1. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, №054-01-27, внесен на 31 март 2020 г. от Валентин Николов - за първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика








П Р О Т О К О Л
№ 48


На 3 април 2020 г., петък, се проведе заседание на Комисията по енергетика при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, №054-01-27, внесен на 31 март 2020 г. от Валентин Николов - за първо гласуване.

Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 11,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Валентин Николов.

* * *

ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Уважаеми дами и господа народни представители! Добър ден на всички! Имаме необходимия кворум и откривам извънредното заседание на Комисията по енергетика.
Предлагам дневният ред на днешното заседание да бъде следният:
1. Обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-27, внесен на 31 март 2020 г. от Валентин Николов – за първо гласуване.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Приема се.
Присъстващи на заседанието са: от Министерството на енергетиката госпожа Теменужка Петкова – министър; от Комисията за енергийно и водно регулиране господин Иван Иванов; от „Булгаргаз“ – Николай Павлов. Това е максимално ограниченият състав на база на заповедта на председателката на Народното събрание. Смятам, че тези хора са важни от гледна точка да обективираме вземане на нашето решение.
Който е „за“ дневния ред, моля да гласува.
За –18, против и въздържали се – няма.
Приема се дневният ред.
Лично ще представя Закона и ще бъда искрен с Вас. Това е може би най-трудният Закон, който съм приемал, откакто съм в Народното събрание – 2009 г., защото се оказва, че е най-трудно да върнеш пари – по-лесно е да ги вземеш, отколкото да ги връщаш, а и по-малко хора ще се сърдят.
Всъщност проблемите на връщането са в два основни аспекта: има ретроактивност от гледна точка вземане на решения като вид компенсаторен механизъм, а от друга страна, имаме нерегулиран свободен пазар, тоест къде можем да връщаме в свободния и къде можем да връщаме в регулирания, без да нарушим разпоредбите на Европейската комисия? Има два вида хора – всички, които по някакъв начин са търгували с „Булгаргаз“ и искат да си вземат парите, може би е правилно, и тези, които не са търгували с „Булгаргаз“, са абсолютно гневни и са разпратили писма до абсолютно всички институции. Може би е правилно, нямам идея.
Бяхме направили работна група и госпожа министър Петкова пое ангажиментите за това. В началото тази работна група беше на по-високо ниво, а след това на оперативно ниво с юристите, които измислят текстовете. Тези текстове бяха предложени първоначално на обсъждане за много кратко време, но, търсейки варианти да възстановим парите на хората, ние се съобразихме с това да бъде за кратко време, защото мислим, че правим добро, но се оказа, че не е съвсем така. След това променихме част от текстовете, съобразявайки се с много от мненията и становищата, които ни бяха пратени, и в крайна сметка излезе този законопроект. Бъдете сигурни, че между нас нямаше съвсем единно мнение за някои от текстовете и начините за компенсиране. В крайна сметка се обединихме около тези текстове – институциите, имам предвид лично в мое лице, не обвързвам Народното събрание, а лично в мое лице и другите институции общо-взето постигнахме някакъв вид компромис от гледна точка на начина на компенсиране поне на регулирания пазар. Това, разбира се, предизвика гневната реакция на бизнеса, защото те искат да имат текстове за свободния пазар, които да влязат в Законопроекта с цел урегулиране връщането на пари, макар че лично аз мисля, че това е донякъде процес между търговските дружества.
Ще обясня компромисното решение. Компромисното решение, накратко казано, е, че даваме извънредни пълномощия на Комисията за енергийно и водно регулиране с преходни и заключителни разпоредби, като вменяваме правото за всеки един месец от 5 август 2019 г. да излезе с решение за конкретните месеци, на база поискано от „Булгаргаз“ предложение към КЕВР, за цената на газа. След като КЕВР излезе с тези решения, старите решения не се суспендират, не се прекратяват, а служат като база за изчисляване на разликите, с които да се компенсират клиентите на регулирания пазар и на обществения доставчик за търговските дружества до края на 2019 г., а съответно за регулираните дружества, като газоразпределителни, високоефективни и комбинирани производства до 31 март 2020 г. На базата на тези разлики КЕВР ще даде възможност след изчисляването им от „Булгаргаз“ да направи двустранни спогодби със съответните дружества и да възстанови сумите. Съответно КЕВР вече излиза и с цени за топлинна енергия, които фактически ще задължат тези дружества, които доставят тази услуга, да върнат парите на своите клиенти, като връщането на парите ще бъде с максимално кратък срок в бъдещите плащания на тези клиенти, без да бъдат компенсирани чрез новите сметки, които ще отидат към тях. Това е най-кратко.
Имаше текстове, които уреждат съответно балансиращия пазар, но за всеки случай ги махнахме, защото имахме притеснения, че няма да се приеме добре от Брюксел, проучен е въпросът. Получихме буквално преди минути писмо от „ДИДЖИ ЕНЕРДЖИ“ – от господин Борхард, в което изразява своите притеснения от гледна точка на Закона и сигналите, които са пуснати към него.
Ще търсим вариант и чрез „Булгаргаз“, и чрез другите дружества, а дори ще помолим Министерството на енергетиката да проучи въпроса от гледна точка на „ДИДЖИ Компетишън“, да видим дали нарушаваме конкурентоспособността, така че да можем да бъдем защитени при окончателното влизане на този закон в сила. За жалост, няма да можем да го приемем за толкова кратко време, колкото на мен ми се искаше, за да възстановим парите на хората и ще дадем максималния срок, за да можем да проучим тези възможности. Всички, които не са били клиенти на „Булгаргаз“, са изразили негативно становище – направо Ви го казвам. Това при всички случаи, колкото и да го обмисляме и да правим обществени обсъждания, да знаете, че няма да можем да балансираме интересите, ако връщаме пари, така че ще помоля министър Петкова, ако може, да вземе отношение по този закон. Благодаря.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Господин Николов ясно дефинира основните проблеми, които имахме до този момент, свързани с изготвянето на този проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. Аз напълно подкрепям господин Николов в това, че се оказа много по-трудно да върнеш пари на някого, отколкото да му ги вземеш, така че наистина – сериозно изпитание.
Беше съобщено, че имахме работна група към Министерството на енергетиката и тя включваше много широк кръг лица, а всяко едно заинтересовано лице на практика имаше своите представители. Интересите са много разнопосочни. Основното опасение, което се изказа в писмените становища, които постъпиха в Министерството и до Комисията по енергетика, и съответно до Комисията за енергийно и водно регулиране, ако можем, да обобщим – основният проблем, основното неразбиране и невъзможност да постигнем съгласие е как тези средства ще бъдат върнати на съответните клиенти на „Булгаргаз“, и какво ще бъде отражението от тази операция върху свободния пазар и върху всички останали потребители на природен газ, които не са клиенти на „Булгаргаз“.
Аз ще опитам съвсем накратко да дефинирам основния проблем, който беше изразен от страна на заинтересованите страни. В Закона сме разписали как „Булгаргаз“ ще възстанови парите на своите клиенти. Съгласно сега действащия Закон за енергетиката, „Булгаргаз“ продава природен газ по регулирани цени само на определена категория лица – газоразпределителните дружества и топлофикационните дружества. На всички останали свои клиенти „Булгаргаз“ продава природен газ по свободно договорени цени.
Въпросът обаче касае един период назад във времето – от 5 август 2019 г. до 31 март 2020 г., в който има припокриване, така да се каже, на възможностите „Булгаргаз“ да плати съответно и на свободно договорени цени на тези, на които е плащал и на които е доставял газ до този момент, и на потребителите, които са съответно клиенти на топлофикационните и газоразпределителните дружества.
Основното опасение е, че, връщайки тези пари на клиентите на „Булгаргаз“, това ще повлияе върху свободния пазар и върху това, че в свободния пазар цените, които са договорени и сключени на свободния пазар, в това число и организиран борсов пазар, на практика клиентите на тези доставчици ще започнат да имат претенции към тях по съдебен ред, тай като се оказа, че като репер в цената между съответните участници на свободния пазар е използвана цената на Комисията за енергийно и водно регулиране с определен процент намаление. Сега опасението на част от свободния пазар е, че с решението на Комисията за енергийно и водно регулиране и с промяната в цената техните клиенти ще започнат да завеждат искове срещу тях на база на това, че регулираната цена е намалена и ще трябва да платят нещо, което на практика няма как да получат. В тази връзка имаше предложение в посока на това тези средства да бъдат обособени в един фонд, да бъдат използвани за разширение на газопреносната инфраструктура на страната или за някакви други дейности свързани с развитието на газовата инфраструктура.
От друга страна, стоят претенциите и интересите на клиентите на „Булгаргаз“ – голяма част от българската индустрия и българския бизнес, които казват: не, не сме съгласни с това, ние смятаме, че няма как тези пари, които ние реално сме надплатили, да отидат за такъв тип общи инфраструктурни проекти. Това са пари, които сме платили в повече, и сега искаме да ни бъдат върнати, както „Газпром“ ще възстанови парите на „Булгаргаз“.
„Газпром“, възстановявайки парите на „Булгаргаз“ и оставайки в „Булгаргаз“, ако разсъждаваме в тази хипотеза, има друг проблем – на практика ще се яви лице, което се е обогатило неоснователно, защото тези пари „Булгаргаз“ ги е взел от своите клиенти. Кръгът от интереси и от различни предложения наистина беше много голям, много широк и в този последен Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката сме се опитали да балансираме всички тези интереси.
Това, което господин Николов съобщи преди малко – буквално преди минути дойде писмото от господин Борхард от Европейската комисия, че в това писмо се потвърждават опасенията на Европейската комисия, че това връщане на пари на определена категория потребители на практика ще създаде проблем на свободния пазар. Аз смятам, че би бил добър вариант, Вие ще прецените това, но може би трябва да се помисли върху възможността в ЗИД на Закона за Енергетиката да бъде разписана разпоредба, която много ясно да казва, че това, което се разписва в Закона, касае единствено и само дейността на „Булгаргаз“ като обществен доставчик, а всички останали сделки, които са сключвани, изключвам обществения доставчик, всички останали сделки на свободния пазар не се подчиняват на разпоредбите на § 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката. В противен случай смятам, че наистина ще имаме проблем, защото заинтересованите страни на свободния пазар – участниците, просто няма да оставят нещата така. Те смятат, че по този начин ще претърпят безспорно вреди.


Другият аргумент, който те изтъкват, е, че на практика са ни помогнали в преговорите с „Газпром“ и това наистина е така. Вие знаете, че „Булгаргаз“ направи алтернативни доставки за половин милиард кубични метра газ и ние доставихме този газ на доста по-атрактивни цени от тези, които имахме по договора с „Газпром“, като това стана възможно благодарение на тези алтернативни доставчици. Тогава цените, по които го купи „Булгаргаз“, наистина бяха по-ниски от тези на „Газпром“ и го използвахме в хода на преговорите, за да го изложим като мотив пред нашите партньори, че ние получаваме природен газ и то на по-ниски цени. Мисля, че така успяхме го да постигнем. Колегите от „Булгаргаз“ и преговорния екип успяха да постигнат наистина много добри резултати в предоговарянето на формулата, на база на която се определя цената на природния газ за българския пазар, така че всеки има своето право в тази конкретна ситуация, всеки има своето право на претенция.
Нашата задача и Вашата задача е наистина много трудна, за да намерим баланса между всички тези интереси, защото и в едната, и в другата посока има съответните аргументи да бъдат приети тези техни искания. Аз смятам, че на база на фактическата ситуация, на базата на един справедлив подход към това възстановяване на средства е това, което е разписано към настоящия момент в Законопроекта с предложение да бъде добавена изрична разпоредба, която да каже, че се разграничава ясно свободния пазар, че тези разпоредби не касаят сделките на свободния пазар и на организирания борсов пазар. Мисля, че по този начин ще успокоим и останалите участници – търговци, доставчици на природен газ, които пък ще бъдат застраховани от това техните клиенти да заведат дела срещу тях и да искат да им бъдат намалявани цените със стара дата. Те наистина няма откъде да възстановят нещо, защото не са го получили. Ще получат реално връщане на пари само тези дружества, които са клиенти на „Булгаргаз“, но всички останали ще бъдат косено засегнати от целия този процес.
И нещо друго има: има съответни общински, държавни институции, които са провеждали обществени поръчки за доставка на природен газ, да речем това са за тролейбуси, транспорт в съответно общински транспорт. Те също отправят запитвания и казват: ние какво да направим сега? Възложителите ще искат предоговаряне на намаляването на цената и затова, защото ще бъде намалена цената на КЕВР – регулираната цена на КЕВР. Ще изпаднем в много частни случаи, които няма как да намерят отражение в такъв един закон, но така или иначе ще имаме проблеми и тези хора няма да спрат да сезират Европейската комисия и няма да спрат да недоволстват от един такъв подход.
Затова според мен е най-нормалното решение и най-справедливото в тази ситуация е да кажем: да, този закон не се отнася за сделките, сключени на свободния пазар, за да могат всички да бъдат спокойни. Това е моето предложение в тази конкретна ситуация към днешна дата. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Разбира се, при всички случаи ще трябва още кореспонденция с „ДИДЖИ Компетишън“, но към този момент благодаря за точното и ясно Ваше становище.
Господин Иванов? (Реплика.)
Добре, тогава да чуем господин Павлов.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Иванов, уважаеми дами и господа народни представители.
по отношението на писмото „ДИ ДЖИ ЕНЕРДЖИ“, по принцип компетентният орган, който се произнася по такъв казус, е дирекция „Конкуренция“. Ние сме имали челен сблъсък с нея преди няколко години.
По отношение на сделката, тоест Споразумението между „Булгаргаз“ и „Газпром Експорт“, искам да внеса някои разяснения и уточнения. Това не бяха обикновени преговори, както на всички им стана ясно, а те се водиха изцяло по реда и условията на Допълнение № 10, което „Булгаргаз“ сключи с „Газпром Експорт“ във връзка с поетите ангажименти на „Газпром Експорт“ към Европейската комисия. По своята същност ангажиментите са правила, които не позволяват „Газпром“ да злоупотреби с господстващото си положение на тези осем пазара, включително да доставя природен газ на неконкурентни високи цени, а нарушаването на тази ангажименти е основание за възобновяване на делото от Еврокомисията и възлагане на санкции към „Газпром“.
На 24 май 2018 г. беше публикувано решението, а това решение беше ясно на всички – не е нещо ново, както беше ясно за заинтересованите страни, така и за съответните компетентни органи. Самият механизъм на преразглеждане на цената беше един от основните елементи в този ангажимент и в това споразумение, като изрично е посочено в самия ангажимент, че от началната дата до края на преговорите „Газпром“ е длъжен като страна да възстанови всички суми, които са като разлика между действащите към онзи момент цени, и тези, които са по новата формула за ценообразуването. По този начин „Газпром“ е стимулиран активно да участва в преговорите и да не реализира приходи от по-високите цени за периода на самите преговори и съответно да ги възстанови на съответната страна, на засегнатата страна при подписване на Споразумението.
Какво налага според „Булгаргаз“ с възстановените суми от „Газпром“ да бъдат компенсирани всички клиенти на „Булгаргаз“, които са потребявали природен газ за този период – руският газ? Както знаете, „Булгаргаз“ има специфична роля на обществен доставчик, който оперира при условията на ценово регулиране от КЕВР, е и предприятие с господстващо положение при доставките на едро на българския пазар. Булгаргаз“ ценообразува своята продажна цена по реда и условията на наредбата, като тази цена се утвърждава от КЕВР, а поради пазарното си положение и по силата на Договора за функциониране на Европейския съюз, както и Закона за защита на конкуренцията и има много строги задължения по отношение на своите взаимоотношения с клиентите в сравнение с всички останали търговци на пазара.
Какво имаме предвид? Продажбите на „Булгаргаз“, първо, при свободни цени на газовата борса също са обвързани с доставната цена на природния газ. Тоест всички конкуренти, които влизат в ценообразуването на продажната цена, са включени и при продажбата на борсата на търговете и по силата на Споразумението за изпълнение на Програмата за освобождаване на природен газ и газовия хъб „Балкан“, то те са включени вътре и съответно са одобрени в това споразумение от КЕВР.
По отношение на продажбите на свободни цени извън борсата всъщност това са всички договори, заварени договори от 2019 г. от юни месец, които бяха включени с останалите клиенти, които бяха пряко присъединени към газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“ и бяха по регулирана цена. Считано от 1 януари 2020 г. бяха преуредени тези договори като цената изцяло съответства на регулираната, тъй като отново всички компоненти, които включва тази цена, са изчислени на база на Наредба № 2 за ценообразуването и са утвърдени от регулатора.
Това какво означава? Това означава, че по силата на всички приложения и регулации и договорни клаузи по-високата доставна цена на руския газ е била прехвърляна изцяло от „Булгаргаз“ на неговите клиенти. Искам само да обърна внимание, че „Булгаргаз“ е приложил същото право, което Европейската комисия прилага и към „Газпром“, тоест не допуска задържане от дружеството с господстващо положение на пазара на приходи от непазарни цени, разликата до пазарните цени съответно трябва да бъде възстановена на потребителя и на клиента, който е закупил природния газ от „Булгаргаз“. Като единствен доставчик, обществен доставчик и предприятие с господстващо положение на българския пазар, както каза и госпожа Петкова, „Булгаргаз“ няма право да се обогатява от непазарно високите цени на руския газ за този период за сметка на своите клиенти.
След като получава компенсация за периода, през който са водени преговорите от „Газпром“ – за надплатените суми, „Булгаргаз“ следва да възстанови тези суми на всички свои клиенти, които са закупували през този период газ по тези цени, тъй като те са понесли тежестта на по-високите цени за този период. Ако не бъдат компенсирани клиентите на „Булгаргаз“, би се стигнало реално до неприлагане на ангажиментите на „Газпром“ и де факто би се трансформирало в злоупотреба от господстващо положение на международно ниво на национално ниво, за което отговорност ще носи „Булгаргаз“. Всичко това Вие сте го отразили в нашето становище и позицията.
Внесох това пояснение, тъй като за да се вземе едно решение, трябва да сте добре информирани и да разполагате с абсолютно всички аргументи, за да може наистина да бъде самото решение работещо. Ние сме на разположение за предоставяне на всякаква информация, която ще Ви помогне Вие да вземете правилното решение.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Действително външно поканените ще вземем отношение, още повече че и Комисията за енергийно и водно регулиране чрез своя експертен потенциал преди всичко на дирекция „Природен газ“ и Правната дирекция по определен начин съдействат за изработването на тези промени в Закона за енергетиката.
Аз ще започна с това, че действително днес сутринта ние получихме писмо от господин Борхард, който е с много добро отношение към България и към българската енергетика, и като цяло се стреми по всякакъв начин да допринесе за развитието на българската енергетика в една добра и правилна посока. Позицията, която господин Борхард изразява се дължи на оплаквания, които той е получил. За съжаление, не беше поискано становище от страна на Народното събрание, на Министерството или на Комисията за енергийно и водно регулиране, защото тогава картината за самия Борхард щеше да бъде значително по-пълна.
На следващо място проблемът, който той поставя, действително е от компетентността на „Диджи Компетишън“, а не на „Диджи Енерджи“ и, аз мисля, че в кореспонденция с „Диджи Компетишън“ ще можем да представим картината в цялост.
На второ място, вярно е, че много тежък проблем се оказа това обстоятелство, че сумите трябва да бъдат възстановени за изминал период, когато са надвзети от „Газпром експорт“ в търговски отношения с „Булгаргаз“, но самият този механизъм беше заложен от самата Европейска комисия в решението относно делото срещу „Газпром“. Те казаха, че от момента, в който съответния национален търговски оператор – в случая „Булгаргаз“, депозира заявление за корекция и актуализиране на цените, започва да тече период, след вземане на решението, и трябва да бъдат възстановени средства от „Газпром“ към „Булгаргаз“.
В самото начало на Закона съвсем ясно е записано, че първо – това изменение се въвежда в изпълнение на решението на Европейската комисия и второ се заявява изрично обществения доставчик на природен газ възстановява суми по договори за доставка на природен газ.
В качеството си на обществен доставчик на природен газ „Булгаргаз“ има взаимоотношение до 31 декември с всички потребители на природен газ в страната, а от 1 януари единствено с топлофикационните дружества и с лицата, които имат лицензи за производство на топлинна и високоефективна електрическа енергия. В този смисъл, ако прочетете всичките разпоредби в Закона, които са разписани, говорят и акцентират единствено върху функциите на „Булгаргаз“ като обществен доставчик.
В същото време от 1 януари „Булгаргаз“ придоби и втори вид функции – предлага на платформата за търговия с природен газ количества, но вече не в качеството на обществен доставчик, защото обществения доставчик в самата си дефиниция по никакъв начин няма ангажименти към газовата борса, а там предлага тези количества, в качеството си на търговец на природен газ, като търгува с количествата, които ги е получил от „Газпром експорт“.
Споменато беше, че на борсата в крайна сметка цените се реферират по отношение на цената на обществения доставчик. Това се прави единствено за защита на „Булгаргаз“. Ако няма такава разпоредба, може да се окаже, че „Булгаргаз“ ще продава на загуба, тоест ще бъде дружество, което ще трупа непрекъснато загуби. Затова там референтната цена на нея или над нея, на която се осъществяват сделките, е цената на „Булгаргаз“ като обществен доставчик.
Господин Председател, действително, за да не бъдем упрекнати, че с промените в Закона ние се намесваме и в свободната търговия с природен газ, тоест търговията по свободни цени, е необходимо с промените в Закона и с отделен параграф да се отбележи изрично, че всичко това, което е разписано като процедура, се отнася за ролята на „Булгаргаз“ като доставчик и за клиентите на „Булгаргаз“ като обществен доставчик – по никакъв друг начин, защото останалото ще доведе действително до един невъобразим хаос.
Всеки, който е купувал на свободния пазар може да застане зад тезата, че се е съобразявал по определен начин, че с определен процент от цената на обществения доставчик е купувал природен газ или че в преговорите със съответните търговци за цената на обществения доставчик е било нещо като референтна цена. Това е свободна търговия и считам, че такава разпоредба няма място, а трябва непременно да бъде записана там.
Относно това дали „Булгаргаз“ като обществен доставчик ще възстанови сумите на крайните потребители, то искам да Ви уверя, че действително експертите положиха големи усилия за текстовете, които се предлагат. Господин Николов, в качеството на председател на Комисията по енергетика, разписа цялата процедура за достигане на средствата до крайните потребители, включително ангажимента, който Комисията за енергийно и водно регулиране поема в своите решения да запише и цените, по които топлофикационните дружества и крайните снабдители предлагат по нови цени природния газ на потребителите. Това означава, че съвсем ясно при употребено количество природен газ може да се изчислят сумите, които трябва да бъдат възстановени на крайните потребители, защото „Булгаргаз“ има отношение само със своите клиенти, но техните клиенти имат взаимоотношение с крайните потребители. Знаете, че обществото очаква справедливо връщане на тези надвзети суми на всички крайни потребители. Това, което е разписано, гарантира, че ако бъде спазено, това ще се случи.
Относно произнасянето на Комисията с нови ценови решения за изминал период – към момента Законът не ни дава тези права. Промяната в Закона е необходима, за да може, като се определят нови ценови решения за изминалите осем месеца, да има база за сравнение между действащите, които са в целия период до 31 март – действащи цени, и тези новите, изчислени единствено за целите и за възстановяване на сумите надвзети за покупката на природен газ, било на топлинна енергия или топла вода.
С други думи, това е необходимо действие и Комисията за енергийно и водно регулиране има готовността, след като от страна на „Булгаргаз“ вече са подадени съответните заявления за тези изминали осем месеца да изпълним, след приемането на Закона, това правно основание, както да изпълним и нашите ангажименти. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Колеги, аз предлагам, ако имате въпроси, да се натрупат. Госпожо Министър, извинявам се не Ви видях.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Един нюанс само към това, което каза и господин Иванов, свързано с необходимостта да информираме компетентната дирекция в Европейската комисия, а именно дирекция „Конкуренция“.
Искам само да отворя една скоба и да припомня, че и към настоящия момент водим дело с Европейската комисия по делото БЕХ за газ. Страна по това дело е и „Булгаргаз“, и БЕХ, и „Булгартрансгаз“, тоест всички, които имаме касателство към този законопроект. Не знам може би хубаво е да го обмислим пак и да направим съответните консултации доколко в тази правна ситуация нашите взаимоотношения с „Диджи Компетишън“ в момента те не са по никакъв начин дружески, да. Не знам дали е много удачно и дали това няма да засили позицията на Комисията в делото, което водим. Ако ние сега кажем – имаме проблем отново, говори се за монополно положение на Булгартрансгаз“ и така нататък, то мисля, че това ще ни усложни положение.
Разбира се, ще го обмислим всички заедно и ще вземем решение, но според мен е по-добре на този етап диалогът да бъде с „Диджи Енерджи“. Така или иначе сигналите са насочени към тях, нека да се опитаме да намерим диалог с дирекция „Енергетика“, но да не бързаме с дирекция „Конкуренция“, защото има риск според мен. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Аз само искам да Ви обърна внимание и наистина писмото дойде преди минути, да кажем половин час буквално и не можем още да го анализираме, но тук се говори все пак и за държавни помощи, тоест трябва да се обърне внимание за това не само към дирекция „Конкуренция“.
Дотук обобщението е, поне аз така го виждам, че подкрепяте Законопроекта, но искате в един параграф накрая да се каже, че това касае „Булгартрансгаз“, като обществен доставчик, а не на свободно договорени цени, това да се конкретизира.
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, господин Иванов, дами и господа народни представители, представителите на „Булгартрансгаз“!
Аз ще започна с това, че като парламентарна група, особено представителите в Комисията по енергетика, винаги сме подхождали отговорно към нещата, а даже в някои случаи сме инициирали решения, които сме намерили за нужни и са намирали своята подкрепа в полза на енергетиката на България, но, за съжаление, този случай не е такъв. И отсега Ви казвам, че ние няма да подкрепим този законопроект и няма да правим предложения между първо и второ четене, защото нещо, което е непоправимо, няма как да го поправиш.
Ще се опитам да се аргументирам защо е така. Първото нещо, когато говорим за ролята на „Булгартрансгаз“, нека да не забравяме, че наистина има двойна роля, която му е вменена и като обществен доставчик, и като основен доставчик на природен газ с господстващо положение на пазара. Когато е продавал природен газ, той го е продавал и в двете си амплоа – на обществен доставчик и като основен снабдител, гарантиращ ликвидността на българската газова борса.
Няма как в Закона да разделим тези неща, защото тези пари, които му се връщат, трябва някак си да опишем в някаква оценка на въздействието – колко са тези, които той е получил като обществен доставчик и колко е получил на свободния пазар, за да знаем, че от тези 150 милиона няма да връщаме всичките пари, а ще връщаме онези, които са като обществен доставчик. Примерно го казвам това нещо. Това го няма в Закона.
Нещо повече, самият начин, по който беше направен този ЗИД – виждам, че господин Валентин Николов се е подписал под него, аз знам, че не е той авторът, но, за съжаление, критиките ще ги отнесе той, защото е вносителят тук, не се правят така закони, които касаят обществени отношения, които касаят чувствителни обществени отношения, свързани и с връщане на пари. Не се прави Законопроект по начина, по който пистата се казва „бърза“, с внасяне на Закона от народен представител, за да се избегнат някои формалности, които се наричат „обществено обсъждане“, което много формално беше проведено в рамките на един час работен в петък, два почивни дни, и два работни часа в понеделник.
Не се прави внасяне на Законопроект с внасяне на мотивите след внасянето на Законопроекта в рамките на три – четири дена след това. Не се прави Законопроект, който касае обществени отношения, в който няма оценка на въздействието, защото това е най-важното нещо, което трябва да го има – какви пари, колко ще се върнат, на кого ще се върнат, това как ще се отрази върху обществените отношения. Къде са мненията на Министерството на финансите по отношение на данъците, които са събирани върху тези пари и така нататък, и така нататък? Оценка върху въздействието е задължително да има и тогава може би много от тези неща, които си говорим, щяха да намерят някакво решение!
Всъщност ние правим един законопроект за връщане на някаква сума пари – засега неизвестно каква е, на неизвестен брой потребители – засега неизвестно какъв е, в срок – неизвестен за момента, до който те ще ги получат тези пари?! И ако смятате, че това регулира обществените отношения и този закон отговаря на очакванията на един закон, аз силно се съмнявам, че като отговорни народни представители смятате, че това е така.
Нещо повече, в самия текст на Закона има няколко, в самото цяло има правно-технически грешки, които – ей така, те са второстепенни в цялото това отношение. Например, къде е методическото място на § 1 – дали е в чл. 30, ал. 1, т. 7, или трябва да бъде в чл. 31, без да се създаде нова ал. 5? Примерно питам, в смисъл на нещо, което няма да го приемем като предложение, но Вие най-вероятно ще приемете Закона, така че поне се съобразете с тези правно-технически норми, които са.
В § 2, ал. 2 – къде е процедурата, по която Комисията ще издаде новите решения и в кой момент „Булгаргаз“ трябва да направи заявление за промяна на цените, в какъв срок Комисията ще се изкаже с нови решения по отношение на тези цени?
Процедурата е, че първо „Булгаргаз“ прави предложение за промяна на цените, след което в определен срок Комисията трябва тези цени да ги утвърди, да ги публикува, след което продължава нататък, но това го няма в Закона, не го виждам тук. Така че има неща, които трябва да се пооправят тук, поне чисто правно, ако считате да приемате този закон, но Ви съветвам лично: не го правете!
Моето лично мнение: Законът, ако е възможно, да се оттегли. Това е мнението на парламентарната група, между другото, не е мое само лично мнение. Нека да започне наистина обществено обсъждане с всички, които са свързани с темата, в това число Асоциацията на потребителите, Асоциацията на работодателите, Тристранката евентуално да вземе отношение по въпроса, защото касае отношенията, които са свързани с тази тематика, и въз основа на тези обсъждания да се намери златното сечение. Ние в момента се опитваме да наложим нещо, което според нас е компромисно, но в нито едно от становищата не видяхме някаква поддръжка поне на едно от нещата, които са там.
Когато говоря за това, че „Булгаргаз“ е снабдител, гарантиращ ликвидността на Борсата и търгуващ в общия смисъл на думата, искам да обърна внимание на нещо, което ми направи впечатление: бизнесът, който си е надплатил този газ за периода, за който е плащал газ, е произвеждал продукция, а в себестойността на тази продукция е вкарвана цената на газа такава, каквато е купувал „Булгаргаз“. Нали не си представяте, че бизнесът в себестойността си е включвал газ, който е на по-ниска цена, в смисъл, че тази цена, която бизнесът е платил, той си е получил през цената на продукцията, която е продал?!
Ако ние сега му върнем пари, поне според мен – те трябва да влязат в раздела „Чиста печалба“, а не някъде другаде, защото тези пари вече си ги е получил от всички нас. Така че, пак казвам: има неща, които са пропуснати в Закона, има неща, които просто фундаментално не са отразени в проекта на този закон, и затова, молбата ми е още един път – оттеглете го!
Системата – между първо и второ четене да бъде максимално удължен срокът, е някакво решение, но то е формално решение според мен. Пак казвам: няма да го подкрепим и най-важното, заради което няма да го подкрепим е, че този път ще се разграничим от мнението на господин Иванов.
Господин Иванов, начинът, по който ще се връщат парите, особено на тези, които ползват централно топлоснабдяване – никаква гаранция няма, че точно това, което те са изразходвали, точно тези пари, които са надплатили, ще им бъдат върнати! Няма такава гаранция и Вие добре го знаете, още повече на тези, които са на годишно изравняване. Защото на годишно изравняване, тези които са, какво ще правят – средноаритметично, което е било между отделните периоди от август до септември, до края на годината?! Как ще разберем точно в кой период, точно каква топлинна енергия са ползвали и точно тази цена, новата, която е там, по какъв начин ще бъде направена? Пак казвам: ще бъде средноаритметично на базата на годишно изравняване, което нито ще отрази реално нещата, а ще създаде впечатление, че хората сме ги излъгали за пореден път и това е, което ни притеснява.
Затова още един път казвам: оттеглете го Закона – дайте да седнем! Въпросът е важен, въпросът касае милиони, бих казал, даже не стотици хиляди, ами милиони български потребители и въпросът касае доверието на тези потребители – и в областта на енергетиката, свързана с потреблението на газ, и в областта на топлоенергетиката, свързана с потреблението на топлинна енергия.
Още един път казвам, че няма да се постигнат целите хората да си поръчат парите, ние няма да подкрепим този законопроект. Надявам се, че разумът при Вас ще надделее, защото в противен случай след два – три месеца ще го водим отново този разговор и тогава ще Ви попитам: къде бяхте преди два месеца? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Аз като вносител на Закона ще се опитам все пак да взема отношение, защото Вие все пак сте водещ във Вашата парламентарна група в Комисията по енергетика и заместник-председател. Разбирам политическата страна на въпроса, обаче по-скоро очаквах в залата да бъде повече политическа, а тук да бъде малко по-конструктивно. Разбирам и приемам Вашите критики за начина на входиране на Закона, за малкото време за обсъждане. Приемам, че събота и неделя не са дни, в които може да се работи. В крайна сметка, повечето са вкъщи, в хоум офис и могат спокойно да го прочетат, да вземат отношение и мога да Ви кажа, че всички заинтересовани лица се произнесоха, не са били изненадани. Тоест, аз не съм го вкарал на тъмно, вкарал съм го и се съобразихме с доста от становищата в тази връзка.
Приемам Вашите критики, приемам отговорността за това, че е за кратко, има оценка на това, но трябваше да бъде входирано, но ще видим защо не е входирано. Ще влезе като оценка, макар и не напълно, но, както и да е.
Сега въпросът е, че не чух по конструкцията на Закона, което е логично – на първо четене да се говори повече за конструкцията на Закона, макар че сигурен съм, че § 1 е абсолютно на мястото си и доста юристи гледаха този Закон, бъдете сигурни, от всички институции, така че § 1 е абсолютно точно на мястото си.
Единственото, което чух, е, че потребителите на топлинна енергия ще си върнат парите, а другото, честно казано, не можах да го разбера. Абсолютно нищо по конструкцията на Закона! Категорично са разделени, тоест Законът в момента третира „Булгаргаз“ като обществен доставчик. Категорично! Няма как да се разминат! Това е абсурдно! Тук няма нито един, който да третира свободен пазар – нито един параграф, нито един член.
Аз не съм съгласен с Вас и Вашата оценка на това, че категорично третира регулирания пазар! Категорично се произнася по какъв начин ще бъдат върнати парите до стотинка на всеки един клиент. Това, че не се засичат на месечна основа и на база дяловото разпределение не пречи за пълната компенсация на всички потребители, абсолютно не пречи!
За изчисляване на компенсацията е необходимо произнасянето на КЕВР не като средна цена за целия период, а на месечна база, защото има различни цени на месечна база, които „Булгаргаз“ ще предяви към КЕВР и той трябва на базата на това искане да се произнесе, а това го дават Преходните разпоредби. Те си изчисляват абсолютно точно за всеки един месец на търговски уред – говоря за тези, които предоставят топлинната енергия, така че няма абсолютно никаква пречка. След това разбирам, че компенсацията ще бъде обща, клиентът трябва да я получи и ще бъде компенсирана всяка една сметка, която идва като нова сметка – до момента, до който бъде изчистена до нулата.
Аз лично приветствам, че не намерихте аргументи по конструкцията на Закона. Намерихте аргументи – да, абсолютно правилно, във връзка със същността и във връзка, че нямаше достатъчно време да има обществено обсъждане. Имахте абсолютно основание, разбира се, да сложите политически аргументи, но не видях нито един аргумент към това как действа този закон на първо четене. Разбира се, между първо и второ четене могат да се изчистят текстовете, които някъде не са добре, но тук не видях някакъв проблем.
Ние сме задължени да върнем парите на клиентите на „Булгаргаз“ и от там да върнем клиентите на клиентите на „Булгаргаз“, защото става дума за регулиран пазар! Категорично владеем положението до крайния, до последния клиент, който ще си получи парите, и няма да останат в нито една от фирмите като чиста печалба. Не зная какво значи „чиста печалба“, но може би, по-нататък ще определите. Тоест не отива в някое дружество, което да компенсира. Вие говорите за хипотеза, ако се намесим на свободния пазар, а тази хипотеза в момента не съществува дотук.
Колеги, въпроси?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Ерменков, приемам напълно Вашата забележка относно ал. 1 на § 2. Комисията ще се произнесе в срок, който ще бъде указан – дали ще бъде един месец, или три седмици, или две седмици, ще видим. Аз ще преценя и в съвсем реален, но не дълъг срок, ние ще се произнесем. Оттам насетне не считам, че краткият срок на внасяне на Законопроекта е възпрепятствал неговото обсъждане.
Само в Комисията за енергийно и водно регулиране се получиха 18 становища, които внимателно бяха прочетени, взето е отношение и така нататък. Относно колебанието, че всъщност „Булгаргаз“ ще получи едни пари от „Газпром експорт“, ще върне на своите клиенти в качеството му на обществен доставчик и ще останат пари при него – не, „Булгаргаз“ никой не го възпрепятства да върне на всички дружества, които са закупили от него природен газ по свободни цени, разликата, която се е формирала по количествата, които е продал. С други думи, не трябва „Булгаргаз“ да има надвзета печалба от връщането на тези средства от „Газпром“ и единствено законът третира „Булгаргаз“ като обществен доставчик. Но като търговец той е в пълното си право, на базата на договорите, които е сключил със своите клиенти на свободния пазар, на платформата, с анекс да възстанови надвзетите от тях суми. Защото, ако ние запишем тук, ние приравняваме свободния пазар с регулирания пазар, което категорично не може да се приеме.
На следващо място – относно изравнителните сметки. И в момента, господин Ерменков, след като завърши отоплителният сезон, се правят изравнителни сметки и или клиентът доплаща, или топлофикационното дружество връща част от парите. Просто в случая при първата фактура ще се наложи най-вероятно в изравнителните сметки, ако се приеме Законът в съвсем кратък срок и го приложим коректно, към тази сметка категорично ще се запише на отделен ред, и това е разписано в ал. 11 – „За целите на приспадането се издава фактура, в която на отделен ред се посочва стойността на дължимата за съответния период сума за природния газ, съответно за топлинна енергия, размерът на изчислената разлика и стойността на дължимата сума“. Ал. 11 дава право на Комисията за енергийно и водно регулиране, когато който и да е краен потребител от която и да е част на България, счита, че не му е възстановена истинската сума, да отправи жалба до КЕВР, а ние ще изискаме проверката ще покаже дали има право или не. Тази алинея всъщност дава прозрачността, която искаме в този процес, което го дължим на българските граждани.
Това е, което исках да кажа. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Аз също бих искала да внеса малко яснота по отношение на това, което господин Ерменков изрази като определени притеснения.
По отношение на това, че не се знае каква е сумата, която „Булгаргаз“ трябва да възстанови и кои са точно клиентите на „Булгаргаз“, колко са по-скоро, трябва да кажем, че имаме пълна яснота. Сумата не само е ясна, тя вече е по сметките. Нали така, господин Павлов? Да, всичко е ясно със сумата.
Ясни са и клиентите на „Булгаргаз“. Ние имаме пълна картина по отношение на нашите клиенти и „Булгаргаз“ има готовност в момента, в който този законопроект бъде приет, в сроковете, които са разписани в Закона, да предприеме действия, да направи съответните преизчисления и да възстанови съответните суми на своите клиенти. А те от своя страна да възстановят сумите на клиентите, които пък са клиенти на клиентите на „Булгаргаз“.
Що се отнася до бизнеса и до това как трябва да бъдат отразени тези… това връщане на парите чисто счетоводно, трябва да знаем, че не е необходимо в този закон да се разписват подобни разпоредби, тъй като има достатъчно ясно данъчно законодателство, има международни счетоводни стандарти, има Международен счетоводен стандарт 10, който касае точно такъв тип коригиращи събития и ще задължи съответните дружества, в зависимост от техните отчети, които са изготвили и счетоводна политика, която прилагат, да вземат съответните коригиращи операции и безспорно, след като им се връща нещо, ако те са на положителен финансов резултат, той ще бъде увеличен и те ще си платят данъците и върху тази сума. Но това е много различно.
Всяко едно дружество съответно носи своята отговорност пред данъчните власти за подхода, който ще избере и пред своите одитори, които трябва да му заверят съответно годишния счетоводен отчет с тези коригиращи операции. Тук не бива да има проблем, не би възникнал някакъв риск от тази гледна точка и не е необходимо в този закон да се разписват тези разпоредби. Същото важи и за данъка върху добавената стойност. Ние също много мислихме по този въпрос, но законодателят е много ясен и по отношение на Закона за данъка върху добавената стойност и там ясно е посочено какво следва в подобни коригиращи ситуации. Това не е нищо повече освен една наистина коригираща ситуация, която е възникнала. Такива ситуации по всяка вероятност възникват и в други сектори, в други компании, така че това е обичайна счетоводна практика и не би трябвало да има някакъв проблем в тази посока.
По отношение на сметките – изравнителните и текущите, господин Иванов обясни изчерпателно, но аз също бих искала да Ви уверя, че няма да има проблем с достоверността на това каква сметка ще платят гражданите и дали съответно ще им бъде приспадната тази сума. По тази логика и към настоящия момент всеки един потребител на топлинна енергия може да каже – моята сметка не е определена правилно, не са ми изчислили правилно потребеното количество топлинна енергия. Този риск винаги съществува, но така, както са разписани разпоредбите в Закона, те обсъждат две хипотези.
Едната хипотеза е на база на това, ако съответният клиент плаща своята сметка на реално потребление, то тогава законодателят предвижда в първата възможна фактура да му се приспадне тази сума, която ще бъде преизчислена от съответното топлофикационно дружество и топлинните счетоводители. Тук не бива да забравяме, че те имат решаващата роля в този процес и те определят количеството потребена енергия.
В следващата алинея, където говорим за изравнителните сметки, ясно е разписано, че имат ангажимента да изготвят такава сметка и да отразят разликата в цените съобразно решението, с което ще излезе Комисията за енергийно и водно регулиране. Така че от тази гледна точка позволявам си да Ви уверя, че няма да има проблеми и не биха възникнали рискове за хората и за потребителите. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз чух, че има становища и мисля, че това, което ще кажа сега в момента, са становищата, ще подкрепи това, което аз Ви казах досега, че има проблеми. Има ли едно положително становище?
ИВАН ИВАНОВ: Повече от едно.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз не съм съгласен с начина, по който обсъждаме този закон. Не всички становище, видимо, са дошли до народните представители, за да разберем какво е мнението. Имаме три получени или четири са – на КНСБ, на Асоциацията на организациите на работодателите в България, на топлинните счетоводители, на Газовата асоциация и на омбудсмана. Това са тези, които сме ги получили. Там няма нито едно от тях да е положително. Всичките имат критики към Закона. Това е първото.
Второто нещо, което искам да кажа, е, че аз още един път разбирам желанието и добрите намерения да се решат проблемите с връщане на пари, но пак Ви казвам, начинът, по който го правим, няма да доведе до желания резултат. Ще постигнем точно обратното – допълнително нагнетяване на недоверие в гражданите към топлоснабдителните дружества най-вече.
С газа някак си е по-лесно. Там е ясно – там колкото си изгорил, толкова плащаш.
И от тази гледна точка, този разговор съм убеден, че ще го продължим след два месеца отново. Тогава вече ще бъдем наясно колко от тези неща, които съм Ви казал, са верни и колко от тези неща, които съм Ви казал, са се случили на практика. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, разбрах, господин Ерменков. Благодаря. Но аз така и не разбрах кое Ви притеснява в конструкцията на Закона във връзка с връщането. Но може би ще дадете алтернативен вариант на Закона и ще ми е интересно да го видя.
Господин Костадинов, заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Вие сте усетили интуитивно желанието ми за… Аз се колебаех дали да… Благодаря Ви все пак. По-коректно е, ако има други колеги. Добре.
В контекста на това, колеги, че сме на първо четене, трябва по по-особен начин да обсъждаме този законопроект. Честно казано, на нас ни прилягаше да внесем подобно нещо като политическа сила, малко по-изпипано, слогана, че връщаме парите на хората. Това приляга на една лява политическа сила. Внесохте го Вие, но за мен не трябва да правим политическа разлика дали е трябвало ние или Вие да го внесем, защото ние не сме деца. Ние сме наясно, че господин Николов е изправен пред сериозно изпитание и натиск според мен, и самият слоган „Да върнем надвзетите пари на хората“ не е нито ляв, нито десен, той за мен в конкретния случай е малко популистки. Ако има хипотетично тук хора, които ценят господин Николов като експерт и като колега, би трябвало да направят всичко възможно да го накарат той да оттегли този законопроект в този момент. Но ситуацията е такава, каквато е.
Аз ще говоря повече по философията и по принципите, които са заложени, защото на първо четене трябва така да се действа според мен. Имаме принципни различия според мен в парадигмата – хипотезата, която изказаха и министърът, и „Булгаргаз“, и КЕВР, за мен е погрешна. Връщането на надвзетите пари в условията на коронавирус, които да стигнат до хората, звучи много хубаво, обаче да видим какво ще направим принципно, ако следваме този подход. За мен трябва да бъде преоценена парадигмата, рамката, философията на Закона. И ще се мотивирам с няколко думи какво мисля по този въпрос, защо и как.
Това, което прочетох в петте становища, които сте изпратили, не сте ми изпратили двете становища на двете големи газови асоциации, те са също критични, виждам следното – от омбудсман, през КНСБ, до КРИБ и АЛБР - всички искат едно – максимално бързо, веднага, на момента всеки да си получи парите, които е наддал, надвзетите пари. Това обединява абсолютно всички становища. Това според мен е погрешно като предпоставка, второ, не е зададено от Народното събрание, а е вследствие на изказването на „Булгаргаз“ и донякъде на министъра, и ние след влизането на коронавируса влязохме в такава среда, в която вече нищо не можем да направим. Очакванията наистина са от КНСБ до големите индустриалци – всички са на едно мнение – веднага, бързо ни давайте паричките. Ако са 150 милиона, тези стотинки, които ще стигнат до крайния потребител, за да видим какъв ефект ще имат. Но това отваря един много по-голям проблем, за който ще кажа след малко.
Не знам кога е получено писмото от господин Борхард. Това е отворен въпрос, не искам да се отговаря, защото от 27 март имам на база на комуникации, които правя, четири опорни точки, които… очевидно е дошло преди 27 март, в които господин Борхард, ако бъркам, моля да ме поправите.
ПАВЛОВ: Дошло е на 4 април.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Значи, става въпрос сигурно за друго писмо. Тези опорни точки, с които съм запознат, са следните: нерегулираният пазар не е добре организиран, грешно е регулираната цена да се използва за индекс, грешно е да се връщат пари назад, но би могло да се дават занапред само за регулиран пазар и пазарът за балансиране не трябва да е обвързан с регулираната цена. Не твърдя, че това е достоверно. Твърдя, че… Да, благодаря.
Колеги, аз смятам следното – едва ли има тайна, че така нареченото ретроактивно връщане на парите и на средствата представлява изземване на финансовия резултат на „Булгаргаз“. Искам тук да Ви помоля, недостатъчно добре юридически е обследвана тезата на господин Павлов, че може да приложим по аналогия антитръстовите решения на Европейската комисия към „Газпром“ и страните членки, по аналогия да ги приложим по отношение на „Булгаргаз“ и неговите клиенти. Според мен недостатъчно детайлно правно е обвързан този ангажимент. И оттам вероятно изскача хипотезата Ви, че това, което кара Европейската комисия „Газпром“ да прави със страните членки, така „Булгаргаз“ трябва да се държи със своите крайни потребители, защото има господстващо положение. Според мен това не е достатъчно добре изследвано от правна гледна точка, защото за мен смисълът на решението – антитръстовото, на Европейската комисия е съвсем друго.
В заключение, за да не говоря много, ние ще имаме възможност и за зала, има няколко хипотези, няколко възможности за действие. Печалбата или е дивидент, или е надвзета печалба, или може да се разпредели като резервен фонд. Аз съм привърженик на хипотезата, че ползвайки се „Булгаргаз“ и неговият принципал от антитръстовото решение, трябва да се върви в посока, в която да има гаранционен или друг фонд, който с най-голяма публична облага да похарчи този придобит излишък от „Булгаргаз“, респективно БЕХ и българската държава, в публично обществена полза. Тогава кумулативният социален и икономически ефект ще бъде много по-голям от това, което реват всички сега – давайте си ни бързо парите.
Мога да дам много примери. Министърът добре каза, че дано това да бъде така и завършвам с едно изречение. Този, който е платил по-голяма цена на газа и е направил по-големи разходи, той сега, когато получи, ще има по-голяма печалба. Трябва да има и ретроактивно действие по отношение на неговия добавен приход и по-малък данък, който е платил. Сега излиза и печалба. Така че трябва да сменим парадигмата, трябва да сменим рамката, трябва да се консолидираме според мен върху възможността част от газовите асоциации са дали примери, както изграждането на газова инфраструктура, която пак е за публична цел, така и кофинансиране и по-широко участие на България в „Дезире“ програмите. Хората тогава ще получат много повече от нас и от тези действия, отколкото връщането на стотинки. Осъзнаваме какъв е периодът и моментът, не искаме да сме на Вашето място, но това е принципният разговор, по който ще спорим.
В заключение, политическият ни разговор на група беше такъв, че ако ние намерим достатъчно уверение и основание, че парите ще стигат до хората и ще имат значим пряк ефект. Ние ще погледнем по друг начин на този закон. Обаче не го намираме. Сега, може и да поразговаряме още малко, може да разработим модел, един-два модела, в които да проследим как една сметка от примерно 120 лв. с надвзетите пари ще се облекчи, или 500-600 лв. Ние също ще продължим да работим. Но първата ни позиция е такава, че не виждаме публичен смисъл в това, което се прави. Виждаме популистки смисъл, за съжаление. И няма да е добре за държавата, ако не минем към вариант да генерираме тези плюсове.
Колеги, а ако са минуси? Ако след една година… какво ще стане, как ще работи моделът, ако след една година трябва да събираме от същите тези крайни получатели на „Булгаргаз“, ТЕЦ-ове и други дружества, да ги караме да връщат пари, тоест да дават още пари за по-ниската цена на газа.
Много подводни камъни има според мен. И така. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Костадинов.
Всъщност да Ви кажа следното нещо. С 90% от това, което казахте, съм абсолютно съгласен. Ако трябва да кажа моето разбиране по въпроса, наистина е по-добрият вариант да бъде оставено във Фонд за енергийна система, да се намали цената на тока, всички да могат да изпитат по някакъв начин това връщане на тези пари, вкарване в газовата инфраструктура, както казвате, или каквото и да е там, според мен е много по-добрият вариант. Но бъдете сигурни, че не търся никакви политически дивиденти.
Нарочно съм се подписал сам, за да мога да нося сам отговорността, защото тук виждам само политически минуси, които ще се породят и по-добре аз да си ги поема, да няма други колеги, които да споделят тези минуси. Не виждам плюсове от цялата тази работа. Но при хипотеза, понеже вече е създадено общественото мнение, че парите трябва да се върнат до крайния потребител, аз не чух при тази хипотеза този закон лош ли е или е добър. Когато тази хипотеза съществува, досега не съм видял нито една критика спрямо Закона.
Иначе сте прав, че съществуват други хипотези. Разбира се, според господин Павлов не съществуват никакви такива хипотези. Според него трябва да се върнат парите, защото иначе ще претърпим същите негативи, които Вие сега ни казахте, че може би не е точно така. Аз не съм сигурен, че е точно така, но че ще претърпим, тоест по същия начин, както „Газпром експорт“, така и „Булгаргаз“ с господстващото положение. Доколкото знам, не съм правил проучване, доколкото знам няма нито едно дружество, което се е договорило с „Газпром експорт“, на което са върнати парите и то да ги е върнало на своите клиенти. Обаче те пък не са обществен доставчик. Тоест има голяма разлика. Може би господин Павлов иска да поясни и след това господин Атанасов.
НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да внеса няколко уточнения. Първо, по отношение на реализиране на свръхпечалба. „Булгаргаз“ няма право да реализира свръхпечалба и мисля, че всички на тази маса го осъзнаваме това. Тоест ясно е разписано в Наредба № 2 за регулиране на цените каква е нормата на възвращаемост. Реализирането на свръхпечалба над позволената – това е индикация за злоупотреба с господстващо положение на пазара и би имало съответните последици за дружеството, за холдинга и въобще за държавната енергетика.
По отношение на използването на парите за други цели. Тук, ние от „Булгаргаз“, много детайлно направихме анализ на всички възможности как биха могли да се реализират тези средства. Единственият възможен начин е тези пари да бъдат възстановени на клиентите, които са надплащали и са плащали по-високата цена за руския газ. Аз също съм чел становищата на газови асоциации, на търговци – всеки си гледа от неговата камбанария.
В крайна сметка тук говорим за дело, за монополно положение на пазара, ангажименти и за руски газ, който достига до българския пазар на непазарни, високи цени.
Следващото нещо, което искам да споделя и да подчертая е, че „Булгаргаз“ винаги изповядвал търговска политика на равнопоставеност на всички клиенти. В този смисъл искам да кажа следното: в случай, или ако се възстановяват парите, в същност трябва да бъдат възстановени, всеки клиент, който е закупил газ от „БУЛГАРГАЗ“ за периода 1-5 август – 31 март, трябва да му бъдат възстановени тези средства.
На много от Вашите въпроси има отговори в нашето становище, в нашата позиция, която сме изпращали до всички – както до парламента, така и до Министерски съвет, така и до Министерството и до Холдинга.
Още нещо искам да попитам тук. В случай, че в Закона влезе само текст касаещ регулиранияния пазар – това значи ли че свободният пазар е плащал пазарната цена, а не скъпата цена на руския газ? Законодателят може ли дефинитивно да каже дали и трябва ли да не се заплаща, на всички останали клиенти, надвзетите суми. Благодаря Ви много.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Пропуснах да кажа, че, да, няма оценка на въздействието, сигурно ще бъде представена. Давайки си сметки за вторичния, комулативния ефект от подобно решение по отношение на газовата борса и по отношение дори на газов хъб „Балкан“ – нещо което се споменава в становищата, аз не мога да се подпиша под това, че няма да има много сериозно сътресение по поне четири-пет причини.
В търговията с газ както и с аналогични други продукти референтна цена е регулираната цена и те търгуват на, свободен пазар, с определена отстъпка от цената, тоест има не вторично, а пряко обвързване на свободния пазар с регулирания. Това означава че когато ретроактивно приложиш нещо по отношение, да приемем само, на регулирания пазар, ти създаваш такъв „дистърб“ – объркване, по отношение на свободния пазар, на борсата, включително и на газовия хъб, че според мен сега не си даваме ясно измерението, на това което би могло да последва от такова решение.
Затова ние ще гледаме, за да не говоря много и да си губим времето, да намерим гаранции, че ако минем в тази посока, населението ще си получи, българските граждани ще си получат бонуса от това, че са плащали по-високи сметки, но в най-добрия случай ще се въздържим за ретроактивното действие, защото сме против – то създава много шум в системата. Благодаря Ви.
НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Ако може да внеса още едно уточнение. В нашето становище говорим за „компенсаторен механизъм“, а не за утвърждаване на нови цени, със задна дата, които да отменят съответно действащите. Това наистина би създало големи смущения на пазара и именно затова сме предложили този „компенсаторен механизъм“.
Що се отнася до борса и до свободен пазар, всички цени и при едната и при другата категория, както казах в самото изложение, те реферират към доставната цена, която представлява близо 100% от продажната цена. Именно затова смятаме, че трябва да бъдат възстановени. В никакъв случай не говорим за преутвърждаване на нови цени, защото наистина няма да бъде добър сигнал към пазара. Това че някой е реферирал към нашата цена, като индекс, вече разбираме, че освен НЕК, ВиТиПи и ТиТиЕф и ЗЕр, има и пазар с „Булгаргаз“. Благодаря.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Уважаема госпожо министър, уважаеми господин Председател, уважаеми господин Иванов и колеги народни представители. Ще се изкажа като юрист.
Аз лично ще подкрепя закона и чест му прави на нашия председател, че в самото начало каза нещо много точно: не всички ще бъдат доволни от този закон и това е безспорно. Започнах се със закона, имам някой забележки по него, но римляните казват: „Dura lex, sed lex – „По-добре лош закон, но закон“. Истината е, че при всички случай ще има недоволни – хубаво. Това, което разбрах за регулирания пазар, е добре.
Въпросът ми е към господин Иванов да потвърди – вярно ли е това, че тези които са на свободния пазар и не са доволни, защото е ясно, че ще бъдат ощетени, определено, могат да се обърнат към Вас, защото ще ме питат хора, и съответно да търсят справедливостта си при Вас. Това вярно ли е? И само да приключа. Писмото на Европейската комисия е ясно, нали, и там с конкурентна способност така нататък, се нарушават сума ти правила. Според мен ние ще бъдем залети от съдебни дела – това е моето лично мнение и тези съдебни дела, колеги, ще стигнат чак до Страсбург, защото нашето българско съдилище, според мен, няма да реши този проблем. Знаете, че Страсбург не се съобразява със становището на Борхард, как беше, в Страсбург са съдии, там са магистрати и те гледат по съвсем друг начин нещата.
Простичко Ви го казвам: нали си представяте всеки един от нас на тази маса да е дал повече пари и в един момент иска да си ги вземе и няма кой да му ги даде. Аз го обяснявам по най-простичкия, елементарен начин. Някой от Вас е дал 1000 лв. повече и в един момент справедливостта изисква да си ги върне обаче няма кой да му ги даде и веднага човека отива, а тук става въпрос не за 1000 лв., за много повече пари става въпрос, повечето хора ще отидат в съдилищата – повярвайте ми. Много от тях ще стигнат и до Страсбург, това е моето лично мнение.
Господин Иванов, това вярно ли е, защото наистина ще ме питат хора?
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Най-напред започвам, че Анекс № 13 в договор между „Булгаргаз“ и „Газпромекспорт“ касае само и единствено количествата, които „Газпромекспорт“ е доставил на „Булгаргаз“. От там насетне „Булгаргаз“ и по силата на тази промяна в Закона, която се надявам да влезе в сила, разбира се, трябва да възстанови по описаната процедура – първо през своите клиенти, след това до крайните потребители, всичките надвзети суми от него като обществен доставчик.
„Булгаргаз“ има пълните права на всички други негови клиенти на свободния пазар да възстанови надвзетите суми съобразно продадените от тях количества, но ако има търговци, които са предлагали или респективно купили от други търговци количества природен газ, то няма никаква възможност те да бъдат овъзмезднени по причина, че „Булгаргаз“ получава само за своите количества сума, с която да компенсира потребителите. От там насетне търговците или по-скоро потребители, купили от търговци природен газ, от юридически лица различни от „Булгаргаз“, не можеха да бъдат компенсирани по никакъв начин.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Благодаря, господин Иванов, бяхте много изчерпателен.
Трябваше ми това, което казахте ясно и просто.
И последно, за да завърша, наистина искам да поздравя нашия председател, защото след 5 години парламентарна дейност има и много по-опитни народни представители от мен, но съм бил и 8 години кмет, искам да Ви кажа, че за първи път виждам вносител на Законопроект само с 1 едно име и това Ви прави огромна чест, защото знаете колко ще бъде спорен този закон. Поздравления към Вас.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Един въпрос имам: защо, ако може да ми обясните, в § 2, т. 1 и т. 2 – защо в т. 2 са пропуснати клиентите, присъединени към газопреносната мрежа, когато става въпрос за периода от 1 януари до 31 март?
ИВАН ИВАНОВ: Не разбрах кой е пропуснат?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Става въпрос, че имаме някаква промяна, в Закона ли сме я приели междувременно?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Да, 1 януари.
ИВАН ИВАНОВ: Да, остават само два сегмента на обществения доставчик, затова са разделени на две.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Когато променихме Закона и създадохме газов хъб „Балкан“ и платформата за търговия, ние направихме така, защото от 1 януари вече „Булгаргаз“ да продава на свободно договорени цени на своите клиенти, макар че те следвайки договорите с тях на база заявките, те са продавали съответно на регулирани цени, но това със свободно договорените цени по смисъла на закона. И затова ние не може да третираме…. защото имаме и борса, имаме и в крайна сметка възможности от други да купуват. Те не са задължени да купуват само от „Булгаргаз“.
Госпожо Министър, след това господин Бойчев.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Аз бих желала само да взема повод от думите на господин Костадинов, свързани с това, че едва ли не сме на някаква вълна на популизма и просто искаме да върнем на хората едни пари. Това далеч не е така.
Основната причина за това е следната: първо, тръгваме от решението на Европейската комисия по антимонополното дело между „Газпром“ и Комисията. Основната цел на това решение е да има все пак да възстанови справедливостта по отношение на цените на природен газ в случаите, в които те са били по-високи от пазарните цени. Осем държави членки попадат в тази хипотеза, в това число е и България.
Европейската комисия неслучайно казва: „Всяка една държава трябва да седне и да направи своя анализ и да прецени в кой момент тя започва да плаща непазарни цени на „Газпром“ по отношение на доставките на природен газ“. За България този анализ е направен от колегите от „Булгаргаз“ и ние сме преценили, че от 5 август 2019 г. ние плащаме цени, които са по-високи от пазарните. От тази дата ние сме предявили своето искане. Европейската комисия казва следното: „Всяка една държава има право да предяви претенция за възстановяване на цената, която е договорена от датата, в която тя официално е депозирала искането си за предоговоряне на условията по договора с „Газпром“. Тоест в самото решение на Европейската комисия е заложена ретроактивност и тя е с цел възстановяване на справедливост.
Защо при нас ситуацията доби малко, как да кажа, конфликтно изражение? Това се дължи на това, че „Булгаргаз“ има две лица, както за всички вече стана ясно – едното е в качеството му на обществен доставчик, другото е в качеството на търговец. Това, което показва и законодателят, и Законът за енергетиката, и фактите, е, че до 31 декември 2019 г. „Булгаргаз“ доставя на всички потребители в България природен газ по регулирана от КЕВР цена. Това е бил подходът, това е разписано и в Закона. Тоест той доставя тези количества природен газ само в качеството си на обществен доставчик и като обществен доставчик той има определени ангажименти, свързани с тази му функция и тя е да защитава интересите на обществото. Неслучайно законодателят му е възложил тази задача: да доставя при най-добри цени, при най-благоприятни за потребителите условия.
От тази гледна точка, след като Европейската комисия създаде тази правна възможност ние да претендираме предоговаряне на цената и съответно възстановяване на тази разлика, „Булгаргаз“ именно в качеството си на обществен доставчик, а не на търговец влезе в тези преговори. И като обществен доставчик той има ангажимента да възстанови тази справедливост по отношение на обществото, което му е гласувало доверие и законодателят му е казал: ти ще осигуриш доставките за българското общество на природен газ при най-добри цени.
Когато постигнахме тези по-добри цени и разликата вече е ясна, то тогава не остава нищо друго, освен тя да бъде възстановена на обществото и неслучайно ние разделяме периодите на две предложени от господин Николов в Законопроекта. Първата категория е лица до 31 декември 2019 г., тоест това са всички клиенти на „Булгаргаз“, защото той им доставя в качеството си на обществен доставчик.
Вторият период е от 1 януари 2020 до 31 март, когато казваме: „Булгаргаз“ ще възстанови само на тези, на които доставя в качеството си на обществен доставчик от много отговорен за обществото. Всички останали сделки след 1 януари 2020 г. са по свободно договорени цени извън тези две категории лица, затова при нас се получи така малко по-голяма дискусия.
И понеже може би е време, не знам тук вече ще трябва да преценим пак всички заедно дали не е време да започнем да мислим за една пълна либерализация и на пазара на природен газ. Защото това участие на „Булгаргаз“ и в качеството му на обществен доставчик и в качеството му на търговец ще създава винаги определени конфликти на интереси. Причината е много проста, причината е в това, че голяма част от свободния пазар всъщност знаейки, че „Булгаргаз“ до миналата година държеше около 90% от пазара на природен газ, 90% държеше „Булгаргаз“.
Всъщност всички се съобразявахме с цената, на която общественият доставчик продава и която е определена от регулатора. И това всъщност създаде напрежение, защото останалата част от търговците в стремежа си да бъдат пазарно ориентирани и конкурентни, са залагали в своите договори или доставят цена, която е цената на КЕВР минус определен проценти. Сега това води до този страх и тези опасения в свободния пазар, в които аз виждам основание. Затова смятам, че в Закона трябва да влезе такава разпоредба, която ясно да разграничи, че тази процедура не касае свободния пазар. Мисля, че това ще успокои нещата, но основната причина е тази: „Булгаргаз“ е обществен доставчик, защитава обществения интерес и като такъв трябва да възстанови съответно тази сума на обществото.
Това е допълнение, което бих желала да направя във връзка с това да разсеем съмненията, че има някакъв популизъм. Далеч сме от подобна мисъл. Безспорно за всички щеше да е много по-лесно да решим да направим един фонд и в този фонд да харчим парите за нещо друго, но тук философията е друга – философията на целия процес е друга.
Общественият доставчик работи в обществения интерес, няма как ние да кажем на хората: Вие си платихте сметките с по-високите цени, надплатихте, обаче ние ще правим газопреносната инфраструктура, да речем, в Пловдив. Те ще кажат: чакайте, ама ние сме си платили не защото сме от Пловдив и защото искаме да отидат парите в инфраструктурата на Пловдив или София, или Смолян, условно казано, а защото просто сме надплатили нещо и искаме да ни го върнете. Общественият доставчик няма как да ги задържи тези пари при себе си, за да може да отчете печалба и да внесе дивиденти.
Много бихме желали, ако гледаме корпоративния интерес на Българския енергиен холдинг, това да стане, но няма правна възможност и от счетоводна гледна точка и от правна гледна точка няма как да се случи това, а причината е тази: „Булгаргаз“ е в качеството си на обществен доставчик. Тези пари не са на „Булгаргаз“, те са на обществото и трябва да ги върнем. Това е. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Господин Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Аз разбирам, господин Председател, че сте се наели с една почти неизпълнима задача да раздадете справедливост със задна дата. Тя може би произтече от този анонс, който беше направен на база анализа на „Булгаргаз“ и сложната позиция, която се намира предвид делата, които се водят и срещу него е той е пряк участник в тези процеси, но не беше и толкова обмислено.
Справедливостта е относително понятие. Аз виждам, че Вие добре сте разписали механизмите за топлофикационните дружества и за тези за газоразпределителните дружества, където би трябвало да отговорим на тези очаквания, които бяха създадени вече, че клиентите ще си получат за това нещо. Искам да разбера дали правилно схванах Вашата дотук философия и идея, която искате да направите с този законопроект, защото газовите дела не са нещата, в които аз съм потънал напълно.
В крайна сметка, изясняваме ролята на „Булгаргаз“ само в качеството на обществен доставчик и разписваме тези неща, но той е бил такъв до края на миналата година. Той продължава да бъде такъв, но до края на миналата година, Вие, господин Иванов, сте му определяли цените, на които е продавал. Той има и други клиенти – примерно има, да кажем, торовите заводи, които знаете, че го и потребяват и като суровина. В крайна сметка, господин Павлов, сега на база на това нещо искам просто практически да го разберат хората. Идеята Ви е да възстановите и на тези големи Ваши клиенти, нали така?
НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Ако законодателят реши.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Да, ако това стане ще се възстанови. Топлофикационните дружества – Вие за топлофикационните дружества добре сте разписали, хората да си получат по веригата. Възстановяваме на торовите заводи или на някои от индустриалните заводи, които са калкулирали това нещо в крайния продукт, който са продали. По тази логика какво правим? Земеделските производители да дойдат на опашка на торовите заводи и да кажат: ама ние сме платили повече. Нали разбирате за тази справедливост? Затова те са продавали, но има и друго индустриално предприятие, което калкулира производството.
НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Вероятно са си намалили печалбата, за да могат да продават. Всички знаем каква е пазарната логика – просто са намалили маржа. Нека си представим, че за този период в съседни държави получават газа на по-ниска цена, нали така? За да бъдеш конкурентен, трябва да свиеш своята собствена печалба, за да можеш да запазиш производството, логично е.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Исках да видя като давам отделни конкретни примери, защото относителността, пак казвам, е спорно понятие. Вие сте разписали за висококомбинираното електрическо производство и там сте въвели някакъв механизъм, който да изчиства тези неща, но има друг тип ситуации, в които ние не може да кажем на хората: Вие получавате по веригата, справедливост, ще стигне и до Вас, защото сте потребявали продукт, в която себестойност има завишена цена към момента. Това е просто много спорна техника и прилагаме в момента, която не ми ясно как ще рефлектира върху тези другите процеси. Вие ако нямате такъв тип законодателно решение, дружеството, господин Павлов, Вие не можете да върнете тези клиенти такъв тип средства. Какво Ви пречи примерно за големите си потребители на тази база, на която имате договорни отношения?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз да отговоря, след това ще дам думата на господин Павлов.
Абсолютно правилно разсъждавате господин Бойчев. Аз също съм мислил доста време. бъдете сигурни, защото, аз затова казвам, че тук повече негативи се носят с този закон, отколкото позитиви дори, когато върнеш на човек парите, той мисли, че е ощетен трябвало повече пари да вземе. Това е друг въпрос.
Тоест едва ли ще намерим доволни, но Законът се опитва да третира, както казаха госпожа министъра и господин Иванов, обществения интерес, тук няма сделка – нито пазарна, нито двустранна. Тук има по принцип уреден със закон обществен доставчик, с нормирана печалба, която трябва да достави и на конкретна цена поради своето монополно или господстващо положение формирана цена на своите клиенти. Тези клиенти биват два вида, както Вие казахте, говорим към момента, когато е бил обществен доставчик, едните са търговски дружества, които по някакъв начин насетне си продават по пазарен принцип и регулираме такива като топлофикации, газоразпределителни и така нататък, които КЕВР фактически ги определя.
Слава богу, тук до крайния клиент, на тези регулираните, ние сме ги изчистили в този закон и мисля, че поне всички в работната група. Става дума за другите. Разсъждаваме върху следния казус, аз като производител на хляб получавам газ. Доколкото знам 1% от себестойността е газът в хляба, но да кажем получавам газ и ще ми бъдат върнати пари.
Хлябът по принцип е пазарна цена, има много производители, тоест се създава някакъв пазар в конкуренция и фактически това дали моята газ е скъпа или евтина няма да повлияе върху цената на хляба, който произвеждам, защото пазарът ще определи цената, а не моята цена на газа, с който произвеждам. Тоест дори да купуваме на много скъпа или на много евтина цена, той пазарът слава богу развит добре, добре конкурентен.
Това е дори и със стоките, както и господин Павлов каза за торовите заводи, за които Вие споменахте, защото има достатъчно насищане. Това за съжаление погуби нашата химическа промишленост от гледна точка на торовите заводи и те постоянно свиват своето производство и поради скъпата газ, разбира се. Но там пак е пазарна цената. Това, разбира се, при тях ще дойде като глътка въздух по някакъв начин да успеят в бъдеще да бъдат по конкурентоспособни.
Въпросът е там, по-скоро въпросът Ви би бил правилен, той е изцяло е правилен, но би бил добре насочен, ако има някъде, където е създадено монополно положение. Тоест „Булгаргаз“ обезщети някой монополист или някой с господстващо положение. То тогава в този случай, той наистина би ощетил своите клиенти, ако не им върне парите и би трябвало клиентите му да заведат дела. Ние, ако можем да намерим, аз не знам дали има такъв, на който му предоставяте монополно положение на някакъв пазар, какъвто и да е, то в този случай би трябвало защита на конкуренцията да тръгне или други институции да му търсят сметка в тази връзка и, ако трябва ние да сложим нещо в Закона.
Но аз не знам дали „Булгаргаз“ доставя на някой друг монополист, на някоя стока или на нещо такова такава газ? Нямам никаква идея?! А другите са така или иначе пазарно ориентирани цени, тоест не зависят от газа според мен, зависят от конкурентоспособността на този, който получава газ, но не и на…
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Да, така е, затова е ощетен вносителят, а не други.
НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Бойчев! В отговор на Вашия въпрос по отношение на това как даден клиент продава на пазарите и как се справя? Да, наистина е много интерес въпросът.
Ние имаме 200 клиента в различни сектори и миналата година с всички клиенти, с които съм разговарял, казват следното: за да можем да бъдем конкурентни на нашия пазар и да продаваме на пазарна цена, ние стискаме зъби и работим на минимална печалба дори по себестойност. В тази връзка, говоря за големи индустриални предприятия, за зеленчукопроизводители и така нататък. Точно заради това, че ние сме пренасяли тази висока цена, непазарна цена на „Газпром“ към нашия клиент би следвало, след като сме договорили и „Газпром“ са ги възстановили, ние да ги възстановим на нашите клиенти. Това освен, че е законно обосновано, то е и справедливо.
По отношение на това дали трябва да има диференциация или там да бъде сегментиран пазарът би следвало на всички да се върнат. Който е купувал природен газ от „Булгаргаз“ за този период би следвало да му се върне разликата. Така, че това, което исках да кажа, е, че би следвало да бъде отразено в Закона поне ние така считаме. Това значи, че всички са равнопоставени и на една основа.
Искам само да Ви кажа на борсата за освобождаване на количества природен газ също продаваме по регулирана цена – началната цена е регулираната. Всъщност всички компоненти, те са определени от КЕВР и господин Иванов го потвърди в началото на разговора. Да, всички компоненти. Те са описани, ние ги публикуваме и те са в съответствие с Наредба № 2 за ценообразуването. Споразумението между „Булгаргаз“ и Газов хъб „Балкан“ то е одобрено от КЕВР, като вътре абсолютно всички компоненти са описани.
По отношение на другите индустриални клиенти, които вече не са на регулирания пазар, както казахме миналата година 2019 г., ние имахме сключени договори, след като влезе по регулирана цена да се продава, все още бяхме обществен доставчик и за тях. И от началото на 2020 г., ние преуредихме отношенията на съществуващия долар, като отново реферирахме към тази цена.
По отношение на писмото от господин Борхард. Това, което виждам аз е, че всъщност той реферира към това да не се преутвърждават цени, защото това било изкривило пазара. В момента го чета. Ние естествено, за да отговорим на тези опасения бяхме предложили механизъм за компенсиране, което да не отразява, да намира своето отражение в минал период, механизъм за компенсиране, по който „Булгаргаз“ да възстанови тези средства на всеки един.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ако мога, да обобщя. Правилно е, ако сложим за обществено обсъждане и търсения вариант за по-добър начин на законодателство в тази ситуация, аз мисля, че ще изпаднем в ситуация на все повече и повече аргументи и на никакво решение. Повярвайте ми! Няма да има по-добро решение, а специално за регулирания пазар мисля, че това е единственото решение при казус за връщане на парите. Казвам при казус за връщане на парите!
Призовавам Ви да помислите върху това да работим конструктивно. Разбира се, политически няма лошо да изразите мнение, но хубаво е да работим заедно между първо и второ четене си мисля. Нека да сте „против“ на първо четене, но, ако влезем в хипотеза на обсъждане и търсене на варианти, повярвайте ми, няма да намерим. Благодаря.
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Господин Председател, последен въпрос, защото предполагам, че вървим към гласуване. Вие ще решите.
И последен въпрос, който елементарна логика изисква. Току-що чухме и представителя на „Булгаргаз“. Ако стане така, че ние гласуваме Законопроекта, аз казах, че ще го подкрепя, разбира се, но един момент запитат „Булгаргаз“, и „Булгаргаз“ – ето сега, преди малко, отговориха: ние сме готови да възстановим парите на всички регулирани и пазарни, какъв ще е нашият аргумент пред обществото? Защо ние не възстановяваме парите на свободния пазар, когато „Булгаргаз“ има готовност да ги възстановят?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ние не пречим. Ние не помагаме, но не пречим. Защото в противен случай Законопроектът може да бъде използван, като ...
СЛАВЧО АТАНАСОВ: Ясно, разбрах с две думи.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател, само едно пояснение, господин Атанасов, ако позволите.
Никой, надявам се, не си мисли, че, ако си е доставил природен газ от друг доставчик ще очаква „Булгаргаз“ да му възстанови нещо. Нали не сме в тази хипотеза?! Защото това просто…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това е единственото безспорно.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Това, което господин Павлов спомена, е, че те имат готовност да възстановят и парите на индустрията, която вече е на свободен пазар от 1 януари 2020 г. това, как да кажа, е един въпрос, който двете страни по договора могат да решат.
Няма как законодателят да вкара сега в тази рамка такава хипотеза, защото това ще противоречи на чл. 181 от Закона за енергетиката, който казва: кои са категориите лица, на които „Булгаргаз“ продава по регулирани цени и кои са тези по свободни? И ще влезем в противоречие. Но, ако „Булгаргаз“ и контрагентите им намерят допирна точка и се споразумеят, че могат да променят цената – това, разбира се, е въпрос на тяхно решение. Благодаря Ви.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Може ли? Все в тази връзка – аз разбирам, че ние говорим условно за свободна цена, само, че нека да сложим свободна в кавички. Защото тя не е свободна цена, по която продава „Булгаргаз“. Тя е регламентирана, независимо от това дали по какъв начин, тя е регламентирана цена и той изпълнявал това, което сме възложили и като решение на КЕВР, и в законодателството на България. Сега по каква причина и по какъв начин той, въз основа на това, което ние сме му възложили с Решение на КЕВР като база на цената – ще започне да връща пари?! Това не мога да го разбера?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Ерменков, не сте прав. Не сте прав, не сте прав!
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Тя пак е регулирана, аз затова питам. Искам да ми отговори „Булгаргаз“, може ли, ама конкретно – с да или не: може ли за хипотезата, която тук обсъждаме, че пари ще могат да се връщат въз основа на това, че са сключвани договори на свободна воля между Вас и Ваши клиенти, ще можете ли да връщате пари без промени в Закона? Това ме интересува.
НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Доста интересен въпрос. Ако зависи от „Булгаргаз“ – все пак ние имаме принципал. Това е много сложен въпрос със сложен отговор. Все пак говорим за регулирани цени за всички, разбирате ли?!
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, господин Павлов, ако искате двустранно можете, след заседанието влизате в двустранен диалог.
Господин Иванов, последно и гласуваме.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Господин Председател, аз действително искам отново да повторя, че Комисията за енергийно и водно регулиране е определила цената на „Булгаргаз“, единствено като обществен доставчик. Това, което каза господин Ерменков, да, ама на борсата това беше едва ли не предпоставна цена. Тя не беше повишена на Борсата, защото тогава цена, която се вижда от Споразумението сега с „Газпромекспорт“ беше по-висока от пазарната, и по тази причина, това беше и цената, на която сключиха сделките.
При новата цена, бъдете сигурен, че ние определяме на „Булгаргаз“ тази цена за платформата единствено, за да защитим интересите на обществения доставчик. Защото, ако той започне да продава под цената, която ние сме определили, той ще продава на загуба и това рискува общественият му доставчик да изпадне във финансова криза, а затова заплашва сигурността на енергийната система на страната и на всички потребители, които са потребители на „Булгаргаз“ като обществен доставчик.
Отново повтарям, ние не сме страна, когато „Булгаргаз“ е сключил договор за доставка с определени индустриални предприятия. Договор между две страни, съгласно Търговския закон и с Анекс „Булгаргаз“ може да възстанови на тях всичките надплатени суми, които си ги изчислят помежду си и достигнат до общо решение. Никой не пречи на „Булгаргаз“ това да го направи.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Давам един пример: по електрическото дело, знаете, че имаме ангажимент към Електрическата борса трите дружества БЕХ да продават по 44 лв. Защо не се сключват сделки на 44 лв.? Защото има други производители, тоест повече търсене, а референтната цена от 44 лв. не определя пазара на електрическата енергия – това исках да кажа.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Господин Павлов подсказа едно изречение, но да Ви питам, колеги: не може ли „Булгаргаз“ да се яви пред КЕВР с този надвзет приходи от балансите си, примерно за 150 млн. лв., да заяви една търговска политика негова, на „Булгаргаз“ към клиентите си за следващия период, в която от бъдещите вземания, чисто като промоционална търговска политика на „Булгаргаз“, тези 150 милиона бъдат отчетени от бъдещите приходи, и това – да не променяме Закон, да не правим глупости, а е търговска политика на база на финансовия резултат, получил се за „Булгаргаз“, който КЕВР да им разреши да го имплементират във бъдещите вземания?
Господин Павлов, подсказа вариант, който така го разчетох.
НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Аз такъв вариант не съм подсказвал. Отговорът на този въпрос ще го намерите в нашето становище.
Веднага Ви отговарям, вече Вие говорите за приспадане в бъдещ период – така ли? Този въпрос също сме го изследвали и това би нарушило конкурентната среда на газовия пазар за дълъг период от време – от 3 до 6 месеца. „Булгаргаз“, да кажем: тези 150 милиона да ги калкулира в цената и тогава цената ще дойде по-ниска и попадаме под ударите на Закона за защита на конкуренцията и отново злоупотреба с господстващо положение на пазара.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз затова Ви казвам: всеки един въпрос поражда две решения, които създават повече въпроси.
Който е „за“ Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, моля да гласува.
За – 12, против – 6, въздържали се – няма.
Благодаря Ви.
Закривам заседанието.

(Закрито в 13,05 ч.)






ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ

Стенографи:
Мария Петрова