва да са някакви самоубийци, да развиват някаква дейност, която ще им носи загуби и ще ги доведе до фалит.
Искам и още един въпрос да Ви задам, който касае пак само зеленчукопроизводство и зеленчукопреработка. Примерно имаме такава ситуация, при която един зеленчукопроизводител е решил да увеличи добавената стойност на своята продукция – прави и преработка на зеленчуци. Прави консервна фабрика за тази цел и използва обща когенерация за двата случая.
Какво правим с него? Той няма да използва 70% от когенерацията за зеленчукопроизводство, ще бъде примерно 50 на 50. Какво, лишаваме ли го от възможността тази топлинна енергия, която използва за зеленчукопроизводството, да му се изкупи на преференциална цена електрическата енергия?
Още един път Ви призовавам – помислете върху това, което ние предлагаме. Разбирам, не е приемливо за Комисията нашето предложение, защото й се увеличава работата – кара я повече да работи, кара я повече да контролира, повече да изчислява и да предприема допълнителни мерки. Всъщност вместо да регистрираме едни 70%, които аз съм убеден, че ще ги направите по някакъв стандарт, а няма да бъдат конкретни за всяко зеленчукопроизводство и за всяка оранжерия, ще се превърнем в поредния регистратор на събития. Тоест от Комисия за енергийно и водно регулиране ще станем Комисия за енергийно и водно регистриране.
Не съм съгласен с такъв подход! Искам наистина нещата да бъдат пазарни! Пазарният механизъм изисква да признаем всяко високоефективно производство, което е направено. Всякаква топлинна енергия, която разумно и по Закон е използвана за целите на Закона, да бъде призната и върху тази част да бъде изплатена съответната електроенергия – нито повече, нито по-малко.
Иначе ми е много лесно сега да Ви предложа една корекция тук и вместо да пишем „70%“, да напишем „цялата“!
ИВАН ИВАНОВ: Предложете – аз го подкрепям. То е различно от това, което Вие предлагате.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Нямам нищо против. Първичното ми предложение, когато правих това предложение за зеленчукопроизводството, беше цялата топлинна енергия да отива за зеленчукопроизводство. Нямам нищо против – ако се съгласим на „цялата“, съм съгласен с това нещо.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Съгласни сме.
Господин Ерменков, правите ли предложение по чл. 80 от Правилника?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, правя предложение.
Ако не приемете моя текст, който ще го гласуваме, правя редакционно предложение след това за „цялата топлинна енергия“, а не 70% от нея.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Цялата топлинна енергия да се използва за отопление на оранжериите.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: И не искам да чувам оправдание, че някой си ползвал топлинната енергия за собствени нужди, отопление на сградата и така нататък. Това е нещо, което не е свързано със зеленчукопроизводството.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Може ли?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, и аз да кажа няколко думи и ще Ви дам думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
Господин Председател, аз… (Весело оживление.)
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Давам Ви думата, господин Аталай.
Исках да говоря преди Вас, но сега Ви давам думата – след това ще говоря.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател, като слушам вносителите на предложението за изменение и допълнение и господин Иван Иванов, имам чувството, че говорим съвсем различни неща, за които ставаше въпрос при внасяне на първоначалното изменение на Закона.
Както тръгнахме, имам чувството, че ще направим така, че оттук нататък трябва да изменим цялостната философия за плащане на когенерациите. Ако сте готови на тази тема, тя стои на дневен ред още от времето, когато аз бях председател на тази Комисия. Тогава обаче трябва да се спрем и да кажем: в София тези, които ползват топлинна енергия, ще плащат толкова, колкото ползват топлинна енергия, а онези, които не ползват такава и се отопляват с електроенергия, кръстосаното субсидиране на топлинната енергия приключва и всичко това идва на мястото си.
Готови ли сте на това нещо – Пловдив, София и всички други? Ако сте готови, съм убеден, че бизнесът отдавна чака това нещо. Тогава ще излезе така, че и баба ми на село ще плати точно толкова, колкото плащат и в София, за отоплението си. Защото сега с електроенергията, която доплащаме на „Топлофикация София“, баба ми от село дотира софиянеца!
Господин Иванов, готови ли сте на това нещо?
Ние мислехме, че Вие предлагате тук нещо да направим, така че да намерим баланс между бизнеса и тези, които ще произвеждат продукция за пазара на България, и имайки философията на този Закон с когенерациите, ще получат за онази топлинна енергия, която ще ползват за производство на продукцията си на пазара, електроенергията, която са произвели за тази топлинна енергия, да си получат съответната преференция, както се получава на „Топлофикация София“ и „Топлофикация Пловдив“.
Ако не е тази философия, тогава няма какво да правим – ние изключваме, нито ще гласуваме, нито ще Ви подкрепим.
От Вашето изказване, господин Иванов, излезе, че Вие се опасявате, че няма да можете да контролирате и ще отворите някакви вратички с презумпцията, че някъде търсите крадеца. А Вие, ако го знаете, кажете го. Ако пък сте го намерили, значи не е мястото в парламента на това нещо. Има си институции – да отидат и да се занимават с тях.
Не можем да правим днес закон, защото някой някъде предполага, че нещо ще направи.
Ако сте готови да обсъждаме Закона по този начин, с тази философия, която е в момента в този Закон, нас ни има. И то е единственото предложение.
Още веднъж Ви казвам: съкращаването пък на срока – случи се така, че аз изпуснах срока за предложенията.
Мисля, че нашето предложение е точно, ясно и категорично: казваме, че в ал. 5 Комисията не регулира цените за продажба на топлинна енергия и не определя цени по чл. 33, ал. 1 на производителя на земеделска продукция, освен за количествата произведена топлинна енергия, използвана при производството на растителна, земеделска продукция, и съответстващите им количества електрическа енергия.
Ако сте готови за това нещо, аз го внасям като предложение. Ако не сте готови за това нещо и сме се събрали днес да си чешем езиците, че Комисията за енергийно и водно регулиране нямала капацитет и нямала възможност, как и по какъв начин, да го контролира това нещо.
И следващият въпрос, който повдигнахте, господин Иванов – темата за когенеративното плащане. Ако сте готови, да се върнем на Глава „Топлофикация“ още сега, да кажем, че приключваме с кръстосаното субсидиране и решаваме абсолютно всичко.
Господин Председател, след мен казахте, че ще вземете думата – като се изказвате и ме подкрепите, че наистина става въпрос да махнем когенеративното високоефективно плащане в Закона, съм съгласен. Ако не, мисля, че и нашето предложение по чл. 83, ал. 4, ако не се лъжа, би било добре да го разгледаме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, ако искате, ще подложа на отделно гласуване Вашето предложение, като внесено по чл. 83, ал. 5 от Правилника.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ако сме полезни на бизнеса и на обществото, да разглеждаме Закона. Ако ще сме полезни само на Комисията за енергийно и водно регулиране, аз не съм съгласен.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Вашето предложение по същество е редакция на предложението на колегите Таско Ерменков и група народни представители.
Ще ги подложа и двете отделно на гласуване.
Преди това обаче искам да Ви запозная с малко статистика. Помолих колегите експерти от Комисията да извадят колко са тези оранжерии и колко са тези мощности. Девет са фирмите, като инсталираната мощност е между 1,85 мегавата до 6,66 мегавата – на всички девет фирми. Най-малката – 1,85, най-голямата е 6,66.
Един пример ще Ви дам. За 500 декара оранжерия инсталираната мощност е 3,94 мегавата. Представете си: 500 декара оранжерия – 3,94 мегавата.
Конкретният казус, който се опитваме да решим, е с две заявления в Комисията за енергийно и водно регулиране. Всъщност Комисията се обърна към парламента за това, че явно две компании са забелязали неяснота в законодателството и се опитват да използват тази неяснота, за да получат отново приходи, които им бяха отнети преди две години.
Преди две години, когато правихме реформата, направихме така, че предприятия, които се издържат от продажбата на така нареченото „високоефективно комбинирано производство“ или нещо, което те представят за високоефективно комбинирано производство, имат приходи от основна дейност 2 млн. лв., а приходи от електроенергия – 52 млн. лв., да не могат повече да се издържат на гърба на българската енергетика. Тоест последните две години тези две предприятия, доколкото знам, са две, не ги получаваха тези средства.
Сега тези предприятия са внесли предложение или искане, заявление в Комисията за енергийно и водно регулиране отново за десетки милиони левове, които ще бъдат написани от регулатора, ако Законът не е достатъчно ясен, в задължение към обществото.
Тук не става въпрос за нова инвестиция в оранжерия, към която да се направят един, два или три мегавата топлоелектрическа мощност, която да отоплява оранжерията. Тук става въпрос за начин два големи ТЕЦ-а да влязат отново в модела за регулиране на регулатора и да натоварят със своята сметка цялата енергетика.
Ще Ви дам пример. Единият пример е с ТЕЦ „Видахим“ – той е 157 мегавата. Ако вземем, че за 500 мегавата оранжерия са необходими 3,94 мегавата мощност, това означава, че ТЕЦ „Видахим“ трябва да има 20 000 декара оранжерия. 20 000 декара оранжерия!
В същото време в заявлението, защото те са публични, което ТЕЦ „Видахим“ е дало в регулатора, се посочва един сключен договор, който, по наша информация, е за отдаване на топлинна енергия на друг ползвател, който има 39,6 декара оранжерия.
Къде са 20 000 декара оранжерия с 39,6 декара оранжерия?!
В конкретния случай става въпрос за предотвратяване на възможността в сметката за ток в следващия едногодишен регулаторен период да бъдат написани едни 30 – 40 млн. лв. за няколко предприятия, които отново се опитват да използват енергетиката, за да съществуват с различни съпътстващи дейности. В случая те са забелязали оранжериите или гъбарниците, или каквото и да е друго като възможност да продължат да получават огромни средства от енергетиката. Това е конкретният проблем, който се опитваме да решим.
След като по мнение на председателя на регулатора с предложените редакции от колегите няма да бъде решен този проблем, няма да подкрепя предложенията на колегите – ще подкрепя предложението, което съм дал на първо четене. Или ако наистина господин Ерменков внесе предложение за цялата произведена топлинна енергия, ще подкрепя неговото предложение за цялата – не 70%, а цялата топлинна енергия.
Други колеги?
Работодателите?
Господин Велев, заповядайте.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Както Вие отбелязахте при старта на заседанието, всички представителни на национално равнище организации на работодателите в свое писмо до Вас подкрепиха Законопроекта. Това е така, защото всъщност ние апелираме от много време за ограничаване на кръстосаното субсидиране, а не за неговото увеличаване. От допълнителните предложения, които бяха направени, на нас също не ни стана ясно как ще се мери и как ще се контролира коя енергия е изразходвана за оранжерии при тези параметри особено, които цитирахте и в справката преди малко.
Всъщност този проблем го имаме и на други места. Нека да е ясно, че има топлофикации, които греят атмосферата, влошават околната среда, прахосват енергия, за да произведат скъп ток, който да го изкупи НЕК и да го платим всички ние – не само бизнесът, а и домакинствата чрез задължения към обществото.
С предлагания Законопроект се затваря една вратичка, запушва се една дупка, през която да минат други такива злоупотреби, защото това е облагодетелстване на няколко души за сметка на всички домакинства и целия бизнес.
Ние категорично подкрепяме внесения Законопроект. Бихме подкрепили всякакъв процент между 70 и 100. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Заповядайте.
НИКОЛАЙ ВЪЛКАНОВ: Подписал съм също това послание до Вас.
Хубаво се изясни, че тук става дума за подкрепа на една, две централи, които от години наред ползват благата на всички нас. Не знам дали всички знаете, но през периода юли 2016 – юни 2017 цената на електроенергията на борсата се вдигна значително със средно 10 лв. Всички търговци понесоха огромни загуби. Тези загуби обаче ще отидат накрая и в НЕК, и в производителите на електроенергия. Защо? Защото повечето от тези търговци накрая ще фалират или вече някои от тях фалираха, не плащат задълженията си към НЕК, не плащат „задължения към обществото“ към НЕК. Накрая това е още един допълнителен трус в енергетиката.
Така че не трябва да допускаме повече пробойни, и без друго има достатъчно много. Нека се ограничим повече в – не казвам думата „лобизъм“, да мислим как да спрем изтичането.
Казваме „цената се вдигна с 10 лв.“ – индустрията също поема тези 10 лв. Новите ни предложения от търговците или от производителите на електроенергия спрямо юни 2016 г. са точно с 10 лв. разлика.
Разбирате сами това какво ще означава за индустрията. Ще означава съкращение на работни места, ограничаване на нещо друго, защото няма как да си позволи един голям производител – на практика то не е увеличение от КЕВР. Да не излезе, че нещо не сте ме разбрали – КЕВР няма никаква вина. Увеличението идва на базата на борсата, на базата на производителите на електроенергия, и то са предимно ТЕЦ 2 и АЕЦ „Козлодуй“.
Молим Ви, разберете това нещо, защото бизнесът няма да издържи.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Вълканов.
Господин Дачев.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Може ли само една реплика?
Господин Вълканов, не можах да разбера Вие какво предложихте – да няма балансиране на енергия, която е произведена и е ползвана за продукция, и тази електроенергия да не се плаща високоефективна…
НИКОЛАЙ ВЪЛКАНОВ: Предложихме да се спазва Законът. Предложението, което е направено в Комисията и което гледате днес на второ четене, да бъде спазено. Това искаме – да не се допускат отклонения.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Между 70 и 100% от топлинната енергия да бъдат използвани.
Господин Дачев.
КРАСИМИР ДАЧЕВ: Уважаеми господин Председател, искам да Ви кажа, че това е едно упражнение, с което се реанимират мъртъвци, които да работят в бъдеще като черни дупки, чрез които да продължи източването на енергетиката. Защо? Това са мощности, работещи отдавна в противоречие със законите на България и Европейския съюз, защото нямат грам очистващи съоръжения.
Използвайки терминология, като „когенерация“, се вместват при високотехнологичните съоръжения, а на практика тези централи са модел 1939 г., измислени от немците, откраднати чертежите от руснаците през 1945 г., занесени в Русия. През 1952 г. започват да правят модел едни и същи 30 и 60-мегаватови турбини и котли. Всички български централи са с такива котли, които работят на донбаски въглища – „ТЕЦ Варна“, „ТЕЦ Русе“, „ТЕЦ Свищов“, „ТЕЦ Видин“.
Това са остарели, на 100 г. съоръжения. С думите „високотехнологични“, „когенерационни“ ги вкарвате във високотехнологичните съоръжения. Това са 100-годишни остарели съоръжения, които не са гъвкави – те работят само на донбаски въглища, които са между 5 и 7, 6 и 100 килокалории на килограм.
Някъде в света да сте чували с ТЕЦ да се гледат гъби? Някъде в света да сте чували някой ТЕЦ, който е 120 мегавата, да прави 1 – 2 мегавата, да прави плодове, зеленчуци?
Това е поредна широко отворена врата за минаване през задния вход в Закона за енергетиката. За контрол тук не ми говорете, защото един от тези ТЕЦ-ове беше мой, който съм продал преди 15 години. Тогава имах, по линия на самозадоволяването при другаря Тодор Живков бяха направени парници. След като влязох 99 г., една проста сметка ми показа, че всеки домат, който произвеждам вътре, е обвит със златно фолио. След три месеца ги съборих тези парници, които Вие искате сега да строите.
Това е нонсенс! Зад думички тук се крие форма за даване на топъл и студен резерв – това е – на едни умрели съоръжения, морално и физически остарели.
Така че не говорете, защото утре ще трябва да се вземе документ от тази организация, от онази организация. Знам как се вземат, и от Агенцията по енергийна ефективност как дават на производителите на пелети: отиваш, трябва ми толкова – дават ти. Няма контрол!
И под условие да дадете такова разрешение, то няма да бъде живо, ще бъде форма за заобикаляне на Закона! Това е моето мнение.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря на работодателските организации за подкрепата на внесения от мен Законопроект на първо четене.
Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател, колеги! Аз Ви приветствам като работодатели, че сте тук. Народното събрание и народните представители, ако прочетете предложенията, които сме дали, и сега чак се учудвам – прочетох наново всичко, никъде не пише, че Законопроектът, който изменяме, го изменяме за донбаски въглища, за стари централи. Тук се прави закон за България, за уреждане на обществените взаимоотношения.
Ако Вие във Вашите глави имате в момента, че някъде има такива ТЕЦ-ове, ами тези ТЕЦ-ове се опитват по някакъв начин да влязат в тези предложения на тези закони – нито за „Видахим“ говорим, нито за Свищов.
Изключете, елиминирайте всичко това. Тук говорим за когенерации, като философията на Закона в енергетиката, както Ви казах, е, че всяка когенерация ползва преференциалните цени.
Така ли е, господин Добрев? Така ли е, господин Иванов?
Защо тогава когенерациите на топлофикациите в София и в Пловдив ще ползват, а човекът, който има когенерация от 5 мегавата електроенергия и ползва 3 мегавата топлинна енергия, да не му се плати? Обяснете ми Вие.
Още веднъж Ви казвам: няма народен представител тук, който днес да е застанал и да е записал „Видахим“, донбаски въглища, увити със злато или нещо друго.
Ако Вие, господин Добрев, правите законопроект за частния случай, напишете го тук – законът ни е за частен случай.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не е за частен случай, господин Аталай. Затваряме една възможност за злоупотреби със Закона. Не може да има към ТЕЦ-овете оранжерии. Първо се прави оранжерия и към нея се прави съоръжение за отопление на оранжерията. А не обратното – имаме ТЕЦ, правим оранжерия към ТЕЦ-а.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Вие имате пό такава идея. Господин Николов не го виждам тук. Казахте: производителите на растителна продукция да отиват да си получават субсидиите от Министерството на земеделието. Предложете го, както аз съм го предложил – ако го прочетете, за отпадане на…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не, Вие сте предложили нещо съвсем различно, господин Аталай. Нещо съвсем различно сте предложили. Не сте предложили това.
Предложили сте да затворим наполовина вратата, а не да я затворим изцяло. Само че през тази половин затворена врата – тя става толкова голяма, може да се промуши всеки, който иска.
Ако искате, да преустановим дебата – всичко се изясни.
На господин Дачев ще дам думата, на господин Ерменков… (Шум и реплики.)
Момент, колеги, дайте да въведем малко ред. Нека аз да давам думата, защото иначе никой няма да може да се чуе.
КРАСИМИР ДАЧЕВ: Да отговоря на господин Аталай.
Аз дадох като пример, господин Аталай, а имайте предвид, че в цяла Европа – това е записано в Програмата 2020 за развитието на България – този тип съоръжения се отопляват от отпадни суровини или се изгарят отпадни енергии, а не първична енергия, за да се стопли 1 – 2 мегавата. Масово е това.
Всички тези съоръжения се правят или с пелети, или с чипс – от отпадна, за нищо друго неизползваема биомаса. Така че никой не използва първична енергия, като въглища, нефт – каквото и да било, за да топли парници.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Костадинов. След това – господин Ерменков, господин Иван Иванов и гласуваме.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Уважаеми господин Добрев, уважаеми колеги работодатели, господин Иванов! Не трябва да се връщам много назад, но не трябва да има никакво съмнение – тук, в тази Комисия няма колега, който каквото и предложение да прави за промени в този Закон, е в една-единствена посока: да се излезе на светло, да се прекратят всякакви аномалии, диспропорции и възможности да се натоварват допълнително и българските граждани, и бюджетът на НЕК. Тоест да затваряме вратите една по една и да правим все по-добър Закона.
В този смисъл предложението от 70%, 80, някои казаха 100, е именно в тази посока. Може би не сме били правилно разбрани. Това, което предложихме с колегата Ерменков, е: според нас от гледна точка на modus operandi много по-голям смисъл има не да заковем един фиксиран процент и да гадаем какво става с другите, а мислехме, че е възможно с това предложение по реално оползотворени, и нито мегават повече или киловат, да се дава преференция – само и единствено за това, което в изключенията фигурира като зеленчукопроизводство.
Сега разбирам, че Вие казвате: има технологични трудности това да бъде отчетено. Не сме го знаели. Може би ако имахме повече време, бих искал да разбера коя е технологичната трудност.
Големият ми въпрос е следният: не трябва нито работодателите, нито Вие да оставате със съмнение, че някой, правейки – и господин Аталай, и ние, предложение, целим нещо друго, освен да прекратим тези възможни порочни практики. Затова по-ясната дефиниция според мен е по-добра.
Нека не казваме, ако разсъждаваме пазарно, кой има право и кога да отваря оранжерии. Нека да има един кумулативен ефект от спазването на Закона, не от заобикалянето му. Върху това да дебатираме, защото абсурдно е да имаш 50 милиона приходи от продажба на ток и 2 милиона от собствена продукция – това е скандално.
Ако има възможност при реален технологичен контрол да има кумулативни производства, ако ги наречем „паралелни“ на това енергопроизводство, аз съм „за“. Но ако не можем да намерим тук дефиницията, да го оставим за по-нататък.
Най-вече към Вас ми е посланието, господа: никой тук няма никакво съмнение в каква посока вървим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, господин Костадинов.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Още един път, в продължение на онова, което господин Костадинов каза – повтарям, вносителят на поправката за зеленчукопроизводството бях аз. За мен „произведената топлинна енергия“ означава цялата произведена топлинна енергия. Нито по-малко, нито повече.
Когато тръгнахме да правим промените, които сме предложили, изхождахме от това, че наистина Законът решава обществени положения, а не частни случаи.
В тази връзка, господин Иванов, във Вашето становище, което сте ми написали: „Останалата по-голяма част електрическа енергия, която е високоефективна, дружеството ще трябва да продаде на свободния пазар“ – тази останала част от електрическата енергия не е високоефективна, тя е нормална енергия от централа. Високоефективна би била, ако имаше някаква топлинна енергия, която би била използвана.
Така че това, което ние сме направили, по никакъв начин не противоречи.
Сега поставям въпроса по друг начин. Понеже Вие сте инициаторите на тази първична промяна – ако за Комисията наистина е трудно да осъществи съответното измерване и контрол, ако при бъдещи действия този текст, който ние сме предложили, може да доведе до някакви двоумения в трактуването му, в обясненията, възприемането и така нататък, но това Вие го знаете – ние няма как да го знаем, има логика в това накрая да минем на „цялата енергия“.
Пак Ви казвам, помислете си още един път, защото това, което ние предлагаме, е по-общият вариант. Той е онзи вариант, който решава и бъдещи производствени, и бъдещи обществени, и бъдещи правови отношения.
Единственото нещо, което, повтарям, може би е извън тази схема, е това, че Вие, като Комисия, имате някакви чисто технологични причини, по които няма как да се ограничите до текста, който сме предложили като промяна. Тук вече Ви говоря не само като заместник-председател, все пак и докторантурата ми е „Когенерации“, не е нещо друго. Мисля да съм подготвен и теоретично, освен практически. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Стаменов. След това – господин Иван Иванов.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ: Само нещо искам да поясня в това, което каза и господин Аталай.
Знаете много добре, че има топлофикации, които за да вдигнат топлинния товар, съответно да произведат повече електроенергия на преференциална цена, правят промоция с цената на топлинния товар. Всички тези вратички трябва да се намери механизъм да се затворят, защото евтиният топлинен товар, който се продава на промоция, се заплаща от всички потребители на електроенергия.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви.
Господин Иван Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще се постарая да отговоря на няколко въпроса, които бяха повдигнати.
Обръщам се най-напред към господин Аталай.
Това, което той каза: ако се променя режимът на когенерациите като цяло, трябва да се изчисти по начин, че всеки да си плаща топлинната енергия, толкова колкото струва, и тогава електрическата енергия – отделно.
Господин Председател, ще напомня и на господин Аталай, той беше в тези народни събрания, включително и председател на Комисията, че тогава се приеха тези текстове, които именно създаваха предпоставки да има преференциална цена с оглед обществената значимост на топлофикациите в общия вид.
Преди около четири години, когато цената на природния газ в България беше една от трите най-високи цени в Европейския съюз, от съображение да има спокойствие в българските големи градове беше потискана цената на топлинната енергия и се вдигаше цената на електрическата енергия, за да се върже бюджетът на тези топлофикации. В София добавката за високоефективна произведена електрическа енергия стигна 115 лв.
Казвам това, за да се знае от каква изходна позиция тръгна този състав на регулатора.
В рамките на две години и половина, господин Аталай, ние намалихме тази добавка от 115 лв. на 38 лв. Изравнихме добавката от 38 лв.
И сега веднага Вие ще кажете: добре де, а защо не се премахне изобщо и тази добавка от 38 лв.?
Вие знаете, че съм в колегиални отношения, включително с работодателските организации, защото изслушвам техните аргументи и давам моите. Имаше такова предложение, което и сега Вие го подхвърлихте.
На експерти в Комисията наредих да се направи изчисление колко би струвала топлинната енергия, ако добавката за електрическата енергия, произведена по високоефективен начин, е нула.
Цената на топлинната енергия, господин Аталай, ще нарасне между 50 и 80%.
В София беше повишена с 22% цената на топлинната енергия. Би трябвало да нарасне с още 60.
Означава, че това, което Вие предлагате, трябва да се каже и в другата му част – че на тези хора, които се отопляват с централно топлоподаване в големите градове, трябва почти двойно да им се увеличи цената на топлинната енергия.
Поради факта, че България е последната страна в Европейския съюз по жизнен стандарт, повече от очевидно е, че масово хората ще се откажат от използване на централно топлоподаване. Или ще минат на твърдо гориво – въглища и дърва, или ще използват електрическа енергия за отопление, което дори може да доведе до срив на енергосистемата в големите градове.
По тази причина и отчитайки обстоятелството, че регулаторът в крайна сметка трябва да бъде балансьор на обществените интереси – да търси някакъв баланс, в момента при сегашните цени ние не можем да намалим тази добавка от 38 лв., но при възможност ще го направим в следващ момент.
И още нещо. Господин Ерменков каза, че част от топлинната енергия може да бъде използвана в завод, който да служи за обработка на растителна продукция – разбира се, но тогава трябва да се стигне до заводска централа. Който ще си строи завод, трябва да си подсигури топлината чрез заводска централа, а не тези малки централи, които в момента се използват за производство на топлинна енергия за оранжерии.
И последно, господин Председател. Като поддържам по принцип Вашето предложение, заедно с група народни представители, заявявам съвсем ясно, че КЕВР приема да бъде записано „100%“. Поначало, когато четяхме текста на Закона, в тази част е казано: „или използват произведената топлинна енергия за производство на растителна земеделска продукция“. Но поради съмнение, че може да се тълкува по различен начин, че това не е именно 100%, предлагам „или използват 100% от произведената топлинна енергия за производство на растителна земеделска продукция“.
Заедно с това, искам да заявя, че всички оранжерии към момента попадат именно в тази разпоредба – на 100-те процента. Това ще бъде сигнал за бъдещи оранжерии, ако България развива такова производство – всеки знае, че онова, което построи, ще бъде само за това производство. Надявам се, че всички народни представители биха подкрепили този текст.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Преминаваме към гласуване.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Една реплика.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Една минута, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин Иванов, за лекцията – от тези дълги години стоене в парламента сте разбрали как сме направили Закона за енергетиката.
Философията на Закона за енергетиката беше точно такава, но не искам да Ви задам въпроса: като слезе на 38,20 лв., защо повишихте цената на газа сега с 30 ст.?
ИВАН ИВАНОВ: Това се получава директно от договора на „Булгаргаз“ с „Газпром“!
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Точно така е.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Малко заобиколено.
Така че, колеги, на всички Ви е ясно, че…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Цената на газа се определя от договора с „Газпром“ – това беше отговорът на господин Иванов.

Гласуваме предложението от народните представители Таско Ерменков, Иван Генов и Атанас Костадинов. – За 7, против няма, въздържали се 11.

Моля да гласуваме предложението на господин Аталай, с редакцията, която той предложи по чл. 83, ал. 5, т. 2. – За 7, против няма, въздържали се 11.

Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: В тази връзка правя предложение по чл. 83, ал. 5, т. 2 числото „70“ да бъде заменено със „100“.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Ерменков.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Тогава по-добре предложете да отпадне ал. 4 и приключвате.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Редакционна промяна в Параграф единствен по вносител – числото „70“ да се замени с числото „100“.
Моля да гласуваме. – За 18, против и въздържали се няма.
Редакцията се приема единодушно.

Сега гласуваме Параграф единствен с направената редакция. – Против и въздържали се няма.
Единодушно е приет Параграф единствен.

Колеги, имаме предложение за нов параграф от народните представители Валентин Николов и Александър Ненков, който третира заварените случаи.
Това, което имаме предвид – аз не съм от вносителите, но съм упълномощен, е, че има започнати производства в Комисията за енергийно и водно регулиране, с подадени вече заявления. Този параграф казва, че когато промените влязат в сила, регулаторът трябва да се съобрази с тях веднага, а не от следващия регулаторен период.
Моля да гласуваме. – Против и въздържали се няма.
Единодушно са приети и двата параграфа в Законопроекта.
Обяснението беше за протокола.
Благодаря Ви, колеги, за ползотворната работа.

(Закрито в 15,05 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Делян Добрев




Стенограф:
Райна Зарева