1. Обсъждане и гласуване на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България за 2018 г., № 950 01-173, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
2. Обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти между Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по отношение на програмата за регулаторно развитие на енергийния сектор, № 902 02 18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика






П Р О Т О К О Л
№ 36

На 18 юли 2019 г. се проведе заседание на Комисията по енергетика при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и гласуване на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България за 2018 г., № 950 01-173, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
2. Обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти между Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по отношение на програмата за регулаторно развитие на енергийния сектор, № 902 02 18, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Валентин Николов.
* * *

ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Уважаема Комисия, уважаеми гости, имаме кворум! Предлагам в съвсем кратък вид, защото има важни други комисии, нашата също е важна, разбира се, но да минем по дневния ред:
1. Обсъждане и гласуване на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България за 2018 г., № 950 01-173, внесен от Министерския съвет на 11 юли 2019 г.
2. Обсъждане и гласуване на Законопроект за ратифициране на Споразумение за предоставяне на подкрепа за проекти между Комисията за енергийно и водно регулиране на Република България и Европейската банка за възстановяване и развитие по отношение на програмата за регулаторно развитие на енергийния сектор, № 902 02 18, внесен от Министерски съвет на 28 юни 2019 г.
Който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.
За – 20, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
По точка първа присъстващи от Министерския съвет са: Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурност; от Министерството на енергетиката е господин Росен Симидчиев – съветник в Министерството на енергетиката, господин Иван Маринов – директор на дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и управлението при кризисни ситуации“; от Комисията за енергийно и водно регулиране госпожа Светла Тодорова – член.
Господин Кръстев, може би ще сте Вие.
Заповядайте.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, членове на Комисията по енергетика! В изпълнение на т. 3 от Решение № 401 на Министерския съвет представям на Вашето внимание приетия по точка първа от същото решение Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2018 г.
Докладът е подготвен от работна група в състав на представителите на всички министерства, службите за сигурност и обществен ред, редица ведомства и на Българската академия на науките. Той се изготвя в съответствие със Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и
актуализираната Стратегията за национална сигурност на Република България.
Проектът е обсъден от Съвета по сигурността към Министерския съвет на заседание, проведено на 12 юни 2019 г., на което бяха направени бележки и предложения от страна на представителите на президента на Републиката. Тези бележки и предложения са отчетени и включени в следващите варианти на Доклада, включително и този, който се представя на Вашето внимание.
Структурата на Доклада следва някои традиционни за този тип документи, а основното съответствие, разбира се, е актуализираната Стратегия за национална сигурност. Характерното за Годишния доклад за 2018 г. е значителното по обем представяне на дейностите, резултатите и постиженията от първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз.
Тук искам да отбележа, че от методологична гледна точка работната група възприе като правило всички текстове, касаещи Европейското председателство, обособени в отделен подраздел на раздел II и да бъдат направени някои в самостоятелен подраздел в раздел III, където са очертани някои от насоките. Текстовете, които визират енергийната сигурност на Република България – в ситуация от гледна точка на сигурността и политиките, които се предприемат, могат да бъдат намерени както в Раздела „Енергийна сигурност и енергетика“, така и в разделите, касаещи Председателството на Съвета на Европейския съюз от страна на Република България през първата половина на 2018 г. С тези общи представяния предлагам да завърша.
Ако има конкретни въпроси, аз и колегата от Министерството на енергетиката можем да отговорим.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Кръстев.
От Министерството на енергетиката желаят ли да вземат отношение, или имат въпроси?
Колеги, ако имате въпроси, становища относно първа точка? Не.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, имам два въпроса.
Единият е свързан с газохранилището „Чирен“ и всеки път, вече четвърта година, питам: какво правим? Само с едно газохранилище ли ще работим, или все пак ще направим усилия да направим още едно? На всички ни е ясно, че хъб „Балкан“, ако го направим – в последно време всичко стана, дай боже, не би било лошо някъде около него да има и хранилище, за да може да изпълнява по-пълноценно функциите си.
По втория въпрос, ако съм го пропуснал, моля за извинение, но никъде не видях отговор. Още в края на 2017 г. се появиха проблеми – хайде да не казвам изкривяване, с необяснимото повишаване на цените на електроенергията на нашата борса – независимата електроенергийна борса, които тази година придобиха вече катастрофален размер, надхвърляйки цените на електроенергията на съседните борси, но не смятате ли, че в Доклада все пак някъде трябва да бъде отразено и това, тоест отрицателното влияние върху електроенергийната сигурност на държавата, имайки предвид, че високите цени водят до рискове пред икономиката на държавата?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Желаете ли да вземете отношение?
Заповядайте.
РОСЕН СИМИДЧИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Относно газохранилището в „Чирен“ – да, Вие сте прав. Затова ние сме записали увеличаване на капацитета за газосъхранение и сме дали „Чирен“ като собственост на „Булгартрансгаз“, а знаете, че там предстои и се извършва Проект за разширението му.
В момента тече 3D сеизмиката и се очаква в най-скоро време да започне разширението на „Чирен“. Като бивш служител в „Булгартрансгаз“ ще Ви кажа, че сме работили и по други възможни структури – изключително водоносни пластове, солници и сме разглеждали като възможност „Галата“ – това беше навремето, а офшорното е изчерпано. В Доклада сме писали: увеличаване на капацитета за газосъхранение, така че това не е само „Чирен“.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Симидчиев.
Относно Борсата ще вземете ли отношение?
Заповядайте.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! По отношение на Борсата – да, тя пресъздава цената такава, какво е и е според търсенето и предлагането.
Знаете, че бяха предприети допълнителни законодателни мерки през тази година. Всички тези, които са производители на електрическа енергия от възобновяеми източници от високоефективно комбинирано производство над един мегават, също бяха изкарани на Борсата, за да продават своята енергия.
Неприятно стечение на обстоятелствата се получи от това, че имаше драстично увеличение на цените на въглеродните емисии. Естествено, те пряко участват в ценообразуващите елементи, а дружествата, за да продават своята енергия, трябваше да калкулират и тези разходи.
Знаете, че към настоящия момент 23 – 25 евро е цената на въглеродните емисии, а и нагоре в определени периоди, така че енергията, която се предлага, е в размер, който задоволява нуждите. Естествено е, че цената е тази, която се влияе пряко от такива фактори, а като всяка една свободна търговия, то намесата се прави единствено и само от пазара. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Кръстев.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз разбирам, че когато Борсата функционира нормално, няма проблеми. Това е правилният отговор, който ми дадохте, но Вие знаете какви проблеми възникнаха и миналата, и тази година с Асоциацията на работодателите, и срещите, които провеждахте, и така нататък.
Най-малкото поне едно изречение трябваше да бъде написано в Доклада за националната сигурност в частта „Енергийна сигурност“, в която да се напише, че се е появил такъв проблем, че се полагат в това число и законодателни промени, които трябва да го регулират. Да, проблемът го има, проблемът съществува. Той не е проблем на свободната търговия и правилата за свободната търговия, а е проблем, който е свързан със съмнение за манипулации и съмнение – не искам да използвам „командно положение“ при производство на електроенергия, но е с недостатъчна ликвидност, както вече беше казано. Тези неща, според мен казвам, Вие си решавате сами, трябваше да намерят поне с едно изречение място в частта „Електроенергийна сигурност“.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Желаете ли да вземете отношение?
Заповядайте, господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Николов.
Съвсем накратко бих искал да привлека Вашето внимание, уважаеми госпожи и господа, към текстовете на страници 48 и 49, където тези проблеми са визирани частично.
Казвам частично, защото всъщност този проблем със скока на цените, а и дебатите в обществото, както казахте, господин Ерменков. От гледна точка на работодателите той възникна във фазата, когато Докладът беше готов и не беше възможно чисто организационно да бъдат включени текстове, които не могат да бъдат разгърнати, предвид остротата на проблема. Така че за Доклада, който ще бъде подготвен за 2019 г. тези неща ще бъдат отчетени несъмнено.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Кръстев.
Колеги, въпроси? Не виждам други въпроси и становища. Подлагам на гласуване Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България за 2018 г., № 950-01-173, Раздел „Енергийна сигурност“.
За – 11, против – 7, въздържали се – 2.
Приема се.

Преминаваме към втора точка:
ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПОДКРЕПА ЗА ПРОЕКТИ МЕЖДУ КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА РЕГУЛАТОРНО РАЗВИТИЕ НА ЕНЕРГИЙНИЯ СЕКТОР, № 902 -02-18.
Добре дошла, госпожо Тодорова! Ще ни запознаете ли с това Споразумение, което КЕВР ще сключи с Европейската банка за възстановяване и развитие?
Заповядайте.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлаганото за ратифициране със закон Споразумение е резултат от дългогодишните усилия на правителството, Комисията за енергийно и водно регулиране и Европейската банка за възстановяване и развитие, за осъществяване на действия, които са свързани с повишаване капацитета на Комисията за енергийно и водно регулиране – във връзка най-вече с нарастващите отговорности, свързани с Европейското законодателство.
Още през 2014 г. – след направен анализ от Европейската комисия и Световната банка за състоянието на енергетиката в България, правителството на България се обръща към Европейската банка за възстановяване и развитие с молба за оказване на консултантска помощ във връзка с направените констатации в тези доклади. Изготвено е техническо задание, за което се търси финансиране, но то е оценено като твърде скъпо и към този момент не могат да бъдат осигурени средства.
През 2017 г. започва изпълнението на първата част от този проект. Финансирането е поето изцяло от Европейската банка за възстановяване и развитие, тоест чрез донорите на банката, като целта е да се подпомогне Комисията първоначално с тези средства, а по-нататъшната втора фаза, за която е изготвено това Споразумение, да бъде финансирана от фондовете на Европейския съюз, тоест каквато е препоръката на Европейската комисия.
През 2018 г. Министерският съвет включва в пътната карта към Стратегията за развитие на държавната администрация за 2014 – 2020 г. отделна мярка за КЕВР, както и дейност за нейното изпълнение, а именно: „Развитие на аналитичния капацитет на КЕВР“, която да бъде финансирана чрез Оперативната програма „Добро управление“.
Комисията кандидатства по всички правила пред тези фондове за управление. Успя да докаже необходимостта, а също и резултатите, които се изискват за такъв вид финансиране. Тази мярка беше одобрена от съответното звено, което администрира тези фондове.
С решение на Министерския съвет, Протокол № 4 от заседанието от януари 2019 г., е одобрен проект на споразумение за предоставяне на подкрепа за проектите между КЕВР и Европейската банка за възстановяване и развитие, който е по отношение на Програмата за регулаторно развитие на енергийния сектор.
Споразумението се сключва в изпълнение на Меморандума за разбирателство между правителството на България и ЕBRD относно подкрепата за изпълнение на такива проекти при финансиране от европейските структурни и инвестиционни фондове. На председателя на КЕВР е даден мандат да преговаря и да подпише Споразумението – при условие за последващата му ратификация от Народното събрание.
Споразумението е подписано на 30 януари 2019 г., а със свое решение от 28 юни 2019 г. Министерският съвет одобрява това споразумение и предлага на Народното събрание да го ратифицира със Закон. Всъщност това е предметът на днешното обсъждане – Законът, който трябва да ратифицира това споразумение.
Във рамките на Споразумението по втората фаза, тоест това, което ще бъде финансирано със средства от европейските фондове, ще бъдат изпълнени редица дейности, свързани с обучението на експерти от КЕВР, ще бъдат разработени проекти, наредби, методики, инструкции и правила, свързани преди всичко с мониторинга на пазара, както и вътрешните правила за разследващите експерти в КЕВР.
Да напомня само, че в първата фаза консултантите направиха предложения за промени в Закона, които да регламентират правомощията на Комисията по отношение на мониторинга на пазара, както и съответните санкции при нарушение на правилата на работа на пазара.
Трябва да се отбележи, че това, което е предвидено в българския закон – по отношение на правомощията на Комисията, е изключително голямо като обхват, тоест в много малко държави комисиите имат такива правомощия. Това прави нейната работа изключително сложна – от гледна точка на това, че едно нарушение на правилата на пазара може да бъде извършено от големи, мощни фирми, а от другата страна да стои Комисията, която трябва да проведе съответното разследване с нейните експерти, да набави доказателствата и всичко това да бъде извършено по съответните правила. Така че в тази втора фаза на Проекта ще бъдат разработвани такива по-детайлни правила, които да позволят Комисията да има сериозна база, с която да се работи, и да бъде сигурна, че няма да се стигне до сериозни противоречия между разследваните и съответно Комисията.
Също така в рамките на Проекта ще бъдат разработени правилата за водене на единна регулаторна отчетност на електроразпределителните оператори – нещо, което в момента липсва като основа за сравнение на тяхната дейност.
Важна тема е оценката на капиталовите и оперативните разходи, като акцентът е върху това на каква база да се прави разграничението между капиталови и оперативни разходи, така че да няма двойно отчитане или прехвърляне на разходите от една в друга позиция, в зависимост от интересите на дружествата.
Много важна задача е методиката за обвързване на регулаторните приходи на електроразпределителните дружества с показателите за ефективност и качество на услугите. Към момента имаме показатели за качеството на услугите, но те само дават индикация за това на какво ниво е работата на електроразпределителните дружества, тоест без това да се отразя върху техните регулаторни приходи.
Идеята е: при неизпълнение на показателите за качество, които ще бъдат разработени – те съществуват като такива, но трябва да им се дадат конкретни стойности по години, по съответни оператори, то да бъде разработена методика, по която да може да бъде остойностено това неизпълнение и съответно да бъде отразено в техните приходи, което Комисията им позволява.
Не на последно място, но като много важна задача е развитието на капацитета на КЕВР във връзка с изпълнението на правомощията по прилагане на Регламент № 1227 от 2011 г. – REMIT, мониторинг на пазара, което е, както вече отбелязах, изключително сложна и трудна задача. Това е моето представяне.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Тодорова.
Колеги, въпроси?
Заповядайте, господин Генов.
ИВАН ГЕНОВ: Все още аз не разбрах – България плаща ли нещо по този договор, или нищо не плаща? От спонсори ли са всичките пари?
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Всички средства са по Фаза 2 са от европейските фондове по Програма „Добро управление“. Комисията е кандидатствала по правилата на Програмата с този проект и е спечелила финансиране от 1 млн. 300 хил. лв., които всъщност са европейски средства.
Първата част на Проекта беше осигурена със средствата от EBRD – Европейската банка за възстановяване и развитие, като България не е плащала досега, нито ще плаща във втората фаза.
ИВАН ГЕНОВ: След като се обезпечават от Европейския съюз защо трябва да е чрез средствата от EBRD? Казвам го, защото имам опит, работа с EBRD. Тя праща едни мастити специалисти с много тлъсти заплати, а те си наемат подизпълнители от мястото, където трябва да се свърши работа – плащат им жълти стотинки, а хората си вършат работата, а EBRD си прибира парите. (Реплики.)
Фондовете, с които ме плашиш, че няма да ги получа, всъщност за Фонд „Козлодуй“ парите отиваха основно в западни фирми, защото договорът трябваше да се подпише от техен представител и от директора на АЕЦ „Козлодуй“. Тези работи Вальо ги знае – за да се отпуснат пари, трябва да се сключи договор с фирма в Европа. Тоест ни дават пари, които отиват в Европа. EBRD ги знаем какви са. Вземат едни пари, но какъв ще е резултатът за нас? Много ме съмнява и ще се въздържа да гласувам „за“.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Приемам като констатация Вашата позиция, а не като въпрос. Нали, господин Генов?
Госпожо Тодорова, искате ли да добавите нещо?
Заповядайте.
СВЕТЛА ТОДОРОВА: Това не мисля, че беше въпрос към мен, тъй като аз Ви обясних колко е дълга процедурата от 2014 г. насам. Това са правителствени решения.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Винаров, ако ще говорите, нека да е по темата.
ВИНАРОВ: Да, по темата е. Оторизиран съм от председателя на Българската търговско-промишлена палата – господин Симеонов, и председателя на Асоциацията на информационния капитал –господин Велев, да взема отношение по това Споразумение.
Първо, темата, ако може, да се разшири не само към енергийния, а към водния сектор да се добави, тъй като се продава. Не се санкционират доставчиците и операторите, които продават вода със заразен уран и манган, както и че не доставят необходимите количества вода, защото тава е в предмета на дейност на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Вторият въпрос е да се включи ясен и точен текст за правилата за контрол на независимата енергийна борса от страна на КЕВР и възможността за санкции. Известно ни е кой натрупа половин милион в тази борса, но това трябва да се спре. Понеже се говори за енергийния сектор, а газовият сектор също е в енергийния сектор, след като ще се създава такава борса, то да се предвидят правила за контрол на газовата борса.
Другият въпрос е за внедряването на интелигентните измервателни системи, което ние трябва да внедрим от 2020 г., по Европейската директива. Предлагат от операторите такива, които са само за радиаторите – да се монтират електронни …
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Винаров, само за секунда. Първо, искам да Ви кажа, че ние тук можем да добавяме, а не да изваждаме. Това е договор, който вече е подписан, и само трябва да го ратифицираме.
ВИНАРОВ: Изразявам становището на господин…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Разбирам Ви, обаче няма нищо общо по темата.
В Подкомисията на КЕВР може да изложите темата, да ги завършите тези становища. Благодаря.
ВИНАРОВ: Става въпрос за общите правила и те трябва да се предвидят.
Третият въпрос, който ме задължиха да Ви запозная и да го изискаме, е за методиката за контрол на измервателните уреди за дистанционно управление – каквито са статичните електромери и със станционно управление.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Разбрах Ви.
Колеги, понеже тук няма въпроси или няма отношение към темата, госпожо Тодорова, мисля, че няма смисъл да вземате думата.
Всичко това е за Подкомисията на КЕВР и там може да ги разгледате тези въпроси.
Подлагам на гласуване закона за ратификация на Споразумение, което вече е готово – нито може да се добавя, нито може да се маха от него.
Който е „за“ Споразумението, моля да гласува.
За – 13, против – 7, въздържали се – няма.
Приема се.
Колеги, благодаря за участието Ви.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14,34 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентин Николов



Стенограф:
Мария Петрова