1. Обсъждане на указ № 160 на Президента на Република България, постъпил на 30 юли 2020 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, приет от Народното събрание на 22 юли 2020 г.
2. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по енергетика





П Р О Т О К О Л
№ 57

На 1 септември 2020 г. се проведе редовно заседание на Комисията по енергетиката при следния

Д Н Е В Е Н Р Е Д:

1. Обсъждане на указ № 160 на Президента на Република България, постъпил на 30 юли 2020 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, приет от Народното събрание на 22 юли 2020 г.
2. Разни.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетика, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,06 ч. и ръководено от председателя на Комисията Валентин Николов.

* * *


ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добър ден на всички! Добре дошли в новия пленарен сезон. Това е първото ни заседание за есента, да видим колко заседания ще има. (Реплика.) Колкото трябва, да.
Предлагам следния дневен ред:
1. Обсъждане на указ № 160 на Президента на Република България, постъпил на 30 юли 2020 г., за връщане за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства, приет от Народното събрание на 22 юли 2020 г.
2. Разни.
Имате ли предложения за други точки? Не виждам. Предлагам на гласуване този дневен ред, който изчетох. Против и въздържали се няма.
Присъстващи: администрация – президент: професор Емилия Друмева – секретар по правни въпроси, добре дошли; доктор Невин Фети – съветник по правни въпроси, добре дошли; Министерство на енергетиката – писана е госпожа Петкова, доколкото разбрах, тя е заета, няма да може да дойде; господин Жечо Станков – заместник-министър, господин Станислав Станков – директор на Дирекция „Природни ресурси, концесии контрол“, госпожа Цвета Милева –началник отдел „Концесии и разрешения“, Дирекция „Природни ресурси и концесии контрол“, КРИБ – доцент д-р Иван Митев –изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара, колективен член на КРИБ, граждански организации, господин Асен Велев – председател на Гражданска инициатива за местни референдуми в Радомир и Трън, госпожа Мариана Христова – Гражданска инициатива за забрана на проучването и добива на шистов газ по метода „Хидравлично разбиване“.
Професор Друмева, Вие ли ще започнете, да ни запознаете с мотивите на президента? Заповядайте. Благодаря.
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Благодарим за поканата да представим накратко мотивите на ветото, което беше наложено. Мисля, че за първи път се разглежда вето на Президента в този парламент в Комисията по енергетика, поради което ми позволете едно изречение за самото вето като класически инструмент за взаимодействие и баланс между властите. Държавният глава – Президентът, е в края на законодателния процес и неговата задача и възможност е да привлече вниманието на народните представители върху отделни конструкции на приетия закон или в много редки случаи върху целия закон, тоест това е една възможност към народните представители да огледат, да премислят отново тези положения, а решението абсолютно е у народните представители. Президентът има само тази възможност за връщане. Това вето при действието на Конституцията в този Парламент е № 22. От упражнените вета на Президента, знаете, две са били досега уважени. Който има интерес, можем да предоставим справка за упражняването на тази възможност, на този инструмент в мандатите на различните президенти, което потвърждава именно предназначението, за което стана дума.
Сега конкретно и накратко към настоящото вето и мотивите по ЗИД на Закона за подземните богатства – мисля, че за първи път се налага вето върху този закон. Подземните богатства са образувания в земните недра и земните недра представляват третото измерение на какво – на територията – въздух, земя и вода, и земни недра. А територията пък е един от трите компонента, които формират същността на всяка държава – трите компонента народ, територия, власт. Казвам това просто за едно оправдание защо вниманието с връщането на този закон е насочено към подземните богатства – защото те засягат същността на всяка държава, те са богатството на държавата и поради това имат значимост за хората, за цялото общество, значимост във висока степен. И не само за хората, а за природата, за националната сигурност, за инвестиции в обществен интерес, въобще за осъществяване на ефективно управление на подземните богатства.
И още: подземните богатства са изключителна държавна собственост съгласно Конституцията, но в изброяването на обектите на тази собственост подземните богатства са на първо място в чл. 18, ал. 1. Този законопроект е обширен, подробен. Съдържанието му е разположено в 97 параграфа, а с ветото са оспорени само четири параграфа. Тоест ветото е частично и накратко ще се спрем на отделните възражения. Можем да ги групираме в 4 на брой.
Започвам с първото – § 13, в който има уредба, чрез която кандидатът за разрешение или за концесия, може да доказва финансови, технически, професионални възможности чрез използване ресурси на трето лице. Третото лице не е нова фигура в тези отношения, но това, което ни е направило впечатление и е отразено в мотивите, е, че в тези разпоредби не се изисква третото лице да отговаря солидарно с кандидата. Направи ни впечатление тази липса след като сравнихме Закона за концесиите, където изрично е предвидено в подобна хипотеза третото лице, което престира, осигурява ресурса, своя ресурс, чрез което кандидатът доказва пък своите възможности, че ще се справи с концесията, в Закона за концесиите изрично е предвидено третото лице да отговаря солидарно. А солидарната отговорност, както е известно, пази кредитора. А кой е кредиторът в случая – държавата.
И още: използването възможностите, капацитета на третото лице следва да е уплътнено с гаранции, че този ресурс ще е налице през целия срок на концесионния договор. Уредбата, така както е предвидена в § 13, там се предвижда един период за пет години, не дава гаранции, че кандидатите ще отговарят на минималните изисквания за ефективно безрисково търсене. Тук още бихме искали да подчертаем този акцент върху гаранциите, защото става въпрос за изключителна държавна собственост и при създаване на законодателство досежно такава собственост, логично е да се очаква, че законодателството ще бъде ориентирано към осигуряване на гаранции, ще бъде превантивно ориентирано.
Следващият параграф е § 24, с който се констатира едно разширяване правата, които концесията за добив дава на концесионера. И в новите текстове, освен другите възможности, се предвижда да се извършват разкривни дейности извън контура на находището в границите на концесионната площ с цел добив в дълбочина. Това е първото предвиждане; и второто – той да кандидатства за одобрение на инвестиционно предложение, което пък ни отпраща към Закона за опазване на околната среда. Такова инвестиционно предложение съгласно онзи закон за извършване на строителни работи, изграждане инсталации, схеми и друга намеса в естествената околна среда и ландшафта, включително добив на полезни изкопаеми. Така че с едни разширени възможности за дейности в полза на концесионера извън очертанията на находището, с което се засяга има намеса в околната среда и ландшафта, риск за живота и здравето, а, уважаеми народни представители, от четенето, проучването, което правим, не се установяват нормативни гаранции, че няма да се злоупотребява с първоначално заложените правила.
Освен това не са представени мотиви за причините, поради които се налага такова изменение, такова разширение в правата. И още – мотиви какво въздействие ще има това разширение извън контура.
Третото възражение засяга срока на концесията за добив – съгласно действащото законодателство 35 години, плюс възможно удължаване по изключение 15 години. Сега към този сбор от 50 години се добавя възможност за още 10 години, тоест един срок до 60 години. А такова удължаване несъмнено представлява изключение от правилото. А когато изключението от правилото е двойно, почти двойно по-голямо от правилото, тогава логично се поставят въпроси, които засягат това изменение несъмнено в полза на първоначалния концесионер, поставят се въпроси за ограничаване на свободната стопанска инициатива на други икономически оператори и държавата е доста ограничена във възможността да постига по-добри условия за концесиите.
И още, с което приключвам по този въпрос – критериите. Критериите за допускане на това изключение, което може да стигне до 60 години. А това, което е записано например, ако когато запасите или ресурсите не са иззети, но кога не са иззети, при какви условия, по какви причини. Така че едно задълбочаване в критериите, които оправдават изключението, това е правило в правовата държава, че когато има изключение от общия ред, изключенията трябва да са много ясно формулирани и обосновани. Това – специално за обосновката – тук не се открива. И всъщност отклонението от тази гаранционна норма – общия ред плюс първоначално допустимото удължаване, отново поставя въпроси, които са свързани с потребността от отговорно използване на държавното имущество. А тук насочвам вниманието и към Конституцията. Концесиите са предмет, който се урежда в Конституцията, чл. 18, а последната алинея изрично предвижда, че обектите държавна собственост трябва да се управляват и стопанисват с особена грижа за обществото и държавата.
И последното възражение, уважаеми народни представители, един случай, в който откриваме § 51, едно разширяване основанията за отказ от предоставяне на разрешение или концесия по целесъобразност, тоест разширения на непредвидените обстоятелства, които могат да настъпят, но уредбата прехвърля риска от настъпване на подобни неблагоприятни обстоятелства изцяло върху държавата. Нещо повече, прехвърля я съвсем конкретно expressis verbis върху Министерството на енергетиката. И възниква въпросът: ами ако в конкретния правителствен кабинет няма Министерство на енергетиката? Без да се третира законодателно хипотезата дали подобни непредвидени обстоятелства не са възникнали и по вина на кандидата, дали той не е положил грижата на добър стопанин и още други усилия, които могат да се изискат и да се предпоставят.
Така че в заключение законодателният подход следва да бъде балансиран и отново се връщаме към потребността от критерии и конкретни параметри, особено когато се ангажира отговорността на държавата. И всичко това, с това приключвам, в общата рамка на качеството на подземните богатства, че са изключителна държавна собственост, а въобще за държавната собственост се полагат особени грижи и в интерес на хората и държавата. Колегата Фети със сигурност има още да добави нещо и вярвам ще го направи.
НЕВИН ФЕТИ: Благодаря Ви. Наистина съвсем накратко, тъй като мотивите са конкретни и професор Друмева ги представи. Само да споделя, че необходимостта въобще да се защити общественият интерес е в основата на всички аргументи, макар и групирани в четири посоки, но те са обединени именно от тази необходимост и именно такива гаранционни функции виждаме в симетричната възможност на допустимостта да се използва ресурс на трето лице да бъде със съответен ангажимент на това трето лице към кредитора, който в случая безспорно е държавата като концедент. Освен това прекомерните срокове на концесията, без да казвам кога са прекомерни, са констатирани от европейското законодателство като възпрепятстващи свободното движение на услуги и свободата на установяването. И точно такава констатация правят Европейският парламент и Съветът в Директивата за концесиите от 2014 година, която всъщност е отразена в Закона за концесиите. Предвид факта, че той не се прилага за този вид концесии, съответно и неговите достижения не са приложими директно към концесиите на подземни богатства, поради което е необходимо въпреки всичко обаче да се имат предвид тези констатации, защото те засягат основни свободи в Европейския съюз, част от първичното законодателство на Европейския съюз, а освен това те са в кореспонденция и с основните принципи на нашата конституция, които са свързани с разумното използване на ресурсите на страната – безспорно в чл. 15 от Конституцията е уредено, и съответно възможността за свободна стопанска инициатива за всеки стопански оператор, за да може да участва.
И не на последно място бих казала, дори като важност го откроявам само, държавата да има възможност да предоговаря условия по концесиите чрез нови договори, които да сключва свободно в сравнително по-кратки от тези възможни срокове. Вярвам, че мотивите най-малкото ще бъдат разгледани, тъй като именно това е предметът на новото обсъждане и оставаме в необходимото съдействие, ако се налага. Благодаря за възможността.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Много Ви благодаря, госпожо Фети.
Господин Станков, Вие ли ще вземете думата? Очевидно становището на Министерството.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Благодаря Ви, господин Николов.
Уважаеми народни представители, уважаеми колеги! Благодаря за поканата за днешното заседание. Действително на госпожа Петкова в последния момент ѝ изникна друго задължение, затова аз ще представлявам Министерството.
Искам да заявя, че имам възможност да работя с колегите от дирекция „Природни ресурси, концесии от контрол“ от 2015 година – безспорни експерти и една от най-големите, да не кажа най-голямата дирекция в Министерството на енергетиката. През последните години, смея да твърдя, можем да се похвалим с по голяма събираемост на концесионните такси, въвеждане на други законови инициативи като инкриминиране на незаконен добив, така че да позволим действително както интересът на държавата спрямо всички членове от Конституцията, така и по Закона за подземните богатства да бъде защитен и да повишим събираемостта на концесионните такси и приходите в хазната. Във връзка с § 13, който е свързан с доказване на възможности чрез трета страна, тук важно е да споменем, че Законът за подземните богатства изрично описва начина и пътя по какъв начин първо получава права един бъдещ концесионер за търсене и проучване, впоследствие за концесия с извървяването на цялата съгласувателна процедура.
В това, което бих желал да се концентрирам, че при сключването на какъвто и да е договор, било то за търсене и проучване или за добив на подземни богатства, свързани с концесия, изрично Законът урежда какви са отговорностите и по-специално обезпеченията и задълженията на всеки един от тези концесионери или титуляри на разрешения за търсене и проучване. Те са банкова гаранция, неотменима, от която във всеки един момент при неизпълнение държавата може да се възползва.
Не виждаме като лошо предложението за солидарност, но според нас то би било съотносимо, както и те самите споменаха, в Закона за концесиите, но не и в Закона за подземните богатства. Бях част от екипа, когато се транспонираше директивата и се пишеше новият Закон за концесиите, и тогава изрично направихме широко обществено обсъждане, самите директиви допускаха изключение именно на подземните богатства от Закона за концесиите. Причината е, че имаме специален закон, това е по-специфична материя и в този случай, в който в ръцете на Министерството на енергетиката е отговорността за контрол на над 500 концесии, за да бъда по-детайлен 517 концесии на територията на страната, 94 разрешения за търсене и проучване, една солидарна отговорност на трета страна би разбила отговорността като цяло на концесията. Към момента имаме ясен титуляр на търсене и проучване или ясен договор с концесионер, който е обезпечил с банкова гаранция дейностите, които ще извършва.
Какво обикновено доказва един бъдещ титуляр за търсене и проучване или бъдещ концесионер чрез трета страна. В повечето случаи това са банки, които обезпечават финансовата нужда на компанията, за да извърши всичките си дейности на концесионната площ. В един такъв случай, привличайки банка като отговорна страна, според мен бихме срещнали проблема, че трудно биха се намерили средства преди титулярът да получи всичките тези правомощия да оперира на тази площ, някой да може да му гарантира каквато и да е финансова подкрепа след подписване на договора, защото никоя банка няма причина да бъде въвличана. Съответно има моменти, в които самият концесионер доказва чрез експерти, които в повечето случаи изготвят годишен работен проект или цялостен такъв, съответен за два часа трудов договор към този бъдещ концесионер или някой дава временно багер за изпълнение на част от проучвателните работи, или после от добива, до изчакване и закупуване на новата техника вече на концесионера. Така че всичките тези лица би било безотговорно да ги въвлечем в отговорностите на един концесионер, който, повтарям още веднъж, чрез изрична банкова гаранция обезпечава абсолютно цялата си работна програма и във всеки един момент, в който той не изпълнява задълженията си, както и правим, заявяваме съответно осребряване на тази банкова гаранция в полза на държавата. Така че тук според мен трябва да бъдем конкретни и ясни, безспорно за Закона за концесиите подкрепяме, но за Закона за подземните богатства според нас е неприложимо, защото ще създаде хаос. В момента, в който ние пишем или търсим отговорност, която е размита, ще стане така, че в един концесионен договор или в една работна програма има ясни задължения, но те ще почнат да се прехвърлят между солидарно отговорните лица – собственика на багера или лицето, което е трябвало да извърши програмата, или банката, която е трябвало да предостави съответното финансиране за купуване на пресевна инсталация, багер, водопровод, път и така нататък. Така че имаме едно ясно лице, което се нарича концесионер, което отговаря със съответната си банкова гаранция пред държавата и при неизпълнение тази гаранция се осребрява. Искам да Ви кажа, че тук сме безкомпромисни и при всяко едно нарушение с яснота кое е отговорното лице веднага се предявяват претенции и се осребрява гаранцията.
В мотивите също беше засегнат и срокът, който е от пет години, за влизане в сила на договора за концесията, и съответно необходимите дейности, които трябва да бъдат извършени, на този срок сме се спрели не просто така символично – пет години, за да се опитаме да закръглим нещо, а защото точно толкова е срокът, в който след като се получат определени права върху площта, концесионерът успява да смени предназначението на земята от земеделска на търговска в случая, да прокара необходимата инфраструктура, това са водопроводи, ако е необходимо оросителна инсталация, сондажи, ако няма водопроводи наблизо, пътища и съответно закупуване на съответната техника, за да може да започнат добивните работи. В повечето случаи, да не казвам в случаите над пет години, когато това не се е случило, след това се вижда, че самите концесионери се отказват. В повечето случаи проблемите са с това, че държавата при подписване на концесионния договор не носи отговорност за отношенията и за придобиването на земята на концесионната площ, което може да бъде проблем, смяна на предназначенията и така нататък, които също могат да бъдат обжалвани през годините. Така че 5-годишният срок също е абсолютно аргументиран от наша страна от гледна точка вече на дългогодишната практика и на дейностите, които се извършват.
По втория мотив на колегите, който е свързан с § 23, който касае правата на кондиционера. Тук може би ще се опитам нагледно да обясня какво се има предвид. Съжалявам, че нямам нищо по графично, но да приемем, че големият кръг е концесионната площ. Тя съдържа в себе си площта на находището, което е по малкият кръг. В дистанцията между тези две площи, както и колегите, цитирайки закона, казаха, могат да се извършват всякакъв вид дейности, които са свързани с обработване на подземното богатство или така наречените съпътстващи дейности. Какво се случва в реалността? В повечето случаи знаете, че подземното богатство не е нещо, което е формирано на база точна и е в някаква правилна форма, в смисъл в случаите, когато подземното богатства е на ръба на находището и ако щете малко навлиза в концесионната площ, но то си е в концесионната площ, която, предоставена на концесионера, то се налага да трябва да правят разкривка колегите, или отнемане на хумус, с цел и изземване оптимално на подземното богатство. В момента, в който се изземва подземното богатство, това е част отново от годишния работен проект или от цялостната работна програма, които са внесли както в Министерството на енергетиката, така е минало през ресорните институции в лицето на РИОСВ, МОСВ, за да могат да получат необходимите документи за добив.
Идеята каква е? Както и Законът сам по себе си твърди, за да не Ви подведа, в чл. 87, ал. 2, т. 4 в полза на държавата е, когато дадем права на концесионера, той да усвои подземното богатство на своя максимум. По този начин държавата ще може да добие, да получи максимална концесионна такса и впоследствие няма да остане загробено подземно богатство, което впоследствие ще бъде икономически неефективно да бъде добито от следващ концесионер през годините.
В тази връзка мисля, че тук изцяло предложението е в полза на държавата, във вече предоставената концесионна площ на концесионера, той да може да направи необходимата разкривка, за да извърши добивната дейност с цел оптимален добив на подземното богатство.
От гледна точка на третата бележка, която е свързана с § 24, който касае сроковете, Законът за подземните богатства действително е доста специален и като закон и има много технически термини. Аз като ресорен заместник-министър през годините, си признавам, че за да навляза в детайлите ми отне около 6 месеца преди действително да владея материята в Закона.
Безспорно запасите и ресурсите, които госпожа Друмева спомена, не са описани конкретно кога какво защо било добито или не е било добито. През годините става ясно едно, за самата аудитория: разликата между запаси и ресурси е, че запасите са перспективното полезно подземно богатство, което може да бъде добито с минимални усилия, икономически възможно да бъде добито, а ресурсите са тези, които към определен момент не е перспективно да бъдат добити. Естествено, с развиване на технологията, говоря за последните пет години, през които съм в Министерството, виждаме, че доста голямо количество от ресурсите заради повишаване нивото на технологии, флотационни фабрики, начин на добив, дигитализация и всичко останало, количеството на руда в подземното богатство играе все по-малка роля и е все по изгодно и по-ниско наситени руди да бъдат добивани. Естествено това – тук ще дам пример с подземните рудници – ни поставя пред следния проблем: когато са започвали колегите да разработват определена галерия и са видели, че подземното богатство там не е в определения процент който би бил икономически изгоден да се добива към определената година, то години по-късно се вижда, че то вече е перспективно и от ресурс се превръща в запас след, естествено, техническите съвети, които се провеждат в Министерството на енергетиката. Това води до факта, в който със заявяване на първоначалните договори към Министерството на енергетиката не е бил използван максималният срок на договора. Знаете, че максимално може да бъде заявено за първия договор 35 години, и после максимум до 15 години, за да може да бъде общата стойност 50 години. Естествено, имаме казуси, в които, когато не са били перспективни, още първото заявление на първия договор не е било за 35 години, а е било за 10 години и Законът дава шанс за удължаване само с 15 години. Колкото и да се развива техниката, не може да достигнат до необходимия период от 50 години по обективни причини, понеже в началото на техния концесионен период са нямали необходимите техники или въобще не е съществувала такава в света. Сега в момента, в който кажем на един подземен рудник „окей, изминаха 50 години, трябва да прекратим Вашата концесия“, става така, че цялата собственост, която е свързана с отводнителна инсталация, хоризонти, които са с машини, ако щете въздуха, който сме нагнетява, е собственост на концесионера. След прекратяване на договора нормалното е той да прибере цялата тази техника до провеждане на нов търг или конкурс с държавата. Това докато би довело до наводняване на този рудник и невъзможност за впоследствие някой да дойде, вече ще е икономически неперспективно за това малко количество руда, което е останало по различните хоризонти, да бъде добито и реализирано.
Така че по този начин отново не мисля, че нарушаваме какъвто и да е принцип както на движение на стоките така, и на Стопанската инициативност от страна на която и да компания, още повече в момента, в който стартирахме промените за този закон, предизвикахме доста широк обществен дебат, въвлякохме както колегите от Минно-геоложката камара, така и международните институции в тази сфера, за да могат да ни кажат каква е практиката и в чужбина. Естествено, ние винаги сме били отворени и тук ще потвърдя думите на проф. Друмева, че това е първото вето, надявам се да бъде и последното, на Закон за подземните богатства и това според мен се е дължало на факта, че ние в Министерството на енергетиката винаги сме били отворени за дискусия, широк консенсус върху всяка една точка и никога не сме предизвиквали разнобой както в специалистите в бранша, така и към неправителствени организации, още по-малко с Президенството. Сигурен съм, че за перспектива тази кооперативност между двете страни ще продължи да съществува и ще ги коментираме нещата още на ниво законопроект, но и тук смея да твърдя, че с тази точка от Закона сме защитили изцяло интереса на държавата с цел тази руда, в която е в малко количество и е нормално да бъде добита от този концесионер, защото той, измествайки цялото си оборудване, вече би било икономически неизгодно на нов да дойде, за да построи галерии, асансьори водоотливни инсталации, няма нужда да изброявам цялата инсталация, която е под земята, за да добие само това малко количество руда, като това минава отново през една некъса процедура от Закона за подземните богатства, в който този рудник остава безстопанствен, разбирайте подземният рудник е един жив организъм. В момента, в който спре водоотливната инсталация, тя спира, защото някой трябва да плаща тока, няма ли концесионер, няма кой да плаща тока, респективно тя се наводнява и струва десетки, в случая и стотици милиони отводняването на тези галерии.
По последната точка, която е свързана с § 51: тук може би също нещо, което пряко касае интереса на държавата. Към момента съществува такава разпоредба, но до какво води тя? Имаме проблеми, между другото са 10 случая, които реално съществуват и с решаването на тези 10 случаи ние не смятаме, че ще има други такива за решаване. Към момента също съществува разпоредбата, която казва, че съответният орган, който го е издал, трябва да понесе, грубо казано, отговорността да заплати. Тук това, което е важно и трябва да отчетем, 2011 година поправете ме, ако бъркам, е създаден единният орган. От разпръскване по всички министерства – регионално развитие, околна среда, енергетика, икономика, всичките експерти, които свързани с подземни богатства, са събрани в единния орган с цел оптимизиране, създаване на Закон за подземните богатства, който да даде възможност цялата администрация да бъде ситуирана на едно място, оптимизация и съответно по-добра работа. Сега обаче има разрешения за търсене и проучване, които 2008 година са били издадени, и респективно след издаването им, Министерството на околната среда ги е издало, след издаването им и в момента отговорността е прехвърлена в Министерството на енергетиката, няма как ние да стартираме процедура за обезщетение, говорим за обезщетение в рамките на 4-5-6000 лв., това, което е направено като търсене и проучване в определена територия, давам конкретен пример, защото помолих колегите да изкарат такъв, в конкретна територия, която в течение на времето след търсенето и проучването се е превърнала в „Натура 2000“ и ние от тука нататък не му даваме право на този концесионер, правилно е и мисля, че е удачно всеки един такъв концесионер да бъде обезщетяван. Сумата не е голяма, но е юридически казусът при нас, че Министерството на околната среда и водите, които вече нямат отговорности, свързани с подземните богатства конкретно като единен орган, са против да подпишат финансова обосновка с нас, за да завършим процедурата.
В тази връзка ние предлагаме, за да изчистим чисто юридическия казус, да впишем изрично Министерството на енергетиката до изчистване на тези казуси, не очакваме нови такива. От лявата ми страна, професор Друмева, е една от Вашите възпитанички от университета, тя ми гарантира, че действително не са повече от 8 до 10 процедурите, които действително са издадени до 2008 година и това са ни, така да се каже, индивидуалните казуси, които се опитваме да решим. По никакъв начин не е целта да ощетяваме държавата с грандиозни суми, защото по никакъв начин съответно нямаме към момента такива текущи случаи.
Още повече понеже споменахте от гледна точка вината при кого е, тук говорим за вина, която не е свързана, той си извършва търсенето и проучването – самият титуляр за търсене и проучване, а съответно самите причини са обективни, от страна на държавата не се допуска той да продължи и на втората стъпка, която да е свързана с добивна дейност или издаване на втората стъпка от разрешителното, което е вече за концесия. Това е от наша страна.
Още веднъж от нашата страна имате винаги отворена врата за диалог, на Ваше разположение сме. Ако не сме имали възможност по време на писането на самия закон, по който обикновено каним всички заинтересувани страни, после по време на общественото обсъждане винаги отново каним, така да го кажа, стойностните, понеже има, получаваме и доста документи на граждани, които нямат експертизата и не са навлезли в детайла, но винаги по стойностните бележки каним страните за разговори с цел да можем действително да уточним какво и как да бъде процедирано. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Станков.
Преди да Ви дам думата, ще помоля Българската минно геоложка камара да вземе отношение.
ИВАН МИТЕВ: Добър ден на всички. Казвам се Иван Митев – изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара и съм доцент по подземно минно строителство в Минно-геоложкия университет. Благодаря на всички Вас, през 2017 г. започнахме тази дискусия и тогава се наложи както на ниво браншова организация, както на ниво бизнес, така и с юридическите звена в Министерството на енергетиката да започнем една широка дискусия, продължила над три години, мисля че вече станаха.
Какво се случи през този период? През този период браншовата организация, Българската минно-геоложка камара беше представена със своите експерти един път от юридическия профил и втори път от добивния профил. Както заместник-министър Станков подчерта, тук говорим за една много специфична материя откъм начина на съставяне на тази индустрия и работата ѝ. Благодарни сме на всички – и законодателна, и изпълнителна власт, както и на Президента за неговите бележки, и на Вашия екип, но слизайки към списъка, трябва да кажем няколко важни неща, касаещи бизнеса. Коя е минната индустрия? Тя е тази индустрия, която осигурява 5% от брутния вътрешен продукт, инвестиции, които надхвърлят стотици милиони всяка година, инвестиции, насочени основно към околната среда и към кадрите от тази индустрия. Колко са кадрите? Ами да, кадрите са 22 до 25 хиляди човека. Те са тези хора, които предоставят тези подземни богатства на националния пазар, последващо на международния пазар и технологиите, които се развиват на тяхна база. Покрай нас всичко е свързано с употребата на подземните богатства.
Кои са третите лица? Ами, уважаеми господа народни представители, третите лица са тези 120 хиляди души, заети непряко в минната индустрия. Това са тези трети лица, които подпомагат процесите на минното строителство и по разработването на полезни изкопаеми. Тук говорим за трети лица, които подпомагат малкия и среден бизнес в минната индустрия, добива на инертни материали и добива на скално-облицовъчни материали.
Ако разгърнем един казус, ние решаваме да си направим кариера за добив на строителни материали – дали ще скално-облицовъчни, дали ще са за строителство. Минаваме през една процедура, продължаваща около три години, инвестираме средства, тези средства са свързани с такси, гаранции, които концедентът или човекът, решил да развива бизнес, да започна от нулата, за да развие този бизнес, той поема чрез своите банкови гаранции и ипотекиране на лични имущества. Не държавата, а концедентът или фирмата е решила да развива бизнес, свързан с добива на полезни изкопаеми, той да си поеме тези гаранции. Какво случва в началото? Всяка една компания няма възможност да си наеме минен специалист, който да им разработва годишния проект, няма възможност да си наеме техника, която да направи проучването. В едно проучване, което ние знаем – че едни сонди ходят, дупчат, има и пробни взривявания! Е, няма как за три години да си изкараш лицензи да поддържаш персонал с лиценз, позволяващ му да работи с взривни материали, това няма как в периода от три години ти да го създадеш като бизнес, в момента в който ти се бориш с процедурите, и минавайки от конкурс, от търг на търг.
И един пример, един въпрос: трябва ли Минно-геоложкият университет, създаващ единствените кадри и експерти, работещи в сферата на добива на полезни изкопаеми както в България, така и в света, да бъде задължен по концесията на фирма Хикс, защото наши специалисти предлагат дейности и работят тясно с бизнеса? Трябва ли университетът да е задължен на една бизнес структура, каквато и да е тя? Или фирма, или стартъп компания за минерали с ниска концентрация? Това е за третите лица.
Относно площта на находището, както казахме – запаси и ресурси, проучването, ние още на фаза проучване не знаем какво става в дълбочина или геоложките проучвания и методиките, които се използват, ни дават един обозрим хоризонт от 200 до 300 м в дълбочина. А с подземния рудник ние всеки ден навлизаме на по дълбоко и на по-дълбоко, слизаме до кота разрешение и то не разрешение, до кота, до която сме направили своето проучване. Оттам нататък се открива нова възможност да изземем подземното богатство, направили сме инвестициите – дали частни, дали обществени, в каквато и да е форма, стигнали сме до там. Какво трябва да направим? Да затворим рудника? Ами знаете ли на един подземен рудник, ако му се изключи токът, след 48 часа какво става? Или се наводнява, или се обгазява. Ако се наводни всичко вътре, , трябва да се подмени. Това са нови инвестиции. Говорим за съоръжения на повърхността, надземен рудничен комплекс така наречен, това са стотици хиляди инвестиции във фабрики и преработвания. Това също ли в един момент като изтече срокът на концесията трябва да бъде взривено, срутено, изоставено? Знаем през годините какво се случи с изоставените находища, въртят се някакви спекулативни филми с места, които не са добре рекултивирани или пък не са направени. Всичко това в днешното законодателство и не в този ЗИД, а в Закона за подземните богатства е ясно регламентирано – всеки един, желаещ да бъде концесионер, трябва да си поеме своята финансова ангажираност първо към екологията, защото първите средства, които трябва да осигури всеки един кандидат, това са средства за рекултивация. Второто е: трябва да се покрият гаранциите, които е казал: аз ще направя тази програма за търсене и проучване. Тя включва обем от работа, която трябва да свърши. Това е и целта на конкурса, който се обявява, и този конкурс е достъпен за всеки един свободно. И ти, и аз се състезаваме спрямо програмата, която си заложил за търсене и проучване. Тази програма се оценява от комисия и от съответните органи от изпълнителната власт дали съответства на технологията или на полезното изкопаемо, което търсиш. Оттам нататък ти затваряш тази граница за ресурсите и за запасите.
И да, както казахме, не е торта да го отрежеш, няма да излизаш нито наляво, нито надясно. Това е ресурс, който е в концесионната площ за това, което ти си поел финансови ангажименти, за това, което ти си поел като ангажимент да рекултивираш след напускането на рудник. Така че площта никой от нас на тази маса няма да успее да я определи на нито едно находище колко е, имам предвид запаса и ресурса. Затова е предвидена мярката „по-широка концесионна площ“, ако възникне вследствие на добива разкритие на нови хоризонти, държавата да прецени ще оправи ли след като съответния концедент подаде заявленията за доказване и прехвърляне на тези ресурси в запаси. В този ред на мисли дискусията е огромна, тук три или четири члена това го говорихме 4 години, в различни точки, те са много подред.
Относно срока – както каза господин Станков – 15-25-35 години, какво се случва в едно находище? Всеки един през годините в различните административни процедури е взел различен срок на договора. Да, за всички е ясно 15-годишното удължение. В преходните и заключителни разпоредби на този ЗИД е описано кой е случаят, който позволява и това изключение до 10 години ясно и категорично. Трябва да се направи оценка на оставащия запас, който няма никой друг да го вземе, няма технология в света, която, когато се изтеглиш от рудника с цялата механизация и оборудване, да те върне обратно на минус 500 и ти да продължиш да изземваш ресурс, който не е икономически изгоден за покриване на всички тези средства. А трябва ли да харчиш два пъти едни и същи средства, за да постигнеш отрицателен резултат? Този отрицателен резултат се обосновава икономически и ти си задължен в рамките на тези 10 години да постигаш еднакъв ход на добива, тоест ако 100 хиляди тона си покривал последната година, за следващия път ти не може да спаднеш под този добив. Защото тук избягахме от парадигмата дай си го взема още за 10 години и да си изкарваме по десет хиляди тона на година и всичко да е пълно и равно. Не, за последните 10 години, ако се докаже финансово-икономически, съответният концесионер трябва да извършва добив не по-малко от последната година!
А относно последното предложение. Да, 8 са случаите, които ние трябва да решим заради различните ведомства, които са давали концесиите. Може би е можело да мине в Преходни и заключителни разпоредби. Не съм юрист, инженер съм.
Благодаря Ви много. Надявам се, че съм успял по някакъв начин да внеса яснота върху спецификата на работа и много от направените предложения от Минната камара касаят точно тези малки и средни предприятия, които не могат да позволят да поддържат целия кадрови ресурс за обезпечаването на процеса на добива. Това и ангажира другите 120 000 пряко свързани с индустрията, които допринасят за развитието на икономиката, и не само на икономиката, а за регионите, в които тези компании се развиват. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, доцент Митев.
Преди да дам думата на госпожа Фети, да чуе още аргументи от народните представители евентуално, ако имат въпроси или нещо искат да изложат – колеги, имате думата.
НЕВИН ФЕТИ: Исках и да благодаря за дадените разяснения. Изключително полезно оценяваме дискусията и толкова надлежното разяснение по пунктовете, което получаваме. Но бих искала само в допълнение наистина съвсем кратко да добавя по повод казаното от заместник-министър Станков за солидарните задължения. Те в никакъв случай не размиват отговорността. Солидарната отговорност така, както е уредена в Закона за задълженията и договорите – действащия, от 1950-та година е законът, от 1951-ва година се прилага, няма никаква промяна в разпоредбата, която дава възможност на кредитора, в случая ще бъде държавата, да иска от всеки и солидарните длъжници изпълнението на задължението, към което се… Тоест не пречи да насочи претенцията само към един или към всички, ако прецени, точно това е функцията на солидарността, че всъщност тя не дели задължението, а дава на един кредитор възможността да избере измежду множеството длъжници. И поради тази причина солидарността се определя като едно обезпечение спрямо кредитора, а ако твърдим, че размива отговорността, то би следвало тогава да кажем, че тя е размита и в общия режим на Закона за концесиите, а всъщност това е гаранция по отношение на финансовото и икономическото състояние. За 5-годишния срок, за който беше споменато, че добре, че се изхожда от критерии, които са обусловили този срок за финансовите гаранции първоначално, но, доколкото разбрах, това са дейности, които условно могат да бъдат определени като подготвителни все още, преди да започне реално да се извличат ресурсите на съответното находище, което всъщност идва да покаже, че от гледна точка на държавния интерес по аргумент на по-силното основание дори, изпълнителят, вече концесионер, трябва да разполага с необходимите финансови ресурси, така че да гарантира точното изпълнение на дейностите, за които се е ангажирал по концесионния договор.
По повод разширените права за концесиите аз благодаря за тези разяснения, включително графични, но следва да имаме предвид, че концесията се разширява не само с правото да се добива извън контурите на находището, а тя се разширява и с възможността да се иска одобрение на инвестиционни проекти, а в споменатата разпоредба на чл. 87 от Закона наред с оптималното използване, ако мога така да се изразя, на ресурсите, е предвидено също така и да се опазват находищата от промишлено или друго строителство, което може да утежни управлението на съответните ресурси. Така че това са все принципни положения, които може би е добре да се изследват допълнително, защото те биха допринесли за една по-засилена гаранция на обществения интерес.
И по повод на това, което казахме просто за да е в протокола, ако са наистина са 8 случаите, които обуславят такава промяна относно отговорността на държавата, то тогава не следваше сигурно те да бъдат с общо правило, което да е занапред валидно във всички случаи, в които се предоставят концесии, защото става окончателна правна норма. А всъщност единствено само да насоча вниманието, че с § 51 са разширени и хипотезите, при които може да се стигне до прекратяване на концесионния договор. И вече не обхваща само случаи, които имат обективен характер, а например хипотезите, в които са разрушени републикански пътища, тоест това може да бъде дейност, която вече не се дължи на обективни причини, които не могат да бъдат вменени във вина на концесионера. В случая тук точно до такава причина се стига, поради което ние се опасяваме да не бъде ангажирана отговорността на държавата без предварително да бъдат изяснени параметрите, в които държавата би отговаряла в лицето на своите органи.
Много благодаря и за възможността за доуточняване.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Господин Председател, уважаеми колеги, господин Станков и представители на Президентството, доколкото разбрах! Ние се опитахме може би с тези промени, макар че имахме някои различия в хода на обсъждането, да решим някои въпроси, но влизайки в дълбочина виждаме, че тези притеснения, които имахме тогава при въздържали се и позитивно гласуване, влизайки в дълбочина – с термина на концесиите, се разкриват доста неща, които сега тепърва трябва да преосмисляме, и аз най-вероятно ще подкрепя ветото на Президента най-вече, тъй като има изявена в самото начало на ветото много ясна позиция, че той подкрепя това да не се бави предоставянето на концесии, да не се блокира умишлено или безпричинно работата на концесионерите и на усвояването на подземните богатства, но да се спазва един баланс от гледна точка на устойчивото развитие, екологичните, икономическите и социалните параметри да бъдат в едно конкретно.
Конкретно по четирите точки – това, което чух от господин Станков от Министерството и от вносителите на ветото.
Според мен в § 13 от Закона за подземните богатства в неговото изменение и допълнение не прави при коментара си Министерството разликата между 2 неща, поне аз така си мисля. Банковата гаранция е обезпечаване по отношение на причинени евентуално от концесионера щети, неизпълнение на договора и така нататък. Но по никакъв начин това обезпечение не е доказателство за смисъла на исканите финансови, технически и професионални възможности, с които се доказва виталността, за да направиш концесията. Ако едното е това ти да имаш банкова гаранция по отношение на ангажимента си след като са ти анализирани техническите, финансовите, професионалните и инвестиционни и други възможности, да има гаранция за това, то първото е много по сериозно. Това, което казва ветото, е, че при тази промяна и неангажираността на така наречените трети лица, се прекъсва линията, в която трябва да убедиш държавата – тази, която предоставя концесията, в тези неща. Така че това за нас са две различни неща.
Не съм съгласен по смисъла на това, което каза доцент Митев, че третите лица са тези 120 хиляди човека. В юридически смисъл концесионните договори се учредяват в ползва на български, международни, чуждестранни със смесено участие дружества и такъв довод, че третите лица са участващите чрез труда си в този процес, за нас има по-скоро може би емоционална стойност...
Затова в § 13 правилно е отбелязано, второто, което ми прави впечатление, че изискването за не по-малко от пет години от влизането в сила на концесията да се докаже наличието на професионални, технически и финансови ресурси е несъотносимо към увеличаването в следващите параграфи на срока на концесията. В нас остава представата, че в § 13 първо се създават едни доста рехави условия за необвързаност на третите лица и се смесва обезпечението с доказването на възможностите, и след това се посяга директно и към финансовия ресурс, който максимум за пет години трябва да предоставиш. Това са все камъни в градината на казуса, в който държавата няма да бъде сигурна, че има срещу себе си инвеститор, който дори и с ресурса на трети лица разполага в дълъг период от време или поне за срока на концесията, и доказва чрез финансов анализ, финансов план, чрез гант диаграма или както искате, каквато и икономическа техника да използвате, ще докаже тази своя виталност.
Това са ми съображенията по първа точка. По отношение на втора точка разширяването на правата във връзка с § 24… Само едно тире да отбележа. Интересно ми стана, че и Министерството, и вносителите от Президентството на ветото се позовават едновременно на директива 2014/23 на Европейския съюз, като за господин Станков и за Министерството това е довод, че тези изключения са допустими, а обратното – представителите на Президентството, позовавайки се на тази директива казват, че никъде не се посочват подобни изключения по смисъла на разликата между концесии и подземни богатства. Просто ми стана интересно. Аз не съм юрист и не мога да го коментирам по този начин въпроса.
По отношение на втора точка: когато се разширяват правата в § 24 с този ЗИД на Закона за подземните богатства така, че да обхващат дейности извън контура на добивната площ върху цялата концесионна площ, според мен също се нарушава един принцип, в който по смисъла на законодателя разликата между концесионна площ и контур на находището е по смисъла на буферна зона, която е предвидена, ако едната контура на находището е за интензивни дейности, тоест разкриване, добив и така нататък, всичко, което технологията прилага, то територията на концесията очертава една буферна зона, в която по отношение на минните отпадъци, на инфраструктура, на допълнителни дейности, се разполагат и може концесионерът да разполага свои съоръжения. Това далеч не означава, че може заради специфично някакво, как се нарича – маркшайдерско развитие или контур на находището, да се премине от контура на находището, да се разшири разкривната площ или пък като казва § 24, да се разшири концесионният добив над концесионната площ. Според мен това пак са две различни неща.
По отношение на трета точка наистина може би е хубаво за да има съизмеримост и за да има балансираност, и за да има някакъв икономически смисъл, да има общи правила и принципи все пак, въпреки че има специален Закон за подземните богатства, да има общи правила по отношение на срока на концесионирането. Аз не мисля, че общото правило, което е в Закона за концесиите, че независимо от пътите, сроковете, начина и причините удължаване – с повече от една трета не може да бъде удължаване на срока на една концесия, не може да бъде приложено и за подземните богатства. Все пак по мое впечатление това са много сериозни инвеститори и големи компании, които, ако някой иска да ме убеди, че правят инвестициите си и планиранията си с 50 или 100 процентна грешка, аз по-скоро няма да се съглася. В разрешенията за търсене и проучване, за проучване и за добив все пак във финалната фаза има толкова голяма яснота за добива, за находището, за технологията, за ресурсите, за потенциала, че големите инвеститори знаят плюс минус 3 до 5 години или между 10 и 15% от общия обем как ще се развие във времето. Така че тук според мен може би е излишно 35 – 50, плюс разбрах че и 10 години допълнително може след изтичането на общия срок. (Реплика.)
Тук не съм много категоричен, защото вече навлизам във води, които вече и от двете страни – нито по отношение на инженерните науки, нито по правните ще се справя, но по аналогия смятам, че няма да е икономически проблем, ако е приложим на общия срок в Закона за концесиите.
Това, което ми направи впечатление, и с това завършвам по трета точка, е едно тире, от изказаното от господин Митев, че може би само в България, може да не съм прав, имаме такъв термин като изоставени находища или изоставени концесии, или изоставени галерии. По смисъла на задълженията на този, който разработва и концесионира, да рекултивира, това че държавата още в самото си начало, когато превключваше към пазарна икономика, не го догледа това нещо, сега ние наистина берем много тежки плодове и по отношения и на водите в Хасково, и по отношение на добива на уран, и така нататък, така че ако се управлява разумно процесът, не мисля, че терминът изоставени находища, галерии или добивни съоръжения ще бъде валиден за България.
И в заключение в точка четвърта от ветото по отношение на § 51 на тази промяна, която е направена, аз мисля, че наистина е дебалансирана интерпретацията по отношение на обезщетяването в полза на концесионера за вреди, причинени от държавата. Имаме и доста обратни случаи. Според мен трябва да се подхожда с презумцията за по-балансирана норма, защото нито един от доводите, които чух, не дава хипотеза за това какво реално би се случило – една територия за срока на търсене, проучване и достигане до добив или преди да се реализира добивът, не може да се превърне в „Натура“ зона сама по себе си за три, четири или пет години. Тя може да обрасне с някакви дървета, но това не я прави част от „Натура“. Принадлежността към „Натура“ се доказва на биогеографски семинари с Европейската комисия и това е един доста дълъг и сложен процес. В същото време ако държавата чисто стратегическия е решила част от националната пътна мрежа, свои стратегически цели да изпълнява… Отваряме една врата, за да не говоря повече, която мисля, че трябва да я затворим по-балансирано, по-премерено, за да има амбивалентност, да има двупосочно действие тази мярка, която ще наложим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Колеги, друг иска ли думата? Искам да изясним едно нещо. Понеже, господин Костадинов, слушах и останах с други впечатления, като разисквахме въпроса във връзка с отговорността на трети лица, може ли да изясним кои са те, защото тук става дума за инвеститори, които се обединяват по ЗЗД най-вероятно, кандидатстват, първо проучват, след това като докажат, че има находище, кандидатстват и сключват договор с Министерството на енергетиката като представляващ правителството. Реално погледнато в това ЗЗД участват и обединяват усилия различни юридически лица и това ЗЗД сключва договор с правителството. Тоест реално погледнато, ЗЗД-то вкарва гаранциите. А реално погледнато, когато ДЗЗД възложи на някого като договор, за да може да изпълни тази програма, това са третите лица?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: ДЗЗД-то може да кандидатства при нас за получаване на разрешение за търсене и проучване, но за фактическото му получаване, говоря като подписване като титуляр, трябва да се регистрира търговско дружество, което вече… Тези, които са в сдружението, да си направят или акционерно дружество, или ООД или каквото те си пожелават. Не, нямаме подписан нито концесионен договор и договор за търсене и проучване от такъв тип компании, просто това не е допустимо. Такива са много случаите през годините като са кандидатствали за търсене и проучване на нефт и газ, и какво ли не, но в момента, в който се стига до разрешение за търсене и проучване, законът казва, че те трябва да си регистрират търговско дружество, защото ние можем да влезем в отношения с търговското дружество, не със ЗДД-то.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Те са неперсофиницирани юридически лица ДЗЗД-та са и по тази причина Вие не може с тях да…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: В тази връзка от по-скромната ми практика от пет години в Министерството, колегите, ако трябва, и те ще вземат отношение, това, което виждаме като доказване на, така да го кажем, с външни експерти на възможности като технолози, хора, които пишат цялостната работна програма, ако щете временно наемане на багери, докато дойде новият багер на концесионера, какво ли не, или когато става въпрос за подземен рудник, няма как инвестицията, която е за цялата работна програма, да кажем 100 милиона, той на секундата да ги покаже по някаква банкова сметка. Той е хванал банка, която е декларирала и казала: да, концесионерът към момента разполага с 20 милиона по сметка, ние сме готови и ще му предоставим още 20, за да започне развитието на рудника и съответно цялата му работна програма до 100 милиона, ние като търговска банка ще продължим да я обезпечаваме по еди си какви условия. Няма как да въвлечем банката като солидарно отговорна в един договор за концесия впоследствие моето лично мнение, поправете ме като… Просто ще вкараме самите бъдещи титуляри на търсене и проучване и концесионери в драмата, че те няма да си намират финансиращи банки или банки, които да им дадат писма за подкрепа или които да ги обезпечават.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Само едно допълнително нещо: Може ли новото дружество, което е сключило договор с Министерството на енергетиката, реално погледнато, предоставяйки програмата, специалистите и техника, и така нататък, която допълнително ще вземе, което в момента не може да осигури, да подменя трети лица? Ако някое от тези лица, с които сключва договор, не си изпълнява програмата, която той е защитил? (Реплики: „Може, може.“)
Тогава как ще стане това? Нещо не мога да разбера.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Ние държим отговорно това лице, може да е решило с по-голям темп да извършва дейностите си и да внесе при нас впоследствие изменение на годишната… може да се нуждае от повече експерти или финансиране. Ние не го увеличаваме, включително когато отидем в определено находище на контрол и видим, че багер копае извън концесионната площ, то ние изискваме веднага от фирмата Х… и респективно си предявяваме претенции към концесионера, глоби… Понякога концесионерът казва наемам ти багера, идвай да копаеш. Отиваме и от концесионера си събираме наказанието, влизаме в съда, ако е необходимо, осъждаме го и си прибираме съответните документи. Това също не ни спира тази техника за срока, в който е било регистрирано нарушението, да бъде „арестувана“… (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Бойчев.
ДИМИТЪР БОЙЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Моят въпрос е свързан със сроковете, защото се засегнаха като един от мотивите на Президента за ветото. Въпросът ми е към заместник-министъра Жечо Станков, доколкото съм запознат с директивата, духът на директивата е точно този, но искам да ми разясните възможността за увеличаване с 10 години още на срока. Мисля, че това е залегнало в директивата и духът е точно този, за да може оптимално да се оползотвори цялото находище, което е съответно в тази концесия. Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Ще дам отново два примера, за да може по някакъв начин да улесня самия разговор. Беше даден примера за, ако щете, кариера. Представете си една кариера, в която съответно има задължения на концесионера след приключване на концесионния договор да извърши необходимата рекултивация – биологична и всякаква, каквато е необходима, тя е в съответствие с документите, които е подал при нас. В този момент, в който той не е иззел подземното богатство на максимума, разрешаваме загробване на подземното богатство и създаване на неблагоприятни условия, защото то вече почти е иззето и е останала малка част, която нов концесионер трудно би се навил да тръгне да прави такава инвестиция. Още по-енергоемко и трудоемко е, и отново ще дам пример с подземния рудник, където е практически невъзможно след като бъде прекратена една концесия, тя в случая няма да бъде прекратена, тя ще изтече със срока си, но след това след като тя е оводнена или обгазена, да бъде възстановена или едно такова възстановяване ще струва толкова пари, че това подземно богатство ще си остане загробено во веки веков там. В момента поради виновно неизпълнение или проблем с един концесионер имаме вече имаме такъв случай на наводнен рудник и ние се притесняваме. Това е първият такъв в момента, който имаме на територията на страната, и се притесняваме респективно дали някога ще се намери вече концесионер за този рудник.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Станков.
ИВАН МИТЕВ: Само едно уточнение. Това, което говорим за третите лица, то е ясно юридически кои са. Относно изоставените рудници го казах в кавички, казах и след това се поправих за недобре рекултивираните находища.
Относно срока на концесията само искам да кажа, че технически за да приключим ангажиментите си по концесионен договор за какъвто и тип находище да става въпрос, тоест в този 25- 35-50 годишен срок ние трябва да предадем в края на срока си рекултивиран рудник. И както господин Костадинов каза много точно, всеки един инвеститор знае 5-10%, две-три години напред назад, ние сме много наясно, че когато пет до седем години преди края на концесионния договор в технологиите, които прилагаме, сме установили запаси, които се разпространяват в дълбочина, които не сме заявили в началото и ние искаме да излезем в контура на находище, защото сме го ограничили и в дълбочина, ние не говорим за контура, който ще изземем отстрани, ние по-скоро говорим за това, което се разкрива в дълбочина, това което сме направили – 200 метра сондажи за проучване, в началото сме заявили, че ще копаем до 200 метра, а в процеса сме установили, че има още една жила или рудно находище, която е на още 100 метра дълбочина. Ние точно за това говорим, не говорим, че ще разширяваме и ще събаряме стопанства да разкриваме още встрани или ще нарушаваме терени. По-скоро какво правим с това, което остана в дълбочина и изтеглянето ни 5 години по-рано в тази криза, особено в Европа в търсенето на суровини, това рентабилно ли е последващо производство за държава и така нататък? Това беше. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Станков, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Само да довърша понеже първоначално не успях да отговоря на третата бележка на професор Друмева за защитаване на държавния интерес с удължаването на срока. Изрично в алинея 4 вписваме, че в случаите по алинея 2 и 3 за продължаването на срока договорът се привежда в съответствие с действащата нормативна уредба, включително концесионни срокове на плащане и така нататък, в смисъл договорът ако е бил сключен ако щете 30 години или 40 години по-рано, то ние използваме възможността от една страна да добием подземните богатства на цена, на която сега в момента вече съответства законът.
Сключването на договора, който ще бъде удължаван, се актуализира с всички условия, които са към момента на действащия закон: концесионни плащания, неустойки, банкови гаранции и всичко останало. Не с този, който е бил сключен примерно преди 30 години или преди 50 години.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Разбрахме, господин Станков.
Господин Ерменков.
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Първо искам да започна с това, с което започна проф. Друмева. Виждате, че въпросът с ветото на президента не е за да се спре този закон, а за да се опита да стане по добър, имайки предвид, че става въпрос за изключителна държавна собственост ¬– неща, които са подземни богатства, понеже държавата не е нещо абстрактно, става въпрос за защита на интереса на всеки един от нас тук, които сме около тази маса и които реално сме собствениците на тези подземни богатства, имам предвид съвкупността от хора. И на тази загриженост, която проявява президентът, според мен трябва да ѝ обърнем внимание – въпросът с третото лице. То не е част от договора за задълженията и договорите, някакво сдружение или пък ново търговско дружество, това е лице, което предоставя свои възможности и ресурси, без да участва вътре в самото дружество, което сключва концесията. Аз така го разбирам трето лице. Всичко друго не е трето лице. Не става въпрос за отделен инженер, който е сключил договор с ДЗЗД-то…
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Напротив, точно за инженер…
ТАСКО ЕРМЕНКОВ: Напротив, тук говорим за консултанти, не става въпрос за човек, който сте го включили първоначално като елемент от дружеството, а става въпрос за допълнителна фирма или допълнителен консултант, с който сте сключили договор примерно, не става въпрос за отделен човек, който е назначен в дружеството, става въпрос за човек, който е извън екипа на дружеството, който е привлечен със своята експертиза, за да може да подпомогне това дружество. И ако тази експертиза не е наред, аз съм съгласен, да, ДЗЗД-то ще си понесе – или дружеството, отговорността, но според мен тук въпросът със солидарната отговорност е много по-голям, защото тук има освен интелектуални възможности, които се привличат, материални такива, като, както казахте, багери и други такива работи, на чужд багер, който не е собственост на ДЗЗД-то, на дружеството, няма как да наложиш запор, той не е техен.
За това става въпрос тук и затова считам, че би трябвало да се помисли наистина да се включи солидарната отговорност на третото лице, за да се знае, че не може да се бяга между едните и другите. Тук господин Костадинов правилно Ви обясни според мен разликата между гаранцията и това, за което се говори във ветото.
Аз ще се спра по-точно на трета точка от ветото, защото тук това, което каза господин Митев, че добивът, който трябва да бъде през следващите 10 години, не трябва да бъде по-малък от през последната година… Не става въпрос за през последната година. В Закона е написано „най-малък годишен добив за целия период“ на концесията се разбира това, не е написано най-малък годишен добив през последната година. Не може да бъде по-малък от достигнатия по време на концесията най-малък годишен добив. Това е записано в промените в алинея трета, последно изречение. Тоест не става въпрос за добива, който е през последната година. Ами представете си, че най-малкият годишен добив е бил нулев, защото през годината е имало криза, Ковид или не знам какво си и мината не е работела, защото е нямало къде да си продава материалите. Какво правим тогава? Разбирате ли ме? Така че тук също трябва да се мисли за това какви критерии трябва да бъдат въведени. Какво означава това, че накрая на 50-та година ще се наводни мината? Ще се наводни, ако държавата преди това не се е поинтересувала какво става вътре в тази концесия, дали има достатъчно допълнителен ресурс, дали не се е появила нова технология и друга фирма с нова технология, която би могла да извлече повече от това, което досегашният концесионер би извлякъл от наличното количество, които са вътре и така нататък. Тоест ние разбираме идеята и знаем, че тук става въпрос и за конкретни предприятия, които ще спрат да работят, защото им изтича концесията, примерно оловно-цинковият завод и така нататък, и така нататък. Това е ясно.
И по време на изказването си, което направих по второ четене, казах: критериите не са ясни, начинът, по който това се случва, в кои случаи може да бъде продължено. Не става въпрос за отричане, става въпрос за подобряване, става въпрос за изясняване, за въвеждане на ясни критерии, при които това може да се случи, за да може да бъде защитен общественият интерес. В крайна сметка ние затова сме тук, да създаваме закони, които защитават обществения интерес, в това число на фирмите, и на държавата по отношение на собствените си ресурси.
И последното нещо, на което искам да обърна внимание. Когато е записано в Закона, в ЗИД-а, когато обстоятелството по чл. 56, ал. 1, т. 1 е възникнало след издаване на удостоверението за търговско откритие, вече ги знаем, изразихме ги за кои обстоятелства става въпрос – пътна мрежа, национална сигурност и така нататък, ако беше написано по вина на държавата някъде в Закона, бихме могли да се съгласим с текста, че ще се плаща, но когато не е написано по чия причина това става, когато става въпрос за генерално описване тук, че се е случило примерно нещо, което е свързано с опасност за националната сигурност, отбраната на страната, за земни недра, за околна среда, за водите, за безопасността на населението и човешкото здраве и така нататък, и така нататък, и не е описано кой е причинил това нещо, държавата да отговаря само тя за такива неща, ми се струва наистина небалансираност. Още един път казвам: нека да погледнем за какво става въпрос в текста, нека да видим по какъв начин бихме могли да балансираме обществените интереси, за да няма, както се казва, уязвен интерес или прекомерно преимущество на някои от представителите на обществения интерес, който не е общ и не е генерален.
И още един път да потвърдя това, което каза господин Костадинов: ние ще подкрепим това вето още един път със съзнанието, че Законът е необходим, законът трябва да влезе в сила колкото се може по-бързо, но това не означава, че той трябва да влезе с дефекти. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Ерменков.
Преди да Ви дам думата, ще помоля госпожа Христова, мисля, че вече горе-долу всички народни представители се информираха относно това.
МАРИАНА ХРИСТОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми депутати, уважаеми гости! Мариана Христова от Гражданската инициатива за забрана на фракинга накратко.
Ние като гражданска инициатива подкрепяме ветото, но за жалост то не ни стига и сега ще Ви обясня защо. Слушахме много внимателно господин заместник-министър Станков, той многократно обвърза работната програма с всички видове гаранции: на трето лице, на всякакви други неща, само че не спомена, че в § 66 от договора е отпаднала работната програма, тоест фирмите нямат никакво задължение да спазват работната програма по договора, което излиза извън рамките на ветото, за жалост, но за нас е огромен проблем. Както виждате, той многократно цитира тази работна програма и обвърза с нея всякакви задължения, било то на фирмата, на третите лица, как става така да ги обвържете при положение че в § 66 тази работна програма отсъства? Значи Вие няма връзка между фирмата, няма изобщо задължения да предоставя работна програма, а оттам насетне има задължения, по които са свързани даже трети лица със същата работна програма? Чудо.
Освен всичко друго имаме проблем с термина „работна програма“. В двата раздела когато се получава проучване, разликата е в съдържанието на термина „работна програма“, когато имаме проучване при търг и конкурс и когато имаме търсене и проучване по право, което означава, че няма как терминът „работна програма“, когато целевият хоризонт Ви е един и подземното богатство е едно, не може работната програма когато я взимате под търг, да има едно съдържание, а когато я получавате по право, да има друго! Няма как да стане. Това също е…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Само секунда да Ви обърна внимание, госпожо Христова, че този закон е бил на обществено обсъждане и не сме получили… (Реплики.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: За да разсеем всякакви съмнения, моля Ви в цитирания от Вас чл. 66, ако не се лъжа, т. 6…
МАРИАНА ХРИСТОВА: Точка 6 „Принадлежности към концесията“.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Разбирам Ви, госпожо Христова, може да го изясните, ако искате, след това, но ние така или иначе в момента нищо не можем да направим, нали разбирате?
Можем само да потвърдим или да отхвърлим ветото.
МАРИАНА ХРИСТОВА: По принцип подкрепяме ветото, идеята е и следната: това, което трябва да разберат хората е, че едно увеличаване на концесионна зона засяга подземни води, което означава, че тази работна програма би трябвало да е минала на съгласуване, тя е минала ОВОС, преценка за съвместимост и не може просто ей така фирмата да реши да увеличи дълбочината, защото в § 24 става въпрос точно за задълбочаване, а само ей така, защото тя е преценила, без да мине съгласувателна процедура и без да уведоми МОСВ и без да каже с каква технология ще се направи.
Същото важи и когато става въпрос за този прословут срок за изтичане. Тази компания, която държи концесията от толкова години, тя би я получила по право и при повторно кандидатстване, тъй като нейно е търговското откритие, процедурата е изключително кратка. Това, което тя трябва да покаже обаче, с каква нова технология след толкова години ще работи и това нещо да мине ново съгласуване, което съгласете се, че е нормално. Тя трябва да докаже, че е безопасно за околната среда това, което ще работи. Когато човек прави добро планиране в икономиката, той знае, че ще му останат количества. Не представлява никакъв проблем да заявят, да се кандидатират и няма нужда да се наводнява рудникът или да се съсипва, при положение че там се доказва, че има още залежи, че могат да бъдат извлечени, че може да се мине на процедура. Това нещо не е задължително. Това, което никъде не чухме, е, че има един фонд, в който фирмите би трябвало да внасят средства, които служат за рекултивация, ако фирмата се окаже празна. Третото лице, което за нас е проблем, е точно това, че то не носи някаква отговорност там и масовата практика, която наблюдаваме е, че офшорни фирми, които са празни или са създадени специално за да поемат тази концесия тук, в България, на практика дори и да направят някаква поразия, нямаме какво да им вземем, защото те нямат някакво имущество. Оттам нататък ако не разчитаме на големината на този гаранционен фонд, в който те би трябвало да внасят суми, с които да гарантират, ако увредят околната среда, аз не го чух никъде къде той фигурира и как би трябвало да се работи, процедира с него и какъв е ангажиментът на третото лице към него. За удължените срокове се разбрахме вече – обезщетенията, които касаят фирмите.
Нас ни притеснява това, че има фирми, които имат достъп до информация, която е в нашия геофонд по черни пътища, незаконно. Съответно те надписват, знаят, че ще пазят някаква територия, надписват някакви разходи, които са изкуствено увеличени, обикновено с дъщерни фирми и така нататък и след това се явяват да искат обратно тези пари от държавата по съдебен ред. В момента има едно такова дело, което „Русгеоком“ води във варненския съд и се опитва да си прибере обратно разходите, които са за сондажи заради това, че технологията, която е предложил, не отговаря на нашите екологични стандарти.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Разбрах, госпожо Христова.
Съвсем накратко, господин Станков, и след това подлагам на гласуване.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЖЕЧО СТАНКОВ: Просто искам да разсея всички съмнения при господата народни представители, може би меко ще се изкажа, ако кажа, че в последните минути бяха изговорени много неистини и несериозни приказки. Така че каня госпожа Христова с удоволствие да дойде при нас в Министерството. Предостави ли ни информация какви са тези черни пътища към геофонда, геофондът е съкровището на държавата... Представете си едно огромно хале като Метро, пълно с ядки от сондажи, намерете Вие черния път и ми го покажете, веднага ще го затворим. Така че не знам кой е този, който по черните пътища отива и краде ядката, информацията и всичко останало. Това е информация, за която има определен ред, описан е редът, по който може да бъде предоставена информацията, тя струва пари. Само за дълбоко Черно море предоставената информация, която беше купена от големите компании преди да започнат търсенето и проучването, струваше стотици хиляди и милиони евро, които получихме от тях. Те надали щяха да платят тези милиони евро, ако по черните пътища така наречени, имат възможността. За офшорните фирми с този ЗИД, чл. 23, ал. 1, т. 5 абсолютно затваряме вратата и те не могат да бъдат концесионери по какъвто и да е начин. Така че това по никакъв начин не е допустимо, не мисля, че е и сериозно да говорим неистини…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Това не е и предмет на ветото, затова няма да дам диалог. Съжалявам.
Минавам към гласуване. Всички народни представители, надявам се, получихте достатъчно информация във връзка ветото, конкретно имам предвид. Ако иска нещо някой да получи повече информация, министър Станков никога няма да откаже такава, или пък от Президентството, ако трябва да разискват чисто юридически въпроса.
Който иска да отхвърли ветото, гласува за Закона, който иска да потвърди ветото, гласува срещу закона, да сте наясно.
Подлагам на гласуване закона.
За – 12, има потвърдени с пълномощни, против Закона и за ветото – 6.
Закривам заседанието, благодаря Ви много.
(Закрито в 17,41 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентин Николов
Стенограф:
Антон Лазаров