1. Изслушване на Министерството на енергетиката, Комисията за енергийно и водно регулиране и дружествата в сектор „Природен газ“ във връзка с договорената нова цена на природния газ.
2. Обсъждане на законовата и подзаконовата нормативна уредба в сектор „Топлоснабдяване“.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика





П Р О Т О К О Л
№ 46


На 5 март 2020 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на Министерството на енергетиката, Комисията за енергийно и водно регулиране и дружествата в сектор „Природен газ“ във връзка с договорената нова цена на природния газ.
2. Обсъждане на законовата и подзаконовата нормативна уредба в сектор „Топлоснабдяване“.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,03 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Валентин Николов.

* * *
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добър ден на всички! (Шум.)
Очакваме шумът в залата да намалее, за да проведем заседанието максимално прозрачно и да може да се чуят всички аргументи, сведения, данни. Благодаря.
Уважаеми колеги, госпожо Министър, господин Председател на КВЕР, уважаеми директори на Български енергиен холдинг, на Булгаргаз, и на Булгартрансгаз!
Дневният ред днес е:
1. Изслушване на Министерството на енергетиката, Комисията за енергийно и водно регулиране и дружествата в сектор „Природен газ“ във връзка с договорената нова цена на природния газ.
2. Обсъждане на законовата и подзаконовата нормативна уредба в сектор „Топлоснабдяване“.

Присъстващи от: Министерството на енергетиката: госпожа Теменужка Петкова – министър, господин Иван Маринов – директор на дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“, госпожа Анелия Терзиева – главен юрисконсулт; Комисия за енергийно и водно регулиране: господин Иван Иванов – председател, госпожа Евгения Харитонова, господин Ремзи Осман, господин Пламен Младеновски – директор на дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“, госпожа Елена Маринова – директор на дирекция „Правна“, и госпожа Агапина Иванова – директор на дирекция „Природен газ“; „Български енергиен холдинг“ ЕАД: господин Жаклен Коен – изпълнителен директор; „Бургартрансгаз“ ЕАД: господин Владимир Малинов – изпълнителен директор; „Булгаргаз“ ЕАД: господин Николай Павлов – изпълнителен директор, и господин Петьо Иванов – член на Съвета на директорите; „Газов хъб Балкан“ ЕАД: господин Кирил Равначки – изпълнителен директор; Асоциация на топлофикационните дружества: господин Кремен Георгиев – председател, и господин Веселин Тодоров – член; Българска асоциация природен газ: господин Стефан Димитров, господин Светослав Иванов, госпожа Тодорка Божилова – „Аресгаз“ ЕАД, господин Минко Пейковски – „Овергаз Мрежи“ АД, госпожа Юлия Георгиева – „Овергаз Мрежи„ АД, и господин Илиян Василев – експерт; Българска газова асоциация: господин Пламен Павлов – председател, господин Кирил Темелков – заместник-председател, господин Людмил Йоцов – експерт, и господин Камен Ивчев – МЕТ енерджи; „Веолия Варна“: господин Денислав Димчев; АСЕП: госпожа Мария Кръстева – изпълнителен директор, и господин Калоян Косоров – юрисконсулт; „Топлофикация София“ ЕАД: господин Валентин Терзийски – член на Надзорния съвет, господин Иван Епитропов и господин Филип Фиков; ЕВН: госпожа Калина Трифонова – член на Управителния съвет, и госпожа Анна Димитрова – експерт; БФИЕК: господин Константин Стаменов; КРИБ: господин Ивайло Найденов; АИКБ: господин Тодор Дачев; Български енергиен и минен форум: господин Христо Казанджиев; Граждански организации: госпожа Мария Асими, господин Владислав Янев, господин Румен Симеонов, госпожа Христина Ценова, господин Венцислав Митовски, господин Иван Петков, госпожа Мадлен Кирчева, господин Огнян Винаров и господин Георги Христов; Гражданско сдружение „ Изправи се“: госпожа Мая Манолова, госпожа Цветанка Цанева, господин Войслав Тодоров, госпожа Пенка Василева, господин Андрей Вълчев и госпожа Мария Попова.
Искам само да уточня, че по първата точка е изслушване, а втората точка ще бъде обсъждане. Имахме една среща при председателката на Правната комисия. Там бяха и представители на КВЕР, чухме аргументи и знаем, че имаше работна група в Министерството на енергетиката относно промяна на законови и подзаконови нормативни актове във връзка с топлоснабдяването и поради тази причина поехме ангажимент да направим това обсъждане. Тоест по втора точка ще бъде обсъждане. По първа точка ще изслушаме компетентните органи и евентуално колеги да зададат въпроси, но няма да даваме обсъждане по темата, защото още няма достатъчно данни, доколкото разбирам от институциите.

Преминаваме към точка първа:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ЕНЕРГЕТИКАТА, КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ И ДРУЖЕСТВАТА В СЕКТОР „ПРИРОДЕН ГАЗ“ ВЪВ ВРЪЗКА С ДОГОВОРЕНАТА НОВА ЦЕНА НА ПРИРОДНИЯ ГАЗ.
Госпожо Министър, интересува ни по-скоро кога са започнали преговорите. Разбира се, знаем, че има конфиденциална информация, не е необходимо да я споделяте тук, но искаме да знаем горе-долу как според Вас или според Вашите данни стоим във връзка с този договор и другите, които са постигнали някаква договореност – съизмерими ли са, с по-ниски ли сме, с по високи ли сме? Формулата, която е направена, колко усилия Ви е коствало? Да ни разкажете нещо повече за тези преговори – как достигнахте до този процент?
След това ще преминем на следващия етап във връзка с КЕВР, които са най-компетентни какво ще се случи оттук нататък.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов, колеги! Благодаря за възможността заедно с моите колеги и с председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране да можем да разкажем малко повече по отношение на това как протече целият този процес. Аз ще се опитам да дам общата рамка, след което ще помоля изпълнителния директор на Булгаргаз и съответно председателя на Съвета на директорите на Булгаргаз – господин Павлов и господин Иванов, да влязат в детайли, доколкото, разбира се, това позволява договорът, който е подписан и който, както и Вие споменахте, съдържа определени клаузи за конфиденциалност.
На първо място, трябва да отбележим това, че тези преговори станаха възможни след Споразумението, което Европейската комисия постигна през месец май 2018 г. с Газпром. Знаете, че беше водено едно антимонополно дело срещу Газпром от страна на Европейската комисия. През месец май 2018 г. беше подписано Споразумение между Комисията и Газпром. Това споразумение породи правно обвързващи ангажименти, които Газпром пое. Един от тези правно обвързващи ангажименти беше свързан с това Газпром да подпише допълнителни споразумения с осем държави – членки на Европейския съюз, на които той доставя количества природен газ. Сред тези осем държави е и България.
През месец септември 2018 г. Булгаргаз получи официално допълнение със съответните предложения, които съдържаха договореностите, постигнати между Европейската комисия и Газпром. Това споразумение беше подписано от страна на Газпром – това допълнително споразумение между Булгаргаз и Газпром, което всъщност стана и основанието, на база на което ние при настъпване на определени обстоятелства, които са свързани с това на каква цена получаваме нашия природен газ по договора с Газпром и това какви са цените на континенталните хъбове на границите на Германия, Франция и Италия, ако нашата цена е по-висока от тази, която се формира на тези хъбове, то тогава е налице основание да поискаме воденето на преговори с цел намаляване на цената.
На 5 август 2019 г. след анализ, след проследяване на тенденциите в областта на пазара на природен газ, Булгаргаз отправи официално писмено предложение до Газпром с искане да стартират преговорите по предоговаряне на цената по договора между Газпром и Булгаргаз. Последваха седем месеца на много усилени преговори между двете страни. Тези преговори – колегите могат да кажат повече детайли, но можем да кажем, че в никакъв случай не бяха лесни. Това, което като цяло успяхме да предоговорим, е формулата, на база на която се определя цената на природния газ.
За всички колеги може би е важно да кажем, че до настоящия момент формулата, по която се определяше цената на природния газ за България, беше базирана единствено и само на база на цената на петролните деривати, като отражението на пазара изобщо не намираше отражение в рамката като ценообразуващ елемент в рамката на тази формула. Така че нашата основна цел беше да търсим такава възможност, която да ни доближи максимално до пазарните условия и пазарните цени на природния газ, и то, така както е разписано в Споразумението между Европейската комисия и Газпром, на границите на континенталните хъбове на Германия, Франция и Италия.
След седеммесечни преговори успяхме да предоговорим тази формула и в нея това, което можем да си позволим да кажем, е, че е налице преобладаващ елемент на влиянието на пазара – на спот пазара, по отношение на ценообразуването. Смятаме, че е изключително важна стъпка към това да знаем, че на практика ние плащаме реалните пазарни цени. Всички потребители – и битовите потребители, и бизнесът, да бъдем спокойни, че нашата цена се доближава максимално до пазарната. Това безспорно е един много сериозен успех. Това, което колегите успяха да постигнат, наистина е много сериозна крачка напред.
Оттук нататък, разбира се, предстои друг много важен момент, който е свързан с това, как ще бъде отчетен целият този положителен ефект, който настъпи за българската икономика, за българската енергетика в резултат на това предоговаряне, тъй като е налице много ясна тенденция на намаляване на цените на природния газ и както знаете, така както предвижда и Европейското споразумение, когато страните се договорят по отношение на определена цена, тя влиза в сила ретроактивно – от датата, на която е депозирано искането за водене на тези преговори.
В нашия конкретен случай, ретроактивността на тази цена започва да тече от 5 август 2019 г. до настоящия момент. Тук е мястото да кажем, че как ще се развие целият този процес е изцяло в компетентността на Комисията за енергийно и водно регулиране, тъй като и по отношение на цените на топлинната енергия, и по отношение на цената на природния газ, знаете, че това е цена, която по отношение на обществения доставчик Булгаргаз се регулира от Комисията за енергийно и водно регулиране, и тук преценката и компетентността е изцяло на българския регулатор.
Това, което със сигурност мога да кажа, е, че ще положим всички необходими усилия и ще дадем всичко от себе си, за да могат българските граждани и българските потребители да са абсолютно сигурни, че всичко това, което ще се развие като процес по отношение на ретроактивността на тази цена, ще бъде максимално публично, прозрачно, обективно, така че да може да удовлетвори интересите на всички страни и в същото време да следваме стриктно регулаторната практика и регулаторните изисквания, когато става дума за дейността на обществения доставчик – в конкретния случай Булгаргаз.
Ако позволите, господин Председател, можем да дадем думата на господин Павлов. Той може да влезе в по-големи детайли. Разбира се, пак казвам, там, докъдето позволяват договорът и условията за конфиденциалност в него. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Преди да дам думата на господин Павлов, само да кажа, че потребителите могат да усетят тази ретроактивност от гледна точка на това, че от 5 август миналата година вече започва да действа новата формула. Тоест ще окаже отражение на цените, предполага се. Вече КЕВР ще каже с колко и как. Ако Ви трябват законови промени, ние сме насреща. Искаме не само, които заслужават, разбира се, едрите потребители на газ, но и техните клиенти да усетят тази компенсация.
Господин Павлов, заповядайте.
НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, госпожо Петкова, господин Иванов, уважаеми колеги! Госпожа Петкова даде доста широка информация по отношение на начина, по който Булгаргаз поиска намаление на цената, как е започнал целият процес. Аз само ще допълня – фактически на 5 август Булгаргаз поиска от Газпром стартиране на процеса за предоговаряне на цената, или по-скоро на механизма на предоговаряне на доставната цена. Искам да кажа, че преговорите се водиха изцяло по реда на механизма за преразглеждане на цената, заложен в ангажиментите, поети от Газпром пред Европейската комисия по тяхното антитръстово дело.
Това, което успяхме да договорим след седеммесечни трудни и тежки преговори, е промяна на начина на ценообразуване. Както каза и госпожа Петкова, до този момент Булгаргаз заплащаше доставната цена по формула, която реферира към алтернативните на природния газ горива – мазут и газьол. След 1 март вече тази цена ще има и хъбов компонент, който ще бъде преобладаващ, и цената ще бъде прилагана на ежемесечна база. Тоест в края на всеки месец ще бъде определяна цената за следващия месец.
Както каза и госпожа Петкова, съгласно постигнатите договорености между Европейската комисия и Газпром експорт и съгласно допълнението, което Булгаргаз подписа в тази връзка с Европейската комисия, цената се прилага ретроактивно – тоест от датата на поискване на преразглеждането на тази цена. На Булгаргаз ще бъдат възстановени суми за всеки отделен месец на база разлика в доставната цена към отчетния период 31 август, 30 септември и така до 29 февруари и потребените, тоест доставените количества природен газ за съответния месец. Тази сума ще бъде възстановена до края на месец март по сметките на Булгаргаз. Това е, което мога към настоящия момент да Ви кажа.
Нашето предложение – и считаме, че е редно, разликата между платеното и новата цена да бъде възстановена на всеки клиент индивидуално на база потребеното количество природен газ за всеки един от месеците.
Още едно допълнение. Тъй като в момента регулираната цена от 44,04 лв. се прилага и за месец март, а Булгаргаз ще закупува природния газ от Газпром по нова цена за месец март, нашето предложение ще бъде да бъдат възстановени сумите и за месец март, като за всеки месец от 5 август до 31 март Булгаргаз ще направи нови калкулации, ще внесе следващата седмица заявление в регулатора, за да можем да имаме основание ние да върнем индивидуално на всеки клиент изчислената сума за този период.
Само да добавя по отношение на сумите, които се получават по първоначални калкулации, те са в размер на близо 150 млн. лв. с ДДС – тези, които трябва да бъдат възстановени.
По отношение на прогнозната цена за 1 април, както казахме и на брифинга на 3 март сутринта, се очаква да бъде 26,29 лв. на мегаватчас без ДДС, което представлява малко над 40% намаление в сравнение със сега действащата цена, утвърдена от КЕВР. Надяваме се, и предвид развитието на пазарите, тази цена да бъде още по ниска, но това ще го разберем на 11 март, когато е крайният срок за депозиране на заявлението за новата цена за месец април.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Павлов.
Първо, искам да приветствам за постигнатата договореност. Не ми отговорихте. Вие наблюдавате другите страни, фирмите, които получават от Газпром и са предоговорили, според Вас как стоим като преговорен процес, тоест като крайни резултати на преговорния процес и като цена, или ще го видим впоследствие, когато вече е формирана цената от 1 април? Говоря за Естония, Латвия, защото тук имаше спекулации – явно познават техните договори, че те били с по-евтини цени.
Второ, искам да Ви приветствам, Вие сте търговско дружество и е похвално, че искате да върнете на клиентите си разликите със заден период. Благодаря и на принципала, разбира се. Това създава проблеми – клиентите на Вашите клиенти обаче как ще бъдат овъзмездени? Това е доста голям въпрос, който предстои може би и пред нас, и пред Вас. Надявам се някаква работна група, госпожо Министър, да направите, защото виждаме доста проблеми, които ще се създадат. Бихте ли ни казали как стои според Вас договорената, да кажем, цена от 1 април? Според Вас дали е по ниска от другите, подобна ли е, по-висока ли е? Имате ли някакви данни?
НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Уважаеми господин Председател, ще започна отзад напред – ще Ви отговоря на предпоследния въпрос. Булгаргаз свърши своята работа, поставена от правителството, да договори цената на природния газ за българския пазар, така че нашата компетенция, нашата отговорност е до връщането на съответните суми на нашите клиенти. Мислим, че това е редно и справедливо. Оттам нататък това е извън нашия контрол, извън нашата компетентност.
По отношение на другите договори, нека да сравняваме дългосрочни договори с дългосрочни договори, а не спот сделки с доставки по дългосрочен договор. Да, естествено, в момента това, което виждаме на пазара, е наистина необичайно, но нека се има предвид, че всяка една сделка е до терминала, на който се осъществява регазификацията. Оттам насетне има и допълнителни разходи, които са свързани с доставката до съответната точка. Дали ще бъде виртуална търговска точка, дали ще бъде изходна точка на националната газопреносна мрежа, това вече е въпрос на сделка. Нашето мнение е, че това, което постигна българското дружество, е наистина доста добра сделка, имайки предвид и периода, през който течаха преговорите, и периода, който беше необходим за постигане на такава сделка.
Бих открехнал вратата съвсем лекичко и бих Ви казал, че в началото на преговорите руският партньор беше шокиран от това, което ние искаме да получим като цена. Но това, което представихме като аргументи, в края на краищата и в края на деня ние успяхме да го докажем и успяхме да го извоюваме. Времето ще покаже дали сделката е добра, дали е много добра, или не е добра, но за този момент мислим, че постигнахме наистина балансираща ценова формула, която ще ни позволи да бъдем конкурентни на пазара.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Госпожо Министър, само да уточня, че на база реверсивните връзки, които имаме, и тази междусистемна свързаност, ще приветстваме всеки, който намери по-евтина цена на газа и я докара на спот пазар в България, до така наречения газов хъб. Така че ще се радваме, който каже, че е много по-ниска цената някъде, да я представи тук на виртуална точка в България.
Госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Ако позволите, само да допълня това, което каза господин Павлов. В преговорния процес безспорно изключително важна роля изигра и това, че от средата на миналата година България за първи път направи алтернативни доставки на втечнен природен газ, и то в количества, които са малко над половин милиард кубични метра газ, и то на конкурентни цени. Смятам, че това беше също един от много силните аргументи в преговорния процес, който ние успяхме да изложим, и този аргумент всъщност изигра много важна роля.
Що се отнася до Вашето предложение и опасение по отношение на тези суми, които трябва да бъдат възстановени от Булгаргаз на неговите клиенти, искам да отворя една скоба и да кажа, че това е ситуация, в която ние сме поставени за първи път. Практиката досега показва, че обикновено имаме нещо да доплащаме, но не сме имали опция, в която да получаваме нещо и то с ретроактивно действие. Всички трябва да се обединим около това, че тук трябва да проявим на първо място търпение, второ, трябва да направим много сериозен анализ. Регулаторът, в рамките на своите компетентности, трябва да анализира цялата картина, цялата ситуация, за да не изпаднем в някакви крайности и в ситуации, които да влязат в противоречие с други нормативни изисквания или с добра практика по отношение и на конкуренция, и на друг тип законодателство. Така че Вашето предложение за създаване на такава работна група смятам, че е много добро и безспорно ние ще създадем такава работна група, която да анализира цялата ситуация. Пак казвам, подходът трябва да бъде много умерен, много сериозен анализ трябва да бъде извършен, за да вземем наистина най правилното и най-балансираното решение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Иванов, към Вас. Всъщност във Вашите правомощия са регулациите, откъдето най-засегнати са крайните потребители на топлинна енергия и на природен газ. Очакваме да ни кажете според Вас трябва ли промяна в Закона, как виждате нещата? Разбира се, Вие нямате данни. Не знам, вече предоставен ли Ви е договорът от Булгаргаз, но знам, че нямате данни. Тоест не можете да се произнасяте колко ще паднат цени, защото виждам, че вече има в медийното пространство хора, извън Вашата компетентност, които правят прогнози. Така или иначе ние трябва да спазваме Закона и наредбите и затова не мога да Ви задам въпрос: колко ще паднат цените? Заповядайте просто да ни осведомите.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Министър, колеги! Няма да се спирам върху договора като такъв, защото госпожа Петкова, впоследствие и изпълнителният директор на Булгаргаз Николай Павлов изложиха основните елементи, които са промени в действащия досега договор за доставка на природен газ от Газпром експорт на Булгаргаз. Ще се спра единствено на начина, по който Комисията за енергийно и водно регулиране трябва да упражни своите правомощия в така създалата се променена среда.
Ще разделя проблемите в две части. Това, което трябва да направим като ценово решение за бъдеще, и втората част е това, което се дискутира сериозно – как да бъдат възстановени надвзетите суми от българските потребители. Преди всичко, и Вие всъщност започнахте с това, искам да отбележа, че към момента в Комисията за енергийно и водно регулиране все още Булгаргаз не е депозирал договора с променените клаузи. Надявам се това да стане в рамките на деня, защото е от изключително значение експертите на Комисията от Правна дирекция и дирекция „Природен газ“ да се запознаят внимателно, за да могат след това да приложат променените условия по един коректен начин, който се надявам да не бъде по никакъв начин оспорен.
Това, което трябва да извърши Комисията за енергийно и водно регулиране. На първо място, необходимо е в срока, който каза и господин Павлов – до 11 март, те да подадат заявление за цени на природния газ за периода от 1 април до 30 април. Съгласно променените текстове цените се определят за едномесечен период. Въз основа на подаденото заявление Комисията ще провери стриктно съответствието на заявлението и всички съотносими документи към него с условията на договора, такъв, какъвто е действащ вече към момента, тоест с промените. Това по принцип ще бъде извършено в срока до 31 март, което е ангажимент на Комисията. Ние неизменно сме спазвали винаги на тримесечни периоди да се произнасяме по цената на природния газ.
Относно надвзетите суми, които по определен начин трябва да бъдат възстановени на потребителите, преди всичко ще отбележа, че към момента Комисията за енергийно и водно регулиране няма правно основание да се произнася с нови решения в изминал период, освен в случаите единствено когато Върховният административен съд с финално решение задължава Комисията да излезе с ново ценово решение. Случаят в момента не е такъв, което означава, че ако Комисията за енергийно и водно регулиране трябва да се произнесе с променени цени за изминал период, е необходимо да бъде променен Законът за енергетиката. Съобразно промяната на Закона Комисията ще го приложи по съответния начин.
Веднага ще отбележа, че министър Петкова го каза: такава ситуация никога не е възниквала. Това, че в момента не можем да направим такава калкулация, макар че господин Павлов каза, че до една седмица ще ни предостави заявления, заявленията не можем да ги разгледаме дотогава, докато нямаме правно основание, защото иначе всички наши решения ще паднат в съда и това трябва да се разбере наистина от всички. В момента, в който бъде приета от Народното събрание промяната в Закона, която да ни даде това основание, тогава ще разгледаме последователно осем заявления за цени, които трябва да постъпят от Булгаргаз – за месеците от август 2019 г., защото промяната на Договора влиза в сила на 5 август, до 31 март тази година. Това са осем месеца. За всеки един от тях трябва да получим заявление от Булгаргаз и ние ще се произнесем в съответствие с променените условия на Договора. Ще се определи на месечна база цената на природния газ по новия договор и ще се установи каква е разликата спрямо цената, по която Булгаргаз е доставял в съответния период природния газ на потребителите. Разликата е това, което трябва да бъде възстановено на потребителите.
Веднага ще отбележа, за да няма заблуда, макар че това беше казано. Това съвсем не означава, че за осемте месеца намалението на цената е в рамките на 40,3%. Напротив, през миналата година тази разлика е значително по-малка, защото рязкото намаление на цената на природния газ възникна буквално в последните два месеца, когато от цени от около 70 долара за барел, суровият петрол падна на цена 50 долара, в момента е 51 долара и няколко цента, което е най-същественото намаление по редица причини. Няма смисъл тук да ги изброяваме. Това, което беше казано на пресконференцията тогава, е вярно за датата, на която беше проведена тя, тоест за 3 март, но в предшестващите месеци коректно Комисията ще определи какви са усреднените месечни цени и какви на тази база са сумите, които трябва да бъдат възстановени. До тук това са правомощията на Комисията за енергийно и водно регулиране.
В същото време ние ще участваме активно, ако бъде създадена такава работна група, за да се намери най-добрият начин, по който да бъдат компенсирани потребителите за това, че има надвзети суми от тях. Веднага ще отбележа, че тук ще се търси възможност да се спази този принцип и в същото време той да бъде реализиран по един справедлив начин. Не искам да продължа с разсъждения в тази посока, но мисля, че има такава възможност и тя не е на всеки потребител да му се даде чрез пощенски запис съответната сума. Това обаче е въпрос на обсъждане, и както Вие казахте, това ще изисква и промяна в Закона. Защото освен промяната, която да ни даде допълнителни правомощия за произнасяне с нови ценови решения за отминал период, в случай че се реши възстановяването на сумите да стане чрез преизчисление на сумите за следващ период, това изисква също промяна в Закона, за да може да бъде приложено включително и в рамките на ангажиментите на Комисията.
Ако има въпроси, съм готов да отговарям. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Само искам да отбележа, че ако господин Павлов възстанови суми на естествените монополи и не се намери механизъм за компенсирането на техните клиенти, в един момент ще се окаже, че тази възвръщаемост, която е по Закон и Вие изчислявате цените на крайните клиенти, всъщност ще бъде нарушена. Тоест в един момент Законът ще бъде нарушен поради факта, че те ще имат много по-голяма възвръщаемост. Нали така да Ви разбирам? Така че се надявам да не бъде нарушен Законът, от една страна.
ИВАН ИВАНОВ: Считам, че трябва да бъде справедливо решението и тогава ще бъде прието от всички потребители на природен газ в страната.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН ИВАНОВ: Второто нещо, което искам да отбележа, господин Иванов, тук пропуснахте. Поради факта че всеки месец ще бъде ново число, тоест газът ще струва по нова цена, в един момент Вие може да влезете в такава хипотеза, че всеки един месец да определяте цените на тези естествени монополи, включително топлинната енергия, която знаем, че някъде по-трудно се мери ежемесечно. Тоест ние трябва да търсим вариант на какъв период и по какъв начин това ще се извърши. Това също предстои – промяна на Закона най-вероятно.
Така че, ако искате да коментирате, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател, че Вие започнахте тази тема.
Аз отначало реших да я спестя, но това, което е договорено – ежемесечно да се актуализира цената на природния газ, създава невероятни проблеми, защото от промяната на цената на природния газ ще следва промяна на цената на топлинната енергия, но в същото време на електрическата енергия, произведена по високоефективен начин. Самата електроенергия по високоефективен начин участва в микса на електроенергията за регулиран пазар, откъдето ще последва и ежемесечна промяна на цената на електроенергията като такава, което наистина ще бъде крайно нежелателно, защото не само измерването, но дори в голяма степен и бизнесът трябва да работи все пак с определена стабилност в цените и на топлинна, и на електрическа енергия. И този принцип за стабилността би бил нарушен драстично, ако трябва това да се прави ежемесечно. Да не говоря за всичките конкретни технически неудобства на подобен подход.
Неслучайно реферирах към работната група, която разбирам, че ще бъде съставена, защото има нашето общо съгласие, в което да намерим решение на този проблем. Така заявено не е само промяната на цената на природния газ, но и всичко, което следва от там, което създава много тежки проблеми. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
От Холдинга и дружествата искат ли нещо да допълнят, да вземат думата?
Заповядайте, господин Иванов.
ПЕТЬО ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, уважаема министър Петкова, господин Иванов! Само искам да допълня част от експозето, което и министър Петкова, и господин Павлов разказаха по отношение на предоговорния процес, който протече през последните седем месеца.
Причината толкова дълго да протече този процес ни е трудно да си я обясним, но в крайна сметка останахме с впечатление, че другата страна по едно време сякаш беше по-пасивна, по се страхуваше да се срещнем и да си борим аргументите. В този случай Булгаргаз, естествено, се възползва от възможността, която е предвидена по самия ангажимент на Газпром, поет пред Европейската комисия, и включи в процеса ефективно ролята на контролиращия управител, който трябва да съблюдава дали ангажиментът ефективно се изпълнява от страната, която го е поела. И всъщност за пореден път искаме да отразим действително голямото значение, което има, първо, самото постановяване на ангажимента и, второ, ефективното му имплементиране, което успяхме да постигнем чрез подписването на Споразумението.
Искам да добавя, че на Вас много често Ви се е случвало да приемате адхок законодателство, което да цели спасяването на едно или на друго дружество, справянето с някакъв проблем, но считам, че в този случай може би ще Ви е по-лесно, защото се касае за възстановяване на суми. Булгаргаз, освен търговско дружество, е натоварено и с конкретни социални функции – той е обществен доставчик, и ние считаме като представители на това дружество, че е коректно общественият доставчик да предостави тази стойност, която е получил в резултат промяна на ценообразуването, да бъде предоставена на собствените си клиенти.
Считам, че парламентът, съвкупно с представители на КЕВР, Министерството на енергетиката – аз мисля, че и от Булгаргаз може да изразим желание да включим наши експерти в такава работна група – достатъчно бързо ще реагира и ще успее да реализира ефективно законодателство, което да не е в противоречие на съществуващата нормативна база. Действително отчитаме, че за българския потребител е важно да знае и да е сигурен, че ще получи възстановяване на суми и за да сме сигурни ние, че тези суми ще спомогнат в голяма степен за развитието на икономиката като цяло, защото говорим за суми, които са значителни – за 150 млн. лв. с ДДС.
Второ, ще си позволя да не се съглася с господин Иванов от КЕВР, защото не считам, че движението на петрола е основният фактор, или в голяма степен преобладаващ, при очакваното от Булгаргаз поискване за намаление на цената на синьото гориво, считано от 1 април.
Ако си спомняте, само допреди няколко дни Булгаргаз беше дал своята прогноза за очакваното намаление, и то не беше повече от 2,5%. Днес си направихме труда с колегите да калкулираме какъв резултат бихме имали, ако не бяхме предоговорили ценообразуването в рамките на този месец. Ами щяхме да имаме намаление, което да поискаме от страна на КЕВР, не повече от 3%. Предвид че петролният компонент, който остава в ценовата формула, е по-малко от 50%, но дори да приемем, че е 50%, ефектът би бил по-малко от 2% в крайното ценообразуване.
Считам, че основният коз в този случай е нашата максимална приближеност към спотовия пазар, това че сме успели да договорим включването на хъбова компонента, която да ни държи в нормалните европейски равнища по отношение на ценообразуването. Сега вече сме абсолютно сигурни, че каквото и да се случва на пазара, ние действително ще следваме този тренд и ще сме много по-близко до самия пазар. Може да се случват периоди – в някои да сме отгоре, в други да сме отдолу, но ще се движим в един тесен диапазон. Надявам се, че по този начин и българските потребители, и най-вече тези, които имат производство и основно зависят от консумацията на природен газ, ще имат увереност в своята конкурентоспособност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Това е важно уточнение – каква е разликата между формулата, която щеше да действа, ако не беше предоговорена, и сегашната.
Господин Ерменков искаше думата.
Заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Първо, искам да обърна внимание, че забравихте да благодарите на Европейската комисия, защото, ако не беше тя и не беше спечелила делото срещу Газпром, това, което говорим сега, щеше да бъде нереалност. (Реплика извън микрофоните.)
Нищо, аз съм отсъствал тогава. Моля за извинение. Тогава аз ще го подчертая още един път, за да видят и българските граждани, че членството ни в Европейския съюз носи и ползи.
Искам да кажа обаче, че предизвикахме, и нямаше сигурно днес да водим този разговор точно по този начин, една вълна от неоправдани очаквания – с едно изказване в медиите намалихме цената 40%, сега оттук нататък КЕВР ще я намали последователно така. И ми се струва, че се получи нещо, което в никакъв случай не трябваше да се получава. Ние бяхме красивите, намалили цената, а сега КЕВР ще са лошите и няма да могат да я намалят с 40%.
Много моля в бъдеще, когато има такива стратегически решения и постановки, да се внимава с изказа, да се внимава с това, което се прави, защото вълната от очаквания на обикновения човек – сега ще се опитаме да му обясним, че не сме искали да го кажем точно така, а сме го казали малко по друг начин, ама той не ни е разбрал.
Другото нещо, което искам да подчертая. До голяма степен вече казахте какви са нещата, какви са проблемите, но искам да задам един въпрос. В крайна сметка потребителите на Вашата продукция плащат не само газ като продукт, те плащат преноса, разпределението. Досега голяма част от крайната цена, която плащаше потребителят, включваше пренос. До голяма степен се компенсираше тази цена с приходите, които бяха от транзита. (Реплика извън микрофоните.)
Тези приходи вече ги няма. Те са горе-долу около 100 милиона долара, мисля, че бяха годишно, ако не ме лъже паметта. Какво правим тук, защото човека не го интересува само колко струва газът на входа, а колко му струва заедно с преноса и разпределението?
Тук пак искам да кажа, че възбуждането на неочаквани и нереални желания и надежди в хората не е най-добрият начин да се води политика, особено в областта на енергетиката. Какво правим с потребителя на газ, който е в края на веригата – обикновеното газифицирано домакинство? То не си купува природния газ от Булгаргаз, а от посредник. Ние ще върнем парите на посредника. Как ще задължим посредника да ги върне по-нататък? Какво правим с онези хора, понеже говорим за справедливост? Нали разбирате, че думата „справедливост“ в дадения случай не е това, което трябва да говорим, а трябва да говорим за икономически възможни решения, защото няма как да бъде справедливо връщането на всичките надвзети пари, при условие че много хора си карат колите на метан и са плащали високата цена там. Няма как да им върнете парите, нали?
Има много проблеми, които възникват. Хубаво щеше да бъде тези проблеми да ги обсъдим, да се опитаме да намерим тяхното решение и тогава да се изхвърляме с процентите. Тогава щеше да бъде по-професионално, по-издържано и по-институционално. Още повече че тези 40% са реално погледнато 20% от цената на газа и 20% от борсовите цени – затова се получиха четиридесет, грубо казано. Утре, когато тези 20% от падането на цената скочат нагоре, какво правим?!
Затова много моля, когато правим изявления, да бъдем реалисти и да казваме нещата такива, каквито са – 40% към март месец, както каза господин Иванов, а не 40% въобще от началото, защото може пък август месец миналата година да не са били 40%, а ще са били сигурно някакъв друг процент.
Моят призив е: нека, когато става въпрос за цени, когато става въпрос за обществен интерес, за проблеми, за които в момента нямаме решение, да не създаваме излишни вълнения в обществото, и очаквания, които няма как да бъдат посрещнати сега, веднага, а силно се съмнявам, че ще могат да бъдат посрещнати и в близко бъдеще.
Това са моите забележки по същество, а сега няколко въпроса, които искам да задам.
Как си представяте системата за отчитане на парното ежемесечно? Питам така, съвсем елементарно. Как? Ще правим изравнителни сметки всеки месец ли?
Какво правим с цената, която ще определя Комисията за енергийно и водно регулиране при месечните флуктуации? Аз съм убеден, че няма как това да бъде месечно, независимо от това, че месечно Вие ще договаряте цените. Значи трябва да намерим онези механизми, при които да вдигнем ролята на Комисията за енергийно и водно регулиране не като регистратор на цените, а наистина като регулатор, който да има правата, възможностите – освен да прилага формулите, които сега в момента прилага за ценообразуване, да има някакъв капацитет, с който да може да прогнозира и да обира луфтовете, които биха могли да се получат. В противен случай ще изпаднем в ценови хаос. Може да звуча малко пресилено, но мисля, че господин Иванов ме разбира прекрасно, защото на неговия гръб се пишат тези работи.
Много моля да не изпадаме в онази ситуация, с която започнах, защото тя ще бъде най-лошата за енергетиката: ние, изпълнителната власт, успяхме да намалим цените, но лошият КЕВР не го направи. Недейте да се пускате по тази плоскост.
А това, което касае законите – ние ще направим всичко възможно да приемем онези закони, които биха били справедливи и които биха могли да върнат надвзетите суми, или да ги компенсират в бъдещи сметки, което ми се струва, че е по-реалният начин. Защото няма откъде да се извадят пари и да се връщат – няма начин това да се връща, но може би с една компенсация за определен период от време, чрез сметките, парите могат да бъдат по някакъв начин компенсирани. Но, пак казвам, това ще бъде един много сложен процес и няма как сега, в момента, да дадем решенията за него.
Затова още веднъж призовавам: много внимателно, когато се хвалим какво сме направили, защото някой път хвалбите стигат по далече, отколкото е прилично.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Само да уточня, че вече разисквахме за ежемесечното, че няма как да стане поне към настоящия момент, така че тепърва ще предстоят наши решения, на Народното събрание в тази посока и може би една наредба – не може би, а със сигурност.
Виждам, че господин Павлов иска да отговори.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Ерменков, искам да внеса едно уточнение. Мисля, че Булгаргаз беше ясен на всяка една телевизионна изява, че Булгаргаз ще предложи на КЕВР да утвърди цена, която ще бъде по ниска с 40%, в сравнение със сега действащата. (Реплика: „За април“.)
За месец април, точно така.
Същевременно Булгаргаз уточни, че новата ценова формула ще се прилага ретроактивно, като бъдат отразени всички изменения на петрола, на спотовия елемент, курса на долара – мисля, че това беше ясно казано – и за всеки един отделен месец се получава различно намаление, съгласно движението, пазарната конюнктура на тези променливи.
По отношение на това, което казахте, че 20% се дължи на петрола, 20% на спота – това е съвършено невярно. Отново искам да кажа, да, това голямо намаление, което ще предложи Булгаргаз за утвърждаване, е във връзка с промяна на ценовата формула и включването на спотовия елемент във формулата. Всички в тази зала искат Булгаргаз да продава на цени, които да са близки до пазарните. Това беше целта на нашата задача и аз мисля, че я постигнахме в максимална степен. Затова отне седем месеца, наистина последният месец беше денонощно. Имали сме разговори по пет, по шест часа на ден с партньора. В крайна сметка ние успяхме да убедим с аргументи и да постигнем това намаление, тоест това изменение на формулата, което ще ни позволи да продаваме на конкурентна цена на пазара. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Павлов.
Това изслушване всъщност е да не създадем свръх очаквания. Да разясним по-подробно, за да може зрителят и най-вече потребителите, които по един или друг начин ползват газ, имам предвид във всичките му форми, да може да са запознати по-добре.
Други колеги?
Заповядайте да допълните, господин Павлов.
НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Един пример ще Ви дам. Януари месец спот пазарът се движеше около 15 – 16 евро за мегаватчас. В момента всички знаем каква е цената на спот пазара. Именно за това Ви говоря, защото през този период – януари и февруари, пазарът, ценовите нива буквално се сринаха. Всички знаем на какво се дължи това – топла зима, ако искате, коронавирус, насочване на количества втечнен природен газ към пазара, тоест в момента сме в ситуация купувачът да определя цената. Наистина това в момента е ненормална ситуация, така да го кажем, нетипична за зимни условия. Същевременно газохранилищата в Европа остават пълни на 70%. Миналата година по това време бяха около 40% запълнени, така че оттук нататък пазарът ще бъде много динамичен и непрогнозируем. Но отново искам да кажа, че това намаление се дължи на включването във формулата на спотовата компонента. Това беше нашата цел. Наистина много трудно успяхме ние да го постигнем, но в крайна сметка е факт.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Павлов.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз съм далеч от това да подценявам усилията, които Булгаргаз е положил при провеждане на преговорите, и ги поздравявам с това, че има резултат. Но това, което казах, беше да обърна внимание върху начина, по който тези резултати бяха поднесени. Сега няма да конкретизирам от кого, защо и по какъв начин беше станало. Мисля, че тук всички гледат телевизия, четат вестници и слушат радио. Това ми беше забележката.
А колкото до спотовите цени, да, прав сте, днес имаме необикновена обстановка, необичайна, бих казал, може би уникална и едва ли ще се повтори пак топла зима, пак коронавирус и пак пълни хранилища, което не означава, че догодина по това време ще бъде същото и че цената ще бъде същата. Прав сте тук, напълно съм съгласен с Вас. Единственото нещо, което ме притеснява, е да не стане като с Електроенергийната ни борса. Това ме притеснява наистина.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Госпожо Министър, господин Павлов, уважаеми колеги и гости! В началото искам да се присъединя към повода за тази комисия и за това изслушване, а именно внасяне на яснота, внасяне на разбираемост и на предвидимост в информацията, която се изля. Защото, господин Павлов, не Булгаргаз говори – Булгаргаз е безсловесен. Неговият управител Николай Павлов съобщава за мен новини, които генерират много сериозни публични очаквания. Моята молба е наистина в контекста и на смисъла на тази комисия, и на това хората да знаят, малко по-обрано да съобщаваме добрите новини, а те са добри, сега ще се спра на тях, защото генерират публични очаквания, в които след това: ние сме го направили, КЕВР не иска, а депутатите казват, че има проблеми. За да има устойчивост с такива решения, словоредът трябва да е друг.
Искам да Ви върна на частта антитръстови решения на Европейската комисия. От август 2012 г. шест години отне на Европейската комисия да преговори с Газпром и да излезе с решение, което изглежда по следния начин. То е валидно от месец май 2018 г., има съобщение на Комисията на комисар Вестагер и е правно обвързващо по смисъла на Регламент № 1/2003 на Общността, което означава няколко неща, които ще Ви ги кажа след малко. По смисъла на това решение Европейската комисия беше разпознала, че осем държави – Литва, Латвия, Естония, България, Чехия, Полша, Унгария и Словакия, са застрашени от господстващото положение на доставчика, на Газпром, с редица ограничения, ще ги спомена накратко, и в пет от тези осем държави има реална опасност и се извършва по-висока цена на доставките. Това бяха България, Полша плюс Литва, Латвия и Естония. На базата на това и обвързвайки го с правен регламент, тоест правно обвързващо, пак казвам, от 2018 г. месец май бяха наложени няколко ограничения на търговията с газ от Газпром, но най важното беше, че трябва да има нова формула плюс премахването на всички други ограничения – за несвързаност на мрежите, за невъзможност на доставки, господстващо положение и така нататък.
Най-важното беше следното. В един период от осем години на всеки две години, с коректив, възможен на пет години, всяка държава членка, всеки потребител и доставчик да поиска от Газпром, включвайки TTF – холандската, и NCG – немската платформа, релевантна на европейските пазарни цени цена на газа. Това са били Вашите седеммесечни усилия. Ние имахме въпрос към госпожа Петкова. 150 милиона горе-долу на годишна база, на годишна база са повече, влизат в сила, защото в това правно обвързващо решение изрично е казано: ретроактивно – от датата на поискване и нотификация на съответната държава към Газпром. Тук няма спор. Всичко това са по Регламент № 1/2003 факти.
Моят въпрос към господин Павлов и госпожа Петкова е: защо действието влиза от решението на Комисията? Защо българската държава от месец май 2018 г. не извърши тази нотификация, а я извърши малко повече от година по-късно, защото мога да твърдя, че с 180 – 200 милиона не сме се възползвали от влизането на действие на това антитръстово решение? Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Преди да Ви дам думата, господин Павлов, искам да уточня, че спот пазарът не беше същият, та да говорим за съизмерими 150 милиона, но по-скоро Вие да кажете. Заповядайте.
НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Костадинов, благодаря Ви за въпроса.
По отношение на споразумението между Европейската комисия и Газпром, факт е, че то е правно обвързващо от датата на сключването му. Доколкото си спомням, датата беше 24 май 2018 г. Булгаргаз септември месец получи предложението от Газпром експорт за подписване на допълнение, което да отразява ангажиментите на Газпром. На 28 септември беше сключено споразумението – допълнението към договора между Булгаргаз и Газпром експорт.
Нека да внеса едно уточнение по отношение изменението на цената: как става и как всяка една от страните може да поиска предоговаряне – изменение, намаление, увеличение, както искате го разбирайте, на цената. Има си условия, разбира се, и те са две. Първо, цената по договора трябва да отразява развитието на граничните цени на Германия, Франция и Италия, и също така в допълнение развитието на европейските газови пазари, в това число на TTF – нидерландската борса, NetConnect и всички останали континентални ликвидни европейски хъбове.
Второто условие за поискване – всяка една от страните да поиска такова преразглеждане, когато има значителна промяна на икономическите обстоятелства на европейските газови пазари. Към датата на подписването информацията, с която разполагаше Булгаргаз, която е надеждна, публикувана, видна от всички източници, е, че ние имахме наистина конкурентна цена и ако бяхме тръгнали тогава да искаме, нямаше да постигнем този резултат, който в момента имаме. Тоест нямахме сериозните аргументи за такова сериозно намаление.
Всички знаем, че от началото на 2019 г. отново поради топлата зима, отново поради ниското потребление в Азия и включително увеличеното производство на LNG, всичко това доведе до заливане на пазара с евтин газ поради факта, че имаше излишъци. Ние също се възползвахме – април месец, май месец, юни месец закупихме количества на пазарни цени. Нашите анализи посочиха, че най добрият момент за искане на такова намаление е краят на юли – началото на август. Тогава беше най-ниската точка в ценово отношение на пазара. Оттам тръгнаха всички преговори, аргументи, които поставихме на масата, и мисля, че наистина постигнахме добро споразумение.
Това е, което мога да Ви кажа. Вие сам казвате: на две години, а какво щеше да стане, ако бяхме взели 7% или 15%, какъвто беше примерно първоначалният замисъл от страна на партньора? Сега пазарът е съвсем различен. Алтернативните доставки, както каза и госпожа Петкова, дадоха допълнителни аргументи ние да постигнем този резултат. Пак Ви казваме, това е дългосрочен договор, това не е договор за една, за две доставка, за пет карга, за шест карга, разбирате ли? Това е дългосрочен договор и той трябва да отразява както развитието на пазара в дългосрочен аспект по отношение на ценообразуването, така и на моментните пазарни условия.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, понеже въпросът на господин Анастасов и на господин Ерменков беше отправен и към мен, ако позволите, само да взема отношение по една тема, която се дискутира, а именно този опит да се прави някакво разделяне между това, че изпълнителната власт е постигнала добри резултати в преговорния процес, а пък сега, видите ли, искаме да направим едва ли не проблем и да кажем, че КЕВР е този, който е виновен, че обществото няма да може да получи намалението, което сме извоювали. Това категорично не е така и искам всички да са наясно с това – че ние гледаме и работим в една посока.
Първо, по отношение на намалението от 40%, което е от 1 април, на цената спрямо цената, която имаме към настоящия момент, и отражението върху топлофикационните дружества, тъй като това беше темата, която и господин Ерменков засегна. Разбира се, че няма как, и мисля, че всеки един гражданин ще разбере това, автоматично цената да бъде намалена с 40%, 30 или 20, тъй като разходите на топлофикациите не са свързани само с природен газ. Да, това е един от основните компоненти в себестойността, но не всичко е цената на газа. Там имаме разходи за емисии, имаме разходи за амортизации, за ремонти, така че за всички е ясно, че това няма как адхок да се пренесе върху сметките на хората. Ако някой се опитва да представи по този начин нещата, трябва да го опровергаем още отсега.
Това, което категорично мога да заявя, е, че всички тези нови моменти, които се появяват във връзка с това, което преговорният екип успя да договори с Газпром – цената да се определя на месечна база, безспорно това ще създаде дискомфорт и проблем с определянето и устойчивостта на цената по отношение на дейността на Булгаргаз като обществен доставчик. Именно затова всички ние обединихме усилия и стигнахме до общо решение, че трябва да има една работна група, в Министерството на енергетиката ще създадем такава, която да намери правилния отговор на всеки един от тези въпроси, които безспорно възникват.
Както споменах и преди малко, за първи път сме в подобна ситуация. Нека да намерим сили и да кажем, че това е наистина един успех, който всички ние успяхме да постигнем, защото няма нищо по-хубаво от това стоките, които потребяваме, суровините, да бъдат на пазарни цени. Мисля, че всички ние искаме това. Не бива да се сърдим на колегите или на регулатора, или на изпълнителната власт, на който и да било за това, че сме казали какъв е резултатът от тези преговори и какво следва. Безспорно ще има и проблеми, които ще възникнат. Съвсем нормално, това е нова ситуация, нови условия по договора. Формула, която ние сме прилагали десетилетия назад, сега се променя. Ще има един период от време, в който трябва да положим усилия и да намерим изход от тази ситуация. Разбира се, може би ще трябва да се направи и разделяне по отношение дейността на Булгаргаз, тъй като знаете, че той, от една страна, е обществен доставчик, от друга страна – е търговец. Ще трябва да се направи тази разлика. Всичко това ще отнеме време.
Затова благодаря на всички за готовността да работим заедно, в една посока. Искам да кажа, че с регулатора винаги сме намирали решения на много по-тежки и трудни въпроси, и аз съм сигурна, че и този път ще успеем да се справим с тази ситуация, която, пак да кажа, е добра ситуация – имаме да получаваме, нямаме да даваме. Нека да обърнем внимание на този може би дребен за някои факт, но смятам, че е много съществен.
Припомнете ми, ако аз бъркам, кога в друга ситуация сме имали да получаваме нещо и то със стара дата? Имали сме да даваме много, но да получаваме – не, затова моля за малко търпение, разбиране. Ще положим усилия да се случи най-доброто за българските потребители и за българския бизнес. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Господин Костадинов, заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа! Удовлетворен съм от двата отговора.
Към отговора на министъра с едно изречение. Наказателната санкция по смисъла на правно обвързания ангажимент на Газпром е 10% върху глобалния оборот на компанията, така че не може да си представим някой да си позволи подобна санкция. Това ми е като коментар на иначе положителния факт, който всички приветстваме.
Удовлетворен съм и от отговора на господин Павлов. Разбрах стратегията, тя е правилна. Само искам да му кажа, че четири дни след като е станало правно валидно антитръстовото решение, кросс цената на двете платформи – TTF и NCG, е била 18.34 долара за мегават, като в края на октомври има един пик от 22 долара и оттук нататък е само надолу. Но това са детайли, които не смятам да обсъждаме в рамките на Комисията, само илюстрирам тази негова стратегия с факти, от които аз си правя други изводи. Говоря за 2018 г. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Колеги?
Само искам да помоля в тази връзка газоразпределителните дружества, понеже се очаква газът вече да бъде доста конкурентен спрямо другите източници на енергия, говоря за бита, разбира се, очакваме и там намаление, с какъв процент, КЕВР ще каже, но ги моля Законът за устройство на територията е отворен, Законът за енергетиката ще бъде отворен. Искам да ни изпратите писмено, най вече писмено, всички проблеми, които имате във връзка със снабдяването на крайния клиент с газ, за да можем ние да ги отразим, да ги обсъдим, да ги решим. Имаме много сигнали, а те все повече ще се засилват, с искания на хората да се вържат към газоразпределителната мрежа, и ако видим, че това не се случва на база бизнесплановете, одобрени от КВЕР, ще се опитаме да променим Закона така, щото да даваме лицензите на по-амбициозни субекти, които искат да развият тази мрежа. Не може да си позволим 3% от домакинствата да бъдат на газ. Искаме да изчистим въздуха, да изчистим природата, да даваме алтернатива на хората, а само 3%, това някак си ми се струва, че е абсолютно неприемливо – категорично.
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми членове на КЕВР, колеги от БЕХ и Булгаргаз! Виждам, че и Булгартрансгаз са тук, и те с внимание слушат. Ще бъда много кратък. Новината, която съобщихте точно на 3-ти, разбира се, цялата българска общественост я очакваше. Но когато изпаднахте в позиция на оправдаващ се, се наложи днес да направим тази комисия, за да може и министър Петкова, и всички Вие подробно да обясните все пак какво е постигнато през тези седем месеца. Ние като политици следим, и следяхме цялостното развитие. Поздравления за това, което е постигнато. Смятам, че всички, които сме днес в тази зала, включително цялата българска общественост, сме удовлетворени от това, че най-после е променена формулата. Разбира се, и ние като европейците сме включили и континенталните хъбове, чрез които по една или друга причина заедно с европейците се доближаваме към европейците. Всичко това е добре.
Разяснението, което, господин Павлов, Вие направихте на 3 март, беше много пунктуално, но беше разбираемо за тези, които се занимават с материята, които се занимават с темата, а онези, които очакваха намалението на цената на газа, чуха, че цената на газа в техните къщи вече ще се получи с 40% намаление. Това разбраха!
Не искам да кажа, че министър-председателят помпозно заяви това нещо. Най-малко аз съм човекът, който ще каже, че той го е казал. Дори тези, които не се отопляват на газ, си помислиха, че и при тях с 40% ще се намали цената, защото производството на електроенергията също става от газ. До такава ситуация се стигна в страната. Затова днес не си мислете, че въпросите, които Ви задават колегите народни представители, са вид заяждане. Напротив, посланията са: когато отправяме технически, реални икономически послания, са едни, а когато се отправят политически послания, са други.
Добре, че не чух колегите от БСП да кажат, че сте почнали да раздавате парични средства за избирателите на ГЕРБ повече, а на избирателите на БСП по-малко, но Вие се докарахте до това положение.
Нещо, което не стана ясно, и все пак и Вие не искате да го кажете – включвайки континенталния хъб, колко процента е намалена цената и колко процента е намалена от петролните деривати? Което е без значение, но Вие зададохте тази тема в обществото. Иначе ние знаем с империи как се договаря. Знаем, че с руснаците, като седнете на разговори, на преговори, особено когато става въпрос за газ и за пари, нещата са в съвсем друга посока.
Сега възниква вече въпросът: какво ще правят народните представители? Това, което е в момента, след това изявление, имаше ред начини как да се излезе от тази ситуация. Вие ще ни превърнете в момента ние да седнем да пишем наредби. Трябва да пишем КЕВР, като стане 1 април, сутринта, като се събуди, какво да прави, и на 31 април какво да направи. До такава ситуация ще докарате законодателството в момента поради една проста причина. Не знам къде са работодателите, как не са се сетили да искат тези пари, че до онзи ден едва ги спряхме. (Реплика.) На следващия път ще ги поискате. По-добре милиард и половина печалба за миналата година, можехме да им дадем и тези 150 милиона на тях и да се приключи с цялата тази работа.
При намалението на газа вече възникват и ред други въпроси, които в момента не Ви задаваме: оттук нататък какво правим с въглищата; какво ще правите с плана „Енергетика и климат“; ще се обърнем ли към парогазовите централи; ще затворим ли АЕЦ „Белене“; ще пуснем ли водноелектрическите централи на Дунава Никопол – Турну Мъгуреле, Силистра – Кълъраш, моста, жп линиите, напояването; ще минем ли към производство на водород или все още ще чакам следващия 5 август 2019 г., със задна дата, за да можем да вземем решение?
Приключвайки, господин Председател, и аз като опозицията заявявам: работната група, която ще създадете в най-близко време, включвайте в нея и онези, които разпределят газа, включвайте и Топлофикация, за да можем да направим Закона по този начин, че на 1 април, на 1 май и на 1 юни да не ни събирате наново да го променяме. Иначе продължавайте по същия начин, дано да оживее енергетиката. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Аталай.
Важни въпроси, които тепърва може би пак трябва да обсъдим в същия формат. Искам да кажа, че по-рано в обществото се създаде съмнение, че с едно телефонно обаждане може да се реши цената на газа, затова исках и това да се разбере – че това не е толкова прост процес, и не е толкова просто.
Първа точка я привършихме. Благодаря. (Реплика.)
Казах, че ще дам думата само на колеги по първа точка, затова за втора точка, госпожо Манолова, може да вкарвате елементи от първа точка, защото те са обвързани, понеже това е изслушване.
Във връзка с втора точка, която така или иначе е обвързана с първа точка, госпожо Министър, знам, че сте заета. Благодаря Ви за участието, но господин Иванов се надявам да остане. (Министър Петкова напуска залата.)
МАРИЯ АСИМИ: Извинете, господин Николов, нали това е целта?! (Шум и реплики.) Господин Николов, извинявайте, но чакаме…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Булгаргаз е хубаво все пак да останат, евентуално ако има някакви въпроси.

Преминаваме към точка втора:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОВАТА И ПОДЗАКОНОВАТА НОРМАТИВНА УРЕДБА В СЕКТОР „ТОПЛОСНАБДЯВАНЕ“.
Имахме среща в Народното събрание, както казах още във въведението си, във връзка с втора точка. Имаме проблеми донякъде с тълкуването на Закона в частта топлоенергетика в Закона за енергетиката, имаме поставяне на много въпроси от неправителствени организации как да бъде изменен Законът. Знаем наредбата, която беше отменена от Административния съд, така че стоят доста въпроси в тази част и във връзка с това, че се надяваме цената на газа да се отрази положително върху цените на топлоенергетиката.
Ще да дам думата на госпожа Асими, понеже ми е на сърце. Предния път, и с нейното постоянство, решихме да направим тази кръгла маса.
Заповядайте, госпожо Асими.
МАРИЯ АСИМИ: Благодаря много, господин Николов.
Доволна съм от това, което направихте. Надявам се, че сте прочели петицията. Миналия път се изказахте добре, когато бяхме заедно в Комисията по правни въпроси.
Нещата, които искат потребителите, а ние сме крайни потребители и в крайна сметка трябва да бъдем ухажвани и уважавани. Съжалявам, че Министерството не е тук. Съжалявам за госпожа Петкова, защото уговорката беше и Булгаргаз да бъдат тук, и госпожа Петкова – така се бяхме разбрали. Моите уважения – миналата седмица пак ни попречиха. Добре беше да водим заедно разговор, защото ние ще бъдем в тази работна група.
Три са нещата, които искат потребителите. Ние не сме енергийни експерти. Ние сме потребители, не сме компетентни. Господин Ерменков излезе, снощи го гледах, той предвиди 5% намаление. Чухме и 25% от енергийни експерти – компетентните. И понеже е толкова голяма разликата, нормално е хората да се чудят вярно ли е това?
По същество да говорим за промяната в Закона.
Защо държах да бъде тук госпожа Петкова? Защото Министерството нямат желание за тази промяна. Отговорът, който съм получила от тях, не зная дали е тук госпожа Секулова, не я виждам, не съм пращала петицията до Министерството. Нося я с печатите и получавам отговор от тях. (Показва документ.) Просто съм изненадана! Аз се оплаквам от тях, не съм доволна, че загубихме пет месеца. Два пъти, три пъти: 2013 г., 2016 г. – тук има представител, 2018 г. пет месеца и половина и резултатът беше наредба. А заповедта на госпожа министъра е в мен и в петицията: най-напред да променим Закона. Така ли беше, господин Маринов? Заповедта беше най-напред да променим Закона и след това подзаконовия нормативен акт – Наредбата. Наредбата я сменихме два пъти и стана старата нова наредба. Новата стара Наредба № 16 334 – два пъти.
Целта беше да се направят промените за три неща – да има равнопоставеност. Съжалявам, че господин Иванов излезе. Спомняте си какво каза госпожа Томова. Не ми хареса това поведение. Никой от потребителите до този момент не съм чула да иска да се прави закон за него. Тогава да правим седем милиона закони. Ние искаме да има равнопоставеност между потребителя и търговеца, да има търговски взаимоотношения, както каза госпожа министърът. Ние нямаме облигационни отношения, камо ли да говорим за пазарна икономика. Второто – прозрачност, и третото – контрол.
Никой от нас, потребителите, и както се изразяват някои хора: редовните платци… Много са редовните платци, но аз не знам кой ме краде – дали комшията ме краде, кой ме краде не мога да проверя. Именно това искаме – равнопоставеност, прозрачност и контрол. Променяте и тези пропуски, тези недостатъци, които са в Закона за енергетиката, мисля, че миналия път ги коментирахте, Вие ги знаехте, поехте ангажимент, защото на 29 май 2019 г. на общественото обсъждане ние не бяхме изслушани. Тогава Вие ни обещахте. Чухме само един граждански експерт и приключи. Нас никой не ни чу. Нас трябва да ни защитава Омбудсманът – общественият защитник, и Комисията за защита на потребителите. Остана господин Маргаритов, но нищо не помогна. До този момент – от 29 май до днес промяна няма. Изключително упорити бяхме, за да стигнем до днес, за което съм Ви благодарна. Съжалявам, че не е тук министърът.
Не може така. И, господин Иванов, тези приказки, които чух сега, не ми харесаха. Всичко трябва да бъде достъпно до клиента, потребителя. Един казва: не може, ще изчакате другия месец, ще има да взимате, но до този момент все имаме да даваме. Тази зима е топла. Е, какво правим? Знаете, че от 1 април пада цената. Тук допусна и той грешка, защото само преди седмица, господин Костадинов, мисля, че падна и под 50 долара барелът. Тръгнахме вече и ние да го следим. И от 1 април ще дойде новата цена.
Господин Николов, потребителите имат стрес към думата „формула“. Знаете, че това ни е болното място. Ако започнем и с тази формула, нищо не се каза, мен ме интересува как ще бъдат формирани… Казахте да изчакаме, за да получа някакъв отговор какъв ще бъде реалният процент. Интересува ме за топлото, а след това за ВКП-то. И за „Софийска вода“, защото и те ползват газта. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Разбрахме Ви, госпожо Асими.
Госпожа Манолова поиска думата.
МАЯ МАНОЛОВА: Уважаеми господин Председател, благодаря за възможността да присъстваме на това заседание, но обсъждането по втора точка от дневния ред, както е обявена, е безпредметно. Даже звучи несериозно да обсъждаме някакви потенциални промени в Закона за енергетиката и в Наредбата за топлоснабдяването, без да са представени съответни проекти.
Аз имам много дълъг и тежък опит от подобни намерения. На два пъти по мое настояване като омбудсман бяха създавани работни групи в Министерството на енергетиката – през 2016 г., през 2018 г., които да изработят необходимите промени. Тяхната работа катастрофира, в крайна сметка нямаха никакъв краен продукт. Последните предложени изменения в Наредбата за топлофикацията също са провал, защото не решават нито един от проблемите, които гражданите имат с топлофикационните дружества. Аз даже няма да тръгвам в тази посока. Ако Вие наистина се интересувате какви са предложенията на гражданите, съм готова в писмен вид да Ви представя това, което сме повтаряли до откат десетки, стотици пъти. Няма да губя времето на никой от присъстващите с тази тема.
Днес актуалната тема е друга, и това е темата с намаляването на цената на природния газ с 40% – обявление, което беше направено от премиера и което събуди огромни очаквания у гражданите техните сметки да бъдат намалени с 40%, при това със задна дата, както обяви не някой друг, а самият български премиер Бойко Борисов. Така че тук не става дума за някакво очакване и внушения, които да са направени от някакво друго лице, различно от главата на правителството. Сега се оказва, за съжаление, че, първо, нито тези 40% са 40%, или поне те са такива само към месец март, тоест не се отнасят за всеки един от месеците със задна дата, че те не са 40% по отношение на цената между обществения доставчик и енергийните дружества, още по-малко те ще бъдат 40% в отношенията между енергийните дружества и крайните потребители. Тоест хората за пореден път ще бъдат излъгани. Те очакват всъщност да бъдат излъгани и никой не вярва, че наистина някакво реално намаление ще бъде реализирано.
За съжаление, аз също започвам да мисля като тях, защото, както изброих съществуващите до момента работни групи в Енергетиката, които не са дали никакъв краен продукт, намерението тук да се прави поредната работна група наистина е обидно за гражданите. Ясно е какво ще прави тази работна група – ще претака от пусто в празно да се губи време, да се тупа топката, в крайна сметка гражданите да не получат никакво реално намаление.
Защо казвам това? Защото според мен Законът за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването не създават пречки за възстановяване на суми със задна дата и за коригиране на цени в рамките на ценовия период. И това е така според чл. 22 от Наредбата за цените на топлинната енергия и според чл. 17, ал. 2 от Наредбата за топлоснабдяването. Ще Ви прочета и двата текста.
Според чл. 17, ал. 2 от Наредбата за регулиране цените на природен газ цената, по която общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители, може да се изменя периодично в съответствие с условията на търговските договори, по които общественият доставчик купува природния газ за вътрешния пазар. Има договор, който току-що беше подробно обяснен, който влиза в сила със задна дата, така че няма абсолютно никакъв проблем КЕВР да си свърши работата.
Или Наредбата за цените на топлинната енергия – чл. 22, ал. 1, който казва, че КЕВР може да измени цените, по които топлопреносните предприятия продават топлинна енергия на клиентите, по време на ценовия период, в случай че е налице изменение на цените на природния газ.
Мога да цитирам още текстове от действащото законодателство, но смисълът е един. Очевидно е нежеланието, не знам дали на Комисията по енергетика, на народното представителство или на КЕВР да направят необходимите корекции, така че сметките на гражданите своевременно да бъдат намалени. (Ръкопляскания.)
В крайна сметка хората ще бъдат излъгани за пореден път, защото се създава обществено очакване с гръмки фрази от най високото ниво в държавата, което обещава 40-процентно намаление на природния газ, което гражданите така и няма да получат – няма да получат в обозримо бъдеще, няма да получат в очакваните размери.
Според мен почтеното отношение е не изпълнителната власт да си измива ръцете с Комисията по енергетика. Защото няма да си измие ръцете с КЕВР, ще си измие ръцете с парламента, който, видите ли, трябва да прави промени в законодателството, той се бави, не е ясно кога ще ги направи. Според мен почтеното отношение е да се каже: намалението на цената е в такива и такива размери, даже да не отиваме в това можеше ли да е по-добър договорът, можеше ли да действа от края на първото тримесечие на миналата година, постигнали ли сме най-доброто. Постигнали сме 40% към месец март, но Вие, уважаеми граждани, ще получите тези 40% в рамките на 25, 20 или други проценти, а не просто да разиграваме хората, защото в крайна сметка ниското доверие в институциите става точно поради тези причини – един лъже и след това надолу всички останали сипят оправдания, а хората не получават нищо реално.
Ако искате, съм готова да Ви предоставя, или на КЕВР предложение как да намалят цената на гражданите със задна дата и как да приспаднат тези сметки със задна дата, считано от 5 август 2019 г. Мисля, че и други юристи ще смогнат да свършат тази работа.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Манолова.
Въпросът не е само в това, няколко пъти казахме. Първо, мисля, че от Булгаргаз бяха достатъчно точни какво са казали и разясниха 40% за какво става дума.
Второто нещо, което е проблем, не е само в правомощията на КЕВР това законово изискване, защото има и други клиенти, които не са при КЕВР. Има доста проблеми, които мога да изреждам тук, но понеже не съм опозиция, няма да го направя, които трябва да се решат, и най-вероятно ще трябва законово изменение. Ще трябва законово изменение, както казахме, и занапред, защото КЕВР дори и да успее да формира цените за следващия месец, при всички случаи нито едно дружество няма да успее да приключи на 30-и или на 31 ви, когато свършва месецът, със засичането на уредите за дялово разпределение или за търговските измерватели. Така че проблемите са много. При всички случаи ще трябва да се мисли по какъв начин да бъдат решени.
Не е само в КЕВР проблемът – той ще си изпълни задълженията и когато каже, че няма правомощия за нещо, тогава вече ще разискваме дали може, или не може конкретно нещо. Аз също съм сигурен, че може даже занапред да компенсира, без да изменяме Закона, но нека да видим какви решения ще вземат, защото още не е получил договора, а виждам, че доста хора явно имат договора и смятат какво ще бъде намалението. Интересно е това. Виждаме в какви проценти ще бъде намалено, но това е друг въпрос. Явно искат да създадат очаквания, после да кажат: защо КЕВР толкова малко е намалила цената. Това е моето мнение. Иначе ще бъда благодарен да ми дадете всички тези, които обещахте, аз с удоволствие бих ги прегледал.
Господин Винаров, заповядайте.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Благодаря, господин Председател.
За съжаление, за трети път министърът и председателят на КЕВР напускат, когато ще има такова обсъждане. Вероятно е най добре те да се оттеглят от заеманите постове. Защо?
Първо, вчера господин Делян Добрев беше в телевизията и обяви това, което сега се повтаря – едно към едно се повтаря. С 21% той намали като министър на икономиката в Москва на 31 март 2012 г. Тогавашната ДКЕВР започна да приказва същите приказки, каквито Иван Иванов, че не е получил договора, не е получил предложението, нямал документи, трябвало му отново решение със задна сила, изменение на закона и така проточиха това намаление за всички потребители до края на годината и падна правителството. Знаете какво се случи 2013 г. Тогава министър председателят каза: аз закъснях да го отстраня от поста.
Сега не знам кой ще закъснее да го отстрани от поста, обаче на нас в състав професор Николай Калоянов, Илия Ценев, доктор на техническите науки Ивелин Йосифов, Георги Христов, инженер Огнян Винаров, инженер Любомир Кирилов и инженер Иван Ахилски ни беше възложено от Комисията по енергетика да разработим Проект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Внасяхме го два-три пъти. Вие бяхте така добър само един път да ми дадете думата в точка „Разни“ да го прочета. Това нещо трябва да се приеме веднага, дал съм го и на министъра, отново съм го дал и на Вас. То е съгласно първата работна група от 2013 г. в Столичната община, тя препоръча и ние го приемаме: монтиране на втори топломер за мерене и точно отчитане на енергията, процентът сградна инсталация в сгради етажна собственост е фиксиран 10% за сгради в режим на етажна собственост с вертикално топлоснабдяване, и 5% сгради в режим на етажна собственост с хоризонтално топлоснабдяване. Във вестник „Телеграф“ професор Хараланов казва, че тя може да бъде и 2 – 3%. Сключване на договорите между топлоснабдяващото предприятие и етажната собственост за заплащане на отопление на стълбището, сключване на индивидуални договори.
Тези индивидуални договори десет години се мотаят от Министерството на енергетиката и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, при пасивно отношение на КЕВР, когато Европейската комисия изрично пише, че те трябва да бъдат проверени и дадени на дистрибуторите от КЕВР. Това са договорите за вода, ток, парно и газ, които да кореспондират с мерките за защита на потребителите, по-специално с Директива 97/7 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 1997 г., който документ е публикуван в Официалния вестник на Европейския съюз от 14 август 2009 г.
Това съм дал и на Вас, и на Делян Добрев, също и на министърката, също и на КЕВР, обаче нищо не се предвижда по това.
Също за правото на обжалване от гражданите на решенията на КЕВР, поради липса на правен интерес се чака решение на Комисията за защита от дискриминация.
За контрол от БИМ на точността на софтуера и проверка на неговото манипулиране съм приложил и имате писмо на Министерството на икономиката за внедряване на интелигентни измервателни системи. Ето това нещо трябваше да се направи от началото на тази година, за да може ежемесечно да се отчита вярно консумираната топлинна енергия, а не сега Вие да задавате този въпрос, чието внедряване трябва да залегне в новата наредба за топлофициране и в Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Това е съгласно Директивата за енергийна ефективност, публикувана пак в Официалния вестник на Европейския съюз от 21 декември 2018 г.
Има три въпроса, които нито Министерството на енергетиката, нито КЕВР се съобразяват да ги спазват и реализират, а това са: внедряване на системата за дистанционно отчитане, индивидуални договори. Вие обявихте за обществено обсъждане, чакаме този проект за либерализация на електроенергийния пазар, надявам се, че ще го видим, защото на този електроенергиен пазар, както е при сина ми в Германия, се сключва индивидуален договор, който трябва Вие да одобрите. Това го няма. Освен това още преди пет години в Германия при сина ми са внедрени с дистанционно отчитане топломери на радиаторите, дистанционно отчитане на водомера за гореща вода в апартамента, и два кръга на подгряването на водата с два отделни топломера. Няма топлинни счетоводители. За България от тези топлинни счетоводители се икономисват по 40 лв. 500 хиляди абонати – 20 милиона се спестяват. (Господин Николай Павлов и господин Петьо Иванов се подготвят да напуснат залата.)
МАРИЯ АСИМИ: Такова пренебрежение... Обидно е. (Реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, разбрахме. (Реплики от госпожа Мария Асими.)
Господин Маринов, само да чуем имате ли намерение Министерството да предложите някакви изменения? Какво мислите? Знаем за работната група, докъде стигнахте? Просто да ни осведомите. (Реплики.)
Те останаха, между другото, най-дълго.
МАРИЯ АСИМИ: Срещата ще бъде и с Вас. Затова Ви обърнах внимание. Ако прецените, че трябва да си тръгвате – тръгнете. (Реплики.)
НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Мисля, че отговорих на всеки един въпрос, който беше зададен.
МАРИЯ АСИМИ: Естествено.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: За което благодарим.
МАРИЯ АСИМИ: Само на един въпрос не отговорихте.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Мисля, че все още аз водя, надявам се, поне още някой и друг ден… (Оживление.)
Господин Маринов.
ИВАН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми граждани! С почти всички, които са в залата, се познаваме лично – неведнъж и два пъти сме се срещали, разговаряли, голяма част от хората участваха в работните групи, които бяха към Министерството на енергетиката. В същото време направихме изменение на Наредбата за топлоснабдяване, което миналата година – 2019 г., беше публикувано. Знаете, че от 31 юли 2019 г. има Решение на тричленния състав на Висшия административен съд, в което бяха обявени за нищожни голяма част от разпоредбите, касаещи дяловото разпределение, а други – бяха отменени. Поради тази причина бяхме задължени да не оставим топлоснабдяването без нормативна уредба, така че да може да приключи зимният сезон и да бъдат направени годишните изравнителни сметки. Поради тази причина беше направена и нова наредба за топлоснабдяването, като в нея основната част, която е изменена, касае присъединяването на потребители за топлинна енергия предвид измененията на Закона за устройство на територията и най-вече в чл. 140а, в който бяха отменени предварителните договори. Другата част от разпоредбите на Наредбата бяха адаптирани дотолкова, че да осигурят нормално разпределение на топлинната енергия в съответствие с българското законодателство и европейските директиви.
Естествено, през по-голямата част от времето в дискусиите, които сме водили с гражданите, имаше няколко очаквания, които, за съжаление, не можаха да се препокрият с това, което можеше да бъде прието. Едно от тях беше абсолютното отпадане на енергията, която се разпределя – така наречената топлинна енергия за сградна инсталация. Там бяха наистина множество аргументи и в едната, и в другата посока. Направихме тестови сгради, в които съответно какво би се получили, ако отпадне сградната инсталация, за който и да било. Естествено, трябва да стане ясно, че то е определено в Директивата и има подобно разпределение, тоест България е изпълнила разпоредбите на Директивата за енергийна ефективност.
Другото, знаете, имаше преюдициално запитване към Съда на Европейския съюз, в който имаше дело, очакваше се решението на Съда, свързано с това дали трябва, или не да се разпределя сградна инсталация. Знаете, на 5 декември 2019 г. излезе окончателно Решението на Европейския съд, в което се посочи, че България правомерно разпределя такава енергия и същото е характерно за почти всички страни – членки на Европейския съюз.
Другото, за което не можахме да намерим допирни точки с очакванията на голяма част от потребителите, беше за така наречените индивидуални договори за топлинна енергия, тоест да бъдат премахнати публично известните общи условия – тези, които се предлагат от топлопреносните предприятия и се утвърждават от Комисията за енергийно и водно регулиране. Тук сложният момент идва от това: какво означава, ако има индивидуални договори в една етажна собственост, която като цяло е потребител на топлинната енергия, не всички сключват такива договори, а измерването на енергията става в абонатна станция. Това са неща, които нямаше как да бъдат приети.
Естествено, бяха разгледани всякакви алтернативи от рода на монтиране на допълнителен контролен топломер – определи се това да бъде за сметка и само за тези, които желаят. Имаше решения и виждания да няма фирми за дялово разпределение – имаше желание в една част от потребителите изобщо да няма методика за дялово разпределение. Това нещо не може да го припознаем като искане и очакване, защото в крайна сметка така би се нарушило европейското законодателство за енергийна ефективност.
Това, което успяхме да направим, е качено за обществено обсъждане – Наредбата за топлоснабдяване, което изтече, така че към този месец се очаква същото да бъде обнародвано в „Държавен вестник“.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Георгиев, от Асоциацията искате ли промяна в Закона? Удовлетворява ли Ви този закон? Смятате ли от Вашата практика, че има проблеми?
КРЕМЕН ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги и присъстващи! Предвид това, че с така съществуващия закон към момента работим толкова време, не мисля, че има нещо фрапиращо, което трябва обезателно да се промени. Не казвам, че не трябва да се променя нищо, но мисля, че Законът в този му вид е достатъчно добър за момента.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре.
Госпожо Трифонова, заповядайте.
КАЛИНА ТРИФОНОВА: Благодаря, господин Председател.
Аз съм Калина Трифонова от ЕВН – Пловдив, Топлофикация.
Законът в тази си глава – десета, е може би най-малко променян от всички глави. Мисля, че има неща, които могат да се подобрят. Ние съсредоточаваме в момента дискусията върху съществуващите сгради етажна собственост, присъединени към топлофикационните дружества, но има въпроси, които касаят и новите сгради. Може би за учудване на част от присъстващите колеги ние имаме много сгради в Пловдив, които правят запитване за възможностите за присъединяване, тоест клиенти, които искат да се присъединят, но за съжаление, на етап, в който сградата вече е изградена, и е изградена без вътрешна отоплителна инсталация. На този етап вече няма как, дори при възможности за хоризонтално присъединяване, така че всеки да си има индивидуален топломер. Това е може би една от належащите промени, които трябва да залегнат в Закона – че още на етап проектиране трябва да бъде заложена вътрешна отоплителна инсталация и вече всеки един клиент да прецени дали ще я използва, дали ще се отоплява на газ, дали ще се отоплява на централно отопление, дали ще си сложи пелети или пък климатици и ще се отоплява на електрическа енергия. Просто трябва да има изградена тази вътрешна отоплителна инсталация, за да може да се използва.
Също така по време на програмата, която беше за саниране на многофамилните жилища, за съжаление, тогава не залегна да се променят от вертикална в хоризонтална инсталация. В Пловдив направихме пилотен проект. Колегите и хората от сградата са изключително доволни, защото им се намали разходът за общите части – падна до 2 лв. Наистина ефектите са много и има необходимост от поправки. В Закона за енергетиката има едно мнозинство, с което се вземат решенията, касаещи топлоснабдяването, в Закона за управление на етажната собственост има друго мнозинство, с което се вземат тези решения. Има колизия. Когато си говорим за общи условия и за индивидуални договори, ако сме в сграда етажна собственост, битовите потребители са с общи условия, а пък небитовите потребители, защото има и такива, трябва да имат индивидуални договори. Но тук водещото е сградата. Този, който е с индивидуален договор, няма как да има по-различни условия от общите условия на всички останали в сградата.
Има неща, които могат да подобрят Закона. Да, може да не е нещо, което сега или веднага да налага промяна, но ако ще се променя Законът за енергетиката, е хубаво да помислим и за тази част, така че наистина да бъде постигнато взаимно разбиране и потребителите също да усетят, че се прави нещо в тяхна полза.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Трифонова.
Искам да Ви кажа, че Законът за устройство на територията е отворен в момента. Сега е моментът да ни дадете текстовете, за да успеем да ги внесем между първо и второ четене евентуално, ако няма някакви спирачки.
Доколкото разбрах, госпожо Асими, има до Вас колеги…
МАРИЯ АСИМИ: Само да Ви кажа нещо, господин Николов. Много ми е обидно, че губим времето по първа точка, не трябва да се изказваме. Залата е празна. Останахме – кои? Ние, Топлофикация, и Министерството. Обидно ми е. Вие ми казахте…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз какво да направя, че няма интерес?
МАРИЯ АСИМИ: Министерството – къде е министърът? Работната група?
Искам да обърна внимание: най-напред да благодаря на господин Павлов, защото човекът остана, като той пряко не ни касае. (Оживление.) Кое е смешното, госпожице? Вие от коя организация сте?
РЕПЛИКА: Аз съм по другата точка. Още не мога да се изкажа, защото…
МАРИЯ АСИМИ: Искам да Ви кажа, че господин Павлов, нали тръгнаха да съдят Топлофикация. Ние сме притеснени за Топлофикация. Аз искам да има Топлофикация. Аз искам да има топло, искам да има топла вода. Бъдете по-снизходителни към „Топлофикация София“, моля Ви! Не ги съдете, за да ни бъде по евтино парното. Благодарим, че останахте, друга беше темата, но следващия път. Извинете, че Ви върнах!
Второ, господин Маринов Ви подведе. Заповедта на министър Павлова е: най-напред Закона, а след това Наредбата. Най-напред Закона! Нищо не направихме със Закона. Права ли съм?! Отворете и прочете! И двете заповеди.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Разбрахме Ви тезата.
Заповядайте.
РУМЕН СИМЕОНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми присъстващи! Смятам, че дори само Вие да присъствахте, това е достатъчно основание да се проведе такова ценно обсъждане. Искам да се изкажа по два важни въпроса, които, мисля, че е правилно Народното събрание да има предвид при изготвянето на нов проект, с което се противопоставям на госпожа Манолова, защото смятам, че е добре предварително Народното събрание да бъде информирано за сегашната обстановка и за важни неща, върху които да помисли.
Само върху две неща ще акцентирам – върху Наредба за топлоснабдяването и върху индивидуални договори. Аз съм жалбоподателят, който заведе делото и го спечели за отмяна на наредбата. Накратко ще кажа. Но всъщност десет точки са нищожни, десет са отменени. Самият Върховен административен съд написа статия, че е нищожна наредбата и Вие споменахте, че е постигнато съдебно решение.
Само че искам да информирам Народното събрание за едно положение. Всъщност това решение няма да влезе в сила, то е на тричленен състав. Наредбата, която е изготвена от господин Маринов, е мотивирана с това, между двете инстанции – между триинстанционното и петинстанционното решение, че предстои влизане в сила на триинстанционното решение и тогава ще се получи вакуум, напрежение в обществото и така нататък.
След това обаче предстои във всеки момент, както в подобно друго дело, защото аз имам две-три дела от същия вид и просто съм сигурен, че така ще се получи, Върховният административен съд – петчленен състав, на базата на това, че Министерството вече е предвидило напред последици и само е отменило Наредбата, Върховният съд в петчленен състав казва: „Аз няма какво да отменям. Аз обезсилвам триинстанционното решение“. Е може ли поради прогнози, че ще се сбъдне триинстанционното решение, то да остане обезсилено? Това са парадокси.
Истината е, че административният орган – министърът на енергетиката, няма право, никъде не е записано в закон, нито в административен акт, а всеки административен орган е длъжен да се мотивира съгласно чл. 250 от Административнопроцесуалния кодекс или от друг, по-висш административен акт, или от закон. Никъде не е казано, че може по всяко време министърът на енергетиката да решава да отмени наредбата и да я замени с друга, или пък да решава по своя инициатива, понеже се опасява от предстоящо влизане на решение. Най-просто е да си оттегли участието в делото и да признае, че решението е неправилно и то ще влезе в сила. След като влезе, има съдебно основание, но той поради опасения бламира решението. Мисля, че това нещо трябва да се предвиди в някой закон, да бъде изрично казано това от Народното събрание, за да не се получават такива неща. И то в кой закон? В Закона за Административнопроцесуалния кодекс. Смятам, че горе-долу обясних обстоятелствата.
Във връзка с индивидуалните договори. Действително в момента в България има някакво съгласие – хората харесват донякъде парното, но пък КЕВР има право да вдига цените, когато си поиска, и гражданите не могат да реагират, нито да се откажат. Има Закон за защита на потребителите – в чл. 147а се казва, че при изменение на общите условия гражданинът има право на едномесечен срок да се откаже, ако не му харесва. Това е нормално. Цената е част от договора и е заложено в Закона за защита на потребителите. В Закона за енергетиката обаче се получава така, че той го дерогира – не можело да се прилага, защото имало друга точка в Закона за енергетиката – чл. 38в, мисля, че беше, която същото прави като Закона за защита на потребителите, обаче въвежда едно изключение и казва: ама за топлопреносно предприятие не се полага. Разликата е, че там е един месец, тук са тридесет дни.
Според мен сега действащият закон си е добър, обаче се прилага неправилно и се разглежда от съдилищата. Практиката на съдилищата е в противоречие с този закон. Ще Ви обясня в какво се състои работата. Има и решение – преюдициално, на Съда на Европейския съвет по повод полско дело. С две думи там се казва така: когато в един закон има възможности, а в нашия Закон за енергетиката има три възможности за сключване на облигационни отношения на топлофикациите с гражданите. Всъщност едната страна невинаги е Топлофикация. Три възможности за гражданите да получават топлинна енергия. Едната е по чл. 149 – може да съществува посредник, доставчик, който купува от топлопреносното предприятие и продава на гражданите. Това е една възможност по чл. 149, ал. 1, т. 6.
Втората възможност е по чл. 150 – при публично известни общи условия, когато топлопреносното предприятие директно продава на гражданите, и третата възможност е, когато се образува асоциация в една сграда – по чл. 151. Три поредни члена. Безспорно има три възможности. Топлофикация налага силово и чрез съда, като подава искови молби и съдът ги уважава – кой знае защо – че, когато нямало доставчик, а всъщност няма много, има само един в няколко сгради, но все пак възможността я има в Закона в чл. 149 – да се получава топлоенергия от доставчика. И когато няма асоциация в сграда етажна собственост – по чл. 151, тогава оставало да се приложи чл. 150. Не е така. Има и четвърта възможност – да не се сключи договор. Не може Топлофикация да налага – понеже другите две няма, значи Вие сте ми длъжни по чл. 150. Ако беше така, би означавало, че Законът задължава гражданина да избира едната от трите възможности, макар и при определени условия, когато липсват другите две възможности.
Преюдициалното заключение на Люксембургския съд е именно такова – че не може да се счита нито една от трите възможности за действаща и да се прилага, тъй като има три възможности. Преди да се стигне до избора на една от трите, трябва някой да извърши избора. И този избор, ако се извърши от Топлофикация, това е неравноправна клауза по Закон, въведен този избор да се извършва от Топлофикация. Люксембург ни забранява да има такова нещо, но Топлофикация казва, че не знае за Люксембург, казва, че имала права да изисква задължение на гражданите, без да е бил сключен, без да е необходимо, в това число чл. 150, ал. 2, изречение второ имитира Топлофикация, като казва, че гражданите влизат в облигационни отношения, без да е необходимо да подписват общите условия, като всъщност тя в делата добавя, че тези общи условия представлявали договор, а не били общи условия към договор и няма нужда от друг договор.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Само секунда.
Господин Павлов, освобождаваме Ви, за да може да отидете и да закарате договора на господин Иванов, защото накрая ще останем без цени, ако продължаваме така.
НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Ако ме освобождавате, аз си тръгвам веднага, защото ни очакват да правим сметки, нали така?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да, да, заповядайте.
Само да Ви помоля. Понеже не разбрах за изменение. Вие казвате във връзка с делата, които се водят на база на Закона за енергетиката, но не видях имате ли предложения във връзка с промяната. Ако имате, дайте го. Виждате, не останаха и колеги.
РУМЕН СИМЕОНОВ: Имам предложение за промяна. Изрично да се укаже кога министърът има право да изменя и отменя наредбата и че не може да го прави между първа и втора инстанция. Това е едното предложение.
Другото предложение – понеже не се разбира европейското преюдициално решение, изрично да се вкара в Закона за енергетиката, че без писмен договор, при общи условия гражданите не са встъпили в облигационни отношения на базата на сега действащия чл. 150, ал. 2.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Христов искаше думата.
ГЕОРГИ ХРИСТОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Николов, едно изречение ще кажа в началото. Представлявам Гражданско движение „Днес“ и съм тук на основание чл. 1, ал. 2 от Конституцията на Република България. В бъдеще Ви моля, ако се правят, защото аз също имам задължения, също имам ангажименти, аз съм болен даже – наскоро ми правиха операция, дошъл съм тук, за да направим една обществено полезна дискусия и тези тук, които са нищо повече от нас, къде отидоха? За какво сме ние тук? За да си говорим помежду си?! В бъдеще, ако тези, всичките, не останат тук, да знаете, че ние ще предприемем действия на основание точно на чл. 1, ал. 2 от Конституцията, защото ние имаме право да прилагаме непосредствено властта. Това – първо.
Второ, ето го: вх. № ПГ 8230037 от 17.09.2018 г. – шест организации внесохме предложение, адресирано до всичките парламентарни групи и до Вас, за поредното изменение на Закона за енергетиката – Глава десета. Защо вече втора година никой не му обръща внимание? Защо? Защото този закон и особено сега скандалната наредба, на която Теменужка Петкова направи едно изменение, което нямаше право да го прави, защото в момента се разглеждаше наредбата в Съда на Европейския съюз. Ние дадохме (показва документа), ето го питането до нея, да каже на какво основание тя издава тази наредба. До ден днешен нямаме никакъв отговор. Защо така? Откъде накъде? Коя е тя – Теменужка Петкова? Че е сложена известно време за министър, и точка! Затова ние искаме да започнат вече нашите – вижте колко много са предложенията. Ето до Вас, вижте колко страници е: 9230021 от 5.06.2019 г. подробен анализ, изключително подробен и аргументиран за състоянието на електроенергийната система в България и какво трябва да се прави, за да се спасяваме. Защото единственият жив отрасъл, който остана в България жив, вече си отива. Той се разграбва и вече няма никой, който да го спасява. Затова ние сме подготвили и в топлофикационния сектор, и в електроенергетиката, да не говорим, че това, което слушах сега какво постижение било това намаляване с еди-колко си, макар че аз трябваше да запитам госпожата и господина точно 40 ли е, или е повече от 40 намалението?
РЕПЛИКА: Повече.
ГЕОРГИ ХРИСТОВ: Колко повече? (Реплика.) Не, аз питам още неща, макар че знам отговорите: къде е дестинацията? Имам още въпроси и тук трябваше да кажете, защото аз съм първият човек, аз съм човекът и моля да уважавате това, което ще Ви кажа. Когато се подписа Ямбургската спогодба през 1986 г. на мен и на още трима души беше възложено нейното изпълнение. Аз бях управител на „Булгарстройкомплект“ и ни възложиха създаването на „Главболгарстрой“. Сега в Брюксел „Главболгарстрой“ направи откриване на офис, Вашите евродепутати честваха 50 години, тоест 1969 г., когато съм бил студент. Това е такава излагация, че дори ми се обаждаха от Германия, от Русия ми се обаждаха да питат: тези нормални ли са? Знаят ли, че „Главболгарстрой“ е създаден през 1987 г. и не е на 50 години? Какви са тези „компетентни“ хора, които тук разказват глупости?
Казвам, че е крайно време в тази комисия да седнем и да разгледаме всички въпроси, които се отнасят до секторното съдържание на енергетиката. Ще докарам една камионетка, за да видите какво нещо е при нас като фактология и като неща, които вече не се търпят.
Затова Ви моля – ето ги документите, ето ги всичките входящи номера, да не говорим, че още през 2017 г., като се промениха отношенията между Европейския съюз и Газпром, ние внесохме още тогава – ето ги трите писма до президента, до служебното правителство и така нататък, защото срокът беше 25 април да вземем становище като страна. До ден днешен – ето, сега се хвалят, че станало кой знае какво – никакво, ама никакво действие от страна на държавата!
Кого защитават тези хора? Какво разбират? 176 представители имаме в Европейската комисия! 176! Какво правят цял ден? Да не говорим сега тук, дето си прехвърлят топката едни на други. Администрацията, която е в КЕВР, в Министерството какво ще прави? Всеки един има лична сметка, има потребено количество. Колко му е, една екселска таблица ще разпредели това нещо. Аз се удивлявам! Казвам Ви, че се удивлявам! Ако не могат, ако не знаят как става, да кажат, че не могат и ние ще го направим. Дори вече сме предложили, искаме граждански борд в управлението на Топлофикация, защото там се краде на поразия.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Там вече ще трябва да говорите с Общинския съвет, а иначе администрацията Ви слуша. Ако не може, да Ви възложи, но мисля, че има ред, по който…
ГЕОРГИ ХРИСТОВ: Може, може! Всичко може в тази държава.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Разбирам възмущението Ви. За съжаление, няма как да ги задължа да останат – нито колегите, нито администрацията.
ГЕОРГИ ХРИСТОВ: Това, което е до Вас, държа да го изпълните.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре.
От Асоциацията на индустриалния капитал, заповядайте.
ТЕОДОР ДЕЧЕВ: Ще се опитам да съм пределно кратък. Каза се, между другото, премина пътьом въпросът, който искам да коментирам, по време на първа точка. Това беше въпросът, че на шофьорите не можем да върнем поевтиняването на газа, но, да речем, на клиентите на Топлофикация – можем.
Във връзка с ироничния въпрос на господин Аталай искам да протоколираме следното. Има една дейност в енергетиката, която се нарича „високотехнологично производство на електроенергия“. Това е така наречената когенерация, с която се занимават най-много топлофикациите, но, без да злословим за наши колеги, има някои парници в България, които изкарват повече пари от когенерация, отколкото от краставици и домати.
Тази дейност, по един специфичен начин оскъпява така наречената ценова добавка „отговорност към обществото“. Това е и отговорът на въпроса на господин Аталай: искат ли нещо работодателите? Ами искаме да бъде разгледан въпросът за оскъпяването, предизвикано със задна дата от високата цена на газа, на ценовата добавка „отговорност към обществото“. Ние не знаем каква оценка ще се получи за това нещо, но смятаме, че това е технически, математически постижимо. Нека го направим и да видим не е ли справедливо да бъдат компенсирани ощетените по този начин. Жалко, че не можем да върнем на шофьорите парите за метана, който са взели, но в дадения случай сякаш е възможно.
При цялото ми уважение към преждеговорившия оратор искам да апелирам към всички, малко останали в залата, да престанем да говорим празни приказки, и да говорим, че енергетиката е единственият останал жив отрасъл в България. За моя голяма радост, и надявам се за ничие съжаление, износът на България се формира в почти равна степен, от една страна, от мехатрониката, от другата страна, от така наречената индустрия за здраве и красота. На трето място, с много по-малък принос е селското стопанство. За енергетиката – по-нататък, а за туризма, да не говорим, с неговото собствено министерство. Благодаря за търпението, уважаеми господин Председател.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Дечев.
Абсолютно сте прав! Говорили сме го и в неформални разговори с господин Иванов, надявам се, но то е в тяхното правомощие, така че правилно протоколирахте.
Заповядайте.
МАДЛЕН КИРЧЕВА: Благодаря, господин Николов.
Аз съм от Сдружение „Защита на гражданите и държавата“. Много накратко пет неща ще изброя.
Слушахме господин Иван Иванов. Не е необходима промяна в Закона, каквато той визира, защото и Законът за счетоводството, пък и други закони дават възможността да бъдат направени изчисленията по промяна на цената, която ще встъпи от 1 април. Това нещо е възможно. Не е необходима законодателна промяна.
Второ, бих искала да изкажа огромното си огорчение пред Вас, за жалост, в този намален състав и в отсъствие на ръководството на Министерството на енергетиката, огромното си огорчение от това, че наши представители през 2018 г. загубиха пет месеца да работят в работна група – пет месеца, два пъти седмично по пет часа. Накрая, както госпожа Асими каза, работната група беше съставена за промяна в Закона за енергетиката, се стигна до едно голямо нищо.
Тук искам да обърна внимание върху кадрите, които са в Министерството на енергетиката. Огромно разочарование от една половинчасова среща с господин Маринов, тук присъстващ, на когото зададохме въпроса: Министерството на енергетиката ще прилага ли европейското законодателство, а именно топлофикациите да сключват индивидуални договори с всяко домакинство? Веднага искам да възразя по отношение на общите условия, които Топлофикация предлага. Аз, която не желая да бъда и не съм потребител, не съм клиент на Топлофикация, да ме задължават с общи условия, при положение че общите условия нито са закон, нито са Конституция, господин Николов.
Другото, което искам да подчертая, е относно практиката, която гражданите наблюдаваме не само в Министерството на енергетиката, но също така и в Столичния общински съвет, когато една наредба бива обжалвана във Върховен административен съд, в същото време тя да бъде отменяна и заменяна с нова такава, носеща същите цели, поставяща същата несправедливост в своите текстове, както предходната, която Министерството или Столичният общински съвет е отменил. Това е злоупотреба с право.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Янев.
ВЛАДИСЛАВ ЯНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Сегашната ситуация разкри за пореден път сериозните проблеми, които са надвиснали и които пряко касаят българските граждани като потребители на топлоенергия и електроенергия. Заявено бе, че се намалява цената на основния ресурс – на газа, в много голям размер и веднага започна неяснота по въпроса как ще рефлектира това върху крайния потребител.
Самата проблематика показва дълбока неяснота на основни принципни въпроси: как се формира крайната себестойност, която гражданите плащат. Тази неяснота е умишлено създадена с цел да не може да се разбере как се формира тази крайна цена. По този начин се създава усещане в обществото, че ние сме законно мамени, мамени сме от тези, на които сме дали властта, защото става ясно, че има пряко несъответствие в показателите.
Как може при една драстична промяна в цената на основния енергиен ресурс да не се знае как ще рефлектира върху цената на потреблението? Как се формира тази цена? Всеки един български гражданин би следвало да може да знае и тя трябва да е публично оповестена: по кои критерии, по какви показатели и съответно българските граждани да имат право да следят измененията на показателите, за да знаят за следващия месец какво ще платят. На практика българските граждани са поставени в умишлено създадено информационно затъмнение и са принудени да живеят в такова информационно затъмнение и да плащат принудително цени, за които те въобще не са убедени, че са верни.
Цялата тази ситуация, която Законът регламентира за енергетиката и топлоснабдяването, е с основен принцип да бъдат поставени българските граждани в привилегировано положение. Именно затова това е основната причина да не се отвори пазарът, да няма конкуренция. Държавата държи монополно положение на определени енергийни доставчици, създава им привилегировано монополно положение, като се оправдава монополното положение с това, че, видите ли, държавата чрез тях се грижи за българските граждани. Това е дълбоко лицемерие, тъй като всички са убедени, че ако се отвори пазарът за свободна пазарна конкуренция и се елиминира монополизмът, който умишлено се държи, цените ще бъдат много по-ниски, тъй като ще има свободно пазарно договаряне. Този монополизъм, който е създаден, на практика противоречи на Конституцията, тъй като българската Конституция прогласява, че България е основана на свободна пазарна инициатива. Ако продължава да се държи монополното положение на определени енергийни доставчици или предприятия, то трябва да бъде с определена социална насоченост и да е реално оправдано. Как ще се оправдае съществуването на този монополизъм, когато гражданите не знаят как се формират цените, които те са длъжни да плащат?
Аз съм дълбоко убеден, че Вие като народни представители, които имат основна задача да създават закони, да създават прогреса на това общество и прогреса на държавата, следва да имате навременна информация за това какво става в държавата. Но съм с голямо съмнение, че Вие знаете в момента принципно какво е положението. Хиляди, стотици хиляди българи са съдени от топлофикациите с принудително събиране на техните задължения. Знаете ли до какво положение се стига? Стига се дотам, че тези хора не са платили – една част от тях, защото нямат пари, но друга част, защото са убедени, че това е пладнешки грабеж. Една голяма част от българите не си плащат парното, защото са дълбоко убедени, че са ограбвани, че от тях се иска да заплащат нещо, което е недължимо. Това създава дълбоко напрежение в българския народ и граждани, които са били осъдени при тези условия – принудително да плащат суми, те вече не са добронамерени граждани към собствената си държава.
Знаете ли как се провеждат съдебните производства? Пълен фарс и лицемерие на съдопроизводството! По тези дела се провежда една процедура, така нареченото заповедно производство по ГПК, което е в пълно противоречие с Конституцията на Република България и с правото на Европейския съюз. Аз съм адвокат и редовно участвам в такива дела и трябва да Ви кажа, че това е пълно извращение на правото.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Само секунда. Искам малко да внесем яснота.
Първо, нека да говорим във връзка със Закона, защото…
ВЛАДИСЛАВ ЯНЕВ: Да, във връзка със Закона. То е част от Закона, защото Законът в този му вид създава най-накрая условия българските граждани да бъдат съдени по незаконно производство… По закон да бъдат съдени. Получава се системно ограбване на българския народ чрез закон и ще Ви кажа основните проблеми в този закон.
ПРЕД. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Кажете какво искате да изменим по-скоро.
ВЛАДИСЛАВ ЯНЕВ: Искам Вие като народни представители да сте наясно с основния проблем: следва ли да се запазва монополизмът? Този монополизъм в интерес на народа ли е, в интерес на държавата ли е, или е вреден, и не служи ли той за форма на узаконено ограбване?!
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господине, само секунда. Вие манипулирате нас, които в крайна сметка би трябвало всички да познаваме Конституцията. В Конституцията ясно е записано бизнесът, който може да бъде монопол, изповядван от държавата и от общините. Там е ясно, нали така?
ВЛАДИСЛАВ ЯНЕВ: Тази цел нали следва да отговаря на преамбюла на Конституцията, че България е демократична правова държава? Нали трябва да съответства на интересите и на целите на българския народ?! Защо се получава така, че чрез Закона се създава информационно затъмнение? Не знаем как се формира тази цена. (Реплика.) Да, не знаем. Българският народ не знае как се формира крайната цена.
ВАЛЕНТИН ТЕРЗИЙСКИ: Извинявам се много. Може ли да вземем думата и ние?
ВЛАДИСЛАВ ЯНЕВ: Не съм завършил. Прекъсвате ме, или не ми давате възможност да говоря?
ВАЛЕНТИН ТЕРЗИЙСКИ: Ако искате да изнасяте политически речи, може би мястото е друго.
ВЛАДИСЛАВ ЯНЕВ: Никакви политически речи не изнасям, говорим за конкретен закон.
ВАЛЕНТИН ТЕРЗИЙСКИ: Тогава не манипулирайте фактите.
ВЛАДИСЛАВ ЯНЕВ: Никаква политическа… (Реплики и дискусия встрани от микрофоните.) Ако разрешите, господин Председател.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Последно, искам само да кажете какво искате да изменим, защото това е по точка втора – Обсъждане на законовата и подзаконовата нормативна уредба.
ВЛАДИСЛАВ ЯНЕВ: Първото, което следва да се регламентира, е да има прегледност в начина на формиране на цените и задълженията на гражданите, тъй като наистина към момента се получава така, че българските граждани нямат договори за потребление с конкретните доставчици на енергия.
РЕПЛИКА: Точно така!
ВЛАДИСЛАВ ЯНЕВ: Абсолютно противоконституционно е да бъдат задължавани въз основа на общи условия. Тези общи условия са натрапени, те на практика елиминират свободното договаряне на гражданите. Всеки гражданин има право да знае какво ще потребява и колко ще струва. Това следва да бъде гарантирано.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз Ви разбирам, но нека да е ясно: противоконституционно се произнася единствено Конституционният съд. Никой няма право да изземва неговите правомощия. Кажете, че според Вас е така, а не че е противоконституционно. Ако беше така, досега да беше сезиран…
ВЛАДИСЛАВ ЯНЕВ: Аз говоря от свое име. Казах си името и говоря мое лично мнение. Въобще не съм заявил, че това е мнение на някой друг или на българския народ. (Реплика.)
Разбира се, че е противоконституционно. Вие знаете ли по статистически данни колко български граждани в момента са осъдени за заплащане на суми от Топлофикация? Знаете ли каква е разликата между реално дължимите суми към Топлофикация и тези, които хората със съдебните разноски трябва да платят?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Омбудсманът може да сезира Конституционния съд по Ваше предложение, така че няма никакъв проблем.
ВЛАДИСЛАВ ЯНЕВ: Вие сте по-висш форум. Вие сте Народно събрание.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз не мога да сезирам Конституционния съд. Аз лично не мога да го сезирам. Омбудсманът може като институция.
ВЛАДИСЛАВ ЯНЕВ: Този закон трябва да създаде условия за справедливост и за прогрес.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Господин Терзийски, изслушваме и Вас, защото, за съжаление, имаме ангажименти.
Заповядайте.
ВАЛЕНТИН ТЕРЗИЙСКИ: Именно във връзка с дългата дискусия и доколкото разбирам, безполезна. Ще помоля следващия път, когато се организира дискусия за обсъждане на промени в Закона или Наредбата, да имаме поне три дни преди това материалите, по които ще дискутираме, независимо дали вносителите на тези предложения са от доставчиците или от потребителите, тъй като към днешна дата ние бяхме поканени тук, но нямахме никаква представа какво конкретно ще коментираме по Наредбата за топлоснабдяване или по изменението на Закона. Това е молбата ми при организирането на дискусии.
По отношение на това дали всеки български потребител на топлинна енергия може да знае как се формира цената на топлинната енергия, която той получава, за дружеството, към което е присъединен. Всеки свободен гражданин може да отвори сайта на регулатора – има статистика от 2002 г., от 2004 г. се занимавам с това нещо. От 2002 г. всички решения по тримесечия за всички дружества – как са формирани цените, какви са разходите, които са признати, какви са тези, които не са признати.
Ако искате да говорим, дайте да говорим по проблемите конкретно, и такива, които са обосновани наистина на базата на разсъждения, технически аргументи и логика. А иначе всички можем да употребяваме лозунги и фрази, още повече когато не сме си направили труда да прочетем или потърсим конкретна информация. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, закривам заседанието.
МАРИЯ АСИМИ: Господин Николов, за какво беше това? Губене на време?! Трябваше да правим нещо. Кога ще се прави този закон?
РЕПЛИКА: Ето и Топлофикация сама каза, че тя е поканена.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Закривам заседанието.

(Закрито в 16,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентин Николов



Стенограф:
Валентина Меченова