1. Представяне, обсъждане и гласуване на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, с приложен проект на решение, № 702-00-48, внесен от Министерски съвет на 11.12.2017 г.
2. Представяне и обсъждане на Доклад от министъра на енергетиката във връзка с приетия в Брюксел Референтен документ към Директива 2010/75/ЕС.
3. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по енергетика към министъра на енергетиката, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
4. Представяне и обсъждане на Доклад, разработен от Виенския международен ядрен център за компетентност (VINCC) на тема „Варианти за АЕЦ „Белене“ – експертна оценка на риска и възможностите“.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика



П Р О Т О К О Л
№ 12


На 25 януари 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, с приложен проект на решение, № 702-00-48, внесен от Министерски съвет на 11.12.2017 г.
2. Представяне и обсъждане на Доклад от министъра на енергетиката във връзка с приетия в Брюксел Референтен документ към Директива 2010/75/ЕС.
3. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по енергетика към министъра на енергетиката, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
4. Представяне и обсъждане на Доклад, разработен от Виенския международен ядрен център за компетентност (VINCC) на тема „Варианти за АЕЦ „Белене“ – експертна оценка на риска и възможностите“.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,05 ч. и ръководено от председателя на комисията по енергетика господин Делян Добрев.

* * *

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, предлагам да започнем.
Дневният ред за днешното заседание е:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България, с приложен Проект на решение, № 702-00-48, внесен от Министерски съвет на 11.12.2017 г.
2. Представяне и обсъждане на Доклад от министъра на енергетиката във връзка с приетия в Брюксел Референтен документ към Директива 2010/75/ЕС.
3. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията по енергетика към министъра на енергетиката, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
4. Представяне и обсъждане на Доклад, разработен от Виенския международен ядрен център за компетентност (VINCC) на тема „Варианти за АЕЦ „Белене“ – експертна оценка на риска и възможностите“.
Преди да подложа на гласуване дневния ред, обръщам внимание, че т. 2 и т. 4 са включени в дневния ред по предложение на народни представители от почти всички парламентарни групи – девет народни представители. Съгласно нашия Правилник това ме задължава мен, като председател на Комисията, да включа в дневния ред тези точки, тъй като вероятно ще се появят въпроси защо т. 4 я обсъждаме в Комисията по енергетика.
С така направените уточнения, подлагам на гласуване дневния ред.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
Присъстващи от: Министерство на енергетиката – госпожа Теменужка Петкова, министър, очакваме я да пристигне всеки момент; господин Жечо Станков, заместник-министър; господин Иван Маринов, директор дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“;
- от Агенция за ядрено регулиране – господин Лъчезар Костов, председател;
- Съвет за национална сигурност – господин Георги Кръстев, главен секретар;
- Асоциация на топлофикационните дружества в България – господин Кремен Георгиев, председател;
- ТЕЦ „Ей и Ес – Гълъбово“ – господин Иван Цанков, изпълнителен директор; ТЕЦ „Контур Глобал“ – господин Красимир Ненов, изпълнителен директор; ТЕЦ „Бобовдол“ – Емил Христов, изпълнителен директор; Кристина Лазарова – председател на Съвета на директорите; ТЕЦ „Брикел – Янилин Павлов, изпълнителен директор;
По т. 4: От АЕЦ „Козлодуй“ – господин Иван Андреев , изпълнителен директор;
- Виенски Международен център за ядрена компетентност – господин Янков Янев и господин Ханс Рогнер;
- Световна ядрена асоциация – госпожа Агнета Райсинг и госпожа Вирджиния Раян;
- Български атомен форум – господин Богомил Манчев, господин Станислав Георгиев, госпожа Ивелина Панайотова.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА АКТУАЛИЗИРАНА СТРАТЕГИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, С ПРИЛОЖЕН ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ, № 702-00-48, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 11.12.2017 г.
Давам думата на вносителите.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа, членове на Парламентарната комисия по енергетика, на Вашето внимание представям Проект за Актуализирана стратегия за национална сигурност на Република България.
Действащата Стратегия е приета от Четиридесет и първото народно събрание на 25 февруари 2011 г., обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 19 от 8 март 2011 г. Тя замени приетата през 1998 г. Концепция за национална сигурност, обнародвана в „Държавен вестник“ от 22 април 1998 г.
Стратегията за национална сигурност от 2011 г. се придържа към възприетото по-широко понятие за национална сигурност, включващо не само традиционните аспекти на отбрана, външна политика и дейност на Министерството на вътрешните работи и служби за сигурност, но и почти всички аспекти от живота на държавата, обществото и гражданите, включително и енергийната сигурност, сигурността на доставките и другите аспекти на обществената дейност в сферата на енергетиката.
След 2013-2014 г. в ситуацията на сигурност в международен мащаб настъпиха сериозни промени, които са може би най-важната причина и основание за преразглеждане на Стратегията за национална сигурност в сегашния й вид. В този смисъл бяха направени и се правят редица коментари и от експерти и специалисти в сферата на сигурността.
В същото време, след 2011 г. и в съответствие със Стратегията бяха реализирани редица дейности и изпълнени задачи в сферата на вътрешната сигурност, включително и завършване на процеса на нормативно уреждане на функционирането на службите за сигурност и регламентирането на самата система за защита на националната сигурност.
Изготвянето на Проект за Актуализирана стратегия за национална сигурност е част от Програмата за управление на правителството за периода 2017-2021 г., Цел 44, Мярка 160. В същия аспект за необходимост за промяна, за актуализиране на Стратегията за сигурност се произнесе и Консултативния съвет за национална сигурност на свое заседание от 30 май 2017 г.
Дейността по изпълнение на тази задача се осъществи в съответствие със Заповед № Р 128 от 6 юли 2017 г. на министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов, с която беше създадена Междуведомствена работна група.
Екипът подготви Проект на стратегия, който в периода 28 септември-20 октомври 2017 г. бе представен пред експерти, преподаватели, изследователи и студенти в сферата на националната сигурност в София, Видин, Русе, Благоевград, Варна, Пловдив, Велико Търново, това бяха обществените обсъждания.
Проектът беше представен и пред форуми на неправителствени организации, чиито уставни дейности са свързани с аспекти от политиката за национална сигурност, за обществена сигурност и за корпоративна сигурност.
Проектът за стратегия бе представен на Съвета по сигурността към Министерския съвет на 10 ноември, който го одобри и след провеждане на съгласувателната процедура, Министерският съвет на свое заседание от 6 декември 2017 г. и с Решение № 759 от 8 декември 2017 г. одобри Проекта на стратегия и предлага на Народното събрание да я приеме с решение.
Бих искал да отбележа, че в сегашния актуализиран вид на Стратегията са включени и нови раздели като киберсигурност, транспортна сигурност, управление при кризи. Много важно е да се отбележи, че някои от текстовете са разширени, например в сферата на социалната сигурност са включени проблемите на радикализацията, на защитата на културно-историческото наследство, на защитата и обогатяването на националните архиви.
Конкретно за Раздел „Енергетика“ – структурата на раздела е запазена, но текстовете са съществено актуализирани с оглед редицата промени, настъпили след 2011 г. по инфраструктурните проекти и с оглед продължаващия ангажимент за развитие на нискоемисионната енергетика.
С това предлагам да приключа встъпителното представяне.
Готов съм да отговоря на въпроси. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Кръстев.
Господин Станков иска да добави нещо.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители! Просто да взема отношение с няколко думи по частта от Проекта за актуализация на Стратегия за национална сигурност, в частта си, естествено, политика в енергийната сигурност. Както знаете, енергийната сигурност е ключов елемент, както за националната, така и за глобалната сигурност, от близо десетилетие и основен приоритет, както за Европа по посока Европейския съюз, така и за НАТО.
С тази Стратегия и всичките мерки и политики, които сме заложили вътре, ние интегрираме както национален, така и европейски интерес, създаден с европейските документи, като сме се съсредоточили върху сигурност на енергийните доставки, диверсификация, изграждане на нови междусистемни връзки, било то електроенергийни или газови такива, поддържане и защитаване на критичната инфраструктура на територията на страната, съответно разширяване на капацитета на газовото хранилище в Чирен, изграждане на европейски газоразпределителен център „Балкан“ – все неща, които добре познавате в Комисията по енергетика и няма как да не бъдат основна част от националната сигурност.
Важно е да спомена в заключителните си думи, че в крайна сметка енергетиката предоставя една жизнено необходима услуга, както на бита, така и на всички сектори в икономиката, така че действително сигурността в енергийната система е основен приоритет. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
Колеги, имате думата за въпроси.
Заместник-председателят Ерменков желае да вземе думата, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми вносители! Аз си направих труда да сравня тази Стратегия от 2011 г. и актуализацията й в 2018 г. – ето ги, тук, пред мен са. Като отбележим единствения положителен факт, че през 2011 г. за първи път в Стратегия за национална сигурност, енергийната сигурност стана елемент от националната сигурност, до тук мисля, че ще спра с хубавите думи.
От тук нататък следват няколко въпроси, които ме интересуват. В Стратегията от 2011 г., когато говорим за газово хранилище, говорим за газови хранилища. В Стратегията за разширяването капацитета на газови хранилища в Стратегията от 2018 г. Вие говорите вече само за разширяване на капацитета на газовото хранилище „Чирен“ и изграждане на газов разпределителен център „Балкан“. На Вас дали да го обяснявам или мисля, че Ви е ясно, че газоразпределителен център „Балкан“ без допълнително хранилище някак си не мога да си го представя, че го има? Някак си тази редакционна поправка ми се струва извън контекста на това, което се очаква да се свърши.
Продължавам по-нататък – в т. 111 пишете: „изграждане на енергийна инфраструктура по коридор Север-юг“, само че не уточняваме за кой „Север-юг“ става въпрос – дали за север-юг на България, или за север-юг на Европа? Щото, ако ще говорим за север-юг на Европа, нали разбирате, че тук вече не става въпрос за никакъв транзит, а става въпрос за крайна точка в България като потребител на газ, а не като транзитна газ?
Има много други неща, които тук съм си добавил, но основния извод, който правя, е, че освен тези промени, които току-що казах, другото са промени в обърнат словоред, иначе едно и също се прави и оставаме с впечатлението, че от 2011 г. до 2018 г. няма никаква промяна в обстановката в областта на енергийната сигурност, поради което и не се налагат никакви допълнителни промени, освен тези.
Да, забравих – пропуснали сте вече в изграждането и разширяването на ядрената енергетика, вече сте извадили институционалната помощ на държавата. Няма я в момента в новата Стратегия, въобще не съществува.
Поради тази причина, няма да се спирам и на другите раздели, щото тях други комисии ще ги обсъждат, не искам да злоупотребявам с това, че съм член и на друга комисия, но поради тази причина именно в това, че има някои неща, които тук са силно смущаващи, в това число и липсата на каквато и да било някаква нова идея в развитието на политиката по енергийна сигурност, ние ще се въздържим от приемането на тази Стратегия.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Станков.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря за зададените въпроси.
Относно първия въпрос, свързан с газовите хранилища – това, върху което сме се концентрирали, са действия, които в крайна сметка, са резонни и ще бъдат извършени. Знаете, че и към момента има предприети действия от колегите от „Булгартрансгаз“, свързани с разширяването – веднъж, на капацитета за нагнетяване и добив, и още веднъж, с количествата, които впоследствие могат да бъдат нагнетявани, така че сме се спрели и концентрирали върху действия, които са резонни, които се извършват и върху нещо, което е залегнало и в инвестиционната политика на дружествата.
Във връзка с въпроса, свързан с Коридор „Север-юг“, важно е да споменем, че този Коридор може да бъде разглеждан в две насоки: от една страна – електроенергийна, от друга страна – за газовата инфраструктура. Както знаете, и двете са стратегически важни за енергийната сигурност. В този Коридор „Север-юг“ не е излишно, извън другите текстове, където е посочен и Коридор „Север-юг“, се цитират и други ключови проекти в региона, като Южния газов коридор, така че искам да уточня, че когато говорим за Коридор „Север-юг“, говорим за инфраструктура, разположена на територията на страната и в нашия регион, визирайки, ако щете, връзките, които предстоят да се изграждат – Подстанция Варна, Подстанция Бургас, от „Марица изток“ до Бургас, „Марица изток“-Пловдив, „Марица изток“ – Ниа Санта, с Гърция, новата връзка, газовият интерконектор България-Гърция, знаете за вече приключилите работи и въвеждането в експлоатация на интерконектора с Румъния, бъдещите действия, свързани с интерконектор със Сърбия и с Турция. Действително говорим за проекти, съсредоточени или с пряко отношение свързани с енергийната сигурност на страната.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз разбирам от отговора, специално за „Север-юг“, но хубаво би било все пак да се уточни за какво става въпрос, защото така пуснато в пространството – север-юг е доста относително понятие.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Приемаме бележката.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: И второто нещо, което искам да Ви задам, е – тук нещо пропуснах да Ви попитам. Вие, след като говорите за Южен коридор и почти същото го преписвате от Стратегията от 2011 г. с малко изключение, че отпада Проектът „Набуко“, който е приоритет, естествено, но защо отпада, да ни обясните защо в Стратегията 2018 г. няма нито дума за това, дали ще го наречете „Южен“, дали ще го наречете „Турски“ или някакъв друг поток, който да замени „Южен поток“ – нещо, което го има в Стратегията 2011 г., а в Стратегията за 2018 г. го няма. Отказваме ли се от този проект въобще или се опитваме някак си да се снишим и въобще да не вдигаме въпроса по „Южен поток“ или „Турски поток“, или както искате го наречете?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Заместник-министър!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря за въпроса.
Ще се опитам да бъда по-конкретен в отговора си в тази насока, че – виждате, че на територията на страната не сме споменавали, не сме се ограничавали с конкретни проекти или имена на интерконектори, или имена на електроенергийни връзки. В тази насока, естествено, сигурността на газовата ни инфраструктура и въобще идеята за разработване на газов разпределителен център „Балкан“ интегрира всичко това, което казвате, с потоци, от колкото си може повече източници, идващи по колкото си може повече маршрути, влизащи и излизащи от територията на страната.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, аз погледнах политиката за енергийна сигурност. Може би не е отбелязано, затова погледнах и политиката във връзка с транспорта, но и там не е отбелязано.
Искам да попитам, предвид на това, че се поставят индикативни цели в Европа, в големите европейски държави, на това отгоре и от автомобилните производители, че ще прекратят производството на двигатели с вътрешно горене – и на дизелови, и на бензинови, тоест ще се промени профилът на транспорта, това значи, че трябва да се изгражда инфраструктура, която да зарежда електромобилите, което пък ще смени профила, пиковите стойности и така нататък, и така нататък. И в двете погледнах, но никъде не пише, тоест ние няма да изграждаме може би такъв вид транспорт, такъв вид може би инфраструктура и така нататък, и мощности, които да могат да ги зареждат пък, съответно?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Господин Николов, изключително съм благодарен за този въпрос – актуален, ставащ все по-актуален не само на територията на страната, но и на територията на цяла Европа.
Прав сте, действително това е приоритет и ще бъде приоритет не само на България, а и на цяла Европа. Едно от досиетата по време на Българското председателство, което предстои също да бъде затворено по време на нашето председателство и договорено, е свързано точно с енергията от възобновяеми източници, а знаете, че тя се разделя в три различни сектора, не само електроенергетика. По същия начин – отопление, охлаждане, и съответно транспорт, като в транспорта, естествено това ще залегне в перспектива с конкретни общоевропейски цели, а се очаква на някакъв етап да има и конкретни индивидуални цели.
Естествено, трудно е, след като този документ не е приет към момента и нямаме конкретната цифра, на която да наблегнем, да заложим нещо на този етап в Актуализираната стратегия, но след приемането на тези досиета, във всички случаи от страна на Министерството на енергетиката, във връзка с новите задължения на държавата с тези регламенти и директиви, които ще бъдат договорени, ще се актуализира.
Може би за допълнителна информация – дори това като приоритет е толкова важно, че не е залегнало само в Директивата за възобновяема енергия, а е вкарано и в енергийната ефективност на сгради, където се дава възможност в перспектива в изграждането на сгради да се залага инфраструктура за бързо зареждане на електромобили.
Действително, държавата, правили сме с колегите от Министерство на транспорта анализ – на територията на страната в момента, регистрираните автомобили с български регистрационни номера са под 400 броя, които са изцяло на електрическа енергия. Естествено, върху това има много какво да работим институционално, но, пак казвам, това зависи много и от директивите и регламентите, които в перспектива предстои да бъдат приети и, естествено, ние ще се съобразим с това. Те ще залегнат и в последваща актуализация на Стратегията. Благодаря още веднъж за въпроса.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, ако нямате други въпроси…
Господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Няколко думи.
Трябва да отбележа, че Стратегията за национална сигурност няма претенция, задача, нито възможност да изчерпи всички аспекти на отделните секторни политики, които са визирани. Тя е основа за разработване на тези политики, както за сигурност, така и за развитие и, бих казал, че съдържа основните направления и най-малкото, което трябва да се направи, за да бъде гарантирана сигурността в нейните многоаспектни измерения, включително и като усещане за сигурност в гражданите.
Точно поради това ние разчитаме и имаме предвид разработването на стратегии, които да развият основните положения. Аз бих отбелязал, например, че в отговор на изказването на господин Николов, че в транспортна сигурност се съдържа такъв текст, като „повишаване на сигурността и безопасността на транспортния сектор чрез въвеждане на интелигентни транспортни системи“, следващото – „ограничава негативното въздействие на транспорта върху околната среда и здравето на хората“. От тук вече произтичат другите неща, които всяко министерство, ведомство може да предложи и да разработи.
Исках да отбележа също, че в тази Стратегия са засилени текстовете, които визират участието на академичната общност, на неправителствения сектор, като инициатори на предложения в контекста на Стратегията.
Вярно е, че някои понятия не са достатъчно добре дефинирани, прецизно, но мисля, че като съдържание, като обем, като същност са достатъчно ясни и аз тук, ако позволите, с едно изречение, понеже господин Искрен Веселинов в ръководената от него Комисия постави въпрос за това, че в социалната сигурност сме казали, че българската нация се основава на единното гражданство, дали това е гражданската нация? Да, това е. Това имаме предвид, така че има текстове, които може би сме ги казали по друг начин, но разчитаме на тяхната еднаква, обща разбираемост и употребимост и затова, бих казал накрая, че Стратегията трябва да я разглеждаме в цялост и като източник на секторни стратегии, и на политики. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря, господин Кръстев.
И аз ще задам един въпрос, докато чакаме министъра на енергетиката.
По отношение на текста „хранилище“ в настоящия документ – означава ли това, че ние сме се отказали от превръщането на „Галата“ във второ национално хранилище? Там, знаете, че има дългогодишен казус с това до коя дата може да го ползва концесионерът. Аргументите на концесионера бяха, че докато не добие всичкото количество газ в дадения им блок, им трябва хранилището, защото през него минава инфраструктура, която им е необходима за добива.
Позицията на министерството, поне в 2011-2012 г. беше, че след като е изчерпано самото хранилище „Галата“, то трябва да се върне в патримониума на държавата, за да може тя да се погрижи това да се превърне в хранилище и най-малкото да не се оводни, защото знаете, че там има казус с това, че веднъж оводнено, хранилището „Галата“, ние не можем да го възстановим, вече няма да имаме хранилище, тоест полагат ли се усилия в посока и към коя дата ние ще можем да си получим „Галата“? В „Галата“ предприемат ли се действия, така че да не се оводни хранилището и то наистина да бъде превърнато след време във второ национално хранилище? Благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря, господин Председател, за въпроса.
Действително, още през предходния мандат, отговаряйки за тази дирекция, с предходните собственици на концесията са водени такива разговори, съответно знаете, че Министерство на енергетиката е ресорното министерство, което отговаря за подземните богатства. Съответно, цитирайки „хранилище“ в Актуализираната стратегия, отново казвам, сме заложили думичката „хранилище“ на база на това, че там се извършват конкретни действия, свързани с физическа работа, разширяване на капацитета за добив и изчерпване, но в Министерство на енергетиката, в геоложката служба разполагаме с цялата информация за територията на страната кога и къде биха били удобни и други структури.
Специално за „Галата“, така да се каже, трябва да се направи внимателен правен анализ от гледна точка на правата, с които разполага концесионерът и по какъв начин съответно и кога държавата може да се възползва от тези геоложки структури, вече на изчерпаните количества газ в тях.
Както споменахте, действително, колегите от дирекцията „Природни ресурси, концесии и контрол“ следят стриктно количествата, които се черпят. Те се докладват от „Болгартрансгаз“ към министерството, за да могат да се засекат количествата от концесионера, и от тези, които са вкарани в системата, с цел да се следи какви количества са остатъчните и респективно, какви са наляганията.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Станков.
Колеги, имате ли други въпроси?
Заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Разбрах, че министърът на енергетиката седи отвън! Ние в момента обсъждаме Стратегията в областта на енергийната сигурност. Не виждам защо трябва да седи отвън, а не да седне вътре и да отговаря вместо Вас на въпросите, като принципал на това Министерство.
Извинявайте, че се намесвам така грубо в цялата работа, но мисля, че на министъра работата му е тук.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Костадинов, заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Станков! С пълното съзнание, че рамковият документ за националната сигурност е от друг порядък по отношение на секторната сигурност в енергетиката, с господин Кръстев, той тръгна, но вече го водихме този разговор, бих искал да направя няколко забележки и две предложения.
Подкрепяйки връзката, която се прави на стр. 5 – обвързването на ресурсната зависимост на модерното общество с националната сигурност, тоест енергийните, водните и хранителните ресурси, които са в пряка функция по отношение на националната сигурност, бих изказал в известна степен подкрепа и за нещата, които са написани в частта за политика на енергийна сигурност.
Това, което е като мое неудовлетворение, е, че са казани прекалено елегантно, обло, но все пак трябва да отчета, че присъстват – имам предвид и текста в т. 110, и в т. 111, където се говори все пак за бъдещо развитие на газовата инфраструктура, както и донякъде, макар че моето лично мнение, че в т. 112 е по-категоричното изказване за нови ядрени мощности, изказвайки подкрепа и за т. 114 за наличието и прилагането на най-добри налични техники при използването на експлоатацията на големите горивни инсталации – нещо, за което сме говорили в тази Комисия.
Бих искал да изразя недоволство от това, че, според мен, не присъстват две неща. В чл. 116 казваме, че Република България декларативно провежда ясна и последователна политика за гарантиране на интересите на националната сигурност, що става въпрос за Енергийната стратегия, но имайте предвид, че следствие на тази, да я сложа в кавички, „дългогодишна последователна политика“, достъп до газовата инфраструктура в България имат около 2,3-3% от населението.
Според маржът трябва да бъде обърнат. Трябва по-категорично да кажем, че приоритет в контекста тук, на националната сигурност е радикално повишаване на дела на достъпа на населението до газова инфраструктура, не само във връзка с предстоящите газови проекти, а колкото и да е малко потреблението в България, като пазар, разбира се, комулативният ефект върху българската икономика от разпространение и достъп до газова инфраструктура, смятам, че никой от Вас няма да постави под съмнение.
В Унгария този процент е 36-38. В другите европейски държави е значително по-голям, тоест първото ми предложение е да има текст – приоритет наш да бъде, по отношение на националната сигурност, в този раздел, разширяване – бих го нарекъл „драматично разширяване“ на достъпа до газова инфраструктура, по отношение на газовото разпределение.
Подкрепям господин Николов, което каза за изграждането на енергийна инфраструктура за бъдещо разрастване на електрическите автомобили и този сектор.
И, трето, смятам, че не можем да не обвържем ресурсите, които кръговата икономика и пакета от директиви предоставят за енергийната сигурност с бъдещето и на националната сигурност. Все пак, България, знаете в момента, в тези шест месеца в каква ситуация е. Това, което пакетът директиви по отношение на кръговата икономика дава като хоризонт за една енергийна национална независимост, според мен, дори и да не е голям, е значим, така че това са ми, господин Добрев, трите предложения. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Други колеги? Не виждам.
Предлагам да преминем към гласуване на т. 1 от дневния ред.
Гласували: за - 9, против – няма, въздържали се – 8.
Стратегията е приета.
Благодаря Ви, колеги. (Шум и реплики на изключени микрофони.)
Колеги, пак – който е „за“, моля да гласува. (Реплики.)
Гласували: за – 11 (с два гласа – оставени), въздържали се – 9… (Реплики на народния представител Рамадан Аталай на изключени микрофони.)
Кои са те, господин Аталай? (Реплики.)
Знаете, че имаме такава практика! Господин Аталай, знаете, че има дългогодишна такава практика във всичките народни събрания – почти при всяко гласуване броим колеги, на които им се е наложило да отидат в друга комисия.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Няма такава практика! Прочетете и Решението на Конституционния съд и ще видите, че такава практика не съществува.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не за първи път водим този спор.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ако ги броите и тези четири гласа, ще видите, че ще станат 11 на 11.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: А кои са те, господин Аталай? Нямам нищо против да ги преброим, но няма такива…
РАМАДАН АТАЛАЙ: А тези, които Вие ги гласувахте, кои бяха?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Двама – Дани Кирилов и колегата от „Обединени патриоти“, които бяха тук и си оставиха гласа. Ако Вие имате колеги, които са си оставили гласа при Вас, съм готов да ги преброя и тях.
Благодаря Ви, колеги.

Преминаваме към втора точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКЛАД ОТ МИНИСТЪРА НА ЕНЕРГЕТИКАТА ВЪВ ВРЪЗКА С ПРИЕТИЯ В БРЮКСЕЛ РЕФЕРЕНТЕН ДОКУМЕНТ КЪМ ДИРЕКТИВА 2010/75/ЕС.
Там са заключенията за големите горивни инсталации.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Аз благодаря за възможността да споделим с Вас мястото, на което се намираме в момента по един много важен въпрос, който е пряко свързан и с енергийната сигурност на страна, а именно – съдбата на големите горивни инсталации.
И друг път сме имали възможност да разговаряме с Вас на тази тема и знаем, че точно тези инсталации осигуряват повече от 41% от електрическата енергия на страната. Те са основни, базови мощности за българската електроенергетика и на този етап българската електроенергетика не би могла да се справи без наличието на тези мощности. Затова за нас е изключително важно да предприемем всички необходими действия, така че да гарантираме своята енергийна сигурност чрез възможността тези големи горивни инсталации да продължат да работят максимално дълъг период от време, имайки предвид съответно регламента, документа, който беше приет от Европейската комисия през месец април 2017 г., който въвежда много по-високи изисквания към големите горивни инсталации – изисквания, които от икономическа гледна точка в един момент биха се оказали основна пречка енергията, която тези централи произвеждат на практика да не може да бъде конкурентна и да не мое да бъде продавана. Съответно, това би създало предпоставки за затварянето на този тип мощности в българската енергетика.
Знаете, че правителството декларира своята подкрепа за работата на тези големи горивни инсталации. През лятото на миналата година беше проведена среща под егидата на колегите от двата синдиката, на кмета на община Стара Загора. На тази среща присъстваха и премиерът Борисов, присъства господин Станишев, всички Вие бяхте на тази среща, за да изразим позицията си и да се обединим около това, че всеки в рамките на своите компетентности, на своите възможности, ще се бори за това животът на големите горивни инсталации да бъде удължен максимално.
В изпълнение на Решението на Народното събрание от месец юни 2017 г., аз, в качеството си на министър на енергетиката, трябваше да подготвя доклад, който да представя пред Вас до 31 октомври 2017 г. във връзка с действията, които са предприети от страна на правителството. Този доклад е депозиран в Народното събрание на 26 октомври 2017 г. Предполагам, че Вие разполагате с него, запознали сте се с детайлите, които са отразени, както и по отношение на мерките, които са предприети от страна на правителството, така и по отношение на дейностите, които е предприела всяка една от централите по отношение на това да подготви необходимите документи, да подготви необходимите анализи, свързани с кандидатстването на централите за получаване на дерогация, съгласно чл. 15 от съответната директива.
В Министерство на енергетиката е създадено координационно звено. Целта на това координационно звено е да се координира дейността на всички големи горивни инсталации, да се координира работата, която те извършват, така че да могат тези анализи, които са необходими за искането на дерогация, именно анализ „Разходи-ползи“ по отношение на ефекта, какъв би бил ефектът за екологията, ако бъдат извършени съответните дейности, съответно разходите, които би ни струвало на практика това, и какъв би бил ефектът на практика за екологията.
Следващият анализ е свързан с оценка на разходите за постигане на емисионни нива.
В тази връзка трябва да отбележим, че ТЕЦ „Марица изток 2“, двете американски централи и ТЕЦ „Брикел“ съвместно проведоха обществена поръчка. Беше избран изпълнител, който трябва да изготви този анализ, свързан с разходите, които трябва да бъдат извършени, за да бъдат постигнати тези по-високи изисквания и съответно какви биха били ползите за екологията от тези разходи.
Отделно от това всяка една централа проведе обществена поръчка с цел избор на изпълнител, който да определи разходите, свързани с постигането на емисионните нива.
Към настоящия момент всяка една от централите е в много напреднала фаза по отношение изготвянето на тези доклади, на тези анализи, но, разбира се, ще бъде необходимо още малко време, за да можем да ги огледаме, да ги анализираме, да ги подобрим там, където е необходимо, да ги унифицираме като подход.
Междувременно, след октомври месец 2017 г., този период е описан ясно в доклада, с който Вие разполагате, правителството продължи със своята политика в тази посока. Продължиха координационните срещи, които се провеждат почти ежемесечно. Провеждаме срещи и с браншовите организации, със синдикатите, като идеята е всички да бъдат максимално добре информирани за това какво правим ние, какво правят съответно централите, тъй като знаете, че това създава и доста сериозно напрежение сред работещите в тези големи горивни инсталации, така че ние искаме всичко да бъде публично и прозрачно по отношение на нашите действия.
На 10 януари 2018 г. с Решение на Министерския съвет беше взето решение България да се присъедини към жалбата, която Полша депозира във връзка с обжалването на този BREF-документ от страна на Европейската комисия. България се присъедини към тази жалба. Ние ще обжалваме самата процедура, по която е извършено гласуването на този съответен документ и на тези по-високи изисквания по отношение на големите горивни инсталации.
Разбирам, че и Унгария се е присъединила впоследствие към жалбата на Полша.
Това, което ние ще изпълним като политика в тази посока, и го правим, е да поддържаме непрекъсната връзка с колегите от останалите държави членки, които заедно с България не подкрепихме този документ на Европейската комисия, така че да имаме единна политика, да имаме единен подход по отношение на – и жалбата пред Европейския съд, и съответно следващите действия, които трябва да предприемем, за да можем да защитим големите горивни инсталации, съответно в нашия конкретен случай – да получат дерогация, и да продължат да работят, така че да бъде гарантирана енергийната сигурност на страната.
На най-високо политическо ниво премиерът Борисов също при всяка една такава възможност, съвсем наскоро имаше среща с полския премиер, тази тема беше поставена. Тя беше една от основните теми на разговорите, така че да можем да консолидираме усилията си и да работим в тази посока.
Отделно от това аз съм провела среща с посланиците на Република България в съответните държави членки, които също като нас не подкрепиха този документ. Имам тяхното уверение и работим много добре с колегите от Външно министерство, така че да можем да стиковаме позиции с тези държави по отношение на техните действия във връзка с големите горивни инсталации, така че това са действията, които са предприети до настоящия момент.
Използвам случая още веднъж да Ви уверя, че за нас е от изключителна важност този тип мощности в българската електроенергетика да бъдат съхранени, защото те наистина са основата, гръбнакът на българскатата електоенергетика. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
Имаме представители от централите „Ей и Ес“, „Контур Глобал“, „Бобовдол“, „Брикел“. Желаете ли да вземете отношение? Не виждам.
Колеги народни представители, въпроси по т. 2?
Да, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз се обръщам към представителите на централите, защото в крайна сметка, освен държавата, то ги касае и тях и ме интересува те напълно ли са удовлетворени, надявам се да е така, след като не го споделят, че имат някакви притеснения, от действията и координацията, която в момента правителството на Република България е реализирало, в това число, и по този доклад, за постигане на удовлетворително и за тях, и за държавата решение. В смисъл, че няма проблеми, комуникацията е прекрасна, всичко е наред или все пак има нещо, което Ви притеснява? И ако има нещо, което Ви притеснява, моментът е сега да го кажете.
ИВАН ЦАНКОВ: Ако позволите – Иван Цанков, изпълнителен директор на „Ей и Ес“.
Уважаеми господа народни представители, уважаема госпожо Петкова! Още от старта на този процес преди шест месеца, първото нещо, което се случи, имахме среща с колегите в Министерството и всички тецове, които са засегнати. Още тогава изградихме една обща структура и план как ще подходим към този проблем.
Това, което направихме от страна на всички тецове, и което току-що се спомена, е, че избрахме един общ консултант, който е много добре разпознат на европейско ниво и методиката, по която работи той е методика, по която вече други страни са минали по този път, така че да сме сигурни, че резултатите, които ще се получат, по никакъв начин няма да могат да бъдат оспорени от европейски институции.
Както се спомена, този консултант е много напред с доклада си и окончателните резултати се очакват в най-скоро време, така че ние всички работим, за да спазим съответните срокове.
Междувременно комуникацията е постоянна с координационното звено, което се създаде в Министерство на енергетиката, и мисля, че ще изразя и общото мнение и на останалите колеги, но до момента имаме пълна подкрепа, така че наистина не виждаме в момента някакъв проблем да спазим сроковете и да направим така, щото всички тецове да продължат да работят по начина, по който работят, за да са основно гръбнакът на енергийната система. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Тоест, ако трябва да направим обобщение, правителството си върши работата, свършило си я е и продължава да я върши, и колегите, които са от засегнатите централи от това решение, нямат претенции към правителството на Република България – така да го разбера?
ИВАН ЦАНКОВ: Абсолютно така, да!
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Аз се извинявам, може би само трябва да допълня това, което много вълнува колегите. Течеше една кореспонденция между централите, Министерството на околната среда и водите по отношение на срока, в който централите трябва да предоставят анализите и цялата документация, свързана с кандидатстването за дерогация.
Съгласно наредбата по отношение издаването на комплексните разрешителни този срок е 6-месечен и за централите той изтича на 16 февруари тази година.
Това, което колегите излагат като аргумент, е, че ще ни бъде необходимо още малко време, за да можем да направим един последен преглед на всеки един от тези анализи, да можем, както вече споменах, да ги унифицираме и те наистина да са максимално пълни, да са комплексни, да отговарят на всички изисквания. Поради тази причина колегите са поискали удължаване на срока, съгласно тази наредба, като аз съм провела разговори съответно с министър Нено Димов, имам неговото уверение, след като, разбира се, изложим и аргументи в тази посока, че този срок ще бъде удължен.
Аз и днес съм депозирала и съм изпратила в Министерството на околната среда и водите писмо, с което моля този срок да бъде удължен, като от шест стане на минимум осем месеца, така че да разполагаме поне с още два месеца – два месеца време, което ще ни даде възможност наистина да се подготвим много добре за този толкова важен въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, аз имам два въпроса.
Първият въпрос е: въпросната консултантска фирма, която помага във връзка с изработването на документацията на различните централи за дерогацията, до колкото знам – една е избрана за всички, имаше проблем с, да го кажем така, стандартизирането на установяването на вредните емисии, които са включени и най-основно на живака. Преодолян ли е този проблем във връзка с това как да бъде верифицирано, как да бъде измервано, как да бъде установено количеството на живак, който се отделя при изгарянето, при горивния процес?
И вторият ми въпрос е: тя, всяка една дерогация, при всички случаи ще бъде обвързана с инвестиции. Тези инвестиции, при условие, че на пазара въглеродните емисии минаха 8,3 евро, толкова са към вчерашна дата, знаем състоянието на ТЕЦ „Марица изток 2“, Едно и Три – да кажем, на база договор, който имат с НЕК, предполагам, че НЕК ще покрие там инвестиции, ако трябва да бъдат вкарвани, но Двойката не виждам как ще се справи. Според Вас, икономически ще може ли да задели пари за инвестиции? Как го предвиждате въобще този проблем?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Добрев.
Въпросите, които поставяте, господин Николов, са наистина много важни и това са въпроси, по които ние и дискутираме, и дебатираме почти непрекъснато с колегите.
Първо, по отношение на консултантската фирма. И господин Цанков спомена, че беше проведена една обща обществена поръчка с четирима възложители и всъщност целта беше точно този унифициран подход и, от друга страна, да се избере такъв консултант, който е признат и в рамките на Европейския съюз има такъв опит, така че ние изцяло разчитаме на професионализма и на експертизата на тази компания, която има опит и нейната методика, така да се каже, по която тя работи е призната и в рамките на Европейската комисия, така че се надявам всички тези акценти, свързани, включително и с нивата на живака, също да са намерили максимално отражение в тази методика, която консултантът ни е предоставил, но все още предстоят финалните доклади, финалните анализи. Надявам се всичко да бъде, така както предвижда, съответно и Директивата, като необходимост от документи, които трябва да се подготвят.
По отношение на инвестициите – една много важна тема, ТЕЦ „Марица изток 2“ остана единственото дружество в рамките на Българския енергиен холдинг, което, за съжаление, ще приключи и тази година на загуба и, за съжаление, тази загуба ще бъде по-голяма от тази, която дружеството реализира в рамките на миналата година.
Основната причина за този резултат са именно разходите за емисии и ако миналата година бяха извършени разходи в размер на близо 110 млн. лв. за емисии, то тази година това, което с колегите от БЕХ правехме като разчети, като анализ на база на цените на емисиите, ще достигне може би близо 160 млн. лв., така че тези разходи непрекъснато се увеличават и това е една от основните причини ТЕЦ „Марица изток 2“ да реализира отрицателен финансов резултат.
По отношение на инвестициите, които трябва да бъдат направени, колегите са подготвили такъв анализ. Инвестициите не са в такива размери, каквито имахме страхове и очаквания.
Аз много се надявам, че на базата на това, с което към момента разполагаме, ще бъде достатъчно удовлетворително, за да получим дерогация на този етап, но ако се наложат допълнителни инвестиции, те няма да бъдат в някакви стойности, които да застрашават финансовата стабилност на ТЕЦ „Марица изток 2“, но, разбира се, тази инвестиция трябва да бъде възстановена чрез цената. Това е вече въпросът: до колко конкурентоспособна ще бъде стоката, която ТЕЦ „Марица изток 2“ ще произведе, грубо казано? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря.
Други колеги? Не виждам.
Това по процедура го приемаме за сведение, това не се гласува нито в комисия, нито в пленарна зала.

Колеги, преминаваме към трета точка:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЕНЕРГЕТИКА КЪМ МИНИСТЪРА НА ЕНЕРГЕТИКАТА, ПО ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Колеги, имате думата.
Господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, доста време мина от последния блиц контрол и се натрупаха доста теми и въпроси.
Аз искам да започна правото на нашата парламентарна група да задава въпрос със ситуацията, която е в свободния пазар на електроенергия.
От началото на годината сме свидетели на редица изказвания, заявления и за протести на работодателските организации. Последното, което проследих, беше много странно за мен – отказ за среща с Вас по тази тема, и за това бих искал да се възползваме от Вашето присъствие тук и да ни информирате за всичко, което прави Министерството, още повече, че и председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране е тук.
Само искам да припомня, че нашата Комисия винаги, когато е било необходимо, е приемала съответните законодателни промени, които сте искали и министерствата, и Комисията, и знаете, че дълго време ние обяснявахме как либерализацията на пазара ще реши всичките им проблеми.
Последната поправка, която направихме, е да задължим всички производители на електрическа енергия над 5 мегавата да минават и през борсата. Лично аз се надявах от началото на годината ситуацията да се успокои. Поне от това, което виждам за момента, нямат такъв тип индикации, затова бих искал да разясните ситуацията, какви мерки предприемате, какво е необходимо, тъй като при тези цени и изкривявания на пазара, българската индустрия губи своята конкурентоспособност и оттам знаете, че това рефлектира във всички останали сектори?
И тъй като през това време се случи и смяна на борда на директорите на Енергийния системен оператор и знаете, че това поражда винаги много спекулации, слухове. Единият от които циркулира, е, че причината за смяната е именно тази ситуация, която описвам, на свободния пазар. Бих искал да споделите какви са мотивите за тази смяна, какво я е наложило и какви са причините за нея. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да допълня, ако ми позволите, само въпроса на господин Бойчев, защото той не спомена, че след 1 януари, след промяната в Закона, сякаш ситуацията на пазара на електроенергия се успокои по отношение на договорите, сключени след 1 януари, защото на Енергийната борба забелязваме, че цената на двустранните договори падна с поне 10% и освен това, в сравнение с декември месец миналата година, говорим за едни и същи периоди, освен това има не само търговци като купувачи на електроенергията, а има и редица предприятия, които участваха и успяха да закупят енергия от Енергийната борса.
Само през този месец има пет-шест търга за двустранни договори. Утре само има четири различни търга за двустранни договори, което показва, че има прозрачност на пазара и всеки може да следи търговете, количествата, цените и да участва, ако желае.
Заповядайте, госпожо Министър.
Извинявайте, но господин Ерменков желае да допълни нещо.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Искам да допълня и аз въпроса във връзка с това, което господин Бойчев зададе по отношение на смяната на ръководството на ЕСО и спекулациите, които вървят около него.
Наистина е интересна тази смяна при условие, че при отчитане на дейността и резултатите на работа на ЕСО, като финансови резултати и като енергийна сигурност, и като работа, която са вършили по поддръжка на критичната инфраструктура, затова наистина ще Ви помоля мотивите да ги чуем наистина какви са били, за да няма тези спекулации.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Добрев.
Уважаеми господин Бойчев, уважаеми господин Ерменков! Няколко въпроса поставихте. Ще се постарая да отговоря максимално изчерпателно, защото това, което поставяте като въпрос е много важно. То вълнува всички.
Първо, по отношение на цената на електрическата енергия на свободния пазар – не е необходимо точно на Вас да обяснявам, че когато става дума за свободен пазар, държавата няма как да регулира този пазар. Цената на електрическата енергия, която също, както всяка една друга стока, която се търгува на свободния пазар, нейната цена се определя от търсенето и предлагането.
По отношение на цената на регулирания пазар, знаете, че тя се определя от Комисията за енергийно и водно регулиране. Тази цена се определя по специални методики, по специални правила, свързани с дейността на регулатора и тази връзка, която бизнесът направи с повишаване цената на свободния пазар и нейното отражение върху регулирания пазар, смятам че на всички е ясно, че е напълно неоснователна и няма как да повлияе цената на свободния пазар на тази на регулирания в тази връзка, само по отношение на тази претенция и на всяването на смут в обществото.
По отношение на цената на свободния пазар – ние няколко пъти провеждаме среща и с българския бизнес, със синдикатите съвместно, с Комисията за енергийно и водно регулиране, с дружествата от групата на БЕХ, с търговците на електрическа енергия. Три такива срещи сме инициирали, две от тях бяха проведени. На една от срещите присъстваха българският бизнес, КРИБ (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България), АИКБ (Асоциация на индустриалния капитал в България), БФИЕК (Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори), всички колеги от бизнеса, от БЕХ (Български енергиен холдинг), от ДКЕВР (Държавна комисия по енергийно и водно регулиране).
Вчера бяхме отправили покана към същия този формат, за да се съберем, тъй като се чуха призиви, че комуникацията не е достатъчно добра. Аз, разбира се, съм готова да приема всякаква критика, ако има основание, ако тя е градивна и ако тя наистина цели да допринесе за стабилизиране на сектора, но когато става въпрос за подобни, как да кажа, инсинуации, някакво преекспониране на проблема, това също трябва да се казва.
Така че, направихме такава среща, за да можем чисто комуникационно, ако има някакъв проблем, да го преодолеем. За съжаление, всички вчера се събрахме в Министерство на енергетиката, но имаше един голям отсъстващ и това беше българският бизнес. Колегите излязоха с официално писмо, което е качено и на техния сайт, депозирано е и до Министерство на енергетиката, в което казват, че те ще търсят други начини, други нива за решаване на проблема, свързан с цената на електрическата енергия на свободния пазар, без други обяснения, така че може би оттук нататък ще следва определено развитие.
На срещата, на която българският бизнес участва, колегите направиха няколко предложения.
Първото предложение беше свързано с това да се активира студеният резерв на ТЕЦ „Марица изток 2“, това са 200 мегаватчаса, като идеята беше този студен резерв да бъде активиран, на борсата да има голямо предлагане и цената да падне.
Аз, разбира се, обясних, че това няма как да се случи, тъй като националното ни законодателство и съответно европейските регламенти и директиви ясно казват какво означава „студен резерв“ и в кои случаи той може да бъде активиран. И ако този резерв бъде активиран в случаите, които не са определени в Закона този, който го е активирал, ще трябва да си носи и последиците за това, така че аз имам претенцията, че имам правилен прочит на законодателството и никога не бих си позволила да наруша Закона, така че студеният резерв няма как да бъде активиран, защото студеният резерв, ако бъде активиран, първо, трябва да са налице предпоставки за това.
Помним всички миналата зима каква беше ситуацията и как именно студеният резерв трябваше да спаси положението и той се активира в тези конкретни случаи, които законодателят е определил. Той не е предназначен за това да регулира цената.
Отделно от това, с активирането на студения резерв, съответно някой трябва да плати и сметката. Нали той струва пари? Тези пари трябва да ги платим всички ние, така че мисля, че по тази тема приключихме разговора.
Бизнесът направи още едно предложение. Знаете, че нашите три производители на електрическа енергия – АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица изток 2“ и НЕК, продават до 1 януари 2018 г., бяха задължени да предлагат определени количества на борсата като вид санкция от страна на Европейската комисия, тъй като знаете, че имаше наказателна процедура срещу България по делото „БЕХ електричество“ за монополно положение. Там успяхме да постигнем споразумение и съответно да не платим глоба, която е, знаете в какви размери, процент от оборота на Българския енергиен холдинг, и ангажиментите, които бяха поети бяха свързани именно с това – тези дружества, държавната енергетика, да продават определени количества електрическа енергия като санкция на борсата до 2020 г., като тези количества до 2020 г. трябва да стигнат 800 мегаватчаса.
Това е санкцията, която ние имаме и по този повод нашите дружества продават на тази борса на определена платформа. Това е търговия в рамките на платформата „Ден напред“. Изискването на Комисията е именно на тази платформа да се извършва търговията, защото това е реалната борсова търговия, на тази платформа „Ден напред“.
През месец октомври тази година ние поискахме от Европейската комисия да бъде направена промяна в ангажиментите и нашите дружества да могат да предлагат енергия и на другите платформи на база на двустранни договори и платформата, която сега предстои да бъде въведена официално от 6 февруари, това е платформа за търговия в рамките на деня.
Получихме отказ от страна на Европейската комисия с мотив, че реалната борсова търговия е само платформата „Ден напред“ и те няма да променят тези наши ангажименти.
Бизнесът на срещата, която проведохме в края на миналата година, пое ангажиментът, че ще отправи писмо до Европейската комисия, с което ще подкрепи Българския енергиен холдинг и Министерство на енергетиката в искането им цялото това количество, което ние предлагаме на борсата на платформа „Ден напред“ на практика да ни бъде дадена възможност да бъде продавано и на другите платформи. До този момент нито в Министерството, нито в БЕХ е постъпило такова писмо от страна на БФИЕК. Те, колегите, бяха в основата на тази инициатива, която, разбира се, ние подкрепяме и тя би ни помогнала много за това, което всъщност и бизнесът иска. Очакваме тяхното писмо и вече след неговото получаване ще търсим съответно и комуникация с Комисията, за да може да бъде изменен този ангажимент, ако, разбира се, това е възможно.
Това – по отношение на бизнеса. Пак казвам, за мен е изненада, че бизнесът вчера отказа да дойде на тази среща, но, разбира се, всеки има право да търси възможности за решаване на дадения проблем.
Всъщност, истината е, че аз така и не разбрах, няколко пъти призовавам бизнеса, че ако има някакъв проблем с търговците на електрическа енергия и някакви данни за картелни споразумения между тях, те трябва да направят незабавно необходимите действия, свързани с информиране на компетентния за това орган, а именно Комисията за защита на конкуренцията, тъй като в чл. 1 от Закона за защита на конкуренцията ясно е казано какво се случва, когато някой разполага с такива данни.
Вчера разбирам, че българският бизнес, Асоциацията на българския бизнес, е депозирала такъв сигнал до Комисията за защита на конкуренцията, но той е свързан с монополното положение на двете централи – държавни, на ТЕЦ „Марица изток 2“ и на АЕЦ „Козлодуй“ за това, че те произвеждат, предлагат 92% от енергията на борсата.
Аз просто смятам, че това е… Не мога да си го обясня, но очевидно колегите имат мотиви, но е странно, тъй като, първо Ви обясних по силата на какво те продават на борсата – имаме ангажимент към Европейската комисия; второ, от 1 януари 2018 г. има промяна в Закона. Тя пък задължава всички производители да продават своята енергия на борсата. Не знам за другите производителите, но нашите – държавните дружества изпълняват стриктно изискването на Закона и продават своята енергия на борсата. Както и господин Добрев спомена, много често се провеждат търгове. И АЕЦ „Козлодуй“ проведе търг. Днес мисля, че върви търг на ТЕЦ „Марица изток 2“, търгува се енергията през борсата на база на двустранни договори.
Цените, които постигат държавните дружества и през борсата, и до 1 януари 2018 г. на техните платформи, средната годишна цена е 75 лв. Аз не знам откъде се получават тези цени, за които българският бизнес говори, от порядъка на 120-160 лв. Призовавам пак, ако някой разполага с такава информация, да я предостави в Комисията за защита на конкуренцията. Наистина, ако ние имаме такива данни, ако някой ни сезира, също бихме алармирали веднага компетентния орган. Та, това по отношение на цената на електрическата енергия на свободния пазар.
Държавата ще направи всичко необходимо така че българският бизнес да бъде конкурентоспособен и аз смятам, че ние сме го доказали. Правителството още в рамките на предишния управленски мандат, с Вашата подкрепа, беше направена промяна в Закона за енергетиката, бяха приети Насоките на Европейската комисия за предоставяне на държавна помощ на индустрията във връзка с разходите за възобновяеми енергийни източници, от 1 септември 2015 г. направихме, съответно приехме Наредба. Тя беше нотифицирана в Европейската комисия, тъй като става въпрос за държавна помощ и българската индустрия, българският бизнес, който отговаря на съответните критерии, е получил държавна помощ до този момент, която е малко над 283 млн. лв., така че смятам, че сме доказали, че работим за това българският бизнес и българската икономика да бъдат конкурентоспособни.
И тъй като стана дума за това какво следва да се направи, за какви законодателни промени Вие сте ни подкрепяли, за което наистина благодаря, смея да твърдя, че и към настоящия момент, с оглед на последните промени в Закона за енергетиката от 1 януари и преминаването на търговията през борсата, ние предприехме действия за въвеждане в нашето национално законодателство на един регламент, който е свързан с правомощията на регулаторите в държавите членки. Това е съответно REMIT (Регламент относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия). Този Регламент дава конкретни правомощия на регулаторите да извършват проверки, разследвания, да изземват документи, разбира се, след решение на съда. До сега този Регламент, а той е от 2011 г., не е транспониран в нашето законодателство, защото е липсвала реална борсова търговия, но сега с тази промяна на Закона и на практика създаването на едно средище, едно място, на което да се търгува енергията, налага този Регламент веднага да бъде транспониран.
Ние сме подготвили законодателните промени. Те вече са качени за обществено обсъждане и тук ще разчитам на Вашата подкрепа да могат максимално бързо да бъдат приети, така че регулаторът да има всички свои правомощия, да упражнява контрол по отношение търговията с електрическа енергия на едро.
Това са основните акценти, свързани с цената на електрическата енергия на свободния пазар и отношенията бизнес-Министерство, и съответно БЕХ и групата на БЕХ.
По отношение на промените в Електроенергийния системен оператор – Вие знаете, че ЕСО е независим системен оператор. Той работи по определени правила, има изисквания за неговата независимост. Управителният и Надзорният съвет съответно имат определен мандат. Мандатът на Управителния съвет и съответно на Надзорния е изтекъл още през месец май миналата година и това, което всъщност наложило промяната, е изтичането на този мандат.
Надзорният съвет е взел такова решение. В момента върви законовата процедура със съгласуване на новопредложените лица с Комисията за енергийно и водно регулиране, тъй като те трябва да отговарят на определени изисквания за независимост. Има определена квота, съответно на Управителния и Надзорния съвет, та това е причината за тази смяна. Няма нищо, което да е свързано с несправяне с работата или някакви други проблеми. Напротив, Вие знаете, че ЕСО работят много добри професионалисти, имайки предвид важността на това дружество, то всъщност е, така да се каже, моторът на енергийната ни система.
Това са отговорите на Вашите въпроси.
Ако има друго – ще Ви отговоря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Само, господин Ерменков, аз да добавя нещо по целия казус с тока. Наистина, въпросът е как от 75 лв. става 118-120. Имаме оплаквания от фирми, че такива са офертите, които те получават от страна на търговците. Никога е нямало такава ситуация в България и аз се радвам, че Комисията за защита на конкуренцията, до колкото разбрах, се е самосезирала, за да повери точно този проблем и точно този казус, който се разви през месец декември миналата година.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Първо, да започнем отзад напред.
Госпожо Министър, регламентите не се транспонират, те автоматично влизат в законодателството на държавата, така че не виждам защо трябва да транспонираме нещо, което вече е трябвало може би да изпълняваме? Не – може би, а е трябвало да изпълняваме, след като е приет Регламентът.
Второто нещо, на което искам да обърна внимание – аз за първи път чувам причина за смяна на ръководство на дружество, което има положителен финансов резултат, към ръководството на което няма никакви забележки, няма никакви проблеми, да бъде сменено, заради това, че му е изтекъл мандатът.
Никъде в Закона за енергетиката и във всички други документи не съм видял да има ограничение на броя, на мандатността, на назначаването на хората там, така че не разбирам причината все още. Това, че им е изтекъл на тях договорът, и че те са показали добър резултат не може да бъде причина за освобождаване. Може да бъде причина за освобождаване – изтекъл им е договорът и не са се справили с работата, изтекъл им е договорът или има някакви други обстоятелства, които са свързани с неспособността да си вършат работата, но да се смени целият борд на директорите заради това, че му е изтекъл мандата, без да има някаква друга причина, не звучи, извинявайте, да го кажа, сериозно. Колкото и да изглежда… Не мога да го разбера.
Аз също съм бил администратор, също съм назначавал и уволнявал хора, в това число и в държавната администрация, и ми е трудно да си намеря обяснението и така обяснено, че, моля Ви се, защото е изтекъл там договорът, ние ще ги сменим и дайте да видим какво ще стане след това… Това е второто нещо.
Последното, което искам да кажа: много се надявам в най-скоро време наистина да се предприемат необходимите мерки, за да не се получава така че, след като правим промени в Закона и либерализираме пазара, на другия ден да се появяват призиви: „Връщайте се на регулирания пазар!“. Получава се така, че ние приемаме закони за либерализиране, за да накараме хората да се върнат на регулирания пазар, няма логика в това. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър, а след това – господин Генов.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Добрев.
Господин Ерменков, първо, по отношение на Регламента – да, Вие сте абсолютно прав. Регламентът има пряко приложение в националното законодателство. Нещо повече! Той като нормативен акт има по-висока стойност от националното, той е над националното ни законодателство, но не е достатъчно само да е налице регламент. Той трябва да намери приложение точно къде, в кой закон, къде ще бъдат разписани определените в регламента изисквания или правомощия, така че няма как да се случат нещата без конкретна промяна в даден закон.
Ние това, разбира се, сме го обсъждали и с колегите от Комисията за енергийно и водно регулиране, тъй като това е Регламент, който касае пряко тяхната дейност. Постарали сме се да подготвим едни предложения за текстове за промяна в Закона за енергетиката. Надявам се те да бъдат обсъдени и съответно колегите от КЕВР да кажат своето мнение. То ще бъде изключително важно за нас и да продължим нататък. Надявам се, че в най-кратки срокове тези промени ще бъдат факт. Това – по отношение на Регламента.
По отношение на либерализацията на пазара – искам само да отбележа следното. Още през 2012 г. има промяна в Закона за енергетиката и още от тогава ясно е казано, че небитовите потребители на електрическа енергия, които са присъединени към мрежите средно и високо напрежение, съответно са задължително на свободния пазар, а битовите потребители и небитовите потребители, които са присъединени на мрежи ниско напрежение могат да останат на регулирания пазар, така че това не е отсега и ние всъщност подготвяме тази база много отдавна. То няма как да стане изведнъж, да кажем: „От утре пазара е либерализиран“. Това е процес, който протича доста дълго време.
Това, което ни предстои сега, според мен е най-сложното и най-тежкото и като промени в Закона, и като реални действия в енергетиката и то е свързано именно с това как всеки един от производителите на електрическа енергия, как всичко това, което се случва до настоящия момент на практика да се развива единствено и само на пазарен принцип. Излизането на свободния пазар и на битовите потребители ще бъде един процес, който ще продължи средно – в рамките на Европейския съюз практиката показва, че този процес продължава между три и пет години, така че трябва да се настроим за това.
Друг е въпросът, че много отдавна трябваше вече да са факт някои стъпки, но, така или иначе, при нас и ситуацията е малко по-различна и това може би е наложило и в годините забавянето.
По отношение на смяната на Управителния съвет на ЕСО. Вие сам казахте, че сте били в администрацията, знаете как всъщност се извършват тези промени. Знаете, че има право и съответно на един вид управленска преценка, така че аз не виждам нищо драматично и нищо проблемно в цялата тази ситуация. Пак казвам, колегите се справиха блестящо. Те са едни много добри професионалисти. (Шум и реплики.)
Но има, разбира се, и управленски решения, които се вземат и те са свързани с визията за развитие на дружеството, с тип управленски решения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Генов.
ИВАН ГЕНОВ: Госпожо Министър, аз имам един въпрос към Вас.
Ако си спомняте, преди около три месеца тук, в тази зала, аз зададох въпрос на директора на НЕК защо не решават проблема с ротор високо налягане, който стои като ненужна вещ в „Белене“, да го предоставят на АЕЦ „Козлодуй“, това е последното необходимо мероприятие, което трябва да бъде извършено, за да може в АЕЦ „Козлодуй“ Пети блок да излезе на 104%.
Ремонтът на Пети блок наближава, роторът все още не е предоставен. Понеже по него са необходими и подготвителни действия, за които вече може да се каже, че почти време няма, това означава, че тази година този ротор няма да бъде подменен, Пети блок няма да може да излезе на 104% и аз си направих една бакалска сметка тук, не със 75 лв., а със 70 лв. на мегават, много проста: 320 ефективни денонощия Х 24 часа Х 40 мегавата Х 70 лв. = 21,5 млн. лв. чиста загуба за АЕЦ „Козлодуй“. Кой ще отговаря, кой ще носи отговорност за тази загуба на АЕЦ „Козлодуй“ през следващата година? И ще потърсите ли отговорност на директора на НЕК за това, че той излъга и Комисията по енергетика преди три месеца? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Добрев.
Уважаеми господин Генов, първо да кажем, че отговорност няма как да търсим, защото АЕЦ „Козлодуй“ е на печалба и тя е доста по-голяма от печалбата за предходната година.
Що се отнася до тези елементи от старото оборудване за АЕЦ „Белене“, говорим за него, точно по този въпрос – една голяма част от него, това, което колегите от АЕЦ „Козлодуй“ поискаха, съответно им беше предоставено. Разбира се, аз ще отправя Вашия въпрос и към господин Илиев, и към господин Андреев, за да чуем съответно и тяхното мнение, но това, което аз знам със сигурност, е, че те са в отлична комуникация и в момента, в който е налице такава необходимост, този ротор ще бъде предоставен на АЕЦ „Козлодуй“ незабавно. В това Ви уверявам!
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Генов, уточняващ въпрос.
ИВАН ГЕНОВ: Съжалявам, госпожо Министър. Не става въпрос за какво да е оборудване. Става въпрос за ротора, който АЕЦ „Козлодуй“ иска от седем години. Аз като директор съм го искал. Той е необходим на централата. И, извинявайте, това, че централата е на печалба не означава, че пропускането на тази възможност за допълнителна печалба, това са 40 мегавата над производство на електроенергия, които няма да бъдат реализирани. Това е допълнителна печалба, която ще бъде пропусната.
Не говорим в момента колко е голяма печалбата на АЕЦ „Козлодуй“. Говорим за тази, която е пропусната, ще бъде пропусната именно заради това, че този ротор няма да бъде монтиран на цилиндър високо налягане на Пети блок тази година, а не за другото оборудване, което е в „Белене“ и за което имат много добри отношения. Няма оборудване в „Козлодуй“ в момента, а роторът е най-важният. И, ако си спомняте, директорът каза: „Даже мога да Ви го дам предварително на отговорно пазене, да го монтирате, а след това да си оправим сметките“. Това не е направено.
Другото оборудване може цяла година, може две години, то е като резерв. Този ротор е необходим сега, сега е необходим! И вземете мерки. Питайте ги защо не е в „Козлодуй“ роторът. Това е изключително важно – 40 мегавата допълнителна възможност за производство няма да се случат.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Добрев.
Уважаеми господин Генов, разбирам, че това е искане от преди седем години. Вие сам казвате, че Вие сте го искали този ротор. Така и не се е случило по Ваше време. Аз поемам ангажимента да разговарям с господин Илиев. Господин Андреев мисля, че ще бъде за следващата точка тук, така че и с него ще разговарям. Всичко онова, което е необходимо да бъде направено от моя страна, ще бъде направено, така че АЕЦ „Козлодуй“ наистина да може да реализира необходимите приходи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Още един шеф имаме на АЕЦ „Козлодуй“. Той иска да обясни какво става с ротора.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не, не искам да обяснявам. Искам да подкрепя господин Генов. Бих казал, че не се случваше прехвърлянето на този ротор поради факта, че не беше излязъл арбитражът, а докато не излезе арбитражът имаше претенции, знаете, от българска страна, и от руска страна дали това продадено оборудване фактически е вече собственост на „Атомстройекспорт“ и така нататък, и така нататък.
Вече излезе арбитражът и е реална възможността това да стане. Мисля, че единственият проблем, до колкото съм чул или разбирам, е само финансовата част, но тя може да се уреди после. Аз не мисля, че НЕК ще си сложи този ротор някъде, но както и да е.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз имам само един въпрос: само ще завърша с малък коментар, че 40 мегавата при 75 лв. средна цена на борсата прави 24 милиона годишно. Както искате ги смятайте, това е това, което в момента заради обещание…
Между другото, само Ви напомням, че господин Илиев обеща, че в рамките на един месец и половина ще го реши този въпрос, а ние продължаваме да не сме го решили. Много Ви моля! 24 милиона лева за бездействие са едно доста, не искам да използвам думата „престъпление“, но Вие ме разбирате и знаете за какво става въпрос.
Сега ще се върна към темата „Белене“ пак.
Госпожо Министър, минаха почти две години, даже може малко повече от две години, откакто излезе решението на Арбитражния съд в полза на руската страна по отношение на оборудването в „Белене“. Да, година и половина, нека да бъде година и половина! Година и половина, в която чухме няколко неща, които Вие лично обещахте, в това число за отделяне на „Белене“ в отделно предприятие и пускането му във вариант „Търсене на инвеститор“, след което самото търсене на инвеститор.
Обещахте оборудването, което пристигне, ако пристигне и когато пристигне, да бъде съхранявано така както трябва да бъде съхранявано, в това число на миналото изслушване, което беше доста отдавна, но мисля, че паметта не ми изневерява, казахте, че даже вече се провежда и една процедура по отношение на това кой и как ще изгради навесите, под които трябва да се съхранява това оборудване.
Та, въпросите, които искам да Ви задам, са: все пак имаме ли някаква идея, първо, какво правим с предприятието „Белене“, защото година и половина да го отделяме, ми се струва че, хайде, да не използвам такива биологически примери, но слоновете раждат по-бързо.
Второто нещо, което искам да Ви задам като въпрос, е: какво все пак Вие смятате, ако няма да го отделяте, какво смятате да правите с „Белене“?
И третият въпрос е: какво става със съхранението на оборудването, в това число и онази процедура, която тогава беше в процес на изпълнение?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Добрев.
Уважаеми господин Ерменков, любима тема за „Белене“! Както Вие споменахте – може би, да. На последното изслушване стана дума за това как се съхранява оборудването, какво ще правим.
Наистина отделянето на активите и пасивите е много важна крачка към това какво ще се прави оттук нататък с този проект. Аз и тогава поясних, и сега потвърждавам, че това отделяне на активите и пасивите чисто счетоводно е направено. Ние разполагаме с цялата информация какви са активите, какви са пасивите, но сам разбирате, че когато се отдели това нещо в едно отделно предприятие това означава, че ние ще имаме яснота в каква посока ще вървим. Нали така?
Затова първо трябва да се проведе този дебат – какво ще бъде бъдещето на това оборудване, какво ще бъде бъдещето на площадката, с която ние разполагаме, и оттук нататък правенето на компанията е всъщност най-лесната и най-елементарната част от задачата.
Счетоводно ние разполагаме с всички активи, всички пасиви. Те са отделени, но регистрирането на компанията е най-малкият проблем. По-голямата задача, която стои пред всички нас, е да имаме ясна визия за това в каква посока ще се върви.
По отношение на съхраняването на оборудването – да, обществената поръчка мисля, че вече е финализирана. Националната електрическа компания я провежда. Мисля, че са взети всички необходими мерки, така че оборудването да бъде съответно максимално защитено. НЕК отправи искане до Агенцията за ядрено регулиране. Колегите извършиха проверка на място на площадката на „Белене“. Има съответно доклад от тази проверка и колегите от АЯР могат да кажат как се съхранява оборудването, какво се установи, има ли пропуски, цялата тази информация е в Националната електрическа компания.
Това, което знам със сигурност, е, че окончателното заключение на Агенцията за ядрено регулиране, е, че оборудването на площадката на „Белене“ се съхранява при условията и по реда, които са определени от заводите-производители. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков, допълнителен въпрос.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Госпожо Министър, какво означава „чакаме да се инициира дебат“? Кого чакате, за да се инициира този дебат? Някой отвънка ли трябва да дойде, някой да Ви почука на вратата и да каже: „Искам да инициирам дебат по повод АЕЦ „Белене“? Ние да Ви подтикнем да инициирате този дебат? Ние да го инициираме? Някак си това да се инициира дебат е едно такова безотносително към никого пожелание, което може да не се случи и в близките много години и този дебат да не се инициира. Той няма как да се самоинициира, някой трябва да го инициира.
И това ми беше въпросът: Вие имате ли някакво намерение? Вие като министър, който управлявате този важен сектор на държавата, самата Вие имате ли визия, защото Вие чакате някой? Казахте, че и визия няма. Искате някой да Ви даде визията ли за това нещо? Да Ви я донесе, да Ви я покаже, да Ви я презентира или Вие имате някакво собствено мнение по въпроса как това трябва да се развива?
В общи линии казусът „Белене“, той не е любим! Той стана трагичен, защото в продължение на толкова години вече, в това число и плащане, в това число площадка, в това число разходи за оборудване – неща, които биха могли вече да бъдат под някаква форма решени, но това нещо да бъде под ръководството или под воденето на онези, които са важни, тоест на принципала на проблема енергетика – Министерството и министъра, в това отношение, ние в момента чуваме, че трябва да се инициира дебат тепърва, някога от някого и някъде! Значи, това не може да бъде отговор. В никакъв случай не може да бъде отговор!
Аз Ви питам: Вашата визия каква е? Добре, хубаво – счетоводно сте ги отделили, обаче счетоводно го знаем, че е отделено, но какво правим с „Белене“? Ще го правим ли, няма ли да го правим? Вие имате ли някакво решение? Трябва ли Министерският съвет в крайна сметка да вземе едно решение, с което отменя свое предишно решение и да ни го даде в парламента да го утвърдим, както беше тогава? Имате ли въобще някаква идея как трябва да процедираме оттук нататък? Това е по отношение въобще на целия проект като такъв.
И второто нещо, което е, не можа да се съглася, че когато става въпрос за над 600 милиона евро оборудване, което е на площадката в „Белене“, отговорът, който Ви зададох: „Как се съхранява това оборудване?“, „Мисля, че се съхранява добре“ – цитирам Ви.
Какво значи това? Вие не знаете ли? Не сте ли проверила? Не сте ли го питала господин Илиев всичко свърши ли? Тази процедура не Ви ли е била? Вие знаете как се съхранява. Да, Агенцията за ядрено регулиране сигурно ще даде такова решение и аз на тяхно място ще го дам, щото все пак това оборудване се надявам утре да бъде вкарано в производство и да не бъде компрометирано, но това не означава, че Вие не трябва да се интересувате какво е станало с онази поръчка, по която Ви питахме, къде са нещата. Дали пък не се е провалила случайно? Нали?
Така че, по отношение на „Белене“ би трябвало това да Ви бъде, както се казва, от сън да Ви бутнат, всички проблеми трябва да ги знаете. Там става въпрос за милиарди, не става въпрос за някакви дребни суми. И затова настоявам, не знам кога ще успеете, но най-малкото да ни информирате под някаква форма дали всичко е наред и какви са Вашите виждания за развитието на проекта. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Ерменков, аз имам претенцията, че за „Белене“ знам почти всичко. Няма човек, който да знае всичко, но почти всичко знам.
Първо, не са инвестирани 600 милиона евро, а са 3 млрд. лв.! Това не бива да се забравя! И за оборудването, и площадката, и разходите по този проект са малко над 3 млрд. лв., пари на българските данъкоплатци.
Разполагаме с оборудване, разполагаме с площадка, която е лицензирана, има изградена инфраструктура върху нея, така че оттук нататък стои много важният въпрос: какво трябва да направим с това оборудване и с тази площадка? И можем ли да зачеркнем тези 3 милиарда, които са пари на българските данъкоплатци, с лека ръка?
Изграждането или неизграждането на този проект е въпрос, който касае всички нас. Касае поколения напред, така аз смятам, че когато става въпрос за такива важни решения, те трябва да бъдат взети, след като бъдат обсъдени много детайлно от всички и след като бъде постигнат един общ консенсус. Трябва да чуем всички „за“ и „против“.
Вие видяхте Доклада на Българската академия на науките какъв дебат предизвика в българското общество. Аз смятам, че колегите от БАН няма да имат нищо против, аз също съм на разположение, когато Вие решите, когато ни повикате в парламента, ще дойдем на място, готови сме този дебат да стартира именно от тук, от парламента, от Комисията по енергетика или както Вие прецените като форма, но ние имаме такава готовност.
Смятам, че такива важни решения трябва да се вземат с консенсус. Те трябва да бъдат устойчиви, господин Ерменков! Затова защото тези решения не са били устойчиви, 37 години този проект се лута между „да“ и „не“, и просто едни пари на българските данъкоплатци се харчат просто ей така!
Вие знаете, че аз по професия съм одитор. Не бих си позволила да похарча и един лев от парите на българските данъкоплатци, ако не знам смисъла и ако не знам визията и какво всъщност би било най-добре за България, за българската икономика, за българската енергетика. Това е моят отговор.
А за това как се съхранява оборудването, аз Ви гарантирам, че се съхранява така както трябва – с грижата на добър стопанин, и АЯР като компетентна институция съответно е направила тази проверка и те са се произнесли по отношение на това как се съхранява оборудването.
Вие помните, че ние направихме на място една проверка по инициатива на господин Генов, за което му благодаря. Оказа се обаче, че има известно недоверие по отношение на нашите компетентности и аз наистина смятам, че тази проверка трябваше да се извърши от компетентния орган, а това е Агенцията за ядрено регулиране, и след тази проверка аз лично съм спокойна затова, че оборудването се съхранява по начин, по който трябва да се съхранява. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
Други въпроси имате ли, колеги?
Процедурно предложение, господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Добрев, изчерпахме лимита си на въпроси като парламентарна група, но накрая на контрола, това което чух от министърката, аз тогава ще предложа на вниманието на Комисията да започнем този дебат, след като трябва да започне от тук. Дайте да го почваме!
Защото то, в нашето общество, госпожо Министър, „за“ и „против“ – то за един лифт има „за“ и „против“, за една централа, нормално е да има „за“ и „против“, но този дебат ще започне с Ваше изслушване и това какви са вариантите. Вие ще трябва да докладвате и затова колегата Ерменков искаше до получи по-конкретна информация, защото аз не помня посещение при Борисов, при което да не дойде някой голям и да не се коментират някакви инвеститори, да не се коментират някакви намерения за централа. В крайна сметка, нищо не се появява.
Затова, господин Председател, моята процедура е към Вас и към колегите в Комисията: аз тогава предлагам достатъчно сериозно да започнем да подготвяме този разговор. И ако отговорността ще се прехвърли в българския парламент, аз мога да декларирам от името на колегите в парламентарната група, че ние сме готови за този разговор, имаме ясно мнение по тези въпроси, така че нека да го организираме и час по-скоро да го проведем.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Бойчев.
Както виждате, не съм Ви отказал включване в дневния ред на каквато и да е точка и на каквото и да е изслушване, така че имате разбиране от наша страна. Господин Искрен Веселинов имаше въпрос.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, въпросът ми се отнася за Фонда „Сигурност на енергийната система“. Устойчиви ли са приходите в този Фонд? Как върви събираемостта?
При мен пристигна информация, че част от търговците на електроенергия с месеци бавят всъщност плащанията на суми, които са събрали, разбира се, от клиентите. И това е всъщност смисълът на въпроса: как върви събираемостта във Фонда и има ли такива проблеми?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Аз ще уточня въпроса на господин Веселинов, защото той вероятно имаше предвид задължения към обществото, които се събират в НЕК. Тъй като аз не мисля, че има особени проблеми във Фонда, към средата на декември миналата година търговците на електроенергия дължаха по моя информация около 60 млн. лв. на НЕК – пари, които са събрали от бизнеса и от гражданите в България, но не са платили на НЕК. А имате ли информация колко са задълженията към момента, дали намаляват или не? Има ли опасност – знаем всички, че тези търговци на електроенергия нямат особени активи, и ако те в един момент обявят несъстоятелност, това означава ли, че, грубо казано, НЕК ще пие една студена вода за тези пари? Благодаря.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Добрев.
Уважаеми господин Веселинов, както и господин Добрев спомена, Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ е изключително стабилен като финансов ресурс. Приходите, които средно годишно се генерират, са близо 473 млн. лв. Фондът е организиран много добре като работа, като средства за събиране, съответно на вземанията от задължените лица.
По отношение на средствата, които постъпват в Националната електрическа компания във връзка с цена „Задължения към обществото“ действително има подобен проблем. Ние и друг път сме имали възможност да дискутираме този проблем. Националната електрическа компания прави всичко възможно, за да събира тези приходи. Заведени са дела по всяко едно от тези несъбрани вземания, но, както и господин Добрев спомена, в повечето от случаите тези търговци не разполагат с някакви активи, да не кажем, с почти никакви активи, така че това е наистина един много сериозен проблем и може би тук е мястото да помислим и за някаква промяна в законодателството, която да дава възможност на НЕК по един много по-бърз начин да може да събира тези свои вземания.
Дали ще има право да има съответен документ под формата на някаква заповед за незабавно изпълнение или някакъв друг правен способ, може би това ще реши до голяма степен този проблем. Иначе, редът е общият ред за събиране на вземанията, той е съответно по съдебен ред, по реда на Закона за задълженията и договорите. Това е редът.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз благодаря за отговора, но всъщност наистина въпросът е: какво правим оттук нататък? Аз съм на мнение, че трябва да обсъдим всички варианти. Ако трябва самите търговци да ги ангажираме с някакви банкови гаранции, за да излязат на пазара, за да могат да търгуват, които да бъдат лесно осребрими. Наистина, поставяме под риск всъщност едни вземания на НЕК, които са проблемни и това ми е молбата.
Знам, че се готвят промени в Закона, който регламентира дейността на Фонда, да помислим за такъв способ, за такъв инструмент, който да направи по-сигурно събирането на тези вземания на НЕК.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Добрев.
Аз не знам, господин Веселинов, дали ще може да се направи този механизъм с банковата гаранция, тъй като на практика Националната електрическа компания не продава нищо на тези търговци или на тези съответно страни по тези отношения, така че не знам как би могъл да работи този механизъм. Просто Националната електрическа компания би трябвало да има възможността по по-бърз правен способ да изисква тези вземания, но няма как да има банкова гаранция. Така си мисля. (Реплика.)
Ами, трудно. Може би трябва да се помисли нещо в тази посока и някакви промени в Закона.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: В тази връзка, госпожо Министър, първо, знаете ли общата сума на задълженията към момента? Ако ги знаете случайно.
И, второ, аз мисля, че трябва да дадем повече правомощия на Фонд за енергийна сигурност, където тези постъпления в бъдеще ще влизат, поради факта, че нали ще има договори за разлики? И всъщност те трябва да събират тези пари и да се разплащат.
Аз лично си мисля, че трябва да се предвиди това за пълната либерализация и да им се дадат повече правомощия на този Фонд.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Николов, да, ние с председателя на Фонда сме водили този разговор.
Нашето национално законодателство така е устроено, че то е определило органите, които определят вземанията съответно, ги определят за легитимни. Фонд „Сигурност“ не попада сред тези лица. Тук може би трябва да се направи една по-сериозна и по-мащабна промяна в законодателството, която няма да е свързана само с промени в Закона за енергетиката. Тук ще трябва да се промени и съответно нормативната уредба по отношение на установяване на задължения, така че, да, това също е една възможност за по-голяма събираемост и по-голяма сигурност на Фонда, но при всички случаи ще трябва да се премине през сериозни законодателни промени, които трябва да бъдат обсъдени вече и в други комисии, за да имаме някаква яснота.
По отношение на задълженията, свързани с „Цена „Задължение към обществото“, вземанията, които НЕК има, съжалявам, в момента не мога да дам точните цифри, но в сравнение с 60-те милиона, които господин Добрев цитира, сумата е редуцирана, но, разбира се, има още вземания, които трябва да бъдат събрани. Мерси.
Да добавя, господин Председател, че сумата е 44 милиона. Току-що ми съобщават колегите, но в сравнение с тези 60, които Вие цитирахте, е значително намаляла. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Колеги, не виждам други въпроси.
Приключихме т. 3. Благодаря на министъра за блиц контрола.

Точка четвърта е:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКЛАД, РАЗРАБОТЕН ОТ ВИЕНСКИЯ МЕЖДУНАРОДЕН ЯДРЕН ЦЕНТЪР ЗА КОМПЕТЕНТНОСТ (VINCC) НА ТЕМА „ВАРИАНТИ ЗА АЕЦ „БЕЛЕНЕ“ – ЕКСПЕРТНА ОЦЕНКА НА РИСКА И ВЪЗМОЖНОСТИТЕ“.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Госпожо Министър, може ли за секунда?
Вие искате ние да инициираме дебат. Ето, инициираме го с този доклад. Предлагам Ви да останете за началото на този дебат, за да чуете за какво става въпрос и да знаем какво правим оттук нататък, да видите още едно мнение.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря за поканата. С най-голямо удоволствие. Просто не бях поканена и поради тази причина станах, но ще остане с най-голямо удоволствие. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър, винаги сте добре дошла в нашата Комисия. Чувствайте се поканена на всяко заседание.
Колеги, мисля, че сме готови за презентацията.
Давам думата на хората, които са участвали в разработването на този доклад.
АГНЕТА РАЙСИНГ: Благодаря Ви много.
Уважаеми госпожо министър Петкова, господин заместник-министър Станков, господин председател Добрев, господин заместник-председател Ерменков и господин заместник-председател Николов!
Представители на Енергийната комисия, дами и господа, бях поканена да поканена да говоря пред този отговорен форум.
Ще ви предоставя една обиколка около света. (Начало на презентацията.)
Всеки момент се нуждаем от чист въздух, всеки момент се нуждаем от чиста вода и всеки момент ни е необходимо електричество.
Днес проведохте много навременен разговор за устойчивото развитие на българската енергийна система.
Аз съм представител на Световната ядрена асоциация, която наблюдава развитието на ядрената енергетика и отговаря за нея по целия свят. Днес приблизително 450 реактора по света предоставят електроенергия, която е 10% от производството на електроенергия по света и спестяват милиарди тонове вредни въглеродни емисии.
Ядрената енергетика е вторият по големина доставчик на чиста електроенергия по света с ниски въглеродни емисии. Нови ядрени мощности се изграждат от 58 страни в момента, като между тях се нареждат и новодошлите държави – Беларус, Обединените арабски емирства, Бангладеш, Турция, и от миналата година – Египет, които също подписаха договор за развитие на проект.
На тази карта виждате как две трети от населението по света използва електроенергия от ядрени източници. От тази диаграма виждате как се развива съответно работата на съществуващите реактори и как тяхната надеждна експлоатация е била 60% от производството на електроенергия през 80-те години, а сега е нараснала до 80%.
Що се отнася до въглеродните емисии, ядрената енергетика спомага за по-малкото замърсяване на въздуха, намаляването с 6,5 милиона тона вредни емисии ежегодно.
През 2016 г. по цял свят са започнали да се изграждат посочените на слайда реактори. Както виждате, всеки втори реактор, който се изгражда от 2016 г. насам, е в Китай, но останалите са из цял свят. Тъй като говорим за гигавати, можем да кажем, че с 10 гигавата нараства производството на големите реактори. Очакваме през 2018 г. да се включат още 14 реактора, което предполага да нарасне тройно изграждането на такива проекти в последните 25 години, така че можем да говорим за ядрен Ренесанс.
Въпреки че енергийната ефективност все повече и повече се ускорява и увеличава, нараства и необходимостта от електроснабдяване. Например, в България през миналата година необходимостта от електроенергия, потребителското търсене е нараснало с 5% и това си личи от показаната диаграма.
Азия е един от регионите, който е най-силно засегнат от замърсяването на въздуха и съответно те изгарят различни видове горива, затова са насочили своето внимание към разширяване на ядрения сектор. Ако искаме сериозно да погледнем към опазването на околната среда, трябва да определим и своя избор за надеждна енергетика, за чиста енергия и тогава трябва да се съобразим с разрастването на ядрения сектор.
Парижкото споразумение за промените в климата ни налага да вземем такива мерки, да имаме предвид тези въпроси и съответно трябва да се съобразим с неговите изисквания, но трябва да признаем и истината, че мерките, които до момента са предприели различните правителства по Парижкото споразумение не са достатъчни и те трябва да бъдат разширени и разпространени по-надалеч.
С цел да постигнем надеждно, достъпно и чисто снабдяване с електроенергия, трябва да се разраства ядреният сектор, така че да можем да осигурим непрекъснато електроснабдяване 24 часа, седем дни в седмицата. С оглед да се съобразим с промените в климата и изискванията, които могат да предпазят околната среда от по-нататъшното й влошаване, съобразно наблюденията на международните енергийни агенции, трябва в нашия микс за доставка на надеждна, сигурна, чиста и достъпна електроенергия, да се съобразим с това, че ядрената енергетика е в състояние да има най-голям дял при предоставянето на генерация на електроенергия от чисти източници.
Естествено възниква и въпросът: на каква цена може да се осигури това? Без да навлизам в подробности, в дълбочина на въпроса, действително трябва да се определи една сравняема, сравнително ниска цена на електроенергията от различните генериращи източници с цел да се предвидят какви ще бъдат евентуалните разходи.
Тази схема, тази диаграма предоставя именно изводите от едно такова сравнение, осреднено сравнение и се оказва, че ядрената енергия е един от най-евтините енергийни източници. Нещо друго, което трябва да споменем при новоизгражданите ядрени инсталации е изключително важният момент, че тяхното изграждане създава големи блага за местните региони там, където те възникват, там, където се установяват, с оглед на това, че се откриват много работни места и тръгва напред развитието на съответния регион.
Също така възниква и въпросът какво може да се каже за сигурността. Тази графика съответно показва каква е парадигмата на сигурността в държавите от ОЕСР (Организация за европейско сътрудничество и развитие), съобразно нея се установява, че най-малкият брой аварии са възникнали в тези държави именно в ядрения сектор. Това е също един важен елемент, който трябва да бъде разглеждан в обществата, които разглеждат въпросите за стратегиите за ядрена енергетика. Този факт е неоспорим.
На този слайд има твърде много текст. Аз ще спомена само някои от най-важните неща, а именно, че освободените пазари, отворените пазари фактически не отговарят на очакванията, които им се възлагаха. Свободните пазари, борсовите пазари предоставят много възможности, предоставят много услуги, обаче не могат да се справят с проблемите за системните разходи, за управлението на системата, за диспечирането на системата, за осигуряването на базова енергия или енергия, която да е на непрекъснато разположение и да компенсира непостоянството на другите източници като ВЕИ (възобновяеми енергийни източници).
Всички източници на електроенергия трябва да бъдат преценявани според техния дял на произведената от тях електроенергия. Вижда се, че сравнително малко са разходите, които се отдават с ядрената енергетика в сравнение с капиталовите разходи за другите електропроизводства.
Нашата промишленост, нашият енергиен подсектор доказа, че управлението на ядрените отпадъци може да бъде много по-ефективно, много по-евтино, отколкото се очакваше преди.
На този слайд има доста информация за това как може да бъде управлявана енергетиката с оглед снижаване на въглеродните емисии. На него личи кои са държавите, които именно благодарение на ядрения си сектор, постигат най-големи резултати при снижаването на въглеродните емисии, а именно Швеция, Франция, Обединените арабски емирства – в процес, в сравнение с държавите, които не използват ядрена енергия и са дадени съответно в червено.
Бих искала конкретно да се спра на примера на Швеция, предвид това, че Вие бихте искали да вземете решение как да снижите въглеродните емисии във Вашия сектор. Както виждате, Швеция най-бързо от държавите по света е въвела ядрени мощности. Само за десет години е изградила множество ядрени мощности. Когато в Швеция населението наброяваше 8 милиона души, десет реактора бяха изградени.
Друг важен факт, който трябва да споменем, е, че няма държава по света, която да е постигнала нулеви въглеродни емисии без ядрена енергетика. Искам също така да отбележа, че изграждането на ядрени мощности в Швеция дръпна развитието на икономиката в много други сектори в страната.
Искам също така да спомена и Южна Корея, която започна изграждането на своя първи ядрен реактор, докато все още водеше война със Северна Корея и с всеки нов реактор, който страната изграждаше, брутният вътрешен продукт нарастваше с бързи темпове. И така в момента сме свидетели в Корея на една от най-успешните ядрени програми в света.
Целта ни фактически е да имаме 1000 гигавата нови ядрени мощности до 2050 г., което означава да бъдат изградени такива ядрени блокове и те да предоставят 25% от електроснабдяването до същата дата, но за да се постигне това, трябва правителствата да вземат много отговорни решения.
В нашата Асоциация, в нашия сектор ние сме готови да подкрепим правителствата при определянето на техните стратегии, за да преодолеят съответно предизвикателствата, които стоят пред тях. Международната агенция по ядрена енергетика поддържа последователната политика за предоставянето на чиста енергия с характеристики на ниски въглеродни емисии и постоянно снабдяване.
България има дългогодишен опит и познава удобствата и благоприятните резултати от развитието на ядрената енергетика в сферата на икономиката, на обществения живот, на общественото здраве и на търговията. Освен това ние, нашият сектор предоставя не само висококачествена енергия, и то чиста енергия, но също така осигуряваме и работни места за високо квалифицирани кадри. Все по-нарастващото потребление и нужди от електроенергия налагат изграждането на нови инсталации в ядрения сектор.
Във Вашата страна имате много преимущества, за да надграждате вече направеното. Имате регулаторната рамка за лицензиране и за експлоатация, подготвени площадки за нови ядрени централи, дългосрочен опит в ядрената енергетика на кадрите, имате много благоприятни позиции в сравнение с нововъзникващите ядрени държави. Те действително Ви завиждат. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря Ви.
Разбрах, че има още една презентация.
ЯНКО ЯНЕВ: За да спестим време, докато се подготвя презентацията на доктор Рогнер, да се представя.
Името ми е Янко Янев. Аз съм един от авторите на този доклад. Просто искам само с няколко думи да Ви уведомя защо е направен този доклад и какви са неговите цели и задачи.
През август тази година към нас се обърна Българският атомен форум с молба – към нас, имаме предвид Виенският център за ядрена компетентност. Това е неправителствена организация на компетентни хора, специалисти и организации участват в нея, в областта на използването на атомната енергия за мирни цели, не само на ядрената енергетика. Въпросът им беше следният: какво да се прави с доставеното вече оборудване на АЕЦ „Белене“ и има ли възможности този проект да бъде довършен, ако въобще такива съществуват?
Този доклад е отговор на този въпрос. Това не е моделиране на бъдещето, това не е моделиране на цени, това не е моделиране на това колко ще струва цената на свободния или на регулирания пазар. Това е един доклад, който разглежда реалистично, прозрачно и честно какво може да направи България в реалния случай, изхождайки от позицията на това, че България е страна, която 40 години експлоатира атомна енергия, която може да експлоатира атомна централа по тази технология и преди всичко водещата линия в този доклад е сигурността на доставките на електрическа енергия, тъй като електрическата енергия е тази, която движи съвременните общества, съвременната икономика на знанието и каквото друго поискате.
Отговорът на този въпрос дава четири принципни възможности, които могат да се случат: нищо да не се прави, да се построи изцяло като българска централа или да се построи с партньор. В какво съотношение – това решават партньорите, ние не правим никакви опити да Ви кажем дали ще бъде 10, 50 или 30 или 40. Това се решава на съвършено друга маса, при съвършено други условия. И накрая е възможността евентуално този проект да бъде продаден като 100% чуждестранен, в смисъл – на друг инвеститор, който да го довърши на територията на България. Е, такъв случай не се е случил в света до ден днешен. Може би и тук няма да се случи. Досега такъв проект няма в света! Държавата не може да не участва. Даже миналата седмица за „Хинтли поинт“ и за „Хорайзън“ официално президентът на „Хорайзън“ се обърна към английското правителство и каза: „Какво е Вашето участие в цялата тази история, тъй като ако Вие не участвате, той става много скъп?“.
Както и да е, аз давам думата на доктор Рогнер, да Ви представи този доклад. Аз ще му помагам в превода, тъй като той ще говори на английски, а пък някак си искам да бъде точен преводът и това, което той ще каже, добре да дойде до Вас.
Доктор Рогнер е енергиен икономист, който дълги години ръководеше отдела за енергийно планиране на Международната агенция за атомна енергия. Той е редовен рецензент на „Уърд енерджи оутлоок“, който всяка година Международната агенция по енергетика представя, така че аз мисля, че той по-добре ще представи доклада.
ХАНС РОГНЕР: Добър ден, уважаеми господа народни представители!
Уважаеми господин Председател на Енергийната комисия, за мен е чест да представя този доклад, който беше разработен в центъра. Основно моя милост и господин Янко Янев сме основните автори в този доклад.
Нашата изходна точка за нас е това, че от 2016 г. България е собственик на ядрено оборудване на стойност повече от 600 милиона евро. За нас целта беше да видим какво може да се направи с една площадка, която е лицензирана и готова за започване на строителство, и с оборудването, което е доставено на самата площадка, на целия ядрен остров.
Докладът не се занимава с цена на строителство, дългосрочната цена на електроенергия, влиянието на пазара и така нататък. Причината за това е, че няма никакъв смисъл да се говори за цени и за това колко би струвало до тогава докато той е блокиран от парламента. Законово той трябва да бъде размразен и никой няма да гледа на това сериозно до тогава.
Логиката на този доклад е такава – да адресира именно този проблем, че преди да има ясна декларация, че този проект е отворен, това не означава, че ще бъде строен, но този проект е обект вече на проучване и ще се изготви неговото досие. Ето така изглежда този проект. Преди това няма смисъл да разговаряме колко ще струва и защо ще струва толкова въобще. Това ще бъде, както се казва, неуважение към парламента.
Тук виждате актуалния статус: блокиран от парламента, площадката е лицензирана, основното оборудване е на площадката. Също сме чули, че инвеститори могат да се заинтересуват, ако първата точка се изпълни – той бъде разблокиран, тоест че проектът не е блокиран законово към този момент. Госпожа Министър каза, че 3 милиарда лева, 1,5 милиарда евро вече са вложени в този проект.
Като икономист аз бих посъветвал всекиго: „Никога не гледай назад!“. Ако млякото се е разляло, въобще – то се е разляло, въобще не го гледай! Това е икономическата теория. Теорията и реалността понякога не играят заедно, не се подкрепят взаимно. Един милиард и половина загуба за България са далеч много повече, отколкото седем милиарда за „Санти Купър“ и другата компания – „Ви Си Самърс“, които прекратиха строежа на два от блоковете „АР 1000“ в Южна Каролина.
Законовото положение е такова, че сега собственикът е НЕК. И с моето лимитирано познание по български език разбрах, че почти дискусията е, че трябва да се направи кой на какво е собственик и как да подредим нещата по начин, за да можем евентуално да тръгнем напред и да видим дали този проект реално може да бъде довършен. Това означава да бъдат отново прегледани всички разрешения, които този проект е получил, в това число и от Европейската комисия, и да се види кои от тях са с изтекъл срок, кои не са с изтекъл срок, кои са валидни, кои не са валидни, за да се получи това, което аз казвам, аз го добавям това, което доктор Рогнер говори, самото досие на проекта. В момента проекта „Белене“ няма една такава книга, която се нарича „Досие на проекта“, за да можем да я покажем на някой инвеститор и да кажем: „Готов ли си да дадеш многото пари, за които става дума?“.
Първата опция е изключително проста: продайте метала за скраб, което означава пълна загуба! Има прецедент. Това, което виждате, е Кримската централа, която през 1994 г. беше нарязана и продадена на скраб от украинското правителство. Моят син работи в бизнеса с отпадни метали и той казва, че в този случай, ако това решите да направите, ще Ви дадат 2-3 цента на долар от цената на материала, така че можете да видите какво ще получите от скраб.
Втората опция е: продайте оборудването на друг проект зад граница, на някой друг, който може да го използва. Това никак не е лесно, защото е необходима пълна кооперация от страна на „Росатом“. Оборудването е произведено за проекта „Белене“ в този му вид, за площадката, за сеизмологията и за всички други условия, които са били заказани или поръчани при произвеждането на това оборудване. Нашата оценка е, че не повече от 30% ще Ви върнат от парите, които сте вложили. И това ще бъде един дълъг процес.
Аз ще добавя, че трябва „Росатом“ да го вложи в техен проект. Никой друг в света не може да го вложи в друг проект и дали „Росатом“ ще се съгласи да го вложи, дали такъв проект съществува е също много голям въпрос. През всичкото това време трябва да поддържате оборудването, да харчите пари за поддръжката и така нататък.
Следващата опция е: постройте го! Първата опция, която разгледахме е: постройте си го като 100% българска централа, като същественото нещо е дали можете да осигурите финансирането.
Следващата опция е: постройте го като миноритарен или мажоритарен партньор, с партньор, но – първо, трябва да намерите този партньор, и – второ, да осигурите финансите за българската част.
Всички тези неща са стандартни, които се случват с редица проекти, особено в Англия в момента, когато се партнира в строителството на съответните заместващи мощности, като всяка една от партниращите страни си търси и осигурява своята част от финансирането.
Последната опция е: продайте проекта на 100% на чуждестранен заинтересован инвеститор, който ще го направи сам. Такъв случай при всичките 600 проекта, които са построени по света в момента, такъв случай няма – 100% външно участие, чуждо участие! Това съвсем не означава, че не може да се случи, но досега такъв случай няма!
Това са опциите.
Какви са съображенията и нещата, на които трябва да бъде обърнато внимание?
Досега не съществува нито един ядрен обект, построен, и не само ядрен, а голям енергиен обект, който е бил построен на базата на икономически изисквания. Енергийната сигурност продължава, и Вие днес разсъждавахте по този въпрос, да е основно изискване в целия свят. За електроенергията това означава адекватна национално инсталирана мощност, резерви, трябва да имате адекватен достъп до горивото, и трябва да предоставите надеждна и такава, каквато можете да си позволите, тоест достъпна услуга, след което следват изискванията за околна среда.
И тук България има сериозни проблеми, които трябва да решава, а това са преди всичко европейските изисквания за чистота на въздуха, за качеството на въздуха и всичките други изисквания, които България трябва да покрие, произтичащи от Парижкото споразумение, и надвисналата опасност след 2020 г. България да бъде глобявана за неспазване на тези споразумения.
След подписването на Парижките споразумения, България декларира 40% намаление на емисиите от въглероден двуокис. Как можете да свършите това, след като имате толкова много въглища в системата? Бъдещето на „Козлодуй“ – Пети и Шести блок, не може да бъде прието като гарантирано след 40 години.
След което идва разположението във времето: ако трябва днес да започнем, колко години ще ни трябват, за да може този проект да се реализира, поне две, а може би и три години? Колко време трябва, за да бъде той построен? И ние стигаме до десет години преди той да се появи като реален обект за генериране на електроенергия и в този момент по-добре е да разглеждаме какво ще бъде реалното състояние, дори да получим дерогация на „Марица изток“, дали не трябва въобще да ги спираме по технически съображения, така че този срок, времето, разположението във времето на вземането на решение е изключително важно!
След което следват и другите неопределености: колко ще струва строителството, колко ще бъде ЕРС контракта? Имаше такъв ЕРС контракт. В момента той очевидно не е валиден. Колко ще ни струва финансирането? При какви условия можем да вземем кредит? Кой ще ни предостави кредит? И така нататък.
В момента договарянето или преговорите при сключване на финансов пакет са едни от най-критичните за почти всички големи обекти в света в момента.
Колкото повече се отлага, толкова по-, бих казал, сложно ще става финансирането, тъй като всяка една несигурност в един проект се фактурира вътре в цената на лихвата, която ще трябва да се плаща. Ние направихме оценка на риска на базата на съвременната международна практика. И един от най-често използваните, той е използван и за пач, аз допълвам тук, е подходът на Американския департамент по енергетика, така наречената „матрица за качествена оценка на риска“. Ние взехме тези риск-категории и ги приложихме за проекта „Белене“.
Това, което не казах в началото, е, че този доклад е преминал партньорска оценка от петима експерти от най-различни области, хора, които не са свързани с атомната енергетика, банкери, специалисти от Европейската комисия, специалисти по климата и така нататък, и тяхното мнение, на всеки един от тях е записано вътре, така че Вие имате възможност да се запознаете и с мнението на рецензентите.
Така изглежда матрицата за оценка на риска. Ние погледнахме върху пет различни категории на риска: ядрена политика, проектно финансиране, експлоатация и горивен цикъл, пазарните рискове и рисковете този проект да бъде завършен, до колко той е рискован като проект да бъде завършен.
Вътре е риска от енергийната политика, като е дадена и оценката на обществото, наличието на политически консенсус вътре в страната, отношения в региона, до колко е образовано населението в ядрената област и геополитическите рискове.
Считаме, че геополитическите рискове и другите са малки, съществен е, че България няма национална позиция по използване на атомната енергия, така както изисква Международната агенция за атомна енергия и Малмстрьом в документа, един от най-основните и първи е декларирана национална, официална позиция, която да бъде записана. Ние, за съжаление, нямаме такава позиция официална.
Едната област, която имаме и за която може човек да бъде загрижен, това е националната позиция, политическият консенсус – има ли го, няма ли го. Международната агенция има този документ на Малмстрьом, който тя го препоръчва на всички страни, в това число и на тези, които и сега експлоатират атомна енергия или са експлоатирали, в това число и на Унгария, ако щете, на Чехия, на Словакия, тъй като Вишеградската четворка официално заявиха на Европейската комисия: ние, тези четири страни, ще използваме атомна енергия при решаване на нашите енергийни проблеми, и то на най-високото политическо равнище.
Пазарни рискове. Първият въпрос е: какъв тип пазар ще има и дали ще бъде на 100% либерализиран, или някакъв смесен тип? Дали пазарът дава оценка на гарантирани доставки? Дали има отношение към това? Наличен ли е капацитет, който 24 на 7 да предоставя необходимата услуга? Има ли дългосрочни договори за доставка на електроенергия? Тези договори ще продължат ли да съществуват?
И тук най-големият риск експертите оценяват, че е, ако тези, които предварително заявят, че ще купуват от тази централа за следващи 10-15 или 20 години и в един момент се откажат, това е един от съществените пазарни рискове, които могат да се случат.
Риск за довършване на този проект. Той е изключително нисък. Проектът съществува, оборудването е на площадката, това е доказана технология, това не е първа технология, тя има референтни блокове, доставката на останалото оборудване, цялата верига на доставки е налична. Имате строител, който е в бизнеса, който строи в най-различни части на света. В момента, просто за сведение, „Росатом“ строи 36 реактора по целия свят.
Съществуват ли вътрешни стандарти, кодове – всичко това, което пречи на други проекти, го има тук.
Рискът от финансиране на проекта. Финансовите рискове преди всичко, доктор Рогнер каза: „Ако аз знаех каква ще бъде лихвата след десет години, аз нямаше да стоя тук, а щях да ходя някъде на друго място и да правя пари“, но този риск съществува и той е въпрос на договаряне, в крайна сметка. Дали лихвата по заемите ще бъде 4, 5 или 3% зависи от това как ще се договори и с кого ще се договори.
Един от съществените рискове е появяването на други енергийни алтернативи в тези години, тъй като това е един доста дълъг период. И Вие ще видите, че един от рецензентите на доклада, че дава много интересни данни за един доклад, който Масачузетския институт по технологии публикува преди не повече от месец, изключително интересен доклад, с удоволствие ще го предоставя, ако някой се интересува, кога и как ще влязат малките реактори, тъй като това е една тема, която се върти в общественото пространство, поне в професионалните кръгове, и се оказва, че това, което Масачузетс казва в момента, е, че минимум десет години, да не кажа и повече, те могат изобщо да конкурират по цени и по друго тези съвременни реактори, които могат да бъдат построени от 3, 3+ поколение. Вътре това е написано.
Разбира се, трябва да обърнете внимание и на това, ако доставчикът на оборудването, в случая пример се дава с двете американски централи, при които „Уестинг хаус“ банкрутира, то ако по някаква причина доставчикът на оборудването банкрутира и доставчикът въобще на проекта банкрутира, това също е един от рисковете, който би могъл да бъде разгледан. В този случай този риск е много малък.
Аз ще добавя, че ние разговаряхме с всички отговорни институции в България, в това число и с оператора на мрежата, и с всички останали. Всичките твърдят, че този риск е изключително малък. 40-годишният опит на България за експлоатация на ВВЕР реактори показва, че ние имаме компетентен оператор и това е АЕЦ „Козлодуй“. Във всички случаи те ще бъдат съществените при експлоатацията на тази централа.
Доставчиците на горивото в момента в света, на ВВЕР гориво, са минимум три, освен Русия такова гориво произвежда „Уестинг хаус“, такова гориво след три години ще произвежда Китай, такова гориво ще произвежда и от „Арева“, така че ние имаме четири вида доставчици на гориво. Да не говоря за това, че в Казахстан така наречената „Филбанк“, тоест банката на обогатен уран вече работи, така че проблемът риск от недоставка на гориво практически е изключително малък, бих казал, че не съществува.
Имаме ли компетентен регулиращ орган? Да, всички нови, това, за което говореше Агнета Райсинг, най-големият проблем е в новите страни, които искат да строят атомни централи, е, че нямат регулиращ орган.
Хубав-лош, нашият регулиращ орган съществува от дълги години, той има опит в много неща. Друг е въпросът, че той трябва да бъде правилно финансиран, добре оборудван с човешки, качествен, компетентен персонал, но тава са въпроси, които всеки трябва да решава сам за себе си.
В заключение – първото, което може да се направи като заключение, е, че няма да бъде напълно адекватно генерирането на електроенергия, и въобще възможностите за генерация на електроенергия за следващите десет години. Това може да се случи по най-различни външни причини и вътрешни причини.
Много е възможно, за да се избегнат всичките тези плащания, които могат да бъдат наложени на България, ние научаваме, че ще се присъединяваме, това е много хубаво, разбира се, но във всички случаи вътре е описан случаят на Кипър при влизане в Европейския съюз как Кипър е получил дерогация. Единият от нашите рецензенти е човекът в Европейската комисия, който е изработил тази дерогация.
При условие, че представиш план как ти ще намалиш емисиите и ще почистиш това и казваш, че след пет или след осем години ще бъдеш в друго състояние, то тогава много е вероятно България да получи дерогация. Ако тя не направи никакво предложение на Комисията, мнението на експертите е, че това може и да не се получи.
Надежден базов товар, който да работи синхронно, съвместно с авариращите възобновяеми източници, е една от най-добрите комбинации, която в момента има и аз винаги обяснявам базовия товар с това, че ние всички имаме всякакви интернет устройства, ама някъде седи сървър, щото ако той спре, ще спрат всички други останали.
Няма такова нещо като нулев риск, но при всичките тези условия, че съществува съвсем реалистична възможност да има недостиг, че, разглеждайки всички останали проекти, които в момента се строят в Европа и на други места, фактът че проектът „Белене“ е напреднал до такова положение, че той е готов да започне строителството, разбира се, след съответна подготовка, той носи в сравнение с много други проекти, носи много нисък риск: доказан проект, който вече работи на други места, тежкото оборудване на място, площадката – готова, има ревю от Европейската комисия. Може би ще трябва някои неща да се повторят отново, но същественото е, че Вие нямате Австрия за съсед. (Оживление.)
Имате обществена приемливост на ядрената енергетика, тъй като обществото е свикнало с 40 години експлоатация на атомна централа. И имате изключително добра, подготвена работна сила за работа в атомни централи, което ако трябва да бъде оценявана, тук има и свидетели на тази оценка, аз ще добавя – преди известно време същият човек, който в момента е президент на „Хорайзън“, той заяви, че един от неговите специалисти, които седяха на контролния панел, струва неговото тегло в злато, тоест почти 1 милион струва един такъв специалист на държавата, за да бъде подготвен.
Да преброим хората в „Козлодуй“, да видим какво могат и Вие ще видите каква невероятно богатство ние имаме, когато имаме държава с такива подготвени кадри!
Последното е, че финансиране в момента може да бъде намерено при много привлекателни условия, но запомнете, че макар и ние да сме го задали този въпрос на рецензентите: „Може ли да очакваме нова финансова криза, както през 2008 г.?“, те казаха: „А, бе трудно е да се очаква, но не може да се изключи!“.
От този анализ най-високият риск за „Белене“ е да не се прави нищо, несигурното бъдеще на доставките на електроенергия и бъдещата цена на електроенергията.
Последният слайд: разумният подход, който ние предлагаме, е парламентът да направи съответното обсъждане и да разкрие проекта за по-нататъшни стъпки.
Компетентен партньор минимизира финансовите рискове.
От стратегическа гледна точка и от факта, че ако България иска да поддържа една устойчива и успешна ядрена енергетична програма и да се ангажира в трансформиране на енергийната система в една нисковъглеродна енергийна система за в бъдеще, 100% българско участие би имало своите предимства и причините – ако тя е собственост на друг, той може да си прецени, че си е сключил договор за износ, и дори държавата да се нуждае вътрешно, освен при свръхкритични състояния можете да го накарате той да предостави енергията на българската държава, а не да си я изнася там, където е сключил договори.
Аз нямам нищо друго какво да кажа.
Ако имате въпроси – ще отговоря. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Благодаря за добрата презентация.
Тук навремето, понеже съм от тази страна на проблема, не искам да използвам една приказка от едно време, но току-що ме агитираха за съветска власт. Всички знаят моето пристрастие към ядрената енергетика и от 2013 г. участието в референдум и така нататък.
Искам само да обърна внимание върху това, че първата крачка наистина ще бъде доста решаваща. Нека това, което сме го записали, парламентът без всякакво забавяне, активно да се занимае с въпросите за завършване на АЕЦ „Белене“, да смятаме, че днес сме започнали с първата крачка. Не сме я направили, но сме тръгнали да я правим.
Лошото обаче е, че в Закона за енергетиката, чл. 43 гласи, че всяка инициатива, когато трябва да започнат да се изграждат инфраструктурни проекти в областта на енергетиката, трябва да бъде инициатива на Министерския съвет. И, според мен, ако трябва да тръгнем по пътя на логиката, имайки предвид, че ние не сме налагали мораториум върху изграждането на ядрена централа в България, а сме одобрили едно Решение на Министерския съвет, логичното е да се започне същата процедура от Министерския съвет – Министерският съвет да вземе решение за възобновяване на проекта с внасянето му в Народното събрание за одобрение.
Това трябва да бъде, според мен, първата крачка, за да може наистина да тръгнем по някакъв път. И затова в момента имаме едно решение, което е за изграждане на Седми блок, имаме едно решение, което няма как да бъде прескочено, затова, според мен, ако трябва да адресираме някого, използвам случая, че заместник-министъра е тук, разбрахме, че министърът има ангажименти и наистина разбрах, че е международна среща някаква, така че не спекулирам с отсъствието му, но нека да си направят правния анализ, но не да го правят някога, някъде, както стана с Енергийната стратегия, която не знам кога ще стане готова, както стана с Доклада на БАН, който в крайна сметка претърпя няколко преработки, много бързо да се вземат мерки и Министерският съвет, ако искаме да правим „Белене“, наистина имаме някаква визия, не разбрах от изложението дали имаме такава, но се надявам, че все пак има, имам предвид предишната част на нашето заседание, да вземе решение, с което отменя своето решение. Нищо повече не трябва – да вземе решение, с което отменя своето решение от 2012 г., март месец, ако не се лъжа, с което се възстановява положението, завареното – „Белене“ се връща в статута на национален обект със стратегическо значение, и нещата ще продължат по естествения път.
Мисля, че това трябва да бъде пътят и затова нека да не си прехвърляме като в тениса топката – кой виновен, кой не виновен, а просто да изпълняваме законите в България.
ЯНКО ЯНЕВ: Господин Ерменков, ако разрешите, само един малък коментар, или по Вашенски – реплика.
Този доклад не пропагандира строителството на „Белене“. Тъй като казвате: чукате на отворена врата. Този доклад не пропагандира строителството на „Белене“. Той е един откровен и честен анализ на това каквото имате в ръцете. Можете да не правите нищо. Той Ви казва, че най-големият риск е политическия. Ами, да! Навсякъде по света има политическо решение за строителство на атомна централа, така че докладът казва на кое да обърнете внимание или както казва Сократ – този доклад не учи никого, той само отваря начин на мислене, да помислите върху тези неща и да намерите съответния законов или, как да кажа, консенсусен, както искате, така го наречете, начин това да върви напред, а кога ще се вземе решение за инвестиции, така нареченото „инвестиционно решение“, от което тръгва финансиране, решаване, харчене на пари, сега не му е времето. Сега има няколко други неща да се направят, докато се стигне до инвестиционен. Може да не се стигне до инвестиционно решение, може да се вземе някакво друго решение.
Ето, и за „Хорайзън“, и за редица други проекти още няма инвестиционно решение, но има принципно решение, има подкрепа на правителство и така нататък.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Като ще го караме на реплики, да го докараме и до дупликата.
Аз, първо искам да кажа, че не беше критика към доклада. И разбираме, че не става въпрос за агитиране за строителството, а става въпрос за нещо, което е изключително важно и това са вариантите, които стоят пред това оборудване, според Вашата оценка какво може да се случи в четирите варианта, освен ако не искаме да бъдем пионери и да вземем петия вариант. Така са нещата.
Това, което исках да кажа, е, че тъй като в доклада е записано за парламента. Само тази малка корекцийка исках да направя и нищо повече – разбираме старанието, благодарим за положения труд. Между другото, този доклад също трябва да бъде разгледан доста внимателно и от Министерството и съответните компетентни органи там, за да видят какви са вариантите, какви са сценариите, както са показани, да си направят своя избор и да вървим нататък, или да стоим на едно място, както се вземе решение, но според мен това, което трябва да се направи – вече използвам случая да изкажа лично мнение, свързано с това, което чух и прочетох в доклада, е, че реалистичният вариант за извършване на един проект е четвъртият, с участие на инвеститор за минимизиране на риска и не казвам тук процентно разпределение, какво, къде и как трябва да бъде.
Трудно може в съвременната обстановка да си представя, че някой в България, в това число и министър Мехмед, ще се съгласи на 100-процентово участие, а нямаме време да чакаме да се смени министърът на финансите, за да вземем решения, които биха могли да бъдат, може би мои по-близки, като 100% държавно, но по-хубаво е да направим един проект, свързан с държавно участие.
Бих казал, че тази апортна вноска, която тук би могла да бъде една добра база за един проект 50 на 50, или 51% за държавата – 50, за някакъв стратегически инвеститор, и да продължим напред, но при всички положения това са вече следващи стъпки. Това е следващо разсъждение.
Това, в което Вие ме убедихте с този доклад, е, че реалистичното, което трябва да се направи е този проект да бъде реализиран и то, колкото си може по-бързо.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Ерменков.
Други колеги народни представители?
От гостите някой желае ли да се изкаже, да вземе отношение?
Заповядайте.
ГЕОРГИ КЪСЧИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми гости! Имам някои бележки по доклада, който беше изнесен.
Казвам се Георги Късчиев, професор, доктор по ядрени реактори и реакторни технологии, в миналото, разбира се.
Един от основните проблеми за мен: казва се, че той е блокиран от парламента. Не е блокиран от парламента. Правителството е взело такова решение, обаче според мен, господин Ерменков, проблемът с вземането на ново решение се подценява.
Ако правителството трябва да вземе ново решение, то трябва да го вземе в съответствие със закона – Закона за безопасно използване на ядрената енергия. Там са изброени оценките, които трябва да съпътстват това решение. Тези оценки трябва да отговарят на съвременните изисквания за безопасност, както в Европейския съюз, така и при нас. Всички оценки, които са правени навремето за този проект не съответстват на директивите на Европейския съюз, които са въведени от тогава, както и на измененията в нашето законодателство.
Освен това, също беше повдигнат въпросът, че оценката за въздействие върху околната среда също е в противоречие с тези нови изисквания. И без да внасям много песимистични нотки, но трябва да си представите, че както е казано и в доклада, този процес ще продължи, предполагам, ако се следват изискванията за безопасност, около пет години. Ако не се следват, вероятно ще се намерят хора, които ще подложат на съдебен контрол това решение на правителството и не само в страната, но също и в чужбина.
От вариантите, които тук са представени, не видях един вариант, който, между другото, е един от рецензентите е предложил. Това е продажба на компоненти, не на целия проект, а на компоненти отделни.
До колкото съм информиран, а съм информиран достатъчно добре, още преди много години, когато се говореше за продажба на оборудването на „Белене“, Атомната централа в Козлодуй искаше парогенераторите за „Белене“ да бъдат оставени, тъй като Пети и Шести блок се нуждаят от подмяна на парогенератори.
До колкото съм информиран, на Пети блок това трябва да стане след максимум пет години или около този период, няма значение. Трябва да стане. И затова аз предлагам да се обсъди вариантът вместо да се продават на скраб, което, разбира се, е пълна безсмислица, но все пак да се помисли върху този вариант, тъй като има много сведения, че цената на оборудването от тогава, когато е поръчано, досега е пораснала над два пъти. Само продажбата на парогенераторите, оставянето на парогенераторите за Пети и Шести блок ще компенсира изцяло разходите.
Между другото, разходите не са над 600 милиона. Разходите за оборудването са 550 милиона, 70 милиона са за гяволък на НЕК, която не поиска да си плати коректно на доставчика, а отиде да се съди с него.
Освен това ми се струва, че не са оценени изобщо рисковете, които се поставят от страна на пазара на електроенергия и от страна на изискванията на електроенергийната система. В доклада се споменават някакви фантастични неща, как още 2020 г. 4000 мегавата щели да бъдат изведени. В Доклада на БАН и то в референтния сценарий е описано: 2020 г. – 3200 мегавата, 2300-2500 (?), 2040 – 1600, и заключението е, че с тези мощности се гарантира напълно, се балансира вътрешното потребление, а възможностите за износ са до 2035 г. – 9,5 милиарда киловатчаса, след 2035 г. – 5 милиарда.
В тази връзка не е анализиран рискът как ще работи една нова мощност с 2120 мегавата при положение, че лятно време, знаете, минимумът през цялото лято е 3000 мегавата.
На всичкото отгоре нито БАН, нито авторите, нито някой тук спомена, че вече има един нов фактор, който не е отчетен и това е предстоящият рестарт на ТЕЦ „Варна“. Предполагам, че знаете всички, че новият собственик вече обяви, че той ще пусне в действие последните три блока – 630 мегавата, на газ и на мястото на първите три блока ще изгради нова паро-газова централа, тоест както и беше споменато, има непрекъсното изменения.
Цената по разчети за ТЕЦ „Варна“, ако мине на газ, при 5000 часа е 128 лв. на мегаватчас, а в разчетите на БАН за „Белене“ е 158 лв.
И накрая бих апелирал парламентът, освен тези важни въпроси, да обръща внимание и да контролира дали се изпълняват други цели, които са поставени в нашите нормативни документи, например Стратегията за управление на отработеното гориво и на радиоактивните отпадъци.
И искам да обърна внимание и, разбира се, ако може да има и такъв отговор, нямам право да задавам въпроси, разбира се, но: защо в последните три години Атомната централа не изпълнява тази Стратегия? Защо не изпраща за транспортиране отработено ядрено гориво? Кой е разрешил да не се изпълнява Стратегията? Кой носи отговорност за това? Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря, господин Касчиев.
Други желаещи?
Заповядайте, господин Нейков.
СЛАВЧО НЕЙКОВ: От Института за енергиен мениджмънт, но съм тук в лично качество. По-скоро ще направя изказване в лично качество.
Аз мисля, че проблем, който имаме като страна, по отношение на АЕЦ „Белене“ е преди всичко процедурен в момента.
Доклади има много, анализи има много, варианти има много с много детайлни числа зад тях. На тази база мисля, че предвидените и анонсирани по-нататъшни обсъждания на тези доклади, е безсмислена загуба на време.
Това, което е нужно, е изпълнителната власт да направи пътна карта, да представи своя проект на визия, съгласно Закона за безопасно използване на ядрената енергия, и това да обсъждате Вие. Независимо какво решение ще представи – дали ще бъде за приключване на проекта, дали ще бъде за нова централа, дали ще бъде за Седми или за Осми блок, всичко останало е тотална загуба на време, която вече мисля, че става нетърпима.
Това е свързано и с един друг момент, който е пряко свързан с компетенциите на парламента – въпиюща нужда от нова енергийна стратегия. Това вече е тотално несъответствие с всичко. Действащата Стратегия е до 2020 г., която е утре. В действащата Стратегия са записани 2000 мегавата, което противоречи на Решението на парламента от 2012 г., тоест бъркотията е пълна!
Според мен процедурата и това, върху което трябва да се концентрира парламентът, е да контролира изпълнителната власт да подготви такава конкретна пътна карта, да внесе проекта на стратегия, знаете, че проект на стратегия дори днес да е готов като проект, към днешна дата, има поне осем месеца докато стигне до Вас да го гласувате в парламента, защото са три етапа, а да не говорим за една такава сложна процедура, като изграждане на нова ядрена централа.
Загубата на време вече минава всякакви граници! Загубихме пазари, загубихме позиции, загубихме визия, загубихме инвестиции, загубихме пари и ще продължаваме да ги губим! Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря за конкретното изказване.
Господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Понеже няколко пъти бе намесена изпълнителната власт, затова аз си позволявам да взема думата.
Нееднократно, и от страна на министъра, и от моя страна е заявявано, че Министерство на енергетиката работи усилено по разработване на новата енергийна стратегия до 2030 г., с хоризонт до 2050 г. Съответно нашите действия и на експертите, които са в Министерството зависят до голяма степен от много действия и документи, които тепърва в момента се съставят, включително един от тях е Интегрираният план „Климат-енергетика“, който всяка една държава членка трябва да представи пред Комисията и съответно той да бъде одобрен. Какво имам предвид?
Как можем сега да представим на Вашето внимание документ или проект на Стратегия по начин, по който, не са заложени и все още се коментират целите в насока „Енергийна ефективност“, „ВЕИ“, „Управление на енергиен съюз“, „Енергийни характеристики на сгради“, като цяло въобще бъдещите стъпки за развитие на електроенергийния пазар, така че в тази насока ние сме в постоянен контакт с Комисията. Възползваме се от техническа помощ, където е необходимо и работим действително усилено по изчистване на текстове, които към момента могат да бъдат направени, но като цяло същината и сърцето на една енергийна стратегия до голяма степен зависи като държава – членка на Евросъюза, и като работещи за единен енергиен пазар и енергийна общност, да имаме възможност да имплементираме всичко това, което се планува в Европа до 2030 г., с хоризонт до 2050 г. в нашата стратегия.
Всичко останало би било просто работа на парче и не е нещо, което е необходимо да представяме пред Вас. Мерси!
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря и аз.
Други колеги? Няма.
Гости?
ЛЮБЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми заместник-председатели!
Казвам се Любен Маринов, ръководител съм на Проектната компания, изцяло собственост на АЕЦ „Козлодуй“, действащата Атомна централа, създадена в изпълнение на Решение на Министерския съвет и това Решение на Министерския съвет е подкрепено от Народното събрание.
Една от точките му е именно: използване на поръчаното оборудване на площадка „Козлодуй“. И аз бих искал в няколко реда да благодаря за поканата, която беше отправена към мен, за да присъствам тук.
Забелязвам, че доста от присъстващите явно не са наясно със съществуването на такъв проект, за което може би Проектната компания не води достатъчно прозрачна политика за уведомяване, но само да обърна внимание, че, в края на краищата, все още имаме действаща Атомна централа. Създаденото дружество към момента е 100% нейна собственост.
Съгласно всички добри практики, а и в изпълнение Решението на Министерския съвет вече пета година разходваме средства на тази Атомна централа. Тук има трима бивши изпълнителни директори.
Идеята е следната – последните пет години извършихме доста сериозна работа именно в изпълнение Решението на Министерския съвет, а то е за използване на поръчаното оборудване.
Господин Рогнер може би не е бил известен, но това е петият вариант, между другото, единственият законен в момента, който се разглежда, и за да не бъда голословен, няма да Ви отнемам повече време, само ще Ви уведомя, че съвсем наскоро въз основа на документите, които бяха подадени към Агенцията за ядрено регулиране, председателят на тази Агенция изрази писмено, в писмо, като казва, че не са налице пречки да бъде издадена заповед за утвърждаване на площадка. Единственото, което е – съгласно Закона за безопасното използване на ядрената енергия, е влязъл в сила ОВОС или предварително изпълнение.
Тук е мястото да Ви уведомя, че ние вече сме поискали предварително изпълнение от Върховния административен съд на Оценката на въздействието върху околната среда и нашето очакване е до края на тази година да бъде утвърдена тази площадка.
Работим по две алтернативи. Едната е изцяло нов проект, а втората алтернатива е, съгласно Решението на Народното събрание, а именно използване на поръчаното оборудване.
Няма да влизам в детайли, но се надявам, че ще взема дейно участие, когато се стартира дебатът за това какво да се прави с оборудването, но да обърна внимание, че алтернатива има по това какво да се прави с оборудването. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря.
Колеги, не виждам други желаещи да вземат думата.
Благодаря Ви за участието в заседанието на Комисията.

(Закрито в 17,20 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕЛЯН ДОБРЕВ

Стенограф:

Вася Йорданова