1. Изслушване на Комисията за енергийно и водно регулиране и „Булгаргаз“ ЕАД относно намалението на цените на газа, възстановяване на надвзетите суми и присъединяването на клиенти към газоразпределителните мрежи.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика




П Р О Т О К О Л
№ 53

На 18 юни 2020 г. се проведе заседание на Комисията по енергетика при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Изслушване на Комисията за енергийно и водно регулиране и „Булгаргаз“ ЕАД относно намалението на цените на газа, възстановяване на надвзетите суми и присъединяването на клиенти към газоразпределителните мрежи.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 12,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Валентин Николов

* * *

ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Колеги, имаме необходимия кворум. Можем да започнем.
Откривам редовното заседание на Комисията по енергетика.
Дневният ред включва единствена точка – Изслушване на Комисията за енергийно и водно регулиране и „Булгаргаз“ ЕАД относно намалението на цените на газа, възстановяване на надвзетите суми и присъединяването на клиенти към газоразпределителните мрежи.
Идеята за днешното изслушване в Комисията по енергетика, е защото има доста неразбиране във връзка с материята, която не е проста, трябва да се вникне и чете повече. Имаше известно неразбиране кое колко се намалява, кое колко се увеличава, на каква база, кое число с кое се мери. Миналата седмица, разхождайки се около „Александър Невски“, хора ми казаха: „Господин Николов, пак ни излъгахте“! Питам: „Защо сме Ви излъгали?“ – „Защото се намали газът, а реално само с 10% ще ни е намалението. Това ли са Вашите намаления?“ Разбрах, че хората се чувстват излъгани от цялото това намаление.
Затова правим това изслушване, а не обсъждане. Това ще е първата част, тоест да изслушаме, първо КЕВР откъде и с какво сравнява, кои проценти намалява, кои увеличава. След това ще изслушаме „Булгаргаз“ върнали ли са всички пари на своите клиенти, кога смятат да ги върнат, кога са подписали споразумителните допълнения към договорите във връзка с връщането и така нататък. След това чуваме „Топлофикация“ докъде са стигнали след решението на КЕВР със задна дата за цената на топлинната енергия, да кажат докъде са стигнали, кога ще уведомят своите клиенти. Знаем какъв е срокът в рамките на закона, но все пак да има ясна информация как ще известят своите клиенти, ще спазят ли нашата препоръка да направят един калкулатор, за да може всеки да си сметне и да види дали е така, уведомлението за приспадане на неговата сметка дали е правилно или не. След като приключим, искам да проведем една малка дискусия с газоразпределителните дружества във връзка с промяната в Закона и нашето желание максимално клиентите да бъдат свързани към газоразпределителната мрежа и да се възползват от тази ниска цена на газа. Дай боже да е по-дълго ниска.
Такъв ще бъде дневния ред.

Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ИЗСЛУШВАНЕ НА КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ И „БУЛГАРГАЗ“ ЕАД ОТНОСНО НАМАЛЕНИЕТО НА ЦЕНИТЕ НА ГАЗА, ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА НАДВЗЕТИТЕ СУМИ И ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА КЛИЕНТИ КЪМ ГАЗОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ МРЕЖИ.
Започваме с изслушването на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Господин Иванов, заповядайте. Искам да е не много експертно, а повече ясно да го кажете.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Преди всичко искам да изкажа удовлетвореността, не само моя, но и на Комисията и на експертите в КЕВР за това, че имаме тази възможност пред едно изключително представително тяло, като изброихте поканените и отзовалите се да присъстват на днешното заседание на Комисията по енергетика, по какъв начин Комисията определя цените на електрическата и на топлинната енергия за следващия годишен период – от 1 юли 2020 г. до 30 юни 2021 г.
Искам да отбележа за всички присъстващи, че определянето на годишните ценови решения на Комисията е една от най-важните задачи и такава ще бъде тя дотогава, докато има регулиран пазар. В това отношение всяка година в продължение на три месеца – от 1 април до 30 юни, енергично в Комисията работят три дирекции. Това са дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“, дирекция „Природен газ“ и Правна дирекция. Отбелязвам, че директорите на трите дирекции, съответно господин Младеновски, госпожа Агапина Иванова и госпожа Елена Маринова са тук, както и ръководителят на отдел „Топлоенергетика“ господин Ивайло Александров, които са гръбнакът на решенията с топлофикационните дружества.
Тъй като, както Вие самият отбелязахте, материята все пак изисква ясно демонстриране на начина, по който се стига до тези решения, ние взехме становище, че е добре да се направи една презентация. Такава беше изготвена, не е дълга, но считам, че е достатъчно изчерпателна. И Ви предлагам, господин Председател, да дадете думата на директора на дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ господин Пламен Младеновски да представи тази презентация на Комисията за енергийно и водно регулиране.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да, разбира се, господин Иванов.
Господин Младеновски, заповядайте.
ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Министър, колеги! Подготвили сме кратка презентация относно изменение на цените на топлинната енергия и премиите за електрическата енергия за предходния регулаторен период, които, както всички знаем, след като беше подписано допълнителното споразумение между „Газпром експорт“ и „Булгаргаз“ във връзка с доставката на природен газ и намалението на цените със задна дата – от 5 август 2019 г., при приетите впоследствие законови изменения „Булгаргаз“ следва да възстанови голяма част от надвзетите суми на съответните топлофикационни дружества, които от своя страна да ги възстановят на потребителите на топлинна енергия и на фонд „Сигурност“ на електроенергийната система“. (Върви презентация.)
На първия слайд сме представили след законовите изменения как бяха променени със задна дата помесечно цените на природния газ. Съответно за месеците от 5 август до 31 август, септември, октомври, ноември до месец март. Ясно се вижда кривата на промяна в цените, тъй като цената не е единна, не е едностранно намалена. В месеците с по-ниско потребление тя е по-ниска, съответно с по-високо е по-висока. Това е резултат от пазарната компонента.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Само да кажете, господин Младеновски, синьото какво означава и зеленото какво означава.
ПЛАМЕН МЛАДЕНОВСКИ: Синьото са старите цени на природния газ, а зеленото са новите утвърдени впоследствие от Комисията помесечни цени на природния газ.
Много ясно се вижда вече влиянието на пазарната компонента, тъй като, както виждате, в месеците с високо потребление цената е по-висока и съответно в тези, в които потреблението е доста по-ниско, тоест не се използва природен газ за отопление, както и за производство на топлинна енергия, цената намалява.
Това още по-ясно личи от следващата графика, която представлява и процентното изменение на цените по месеци. Както се вижда на графиката, за месеците ноември, декември и януари изменението е едва между 10 и 14%, докато за по-топлите месеци е около 35%. Средното изменение за периода от 5 август до 31 март е в размер на 24%, като това е средното изменение, а не средно претегленото, тъй като през по-студените зимни месеци потреблението е по-високо.
Като прибавим към това и неизменената цена от 1 юли, тъй като ние утвърждаваме цени от 1 юли до 31 март, съответно КЕВР работи с изменение на природния газ от порядъка на около 20%, при което са изчислени цените.
От комисията бяха изискани помесечното потребление на всички дружества от сектор „Топлоенергетика“ от „Булгаргаз“ на природен газ. В следващата графика ясно личи потреблението на „Топлофикация – София“ в сравнение с останалите големи топлофикации. Ясно се вижда, че „Топлофикация – София“ е най-големият потребител на природен газ. В сравнение с другите топлофикации значително по-големи количества природен газ, след това ще се види и в графиките как най-големите суми са възстановени именно на „Топлофикация – София“.
Следващият слайд представя общото количество потребена природен газ от всички дружества в сектор „Топлоенергетика“, като синята пита, най-голямата част – около 80% е потреблението на природен газ именно на „Топлофикация – София“, като това съвсем естествено рефлектира и във възстановените суми. Виждате, че графиката е подобна и за сумите, като от цялата сума, възстановена на всички дружества от сектора „Топлоенергетика“, близо 59,5 млн. лв. са на „Топлофикация – София“, 5,5 млн. лв. на Пловдивската топлофикация, 5 млн. лв. на „Топлофикация – Плевен“, малко под 2 млн. лв. на „Топлофикация – Бургас“, 1 млн. лв. на Враца и така нататък, другите суми са малки. В долната част на графиката се вижда и разпределението на върнатите суми на петте най-големи топлофикации.
Технологията за изчисляване на върнатите суми към потребителите и съответно към фонд „Сигурност на електроенергийната система“ е следната. След изчисляване на сумите, които са за възстановяване, ние намалихме разходите за газ в изчислителния модел, използван при утвърждаване на цените от 1 юли 2019 г. Получихме един резултат. Поради факта обаче, че имаме изкривяване на периодите, моделът смята за 12-годишен ценови период, докато възстановените суми и съответно намаляването на разходите са само в 9-месечния разрез. Получи се едно изкривяване, като оставаха известни средства в топлофикационните дружества. С цел напълно да бъдат възстановени на клиентите и на фонда тези суми, ние предприехме допълнителна корекция, като използвахме два метода. Първият метод беше чрез пропорционално разпределение през коефициент на остатъка, а вторият чрез допълнително намаляване на постигнатата средна цена на природния газ. Естествено и двата метода даваха един и същи резултат. В резултат на което така са намалени цените, резултатът е пълно връщане и неоставане на никакви суми в топлофикационните дружества, пълно разпределение между топлинна и електрическа енергия.
На този слайд отново са показани каква част от сумите се връщат към потребителите на топлинна енергия, каква част на електрическа енергия. При „Топлофикация – София“, както виждате, трендът е обратен на останалите топлофикации. По-голямата част се възстановяват на потребителите, а по-малка част на фонда. Това се дължи на факта, че, за разлика от другите топлофикационни дружества, не цялата топлинна енергия е от когенерация, тоест „Топлофикация – София, потребява и природен газ, без да произвежда от него електрическа енергия, тоест само топлинна. В тази връзка по-голямата част от разходите за природен газ се отнасят към топлинната енергия и съответно се възстановяват на потребителите. Това е и отговорът на въпроса, който многократно се поставя: защо „Топлофикация – София“ е най-сензитивна към измененията на цените на природния газ и защо при „Топлофикация – София“ при промяна цената на природния газ най-много се променя съответно цената на топлинната енергия.
За да е ясно напълно как се възстановява пълната сума, върната на „Топлофикация – София“от „Булгаргаз“, в този слайд сме направили един разрез, в който се вижда каква част от сумата е за възстановяването на потребителите на топлинна енергия – жълтото. Тук имаме около 31 млн. лв. без ДДС. Зеленото парче представлява частта, която се връща на фонд „Сигурност на електроенергийната система“ – около 17 млн. лв. Останалите две: синьото е ДДС, което се връща, и малкото червено парче са лихви и неустойки, съгласно сключения договор между „Топлофикация – София“ и „Булгаргаз“. Тоест лихвите и неустойките намаляват, тъй като базата, в която се изчислява, намалява. По този начин част от върнатата сума или прихванатата от „Булгаргаз“ представлява такива суми, дължими по лихви и неустойки.
В последния слайд е показано изменението на цените на петте най-големи топлофикации. При „Топлофикация – София“ имаме 12,5% намаление на електрическата и около 11% на топлинната енергия. При „Топлофикация – Пловдив“ – 8,7% на електрическата и около 6% на топлинната. При Плевен топлинната намалява с 4%, при Бургас с около 4,5%, във Враца с 5,5%, като средно претегленото изменение на топлинната енергия за всички дружества от сектор „Топлоенергетика“ е в размер на около 10%. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Младеновски.
Мисля, че стана ясно по какъв начин сте ценообразували. КЕВР тепърва ще се произнася за цената на парното и електрическата енергия до 30 юни 2020 г., което ще важи за следващия ценови период. Не говорим за него. Говорим само за връщанията на парите и на количествата енергия, които са в минал период.
Преди да дадем думата на „Булгаргаз“, да дадем думата на министър Петкова, ако иска да вземе отношение. Днес чухме и хубави добри новини.
Госпожа Петкова, заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На първо място, бих искала да благодаря на Комисията за енергийно и водно регулиране, на нейния председател господин Иванов, на господин Младеновски, на всички колеги за това, че са подготвили тази презентация и смятам, че по този начин се даде отговор на всички въпроси, които витаеха в публичното пространство и сякаш останаха неизяснени. Аз мисля, че когато информацията се поднесе с конкретика, с цифри, тогава нещата са ясни. Затова им благодаря за внесената яснота.
Безспорно предоговарянето на условията по договора с „Газпром“ от страна на „Булгаргаз“ е един много сериозен успех за всички нас и най-вече за българските потребители и за българския бизнес, защото всичко това, което ние правим като правителство, колегите от „Булгаргаз“, от БЕХ, е насочено единствено и само към това да постигаме все по-добри условия за България, за българския пазар.
Знаете, че за да има абсолютна яснота, публичност и прозрачност по отношение на механизма на възстановяване на средствата бяха направени допълнения в Закона за енергетиката. Тук благодаря специално на колегите от българския парламент, на всички Вас за подкрепата, за изключително добрите текстове, които бяха вписани в закона и които позволиха да се случат всички тези неща. Там ясно е описано кога се възстановяват средствата, коя институция какво точно трябва да направи. Благодаря на КЕВР за това, че значително по-рано излезе с осемте ценови решения. Това пък даде възможност на нас, на „Булгаргаз“ да направим бързо изчисленията, да подготвим споразуменията с всичките 199 клиента на „Булгаргаз“ и да стартираме процеса по възстановяване на средствата.
Колегите от „Булгаргаз“, господин Павлов подробно ще запознае всички Вас с това какво сме направили ние, но това, което мога да кажа като обобщена информация, е, че са подписани споразуменията със 196 от клиентите на „Булгаргаз“, 195 млн. лв. вече са възстановени и към настоящия момент е в ход процедурата по възстановяване на остатъка от средствата до 2020 млн. лв.
Смятам, че това възстановяване на средствата в българския бизнес и съответно в топлофикационните дружества, газоразпределителните дружества ще даде една много сериозна глътка въздух и на индустрията, и на всеки един от нас.
Оттук нататък колегите от топлофикационните дружества ще имат ангажимента, както предвижда Законът, след 30-дневен срок след получаване на сумите от „Булгаргаз“, те пък да стартират процедурата по възстановяване на средствата на техните клиенти, по-скоро правене на изчисления. И така, както предвижда отново Законът, в него ясно е указано във фактурата каква информация трябва да се съдържа, така че всеки един български гражданин, български потребител да получи максимално ясна и точна информация за потребеното количество енергия, за старата цена, която е била за съответния период, за новата цена в резултат на решението на КЕВР и съответно разликата, която се получава за прихващане.
Уреден е и още един много важен въпрос, който е свързан с тези потребители, които са загубили качеството си вече да бъдат клиенти на топлофикационните дружества. За тях законодателят е предвидил, че средствата от тези надвзети суми ще им бъдат върнати съответно по банков път, тъй като няма от какво да бъде приспаднато това намаление.
Смятам, че сме се опитали максимално широко да обхванем всички възможни хипотези. И пак казвам: всичко това, което заедно направихме, е единствено и само в интерес на българските граждани. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Павлов, заповядайте.
НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Петкова, уважаеми господин Иванов, уважаеми дами и господа! Накратко ще Ви запозная с това, което беше възложено на „Булгаргаз“ по отношение на изпълнение на Закона за допълнение на Закона за енергетиката, Решението на Министерския съвет и изпълнението на компанията към настоящия момент.
Както знаем, Народното събрание прие Закон за допълнение на Закона за енергетиката във връзка с възстановяването на суми от „Булгаргаз“ на клиенти на дружеството, които са закупували природен газ за периода 5 август 2019 г. – 31 март 2020 г. Приетото допълнение на Закона за енергетиката по отношение на „Булгаргаз“ предвиждаше две основни неща. Първото – в срок от 20 дни от приемането на съответните решения на КЕВР, „Булгаргаз“ да изчисли сумите за възстановяване на клиентите по договори за доставка на природен газ, като разлика между сумите, заплатени за доставените количества по цени, утвърдени с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране до влизането в сила на Закона за допълнение на Закона за енергетиката, и по цените, утвърдени в съответните нови решения на КЕВР и да сключи споразумение с клиентите на дружеството с цел уреждане на сумите за възстановяване. Срокът, който беше поставен, в 14-дневен срок „Булгаргаз“ следва да възстанови сумите след сключване на споразумението.
В изпълнение на Закона за допълнение на Закона за енергетиката, КЕВР прие осем решения, с които утвърди новите цени на природния газ за съответните месечни периоди, като последните три решения бяха взети на 20 май 2020 г. – няколко дни преди да изтече срокът, тоест предсрочно. Оттам насетне „Булгаргаз“ на основание § 2, ал. 8 от Закона за енергетиката започна да изчислява сумите, които следва да бъдат възстановени на клиентите на дружеството и да подготви проект на споразумение, което да бъде изготвено и изпратено на клиентите. Срокът започна да тече от 21 май, като изтече на 9 юни тази година.
В тази връзка в този срок, буквално за пет дни „Булгаргаз“ изчисли сумите за възстановяване по договорите, изготви споразуменията. На 26 май споразуменията бяха одобрени от Съвета на директорите на „Булгаргаз“. На 2 юни бяха съгласувани от Съвета на директорите на Българския енергиен холдинг и буквално вечерта на 2 юни „Булгаргаз“ изпрати на всички свои клиенти споразуменията сканирани, съгласувани от „Булгаргаз“, като изиска от своите клиенти те да бъдат върнати подписани и сканирани в срок до 5-и, както и оригиналите.
С Решение на Министерския съвет № 377 на 8 юни беше решено „Булгаргаз“ да възстанови суми на клиенти, които са по свободно договорени цени, и суми на клиенти, които са закупили природен газ на борсата. Както знаем, цената, по която „Булгаргаз“ продава, основната компонента е доставната цена, която съставлява над 97% от продажната цена. В този случай „Булгаргаз“ следваше да възстанови сумите и на тези клиенти, потребявали природен газ след 1 януари 2020 г.
Тук искам да отбележа, че и в решението на Министерския съвет се възложи на „Булгаргаз“ да възстанови суми само на клиенти, закупили количества природен газ, закупени от „Газпром експорт“ и съответно в срока, който е определен в Закона.
Споразуменията, които бяха предложени на клиентите, бяха сключени с дата 9 юни, като крайният срок за възстановяване все още не е изтекъл. Той изтича на 23 юни. До 9 юни бяха върнати по електронна поща и съответно в оригинал 196 споразумения, подписани от упълномощените и представляващи съответните дружества и възстановяването на сумите започна буквално на същия ден – на 9 юни, като започнахме с топлофикационните дружества – „Топлофикация – София“ и „Топлофикация – Плевен“, и всички останали топлофикационни дружества.
Към днешна дата са възстановени малко над 195 млн. лв. по подписани и върнати в оригинал 195 споразумения. Очакваме в рамките на днешния ден или утре да получим оригиналното подписано споразумение и от клиенти, чиито представители са чуждестранни лица, поради което се наложи тази забава.
Има само три споразумения, които не са подписани, на двама клиенти, които изчисляват по различен начин сумите, които трябва да бъдат възстановени. Мисля, че на всички е ясно по какъв начин прозрачно, публично бяха изчислени сумите, утвърдени от КЕВР. Ние сме се съобразили с тези решения.
По отношение на възстановяването, както казах, възстановяването включваше не само изплащане по банков път, но и прихващане от клиенти, които имат задължение към „Булгаргаз“, като дружеството упражни правото си по Закона за задълженията и договорите, чл. 104, като прихване насрещните задължения на всеки длъжник до размера на по-малкото, включително на „Топлофикация – София“ и „Топлофикация – Плевен“, с което бяха редуцирани техните задължения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Понеже крайните потребители ги интересуват топлофикациите и газоразпределителните дружества, с тях сте си оправили отношенията – дали сте ги прихванали, дали сте ги върнали?
НИКОЛАЙ ПАВЛОВ: Точно така. Всички суми са възстановени.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре.
Понеже синята колонка, най-голямата, беше на „Топлофикация – София“ и най-голям потребител на газ от „Булгаргаз“, но не само, да кажете при Вас как върви процедурата във връзка с уведомяването. Знаем, че пари няма да връщате, но все пак трябва да уведомите своите клиенти докъде сте стигнали с изчисленията, кога ще ги уведомите? Ако можете да кажете дата – още по-добре. И дали все пак ще направите някакъв вид калкулатор, за да може всеки да си направи сметката.
Заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: Първо, здравейте на всички!
Още от самото начало, когато започна процесът на приемане на Закона и съответно нормите за преизчисляване на сумите, които трябва да възстановим на клиентите, ние създадохме необходимата организация това да се случи навреме и в срок. Искам да кажа, че през цялото това време работихме в тясна кооперация с КЕВР, разбира се с „Булгаргаз“. Господин Павлов може да потвърди. В рамките на 24 часа, след като получихме предложението за анекс към договора, ние го подписахме и го върнахме. Мисля, че що се касае до „Топлофикация – София“, създали сме необходимата организация, нашите експерти работят в момента много интензивно, за да можем да изчислим навреме и да посочим на всеки ясно и лесно обяснимо какви са сумите, които ще получат хората обратно.
Тук има две неща, на които искам да обърна внимание. Разбирате, че имаме две черезвичайни събития, които се случиха в един и същи момент. Това бяха извънредното положение, което имахме, и променената цена на газта за всеобщо добро на всички ни.
Това, което можем да кажем със сигурност е, че ще спазим абсолютно всички срокове, които са ни предписани от законодателството. Със сметките за юни месец, тези които са на директен отчет, което значи, че в средата на юли те ще знаят точно сумата, която ще получат обратно. Знаете, че Законът е определил, че когато сумата за възстановяване е по-висока от месечната сметка, тя ще бъде прихваната от поредица от сметки – едва, две или три. За всички останали, които са на прогнозен месечен отчет, в средата на юли ще получат своята калкулация – там има срок, предвиден до 30 август, в който те имат възможност да обжалват, след което в следващите им сметки това също ще бъде прихванато. По наши предварителни разчети най-вероятно до края на септември тези суми ще бъдат изчерпани.
Смятам, че организацията е на достатъчно добро ниво. Както знаете, „Топлофикация“ само едно от дружествата, което извършва дялово разпределение. Имахме няколко нарочни срещи, продължаваме доста често и интензивно да се виждаме с другите фирми, които се занимават с дялово разпределение, за да можем до голяма степен да уеднаквим изписването в уведомленията, така че то, доколкото е възможно, разбира се, да бъде еднакво за всичките ни клиенти и те да виждат съпоставими цифри. Имахме колебания в началото на отчетния период, казвам това отново във връзка с COVID-19, имаше притеснения, че може би кампанията няма да върви така успешно, че ще има хора, които не биха приели инкасатори вкъщи и общо взето месец след като сме започнали, можем да кажем, че нещата вървят значително добре. Мисля че и субординацията, която имаме, и координацията с колегите също е добра.
Аз лично бих искал да кажа, че не очаквам да има някакви изненади, очаквам да бъде всичко спазено в срок и време, както е предвидено в Закона. Надявам се този път „Топлофикация – София“ да бъде добър пример в това отношение.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Само да уточните, много Ви моля, понеже имате две компоненти – едната е електрическа, другата е газова, тоест която ще отиде за топлинна енергия, ще върнете от тези близо 60 милиона с ДДС, подчертавам, нали така – 59 милиона с ДДС, да не остане друго впечатление, трябва да върнете на Фонда във връзка с електрическата енергия, която сте произвели и другите трябва да ги дадете на крайните потребители. Искаме да знаем колко пари ще отидат към тях?
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: 30,6 млн. лв. е точната цифра, която ще отиде в крайните потребители, 17 милиона и малко са това, което ние ще трябва да върнем на Фонд „Енергийна сигурност“, както Вие в презентацията отбелязахте, или по-скоро господин Младеновски отбеляза, има 1 млн. 400 хил. лв., които са лихви, плюс около 10 милиона е ДДС-то. Така че сумата от 59 милиона включва в себе си 1 млн. 400 хил. лв. лихви, ДДС – 30,6 милиона за гражданите, и 17 милиона за Фонд „Енергийна сигурност“.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Искам само да уточните още един въпрос, защото витае в пространството, понеже са прихванати тези пари от „Булгаргаз“, тоест физически Вие не сте ги получили, паричните Ви потоци са влошени поради този факт, да кажете: имате ли пари, за да можете да издържите и да прихванете сметките на хората, както е по закон.
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: Това е точно така. Парите бяха прихванати, те не са възстановени, физически в „Топлофикация“ – София пари не са постъпвали, ние сме създали своята организация още от началото на април да можем да осигурим паричен поток, който по-скоро ще позволи на дружеството да функционира дружеството няма приходи. Защото на практика в тези три или три месеца и половина дружеството няма да има приходи, или ще бъдат силно ограничени.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, благодаря.
Тук в някакви статии господин Павлов е казал, че чака до месец някакви пари. Така ли е? От „Топлофикация“…
Ние няма да влизаме в тази тема, въпросът е, че за потребителите няма да има проблем, нали така?
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: За потребителите няма проблем.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Това искахме да знам. Добре.
Понеже не искаме да се получава дискусия, а само изслушване, затова няма да давам думата за мнение и въпроси, но понеже имаме институция при нас – Омбудсманът на Република България, затова ще дам на нея думата и ще преминем към дискусията за газоразпределителните дружества.
Госпожо Омбудсман, заповядайте.
ДИАНА КОВАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Николов.
Уважаеми доцент Иванов, уважаема госпожо Петкова, уважаеми дами и господа народни представители и гости на днешното заседание! Благодаря за възможността да споделя и да коментирам от името на институцията на омбудсмана.
Господин Николов сподели, че са го спрели и са го питали, мен непрекъснато ме спират и ме питат и в институцията валят буквално въпроси от страна на граждани и затова смятам, че ключовата дума, на която трябва да заложим тук, е прозрачност. Абсолютно необходима и наложителна. Аз чух във Вашето изказване за калкулатор, тоест за възможността хората сами да преценят, да изчислят и да разберат дали действително това, което им се връща, е адекватно. Струва ми се, че ако такава идея има, тя ми звучи добре, доколкото ще бъде лесно за използване за хората, но това трябва да се случи бързо, за да може хората действително да го ползват във връзка с предстоящите изравнителни сметки.
Аз ще кажа, че приветствам факта, че имаше презентация. В графиката обаче има само проценти и няма числа, затова бих предложила тази графика да бъде качена на сайта на КЕВР и също така, теоретичната част на Доклада да бъде допълнена с конкретните цифри, защото те липсват в момента, дори и за „Топлофикация – София“, която е дадена като пример като най-голяма, за да може хората наистина да си направят изчисленията. Ако липсват цифрите, всъщност калкулаторът ще бъде безсмислен, защото те няма да могат да си направят собствените изчисления. Така че наистина призовавам да бъдат качени и цифрите, ако е възможно, за да може хората да ги ползват.
Ще си позволя тук да поставя един въпрос от граждани, който и Вие поставихте, господин Николов. Много хора се обаждат и питат: всъщност как КЕВР е насочил почти половината от парите, които се възстановяват на сектора „Топлоенергетика“ към Държавния фонд „Сигурност на енергийната система“? Въпросът е, при условие че все пак още не са готови изравнителните сметки, хората се притесняват, както и Вие сам посочихте – дали ще има достатъчно пари, за да бъдат възстановени сметките. Тоест как е направено това изчисление към днешна дата? Може би е хубаво да се уточни пак отново с оглед на прозрачност.
На следващо място, отново напомням нещо, което във всички публични заседания на КЕВР и в писмата, които съм изпращала и в становищата казвам – пак прозрачност по отношение на изравнителните сметки. Наистина прозрачност и яснота, изисквани и от страна на Европейската комисия към България, за сметките, които хората плащат. Щом плащат потребителите – те трябва да знаят за какво плащат и действително в самите фактури, както и министърът настоя, да бъде ясно: какво е потребено и какво всъщност ще им бъде възстановено на хората заради надвзетите суми. Тоест те трябва да са наясно. Наистина яснотата във фактурите е от ключово значение. И в тази връзка все пак бих попитала: дали КЕВР предвижда контрол по отношение на топлофикационните дружества при изпълнение на решението за намаляване на цените със задна дата? Аз съм наясно, че министърът упражнява, разбира се, такъв контрол, но все пак КЕВР може би също би следвало да се намеси и да проследи. Доколкото имаме такъв пример с проверките за месец март за сметките, за съжаление, там резултатът беше и отговорът беше, че няма нарушение. Но така или иначе има такъв прецедент.
На последно място поставям отново въпроса за Наредба № 5 за регулиране на цените на топлинната енергия. И на общественото изслушване миналата седмица, и в становището, което изпратих, настоявам да бъде направена промяна и да бъде преразгледано решението за прогнозното определяне на цените за следващия отоплителен период на всеки шест месеца, а не на всеки три месеца, или на всеки един месец, както всъщност аз предложих.
Защо продължавам да настоявам за това? Първо, имам много искания от страна на гражданите, второ, цената на природния газ ще се променя всеки месец, а фактически цената на топлинната енергия ще се актуализира реално само веднъж на шест месеца, тоест веднъж в годината излиза. Това означава, че хората, освен че ще плащат по прогнозно потребление, вече ще плащат и по прогнозни цени почти за целия отоплителен сезон. На практика аз не приемам аргумента, че много ще се увеличат разходите и те пак ще бъдат за сметка на потребителите, защото досега все пак се актуализираше на всеки три месеца. Въпросът е: защо е необходимо да се мине на шестмесечно отчитане? Това означава, че хората ще плащат едни цени, които са абсолютно несъобразени с промяната в цената на природния газ дълго време, след което, ако цената на природния газ намалява – те фактически ще им бъдат възстановени тези суми през фактурите и изравнителните сметки след време, или пък ако се повишава, хората трябва да платят след това големи суми, което също не е удачно смятам за потребителите, защото тези сметки няма да изчезнат във въздуха, те трябва да бъдат платени ако се окаже, че цената на природния газ се увеличава.
Струва ми се, че е редно, с оглед на прозрачност, тези въпроси да бъдат уточнени за хората и наистина настоявам Наредба № 5 все пак да бъде преразгледана и да бъде променена, така че действително да не се добавят толкова много прогнозни елементи. Сега плащаме за прогнозно потребление и ще започнем да плащаме и по прогнозни цени без връзка с реалността. Много Ви благодаря за тази възможност да изразя мнението на Омбудсмана.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: И аз Ви благодаря.
Съгласен съм с всичко с Вас, освен с последното …
ОГНЯН ВИНАРОВ: Господин Николов, много Ви моля, от името на работодателите …
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Моля Ви се, моля Ви се, господин Винаров! Има ясен регламент.
Съгласен съм с всичко, освен с отчитането по-често, не виждам как ще стане технически, иначе съм съгласен. Ако можеше, с удоволствие бих Ви подкрепил.
Господин Александров, искам да чуя – ще поемете ли ангажимент с този калкулатор ако е технически възможен?
АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ: Това, което ние сме предвидили, да издадем във всяко едно уведомление, е да има ясно и точно отбелязано какво количество е потребено, тоест каква е изравнителната сметка по количество и по цена. Тоест много ясно ще се вижда това, което е получено като разлика от по-малко потребление евентуално на съответния абонат и разликата, която се получава от по-добрата цена на газта.
Ще поема ангажимент пред Вас да разговарям още днес с компанията, която изготвя и се занимава със софтуера ни, да направим същия този калкулатор да бъде достъпен през сайта за всички, които искат да го използват. Не вярвам да е някакъв проблем, предполагам, че е въпрос на организация и ще можем да го създадем.
Но така или иначе всеки от нашите потребители ще получи в своето уведомително писмо ясно и точно какво е потребил като топлинна енергия, какъв е резултатът от това, и какво е получил като намаляване на сумата във връзка с намалената цена на газта.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Последно, ако господин Иванов иска да вземе някакво отношение.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
По отношение на калкулатора господин Александров отговори. Искам да взема отношение по два въпроса.
Първият е свързан с това, че се възстановяват суми, които са надвзети по отношение на топлинна, но също така и по отношение на електрическа енергия.
По отношение на топлинната енергия, тя е платена от крайните потребители и съгласно решението на Европейската комисия надвзетите суми по веригата от „Газпром“ през „Булгаргаз“, през топлофикационното дружество трябва да бъдат платени на крайните потребители и не трябва да се позволи топлофикационните дружества да формират и един лев печалба от това връщане.
По отношение на произведената електрическа енергия. Изключая три топлофикации, останалите топлофикации в страната работят на когенеративен принцип. Те произвеждат електрическа енергия. При старите цени на природния газ, цената на електрическата енергия беше твърде висока, но именно по тази цена Фонд „Сигурност на енергийната система“ заплащаше на топлофикациите преференциалните цени, които са за тази електрическа енергия. При намаляването на цената на природния газ, както се намаляват и съответно сметките, свързани с потребена топлинна енергия, по същия начин се намалява цената на произведената електрическа енергия.
При това положение топлофикациите, на които е платено по-висока стойност за произведената електрическа енергия, трябва да възстановят разликата между старата и нова цена на електрическата енергия в този осеммесечен период на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Самото съотношение между средствата, които се връщат на крайните потребители за топлинна енергия, и на Фонд за електрическа енергия те са отразени в нашите доклади и ние сме готови на всеки експерт, или което и да е друго заинтересовано лице да покажем това изчисление. То е напълно прозрачно, защото методиката е абсолютно точна.
И това, което беше въпрос, поставен от доцент Ковачева: защо е необходимо за следващия период от 1 юли тази година до 30 юни 2021 г. да се въведе така неречената прогноза – годишна цена на топлинната енергия. Беше казано, че такъв феномен не съществува. Не е вярно, ние всъщност въвеждаме не от тази година, а изобщо в продължение на дълги години подобна цена за електрическата енергия. На 1 юли ние даваме прогноза годишна цена на електрическата енергия и тя има валидност 12 месеца. Извън всичко това, по отношение на топлинната енергия има действително една невъзможност за техническо изпълнение на ежемесечно отчитане. Причината ще я дам чрез „Топлофикация – София“. „Топлофикация – София“ има 430 хил. абоната, от тях само 30 хиляди са с топломери, които позволяват дистанционно отчитане. При тях няма проблем ежемесечно да бъде… (Реплики от представители на граждански организации.)
Господин Председател, ако трябва аз ще прекъсна изявлението си.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Извинявайте, в момента сме на изслушване.
ИВАН ИВАНОВ: Останалите 400 хил. абоната, най-често в големите комплекси, строени през годините, преди доста години, топломерите не позволяват дистанционно отчитане. Това са 400 хил. абоната, във всяко едно жилище на такъв абонат има между четири и шест топломера, поставени на всяко едно отоплително тяло в стаи, бани, тоалетни и така нататък. От разговор, с топлофикациите разбирам, че един инкасатор не може пряко сили в рамките на един ден да отчете показанията на такива топломери на повече от 100 абоната.
И сега, нека да видим, отчитането трябва да стане в един и същи ден, защото цената влиза в сила на 1-во число на месеца и в това число трябва топлофикациите да засекат топлинната енергия, която трябва да се отчита за следващия месец и заедно с това да видят това, което е отчетено. Като има 400 хил. абоната в София, това прави не по-малко от 4 хил. инкасатори, които трябва в рамките на един ден да отчетат всички топломери. Извън всичко това, може би хората трябва да си вземат един ден отпуск, за да стоят и да чакат инкасаторите да минат през домовете, защото няма възможност за дистанционно отчитане.
Това е един исторически наследен проблем. Аз неслучайно казах, че това е от десетки години, но вече има нормативен акт, съгласно който до 2027 г. всички топломери в страната трябва да бъдат с дистанционно отчитане. Нещо повече, с процентни измерения е показано как година след година се намалява броят на топломерите, които нямат дистанционно отчитане и в 2027 г. 100% ще имат. Тогава отчитането на топлинната енергия ще бъде по същия начин, както се отчита електрическата енергия – ежемесечно, защото дистанционно ще може да се проверяват много по-лесно и в рамките именно на един ден. И в случая Комисията не може поради тази техническа невъзможност да вземе друго решение, освен това, което вече споменах.
Относно опасенията, че ще има сериозни промени. Ние имаме защитните механизми и там е записано: „При повече от 15% промяна на цената на природния газ, независимо дали е в плюс или в минус“, защото всички считат, че едва ли не цената ще продължава да намалява и ще бъдат ощетени потребителите. Не, по всяка вероятност точно в обратната посока ще се движи цената на природния газ. Но при промяна с над 15% Комисията ще излезе с коригирана прогнозна цена до края на годишния период. С други думи: да не се позволи голямо натрупване, загуба било в топлофикационните дружества, било от страна на крайните потребители. Този механизъм по същия начин е използван и за другите енергоносители.
Искам да Ви уверя, както Вас, доцент Ковачева, така и всички останали, че когато има техническата възможност и това е разписано в акт, ние естествено ще прекратим това определяне годишно на базата на прогнозно потребление. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Много благодаря, господин Иванов.
Приключваме, но Ви призовавам да останете във връзка с дискусията с газоразпределителните дружества.
(Представители на граждански организации искат думата.)
Сега не, не мога да Ви дам думата, не е такъв регламентът. Благодаря Ви. Имате обществени обсъждания при КЕВР, където може да вземате думата, тук не може да я вземате. Благодаря Ви.
Моля Ви, иначе ще прекратя достъпа до тези изслушвания.
Във връзка с Българската асоциация „Природен газ“, тук са: господин Светослав Иванов – председател, господин Пламен Павлов и господин Стефан Димитров.
(Представителите на граждански организации искат думата.)
Думата мога да Ви дам накрая, защото тук вече започва дискусията във връзка с въпроса с газоразпределителните дружества.
Да, подкомисията, ще направя отделни заседания, където ще може да направите. Тук става дума за Комисията по енергетика, където направихме изслушване, а не дискусия. Благодаря Ви.
Понеже след няколко дискусии във връзка с насърчаването на присъединяване на потребителите към газоразпределителната мрежа на природен газ и искаме да не разбирате, че някак си Ви наказваме или Ви смятаме за врагове, а в партньорството с Вас да изчистим проблемите, които имаме във връзка с присъединяването на домакинствата към газоразпределителната мрежа.
Затова господин Иванов, бих искал по някакъв начин да направите изложение, да кажете какви проблеми срещате.
Само да кажа какви са усещанията при нас, понеже се получи една дискусия в Комисията по енергетика във връзка с промените в Закона за енергетиката, които видяхте. Абсолютно сте прав, че между първо и второ четене не би трябвало да е така, но в крайна сметка назря такъв проблем, възникна дискусия и остана усещането, че има домакинства, на които им се отказва не особено целесъобразно, тоест в един момент те остават неприсъединени и смятат, че неоснователно са присъединени.
И поради тази причина ние направихме следните изменения. Първо, когато има икономическа нецелесъобразност, освен тях да ги уведомявате, да уведомявате с копие и КЕВР. Разбрах в дискусия с Вас, че това го правите годишно в своите доклади, но все пак сме направили след Вашия отказ да има веднага и към КЕВР. И ако имате отказ на база капацитет, след тримесечно отстраняване на евентуалните проблеми с капацитета, да не може да откажете на тази база само.
Това са промените фактически, които сме направили. Всъщност глобата, която е въведена между 20 хиляди и 100 хил. лв. е само за капацитет. Там ясно е записано: „когато имате повторен отказ за капацитет“.
Така че заповядайте да ни кажете какви проблеми има, да видим заедно да отстраним тези проблеми максимално много домакинства да имат все пак комфорта, където не могат, разбира се, да се възползват от топлинната енергия на „Топлофикация“, да използват поне Вашите услуги.
Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Николов.
Първо, искам наистина сърдечно да благодаря, че ни поканихте на една такава дискусия. Аз, разбира се, когато получих поканата реагирах така малко емоционално, имах усещането, че ще участвам във вече свирен мач, при който всичко е решено. Сега разбирам, че волята на законодателя е малко по-различна и по-скоро го отдавам на някакъв тип недоразумение. Но наистина ние приканваме Комисията да ни кани по-често. Аз от своя страна пък поемам ангажимент да сме достатъчно досадно активни в нашите инициативи пред Вас.
Позволих си за днешната дискусия да поканя и колеги: господин Пламен Павлов, който е председател на другата газова асоциация в страната, в която също членуват газоразпределителни предприятия, за да имаме по-широка представителност при тази дискусия.
Ще ми позволите в началото едно съвсем кратко въведение не за друго, а просто, за да стъпим на една и съща основа, когато дискутираме този важен въпрос. Първото заявление, което съм упълномощен да направя в качеството си на председател на Българска асоциация „Природен газ“ е, че ние категорично подкрепяме формулираната с част от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката цел, а именно стимулиране на развитие на битовата газификация. Тоест, рязко увеличаване на броя на битовите потребители.
Тук използвам повода да припомня, че от сектор „Енергетика“ газоснабдяването, и по-специално разпределението на природен газ, е единственият сектор, в който откакто той съществува, не е вложен нито един лев публични средства. Той от самото начало съществува благодарение на изцяло частни инициативи, абсолютно всички инвеститори в сектора са юридически лица с утвърден имидж, практика, имена и така нататък.
Преди да се вземат каквито и да е решения като това, което беше прието със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, според мен би трябвало да се погледне днешната картина, да видим къде сме спрямо целта, която Вие справедливо формулирате, и едва тогава да очертаем какви са истинските проблеми и да им търсим решение. Защото, предполагам ще се съгласите, че този проблем е достатъчно комплексен, за да му се търси едно единично прибързано решение. По-скоро с такива прибързани решения, като че ли ще създадем нови проблеми, вместо да решим съществуващите.
Важното в нашия сектор е да се знае, че неговото успешно развитие зависи предимно от развитието на три различни вида инфраструктури. Първият вид инфраструктура, който е изключително важен за развитието на сектора, това е газопреносната инфраструктура, която е отговорност на газопреносното предприятие. Вторият вид инфраструктура е разпределителната инфраструктура на територията на населените места. Третият тип инфраструктура всъщност е отговорност на всеки от нашите потенциални клиенти, а това са именно газовите инсталации в техните домове.
Ако нямаме решение за по-бързото развитие на всеки един от тези видове инфраструктура ние няма как да постигнем целта, която е формулирана. И аз тук сега ще казвам факти, моля те да не бъдат приети като критика, казвам ги само, за да сме всички с еднакви ориентири.
Към днешна дата на територията на Република България има построени около 2400 км газопреносна мрежа. Не визирам тази, която се използва за транзитен пренос. Тя достига до населени места, в които живее около 50% от населението на Република България. На тези територии, до които тази инфраструктура достига, са построени около 4500 км газоразпределителна мрежа. Ще повторя числото – 4500 км газоразпределителна мрежа! Сами виждате разликата в обема свършена работа. Около 120 000 домакинства към днешна дата използват природен газ, част от тях се присъединени на колективни отоплителни инсталации до жилищните сгради, до които стига разпределителната мрежа, други са индивидуални клиенти. Има около 350 000 жилища по тази изградена газоразпределителна мрежа, които все още по различни причини не използват природен газ.
И още един интерес факт. В България има 10 населени места, до които газопреносна мрежа не достига, въпреки това там е развита газоразпределителна мрежа и реално има клиенти.
От казаните дотук числа, според мен става ясно, че газоразпределителната мрежа, като че ли е най-изпреварващият елемент от тези трите изключително важни за развитието на инфраструктурата. На тази тема може да се говори много и малко. Аз предпочитам с въведението да съм кратък, за да мога след това да отговарям на различни въпроси.
Ще завърша с това, че част от вчера взетите решения, отварям скоба ние все още не сме виждали текста, който е приет. Аз коментирам в момента доклада, който е на сайта на парламента, но какво точно е прието аз не мога да кажа. Но това, което е на сайта на парламента е притеснително, защото в параграфите мисля, че бяха 7 и 9 на Закона за изменение и допълнение има неща, които…
Нас не ни притесняват санкциите. От санкциите да се притесняват нередовните, тези които нарушават законите. Тези, които ги изпълняват не се страхуват от санкция. Така че в хода на дискусиите това, че една санкция е намалена от 1 000 000 на 100 000 лв. това е някаква промяна, но не е тя най-важната. Най-важен е принципът, който трябва да бъде спазван, а в тези два параграфа има категорични противоречия, както с § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, където се говори за темата „Икономическа ефективност“, и с някои членове от така наречената Газова директива, сега да не цитирам точни членове и години.
Затова, аз силно се надявам тези думи, които разменихме преди днешното заседание, да се окажат верни, като погледнем текстовете. Но искам да кажа, че всички възможни решения, които стимулират развитието на трите вида инфраструктури, и чрез които ще се стигне до постигането на формулираната от Вас цел, с която повтарям сме абсолютно съгласни, се намират в един документ, който е разработен в няколко различни версии преди много години и той се нарича „Проект на национална програма за ускоряване на газификацията“.
Аз Ви предлагам да го разтърсим от праха, да го отворим и да поставим началото на една наистина смислена дискусия, след която тази програма да стане един истински програмен документ. Защото в момента имаме следната ситуация: поради факта, че различни правителства на Република България не са приемали битовата газификация за свой приоритет, категорично мога да го докажа с факти, тази национална програма е разработвана в няколко различни версии, защото ние непрекъснато я предлагаме, предлагаме, предлагаме. Преди не помня по кое точно правителство, тя беше възложена от Министерството на енергетиката, след проведена обществена поръчка беше спечелена от екип експерти, които я разработиха, предложиха. Имаше много провеждани дискусии. Именно там са формулирани проблемите както по отношение на газопреносната, така по отношение на разпределителната, така и по отношение на крайните потребители, на техните газови инсталации.
Ще дам един конкретен пример и приключвам с въведението. Така популярния напоследък проект „DESIREE“ ясно показа, че нашият сектор е готов да усвоява смислени и ефективни помощи в полза на крайните потребители. Повтарям в полза на крайните потребители! Не познавам такъв глупав инвеститор, който да не иска да присъедини клиент, който е проявил търсене за неговия продукт или услуга. Аз лично не познавам такъв. Трябва да е някакъв с „жълта книжка“ някой, който да откаже.
Така че, ако има решение за проблемите, очертани пред всяка от тези инфраструктури, газификацията в България не е процес, който ще се случи по някакъв по-различен начин от този, който се случва в Холандия, в Германия, във Франция, в Италия, но е въпрос наистина да е част от държавната политика.
Да, ние като газоразпределителни предприятия нямаме проблем да кръстосваме наляво и надясно из българските градове с тръби, само че големите инвестиции, съчетани с малки продажби ще означават високи цени, а никой няма интерес от това. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Иванов.
Първо, ако има някое двусмислие, при всички случаи, аз Ви казах и пред Вас, поемаме ангажимент тук с колегите ще ги оправим, освен това, което изложих в началото. Благодаря Ви за изложението.
Аз си спомням и по Фонд „Козлодуй“ имаше там една програма 2012 г. мисля, че беше 2000 лв. на семейства по „DESIREE“…
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ: Само да Ви коригирам – 2012 г. започнаха дискусиите, 2018 г. започнахме фактическото усвояване.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Точно така, да.
ИВАНОВ: Това също илюстрира колко газификацията е била част от приоритетите.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Прав сте.
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ: А от 2018 г. започнахме първите усвоявания. Към днешна дата са газифицирани 12 000 домакинства, които се възползваха от помощта.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре.
Колеги?
Господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми госпожо Министър, уважаеми колеги! Господин Николов, обясни каква е била целта на Комисията и какви промени сме направили с тези текстове и какво сме целели, но, аз мисля, че постигнахме донякъде целта от гледна точка на това, че водим тази дискусия.
Ние наистина сме отворени за тази дискусия, но това, което породи дискусията и съответно да инициираме някакви текстове в промяна в Закона за енергетиката, е точно това, че много впечатляващи цифри чухме от Вас. Но факт е, че към този момент, поне по това, което като информация получихме от КЕВР, само около 3% от домакинствата са газифицирани. Пред мен е един отказ и то даже на промишлено предприятие, което три години е подавало… Частен случай, но от три години не е газифицирано, при положение че е подало такова намерение да бъде газифицирано.
Въпросът е, че наистина към този момент много малко битови абонати са газифицирани още повече, че в момента говорим за едно драстично намаление на цената на газта и ние трябва да дадем алтернатива на домакинствата да използват тази по-ниска цена на газта, да не говорим и колко е полезно за екологията.
Това са фактите към този момент. Ние сме отворени наистина за тази дискусия. Аз се радвам, че я правим, за да видим какъв е моделът, по който трябва да вървим оттук нататък. Но това са фактите към този момент и може би и в работни групи, ако имате някакви предложения за законодателна инициатива, за законодателни промени, за да улесним този процес, ние сме отворени да Ви подкрепим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Бойчев.
Искам да се натрупат повече въпроси, за да може да вземете накрая отношение, да не влизаме във въпрос-отговор.
Знам, че имате проблеми със Закона за устройство на територията във връзка със самото присъединяване към домакинствата, отклоненията, които правите. Ако Ви е необходимо и там, ето тук е господин Ненков, който е заместник-председател на Комисията по регионално развитие. Ще обсъдим, ако можем да променим нещо там, само и само да помогнем, за да може да стане това ускорено присъединяване. Разбира се, и в Закона за енергийната ефективност, тук видяхме със сътрудника, който фактически ми показа, че наистина там е записана „Програмата за ускорено газифициране“, която е включена и трябва наистина да се помисли, ако трябва да търсим и фондове, но това трябва да се случи.
Не можем да замърсяваме и околната среда, да търсим други източници на отопление, които не бих казал, че са най-добрият вариант. Трябва да търсим вариант за ускоряване на тези неща.
Колеги, имате ли други въпроси?
Госпожо Министър.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Иванов! Тъй като на няколко пъти господин Иванов спомена за ролята на държавата, аз първо бих искала да кажа, че по механизма за подпомагане на битовата газификация „DESIREE“, ние работим много добре с всички колеги. Целият ресурс, който успяхме да защитим, на практика е усвоен от газоразпределителните дружества и смятам, че това са малки крачки.
Да, малки, малки стъпки, но са важни стъпки и са знакови и показват каква е визията на държавата в тази посока. Всеки един от нас знае какъв е ефектът от битовата газификация. На първо място ще опазим околната среда, въздуха. На второ място се създават много по-добри и комфортни условия за живот по отношение на хората. Така че нашият стремеж е насочен изцяло към това.
Според мен основната причина, за да можем да говорим към днешна дата за близо 3% битово газифициране, е свързан с това, че допреди няколко години България всъщност имаше само един източник за доставка на природен газ. Сега с това, което държавата прави, правителството прави по отношение на диверсификацията на източниците за доставка на природен газ, създаването на различни трасета, на различни маршрути, това ще създаде реална конкуренция. Защото една от причините, за да е такъв процентът на битова газификация, беше липсата на конкуренция и всъщност цената на природния газ. Но аз смятам, че с политиката на държавата, политиката на правителството в тази посока и вече реалните резултати, които са факт и по отношение на алтернативни доставки на природен газ, знаете, че половин милиард кубични метра газ доставихме миналата година, „Булгаргаз“ закупи от алтернативни източници, интерконекторът Гърция – България ще бъде факт в края на тази, може би началото на следващата година. Така че ще се създадат необходимите предпоставки. Изгражда се необходимата инфраструктура и това, разбира се, ще даде своето положително отражение и тласък за развитие на битовата газификация.
Колегите знаят, че в наше лице винаги са имали партньор и могат да разчитат на нашата подкрепа, и ще продължим да работим заедно в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Господин Костадинов искаше думата. Заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Председател!
Уважаеми колеги! Два въпроса по отношение на конкретното законодателно предложение, което господин Иванов обсъди. Вероятно е наблюдавал, ние в зала проведохме една сериозна дискусия. Мога да кажа следното. Законодателното предложение и промените в Закона визират притеснението по отношение на контрола на провеждането на държавната политика в сектора по отношение на някои неизчистени или някои девиации на газоразпределението при изпълняването на лицензиите, тъй като има и такива установени и от КЕВР, и от Министерството, и на наше внимание факти. Затова вероятно в § 7 и § 9 виждате, че има такива санкциониращи мерки. Това обаче е едната страна на медала.
Другата страна на медала е следната, и аз съм горещ привърженик на това. Тъжният факт, който всички съобщаваме за процент и половина – два, сега чувам три процента, може би е нова цифра, достъп на битовите потребители до газ или газова инфраструктура, е толкова дълги години, защото не вярвам с политика на санкциите… Трябва да има регулация, трябва да има регламент, трябва да има правила. Но не вярвам чрез политика на санкциите да увеличим дела на газификация, ако не използваме икономически стимули. А може би това е, което господин Иванов казва, че държавата все още дълги години като приоритет не е взела да направи икономически изгодно заниманието с газоразпределение за крайните потребители и за снабдителите, и за вносителите, и така нататък. Тоест това е логиката на Законопроекта и това е отворена врата, че най-вероятно ние ще правим още промени по Закона, заедно с газовите асоциации, така че да оптимизираме този въпрос.
И минавам към второто. Всичко това, ако приемем, че нямаме възражения по него и е вярно, което казвам, защото така се развиха вчера нещата, никой не е имал някаква зла умисъл или да наказва някого, просто балансираме един процес, остава големият въпрос, който за съжаление добрите позитивни резултати по „DESIREE“ са едни плахи стъпки в това, че всички сме съгласни, че трябва да развиваме газова инфраструктура. Това е някакъв знак, който аз бих ги нарекъл меки мерки, защото „DESIREE“ не се занимава с базисна инфраструктура и с газопреносна инфраструктура.
Остава за съжаление философският въпрос как оттук нататък държавата ще направи газификацията своя кауза или приоритет с всичките бонуси, които тя носи. Ние не трябва да се убеждаваме и от екологична, и от конкурентоспособна гледна точка какво е достъпът до газова инфраструктура. Не може да сме кръстовището и родината на газов хъб „Балкан“ и да имаме такова нищожно проникване на газовата инфраструктура. Тоест от отварянето на Националната стратегия за ускорено развитие на газификационна мрежа, актуализацията, плана за действие към нея, който трябва да бъде направен или изтърсен от прахта, защото ние винаги, знаете, сме много силни на документи, обаче реализацията някъде се счупва. До това вече със законови промени да направим това, за което господин Иванов говори, и с това завършвам, да бъде регулирано, да има санкциониращ елемент, но основното да бъдат икономическите стимули за газификация, ползата за потребителите и за бизнеса. Така че това е големият, това е същественият въпрос, който обаче предстои да го решаваме. В рамките на този закон и тези промени, които направихме, сме направили някаква стъпка. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Колеги? Не виждам други.
Заповядайте, господин Иванов
СВЕТОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Николов.
Аз бих искал да споделя няколко свои впечатления. Първо, да кажа, че се радвам много, че ситуацията ми изглежда като ситуация, при която се чука на отворени врати. Това е прекрасно.
Говорим за цени, говорим за инвестиции, говорим за подпомагане. Искам ясно да заявя, упълномощен съм от членовете на Българската асоциация „Природен газ“, предполагам, че господин Павлов ще ме подкрепи тук с мнението на неговите членове, нямат нужда от подаръци. Никой не говори за безвъзмездно финансиране и за грантови средства, които да се инвестират в инфраструктура. Напротив, ние имаме достатъчно примери в практиката си, които ясно показват, че ако такива безплатни пари бъдат инвестирани в тръби под земята, те не водят до нищо добро за обществото. Има смисъл да се подпомага крайното търсене, защото пазарната логика е такава. Глупак е онзи, който не може да удовлетвори наличието на пазарно търсене. Ако насочим всичките усилия към финансиране на крайните потребители, инвеститорите знаят как да стигнат до тях.
Аз искам да Ви кажа още няколко интересни числа. Имахме години, преди може би 12 или 13 години, в които годишно в България се изграждаха 600 – 700 км газоразпределителна инфраструктура на територията на градове. Всеки, който е строил на линейни обекти някога, знае за какво точно говорим. Така че браншът е готов да строи с пъти, даже бих казал десетки пъти по-бързо инфраструктурата, отколкото днес. Европейската банка за възстановяване и развитие, българските банки, международни банки, има достатъчно институционални инвеститори, които са готови да ни дадат при изключително добри условия финансиране. Ние нужда от пари нямаме. Нужда от пари имат крайните потребители. И те имат нужда от пари, защото алтернативните горива, с които нашият продукт – природният газ от мъжки род, той се конкурира с тях.
И друг пример да Ви дам – въпросния Фонд за гарантиране сигурността на електроенергийната система. Извинявайте за емоцията, която ще проявя, но според мен е кощунство да вземате 5% от брутния приход на „Булгартрансгаз“, за да храните Фонда, който субсидира цената на електрическата енергия, която се конкурира с цената на газа. Значи, в крайна сметка ние отиваме и се борим със замяната на електрическата енергия, която е най-неефективният начин за отопление в цял свят, доказано, а там парите на „Булгартрансгаз“ отиват – 13 млн. и половина лв. за миналата година само от „Булгартрансгаз“. Общо 275 млн. лв. са отишли директна субсидия за цената на електрическата енергия. С 13 млн. и половина лв. „Булгартрансгаз“ можеше да стигне до две-три малки общини. Няма българска община, до която преносната инфраструктура да е стигнала и там да няма развита газификация. Няма. Община „Левски“, община „Исперих“ – виждате, малки населени местенца, има може би 20 – 30 села в България вече газифицирани. Така че ние нужда от пари нямаме.
В същото време другото, което искам да кажа, понеже професионалната ми ориентация е свързана основно с маркетинг, освен с управление и стратегическо планиране, аз съм от 26 години в бранша, имах възможността вече да го споделя веднъж, търсенето на природен газ не е еластично към цената на природния газ. Онова, което задвижва търсенето и рязко повишава неговите стойности, е първоначалната инвестиция. И не защото тя е висока или ниска, цената на газовия уред е такава, каквато е, това са пазарни отношения. Една средна газова инсталация струва около 3500 лв., това са три модерни телефона. В момента, в който подпомогнете крайните потребители със средства за първоначалната инвестиция, фактите са налице. Ние в последните две години газифицираме два пъти и половина повече клиенти, отколкото преди това. Да, цената на газа е важна, защото след това хората започват да придобиват впечатления от това какви сметки плащат. Но за първоначалния ход, за това да бъдат убедени гражданите да заменят това, което ползват в момента, те имат нужда от подпомагане в тази сфера.
Ако намерите аналогия на този Фонд за гарантиране сигурността на електроенергийната система или други подобни фондове, в крайна сметка всяко газифицирано домакинство пести годишно около 4 мегаватчаса крайна енергия и още толкова първична енергия, без да калкулирам замяната на електрическата енергия, защото при нея икономията на първична енергия е значително по-висока. Господин Ерменков може да ги потвърди тези числа, като човек с достатъчно опит в бранша.
Националната програма съдържа в себе си две групи от мерки. Едната е законодателни изменения, за да бъде създадена подходяща среда, първо, и второ, намиране на подходящия ресурс, с който да бъде подпомогнато търсенето. Нищо друго не трябва. Разбира се, трябва да се спре и това безразборно горене на всякакъв тип боклуци под формата на твърди горива. Това също е важно.
И още един изключително важен въпрос – в България, за разлика от всички останали държави – членки на Европейския съюз, има три групи газопроводи, а не само две. Има газопреносна мрежа, газоразпределителна мрежа и едни други газопроводи, които човек не ги знае на кого са. Те са някакви други газопроводи. До момента, в който не стане принцип това, че всяка газова молекула, когато излезе от газопреносната мрежа, влиза в газоразпределителна мрежа, кражбите на газ, казвам го съвсем отговорно, ще продължават и секторът няма да има добър имидж. Ние ги наричаме на наш език образно „гроздове“. Това са едни тръби, останали от социалистическо време, които са собственост на неенергийни предприятия, към тях се присъединява куцо, сляпо и сакато, без да се мери газа, който потребява. Аз лично съм виждал хора с байпасчета, които през нощта си отварят и затварят кранчетата. Мога да Ви заведа на такива места. Няма да влизам в повече детайли. Това исках да кажа. Благодаря.
Господин Павлов мисля, че искаше нещо да каже.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте.
ПЛАМЕН ПАВЛОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Тези мерки, които ние трябва да направим, се опитваме дълго време да ги реализираме. Аз ще се спра на няколко практични неща, защото те реално ще повлияят значително за увеличаване на потребителите. Давам ви един пример – ние правихме две срещи в Агенцията за енергийно устойчиво развитие, в която не можехме да разберем каква е ролята на газоразпределителната мрежа във функцията й на енергоефективен обект. Газоразпределителна мрежа, която практически не е такава, но понеже трябва да бъде отчетена, влиза в такава функция. Разменяхме кореспонденция и с Министерството на енергетиката по този повод. Докато крайният потребител не бъде възприет като обект, който има индивидуален план за енергийна ефективност и когато той я изпълни, след като той бъде оценен и сертифициран, този сертификат, който той ще получава – бял, кафяв, зелен, бъде обект на пазарна реализация, ние няма да можем да раздвижим крайните потребители. Защото аз Ви давам един пример – ако аз съм управител на едно газоразпределително предприятие, имам крайни потребители, които ще изпълнят своите енергоефективни мерки и ще получат такъв сертификат, аз бих ги изкупил и бих участвал с финанси. Само че ние нямаме пазар на тези сертификати. И докато нямаме пазар на тези сертификати, ние сме практически лишени от възможност да влияем.
Вторият въпрос, Вие много добре го знаете – две предложения сме внасяли от Министерството на регионалното развитие за промяна на ЗУТ, защото в момента газоразпределителната мрежа в града е категоризирана с първа категория, втора група. Това практически означава, че за всяко едно присъединяване от метър и половина, ако тук минава тръбата и тук е потребителят, ние трябва да влизаме в съвсем дълги, тежки процедури, невъзможно е да спазим Закона и да го присъединим в срок.
Докато газоразпределителните дружества са лишени от възможността да се изграждат сами… Каква е първа категория, втора група? Съвсем кратко. Това е една траншея, в която нашите колеги, наши специалисти полагат с нашето оборудване тръбите. Това, ако не го изменим, ние ще продължаваме да имаме бариера.
Не на последно място е въпросът с помощите. В момента държавата, подпомага с енергийните помощи бедните хора, което трябва да става. Те се предоставят за купуване на въглища и на дърва. Това е абсурд. Говорим, че трябва да увеличаваме потребителите, същевременно ние работим точно в другата посока. Тоест, ние се разминаваме още като започнем да говорим по тази тема.
Последно да споделя. Миналия месец се върна от Европейския съд нашето дело, което е с колегите от КЕВР във връзка с преюдициалната процедура за компонента „задължение към обществото“. Това не е приключило. Ние продължаваме да считаме, че такава компонента не е приложима по действащия Закон за енергетиката и ще продължим да настояваме да бъде преразгледано. Надявам се, че и Комисията за енергийно и водно регулиране ще се съобрази с бележките, които има Съда на Европейския съюз, за да намерим решение.
Трябва да се оптимизира, ако има такава компонента, тя трябва да отива за сектора. Защото, извинявайте, в наредбата на Комисията за енергийно и водно регулиране в тази част, в която се говори за компонента, компонентата е за повишаване сигурността на системата. Тоест при дадена компонента е била несигурна системата. Като започнахме да работим с тази компонента, става по сигурно ли? Какво?
Моето предложение, господин Николов, е да се формира една междуведомствена работна група, която да набележи мерки, които наистина да подобрят условията. Напълно подкрепям моя колега Светослав Иванов, ние не искаме помощ. Ние искаме да се подобри средата и ще си постигнем резултат. Защото Програмата „DESIREE“ решава един малък въпрос. Ние имаме възможност да ги решим самостоятелно тези въпроси. Просто, трябва да преодолеем пречките. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря много.
Мисля, че хвърлихме достатъчно светлина. Предлагам Ви, първо, да напишете нещата, които смятате, да стъпим на някаква основа и тогава да направим вече работната група, за която говорите.
Второ, от шест месеца се опитвам с Агенцията за устойчиво енергийно развитие – тези сертификати, ние говорим за други сертификати – да станат търгуеми срещу някаква си сума. Шест месеца? Аз не съм от опозицията и не мога да въздействам. И ако другата седмица не се случи това, лично ще изляза на пресконференция да видя кой е виновен. (Реплики.)
Съгласен съм, абсолютно с Вас. Очаквам да напишете, каквото мислите, че трябва да тръгнем като база. Да видим, какви са проблемите. Ако някой не си е свършил работата да вземе да си я свърши. Защото ние в крайна сметка тук сме се събрали хора, които искаме нещо да направим, а не да ни мине мандатът току тъй.
Заповядайте, господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Във връзка с това, което каза председателят, за усилията, които полага заедно с Агенцията за устойчиво енергийно развитие за конвертируемост, ако мога така да се изразя на сертификатите, нито, господин Николов, е Ваша работа да организирате тази конвертируемост, нито е на Агенцията. Защото Агенцията ги издава, пази ги и ги има, но видимо някъде другаде трябва да се случат нещата. По-скоро трябва да потърсите вариантите или на Борса, или в КЕВР, или някъде другаде, които да станат регламент. (Реплики.)
ОГНЯН ВИНАРОВ: Господин Николов, много Ви моля да ни изслушате. Благодаря.
Давате ли ми думата?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Мисля, че ние дотук вече приключихме.


(Закрито в 13,30 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Валентин Николов


Стенограф:
Нина Иванова