Състояние на свободния пазар на електрическата енергия и възможни законодателни решения.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика





П Р О Т О К О Л
№ 35

На 9 юли 2019 г. се проведе заседание на Комисията по енергетика в зала „Запад“ при следния

ДНЕВЕН РЕД:

Състояние на свободния пазар на електрическата енергия и възможни законодателни решения.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,03 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Валентин Николов.

* * *

ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добър ден!
Откривам заседанието на Комисията по енергетика.
Днес няма да има гласуване, ще бъдем с падащ кворум, макар че виждам – има доста колеги, те ще се запишат.
Предлагам да започнем.
Госпожо Министър, уважаеми господин Председател, господин заместник-министър, уважаеми колеги от Българския енергиен холдинг, уважаеми гости, работодатели и всички заинтересовани лица – добре дошли! Виждате, че напоследък се повдига въпросът относно Българската независима енергийна борса във връзка с цените, които се постигат. Създава се напрежение в целия сектор „Електроенергетика”, създава се напрежение, разбира се, и във всички, които ползват електрическа енергия от свободния пазар предвид тези флуктуации на цените. Затова възникна идеята заедно с моите колеги да направим едно такова широко обсъждане, с което да видим какви мерки можем да набележим особено от гледна точка на законодателство, ако е необходимо да се промени, и да успеем да насърчим, така щото да се постига наистина пазарна цена и съмненията във връзка с евентуални манипулации, сговор и т.н., които – все пак си има и органи, които са записани в Закона, да разследват, ако трябва да въведем по-строги мерки в тази връзка, но да изчезнат всякакви съмнения. Защото най-важното на една борсова търговия е да има доверие в нея. Когато няма доверие, имаме проблем.
При нас възникна проблем от едно интервю на господин Илиев в Българската национална телевизия. Там, може би волно или неволно, той засегна някои теми, които особено ни притесниха, предвид на това че все пак ние трябва да стоим на някаква основа – тази основа създава закона, тоест законът създава баланс на интереси и рамките, в които трябва да се извършват всички търговии от гледна точка и на регулиран пазар, на свободен пазар.
Мога да цитирам господин Илиев. Той каза: Имаме Закон за енергетиката, имаме Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), които определят правила, но никъде в тези правила и в Закона не се говори за свободен пазар.
Сега аз искам тук да попитам обществения доставчик все пак да ни каже, първо, дали е чел Закона за енергетиката, защото там има цяла една глава, и какво има предвид? Там се споменава, че в Румъния и Турция – Турция е извън Европейския съюз, Румъния задоволява изцяло собствените си нужди и чак тогава излишъкът от електроенергия разрешава да се пласира на други пазари. Нека да ни разясни как – може би знае повече от нас, това ще е добър опит, който ще можем да почерпим от него и т. н., и т.н. Все пак това е обществен доставчик, иначе щях да го подмина. Доста колеги възнегодуваха от тези думи, защото мисля, че ние правим всичко възможно така, че хем да изпълним европейските директиви, хем по някакъв начин да не ощетим и нашия пазар на електрическа енергия. Знаете, до колко късно е този регулаторен период, краят, махнахме така наречената такса за износ, с цел само и само да не ощетяваме електросистемния оператор и по някакъв начин да затрудняваме все пак износа на електрическа енергия, но явно не сме направили достатъчно.
Ако може, господин Илиев да ни помогне със своите разсъждения. Той каза, че има и предложения за промяна в Закона за енергетиката.
Извинявам се, госпожо Министър, че преди Вас давам на него думата, но все пак трябва да изчистим този въпрос – все пак това е общественият доставчик. Благодаря.
Господин Илиев, заповядайте.
ПЕТЪР ИЛИЕВ, изпълнителен директор „Национална електрическа компания” ЕАД: Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Председател на Комисията, уважаеми господин Председател на Комисията за енергийно и водно регулиране, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Ще се опитам да обясня какво съм имал предвид.
Не че няма раздел за свободен пазар в Закона, а съм имал предвид, че по никакъв начин не се защитава ликвидност на свободния пазар. Защото в момента така са организирани нещата, че свободният пазар е оставен на самотек и общо-взето в един момент дори може да няма енергия за България, за свободния пазар.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Има ли правила на свободния пазар, господин Илиев, или няма правила?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не, правилата са на борсата. На борсата.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: А, има правила. Знаете, че цялата електрическа енергия отива на борсата. Тоест ликвидността се…
Говорете с малко по-точни термини, защото така се объркваме пак.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Добре. Ще се опитам да обясня. Говорим за свободен пазар и то свободния пазар в България – не говоря за свободния пазар по принцип, защото свободният пазар по принцип си е свободен пазар. За година и половина обаче от България са изнесени 10 млн. и 700 хил. мегаватчаса. Това е енергия, която е изнесена от България – не е лошо да бъде изнесена, само че тази енергия е субсидирана от всички потребители, включително битови и стопански потребители. За нея са дадени – грубо съм го смятал, 700 милиона, но имахме среща със синдикатите, те казаха, че било 860 милиона.
Значи, 860 млн. България е субсидирала износа от България, защото тези 10 млн. и 700 – половината да бяха останали в България, щеше да бъде съвсем различно положението.
Другото, което пречи на свободния пазар…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Извинявам се, господин Илиев, но понеже това, което казвате, е много важно.
АЕЦ „Козлодуй” субсидира ли си електрическата енергия, която продава на борсата?
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Единствените производители, които не са субсидирани от фонда, са НЕК, АЕЦ „Козлодуй”, „Марица изток – 2” и, мисля, „Бобов дол”, но не съм сигурен за него.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Каква електрическа енергия се изнася – бандова, върхова – каква точно?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател, може ли?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Само секунда.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Не мога да кажа каква енергия се изнася. Нямам такива сведения. Сега, това може…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Защото казвате, че 700 млн. се субсидира електрическата енергия, която е за износ. Това, което казвате, е важно.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Грубо е така. Сметките показват това. То си личи и от различните търгове. Аз мисля, че това не е цялата енергия на АЕЦ „Козлодуй”, защото до първи юли референтната цена на възобновяемите енергийни източници беше около 70 лв., там някъде.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Разбрахме, да.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Но мога да кажа какви са причините за свободния пазар.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Може ли?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател, извинявам се, че се намесвам, но имам чувството, че водите някакъв диалог с господин Илиев, и то не по същество. Мисля, че това, което обявихте в дневния ред, ме учуди даже, че с Вашата интерпретация, че има напрежение в енергийния сектор и едва ли не днес сме се събрали да вземем някакви решения във връзка със законови промени – дадохте думата на господин Илиев. Молбата ми е да бъдем коректни – да го оставим да изложи неговото си становище, защото излиза, че днес сме се събрали – първа точка е господин Илиев да ни даде обяснение, защо е дал интервю във вестник еди кой си. Ако е за това, не е сериозно това, за което сме се събрали. Ако само за това сме се събрали.
Молбата ми е: дайте думата на господин Илиев да представи неговото становище и след това да вземе всички отношение по въпросите и да продължим, защото така няма да стигнем до никакъв край. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Аталай, за забележката. Абсолютно сте прав.
Въпросът е, че това не е някакво си интервю, все пак това е шеф на обществения доставчик, и когато говори, че няма въобще законодателство и грант за свободен пазар нито в правилата за търговия с електрическа енергия, когато казва, че ние субсидираме енергията за износ със 700 млн. за година и половина – това, мисля, че е доста важно да се изясни! Но, както и да е.
Господин Илиев, дайте по-накратко, ако може.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: По-накратко да кажа…
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Процедура, процедура!
Господин Илиев, чакайте малко!
Някой да ми беше казал, че ще взема да се съглася с позицията на антибългарската партия ДПС, щях да се гръмна. Но в случая ще взема да се съглася. (Шум и реплики.) Нямам пистолет.
Имаме точка: „Състояние на свободния пазар на електрическа енергия…”. Значи, започвате с летящ старт и се хванахте за шефа на НЕК – при наличие на министър, при наличие на заместник-министър, при наличие на председател на КЕВР?!
Сега, извинявайте, ако имате някакво лично отношение, господин Николов, като свърши заседанието вземете си го поканете и се оправяйте. Аз съм тук, за да науча какво е състоянието на свободния пазар, да чуем, на първо място, министъра, да чуем председателя на КЕВР, да чуем председателя на НЕК, да чуем поканените хора. Сага, какво е това, което правим?
Много Ви моля, вкарайте някакъв ред. Вие сте подреден човек. Не сте инженер, доколкото знам?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Инженер съм.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: А, инженер сте?! Ами, действате като инженер. (Шум и реплики.) Иначе сваляме нивото на тази дискусия, въобще и на Комисията. Извинявайте! Овладейте си нервите, много Ви моля, ако имате някакви емоции, в края на краищата нека да караме както винаги сме карали досега – обективно, безпристрастно, за да може да има полза от това заседание.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Симеонов.
Заповядайте, господин Илиев.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Искам да обясня моето виждане как се развива свободният пазар.
Целият месец юни търсенето на ………. Не говоря за двустранни договори, беше между 16 хиляди и 20 хиляди мегаватчаса. Изведнъж на 1 юли свободният пазар скочи на 30 хиляди, после на 31, после падна на 20 хиляди, вчера беше на 23, днес е на 22.
Аз нямам обяснение защо са такива нещата, но ще кажа защо се вдигат цените на свободния пазар.
Миналата година се въведе такса от 5% върху всички производители – тя не е призната в цената, и мога да кажа, че цялата тази такса се пое от българския бизнес. Тя не може да се плати от населението, тъй като там цените са регулирани, и тези 5% бяха заплатени – може да го сметнете всички, защото няма производител, който да си го вземе за себе си, ами той си го слага в цената.
Другото – тази година се въвежда една такса, аз така съм я кръстил ЕСО, това е цена за достъп, 2 лв. е нетната цена, но реално на бизнеса излиза 6 – 7 до 10 лв., защото няма как да бъде поета от битовия пазар и тя пак отива на свободния пазар. Само от тези две неща с 20 лв. се товари цената на свободния пазар. И като се сложи големият износ – защото ние говорим дали износът се субсидира, или не, ами вижте го – месец юли е 18, 19, 20 хиляди на ден, при положение че на борсата се търси – дори да е 30, значи 20 хил. ние изнасяме евтината енергия и тук остава скъпата с 30 хиляди. Ами, половината да остава!
Сега обаче не искам да влизам в подробности, защото тук едва ли сега ще се решават проблемите пред толкова голям форум. Поканете ме, ще Ви кажа моето виждане как да се разрешат нещата и ще ги изложа. Иначе това са моите обяснения върху цените на пазара.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Разбрах, господин Илиев. Мисля, че беше показателно всичко, което казахте. Благодаря за мнението.
Госпожо Министър, Вашето виждане по въпроса?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов, колеги! Преди всичко бих искала да започна с това, че енергийният сектор на България е структуриран така, че приблизително към настоящия момент около 60% от предлаганата електрическа енергия, необходима за потреблението на страната, се осигурява от дружествата от така наречената държавна енергетика. Това са трите производители на електрическа енергия в рамките на групата на Българския енергиен холдинг (БЕХ) – Националната електрическа компания (НЕК), която освен производител е и обществен доставчик, АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица изток – 2”.
Към настоящия момент ситуацията е следната.
Тези дружества от държавната енергетика имат няколко основни ангажимента. Първият и най-важен ангажимент за обществения доставчик и за дружествата от групата на БЕХ е да осигурят енергията за регулирания пазар. Съгласно ценовото решение на КЕВР за този регулаторен период дружествата от държавната енергетика трябва да осигурят 13 милиона мегаватчаса електрическа енергия за регулирания пазар. В рамките на тези 13 милиона 3 милиона близо е квотата на АЕЦ „Козлодуй”. Отделно от това трите дружества имат ангажимент, който стриктно изпълняват, и той е свързан с делото „БЕХ – електричество”. На база на този ангажимент до края на 2021 г. – от 2016 до 2021 г., дружествата от държавната енергетика имат ангажимента да осигуряват ликвидност на българската независима електроенергийна борса, на платформа „Ден напред”, която ликвидност всяка година се увеличава. Този ангажимент към настоящия момент за дружествата е около приблизително 540 мегавата – на всеки час се осигурява от тези три държавни дружества. Цената, на която се предлага тази електрическа енергия, е фиксирана от страна на Европейската комисия и тази цена е 44 лв. Това е началната цена, с която започват да търгуват трите държавни дружества на Българската независима енергийна борса (БНЕБ).
Сега малко информация от началото на годината до 30 юни как са се държали дружествата от групата на БЕХ – имам предвид НЕК, АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица изток – 2”.
За периода от януари до края на юни 2019 г. общо на БНЕБ, на платформа „Ден напред”, са продадени 3 млн. 877 хил. 508 мегаватчаса електрическа енергия, в това число БЕХ група – тези три дружества, са осигурили 2 млн. 461 хил. 972 мегаватчаса, тоест 63,4% от предлаганата електрическа енергия се осигурява от тези държавни дружества.
Има един много сериозен дял от електрическа енергия до сто процента, който се осигурява от други производители на електрическа енергия. Тук искам само да отворя една скоба и да маркирам – тъй като трите дружества от държавната енергетика продават своята електрическа енергия изцяло на пазарен принцип, като разбира се, имаме предвид и ангажимента по делото „БЕХ електричество”. Голяма част от останалите участници в пазара всъщност са субсидирани по един или друг начин: дали чрез премия, дали чрез друг вид стимули, така че дружествата от държавната енергетика са наистина тези, които не ползват никаква преференция, така да се каже, и участват напълно пазарно на пазара на електрическа енергия в страната.
Какви количества са изтъргували и са предложили по-скоро дружествата от държавната енергетика за периода от 1 януари до 30 юни?
От 1 януари до 30 юни на платформа „Ден напред” групата на БЕХ – АЕЦ „Козлодуй”, ТЕЦ 2 и НЕК, са предложили 2 млн. 789 хил. 180 мегават часа електрическа енергия, от тях са продадени 2 млн. 461 хил. 481 мегаватчаса, тоест 327 хил. 699 мегаватчаса е нереализираната енергия. На платформата за двустранни договори групата на БЕХ е предложила 3 млн. 502 хил. 162 мегаватчаса електрическа енергия, от тях са продадени 2 млн. 231 хил. 400 мегаватчаса, или непродадените количества електрическа енергия са близо 1 млн. 270 хил. мегаватчаса. Така че спрямо 30 юни 2018 г. групата на БЕХ увеличава продажбите на платформа „Ден напред” на БНЕБ с приблизително 511 хил. мегаватчаса.
Това са данните и фактите, които всички ние трябва да знаем. Това е реалността.
Що се отнася до пазарното поведение на трите дружества в държавната енергетика?
Както и Вие, господин Председател, споменахте, миналата година беше направена промяна в Закона за енергетиката. На база на тази промяна и трите дружества в държавната енергетика стриктно изпълняват промените в Закона за енергетиката, които предвиждат, че цялото количество произведена електрическа енергия за всички производители, законодателят не прави разлика между държавни и частни, трябва да продават своята електрическа енергия на БНЕБ.
Готова съм да заявя и да декларирам пред Вас, че няма нито един мегават електрическа енергия, произведена от тези три държавни дружества, който да е продаден извън БНЕБ.
Факт е, че в последно време се създаде известно напрежение, налице са определени флуктуации в цената на електрическата енергия на платформа „Ден напред”. Ние се опитваме да направим своите анализи, своя прочит на ситуацията. Аз казах какво е предлагането от страна на държавните дружества. Може би колегите – господин Константинов от БНЕБ, ще даде по-ясна картина по отношение работата на борсата, по отношение на пазара и съответно ще получим по-пълната картина по отношение на целия процес.
За да няма подобно напрежение обаче, за да разсеем всякакви съмнения по отношение на пазара, днес сезирах Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) с молба, с оглед създалата се ситуация, да бъде извършена проверка в рамките на компетентността на тези два регулатора, така че за всички да бъде ясно какво всъщност се случва, има ли някакъв проблем и, ако има такъв проблем, всички с общи усилия да търсим начин той да бъде преодолян.
Още една много важна тема, която смятам, че е в центъра на дискусията днес, това, разбира се, е конкурентоспособността на българския бизнес. За нас като правителство е изключително важно българският бизнес да бъде конкурентоспособен. И аз смятам да твърдя, че ние с колегите от работодателските организации имаме много добър диалог. Имали сме важни, тежки теми, но с общи усилия винаги сме намирали изход от определени ситуации. Сигурна съм, че и в тази ситуация ще успеем да намерим балансирано решение, което да защити бизнеса, от една страна, и от друга страна, да бъде защитена и държавната енергетика, защото тя също е част от икономиката, част от бизнеса – едни от най-големите работодатели са именно държавните дружества в групата на БЕХ. Аз смятам, че в рамките на такъв тип дискусия, на такъв тип диалог ние ще успеем да намерим едно правилно решение.
Понеже темата, свързана с българската индустрия и нейната конкурентоспособност е изключително важна за нас, бих желала днес да споделя с всички Вас едно предложение, което отдавна обсъждаме в рамките на Министерството, в рамките и на колегите от БЕХ, и това е да потърсим възможност, по примера на други държави-членки на Европейския съюз, в БНЕБ да бъде създадена още една платформа, която да даде възможност на тази платформа да търгуват големите индустриални консуматори. Те, разбира се, трябва да отговарят на определени критерии, за да могат да закупуват своята електрическа енергия от там. Подобен вариант съществува във Франция – тук с колегите направихме едно проучване, в Румъния има подобен вариант, така че аз смятам, че е добре да направим опит в тази посока.
В тази връзка вчера проведох разговор с Европейската комисия, с господин Борхард, попитах го дали е възможно днес да споделя за този наш разговор, той каза, че няма никакъв проблем и мога спокойно да кажа какво сме говорили. Аз обясних за ситуацията, която се създаде в последните няколко месеца и най-сериозното притеснение, което предизвика на 3 юли цената на електрическата енергия на платформа „Ден напред”. Той прояви разбиране по отношение на ситуацията. Каза: Вие все още сте пазар, който сега, сравнително скоро се разви, така че подобни неща будят притеснение. Това обаче, което аз представих пред господин Борхард, е свързано с няколко наши мотиви, за да искаме такава платформа и да нотифицираме Европейската комисия по отношение на това наше решение.
Първият и най-важен аргумент, смятаме, е този, че България все още не е част от нито една пазарно обединение в региона, тоест българските потребители и българската индустрия на практика няма достъп до регионалните пазари. Това да се създаде такава платформа, на която да могат да търгуват големите индустриални консуматори, смятам че ще компенсира до известна степен тази липса на пазарни обединения, към които ние, разбира се, се стремим, но нещата не зависят изцяло от нас. Те са част от един двустранен процес, в който участват и други държави членки, и те трябва да дадат своето съгласие да се присъединим към тези пазарни обединения.
Подобна мярка може да бъде по-скоро интерпретирана на този етап като временна мярка до постигане на съответните пазарни обединения и до даване на възможност на българската индустрия, на българските потребите да имат достъп и до регионалния пазар.
Сега с колегите от БЕХ, от ЕСО и от БНЕБ ще подготвим информация за това предложение, ще се радвам да чуя и мнението на колегите от бизнеса дали те биха подкрепили едно такова предложение и дали смятат, че това е удачно към настоящата ситуация и, ако се обединим около това, мисля, че можем да вървим напред.
Това е, уважаеми господин Председател, по отношение картината към настоя момент. Разбира се, и аз, и колегите сме на разположение да отговаряме на въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Много благодаря, госпожо Министър.
Мисля, че това е чудесна новина. Пожелавам Ви успех в това начинание. Мисля, че ще решим част от проблема, разбира се, либерализацията така или иначе трябва да продължи.
Господин Иванов, към Вас – първо, искам да Ви помоля, говорихме и с колегите тук, предполагам че повечето ще се съгласят, знам, че КЗК готви доклад относно наблюдението на пазара и ще изготви доклад във връзка с него, ще помоля и Вие, ако може, да направите – вече имате достатъчно опит в тази връзка, есента, ако може, някакъв доклад да изготвите. Във Вашето изложение тук, ако може да наблегнете върху това, колко сигнала са дошли към Вас, колко са задействани, от гледна точка на РЕМИТ и Закона за енергетиката? Понеже наскоро имах пак сигнали, че свързани лица си продават електрическа енергия – имате ли сигнали от самата борса, тоест от господин Константинов, да засегнете тези теми, защото са важни, защото всеки говори в пространството, че има някакви нарушения. Искам да знам, колко сигнали има към Вас в тази връзка?
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Впоследствие ще си кажа и мнението как поначало би трябвало да се развива енергийният пазар в България, но тъй като Вие поискахте това, което наистина е в правомощията на КЕВР, ще започна именно с него.
Преди всичко ще отбележа, че КЕВР тази година навършва 20 години и в продължение на 20 години тя определя с ценови решения нивата на продаваната и купувана електрическа енергия в страната, като с всяка година мотивите към нашите решения, балансираният подход дават положителен резултат и неслучайно, особено последното ценово решение, се възприема положително от тези, които искат да вникнат в това как се правят тези решения и какво се отчита с оглед да бъде защитен общественият интерес наистина.
Специфична дейност – аз започнах неслучайно с въпроса за ценовите решения – преминавам към РЕМИТ.
РЕМИТ – то е спазване на правилата на една прозрачна процедура при търговията на едро с електрическа енергия е наистина една съвсем нова дейност за КЕВР. Благодарение именно на Комисията по енергетика в Народното събрание ние получихме и съответната подкрепа за въвеждането на този механизъм като бъде обезпечен и финансово.
КЕВР е в тясна координация и връзка с ръководство на БНЕБ. За всеки случай, когато има съмнение – аз казвам само съмнение, защото до доказване, не може да бъде обвинено което и да е дружество, че има манипулация, опит за манипулация или изтичане на вътрешна информация – това са трите сегмента, по който РЕМИТ действа. За всеки такъв случай от ръководителя на БНЕБ ние получаваме криптирано съобщение по специален информационен канал. В КЕВР има звено, което работи по тези съобщения и тяхното обобщаване е представено в съответния доклад.
Вие попитахте колко са тези съобщения?
Допреди една седмица те бяха 17, днес вече имам отново съобщение от господин Константинов, в което той ми изяснява, че изпраща поредните данни, които са в специална папка и което е в защитената входна директория на сървъра на БНЕБ, до която имат достъп само тези експерти от КЕВР, които с моя заповед работят в тази зона.
Експертите на Комисията изготвиха два доклада, но тези доклади, господин Председател, носят гриф „Поверително” и те дори не могат да бъдат не само качени на страницата на Комисията, но и не могат да бъдат изпращани под формата имейли, защото това веднага рискува да бъдат разпространени.
До доказване на манипулация на пазар на електрическа енергия Комисията не може да съобщи никакви данни, защото рискува две неща. Първо, тя да опетни собственото си име като обвини незаслужено компании – било производители, било търговци, било крупни индустриални потребители, в действия, които не може да докаже. От друга страна, рискува съответно да бъде санкционирана за оронване името на такива дружества.
За сведение искам да отбележа, че подобни разследвания в старите страни-членки на ЕС, които прилагат правилата за РЕМИТ още от гласуването на този регламент в 2011 г., тези разследвания продължават между 3 и 4 години. Те протичат в два етапа: първият е именно предварителният анализ, който са изготвили експерти на Комисията. Този предварителен анализ го предоставям на членовете на Комисията, които трябва да се запознаят много внимателно с всеки детайл в него, защото там са дадени сведения не само за самото събитие, но се дава средата при настъпване на събитието – какво се е случвало като количества, като цени в предходния ден, след това в следващия борсов ден, какво е състоянието на съседните пазари, какво се е наблюдавало, има ли обективни предпоставки за резки изменения на цените? Всичко това там е описано и Комисията на закрито заседание, в пълния смисъл на думата закрито, без публикуване на каквито и да е сведения за него, ще вземе своето решение. А то може да бъде в две посоки: или да приеме доклада за сведение като счита, че няма достатъчно доказателства, или обратно – да счита, че има ясна индикация и да започне разследване, което именно продължава твърде дълго.
Комисията, така както постъпва и КЗК, ще излезе със свое съобщение, кое от двете решения е приела. До достигане на ясни изводи не е чудно дружествата, които са обект на нашите и предварителен анализ, и евентуално на следващо разследване, няма да бъдат публично известни. Вече обясних защо.
Искам единствено да отбележа, че там има както големи производители на електрическа енергия в страната, така и големи български и чуждестранни търговци, включително и крупни индустриални предприятия. Това обаче, че ние ще проведем подобно разследване, не означава – повтарям не означава, че има директно обвинение към съответното дружество, че е нарушило правилата на РЕМИТ за търговия на едро с електрическа енергия.
Веднага се спирам на това, което каза и министър Петкова.
Комисията поради липса на такъв опит влиза вече в разговори с КЗК и с ръководството на БНЕБ. Само обединението, което ще направим чрез нарочно споразумение между опита на КЗК, която прави подобни разследвания вече почти две десетилетия, информацията, която можем да получим от борсата и законовата делегация, която притежава КЕВР, може да даде най-точна оценка, респективно най-доброто решение във всеки един от тези случаи.
Иначе имаме действително сигнали, които са ни подавани и които много внимателно се разглеждат, и съответно са обобщени в тези поверителни доклади, за който Ви казах.
Господин Председател, по повод на това, което Вие казахте, считам, че действително в началото на есента ние, така както прави анализ на пазара на електрическа енергията КЗК, ние можем да представим подобен анализ, свързан с нашите правомощия по отношение пазара на електрическа енергия.
След това, което казах, което е специфично за Комисията, едно искам да стане ясно: ако има и ние успеем да докажем манипулация на борсата или друго нарушение, което е в законовата рамка в Закона за енергетиката, то ние ще се произнесем по един обективен и безпристрастен начин. Това, че някои са решили, че все още няма задействана процедура по разследване, няма никакво значение.
Във Франция започва 2014 г. едно такова проучване срещу конкретна фирма – завършва през октомври 2018 г., в Дания по същия начин от 2015 г. завършва разследването с директните санкции към съответната компания, в Германия е по същия начин от 2016 г. до 2019 г., което значи, че ние като започнем от тези всички сигнали, които са ни подадени в Комисията от БНЕБ, при установяване на такива, и доказване на такива нарушения ще се произнесем абсолютно безпристрастно и обективно.
Искам заедно с това да апелирам, ако има доказателствен материал от който и да е участниците на борсата, ще го приемем с благодарност, защото често пъти това, което идва при нас като декларации, са по-скоро едни общи заключения. С общи заключения ние не можем да се произнесем, защото нашето решение след това влиза в съда.
С други думи, ние трябва съвсем ясно да стъпим върху доказателства, тъй като на борсата има големи участници, включително и чуждестранни, които използват практики, които са на ръба на Закона, но които не могат да бъдат счетени за извършени нарушения на правилата на борсата. Те са на ръба. Защото имат голям опит в подобни борси. Ние сме адресирали писма и аз съм чел техните отговори, но честно казано, наистина ни трябва още повече доказателствена на сила. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Един въпрос: колко броя сигнали има при Вас?
ИВАН ИВАНОВ: Седемнадесет броя допреди седмица, осемнадесетият ни беше предоставен – днес, сутринта го получих от господин Константинов.
Истински обаче тези проблеми могат да се решат не с административни мерки.
Първо, трябва да се пристъпи към ускорена либерализация на пазара. Трябва с промяна в Закона да се фиксира срок, в който небитовите потребители трябва да излязат на свободния пазар и след това и битовите потребители да излязат на свободния пазар. В почти всички страни – членки на Европейския съюз това е направено. Беше поискано именно от представителите на бизнеса в рамките на две до три години това да се случи. Това може да се случи и ние ще го изпълним, ако е заложено в Закона.
И второто, господин Председател, е регионалната свързаност. Това, което се изисква от Европейската комисия – да се достигне до такава регионална свързаност, че между две съседни зони, както са Румъния и България, разликата в цената на енергията на борсата да не бъде повече от две евро. Тогава няма да говорим, че на 3 юли разликата е била 38 евро по-висока цена в България спрямо Румъния, ако имаме такава свързаност. И се надям да бъдем силно подкрепени в това отношение от представители на правителството, защото има информация, че не всички съседни страни еднакво силно желаят тази свързаност да се случи. Това значи да бъде подкрепен нашият електроенергиен системен оператор, борсата и, разбира се, регулаторът, който също трябва да участва с регулаторите на съседни страни, и ние имаме готовност за това. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Господин Константинов, искам колкото може по-кратко да кажете Вашите наблюдения от борсата, сигналите, които са се подавали разбрахме към господин Иванов – Вие няма как да ги казвате какви са, не е необходимо, но имате ли нужда от подкрепа в Закона, или промяна в Закона, която да Ви даде повече възможност, така че да се постигат пазарни цени, тоест да няма въздействие върху кривата на предлагане и съответно кривата на търсене.
КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ, изпълнителен директор в „Българска независима енергийна борса” ЕАД: Разбрах.
Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Министър, господин Председател на КЕВР, колеги! Доста неща бяха казани. Позволете ми да продължа от изказването на доцент Иванов, а именно длъжността на пазарната интеграция.
Ако имаше истинска и бърза пазарна интеграция, това до голяма степен щеше да смекчи така наречените флуктуации именно на пазар „Ден напред“. Истина е, както каза доцент Иванов, че заедно с господин Цачев, който е до мен, от Електроенергийният системен оператор (ЕСО), регулаторът, Министерството и всички пазарни участници на борсата работим усилено да се случват пазарните обединения на съседните електроенергийни системи, но в повечето съседни държави като че ли няма достатъчна мотивация от тяхна страна това да се случва.
Затова и аз Ви моля за Вашата подкрепа като народни представители на по-високо политическо ниво все пак поне държавите – членки на Европейския съюз да изпълнят европейските директиви, където е казано, че в края на краищата всички електроенергийни пазари трябва да се обединят в общ енергиен европейски пазар. Така че използването на трансграничните права за пренос – така наречените капацитети, да бъде възможно най-ефективно и тези ценови разлики между отделните пазарни зони да бъдат наистина минимални.
Естествено не ни пречи докато това се случва да мислим за увеличаване на тези трансгранични права за пренос, за осигуряване на възможност за регистриране на графици на доставка в рамките на деня – нещо, което ще осигури достатъчно обмен на енергия, докато тези пазарни обединения бъдат свързани. Защото тук бих дал един пример: от няколко дни наблюдавам значителни разлики между цените на Чехия и Словакия, от една страна, и цените на Румъния и Унгария, от друга. Въпреки че тези четири държави са в пазарно обединение, виждаме, че когато нивата на трансграничните права за пренос – така наречените капацитети са ниски, се получават големи разлики в цените на пазарите „Ден напред” между отделните системи.
Относно РЕМИТ Вие засегнахте, бих ги нарекъл, слухове или опити за пазарни манипулации, бих искал да декларирам, че от първия ден на работата на пазар „Ден напред“, това е 19 януари 2016 г., ние по автоматичен и онлайн начин рапортуваме всички оферти, които се подават при нас на всички платформи и всички сключени сделки, от една страна на местния регулатор КЕВР, от друга страна, на Асоциацията на регулаторите в Европа – ACEР. Така че тази информация я имат колегите в онлайн режим и веднага след подаване на съответна оферта или сключване на съответна сделка те разполагат с нея.
Отделно от това при нас работи звено „Пазарен надзор“, което анализира сключените сделки и подадените оферти от страна на пазарни участници дори без да се е стигнало до сделка и ако имаме съмнения за търгуване с някакъв вид вътрешна информация, предварително уговорени сделки или някакъв друг опит за упражняване на пазарна сила, сигнализираме и информираме за това местния регулатор. Това са тези писма, които доцент Иванов спомена, които са близо 20 на брой до момента. Знаем, че тези проверки, ако се стигне до разследвания и така нататък, отнемат доста време, затова просто чакаме становището на регулатора в тази посока.
Вие започнахте откриването на днешното заседание с това, колко е важно да има баланс. Понеже разбирам, че проблемът в момента са ценовите нива на пазар „Ден напред“, бих искал да Ви информирам, че на пазар „Ден напред“ за първото полугодие на тази година са търгувани около четири терабайтчаса електрическа енергия. В сравнение на централизирания пазар за дългосрочни двустранни договори със срок на доставка 31 декември 2019 г., са търгувани близо 18 терабайтчаса електрическа енергия.
Това, което искам да кажа, е, че може би тук всички заедно, заедно и с търговските участници, е добре да помислим как бихме поддържали някакъв баланс между търгуваните количества на пазар „Ден напред“, който е краткосрочен пазар, и търгуваните количества на дългосрочния пазар чрез двустранни договори. Разбира се, знаете, че това са два от трите работещи сегмента на борсата в нас, допълва се третият сегмент в рамките на деня, където количествата не са кой знае колко големи. Борсовият пазар е пък част от целия свободен пазар в България.
Така или иначе като пример мога да дам – господин Илиев го засегна, повишените нива на пазар „Ден напред“, влизайки във второто полугодие на тази година. Очевидно, приключвайки първото полугодие, са приключили някои двустранни договори и търсенето по тях се е преместило на пазар „Ден напред“, което повиши цената не само в България, но и в региона. Отделно от това всички забелязаха, че количествата за първите два дни на месец юли за пазар „Ден напред“ бяха по-големи. Тук господин Илиев каза, че това е търсенето, аз бих си позволил да го поправя, че числата, които цитира, са реализираните сделки, количествата по реализираните сделки на пазар „Ден напред“, защото търсенето и предлагането са два различни параметъра, които са различни при различните ценови нива на офертите на търговските участници. Имам предвид, че при 50 лв. може да се търсят 500 мегавата, при 60 лв. да се търсят 400. Така че, за да знаем нивото на търсенето и предлагането, трябва да фиксираме определена цена и тогава да го гледаме какво е. Та за първите два дни на юли регистрирахме определени завишени обеми по реализирани сделки на пазарен сегмент „Ден напред“.
За третия ден един от участниците реши да премести количества, които предлага на пазар „Ден напред“, да ги предлага и продава на централизирания пазар чрез двустранни договори. И затова така се получи – един вид изтегляне на количествата от пазар „Ден напред“, преместването им към централизирания пазар за двустранни договори и, разбира се, пазарът реагира светкавично – когато предлагането намалее драстично, цената скача. Това е най-нормалното нещо. Затова нека да помислим всички как бихме могли да поддържаме някакъв баланс между краткосрочните пазари – най-вече пазар „Ден напред“, и дългосрочните такива. Това мисля, че е от съществено значение.
Завършвам само с добрата новина, че говорейки за пазарни обединения, заедно с колегите от ЕСО участваме много активно в тестове по повод пазарното обединение в рамките на деня със съседната държава Румъния. Там всичко върви по план и 19 ноември е заложена като дата на първи ден на реална работа на двете пазарни зони в режим на пазарно обединение. Така че това, дай Боже, да се случи, ще бъде първият пробив от наша страна да работим в режим на market caplin, както се казва. Благодаря Ви.
Ако има въпроси, съм на линия.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Константинов.
Колеги, предлагам да чуем и другите участници на пазара – работодателите, търговците и евентуално възобновяемите източници като балансиращи групи евентуално, и след това да минем към становища и въпроси, ако не възразявате.
Заповядайте, господин Велев.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ, Работодателски организации: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, колеги, представители на медиите! Четирите представители на национално равнище у нас и на работодателите имат обща позиция по създалата се ситуация. Аз ще се опитам най-общо да я формулирам, като колегите ще ме допълнят и прецизират в експертната част.
В четирите работодателски организации членуват предприятия, които създават 86% от брутната добавена стойност в страната и дават работа на 82% от наетите. Наетите в България са 2 млн. 300 хиляди – в енергетиката наетите са под 30 хиляди – 1%. Ние говорим за останалите 81% и за техните семейства.
Висока ли е цената на електрическата енергия и това временно епизодично моментно явление ли е? Нека да видим числата. Ние раздадохме една таблица и диаграма, която често се използва, един сайт – цените на пазара „Ден напред“ в Европа по страни. На втора страница е към утрешната дата, където ясно се вижда, че за месец юли ние имаме втората най-висока цена в Европа – за месец юли. Не за един ден, а за месеца до момента, като тук не сме прибавили утежненията за сметка на американските централи, които са 10 евро и 70 цента – вижда се как се получава това число от другата таблица на КЕВР, стр. 57 от решението им за новия регулаторен период. И не сме извадили това, че в Гърция цената включва и задължения към обществото и технологични загуби – не е само цена на активната енергия, а това, че в Италия включва и пренос, и достъп, и загуби, и балансиране. Тоест, тези две държави трябва да ги вадим, когато правим сравнения, за да е коректно, а към нашата цена трябва да прибавим 10 евро и 70 цента некомпенсируеми утежнения заради неправомерната помощ за американските централи, каквито утежнения другите страни в Европейския съюз нямат, и нашите конкурентни от другите страни в Европейския съюз нямат такива утежнения, не плащат такава надбавка. Тя не е в цената на „Ден напред“, която е представителната цена и според Европейската комисия, и според съществуващия в Европа и утвърждаващия се ред, обичаи, традиции.
Тоест ние имаме – като вземем предвид американските централи и това какво включва Гърция и Италия в повече, имаме най-високата цена за цялата година – 2019 г. до ден днешен – най високата, доста пред втората. Това не е един ден, уважаеми колеги, един ден беше този, който беше два пъти по-висока от средната и три пъти по-висока от Западна Европа. От началото на година обаче нашата индустрия е в неконкурентна позиция, неконкурентоспособна позиция, ние сме няколко метра назад при старта на сто метра бягане. Как да стигнем първи на финала, ако тръгваме с няколко метра по-назад от останалите?
И това са – само преработваща индустрия имаме над 500 хиляди заети с техните семейства. От техните заплати се краде по този начин. Колкото непазарно, спекулативно, в резултат на пазарни злоупотреби, забранени от РЕМИТ, се качва цената за тока, толкова повече предприятията плащат за ток, толкова по-малко плащат заплати, толкова по-скъпи стават стоките и услугите.
Това е въпрос, казва колегата, на национална сигурност и това не е продиктувано от някакви обективни причини. Ние имаме разполагаема мощност два пъти повече, отколкото потребяваме в момента – потребявана от три до пет хиляди мегавата. Имаме над 10 хиляди разполагаема мощност. Ние сме износители на енергия, макар че вносът се е увеличил 20 пъти, спрямо миналата година, 20 пъти, защото сме с най-ниската цена според някои.
Защо при такава картина ТЕЦ-2, който работи три от осем, работи с една четвърт от мощността си, защо при такава картина и при условие, че КЕВР са му написали, че над 93,30 лв. трябва да е активен на пазара, а над 135,30 лв. трябва да продава неограничено, защото печели, а над 93 намалява загубата, защото това са му променливите разходи – всеки лев над 93 участва в постоянните, намаляване на загубата от постоянните разходи, а над 135 трябва да участва неограничено. Не трябва в региона цената никога да минава 135 лв., не само в България, а тя е 200 – 240 в отделни часове, 270! Значи ТЕЦ-2 да губи, цената да се качва, защото няма управление.
Извинявайте, това е нещо, което ние не можем да го приемем за нормално, няма как да го приемем и нещата са на ръба. Имаме, въпреки затруднения внос, за който говорихме, имаме двадесет пъти увеличаване на вноса. За какво Ви говори това, за ниски цени в България ли? Тридесет и един процента за първото полугодие е по висока цената – тридесет и един! За месец юли е 80% по-висока на годишна база спрямо месец юли миналата година – 80%. Ами на КЕВР референтната цена за следващия период, по която НЕК продава на ЕРП-тата, е 89 лв., а ние имаме за месец юли, до момента – може всеки да я види от това, което е пред Вас, 114,63 лв. през лятото, при 89 имаме 114. А какво ще правим през зимата?
На база на тези цени КЕВР е сметнал и премиите за ВЕИ-тата и когенерации, ние там имаме стотина милиона при тази цена надплатено, чрез задължения към обществото, нещо, което изобщо не се следва. Ние настояваме да се преизчисли и задължението към обществото да стане нула.
Американските централи, ТЕЦ “КонтурГлобал Марица-изток 3” е изплатена на 100%. Всеки ден ние даваме една държавна помощ, която е неправомерна и трудно възстановима. Според решението на КЕВР, за регулаторния период, тя е в размер на 300 млн. 933 хиляди – 301 милиона ще подарим на ТЕЦ-3. Защо не разваляме договора? От три години ни се обяснява, след няколко седмици ще го разварим. От три години!
Две трети от продажбите на пазара са от дружества на БЕХ – две трети. Доброто управление на предлагането би трябвало да повтори решението на КЕВР като средно претеглена цена на пазара „Ден напред“. И спрете да говорите: купувайте на дългосрочни договори. Ами, като купуваме на дългосрочни договори, пак цената е по пазара „Ден напред“, плюс надбавка.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Дачев и господин Стаменов – ще Ви помоля за по-кратко и по-точно, ако имате нещо във връзка с някакъв сигнал или нещо.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Процедура, господин Николов.
Господин Велев отправи много сериозни обвинения. Гледам директора на ТЕЦ-2 е тук…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз предлагам всички да чуем, след това ще им дам думата разбира се.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Защо всички да чуем, нека веднъж завинаги…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Защото ще стане диалог.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Добре, нека така да направим.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Нали не искахте да става диалог?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Добре, благодаря Ви.
КРАСИМИР ДАЧЕВ, работодателски организации: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, дълбоко уважаеми господин Иванов! Всички знаем, че в България стоковите борси са форма за заобикаляне на обществените поръчки, те са дълбоко компрометирани и, знаем го, традиционно. Тъй като аз играя на другата борса, купувам дървесина, всичко се знае предварително как е нагласено, какво се прави и така нататък.
За голямо криене на цифри и обеми става дума тук и много хубаво като борсата е независима, като ти можеш да моделираш колко да пускаш на нея. Аз като моделирам колко се слага на борсата, на мен ми трябва да е независима – от това по-хубаво няма. Енергетиката затова е стратегически сектор, защото осигурява независимостта на държавата и конкурентоспособността на предприятията, които работят. Тук очевидно има нежелание да развием дискусията в дълбочина и бягаме по повърхността – ниски са ни цените, ще се увеличават, безалтернативно е това.
Хубаво, съветвате ни да правим дългосрочни договори, защо купуваме „ден напред” и така нататък. Само ще Ви кажа, че април месец имало една сделка – миналата година са били пет; май месец е имало две сделки – миналата година са били 84; юни са 21 сделки – миналата година са били 41. Знаете, че България има към 365 хиляди регистрирани фирми по ДДС, което означава, че всеки ден хиляда фирми излизат, казвам така, чисто обобщено – ако приемем, че всичките имат дългосрочни договори, това означава, че всеки ден на хиляда фирми им свършват договорите. И когато за един месец има една сделка, 30 хиляди фирми как да си купят? Нали?
Това трябва да е ясно. Тук очевидно има търгове за определени фирми. Това крещи. Ръководството на енергетиката затова е избрано, затова е назначено да управлява системата, а не да се оправдава със системата. Тази система – ние сме ги назначили тези хора да управляват. Като не могат да управляват, да се вземат мерки! Ама не може да се каже – системата е виновна. Сега, аз като управлявам една фабрика, да кажем, фабриката е виновна, че така е станало. Тя зависи от мен, аз я управлявам. Така че не може да оставим системата да управлява хората, които са назначени да я управляват.
Разбирате ли абсурда до какви неща стигаме? Не може да няма колизия на интереси, когато ти си шеф на БЕХ, шеф на НЕК, на Надзорния съвет на „КонтурГлобал“ – да не продължавам за още няколко неща. Е не може бе, мама му стара, бе! Ние сме малка роднинска държава, не може да няма колизия на интереси. Казвам за формалната страна. Онази, реалната, я виждаме. Виждаме дълбоката загуба, която правят държавните компании, когато губят, купувайки и продавайки на ниските цени. При положение, че имаш ниска и висока цена, защо продаваш на ниската? Това е най-голямата загадка за нас.
Мисля, че идеята на госпожа министъра е много полезна и ще се присъединя към нея – може би като първа крачка, тези които са пряко присъединени към ЕСО, да почне ЕСО да ги балансира – това да бъде като първа крачка. Това до голяма степен ще намали тези големи флуктуации и скокове в пазара, това ще облекчи и борса, ще облекчи и много други неща. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Дачев.
Господин Стаменов, ще Ви помоля, ако може кратко.
КОНСТАНТИН СТАМЕНОВ, работодателски организации: Да, много кратък ще бъда.
Уважаеми господа народни представители, уважаема госпожо Петкова, уважаеми господин Иванов! Стана практика в България в последните две години в периоди, когато се подновяват договори, няколко дена, след като са подновени договорите – давам пример и сега това се случи на 3 юли – договори, сключени на 1 юли, годишни договори за доставка на електроенергия, на 3 юли получават писма, че договорите се прекратяват, предлагат се нови условия, предлагат се условия на доставчика последна инстанция, които, знаете, може да убият един бизнес, или договора за така наречените динамични цени, тоест цена на борсата, постигната цена на борсата, плюс шест-седем лева надбавка.
Разберете, това не е нормално – да не казвам някакъв друг израз. Нашият свободен пазар прилича вече на свободно падане на икономиката, защото като се изземат парите за инвестиции на предприятията, за каква икономика говорим, за какъв икономически растеж? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
От търговците?
Заповядайте.
МАРИЯ КРЪСТЕВА, изпълнителен директор Асоциация „Свободен енергиен пазар” (АСЕП): Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията, уважаема госпожо Министър, доцент Иванов? Много неща могат да се кажат – проблемите са много, проблемите не намаляват за жалост. Искам да започна с думите на доцент Иванов, тъй като решението на проблемите на свободния пазар се крие именно в неговия все по-нарастващ, по скоро намаляващ дял заради миграцията на клиенти към регулиран пазар, където са по-добрите ценови условия в момента и няма рискове. Тоест, увеличаването на регулирания пазар, което е абсолютно в противовес с всички европейски директиви, води до влошаване на условията на всички потребители, които са на свободния пазар. Затова е наистина необходима ускорена либерализация със законодателни промени. Разчитаме на Вас това да се случи.
Другите сериозни проблеми, които се крият – тук много се говори за цени – цената е висока, наистина е така, никой не иска високи цени. Основният проблем обаче е не толкова в ценовите нива, а в липсата на силен контрол от страна на Регулатора според нас и от страна на пазарното поведение на дружеството БЕХ, защото, когато те осигуряват 65% от предлагането, значи те са тези, които в някаква степен диктуват условията.
Затова искам да се спра на ТЕЦ „Марица изток-2“– колегите вече казаха, и ние не можем да разберем, защо ТЕЦ-ът, при положение че сега за юли по ценово решение той да осигурява 300 мегавата за регулиран пазар, не повече от 150 мегавата се предлагат на свободен пазар? Не може при тези ценови нива да не работи ТЕЦ-ът. Ние смятаме, че под някаква форма изкуствено се ограничава предлагането, защото, когато то се ограничи, цените се вдигат. Това е ясно.
Другият много сериозен проблем, на който не се обръща внимание, за съжаление, е начинът на предлагане на електроенергията от АЕЦ „Козлодуй“. В края на юни месец се реализираха няколко търга по двустранни договори под формата Централизиран пазар за двустранни договори, които бяха осъществени по неконкурентен начин, предложи се електроенергия само на седем търговски участника, ако не се лъжа. Не се разбира спецификата на двата вида търгове на двустранни договори, но е изключително важно, защото стандартно, като производител предлагаш една електроенергия, слагаш минимална цена, всеки един участник има достъп до нея и дава своите оферти, което повишава цената, в крайна сметка приходите на дружеството.
При търг за покупка, което е по инициатива на търговец или индустриален потребител, няма достъп на други търговски участници и цената е максимална, и се определя от самия купувач. Тоест, когато 310 мегавата се продадат от АЕЦ „Козлодуй“ само на тези шест или седем търгове за покупка, другите 30 – 40 – 50 участника на борсата нямат достъп до тях и цената не е пазарна. Тя се определя по неконкурентен начин и ограничава от тази страна дефицитите, които се получават от „Ден напред“, защото търсенето на другите търговски участници, които нямат дългосрочен продукт, се концентрира под формата „Ден напред“.
Затова настояваме тези сделки да се проверят, да се търси отговорност. Като цяло решението за нас е БЕХ да забрани на дружествата от БЕХ да участват на търгове за покупка на Централизиран пазар за двустранни договори. Защото това не е първият случай. Такива случаи имаше и декември миналата година. Отделно те намаляват много драстично приходите на държавните дружества.
Друго, което считаме за сериозен проблем на пазара, е: Законът за енергетика наложи Българската независима енергийна борса да бъде монополна, тоест тя е единствена платформа за търговия и задължителна за всички над един мегаватчаса инсталирана мощност.
От друга страна, правилата, които всъщност за търговия на едро, се определят еднолично от борсата и няма регулаторен контрол върху тях. Функциите на регулатора, от една страна, са да регулира монополните дружества, тоест правилата трябва – след обществено обсъждане на всички търговски участници, процедура, която КЕВР води за другите решения, да се одобряват и правилата на борсата. Защото, първо, наблюдаваме сериозни пропуски там, включително за тези двустранни договори. Всъщност идеята на борсата беше да е платформа, прозрачна, достъп на всички – равнопоставен.
В момента на двустранни договори, защото там е проблемът – „Ден напред“ е окей, той е реалната борса. На двустранни договори обаче борсата излезе като страна по сделките, първо, прехвърляйки риска върху търговските участници и, второ, въведоха се едни задължителни – стандартизиран договор за покупко-продажба на електрическа енергия: един участник трябва да подпише с другите, тоест само наличието на такъв подписан договор дава право да се търгува с другите участници. Няма минимален брой такива, тоест един участник може да се подпише само с един друг и да си търгуват само двамата. Това дава възможности за злоупотреби, за предварително нагласени сделки и трябва да се промени. Точно тези, фините детайли Регулаторът трябва на база на сигнали, които, предполагам, вече са получени, да се прецизират и да може наистина да имаме конкурентна платформа за търговия.
Общо-взето проблемът е смесване на регулирания и свободен пазар за цени, както казаха: разминаванията на Регулатора с прогнозата и реалната цена, ние настояваме решенията да се преразглеждат на тримесечна база, за да може навреме да се коригират всичките различия и да не се дават отклонения, колегите споменаха, за милиони.
Има много други неща, които могат да се направят, но ако това не се направи, ще се събираме през няколко месеца, за да си обсъждаме едни и същи проблеми. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Ще помоля всички, които счетат за нужно, че могат да дадат предложения във връзка с изменения в Закона за енергетиката, да го направят към нашата комисия. Ние ще ги преразгледаме.
Това е интересно, което казахте във връзка с правилата, защото на газовата борса мислим да заложим КЕВР все пак да ги одобрява. Може да помислим за Електроенергийната борса.
ВЕИ-тата, ако искат много кратко, нещо по-различно, ако имат наблюдения, да кажат.
Господин Николов, Вие сте, след това давам думата за отговори на колегите.
НИКОЛА НИКОЛОВ, Българска фотоволтаична асоциация: Искам да подчертая, че след участието на ВЕИ-производители над четири мегавата инсталирана мощност на Българската независима енергийна борса, ясна е тенденцията да се измести пикът от часовете, в които ние произвеждаме, към часовете, които ние не произвеждаме, с което смятам, че допринасяме.
Искам само да препоръчам пазарни стимули за нови ВЕИ-та, които да са чисто пазарни към потребителите, защото това ще реши дългосрочно проблема, който беше поставен. Да кажа своето лично мнение, че проблемът не е субективен, а е обективен, тъй като има пазарен участник в България, заради полупазарното състояние на българския пазар, така да го наречем – той нито е свободен, нито е само регулиран. Има пазарен участник, който има пълната информация за графици, преносни капацитети, самият той участва активно на този пазар, на всички платформи участва, така че аз не виждам нито Регулаторът, нито Комисията за защита на конкуренцията как могат да оценят спазването на РЕМИТ. То няма как да бъде спазено – и това е обективно, докато не се направи нещо с това положение, на този участник, нищо не може да се случи, освен пълна либерализация, отпадане фигурата на обществения доставчик. Той е абсолютно ненужен. Това е нашето предложение.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Николов.
Колеги, ако искате да зададете въпроси, след това да дам думата на колегите от БЕХ да отговарят на въпросите?
Има ли желание от Вас да зададете въпроси? После ще кажете становище, ако имате. Не виждам.
Господин Динчев, към Вас бяха отправени въпроси.
ЖИВКО ДИНЧЕВ, изпълнителен директор ТЕЦ „Марица изток 2”: Благодаря, господин Председател.
На два въпроса искам да отговоря. Първо, не знам кой от търговците или от индустриалците би си позволил да работи на загуба? Явно, те искат ТЕЦ-2 да работи на загуба. Цената, рамката, която КЕВР ни е сложил, и правилата, и нормите ТЕЦ-2 си ги спазва – 135 лв., и търговете, които е пускал – те не са един и два, могат да се проверят какви са участниците и дали има успех.
Успоредно с това за един ден, само за един ден имаше по висока цена на пазар „Ден напред“ от 135 лв. Естествено, следващият ден ТЕЦ-2 реагира, но той няма как да е ясновидец, когато работи на три блока флексабилността ми – минимален и пълен товар, свободните количества мога да ги пускам и аз ги пускам като допълнително на борсата „Ден напред“. Когато не работят блоковете обаче, да пусна блок, когато аз не знам, че на следващия ден цената рязко ще се вдигне, защото някой – и това си има кой да го определи, че търсенето се е дигнало с 30% в този ден и цената рязко се е вдигнала, сега, как, не мога да кажа, блокът, ако го продам за 5 часа, останалите 19 часа, трябва да го спра. Централата разполага с 8 блока, два от които са в ремонтна кампания, останалите 3 можех да ги пусна и мога да ги пусна, обаче не мога да ги пускам и спирам за часове.
Блокът се пуска за пет часа в паралел, след пет часа пълзи до номинални параметри – 545 градуса, металът има ресурс, който в определен брой цикли на пуск и стоп за годишна база не трябва да надвишава повече от десетина пуска. Не мога за един ден или за един месец да пускам и да спирам блокове.
Нормално централата може да се пусне на базов товар или на някакъв модулиран товар, но не мога да го пускам за часове и да го спирам. Така че ТЕЦ-2 прави максималното да участва на борсата и да изпълнява предписанията на КЕВР. Има си органи, които могат да разследват дейността му и ако има някакви нарушения, ще отговаряме. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Динчев.
Господин Михов или господин Илиев, ако искат да вземат отношение?
НАСКО МИХОВ, изпълнителен директор АЕЦ „Козлодуй”: Благодаря, господин Председател.
Категорично не приемам това, което каза колежката.
АЕЦ „Козлодуй“ си изпълнява задълженията както по ангажимента, така и към количествата за свободен пазар.
Вие, явно, наистина не знаете как работи една централа! Тук май си коментираме дали чашата е полупълна или полупразна.
В тази връзка това, което споменахте, не са удовлетворени най ниски цени, защото в началото на седмицата имаше същото предложение, на което ние не отговорихме. Седмицата беше последна в регулаторния период и от понеделник започваше новата. Ако там сте забелязали, имаше цени от 96 – 97 лв. Аз не ги избирам по симпатии, защото тук има трима директори на атомната централа, които са наведени на тази страна и те много добре знаят как работи един ядрен блок. Ако в деня, в който имаш останали количества – а и чакахме новия ценови диапазон, новия ценови период на КЕВР, ако ти останат количества, ти трябва да ги продадеш, защото иначе трябва да разтовариш блок. Живко Динчев също не може да спира ТЕЦ, а пък за АЕЦ – то е немислимо!
И това, което сте написали, даже и Вие не си го вярвате, защото пишете – покажи им писмото (показва се документ), ако говорим за цени. (Шум и реплики.)
Аз в полемика не искам да влизам, само Ви отговарям. Така че Ви казвам само, че Вие пишете нещо и казвате: „Разбира се, трябва да се отбележи факта, че високата стойност на Борсата за посочения ден за доставка не може да се счита за референтна за целия период“. А и не могат да се сравняват и периоди. Колегата до мен може да Ви го разкаже много по-подробно това нещо.
В тази връзка казвам, че Централата винаги спазва както Закона, така и правилата на борсата и съответно се правят анализи, имаме управление от над 20 човека, които се занимават с този тип дейност. Разбирам, че има доволни, има и недоволни, но в крайна сметка ние си спазваме правилата и гледаме търговския интерес на Дружеството.
Това е, което мога да кажа.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Михов.
Господин Илиев, Вие ще взимате ли думата? Заповядайте.
ПЕТЪР ИЛИЕВ: Аз само ще кажа, че общо взето всички са наясно, че проблеми има, но според мен не е тук мястото да решаваме проблемите, те трябва да се решават на дискусия. Аз имам виждания как може да излезе и повече ток на свободния пазар, но предлагам – ако желаете, можете да ме поканите в Комисията, ще Ви ги изложа по всички дейности.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Илиев, благодаря много, но аз мисля, че ние сме Ви поканили в Комисията, но това е друг въпрос. Ще Ви помоля писмено да ни пратите Вашите предложения, както всички други. Ще се радвам много на това, което ще ни предложите, да го обсъдим.
Заповядайте господин Радев.
РУМЕН РАДЕВ, Работодателски организации: Само да уточня нещо.
Всъщност госпожа Министърката каза нещо, което е от голямо значение. Действително, ето тук сме от тази страна на масата, но не сме еднакви. В частта на енергоинтензивната индустрия, която е с подчертано бандови профили като товари, ние сме малко като слон в стъкларски магазин, когато влизаме на пазара. При излизането на пазара, да припомня първо, на 1 април, когато беше, имахме рязко увеличаване на търсенето в пазар „Ден напред“ със 100 мегавата, които рефлектираха в 2400 на ден допълнителни мегаватчаса, тоест почти 2,5 гикаватчаса. Това разтърсва пазара.
Когато сме говорили за критики по отношение на НЕК например с прехвърлянето в едната дата вече на реализирани търгове, примерно със задачата да продават фотоволтаици, пардон - въобще ВЕИ-генератори между 1 и 4 мегавата, същата история – едни 50 мегавата, които те оттъргуваха, без значение дали накуп или на лотове по пет, в крайна сметка изтеглят количества от пазара, тоест мърдат пазара и това са много резки движения.
Реплики, които чух тук – примерно, забележете: „на „Ден напред“, „те цените”, „то това е справедливо” – няма проблеми. Там е окей. Тоест за мен е окей да вкарам в една пещ електроенергия за 240 лв. бе, хора. Това няма как да е окей! Това е очевадно, че е абсурд! При положение, че наистина има възможност – и това трябва да се обмисли добре, такъв тип квотно отделяне за енергоинтензивна индустрия, която особено, пак подчертавам, е бандова, няма да смущава така и пазара.
Веднага нещо, което всички трябва да го знаете. Френският регулатор, аналог на КЕВР, определи за 2020 г. 100 тераватчаса на фиксирана цена 42 евро. Решението е публично, това е само за индустрия, тя не се състезава за това – тя просто апликира, подава документи, при това, за разлика от предни години, най-малкото от контрагентите ни във Франция го знам, вече им дадоха възможност нееднократно да кандидатстват – ами, три пъти в рамките на една година. Ние вече започваме да сънуваме такива цени – от 42 евро.
Основната ни бележка и по отношение работата специално на колегите в ТЕЦ „Марица изток 2“ – забележете, ние не говорим за физически дефицити на електроенергия. Нека това на всеки да става ясно. Ние говорим за търговски сделки, за операции, за ангажименти, в това число и на износ, понякога за дефицити на капацитети или, както тук по-правилно трябва да кажем, за трансгранични цени, но не и за физически дефицити. Накрая в крайна сметка това рефлектира и в търговската част, тоест в цени. Затова накрая цените имат значение, защото те са част от себестойността ни.
Когато укоряваме поведение, в случая на ТЕЦ „Марица изток 2“, то произлиза от факта, че те, без да рискуват физически трансфер на „Ден напред“, приключила Борса до 14,00 ч., имат възможност все пак да реагират в рамките на едни 12 – 14 часа, тъй като обичайно дефицитът започва от пика, който е след шестия час по българско време. И това могат да го правят. И би трябвало да го правят. Най-малкото действа възпиращо на пазара.
Най-накрая, като тръгваме да анализираме и да се опитваме да възстановим през кривите на търсене и предлагане достъп, до който има всеки на платформата, а пък срещу допълнителен абонамент има достъпи до цифровите стойности там, започваме да виждаме как всъщност едни 40, 50, най-големият – не дефицит, но разлика, едва до 100 мегавата, мърдат пазара, и то със съществени отклонения в цена. Ето това са нашите големи притеснения, а оттам и укори.
Хора, оставете тези 98 – 99 лв., добре дори и на 135 – 136 един активен бит там, за да може да се лимитира този пазар.
И как в този ден аз ще съм с цени тук, надхвърлящи съседна Румъния с над 30 евро на мегаватчас?!
Много хора са свикнали, особено – понеже има журналисти тук, да правят по-скоро сравнението, и аз с това ще завърша, през киловатчас, тъй като това му е сметката на всеки един битов абонат. Просто го разберете лесно: една стотинка, увеличена в киловатчас електроенергия, на нас, бизнесът, ни струва между 170 и 190 млн. лв. на година. Ама, това не е шега! Сметката е елементарна: вземате си 33-те тераватчаса, вадите си бита, отнемате една част в регулирания, все пак има и малък бизнес – затова казвам между, защото при малкия бизнес, който е на регулирания пазар, който ни слуша и внимателно следи нещата, опитва се да реагира по някакъв начин. Това е трагедията ни. И затова, когато сме говорили, че на този фон и двустранни договори, и търговски договори, при които има и делта, тоест мобилните цени с плюс още шест лева, си представете за какво става дума!
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Радев.
Колеги, искате ли да зададете въпроси, за да може да дам думата на министъра.
Господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Николов.
Аз и към Вас, като представител на мнозинството, и към министър Петкова, като представител на правителството – първо, неприятното за мен е, че тази дискусия се случва за втори път и на мен ми се иска от уважение към всички, които присъстват тук и в крайна сметка всички са и потърпевши от това, все пак и Вие, госпожо Министър, и Вие, господин Иванов, да кажете какво направихме от предната дискусия, в която част от тези неща бяха повтаряни? Аз не искам да драматизирам нищо, но слушам внимателно участниците на пазара и трябва да Ви кажа, че Вие имате, то не Вие, а държавата имаме много тежък проблем. Много тежък проблем имаме!
Това, че няколко големи индустриални потребители имат дългосрочни договори, знаете там решихме техният въпрос, да го кажа така, ние поставяме под риск конкурентоспособността на българската икономика с това, което слушам. Защото това продължава месеци наред и аз тук не виждам – от това, което слушам, не виждам решение да се предлага. Защото това, че КЗК ще проверява и КЕВР сега ще започнат проверки, аз мисля, че не удовлетворява никого – хората, които имат проблем в момента.
Молбата ми е по-скоро, за да сме полезни на страната си, както се казва, час по-скоро тези правила, ако не сте ги прегледали от миналия път – по които работи борсата, да се прегледат. Ако не са прегледани правилата, по които държавните дружества продават електроенергия, съжалявам, но и това трябва да се направи веднага! Имаме толкова много мощности, а в един момент се оказва, че ние не можем да управляваме цената!
Виждам, всеки има собствена версия от тук нататък, но в крайна сметка фактите са тези, които имаме на момента. Аз не мога да взема страна и да кажа кой е прав и кой е крив от всичките аргументи, които се казаха тук, но това е състоянието на пазара в момента и той не удовлетворява никого.
Пак повтарям, и с това приключвам, господин Председател, втори път правим тази дискусия. Имам чувството, че от предишния път не са предприети абсолютно никакви мерки и, ако останем така, ще продължим така. Не искам да влизам в детайли за много неща, които се казаха, но това е абсурдна ситуация, защото беше обяснявано, че на борсата и свободния пазар цените ще бъдат решение. В момента – когато приемахме тези законодатели предложения, в момента ние сме в някаква парадоксална ситуация. Те бягат към регулиран пазар – малкият и средният бизнес. И в момента се оказа така, че малкият и средният бизнес в България плащат цената на едни недобри управленски решения в дадения случай. А оттам цената ще я платим всички. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Бойчев.
Само искам да кажа, че и Законът за енергетиката в момента е отворен. Тоест, до края на месеца имаме възможност, ако се обединим около някои текстове и имаме някакъв консенсус, ние да ги вкараме и да заработят много бързо, така че да знаете, всеки да даде становище максимално бързо в тази връзка.
Господин Бойчев, заповядайте.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, госпожо Министър, моят въпрос е към Вас: каква е визията на Министерството в посока последваща либерализация на пазара, защото според мен много от проблемите, които се поставиха днес тук, с една пълна либерализация на пазара, те ще отпаднат.
И имам един въпрос към КЕВР, към господин Иванов: въз основа на информацията, която получавате от борсата, въз основа на сигналите, по които работите, естествено, не искаме да знаем нещо с някакъв гриф, но и имате ли, направили ли сте някакви предписания към борсата и съответно, ако можете, да ни кажете в каква посока, за оптимизиране, естествено, на работата? Благодаря Ви.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател, нека да дадем на министър Петкова да отговори на въпросите на бизнеса, така, както ги представиха, за да можем и ние да вземем отношение, защото вече започваме със заключения, даваме обобщения. Нека да чуем и министър Петкова, и тогава да продължим. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Аталай.
Преди да Ви дам думата, госпожо Министър, може би като въпрос да помислите, ако случайно успеем да направим това, което казахте във връзка с индустрията, като нова платформа, дали не е редно в Българската независима електроенергийна борса да се търгува само в рамките на деня и „Ден напред“. Според мен по този начин ще ограничим спекулата от гледна точка на покупка, дългосрочен договор, износ на външни пазари, което при всички случаи ще се отрази върху кривата на търсене? Заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Аз, първо, бих искала да благодаря за дискусията и на колегите от бизнеса, и на народните представители. Благодаря и на колегите от групата на БЕХ за това, което внесоха като пояснение.
Първо, радвам се, че виждаме подкрепа от страна на колегите от бизнеса по повод това решение на Министерството на енергетиката и на БЕХ, и на колегите от борсата да се опитаме да защитим това наше предложение за създаване на платформа за търговия на Българската независима енергийна борса, която касае енергоинтензивната индустрия.
Разбирам, че ще работим заедно в тази посока и така ще обединим усилията си. Мисля, че това ще даде едно трайно решение на проблемите, които дискутираме сега.
Беше поставен въпрос от страна на колегите от Асоциацията на търговците да се забрани на дружествата от БЕХ на производителите да участват в определена платформа на Българската независима енергийна борса или да предлагат. (Реплики.) Търг за покупка. Смятам, че ако вървим към либерализиран пазар, няма как да въвеждаме каквито и да било ограничения. Не смятам, че трябва да ограничаваме държавните дружества от държавната енергетика само затова, защото те като мощностен баланс предоставят 60% от необходимата електрическа енергия на страната. Това не е основание да елиминираме един и друг участник и да му въвеждаме определени ограничения.
Смятам, че това предложение не може да бъде възприето и не смятам, че е добро, че ще допринесе за пълното либерализиране на пазара. Всякаква забрана и всякакво поставяне в неравностойно положение или в по-различно положение от останалите участници на пазара няма да доведе до нищо добре. Може би трябва някакви други механизми да се търсят, да се обсъдят, но такава изолация на държавната енергетика, мисля, че не е в полза на никого, защото не трябва да забравяме, че 60% от енергията се осигурява от тези дружества? Вие самите участвате на всички търгове, знаете за какво става въпрос, така че не виждам смисъл да ограничаваме дружествата, което и да било дружество, в това число и държавната енергетика.
По отношение въпроса, който господин Стаменов постави за договорите и за тази опция, която се съдържа в тях – цената да се определя на база на цената на платформа „Ден напред“ плюс определена надбавка, аз също смятам че това е един много сериозен риск пред потребителите на електрическа енергия. Тук моят призив е: всеки един потребител на електрическа енергия да внимава какъв тип договор подписва, защото тук държавата няма как да регулира целия този процес. Регулаторът също не би могъл да регулира такъв един процес, тъй като става въпрос за взаимоотношения между два търговски субекта. Всеки един трябва да си чете достатъчно добре договора – подобен тип договори крият определени рискове.
По отношение на това, което господин Дачев каза за апела за сключване на договори на двустранна база – дългосрочни договори, то този наш апел и този наш призив да се търсят такива възможности, е продиктувано от това не защото ние искаме непременно да създадем някакви проблеми за индустрията или за всеки един потребител. В европейски мащаб опитът показва, че на тази платформа „Ден напред“ всъщност се закупуват определени количества електрическа енергия, които не достигат в един определен момент. Цялата тази базова енергия обаче, която е необходима за индустрията или за такъв тип производствени предприятия, е добре да бъде закупена на един такъв двустранен договор, който да даде една по-голяма възможност за прогнозиране на разходи за електрическа енергия, една по-голяма устойчивост.
В противен случай, свидетели сме, че на платформата „Ден напред“ се получават – вярно, редки са тези случаи, но така или иначе има флуктуации в цената и те, безспорно, водят до проблеми от страна на бизнеса. В тази връзка е този наш призив – да се търси възможност тази базова енергия да се закупи на база на двустранен договор, което да даде и по-голяма сигурност на самото предприятие.
По отношение на въпроса, който господин Бойчев постави – за това, какво трябва да се предприеме и че дружествата от групата на БЕХ трябва да бъдат разработени правила за това как те да предлагат своята електрическа енергия, аз само ще си позволя да припомня, че преди няколко години имаше дело срещу България – така нареченото дело „БЕХ електричество“, и това дело е свързано с твърдения на Европейската комисия за това, че дружествата имат координирано поведение по отношение на пазара. По тази тема ние изобщо не бива да говорим или да искаме някаква съгласуваност и координираност. Това няма как да се получи, ние вървим към либерализиран пазар, там всеки един пазарен участник по дефиниция трябва сам да преценява как да се държи на пазара, но да се координират действията на дружествата от групата на БЕХ – това просто е немислимо. Затова и в тази връзка е този наш ангажимент, който ние сме поели, за да не бъдем глобени от страна на Европейската комисия, защото размерът на глобата беше 600 млн. евро. Поради тази причина ние постигнахме съгласие с Европейската комисия. В изпълнение на това споразумение, което подписахме, създадохме Българската независима енергийна борса. За много кратък период от време бяха изградени всички необходими платформи за търговия на електрическа енергия. Смея да твърдя, че нашата борса работи много добре към настоящия момент, така че тези количества, които трите дружества от държавната енергетика предлагат ежедневно по 540 мегавата всеки част по цена определена от Европейската комисия са именно в изпълнение на този ангажимент, който ние поехме, във връзка с това нарушение, което назад във времето е допуснато и това координирано поведение. Тук трябва да бъдем много предпазливи.
По отношение на въпроса на господин Бойчев, свързан с визията на Министерството за либерализацията на пазара.
Това, господин Бойчев, е наистина един от основните въпроси, който стои на дневен ред. Ако ние съумеем да намерим решение, и да се обединим около това, как и с какви стъпки да вървим към този процес, смятам, че голяма част от въпросите, които днес тук дискутираме, просто ще отпаднат от само себе си. Пълната либерализация на електроенергийния пазар е настина гаранцията за това, че секторът работи изцяло на пазарни основи.
Каква е визията на Министерството? Ние още през 2016 г., заедно с колегите от Регулатора и с Главна дирекция „Енергетика“ на Европейската комисия, набелязахме няколко основни стъпки, които трябва да извървим във връзка с пълната либерализация на електроенергийния пазар.
Съгласно Директива 72 – това е Директивата, която урежда сектор „Електроенергетика“, много ясно е казано, за да се върви към пълна либерализация какви условия трябва да бъдат изпълнени. Първото и най-важно условие, за да стартира процесът по пълна либерализация, е да са разработени и да са въведени механизми и мерки за защита на уязвимите потребители. Без ние да сме направили тази стъпка няма как да вървим към пълната либерализация на пазара на електрическа енергия – говоря за битовите потребители. Тук подкрепям доцент Иванов, за това, което той каза за малките предприятия. Може би трябва да помислим, да обсъдим тази възможности с колегите от бизнеса – тези стопански субекти, които са присъединени към мрежа „ниско напрежение“ към настоящия момент имат възможност да бъдат на регулирания пазар. Факт е, че една голяма част от тях са на регулирания пазар, точно заради тази сигурност, която имат по отношение на цената. Ако ние се обединим около една такава идея за поетапно, с много малки стъпки, но може би да започне този процес по излизане на този тип потребители на електрическа енергия от регулирания пазар, това ще даде една глътка въздух в този процес.
Ние имаме определен проект на разработен механизъм за защита на уязвимите потребители. Тук трябва да обсъдим тази мярка и с колегите от Министерството на труда и социалната политика, защото това се явява един вид социална закрила за тези уязвими лица и постепенно ще се върви към пълната либерализация на пазара на електрическа енергия като това на практика ще даде отговори на въпроса, който господин Николов постави за ролята и мястото на обществения доставчик. Да, тази фигура на обществения доставчик ще отпадне тогава, когато отпадне и регулираният пазар. Той просто няма да има на кого да доставя тази енергия, така че с пълната либерализация на пазара ние действително ще решим много съществена част от всички въпроси, които стоят пред нас.
Това са накратко моите отговори – ако има някакви допълнителни въпроси, съм готова да отговарям. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Преди да Ви дам думата, господин Иванов, виждам, че господин Генов иска думат.
Господин Генов, заповядайте.
ИВАН ГЕНОВ: Аз донякъде ще повторя това, което министърката каза, но това ми остана като впечатление от изказванията на колегите от бизнеса. Честно казано аз не можах да разбера аргументите защо не се сключват дългосрочни договори. АЕЦ „Козлодуй“ и „Марица Изток 2“ са базови мощности, за тях най-добрият вариант е да сключват дългосрочни договори, но на цена, както директорът на „Марица Изток 2“ каза – Вие говорите за една стотинка колко милиона е, е знаете ли на „Марица Изток 2“ знаете ли загубата за миналата година колко милиона е – 380. Като продаваш на загуба, естествено ще правиш загуби. При нормални цени защо не се сключват дългосрочни договори?
Господин Велев, може би неправилно съм Ви разбрал. Вие казахте, горе-долу, на дългосрочните договори цената е колкото усреднената „Ден напред“. Ако така сте го казали – какъв е проблемът да се сключват дългосрочни договори? (Реплики.)
Дългосрочните договори, все пак и аз съм работил в този бранш, и аз съм сключвал дългосрочни договори и са били изгодни и за двете страни, въпреки че винаги, когато един договор е добър, и двете страни са леко недоволни, но дългосрочните договори са гаранция и за дружествата, които работят с базова мощност, и са гаранция за бизнеса, че той има гарантирано базово потребление на електроенергия на вече сключен договор с прогнозирана определена цена. Флуктуациите трябва да бъдат това, което другият бизнес може да покрива и, ако има там скокове на цената, те ще окажат много по-малко влияние. Според мен, нормалният изход от това положение е да се сключват дългосрочни договори.
АЕЦ „Козлодуй“ не може да работи в режим „Ден напред“. Това е абсурд! АЕЦ „Козлодуй“ работи 91 – 92% от годината на 100% мощност. ТЕЦ „Марица Изток 2“ може да има някаква регулирана съставляваща, но ако му работи блокът и той си е гарантирал пазара, естествено, че блоковете му ще работят. Да пуска един ден напред и после да спира – това е абсурд.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Генов.
Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Господин Бойчев каза преди малко, че ние за втори път водим един такъв разговор.
Господин Бойчев, само че тогава не присъстваха тук, вдясно стоящите от мен, директорите на ТЕЦ 2, на АЕЦ-а, включително и господин Генов не присъстваше като бивш директор на АЕЦ-а, така че сега водим един втори разговор на по-друго равнище.
Аз приветствам бизнеса, че много сериозно защитавате Вашите интереси и би трябвало така да бъде. Приветствам и ТЕЦ 2, и АЕЦ-а, и всички тези, които са от тази страна, които също защитават интересите на предприятия си. Да не прозвучи като шега – не мога да разбера, защо не ги приемате във Вашите организации, на едрия капитал, и тях? Тогава сигурно щяхте да седнете тук днес да се защитавате взаимно.
Колкото и да прозвучи като на шега, излиза, че проблемът в енергетиката е много съществен, много сериозен. Проблемът обаче в енергетиката с отделна защита, на отделни позиции няма да бъде разрешен. Виждате, че за втори път участваме в един такъв разговор.
Ако днес Вие бяхте изказали всичко онова, за което бяхте дошли и си спестихте, така също и господин директорът на ТЕЦ-2 и на АЕЦ-а, ако бяха си казали всичко онова, което им се иска да кажат, тогава вече и ние, народните представители, поназнайвайки някои неща, щяхме да се опитаме да вземем правилното решение.
Колеги, аз бих задал един такъв въпрос към колегата от ТЕЦ-2, на Вас няма защо да го задавам – той се опита да Ви обясни как и по какъв начин хора, които са участвали в изграждането на ТЕЦ-а не са мислили, че като ключ на „Запорожка” палиш и тръгваш, изключваш и спираш. Нищо че са руски агрегати, по инерция няма как да вървят. И трябва да знаете, че тя е една много сложна технология, включително има и стъклена вата.
Доколкото обаче проблемът е в енергетиката, който ние искаме да кажем, той е много сериозен, дори и министър Петкова се опитва в момента да ни каже как да променим участието на енергийно интензивните предприятия в борсата като ги отделим на отделна кота, също няма да разреши проблема на енергетиката. Донякъде ще разреши Вашия проблем, но проблемът в енергетиката няма да бъде разрешен. Донякъде опипахме пулса да преминем на свободния, либерализиран пазар, но нямаме правилата за защита от обществения доставчик към крайните клиенти. Ако искате това да направим, ще видите също, че имаме такъв проблем.
Проблемът в енергетиката е общополитически проблем. Ако искате този въпрос да се разреши, Вие често се срещате с премиера, поставете пред него въпроса още по-сериозно. Но недейте да атакувате ТЕЦ-2, не ползвайте такива изрази, че това са ръководители, които крадат, не атакувайте АЕЦ-а, нито Националната електрическа компания, защото и те целесъобразно, свързано със законосъобразността, се опитват в тези тежки условия с около 10 хиляди работници при тях, включително някъде около три хиляди и в АЕЦ-а, ако Ви изброя в енергетиката още колко хора има, тогава и Вие ще си направите сметката, че тези 190 милиона, по една стотинка като ги сметнахте, ще трябва да ги прехвърлите върху тези 380 милиона, които са в ТЕЦ-а.
Мисля, че и аз точно като Вас, заобикаляйки, казах каквото трябваше.
Дано на следващия, трети разговор, господин Председател, пак да бъдем същите хора, но силно се съмнявам. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Аталай. Както винаги завършвате интересно.
Други колеги?
Заповядайте, господин Велев, ако може кратко, за да приключим.
ВАСИЛ ВЕЛЕВ: Това неразбиране защо бизнесът купува на пазара „Ден напред“, а не по дългосрочни договори? Всъщност той и на „Ден напред“ много не купува.
От 350 хиляди фирми, по ДДС регистрирани, по-малко от 35 пазаруват директно на борсата. Това е едно на хиляда. На хиляда фирми една най-много отива на борсата, другите купуват от търговци. И това е нормално. Вие мислите, че тези всички 350 хиляди предприемачи са глупави, мързеливи или… Как си го обяснявате? (Шум и реплики.)
Това е нормално, защото не може едно предприятие да поддържа такъв капацитет, експертиза като търговец. Неговата работа не е да купува и продава ток и да прави часови профили и да балансира. Неговата работа е да произвежда – кой машини, кой електроника, кой мебели, кой текстил и той очаква да има управление на системата така, както повелява регламентът РЕМИТ – открита и честна конкуренция в полза на крайните потребители на енергия. Енергията не е самоцел, тя е средство – ненарушено конкурентно взаимодействие. Не могат да се извличат неправомерни печалби от пазарни злоупотреби. Ами, какво друго освен пазарна злоупотреба е тази сделка от нула до 490 мегавата, определяна почасово, едностранно от продавача? Кой ще се яви да купи такава енергия освен определено лице?
Вижте, ние купуваме по дългосрочни договори от търговци енергия. Само че търговците също са в чудо и те развалят договора с фиксирана цена и казват: цената ти е функция на пазара „Ден напред“ плюс надбавка – в зависимост от големината на компанията, надбавките могат да бъдат до 15 лв. Аз съм имал такова предложение – „Ден напред“ цената плюс 15 лв. надбавка за мегават, ако искаш. (Шум и реплики.) Ама, те самите не могат да купят. (Шум и реплики.) Защото господин Гачев Ви каза колко са търговете и колко са участниците.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, влизаме в диалогов режим. Мисля, че не е полезно за Комисията.
Приключваме.
Ще дам думата на господин Иванов.
Преди това само искам да кажа, че на германската борса се търгува само в рамките на деня и „Ден напред“, няма дългосрочни договори, на самата борса. Така че има варианти може би друга е организацията, но както и да е.
Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Позволявам си да взема думата, не за да участвам повторно в дискусията, но да отговаря на въпросите, които ми зададе господин Жельо Бойчев и по този повод да кажа следното.
В предишната дискусия, господин Бойчев, Комисията за енергийно и водно регулиране беше активен участник и изрази своето становище пред част от членовете на Комисията по енергетика и беше инициатор за промени, които наистина впоследствие бяха гласувани, но които имаха за цел именно подобряване ситуацията на свободния пазар на електроенергия.
На първо място, за повишаване на ликвидността, ние предложихме именно производителите от един до четири мегавата да излязат на свободния пазар, което прави 1,5 тераватчаса допълнителна енергия на свободния пазар.
На второ място, за да се даде възможност на големите, крупни потребители, както и на търговци, да се намали натискът върху българската борса тогава, когато цените се оказват високи, бяха по наше предложение премахнати, и по предложение на бизнеса също, 5%, които се плащат за внос на електроенергия в страната от съседните пазари, което премахва една пречка в такива случаи да се внесе по-евтина енергия, ако тя на българската борса е по-висока.
На следващо място, ние сме активни участници в процеса по реализиране на регионално свързване на пазарите и специално, заедно, разбира се, с борсата и с електроенергийния системен оператор, в преговорите – те се водят със своите дружества в съответните страни, ние със съответния регулатор за обединение, което, както каза и господин Константинов, първото, което ще се случи, е в рамките на деня с Румъния. Същото обаче според мен ще се случи и с договори за „Ден напред“ впоследствие, макар на по-предна фаза да е това, свързани с Македония, Сърбия и Черна гора. Надявам се това също да стане в рамките на годината. Там ние сме активни участници, като цялата нормативна база за това е съгласуваме със съответните регулатори. Това е дело именно на КЕВР.
На следващо място.
Водихме разговори с немския регулатор именно да подпомогнат нещо, което се е случило на 3 юни – да се въведе финансов инструмент на Европейската енергийна борса, и от 3 юни може да се хеджира риска чрез купуване на финансови инструменти от тази борса.
На следващо място – по време на тези обсъждания, може би и това, за което и говорите, но и след това, беше, спомням си, в тристранното сътрудничество, ние настояхме големите производители да представят специфицирани продукти електроенергия. Това означава продукт в рамките на петте работни дни в седмицата по определена цена, за уикенда – цена уикенд на продукт – само пик, само оф пик, базов товар. Това нормализира борсата, когато такива продукти се представят.
Друго, нашето настояване беше, мисля че и господин Илиев ще ме подкрепи, преди всичко той да не пуска тогава, това беше месец януари, февруари, на двустранни договори, а да захрани борсата „Ден напред“. Защото, когато говорим за сигнали към Комисията за енергийно и водно регулиране, до момента ние нямаме нито един сигнал за нарушение при търговията „Ден напред“. Всичките сигнали са свързани с двустранните договори.
И напълно е прав председателят на Комисията господин Николов, че референтната платформа в Европейския съюз е платформата за търговия „Ден напред“. Те отказват да приемат като референтни другите платформи. Това не може изведнъж да се случи в България, но трябва да се стремим тежестта на търговията „Ден напред“ да се разшири.
Това са само част от нашите действия, но ще Ви отбележа и едно, което се намира в нашето ценово решение, господин Бойчев. С това, че ние повишихме референтната цена за следващия ценови период от 70 на 89 лв. на мегават час, което е повишение с 27%, ние направихме следното: намалихме натиска на чуждестранни търговци върху Българската електроенергийна борса, поради това че маржът от който те печелят, беше намален. Това ще продължи и в следващото наше решение. От друга страна, приближихме тази референтна цена до цената на свободния пазар.
Може и още да продължа, но искам единствено да отговоря и това какви предписания сме давали към борсата. Реално, ще бъда откровен, ние не сме получавали досега оплаквания директно от функционирането на Борсата като такава.
Ние сме имали оплакване от действията на борсовите участници, независимо от коя страна се намират. Ние следим дейността ежедневно, но и много често имаме и разговори с ръководителя на борсата и споделяме впечатления. Давали сме, разбира се, и някои наши предложения относно правилата на борсата. Ако се стигне до реализация на това, което тук беше предложено – правилата да бъдат приемани от Комисията за енергийно и водно регулиране, бъдете сигурни, че тези разговори, които сме водили, ще прераснат в задължителни указания, които ще дадем на борсата, но ще бъдат наистина в интерес на по-доброто функциониране на българската борса. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Преди да закрия, искам да обобщя с две-три думи.
Първо, очакваме госпожо Министър, да се надяваме да имаме нов вид пакет, който ще предлагат на високо интензивно енергийните предприятия.
Второ, продължава либерализацията. Очакваме до края на годината или в началото на следващата година да продължим устремено да либерализираме пазара.
Трето, пак искам да кажа: Законът е отворен и ако мислите, че нещо трябва да бъде вкарано в него, което в краткосрочен план да въздейства, ние сме отворени. В тази връзка очакваме от всички доклади.
Благодаря на всички.
Закривам заседанието.

(Закрито в 18,02 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентин Николов




Стенограф:
Маргарита Крачунова