Разглеждане, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-43, внесен на 19 юни 2019 г. от Валентин Алексиев Николов и група народни представители.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика





П Р О Т О К О Л
№ 34

На 21 юни 2019 г. се проведе заседание на Комисията по енергетика в зала „Изток“ при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Разглеждане, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-43, внесен на 19 юни 2019 г. от Валентин Алексиев Николов и група народни представители.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и на гостите, се прилагат към протокола.
Гост в заседанието е и заместник генералният директор на Генерална дирекция „Енергетика“ към Европейската комисия Клаус Дитер Борхард.
Заседанието беше открито в 12,07 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Валентин Николов.


* * *
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добър ден, дошли!
Имаме кворум.
Откривам заседанието на Комисията по енергетика с дневен ред:
Разглеждане, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-43, внесен на 19 юни 2019 г. от Валентин Алексиев Николов и група народни представители.
На днешното заседание присъстват:
– заместник генералният директор на Генерална дирекция „Енергетика“ към Европейската комисия Клаус Дитер Борхард. Добре дошли, господин Борхард!
От Министерството на енергетиката:
– министър Теменужка Петкова. Добре дошли и на Вас!
– госпожа Мирослава Христова – директор на дирекция „Правна“.
От КЕВР:
– господин Иван Иванов – председател. Здравейте, господин Иванов!
– госпожа Харизанова, господин Йорданов – членове.
От Български енергиен холдинг:
– господин Петьо Йорданов – изпълнителен директор, господин Веселин Вертигов – заместник изпълнителен директор.
От „Булгартрансгаз“ ЕАД:
– господин Владимир Малинов – изпълнителен директор, господин Диан Димитров – член на управителния съвет.
От „Булгаргаз“ ЕАД:
– господин Николай Павлов – изпълнителен директор.
От Газов хъб „Балкан“:
– господин Кирил Начки – изпълнителен директор.
От БФИЕК:
– господин Константин Стаменов каза, че няма да дойде, но има представител. Здравейте!
От Българска асоциация „Природен газ“:
– господин Светослав Иванов – председател.
От Българска газова асоциация:
– господин Пламен Павлов.
От „Неохим“ АД:
– господин Стефан Димитров – прокурист.

Преминаваме към точката от дневния ред:
Разглеждане, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-43, внесен на 19 юни 2019 г. от Валентин Алексиев Николов и група народни представители.

Законопроектът, който внесохме с група народни представители, беше продиктуван от факта, че Енергийната стратегия на Република България беше изменена в няколко направления. Едно от направленията е инфраструктурата, която трябва да се развива, а тя, знаем, че вече е възложена. Едното е участието на „Булгартрансгаз“ или държавата с процент участие в LNG терминала в Александруполис. Другата е във връзка с изграждането на тръбопровод, който трябва да свърже точката на свръзка България – Турция с България – Сърбия, а също и развиването на платформа и търговия за газ в България. Бих казал, за съжаление, че България е една от последните страни в Европа, където няма такава развита търговия или няма такъв развит пазар. Именно това налага създаването на нови регулации и на нови законови рамки, в които ние трябва да заложим, така че участниците да могат да се съобразяват с тях на базата на европейските изисквания, на базата на свободния пазар, който налага своите изисквания – да можем да развием този пазар. Виждаме, че една сделка, която се осъществи в последно време и дава добри възможности на цената на природния газ, показва, че ние вървим в правилната посока както от инфраструктурата, тоест да разнообразим източниците, така и начините, по които да можем да структурираме борсата, така че да има състезание между различни участници, различни търговци. Това ще доведе, разбира се, до най-справедливата и пазарна цена.
Понеже 80 % от инфраструктура на Балканите и компресорните станции са съсредоточени в България, аз мисля, че България е един естествен, как да кажа, регионален газов разпределител. Той освен това може да разви своя потенциал до такава степен, че наистина да се получи един хъб тук.
Знаем, че „Булгартрансгаз“ възложи предпроектно проучване във връзка с това и то показа добри възможности в това отношение.
Освен, разбира се, различните направления юг-север, юг-запад и от север на юг, които България може да използва като инфраструктура, ние съответно с възлагането на концесии във връзка с офшорните зони на България в Черно море се надяваме да имаме и собствен добив на газ, който също трябва да се вложи в тези законови рамки, които ние предлагаме.
Направихме кръгла маса – тук, в тази зала, получи се много добра дискусия. Усещането е, че всички заинтересовани страни са съгласни, че трябва да се развива и трябва да се вложи такъв законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, така че да се регламентира свободният пазар. Разбира се, в този законопроект сме вложили газ релийз програма, тоест господстващо положение на един участник да може да дава част от своите наличности на тази платформа.
Текстовете, които първоначално бяхме дали, бяха качени дори за обществено обсъждане. Имаше различни становища. Становище получихме и от Министерството на енергетиката, получихме и от „Булгаргаз“, получихме и от Газовата асоциация, от ИФЕТ също, от „Тотал“ също дадоха своите становища. Не всички са отразени между другото в Законопроекта на първо четене. Това е поради няколко факта. Първо, защото ние нямаме достатъчно потенциал да можем да отсеем добрите практики и добрите предложения и да ги сложим още на първо четене. А и няма такава практика да има работна група за първо четене. Затова сме се опитали да променим текстовете само в техническата и правна част. При всички случаи сме оценили възможността това да се случи между първо и второ четене и поради факта, че на второ четене, след като дадем законов срок за предложения, ние ще направим съответните работни групи, както сме говорили.
Благодаря и на „Булгартрансгаз“ за предоставеното домакинство, на което направихме изнесеното заседание и обсъждахме въпросите. Ще направим работна група, на която са поканени и от Министерството с потенциала, с който разполага, „Булгаргаз“, „Булгартрансгаз“ най-вече.
Разбира се, и други колеги народни представители, които искат да участват и тази работна група да може да имплементира промените, за които мисля, че има достатъчно голям консенсус да бъдат вкарани в Законопроекта, така че той да стане добър и действащ.
Мисля, че общо взето текстовете, които сме предложили, са основа, върху която да можем да работим и върху която да можем да градим по-нататък, така че да се получи наистина добър законопроект, с който да се лицензира една-единствена борса, която да действа на територията на Република България. Тази единствена борса ще са всички участници, които могат да бъдат на този пазар. Постигнахме горе-долу общото мнение, че лицензия в началото, при условие че нямаме развита борса, не е добър вариант.
Всички наши съседи са направили всичко в лицензионен режим, който при нас ще бъде доста по-либерален, а затова, предполагам, че ще разсъждаваме върху темата това да стане на база на регистрационен режим. Разбира се, дай Боже, тази платформа да се развие и пазарът в България да се развие до степен такава, че в един момент да имаме нужда да направим законови промени, така че да лицензираме този режим. Но се надяваме участниците да не спекулират и да не правят манипулации, така че да се наложи това да се развие доста по-бързо.
Разбира се, че правилата, които борсата ще предложи и ще одобри – това беше едно предложение, което получихме от Комисията за енергийно и водно регулиране, те да одобрят правилата, за да може да има независим орган, който да погледне тези правила – ще направят така, щото участниците да имат достатъчно ликвидност на парични средства, опит и така нататък. Тоест всеки един, което е регистрирал фирма, да участва на този пазар и да спекулира на борсата.
Аз съм сигурен, че това ще се случи. Опитът, който „Булгартрансгаз“ е осъществил заедно с Австрийската борса, самият опит, който и те имат – разбира се, с помощта на „Булгаргаз“, БЕХ, ще допринесат, така че да имаме достатъчно добри правила и в работната група, която ще създадем, да може да заложим такива правила на играта, че да можем да имаме наистина един добър пазар и едни добри цени.
Знаете Законопроекта, няма да го чета и за да не бъда голословен, ще дам думата на „Булгартрансгаз“, които са инициаторите и в основата на това да можем да започнем да дискутираме именно тези правила.
Господин Малинов, заповядайте.
ВЛАДИМИР МАЛИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема министър Петкова, господин Иванов, господин Борхард! Ще се опитам да бъда малословен.
На първо място, искам да благодаря за подкрепата, която получаваме на всички нива от Народното събрание, от Министерския съвет, от Министерството, от нашия Регулатор и не на последно място, от Европейската комисия, в тази тежка задача да променим пазарната среда, в която се работи в България в областта на природния газ.
Напълно подкрепям думите на господин Николов, който каза и бе споменато, че в действителност законовите промени бяха предложени от нас и възприети и препотвърдени от народните представители, които внесоха този законопроект. Напълно потвърждавам, че има необходимост от целия експертен потенциал, наличен в България, да бъде използван.
Подкрепям и предложението за създаване на работна група, на която между първо и второ четене да се опитаме да създадем възможно най-добрата база за съществуването и последващото функциониране на газова борса в България.
Да, част от тези промени на експертно ниво сме коментирали с Европейската комисия и с други пазарни участници на европейския пазар, като сме се опитвали да вземем най-добрите практики на вече ликвидни борси, които съществуват вече в рамките повече от 8-9 години на пазара.
Безспорно ролята на „Булгаргаз“ в съществуването и успешното реализация на борсата е изключително важна и чрез предложената Програма за освобождаване на количествата, така наречената „газ релийз програм“. Ще разчитаме също на тяхната подкрепа и с експертна и под всякаква една форма.
Само ако мога да заключа, считам, че действително с инфраструктурната част, която „Булгатрансгаз“ развива за разширение на своята мрежа и за създаване на междусистемна свързаност с инфраструктурите на съседните на нас държави и свързването на пазарите и създаването на софтуерната среда, както аз обичам да казвам, а именно съществуването на ликвидна газова борса и търговия на природен газ, концепцията, която започнахме още 2015 г. заедно с господин Борхард и вицепремиера Дончев, да разработваме за газов хъб „Балкан“, считам, че в съвсем обозримо бъдеще може да бъде реализирана и да носи своята добавена стойност, а именно по-добри цени и ликвиден пазар не само за България, но и за целия район. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Малинов.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Борхард, уважаеми господин Иванов! Позволете ми преди всичко да благодаря на народните представители за този законопроект, който е подготвен. Той изцяло е в синхрон с основните приоритети на правителството в областта на енергетиката, а именно диферсификацията на източниците за доставка на природен газ и либерализацията на пазара на природен газ в страната.
Това, което днес ще обсъждаме на първо четене в рамките на Енергийната комисия, е само първата стъпка към този процес. Аз използвам случая, за да благодаря на господин Борхард, че именно в този момент той е днес тук с нас, защото с нашите партньори от Европейската комисия, както и господин Малинов спомена, ние започнахме първите стъпки към реализацията на концепцията за изграждане на газоразпределителен център на територията на България.
Какво всъщност представлява концепцията? Тя включва в себе си необходимостта от изграждане на липсващата инфраструктура, която да ни даде възможност да имаме достъп до природен газ от различни източници по различни маршрути.
От друга страна, представлява възможност за търговия с този природен газ, тоест необходимост от изграждане на платформа, на борса за търговия с природен газ. Само тогава можем да говорим за сигурност на доставките и за либерализиран пазар, който да ни даде възможност за конкурентни цени, съответно за конкурентна икономика.
Още веднъж благодаря на всички за подкрепата, благодаря за доброто предложение, което се прави за тази първа стъпка.
Безспорно има още много моменти, които трябва да се доработят, но това ще стане впоследствие. В предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката има мерки, които могат да бъдат определени като временни мерки. Те ще бъдат преодолени във времето, но са една необходима гаранция, че ще гарантираме сигурността на доставките за потребителите на природен газ в България.
От друга страна, заедно с колегите от Европейската комисия, ние ще продължим да развиваме концепцията за изграждане на газоразпределителен център на територията на България, да надграждаме. Но смятам, че първата стъпка се прави днес с този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Така че аз благодаря и Министерството на енергетиката с нейния експертен потенциал ще подкрепя изцяло Законопроекта до неговото финализиране и съответно до неговото прилагане. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър – благодаря за подкрепата.
Господин Иванов, виждате, че заемате все по-голямо място в регулациите на българския пазар, но и не само, а и в регулациите на покупко-продажбата в България. Така че имате тежка задача. Като казвам „покупко-продажбата“ имам предвид покупко-продажбата на фирми, а не на газ. (Оживление.) Но се надявам да чуем и Вашето мнение във връзка със Законопроекта. Благодаря.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Борхард, господин Малинов, уважаеми колеги! Ние наистина днес правим една много сериозна крачка към изпълнение, както каза и министър Петкова – на две от основните задачи в рамките на последните 4 – 5 години пред българската енергетика.
Реформата в българската енергетика задължително минава през две основни стъпки: демонополизация на външния доставчик на природен газ, тоест диверсификация на тези доставки, и демонополизация на вътрешния обществен доставчик „Булгаргаз“. С направените предложения днес за изменение на Закона за енергетиката реално се тръгва в тази посока като това е и причината, поради която в качеството си на председател на българския независим енергиен и воден Регулатор ние даваме подкрепа на тези промени, които трябва да бъдат извършени. Когато казвам, че даваме подкрепа, това е подкрепа за целта и рамката на направените предложения за изменение. Няма съмнение и Регулаторът в това отношение ще извърши необходимото от негова страна и ние ще се включим много активно в работната група, която Вие, господин Председател, заявихте, че ще бъде създадена между първо и второ четене. Защото нашата цел е всеки един от текстовете на промяната на Закона за енергетиката да бъде работещ и да допринесе за постигане на поставените цели.
Едновременно с това не мога да не отбележа, че Регулаторът в контекста на тези промени има три основни задачи, които той трябва да изпълни и аз съм убеден, че ние ще направим всичко необходимо, за да ги осъществим. На първо място, това е контролът върху процеса на либерализация и освобождаване на количествата природен газ за организирания борсов пазар. Така това означава контрол върху работата на платформата за търговия с небаланси и търговия с природен газ върху участниците, правилата и конкретното изпълнение на всяка една сделка.
На второ място, съгласно промените, направени в Газовата директива № 73 от 2009 г., а всъщност това е Директива 692/2019 г. на националните регулатори на страните – членки на Европейския съюз, се възлагат изключително важни задължения, включително възможността да се произнасят по всякакво конкретно освобождаване на пазара на природен газ, те да се произнасят с решение и заедно с това, разбира се, да продължава процесът на проследяване – става въпрос да е прозрачен, при равнопоставеност на участниците при недискриминационни критерии, развитие на борсовата търговия на природен газ.
И накрая, по отношение оператора, който трябва да управлява под формата за търговия, тъй като той ще бъде в лицензионен режим, неговата лицензия трябва да бъде издадена от Комисията за енергийно и водно регулиране. След това ние имаме функции на контрол върху спазването на тази лицензия.
Що се отнася до участниците на борсовия пазар на природен газ, както вече бях съобщил преди това, ние приемаме, че поне в началото не е необходимо въвеждането на лицензионен режим. Виждаме, че това е отчетено при промените, които се предлагат за изменение на Закона за енергетиката.
Съществен момент – за мен е много важен, че с това свое действие ние ще стъпим, както се казва, на равна нога с нашите съседи от север и юг – Румъния и Гърция, които вече имат такъв пазар. Това е много важна стъпка, първо, за повишаване на доверието към Енергийния сектор на страната и, второ, към създаването на бъдещ регионален пазар на природен газ.
България поради ниската ликвидност в района на Балканите може да бъде и център на една регионална газова борса – идея, която Регулаторът в разговори с националните регулатори на страните от Балканския полуостров, упорито лансира. Защото това съществено ще повиши ликвидността на борсовата търговия.
Впрочем създаването на борсов пазар на природен газ ще увеличи – сигурен съм в това отношение – конкуренцията между различните доставчици, а заедно с това ще повиши и потреблението на природен газ в страната. Защото ще има доверие към този енергиен източник, че няма да се стига до критични ситуации, каквито наблюдавахме преди 10 години.
Господин Председател, аз завършвам дотук. Можете да разчитате на Комисията за енергийно и водно регулиране за същностно сътрудничество за изработване на предложенията, които ще бъдат направени за второ четене. Ние ще представим и писмено становище. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Иванов, за подкрепата – надявам се, активно да участвате, ще бъдете основният участник във връзка с регулациите, защото така или иначе Вие ще ги поемете впоследствие.
Господин Петьо Иванов, имате думата, като собственик на двете фирми – преди да дам думата на основния участник, който ще играе в началото на тази борса.
ПЕТЬО ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема министър Петкова, господин Иванов, господин Борхард! Аз също искам да потвърдя подкрепата, която самият законопроект получава от Българския енергиен холдинг. Ние считаме, че това е една реална стъпка за поетапното либерализиране на пазара на природен газ в България.
Също така считаме, че между първо и второ четене ще има достатъчно време, за което ние сме готови да дадем нашия експертен капацитет за доизглаждане на текстове, които в бъдеще могат да предизвикат проблеми на пазара. С това сме готови да съдействаме, така че максимално бързо и съответно максимално качествено да имаме закон, който да влезе в действие и който да помогне за правилното функциониране на пазара. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Аз заявявам тук, че ще дадем максималния срок, предвиден по Правилника на Народното събрание, а именно 28 дена, тоест близо месец, в който да има възможност за предложения. След това при всички случаи ще направим работната група, за която говорим. Дори, ако е необходимо, ще направим още една кръгла маса. Това са първи стъпки на България на свободния пазар на газ и смятам, че трябва наистина по-внимателно да стъпваме, за да не се получи някакъв проблем, катаклизъм. Защото той няма да повлияе само на българския пазар, а ще повлияе бих казал и на съседните държави от гледна точка на очакванията, които всички имат да развием. А има такива и Европейската комисия.
Господин Павлов, Вие като основен участник, поне в началото?
НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Борхард, уважаеми господин Малинов, господин Иванов! „Булгаргаз“ винаги подкрепя идеи и инициативи, които ще доведат до един свободен, ликвиден и конкурентен пазар. Похвална е тази инициатива. Познавайки най-добре пазара, имаме готовност и я заявяваме да участваме с работна група при изготвянето на финалните текстове, които да бъдат коректни и наистина работещи. Така че имате нашата пълна подкрепа. Ще отделим колкото време е необходимо, за да могат да се изготвят финалните текстове. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Павлов.
Аз Ви благодаря, че своевременно и бързо откликнахте и дадохте първоначално становище на това, което беше предложено. Има доста смислени неща от там, така че при всички положение ще очакваме Вашата подкрепа и експертно становище в тази връзка.
Аз се надявам господин Борхард да изрази на база изслушването до тук – виждате, че има консенсус във връзка с това, и всички в крайна сметка очакваме да направим един свободен пазар на газ. Ние сме чували и виждали как на Запад това е доста добре развито и това създава едни добри цени. Надяваме се тук, в България, и ние да се присъединим към тази европейска общност от свободни пазари на газ. Понеже виждаме, че на север запасите намаляват, а на юг все повече се увеличават, това значи, че направленията юг-север все повече ще бъдат актуални и България като страна – членка на европейската общност в Югоизточната част, предполагам и с развита инфраструктура, може да играем добро влияние на този пазар. Така че очакваме и Вашето становище, господин Борхард.
Заповядайте!
КЛАУС БОРХАРД: Благодаря Ви, много господин Председател.
Уважаеми членове на този комитет, министър Петкова, господин малинов, дами и господа! Може би Ви е известно, че този проект за газа на Балканите е много драг на сърцето ми и това стана нещо като един фаров проект за Европейската комисия. Той се подкрепя също така и от господин Юнкер, който е председател на нашата Европейска комисия.
Между другото господин Юнкер и господин Борисов излъчват общо прессъобщение, в което Комисията и българското правителство приветстват това развитие и крайъгълният камък, който поставяте като начало на един законодателен процес.
Процесът, както каза господин Малинов, започна преди четири години с една обикновена работна група. Аз лично присъствах тогава и бях директор на Вътрешния газов пазар и ако ме попитате защо бях заинтересован да дойда в България, господин Председател, Вие споменахте това в уводните си слова. Защото ако в България говорите за интегриран енергиен пазар. Това не може да бъде един пазар, ориентиран север-юг. Ние направихме усилие да интегрираме Централна Европа, но сега се нуждаем от интегрирането на Югоизточна Европа. Това е наша задача. В такъв случай всички трябва да погледнем къде се намират най-добрите условия за развитието на неща, които са не само добри за отделните страни в Югоизточна Европа, но и за целия регион. Именно това са причините, които споменахте и България веднага изникна в мисълта ни. Естествено това не е най-лесната страна, защото особено в газовия пазар при Вас има традиция и история, които са много, много трудни. По тази причина, че на нас ни трябваха четири години, за да стигнем до тук, където се намираме днес. Това стана благодарение на чудесното сътрудничество между Регулатора, между министерствата, правителството, както и заинтересованите страни.
Комитетът поема тази роля сега, започвайки този процес и продължавайки го всъщност. Така че ситуацията в България беше, че пазарът беше напълно затворен с един-единствен доставчик, с много високи цени и също така с отсъствието на междусвързаност. Отправната точка беше трудна.
Когато идеята за създаване на балкански газов хъб беше насочена към използването на този проект, който да се отвори първо към българския пазар и след това от тази платформа да стигне към другите пазари, включвайки Западните Балкани, които не са членове на Европейския съюз, защото все пак пазарите не спират на границата на Европейския съюз, тогава това беше правилното нещо, което трябваше да направим. Направихме го и когато вече разполагате с такъв проект, има две основни направления. Едното е инфраструктура, а другото е развитие на законодателната и икономическа рамка.
Що се отнася до инфраструктурата, мисля, че доста добър успех отбелязахме през последните четири години със свързването на Вашите пунктове с интероконекторите. Всичко това ще продължи и ще продължим със свързването на България със Сърбия, България с Румъния. Все още съществуват известни проблеми и там, но трябва да ги разрешим. Интерконекторът България-Гърция ще играе водеща роля, много значителна роля. Също така интеронекторът България-Турция ще бъде с такава роля. Трансбалканският газопровод е нещо, към което трябва да се вгледаме и да обърнем внимание, защото е сигурно, че през този тръбопровод няма да тече руският газ към Турция. Така че трябва да намерим една нова цел на този газопровод, тоест той не трябва да бъде празен и да остава като неизползван актив. Така че инфраструктурата е поела вече по своя път за осъществяване.
Що се отнася до законодателния аспект, както казах вече, промените в Закона за енергетиката са един крайъгълен камък. Защото без подобни изменения няма да успеем в осъществяването на проекта.
Нека да Ви кажа още нещо преди да изложа още няколко неща по отношение на Законопроекта. Нека да Ви кажа, че Законопроектът е необходим, но не е достатъчен. Същевременно ние се нуждаем от осъществяването и прилагането на мрежовите кодекси за газта и бихме казали на господин Иванов, който е председател на Българския регулатор, за работата, която извърши през последните години, че без неговата сила и натиска и амбицията му за осъществяването на тези кодекси, нямаше да бъде възможно осъществяването на платформата след някой и друг месец. Разбира се, това все още е нещо, което трябва да продължим да имаме предвид. Това е процес, който продължава и трябва да завършим.
Спирайки се на измененията към Закона за енергетиката, сега бих искал специално да спра вниманието си върху три неща. Първо ще започна с положителните страни. Четейки Законопроекта, 75% от нещата, които сте включили в него, са абсолютно правилното нещо, което трябва да бъде направено. Това е една много добра основа за бъдещето. Съгласен съм с господин Иванов, че следователно целта и базата, върху която сте разположили Законопроекта, трябва да е нещо, което е достатъчно, за да се стигне, да се пробяга целия път до последната миля.
Тук трябва да подчертая две неща. Базирайки се на това, което каза господин Иванов, моля, използвайте независимата роля на Регулатора, колкото е възможно повече. Няма никаква друга институция, която да Ви гарантира обективно и безпристрастно отношение към твърде критичните елементи не само в изграждането, но и в работата на подобна платформа за търговия.
Второто нещо, което бих искал да подчертая, е за газ релийз програм. Да, наистина ще доставим по-голяма ликвидност към България посредством интерконектора. Също така ще използвате терминалите на Гърция за втечнен газ. Също така ще има възможност, надявам се, и много скоро да доставят газ от Черно море, тоест Ваш собствен газ или от Румъния. Но по-специално когато искате да започнете една подобна търговска платформа е жизнено важно да имате адекватна ликвидност в хъба, така че Програмата газ релийз е най-добрият инструмент, който бихте могли да изберете. Позитивните елементи, които съм видял – всички трябва да бъдат под контрола и тяхното развитие да става с помощта на регулатора.
Това, което трябва да осигурите в бъдещите дискусии, е, че не затваряте тази програма, не я ограждате със стена. Съвсем от началото на Законопроекта трябва да интегрирате съседните пазари. Ако искате първо да тръгнете към либерализация на домашния пазар, ще имате трудности, защото потенциалът, с който разполагате, е регионалният подход, а за регионалния подход Ви е необходимо доверие. Това интересува икономическите участници, заинтересованите страни, партньорите от съседните страни. Те ще се интересуват само ако предоставите една платформа, която е открита, която е честна, която предлага добри цени в равнопоставени и справедливи условия.
Не трябва да пристъпвате към свръхрегулация, просто да създадете рамка за развитието на това. Аз много вярвам и дори повече вярвам в това, след като прочетох Законопроекта, че все още има работа, която трябва да се свърши. Вярвам, че в парламента сте готови и имате желанието да се усъвършенствате там, където е необходимо.
Бих могъл само да Ви кажа, че що се отнася до инфраструктурата и развитието на регулаторната рамка, Комисията и аз самият, сме готови да Ви подпомогнем по-нататък в този прекрасен проект, който да облагодетелства не само търговците – на първо място, не само фирмите – на второ място. Това е проект, който е насочен към добруването на българските граждани и хората в този регион.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Борхард.
Аз първо искам да кажа, че за нас е чест, че присъствате на това наше заседание. Както видяхме, имаме голямата подкрепа от Вас. Имаме подкрепа от Вас, слава Богу, и във връзка с финансирането на тези интерконектори, които споменахте – с Румъния, със Сърбия, ICGB с Гърция, както и подкрепата с предпроектното проучване. Знам, че Европейската комисия финансира част от него. Така че ние изцяло и всякога сме получавали тази подкрепа, за което благодарим. Разбира се, че помощта е и във връзка с развитието на пазара в България и ще бъде много ценна за нас. Надявам се да окажете и Вашия авторитет, за да може 100% да заработи функционално тази връзка с Румъния – компресорът, който очакваме от тяхна страна, да бъде осъществен, за да се получи един наистина общ пазар, както и Вие казахте.
Господин Иванов, видях, че записва препоръките, които споменахте – той е един от основните участници във връзка с функционирането на този свободен пазар, така че благодаря за ценните съвети.
Колеги, предлагам да дам думата първо на народните представители, след това – на всички заинтересовани лица, за да чуем и тяхното мнение.
Колеги, имате ли въпроси, мнения и становища? Виждам, че имаме пълен консенсус по темата. Когато решите, винаги може да вземете отношение.
Моля всички от заинтересованите, които желаят да вземат думата, да вдигнат ръка, за да чуем евентуално становища или въпроси, които имат.
Заповядайте!
КАЛОЯН КОСАРОВ (БФИЕК): Добър ден на всички! Казвам се Калоян Косаров и говоря от името на Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори.
Подкрепяме отварянето на пазара и законовите изменения. Считаме обаче, че е основната предпоставка за същинска либерализация на пазара, диверсификация и осигуряване най-вече на реален физически достъп до алтернативни източници, така че очакваме час по-скоро развитие по междусистемната свързаност, най-вече по отношение на южния газов коридор.
Във връзка с внесените текстове, до известна степен имаме неясноти, свързани с ефектите от газ релийз програмата върху ценовите нива и най-вече статутът на обществения доставчик, тъй като имаме действащи договорни отношения с „Булгаргаз“. Имаме притеснения, свързани с годишното прогнозиране в контекста на задължението, което ни е вменено да търсим нарастващи количества от борсата за природен газ поетапно до 2024 г. Но се надяваме между първо и второ четене да изясним тези неясноти в рамките на работната група, която е предвидена. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Косаров.
Други мнения?
Заповядайте, господин Димитров.
СТЕФАН ДИМИТРОВ (Нефтохим – Димитровград): Казвам се Стефан Димитров, Нефтохим – Димитровград.
Виждам, че тук всички са наясно какво ще се случи. Може би само аз съм притеснен – притеснен съм от гледна точка на компанията, която по един или друг начин представлявам. Притеснен съм, защото, макар че министърът на енергетиката каза, че това ще гарантира доставките, но няма да гарантира конкурентоспособността на българските предприятия. Макар че говорим, че по един или друг начин тежестта на „Булгаргаз“ ще бъде намалена, това със сигурност няма да намали цената, на която ще се търгуват количествата на природен газ в България.
Всъщност аз съм притеснен, защото ние сме един от най-големите потребители на природен газ в България. Притеснен съм, защото прилагайки едно след друго европейското законодателство, се вижда, че в България малко по малко на българските производители им става трудно. Вижда се, че една от двете компании, произвеждащи торове на територията на България, по един или друг начин преустанови регулярното производство на основния си продукт „амоняк“, който се явява и основна суровина за производство на азотните торове. Казвам „преустанови“, защото конкурентоспособността е това, което ни ръководи – това ние да произвеждаме продукти, които да можем да предлагаме не само на българския пазар, а и на международните пазари. Затова казвам, че съм притеснен.
Надявам се, че съдбата на новата система за търговия ще бъде изчистена от грешките, които бяха в предишния период, ако мога да кажа, от гледна точка на либерализиране на електроенергията – когато доста компании в България преустановиха своята дейност, поради неяснотата от гледна точка на прогнозирането на цената на електроенергия.
Затова ние заедно със своите представители искаме да се активно да се включим, за да можем да намалим до максимално възможното грешките, които ще се получат. Винаги при въвеждане на нещо хубаво, има грешки, но нека те да не бъдат за сметка на работещите в нашата компания. В момента работят около 850 човека и при неизгодни условия за търговия на природен газ, съответно и ние да получаваме природен газ, ще доведе до затваряне на нашата компания.
Затова още веднъж казвам, че ние сме насреща, искаме активно да се включим в процеса, за да не пострада българската индустрия. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Аз оценявам Вашата загриженост. Разбира се, че ще отчитаме грешките, които евентуално сме направили на електроенергийния пазар. Както каза и господин Борхард, един доставчик с една цена не е много сигурно, че е най-ниската цена, в повечето случаи даже може би е и по-висока. Надявам се, че с Ваша помощ ще оценим рисковете и вярвам, че ще ги изчистим доколкото е възможно при този пазар, с който разполагаме към момента. Но това все пак е стъпка в посока, когато има повече участници, надявам се вече цената да бъде абсолютно пазарна, дай Боже.
Благодаря Ви за становището.
Има ли други, които желаят да се изкажат?
Заповядайте, господин Казанджиев.
ХРИСТО КАЗАНДЖИЕВ: Добър ден!
Казвам се Христо Казанджиев и представлявам Българския енергиен форум, тук съм в качеството си на член на Управителния съвет с необходимостта да изразя своята и на Форума подкрепа за предложения ЗИД на Закона за енергетиката. Ние считаме, че това е стъпка в правилната посока – една необходимост, която, за съжаление, закъсня. Тя ще възпита в отговорност всички потребители и доставчици на природен газ.
Същевременно считаме, че в текстовете на Законопроекта, първо, съществуват някои противоречия, които трябва да се изяснят. Ние, разбира се, сме подготвили становище и предложения за редакция.
Същевременно считаме, че определени предложения са контрапродуктивни от гледна точка на добивните предприятия. Първоначалният текст, който беше представен пред обществеността, беше за твърдо задължение цялото количество природен газ, което се добива от добивните предприятия, да бъде предоставено на борсата. Споделих с мои колеги опасение, че това просто е много вредно. Виждам, че вече в официализирания текст е не по-малко от 25%. Проблемът се състои в това, че при един такъв ангажимент рискът за развитие на един проект за добив на природен газ е под въпрос поради факта, че се увеличава пазарният риск и това може да доведе до трудности при осигуряването на финансиране за развитие на проекта, особено за България, където находищата като правило са незначителни, малки, в това число, за съжаление, и към настоящия момент и в българската акватория на Черно море. Така че тези текстове би следвало да се прецизират, трябва да се обсъди каква е идеята. Ние ще внесем своето писмено предложение и се надяваме тези наши забележки да бъдат взети предвид. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Казанджиев.
Разбира се, Вашият дългогодишен опит при всички случаи е хубаво да го ползваме. Да, това го взехме предвид. Видяхме и на „Тотал“, които също изпратиха своето становище. Така че имаме предвид това. При всички случаи е хубаво да има ликвидност на борсата, но не и за сметка на инвеститорите, които ще вкарат големи инвестиции – дай Боже, да открият находища. Така че го имаме предвид. При всички случаи ще търсим оптималната възможност за това.
Други?
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Господин Председател, госпожо Министър, господин Борхард, уважаеми гости и колеги! Аз имам два въпроса. Първият е с кратък коментар и е насочен към „Булгаргаз“ и министър Петкова. Разбира се, прави впечатление очевидното ми съгласие или както обичаме да казваме – commitment, за това да изпълним условията за либерализация на газовия пазар, да изпълним напълно Третия енергиен пакет. За съжаление, България е на опашката на страните, в които това ще се случи.
Но моята теза, госпожо Министър, е, че ние хубаво имаме това съгласие, но пречи ли докато либерализираме пазара, да провеждаме такава свободна пазарна политика, тъй като има възможност, която според мен не е използвана?
Директният ми въпрос е следният: от месец май 2018 г. в частта „Антитръстови въпроси“ Комисията налага обвързващи задължения на „Газпром“, за да позволи свободния пренос на газ на конкурентни цени в пазарите на Централна и Източна Европа. Това означава, че при поискване трябва да се коригира цената на газа по дългосрочните договори в съответствие с конкурентните западноевропейски референтни стойности или когато имаме наличие на възможност за доставка на цена, която е по-ниска от тази на договорите, чрез съответната нотификация към „Газпром“ българската държава може да направи това. Аз мога да развия хипотезата, че ако това не е направено, позовавайки се на антитръстовите въпроси и решения със санкция на Европейската комисия, задължавайки „Газпром“, българската държава е реализирала значителни загуби към публичния доставчик. Така че това е първият ми въпрос: направено ли е, позовавайки се на месец май 2018 г. такова действие?
Вторият ми въпрос е към господин Борхард. Бих искал да чуя, както се казва, от извора – на господин Борхард, ние се запознаваме в момента с материали и с решението на Европейската комисия и препоръките от 18 юни 2019 г., където Вие правите препоръки към Националния план „Климат – Енергетика“ на България, и то сериозни препоръки. Бих искал да кажете наистина от източника: кои са най-сериозните препоръки, които Вие в този документ на Европейската комисия поставяте пред България във връзка с недостатъчната амбициозност на целите на българския национален план „Климат – Енергетика“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Костадинов.
Не съм сигурен, че точно това е темата, която разискваме. Иначе въпросите, които задавате, определено са хубави.
Госпожо Министър!
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Костадинов, въпросът, който поставяте, е свързан, както посочихте и Вие, с ангажимента, който прие „Газпром“ по антимонополното дело, което Европейската комисия водеше срещу компанията „Газпром“. Един от ангажиментите, които пое „Газпром“, е цените да бъдат предоговаряни на определена периодичност, която е много по-малка, която съществуваше към онзи момент по договорите със съответните държави.
Другата възможност е цената да се предоговаря при определени условия, свързани с цената на природния газ, на определени борси на територията на определени страни.
Колегите от „Булгаргаз“, за да се възползваме от тази възможност и от тази хипотеза, трябва да се направи много подробен анализ, за да се види дали са настъпили тези предпоставки. Това, което мога да Ви кажа към настоящия момент, е, че колегите от „Булгаргаз“ правят анализ на пазарната ситуация. Считаме, че има такива възможности – да се пристъпи към прилагането на тази клауза от Споразумение, което беше подписано, и от тук нататък има съответната процедура, която е разписана ясно в ангажимента, който пое „Газпром“. Как се извършва? Нотифицира се съответно „Газпром“, дава се старт на преговорите, ние обявяваме каква цена смятаме, че трябва да бъде постигната, от тук нататък те дават своя отговор. Ако има несъгласие между страните, се отива към арбитраж, и каквото прецени арбитражът, това е финалното решение. В зависимост от това в каква посока ще се произнесе арбитражът, цената може да се коригира със задна дата. Така че това е като възможност и опция. Ние възнамеряваме – след подробен анализ, разбира се, колегите от „Булгаргаз“ да се възползват от тази възможност, която Европейската комисия договори.
Може би колегата Павлов може по-подробно да представи действията на „Булгаргаз“ в тази посока. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Павлов?
НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Петкова, уважаеми дами и господа народни представители! Да, факт е, че Споразумението от месец май 2018 г. дава възможност на българската страна, в лицето на „Булгаргаз“, в случай че цената по дългосрочния договор е по-висока и неконкурентна спрямо европейските пазари, да нотифицира „Газпромекспорт“. Факт е, че до края на 2018 г. нашата цена беше конкурентна, тоест нямахме аргументи за такова искане.
Считано от началото на 2019 г. цените на борсовите пазари започнаха своя спад и към момента отразяват може би своя най-голям пик. Естествено, ние разполагаме с надеждна информация, за която си и плащаме – изготвили сме анализ и сме на финалната права, разполагаме с абсолютно всички аргументи, за да можем да ги поставим на масата на преговорите. Но бъдете сигурни – от месец септември този въпрос е дискутиран между двете компании, както и други въпроси, отнасящи се до доставките. Защото доставката освен цена, има и други предимства – гъвкавост, дневни заявки. Просто не искам да влизам в детайли. Самата доставка, както казах, е пакет, която включва не само цена. Това мога да Ви кажа. Уверявам Ви, че ние ще направим всичко възможно, за да постигнем най-добрата цена. Тоест максимално изгодни условия за българските потребители. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Павлов.
Понеже имаше въпрос към господин Борхард – господин Борхард, да знаете, че това не е тема на днешното заседание. Ако искате да вземете думата в тази връзка, само дайте знак. Ако не, да продължим по-нататък.
Заповядайте!
КЛАУС БОРХАРД: Първо бих искал да кажа, че се чувствам окуражен от това, че сте готови да подкрепите тази насока, защото разбирам какви са задръжките Ви и дори това да е добро нещо, може да създаде определени грешки, а това няма да бъде в полза на бизнеса Ви.
Но и отправната Ви точка, което е доказано навсякъде – не само в Европейския съюз, че колкото по-отворен и по-конкурентен е пазарът, толкова по-добър е той както за домашните потребители, така и за фирмите. Прав сте, че изразявате тези неща, но нека да вървим направо – да се насочим в същината на нещата, и ако възникнат някакви пречки, да се опитваме да ги отстраняваме, така че да не се вреди на бизнеса.
Това, което имате сега, е един доставчик, един титуляр на разпределението на газа и това не е нещо устойчиво във времето. Имате дългосрочни договори и с такива договори може да се развивате. Ако имате ликвидна търговска платформа за търговия и ако на нея могат да се състезават търговците, това Ви дава възможност за получаване на най-доброто.
Съгласен съм, че учебникът трябва да бъде приложен в практиката, затова казах, че независимостта е нещо важно и Регулаторът трябва да играе важна роля, и то със своята независимост.
Между другото с развитието на пазарната структура, която е едно нещо, развитието обаче на пазара е съвсем различно нещо и това също е нещо, което България може да свърши едновременно, съвместно с производителите, с промишлеността. Това е едно развитие за бъдещето на страната.
Ние току-що сме финализирали пазара на електричеството и сега работим по пазара на газта. Един от основните елементи, в които се взираме, е как съвместяваме електричеството и газта, но как може да направим най-добра оферта на нашата промишленост, която да е конкурентоспособна. Имате химическа промишленост, производството на торове, цимент и какво ли не. Пред Вас е Транспортният сектор, Строителният сектор, Земеделието. Това, което искаме ние да постигнем от Комисията, за което аз искам да дам тласък, е, че ние не сме само в нашата енергийна система развиваме идеи за газа и за структурата на пазара, а да включим съвсем от началото различните бизнес играчи, така че съвсем от началото да знаем от какво се нуждаят те, да знаем какви са образците Ви за конкурентоспособност. Нека да работим заедно, ръка за ръка. Самата структура няма да донесе това, трябва да вървим напред, трябва да стигнем по-далече. Искам да се присъедините към нас.
Сега що се отнася до въпроса Ви. Това не са нашите окончателни препоръки. Това е един неофициален процес. Страните членки имат един Проектоплан за енергетиката и климата. Правим първи преглед в тази сфера, така че в края на годината страните членки трябва да ни предоставят последните си проекти. След това вече ще излезем с истинските препоръки.
Въпросът ми беше къде аз виждам основния потенциал. Тук мисля, че мога да започна – знам, че Министерството на енергетиката и самата госпожа Петкова като министър работят по енергийната ефективност. Все още има добър потенциал за работа върху енергийната ефективност. Това е нещо, което винаги казвам, е, че трябва да стои на първо място, тоест енергийната ефективност, че трябва да гледаме какъв е потенциалът, че ефективността на сградите изисква още много неща да бъдат направени – и обществени сгради, и така нататък.
Второто нещо са възобновяемите източници на енергия. България се справя сравнително добре, особено с оглед това, което е заложено за 2020 г. като цел. Българското правителство е предложило нещо, което Ви поставя на ниво, което малко страни в Европа могат да дадат. Резултатите на Испания са дори по-далече. Но смятам, че все още трябва да се вгледаме в потенциала на възобновяемите източници.
Пак да се върнем на дискусиите за газта и развитието на един функциониращ газов пазар. Обаче нека да добавя, че либерализацията и на пазара на електричество беше предмет на дискусия между госпожа Петкова и господин Иванов, но за България също така трябва да постигнем, първо, изнамирането, създаването на една система, която е много здрава, за защита на консуматорите и да защитим България от енергийна бедност. Това са неща, които трябват на първо място. Те трябва да предшестват либерализацията на пазара. Не може да либерализирате пазара против потребителите, така че първо и по подходящ начин трябва да се справите с проблемите на гражданите и промишлеността. След това вече да пристъпите към либерализацията, което няма да се случи за един ден. Но трябва да бъде осъществено чрез разумни стъпки. Това се случи също с пазара на електричеството. Смятам, че имате инструмент за това. Също така смятам, че това е най-добрият инструмент. Той е много прозрачен, ефективен и при него съотношението между цена и качество е добро. Това е структура, която ще Ви позволи да дадете по-добри предложения и нива, поне във връзка с енергетиката.
Що се отнася до климата, България, както и други 12 страни членки, все още имат проблеми с въглищата. Така че това рано или късно трябва да бъде отстранено от България.
Европейската комисия има платформа за въгледобивните региони в преход. България е част от тези региони в Европа. В повечето от тях сме се ангажирали да търсим най-добрите решения.
Също така нека да подчертая като представител на Комисията, че тази платформа не е далече от това да каже на държавите членки – трябва да преустановите добива на въглища до еди-кога си. Но все още се опитваме да разберем заедно с регионите, заедно с профсъюзите, с местните правителства, с централното правителство какво е положението в региона и какви са възможните решения. А възможните решения не са само да се зачеркне цялото производство на едните и да се започне с нещо абсолютно ново, а да се погледне какво може да се направи със съществуващата инфраструктура.
Понеже споменахте торовете, мога да Ви дам един пример. От лигнит може да произвеждате не само електричество, но и водород, който може да се използва за създаването на производство на амоняк. Знам, че има елемент на разход в това, но това са неща, към които трябва да погледнете.
Също така, ако помислите относно земеделието, от лигнит може да произвеждате торове. Например, сега идвам от Северна Италия, близо до Милано, и там видях как на едно място се изпробва този вид наторяване – използването на водород. Това се изпитва в нивите и увеличението в добива е между 25 – 30%, така че решението е гледайки, взирайки се в платформата, да видим какво е положението, какъв е най-добрият начин да вървим напред и да намалим вредните емисии. Така че с течение на времето да въведем нови бизнес възможности и да вървим все по-далече и по-далече от замърсяването на въздуха. Така че това е една стратегия. Когато чувате това и някой Ви каже: „Европейската комисия просто затваря лигнитните и въглищните мини и иска цели региони да бъдат унищожени и закрити“, съвсем не е така, а е точно обратното. Това, което искаме с тази инициатива, е да помогнем на страните членки да преодолеят вредните емисии от лигнит и въглища и да създадат нови възможности в региона. В България рано или късно това ще се превърне в проблем, особено по отношение действията, свързани с климата. Знам, че доста добре се справяте, но въпросът с въглищата и климата ще се превръща в проблем.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Борхард, за интересното разяснение.
Аз само искам да вметна, че възобновяемите източници са добавили 1,5% върху БВП на Европейския съюз. Разбира се, енергийната ефективност добавя още повече. Така че наистина колкото по-амбициозни – толкова по-добри резултати. Много благодаря, но това е извън темата.
Искате нещо да добавите, надявам се, да е по темата?
КАЛОЯН КОСАРОВ: Да, господин Председател – ако позволите, само бърз въпрос към господин Борхард. Мисля, че темата е свързана отново с диверсификацията. Даже вчера Ви изпратихме писмо, което е свързано с въпрос: имаме ли развитие по ангажиментите по „Трансгаз“ и делото, което Европейската комисия образува срещу Румънския оператор? Тоест там бяха публикувани предварителни предложения от Румънския оператор, обаче с конкретни срокове, които фиксираха инвестиции в тяхната вътрешна мрежа, което потенциално да осигури по-голям капацитет за достъп до техния вътрешен пазар от страна на българските заинтересовани участници. Ние излъчихме нашата позиция в края на месец октомври 2018 г. От там нататък нямаме никаква обратна връзка, а в същото време Румънският оператор публикува новите си тарифи за транзит, за които имаме съмнения, че се извършва с кросубсидиране с необходими годишни приходи за вътрешната мрежа, в която отдавна не са извършвани инвестиции. Ако може просто да кажете, какво е развитието конкретно по темата „Трансгаз“. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Последно преди да гласуваме давам думата на господин Тасев и ако има желание за отговор.
АТАНАС ТАСЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми представители на официалните държавни институции – за краткост, те вече бяха споменати! Първо, четейки, искам да изразя задоволство, че този материал се появява – за разлика от друг път, синхронно с някои забележки на Европейската комисия. Знаете, че на 18-ти излезе един преглед на нашия вариант на Доклада „Климат – Енергетика“, и там имаме някои критични бележки, които всъщност ние вече изпреварващо сме отразили. Така че този път наистина сме със скоростта на влака, а не след него.
Присъствайки в няколко парламента, зная едно просто правило – в закона е много опасно да се слагат число, и погледнах чл. 17, точка „а“, дори го нарекох „сценарий“ за демонополизация на „Булгаргаз“. Има числа, които до 2022 г. съвпадат, защото дотогава ние имаме около 20%. От там нататък е странно, нали, как се случват тези числа. Така че очевидно трябва да се дадат някакви разяснения. Това, първо.
Второ, в чл. 176, ал. 2 има т. 3 – тя е много любопитна. Очевидно някой може да се възползва от нея и, слава Богу, добивни предприятия и клиенти на природен газ във и извън страната могат да изграждат помежду си директни газопроводи и да сключват договори за доставка на природен газ през тях. Тогава „Неохим“ може директно да сключи с „Газпром“, като собственик на газа, което е доста интересно. Тогава обаче възниква въпросът за регулацията на подобни сделки.
Ако позволите нещо, което ме вълнува от доста години – не искам да използвам, господин Председател, присъствието на господин Борхард, преди четири години, когато за първи път обсъждахме Газовия хъб „Балкан“, той тогава каза няколко неща, които се случиха. Това е нещо много рядко в нашия политически и икономически живот.
Първо, беше казано, че Европейската комисия е направила груба грешка. Засега, тоест имам предвид преди 3 – 4 години се е обръщало внимание на богатия Север и е крайно време да се обърне внимание на бедния Юг. Това страшно ме впечатли, защото то дори надхвърляше неговите правомощия. Но след него последваха обещания, първо, да се финансира предпроектното проучване на Газовия хъб „Балкан“, което се случи.
Второ, да се направи кофинансиране на интерконектора Коматини-Стара Загора.
Аз съм впечатлен, че това се случи и ако погледнем реално действията на нашите евродепутати, които общо взето действат като орел, рак и щука и имаме евродепутати, еврокомисар, но нямаме евролобисти. Реално господин Борхард изпълнява тази функция.
Обръщам се от тази трибуна, господин Председател, трябва да помислим по някакъв начин да дадем оценка и някаква награда за господин Борхард, защото това, което той прави за България, е изключително важно, високоефективно и аз като един гражданин на България му благодаря. (Ръкопляскания.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Тасев.
Закривам разискванията от гледна точка на изказвания и въпроси.
Давам думата за отговор, ако желаете господин Борхард, дайте знак.
КЛАУС БОРХАРД: Благодаря, трогнахте ме, много мило!
Но имам и хубава новина. С господин Малинов решихме, че ще увеличим проектите за инфраструктура по отношение на капацитета за складиране, защото е много важен елемент с по-ниски цени и с цени на газа, ако има добър и достатъчен капацитет, съответно може да се освобождават обеми, които са складирани. Ще осигурим разширяването на капацитета за съхраняване на България, ще отидем към следващия списък за проекти със съответния интерес.
Сега по въпроса Ви, много следва да съм внимателен. Знаете, че Главна дирекция „Конкуренция“ движи това производство. Ние искаме много силен ангажимент, особено по пункта, за който споменахте. Първо, инфраструктурата, изградена в надлежните срокове. А също те да гарантират възможност за търговия между Румъния и България. Знаете, че имаме проблем с налягането, от една страна. И вече години наред така игра на пинг-понг – всяка страна казва, че другата е виновна и сега в ангажиментите Румъния следва да направи това. Проблемът е защо няма решение от Главна дирекция „Конкуренция“.
Наскоро, мисля, че преди месец, „Транзгаз“ каза, че има големи закъснения в изграждането на първата фаза и това е нещо, което Главната дирекция следва да разгледа и дори да помисли евентуално за друг пазарен тест, ако е съществено отклонение от това, което са заявили. Не мога да Ви кажа кога ще се излезе с това решение, имат интерес да приключат производството, тоест това досие в рамките на този мандат на Комисията.
По мнението за кросубсидиране по отношение на тарифите, това посочили ли сте в писмото до мен? Добре, ние ще погледнем това, защото е в нашия ресор, задължение ни е, ние ще го направим и ще Ви уведомим в надлежните срокове.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Борхард.
Ако има нещо някой да каже? Няма. Благодаря Ви.
Преминаваме към гласуване на така предложения на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 954-01-43, внесен на 19 юни 2019 г. от Валентин Алексиев Николов и група народни представители.
Гласували 15 народни представители: за 12, против няма, въздържали се 3.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Господин Борхард, беше чест за нас! Благодаря, че присъствахте на нашето заседание.
Закривам заседанието.


(Закрито в 13,25 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ

Стенограф:
Катя Бешева