1. Законопроект за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16 от 7 март 2018 г., внесен от Емил Димитров и група народни представители – съвместно с Комисия по бюджет и финанси.
2. Разглеждане и обсъждане на Доклад на министъра на енергетиката относно Решение на Четиридесет и четвъртото народно събрание от 2 март 2018 г. (Обн., ДВ, бр. 21 от 9 март 2018 г.)
3. Разглеждане и обсъждане на Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2017 г., № 820-00-10, внесен от Комисията за енергийно и водно регулиране на 28 март 2018 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика




П Р О Т О К О Л
№ 19

На 31 май 2018 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за административното регулиране на икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, № 854-01-16 от 7 март 2018 г., внесен от Емил Димитров и група народни представители – съвместно с Комисия по бюджет и финанси.
2. Разглеждане и обсъждане на Доклад на министъра на енергетиката относно Решение на Четиридесет и четвъртото народно събрание от 2 март 2018 г. (Обн., ДВ, бр. 21 от 9 март 2018 г.)
3. Разглеждане и обсъждане на Доклад за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране за 2017 г., № 820-00-10, внесен от Комисията за енергийно и водно регулиране на 28 март 2018 г.

Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по енергетика господин Делян Добрев.

* * *

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ:





Т. 1 – стенограф НИ













ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Уважаеми колеги, добре дошли на Министъра, Заместник-министъра, шефа на БЕХ, шефа на НЕК и всички останали гости! Продължаваме със заседанието от там, където стигнахме – гласувахме първа точка.

Втора точка по нашия дневен ред, е:
РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКЛАД НА МИНИСТЪРА НА ЕНЕРГЕТИКАТА ОТНОСНО РЕШЕНИЕ НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ ОТ 2 МАРТ 2018 Г.
За протокола: обръщам внимание, че такъв един доклад с Проект на решение на може автоматично да влезе в пленарната зала, тоест целта на днешното заседание е да изслушаме министъра по гласуваното решение и гласувания доклад от Министерски съвет. В последствие, за да вземе решение пленарна зала, имаме възможност в следващите няколко дни, след като се запознаем с всички детайли около предложението на Министерския съвет, всеки народен представител или парламентарните групи имат възможност да предложат Проект на решение с подписите на народните представители от съответните парламентарни групи, което да обсъдим в пленарна зала следващата седмица.
И, казвайки това, давам думата на министър Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Вие знаете, че на 2 март 2018 г. българският парламент възложи на министъра на енергетиката със свое Решение да бъде разработен съответно доклад с конкретни предложения в него, свързани с възможността за рационално използване на оборудването за Проекта АЕЦ „Белене“, в това число и отделянето на активите и пасивите във връзка с този Проект в отделна проектна компания.
В изпълнение на това Решение на парламента, в Министерство на енергетиката беше създадена работна група. В тази работна група бяха включени представители както на Министерство на енергетиката, така и на Българския енергиен холдинг, на Националната електрическа копания, на АЕЦ „Козлодуй“, Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ и Електроенергийния системен оператор.
Колегите разработиха и разгледаха различни варианти, свързани с възможностите за реализиране на оборудването и активите, които притежаваме във връзка с този проект. В резултат на този анализ, който беше изготвен, ние успяхме да обединим позицията си около, условно казано, три варианта, свързани с различните хипотези по отношение на оборудването, което ние притежаваме за Проекта АЕЦ „Белене“.
Вие разполагате с този доклад. Видели сте, че той съдържа и кратка историческа ретроспекция по отношение на този проект, съдържа се информация и за оборудването, което е доставено и е налично тук, в България – намира се на площадката на АЕЦ „Белене“, описани са и всички документи, които Проектът притежава по отношение на ОВОС, по отношение на разрешенията за строеж, по отношение на нотификацията от страна на Европейската комисия. Съдържа се и информация по отношение на старото оборудване за стария проект „Белене“, което оборудване може по някакъв начин да бъде интегрирано, ако евентуално се вземе решение и се тръгне в посока реализация на Проекта.
Така че Докладът сме се постарали да съдържа максимална като обем информация, за да може да даде отговор и да анализира този въпрос от всички гледни точки. В това число: направен е и съвсем кратък анализ по отношение на необходимостта от нови базови мощности за България в един средносрочен и дългосрочен план.
Разбира се, колегите от Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ също взеха много сериозно участие, защото знаете, че това е един от основните въпроси, който стои, когато става въпрос за изграждане на такъв тип мощност в електро-енергетиката. Има много подробен анализ, който те са разработили – той е приложение към Доклада, съответно е до мен. Аз изразявам готовност, ако представлява интерес, съответно да бъде предоставена и тази част от материала.
По отношение на различните варианти, свързани с възможността за реализация на активите, ние сме разгледали условно три варианта.
Първият вариант е свързан с това, ако нищо не се предприеме с наличното оборудване, с наличните активи, които притежаваме по отношение на този проект. При разработването на този вариант сме се опитали да дадем оценка по отношение на позитивите, на негативите от един такъв подход, съответно да дадем и някаква финансово-икономическа обосновка и финансово-икономическа оценка на този проект, доколкото е възможно.
Това, до което стигнахме като извод, анализирайки този вариант, е, че това всъщност е най-негативният и най-лошият сценарий, който би могъл да се сбъдне по отношение на оборудването за Проекта АЕЦ „Белене“, с което ние разполагаме.
Защо смятаме, че това е най-негативният сценарий? На първо място, този възможен сценарий, ако нищо не правим с наличното оборудване, означава следното: при вземането на подобно решение Националната електрическа компания, спазвайки Международните счетоводни стандарти, трябва да отпише от своите активи, от своите отчети всички активи и разходи, които до този момент са извършени във връзка с този проект. Само да припомня – те са близо 3 млрд. лв., тоест тези 3 млрд. лв. на практика трябва да бъдат отписани, което ще доведе до много негативни финансово-икономически последици за БЕХ. Съществува много сериозен риск от декапитализацията на Националната електрическа компания, респективно на консолидирана база и за Българския енергиен холдинг.
Подобно развитие на ситуацията би се отразило негативно на целия енергиен сектор в страната, тъй като то ще създаде предпоставки евентуални кредитори на НЕК да предявят своя претенция, ако дружеството бъде декапитализирано, и това на практика ще доведе до много сериозни негативни последици за „Националната електрическа компания“, респективно за БЕХ, ще доведе съответно и до това, че кредитите, които БЕХ има, ще станат предсрочно изискуеми и това на практика вещае един много негативен сценарий за цялата електро-енергетика на България.
Отделно от това сме разгледали и хипотезата, свързана с необходимостта от нови базови мощности в дългосрочен и краткосрочен план. Смятаме, че анализите, които направи и Българската академия на науките и Електроенергийния системен оператор в рамките на мощностния баланс на страната за следващите няколко години, разбира се са съобразени с политиката на Европейския съюз по отношение на големите горивни инсталации и повишаването на цената на емисиите, тенденцията е тази цена да се повишава с течение на времето и на практика въглищните ни централи ще бъдат поставени пред едно много сериозно изпитание.
Но, гледайки в по-дългосрочен план, анализите на Електроенергия системен оператор и на Българската академия на науките показват, че България ще има необходимост от подобна базова мощност. Така че, ако ние не използваме, не се опитаме по някакъв начин да използваме тази възможност към настоящия момент и това, с което разполагаме във връзка с Проекта АЕЦ „Белене“, считаме, че би било пропускане на един шанс, една възможност да гарантираме и своята енергийна сигурност в дългосрочен аспект.
Така че това – да не се предприема нищо с оборудването, просто според нас е най-негативният и най-неблагоприятен сценарий, който може да се случи и да се развие.
Отделно от това, още един много съществен елемент, който също ни дава основание да определяме този сценарий като изключително негативен, е заемът, който Националната електрическа компания чрез Министерство на енергетиката, чрез бюджета на Министерството на енергетиката трябва да възстанови в държавния бюджет до края на 2023 г. Всички знаете, това е заемът, който бюджетът отпусна на Министерството на енергетиката, съответно предназначен за Националната електрическа компания, за погасяване на задълженията по арбитражното решение, свързано с Проекта АЕЦ „Белене“ – 1 млрд. 176 млн. лв. трябва да бъдат платени, върнати всъщност на бюджета до 2023 г. Те няма как да бъдат върнати, ако всъщност няма никакво развитие по отношение на това какво ще се прави с това оборудване и всъщност, за да се върнат тези пари, трябва да се направи нещо, което да даде възможност за тази инвестиция в един момент да започне да връща по някакъв начин разходите, които са извършени. Ако не се направи нищо, няма и как да бъдат възстановени тези разходи.
Това са в най-общи линии нашите аргументи, свързани с този вариант, който ние определяме като най-негативен.
Следващият вариант, който сме разгледали, е свързан с това да се търси опция за продаване на оборудването – това, с което ние разполагаме. Този вариант също смятаме, че е много трудно да бъде реализиран, тъй като става въпрос за оборудване, което е много специфично, все пак става въпрос за два реактора за атомна електроцентрала, които са произведени за конкретна площадка, конкретен проект и всъщност възможността те да бъдат реализирани някъде другаде е силно ограничена. Но все пак, направили сме допускане, че ако дори се стигне до подобен вариант, то оборудването, което ние притежаваме, би било продадено на цена, която е много по-ниска от разходите, които до този момент са инвестирани. Тоест, ако ние предположим, че намерим купувач, който да се съгласи да придобие това оборудване, това означава, че ние ще намалим, така да се каже, негативите за НЕК, съответно за БЕХ, само с размера на това, което ще получим като приход от продажбата на оборудването, но всички останали разходи, които са набрани до този момент, които, пак повтарям, са близо 3 млрд. лв., ще трябва да бъдат отписани от Националната електрическа компания, съответно на консолидирана база и от БЕХ, и това ще доведе до същите негативни последици, каквито биха били настъпили, ако ние не правим нищо с оборудването за Проекта АЕЦ „Белене“.
Другият много важен момент, свързан с този вариант, е, че всеки един опит за реализация на този проект, е пряко свързан с съответно визията, съгласието на производителите на оборудването и на конструкторите на Проекта – колегите от „Росатом“, така че ние не можем и сами да управляваме един такъв процес.
Следващият вариант, който сме разработили, е свързан с реализацията на Проекта, възможността да се реализират по някакъв начин активите за Проекта АЕЦ „Белене“ и, условно казано, този вариант е разделен на няколко подварианта.
Първият вариант е свързан с възможността съответно Българският енергиен холдинг или НЕК да участват в реализацията на този проект и да запазим изцяло държавното участие, каквото е било то в рамките и на предишния проект за АЕЦ „Белене“. Какво смятаме ние по отношение на тази възможност?
По отношение на тази възможност ние също сме се опитали да определим съответно кои са позитивите, кои са негативите на един такъв вариант. Разбира се, като позитив на един такъв вариант се разглежда това, че държавата ще запази своето мажоритарно участие в един такъв проект, изцяло ще бъде собственик на един такъв проект. Това, разбира се, ще ни даде възможност да бъде управляван и контролиран целият този процес в рамките на БЕХ, съответно на Националната електрическа компания, но тук големият въпрос е свързан с това: как бихме могли да осигурим ресурс за този проект?
Аз бих желала да отбележа това, че българската държава, съответно и Националната електрическа компания, никога не са разглеждали възможността за реализация на този проект индивидуално. Този подход изобщо не е стоял като възможен, защото знаем, че още в рамките на Проекта за изграждане на АЕЦ „Белене“ от 2004 г. се предвижда, че ще бъде търсен стратегически инвеститор, който да може да участва в реализацията на Проекта. Така че за нас е било ясно от самото начало, че нито НЕК, нито БЕХ, нито българската държава имат възможност да реализират такъв един проект, чиято оценка, съобразно прогнозите, които прави EYCHBC, от 2012 г., възлиза на приблизително 10 млрд. евро.
Това е трудно да бъде реализирано към настоящия момент, тъй като и Българският енергиен холдинг, и съответно НЕК са изчерпали възможността да осигурят финансиране оттук нататък под формата на кредити, тъй като знаете, че БЕХ има две облигации – съответно по 1 милиард всяка от тях – и ресурсът му, потенциалът му за получаване на ново кредитиране, е просто изчерпан.
Следващият вариант, който сме разгледали и който всъщност смятаме, че може да бъде реалистичен, това е възможността този проект да бъде реализиран с участието на стратегически инвеститор. Какво предвиждаме в този вариант?
Предвижда се, ако, разбира се, се вземе решение за реализация на този проект, съответно предвиждаме българската държава, съответно НЕК, БЕХ да участват в един такъв Проект, който ще бъде обособен в отделна проектна компания с активите, които дружеството притежава под формата на съответна оценка и апорт, и тази оценка ще ни даде възможност да участваме в този проект с определено участие, което по наши данни не би трябвало да е по-малко от 34% или съответно да гарантира участие, което да ни гарантира блокираща квота в един такъв проект.
Смятаме, че основните предимства на този вариант са: на първо място, ако се вземе решение и се тръгне в тази посока, че ще е налице възможност да бъде осигурен и да влезе на практика в българската икономика един паричен ресурс, свеж паричен ресурс, което би се отразило благоприятно и върху развитието на цялата икономика. Реализацията на този проект би била много полезна от гледна точка на тласък, който ще бъде даден на развитието на икономиката – не само в Северна България, но и на територията на цялата страна, тъй като реализацията на такива проекти е повече от ясно, че води до подобни положителни финансово-икономически ефекти.
Така че вариантът, който ние смятаме за най-подходящ в този момент, е търсене на възможност за възобновяване на действията по реализацията на този проект, но при определени условия – без предоставяне на държавна гаранция и без сключване на дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия, тоест реализация на Проекта на пазарен принцип, каквито пазарни принципи сме длъжни да спазваме с оглед и изискванията на европейското законодателство, с оглед и на горчивия опит, който имаме от сключването на определени дългосрочни договори, които знаем всъщност до какви негативи водят. Така че това е вариантът, който ние разглеждаме и който сме определили като най-реалистичен и най-подходящ за търсене на възможност за реализация на активите за Проекта АЕЦ „Белене“.
Разгледан е вариантът, в който е направен един паралел с възможността Проектът да се реализира по модела на изграждането на Атомната електроцентрала в Унгария „Пакш 2“. Този модел предвижда сключване на междуправителствено споразумение – такъв е моделът, който в Унгария е приложен – Междуправителствено споразумение, съответно между Унгария и Руската федерация, на базата на което е предоставен кредит на унгарската страна, който кредит е целеви и той е предназначен за реализацията на тази атомна електроцентрала.
Като предимство на такъв един проект се разглежда възможността, че този кредит се предоставя целево, предоставя се при фиксиран лихвен процент, който в зависимост съответно от кредитния рейтинг на държавата е доста благоприятен, и другото голямо предимство е свързано с това, че такъв един кредит е предвидено да бъде погасяван след постояването и въвеждането в експлоатация на централата, тоест хипотезата е, че централата сама ще погасява този кредит от своята работа и от производство на електрическа енергия, което тя ще реализира.
Негативът по отношение на такъв един вариант, който ние намираме като негатив, е това, че на практика с един подобен ангажимент се ангажира държавата и всъщност такъв един вариант е свързан и с увеличаването на размера на дълга, нещо, което ние бихме желали да не се допуска като риск по отношение на българската държава. Иначе примамливото в този вариант е, че наистина финансирането е осигурено, предоставя се. Ще се погасява след като централата бъде построена. Ще се погасява от нейната работа. Ще се погасява в следващите 21 години – такива са условията, които са постигнали двете страни.
И като един друг вариант – последен, но не по значение, сме разгледали варианта, свързан с възможността за реализация на оборудването за Проекта АЕЦ „Белене“ на VII блок на АЕЦ „Козлодуй“.
Този вариант също сме анализирали положителните и отрицателните страни, които сме видели по отношение на този вариант. Положителната страна на този вариант е свързана с прогнозата, която прави и БАН, и ЕСО (Електроенергийния системен оператор), от необходимост от нови базови мощности в България в средносрочен и дългосрочен план.
Като негатив по отношение на възможността за реализиране на този проект, от гледна точка на бързина на Проекта, ние разглеждаме това, че по отношение на Козлодуй, първо, няма площадка, която да е лицензирана. Отделно от това няма ОВОС, инфраструктура, която трябва да бъде изградена допълнително във връзка с преноса на електрическа енергия. Експертите ни споделиха, че и такъв един проблем е налице. Трябва да се направят много сериозни инвестиции в тази посока. Като безспорно положителен елемент ние намираме това, че АЕЦ „Козлодуй“ разполага с необходимия квалифициран персонал, който работи там, има изградена подходяща инфраструктура. Разбира се, ако се пристъпи към един такъв вариант, оборудването, което сега се съхранява на площадката на АЕЦ „Белене“, ще трябва да престои там още, по оценка на експертите, между седем-осем години, докато се набавят всички тези документи, които са необходими, за да се даде старт на един такъв проект.
Отделно от това, ако се изгради VII блок на Козлодуй остава въпроса какво правим с активите, които са вложени до този момент в площадката за АЕЦ „Белене“, които са 1 млрд. 300 млн. лв. Един такъв вариант означава, че НЕК автоматично трябва да отпише тези активи от своите активи и това пак автоматично ще доведе и до декапитализация на НЕК, тоест всеки един такъв ход има своите негативните финансово-икономически последици.
Другият въпрос, който стои отново в един такъв вариант, е как ще бъде погасен кредитът към държавата, който НЕК изтегли, за да плати оборудването – пак акцентирам върху това 1 млрд. 176 млн. лв. Те трябва да бъдат възстановени до края на 2023 г.
Това са най-общо казано вариантите, които ние сме разгледали. Този, който предлагаме, е вариантът, свързан с това да се търсят възможности за реализация на оборудването при ясно определени параметри. Това са, пак акцентирам върху тези параметри: без предоставяне на държавна гаранция и без сключване на дългосрочни договори за електрическа енергия, като нашата цел е един такъв проект да бъде реализиран изцяло на пазарен принцип.
Важно е да кажа и това, че до този момент има заявен интерес, официално депозирани писма в Националната електрическа компания, в Министерството на енергетиката от страна на най-голямата държавна китайска ядрена компания СNС. Постъпи писмо и от „Арева“, които заявяват своя интерес за участие в Проекта. Това са официалните документи, официалната информация, с която ние разполагаме.
Разбира се и аз, и колегите сме готови да отговаряме на всички въпроси и да предоставим документи, ако това е необходимо, за да можем да продължим напред. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви благодаря, госпожо Министър.
Давам думата на народните представители.
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател, аз се извинявам. Дадохте на министър Петкова веднага думата, но Вашето предложение, че след като изслушаме внесения доклад и впоследствие от Комисията ще излезем ли с решение, или предложихте всяка политическа сила да излезе с решение?
Ако е това второто, което съм чул – абсолютно няма никаква логика, никакво правно основание след един внесен доклад от Министерски съвет в комисия на Народното събрание, политическите сили да внасят съответните си решения. Трябва Комисията по енергетика днес след заседанието си или на следващо заседание трябва Вие да предложите решение и да се гласува като решение, което ще бъде прието или неприето, да се внесе в Деловодството на Народното събрание.
Всичко друго ми звучи малко като прехвърляне на отговорността към всяка политическа сила да вземе решение какво да прави с един документ, който Вие, заедно с БСП го внесохте и в момента се опитвате да го размразите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, Вие сте народен представител най-много мандати от нашата комисия поне в Народното събрание. Знаете, че в пленарна зала ние можем да гласуваме доклад, какъвто и да е, внесен от Комисията по енергийно и водно регулиране, например, внесен от Министерския съвет, но нямаме случай, в който да е внесено решение отнякъде и ние същото това решение да го гласуваме в пленарна зала. Така че чисто формално от гледна точка на процедурните правила в Народното събрание, Проектът на решение може да бъде същият, аз не казвам, че ще бъде различен, може да бъде същият Проект на решение, който са предложили от Министерския съвет. Чисто формално по процедура той може да бъде предложен от народните представители, трябва да бъде предложен от народните представители.
Освен това нищо не ограничава народните представители да внесат само един Проект на решение. Знаете, че когато Народното събрание гласува проекти на решения разглежда два, три, колкото има проекта на решение и този проект на решение, който събере мнозинството от гласовете, е решението, което приема Народното събрание. Нека не ограничаваме възможността народните представители да предлагат проекти за решение. Ако Вие смятате, че Проектът на решение на Министерския съвет е най-добрият, можете да се включите към колегите, да се подпишете и Вие, като вносители с колегите, които ще внесат такъв проект на решение. Благодаря.
Други народни представители?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Реплика.
Говорим за едно и също нещо. Разбира се, че политическите сили имат правото да си внесат решения въз основа на внесеното решение и докладът който е, но не е задължение това, което Вие го завършихте като задължение, прозвуча ми едва ли не – политическите сили са задължени да внасят съответните решения. Доколкото до това, дали ще се включим в това решение или не, ще взема думата впоследствие и съм убеден, че ще разберете какво ще бъде.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не сте ме разбрали правилно, господин Аталай. Не казвам всяка парламентарна група да внесе проект на решение, а казвам, че има право всяка група представители, дори всеки народен представител сам да внесе проект на решение, което да разгледа парламента.
Господин Генов, поиска думата.
ИВАН ГЕНОВ: Аз искам да се изкажа по отношение на доклада на Министерството на енергетиката.
Все пак това като първа стъпка мога да кажа, че е нещо добро. В правилна посока се движим вече.
Аз искам въпроса да го разгледам от малко по-друга гледна точка. Тук много се страхуваме от даване на държавни гаранции, просто като от чума се пазим от него. Задължително искаме да намерим стратегически инвеститор.
Определено смятам, че ако има решение на правителството, подкрепено от решение на парламента и ясни сигнали, че това не е временно решение и следващото правителство, което и да е то, може да го промени, а наистина отговорно решение с достатъчно гаранции от всички политически сили – няма никакъв проблем, стратегически инвеститор ще има. Никой не е глупав да се отказва от изграждането, това е една златна кокошка, която за 14 – 15 години ще си изплати инвестициите и след това минимум 85 години ще жъне печалби и то много добри печалби от своето производство.
Според мен, ако наистина гледаме в перспектива ползата на българската държава, защото говорим в момента за един проект, който ще работи в продължение на 100 години – 60 години проектен срок на експлоатация, и при всяко положение минимум 40 години още удължаване на ресурса. Минимум 40 години! Ние говорим за проект, който ще се експлоатира 100 години. В момента мислим какво ще стане след 5, 10, 15 години. Ако сега започне реализацията 2029 г. вече можем да се надяваме I блок да започне да работи, ако всичко е нормално конструирано като строителство – 2029 – 2030 г. ще бъде втория блок. В този период България ще има нужда определено от тези блокове. И анализите, които Вие цитирахте го показват, тоест тези, които говорят, че това са глупости ще разберат 2029 г., че всичко това е било вярно – дано съм жив да ги чуя тогава какво ще говорят.
Аз се връщам към перспективата и какво според мен трябва да прави държавата, след като става въпрос за проект, който ще бъде реализиран и ще се берат плодовете му в продължение на 100 години?
Според мен най-правилният вариант е да няма инвеститори, това да си остане българска централа, държавна централа, която да продължи и след спирането на V и VI блок да продължи да бъде златната кокошка на българската енергетика.
Скептиците могат много да говорят как цената щяла да бъде двойно по-голяма, тройно по-голяма – навремето никого не са питали, когато са строили АЕЦ „Козлодуй“. В момента всеки се натиска да купува от АЕЦ „Козлодуй“, защото себестойността на АЕЦ „Козлодуй“ е 25 евро на мегават час. Същата ще бъде и себестойността на новите блокове – даже бих казал, и малко по-ниска, ако се смята броя на персонала, който ще бъде взет там.
При това положение, според мен, най-добрият вариант, който е компилация от два варианта, които Вие предлагате, според мен, за българската държава, е някакъв вариант на унгарски вариант „Пакш 2“, но с добавката Вариант 3.5 АЕЦ „Козлодуй“.
АЕЦ „Козлодуй“ просто трябва да излезе от БЕХ, да направим един ядрен холдинг, в който да влизат АЕЦ „Козлодуй“ и „Белене“. Този ядрен холдинг да започне.
Дали ще има инвеститори, които ще се включат? „Арева“ са готови да се включат с цената на оборудването, което те ще инсталират на площадката. Това е изгоден вариант. Винаги ще се намират изгодни варианти – АЕЦ „Козлодуй“ излиза от БЕХ, това изискване, което говорите за унгарския вариант, че проектната компания не трябва да бъде в БЕХ, ок – тя няма да бъде в БЕХ, ще бъде в нов ядрен холдинг. Това не е нова идея, тази идея я имаше още 2008 г. За съжаление, не можахме тогава ръководството на АЕЦ „Козлодуй“ да убедим тогавашното ръководство на Министерството, че това е по-добрият вариант за българската енергетика, но сега не виждам нищо ненормално да се върнем към този вариант и да помислим как може да се реализира.
Аз смятам, че в комбинация от унгарски вариант с излизането на АЕЦ „Козлодуй“ от БЕХ и създаването на ядрен холдинг в България е най-добрият вариант за изграждане на нови мощности в България.
Можем да го обсъждаме допълнително както искате, когато искате, готов съм. Имаме и експерти, които да участват в това обсъждане. Тогава Проектът – и с чужди инвеститори, и с частично участие на чужди инвеститори по-малко, може да бъде реализиран в новата схема.
По отношение на държавната гаранция – едва ли някой знае от тук присъстващите, когато направихме модернизацията на V и VI блок, тя струваше 500 млн. евро. Трите заема бяха с държавна гаранция. Никой нищо не усети – вярно е, че по-малка е сумата, но никой нищо не усети в държавата, че имаше държавна гаранция.
Първият заем на руснаците го платихме 12 години предсрочно, още 2008 г. Това нито оказа влияние на цената на електроенергията от АЕЦ „Козлодуй“, нито създаде някакви проблеми на българското правителство – тогавашното и правителствата след него.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Други колеги народни представители?
Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми гости! Аз първо искам да кажа, че съм абсолютен привърженик на развитието на ядрената енергетика в България. Приветствам го и ако понякога почувствате лека критика, ще говоря за доклада само, да знаете, че е добронамерена и мисля, че може повече да се развие.
Първо, ще започна от АЕЦ „Козлодуй“ като възможност за реализиране на VII, включително последствие VIII блок. Има някои според мен неточности – повърхностно е разгледан този вариант като втори, говоря, защото логично е, че първо трябва да се види АЕЦ „Белене“ дали може да се реализира, но все пак трябва да съществува и алтернатива на последваща стъпка. Какво имам предвид?
Първо, не е разгледана възможността за АЕЦ „Козлодуй“, дори включително и това, което каза господин Генов за ядрен холдинг или дори АЕЦ „Козлодуй“ да участва заедно с друг стратегически инвеститор. Знаем, че АЕЦ „Козлодуй“ е с най-висок рейтинг от всички енергийни дружества. Реално погледнато цената на привлечения капитал ще бъде в пъти по-ниска, отколкото Националната електрическа компания, ако тегли този заем или участва, защото знаем, че кредитният рейтинг на Националната електрическа компания е много по-нисък. Всъщност, това е вариант, който при всички случаи ще намали общата цена на вложените средства.
Искам тук един цитат, също да кажа, че според мен не е много точен. Цитирам доклада: „Наличие на инфраструктура, която обаче се нуждае от модернизиране или за изграждане на нова такава. По оценка на ЕСО, става дума за инфраструктурата на АЕЦ „Козлодуй“, разходите, които следва да бъдат извършени са близо 470 млн. лв. при един нов блок.“
Аз не знам как тези специалисти от ЕСО са го казали, според мен това не е вярно и ще Ви цитирам други източници, които са официални и могат да се намерят. По информация и оценка: направена е връзка с изпълнението на договор за избор на предприета площадка за изграждане на нова ядрена мощност на площадката в АЕЦ „Козлодуй“ с изпълнител „Риск инженеринг“, наличните инфраструктурни съоръжения са в добро техническо състояние и по време на реализацията на инвестиционни и ремонтни програми могат да останат в експлоатация през целия жизнен цикъл на проекта на нов ядрен енергоблок“, тоест или има подвеждане или има някакъв доклад в ЕСО, за който ние не знаем.
Също мога да Ви цитирам и съгласно предпроектно проучване, което е правено от „Уестингхаус“ във връзка със VII блок на АЕЦ „Козлодуй“ – също казват, че стойността на активите на ЕСО в електропреносната мрежа и съоръжения превишават 300 млн. лв. инвестиции, поради което отпада необходимостта да бъде направена. В допълнение – тези средства ЕСО може да използва за подобряване на междусистемната свързаност, тоест не е отчетена нуждата от изграждане на такава свързаност при реализацията на Проект АЕЦ „Белене“, която най-вероятно ще е над 1 милиард. Става дума, че е хубаво там да се засили, защото евентуално може тази алтернатива изведнъж да стане на дневен ред.
Във връзка с разсъждаването за нуждата от нова базова мощност – смятам, че тук също има някакво притеснение от докладчиците, които фактически са обосновали, че към 2025 г., може би да цитирам: „Ще има необходимост от инсталиране на нови бази мощност, които да гарантират сигурността на елекроенергийната система“. Това се потвърждава от доклада на БАН от ноември 2017 г. с възможно рационално използване на реактивите на АЕЦ „Белене“ и по-нататък се разсъждава, че към 2025 г. на база пикова мощност 7900 мегавата и номинална мощност от 2450 мегавата, което играе лятно и зимно време фактически потреблението, то в този случай ще трябват, разбира се, и базови, ще трябват и балансиращи мощности. Само че се споменава, че едва ли не към 2025 г. ще бъдат затворени и въглищните централи, където нито в доклада на БАН, нито в ЕСО има това затваряне, тоест имаме ли някакви нови данни във връзка с това затваряне, защото в доклада изведнъж се цитира затварянето на въглищните централи, което е обезпокоително, ако има такива данни? Защото към 2025 г. говорим, не към 2030 г., 2050 г. и така нататък. Към 2025 г., което също трябва да знаем от къде идва тази информация. Докладчиците от къде я имат?
Ще продължа малко по-нататък. Също ми е интересно и следното на докладчиците в доклада твърдение, че цитирам: „Предприемането на действия по провеждане на преговори с АСЕ – „Атомстройекспорт“ с цел подписване и споразумение относно евентуални довършвания на Проекта също следва да се разглежда като възобновяване на дейността по Проекта. Доколкото подобно развитие не би било в съответствие с вече приетите решения на Министерския съвет за спиране на Проекта, за осъществяването му ще бъдат необходими приемането на ново решение на Министерски съвет, тоест Вие предпоставяте, че директно започваме да преговаряме с „Атомстройекспорт“.
Искам да знам какви са намеренията – ще обявявате ли търг или директно почвате преговори със АСЕ за инженеринг, доставка и строителство на „Белене“? Как ще бъде продължено: предишните преговори или не знам точно намеренията? Това малко ме притеснява като изречение. Какви са намеренията на Министерството на енергетиката в бъдещ такъв един момент?
Едно от предложените действия на Министерството на енергетиката не отчита и основната цел, описана от доклада, а именно възстановяване на предоставените от държавен заем на Националната електрическа компания за изплащането, оборудването за спрения Проект до 2023 г. Цитирам пак в този доклад: „Най-късно към 2023 г. Националната електрическа компания следва да възстанови на държавния бюджет 1 млрд. 176 млн. лв. заем предоставен от Националната електрическа компания чрез бюджета на Министерството на енергетиката за погасяване“ и така нататък, и така нататък, и така нататък, тоест за седем години е даден този заем.
От реализираните фактически, тоест предложението – Вашето, че ще участваме с над 34% в Проекта, тоест с една блокираща квота, и привличане на средства, тоест с привличане на средства, ние вече фактически ставаме, как да кажа, ние трябва да погасим заедно този заем, заедно с инвеститора от порядъка на 34%... Тоест в един момент ние трябва да участваме в изплащане на този заем и ми е чудно в такъв случай към 2023 г., когато този проект няма да е осъществен, по какъв начин ще бъдат върнати тези средства? Ще бъде ли разсрочен в продължение този заем, удължен срока по някакъв друг начин ли, в смисъл това няма ли да стане и един вид и гаранция към Проекта, тоест трябва да има някаква визия как ще си върнем този заем към 2023 г. или, ако не бъде – има ли разговори с Министерството на финансите, че може да бъде удължен този заем?
Ако ние участваме в Проекта, тоест инвеститорите няма да платят всички извършени разходи до момента или платени, да кажем, активите към момента, тоест в този случай, аз не знам Националната електрическа компания как ще си върне този заем. Това е също доста интересен въпрос.
Общо-взето тук ще се опитам да приключа, за да не влизам повече в детайли, но смятам, че…
Благодаря, мисля, че много добре са се погрижили като алтернативи, тази група, която Вие сте формирали, дали са добър доклад, дали са добри насоки върху които разсъждаваме, но има някои неща, които трябва все пак да знаем. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър, желаете ли след всеки да взимате отношение? Заповядайте, защото се събраха доста.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, аз бих искала да благодаря за мненията, които чух до този момент и от страна на господин Генов, и от страна на господин Николов. Наистина все важни въпроси, на които разбира се, надявам се заедно да търсим отговорите.
Аз ще си позволя да започна от въпросите, които постави господин Николов, защото, те бяха повече и смятам, че наистина са важни.
Първо по отношение на това, как ще се възстанови заема на Националната електрическа компания. Това наистина е въпрос, който стои с много сериозна сила пред всички нас. Тъй като в Решението, което Народното събрание зае на 2 март тази година ясно е казано при какви хипотези трябва да се разработят тези варианти. Хипотезата е отделяне на активите и пасивите в отделна компания, тоест ако ние отделим активите и пасивите, това означава, че заедно с активите, които НЕК притежава, ние ще сложим и всички пасиви. Такъв пасив е и заемът, който съответно Националната електрическа компания през бюджета на Министерството на енергетиката получи. Това е идеята.
Ако очакваме инвеститорът да ни плати активите, това означава, че ние трябва да се лишим от възможността да участваме в този проект с оценка на това, което имаме до този момент, тоест нашите очаквания не трябва да бъдат насочени към това, че някой ще ни плати, а просто ние казваме: ще участваме с някакъв процент, това, което притежаваме до момента. Ще се направи оценка на всички тези активи, ще се направи оценка на всички тези разрешителни и лицензи, които ние притежаваме, защото те всъщност са може би едно от най-ценните неща в Проекта. Те са нематериални активи. Всичко това ще бъде оценено и на база на тази оценка ще се определи какъв ще бъде делът на съответно Националната електрическа компания. А като отделяме активите, ще отделим и пасивите, така че това е хипотезата, в която се работи и която сме имали предвид.
Що се отнася до оценката на разходите, които трябва да бъдат извършени по отношение на електропреносната мрежа – в доклада е посочено, че това са анализи, които електроенергийния системен оператор е направил. На базата на тези анализи всъщност са направени изводите в този доклад.
За мен също беше интересно това, че само, ако бъде построен един блок – VІІ блок на „Козлодуй“, всъщност разходите, които трябва да бъдат извършени за тази електропреносна мрежа, ще бъдат 470 млн. лв. за един блок, а разходите, които трябваше да бъдат извършени за два блока на „Белене“ са, да речем, някъде около 700 млн. лв. и всъщност това беше интересно. Но това, което колегите обясниха, че всъщност тази инфраструктура, която е изградена, тя все пак има някакъв срок на експлоатация и тя не може да се използва до безкрайност и за нова мощност, която ще работи още 60 или 100 години, колкото съответно е полезният й живот. Така че от тази гледна точка е правен и този анализ по отношение на разходите, които трябва да бъдат извършени.
Друг въпрос. По отношение на търга за „Атомстройекспорт“ – Вие цитирахте една част от анализа, който е свързан с правните техники по отношение на това какво трябва да се направи, и там същност е разгледано от правна гледна точка какво би означавало това, какво би означавало възобновяване по отношение на действията на този проект. Така че това е в контекста от правна гледна точка.
Разбира се ние, ако се стигне, разбира се, до този вариант за възможност за реализация на активите за Проекта АЕЦ „Белене“, въпросът е какъв търг трябва да правим като търг – за какво? За избор на технологията. Такава технология е избрана. Оборудването е произведено, то е факт, тоест ние нямаме полезен ход, няма с кой друг да преговаряме, освен с производителя, с конструктора на Проекта. Така че това са били мотивите, за да бъде акцентирано върху това.
Разбира се ние сме отворени – и аз, и колегите да дебатираме по тази тема, ако има някакви нюанси, които не сме доловили, ако някакви предложения, винаги сме на разположение.
Що се отнася до въпроса, който господин Генов постави, и той е свързан с това да не се страхуваме от държавни гаранции и да не се страхуваме от такива договори за дългосрочно изкупуване, да няма стратегически инвеститор, аз и одеве споменах, сега пак ще си позволя да акцентирам върху този, смятам, важен момент.
Още с първите решения за реализация на Проекта „Белене“ през 2004 г. става ясно, че българската държава няма да може сама да се справи с такъв един проект. Всъщност, никога не сме имали такава финансова възможност. И концепцията тогава за реализация на Проекта предвижда участие на стратегически инвеститор. Вие знаете, че такъв стратегически инвеститор, направена е процедура, той е избран, в последствие поради това, че са определени срокове, в които е трябвало да бъде подписан и договора с „Атомстройекспорт“, инвеститорът е поставим конкретни срокове. В тези срокове не са се случили събитията, които са били разписани и са били поставени като условие в офертата, която на „Арева“ тогава дава. Поради тази причина и стратегическият инвеститор напуска проекта. Но, така или иначе, трудно ще ни бъде сами да се справим с една такава задача.
Вариантът за АЕЦ „Пач“, който Вие споменахте, да – това е възможен вариант. Това е обособяване на активите, отделяне в отделна компания, която да е различна от Българския енергиен холдинг от гледна точка на европейското законодателство, тъй като Европейската комисия така е нотифицирала този Проект за АЕЦ „Пач 2“. Нотифицира го, дава своето разрешение, но искането е този проект да се отдели, да се обособи в отделна компания, която няма нищо общо с техния енергиен холдинг. Това е от гледна точка на конкуренция, от гледна точка на спазване на всички изисквания на Европейския съюз по отношение на конкуренцията.
Този вариант ние сме го анализирали в нашия доклад – вариантът за „АЕЦ Пач 2“. Това, което нас ни притеснява, е, че такъв един вариант е свързан с подписването на междуправителствено споразумение, ангажирането по някакъв начин на държавата, защото държавата на практика ще застане зад един такъв проект с това междуправителствено споразумение, което ще бъде подписано. Такава една гаранция безспорно ще даде отражение и върху размера на дълга. Така че, това са били нашите аргументи. Вие сте ги видели в доклада като евентуални опасения и негативи, които сме изтъкнали.
Положителното на този проект е, че заемът се дава целево, погасява се следващите 21 години от работата на централата, тоест никой друг няма да връща заема, заемът ще го връща централата от своите продажби на електрическа енергия. Но това са били нашите аргументи. Разбира се, това е само един вариант, това са едни предложения, които правим, ако Вие имате друго виждане, друго мнение готови сме да седнем и да ги дебатираме всички варианти, които смятате за удачни. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Генов – реплика.
ИВАН ГЕНОВ: Това, което аз предлагам е вариант, в който не е VІІ и VІІІ блок в „Козлодуй“ или І и ІІ блок в „Белене“. Без значение къде са блоковете, могат да бъдат заедно с АЕЦ „Козлодуй“ и заемът да се изплаща от четири работещи хилядника, а не от два. И тогава просто няма да има никакъв проблем. Даже и 15 години са много за изплащане на този заем. Заемът се изплаща от работата на централата.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Генов, Вашата парламентарна група може да даде включително такова предложение, затова казах в началото, ето вижте господин Аталай, че народните представители могат да бъдат подкрепени от групата си…
ИВАН ГЕНОВ: И една корекция ОРУ-то (Открита разпределителна уредба) в „Козлодуй“. Тя е модернизирана Естествено, ако се използва още 60 години, ще се налага в бъдеще пак да се правят модернизации, ново оборудване да се вкарва. В момента това оборудваме може спокойно да поеме и двехилядник .
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Други?
Господин Бойчев, след това господин Костов.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Аз само ще задам въпроси, господин Председател.
Между другото, видях и господин Костов тук и тогава ще запозна с първия въпрос към него. Добре е описана в доклада ситуацията от към документацията на Проекта, но все пак да използваме присъствието на председателя на регулатора, и ми се иска тук да ни информира – шест години са минали от 2012 г., към днешна дата с оглед на всички промени, които се извършиха и в регламенти, и в нормативи има ли пречки от страна на регулатора, съгласувани с международните институции, относно реализирането на Проекта?
Аз съм убеден, че този въпрос ще бъде задаван от който и да е инвеститор, един от първите въпроси, който ще се задава. В крайна сметка това са тези нематериални активи, които, ако трябва да бъдат остойностени и времево, никак не са малки. Така че бих помолил господин Костов да каже към днешна дата, започвайки вече реално стъпки към, надявам се, реализацията на този проект да видим необходимо ли е нещо друго да бъде извършено.
Тъй като чух коментари и варианти, в които се коментира, че едва ли не ние можем да дадем мандат на Министерския съвет да води разговори, но да не отменим онова решение на Народното събрание, а оттам и решението на Министерския съвет. Аз ще помоля министър Петкова да каже това. В нейния доклад това е т. 5, предвид и разговорите, и опита, които има в момента с такъв тип инвеститори, подготвяйки това решение, за да бъдем достатъчно и коректни, и да дадем знак към бъдещи потенциални инвеститори, според мен ние трябва да отменим решението от март месец 2012 г. на Народното събрание оттам да последва и саниране на това решение на Министерския съвет.
Така го чета аз, така и с колегите от нашата парламентарна група сме си го говорили. Защото чух, пак казвам, вариант, в който се коментира да Ви се даде мандат, но без да отменяме тези решения. Бих искал да чуя Вашето мнение по този въпрос, защото ми се струва, че решението, което трябва да вземе Народното събрание трябва да бъде такова, каквото да Ви помага в тези разговори, а не да Ви ограничаваме в тези разговори.
В т. 4 от същите си предложения, които Вие правите в доклада, подкрепям това Ви намерение периодично да информирате Народното събрание. Не знам дали това ще бъде най-удачната форма само, но наистина Вие сте били и в ролята и на проверяващ на този проект. Сега сте в ролята на преговарящ за този проект и знаете. А сме длъжни и пред българските граждани, според мен, да даваме достатъчно информация, затова наистина молбата ми към Вас е да намерите удачната форма, в която българското общество да бъде информирано.
Аз разбирам, че това са и търговски преговори и не може всичко да бъде казано, но казвам го от гледна точка на това, че когато няма достатъчно информация отваряме вратата за всякакви спекулации, които пречат. Похвално е, че имате такава точка, според мен можем да я развием още, за да бъде българското общество спокойно, че не се случват какви ли не неща.
За мен, госпожо Министър, това което Иван Генов казва, ми допада като идея. Той говори да обособим не, а проектна компания АЕЦ „Белене“, и в тази проектна компания да влезе АЕЦ „Козлодуй“ заедно. И тогава всички въпроси, които стоят пред нас за финансиране на този проект отпадат. Няма въобще да коментираме как ще финансираме този проект и ми се струва, че е добре да помислите с Вашия екип по това предложение на господин Генов.
Завършвам с това, че моята надежда в тези разговори, които имате, е да направим, така че АЕЦ „Белене“ да стане европейски проект, реализирането на АЕЦ „Белене“ да стане с европейски партньори и с европейско участие, и с европейско финансиране. И това ми се струва, че е национален интерес на България и ако има, така да кажа, приоритизация във Вашите разговори, нека да го правите с такъв тип партньори на първо място.
Радвам се, че французите вече са заявили участие. Аз съм убеден, че европейски компании ще заявят участие за това. Мисля, че ако успеем да направим това, ще отговорим на всички притеснения и очаквания от наша страна.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Само една реплика.
Господин Бойчев, предполагам, че имахте предвид не проектна компания с „Козлодуй“, а имахте предвид държавна компания, която да е обединена, защото е малка разликата между двете. Става въпрос за държавна компания, в която да бъдат включени тези реактори. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Аз ще се възползвам от временно водещата си позиция, преди да дам думата на господин Костов и на госпожа Петкова, аз само да допълня един следващ въпрос: господин Костов, ако може да ни осветлите.
Проектът „Белене“ е нотифициран 2007 г. в съответствие с чл. 43 и чл. 105 от „Евратом“. Въпросът ми е следният: тъй като предстоят съществени изменения на проекта, като имам предвид, че инвеститорът най-вероятно, най-вероятно казвам, ще иска да смени турбината, генератора, финансирането, говоря от предния проект „Белене“, това няма ли да породи нова нотификация от Европейската комисия? Благодаря, заповядайте.
ЛЪЧЕЗАР КОСТОВ: Тъй като господин Бойчев имаше въпроси. (Реплики.)
Добре, ще кажа последователно на въпросите.
Аз имам готовност 15-минутна презентация да направя, но явно не е сега моментът. Готов съм на всеки един, който има интерес да я получи, да му я предоставя тази презентация. Ние я изнасяме на всички потенциални инвеститори, особено настойчиви в тази посока бяха, както спомена министър Петкова, китайската национална ядрена компания „Чайна нешънъл нюклиър компани“.
Разбира се, при реализацията на всеки един проект, особено от такъв мащаб, има рискове от различно естество. Това, което вместо 15-минутна презентация, искам с едно изречение да кажа, че от регулаторна гледна точка, от гледна точка на регулатора рискът за реализацията на Проекта АЕЦ „Белене“, който е гледан, част от оборудването, на който е складирано на площадката на АЕЦ „Белене“, е на практика нулев.
За да бъде одобрен Проектът, за да бъде издадено разрешение за строителството трябва лицензиантът, който понастоящем е Националната електрическа компания, той е носител на всички досегашни разрешения, които са издадени от Агенцията за ядрено регулиране, да поднови своето искане и да направи един сравнителен анализ с новата Наредба за безопасност на ядрени инсталации, която беше приета от Министерския съвет през 2015 г., ако не се лъжа, която отразява така наречените „поуки от Фукушима“.
Това нещо не е някаква сериозна работа, АЕЦ „Козлодуй“ го направи за V и за VI блок при искането за продължаване срока на експлоатация. Пак казвам, това не е някаква сериозна работа и следващият инвеститор – по този начин отговарям донякъде и на въпроса на господин Николов – независимо кой ще приеме правата от Националната електрическа компания – бъдещ инвеститор, бъдеща ядрена компания или НЕК ще продължи, нашето законодателство е такова, че той приема правата и задълженията на своя предшественик, тоест на Националната електрическа компания. И в този смисъл всички издадени разрешения са в сила, те са породили последващи правни действия.
Това, което казвате Вие: ако трябва да се наложи в Проекта изменение на турбина или за инвеститор вече казах.
Според мен до момента в дискусията някак си се смесваха въпросите, свързани с инвеститора, собственика на бъдещата компания и с реализацията на самия проект. За реализацията на Проекта вече има конкретен проект, който е изготвен от „Атомстройекспорт“, както каза министър Петкова, който е гледан и който е на финала да бъде одобрен. От там нататък кой ще бъде собственик на дружеството, който ще реализира този проект, това вече е друг въпрос. Но техническата реализация на проекта – аз напълно съм съгласен с госпожа Петкова, няма как да стане без „Атомстройекспорт“, защото те са производителите и доставчиците на това оборудване. С тях навремето е бил сключен този проект и споразумението.
Още един аспект от регулаторна гледна точка, в който става дума за Атомната електроцентрала в Белене. Аз не знам колко от присъстващите са добре запознати, мисля че поне няколко народни представители и министър Петкова го знаят това нещо добре, ОВОС-а на VІІ е спрян и върнат за разглеждане по същество от Върховния административен съд. Това е нещо, което е много, по мое мнение, да не казвам силни думи, но това ще забави процедурата неопределено дълго време и това е нещо, с което аз си позволявам да предложа на Комисията по енергетика да се занимае може би съвместно с Комисията по околна среда – доколко една такава процедура може да бъде разглеждана от Административния съд по същество, а не само процедурно. Защото тук пак малко се отклонявам, но нашата Агенция, нашият български регулатор, срещу нас се водят дела вече пет години по ЗОДОВ (Закон за отговорността на държавата и общините за вреди) и подобен прецедент също беше направен – беше върнат на Първи състав на Върховния административен съд да се разглежда нещо по същество, което е абсурдно като претенция.
Но да се върнем към Проекта. Пак казвам, от регулаторна гледна точка българското законодателство е такова, че лицензиантът трябва да покаже безопасност на Проекта си за конкретна площадка. Това означава, че дори и да бъде приет ОВОС-а, бъдещият носител на лиценза, или ако говорим в момента за националната електрическа компания трябва да има препроектиране, което да докаже, че това оборудване, този проект съответства на сеизмичните, геоложки и хидрогеоложки, климатични и всякакви условия на площадката на „Белене“. Аз мисля, че тук всеки може да си направи преценката във времето какво означава това. Ние също сме отговорили с писмо на Министерство на енергетиката миналата година докъде е стигнал целият този лицензионен процес.
Ако мога да кажа нещо – за съжаление, не разбрах кое е предложението точно и не искам да изземам отговора на госпожа Петкова, във връзка с решението на Народното събрание, но според мен – тук вече се изказвам не като председател на регулатора, а като гражданин и като експерт, за всеки гражданин, който си милее по най-ефективния и бързия начин да бъдат оползотворени вложените в Проекта АЕЦ „Белене“ средства – това, което трябва да направи Народното събрание, e да отмени мораториума върху реализацията на Проекта „Белене“, да възложи на правителството да направи анализ и оценка на материалните активи, които да се видят колко са, може да се окаже, че пък са повече от 50% и държавата изведнъж да се окаже някакъв сериозен собственик, да започне тръжна процедура по търсене на стратегически инвеститор и Националната електрическа компания да поднови искането си пред нас за продължаване одобряването на Проекта, така че да може лицензионният процес да върви паралелно с търсенето на стратегическия инвеститор. И в момента, в който се структурира Проекта, в който бъде намерен такъв стратегически инвеститор да може да тръгне самото строителство, а не да търсим една година стратегически инвеститор и след това вече новият собственик на Проекта да тръгне да иска да бъде одобряван самият проект и да продължи цялата лицензионна процедура. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Костов.
Да дам думата на госпожа Петкова. Абсолютно съм съгласен във връзка с Вашето становище във връзка с Решението на Върховния административен съд. Аз се запознах с мотивите. Честно казано, нямам право да… Но наистина трябва да се разгледа възможността такива въпроси да не се гледат по същество от Върховен административен съд. Там юристите ще решат по-нататък какво ще правят.
Госпожа Петкова, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз благодаря и на господин Костов за уточнението, което направи. Наистина това са много важни детайли, много важни въпроси, които са от стратегическо значение за това в каква посока трябва да се върви, когато става дума за търсене на опции за реализация на активите за Проекта АЕЦ „Белене“. Затова аз наистина благодаря за яснотата, която внесе.
Ние наистина сме отправили писмо още миналата година по отношение на това какъв е статусът на Проекта от регулаторна гледна точка, защото това е изключително важно, когато се взимат решения каква да бъде съдбата по-натам на такъв един проект. Получили сме отговор, за което благодаря. Той също ни даде много яснота и внесе увереност да направим по-добро предложение, защото наистина от регулаторна гледна точка нещата изглеждат на финалната права по отношение на този проект.
Що се отнася до въпроса, който господин Бойчев постави, свързан с моето мнение за т. 5 от предложението – да препоръча на Министерски съвет да предприеме действия за отмяна на Решение № 250 от 29 март 2012 г., с цел провеждането на преговори с потенциални инвеститори и производители на оборудване при определените в т. 1 условия, тоест при условията на търсене на опция за намиране на инвеститор без държавна гаранция и без дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия.
Аз смятам, че такава препоръка трябва да бъде направена най-малко за това, защото е несериозно да се водят преговори при положение, че е налице подобно Решение. Ако преговорите не приключат с успех, разбира се, това решение може да бъде върнато обратно. Вече има такава практика и това е направено през 2002 г., когато е отменено пак Решение на Министерски съвет от 1991 г., с което е спрян Проекта „Белене“.
Така че аз мисля, че няма никаква драма в този процес, но е изключително важно, ако наистина искаме да направим една процедура по избор на стратегически инвеститор и да бъде дадена ясна заявка, че търсим такъв инвеститор при тези и тези параметри, които сме определили, за които сме получили мандат, то тогава и това решение трябва да бъде отменено, за да може да отвори вратите, така да се каже, към един такъв процес. В противен случай при наличие на спрян проект, кой инвеститор ще дойде, ще води преговори, ще прави разходи, за да идва дотук, да ни предлага някакви неща, да се водят преговори? Винаги могат да кажат: „Ама, Вие имате еди-какво си решение и това не е сериозно, което искате“. Това е моето разбиране по този въпрос.
Няма пречка. Ако нещо не е направено, не се получи в резултат на преговорите или на провеждането на тази процедура не успеем да постигнем тези параметри, няма проблем Министерският съвет да се върне обратно с такова едно решение.
Що се отнася до необходимостта от информиране и на обществото, и на българския парламент, ако се получи такъв мандат за провеждане на такава процедура за избор на стратегически инвеститор, за водене на конкретни преговори и разговори, разбира се, аз като министър на енергетиката съм длъжна да докладвам пред Вас, пред народните представители всичко онова, което се случва. Разбира се, българското общество трябва да знае. Това са много важни процеси, важни проекти, хората имат право и трябва да знаят какво се случва. Така че не трябва да имате съмнение, че ако се стигне до такъв един процес и аз, и моите колеги ще бъдем на разположение да докладваме винаги, когато е необходимо и да Ви държим в течение с това как върви тази процедура. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Ерменков иска да вземе думата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Госпожо Министър, аз ще започна с това да Ви благодаря, че не чакахте края на юни, защото тогава Ви беше срокът, но ние Ви предупредихме, че ще Ви търсим по-рано и Вие се съобразихте с това и го направихте по-рано този доклад. Но с това ще поприключа малко с похвалите и ще се опитам да се аргументирам.
Първо, защо смятаме, че Решението на Народното събрание трябва да бъде отменено преди да преминем към каквито и да било дейности? Защото ние с това решение, освен че сме одобрили Вашите решения на Министерски съвет, сме Ви възложили и да проучвате Парогазова централа. И не Ви виждам точно какви преговори ще водите с потенциален инвеститор за правене на Парогазова централа с ядрено оборудване, или как? Защото това е записано в нашето решение и това решение Ви задължава това да правите.
Само ще напомня: като разглеждаме доклада и в зала, мисля че ще бъда по-подробен, но само ще Ви напомня, че ние от Българската социалистическа партия на 13 юли 2016 г. внесохме един Проект за решение за отмяна на Решението на Народното събрание от 29 март 2012 г. за прекратяване изграждането на Ядрена централа на площадка „Белене“. Мотивите тогава завършихме така: „И въпреки всичко решение има, довършване на АЕЦ „Белене“ със стратегически инвеститор“.
Радвам се, че две години по-късно Вие сте дошли до тези изводи – малко по-малко от две години са. Няма да задавам въпроса, защото този въпрос в момента не е много конструктивен: кой ще носи отговорност за забавените две години? Но няма как да пропусна, че това което Вие в момента ни го четохте като недобър вариант, е абсолютно дума по дума това, което ние говорихме и в края на 2012 г. и началото за 2013 г. по време на подготовката за референдума по отношение на АЕЦ „Белене“, и това, което говорихме и след това, всеки път, когато ставаше въпрос за „Белене“ обясняваме: има оборудване, има площадка, трябва да започне да работи, трябва да намерим стратегически инвеститор.
Това със стратегическия инвеститор, Вие сте абсолютно права, не е ново. Така рестартирахме проекта, помните 2004 г., когато започнахме да работим с RVЕ и с „Арева“. И те тогава се отказаха не защото този проект беше лош и не за нещо друго, отказаха се заради непостоянна политика, която се провеждаше по отношение на ядрената енергетика, а за един инвеститор, който участва в такъв дългосрочен проект, няма по-голяма нестабилност от това правителството да не знае какво иска да направи.
Надявам се, че този път това нещо няма да се случи. Ние в момента – аз няколко пъти го споменавах и сега пак ще го кажа – намираме се на последния влак, на последния вагон, даже не на последната врата, а някъде около буферите му. И ако не успеем да се закачим, този проект може да го зачеркнем веднъж завинаги с всичките три милиарда лева, които са в момента инвестирани.
Знам, че има много противници Проектът. Знам, че когато беше спрян 2012 г. това не беше само решение на ГЕРБ, имаше един коалиционен партньор, който много силно държеше този проект да не се случи. И това нещо тогава стана въпреки всички изчисления, които сега БАН Ви дава. Тези изчисления ги имаше и тогава: че към 2025 г. ще има един недостатък от 15 милиарда киловатчаса на дефицит в България, който няма как да бъде удовлетворен. Мантрата „Енергийна ефективност“ още 2008 – 2009 – 2011 г., тоест до 2010 г. и като изпълнителен директор тогава на Агенцията за енергийна ефективност, днес Агенция за устойчиво енергийно развитие, бяхме много добре развенчани, защото енергийната ефективност не означава в условията на България намаляване на абсолютното потребление на електроенергия, означава намаляване на интензивността на потребление на енергия, тоест смекчаване на ръста на това потребление, но не и намаляването му. Но това за хората, които са против тази площадка, това са някакви дребни факти, които няма нужда да им обръщаме внимание. Числата за тях не означават нищо.
Не означава нищо примерно, че базова мощност е базова мощност, защото тя работи през цялото време, без да се влияе от природни условия, че тази базова мощност е беземисионна за разлика от някои биомасови централи, които въпреки всичко имат и емисии, че цената – тук господин Генов много точно я формулира. Аз и сега мога да Ви кажа, без да съм правил много дълбоки изчисления, че тази цена няма да надхвърля 50 евро на мегаватчас, когато бъде въведена тази централа. Ориентировъчно го казвам и това е високата цена, която е в песимистичния вариант.
Затова ние от Българската социалистическа партия и от Парламентарната група на БСП за България, последователни в своята политика по отношение на изграждането и поддържането на нови ядрени мощности в България и запазването на мястото на България в Клуба на модерните енергийни държави, ще подкрепим Вашите усилия в това отношение, но ще държим…
Макар че тогава нашето решение, което ние тогава внесохме, както Ви казах, юли месец, не се различава много от Вашето. В нашето решение първа точка е: „Отменя решение на Народното събрание за прекратяване и изграждане на ядрена централа на площадка „Белене“, което съответства почти на Вашата пета точка. Препоръчвам Ви да отмените 250. Смисълът е един и същи, само че с малка разлика.
Нашата втора точка: възлага на Министерския съвет да осигури реализацията на проекта за изграждане на Атомна централа на площадка „Белене“ като защити националния интерес, Вие сте разделили на три точки – първа, втора и трета. Одобрява предложението, възлага на министъра да организира и възлага на министъра да предприеме действия за разработване на процедура. Това ние сме Ви го възложили с едно изречение.
И нашата трета точка е мот-а-мо Вашата четвърта, само че сме уточнили да ни докладвате на три месеца какво правите. Реално погледнато това, което Вие сте го предложили, ние сме го предложили, пак Ви казвам, преди две години. Преди две години можехме да започнем да работим и днес да сме много, много по-напред в тази си дейност.
Благодаря Ви за това, че сте се отнесли сериозно към този материал. Надявам се, че в първа точка – аз не искам да акцентирам върху това нещо, но според мен, когато говорим за стратегически инвеститор на пазарен принцип, ми се струва излишно да предопределяме дали ще бъде без, със или по някакъв начин дали ще има държавна гаранция. Да не се наложи, пак казвам, после пак да приемаме някакви други решения. Пазарният принцип е достатъчно условие да бъде изградена една централа на пазарен принцип, което включва всичко, което е необходимо в тази дейност.
Благодаря Ви още един път. Надявам се този път наистина темата „Белене“ да не е само, за да възбуждаме интереса на журналистите и надеждите на хората в Белене. Отидете там, погледнете ги в очите и ще видите, че те чакат тази централа с нетърпение, като я чакаме и всички онези, които милеем за модерна енергетика. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря на господин Ерменков.
Госпожо Петкова, сега или ако иска някой друг думата?
Има ли други колеги, които искат да вземат думата?
Добре, госпожо Петкова, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Господин Ерменков, аз Ви благодаря за това, което казахте. Благодаря и за уточненията, които направихте.
Ще се опитам съвсем накратко да направя една ретроспекция на събитията. Що се отнася до 2012 г. – спирането тогава, и решенията съответно и на Министерски съвет, и на Народно събрание, няма как да отречем факта, че тогава ситуацията беше коренно различна. Към днешна дата ситуацията е съвсем друга.
В 2012 г. знаете, че ние бяхме поставени в такава ситуация и проектът е бил на такава фаза, че всъщност ние нямахме ресурс, който да ни позволи да вървим напред. Отделно от това финансово-икономическата криза беше в своя апогей, така да се каже, и беше много трудно, почти невъзможно да се върви към реализация на Проекта при тези условия, при които бяхме поставени.
Към днешна дата има няколко нови момента, които няма как да подминем. На първо място, това е Решението на Международния търговски арбитраж. Ако до 2016 г., юни имахме колебания какво ще се случи, ще ни осъдили „Атомстройекспорт“, няма ли да ни осъди, то след юни 2016 г. нещата са ясни. Ние сме осъдени. Арбитражът ни осъди да платим това, което е поръчано през 2008 г., ние си го платихме – декември 2016 г. Оттук нататък нещата стоят по доста по-различен начин. Защото, когато притежаваш такива активи, на такава стойност, когато притежаваш площадка, оборудване и когато не правиш нищо, това означава, че ти на практиката попадаш в един състав на Наказателния кодекс, който говори за безстопанственост. Защото, ако оставим тези активи да погинат, това е доста сериозен проблем.
Ние наистина сме длъжни да опитаме, да направим нещо и това, което споменахте, и кредитът, който държавата предостави на НЕК през бюджета на Министерството на енергетиката, той трябва да бъде възстановен. Няма как, това е 1 млрд. 176 млн. лв. Ние не можем с лека ръка да зачеркваме милиардите от парите на данъкоплатците. Затова трябва да се търсят опции.
Ние не сме спрели нито за миг да мислим в тази посока: как по най-добрия, по най-рационалния начин да се върви напред. Вие споменахте Вашия Проект на решение от юли 2016 г., но аз искам само да направя едно уточнение, че юли 2016 г. ние още не бяхме в хипотеза да сме собственици на тези реактори. (Реплики.) Не, ние платихме декември, на 5 декември 2016 г. (Реплики извън микрофоните.)
Имаше решение, то е от юни. Съгласно Решението, там пише, че ние придобиваме тези активи едва, след като ги платим. Така че ние платихме и от декември 2016 г. вече сме собственици на тези активи. Веднага след това, броени дни след като платихме, на Министерски съвет беше прието решение, с което се възлага на министъра на енергетиката да се направи един технико-икономически и финансов анализ, свързан с възможността това оборудване да се използва по най-добрия, най-рационалния начин. Тоест ние не сме губили време. Искам да Ви уверя в това, тази тема стои много сериозно на дневен ред. Защото е свързана наистина с едни инвестиции, които са направени, свързана е със заема, който трябва да се върне, свързана е и с това, наистина да бъде проведен този дебат, и да бъде направен този анализ – ще има ли България необходимост от нови базови мощности? И в какъв период от време?
Възложихме на БАН, те разработиха такъв доклад. След това ЕСО е направил един сериозен анализ на мощностния баланс на страната в по-дългосрочен аспект. Всъщност резултатите показват, че – да, в дългосрочен план България ще има необходимост от такъв тип мощност.
Всички знаем, че в енергетиката проектите не се случват от днес за утре. И ако искаме да имаме някаква мощност в областта на енергетиката, на електроенергетиката, в конкретния случай – изграждането на атомна електроцентрала, това означава, че трябва да се мисли доста преди това и не само да се мисли, но и да се действа.
Тъй като това наистина е въпрос, който стои отворен в българската електроенергетика повече от 37 години, аз мисля, че наистина вече е дошло време да се вземе някакво решение, което решение трябва да го вземем заедно, оценявайки, разбира се, всички рискове, всички позитиви, всички негативи, които бихме могли да поемем и всички ангажименти, които бихме могли да вменим и на следващите поколения. Защото всички трябва да знаем и да сме наясно, че има рискове, ако не се направи нищо. Има рискове, които са свързани с определени финансови ангажименти, ако се тръгне и се конструира неправилно целият този проект. Трябва да знаем, с какво ангажираме децата си и внуците си.
Такова едно решение наистина мисля, че е дошло време и трябва да го вземем заедно, с широк консенсус, с много обективна оценка на ситуацията, абстрахирайки се от всякакви опити за партийно говорене. Защото тук наистина става въпрос за едно решение, което касае българската страна.
Аз наистина благодаря и ще очаквам парламентът да даде мандат на правителството. Ние ще се съобразим, разбира се, с това какъвто мандат прецените да ни предоставите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз Ви, благодаря.
Други желаещи?
Господин Аталай, преди това.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин Председател.
Госпожо Министър, ще почна от последните Ви думи, че Вие имате право да искате да се вземе едно решение, широко, консенсусно.
Бих Ви върнал малко назад в историята. Убеден съм, че човек трябва да има развитие и в политиката, и като експерт, но то трябва да се надгражда постоянно. Учудвам се в момента как от 29 март 2012 г. досега Вашето развитие и на политическата Ви формация (Вие чак толкова не сте ангажирани с тази политическа формация), как така във Вашето развитие се стигна до коренно противоположно решение, което е взето на 29 март и днес това, което ни предлагате? През цялото време, когато ние – политическите формации обяснявахме, че решенията в енергетиката не се вземат днес за утре, а те са решения, които са дългосрочни. На всички ни е ясно, че проектите в енергетиката би трябвало да имат един хоризонт на развитие минимум 15 – 20 години.
Изхождайки от всичко това смятам, че през 2002 – 2004 г. решението, което взе тогава правителството на България, въпреки принципите на „Движението за права и свободи“, че тогава и ние бяхме против ядрената енергетика, но оценявайки определени ситуации във връзка с недостига на електроенергия, която като базови мощности ще бъдат необходими за България, изхождайки от всички онези европейски изисквания във връзка с Плана за развитието на големите горивни инсталации и във връзка с тяхното закриване. Вие тогава не бяхте на политически терен, нито господин Добрев. Тогава беше направен един анализ, че 2018 г., ако всичко вървеше така – против нашите принципи, пак Ви казвам, днес – 2018 г., първият блок на „Белене“ щеше да работи. Днес, колеги, ние щяхме да имаме 1000 мегавата базова мощност и нямаше да се чудим сега как ТЕЦ-2 със 77 лв., господин Иванов, цена, която им определихте, и с 36 лв. плащане на емисии, от къде и по какъв начин се покриват разходите? И защо декапитализирате централите? Това е отделният въпрос.
Чудя се на господин Николов. Изведнъж се оказа, че той е за ядрената енергетика, а си спомням, когато ходеха и агитирахте всички от ГЕРБ, когато имаше референдум, ние не участвахме в референдума, и казахте да се гласува „против“ ядрената енергетика. Цялата политическа формация! Днешните Ви аргументи ги слушам и тук пак една скоба – наистина, подготвили сте един доклад, с всичките Ваши предложения. Включително чухте още няколко предложения от господин Генов. Той, като човек, който се занимава с ядрена енергетика от както се е родил досега, има право… (Реплики извън микрофоните.)
Завиждаш ли? Да, преди него пък беше Румен Овчаров. (Шум и реплики.) Възможно е да има и такива варианти, в зависимост от това какво политическо решение ще вземем.
Колеги, с това нещо ние днес не взимаме решение за Проекта дали да бъде осъществен, или не. Ние днес трябва за България да вземем политическото решение и какво правим с ядрената енергетика на България. Това е основното решение.
Подробностите, които сте ни изписали тук, сигурен съм, че по-голямата част от тях няма как да се осъществят, защото Ви чух аргументите. Аргументите Ви са, че тогава не сме знаели арбитража как ще приключи, макар че на всички ни беше ясно как ще приключи арбитража. Вашата политическа сила каза: не, ние не искаме руски реактори. Ако Ви отворя и прочета Вашите изказвания ще видите там: гьоловете, сеизмичността, опасностите.
С една дума, толкова очернен проект в момента да се опитвате да го пробутате за 3 милиарда, които били са дадени и да се додадат още 17 или 20 милиарда, когато този проект 2018 г. щеше да бъде завършен за 8 милиарда, така бяха направени сметките, а сега говорим за 20 милиарда!
Мога само да Ви уверя, че има едно неписано право в търговията, че на загубата, откъдето и да се спреш, все е кяр. Вие спряхте загубата тогава. Сега на какво основание искате да докажете, че следващите пари, които ще ги дадем, от тях ще спечелим? Защо смятате, че след 2018 г., след като вече технологиите достатъчно са се развили, непременно трябва да имаме и ядрена централа допълнително и то точно в този район, където Вие го оплюхте. Аз пак казвам: ние го подкрепихме. Тогава го подкрепихме.
Възниква въпросът: ако тогава сте спрели Проекта поради това, че е руски проект, че „Атомстрой“ е направил проекта, че „Атомстрой“ тогава го строи, което от политическа гледна точка е точна така, сега кой ще го строи? Пак „Атомстрой“. Този проект не може да е извън руски. Имате ли Вие разрешение от Европейския съюз, разрешение с „Атомстрой“ да се строи този проект, да се направи централата в Белене? Защото и „Южен поток“ беше спрян по този начин. А за „Син поток“ тук да не Ви говоря. Имаше един господин Иван Костов, който обясняваше, че как скаридите долу и рибите ще умрат, не може да се прекарат тръби по дъното на Черно море, а сега вече към Турция отиват три тръби и се молим да ни докарат едната тръба.
Първо, аз все пак приветствам, че БСП заедно с Вас прекарахте едно решение, в най-кратък срок да дадете някакъв изход от създалата се ситуация. Вие днес давате пет или шест решения. БСП дадоха още две. Дано този път по-рано разберете, че този проект няма как да се случи, въпреки обединението на двете политически сили. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър, преди да Ви дам думата, ще направя едно уточнение, че господин Аталай, не сте съвсем прав във Вашите твърдения. Проектът беше спрян, защото държавата не можеше да си го позволи, а не защото този или онзи били строители. Нямаше го финансирането.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Благодаря, уважаеми господин Аталай, за така направения коментар. Благодаря Ви, наистина.
Бих искала да внеса малко яснота по тази тема, по отношение на трансформацията. Както и господин Добрев заяви – 2012 г. ситуацията беше доста по-различна. Ние нямахме яснота как ще се развие арбитража, какво ще се случи, нямахме ресурс да се върви в посока реализация на Проекта.
Към днешна дата ситуацията е доста по-различна. Искам да направя едно уточнение. Ако се върнем назад в 2012 г. и видим Решението на парламента тогава ще видите, че там има една точка, точка № 3, която казва следното: „Възлага на министъра на икономиката, енергетиката и туризма да извърши необходимото за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“, като се използва платеното от Република България оборудване“. Още през 2012 г. и нашето правителство тогава, и парламентарното мнозинство, и всички тези, които са подкрепили това Решение не са счели за необходимо, и не са отрекли необходимостта от нова ядрена мощност в България – напротив, тоест ние днес не сме изправени пред дилемата да кажем необходимо ли ни е ново изследване, нов анализ по реда на чл. 45 от Закона за безопасното използване на ядрената енергия. Ако бъркам, господин Костов, моля да ме поправите. Но на базата на това всъщност основание, законово, се взима решение, дали е необходима нова мощност. С това Решение на парламента от 2012 г. се потвърждава необходимостта от изграждане на такава нова мощност, тоест пред нас днес не стои въпросът: има ли необходимост, няма ли? Нито парламентът, тогава е казал: не, ние нямаме необходимост от изграждане на нова ядрена мощност. Напротив, дадено е указание с платеното оборудване във връзка с този проект да бъде изградена такава нова мощност.
В изпълнение на това решение, тогава са предприети съответните действия. Възложено е да бъде извършена такава оценка на площадката на АЕЦ „Козлодуй“, тоест това решение по някакъв начин е тръгнало да се реализира и да се търси неговото изпълнение. Така че аз мисля, че не са налице такива драматични трансформации, фатални трансформации – напротив, има последователност и последователността се изразява в това, че ние трябва да бъдем максимално обективни от гледна точка на обстоятелствата. Те са най-вече финансови – и тогава, и сега. И тогава причината да се спре Проектът беше липсата на пари, и сега сме изправени пред възможността, и пред дилемата да вземем решение как да се оползотвори това, което вече платихме, но пак да се оползотвори по начин, който да бъде пазарен, начин, който да гарантира нашата енергийна сигурност, и, разбира се, и финансово-икономическата сигурност на страната.
По отношение на Европейската комисия – разрешение на Европейската комисия дали имаме? Искам само да направя едно уточнение, че по отношение на енергийния микс всяка една държава има своята свобода да избира какъв да бъде нейният енергиен микс. Проектът за изграждане на АЕЦ „Белене“ е нотифициран още декември 2007 г. от страна на Европейската комисия, с всички компоненти, които трябва да съдържа такъв един Проект. Мисля, че там няма проблем. В същност това, че този проект притежава тази нотификация от Европейската комисия му дава една много сериозна преднина спрямо други подобни проекти в региона. Това е мнение на експертите в тази област. Наистина ще се радвам, ако заедно обединим усилията си и наистина направим нещо добро за България, и вземем наистина правилно решение, което да не води негативи, а само позитиви за всички нас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Велев – искаше думата, заповядайте.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Няколко думи все пак и от тези, които най-накрая плащат сметките, от тяхно име ще говоря. Казано е: на пазарен принцип, в Проекта за решение. Въпросът е дали американските централи са построени на пазарен принцип? И ВЕИ-тата на пазарен принцип са построени?
За нас пазарен принцип е не просто без държавни гаранции и без дългосрочни договори, което не е записано тук, и без доплащане за разлики. Защото, най-малкото – тук се казаха много крайни позиции, най-малкото не е сигурно, че на пазарен принцип този проект има бъдеще.
„Хинкли пойнт“ – 92,50 паунда за 35 години фиксирана цена. Това по днешния курс е 106 евро на мегават час с „Хинкли пойнт“. В Беларус от 2011 г. се строи със същите реактори ВВR, завършват след година – две. Очаквана цена по данни на нашите колеги работодатели – 110 евро на мегават час, при по-ниски производствени разходи в Беларус, отколкото са в България. Заплатите са по-ниски, най-малкото.
Защо сме сигурни, че при нас ще бъде 25 или 50 евро, ако в Беларус е 110, а в Англия е 106, за 35 години? Понякога е по-добре да изгубиш 3 милиарда, отколкото да загубиш 10 милиарда или повече. Естествено трябва да има опит, това е задължително. Само че този опит наистина трябва да е на пазарни принципи. Ако се обособи в отделно дружество, това дружеството намери стратегически инвеститор – ако е толкова хубаво, защото не се листне на борсата, всички ние ще си купим акции, пенсионните фондове ще си купят акции, ако е толкова доходно и хубаво.
Парламентът поръча на Министерството на енергетиката в 18-месечен срок да разработи и внесе Стратегия за устойчиво енергийно развитие. Ние в момента нямаме такава стратегия до 2030 г. Казвате, енергийната ефективност няма да свие потреблението. Индустрията в момента расте, но потреблението пада. Това е факт. Тоест не е еднозначно този проект печеливш ли е или губещ.
Но ние категорично възразяваме като хора, които плащат най-накрая сметката, да се появят още едни американски централи. Само за една година те ни струват 548 млн. лв., според проекто-разчетите на КЕВР. Докладът е качен на тяхната страница. За ВЕИ-тата плащаме 800 млн. лв. над пазара.
Не е приемливо, уважаеми народни представители, да се строи не на пазарен принцип, с договори за разлики или договори за премии. И ако искате да бъдете почтени към това, което правите, запишете го и това в Решението – не просто на пазарен принцип, а опишете какво значи пазарен принцип, защото много се различават пазарните ни принципи понякога. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз благодаря, господин Велев. Госпожо Министър. (Реплики извън микрофоните на народния представител Рамадан Аталай.)
Как на правителството? Господин Велев не е представител на правителството. (Шум и реплики.)
РАМАДАН АТАЛАЙ: Не Ви разбрахме становището – Вие за Проекта ли сте или не сте?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Да, господин Велев.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Ние сме да се прави на пазарен принцип – без държавни гаранции, без допълнително да се дават пари от страната. Блокиращо малцинство може да има при 15%, не е задължително да са 34%. Ако на 3 милиарда се оценят апортираните в отделното дружество активи, а Проектът струва 20 милиарда – това са 15%, а 15%, в Устава може да бъде договорено също да бъдат блокиращо малцинство, блокираща квота. Не е нужно да правим 34 и да даваме още четири или пет милиарда за нещо, което не сме сигурни, че ще се изплати. Ние сме да се пробва, но на пазарни принципи.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Разбрах, значи може и 15%...
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, ако обичате! Аз давам думата в Комисията – госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Благодаря и на господин Велев за споделеното мнение на бизнеса. То, разбира се, е много важно, защото нашата основна цел е българският бизнес да бъде конкурентоспособен, да се създават такива условия и такава бизнес среда в страната, които да благоприятстват неговото развитие.
Аз имам едно съгласие и едно несъгласие с това, което каза господин Велев.
Първо, не съм съгласна с тезата, че като сме похарчили едни 3 милиарда, по-добре да ги забравим и да не похарчим още 10. Хубаво, в това може би има известна логика, но аз смятам, че когато става въпрос за държавни пари ние не можем да разсъждаваме по този начин. Не можем да си позволим да кажем, че 3 милиарда за България са нищо – просто няма логика. И да оставим нещо да стои, да погива на площадката. Да, ако сме хипотеза да не знаем какво ще се случи и да има някаква вероятност да не ни осъдят, да не дойдат тези реактори тук – да, добре, има логика, но при днешната ситуация, в която това оборудване за милиарди стои тук и ние да го оставим така?! Аз пак ще се върна към Наказателния кодекс, който много ясно казва какво е деянието, което се квалифицира там.
Съгласна съм с господин Велев, че трябва да се търси възможност за реализация на Проекта на пазарен принцип. Ние не сме в хипотеза, в която да даваме някакви предимства, някакви преимущества на такъв тип мощности, защото пазарът в Европа върви към своята либерализация. България е една от последните страни, която не е либерализирала своя пазар и за нас е и изключено да мислим за такъв тип договори за разлика или договори за дългосрочно изкупуване. Така че – да, нашето предложение в тази посока е да се опитаме, да се направи опит, да се потърси възможност за реализация на Проекта на пазарен принцип. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: И аз.
Господин Генов, заповядайте.
ИВАН ГЕНОВ: Аз искам като помощ за министъра на енергетиката, към господин Велев: господин Велев, никога не е говорено за гарантирани цени за изкупуване на електроенергията от новите мощности. Няма нужда от такива договорки. Аз Ви казах, себестойността на АЕЦ „Козлодуй“ е 50 лв., себестойността на новите блокове ще бъде не повече от тази, тоест 50 лв. на мегават, а печалбата ще я определи пазара. Не е необходимо…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Генов, излишен е този спор.
ИВАН ГЕНОВ: Печалбата я определя пазара!
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Вашата позиция я чухме, излишен е този спор. Благодаря Ви.
ИВАН ГЕНОВ: Има обвинение, че тук ще има нагласи, ще се сключват договори…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Вижте, господин Велев искаше да чуе от министъра отговор дали пазарният принцип означава всякакъв вид гаранции, освен липсата на държавни гаранции, липсата на корпоративни гаранции, липсата на дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията, липсата на преференциални цени, липсата на гарантирани цени, гарантирана възвращаемост и така нататък. Мисля, че получихме утвърдителен отговор от Комисията на този въпрос, така че темата е приключена.
Господин Нейков, след това господин Сандов, след това господин Овчаров.
СЛАВЧО НЕЙКОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз първо искам да поздравя и правителството, и парламента, че започнаха дебат по същество, защото досега дебатът се водеше извън тях, а сега благодарение на доклада на правителството вече има една съвсем конкретна аналитична база, независимо какво решение ще вземете, както на правителствено, така и на парламентарно ниво.
Искам да се върна на един момент, който беше засегнат частично от господин Костов – това е факторът време, защото ситуацията около този проект вече стана абсурдна от такава гледна точка. Всъщност годините са дори и повече от 37, ако се върнем назад във времето от гледна точка на идеята. И само благодарение на политическа нерешителност и политически грешки нямаме действащ не само Първи, но и Втори блок досега. Особено, ако се беше тръгнало по пътя на реализацията на Проекта още през 2004 г.
Искам да кажа само в това отношение, че като човек, който се е занимавал не с техническите, но с административните аспекти на Проекта „Белене“ тогава, по време на правителството на господин Сакскобургготски, направих една съвсем груба сметка само за няколко административни стъпки и искам да Ви кажа, че при най-добро, оптимално стечение на обстоятелствата реално строителство по-рано от 2021 г. не може да се очаква. Само общественото обсъждане отнема между шест и осем месеца. Да не говорим за подготовките на анализи и така нататък, за стъпките, които са пред Агенцията за ядрено регулиране.
В този контекст, след този коментар, бих искал да задам един въпрос на министър Петкова и на нейния екип: дали, когато са разработвали този доклад, екипът е предвиждал макар и доста условно някаква пътна карта за всеки един от вариантите – горе-долу в каква времева рамка може да бъде реализиран? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря и аз.
Господин Сандов, заповядайте.
БОРИСЛАВ САНДОВ: Добър ден!
Борислав Сандов – съпредседател на „Зелените“ и член на Председателския съвет на „Демократична България“.
Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители, уважаеми дами и господа! Аз ще започна с изказването на госпожа Петкова, че няма драма в отмяната на Решението на правителството и парламента от 2013 г. – има драма, госпожо Петкова, и драмата е голяма!
Аз много добре си спомням към онзи момент, участник и в референдума, какво се случваше, какво говореха тогава политическите лидери и какво говорят сега. Не мога да разбера какво се промени през всичките тези години. От 2013 г. досега няма пусната в експлоатация нова ядрена централа в рамките на Европейския съюз. И мога да Ви кажа и да Ви уверя, а Вие също можете да проверите, че няма нито една от тези централи, които са в процес на изграждане в рамките на Европейския съюз – те са три, която да не е надвишили драстично предварително заложените срокове.
И тук коментар към преждеговорившия: няма как да има пътна карта, защото никъде в развития свят такъв тип пътни карти не се осъществяват. Да не говорим за цените колко драстично са нараснали.
Може да се провери, господин Генов, и можете да проверите разходите за инсталирана мощност към новия тип централи, особено след „Фукушима“, няма такава, която да е под 5000 евро на киловат инсталирана мощност. Не мога да разбера що за демагогия е това да говорите, че цената от АЕЦ „Белене“ ще бъде сравнима с цената от АЕЦ „Козлодуй“. (Реплика извън микрофона.)
Дори и за себестойност да говорим, но нека да включим всички разходи. (Реплики.)
Господин Овчаров, аз ще Ви изслушам след това също, когато Вие вземете думата.
По отношение на няколко от аргументите, защото ясно е, че докладът е свързан с оборудването и начина за неговото третиране, но в същия момент явно личи, че става въпрос за подновяване на този проект – за четвърти път стартиране на този проект, след като три пъти вече е бил спиран. Става въпрос и за разхода на огромно количество публични средства, защото те не са само в изграждането и тук не можем да говорим за АЕЦ, която да е изцяло на пазарен принцип. Мисля, всички запознати ще се съгласят, освен ако не продължаваме в рамките на демагогията, защото да се говори за златна кокошка – АЕЦ „Белене“ – златна кокошка: да, но не за България, не за българския данъкоплатец, а за неколцина заинтересовани, част от които е възможно да стоят и в тази зала. Но нека… (Реплики извън микрофона: „Моля, не правете квалификации!“.)
Аз не правя квалификации. Беше казано за златна кокошка, аз просто… (Реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Аталай, ако обичате.
БОРИСЛАВ САНДОВ: Благодаря Ви, аз не прекъснах никого.
Просто искам да обърна внимание, че активите, за които се говори, налични към момента спрямо похарчените средства – има една голяма сума пари, която е разликата и тази разлика е платена от българския данъкоплатец и е отишла някъде, и тя няма да бъде призната най-вероятно за активи към евентуалната проектна компания.
Така или иначе, когато говорим за оборудването, което е налично към момента, не чухме в сценариите, и тук също отварям една скоба, хубаво би било докладите да бъдат публични, когато се касаят за проекти, от които се очаква огромна сума от българския бюджет да отиде, защото сумата не е само за изграждането и експлоатацията на централата. Много добре знаете, спомена се тук, за 700 милиона, които са за изграждане на електропреносната мрежа до централата.
Не се спомена никъде, не знам защо, за един огромен фактор, който е разходен фактор, говорим за отработеното ядрено гориво и за радиоактивните отпадъци. И как ние тръгваме да правим проекти, разглеждаме доклади за използване и за направа на проект, без да се разглежда този момент?! Защо не знаем къде ще се складират тези радиоактивни отпадъци? Защото, ако 100 години използване на АЕЦ е демагогия, господин Генов, и аз ще Ви помоля да ми намерите поне една централа, която е функционирала или се планира да функционира 100 години, то със сигурност не е демагогия това, че радиоактивните отпадъци и част от разпада, полуразпада на някои от елементите от тези радиоактивни отпадъци, отработено ядрено гориво, е над 100 000 години – над 100 000 години! И тези средства ще бъдат от българския данъкоплатец, не от инвеститора, който ще изгражда или експлоатира централата. Както ще бъдат от българските данъкоплатци и редица други разходи, свързани с експлоатацията, а, не дай си Боже, ако възникне авария, то тогава нашата страна с нашия скромен бюджет буквално би фалирала, защото никой – никой по света не поема гаранция за евентуална ядрена авария освен държавата, на която е разположена тази централа.
И когато говорим за оборудване, връщам се на оборудването, защо не се говори за възможността, аз поне не чух от доклада, близо 50% от доставеното оборудване са парогенератори? Тези парогенератори могат да бъдат използвани при подновяване работата на съществуващите блокове в АЕЦ „Козлодуй“.
За „Козлодуй“ наистина е малко рано да се говори, предвид, че там още няма налични документи. За мен е много притеснително да чувам в тази зала за опит за вмешателство в работата на съда и за това, че административният съд не можел да взима решения, които са по същество. Надявам се да познавате по-добре практиката и независимостта на властите, но това е силно притеснително да го чувам оттук, особено от представител на регулатора, който би следвало да бъде безпристрастен, обективен, което може би господин Костов не точно е, особено по този въпрос. (Шум и реплики.)
Още две думи… Сигурно Ви е смешно?! На мен ми беше смешно, когато ме изгонихте от Вашия кабинет, господин Костов, само заради моето мнение, а то беше свързано с радиоактивните отпадъци. Да, благодаря Ви. (Реплики.)
Чудесно, радвам се за тези квалификации.
Следващата седмица в Братислава се провежда Европейският ядрен енергиен форум. Миналата година Вас Ви нямаше, аз бях там, явно не считат, че липсват компетенции, но категорично условията в Европейския съюз не са такива, за каквито се говори тук в тази зала. И за мен е много странно да виждам едно такова единодействие, аз още не мога да разбера дали ДПС са против ядреният проект АЕЦ „Белене“, когато през 2013 г. имах разговор с тогавашния лидер на ДПС господин Лютви Местан беше категорично казано, че са против последствията. Отказаха да участват в референдума. Тогава водихме разговори и с ГЕРБ, и те тогава бяха против.
Аз не знам какво се промени за тези пет години, но категорично към момента… И мога да излагам още много аргументи, свързани с това например – коя е балансиращата мощност, която ще поеме? Разширението с „Яденица“ на ПАВЕЦ „Чаира“ не е достатъчно. То не може да поеме нови мощности, които… Да бъде балансираща централа. И въобще, има редица въпроси, които не са отговорени, а когато ни се представи този доклад, когато видим един поне инвеститор – реален инвеститор, който би поел сам да оперира и да продава енергията, тогава можем да говорим за нещо реално.
Но да се строи АЕЦ в сеизмична зона, не се е променила нейната сеизмичност и няма как да бъде променена, е не просто финансов риск – това е огромен риск за българското население. И да се говори как щели да се увеличат социално-икономическите ползи за района, извинявам се много, АЕЦ „Козлодуй“ се намира в най-бедния европейски район. Хайде да престанем с демагогията как това щяло да доведе до просперитет.
И нека да помислим кои са ръководните кадри и кои са кадрите, които ще оперират в тази централа предвид, че и в момента ядреният сектор изпитва недостиг, аз бях на презентация на представители, който изпитва недостиг и няма кадри за такъв тип централи.
Мога да изреждам още много аргументи. Извинявам се, няма да бъда твърде дълъг. Благодаря Ви за вниманието.
Ние от „Демократична България“ сме категорично против. Внесли становище в Народното събрание, адресирано до Вашата комисия. Представих го и на Вас. Имам още няколко бройки, ако някой желае да се запознае. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Костов, мисля, че няма нужда да се влиза в реплики, няма да Ви дам думата.
Господин Овчаров, моля.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз благодаря, че ми се предоставя думата.
Няма да вляза в тона на господин Сандов. Просто ще констатирам, че някои хора за изминалите 28-29 години нищо ново не са научили и нищо старо не са забравили. Точно с тези аргументи част от тези хора стояха и пред градинката на „Кристал“, 1989 г. И Красен Станчев точно с тези аргументи пледираше в пленарна зала в 1991 г. за спирането на Проекта „Белене“. Абсолютно нищо ново под слънцето! Отново сеизмити, отново разходи, отново радиоактивни отпадъци, отново неща, които десетократно и многократно са обяснявани къде и как са решавани. Ако не сте искали да ги научите, няма да ги научите – очевидно е вече!
Ще ми се да си припомним няколко неща и да видим все пак какво реално може да се прави и как би могло да се прави.
Първо, да започнем от пазарния принцип. Що е то пазарен принцип и как е измислен той, и как е въведен в България, ако използваме примерите, които даде господин Велев? Пазарният принцип в България се разбира така – как за сметка на държавата и за сметка на потребителите се гарантират икономическите интереси на определени инвеститори, не на всички – на определени. Тези определени инвеститори в България са двете американски централи. Интересно къде бяхте тогава, когато се подписваха тези споразумения от „Демократична България“, чиито наследници сте на тогавашното СДС?! Тогава нещо не Ви виждах да вдигате гюрултии. Да, тогава не приказвахте за тях.
Вторият принцип е с ВЕИ-тата, където отново на определени хора са гарантирани печалбите на принципа на така наречения „пазарен принцип“. Много пъти съм го говорил – какъв пазар на електроенергия може да има в България при положение, че имаме колко – 1700 мегавата ли са в американските централи, на които задължително им изкупуваме енергията?! Още толкова ВЕИ-та, на които също задължително изкупуваме енергията.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Овчаров, по темата, ако може. Разбирам, че общ преглед правите на енергетиката, но ако може по темата.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Първо, да не се вживяваме прекалено много в израза „пазарни принципи“, когато става дума за енергетика. Очевидно господин Велев разбира пазарната икономика само в частта й той да може да си купува евтина електроенергия от АЕЦ „Козлодуй“. За съжаление, го няма.
Ядрен холдинг – в 2006 г. се отказахме от тази идея по една единствена причина. АЕЦ „Козлодуй“ тогава имаше да връща точно тези 500 милиона по проекта за реконструкция, първата реконструкция и модернизация. НЕК стоеше значително по-стабилно финансово, имаше значително повече активи, с които можеше да гарантира съответно участието си в този проект.
Стратегически инвеститор имаше. Деветте най-големи енергийни компании на Европа кандидатстваха по този проект без държавни гаранции. RVЕ го спечели, но тя го спечели – как? Като предложи 600 милиона, само за да се включи в Проекта. Евро!
Държавната гаранция също не е нещо, от което трябва да бягаме като дявол от тамян. Пак ще Ви припомня: 2006-2007 и 2008 г. ние сме включвали държавни гаранции в държавния бюджет за АЕЦ „Козлодуй“ по 2 милиарда, защото не знаехме как Европейската инвестиционна банка евентуално ще финансира този проект. Тя не беше финансирала в последните 30 години, вече станаха 40, такива проекти и не беше ясен механизмът. Може би тя щеше да иска държавна гаранция, затова включвахме това нещо в бюджета. И колегите от „Движението за права и свободи“ бяха много „за“.
Предлагам Ви да мислим за варианта, който предлагате – със стратегически инвеститор като водещ, но да не е единствен, защото когато се влезе в реални разговори можем да стигнем до други решения, които са също добри. Такова е решението, което предлага Иван Генов за ядрения холдинг. То дава възможност за значително по-гъвкава позиция и на българската държава.
Има един въпрос, който някак си не го дискутираме. Имаме нужда от архитект-инженер и то веднага! И консултант по този проект. Този проект вече не е онзи проект от 2006 г. Той става значително по-сложен и за реконструиране, в смисъл – не само финансово, но и за чисто технологичното му конструиране.
Блокиращата квота – сега, извинявайте! Аз не съм привърженик на блокиращите квоти. Какво значи „блокираща квота“? Блокиращата квота обикновено дава възможност с 34% да си против, ако някой реши да закрие дружеството. Ако сме я докарали работата дотам – да закриваме атомна централа, и да я спасяваме с блокираща квота, която ще имаме, не ми се вижда много смислено. И да го залагаме като някакъв основен принцип?! Какъв беше ефектът от блокиращите ни квоти в ЕРП-тата? Какъв беше ефектът? (Шум и реплики.)
Е, хубаво! Добре! Извинявам се, прав сте господин Иванов.
Какъв е смисълът от това? Аз не виждам голям смисъл в цялото това упражнение.
Накрая – аз много пъти съм се изказвал критично по отношение на госпожа министъра, но мисля, че този път са си свършили относително добре работата. (Оживление.)
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
След този комплимент от страна на господин Овчаров, просто даже не знам какво да кажа. (Весело оживление.)
Аз благодаря за уточненията, които и господин Сандев направи, и господин Овчаров – наистина важни неща. Аз уважавам всяко едно мнение, господин Сандев. Уважавам Вашето мнение, защото то олицетворява мнението на определен кръг хора, които стоят зад подобен тип идеи. Всичко това, което поставихте като въпроси, е наистина много важно – и по отношение на сигурността, и на радиоактивните отпадъци, но, повярвайте ми, по отношение на тези въпроси има отговори още в 2007 г. с нотификацията на Проекта от страна на Европейската комисия.
Тази нотификация се прави след един изключително сериозен и обстоен преглед на всички елементи на такъв тип мощност. Всичко това е оценено, представено, описано как точно ще се случи, какво трябва да се направи. Затова аз не отричам на никой правото на мнение, но просто може би не бива до такава степен да влияем волно или неволно върху емоциите на хората. Това може да ги притесни неоснователно, да ги стресира. Според мен не е необходимо!
Можем винаги да седнем и в един откровен диалог да кажем каквото има, какво е необходимо, Вие, ако имате някакви бележки – да ги направите, да ги обсъдим. Затова няма никакъв проблем, но просто може би трябва да бъдем една идея по-предпазливи, когато коментираме тези въпроси, защото и по отношение на отработеното ядрено гориво е важно да се знае, че то не е отпадък, докато не е преработено и не е върнато обратно. Законът за безопасното използване на ядрената енергия много ясно е определил всички тези параметри.
По отношение на ниско и средно активните радиоактивни отпадъци – България има ангажимент да построи такова хранилище. Миналата година – есента на 2017 г. беше направена първата копка и в момента се строи на площадка „Радиана“ в АЕЦ „Козлодуй“ точно такъв тип хранилище – за ниско и средноактивни радиоактивни отпадъци… (Шум и реплики.)
Вижте, има… (Силен шум и реплики.)
Не, не! Няма такова нещо! Господин Сандев, когато тръгне да се … (Реплики.) Аз не съм най-добрият специалист в областта на ядрената енергетика. Тук в присъствието и на господин Костов, на господин Овчаров, аз да обяснявам точно тези неща?! Но по едно или друго стечение на обстоятелствата ми се наложи да се запозная с тях. Когато тръгне да се реализира такъв тип мощност, се сключва определен договор с доставчика на горивото. В този договор са определени много ясно всички аспекти по отношение на това – къде то ще се съхранява, за какъв период от време, как то ще се връща, ако ще се връща, къде ще се съхранява, така че всички тези неща са много ясно разписани. Никой не тръгва да прави такава мощност без да има отговор на тези въпроси! Няма кой да одобри такъв проект.
Затова аз наистина уважавам Вашето мнение, уважавам това, което казвате. Готова съм да се видим и да обсъдим всяко едно нещо, което би Ви притеснило или искате да обсъдим, но просто не трябва да се заиграва със страховете на хората. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Извинете, но сега аз давам думата. Не мислете, че няма водещ!
Господин Бурджев искаше думата.
СТЕФАН БУРДЖЕВ: От групата на БСП съм.
Не съм експерт обаче ще кажа няколко неща, понеже съм от Плевенски многомандатен избирателен район и смятам, че е важен прочита мнението на обществеността, която е около 270 хиляди души – шеста или седма по големина област сме в страната!
Господин Сандов, каня Ви и ако имате наистина смелост и сте убеден, че това са аргументите, които са реални, да дойдете да ги представите пред тези хора, защото аз твърдя пред всички и могат да го споделят и колегите от ГЕРБ, които са от нашия многомандатен избирателен район, и от другите политически сили. Не искам да бъда категоричен, но над 99% от хората желаят АЕЦ „Белене“ да се случи! И също не е маловажно да се отчете това нещо, защото те са пряко заинтересовани. (Реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да припомня пак, че има водещ! Извинявайте!
БОРИСЛАВ САНДОВ: Извинявам се, господин Николов, но тук Вие сте свидетели. Имаше референдум. Как може да се говори за 99%, след като на референдума хората са казали…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Сандов, той говори за Плевенски регион. В момента даже това не е темата! Темата е съвсем различна – Доклада, който е внесен от Министерския съвет.
Благодаря, господин Бурджев.
Аз предлагам, господин Аталай, господин Винаров и мисля да приключим темата, защото може да продължаваме безкрайно…
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз исках да направя една кратка реплика към господин Румен Овчаров – щях да му благодаря за лекцията, която започна да ни изнася, добре че се спря донякъде! Той е силен в цифрите и помни някои неща.
Още веднъж искам да кажа, че този проект, както каза и министър Петкова, в момента не е онзи проект, който Румен Овчаров и по времето на царя бяха го подкрепили. Този проект вече е съвсем друг Проект. Не е за 8 милиарда, а говорим за 20 милиарда! Говорим за един проект, който ще бъде наново през цялото време ще има много и по-нови разходи и затова Ви казах, че има такава поговорка, че на загубата, където и да спреш, все е печалба следващото, остатъка!
Казах, че ДПС по принцип сме против ядрената енергетика и това не знам как не сте го разбрали, че сме против ядрената енергетиката, но тогава като отговорни политици сме дали възможност на държавата, имайки предвид всички онези базови мощности, които трябваше да бъдат закрити и недостига на базова мощност от 2018 г., което сега ще го видите след 2019-2020, дори няма да изчакаме дерогацията. Сега е 36 лв., до година като станат 40 и 50 евро на емисиите, тогава ще Ви питам защо трябваше, и защо ДПС е подкрепил днес да работи първия блок, въпреки принципите си?!
И на колегата от Плевен, моите уважения, аз много го уважавам – колега, ако днес отидем и инвестираме 20 милиарда в Плевенски район без АЕЦ „Белене“, хората ще са много по-доволни. Разбрахте ли ме какво Ви казвам?! Хората от Белене умряха да чакат, много народ си отидоха с чакане с „Белене“ – 20 милиарда инвестиции в района на Плевен, в Белене, извън ядрената централа, трябва да знаете, че там Ривиерата нищо няма да представлява!
Затова, колеги, имаме доклада. Според доклада министър Петкова още веднъж и аз изказвам моето мнение, че добре са работили колегите, но господин Овчаров като похвали министърката се сетих за внук ми. В такива ситуации вика: „Ще има сватба!“, той така я похвали, че… (Смях, весело оживление.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Аталай.
Господин Винаров обеща само един въпрос да зададе.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Председател! В Енергийната стратегия за необходимостта на нови енергийни мощности, тук е и доцент Иванов, който го изнесе като негово изследване, и тя доказва, че до 2025 г. нямаме нужда от никакви енергийни мощности, а другата, която е в сила в момента – от 2011 г., разработена от Кирил Цочев говори само за около 15-20% увеличаване на нуждите от природен газ.
Питам: при това положение не е ли хубаво да направите Вие една работна група и вместо за 18 месеца да разработвате Енергийната стратегия и за нуждите от енергия, да може новият инвеститор, който и да е кандидат, да му отговорите: ето на, ние имаме нужда от тези количества.
И във връзка с това ето Ви от 4 май данните официалните на Генерална дирекция „Енергетика“ при Европейския съюз за цената на електрическата енергия в България: 41 евро в края на 2017 г., в Дания, Швеция и Финландия – 30-33 евро, в Германия – 34 евро, в Естония – 33, Латвия – 34…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Винаров. Разбрахме въпроса.
ОГНЯН ВИНАРОВ: От срещата в Москва бях дал на Вас и на министър-председателя дали ще предоговорите договора с „Газпромекспорт“ вместо да…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Винаров, това вече е друго! Разбрахме въпроса относно доклада.
Госпожо Министър, искате ли да вземете отношение по въпроса? Не.
БОРИСЛАВ САНДОВ: Аз мога ли да помоля да ми се отговори просто на тези три въпроса, защото някак си разбрахме за констатациите, че приемате всичко като мнение, но за 50-те процента с възможност… За парогенераторите говорим – за 50% от оборудването… За 7,6, в 6,5… За балансиращата мощност, която ПАВЕЦ „Чаира“ не може да поеме и за – уточнявам, високо радиоактивните отпадъци, не ниско и средно, както и за остъкленото, защото от тогава досега има ново европейско законодателство, което не ни позволява… То не позволява да се пращат в Русия тези…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Сандов, благодаря че си взехте сам думата.
Господин Ерменков, заповядайте за процедура.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, много Ви моля, нека не превръщаме заседанието на Комисията в образователен курс с повишаване на квалификацията на питащите.
Мисля, че има и други начини и форми хората да се самообразоват. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Говорим все пак по Доклада.
Госпожо Министър, ако искате да вземете отношение, а ако – не, благодаря Ви много за участието.
Само да Ви запозная с нещо още – на редовно заседание на Подкомисията за наблюдение на Комисията за енергийно и водно регулиране взехме решение, предвид новото изменение в Закона за енергетика, във връзка с 20-те процента, върху които КЕВР трябва да вземе отношение – да одобрява или не одобрява, тоест трябват критерии, решихме, че поради липса на финансови средства в Комисията, ще възложим на госпожа Караянчева на Консултативния съвет да направи правен анализ за предложения за критерии, предвид вече приетото в Закона. Ще помолим и Вас съответно, ако можете да вземете отношение или да възложите на някое от дружествата, което има такава възможност, да се направи правен анализ, за да не направим такива критерии, заради които впоследствие да влезем в арбитражно дело. Това ни е единствената молба към Вас, ако можете да помислите по въпроса.
РАМАДАН АТАЛАЙ: За протокола, господин Председател.
Колеги, аз като съобщение го казахте, но аз не съм присъствал на тази Комисия, но това решени, което сте взели е също така противоконституционно. Не може на предложение от народен представител, предложено в залата, записано като параграф или член в Закона, впоследствие министър или някои експерти от Народното събрание да работят по този текст за съответните критерии.
Колеги, става въпрос… (Реплики.) Щях да се зарадвам, ако бяхте взели решение да отпадне този текст от Закона. Тогава щяхте да бъдете и в защита на Конституцията, и в защита на свободата на два частно-правни субекта и да могат те да си вземат решения, как и по какъв начин да си продават хлебарницата и хляба. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Аталай.
Ние просто молим за някакъв анализ, ние не вземаме решение, така че няма да има противоконституционност, така както казвате.
Минаваме към следващата точка по дневния ред. (Шум и реплики.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Моля преди това да се обърна към членовете на Комисията.
Имахме идея да се проведе изнесено заседание на Комисията във връзка с разработката на договорите, свързани с договора за разлика, който ще правим, както и по други въпроси, свързани с промените в Закона за енергетиката. За да се случи това заседание, трябва да вземем решение и затова, ако мога да предложа, господин Председател, който е съгласен да имаме изнесено заседание в края на юни, моля да гласува.
Гласували: за – всички членове на Комисията, против и въздържали се – няма.
Приема се.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Господин Иванов, заповядайте да докладвате по точка трета от дневния ред, а именно:
РАЗГЛЕЖДАНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ ЗА 2017 Г., № 820-00-10, ВНЕСЕН ОТ КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ НА 29.03.2018 г.
Докладът е раздаден на всички народни представители и поради напредване на времето, няма нужда от подробно представяне. Набележете, ако искате, основните акценти. Благодаря.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Таско Ерменков е все още в залата. Това, което той предложи – в края на месец юни да се проведе изнесено заседание, не може да бъде с участието на Комисията за енергийно и водно регулиране, защото нашият период приключва и ценовите решения предстои да ги вземем на 1 юли. Ако се вземе решение след 1 юли, ще откликнем, но не сме в състояние преди това, а се говореше за договори за разлика. Няма договори за разлика, но начинът, по който се определят премии за енергийните дружества с преференциални цени, ок. Ние можем да изнесем съвсем подробна информация, но не до 1 юли.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре. Предлагам господин Ерменков, като официален предложител, да направи координацията и да каже датата.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Николов, Вие всъщност председателствате в момента, аз разбирам, че колегите след три часа и половина заседание… (Шум и реплики. Разговори на изключени микрофони.)
Благодаря, господин Председател. Аз действително ще бъда изключително кратък, защото искам да дам възможност, ако има към Комисията въпроси, от страна на членовете на Комисията по енергетика, да ги поставят, още повече, че не искам да се впускам в подробности, тъй като на всеки един от Вас е раздаден Доклада. Той е на 126 страници и разглежда абсолютно детайлно всички аспекти на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Само ще отбележа най-общо, че Комисията в изминалата 2017 г. продължи със своята дейност за изграждане на подзаконовата нормативна уредба, която трябва да създаде една устойчива регулаторна рамка за българската енергетика в периода на по-нататъшна либерализация на пазара на едро на електрическа енергия.
От друга страна, Комисията ежегодно, така както се предвижда, провежда ценова политика, която, и преди това съм заявявал, е консервативна с цел да се защити обществения интерес, което означава разпределянето на отговорностите от производителя през дистрибуцията, през разпределението, снабдяването, до крайните потребители.
Отчитайки финансовото състояние на българските граждани, ние не можем да приемем цени на електрическата енергия, които сумарно, от заявленията на енергийните дружества, би означавало повишаване на цената на електроенергията между два и три пъти. Такова искане имаше към Комисията в едно публично изказване господин Богомил Манчев, но това нещо е много далеч от това, което Комисията следва и което ще следва в следващите си ценови решения.
Единствено ние не можем да променяме цени на енергоизточници, които са външни за страната ни и които идват на границите на България с цени, съответстващи на цените на международните пазари. Говоря за цената на природния газ и на обстоятелството, че в последните около два месеца след Решението на Тръмп за излизане на Съединените щати от сделката с Иран, рязко се повишиха цените на суровия петрол, от там Вие знаете, че формулата, по която се изчислява цената на природния газ, съгласно договора между „Газпромекспорт“ и „Булгаргаз“ е тясно обвързана с цената на суровия петрол и най-вече на дериватите – мазут и газьол, с определено съдържание на сяра, и очакваме на 11 юни това, което ще ни бъде представено като заявление за цена на природния газ от „Булгаргаз“.
Второто, което искам да отбележа, че през изминалата година Комисията осъществи една много силна международна дейност с цел България да бъде един неотменим фактор на Балканите по отношение на регулаторите в страните, които все още не са членове на Европейския съюз. Ние много активно привлякохме чрез двустранни договори страните от Западните Балкани. Продължаваме активна политика със Сърбия.
Само след десет дни – на 12 юни, тук идва ръководството на сръбския регулатор за подписване на двустранно споразумение за сътрудничество. Десет дни по-късно, на 22 юни на гости на Комисията за енергийно и водно регулиране ще бъде ръководството на турския регулатор със същата цел.
На едни от регулаторите ние помагаме с нашия натрупан опит и добри практики на базата на европейското и българското законодателство, от други, както е случаят с турския регулатор, ние ползваме също някои техни добри практика и най-вече в развитието на пазара и на тяхната борса „Епиаш“.
Освен всичко останало, аз изтъквам само това, което е различно в 2017 г. спрямо предишния период, през 2017 г. влезе в действие новата интернет страница на Комисията за енергийно и водно регулиране, която непрекъснато я обогатяваме и нещо повече, дори по предложение на народния представител господин Таско Ерменков въведохме специално отразяване на всичките общи условия на енергийните дружества според техния характер, за да може потребителите на електрическа и топлинна енергия да имат общ достъп до общите условия и да знаят своите права.
Последно искам да кажа, че там също разработваме и ще бъде пуснат буквално в рамките на следващите седмици портал за достъп на гражданите по електронен път до административните услуги, които предлага Комисията за енергийно и водно регулиране.
Спирам до тук, господин Николов. Има и много други неща, които мога да споделя с народните представители, но аз наистина предпочитам, ако има въпроси към Комисията, да бъдат поставени, както към мен, така и към моите колеги, които са тук.
Позволете ми да ги представя: госпожа Евгения Харитонова – член на Комисията в специализирания състав „Енергетика“, член и на пълния състав; господин Владко Владимиров е със същите функции в Комисията; господин Георги Златев – отново с тези функции, които казах за госпожа Харитонова и господин Владимиров; и новият член на Комисията за енергийно и водно регулиране – госпожа Пенка Трендафилова, която беше избрана от Народното събрание преди месец и която е член на пълния състав на Комисията и на специализирания състав „ВиК“. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Уважаеми колеги, ако имате въпроси относно Доклада, не виждам.
Повтарям – има ли въпроси към Комисията. Явно – пълно доверие от колегите… (Реплики.)
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
Господин Иванов, на състава на новата Комисия пожелавам успех след новия избор, на новото ръководство. Знам, че председателят е стриктен и в най-близко време, ако Комисията не покажете достатъчно ясно мнението, становището си във връзка с някои промени, които стават в енергетиката, и в законите, и в друго, тогава Комисията няма да е онази Комисия, която аз смятам, че Вие трябва да бъдете.
ИВАН ИВАНОВ: За кое по-конкретно говорите, господин Аталай? (Шум и реплики.)
РАМАДАН АТАЛАЙ: Вие много добре знаете. Сега да не влизам в подробности и поименно.
ИВАН ИВАНОВ: По едно нещо мога веднага да кажа!
РАМАДАН АТАЛАЙ: Дано след всички тези ангажименти, с които Ви натоварихме със закона, да не стане така, че хората, които заставате зад тежестта, да не можете да я вдигнете. Да не стане, че всички тези разследващи функции, всички тези неща, които трябва да направите като Комисия, ако не са във Вашите възможности, трябва да сигнализирате колкото си може по-бързо и то писмено, така както Ви е учил Иван Костов, между другото, за да може всички народни представители да вземем колкото си може по-бързо съответните мерки, за да можем да променим всички тези неща. Иначе, ще стане така че Комисията няма да може да си изпълнява функциите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Първото нещо, за което благодаря, е за това, че сте се съобразили с предложението за общите условия. Имам една молба обаче към Вас – прегледайте ги още един път тези общи условия. Там продължава да стои солидарната отговорност за наематели и така нататък, което според мен противоречи на всякаква здрава логика. Предприятията, които не могат да си съберат парите или не искат да си ги събират, да търсят собственика при условие, че имало по-друг начин да ги събират, така че, много Ви моля, тази солидарна отговорност искам да я прегледате.
И второто нещо, което искам да кажа – само да подкрепя господин Аталай. Не чакайте да възникне проблем и тогава да ни кажете: „А, бе тук има един проблем, не можем да го решим!“. Гледайте малко по в перспектива. Както всеки път, като четем Доклада, съм го казвал – не следвайте след събитията, опитайте се да ги изпреварвате. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Ерменков. Аз мисля, че вече има проблем. (Оживление.) Господин Иванов го е казал… Както и да е. (Смее се.)
Господин Иванов, заповядайте. Имате думата.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Искам да отговоря на господин Аталай. Искрено съжалявам, че той не беше на заседанието на Подкомисията за наблюдение на дейността на КЕВР, защото точно такъв въпрос, който Вие очевидно имате предвид, беше наистина сериозно разискван. И в качеството си на председател на Комисията аз заявих, че тази промяна в Закона.
Първо, ние с нарочно становище заявихме, че считаме, че не може да бъде пълноценна и Комисията да може да се произнесе по начина, по който това е записано в Закона .
На второ място, който е предлагал промяната, трябва да предложи и критерии, по които да се произнася Комисията.
На трето място, ние не можем да ползваме никаква практика от предшестващи решения на Комисията, защото такива правомощия никога Комисията не ги е имала в продължение на 19 години, откакто съществува.
И на четвърто място, няма регулатор в Европейския съюз, чиято добра практика да използваме, защото може би за първи път, като в Книгата на Гинес, на българския регулатор се възлагат такива правомощия. Така че, господин Аталай, съвсем ясно сме заявили нашата позиция.
Има предстоящи промени в Закона за енергетиката. Вие бяхте направили преди един час едно предложение. Реализирайте го тогава.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
За процедура, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Председател, предлагам да гласуваме първо Доклада и после, ако има някакви изказвания от тези, които нямат отношение към самия Доклад, тогава да бъдат направени.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Гласуваме процедурата на господин Ерменков за гласуване на Доклада след спиране на разискванията.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване Доклада на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Гласували: за – всички, против и въздържали се – няма.
Единодушно се приема. Благодаря.
Заповядайте, господин Винаров… (Шум и реплики.)
ОГНЯН ВИНАРОВ: Първият ми въпрос е, това, което казах и към госпожа Петков, каква е Вашата ценова политика – Вашата, на министъра, на Народното събрание? Цените на тока и природния газ са най-високи в България.
Вторият ми въпрос, който е към работата Ви за миналата година – защо, когато „Газпромекспорт“ искаха увеличение на цената на газа с 15%, този Доклад беше приложен, от 1 април, Вие го увеличихте с 30%, като даже скрихте таксата за пренос, която като я прибавим – 19,80, и 3,36%? Защо Вие увеличихте цената на 36%?
Третият ми въпрос е – налице са, като факт, пет протеста на прокурори от Върховната административна прокуратура срещу решения на КЕВР, отменени са три от тях – в това число, за водата, за формулата за определяне на сградна инсталация, то е обжалвано от министъра, за непровеждане на обществено обсъждане, което, както Министерството на енергетика, и при Вас не се провежда по отношение цената на природния газ.
Необходимо ли е пак да пишем на съда, че Вие не провеждате и кога ще го въведете.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Разбрахме въпросите, господин Винаров.
Заповядайте.
… МИТОВСКИ: Аз – много кратко.
Може би знаете за общите условия на „Софийска вода“? Има неравноправна клауза. Там е записано, че продават на пределна цена, което е неравноправна клауза. Съдът е решил, че е пределна. Методът е „горна граница“.
Получихме отговор от Столична община, че до Вас е изпратено нашето писмо за тази неравноправна клауза. И тук, пред мен е писмото. Вие сте изпратили до „Софийска вода“, а отговор – до 21 май. Днес е 31 май. Има ли някакъв отговор от „Софийска вода“ изобщо?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря. Това са въпросите. Няма процедура, по който да отговорите, но ако желаете, заповядайте. След това – закривам заседанието.
ИВАН ИВАНОВ: Накратко, но не искам да продължим в някакъв диалог.
Що се касае до писмото до КЕВР, което евентуално ни е изпратила вече „Софийска вода“, аз изпращам изходящата кореспонденция, включително до „Софийска вода“, „Топлофикация“ и така нататък, но от друга страна ние сме колегиален орган и на мои колеги е възложено, така да се каже, приемането на ответните писма, както и на жалби, подавани от граждани и от дружества и организации. Не мога да отговоря в момента. Ще го проверя, но помня когато го изпратихме.
Вие разбирате, господин Митовски, че когато има някакво оплакване, ние сме длъжни да чуем становището и на отсрещната страна, най-често енергийно или ВиК дружество.
Относно въпросите, които постави господин Винаров.
Господин Винаров, на някои от тях имахте отговори досега. Все пак, отново ще Ви отговоря.
За природния газ – няма даже аз да Ви дам отговор, защото Прокуратурата на Република България, Главна прокуратура оспори, протестира решението за цената на природния газ. Междупрочем и омбудсмана, може би и по Ваши сведения, бяха приложили документи.
Решението на съда и на втора инстанция е, че Комисията за енергийно и водно регулиране изцяло е спазила закона и нормативната база при определяне на тази цена. И сега Вие се поставяте над Прокуратурата, над това Решение и казвате: „Не, то не е правилно“.
Моля Ви се, нека уважаваме институциите в страната, след като те са се произнесли.
Относно сградните инсталации – отлично знаете, че това е двуинстанционна процедура и трябва да изчакаме решението на втората инстанция във Върховния административен съд. Не можем да правим коментар, когато едно нещо не е завършено, един процес не е завършен. Ще се съобразим с това решение в момента, в който то влезе в сила. Решението не е влязло в сила.
По отношение на решенията на Комисията за цената на ВиК услугите, които се приемат, Вие знаете, не на национално ниво, а за отделните ВиК оператори.
Досега съответните районни съдилища в съответните области, практически всички, на първа инстанция отхвърлиха протеста на Прокуратурата, заявявайки, че Комисията за енергийно и водно регулиране е спазила законите и подзаконовите нормативни актове за база при определяне на тези цени. Когато се произнася един съд, редно е ние да го уважаваме, след като имаме разделение на властите и не можем да оспорваме нещо, което вече е решено в съда! Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Закривам заседанието.

(Закрито в 17,50 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАЛИ:

ДЕЛЯН ДОБРЕВ

ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ

Стенограф:

Вася ЙОРДАНОВА