1. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за изменение и допълнение на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 802-03-13, внесен от Министерския съвет на 23 ноември 2018 г.
2. Разни

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика






П Р О Т О К О Л
№ 26


На 27 ноември 2018 г. се проведе извънредно заседание на Комисията по енергетика при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за изменение и допълнение на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 802-03-13, внесен от Министерския съвет на 23 ноември 2018 г.
2. Разни

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 11.35 ч. и ръководено от председателя на Комисията по енергетика господин Делян Добрев и от заместник-председателя господин Валентин Николов.

* * *

ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добър ден!
Откривам извънредното заседание на Комисията по енергетика.
Дневният ред за днес е от една точка:
1. Представяне, обсъждане и гласуване на Проект на решение за изменение и допълнение на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г., № 802-03-13, внесен от Министерския съвет на 23 ноември 2018 г.
Трябва бързо да разгледаме тази стратегия, за да може да бъде внесена за разглеждане в дневния ред на Народното събрание.

Преминаваме към разглеждане на точката за днес:
ПРЕДСТАВЯНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА СТРАТЕГИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДО 2020 Г., № 802-03-13.
Госпожо Министър, заповядайте да представите промените в Стратегията.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Николов.
Уважаеми дами и господа народни представители! Енергийната стратегия на Република България е в сила до 2020 г. В нея е предвидена възможност, в случай че настъпят съществени промени в заобикалящата ни среда и че е необходима нейната актуализация да бъдат съответно мерки, да бъде дадена възможност за нейната актуализация и привеждането й в съответствие на проектите, които се развиват в региона, на тенденциите, които са по отношение на развитието на енергетиката, в рамките на Европейския съюз.
Възползвайки се от тази възможност, заедно с колегите от Министерството на енергетиката, с колегите от „Булгартрансгаз“, от „Българския енергиен холдинг“ разработихме една промяна – актуализация на Енергийната стратегия, свързана с частта „природен газ“. Тази промяна се налага поради няколко основни фактора.
На първо място, това са проектите, които се развиват в нашия регион. Това е интерконекторът Гърция – България; това са проектите от южния газов коридор; „Турски поток“; междусистемните връзки, които се изграждат на България със съседните на нас страни; концепцията за реализация на газоразпределителен център на територията на България, са основните причини, които ни подтикнаха да пристъпим кам тази стъпка, свързана с актуализацията на Енергийната стратегия на България.
На второ място, като причина за тази стъпка е ясната индикация от страна на колегите от „Газпром“ за това, че от 1 януари 2020 г. по всяка вероятност няма да бъде използван така нареченият „Трансбалкански маршрут“. Това, разбира се, променя коренно ситуацията по отношение на потоците на природен газ и налага нашата навременна и адекватна реакция.
Какво трябва да знаем по отношение на основните аргументи, свързани с промяната в Енергийната ни стратегия? Концепцията за изграждане на газоразпределителен център на територията на България, която концепция сме разработили съвместно с нашите партньори от Европейската комисия от Главна дирекция „Енергетика“. Тази концепция, най-кратко казано, предвижда изграждането на липсващата инфраструктура в региона, така че да си осигурим възможността да доставяме природен газ от различни източници по различни маршрути като източниците трябва да бъдат поне три.
На второ място, създаване на борса или изграждане на платформа за търговия с природен газ, което ще бъде гаранция, че именно тук, на територията на България ще се извършват този тип сделки с природен газ и това ще даде един изключително сериозен тласък по отношение на либерализацията на пазара на природен газ не само за България, но и за целия регион.
Реализацията на една такава концепция ще създаде възможност, на първо място, да гарантираме сигурността на доставките, не само за България, но и за региона; от друга страна, да постигнем конкурентни цени, които ще бъдат в полза на българските потребители, разбира се, и на българския бизнес.
Какви промени предлагаме в тази посока? Изтъквайки всички тези факти и обстоятелства, за които Ви информирах, ние считаме, че трябва да бъде направена актуализация в няколко основни насоки.
На първо място, с оглед реализацията на проектите, които се развиват в нашия регион, имам предвид и проекта „Турски поток“, считаме, че е важно „Булгартрансгаз“ да предприеме действия, които да бъдат адекватни на променящата се среда и до края на 2019 г. да бъдат създадени условия да бъде изградена инфраструктурата, която ще ни даде възможност да запазим стратегическото си място на газовата карта на Европа и да бъдем адекватни на това, което се случва около нас.
Когато става въпрос за реализация на такъв тип проекти – такава инфраструктура, която всички знаем, че от една страна това е инфраструктура, която ангажира сериозен ресурс, от друга страна, това е инфраструктура, която се изгражда не за година – две – три – пет – или десет, тя се изгражда за това, за да може да се използва десетилетия напред. Поради тази причина, ние трябва да имаме ясна сигурност, трябва да има устойчивост на такъв един проект.
В тази връзка, европейските правила, европейските регламенти са много ясни. Те предвиждат провеждането на така наречените „пазарни тестове“. Такъв един пазарен тест дава информация за наличието на интерес към реализацията на такава инфраструктура. Обикновено тези пазарни тестове преминават през три фази, като първите две фази са неангажиращи по отношение на страните, които биха желали да резервират такъв капацитет за този проект, и трета фаза, която е ангажираща и тя дава основание за сключване на правно-обвързващи договори и съответно за вземане на окончателно инвестиционно решение, свързано с реализацията на такъв един проект. Този пазарен тест ни дава яснота за какъв период от време какви количества биха могли да бъдат резервирани по отношение на съответната инфраструктура.
Спазвайки европейските правила, европейските регламенти „Булгартрансгаз“ на този етап е провел две такива фази на пазарни тестове. В рамките на тези две фази на пазарния тест е деклариран интерес от няколко компании. Сега предстои от 3 декември да бъде стартирана и третата финална, обвързваща фаза по отношение на пазарния тест, която вече ще ни даде яснота и ще бъде основание за сключване на правно-обвързващи договори между нашия оператор и компаниите, които са резервирали капацитет или биха решили да резервират такъв капацитет. Тази трета решаваща фаза на пазарния тест, трябва да стане факт до края на годината – до края на месец декември.
Това, което мога да кажа, е, че първите две неангажиращи, разбира се, засега фази на пазарния тест създават доста оптимистични резултати и това ни дава основание да пристъпим с необходимото чувство на увереност и към третата фаза на пазарния тест, но разбира се, без тя да е приключила и без да имаме яснота по отношение на резервирания капацитет, на срока, за който той ще бъде използван, няма как да бъде даден такъв категоричен отговор. Пак казвам, първите две фази за изключително обнадеждаващи и се надяваме, и третата фаза да приключи със сключването на правно-обвързващи договори.
Затова е важно „Булгартрансгаз“ да предприеме действия по възможно най-бързия начин, спазвайки, разбира се, нашето национално законодателство в областта на обществените поръчки, всички европейски правила, регламенти, Директива № 73, свързана с природния газ, така че до края на 2019 г. да бъде изградена липсващата инфраструктура за реализацията на един такъв проект.
Вторият момент, който смятаме, че трябва да намери място в Актуализираната енергийна стратегия, е свързан с това „Булгартрансгаз“ да предприеме необходимите действия, така че да изгради до края на 2018 г., трябва да бъдат предприети такива действия, така че да бъде създадена борса за търговия с природен газ. Това е една изключително важна стъпка, която трябва да бъде предприета. Стъпка, която може би трябваше да предприемем малко по-рано. Може би малко закъсняхме в тази посока, но така или иначе мисля, че сега е моментът да реализираме и тази стъпка заедно с всички останали действия, които надявам се с Ваша подкрепа да можем да реализираме.
До края на годината „Булгартрансгаз“ трябва да направи необходимото и да създаде такава борса за търговия с природен газ. Като едноличен собственик на капитала на борсата, предлагаме да бъде „Булгартрансгаз“ и впоследствие да се развият съответните платформи за търговия с природен газ на борсата и тя наистина да бъде ликвидна и да бъде механизъм за либерализация на пазара на природен газ, не само за България, но и за целия регион. Пак казвам, задължителен елемент от концепцията за изграждане на газоразпределителен център на територията на България.
Третият аспект, в който смятаме, че трябва да бъде актуализирана Енергийната стратегия на страната, е свързан с необходимостта да осигурим различни източници за доставка на природен газ. Това може да се случи, ако ние притежаваме необходимата инфраструктура, която да ни даде възможност за това и като една такава възможност, освен инфраструктурата, ние виждаме и възможността „Булгартрансгаз“ да участва като акционер в терминала за втечнен природен газ на Александруполис, който сега се структурира като проект и предстои да бъде реализиран.
Смятаме, че това е една отлична възможност да може да се осигурят количества природен газ от други различни източници, така че да можем да изпълним този стандарт, към който се придържаме, а именно за доставка на природен газ от най-малко три различни източника. Участието на LNG терминалът на Александруполис ще даде възможност да доставяме втечнен природен газ и от Съединените Американси Щати, от Алжир, от Катар и да създадем на практика реална конкуренция на пазара на природен газ в страната и в региона. Това е стъпка, която смятаме, че наистина е много важна и трябва час по-скоро „Булгартрансгаз“ да влезе в разговори по тази тема.
Може би е важно да поясня това, че до този момент от страна на БЕХ е проведена доста сериозна дискусия и анализ по отношение на участието на този проект. Разбира се, всичко това, което колегите от БЕХ са набрали като информация и като анализи, ще послужи на „Булгартрансгаз“, за да влезе доста по-подготвен в преговорите и съответно във взимането на решение, което трябва да стане факт максимално бързо.
Четвъртият аспект, в който смятаме, че е добре да бъде направена актуализация на Енергийната стратегия на страната, е свързана с необходимостта от преструктуриране на действащия договор с „Газпром“ – договор за транзит, който както знаете е до 2030 г. Условията, които смятаме, че трябва да бъдат поставени, и това, което задължително трябва да бъде отразено в промяната в актуализацията на Енергийната стратегия, е, че такова преструктуриране на договора може и трябва да бъде извършено при условие, че бъде резервиран капацитет за не по-малко от 15 – 20 години и при освобождаване от страна на „Газпром“ на трансбалканския маршрут, свързан с трасето от вход „Негро вода“ – изход „Малкучлар“, така че да се създадат условия и възможности за използване на тази съществуващата вече инфраструктура „Булгартрансгаз“ да стартира веднага търг, за това, който пожелае, да използва тази инфраструктура и ние всъщност да черпим ползи и от това.
Финансовите анализи, които ние сме направили, те, разбира се, са индикативни, защото, за да говорим с някакви конкретни суми, трябва да имаме още малко конкретика по темата. Индикативните анализи, които сме направили, показват, че ако се реализира тази концепция, за която току-що Ви информирах, за „Булгартрансгаз“ за периода от 2020 г. до 2040 г. ще е налице печалба, която ще възлиза на 4 млрд. 350 мил. лв., като в този анализ е включена както новата инфраструктура, така е включена и възможността да бъдат реализирани приходи от освобождаването на трансбалканския маршрут от страна на „Газпром“ и предоставяне на възможност за достъп на трети страни, така както предвиждат европейските правила и третият либерализационен пакет. Това е индикативният анализ, който ние сме направили.
Направихме анализ и по отношение на това, ако ние не предприемем конкретни действия и не направим нищо към този момент, тоест оставям договора за транзит, който е към настоящия момент и той е до 2030 г. не изграждаме нова инфраструктура и просто така се опитаме да получим тази сума от сега съществуващия договор за транзит, която е свързана с така наречената клауза „транспортираш или плащаш“.
Какво показва анализът? Анализът показва, че за периода от 2020 г. до 2030 г. печалбата, която би могъл да реализира „Булгартрансгаз“ от такава една ситуация, би бил милиард и деветдесет и два милиона лева. Това би била печалбата – да предположим, че нашите партньори от „Газпром“ плащат 90 % от таксата, която е за транзит и съответно „Булгартрансгаз“ ще реализира тази печалба, без да прави разходи в нова инфраструктура.
Какви са основните негативи, които ние идентифицирахме? Първият и най-важен негатив, е свързан с това, че ако „Газпром“ изпълни своето заявление и от 1 януари 2020 г. спре да транспортира природен газ по трасбалканския маршрут, това означава, че инфраструктурата на „Булгартрансгаз“ на практика ще остане празна. По тръбите няма да минава природен газ. Тогава възниква въпросът: хората, които работят в дружеството, всъщност какво ще правят, ако няма да има газ, а пък ние ще получаваме една сума, която ще бъде регулярна? Какво се случва с хората, които работят там? Какво се случва със стратегическото място, което България има към настоящия момент? Знаете, че когато една страна притежава такъв тип инфраструктура, нейният статут е малко по-различен. Това ни прави значими, дава ни сигурност.
Това е първият и основен негатив – ние губим стратегическото си място на газовата карта на Европа.
Вторият момент, който смятам за изключително важен и който дълго време анализирахме с колегите: какво се случва след 2030 г.? След 2030 г. нашата инфраструктура ще остане неизползвана и България ще се превърне само в един консуматор на нейните 3 млрд. куб. м. газ.
Пропуснах да спомена, че до 2030 г. ще остане транзитът, който е за Гърция и за Македония. От общо 17 млрд. куб. м. газ, които ние транзитираме годишно, 14 милиарда са за Турция. С реализацията на Турски поток на практика ние тези 14 милиарда просто от 2020 г. очевидно няма как да имаме отношение със съседна Турция по тази тема. Тъй като тя вече си има директна доставка на природен газ от Русия и остава транзитът – приблизително 2 милиарда за Гърция и под 1 милиард е за Македония.
Това са основните мотиви и основните аргумети, поради които ние смятаме, че трябва да бъде актуализирана Енергийната стратегия на България и да се възложи на „Булгартрансгаз“ да предприеме необходимите действия за осигуряване на финансиране, за да реализира тези проекти, защото всеки един от тях е свързан, както споменах и преди малко, със сериозна инвестиция. Тази инвестиция към настоящия момент по индикативни данни показва, че ще бъде над 2 млрд. 600 млн. лв.
Това, което „Булгартрансгаз“ трябва да направи, е да се възползва от доброто си финансово състояние от стойността на активите, които притежава, които са с много внушителна стойност и да потърсим варианти, да потърсим опции за осигуряване на финансиране, за провеждане на обществени поръчки, свързани с реализацията на проекта – пак казвам, при стриктно спазване на националното законодателство и европейските правила и процедури в областта на природния газ, европейската Директива 73 и всички останали нормативни актове, свързани с този изключително важен сектор.
Това, уважаеми дами и господа, са накратко основните акценти, основните причини, поради които ние смятаме, че трябва да бъде актуализирана Стратегията на България.
На свое заседание Министерския съвет одобри промените в Стратегията. Заседанието беше проведено миналата сряда – на 21 ноември 2018 г. На 22 ноември 2018 г. решението е факт. Мисля, че сме го представили тук на Вашето внимание. С това решение Министерският съвет ми възлага да предложа на Народното събрание да бъдат предприети действия за приемането на промените и на актуализацията в Енергийната стратегия, с посочените преди малко мотиви.
Разчитам и много се надявам да има подкрепа това наше решение, това наше предложение, защото аз смятам, че всички ние сме доказали в енергетиката, че когато става дума за важни решения, които са свързани с бъдещето на страната, които са свързани с нейната енергийна сигурност всички Вие сте показвали, че можем да се обединим и да продължим напред, и да вземем най-доброто решение за България. Благодаря Ви за вниманието.
И аз, и колегите сме готови да дадем отговори на въпроси, пояснения. Господин Малинов – изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ е тук, с детайли можем да влезем във всеки един от тези четири пункта, по които смятаме, че трябва да бъдат предприети действия за актуализация, така че сме на Ваше разположение. Още веднъж – благодаря Ви много.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Понеже всички гости са тук искам да Ви ги представя, преди да дам думата на господин Малинов – ако иска да допълни нещо.
От Министерството на енергетиката, освен госпожа министър Петкова, двамата заместници са тук: господин Станков и господин Първанов и съответно Мирослава Христова – директор на дирекция „Правна“; от Българския енергиен холдинг: господин Петьо Иванов – изпълнителен директор, заместникът му – господин Вертигов; от КЕВР: господин Иванов е тук; от „Булгартрансгаз“ – господин Малинов – изпълнителен директор, господин Димитров видях, господин Димитър Тойчев – експерт и Ивайло Мойнов – експерт.
Господин Малинов, искате ли да добавите нещо в тази връзка?
ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Аз мисля, че министър Петкова беше достатъчно изчерпателна в посочването на мотивите, причините и основанията и конкретните действия, които следват да бъдат предприети. На разположение съм, както и министър Петкова спомена, да влезнем в детайли, ако народните представители имат необходимост от по-детайлни обосновки или някакви допълнителни уточняващи въпроси. На разположение съм.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Малинов.
Колеги, заповядайте – имате думата.
Господин Бойчев иска да вземе думата.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Въпросът наистина е изключително важен и значим с оглед на запазване на мястото на България на газовата карта в Европа и на мен ми се иска, преди да си формираме окончателното мнение, имаше много допълнителна информация, имаше и много посещения, които и господин Малинов и госпожа министър Петкова направиха. От това, което чета в момента, разбирам, че предпочитаният за Вас вариант е три. Вариант III, в който, образно казано, ние се договаряме с „Газпром“, те да резервират количества за новото трасе, което ще направим за Сърбия за сметка на това, което ще пропусне българската държава до 2030 г.
Виждам, че сте направили определени разчети, но ми се иска, господин Малинов, малко повече информация по този въпрос, тъй като знаете, че има различни трактовки, различни спекулации от гледна точка на това как и по какъв начин е защитен българският интерес с оглед на това, че договорът до 2030 г. гарантира заплащане на количествата, без значение дали те са транзитирани.
Аз разбирам, че няма как да се скараме с такъв или да спорим, да го докараме до поредното арбитражно дело, но в крайна сметка трябва, поне Комисията по енергетика, да видим как е защитен българският интерес.
Иска ми се да получа и малко повече информация относно това намерение, което и тук отново предлагате, за участие в проектната компания за този LNG терминал в Александруполис. Няма лошо България да има различни източници на диверсификация, то тук просто е маркирано с едно изречение. Все пак, предполагам, че са правени някакви разчети. Колкото и да е проектна компания, предполагам че има определени по-конкретни информации, очаквания и имам едно цялостно притеснение от всичко това, което чета и това, което слушам, тъй като една част от него го слушам и доста дълго време.
Госпожо Министър, тези всички междусистемни връзки ми се струва, че много изостанаха. Всичко, което градим тук като стратегия да запазим интереса на България, минава през това те да функционират. Виждате, че тази системна връзка с Гърция, аз мисля, че още нямаме избран изпълнител, а знаете колко са проточват нещата. Там мисля, че и шортлиста няма още. Изпълнението на този проект е изключително сложно. До Сърбия разчитате на старото трасе на „Южен поток“, но там въобще не сте започнали никакви процедури.
Онази другата връзка от Сърбия, която по оперативна програма финансирахме и тя според мен е до никъде. Хвалихме се с връзката до Румъния, ама знаете, че и тя не е реверсивна, не можем да ползваме дори и нея. Ние в момента, струва ми се, че имаме едни големи очаквания България да има възлово място върху това. Има изключително кратко време, ама много кратко време, да се реализират огромни инженерни инфраструктурни проекти, за да сработи като сценарий това, което сте описали тук, и това ми е другото голямо притеснение. Искаше ми се съвсем конкретно в срокове – тук е и господин Малинов и да каже – защото ние в момента сме края на 2018 г., буквално нямаме време и ми се иска да видим как се разчита към всичко това, което в момента ни изнесохте. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Бойчев.
Заповядайте, господин Веселинов.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаема госпожо Министър, уважаеми гости, колеги, уважаеми господин Председател! Аз също имам определени притеснения, които бих искал да споделя и съответно да получа отговор.
На първо място, ясно е, че ние на практика се отказваме от един милиард печалба при сегашните условия, всъщност при условие, че не се транзитира газ, тази печалба, вероятно, би била по голяма, тъй като разходите биха били по-ниски.
В решението е формулирано „да освободим резервираният капацитет“, а не, примерно, да го заменим. Тоест, едностранно се отказваме от нещо, което на практика е сигурно. Същевременно имаме договор за повече от 11 години, правилата са 15 – 20. Тази цифра 15, според мен, е много мималистична като вариант, дори би трябвало е да бъде 20 – 30. В края на краищата от нас се иска да пропуснем един милиард ползи. Какво прави за нас руската страна? Това е нещото, което ми се ще да чуя.
Имаме и 2,6 млн. лв. инвестиция. Примерно руската страна ще се ангажира ли с някакви гаранции, примерно, в размер на този милиард за тази инвестиция или по някакъв друг начин? По какъв начин всъщност тя ще върне жеста за този милиард, който ние ще пропуснем като ползи?
Ако трябва да изкажа и лично мнение към края, за да не вземам пак думата за изказване, за мен лично цялата част с диспозитива какво трябва да направи „Булгартрансгаз“, не за Стратегията, това си е оперативно решение, което Министерският съвет може да вземе. Ако въпреки това, идеята е да се търси консенсус в Народното събрание, приемам такъв подход. За всеки случай ми се иска тези три основни пункта да ги уточним: първо, защо искаме да освободим и да заменим капацитет; второ, тези 15 – 20 години могат ли да бъдат 20 – 30 примерно, и трето, какво ще направи „Газпром“ за сметка на реверанса, който ние правим.
Между другото, аз предлагам, ако мислите, че има информация, която не е за общо ползване, да продължи заседанието като закрито и да можем съвсем свободно да коментираме нещата.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Между другото, аз съм предупредил господин Малинов, с госпожа министъра не можах да се видя, че ако почувства, че е чувствителна информацията, може по поисква да гласуваме съответно на минем в закрито заседание. Към настоящия момент още не е поискано такова. Във всеки един момент, госпожо Министър, може да поискате закрито заседание.
Преди да дам думата, да доразширя въпроса, защото той е в общия контекст на това. Искам да попитам във връзка с газов хъб „Балкан“, предпроектното проучване показва, че без руската газ няма да има достатъчно ликвидност, а пък без друга газ, няма да имаме хъб.
Искам да попитам следното: като хипотеза дали сте разисквали с руската страна? Ако тези 15,8 милиарда кубически метра, които дай боже, минат през България и през новата тръба към Сърбия, Унгария и Австрия, бъдат недостатъчни, и понеже руската страна, в което аз се съмнявам, но е заявила, че няма да спрат потока през Украйна, говорили ли сте, че ще се използва пак Трансбалканският газопровод за допълнителни количества, които да се пренасят през България евентуално? Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте да отговорите на тези натрупани въпроси. (Народният представител Рамадан Аталай иска думата.)
Добре, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Доколкото виждам, сме се събрали за една и съща тема.
Не, може и да не задавам въпрос, защото аз за първи път ще се съглася с нещо, което господин Искрен Веселинов каза преди малко. Вие управляващите нямате обща позиция дали трябва да имаме днес разглеждане на изменение или допълнение към Стратегията, или трябва да имаме решение на Министерския съвет.
Въпросът е и към Вас, господин Николов. Ако бяхте слушали щяхте да чуете, но ще разберете.
Аз си задавам въпроса и от това, което Ви помолих от предишния път, за мен този принцип на изменение на Енергийната стратегия не знам кой Ви го предлага, но е крайно неподходящ поради две причини. Първото, което е, задавам си въпроса: щом искате да направите изменение и допълнение в Стратегията, защо не правите изменение и допълнение към парагазовата централа, която мислихте да правите в Белене?
Следващият въпрос е: колко ядрени централи все още мислите да строите в България, също в Стратегията? И ред други въпроси има в тази стратегия или така, както и управляващите не са съгласни, аз смятам, че с прехвърлянето на онази малка част за промяна на Стратегията само за хъба, е прехвърляне на отговорността на Министерския съвет към народните представители. Приемаме го, не се отказваме, защото виждаме, че има добра идея във всичко това, което все пак правителството се опитва да направи, да излезе от онази ситуация, която е създадена досега. Първият ми въпрос е това, а след това ще взема думата за изказване.
Вторият въпрос е: след като вече явно сте се спрели на третия вариант и правите едни сметки, аз не се съмнявам във Вас, госпожо Министър, че в сметките може да сгрешите, четири милиарда приходи за 20 години. Ако бяхте сметнали за 40 години, щяха да бъдат осем милиарда. Защо не казахте колко ще бъде загубата от спирането на транзитирането на газа, щеше да бъде по-равностойно. В тази насока: имате ли намерение с руската страна да сядате да търсите възможност за обезщетение или нямате такава възможност изобщо?

Следващият ми въпрос е: имате ли яснота… Аз се опитах да задам този въпрос и на предишното заседание и след това след определени срещи. Някои ме убедиха, че имате договор. Газът, който ще влезе в българска територия, където в така наречения от Вас „хъб“ ще бъде, където ще влезе. От кого ще го купуваме ние? С кого ще бъде договорено – руската страна, с турската страна, с иранската страна, с Катар, с Америка, с кои? Знам, че имате отговор на този въпрос. Дано в последствие не се промени този отговор, който ще ми дадете.
Следващият ми въпрос е: имате ли достатъчно ясна договореност от Видин нататък, от Зайчар нататък на кого ще транспортираме тези 11 милиарда? Сега 14 милиарда транспортираме, сега ще останат 11? Имате ли яснота? Сърбите ще купуват ли от нас, или ще купуват от Австрия? За следващите държави вече в момента няма да предвиждам. Ако нямате такава яснота, тогава вече възниква въпросът: защо ще дадем 2 милиарда 831 милиона, където се съмнявам, че ще приключим с толкова. Сигурно ще бъде някъде около 4 милиарда, като се тръгне да се договарят. Не знам защо в Народното събрание вкарвате едно решение, като технически проект с финансово-икономически показатели, където Народното събрание го вкарвате още веднъж в тази ситуация да вземе решение за технически проект, който би трябвало да… Абсолютно не е работа на Народното събрание!
Следващото, което е: каква беше причината от 2009 г. досега за закъснение на всички интерколекторни връзки, които трябваше да строи България? Мисля за спра с въпросите дотук. Като получа отговорите на зададените въпроси ще взема становище и щепреценя как ще гласувам. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Аталай.
Явно минаваме на натрупване на въпроси.
Предлагам и господин Ерменков да се изкаже, а след това ще дам възможност за отговор, защото в 13,00 ч. започва заседанието.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз също ще имам един въпрос и си запазвам правото за отношение след него. Към всички въпроси, които бяха зададени, имам още един въпрос: освен статията на вестник „Комерсант“ нещо по-официално имаме, че приемаме тази стратегия?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Въпросите, които поставяте, са много важни и много актуални и те са съвсем логични на фона на това, което всъщност ние бихме желали да актуализираме, като Стратегия. Тези въпроси съвсем логично изникват като важни теми.
Ще се опитам да обобщя поставените от всички Вас въпроси в няколко основни аспекта.
На първо място, темата, свързана със сега съществуващия договор между „Булгартрансгаз“ и „Газпром“. Така нареченият „исторически договор“, тъй като той представлява търговска тайна, конфиденциална информация ще помоля всички теми, свързани с него в детайлите, да ги обсъдим на закрито заседание.
По отношение на другите въпроси, сега ще се опитам да обобщя, да отговоря и, ако има нещо, което господин Малинов счита за важно, ще допълни.
Първо, да кажа по отношение на съществуващия сега договор и това дали ние по някакъв начин трябва да бъдем компенсирани. В предложението, което сме направили във връзка с промяната в Енергийната стратегия и това, което Министерският съвет прие и възприе като подход е, че можем да говорим за промяна на сега съществуващия договор. Ако обърнете внимание на текста в материала, който Ви е представен, единствено и само при условие, че бъде резервиран капацитет за 15-20 години.
Това, което господин Веселинов постави като въпрос дали този срок не може да бъде удължен. Европейските правила предвиждат максимален срок за такъв тип договори – 20 години и то при условие, че пазарният тест за 15-те години е бил неуспешен. Това са европейски права и европейски регламенти, които ние следваме и няма как да нарушим на практика, защото това би влязло в противоречие с европейското законодателство. Това по отношение на договора и на всички останали въпроси, свързани с него. За детайлите ще помолим да бъде в закрито заседание, за да не излагаме на риск договорните си отношения.
Що се отнася до участието на България в LNG терминала на Александруполис господин Бойчев постави въпроса за повече информация. Това, което възнамеряваме да направим и да придобием като участие, е 20% от акционерния капитал на дружеството. Информацията, с която разполагаме е, че и останалите всъщност потенциални акционери също придобиват подобен дял от 20%. Както вече споменах, от страна на Българския енергиен холдинг може би в продължение на година и половина да не кажа две, се водят разговори, прави се анализ. Беше направен и дю дилиджънс на самия проект, така че колегите разполагат с конкретни данни, които ще бъдат предоставени на Булгартрансгаз, за да можем да преценим какво трябва да се направи като действие и какво би ни струвало едно такова участие.
При всички случаи ползите от едно такова участие биха били много по-големи. Ако ние искаме да имаме реална диверсификация, ако искаме да имаме газоразпределителен център, то трябва да имаме източници на природен газ. През България трябва да минават потоци природен газ и то от различни източници, за да можем да имаме реална конкуренция. Вие знаете, ако има един единствен източник, няма как да има конкуренция. Тук втечненият природен газ, да се надяваме, че ще създаде наистина една конкурентна среда по отношение на пазара и това ще бъде в интерес на българските потребители и българския бизнес.
Господин Малинов иска да добави нещо във връзка с LNG терминала.
ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Господин Председател, ако разрешите да допълня, тъй като въпросите бяха много.
По отношение на LNG терминала в момента проектната компанията предвижда равно участие с по 20% акционерно участие. От тази гледна точка, „Булгартрансгаз“ и българското участие ще бъде равнопоставено на всички останали бъдещи акционери.
На второ място, това, което искам да подчертая е, че в момента проектната компания „Газтрейд“ е обявила пазарен тест, който следва да приключи до 14 декември.
В зависимост от пазарния тест, от резултатите от тази първа необвързваща фаза за този LNG терминал, ще стане ясно, да отговоря на въпроса Ви какво би било струвало на „Булгартрансгаз“ акционерното участие. Разбира се, че акционерното участие на „Булгартрансгаз“ в този LNG терминал като условие за неговото изпълнение, е положителен пазарен тест, което означава, че да има достатъчно резервираност на капацитет на този терминал.
На следващо място, разбира се, правилен е Вашият въпрос, че участието на „Булгартрансгаз“ в LNG терминала е неразривно свързано с изграждането и въвеждането в експлоатация на интерконектора Гърция – България.
Запознали сме се с документите, които са подготвени по отношение осигуряване на финансиране, така че имаме доста път, който да извървим, още преди да стигнем до окончателния въпрос: какво би струвало акционерното участие на „Булгартрансгаз“ по отношение начина за осигуряването на финансирането за изграждането му?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря.
Госпожо Министър, желаете ли думата?
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
По отношение на следващата много важна тема, която беше засегната от почти всички уважаеми народни представители, които взеха отношение, а именно изграждането на междусистемните връзки на България със съседните на нас страни.
Действително тази тема стои много отдавна в полезрението на българската енергетика. Тя е изключително важна и неслучайно е намерила място като основен приоритет в нашата управленска програма. Именно диверсификацията на източниците и маршрути за доставка на природен газ и изграждането на всеки един от тези проекти.
Нещо повече, ние в нашата управленска програма много ясно сме посочили и сме се ангажирали със сроковете, в които тези междусистемни връзки трябва да станат факт.
Първо, ще започна с интерконектора Гърция – България, тъй като това е един изключително важен стратегически проект не само за България, а за целия регион. Този проект се развива като такъв, както господин Аталай правилно отбеляза от 2009 г. За съжаление, има един период от време, в който не са предприети действия. Знаете, че този проект се развива като проект между България и Гърция. От една страна, Българският енергиен холдинг участва като акционер в това съвместно дружество – „Ай Си Джи Би“. От друга страна, „Посейдон“ участва като акционер. Това са гръцка компания и съответно италианска компания. Структурата на Проекта е доста доста сложна и изисква гъвкавост по отношение на взимането на всички важни решения.
От 2015 г. мога съвсем отговорно да заявя пред Вас, че са предприети всички необходими действия и ние постигнахме изключителен напредък, за да можем да сме на днешния етап да изберем изпълнител за доставка на тръби, строителство и инженер консултант.
Какво направихме за тези няколко години? Първото и най важно решение, което беше взето, е окончателното инвестиционно решение на акционерите, че този проект ще се реализира. Това се случи на 10 декември 2015 г. След това последва провеждането на пазарен тест. Такъв пазарен тест, който да даде яснота ще излезе ли финансовата рамка на този проект.
Две хиляди и шестнадесета година беше проведен пазарният тест. От три милиарда първоначален капацитет са резервирани милиард петстотин седемдесет и пет милиона кубични метра газ. Резервирали са няколко компании, което всъщност да ни даде отговор на въпроса: ще бъде ли финансово жизнеспособен и икономически устойчив този проект? Освен, че ще гарантира енергийната сигурност, той трябва да носи и ползи, и приходи за своите акционери. Това беше другата важна тема.
Третата много важна тема беше осигуряването на финансирането. По този проект имаме грант от 84 млн. евро по механизма за свързване. Отделно от това българското правителство в бюджета си потвърждава за четвърта поредна година държавна гаранция за този проект, което е 110 млн. евро. Тази държавна гаранция ни позволи сега да влезем в преговори с Европейската инвестиционна банка и да постигнем едни много добри условия по отношение на финансирането на проекта.
Отделно от това направихме промяна по нашите оперативни програми. Тридесет милиона едро от Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ се пренасочват към интерконектора Гърция – България, така че да може да излезе финансовия модел. Паралелно с това регулаторите на България и на Гърция трябваше да предприемат една много важна стъпка, свързана с освобождаването на Проекта от правилата за достъп. Това нещо е факт от месец август тази година.
Това, което в момента готвим, е подписване на Междуправителствено споразумение между България и Гърция за устойчивост на Проекта от гледна точка на данъчното законодателство. Всички тези стъпки, които сме предприели изискват много сериозни усилия и ние сме ги направили.
Европейската комисия нотифицира държавна помощ за този проект под формата на държавната гаранция, която дава българското правителство и под формата на финансирането, което получаваме по оперативните програми. Интерконекторът Гърция България ще бъде факт 2020 г. Процедурите са на финала си. Надявам се в началото на следващата година да бъде даден старт на строителството, защото ние имаме договори с Окар, който договор е обвързан със срока за въвеждане в експлоатация на интерконектора. Искам да Ви уверя, че реализацията на този проект е необратим факт, и той ще бъде реализиран 2020 г., ще бъде въведен в търговска експлоатация.
Интерконекторът със Сърбия – също много важен. Тъй като реализацията на интерконектора Гърция – България вече коренно променя цялата ситуация в региона и затова интерконекторът със Сърбия става изключително важен.
Още в рамките на Българското председателство беше подписана декларация между Министерството на енергетиката на Република Сърбия и на нашето Министерство на енергетиката, в която и двама министри ясно заявихме, че до 2022 г. Проектът ще бъде реализиран. Тук трябва да знаете, че българската страна е изпълнила изцяло своите ангажименти. Проблемът беше в нашите партньори от сръбска страна, които нямаха финансиране. Сега имат финансиране по предприсъединителните програми на Европейския съюз и този проект ще бъде реализиран до месец май 2022 г. Това са стъпките, които трябва да предприемем.
Румънската връзка е факт от 2016 г. ноември месец. Това че нашите партньори от Румъния не са изградили компресорната станция на тяхна територия, е въпрос, който ние поставяме непрекъснато. Сега обаче с реализацията на Проекта БРУА, тази компресорна станция става жизнено необходима, така че тя е включена в инвестиционната програма на „Трансгаз“ – Румъния, има финансиране от Европейския съюз и по уверение на колегите, тя ще стане факт до края на 2019 г.
Това е по отношение на тези междусистемни връзки, защото наистина са много важни и няма как да говорим за газоразпределителен център, ако нямаме различните източници за доставка на природен газ. (Реплики.)
Само да довърша, а след това господин Малинов ще допълни, ако има нещо.
По отношение на въпроса, който господин Аталай постави за това – знаем ли всъщност накъде ще отива газта, стигайки до Сърбия. Както вече споменах, европейското законодателство предвижда провеждането на пазарен тест. Такъв пазарен тест ще бъде проведен и на входна точка на Сърбия. Целият този процес ще се движи паралелно и ние ще имаме яснота за това как ще се движат съответно потоците природен газ.
На последната тема на господин Ерменков – дали има нещо по-официално от публикацията в „Комерсант“?
Аз мисля, че това, което правим през последните години и при посещението на премиера Борисов в Москва и срещата му с президента Путин, беше даден много ясен знак. Тази тема беше една от обсъжданите много важни теми, обект на разговори между премиера и президента Путин и още тогава, всички Вие помните, че беше даден много ясен знак за подобно решение. Това, с което искам да приключа, е, че каквото и да трябва да реализираме като инфраструктура, като действия, които да предприемем оттук нататък, трябва да бъдете сигурни, че ще бъде изцяло съобразено с европейските правила и с европейското законодателство. В това искам да Ви уверя.
Господин Малинов поиска да добави нещо за интерконекторите.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Малинов, ако може съвсем накратко, понеже времето много напредва.
Заповядайте.
ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: За самите интерконектори, които министър Петкова спомена, няма да допълвам, тъй като тя беше достатъчно обстоятелствена и обстойна.
Искам да дам възможност за един нов интерконектор, който се появява с освобождаването на капацитета на транбалканския газопровод.
С минимална инвестиция „Булгартрансгаз“ може да реверсира компресорните станции и този капацитет, който ще бъде освободен от „Газпром“ по съществуващото трасе, може да се появи като нова входно-изходна точка към газовия хъб „Балкан“, което на този етап дава възможност за развитие на газовия хъб, включително и за реализиране на доставки до украинския пазар, който е един голям потребител и в същото време ще осигури възможност и това, което с интерконектора България – Румъния не се реализира да бъде реализирано.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря за отговорите на въпросите.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател, аз все пак не получих ясен отговор, защото утре – вдругиден сигурно ще вкарате това в залата.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Вероятно в петък, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Все пак един основен въпрос: не стана ясно ние от кой ще купим газа, който ще влиза в България?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря господин Аталай.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Господин Аталай, пропуснах да отговоря на този наистина много важен въпрос.
Газът ще бъде купен от „Газпром“ – тези, които резервират капацитет, така че съответно другите участници, които желаят да ползват тази инфраструктура, така както предвижда третия либерализационен пакет.
РАМАДАН АТАЛАЙ: За газа, който ще ползва България ще го купим от…
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: От „Турски поток“ газа ще го купим от „Газпром“.
РАМАДАН АТАЛАЙ: От руснаците.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Да, те са собствениците.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Давам думата за отношение. Ще помоля в рамките на няколко минути, защото както вече казах, времето напредва.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости! С всичките тези обяснения не можах да разбера защо сменяме и правим промени в Стратегията? С какво сегашната Стратегия, която сме написали, има неща, които пречат на това, което Вие сте предложили да се случи.
Единственото обяснение, което мога да си дам на този въпрос, единственият отговор, имайки предвид и тази конкретика, която Вие сте написали накрая в промените, които по-скоро приличат на решение на Министерския съвет, а не стратегия, е, че с това предложение се доказва една недалновидна политика, която е водена в последните години по отношение на газовата сигурност и опит за прехвърляне на отговорността за тази недалновидна политика от правителството на парламента. Тоест за пореден път да използваме парламента като санираща организация на всички грешки, които са правени досега и утре да се оправдаваме: „Защо взехте това решение?“ – „Ами той парламентът каза“. Това ми е единственото обяснение, защото пак казвам – точки от 1 до 5 накрая на Вашето предложение за промени в Стратегията са точно едни точки, които биха били съвсем намясто в едно решение на Министерския съвет, с конкретиката, която е там и даже имам още един въпрос.
Понеже, сте толкова конкретни: поради каква причина и защо за пореден път в тази конкретика липсва изграждането на ново газохранилище – нали ще правим хъб, нали ще вървим напред? Къде е второто газохранилище тук в сроковете, които трябва, за да направим и борса, и транзит – няма го, но пък си пишем за „Турски поток“ и прехвърляме отново отговорността на парламента.
Второ, искам да обърна внимание на това, че някак си Вашият призив за обединение по въпросите на енергетиката започна да се случва от 2015 г. насам. Някъде преди 2013 – 2014 и 2015 г. беше нещо обратно – ще Ви напомня, и с числа ще Ви докажа. Когато ние тръгнахме да реализираме „Южен поток“, Вие направихте пътека до Брюксел, за да доказвате колко сме лоши ние в това решение. Само че тогава, госпожо Министър, цената, която трябваше да бъде за строителството на газопровода от Варна до сръбската граница за 63 милиарда кубически метра беше 3,5 млрд. евро или 6,8 млрд. лв., което прави някъде около 10 стотинки на кубически метър инвестиционна цена на капацитет построяване.
Днес, Вие ни предлагате 2,9 милиарда за 15 милиарда, което прави 19 стотинки. Кой оскъпява проекта – ние или Вие?
Последното нещо, което искам да Ви попитам, понеже си говорим за отговорност. За 20 г. с 15 милиарда Вие предлагате 4 млрд. лв. печалба, тогава следващият въпрос е: какво щеше да стане ако бяха 63 милиарда тогава? Да кажем, че от тези 63 милиарда половината бяха само наши, поради това че 50% щеше да бъде нашата собственост. Колко пари загубихме? Колко милиарда загубихме за това, че Вие спряхте тогава този проект? Вие го спряхте, защото Европейската комисия се поведе по Вас.
Още нещо: тогава ние нямаше да изхарчим една стотинка за строителството на този газопровод, защото щяхме да го изплащаме от дивидента. Сега Вие ще търсите отнякъде 2,9 милиарда да го построите.
Госпожо Министър, най-доброто решение, както Вие се изразихте днес, и което ни предлагате, е всъщност най-малко лошото от възможните, които имаме днес на линия и най-лошото от онези възможни, които пропиляхме. Поради тази причина ние ще се въздържим.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Други колеги за отношение?
Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз по-скоро за процедура, господин Председател, но две думи просто преди това за отношение.
Искам да кажа, че в края 2016 г. на един форум в Истанбул господин Ердоган каза, че са сменили концепцията Турция и те вече няма да бъдат тези, които ще купуват и ще продават газа на входно-изходните точки, а ще бъдат само транзитьори. Тоест оттук-нататък газът, който ще се получава на изходните точки ще бъдат всъщност собственост на тези, които ги вкарват и на входните.
Относно това, кой е спрял „Южен поток“. Господин Путин точно в Истанбул съобщи, че спира „Южен поток“, а причините да не ги казвам, защото ще влезем в полемика.
Процедурното ми предложение е следното: в приложенията към Решението на Народното събрание в т. 1 след думите „българо-сръбска граница“ става дума за края на изречението „българо-сръбска граница“ се добавя: „включително открита процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на необходимите материали и оборудване, инвестиционно проектиране фаза работен проект, изграждане и въвеждане в експлоатация с прогнозна стойност 2 млрд. 286 млн. лв. без данък добавена стойност. Договорът за изпълнение на обществената поръчка с цитирано по-горе наименование да влезе в сила при наличие на следните условия: взето окончателно инвестиционно решение за реализация на проекта в резултат на резервиран капацитет, осигуряващ необходимата доходност на Проекта (успешен икономически тест в рамките на ангажиращата фаза от процедурата „Open Season“ и съответно сключването на обвързващ/и договор/и за резервиране на капацитет).“
„В т. 4 след думите „действащ дългосрочен договор“ се добавя „за пренос № 643/00157629/210215 от 27 април 1998 г., на основание подписано допълнително споразумение“ след думата „Малкочлар“ се добавя съответно да бъде освободен от задължението за заплащане на договорната тарифа за този участък.“
Накрая в абзаца е изпусната една дума „дългосрочен“ да се добави преди „пренос“.
Държа да кажа, че съм го припознал и сме го обсъдили с „Булгартрансгаз“, припознал съм го и затова го внасям в изменения. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Други колеги?
Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, няма как да не се опитаме да подкрепим нещо, което ще е полезно за страната. Аз не виждам как за пореден път премиерът Борисов ще бъде човекът, който ще прекрати още един голям проект, което ще е в полза на държавата и не би трябвало да го направи.
Изразявайки още веднъж несъгласието си, че технически проект, особено това, което още веднъж колегата Николов, който предлага тук, в Стратегията, да приемаме цифри в 2 милиарда, не знам колко са, това е, колеги, наистина изпадаме вече да отидем да преброим и болтовете и гайките, които ще ползват „Булгартрансгаз“. Несериозно е, колеги!
Ако сте решили да го вкарате в Народното събрание, преработете цялото това предложение – да отпаднат всички технически характеристики, които ще се включват като проект. Стратегията не е техническия проект.
Примерно, отварям скоба, ако пазарният тест, който ще направите и сте тръгнали и приемаме Стратегията, се окаже, че няма как да се установи възвръщаемост на тази тръба, която ще правим до Сърбия – какво правите тогава? Ще променим наново Стратегията ли, колеги? Заемете се малко по-сериозно с това управление. Наистина със съжаление Ви го казвам. Не може, колеги, събрали сме сериозни хора, дано журналистите да не пускат това, което ще кажа, но е много несериозно това, което Вие правите в момента.
След това, отговорът, който получих от господин Николов, че в Истанбул на една конференция е чул за промяна на Стратегията на Турция. Аз съм на мнение, че, ако купуваме газа от Турция, като че ли ще сме много по-гарантирани. Винаги по всяко време, наистина от хъба от Турция можем да получим газ, отколкото от някои други политически неща, които могат да се случат. Знам ли, но все пак ние трябваше да имаме договор. След това, ако е от там, си задаваме въпроса – защо не е директна доставката?
Колеги, виждате, че отвсякъде от където идва ние получаваме руски газ – и от Австрия да вземем, пак руски газ ще получим.
Госпожо Министър, моите уважения, ние ще подкрепим Вашето усилие. Подкрепяме усилията на всички в България, за да може най-после България да има доставка на газ. Защото с този Проект ние осигуряваме, не е диверсификация, а осигуряваме доставката на газ в България.
След това си задавам въпроса: какво чакахте досега, та не се включихте в терминала за строителството му, за да имаме наистина вече някаква диверсификация?
Въпросите са много тежки. Бутате там в една тема, в един документ, където и от трибуната, и в обществото събуждате наново онези негодувания за всичко това, което се случва с енергетиката. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Генов, кратичко, ако може.
ИВАН ГЕНОВ: Съвсем кратко.
Според мен тези прогнозни стойности трябва да изчезнат от този документ, защото е абсурдно Народното събрание да определя стойност на проект, който държавата да реализира. Тъй като имам практики в тази област, такива цифри, като се приемат, даже и да има възможност после проектът да бъде реализиран по-евтино, това ще бъде минималната цена. Можете да бъдете сигурни. Това не може да бъде отговорност на Народното събрание.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Последно, господин Веселинов и минаваме към гласуване.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз лично не чух отговор на основния ни въпрос, който е свързан с договора – настоящия и действащия с „Газпром“. Госпожа министърът каза, че евентуално при закрито заседание би дала някаква допълнителна информация, но поне на мен това ми пречи да си формирам становище по настоящото гласуване и ще гласувам „въздържал се“, ако не бъде дадена допълнителна информация.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър, ако може да дадете допълнителна информация и да кажете дали подкрепяте тези допълнителни предложения, направени от колегата Валентин Николов.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Да, ние подкрепяме предложенията на господин Валентин Николов. Разбирам, че изглежда нетипично посочването на подобни цифри, но всички ние разбираме, че става въпрос наистина за една сериозна енергийна инфраструктура, която трябва да бъде изградена.
Не знам дали не е добре някакъв текст, който да ни ангажира да докладваме периодично по всяка една… Не знам дали не е добре да помислим върху някакъв конкретен текст, който да ни ангажира с това да докладваме, някакви срокове просто да ни постави парламентът, в които да запознаем с етапите до които вървим, с хода на преговорите. Ако прецените, че е удачно може и такава точка да се добави, за да има някаква сигурност, тъй като се включват неща, които са изключително важни за нас. Разбирам, че и от другата страна трябва да има яснота какво се случва. Така че, ако прецените, можем да помислим върху такъв текст.
По отношение на въпроса, който господин Веселинов постави за договора с „Газпром“, да, наистина, ще помоля в рамките на закрито заседание, може би в пет минути, господин Малинов да изложи конкретно това, което предвижда договора и какви са нашите полезни ходове в тази ситуация.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Не можем да направим закрито заседание, защото нямаме секретно деловодство в Комисията. При това положение ще преминем към гласуване.
Госпожо Министър, в допълнение в Стратегията да докладвате, няма как да впишем, бихме могли, ако бе решение на Народното събрание, а такова решение нямаме подготвено, така че Ви предлагам, винаги сте добре дошла в Комисията. Може всеки месец да идвате на нашите заседания и да докладвате за напредъка, за това не виждам никаква пречка.
Господин Николов.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Само да отбележа, господин Добрев, че ние правим промяна в Стратегията с Решение на Народното събрание, тоест това няма да обвързва Стратегията, но може да влезе в решението. Мисля, че няма проблем.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Подлагам на гласуване двете процедури – от господин Валентин Николов по първа точка от процедурното му предложение – промените в т. 1.
За – 9, против – няма, въздържали се – 8.
Предложението е прието.
По точка втора – промените в т. 4, както ги изчете господин Николов, са раздадени пред Вас, както и думата „дългосрочен“ в края на изречението.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 8.
Подлагам на гласуване в цялост, с направените редакционни промени, промените в Енергийната стратегия.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.
Промените в Стратегията са приети.
Благодаря Ви, колеги.
Благодаря и на присъстващите гости.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: И аз благодаря на всички, господин Председател.

Уважаеми дами и господа народни представители, благодарим Ви за подкрепата.
Закривам Комисията.

(Закрито в 12,45 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Делян Добрев

Валентин Николов

Стенограф:
Галина Мартинова