1. Представяне на информация от министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова във връзка с процедурата по избор на стратегически инвеститор или инвеститори за изграждане на АЕЦ „Белене“ и възможности за структуриране на проекта.
2. Представяне на информация относно актуалното състояние на енергийната ефективност на Република България.
3. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика






П Р О Т О К О Л
№ 27


На 6 декември 2018 г. се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на информация от министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова във връзка с процедурата по избор на стратегически инвеститор или инвеститори за изграждане на АЕЦ „Белене“ и възможности за структуриране на проекта.
2. Представяне на информация относно актуалното състояние на енергийната ефективност на Република България.
3. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14.25 ч. и ръководено от председателя на Комисията по енергетика господин Делян Добрев.

* * *

ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Здравейте, колеги. Имаме кворум.
Дневният ред на днешното заседание е както следва:
1. Представяне на информация от министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова във връзка с процедурата по избор на стратегически инвеститор или инвеститори за изграждане на АЕЦ „Белене“ и възможности за структуриране на проекта.
2. Представяне на информация относно актуалното състояние на енергийната ефективност на Република България.
3. Разни.
Присъстващи: по точка първа от Министерство на енергетиката госпожа Теменужка Петкова – министър, господин Жечо Станков – заместник-министър, господин Красимир Първанов – заместник-министър, госпожа Росица Недялкова – началник на Политическия кабинет, госпожа Мирослава Христова – директор на дирекция „Правна“, БЕХ – господин Петьо Иванов – изпълнителен директор, НЕК – господин Петър Илиев – изпълнителен директор; по точка втора – Агенция за устойчиво енергийно развитие, господин Ивайло Алексиев – изпълнителен директор.
Който е „за“ така прочетения от мен дневен ред, моля да гласува.
Единодушно всички „за“, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
Започваме с първа точка от дневния ред.
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТ МИНИСТЪРА НА ЕНЕРГЕТИКАТА ГОСПОЖА ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА ВЪВ ВРЪЗКА С ПРОЦЕДУРАТА ПО ИЗБОР НА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИНВЕСТИТОР ИЛИ ИНВЕСТИТОРИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА АЕЦ „БЕЛЕНЕ“ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА СТРУКТУРИРАНЕ НА ПРОЕКТА.
Давам думата на министър Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги!
Вие знаете, че със свое Решение Народното събрание от месец юни тази година – от 7 юни, възложи на министъра на енергетиката, съответно на Министерския съвет да бъдат предприети действия, свързани с търсене на възобновяване на действията и търсене на възможност за реализация на проекта АЕЦ „Белене“, но при много ясно определени параметри, а именно изцяло на пазарен принцип, без предоставяне на държавни гаранции, без предоставяне на корпоративни гаранции, без сключване на дългосрочни договори от страна на българската държава за изкупуване на електрическата енергия.
Наред с това беше възложено в срок до 31 октомври 2018 г. да бъдат предприети действия и да бъде разработена процедура за избор на стратегически инвеститор в рамките на параметрите, които българският парламент определи.
В изпълнение на решението на Народното събрание до 31 октомври 2018 г. беше разработена процедурата за избор на стратегически инвеститор. На 7 ноември тази година със свое решение Министерският съвет одобри доклада на министъра на енергетиката и съгласно т. 2 от решението на Министерския съвет ми възложи да представя разработената процедура пред Народното събрание така, както предвижда и решението на българския парламент.
Материалът е изпратен още миналата седмица – надявам се да са се запознали колегите от Енергийната комисия със самата процедура. Аз няма да навлизам в детайли, каквито въпроси има ще бъда готова и аз и колегите да отговаряме. Мога да кажа следното: процедурата е разработена изцяло и е съобразена с мандата, който българският парламент даде на правителството, а именно: проектът може да се реализира съгласно тази процедура и ние ще търсим такъв стратегически инвеститор при тези условия, без предоставяне на държавна гаранция, без корпоративни гаранции, без дългосрочни договори за изкупуване на електрическа енергия. Тоест, изцяло на пазарен принцип.
С оглед на това да бъдат спазени и изпълнени параметрите, които българският парламент даде, а и с цел да се търси възможност за реализация на проекта, процедурата за избор на стратегически инвеститор е разработена така, че тя предвижда възможност в нея да вземат участие и други потенциални инвеститори, които биха желали да придобият миноритарен дял или такива лица, консуматори на електрическа енергия, големи индустриални консуматори, или друг тип консуматори на енергия, които пък биха желали да сключат договори за дългосрочно изкупуване на електрическа енергия, разбира се, съобразно всички правила и изисквания на европейското законодателство.
Така че в рамките на процедурата е дадена такава възможност в общите положения, в уводната част на процедурата е споменат този момент.
Във втората част на процедурата условно казано сме поставили задължителни условия, които българската страна смята, че и държи, и те ще бъдат поставени в рамките на тази процедура. Тези условия най-общо казано произтичат от това на първо място, да бъде защитен в максимална степен имуществения и финансов интерес на българската страна, от друга страна да бъде гарантирана енергийната сигурност на страната, от трета страна да бъде спазено решението на българския парламент и да търсим възможност за реализация на проекта при максимална сигурност на този проект.
В тази връзка ние сме поставили няколко основни условия. Първото основно условие, разбира се, е проектът да се реализира при условията на решението на българския парламент. Друго много важно условие, свързано с безопасността на една такава нова ядрена мощност е, да бъде използвано изцяло оборудването, което е произведено за този проект, да бъдат използвани всички лицензи, които то притежава. Тоест, да не бъде променян по никакъв начин дизайнът на оборудването и да се придържаме към този проект, който е нотифициран от Европейската комисия през 2007 г. – това от техническа гледна точка.
Наред с това сме поставили условие потенциалните стратегически инвеститори или инвеститор да дадат възможност да се водят преговори в този целия процес и да се включат такива компании, които биха участвали с миноритарен дял в проекта, или които биха желали да изкупуват електрическата енергия при определени условия.
Поставили сме и условие, което също смятаме за много важно – да се даде възможност български компании и българският бизнес да вземе участие при изпълнение на дейностите по проекта, като по-нататък в процедурата при критериите, които сме определили, сме посочили какъв процент на такова участие би бил оценен най-високо и това е именно, ако съответните потенциални стратегически инвеститори предложат процент, който е над 30% участие на български компании в реализацията на проекта като дейности, които трябва да бъдат извършени.
Отделно от това с оглед анализите, които са правени до настоящия момент по отношение стойността на проекта – Вие знаете, че и от страна HSBC през 2012 г. беше направена оценка. Впоследствие Българската академия на науките отново разработи анализ с оглед на това да видим каква би била цената на такъв един проект. Стойността, която сме поставили като максимална е до 10 млрд. евро така, както показва и оценката на HSBC, така както впоследствие потвърди и Българската академия на науките. Максимален срок за реализация на проекта – до 10 години, като впоследствие в критериите и в темите, по които ще се водят преговори ясно сме посочили какво би било оценено от Комисията с най-висока стойност. Именно най-високо бихме оценили такова предложение или такъв финансов модел, защото изискваме и финансов модел да бъде предоставен с цел да видим какви са реалните параметри на такъв един проект и каква би била цената на електрическата енергия, която тази централа ще постигне. Поради тази причина ние сме поставили като условие от наша страна и сме посочили какво Комисията би оценила най-високо, а именно стойност на проекта – такова предложение от страна на стратегическия инвеститор, ако той, разбира се, би могъл да си го позволи – под 9 милиарда и срок за реализация на проекта – до осем години. Този срок смятаме, че е реалистичен с оглед на това, че нашият проект е и в много напреднала фаза от гледна точка на цялата необходима лицензионна процедура, която трябва да се извърви, когато се реализира такъв тип проект и в областта на ядрената енергетика. Това, че ние притежаваме площадка, на която е изградена необходимата инфраструктура, че притежаваме оборудването, което е тук на територията на България и смятаме, че са налице предпоставки този проект да бъде реализиран и в по кратки срокове от десет години.
Отделно оттова в самата процедура са разработени и отделни етапи, през които смятаме, че тя трябва да премине, за да може да се гарантира в максимална степен публичност, прозрачност на процедурата, да може тя да стане достояние до максимален кръг заинтеросовани лица. И в тази посока ние условно сме определили девет етапа, през които трябва да премине самата процедура.
Първият етап предвижда изготвяне на покана и съответно отправяне на покана до потенциални инвеститори, които биха желали да участват в този проект. Предвидено е тази покана да бъде публикувана в официален вестник на Европейския съюз и в два местни ежедневника при преценка тази информация може да бъде публикувана и в други съответно средства за масова информация. Предвидено е поканата задължително да бъде изпратена на тези юридически лица, които до настоящия момент са заявили писмен интерес към участието си в този проект.
Следващият етап е свързан с подаването на заявления за участие в проекта. Подаването на заявления ще включва определени изисквания и определена информация, която съответните потенциални стратегически инвеститори или такива инвеститори, които биха желали да придобият миноритарен дял трябва да предоставят. Тази информация е свързана с юридически данни за съответния инвеститор. Изискваме информация за последните десет години какъв е бил инвестиционният портфейл на тези компании, включително какви са техните познания и опит в областта на ядрената енергетика. Отделно оттова сме поставили условие да бъде предоставена информация и по отношение на кредитния рейтинг на тези компании. На базата на тази информация, която ще се получи следващият етап е свързан със съставянето на така наречената „кратка листа“ на кандидатите, към които ще бъде отправено предложение за подаване на обвързваща оферта. След като бъдат определени така наречената „кратка листа“ от кандидати, ще бъде отправено покана отново до тях за подаване на обвързваща оферта. В тази обвързваща оферта ще искаме от съответните стратегически инвеститори те да представят своята визия за реализация на проекта по всяка една от темите и критериите, които ние смятаме за важни, и по които на практика ще се водят преговорите във връзка с реализацията на проекта.
Пропуснах да спомена, че в момента, в който ние отправим покана за обвързваща оферта, ще се поиска подписване на Договор за конфиденциалност с всеки един от потенциалните стратегически инвеститори, като тези ангажименти за конфиденциалност ще бъдат обвързващи, както за тях самите, така и за техните правни, финансови консултанти, така че да можем да бъдем наистина защитени по отношение на това, което ще предоставим като информация във връзка с този проект. След като бъде подписано такова Споразумение за конфиденциалност, ще се пристъпи към предоставянето на информационен меморандум. Този информационен меморандум ще съдържа цялата необходима информация, свързана с проекта, в това число по отношение на техническите параметри, по отношение на историята на проекта, разходите, които Националната електрическа компания, съответно българската страна са извършили до този момент, всички документи, които проектът притежава, информация, разбира се, за макрорамката на страната. Цялата тази база данни съответно ще бъде включена в информационния меморандум, до който ще имат достъп тези кандидати, които ще подадат обвързваща оферта по отношение на участието си в този проект.
Следващият етап е свързан с воденето на преговори. В рамките на този етап, както вече споменах, ще се водят преговори по всяка една от темите, която включва финансовия модел, който ще бъде изискан задължително, за да можем да видим как компанията съответно си представя възможността за реализация на проекта. Ще бъдат обсъдени и възможностите за реализация на електрическата енергия. Ако съответния стратегически инвеститор има готова концепция и предложи конкретни консуматори, потребители на електрическата енергия, това също ще бъде много добро като знак, но основният акцент ще бъде финансовия модел, защото за нас е изключително важно как съответният инвеститор си представя възможността да бъде финансиран проекта, за какъв период от време ще се покрие съответно дълга.
По отношение на структурата може би пропуснах да кажа това, че най-оптималният вариант по отношение реализацията на такъв тип проекти, в резултат на анализа, който сме направили, ние смятаме, че 20% собствен капитал и съответно 80% привлечен капитал. Така че това също ще бъде въпрос на дискусии.
След провеждането на преговорите съответно и ако преговорите приключат успешно, ще се пристъпи към подписване на Споразумение между акционерите.
Може би е важно да спомена това, че като задължително условие в процедурата от наша страна ще бъде поставено това условие, свързано с участието на българската страна в този проект. И това участие се изразява единствено и само с апорт на всички относими активи, които ние притежаваме във връзка с този проект.
По отношение на структурирането на проекта и структурирането на компанията беше извършен сериозен анализ от всички гледни точки, за да видим коя от опциите би била най-добра и би защитила в най-голяма степен нашия интерес. Бяха направени различни прочити от различни правни аспекти на този процес и това, до което ние стигнахме като извод, че би било най-удачно в този проект е Националната електрическа компания да участва в проекта в рамките на отделна проекта компания, каквато оценка в момента в НЕК се извършва по отношение на тези активи и в това учредяване всъщност, и това участие в компанията, да стане паралелно с воденето на преговорите със стратегическите инвеститори.
Тук виждаме едно предимство, което смятаме, че ще бъде от съществено значение, тъй като ако компанията е нова и се създаде в рамките на преговорите, които ще се водят, и всъщност зависи от това дали ще бъде успешен изходът от тези преговори, ще ни даде възможност да тръгнем от равна база с потенциалните стратегически инвеститори. В хода на самите преговори ние ще покажем нашата оценка, ще дадем информация за активите, с които ние ще участваме и съответно ще искаме от съответния стратегически инвеститор да предостави необходимия ресурс, така че да можем да формираме собствения капитал на бъдещата компания. Това на практика ще предотврати възможността съответният инвеститор да иска да бъде направен подробен преглед, да подложи на съмнение или на нова оценка – нашата оценка, която сме направили по отношение на тези активи. И смятаме, че това е начинът, който в най-голяма степен би защитил нашите национални интереси.
Това е съвсем накратко по отношение на самата процедура, на етапите, през които смятаме, че тя трябва да премине. Ако имате въпроси, готова съм да отговарям, ако имате забележки, готова съм да ги обсъдим, да приемем неща, които смятаме, че са важни или, които са пропуснати или смятате, че трябва да изглеждат по друг начин и, аз и колегите сме готови да Ви чуем. Благодаря Ви за вниманието, господин Председател.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря.
Колеги, имате думата.
Гостите, ако желаят също могат да зададат въпроси, да изразят отношение.
По темата „Белене“ трябва да сме максимално прозрачни.
Няма въпроси?
Заповядайте.
ОГНЯН ВИНАРОВ: За протокола – пълномощник на Граждански контрол и член на управителния съвет…
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Момент.
Господин Винаров, оказа се, че има желаещи народни представители с малко закъснение. След малко ще Ви дам думата да продължите.
Господин Бойчев, Вие ли искахте думата?
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Първото ми впечатление, госпожо Министър, от това, което предоставяте създава в мен усещането, че тупаме топката. Аз поне от Вашите действия и изявления нееднократно по тази тема бях останал с впечатлението, че Вие поне искрено желаете да реализирате този проект.
За съжаление, за пореден път гледам едно нищо. Може би малко повече от две години имаме арбитражно решение, което знаете какво присъди и каква сума имаше отредена българската държава да плати. В края на 2018 г. сме – от тогава твърдя, че абсолютно нищо не е напреднало. Ние сме тепърва на фазата да предлагаме един проект, който отдавна е разработен и всички параметри по него са абсолютно ясни.
За да има определен смисъл от това, което правим днес ще задам един въпрос, който обикновено колегата Иван Генов задаваше, но той е болен и днес. В доклада, който сте изпратили на страница 12: „Възможности за структуриране на проекта“ в този раздел Вие сте разгледали и различните варианти за изграждането на проекта АЕЦ „Белене“ според българското законодателство и там са изредени няколко такива.
Аз не виждам този вариант, който бяхме поставили, колегата Генов, постави да разгледате възможността не да бъде създавана отделна проектна компания, а да бъде направено едно обособяване и реализацията на проекта АЕЦ „Белене“ и активите, които са в НЕК към момента по този проект да бъдат обединени с АЕЦ „Козлодуй“. Така ми се струва, че ще бъдат решени редица въпроси, свързани и с финансирането на този проект и сериозността от българска страна към бъдещи потенциални инвеститори, и въпросите свързани въобще с обезпечаване на ядрената сигурност, капацитет, техническа, човешка, каквато искате експертиза, каквато носи АЕЦ „Козлодуй“ и предвид и добрите финансови резултати, които има тази компания. Струва ми се, че то беше най-логичният и разумен вариант от всички, ако твърдим, че наистина искаме да реализираме този проект.
Не го виждам тук изписан като вариант. Вие казахте, че ще направите преглед, ще видите доколко това е възможно. Знам, че там ще има едни неща, свързани с държавната помощ, но не е нужно да изреждам редица примери на други страни, които този вариант са го съгласували с Европейската комисия и това е преодолим въпрос, и притеснение. Затова бих искал да чуя относно възможности на преструктуриране на проекта дали сте разглеждали такъв вариант, в който той да върви заедно с другата ни атомна централа? Струва ми се така да вървим в една приемственост на традиции и опит, който има България в тази среда. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър, желаете ли да отговорите?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Да.
Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Бойчев, аз благодаря за въпроса и благодаря за темата, която поставяте.
Първо, по отношение на това, че две години след арбитражното решение не се прави нищо. Ще си позволя да не се съглася. Вие знаете през какви стъпки минахме. На първо място трябваше да платим, за да можем да придобием оборудването, то да стане наша собственост. Защото преди да бяхме платили решението, което Международният арбитраж отсъди нямаше как това оборудване ние да правим нищо с него, тъй като не бяхме още негови собственици. Така че трябваше да премине този период. Вие знаете, че веднага след това ние сключихме договор с Българската академия на науката – Българският енергиен холдинг сключи такъв договор още януари 2017 г. БАН направи този анализ, извървяхме целия този път знаете и с подкрепата на парламента беше взето решение да се търси възможност за реализация на проекта.
Подготвихме процедурата, която всъщност е един процес, който отнема доста време, но аз искам да уверя и Вас и всички народни представители и колеги, че всъщност нашето желание е наистина да направим всичко възможно този проект да бъде реализиран и, то да бъде реализиран на пазарен принцип, така както българският парламент реши и при тези условия, които българският парламент поставя и съобразно изискванията на Европейския съюз и на европейското законодателство в областта на конкуренцията.
Що се отнася до тази възможност, господин Генов използва един термин „ядрен холдинг“. Това наистина е една тема, която заинтригува и мен и колегите и ние изследвахме този вариант. Оказа се, че от гледна точка на правилата за конкуренция това нещо няма как да се случи и точно моделът на унгарската ПАКШ 2 анализирахме като такъв и се оказа, че Европейската комисия е забранила ПАКШ 1 и ПАКШ 2 да бъдат едно предприятие, една компания. Поради тази причина новата компания е отделена дори от изискването на Комисията е било тази компания да бъде изцяло независима и отделена от Министерството на енергетиката и поради тази причина тази компания, която реализира проекта ПАКШ 2 е към Министерския съвет на пряко подчинение на един колега министър без портфейл, който се занимава единствено и само с реализацията на този проект. Но така или иначе правилата по отношение на конкуренцията не допускат едно вече изградено съоръжение на практика, то няма да го спонсорира, но ще финансира до един определен етап неговата реализация и това всъщност е неприемливо.
Но, ако сте обърнал внимание в самата процедура ние сме предвидили нещо друго, което също е изключително важно и, на което ние ще държим изключително много. То е свързано с това оператор на централата, ако се стигне до нейната реализация да бъде АЕЦ „Козлодуй“, което означава, че ние ще можем да ползваме целия капацитет и опит на АЕЦ „Козлодуй“ и така ще можем всъщност да приобщим атомната ни електроцентрала към новата атомна електроцентрала и с опита, и от гледна точка на сигурност, на експертиза, и от гледна точка на икономически ефект и за „Козлодуй“, тъй като той ще има договор за това да бъде оператор на тази централа и ще може да я оперира, така както съответно се изисква.
Поради тази причина ние сме заложили това като условие по отношение на условията, които ще поставим към потенциалните инвеститори и сме казали, че ще оценим най-високо такова предложение, което е свързано с това, да се даде възможност в този проект оператор на новата атомна централа да бъде АЕЦ „Козлодуй“. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Винаров, заповядайте.
Момент.
Господин Костадинов:
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Госпожо Министър, уважаеми колеги, уважаеми ръководители на агенции! В предложения материал това девет степенно меню, което предлагате като процедура, аз бих казал, че мен ме удовлетворява от гледна точка на спазване на международните стандарти за публичност, правила на търговията и така един доста задоволителен напредък по отношение на това да сме наясно, че стъпваме на здрава основа.
Ако нещо преди е липсвало в тази посока сега, ако това се следва такива упреци няма да има. Според мен това е добро и, аз се изкушавам да кажа, че го приветствам, но по-скоро не искам да бързам.
По отношение на конструирането на проекта единственото, което искам да кажа тук с оглед на добрите думи, които казах за избраното не приемайте така да обида девет степенно меню, добро е. Единственото, което искам да кажа, че факторът време наистина би му повлиял, както отбеляза колегата Бойчев. Ако ние сме така европейската дума нали е „камитмънтс“, сме убедени в това, което искаме да направим, хубаво е да го съобразим, да го разположим в някакъв темпорален график и наистина факторът време да не влияе толкова на този проект, за да стане по-бързо.
По отношение на втората част от изложението и възможност за структуриране на проекта имам два въпроса.
Първият е следния: моделът, който сте описали изключва ли прилагането на модела на финансиране на АКУЮ, където взаимоотношенията между Атомстрой експорт, Росатом и турската държава най-общо да ги наречем предполагат един механизъм на биоотит така да го наречем. Да, да изгради, да оперира и да прехвърли, където турската държава запазва сериозно участие. За мен това е много удачен модел, в който се решава въпросът и за участието на държавата и за инвеститора и така нататък. Тоест разработеният от Вас модел предполага ли такава възможност, защото пряко не е описана и второ, планирате ли нека го наречем най-общо роудшоу или много проактивно поведение на Министерството, за да представи пред световната инвестиционна общност на две-три места – Канада, Франция, Лондон, Германия, Москва да представи този проект. Защото според мен това също е част от един модел. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Костадинов, важни са въпросите, които поставяте.
По отношение на девет степенното меню, колкото по-високо степенно е менюто, сигурно е толкова по-изискано, не знам. Не съм специалист в тази област.
Първо, по отношение на времето. Ние сме направили една пътна карта по отношение на това всеки един от тези етапи какво време би отнело. Тук, когато правихме тези анализи и, когато заимствахме и от чуждестранния опит става ясно, че това е един сложен проект. Ние няма как да искаме за един такъв сложен, голям проект, който изисква много сериозна инвестиция да се дадат някакви кратки срокове, тъй като това поставя под риск и качеството на офертата, и възможността стратегическият инвеститор да проучи всички възможни елементи, които го интересуват и, които са важни.
Поради тази причина, ние направихме една пътна карта. Съобразно тази пътна карта, ако по процедурата няма съответно сериозни забележки и от Ваша, и от други колеги, то ние имаме готовност в началото на годината да дадем нейния старт. Всеки един от тези етапи ние сме се опитали да го анализираме като необходим времеви ресурс и се оказва, че до финализирането на процеса това би отнело около една година. Това са реалните срокове. Разбира се, ние можем да заложим срокове, които са по-кратки, но пак казвам, притесняваме това да не се получи обратния ефект и да възпрем потенциалните стратегически инвеститори да участват в проекта просто, защото нямат време да си направят анализите или съответно не могат да направят необходимите консултации, които са важни за тях.
Що се отнася до възможността да заимстваме от опита с АКУЮ. Тук има една съществена разлика. Ние сме го анализирали и този вариант. Но по отношение на този проект Вие знаете, че има гарантирана цена от страна на турската държава, което при нас няма как да се случи. Така че в рамките на тези параметри, ние сме се постарали да адаптираме максимално широко този проект. Поради това сме дали и възможност за други миноритарни инвеститори, които биха желали да се включат в него, включително и такива, които биха желали само пък да имат договор за изкупуване на енергия. И тук нямаме предвид само българския пазар, само българския бизнес. Тук имаме предвид целия регион.
В рамките на самата процедура имаме намерение, така както и Вие споменахте, да направим представяне на проекта. Вече са в ход срещи, които са свързани с нашите партньори от Черна гора, които проявяват много сериозен интерес за участие в проекта. Предстоят разговори и с нашите македонски колеги партньори, с колегите от Сърбия ще представим проекта и пред тях. Разбира се, с руските колеги, които са конструктори на проекта и производители на оборудването и за всички е ясно, че без тях на практика този проект няма как да бъде реализиран. Така че ние ще направим всичко необходимо да промотираме проекта, да разкажем за него и съответно да привлечем инвеститори. Но това, което мога да кажа е, че към проекта определено има доста сериозен интерес.
Аз съм приятно изненадана и съм оптимист по отношение на интереса към проекта. На този етап мога да кажа това, но реалният интерес можем да го видим едва след като обявим процедурата и видим кой ще даде заявление и съответно обвързваща оферта. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Господин Ерменков. След това господин Аталай.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Госпожо Министър, може би лапсус допуснахте в началото, като представихте проекта, казахте проектът може да се реализира, така сме Ви казали. Не сме Ви казали така, казахме проектът трябва да се реализира. (Реплики.)
Много е важно това уточнение, защото моят въпрос е: а може ли? Така, както сме Ви казали трябва да се реализира по начина, по който сме Ви казали трябва. Въпросът е: може ли да се реализира?
Това е така фундаменталният въпрос. Оттук нататък следват няколко по-частни въпроси като примерно това, което ни го представяте след шест месеца. Сега няма да ми се обиждате. Аз винаги съм бил прям в изказа си, но преди 22 години в Института за публично и частно партньорство изкарах един курс, в който ме учеха как се структурира публично-частно партньорство в енергийния сектор и имам чувството, че сега съм на дежа-вю и това, което ми го предлагате е част от лекцията.
Шест месеца затова, което ни предлагате ми се струва прекалено дълъг срок. Говоря за сроковете в момента и даже ще се опитам да се аргументирам. Тук чета във Вашия план – 9-месечното меню, където беше казано – с цел осигуряване ще мине през следните етапи: първият етап „Покана за заявяване на участие в процедурата“. Даже днес да изпратите тази покана, тя в Европейския държавен вестник ще излезе месец март. Със срок нормален 6 месеца за отговор и някъде месец октомври може би ще получим първите, така както Вие ги наричате – заявления за участие в процедурата и така нататък. След което следващите срокове и така нататък и така нататък – 2019 г. я прескочихме, влизаме в 2020 г. и продължаваме с това темпо, което не ми е ясно точно кога ще свърши. Казвам го съвсем сериозно, защото Вие казвате, че сте направили страшно много откакто сме платили оборудването, не, откакто има решение на Арбитражния съд. Всъщност направили сме едно-единствено нещо – тогава го платихме месец ноември 2016 г. След това нищо не сме направили, освен че търсехме с какви найлони да го закриваме в Белене, за да го запазим – това правихме, защото до този момент не предприехме тези действия, които са ясни, че трябва да се предприемат – те не изискват решение на Народното събрание, не изискват някакви кой-знае какви фундаментални решения, да стигнем с някаква подготовка, да излезете Вие с предложение, както излязохте с предложение за промяна на Стратегията в областта на доставките на газ. И ние сега да разглеждаме конкретни предложения, а не в момента да се обучаваме как се прави публично-частно партньорство в строителството на атомни централи. Силно съм притеснен, че продължаваме да участваме в една процедура, в която имаме начало, но не знаем кога ще бъде края, ¬ в смисъл имаме наченки на началото, а не и самото начало. Понеже си говорим за деветстепенно меню – тук си говорим с колегите, липсва първото – липсва предястието. Да ни отговорите на въпроса, защото такъв въпрос вече беше зададен в Европейската комисия и има някакъв отговор, и този отговор трябва да получи еднозначно Вашето отношение и мнението на правителството на Република България – този проект нов ли е?
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Ерменков, както обикновено Вашите въпроси са право в целта. Ако позволите, първо, да започна с последния въпрос – с проекта нов или стар? Напоследък в публичното пространство се артикулират много въпроси по тази тема. Това което със сигурност мога да Ви кажа, че проектът, за който е разработена тази процедура и проектът, който българският парламент възложи да се търси възможност за неговата реализация, е проектът, който е нотифициран от Европейската комисия на 7 декември 2007 г. Това е проект – два реактора VVR 1000q модел съответно А92 и процедурата, която е разработена, в нея изрично е посочено кой проект искаме да реализираме.
Европейските правила и европейските регламенти много ясно казват какъв трябва да бъде подхода на всяка една държава членка, когато става въпрос за такъв тип проекти в областта на ядрената енергетика. Това е Регламент 1209/2000, чл. 4 от Регламент 1209/2000 ясно казва какво трябва да направи държавата членка, когато има промяна в инвестиционния проект, защото в техническия проект промяна няма, когато има промяна в инвестиционния проект, то тогава всяка една държава, е длъжна да нотифицира Европейската комисия с допълнително съобщение във връзка с промените, които са настъпили. Ние към настоящия момент няма как да нотифицираме Европейската комисия с допълнително съобщение във връзка с нотификацията от месец декември 2007 г., тъй като не знаем какъв ще бъде изходът на процедурата за избор на стратегически инвеститор. Ако процедурата приключи успешно и бъде избран стратегически инвеститор, бъде структуриран проектът, то тогава ние имаме ангажимента допълнително да уведомим Комисията и да кажем какво се случва по отношение на инвестиционния проект. Европейското законодателство много ясно, е казало какво се случва в тази ситуация. Нов проект няма, проектът е същият, но ще има промяна в инвестиционния проект, защото ако видите предишната нотификация на проекта от 2007 г. там много ясно става по какви въпроси Европейската комисия, е работила с българската страна, съответно с Националната електрическа компания, за да може да нотифицира проекта. Всяка една от тези области, която е упомената в нотификацията по отношение на техническия проект остава непроменена, остава същата. Това е моят отговор на този въпрос.
Според мен, е хубаво ако можем да направим нещо добро за България, е да се опитаме да го направим. Ако не можем просто не е необходимо да се опитваме да пречим. Смятам, че така трябва да бъде.
По отношение на сроковете за изготвянето на тази процедура и за времето, което ни е отнело. Аз вече имах възможност да спомена, че това е един сложен проект – проект, който стои много отдавна, повече от 35 – 36 години, стои в публичното пространство на българската енергетика. Много ми се иска, тъй като сега има и волята и желанието, и са налице всички предпоставки такъв един проект да бъде реализират, и той да бъде от полза и за България и за региона да направим нещата така, че да бъдат наистина устойчиво. Затова се изисква време, защото всеки един етап, всеки един детайл трябва да бъде сериозно анализиран, за да не допуснем някоя грешка. Поради тази причина аз смятам, че ние не сме закъсняли драматично ако нямате някакви бележки от Ваша страна ако не са налице, ако няма някакви сериозни пропуски, които смятате, че са направени – ние имаме готовност. Ето и Националната електрическа компания – господин Илиев, господин Петьо Иванов са тук, колегите, имаме готовност да се даде старт на процедурата още в началото на 2019 г. Това е по отношение на сроковете.
Ще направим всичко възможно да ускорим този процес, но пак казвам, важни са нещата, няма как да искаме от някой за две седмици да даде оферта или да направи анализ и да прояви интерес за такъв голям проект, който пак казвам, той няма да бъде само национален, той по всяка вероятност ще има регионално значение и ще трябва наистина време, анализи и на други съседни на нас държави да направят своя преглед на нещата и да вземат решение. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕЛЯН ДОБРЕВ: Благодаря.
Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Госпожо Министър, аз имах няколко въпроси, част от които Ви бяха зададени, но все пак изслушах и Вас, и в мен възникнаха още много повече въпроси, отколкото съм имал преди да започна.
Първо, ще започна с едно Ваше изречение – „да направим добро за България“. Според Вас, тези които Ви подкрепят и искат да се построи ядрената централа ще правят добро за България, а тези, които са против ще направят лошо – така ли да разбирам? Доброто ще е за България, ако това, което Вие ни предлагате в момента, е ясно дефинирано и аргументирано по всички правила като се започне от безопасността и докато се стигне до финансовите показатели.
Първият ми въпрос, е: каква е крайната Ви цел, като Министерство, като управление, като политическа формация? Искате ли да има Белене или не искате да има Белене? Да започнем оттам да отговаряме, и да започнем по-нататък всяка политическа формация да си изкаже своето мнение. Защо Ви питам за крайната Ви цел? Защото смятам, че Вие в момента представяте пред народните представители едно решение, с което народното представителство Ви натовари, и Вие си изпълнявате това решение – само дотам, а оттам нататък не виждам никаква идея за крайната Ви цел за построяването на Белене. Не искам даже да Ви казвам, че само преди два месеца четох едни стенограми. В Черна гора един народен представител от ГЕРБ казва: „до 3 – 4 месеца започваме строителството на „Белене“ и до 3 – 4 години ще Ви продаваме ток на Черна гора“. Сега, като Ви слушам за 3 – 4 години ние все още ще сме във фазата на това – да установим дали е старият проект или новият проект.
Не съм съгласен с отговора Ви – дали е стар проект или нов проект? Само от това дали ще има промяна в инвестиционната част или в техническата част, защото има народни представители, които са задали въпроса в Европейския парламент и имат отговор, че този проект вече не е същият проект. Ако може да ни разясните малко и по този въпрос. Дали е същият и въз основа на какво Европейският парламент този народен представител, е получил категоричен отговор, че това не е старият проект? Дотук станаха два въпросите.
След това, за да се върна пак за добро на България или лошо – оня ден се позволих да прочета още няколко стенограми от решенията на правителството, когато са взети за спиране на Проекта „Белене“. Не ми направиха толкова голямо впечатление и не искам да казвам там, където премиерът обяснява как зоната е земетръсна, и как има един гьол – това са всеизвестни неща, но ми направи впечатление едно изречение, където казва: „на този проект му има нещо, нещо, което 30 години не може да се осъществи“. Какво му има на този проект за тези 30 години да не се осъществи? Явно, че премиерът има нещо предвид – прокълнат ли е, какво ли е, какво става с този проект и защо не се е осъществил? Ако пък наистина му има нещо на този проект защо сега Вие искате да го продължите?
Мога да продължа още. Защо се спряхте на този проект, когато не променихте стратегията? Защото в стратегията Вие казахте, че там ще построите паро-газова централа. Кога ще променим стратегията? И защо вървите против стратегията?
Не е необходимо да казвам, че в момента има много други въпроси, на които смятам, че експертите по-добре ще отговорят от Вас, от гледна точка на ядрените отпадъци или изобщо за възможността за развитието на целия проект и осъществяването на този проект. Аз смятам, че в тези параметри, при тази създала се ситуация, при това че дълги години вече правим много разходи и сега са направени някъде около 3 милиарда разходи не е ли по-добре да спрем повече да не правим разходи и да се опитаме нещо да изкараме от този проект?
Според мен принципът да наливаме още пари не е правилният подход. А Вие, ако ме опровергаете и докажете, че проектът е осъществим, че проектът е безопасен, проектът е използване на такава енергия, която и Германия, и другите държави държат и продължават да си строят такива ядрени централи, отварям една скоба – от 2020 г. питайте Радев – депутата от ГЕРБ в Европарламента и той ще Ви каже, че Дания е минала напълно на възобновяема енергия. Има и много други въпроси, но искам да бъда правилно разбран. Не съм човек, който да не съм реалист, и за това смятам, че не звучи реалистично да правите още разходи, независимо дали ще е 9-степенно меню или 12 или колкото ѝ да е.
Според мен, менютата трябва да изчезнат и да спрем да правим разходи. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Аталай.
Госпожо Министър, преди това само да уточним – господин Аталай, паро-газова централа в стратегията няма. Там има изграждане на нови ядрени мощности – 2 хил. мегавата, а фактически това е в Решение на Народното събрание, което казваше да се проучи тази възможност.
Госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Аталай, аз благодаря за въпросите, които поставихте. Те също са изключително важни. Наистина трябва да проведем този разговор, за да могат и българските граждани да са наясно с това, което искаме да направим.
Първо, по отношение на това, кое е добро и кое е лошо за България. Аз съжалявам, ако съм засегнала някой, но това, което имах предвид беше единствено и само опитът в Европейския парламент да бъде поставена българската държава в ситуация, в която се казва, че ние не знаем какво правим, визирайки мен като министър на енергетиката, че не знаем какво правим, че не сме прочели регламентите, не сме питали и така нататък.
Ние, разбира се, това сме го направили много отдавна. Направихме го още 2016 г., веднага след като излезе арбитражното решение. Знаете, че тогава се обсъждаха възможности, търсехме варианти евентуално за продажбата на това оборудване. Така че този целият процес е обследван от всички посоки – и от правна гледна точка какви биха били последиците, от финансова гледна точка, какви биха били опциите за продажба на такъв тип оборудване, какви документи притежава този проект, кои от тях са актуални, кои не са, по кои какво трябва да се направи, за да можем да кажем, че разполагаме с необходимите документи.
И тогава нотификацията от 7 декември 2007 г. беше също обект на анализ. Този анализ е отразен и в моя доклад до Министерския съвет, на база на което се взе и решение впоследствие за създаване на специален закон за Националната електрическа компания, на базата на който беше извършено плащането във връзка с оборудването. Така че тези теми и договорът за Евратом, и този Регламент 1209/2000 са разгледани и там, още тогава.
Не беше честно някак си да се каже, че ние не знаем какво правим. Министър Петкова не знае какво прави, не е прочела, това беше повода да кажа, че не бива по този начин пред Европейския парламент да говорим за действия на българската държава, на българското правителство, нищо повече. Всеки, разбира се, има право на мнение, аз не се обиждам, но това беше аргумента ми, за да направя този коментар.
След това по отношение на Регламента и на проекта – стар ли е или нов. Аз отговорих преди малко на господин Ерменков, сега пак ще поясня, и пред мен, е и нотификацията на Проекта, и този регламент, и чл. 4 от Регламента, в който ясно се казва кога, какво трябва да се направи в конкретната ситуация. Ако по този проект има промени, по неговите технически параметри, да, този проект вече може да се разглежда като променен проект. Но ние, пак казвам, това, което сме заложили в процедурата от техническа гледна точка, като технически параметри, е проектът, който е бил обект на нотификация през 2007 г.
Това, което ще се промени и за което трябва да се информира Европейската комисия, съгласно Регламент 1209/2000, трябва да се нотифицира с допълнително съобщение Европейската комисия за промените в инвестиционния проект, и това ще бъде направено, разбира се.
Комисията от тук нататък ще си направи своите анализи, ще изиска допълнителна информация. В същия този регламент, само че в чл. 3 са оказани сроковете, в които тези действия се извършват и съответно сроковете, в които ние трябва да предоставим информация и съответно Комисията да даде своя отговор и своите анализи. Така че ние ще спазим абсолютно всички европейски правила, регламенти, за да можем да бъдем напълно изрядни и спокойни затова, което правим.
По отношение на въпроса, каква е идеята за проекта, дали искаме да се реализира или не. Аз смятам, че многократно е заявявано от страна на правителството и българският парламента даде своята воля затова, ако се изгражда този проект, то той да бъде изграден на пазарен принцип.
Между другото още в предишния проект, когато е структуриран и проектът като такъв и съответно са сключвани споразуменията във връзка с неговата реализация, още тогава е предвидена възможността, че този проект няма как да бъде реализиран самостоятелно от българската държава. И поради тази причина е търсен стратегически инвеститор. И тогава всички си спомняте, че беше намерен такъв ERW, но компанията ERW беше поставила много ясни условия при какви условия ще продължи да участва в Проекта и при какви условия ще напусне Проекта. Основното условие, което беше поставила е до месец юни, ако не ме лъже паметта, 2008 г. да бъде подписан договорът за ИПСИ, съответно изпълнителят, между НЕК и „Атомстройекспорт“. До тази дата такъв договор не беше подписан и тогава ERW написа писмо и всъщност излезе от Проекта като стратегически инвеститор. И от тук нататък за НЕК стана невъзможно и съответно за българската държава да реализира сама този проект.
Така че, да, ние смятаме, че трябва да положим усилия, да опитаме този проект да бъде реализиран, но на пазарен принцип.
Що се отнася до тези 3 милиарда, които са дадени до този момент, да наистина, те са 3 милиарда, даже може би са малко над 3 милиарда средствата, които са дадени за проекта. Ние не възнамеряваме да даваме допълнителен ресурс над този, който е даден по този проект и затова и в процедурата много ясно е записано, че българската страна чрез Националната електрическа компания ще участва в този проект, единствено и само с апорт на активите, които притежава във връзка с него. Но участието, което ние ще искаме да имаме, ако се стигне до реализацията на такъв един проект, е да имаме блокираща квота, което не е задължително да означава 34%. Блокираща квота може да бъде и такова участие, което ни дава основание и право да участваме във взимането на определени решения, които са важни и са от компетентността на Общото събрание. Това също е блокираща квота и ние смятаме, че, ако проектът се реализира в него държавата трябва да има такава квота, за да може да гарантира сигурността и да наблюдава отблизо проекта, тъй като всички знаем, че който и да дойде за стратегически инвеститор ядреният риск остава за страната, на чиято територия се развива такъв един проект. Така че, не възнамеряваме да се дава допълнителен ресурс.
Аз тук бих искала само да обърна внимание на това, ако ние се откажем и решим, че няма да правим нищо, защото се чуват и такива гласове, и това е основание да се направи един анализ, и ние сме го направили този анализ, ако не се предприеме нищо. Ако нищо не направим с оборудването, което имаме, вероятността то да бъде продадено е нищожна. Това което сме направили като анализ, като преглед, това показва. Имаше в началото разговори за евентуална такава продажба, но те всъщност се оказаха невъзможни.
Ако ние не направим нищо и решим, че да, дали сме тези 3 милиарда, забравяме и продължаваме напред, ще мислим за някакви други опции, то тогава, съгласно международните счетоводни стандарти Националната електрическа компания веднага трябва да отпише всички тези активи, които са 3 милиарда. Капиталът на НЕК е милиард и колко, господин Илиев, и двеста. Тоест, Националната електрическа компания се декапитализира веднага, след нея се декапитализира и Българският енергиен холдин. Това трябва да го знаем като един вид риск, който стои пред държавната енергетика. Затова ние смятаме, че е добре да положим усилия, да опитаме да направим нещо, разбира се, единствено и само проектът да се реализира на пазарен принцип. Ако има стратегически инвеститори, които са готови при тези условия да участват в проекта, да, ние казваме – ще участваме, ето го оборудването, влагаме го, ще го използваме, но просто повече ресурс българската страна няма как да отдели за този проект.
По отношение на възобновяемите енергийни източници и тяхното място, да, наистина, бъдещето е на възобновяемата енергия, тук няма никакъв спор, това е и трайната политика на Европейския съюз. Ние я следваме, даже сме една от малкото държави в Европейския съюз, която сме преизпълнили своята цел по отношение на енергия от възобновяеми енергийни източници в крайното брутно потребление. Нашата национална цел е 16% до края на 2020 г. Ние ги постигнахме още края на 2013 г., началото на 2014 г. Но тук има един друг въпрос, който пак трябва да анализираме в този формат. Разполагаме ли ние с някаква друга базова мощност, която да даде сигурност на системата? Защото възобновяемите енергийни източници са бъдещето, те ще бъдат в основата на енергетиката, но в същото време трябва да си дадем ясна сметка и за необходимостта от базови мощности, защото, ето сега гледаме какво е положението с производителите на електрическа енергия, ами като няма слънце, като няма вятър, няма и възобновяема енергия. И всички започваме да гледаме към ТЕЦ-2, към двете американски централи и към АЕЦ „Козлодуй“. Това е истината на този етап. Така стоят нещата, така е устроена българската електроенергийна система. Затова смятам, че, да, възобновяемата енергия ще върви напред. Ние сега подготвяме и интегрирания план „Климат, енергетика“. Това, което се залага като параметри по отношение на възобновяемите енергийни източници ще бъде такова, каквото изисква европейската директива, европейските изисквания и европейската линия в тази посока, но трябва да отчитаме и този факт по отношение на базовите мощности, които ние притежаваме, и какво ще се случи с въглищните централи в дългосрочен план. Виждате каква е нагласата отново на Европейския съюз за декарбонизация, повишаване на изискванията към големите горивни инсталации, повишаване на цената на емисиите, които са просто убийствени за сектора. Така че трябва да се опитаме да мислим и в тази посока и да оценим и тези рискове. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Виждам, че господин Аталай за становище? Добре. Аз имах чувството, че изложихте становище. Не сте ли?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ако разрешите, ако не, не натискам толкова.
ПРЕДС: Имаме и втора точка, затова искам…
РАМАДАН АТАЛАЙ: Виждам, че освен мен друг не взима отношение, поне да има някакъв разговор, с който да уточним.
Но оттова, което разбрах, все пак крайната Ви цел е не да построим „Белене“, а да направим опит, защото, ако крайната цел беше да построим „Белене“, сега 2018 г. първият блок щеше да работи – ако това е било крайната цел, нали? (Реплики.)
Разбрах за крайната цел, но все пак бих Ви помолил, за Проекта дали е стар или не, аз примерно, ако бях на Ваше място щях да се притесня след всичко това, което излезе в пространството и като отговор от Европейския парламент, бих задал въпроса на Европейския парламент: защо така са отговорили? Поне да ги попитам. Защото Вие знаете, че голяма част от всички проекти, които не се случиха в България станаха не само по вина на българското правителство, а и по така сериозната намеса на европейските структури – дали е закононарушение или затова, че не сме ги питали навреме.
И бих Ви помолил да им зададете този въпрос, за да има обществото отговор и на този въпрос.
Разбрах, че проектът не е устойчив, защото Вие в предишното си изказване казахте – трябва да правим в момента така, че проектът да бъде устойчив и от тук нататък да нямаме връщане назад. И ще излезе, че министър-председателят е бил наистина прав, че ще му има нещо на този проект.
Колкото до това, дали ще имаме базови мощности, поне ние от 2008 г. досега обясняваме, че в рамките на 12 години трае всеки проект за базова мощност, и в рамките на тези 12 години, че Вие не предприехте никакви действия да имаме нова базова мощност – дали е на газ, дали е на някакви други нови енергийни мощности. Явно сте разчитали, че ще построите „Белене“. Но като с имам предвид, че „Белене“ шест месеца и впоследствие докато се уточнят всички тези подробности в деветстепенното менюто, ще минат още някъде около година-две, впоследствие още 10 години сложете за строителството, значи ние базова мощност ще имаме, евентуално, ако построим „Белене“ след 14 години. До 14 години ТЕЦ-2 с тези емисии няма да издържи – в никакъв случай. Или с една дума, ситуацията в енергетиката е сериозна и ще се опитам тази сериозност, тази загриженост да я изкажа и от трибуната. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Аталай.
Господин Винаров, след това господин Овчаров заяви и мисля да приключим по точка едно и да преминем по точка две.
ОГНЯН ВИНАРОВ: За протокола, инженер Огнян Винаров, представител на Граждански контрол и член на Управителния съвет на движение „ДЕН“.
Първият ми въпрос е към госпожа Министър Петкова – какво става с тази, която преди една година им бе възложена от парламента Енергийна стратегия. Досега в сила е тази от 2011 г. от Кирил Цочев и 2013 – 2014 г…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Винаров, само темата, ако обичате.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Да, по темата. …на господин доцент Иванов, която казваше, че до 2030 г. нямаме нужда от нови енергийни инвестиции.
Аз Ви поставям и втори въпрос, тъй като ми е роднина професор Касчиев и в разговор с него се твърди, че е необходим нов проект, тъй като след „Фукушима“ изискванията по отношение на земетръс са повишени и трябва да се прави нов проект, и затова в желанието да Ви помогна Ви препоръчвам да изпратите едно писмо до Европейския съюз и да се протълкува този въпрос, а не да остава с наши вътрешни тълкувания. Трябва ли да се прави нов проект?
Що се отнася до това, какво продаваме, поставям се в положението на купувач, тъй като съм монтирал такива линии внос от чужбина за милиони долари, не и за милиарди, и то е една игра на шах, Вие сте в първия ход с бялата пешка. Какво аз, като купувач, бих Ви попитал? Къде е Вашата стратегия? Ще има ли нужда България в перспектива да продава? втори въпрос е за цената, електрическа енергия и каква електрическа енергия в региона мога да продам?
Следващият ми въпрос е, за което също мисля, че трябва да вземете писмо от „Росатом“. Това, което сте платили заедно с монтажа и 72 часовата проба ли е? Следващият момент, какъв е гаранционният срок, кога изтича гаранционният срок – той да не изтече от производителя преди да сме го монтирали?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Винаров, по темата – не сте по темата.
ОГНЯН ВИНАРОВ: По темата, това е по темата.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не, темата е във връзка с процедура по избор на стратегически инвеститор. Ако имате някаква…
ОГНЯН ВИНАРОВ: За да помогна на тази процедура, препоръчвам на госпожа Петкова, госпожа министърката, да вземе от „Росатом“ едно такова писмо и за колко ще го монтират, също в цената, и какъв е ангажиментът? Едно писмо тълкувателно, около този спор, дали трябва да има нов проект или не трябва да има?
И последният въпрос е към седящия до мен Румен Овчаров.
(Реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Винаров.
Госпожо Петкова, ако решите по някой въпрос да отговорите, защото не са по темата някои от въпросите?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Винаров, благодаря Ви за въпросите, които поставяте.
Първо, по отношение на стрес тестовете и на изискванията след Фукушима. По отношение на Проекта „Белене“, още в края на 2011 г., – декември 2011 г., е извършен стрес тест от МАЕ Не е извършено от експерти от България, от МАЕ е извършен такъв стрес тест. В резултат на този стрес тест, който е направен и документацията е в Националната електрическа компания, господин Петър Илиев може да потвърди, се казва че проектът, че реакторите отговарят на редица изисквания – завишени изисквания, по отношение на сигурността и МАЕ, в резултат на проверката, която правят експертите на МАЕ казват, че реакторите могат да бъдат определени от поколение 3+. Това са заключения на МАЕ, не са заключения на наши български власти и органи. Така че извършен е такъв стрес тест на най-високо ниво и това показват тези резултати.
Що се отнася до съвета, който господин Касчиев Ви е дал. Аз благодаря за този съвет. Разбира се, пак казвам, това което трябва да направим, ние ще го направим, но това, което господин Аталай предложи, аз намирам за изключително правилно и ще направя, така че да се отправи запитване до Европейската комисия, да опишем цялата фактическа обстановка и да изчакаме съответно отговора на Европейската комисия по отношение на това нов проект или стар проект.
Само искам да кажа следното: дали Проектът е нов, стар, кой както иска може да го разглежда този проект, има срокове, в които това трябва да се случи. През 2007 г., когато е правена нотификацията, проектът е нотифициран като нов. Срокът за неговата нотификация е започнал от 23 февруари 2007 г. и окончателно е приключил на 7 декември 2007 г., защото чух, и господин Касчиев и господин Малинов – нашият евродепутат, смятат че това ще отнеме десетки години. Просто има си срокове, има регламенти, които няма как да бъдат пренебрегнати.
По отношение на стратегията, господин Винаров, имаме действаща стратегия, тя е в сила до 2020 г. и това, което ние правим – работим по тази стратегия. Съвсем скоро я актуализирахме, защото е налице основание затова. Аз използвам случая отново да благодаря на българския парламент, затова че ни подкрепи в това наше начинание, за да можем да гарантираме това, че България ще има стратегическо място на газовата карта на Европа. Та по отношение на стратегията ние работим. Заместник-министър Станков отговаря персонално за разработване на стратегията. Това, което правим в момента е изготвяме интегрираният план „Климат – енергетика“, който е доста по-широк от една стратегия. В този план „Климат – енергетика“ ние поставяме определени цели, свързани с енергийния микс на страната, свързани с нашата визия за развитието на енергетиката. Той ще бъде предоставен пред Европейската комисия до края на тази година, защото такива са изискванията. Така че ние ще имаме готовност за този интегриран план „Климат – енергетиката“. Изчакахме, за да го подготвим, защото трябваше да станат факт много важни законодателни акта в рамките на Европейския съюз. Това е законодателният пакет „Чиста енергия за всички европейци“, който трябваше да определи каква ще бъде целта в рамките на Европейския съюз по отношение на възобновяемите енергийни източници, по отношение на енергийната ефективност, каква ще бъде рамката, във връзка с пазара на електрическа енергия, регламентът по отношение промени на регламента, във връзка с дейността на регулаторите. Всичко това е намерило отражение в интегрирания план „Климат – енергетика“ и то ще бъде съответно транспонирано и в стратегията, която ще бъде готова до средата на 2019 г. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Преди да дам думата на господин Овчаров, само искам да отбележа, че според договора на „Евратом“, Вие трябва да запитате Европейската комисия като срок, три месеца след първите обвързващи договори, доколкото се сещам. Няма смисъл според мен само кореспонденция.
Господин Овчаров, заповядайте.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Няма да правя политическо изказване, макар че бих могъл да припомня на господин Аталай кои са трите правителства, или при кое правителство са приети трите решения, които рестартират Проекта „Белене“. Няма седящи на тази маса, други представители на други политически сили, освен една, но по същество.
Уважаема госпожо Министър, добре е, че се ползват стари процедури или процедури, които са били използвани в други моменти. Полезно е това и аз не съм против. Въпросът е, че тези процедури са правени при други условия и новите процедури трябва да се адаптират към новите условия. Тогава Проектът „Белене“, 2007 – 2008 г., беше най-добрия ядрен проект в Европа, пък България беше страната, най-привлекателна за инвестиции в енергийния сектор в Европа и на второ място в света след Бразилия. Тоест, доверието на инвеститорите беше налице и то си личеше от самия факт, че девет от най-големите европейски компании участваха в конкурса тогава или търг за привличане на стратегически инвеститор – ЕRW спечели и спечели с най-големия бонус, който предложи, за да влезе в проекта. Няма да спорим защо излезе ЕRW, тя е малко по-сложна тема.
За съжаление, сега ситуацията не е същата. Българската държава се прослави с изключително непоследователна си позиция по отношение на „Белене“ – на всеки 10 години ние я сменяме, 80-те години правим, 90-те не правим, 2000 г. правим, 2010 – 2012 г. вече не правим, 2017 – 2018 г. започваме да правим. Това не създава доверие в инвестиционната общност. Не създава такова доверие и компанията, чрез която искаме да го направим. Националната електрическа компания, при цялото ми уважение, е затънала в дългове, няма да казвам суми, продължава да генерира загуби, те и тази година ще бъдат според мен над 200 милиона и Вие го знаете не по-зле от мен, губи няколко арбитражи един след друг, плаща огромни пари за въглеродни емисии, става дума за американските централи, и не мисля, че точно тази е компанията, която сама по себе си създава спокойствие у инвеститорите, които ние евентуално бихме очаквали да дойдат.
Чух обяснението Ви затова, че видите ли не може да бъде АЕЦ „Козлодуй“, защото Европейската комисия отказала на ПАКШ. Само че, много Ви моля, нека пак не объркваме нещата. ПАКШ-2 се изгражда след междуправителствено споразумение между Унгария и Русия. Поради тази причина то не може да бъде, така да се каже, прехвърлено директно на някаква стопанска структура. Именно поради тази причина Европейската комисия каза, че това е държавна помощ. Ние нямаме намерение или поне засега, не разглеждаме като единствен вариант модела „ПАКШ“. Изграждането на АЕЦ „Белене“ на принципа на този, който сме заложили – на пазарен принцип, според мен не може да бъде проблем за Европейската комисия, ако няма държавна помощ, държавно споразумение, гарантирани държавни средства и така нататък, и така нататък, държавно гарантирани средства за изграждане на обекти и така нататък. И в този смисъл, за мен вариантът с изграждането на централата, чрез АЕЦ „Козлодуй“ и чрез Проектната компания „Нови мощности“, която така или иначе я има – нали още съществува е най добрият вариант, още повече че той би позволил да решим и част от финансовите проблеми на Националната електрическа компания чрез заплащане на тези активи, с какъв срок и по какъв начин, вече е друга тема. Този вариант аз не бих го отхвърлил така с лека ръка, просто по причина, че видите ли Европейската комисия не позволи, но ПАКШ значи няма да позволи на България, различни са сценариите, при които се развиват проектите.
Второто, което ми се ще да кажа е, че основен проблем на проекта е доверието – доверието на инвеститорите в този проект. Начинът, по който го правим с тази процедура не мисля, че повишава доверието или създава доверие. Аз го говорих някъде, но не може на втората страница, където обясняваме условията, да напишем, че срокът трябва да бъде 10 години, цената трябва да бъде по-ниска от 10 милиарда и на осмия етап годините да станат вече по малко от осем, а цената да стане по-малко от девет милиарда. Това или е несъответствие, или някой е имал нещо предвид, но така представено то показва, че не сме си свършили добре работата.
Вторият въпрос е. Кой ще дойде да купува електроенергия на проект, който още не е започнал? На каква цена ще купува електроенергия? При какви условия ще купува електроенергия? Чисто от гледна точка на пазара на електроенергия, ами тези неща ги няма в процедурата. Първата точка, така да се каже, обявяването и второто, ние започваме да разглеждаме, да представяме, да каним инвеститори и купувачите на електроенергия.
Това, което липсва в проекта е, според мен нещо, което не знам дали вече може да бъде преодоляно. Тази част от цялата работа трябваше да я направи един авторитетен, независим консултант, консултант, който да направи оценка на това, което притежаваме, което имаме, което предлагаме, да направи оценка на възможностите за завършване на проекта в определени срокове, евентуалната цена или поне прогнозната цена в някакви граници на електроенергията, която ще се получава, цялата цена на проекта. Защото, извинявайте, девет милиарда цена, аз не знам от къде е взета? Коя е тази цена? – това цената овернайт, цената на главния доставчик, на главния изпълнител ли е? Това цената със сключени разходи на собственика ли е? Всичко ли включва тя? Какво не включва, какво включва? Така хвърлено в пространството девет милиарда, 10 милиарда, е абсолютно безсмислено. Та този консултант трябваше да изясни тези неща, освен това трябваше да постави след това условията, които ние търсим от инвеститора, на които трябва да отговоря инвеститорът – да гарантира това, да предостави това. Осемдесет на двадесет, казвате Вие, привлечени собственици, добре, ако се окаже, че капиталът на НЕК е повече от 20%? Ще се окаже, че новият инвеститор във финансовото структуриране на компанията няма да даде нищо и ще разчитаме само на кредитите, които ще вземат, евентуално. Казвам го, защото тези неща може да изглеждат дребни, но ако ние наистина разчитаме на сериозен инвеститор и сериозно искаме да привличаме такъв инвеститор в България, то е недопустимо да го правим по този начин. Стига толкова, да не прекалявам.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров, за разбирането.
Госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Овчаров, благодаря много за коментара, който направихте.
Първо, по отношение на това, което Вие намирате като различие в процедурата. Няма грешка. Това, което ние казваме в условията, е че този проект не може да струва повече от 10 милиарда, защото това са оценките, които са потвърдени в рамките на няколко години, едната е от НSBC, другата впоследствие от анализа на Българската академия на науките, но след това, ние казваме срок за реализация на проекта до 10 години. След това, в другия, един от последните раздели, който е свързан с преговорите – Осми раздел, да, казваме какво ще бъде оценено най-високо и казваме, че най-високо ще бъде оценено такова предложение от страна на потенциалния инвеститор, ако той оферира цена под 9 млрд. евро и срок за реализация до осем години. И другият критерий, по който ще го оценим най-високо е, ако той се съгласи, нашата АЕЦ „Козлодуй“ да бъде оператор на новата атомна електроцентрала. Това е разликата между осма и 12-та страница.
Що се отнася до тази компилация с АЕЦ „Козлодуй“? Наистина звучи много логично, то звучи най-логично, но пак казвам, Европейската комисия има такива рестриктивни разбирания и действия в тази посока и смята, че от гледна точка на конкуренцията, на конкурентоспособността ще има проблем. Така че поради тази причина това нещо няма как да стане този, наречен от господин Генов „ядрен холдинг“.
Други теми, които засегнахте – по отношение на консултанта. Безспорно, ако ние разполагахме с някакъв ресурс, който да ни даде възможност да наемем някакви консултанти, които да водят целия този процес, това би бил най-добрия вариант. Но Вие споменахте Националната електрическа компания не е в състояние, което да ѝ позволи да дава такъв ресурс по отношение на такива консултанти, поне на този етап. Ние смятаме, че ако се стигне до структуриране на проекта и изберем инвеститор, то тогава именно проектната компания ще бъде таз, която ще трябва да си наеме консултант, без такъв консултант няма как да се върви, няма как да се водят преговори с банки, с финансови институции, няма как да стане без такъв консултант. Но нашият стремеж е да стигнем до това да проверим има ли такъв реален интерес към проекта, има ли сериозен стратегически инвеститор, който да се включи в проекта при тези условия и тогава вече смятаме, че могат да се харчат и допълнителни ресурси за наистина квалифицирана помощ от страна на такива консултанти.
Що се отнася до цената, да, няма как някой да тръгне да купува енергия, ей така просто искам да купувам енергия на независимо каква цена. Това е най-логично, но има един друг нюанс. Ние в процедурата изискваме да бъде представен финансов модел. На базата на този финансов модел ние искаме да видим всички детайли по отношение на това как потенциалният инвеститор вижда реализацията на проекта и като краен резултат от този финансов модел, ние искаме да видим каква ще бъде цената на енергията, която той ще предложи. В същото време във Финландия, Вие знаете, проектът, който Росатом реализира там, той е на подобен принцип. Там Росатом участва с 34%, ако не ме лъже паметта, останалата част от проекта се състои от участие на големи индустриални консуматори, общини във Финландия, държавни дружества, частни компании и всички те са направили един такъв пул, в който един иска да участва с миноритарен дял, друг иска да купува енергията при определена цена. Това вече е въпрос на преговори между потенциалния инвеститор и хората, които проявяват интерес и биха желали да видят каква е визията на този инвеститори и на тази компания по отношение на цената на енергията, която ще се получи на финала. Така че това са ни били мотивите да разработим процедурата в тази посока. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Понеже господин Касчиев е заявил желание за изказване, ще го помоля накратко.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Искам само два коментара, тъй като някой ще каже, ама защо през 2007 г. или 2006 г. , или 2001 или 2002 г.не направихте АЕЦ „Козлудуй“, така да се каже водеща в този механизъм. За да не възниква този въпрос ще Ви кажа защо. Причината беше, че АЕЦ „Козлудуй“ тогава изплащаше един огромен кредит от над 400 милиона по втория проект за реконструкция и модернизация на централата. НЕК беше в значително по-добро финансово състояние. На практика без големи задължения, освен енергия 2, мисля, че тогава вървеше и със значително по-добро съотношение на активи към задължения, отколкото АЕЦ „Козлудуй“. Поради тази причина останахме на варианта НЕК.
Второто, НЕК тогава вече когато вървеше процедура за избор на стратегически инвеститор имаше финансов консултант – това беше Девойти туш, имаше архитект инженери – Парслингинженеринг и тези процедури се готвеха от тях на практика. Те затова и така изглеждаха, разбира се, със съдействието на експертите тогава в НЕК. Не искам сега да влизаме в детайли, но ми се струва, че колкото по-рано излезем от така тясно вътрешно корпоративната схема на НЕК и даже държавно националните рамки и вкараме независими консултанти, които биха могли да направят до голяма степен и финансовия модел и възможните варианти на този финансов модел и сега да не разговаряме, как да кажа, пред затворените или неизвестни факти, толкова по-лесно ще бъде и за реализацията на проекта. (Реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Овчаров.
Господин Касчиев.
ГЕОРГИ КАСЧИЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Нямам въпроси. Имам няколко предложения. Госпожо Министър, предлагам в информацията, която ще отправите към инвеститорите, възможно на най-ранен етап, да включите следното: да ги информирате, че първо, за решението на Министерския съвет за рестарт на АЕЦ „Белене“ е заведено дело във Върховния административен съд да бъде отменено като незаконосъобразно и в близките месеци очакваме съдът да се произнесе дали това решение ще бъде блокирано докато трае съдебното разследване. Второ, да ги информирате, че като инвестиционен проект АЕЦ „Белене“ позицията на Европейската комисия от месец декември 2007 г. не е валидна. Това, разбира се, не е само мое мнение. Вие всички предполагам сте чели доклада на БАН, представен миналата година месец октомври, във част втора на стр. 23 от Института по право на БАН е направен анализ и там много ясно е казано, че ще се наложи нова процедура по нотификация на Европейската комисия.
В заключение да напомня, че не се касае за становище на Европейския парламент, относно този въпрос, касае се за писмо на господин Канети, който казва това от името на Комисията. Така че тук никакви трактовки не могат да бъдат правени. Препоръчвам Ви, разбира се, да направите контакти с Комисията, за да изчистите този въпрос. Трето, предлагам да ги информирате, че техническият проект на АЕЦ „Белене“, говорим тук от техническата гледна точка не е лицензират и досега, тоест не е одобрен от регулатора. Както е казано и в този доклад на БАН във втората част на стр. 25, въпросът затова дали той съответства на новата директива по ядрена безопасност от 2014 г. ще бъде основен в дискусиите с Европейската комисия. Същото е потвърдено и в писмото на еврокомисаря Канети.
Предлагам на следващо място да информирате потенциалните инвеститори, които са през девет земи в десета и предполагам, че не са много наясно с регулаторната рамка в Европа, че съгласно членове 43 и 46 на Евратом участието на такива компании или страни, които са извън Европейския съюз не се дава съгласие от Европейската комисия. Тя изготвя мотивирано становище и решението се взема от Съвета на Европа с единодушие. С оглед на много фактори, предполагам, че тук вероятността за одобряване клони към нула.
На следващо място предлагам да ги информирате, че съгласно сеизмичната карта за сеизмичната заплаха на Европа, направена от Европейската сеизмологична комисия представя, че през следващите около 35 години рискът на площадка Белене е среден, клонящ към висок.
Последно предлагам да ги информирате, че инженерните съоръжения, изградени на площадката за намаляване на този сеизмичен риск, на първо място, баластровата възглавница под главните корпуси, най-вероятно е увредена сериозно, след като тя беше наводнена през есента на 2009 г. и оставена на произвола на съдбата и, че се налага да бъде изяснен нейният статут с много подробно изследване. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Касчиев.
Процедурата по лицензиране на проекта „Белене“ беше приключена, защото беше прекратен проекта.
Госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Касчиев благодаря Ви за съветите, които ни дадохте. Благодаря и за загрижеността.
Аз само ще си позволява да се позова на конкретни текстове от нотификацията и от Регламент 1209/2000, защото когато фактите говорят всички други трактовки за безсмислен. По отношение на проектната безопасност чета – това е нотификацията на Европейската комисия от 7 декември 2007 г., окончателна, тук пише Брюксел окончателна. По отношение на проектната безопасност Европейската комисия казва следното: „Комисията взе предвид, че проектът е нов, но е основан на изпитана WEWER технология и последващи разработки, чието модернизирани версии бяха инсталирани успешно в няколко WEWER реактора, за да се стигне до този проект, считан за най-добър от гледна точка на безопасност.“ Освен това Комисията отбеляза, че „избраният проект WEWER АЕS 92 създаден през април 2007 г. като отговарящ на европейските енергийни изисквания за леговодни реактори в Европейския съюз“.
По-нататък Комисията оценява, че според „информацията изпратено от инвеститора избраният проект в Белене включва разнообразни системи за пасивна безопасност, както и подобрена защита срещу външни опасности като земетресения, самолетни катастрофи, в сравнение на по-стари проекти на WEWER“. Следователно що се отнася до целите на Евратом Комисията отбелязва, че този проект е „в съответствие по-специално с целите за създаване на основни съоръжение за развитието на ядрената енергия“. Въз основа на оценката съгласно договора с Евратом и дискусията с ядрения оператор Комисията възприе становището, че „всички аспекти на въпросната инвестиция са в съответствие с целите на договора на Евратом“. Комисията би искала да подчертае важността на разнообразяването на източниците на доставка с оглед сигурността на доставяне на ядрено гориво за цялата ядрена промишленост на Европейския съюз. Комисията признава инициативата като принос за дългосрочната сигурност на доставянето на електроенергия, произведена при ниски емисии на парникови газове за Европейския съюз“, съставено в Брюксел през 2007 г. Това по отношение на проекта и неговата безопасност.
Сега да прочетем чл. 4 от Регламент 1209/2000, който казва следното: „Всяка промяна при изпълнението на инвестиционните проекти, съобщение на Комисията в съответствие с настоящия Регламент е предмет на допълнително съобщение при същите условия.“
След това по отношение на безопасността и анализите, които прави Българската академия на науките, докладите свързани със сеизмиката, основни изводи и заключения: „Субрегионът с радиус 30 км около площадката на АЕЦ “Белене“ се характеризира с отсъствие на сеизмична активност. Наблюдаваната пространствена картина потвърждава принадлежността на субрегионалната област с радиус 30 км около площадката на централата към сеизмично най-спокойните части на територията на Република България“. Това е което исках да кажа. Благодаря, уважаеми господин Председател.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър. Благодаря на всички гости.
Да приключим това втора, като преминаваме към точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО АКТУАЛНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
Господин Ерменков, заповядайте да водите разглеждането по точката.
Ако някой от Министерството иска да присъства, заповядайте. Хубаво е да има и политически орган. (Реплики.)
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Ерменков, аз предлагам тъй като имаме и подкомисия от 15.30 вече е 16.00 нека да оставим за енергийна ефективност за следващия път, да приключим днес.
ПРЕДС. ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз съм съгласен с Вас, че времето напредва, но някак си Вашето предложение е в унисон с цялата ни политика към енергийна ефективност. Поставяме ме я някак си накрая и чакаме време да дойде да я обсъдим.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Затова предлагам да я обсъдим на отделно заседание, с още по-голяма ангажираност.
ПРЕДС. ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Нека да уважим поне...
РАМАДН АТАЛАЙ: Министърът си замина, журналистите също.
ПРЕДС. ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не, заместник-министър е тук, ние не го правим за журналистите, ние го правим за да сме запознати какво става в областта на енергийната ефективност.
Така че давам думата на изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие да ни запознае какво е приготвил за нас. Само ще го помоля, наистина по-систематично да го направи, тъй като времето напредна.
РАМАДН АТАЛАЙ: Дайте ни материалите, ако имате, и да видим.
ИВАЙЛО АЛЕКСИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията! Ще се опитам да бъдат кратък. По данни от Националната статистика е първата част е това което ще Ви докладвам, а във втората част ще се спра на някои важни елементи за развитието на енергийната ефективност в страната. През 2016 г. брутният вътрешен продукт нараства с 3,9%, но първичното енергийно потребление намалява с процент и половина, което води до значително намаление на енергийната интензивност само за една година. Същото е при крайното потребление на енергия.
Неблагоприятната тенденция за ръст на енергийната интензивност от 2014 г. и 2015 г. се надяваме, че е преодоляна и чакаме с нетърпение данните от 2017 г., за да видим дали се запазва тенденцията.
По сектори енергийната интензивност в индустрията е намаляла с 5,5% , което е много сериозен принос към резултата, който преди малко споменах. Това е значително намаление и показва повишение на ефективността на използване на енергията в сектора, което е позволило потреблението да намалее при ръст на произведената добавена стойност.
Традиционно транспортният сектор, който след 2009 г. изпревари индустрията и стана най-големия консуматор на енергия в страната е с лоши показатели и е единственият сектор, който в продължение на десетилетия запазва лошите си показатели. Основните причини затова са скокът на потреблението с 22% само за една година на енергийно най-неефективния въздушен транспорт и съответно знаете, че нашият автомобилен парк е доста стар и автомобилният транспорт съставлява много голям процент от транспорта като цяло.
В домакинствата също има подобрение на енергийната интензивност, но при увеличение на потреблението. Това се дължи на увеличената жилищна площ на човек от населението, увеличена снабденост на домакинствата с електро уреди и повишените нива на топлинен комфорт, който поддържат хората, не само през зимата, но и през лятото.
Секторът на услугите е с най-ниска енергийна интензивност. Тя е шест – седем пъти по-ниска от енергийната интензивност на индустрията и през 2016 г. продължава неблагоприятната тенденция от предходната 2015 г., но като краен консуматор е сравнително малък затова не се отразява на общия ефект.
Националната цел за енергийна ефективност възлиза на 716 килотона енергийни спестявания на година в крайното енергийно потребление или 1590 килотона в първичното енергийно потребление към 2020 г. Един от най-важните механизми с хоризонтален характер за изпълнение на националната цел за енергийна ефективност е националната схема за задължения за енергийна ефективност. Схемата е структурирана в съответствие на Директива като в България схемата за задължения се изпълнява чрез комбиниране на индивидуални цели за енергийни спестявания на търговци с енергия, които продават над определен минимален праг енергия и алтернативни мерки.
За периода 2014 – 2016 г. като алтернативна мярка бяха използвани действащите в страната индивидуални цели по предходната схема за собственици на сгради и промишлени системи с консумация над 3000 мегават часа. Към момента в страната действа само една алтернативна мярка и това е Националната програма за многофамилните жилищни сгради.
Индивидуалните задължения на търговците с енергия се определят ежегодно, пропорционално на количеството декларирани от съответния търговец продажби на енергия и горива на крайни потребители през предходната година. Търговците следва да изпълняват ежегодно нови мерки за енергийни спестявания при краен потребител, постигнатите спестявания от приложените мерки трябва да бъдат потвърдени чрез издаване на удостоворения за енергийни спестявания. Удостоворенията се издават след доказване на спестяванията или чрез обследване за енергийна ефективност, или чрез ползване на специализирани методики.
Изпълнението се следи текущо като отчита не само годишното спестяване, но и комулативната цел, тоест комулативният ефект, който също се следи количествено.
Ако е необходимо ще направя допълнително разяснение на комулативния ефект. Трябва да се има предвид, че схемата се въведе ефективно с голямо закъснение и на практика нямаме пълна година на действие на този механизъм. Отчетеното изпълнение за 2017 г. към отчетния период – 1 март, беше минимално, но към момента вече е около 11%. Неизпълнението не е фатално за момента, защото задължените лица могат при неизпълнение за дадена година, при преизпълнение за дадена година да покрият предходен или следващ период от схемата.
Останалите мерки от Националния план за действие по енергийна ефективност покриват всички сектор на икономиката.
По отношение на цялостното изпълнение на националната цел за страната в момента изпълняваме малко повече от 60% от националната цел. Това означава, че ако бъдат положени допълнителни усилия, особено по отношение на националната схема за задължение, която все още не е заработил успешно, страната ни ще има реален шанс да постигне поетия ангажимент. Като цяло повишаването на обща осведоменост, не само на лицата с конкретни отговорности и задължения, но и на широката общественост по отношение на политиките, мерките и ползите от повишаването на енергийната ефективност трябва да се възприеме като приоритет от всички участващи в процеса институции, организации, заинтересовани лица.
В светлината на обсъжданите в момента промени от зимния пакет „Климат – енергетика“ на европейското законодателство наистина трябва да изведем енергийната ефективност на първо място, особено предвид факта, че сега можем да използваме и инерцията от едно успешно председателство на Съвета, което допринесе сериозно за приемането на този пакет.
Агенцията е сравнително малка структура и работим усилено по оптимизиране на работата в Агенцията и максималното използване на информационните и комуникационните технологии. Гаранцията за произход знаете, че са електронен документ и по този образ и подобие се опитваме да направим всички останали услуги електронни. Създадени са условия и в момента почти всички видове отчети и справки да бъдат попълвани в сайта на Агенцията и изпращани електронно, но все още ползвателите на практика не ги прилагат.
По тези причини концентрираме действията си по приоритети. За 2019 г. усилията ще бъдат основно в три направления. Продължаваме активната и усилена работа със задължените лица, тоест с търговците на енергия за структуриране на добър работещ подход за изпълнение на целите.
Второто направление е популяризиране на енергийната ефективност по всички възможни начини, според нашите възможности, естествено.
Третото е електронизация на работата и услугите.
Накратко е това.
ПРЕДС. ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Благодаря господин Алексиев.
Аз понеже виждам, че колегите се измориха от предишната точка и предлагам ако колегите нямат нищо напротив след като чухме това което господин Алексиев ни каза като информация да си дадем малко време да я осмислим и след Нова година на едно от първите заседание на Комисията по енергетика да проведем специално заседание изцяло посветено на тези проблеми, защото виждате имаме успехи, но аз тези успехи не бих казал, че винаги се дължат, тоест числовите показатели, се дължат само на дейността, която изпълняваме. Има и други обективни фактори, които и без да се намесват биха довели до такива резултати. В сектора има проблеми, в това число и законови, затова ще предложа на изпълнителния директор и на Вас, Ви предлагам ако сте съгласни след Нова година да проведем вече едно заседание на Комисията посветено специално на енергийната ефективност, защото Вие знаете, че от тук нататък имаме една стратегия, която ще развиваме и тя е за устойчиво енергийно развитие, включва и енергийна ефективност и енергетика и така нататък, за да сме в ход.
Ще помоля господин Алексиев когато дойде след Нова година следващото заседание да ни запознае с онези проблеми, които според него пречат на дейността или я ограничават, за да може да търсим решение. Ние и в момента имаме проблеми – не изпълняваме закона по отношение на продажбата на жилища, че всяко жилище трябва да има сертификат. Не всички търговци с енергия са обхванати и особено тези с твърди горива и компресиран газ. Имаме проблеми с оценката на одитите, които се извършват и така нататък, все неща, с които господин Алексиев е запознат от нас, да ни запознае. (Реплики.) Така че това да бъде темата на едно заседание на Комисията по енергетика и предполагам, че това ще бъде полезно и за така наречените „емисии“, за които трябва да търсим средства, да си помислим за едни бели сертификати, какво може да въведем и така нататък.
Ако няма нищо напротив така да процедираме.
Господин Аталай, слушам Ви.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин Тасков, че се съгласихте с моето предложение.
Едно допълнение само – този материал, който го четох пратете го да се опитаме и ние да го прочетем, а ако го обогатите и разширите още повече още по-добре.
ПРЕДС. ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Да, прекрасно. Господин Алексиев наистина ще е хубаво материалът, даже го разширете, защото няма да го произнасяте, да се запознаем с него да ни го изпратите, за да имаме въпроси и в следващото заседание.
Ако нямате други въпроси, колеги, към господин Алексиев да освободим. Ако нещо да каже, да каже и да му пожелаем успешна работа.
ПЕТЪР АЛЕКСИЕВ: Да, благодаря, господин Председател.
Материалът е много по-голям, просто бях много кратък, ще го изпратя за разпространение.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Закривам днешното заседание.


(Закрито в 16.25 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Делян Добрев



Стенограф:
Мария Николова