1. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-48, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 29 май 2020 г. – за второ гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика





П Р О Т О К О Л
№ 52

На 16 юни 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по енергетика при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-48, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 29 май 2020 г. – за второ гласуване.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията Валентин Николов.

* * *

ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добър ден на всички. Имаме кворум, така че започваме.
Днешният дневен ред е: Обсъждане и гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-48, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 29 май 2020 г. – за второ гласуване.
Присъстващи: от Министерството на енергетиката: госпожа Теменужка Петкова – министър, госпожа Лучия Бакалчева – юрисконсулт; КЕВР: господин Иван Иванов – председател, господин Пламен Младеновски – директор на дирекция „Електроенергетика и Топлоенергетика“, госпожа Елена Маринова – директор на дирекция „Правна“; ЕСО ЕАД: господин Ангелин Цачев – изпълнителен директор; БНЕБ ЕАД: господин Константин Константинов – изпълнителен директор; Газов хъб „Балкан“ ЕАД: господин Кирил Равначки – изпълнителен директор; ЧЕЗ БЪЛГАРИЯ: госпожа Зорница Генова – член на УС; ЕВН БЪЛГАРИЯ: госпожа Калина Трифонова; Енерго-ПРО Варна: господин Пламен Стефанов – член на УС; АСЕП: госпожа Соня Кадиева – председател, госпожа Мария Кръстева – изпълнителен директор; Гражданска организация: господин Огнян Винаров, господин Георги Христов.
Извинявам се, ако съм пропуснал някой.
Започваме Второ четене относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-48, внесен от Валентин Николов и група народни представители на 29 май 2020 г., приет на първо гласуване на 3 юни 2020 г.
Закон за изменение на Закона за енергетиката.
Работната група подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на Закона: „Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката“.
Господин Ерменков искаше да вземе думата.
Заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Ще взема думата по заглавието, за да не се спираме после по отделните точки.
Първо, искам да похваля работната група относно работата, която е свършила, защото наистина има значително подобрение от това, което е сега, с това, което беше на първо четена, но все пак остават някои неясноти. Това е преди всичко въпросът за небитовите потребители. Когато говорим за небитови потребители говорим за ЕТ. Голяма част от ЕТ работят вкъщи с домашните електромери и минават за небитови. Интересно ми е какво правим с тези ЕТ? Разбирате ме какво искам да Ви кажа. Тук вече засягаме домакинствата и не само продажбата на ток, която е за работата им.
Допълнително към това продължавам да се притеснявам за готовността им, даже с идеята до 30 юни 2021 г. ще може да се търсят варианти, при които малките небитови потребители да бъдат, грубо казано, краен потребител с борсова цена. Не знам каква им е подготовката. Цялостният процес започнахме да го правим прекалено бързо. (Реплики.). Бавно, но много бързо накрая. Както винаги вместо да го разпределим във времето, го правим, както обикновено, в последния момент с оправданието, че Европейската комисия много ни натиска. Това е една от причините, поради които ние ще се въздържим по текстовете, които сте предложили. Разбираме, че това трябва да се случи. Ясно ни е, че в момента е безалтернативно, защото е обвързано и с нотификации, с други елементи, но силно се надявам, че след като парламентът пое инициативата и управляващото мнозинство за разширяване на либерализацията на пазара, включвайки всички небитови потребители, най-малкото КЕВР заедно с Министерството ще организират подходящата информационна кампания, подготвителна кампания и обучение на хората, които ще излязат на пазара, защото те досега не знаят за какво става въпрос и едва ли ще научат толкова бързо. Думата „платформа“ звучи красиво за тези, които я познаваме и знаем как се работи. Сигурно не е и толкова сложно.
Затова, пак казвам, ние сме притеснени дали ще се хванете в сроковете и ще се въздържим по тези текстове.
Понеже виждам, че се е появил един § 1. Можете ли да ми напомните колко беше необходимият трудов стаж да бъдеш комисар в КЕВР? (Реплика: „7 години“.) А тук, доколкото виждам, на председателя искаме да му дадем 5-годишен трудов стаж, така ли? (Реплики.) Добре, на ръководна длъжност. Както и да е. Задавам го като въпрос, защото ми се струва, че правим пак промяна, само дето името не сме написали в Закона. Така че се въздържим по текстовете. Няма да Ви отнема повече време.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря за конструктивното изложение. Абсолютно съм доволен от това, което казахте, защото има много смисъл в повечето неща, даже във всички. Само искам да Ви обърна внимание, че има един параграф накрая, който е предложен от ЕСО – § 20.
Там дали сте „за“ или ще се изкажете накрая?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Това е по искане на Директивата според мен. (Реплики.) Нека да стигнем до там и ще решим. Сега да не предрешаваме.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре.
Аз ще се изказвам по всички точки понеже съм един от вносителите, ако има някакви въпроси, или трябва да направим дискусия.
Първо, гласуваме заглавието.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се няма.
Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов § 1.
„§ 1. В чл. 12, ал. 1, т. 2 текстът преди буква „а“ се изменя така: „Притежават добра професионална репутация и не по-малко от 5 години“, а в буква „д“ след думата „стаж“ се добавя „на ръководна длъжност“.“
По този текст може би аз трябва да кажа какви са ми мотивите и каква ми е идеята.
Първо, според мен всеки един, който е бил в Енергетиката на ниско ниво, дори да кажем и най-обикновен хигиенист с висше образование може да се кандидатира за председател на КЕВР. Затова трябва да бъде според мен на ръководна длъжност и това е едно от изискванията, което трябва да направим.
Защо 5 години? Защото 5 години, както в Комисията за финансов надзор е 5 години – знаете, написано е 5 от последните 10, повечето е написано 5 години и затова синхронизираме 5-годишен стаж. На това отгоре аз мисля, че малко по-млад специалист също е добре дошъл да бъде в КЕВР. Това са моите мотиви. Няма други. В крайна сметка ние трябва да търсим и име, което рано или късно трябва да го гласуваме в залата. Това са ми мотивите. Не е заради конкретно име.
Припознавам го и го внасям в Комисията.
Заповядайте, ако имате въпроси или искате да коментирате.
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Тъй като тук контактуваме с господин Жельо Бойчев по другите въпроси, говорим за § 1, за предложението следващият председател на КЕВР да има не по-малко от 5 години трудов стаж. Смятам, че е нормално, възприемливо, защото ги сравняваме и с другите комисии досега. Иначе излизаше, че ние не можем да назначим някой ръководител на КЕВР, ако не е навършил поне 67 години, а така поне ще имаме и от младите експерти, специалисти, които могат да заемат такава длъжност.
Смятам, че предложението ще бъде подкрепено и от нас.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Аталай.
Други? Не виждам.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, без против, въздържали се – 4.
Приема се.
Предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създаде нов § 2.
„§ 2. В чл. 21, ал. 1 се създава т. 27а:
„27а. създава и поддържа платформа за сравняване на оферти за доставка на електрическа енергия“.
Ако искате, за всеки един параграф ще питам, защото всеки един може да породи някаква дискусия.
Параграф 2 – за създаването на тази платформа, тя е по Директива 944? Не виждам.
Който е „за“, моля да гласува.
Заповядайте.
МАРИЯ КРЪСТЕВА: Благодаря, господин Председател.
Започнахме се с внесените предложения между първо и второ четене и не сме съгласни със законовото задължение на търговците да предоставят….(Реплики.) Нали § 2? (Реплики.) Добре.
ОГНЯН ВИНАРОВ: В Германия тази платформа се съпровожда, като се дава по региони, защото трябва да може да се достигне до нея. Примерно България има ЕРП-та – ЕВН, Енерго ПРО и ЧЕЗ, които обхващат различни три района. Трябва в тази платформа купувачите да бъдат обявени за тези три района. Освен това в Германия се обявяват и във вестниците, тъй като тази платформа не всички, въпреки че Германия има достъп до интернет, като манастири, църкви, джамии и така нататък, и затова и в пресата се обявяват продавачите на електрическа енергия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Винаров. Ще видите по-нататък, ние сме ги задължили във фактурите, навсякъде да бъде тази платформа. В Директивата пише, че трябва да има регионални, но задължително минимум една национална. Ние създаваме националната, регионалните може да ги създава всеки един, дори включително конкуриращи се национални платформи, без никакъв проблем. Ние говорим за КЕВР, която няма да събира такси за тази работа, предполагам. Не знам, те ще си кажат. Тоест реално погледнато там да могат хората да се запознаят кои са фактически лицензираните търговци на електрическа енергия, да има калкулатор на база профила, който има един – всеки един да се види. Но ние в момента говорим само за профили. За съжаление, още не сме минали дотам, че тези потребители, по-малките, да имат почасово мерене и почасови график.
Ще разискваме. Мисля, че никой засега не е против платформата, поне не чух.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против няма, въздържали се – 4.
Приема се § 2.
Работната група подкрепя текст на вносителя за § 1, който става § 3.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създадат нови § 4 и § 5.
„§ 4 В глава трета, раздел VI се създават чл. 38и и чл. 38к:
„Чл. 38и (1) Крайните клиенти с очаквано годишно потребление под 100 000 kWh имат безплатен достъп до платформата за сравняване на оферти за доставка на електрическа енергия, включително оферти за договори с динамична цена на електрическата енергия. Платформата за сравняване на оферти е единна, централна, публична уеб базирана информационна система, която осигурява достъп до актуална информация за офертите за доставка на електрическа енергия.
(2) Платформата по ал. 1 трябва да:
1. осигурява условия за еднакво третиране на електроенергийните предприятия при сравняване на офертите за доставка на електрическа енергия;
2. осигурява ясни и обективни критерии, въз основа на които да се извършва сравнението, включително услугите, които са публични;
3. използва ясен и недвусмислен език;
4. предоставя точна и актуална информация, включително датата на последната актуализация;
5. е достъпна за хората с увреждания, лесна за сетивно възприемане, функционално пригодна, разбираема и стабилна;
6. осигурява ефективна процедура за съобщаване на наличието на неточна информация относно публикуваните оферти;
7. извършва сравнения, като обработването на лични данни се ограничава до данните, необходими за сравняването.
(3) Комисията е оператор на платформата по ал. 1.
(4) Платформата обхваща целия пазар на електрическа енергия с клиенти по ал. 1.
(5) Условията и редът за поддържане на платформата по ал. 1 се определят с правила, приети с решение на комисията, които се публикуват на интернет страницата й.
Чл. 38к (1) Търговците на електрическа енергия са длъжни да предоставят на оператора на платформата ежемесечно актуална информация за офертите си за крайните клиенти по чл. 38и, ал. 1.
(2) Търговците на електрическа енергия осигуряват информация за платформата по чл. 38и, ал. 1 във фактурите на клиентите или в приложения към тях.“
„§ 5. В чл. 39, ал. 1, т. 5 накрая се добавя „или природен газ“.
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: В чл. 38И, ал. 2, т. 2 “осигурява ясни и обективни критерии“ да отпадне „ясни и обективни“; и в т. 3 „използва се ясен и недвусмислен език“ да отпадне. Тук е било малко литературно съчинение. Няма определение как да кажете кои са ясни и кое е обективно. Те ще определят критерии. Използване на ясен и недвусмислен език в Закон също е чисто и просто съчинение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Аталай.
Само искам да кажа, че работната група не сме се направили на много умно. Да Ви кажа честно просто хванахме и прописахме Директивата. Даже не бих спорил, че съм много добре литературно, за да се изразявам с такива възвишени думи. Не знам, ако юристите са „за“, аз нямам против.
Господин Симеонов поиска думата.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Като сме подхванали темата за редактирането на текстовете мисля, че в чл. 38и, ал. 1 второ изречение трябва да стане първо, а първо трябва да стане второ, защото се явява подчинено, то се явява уточняващо за кого се отнася тази платформа.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Комисията? (Реплики: „Приемаме“.) А за „ясните и обективни“? Няма проблем. (Реплики.)
Лично аз приемам. Други?
Заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: По принцип е странно в Закона да правим такива условия какво трябва да представлява платформата, защото това са елементарни изисквания към всички инструменти. Би трябвало това да влезе в Правилника, който си напише Комисията и това да влезе. Но разбирам вносителите, няколко пъти неща, които трябва да влизат в правилници не ги дочакват, затова сме го вкарали в Закона, за да няма после бягане от него. Това е обяснението.
Иначе съм съгласен напълно с това, че има някои литературни забежки, които малко са странни в текст на Закон.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
От АСЕП – заповядайте.
МАРИЯ КРЪСТЕВА: Благодаря, господин Председател. Бих искала да кажа, че ние като Асоциация на търговци сме против създаването на чл. 38к и въвеждането на задължение на търговците да предоставят ценови оферти на потребители поради няколко причини.
Първо, считаме, че това е търговска тайна и не е редно да се публикува публично.
Второ, подобни оферти е трудно да се предоставят на месечна база, защото цената е динамична и понякога могат да подведат потребителя. От друга страна, считаме, че могат да се използват и спекулативно, защото те не са обвързващи оферти. Тоест това, че един търговец е заложил хикс лева после няма гаранция, че това ще влезе реално в договора за доставка на електроенергия. Възможно е колеги недобросъвестно да оферират по-ниски цени, след това да сключват договори на значително по-високи цени. Просто не виждаме смисъл, без да има такива обвързващи условия.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Други изказвания? Добра, аз ще отговоря.
Да Ви кажа ни гледахме няколко платформи, тоест ние се опитваме по някакъв начин да изградим на база съществуващ опит. Гледахме платформи в Англия, в Германия. И честно казано, там реално не се притесняват от търговска тайна. Ако Вие смятате, че е динамична цената потребителят тогава как ще бъде защитен, че има една цена за месеца – говорим за потребителите в момента, които излизат на пазара, при условие че фактурата би трябвало да я получи накрая на месеца. Тоест цената явно трябва да е за целия месец една. И Вие трябва да носите риска, и той трябва да носи риск, при условие че подписвате договор. Така че не виждам проблем в това.
МАРИЯ КРЪСТЕВА: А цената за обвързването?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ние сме преценили, че тази платформа, която ще бъде администрирана от КЕВР, който е независим регулатор, би трябвало в крайна сметка той да съхранява Вашите данни, както и сега ги съхранява, както и сега има достатъчно информация, и която информация може да изиска и сега на база на Вашите лицензи. В този случай мисля, че КЕВР ще съхрани Вашите данни, а реално погледнато това ще бъде един калкулатор. В този калкулатор всеки като си сложи – както обясних там няма почасово мерене, за съжаление, своя профил, да може да получи някаква актуална информация спрямо различни оферти. Тоест да излязат първите три оферти, които с най-ниска цена спрямо неговия профил. Това е нашата идея.
МАРИЯ КРЪСТЕВА: Благодаря.
Има резон в коментарите Ви, но другото, което е – не считаме, че всички търговци трябва да са задължени, защото има търговци, които нямат интерес към тези клиенти. Защо те трябва да подават тази информация и да подлежат на санкция, ако не я подадат на месечна база? (Реплики.)
Да, но има санкции за не подаване всеки месец.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз мисля, че за тази платформа всеки ще има интерес. Разбира се, ще се създадат и други платформи. Ние разсъждавахме. Идеята е фактически да има свободно изграждане на платформи, но се замислихме, че и сега търговците си имат свои платформи и всеки един търговец ще си има платформа, разбира се, но не на фирмата, която оперира, а на някоя друга, която е подвластна на нея, и хората не могат да се ориентират. Сега в момента никой не знае колко търговеца има, много трудно ще разбере кои са лицензираните търговци, ако влезе в сайта на КЕВР, защото е тежък сайтът на КЕВР. Какво ли няма там, което трябва да намерят като решение. Така че няма такъв регистър, в който лесно да намерим търговец и да се ориентираш. Това е по-скоро нашата идея.
Сигурен съм, че ще възникнат много други платформи, където вече самите Вие ще имате желание или Вие ще направите такава платформа. Но аз лично мисля, че това е едно добро нещо, където да ориентираме и бъдещите домакинства, които ще излязат на свободния пазар, а ние без такава платформа не можем да ги изкараме на свободния пазар в никакъв случай. (Реплики.)
Господин Младеновски иска да вземе отношение.
ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми членове на Комисията по енергетика. Искам само да допълня, че не всички търговци трябва да участват на тази платформа, а само тези, които снабдяват клиенти с годишна консумация под 100 000 kWh. Така че, ако нямате интерес към снабдяването на такива, да ги кажа, малки клиенти, те нямат и задължението да участват на тази платформа, още повече че в повечето страни – членки на ЕС, включително и такива извън ЕС, вече има създадени такива платформи, има такива дори и в Македония и Албания. България е една от малкото страни, може би е единствената от членовете на ЕС, които нямат такава платформа, която всеки един клиент може да отвори и да сравни цените. (Реплики.)
Освен това разбирам, че някои търговци са против подобна платформа, тъй като в момента те използват факта, че по-голямата част от хората, както каза и господин Ерменков, въобще не знаят за съществуването на алтернативни доставчици на електрическа енергия извън трите ЕРП-та. Като отидат при тях клиентът няма как да направи справка какво му предлагат и реално дали това е изгодно, дали е пазарно и дали офертата е добра за него. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Друг някой иска ли да вземе отношение?
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Тук нещо се объркахме всичките. Този текст, както е написано, никъде не става въпрос трябва в тази платформа да предоставят съответните офертни данни само за тези, които ще ползват ….(реплики). Не става ясно, че става въпрос само за тях.(Реплики.) Къде става ясно?! (Реплики.) Търговците на електрическа енергия са длъжни, които участват в…. (реплики)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Всички търговци имат лицензия. Тази лицензия ще ги задължи да дадат данни във връзка с това. Така че КЕВР има достатъчно инструменти, за да може да въздейства на база критериите.
Минаваме към гласуване, ако няма друг, който иска да вземе отношение.
КИРИЛ РАВНАЧКИ: Да излезем малко от темата за електрическа енергия и навлезем в газа.
Това, което искам да кажа е, че от началото на 2020 г. ние де факто функционираме официално. Продуктите и услугите, които се опитваме да предлагаме, гледаме в максимална степен да покриват нуждите на пазара. Същевременно обаче трябва да сме наясно, че не сме заложили допълнителни критерии относно това кой може да участва на платформата на Газов хъб „Балкан“. Целта и причината за това нещо са две: от една страна, приличане на максимален брой клиенти, и от друга страна, повишаване на съвсем ниските нива на ликвидност от самото начало. Трябва да си дадем сметка обаче, че повишената ликвидност е функция и от функционирането на един надежден и сигурен пазар. В този смисъл ние от Газов хъб „Балкан“ подкрепяме идеята за това да бъдат лицензирани търговците на природен газ.
Същевременно критериите и параметрите, по които се присъжда съответната лицензия….
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Равначки, това малко по-нататък.
КИРИЛ РАВНАЧКИ: Прочетохте и § 5.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Говорим за лицензията, а тук е просто се добавя. (Реплики.)
КИРИЛ РАВНАЧКИ: Защото беше „или природен газ“…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Прав сте. Извинявайте.
КИРИЛ РАВНАЧКИ: Това, което исках да кажа е, че повишената ликвидност е и функция от това дали пазарът е достатъчно сигурен и надежден и дали съответните пазарни участници имат бизнес сигурността за това тяхната компания да функционира нормално и в нормални финансови взаимоотношения с всеки един, който участва. В този смисъл подкрепяме лицензирането на търговците на природен газ, като същевременно трябва да обърнем внимание, че параметрите и критериите, по които се присъжда тази лицензия, не трябва да бъдат административни и тежки бариери и твърде времеемки.
Предвид описаните срокове и това, което е заложено в Преходните и заключителните разпоредби, тоест след началото на Газова година 2021/2022 г., тоест октомври 2021 г., считам, че това дава достатъчно време на всички търговци, които оперират на територията на страната в момента, да придобият съответната лицензия.
В допълнение отредените допълнителни правомощия за мониторинг и контрол на КЕВР ще дадат тази допълнителна надеждност и сигурност за пазарните участници. Не на последно място, ЕК и ACER говорят за едни хармонизирани правила за лицензиране на търговците на природен газ още от 2017/2018 г. Към днешна дата по Доклад на „Волф Тайс“ от 2018 г., мисля, че България е една от малкото страни в региона – Централна Източна Европа, при която няма лицензия за търговци на природен газ. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Равначки, за тази подкрепа. Само ще добавя, че още когато създавахме изменението на Закона във връзка със създаването на свободен пазар на търговия с газ, тогава приехме подхода, защото тогава повечето търговци искаха, да няма още в началото лицензия и тежки лицензионни режими, за да се види как ще тръгне самата Борса на газ. Бих казал, че тя тръгне добре. Надявам се да стане все по-ликвидна, цените предразполагат.
Но от друга страна, се създаде един проблем във връзка с предоговарянето на газа от „Газпром Експорт“ и връщането на клиенти не само от „Булгаргаз“ към техните клиенти, а от тези клиенти към другите клиенти. Тоест в един момент, когато те нямат лицензия, ние в никакъв случай, по никакъв начин не може да се намесим в тези отношения – първо, че ние сме единствената страна в околността, която няма лицензия за играчите в газовия сектор, но и второ, мисля, че по този начин ще създадем условия. Имаме такъв опит с ВиК дружества, които не са лицензирани и КЕВР само и единствено им приема бизнес-плановете и виждаме докъде стига целият сектор, затова предпочитаме да се застраховаме и да има лицензия и в този сектор на газа. (Реплики.)
За мен е уместно. Мисля, че ВиК дружествата трябва да са с лиценз, но това е друг въпрос.
Господин Бойчев, заповядайте.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, имам един въпрос: откакто функционира Борсата към този момент колко търговци оперират? (Реплики.)
КИРИЛ РАВНАЧКИ: В началото месец януари се регистрираха 20 търговеца. Към момента са 39. Активно от тях мога да кажа, че участват около 50-60%.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Да преминем към предложението на господин Аталай за премахване на думите в ал. 2, т. 2 „ясни и обективни критерии“ и да остане само „критерии“.
И т. 3 „използва ясен и недвусмислен език“ да се заличи.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Директивата не е българският закон, който би трябвало да приемем. Само с това да „използва ясен и недвусмислен език“ най-малко стотина дела ще водят кое е ясен, кое е „недвусмислен език“ в Закона. Не създавайте работа на адвокати. Не е казано, че Директивата трябва да се преписва едно към едно, нали? Нашите условия са достатъчно ясно. Аз Ви предлагам, ако искате. Както искате, така го оставете. Предложението е подложено на гласуване.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Аталай, КЕВР някой път използва неясен език, затова…..(Реплики.)
РАМАДАН АТАЛАЙ: КЕВР, когато използва неясен език, веднага премиерът сменя председателя. (Реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Юристите, има ли проблем, ако се премахнат? Няма.
Щом няма проблем, който е „за“ премахването в т. 2 „ясни и обективни критерии“ и т. 3 да бъде заличена, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Нека после работната група да преномерира, за да докладва в Народното събрание съответните точки.
Предложението на господин Симеонов.
Във връзка с чл. 38и, ал. 1.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да се разменят местата на първо и второ изречение, като второ изречение претърпи една лека редакция и да придобие следния вид: „Платформата по чл. 21а, т. 27а, за сравняване на оферти е единна централна публична уеб базирана информационна система, която осигурява достъп до актуална информация за оферти за доставка на електрическа енергия“. Това да бъде първо изречение.
И второто: „Крайните клиенти…“, защото се явява подчинено спрямо първото.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: КЕВР, съгласни ли сте? Съгласни сте.
Някой против? Няма.
Нека да гласуваме предложението.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.
Сега гласуваме § 4 и § 5 с приетите редакционни поправки, които преди малко гласувахме.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, без против и въздържали се.
Приема се.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 6.
Работната група предлага да се създаде § 7:
“§ 7. В чл. 95 се създава ал. 6:
„(6) При първоначална регистрация на пазара на електрическа енергия, с договора за доставка клиентът упълномощава доставчика да сключи от негово име и за негова сметка договори със съответния оператор на мрежата и с доставчика от последна инстанция. Договорите може да бъдат сключени и по електронен път с електронен подпис.“
Припознавам го, защото е от работна група и го вкарвам.
Обяснявам. Към настоящия момент, ако искате да минете на свободен пазар или задължението, което правим от 1 октомври, трябва или да упълномощя чрез нотариус, тоест нотариално заверено пълномощно, някой, който да отиде да сключи договор физически от мое и да подпише с доставчик последна инстанция и с мрежите договор, и отделно да подпише и с търговеца, който съм избрал. В един момент 300 хил. души трябва или да упълномощят, или да отидат лично в кол центровете примерно, или да отидат при търговците и да подпишат физически това нещо. Ние в крайна сметка видяхме, че ставаме все по-дигитални. Затова искаме, първо, да не натоварваме нотариусите толкова много. Реално погледнато, ако съм избрал един търговец от тяхната асоциация, или друг търговец, няма никакво значение, да упълномощя него и той с електронен подпис да може да ми подпише двата договора с мрежите и с доставчик последна инстанция, и съответно да изпълни своите задължения на база договор, който ще сключим с крайния потребител. Това е фактически улесняване да може да се преминава към свободен пазар.
Иначе щяхме да създаваме достатъчно проблеми и на това отгоре можеше да се получи съмнение, че крайните снабдители нарочно, а съм сигурен, че ще бъдат много затруднени 300 хил. души да се стоварят при тях, да не предоставят тази услуга бързо за подписване на договорите. Затова сме го направили по този начин. Мисля, че се опитах добре да го обясня.
Госпожо Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители. От страна на Министерството на енергетиката по-скоро един уточняващ въпрос: тъй като към настоящия момент това е текст, който е в правилата за търговия и там има отделни етапи, през които преминават различните процес. Тук виждаме, че директно отиваме на етапа, свързан с упълномощаване за сключване на договори, но преди това има едно заявление, като трябва да се подаде за регистрация. Умишлено го пропускаме или….? Всъщност клиентът трябва да упълномощи съответния доставчик, за да може той да подаде заявление за регистрация, след което вече да го упълномощи и да сключи договора. Ако прецените, само да се допълни, ако целта не е била по-различна?
ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ: В момента в Правилата за търговия процедурата е абсолютно същата, като тази – всичко трябва да е онлайн. Въпросът е, че единствено при първоначалната регистрация на пазара от тези 300 хил. клиенти аз съм сигурен, че може би 80% или малко повече от тях въобще не са излизали до момента на свободния пазар. Идеята е тази първоначална регистрация също да става дигитална.
Какво представляваше до момента първоначалната регистрация? Трябваше или чрез нотариално заверено пълномощно, или физически клиентът да подпише договор за пренос и достъп със съответната мрежа. (Реплики.) Идеята тук е клиентът като подписва договор с търговеца, да подпише всички необходими документи и чрез обикновено пълномощно не нотариално заверено, да упълномощи търговеца да го представлява – от негово име да изпрати всички документи на съответното електроразпределително дружество, което да смени доставчика му. Тоест да избегнем двойната процедура, при която трябва клиентът или упълномощен от него да посещава офис или клиентски център на съответната мрежа. (Реплики.) То е същото. Като му даде обикновено пълномощно…(Реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, разбрах Ви. Пишем заявление и договори!
ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ: Да.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Защото са три договора.
Заповядайте, господин Налбантов.
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Благодаря, господин Председател.
Искам да обърна внимание на още нещо. Крайните клиенти не сключват договори с преносния оператор. Те ползват мрежата при общи условия и в Правилата за достъп до мрежата, където е регламентиран процесът на регистрация, те не сключват договор, а заявяват съгласие с тези условия. Поне така пише в Правилата. Така че тук не трябва да бъде сключване на такъв договор – съгласие с Правилата, и упълномощаването да бъде още от етап заявление, а не сключване, тоест да упълномощава доставчика да подаде от негово име заявление. (Реплики.) Редакцията е просто едно добавяне. Трябва да бъде: упълномощава доставчика да подаде заявление за регистрация от негово име и за негова сметка, да сключи договор с доставчика от последна инстанция и да заяви съгласие с Правилата на съответния оператор, общите условия на съответния оператор. (Реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Какво мислят търговците по този текст? (Реплики.)
ЗОРНИЦА ГЕНОВА: В момента има общи условия само за достъп до мрежата на регулирания пазар. На отворения пазар няма одобрени общи условия. В момента всички оператори на разпределителни мрежи сключват индивидуални договори. (Реплики.) Внесени са, но изчакват. Тъй като няма одобрени общи условия….Те не са по-различни като цяло условията за регулирания и за либерализирания пазар, не са различни. Но документът, който в момента съществува – общи условия за достъп и пренос на регулирания пазар. За свободния няма. Затова е предложено очевидно тази редакция.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Точно така е. Понеже общите условия още не са минали своята процедура, най-вероятно, и поради тази причина са сключените индивидуални договори с всеки един. (Реплики.)
НИКОЛАЙ НАЛБАНТОВ: Чл. 104а на Закона казва, че мрежите се ползват при общи условия. Ами сега това, че не се съобразяваме с текста на Закона и на правилата, които са разписани с него, понеже практиката била друга….Просто обръщаме внимание на това, което е записано.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте.
ЗОРНИЦА ГЕНОВА: Само да кажа, че да, такъв е текстът на чл. 104а, но ако ние не даваме индивидуални договори, това означава, че никой няма да бъде регистриран на отворения пазар, просто защото няма общи условия. Тоест и Вашето твърдение е вярно, но и нашата практика е вярна. Защото да не възпрепятстваме излизането на клиентите на отворен пазар, ние им даваме индивидуални договори. Но категорично сме съгласни, че трябва да има общи условия.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз предлагам да пуснем и заявлението, и договорите да си останат. Мисля, че ще изчерпим нещата. Така ли е? Юристите да кажат. (Реплики.)

ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ: Да, точно така. Трябва да се добави просто „заявлението“.
ИВАН ИВАНОВ: „Със заявление и договор“.
ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ: То договорът, дали е при Общите условия или е индивидуален, той е все договор.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да, добре.
Всъщност, госпожо Министър, аз приемам това, което Вие предлагате и всъщност по процедура го разпознавам и го предлагам вътре в текста. (Реплики.)
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър, че ни обърнахте внимание.
Юристите все пак да се погрижат за текста на бъде чист.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против няма, въздържали се – 1.
Приема се.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 8.
Предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създаде § 9.
„§ 9. В чл. 199 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5 текстът преди т. 1 се изменя така: „Операторът на газоразпределителна мрежа с писмен мотивиран отказ, копие от който се изпраща до Комисията, може да откаже присъединяването към газоразпределителната мрежа, когато липсва:“.
2. В ал. 6 се създава изречение второ – „При отказ по ал. 5, т. 1 операторът на газоразпределителната мрежа е длъжен в 6-месечен срок от получаването на отказа на клиента да осигури необходимия капацитет. Операторът на газоразпределителната мрежа не може да издаде последващ отказ на същия клиент на същото основание.“
Обяснявам – понеже имаме много сигнали към нас, предполагам, че и към Комисията за енергийно и водно регулиране, в лицензионна територия някой, ако иска да бъде присъединен, получава отказ. По какво получава отказ, от лицензианта говорим? Получава отказ или на икономическо основание, че няма достатъчно, тоест инвестицията не може да има възвращаемост в продължение на 8 години, както е записано сега в Закона, или по капацитет. Имаше и трето основание, не мога да се сетя кое беше третото. Няма значение. Ние тук сме разгледали именно тези хипотези, понеже искахме да увеличим срока на възвращаемост от 8 на 20 години, но се оказа, че засягаме „Булгартрансгаз“ и поради тази причина го махнахме. Но искаме всеки един мотивиран отказ, който засега КЕВР не го е получавал, да го получава. Тоест при тях ще идва и статистика и те ще преценяват и могат на база лицензията да задължат лицензианта да присъедини всеки един от потребителите в лицензионната им територия.
Втората хипотеза е по капацитет. В крайна сметка лицензиантът е задължен в неговата лицензионна територия да осигури капацитета. Ако той не е осигурил, му даваме срок от шест месеца да отстрани този свой недостатък и пак да присъедини крайния клиент.
Това са нашите съображения, защото в крайна сметка имаме достатъчно много оплаквания във връзка с това, че са им отказали или ги превръщат в един нещатен сътрудник към фирмата и им казва: „Вижте, по Вашата улица още 10 ако ни намерите, ще ви присъединим“. Той в един момент започва да търси по съседите си ще се присъедини ли някой или няма. В крайна сметка лицензиантът трябва да ходи и да рекламира своите услуги. В крайна сметка и цената на газа е достатъчно ниска, така че да провокираме по някакъв начин да се развиват и лицензионните територии. Това е нашият мотив.
Господин Аталай – заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Сега, много е радикално това, което правим. Не знам на какво сте се базирали. Тези лицензианти дали имат такава възможност, примерно ако в лицензионната му територия липсват около 10 км тръбопровод, какво ще стане? (Реплики.) Задължили сте го да построи 20 км тръбопровод. Вторият път не може да откаже. Шест месеца той трябва да строи 20 км тръбопровод. Разбирайте, от Хасково до Кърджали трябва да се направи тръбопроводът, ако искам аз на язовира на Кърджали да си имам газ. Защото лицензиантът е един и същ. За капацитет говорим. Ами за същото става въпрос и за „Булгартрансгаз“. „Булгартрансгаз“, ако не направят тръбопровода от Силистра до Добрич, значи следващият път трябва да го задължим да си направи „Булгартрансгаз“ газопровода до там.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: За секунда ще уточня, извинявайте, господин Аталай. Говорим за лицензионната му територия, не лицензиант, територия. Тоест един лицензиант има няколко лицензионни територии. Тоест примерно село Лозен е лицензионна територия на един лицензиант. В село Лозен аз присъединявам само по централната линия на селото, казвам Лозен, защото оттам именно имаше поне 4 – 5 оплаквания, там, където отстрани някой е поискал, той казва: „Нямаме икономически интерес“. На капацитет много рядко отказва. Ако е капацитет, това значи, че му е много малка тръбата, която отива към село Лозен. Тоест трябва да си осигури достатъчно капацитет, за да може да захрани селото. А не от село Лозен да ми тегли тръба примерно до Бургас, защото също му е лицензионна територия. Това е идеята. Фактически на лицензионна територия обикновено отказват по икономически причини. Икономическите причини досега КЕВР не знаеха за тях, сега ги задължаваме просто да пращат копие към КЕВР за това, че са отказали.
Това е единственото, което променяме. (Реплики.)
Господин Симеонов, заповядайте.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Аз нещо не мога да разбера къде се намираме. Тук в някакво лоби на газовите дружества ли сме? (Реплики.) Ама точно в лоби се намираме. Въобще изключвам господин Аталай, все едно че не съм го чул. Ако взема да го коментирам, ще стане много лошо. Какви са тези, които имат лицензионна територия, определена, и те няма да си предвидят, първо, захранваща тръба като капацитет – то там живеят определен брой жители, те трябва да си ги сметнат тези работи, още като започнат да строят, трябва да се предвидят. Освен това те трябва задължително да си направят една разклонена мрежа, която да е способна във всеки един момент да поеме в някакъв определен срок, най-вероятно от общите условия, нали имате общи условия? (Реплики.) Ами като имате общи условия, аз не мога да разбера защо си губим времето с празни приказки в момента? Не ме интересува има ли икономически интерес, няма ли. Той, след като е получил лиценз за тази територия, той си е направил сметката и на инвестициите, и на възможностите. Какви са тези глупости – ще им даваме шест месеца? Ами той е длъжен да присъедини, съгласно условията, които е поставил в общите условия – правилата, които е заложил, той е длъжен там, ако примерно е записано пет дена, в пет дена трябва да го захрани.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не е така.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ама защо не е така, господин Николов? Ама как няма да е така? Извинявайте, Вие говорите с оператор, аналогичен оператор в момента. Аз съм оператор на кабелна телевизия и ако аз не мога да свържа абоната на другия край на селото, просто ми се отнема лиценза и мен ме убиват. Как така няма? Ще си правя сметка колко ще им струва изкопът и кабелът ли? Ама какви са тези глупости? Какво правите в момента Вие, аз не мога да разбера? Абсолютен лобизъм. Отричам въобще да се обсъждат такива теми тук, в закон да вкарваме някакви облекчения, че ще му даваме шест месеца.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Вие май не разбрахте, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Ама не е вярно. Въобще не трябва да има някакъв срок. Той си има в общите условия заложен срок и той трябва да си се включи в този срок. А ние казваме – значи, ако има отказ, до шест месеца трябва да го включи. Как да не добавяме условия?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Напротив, господин Симеонов, само секунда. Нещо има неразбиране.
В Закона за енергетиката в момента всеки един лицензиант може да Ви откаже, може да Ви откаже да Ви присъедини, като условията му са следните: мога да Ви откажа, аз ако съм лицензиант, мога да ви откажа, ако нямам икономически интерес да Ви присъединя. Край. (Реплики.)

Слушайте какво казвам. Ами нали това се опитваме да правим малко по малко.
Второто, мога да откажа, че няма капацитет. Не, сериозно. Прочетете закона. Така пише в закона. Ние се опитваме не да лобираме, опитваме се, напротив, да ги притиснем. (Реплики.)
Смисълът на този закон беше друг.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Значи за едни може, за други не може.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Така че, напротив.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Николов, стана ясно, че когато господин Симеонов има интерес, може да дърпа кабела от единия край на селото до другия край.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Има, няма, дърпа, защото ще му вземат лиценза. Не си слушал внимателно.
РАМАДАН АТАЛАЙ: И газоразпределителят като има интерес, разбира се, че ще си дръпне тръбопровод от единия край на селото до другия. И аз не мога да разбера защо досега, поради каква причина не са се обаждали на КЕВР? От този текст става въпрос, че единственото нещо е, че трябва да уведомят КЕВР. И КЕВР какво ще направят? (Реплика: „ Ще му вземе лиценза“.)
Ако трябва да променим, значи трябва да променим - който има интерес не трябва изобщо да отказва, като Валери Симеонов. В закона го пишем и приключваме. Какво има повече да разсъждаваме?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, този дебат според мен е много нужен, защото към този момент всички сме наясно, че има много малък процент газифицирани битови абонати – около 3% са може би. (Реплика: „Каква е причината?“.) Причината е точно тази, която каза и председателят – много дебатирахме по тези текстове и наистина идеята е да накараме тези фирми, които са спечелили лиценз за дадена територия, наистина да се активизират и да започнат да газифицират битови абонати, защото фактите към този момент са тези. Много дебатирахме какви текстове да вкараме в закона. Наистина отказите, които са от страна на фирмите, са за липса на капацитет или за липса на икономическа целесъобразност. Това са фактите и го има по закон. Затова сме се опитали да вкараме текстове, с които да накараме по-скоро да подават повече информация към КЕВР. Защото сега при икономическа целесъобразност, при отказ такъв, те не подават информация към КЕВР. Поне сега КЕВР да събира информация и при втори отказ да им окаже да присъединят съответните абонати. Това е посоката на текстовете. Наистина идеята е да накараме тези лицензианти да си свършат работата, още повече че те подават и бизнес планове, с които се ангажират да покрият съответната лицензионна територия. Но фактите към този момент са тези. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: В четвъртък Комисията ще изслуша Комисията за енергийно и водно регулиране във връзка с цените на газа и във връзка с „Булгаргаз“ с връщането на крайните абонати. Но аз бих увеличил времето да разискваме този въпрос, той е много важен въпрос, защото лицензиантите, за съжаление, не изпълват лицензионните си територии. За съжаление.
Само да обясня преди да дам думата на господин Ерменков, как е сега. Те защитават едни петгодишни бизнес планове. КЕВР определя бизнес плана и на тази основа им гласува цена от потребителите, които трябва да вземат за предоставената услуга. Тоест те предварително започват да събират пари във връзка с този бизнес план. В един момент той не го изпълнява този бизнес план и го коригира, защото на тригодишна основа те трябва да го проверят колко изпълнява и колко не. КЕВР впоследствие започва да им коригира цената, на предварително събраната цена КЕВР им коригира цената за това, че не са изпълнили бизнес плана. Тоест в един момент те не са си изпълнили инвестициите, нищо. И на това отгоре има много откази, които, за съжаление, тези хора не пращат в КЕВР. КЕВР не знае колко отказа има. Сега да ги питате – абсолютно не могат да Ви кажат колко отказа има. Именно това ни провокира – първо, КЕВР да знае колко отказа има, за да може да ги задължи. Те могат да ги задължат чрез лицензията им да осигурят достъп до своите услуги. И второ, не може да има отказ по капацитет – това е категорично. Затова сме дали все пак шестмесечен срок – ако имат проблем с капацитета, да си го отстранят, но да не могат да откажат на тази основа втори път. Това е нашата презумпция.
А иначе, абсолютно сме съгласни. КЕВР и сега може да им махне лиценза. Проблемът е, че отиват в едни сложни процедури на съдене. Затова търсят вариант да ги притиснат по друг начин. Ние се опитваме да им дадем този инструмент в ръцете да ги притискат, като глобите са от 20 хил. до 1 млн. лв.
Господин Ерменков, заповядайте.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Напълно съм съгласен, че трябва да се предприемат мерки, защото ние в общи линии, още когато издадохме първите лицензи, си спомняте каква беше идеята – колко километра тръби ще прокараме, а не колко газифицирани точки ще имаме. И това всъщност беше онази язва, която ни доведе до това състояние да имаме лицензирани дружества и да имаме само 5% газификация. (Реплики.) И ако ние не предприемем мерки, които са тези, за да задължим лицензианта най-малкото да изпраща икономическите си откази в Комисията, която да ги види дали са правомерни, или не са правомерни и оттук да предприеме необходимите мерки, а по отношение на капацитета, въобще да нямат възможност, тоест шест месеца да им е гратисният период, след което вече да са задължени. Ние ще продължаваме да стоим така с ниска цена на природния газ и да се чудим защо той не може да стигне до хората и те да се възползват от тази цена, която не постигнахме много леко.
Така че аз мисля, че тук просто трябва да подкрепим текста като първа крачка и да сме наясно, че не е достатъчна.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Може ли само един уточняващ въпрос?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да, господин Симеонов.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Извинявам се, че за втори път по основния въпрос моля за изказване, но тези шест месеца фактически нали не включват издаване на строително разрешение и проектиране, защото би трябвало те да са в общия проект на населеното място? Просто, за да бъде физически извършено достигането до клиента. Те даже са много, но аз ще го подкрепя това. Даже са много.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Винаров, заповядайте.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Благодаря, господин Председател.
България е на последно място по газифициране – с 5%. И това предложение е много добро. Същевременно сега при зелената пътека, която трябва Европейският съюз да защитава, ние трябва да газифицираме, както и да заменяме централите на въглища с природен газ и да намираме други решения. Затова предложението е много разумно и санкциите трябва да започнат да действат.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Други? Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Тъй като става въпрос само за едно уведомяване и взимане на мерки от КЕВР, във връзка с това, първоначално, след като сте им утвърдили бизнес плана, ако в бизнес плана не сте им орязали, така че те да не могат да си прекарат до последния клиент, който е необходимо да получава газ, не е необходимо шест месеца да бъдат уведомявани и КЕВР да ги контролира веднага. Дайте да го направим на три месеца. Даже по общото условие – до 90 дни. Дори може да ги вземем на 90 дни, както е при всичките. Оставяме го на три месеца и приключваме.
Но, ако Вие сте ги орязали хората и те не могат да си изпълнят според цената, която сте им дали, да си развиват газовата мрежа, което се случва в България, защото Вие винаги им режете бизнес плана, никога не им давате да се развиват, за да угодите на управляващите, че цената на газа, плюс всичките други разходи, които правят за газификацията, са в рамките на това. И ето, че дойдохме днес да спорим тук кой има лобистки интерес, кой няма лобистки интерес. Затова всички енергийни предприятия трупат загуби – заради Вашите определяния на цените, защото ги сваляте под себестойност – това, което те правят. И ето, и ЕСО да Ви кажат, и всички други. Тук, ако е въпросът само да Ви уведомяват и Вие да влезете в ролята си да ги контролирате, три месеца даже е много. За два месеца.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Иванов, ще вземете ли отношение?
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател!
Преди всичко искам да кажа, че по отношение на инвестиционните намерения КЕВР не отрязва нищо от представените бизнес планове. От други пера се реже, но не от средствата за инвестиции.
На второ място, естествено е, че може да има тригодишен план за инвестиции, но така, както е записан текстът, може и хора от населено място, което трябва по принцип на третата година да бъде присъединено към газоразпределителната мрежа, да изискат и тогава са приоритетно, без да се чака третата година, съгласно този текст, след шест месеца те трябва да бъдат газифицирани. Това е според мен смисълът.
И това, което дава допълнителен аргумент на КЕВР – че има законов текст, който ги задължава.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Нека все пак да внимаваме, да видим какви са общите условия. Някой да не би да има общи условия с по-дълъг срок, първо. И второ, основателно е тук предложението на господин Иванов да вкараме съобразно инвестиционния план, одобрение на инвестиционния план – нещо такова.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не, то там е въпросът. Той е изпълнил инвестиционния план и отказва след това. В смисъл такъв, текстовете на какво основание отказва? Тоест, когато имаш мрежа…
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Да не би да се приложи превратно текстът, затова…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не, не, не, ние сме го гледали.
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Така. А има ли някой, който да отговори например какъв е максималният срок на присъединяване в общите условия? Да не би да е по-голям от три месеца? Ако не, и аз съм за три месеца. (Реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Тези общи условия, когато той се съгласи по общи условия да го присъедини, а не по общи условия да му откаже. Той отказва на база Закона. За отказа е въпросът. Той няма общи условия за отказ. Има общи условия за присъединяване. (Реплики.)
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Особено важно е сега, когато цената на природния газ е много ниска и виждам, че продължава да пълзи на много ниско ниво, дори при повишаване цената на суровия петрол, природният газ остава много ниско, да се направи това усилие, защото не пет, а три процента от битовите потребители са газифицирани, а средно в Европейския съюз е над 40%. Това съответно ще доведе до икономия на използване на твърдо гориво, на дърва, оттам подобряване на околната среда и намаляване потреблението на електроенергия за отопление. В България 39% от произведената електроенергия отива за битово отопление, което е най-високият процент в Европейския съюз.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Аз бих насърчил министър Петкова да предложи Министерският съвет да създаде Българска газова компания. В крайна сметка там трябва да се инвестира най много, там нямаме инвестиции.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Госпожо Министър, предложете и ДЗС-та и ТКЗ-тата да направят и приключваме.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре.
Преминаваме към гласуване.
Имаме предложение. Държите ли на това предложение, господин Аталай за три месеца?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Да, да. За три месеца! (Реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: За секунда да обясня само.
Всъщност какво значи „липса на капацитет“? Не входната точка на лицензионната територия да е малка, тя е достатъчна. Проблемът е, че няма отклонение към тази улица и той каза: няма капацитет, защото няма отклонение. За това говорим.
Който е „за“ три месеца, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се няма.
Приемаме текста на § 9 в цялостния му вид с направеното уточнение, което гласувахме преди малко.
Който е „за“ § 9, моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се няма.
Единодушно приехме § 9.
Предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители.
Сздава се § 8.
Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага да се създаде § 10.
„§ 10. Създава се чл. 206а:
„Чл. 206а. На енергийно предприятие – оператор на газоразпределителна мрежа, което не изпълнява задължението си по чл. 199, ал. 6, изречение второ, се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 1 000 000 лв.“.
За това, което Ви говорех.
Някой иска ли да вземе отношение?
Голяма е ножицата, защото има различни варианти на нарушение, затова е голяма ножицата. Взели сме го от текста по подобен вариант, който е гласувано. По същия начин сме го копирали, затова е така.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, малко сте се изсилили.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Аталай, има го в Закона и сега.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Нека да бъде съизмеримо, примерно от 20 000 до 100 000 разбирам или да го сложим от 500 000 до 1 000 000 лв., но от 20 000 до 1 000 000 лв. това е значи нещо, което е…(Реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Председател, да това е текст, който е взет от Закона за енергетиката. Много голяма е – 50 пъти е всъщност разликата между минималната и максимална стойност на санкцията. Освен това липсва нещо, което нормално трябва да се предвиди. Когато има повторно нарушение трябва да бъде в трикратен размер на първоначално наложената санкция. Това тук… (Реплики.) Не, тъй като господин Аталай повдигна този въпрос, санкцията беше първоначално още по-висока и беше въведена, след като един от операторите на електроразпределителни мрежи беше допуснал нарушение и тогава беше въведен този текст в Закона за енергетиката.
Обратно, Комисията настояваше, за да може да се изпълни реално, долната граница беше намалена на 20 000 лв. и в момента ние налагаме санкции на едно енергийно дружество три по 20 000 лв. – 60 000 лв., а на друго 80 000 лв. сме наложили такива санкции. Но 1 000 000 лв. действително…(Реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Но, ако искате, направете предложение, господин Аталай. Законът гледахме да е уеднаквен.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Добре, но тогава нека да въведем изречение второ: „при повторно нарушение се налага двойният размер – 40 000 и 200 000 лв.“. (Реплики.)
Не, не, не е по Закон. Ако го запишем…
ИВАН ИВАНОВ: Аз считам, че има основание наистина горната граница да бъде 100 000 лв., защото дори газоразпределителният сектор в сравнение с електроразпределителния…(Реплики.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не, не е толкова голям.
ИВАН ИВАНОВ:… тепърва прохожда и трябва с най големите санкции. Нека да бъде от 20 000 до…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: От 20 000 до 100 000 лв., а при повторно от 40 000 до 200 000 лв.
ИВАН ИВАНОВ: Да.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, значи имаме две предложения – едното е да намалим 1 000 000 лв. да се чете 100 000 лв. горна граница и господин Ерменков предлага да има още едно допълващо изречение – „при повторно нарушение имуществената санкция да е…“ да пишем двоен размер или да пишем числа?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не, размер от 40 000 до 200 000 лв..
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: От 40 000 до 200 000 лв., така ли?
ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ: Два пъти от предходната, защото може да е трети път.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Не, не не. Вече първата…(Реплики.)
ИВАН ИВАНОВ: Обикновено логиката е трикратен размер на наложената санкция при първоначално нарушение.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре. Приемаме.
Господин Ерменков се съгласи. Той предлага всъщност текстът на господин Иванов – в трикратен размер на наложената санкция.
Който е „за“ първото по предложението на господин Аталай 1 000 000 лв. да се чете 100 000 лв., моля да гласува.
За – 16, против и въздържали се няма.
Който е „за“ да има допълващо изречение: „при повторно нарушение имуществената санкция да бъде в трикратен размер от първоначално наложената санкция“.
За – 16, против и въздържали се няма.
Преминаваме към следващия параграф.
Параграфи 9 и 10.
Работната група подкрепя по принцип предложенията.
Работната група предлага да се създадат § 11 и 12.
„§ 11. Създава се чл. 224з:
„Чл. 224з. На търговец на електрическа енергия, който не изпълни задълженията си по чл. 38к, се налага имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв.“
„§ 12. В чл. 225, ал. 2 думите „ и 224ж“ се заменят с „224ж и 224з“.“
Обяснявам, става дума за търговците, които не изпълнят задължението си да дават информацията във връзка с платформата. Това е.
Коментари?
Заповядайте.
МАРИЯ КРЪСТЕВА: Благодаря, господин Председател.
Считаме, че санкцията е несъразмерна на самото нарушение за просто подаване на ежемесечна информация. Освен това е много широк диапазонът, още повече с текста, който гласувахте в предния параграф, и предлагаме санкцията да бъде от 5000 до 10 000 лв.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Е, не от 5000 до 25 000, тогава, ако ще го правим пет пъти повече. Предишният текст беше пет пъти…(Реплики.)
МАРИЯ КРЪСТЕВА: Точно това е, че това е и месечно подаване, тоест един търговец може 12 пъти да бъде санкциониран в рамките на една година.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Те мисля, че в този случай може и лиценза да му…(Реплики.)
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз мисля, че след втория път вече няма да има лиценз този търговец, не знам защо така е.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Аз считам, че все пак санкцията трябва да има дисциплиниращ ефект. Второ, касае се за платформа, която е европейско изискване, което е почти навсякъде въведена и не виждам какви основания може да има един търговец да откаже да даде данни за тази платформа. Така че не считам, че трябва силно да се редуцира глобата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Един компромис да направя. И предишното, което господин Аталай предложи, при предишната санкция беше пет пъти разликата – 20 000 до 100 000 лв. е пет пъти. Предлагам тук да ги направим от 5000 до 25 000 лв. с добавяне на второто изречение, което беше като предишния път – при повторно, три пъти повече от… (Реплики.) Да, така мисля, че... Защото ми се струва вече, че наистина дисциплиниращо ще бъде първото, а второто вече си е умисъл.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Госпожа Кръстева според мен съжали, че повдигна въпроса, но…
СОНЯ КАДИЕВА: Извинявайте, как ще преценявате дали ще е 5000 или 50 000 или 25 000 лв.? (Реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: В зависимост от нарушението най-вероятно. То затова се дава диапазон, защото зависи от нарушението.
СОНЯ КАДИЕВА: Нарушението е да не се подаде информация. Само това е задължението в Закона.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Председател, наистина нарушението е еднотипно и би следвало да има твърда санкция според мен, а повторното вече да го утрояваме. (Реплики.)
Наистина смятам, че нарушението не боже да бъде с различна тежест, тъй като наистина се изразява в не подаване на информация, така че би следвало да се ориентираме може би към една твърда санкция и съответно троен размер за повторно и следващо нарушение.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Може ли?
Въпросът е в обема на търговията на търговците и влиянието им върху пазара, което имат те, затова според мен не може да сложим примерно на един търговец, който продава огромни количества електроенергия и той да предоставя информация, да му направим едно наказание, което просто даже няма и да го усети, защото са му джобните пари. Предполагам, че това и това, което Комисията има предвид, но нека да ги чуем тях, ако може.
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Все едно един шофьор като е по-богат да му вземем повече пари, а като е по-беден по-малко. Нали? Същата работа.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Тогава процент от оборота.
Извинявайте, министър Петкова иска да тръгне, но аз държа да вземе отношение по последния параграф, който е предложен от електросистемния оператор, който би трябвало да даде направление за либерализацията – параграф 20, за либерализацията, която ще бъде по-нататък, тоест от 1 юли 2021 г.
Госпожо Петкова.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Първо, бих искала да се извиня, но се налага да тръгна. Колегите ще останат тук, каквото е необходимо ще изразим като позиция.
По отношение на § 20 сме опитали да формулираме един текст, който смятаме, че ще бъде изключително важен с оглед на преговорите, които водим с Европейската комисия за механизма за капацитет. Знаете, че ние там сме поели определени ангажименти, които Комисията изисква от нас, свързани с пълната либерализация на пазара на електрическа енергия на едро и съответно пълната либерализация впоследствие на пазара на електрическа енергия на дребно.
Това, което Комисията иска от нас е ясна визия по отношение на това кога ще бъде либерализиран пазарът на едро. Тоест кога енергията, която ще бъде закупувана за регулирания пазар, ще бъде закупувана на пазарен принцип, който да осигури възможност за участие на всички производители на електрическа енергия при абсолютно пазарни условия. Така че това е целта на предложения текст. Цели наистина Европейската комисия да види в закон тази целева дата, която ние сме възприели, че е 1 юли 20201 г., за да можем да се възползваме от механизма за капацитет. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Има ли въпроси към министърката специално за този параграф, за да я освободим?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Господин Иванов има някакви въпроси.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не, няма въпроси. Имате ли? А, добре. Виждам, че нямате въпроси.
ОГНЯН ВИНАРОВ: Един въпрос.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Към министъра?
ОГНЯН ВИНАРОВ: Да. По отношение на това КЕВР да одобри типовите договори, аз предлагам така, както Ви обеща господин Николов. От Германия получих два типови договори. Тези, които има Европейската Директива № 944, и този, който пет години съм го предлагал на КЕВР, публикуван на официалния европейски вестник, тези три договора да бъдат дадени на разположение на Министерството, защото там има капацитет – заместник-министърът Жечо Станков е…(Реплики.) и те да изработят, а не КЕВР…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре. Сигурен съм, че Министърът няма да Ви откаже, но не е по темата.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Госпожо Министър, само още един път да повторите кои са играчите на пазара на електрическа енергия на едро? Искам да ги чуя, за да знам за кого ще либерализираме сега?
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Ерменков, уважаеми дами и господа народни представители! Целта на пълната либерализация на пазара на електрическа енергия на едро е този принцип, който е възприет към настоящия момент –Комисията за енергийно и водно регулиране да определя квоти за съответните централи, да бъде преодолян. Защото Европейската комисия счита, че това е, така да се каже, непазарно да може по служебен път да се определя квотата и съответно цената на съответния производител на електрическа енергия.
С либерализацията на пазара на едро ще се даде възможност на всички производители на електрическа енергия да участват в търговете, които ще бъдат организирани от страна на обществения доставчик дотогава, докато има регулиран пазар в България. Така че целта е тази.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Госпожа Русенова видях, че вдига ръка. Сигурно и тя иска въпрос. Заповядайте.
МИГЛЕНА РУСИНОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Иванов, уважаеми колеги! Изказвам се в момента от името на Българската фотоволтаична асоциация и съм упълномощена да се изкажа и от името на Българската ветроенергийна асоциация, които в момента не могат да присъстват на днешното заседание.
Както знаете, ние последователно от 2013 г. поддържаме и подкрепяме пълната либерализация на електроенергийния пазар в България. В този смисъл подкрепяме и всички предложени промени днес на второ четене, които са на вниманието на народните представители. За нас обаче е изключително важно стъпките, които до момента са направени за либерализацията на пазара, да бъдат продължени, така че да се дава максимална свобода за свободна търговия както на производителите, така, разбира се, и правото на свободен избор на потребителите, за което днес обсъждате промени в Закона за енергетиката.
Днешното ми изказване от името на Българската фотоволтаична асоциация и на Българската ветроенергийна асоциация е, за да Ви сигнализирам, че в рамките на вчерашния и днешния ден има изключително тревожни сигнали от страна на Българската независима енергийна борса, насочени към това да се ограничи възможността за търговия на платформите на Българската независима енергийна борса. А конкретно, надяваме се това да е недоразумение, ограничаване на възможността на ВЕИ-производителите да търгуваме на централизирания пазар на двустранни договори, продукти с девиация. Знаете, че нашият продукт е такъв, че той не може да влезе в рамките на стандартизираните продукти.
В тази връзка, за да Ви обърна внимание, че трябва постъпателно да се разширяват възможностите и на производителите, и на потребителите на свободния пазар нашата позиция е, че, ако се стигне до такова ограничаване на нашите права за търговия на платформите на Българската независима енергийна борса, ще поискаме от Вас и от Европейската комисия да бъдем освободени от задължението да продаваме само на организирания борсов пазар. Това е в унисон и с анализа на Комисията за защита на конкуренцията от 13 февруари тази година, която препоръчва при пълно либерализиране на пазара да се прекрати задължението за продажба на борсата. Благодаря Ви.
Може да не Ви се струва точно в контекста, но то е изключително пряко свързано с темата на днешния дебат и моля народните представители да го вземат това предвид.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Русинова, но нямаше отношение точно към този текст.
Може би либерализацията в общия контекст да. Иначе Ви съчувстваме, но няма как в Закона.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Госпожо Министър, от Вашия отговор вместо да получа успокоение, в мен възникнаха още хиляди други въпроси. Какво правим с американските централи? Как ще участват на търгове за електроенергия, като знаем какви са цените там? Какво правим с „Марица Изток“ – 2 и нейните квоти? Това в крайна сметка е изхождайки от цялата тази симбиоза от регулиран пазар и свободен пазар, където на свободния пазар се търсят ниските цени, за да може да се продава електроенергия към потребителите на едро. Как ще се отрази върху цената на регулирания пазар от тази гледна точка?
Мисля, че ние тук ще се въздържи наистина при тази точка, защото ги нямаме отговорите. Аз разбирам каква е идеята. Разбирам, че сега ще успокоим Комисията, че ние вървим по пътя на либерализацията, че целевата дата си е целева дата. Тя може да не е…нали Но това да го запишем в Закон струва ми се така малко екзотично.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Ерменков, подобен текст съществува и към настоящия момент в Закона от 2015 г. и той е свързан с целевата дата по отношение на вътрешния пазар в България. Така че няма нищо притеснително и нищо екзотично в тази формулировка. Ние изцяло сме се придържали към съществуващия текст в Закона, така че смятаме, че това ще бъде изключително полезно за нас. И моля за Вашата подкрепа и наистина за осмислянето на тази разпоредба, защото тя ще ни даде една увереност и пред Европейската комисия, и в разговорите, които ни предстоят, и по отношение на механизма за капацитет това ще бъде наистина много важен момент. Така че това е смисълът на предлагания от нас текст.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Извинявайте за отклонението, но все пак трябваше да чуем мнението на…
РАМАДАН АТАЛАЙ: Имам предложение тук.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не, като стигнем натам. Въпросът е да освободим нея.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Да чуя и министърката.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: А, добре. Извинявайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Ние или ще обсъждаме това нещо или няма да го обсъждаме?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не, аз исках да чуя мнението на министърката да го изрази затова. Не да редактирам, но заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: На всички ние е ясно защо го пишем това, но като ще го пишем, тъй като сигурно имате предвид, че на 1 юли 2021 г. няма да управлявате Вие и затова го пишете целева дата? Но би било най-добре да се пише тогава: пълната либерализация на пазара на електрическа енергия на едро е от 1 юли 2021 г. Какво е целева? Какво разбирате от цел? Целите на Закона се пишат на първа страница. (Реплики.) Не в мотивите. А ние § 20 в Преходни и заключителни разпоредби. Без целите, трябва да се напише директно кога е датата за пълната либерализация на едро.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Виждам, че министърът е съгласен. Благодаря Ви, госпожо Министър.
По § 11 говорихме за санкциите, извинявайте за отклонението.
Кой предложи някакви санкции?
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Аз. От 5000 до 25 000 лв. при трикратно при повторно…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Други предложения? Няма.
Господин Младеновски иска да вземе думата.
ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ: За мен санкцията трябва да е по-висока, тъй като тук не се санкционира идеята на Закона. Поне така го разбирам. Не е да санкционираме, че някой не си е подал офертата този месец, ежемесечно, а, че е подал неактуална оферта. Текстът на Закона е актуална оферта. Тук това е в защита на потребителите. Тоест потребителят, като види на тази платформа, че даден търговец му предлага енергия за 110 лв. и се свърже с търговеца и търговецът му каже: не е 120, ами е 130 лв. вече. Това е идеята тук, когато се сезира Комисията, Комисията да санкционира търговеца, който е подал неактуална оферта или въобще не е подал оферта.
Така че за мен трябва да е 5000 до 50 000 лв. е добра тази санкция. Ако не, да оставим на 10 000 лв. като се удвоява или утроява за всяко следващо нарушение.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Председател, искам да взема отношение по повод на това, което беше коментирано, дали трябва да има изобщо интервал между минимална и максимална стойност? Трябва да има, защото произнасянето на Комисията относно нарушението е свързано, първо, дали ежемесечно се подава данък.
Второ, дали са пълни, трето, дали са актуални? Това означава, че или може да има натрупване на три различни нарушения. Може да има само едно. Комисията е тази, която трябва да прецени дали е епизодично нарушението, или се оказва, че той всъщност не е изпълнил цял спектър.
Подкрепям това, което каза Пламен Младеновски, тъй като се засягат интересите на потребителите – не да намалим максималния размер, да увеличим минималния. Тоест да бъде от 10 000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение да бъде трикратен размер на първоначално наложеното наказание.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре.
СОНЯ КАДИЕВА: Може ли само една реплика?
Относно актуалната оферта. Какво означава актуална оферта? Цената на електроенергията се договоря и се фиксира в момента на договаряне. Няма актуална оферта. Всяка оферта има определена валидност. Не можем ние да качваме оферти, които да имат валидност неопределено време, и във всеки един момент тази цена може вече да не е актуална. Пазарът на електроенергия е изключително динамичен. Не може да бъде фиксиран към определена дата, както си го представят може би комисарите.
ИВАН ИВАНОВ: В чл. 38к означава ежемесечно актуална информация. Тоест ние сме приели вече това.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Госпожо Кадиева, все пак имате такива на ниско напрежение, предполагам и сега знам, че в територията на EVN, че имате, така ми казаха. Тоест Вие в момента търгувате с такива клиенти. Мисля, че им давате месечна цена, така или иначе. Нали? Или Борса плюс, или годишна цена най вероятно им давате.
СОНЯ КАДИЕВА: Много малко са клиентите, които всеки месец си сменят доставчика. Или поне това практически не е възможно. Знаете сроковете за смяна на доставчик.
Не знам защо е необходимо да има ежемесечна цена във всеки един момент от нас? Представяте ли си колко жалби ще има срещу търговците в КЕВР и не знам какъв капацитет им трябва, за да могат да отговорят на тези жалби? Защото офертите, още от сега Ви казвам, че няма да бъдат актуални от гледна точка на клиента.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не знам. Аз лично си мисля, че трябва да сте по-динамични, защото сега знам, че има два вида оферти от Вас за такива фирми. Давате им или Борса плюс, или им давате годишна, която не би трябвало да се променя, като рискът се носи от Вас. Например, аз виждам в платформите, които са вече действащи и са на Запад, горе в Германия и в Англия. Там всеки месец потребителя може да си огледа, да си смени доставчика и става с едно кликване просто. Затова си мисля, че когато има по-динамичен процес, това може да се случи.
Господин Младеновски искаше да вземе думата.
ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ: Искам да кажа, че идеята на тази платформа е всеки търговец да си има акаунт. Така че той, ако иска, е задължен от Закона ежемесечно да актуализира цената, но той може да си я актуализира всеки ден.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Вие ще имате ясни и прозрачни критерии.
ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ: Важното е в момента, в който е видима неговата оферта, тя да е актуална.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Нещо не стана, както трябва.
Колеги, така като Ви слушам оставам с впечатлението, че изведнъж няма да останат търговци на електроенергия, това което Вие го предлагате.
Няма как търговецът на електроенергия… Вие как ще установите кога му е актуална офертата, която е представил. Тази оферта, която е представил, тя е валидна. Ясно е, когато има вече сключен договор. Нали така? Кога ще разберете кога е актуална офертата? (Реплики.)
Постоянно значи тези търговци трябва да са на тръни. Кога ще им се обадите, елате да си платите 10-те хиляди или 20-те хиляди? Нещо не става ясно. Задава се въпросът какво е актуална оферта? То ще има часово време за деня, ден напред. По какъв начин ще се подадат офертите?
ИВАН ИВАНОВ: Актуална оферта означава в момента, когато се предлага даден договор това да бъдат условията, които са валидни. Това е актуална. (Реплики.)
РАМАДАН АТАЛАЙ: Те ще я дадат в момента, когато сключват договора. На тази цена, на която са сключили договора, ще Ви дадат и офертата. Това ще бъде. (Реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Само секунда да уточним. Господин Аталай, има малко разлика между едно голямо предприятие, което има почасово мерене. Те могат да конферират пик, оф пик и така нататък. Тоест да му дадат различни цени на различни продукти в рамките на деня или ден напред. Няма значение.
Докато тези, които ги изваждаме на пазара в момента, те имат някакъв профил. Този профил го има в електроразпределителните дружества, който ще предоставят съответно на търговците, когато ги вземат. Реално погледнато, той когато иска да смени своя търговец, ще вземе месечна цена. Няма как да вземе почасова, защото няма кой да му го мери. (Реплики.)
ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ: Тя може да не е месечна. Може да е месечна, годишна за определен договор, към определен момент. Давам пример: ние ще научим дали не Е актуална офертата, всеки търговец си е подал офертите. Когато един клиент влезе в платформата и на база неговото потребление калкулаторът му изкара, че най-изгодно му е да сключи договор с госпожа Кадиева, тоест след като се свърже и госпожа Кадиева му каже, че не може при тези ценови условия да сключи договор в същия ден, в който му е показан, тогава вече търговецът е в нарушение. (Реплики.)
РАМАДАН АТАЛАЙ: Тогава Ви питам: те са оферирали, например 110 лв. и са сключили договор по актуална оферта, обаче са сключили в деня договор за 100 лв. с 10 лв. по-малко. Преференции ли ще им давате?
ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ:: Не, те могат да сключат…Едва ли клиент ще се оплаче в Комисията, че е сключил на по ниска цена.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Вие чакате да Ви се оплачат. Не така. Изграждаме правила, колеги. Закон правим – ясно, точно. Ако не сме наясно, трябва да определим какво е актуална оферта и да им се каже за какво става въпрос. По-висока от актуалната оферта. Ето, казвам Ви пример: днес, обявява в 10,00 ч., че е за 110 лв., в 15,00 ч., сключват за 100 лв. Какво ги правим? Ще ги обесим.
ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ: Могат да си актуализират офертата, след като са сключили новия договор. И към момента повечето търговци обявяват на сайтовете си за еди какъв си продукт.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, не съм против, но нещо има неясно в цялата ситуация. Дайте да изчистим, да изясним нещата, за да вървят по ред. НЕК, електроразпределителните дружества, тук ли са? Нека да ги чуем и тях, защото те се скриха. Много удобно е така. Оставиха търговците от другата страна да се борят, а същевременно те ще са най-големите търговци. Нека да кажат за какво става въпрос.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Аталай, само искам да уточня, че тази платформа ще се изработва от КЕВР на ясни и прозрачни правила. Разбира се, махнахме „ясни и прозрачни“, но на правила, и критерии. Тоест тепърва ще станат ясни критериите, по които ще дават своите оферти по какъв начин ще бъдат наказвани.
Иначе, ако пишем всичко в Закона, мисля, че не е най-добър вариант. Затова е независим регулатор. След това може да го викнем тук в Комисията и да го питаме.
Иска ли някой да вземе за друго отношение? Не виждам.
Виждам, че госпожа Кадиева желае.
СОНЯ КАДИЕВА: Смятам, че това е текст, който няма да работи. Не знам защо. Може би е необходимо съгласно Директивата да съществува, но за нас това реално няма да работи, още от сега Ви казвам. Или в крайна сметка няма да има търговци на електроенергия, различни от търговците на крайните снабдители.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Ние всъщност няма да обвиняваме търговците, ще обвиняваме КЕВР. Те трябва да администрират. Така че в крайна сметка нас ни интересува КЕВР да направи платформата и тя да е работеща. А пък оттук нататък…
Преминавам е към гласуване.
Предложението на господин Ерменков, понеже държеше и ми го каза, от 5000 до 25 000 лв., плюс изречението „при повторно нарушение имуществената санкция да бъде в трикратен размер на първоначалната“.
Гласуваме първо от 5000 до 25 000 хил. лв.
За – 6, против – 1, въздържали се – 9.
Не се приема.
Второто, което гласуваме, е санкцията да бъде в трикратен размер, при повторно нарушение.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към първоначалния текст от 5000 до 50 000 лв. и с редакционната поправка за второто изречение за трикратно.
За –14, против няма, въздържали се – 2.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 4, който става § 13.
Преходни и заключителни разпоредби – работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието, подразделението на Закона.
Гласуваме Преходни и заключителни разпоредби и за наименованието на Закона.
За – 12, против няма, въздържали се – 4.
Работната група подкрепя по принцип текста вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 14:
„§ 14 (1) В започналите до влизането в сила на този закон производства по чл. 30, ал. 1, т. 9 за ценовия/регулиран период, който завършва на 30 юни 2021 г., Комисията за енергийно и водно регулиране съгласно чл. 30, ал. 1, т. 9, чл. 49а, ал. 1 и чл. 97, ал. 1, т. 4, утвърждава цени, както следва:
1. за битови клиенти – за период до 30 юни 2021 г.;
2. за небитови клиенти – за период до 30 септември 2020 г.
(2) В производствата по ал. 1 открито заседание и общественото обсъждане се провеждат, ако такива са проведени до влизането в сила на този закон.“
Тук регламентираме – знаете, защото от 1 октомври ги извеждаме, затова има такива периоди.
Някой иска ли да влезе отношение? Не виждам.
Моля, гласувайте § 14.
За – 12, против – няма, въздържали се – 4.
По § 6 има предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 15:
„§ 15. (1) В 15-дневен срок от влизането в сила на този закон крайните снабдители изпращат уведомление до всеки небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с електрическа енергия от 1 октомври 2020 г. на обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, съответната лицензионна територия.
(2) В случай че до 30 септември 2020 г., включително клиент по ал. 1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния доставчик в качеството на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5.
(3) Доставчикът по ал. 2 сключва типов договор с клиентите, които до 30 септември 2020 г. включително не са сключили договор с търговец на електрическа енергия. Типовият договор е със срок 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. До сключването на типовия договор доставчикът по ал. 2 осигурява доставката на електрическа енергия, при условие че клиентът своевременно заплаща всички дължими суми във връзка с доставката.
(4) До 31 август 2020 г. Комисията за енергийно и водно регулиране утвърждава образец на типов договор по ал. 3, с който се уреждат правата и задълженията на страните и условията за доставка на електрическа енергия и за прекратяването на договора.
(5) Смяната на доставка в срока по ал. 3 се извършва при условията на чл. 95, като клиентът не дължи неустойка и смяната не е съпроводена с допълнителни задължения за него. От 1 юли 2021 г. клиентите, които не са избрали друг доставчик, се снабдяват с електрическа енергия при условия чл. 95а.“
Да обясня какви са мотивите на тези предложения, като искам да направя една редакционна поправка. Не в 15-дневен срок, а в 30-дневен срок. Защо в 30-дневен срок? Понеже говорихме тук в коридора с електроразпределителните дружества да се използва момента, когато фактурират електрическата енергия на своите клиенти, именно тогава да ги уведомят, а не с бумащина и хартия пак да ги уведомят в този 15-дневен срок. Тоест да стане това с фактурирането им. Това е моето предложение – срокът да бъде 30-дневен.
Другото. В ал. 5 накрая да се махне „друг доставчик“, а да бъде „избрани доставчик“. Защото друг доставчик е много двусмислено.
Обяснявам защо сме избрали този подход. В изказванията си в Народното събрание, както и господин Аталай, и господин Ерменков, всички обърнаха внимание, че ще има доста хора, които са с малък бизнес, еднолични търговци. Господин Аталай даже даде пример с бръснар, съответно аз винаги не знам защо казвам фризьорски салон.
Господин Ерменков също, че ще отидат на доставчик – последна инстанция, именно тези, който не се ориентират в този срок, и в един момент изпадат по Закон, както трябва да отива доставчик последна инстанция.
Поради тази причина решихме да направим такъв временен, преходен период за тези клиенти. Много обсъждахме, много разсъждавахме по темата. Сега ще обърна примера на господин Аталай.
Имаме един бръснар, който е в село Добриница. В един момент той не разбира, че има либерализация на пазара. В крайна сметка не е направил нищо по своя въпрос. В един момент ние трябва да помислим за него дали да отиде доставчик последна инстанция, или да го разпределим някак си. Имаше една идея, която да направим, даже тя в момента я има – Господин Веселинов я е предложил, да се направи някакъв вид томбола, да го кажем така, в която група от групирането на такива неориентирани фирми да могат да бъдат разпределени съответно на всички търговци, които са заявили. Той в случая казва, такива търговци, които имат и са ръководители на балансиращи групи, да отидат при тях.
В един момент ще се окаже, че този бръснар няма да знае къде е пратен, а съответно търговецът, при който е попаднал, няма да знае как да уведоми, защото няма да има адрес. Той ще разполага само с фирмата и само с неговия профил.
В един момент, неуведомен, ще отиде, свикнал в своята поща, да си плаща, защото сметка най-вероятно никога не е ползвал, ще отиде в пощата да заплати и ще му кажат, че фактически нищо дължи, защото вече няма такава. Той ще изпадне в доста неблагоприятни условия и в един момент, чудейки се къде да плаща, най-вероятно ще му спрат тока и ще остане без ток, ще стриже без ток.
Поради тази причина ние решихме да изучим другия опит на Германия, на Австрия, на Чехия и Румъния, но, за съжаление, Румъния не беше много добър пример, защото там не се получиха нещата и върнаха назад либерализация си. В крайна сметка всички са ги пратили на териториален принцип, а именно териториалния принцип да отидат не в търговеца на електроразпределителното дружество – това искам да подчертая, не при търговеца на електроразпределителното дружество, а на териториалния принцип именно при крайния снабдител с другата му лицензия. Тоест крайният снабдител ще купува от свободния пазар, ще доставя на тази фирма. Искам да кажа, че те не са социално слаби, това е фирма, така че да не изпадаме в крайности. Фактически крайният снабдител ще му осигурява ток и по същия начин той ще ходи и ще си плаща.
Ние сме взели всички мерки крайният снабдител да не се възползва от това си положение и да го обвърже с някакви дългосрочни договори, или да му сложи неустойки, или така нататък. Тоест винаги той може да бъде атакуван, образно казано, от всеки един търговец и да бъде привлечен при него, без да дължи неустойки, може да развали този договор. Всичко това е описано. Тоест в един момент ние сме създали преходен период, в който да може да се направи кампанията от Министерството, платформата да заработи и така нататък и това смятаме, че е най-добрият вариант.
Иначе, честно казано, господин Веселинов, може би е най-справедливият, но трябва много да се разпише, трябва да има доста дълъг период за адаптация, за да може да се направи по този вариант. Това е лично мое мнение, това е мнението на работната група, в която сме го изговаряли, обясних.
Заповядайте за критики.
Само искам да чуя първо народните представители и ще Ви дам думата.
Заповядайте, господин Веселинов:
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Приемам това като подход, но то пак няма да реши като цяло проблемите, пак ще имаме една времева линия, от която пак ще мислим да едно огромно количество абонати, които не са направили никакъв извод. И в това отношение приемам, че кратките срокове за изготвяне на Законопроекта, може би и необходимостта бързо да влезе в сила, не позволяват по-смели идеи, но това, което предлагам, смятам, че е смислено, не е във варианта с томболата, а във варианта с разделянето на пулове на абонати, като тези пулове могат да бъдат на териториален принцип. Това нещо може да бъде организирано. И всъщност са състезателни предложенията търговците да се състезават за определени пулове – примерно да обслужват 5 хил. абоната на база на профили и на условия, утвърдени от КЕВР.
Все пак моето предложение, което формално аз няма да оттегля, се гласува заедно с Вашето в § 15, тъй като те третират една и съща тема. Имам готов текст, аз съм го споделил с Вас за това да натоварим КЕВР за такъв тип състезателна процедура за абонатите, които не са избрали търговец, но няма да го предлагам, приемам, че това е едно средносрочно бъдеще и само ще си го извика като необходимост.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, господин Веселинов, съгласен съм.
Само още един аргумент. Поне пет търговеца са извадени от свободния пазар поради фалит или други неща, някои имаха и проблеми с АЕЦ „Козлодуй“ – не можеха да си плащат таксата покрай COVID-19. Тоест съществува вариант търговеца, който има лиценза, но няма активи, в един момент да фалира, не дай си боже, но в един момент остават тези, които служебно са разпределени. Ако сам съм си го избрал, си нося риска, но когато служебно съм го разпределил и търговеца фалира, отивам в ДПИ. И фактически си мисля все пак, че крайните снабдители, които са на териториален принцип, по-трудно ще фалират, затова си мисля, че добър вариант в този преходен период да са те.
Но от друга страна, аз съм съгласен да гласуваме Вашето предложение. Единствено се притеснявам, че, ако колегите го разпознаят и гласуват за него, има няколко неясноти – примерно датата, в която трябва да се проведе тази томбола, как ще се проведе тази томбола, трябва да се разпише, трябва да се разпишат критериите, трябва да се разпише по какъв начин тези пулове ще се създадат. Има доста неясноти, които трябва да ги доработим със следващ ЗИД, може би, ако се приемат. На това искам да обърна внимание.
Защото, иначе, да, аз съм съгласен, най-справедливият начин е може би този, но създава политически и други трудности от гледна точка на евентуалните последици, които могат да се получат от това нещо.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре.
АСЕП – заповядайте.
МАРИЯ КРЪСТЕВА: Благодаря, господин Председател.
Аз само искам да обърна внимание, използвайки Вашата лексика, не виждам как тази бръснарница какво ще промени от 1 юли 2021 г., как ще го стимулирате Вие той да потърси, да стане активен, да проучи търговците и да си избере сам. Тоест той тогава пак неминуемо ще отиде на ДПИ и някак си няма никакъв смисъл. (Реплики.)
Вие след договора, който трябва да изтече догодина с крайния снабдител с лицензия за свободен пазар. Тоест о Вие просто отлагате с няколко месеца, а не решавате проблема. Информационната кампания, която трябва да се води, информационната платформа би трябвало да го стимулира по някакъв начин, да му даде информация. Затова, да кажем, това може да е някакъв компромис, но срок от девет месеца е прекалено дълъг за нас, нека да бъдат три месеца. защото трябва да се дадат стимули на потребителя, да търси най-добрата оферта за него. Защото това може да не е офертата на крайния снабдител със свободно договорени цени.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Бих се съгласил с Вас, обаче ако мразя правителството, защото точно зимата да ги оставим на доставчик последна инстанция, няма да стане. Това първото.
Второто, платформата и информационната кампания са двете ключови неща. На това отгоре, както виждате, не сме го направили, както другите страни, да бъде безкрайно, да сме ги оставили при тях, а ние им слагаме дата, където отиват задължително доставчик последна инстанция, ако не са си избрали. Тоест ние по този начин сме се опитали да защитим и Вас, и конкуренцията. Защото Вие винаги може да отидете при тях, в крайна сметка това е и Ваше дело – Вие да отидете и да ги насърчите да дойдат при Вас. Нали тази информационна кампания Вие трябва да я водите.
МАРИЯ КРЪСТЕВА: Не, трябва да я води КЕВР като независим регулатор.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Също и КЕВР, но и Вие трябва да привличате клиента, нали така? Така че Вие на това отгоре… Ние сме направили така, че те да направят списък на хората, които ще излизат на свободен пазар, мисля, че това е добре за Вас, нали така? Вие може да отидете да разгледате, да си изберете, да отидете да предлагате своите оферти. В крайна сметка няма и платформа в момента, така че може да предлагате оферти, на които искате.
Мисля, че сме се опитали да балансираме с интереса на всички. Просто смятам, че най-добрият вариант, най-безболезненият вариант е да останат на териториален принцип там, където са си свикнали, докато разберат, че има платформа. Защото сега той не знае кои сте Вие, тоест няма откъде да намери кои сте Вие. А сега, като рекламираме платформата и КЕВР като независим оператор, те вече ще имат някакъв списък. Опитайте се Вие да намерите лицензиантите в сайта на КЕВР, много трудно ще Ви бъде.
МАРИЯ КРЪСТЕВА: Да, знаем много добре. Но, от друга страна, считаме, че това противоречи със Закона за защита на конкуренцията, защото Вие да давате правно основание, законово основание клиенти и да сключват договори на свободен пазар. Тоест свободният пазар е точно това клиентът сам да избира, да се сключват индивидуални договори, не типови договори по свободно договорени цени.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ:: Ние говорим за неинформиран клиент, който не знае даже, че е отишъл на свободен пазар, за това говорим, как да се ориентира той. Той ще отиде на ДПИ, няма да е сключил договор с ДПИ даже. Там е проблемът, за това говорим.
МАРИЯ КРЪСТЕВА: Поне помислете върху срока. Да бъде шест месеца е окей, но няма да му дадете стимули. Нищо не се променя, от 1 юли 2021 г. същото ще стане, пак ще отидем…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не, не, напротив, аз си мисля, че тогава основанието… В крайна сметка то е фирма, не е, както казах, социално беден. Дали сме му достатъчно срок, дали сме му възможност да се изработи платформа, информационна кампания, Вие да се намесите, да го информирате лично, да кажете: ей, ти си на свободен пазар, виж тук какво става. На това отгоре, Вие ще знаете цената, която са дали крайните снабдители. Винаги можете да дадете по тяхната цена. Напротив, това не е конкурентното, да Ви кажа честно, но както и да е….
МАРИЯ КРЪСТЕВА: Нали пределна цена?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Няма пределна цена. Да виждате някъде пределна цена?! Ако имаше пределна, според Вас ощетяваше Вас, а не тях.
МАРИЯ КРЪСТЕВА: Още един редакционен коментар, той е по ал. 1. Навсякъде се споменава само срок 1 октомври, че се преустановява захранване, а всъщност срокът, в който клиент може да си подаде заявление е 10 септември. Тоест това трябва да бъде в информационната кампания на ЕРП-та. Просто да се напише, че срокът е до 10 септември да сменят доставчик, иначе след това им се преустановява захранването.
Подвеждащо е, защото така звучейки, ако се изпратят такива уведомления, клиентът ще реши, че на 22 септември може да си смени доставчика, а то няма как според правилата за търговия с електрическа енергия. Трябва да има сключен договор.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Той отида на крайния снабдител…
Добре, някой иска ли да вземе думата?
Само първо да видя народните представители и след това.
Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Има логика в това, което предлагат търговците, да сменим 30 септември с 10 септември, за да може все пак да накараме тези клиенти… С това предложение, което има, че в краен случай, те ще останат при крайния снабдител по чл. 39, ал. 1, т. 5 вече сме решили онзи проблем, който притеснява всички ни – аджеба какво ще се случи. Но същевременно пък наистина тази кампания, за която говорим, няма да се осъществи. Тази кампания, за която ще апелираме и Министерството, и ЕРП-та, и крайните снабдители също няма да стане, защото вече им дадохме наготово баничката в устата на всичките. Днес ние приключваме с либерализацията на пазара, днес сме решили правилата и условията и казваме, че, ако не мръднете абсолютно, не се притеснявайте, Вашият проблем е решен.
Поне тук, за да не отидат от 30 септември на 1 октомври, да отидат примерно за 1 декември или 1 ноември, поне да влязат от 10 септември, за да може да видим колко народ, колко хора са се ориентирали на 1 октомври, да имаме някаква яснота. ЕРП-тата мълчат, по всяка вероятност или много им харесва, или никак не им харесва това, но при всички случаи…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Тоест правим предложение да е 10 септември, така ли?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Да.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да чуем КЕВР, все пак.
ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ: Действително към 10 септември е последният срок за промяна на доставчика, няма удължаване, трябва да е към 10 септември.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре.
ЗОРНИЦА ГЕНОВА: Искам да кажа, че текстът на ал. 1, така, както е записан в момента, е, че се изпраща уведомление за прекратяване, считано от 1 октомври. Ако сложим, че уведомлението за прекратяване е считано от 10 септември или от 11 септември, пита се: кой ще му доставя на този клиент между 11 септември и 1 октомври? По-скоро в алинеи 2 или 3 редакционно трябва да се запише „за клиентите, които до 10 септември не са избрали търговец“, но в ал. 1 уведомлението за прекратяване следва да остане да е считано от 1 октомври, за да са сигурни клиентите, че имат доставчик. Защото, ако останат без доставчик за тези 20 дни, трябва да отидат на доставчик от последна инстанция абсолютно служебно.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не, не. Има неразбиране. Става дума за ал. 2 само. Само за ал. 2 става дума, не за ал. 1. Може би има лапсус тук, само секунда. За ал. 2 става дума не до 30 септември да бъде клиент, който не си е избрал, а до 10 септември, който не си е избрал, да отиде в крайния снабдител, за това става дума.
ЗОРНИЦА ГЕНОВА: С уточнението, тъй като само ЕРП-тата в момента имат достъп до тези клиенти с изпращането на фактурата, в това уведомление те просто да използват повода да ги уведомят, че те могат да сменят доставчика само до 10 септември. Просто да пише: и това, освен, че се прекратява снабдяването от 1 октомври.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Разпределителните дружества при всички случаи ще уведомим клиентите, че, за да могат от 1 октомври да бъдат снабдявани от друг търговец, трябва до 10 септември да осъществят процедурата по смяна на координатор, защото разпределителните дружества също не са заинтересовани да има спор, ако до 10-ти не е минала процедурата, по какви условия ще бъде снабдявана от 1 октомври.
Но по-скоро, гледайки ал. 2, действително смятам, че не е проблем да се запише, че в случай, че до 10 септември не са подписали договор и не са стартирали процедурата по смяна на координатор, но тогава трябва да се добави пък в същата алинея, че доставката на електрическа енергия от 1 октомври се осъществява от крайния снабдител в качеството му на титуляр по лицензи. Тоест, ако направим 10 септември срока в началото, трябва да се добави, че от 1 октомври доставката на електрическа енергия се осъществява в качеството на титуляр на лицензията от крайния снабдител и по този начин ще се решат и двата проблема.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре.
Други предложения?
КАЛИНА ТРИФОНОВА: Още веднъж да помислите върху датата, защото вярно е, че в правилата така е записано, но, ако си спомняте ситуацията преди няколко години с „Фючър Енерджи“, като масово клиенти излязоха, останаха без доставчик на пазара, ние бяхме принудени близо пет хиляди клиента за един месец да извървим цялата процедура и благодарение на една спешна среща с всички заинтересовани участници на пазара в Министерство на енергетиката, тогава се удължиха тези срокове, за да може наистина да се обработи това голямо количество от клиенти и сроковете не бяха 10-то, а бяха до 20-то число включително подаване към ЕСО.
Аз имам сериозни опасения, че в момента в следващите три месеца ще има сериозен натиск върху разпределителните дружества, които ще поемат тези заявления на клиенти, които да преминават на свободен пазар, и не знам дали в един момент чисто оперативно няма наистина да се наложи някакво координиране, удължаване на тези срокове. И ако тук го забием 10 септември, в Закона, много по-трудно ще стане чисто оперативно тази координация с нас. Само на наша територия към момента да Ви кажа вече имаме 4,500 хил. заявления за смяна на обекти, а не сме започнали активна кампания, активна информационна кампания.
Така че нека да си остане, правилата би трябвало да се разясняват на клиентите от всеки един търговец, да се знае какви са стъпките, но бих препоръчала да остане отворени тук, чисто оперативно, възможностите за промяна на тези срокове.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Тоест?
КАЛИНА ТРИФОНОВА: Да си стои 30 септември, защото, ако го забием 10 септември, в един момент, ако се наложи, имаме разбиране и с ЕСО, и с регулатора, че трябва да се удължат леко тези срокове, за да може да се работи наистина оперативно.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Смятате, че 30 септември по-добре.
КАЛИНА ТРИФОНОВА: Нека да си стои 30 септември.
СОНЯ КАДИЕВА: Може ли само едно уточнение? Какво ще се случи, ако клиентът каже: в Закона пише 30 септември, ние искаме да сключим договор на 22 септември. Електроразпределителното предприятие ще откаже смяна на доставчик, нали така? (Реплики.)
ЗОРНИЦА ГЕНОВА: Очакваме, че на 10 септември ще се извият едни опашки. Всъщност ние изведнъж ще получим хиляди може би заявления и електронно ще бъде. И тъй като, за да ти обработим – колегите от ЕСО да могат да реагират, обикновено ние до 13-то число сме подали информацията към тях. Ако се постигне съгласие като изключение, тъй като ще има струпване на голям обем заявления, срокът да не бъде до 13-то число, а да бъде до 23-то. Тоест след 10-ти ние няма да приемем заявления, но ще могат да се обработят всички заявления, защото има риск да не е възможно да се обработят заявленията. Знаете по български всичко се случи септември месец. (Реплики.) Защото в Правилата за търговия пише, че се приемат до 10-ти. (Реплики.) Идеята е да може да се обработят абсолютно всички заявления, да няма върнати клиенти. Всеки от клиентите, който до 10 септември си е заявил смяна на доставчика, да бъде удовлетворен и да може да си смени доставчика, това е цялата идея. Ако не се приеме, оставате текста, както е.
СОНЯ КАДИЕВА: Или без да се посочва срок да сложим тогава: „Съгласно Правилата за търговия с електрическа енергия не са сключили договор с търговеца“, без да посочваме дата.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Правилата си важат, ние не сме ги отменили.
СОНЯ КАДИЕВА: Доставчикът по ал. 2 сключва типов договор с клиентите, които съгласно Правилата за търговия с електрическа енергия не са сключили договор с търговец на електрическа енергия.
КАЛИНА ТРИФОНОВА: Така може да бъде коректно записано.
СОНЯ КАДИЕВА: И типовият договор за срок от 1 октомври, и то е ясно, че до 30 септември той си има доставчик.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: КЕВР какво мисли по въпроса?
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Аз казах вече, че действително правилата са от 10-то число. Ако искаме да удължим обаче можем в случай, че до която си искаме дата да посочим тук, примерно 20 септември, 25 септември, включително – по този начин това е разпоредба от Закона за енергетиката и тя се прилага пред Правилата за търговия с електрическа енергия, така че ако искаме да удължим срока, смятам, че тук му е мястото да посочим дата, която да удължим.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Тоест, вместо 30-ти…(Реплити.)
РАМАДАН АТАЛАЙ: : Може ли, господин Председател. Тъй като вече се уморихме, не следите мисълта. Госпожа Калина Трифонова предлага ал. 2 да си остане така в т. 3: „доставчикът по ал. 2 сключва типов договор с клиентите“ да отпадне „до 30 септември“. Нали това искахте, госпожо Трифонова?
КАЛИНА ТРИФОНОВА: Да, да отпадне 30 септември, да се уточни, че доставчикът сключва типов договор с клиенти, които не са сключили договор с търговец на електрическа енергия съгласно Правилата за търговия с електрическа енергия.
РАМАДАН АТАЛАЙ: И Вие – търговците, имате тогава право и на 22-ри да сключвате договор, иначе нямате.
КАЛИНА ТРИФОНОВА: Не, спазват се правилата за търговия, просто се спазват правилата за търговия такива, каквито са към момента. (Реплики.)
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: Още един вариант да избегнем двусмислието в ал. 2, тоест да стане ясно, че клиентът до 10-ти или до някакъв срок, който Комисията може да удължи след 10-ти, трябва да премине през процедурата по смяна на координатор. Може да се запише, че: „в случай, че до 30 септември включително клиент по ал. 1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договаряни цени и не е преминал процедурата по смяна на координатор по Правилата за търговия, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния доставчик“.
Тоест по този начин се отговаря на въпроса, че да, ако на 22-ри клиентът сключи договор, но не е преминал процедурата по смяна на координатор, то той от 1 октомври остава да се снабдява служебно. Избягва се двусмислието какво се случва в този междинен период между 10-ти и 30-ти, ако се сключи договорът. По този начин пък се запазва гъвкавост, евентуално до 10 септември, ако се види, че трябва да се удължи срокът специално за септември – след 10-ти, да може да се промени и да се приемат до по-късно заявленията.

ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Не виждам какъв е проблемът на сегашния текст, честно казано? Правилата пак си важат. (Реплики.)
МАРИЯ КРЪСТЕВА: Те са подзаконов акт. Тоест тук, ако се запази това, значи, че на 29 септември, ако се сключи договор, трябва той да важи, а според Правилата трябва процедура, която да се мине, за да се прехвърли чисто технически към координатора и на свободен пазар, и това няма как да се случи.
ПЛАМЕН СТЕФАНОВ: И още един, последен аргумент – все пак всеки един търговец на пазара знае, че един договор може да влезе в сила, да се изпълнява, между търговец и клиент, след като е премината процедурата за смяната на доставчика. Така че един търговец не би трябвало на 22 септември да предложи договор на клиент на свободния пазар със срок на действие от 1 октомври. Всеки един търговец знае, че този договор, сключен на 22-ри, ще може да се изпълнява със срок от 1 ноември.
МАРИЯ КРЪСТЕВА: Ако Законът го позволява, защо да не го направи, при положение че Правилата са подзаконов нормативен акт?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Това искам да кажа аз: всъщност Правилата сега са до 10-то число да може да сменяш своя търговец, нали така?! Сега, когато Законът дава до 30 септември, не виждам проблем. То няма да бъде по Правилата, а ще бъде по Закона. Тоест до 30-ти ЕСО няма толкова да се натовари, да вземе да ги обработи.
КАЛИНА ТРИФОНОВА: Значи той ще е сключил договор на 30 септември, но доставката, срокът на доставка няма да бъде от 1 октомври, а ще бъде след изпълнение на процедурата от 1 ноември. Значи той ще има договор, ще е сключил договор, но доставката му няма да е от 1 октомври. (Реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Мисля, че вече стана ясно.
Гласуваме.
Първо, моите предложения, които направих: „в 30-дневен срок“, и да се махне в ал. 5 „друг“. Значи в ал.1 – 30-ти да бъде срокът, и в ал. 5 да се заличи „друг“, да бъде избран и доставчик.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, без против, въздържали се –4.
Друго предложение няма, доколкото разбирам, нали? Да.
Който е за така предложения § 6, който става § 15, моля да гласува.
За – 16, без против и въздържали се.
Сега, на господин Веселинов текстовете, понеже той помоли да ги гласуваме, то в този случай, когато са приети тези, не знам, де факто няма как да гласуваме да са „за“ и „против“, но формално да ги гласуваме.
Става дума за § 8 и § 9, който ги е предложил накрая господин Веселинов, които касаят …(Реплики.)
Добре, изчитам го, защото не знам къде точно е направил редакцията.
„§8. За небитовите потребители, които до 10 септември 2020 г. не са сключили договор с доставчик на електрическа енергия и координатор на балансираща група на свободния пазар, ще се извърши разпределение към лицензираните търговци на електрическа енергия с активни стандартни балансиращи групи на база процедура по възлагане, която ще се извършва от КЕВР. Възлагането ще се осъществи на пулове от не повече от 5000 потребители, като търговци ще подават състезателни предложения на база пределна цена и други критерии утвърдени от КЕВР“.
„§9: Процедурата за разпределение на стопанските потребители по § 8 ще бъде регламентирана специална методика, изготвена от Комисията за енергийно и водно регулиране, която следва да гарантира защита на интересите на потребителите, прозрачност, сигурност на доставките и конкурентно начало.
За така изчетения текст, който е „за“, моля да гласува.
За – 1, без против, въздържали се – 15.
Текстовете не се приемат.
Предложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група предлага да се създадат § 16, §17, § 18 и § 19:
„§16. От 1 януари 2021 г. търговците на природен газ подават пред Комисията за енергийно и водно регулиране заявление за издаване на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5.“
„§17. От 1 октомври 2021 г. търговия с природен газ се извършва въз основа на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5.“
„§18. В 30-дневен срок от излизането на този закон крайните снабдители на електрическа енергия публикуват на интернет страницата си списък с небитовите крайни клиенти по § 15, ал. 1.“
„§19. Комисията за енергийно и водно регулиране създава платформа и определя правилата по чл. 38и, ал. 5 в срок до 31 декември 2020 г.“
Работната група предлага да се създаде § 20:
„§20. Целевата дата за пълна либерализация на пазара на електрическа енергия на едро е 1 юли 2021 г.“
Това е до тук.
Изказвания? (Реплики.)
Не целевата, а пълната либерализация, тоест махаме целевата дата.
Точно така. Значи има предложение, чухме, че министър Теменужка Петкова е абсолютно съгласна с това.
Други изказвания? Не виждам.
Първо, предложението на господин Аталай за § 20 „целева дата“ да се махне. (Реплики.) Добре, предложение на работната група: „целева дата“ да се махне и да започне с „пълната либерализация на пазара“.
Който е „за“, моля да гласува – гласуваме от § 16, 17, 18, 19 и така предложения § 20.
За – 12, без против, въздържали се – 4.
Предложението е прието.
Ппредложение на народния представител Валентин Николов и група народни представители.
Работната група подкрепя по принцип предложението.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 21.
„§ 21. Параграфи 3, 6, 8 и 13 се прилагат от 1 октомври 2020 г., а § 4 относно чл. 38к се прилага в едномесечен срок от приемане на решението по чл. 38и, ал. 5.“
Предложения? Няма.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 12, против няма, въздържали се – 4.
Предложението е прието. (Реплика.)
Виждаме, че има някакъв проблем в ал. 5 на § 15: думите „в срок по ал. 3“ се заличават, защото има някакво двусмислие, има два срока в ал. 3 – няма да се знае по кой срок, затова се заличават.
Извинявам се за този проблем.
Има ли някакви предложения? Няма.
Който е „за“ отпадането на срока, моля да гласува.
За – 12, без против, въздържали се – 4.
Прието е.
Окончателно Законът е приет.
Закривам днешното заседание.

(Закрито в 18,20 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентин Николов

СТЕНОГРАФ:
Теодора Енчева