Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по енергетика
Комисия по енергетика
30/06/2020
    1. Обсъждане и гласуване на законопроект за Законопроект за ратифициране на Междуправителственото споразумение между Република България и Република Гърция относно междусистемна газова връзка Гърция – България – Проект IGB, подписано в София на 10 октомври 2019 г.
    ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    Комисия по енергетика




    П Р О Т О К О Л
    № 54

    На 30 юни 2020 г., вторник се проведе заседание на Комисията по енергетика при следния

    Д Н Е В Е Н Р Е Д:

    1. Обсъждане и гласуване на законопроект за Законопроект за ратифициране на Междуправителственото споразумение между Република България и Република Гърция относно междусистемна газова връзка Гърция – България – Проект IGB, подписано в София на 10 октомври 2019 г.


    Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
    Заседанието беше открито в 16,05 ч. и ръководено от заместник председателя на Комисията господин Димитър Бойчев


    * * *

    ПРЕДС. ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откриваме заседанието на Комисията по енергетика.
    Добър ден, госпожо Министър!
    Уважаеми колеги, предложение за дневен ред за днес от една точка:
    1. Обсъждане и гласуване на законопроект за Законопроект за ратифициране на Междуправителственото споразумение между Република България и Република Гърция относно междусистемна газова връзка Гърция – България – Проект IGB, подписано в София на 10 октомври 2019 г.
    Ние сме Водеща комисия. Минало е вече през две комисии – Комисията по бюджет и финанси, и Комисията по правните въпроси.
    Други предложения за дневен ред? Не виждам.
    Моля, който е „за“ да гласува.
    Единодушно всички „за“, няма против и въздържали се.
    Уважаема, госпожо Министър, по първа точка ако обичате да представите Законопроекта.
    МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители! Интерконекторът Гърция – България е един от изключително важните стратегически проекти за България в областта на енергетиката. Това е проектът, който ще даде възможност на България за реална диверсификация на източниците, за доставка на природен газ. Той ще осигури възможност не само България, но и целият регион да диверсифицира своите източници на доставка на природен газ, като ще доставяме природен газ от Каспийския регион. И този проект на практика ще бъде връзката с Южния газов коридор. Проектът е изключително важен и приоритетен не само за нас – той е включен в седемте топ приоритета на Европейския съюз в областта на енергетиката и това, както вече споменах не е случайно.
    По отношение на този проект, неговата реализация се осъществява от съвместна компания „Ай Си Джи Би“, в която акционери са Българският енергиен холдинг с 50%, и компанията “Посейдон“ също с 50%, от капитала на съвместната компания. В нея участници са гръцката компания „ДЕПА“, съответно с 50% и с 50% италианската компания „Едисон“. Изключително важна част от реализацията на проекта е осигуряването на финансиране. Към настоящия момент цялото финансиране за проекта, което е в размер на 220 млн. евро е осигурено, в това число българското правителство предостави държавна гаранция в размер на 110 млн. евро. Тя ни позволи пък да получим едно изключително добро финансиране от страна на Европейската инвестиционна банка. Ползваме, разбира се, и 39 млн. евро по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ – това е нашата българска, оперативна програма, така че цялото финансиране за този проект е факт и са налице всички предпоставки за успешната реализация на Проекта.
    Проведени са всички обществени поръчки. Спазена е цялата процедура от страна на двата регулатора – гръцкият и българският, така че да се спази регулаторната рамка на Европейския съюз по отношение реализацията на такъв тип проекти.
    Отделно от това, тъй като проектът се реализира на територията, както на България така и на Гърция, налице е необходимост от това да се гарантира финансовата, данъчната и правната устойчивост на този проект за следващите 25 години – за срока на експлоатацията на проекта. Поради тази причина беше подписано междуправителствено споразумение между Република България и Република Гърция. В рамките на това междуправителствено споразумение са уточнени именно тези финансови и правни параметри, които ще гарантират устойчивостта на проекта. В тази връзка съответно е направена нотификация и е налице одобрение съгласно чл. 107, ал. 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз, така че всички тези важни елементи, свързани с регулаторната рамка на проекта са спазени.
    По отношение на разпределението на печалбата, свързана с дейността на този проект, тъй като проектът се реализира на територията на Гърция и на България, както вече споменах, решението около което са обединени акционерите е разпределението да се извършва на териториален принцип, тоест съобразно територията, на която се реализира съответно проектът в зависимост от дължината на трасето на територията на Гърция и на територията на България. Общата дължина на трасето е 181 км, от които 151 са на българска територия.
    Смятам, че с подписаното междуправителствено споразумение са защитени изцяло нашите национални интереси, интересите в рамките на Европейския съюз. Ето защо, уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, моля да подкрепите предложения законопроект. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
    Естествено, това е много важен проект за енергетиката на България. Аз имам един въпрос – кога е срокът за пуск на този газопровод?
    МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Съгласно сключения договор след проведена обществена поръчка срокът за пускането в експлоатация на проекта е месец април 2021 г., но нашата амбиция е до края на тази година да бъде изградена линейна част по отношение на този проект, така че да можем да се опитаме и предсрочно да реализираме проекта. Проектът се изпълнява от две гръцки компании, както по отношение на строителството, така и по отношение на производството и доставката на тръби.
    Знаете, че във връзка с пандемията от COVID-19 се наложиха определени реорганизации в работата на компаниите, но аз смятам, че с общи усилия да може проектът да бъде реализиран в рамките на срока. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: И аз Ви благодаря.
    Уважаеми колеги, не виждам въпроси.
    В такъв случай преминаваме към гласуване на законопроекта за Законопроект за ратифициране на Междуправителственото споразумение между Република България и Република Гърция относно междусистемна газова връзка Гърция – България – Проект IGB, подписано в София на 10 октомври 2019 г.
    Колеги, който е „за“ моля да гласува.
    15 – за, против и въздържали се няма.
    Законопроектът е приет в Комисията по енергетиката.
    Благодаря Ви.
    Да, госпожо Министър.
    МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ако позволите, господин Председател, бих искала да запозная Вас и уважаемите народни представители с изпълнението на едно решение на Народното събрание от 31 януари тази година, което е свързано основно с дейността на централите, които работят на въглища в Българската електроенергийна система в рамките на Българския енергиен холдинг.
    ПРЕДС. ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Да, заповядайте. Мисля, че е нещо важно, което е хубаво да го чуем в Комисията.
    МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
    Както споменах това решение е от 31 януари 2020 г. То е свързано със определени ангажименти, които българският парламент възложи на правителството и съгласно с това решение с първа точка от него се задължава Министерският съвет чрез министъра на енергетиката да предприеми всички необходими действия и да увеличи капитала на „ТЕЦ Марица Изток 2“ в срок до 29 февруари 2020 г. Към настоящия момент мога да докладвам и да Ви информирам, че това решение е изпълнено. Капиталът на „ТЕЦ Марица Изток 2“ е увеличен и дружеството е стабилизирано и работи в нормален ритъм.
    Втората точка от решението е свързана с това, че Народното събрание задължава Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за недопускане в дългосрочен план на прекратяване на функционирането или ограничаване на производствения процес на топлоелектрически въглищни централи от групата на Българския енергиен холдинг, или това е „ТЕЦ Марица Изток 2“. Към настоящия момент по отношение на това решение на Народното събрание аз предприех следните мерки. С моя заповед беше създадена работна група в Министерството на енергетиката. В рамките на тази работна група бяха включени експерти от всички дружества в рамките на държавната енергетика – БЕХ, НЕК, Електроенергийния системен оператор, „ТЕЦ Марица Изток 2“, Мини Марица Изток, така че всички компании взеха отношение в разглеждането на този изключително важен въпрос, свързан със сигурността на снабдяването с електрическа енергия на територията на страната, тъй като „ТЕЦ Марица Изток 2“ е основна базова мощност в българската електроенергетика, без която нормалното функциониране на нашата електроенергийна система не било на практика възможно.
    В тази връзка Комисията изготви доклад, направи анализ. Този доклад беше пречупен и през призмата на проекта на ценово решение, което Комисията за енергийно и водно регулиране оповести за следващия регулаторен период от 1 юли 2020 г. до 30 юни 2021 г., така че анализът, който направи Комисията и предложението с което излезе беше министърът на енергетиката да се позове на законовата разпоредба съгласно Закона за енергетиката именно чл. 4 ал. 2 т. 8 от Закона за енергетиката, която дава правомощия на министъра на енергетиката да определи годишна квота за производство на електрическа енергия от такива централи, които произвеждат електрическа енергия от местен енергиен ресурс, в случая въглищни централи. Тази квота не може да бъде повече от 15% от общото произведено количество електрическа енергия. На база на анализите, които са направени предложените количества от страна на работната група, са 2 млн. и 600 хил. мегавата. В тази връзка е издадена заповед, с която е определена такава квота. Тази заповед съответно е изпратена по компетентност на съответните органи. Това са Комисията за енергийно регулиране, Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, Националната електрическа компания, „ТЕЦ Марица Изток 2“ и Българският енергиен холдинг, и Електроенергийният системен оператор. Така че и втора точка от решението на Народното събрание на практика е изпълнение.
    По отношение на точка три от решението, с което се възлага на Министерския съвет да предприеме действия за присъединяване на Република България към платформата „Въглищни региони в преход“ без поемане на ангажименти за закриване на въглищни централи. По отношение на този ангажимент също са предприети съответните мерки, съответните действия и на 1 юни 2020 г. България изпрати официално писмо, с което се присъединихме платформата „Въглищни региони в преход“, изпълнявайки решението на Народното събрание без да бъдат поемани ангажименти за закриване на въглищни централи, или за ограничаване на тяхната нормална работа.
    Така че, уважаеми господи Председател, уважаеми дами и господа народни представители, към настоящия момент решението на Народното събрание е изпълнено по този начин. Благодаря Ви.
    ПРЕДС. ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: И ние Ви благодарим, госпожо Министър, за информацията.
    Ако мога да попитам тези 2,6 млн. мегавата като проценти колко са?
    МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Това са приблизително около 8,4%, под максималната квота.
    ПРЕДС. ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Доста под 15%. Благодаря Ви.
    Уважаеми колеги, въпроси? Не виждам въпроси.
    Благодаря Ви, госпожо Министър, и за информацията, която ни предоставихте.
    Закривам заседанието.


    (Закрито в16.20 ч.)


    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

    Валентин Николов


    Стенограф:
    Мария Николова
    Форма за търсене
    Ключова дума