1. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.
2. Разни.

---

П Р О Т О К О Л
№ 2

На 1 юни 2017 г., четвъртък, се проведе извънредно съвместно заседание на Комисията по енергетика и Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление при следния

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по енергетиката и на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,00 ч. и ръководено от Валентин Николов – зам.-председател на Комисията по енергетика, и господин Пламен Христов – зам.-председател на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.

* * *

ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум.
Предлагам да започнем извънредното съвместното заседание на Комисията по енергетика и Комисията за регионално развитие, благоустройство и местно самоуправление.
Предлагам следния дневен ред:
1. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Законопроект за концесиите № 354-01-13, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.
2. Разни.
Предлагам двете комисии поотделно да гласуват съответно дневния ред.
Моля народните представители от Комисията по енергетика да гласуват.
Дневният ред се приема единодушно.
Заповядайте, колега.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости! От името на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление бих искал да предложа следния дневен ред, точката е една:
„На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 76, ал. 1, внасяме Законопроект за концесиите с мотив с предварителна оценка на въздействието към него“.
ДОРА ЯНКОВА: По дневния ред, господин Председател.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, госпожо Янкова, по дневния ред.
ДОРА ЯНКОВА: Тъй като е извън Правилата – ние приехме Правила за работа на нашата комисия, много късно вчера беше раздаден материалът. Няма форсмажорна ситуация в държавата за този Законопроект. Затова ние сме в нарушение на Правилата за работа на нашата Комисия.
Аз предлагам дневния ред да не се приема, да се свика редовно нормално заседание, другата седмица да заседаваме и да дебатираме. Затова правя становище по това, което Вие ще предложите да разгледаме – точката от дневния ред. Моето обратно становище е да отхвърлим точката от дневния ред.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви,.
Други мнения по въпроса, или предложения?
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Реплика на госпожа Янкова или може би изказване.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Мисля, че трябва да приемем така предложения дневен ред предвид на това, което днес имахме в пленарна зала и това, че аргументите на колегите от опозицията са, че нямаме законопроекти, които да гледаме в пленарна зала, няма нищо по-естествено от това един законопроект, който вече има надвиснала над себе си наказателна процедура в Европейския парламент, да го изгледаме днес на първо четене в Комисия.
Аз правя обратно предложение – да подкрепим дневния ред, който Вие предлагате, господин Заместник-председател.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Нека да подложим на гласуване предложението на госпожа Янкова.
Моля да гласуваме.
За – 6, против – 7, въздържали се – 8.
(Уточнения по гласуването.)
За – 6, въздържали се – 8.
Нека още веднъж да прегласуваме.
Който е „за“ предложението на госпожа Янкова, тоест да отпадне гледането на точката в момента, моля да гласува „за“.
За – 6, против – 7, въздържали се – 2.
Значи, отхвърлено е предложението на госпожа Янкова.
Остава да прегласуваме точката, остава да го обсъждаме.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, колега.
Продължаваме двете комисии все пак.

По точка първа
Разглеждане, обсъждане и гласуване на Законопроект за концесиите, № 754-01-13, внесен от Данаил Димитров Кирилов и група народни представители на 30 май 2017 г.

Искам да кажа кои присъстват на нашето заседание. От Министерски съвет – госпожа Мариета Немска – директор на дирекция „Икономическа и социална политика“, господин Георги Нейков – държавен експерт, и госпожа Мариана Славова – държавен експерт.
От името на вносителите давам думата на господин Данаил Димитров Кирилов за кратко представяне на Законопроекта.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господа председатели, уважаеми народни представители, уважаеми колеги и гости на съвместното заседание на двете комисии! От името на вносителите ще опитам възможно най-кратко да представя Законопроекта за концесиите, който беше внесен. Позволявам си единствено да добавя няколко аргумента във връзка с проведеното гласуване по допустимост.
Благодаря на Регионална комисия, че съобрази важността на този Законопроект и необходимостта да бъде обсъждан. Както знаете, по този Законопроект беше приет на закон на второ четене в Четиридесет и третото народно събрание, като единствено остана фазата на промолгацията, тоест подписването му от президента на Република България – новоизбраният президент, който за пръв път упражни правото си на вето по този Законопроект. При това положение един законопроект, по който изпълняваме задължение да приложим три европейски директиви и който е със срок 16 април 2016 г. не стана факт, не стана действащ закон, и по тази причина вносителите обединихме волята си и представяме на Вашето внимание Законопроекта в този вид.
Първо, Законопроектът изцяло следва текстовете, така както бяха приети на второ четене в края на легислатурата на Четиридесет и третото народно събрание. Има единствено четири изменения, които бяха направени в етапа на вътрешно коалиционното съгласуване с партньорите ни от „Обединени патриоти“. Те поддържаха четири искания, които всъщност са част от исканията, продължават и исканията на колеги от БСП от миналия парламент. С оглед на коалиционния консенсус и след дебати, ние сме отразили тези четири промени на колегите. За тях смятам, че е коректно да ги представят колеги от „Обединени патриоти“. Не знам дали в настоящия състав би имало колега, който да вземе становище по тях, но ако няма и прецените, аз ще дам накрая яснота по тези въпроси.
Пропускам частта, която касае директивите, тя е развита много подробно в мотивите.
Съвсем накратко, най-кратката версия на представяне на Законопроекта е следната. Уточнявам, че ако се приеме този Законопроект, ще се отменят действащия Закон за концесиите през 2006 г. и Законът за публично-частното партньорство, който на практика трудно функционира. Действащо право е, но трудно функционира.
Законопроектът предлага две основни форми на концесии – публично-частно партньорство, с което публичен партньор възлага строителство или услуги на икономическия оператор, и Концесията за ползване, която е традиционна концесия в съответствие с действащия Закон за концесиите. Директивата за концесиите въвежда праг от 5 млн. 225 хил. евро. Този праг е много важен, може би в дебатите често ще става въпрос за това. Концесиите, които са над този праг, са с трансграничен интерес, а съответно всички останали концесии за строителство и услуги, които са под този праг, както и концесиите за ползване, са дефинирани като концесии без трансграничен интерес.
Законопроектът предвижда концесиите да се възлагат от министрите и кметовете на общини, като Министерският съвет и общинските съвети запазват правомощията си да одобрят предварително определени решения.
Предвижда се всяка концесия да е за определен срок. Подчертавам това. Ако се наложи в дебата, ще го обясняваме по-подробно. За всяка концесия има определен срок, като конкретната му продължителност се определя в процедурата за определяне на концесионер и не може да бъде по-дълъг от максималния срок, който се определя при откриване на процедурата с решението на концедента.
Законопроектът предвижда и допълнителна гаранция като разрешение от Народното събрание, когато определеният от концедента максимален срок надвишава 35 години. По отношение на общинските концесии, когато максималният срок е над 20 години, се предлага одобряването да стане с мнозинство две трети от общия брой на общинските съветници. А когато срокът е 35 години, освен разрешението от Общинския съвет, е необходимо разрешение от Народното събрание.
Със законопроекта са предложени три вида процедури, които са съобразени с практическата сложност на концесиите. Открита процедура, състезателна процедура с договаряне и състезателен диалог.
Въвеждат се всички изискуеми по директивата за концесии процедурни гаранции, като се осигуряват изискваните от директивата правила за обявяване прозрачност, недопускане на дискриминация и състезателност от страна на концедентите, както и изискването концедентът да осъществява, както контрол, така и мориторинг за изпълнението на концесионния договор.
С предложения Законопроект се разширява публичността, като Националния концесионен регистър се надгражда с цел да превърне в централизирана административна информационна система. В него ще се публикува както информация относно изпълнението на договорите, така и информации относно провеждането на процедурите за възлагане на концесии. Също така се предвижда офертите и заявленията да се подават като електронни документи с цел по-плавно преминаване към електронните услуги.
Пропуснах една част да представя. Това е частта на публично-частното партньорство и смисълът да се покрият големи инфраструктурни концесии, тоест големи инфраструктурни обекти. Един от големите проблеми на сега действащото концесионно законодателство е, че по този ред на практика не може да се постигне, да се осъществи, да се гарантира, да се покрие изискването за възвръщаемост на по-скъпите инфраструктурни обекти.
Припомням за колегите от Комисията по енергетика, че в миналия парламент и в миналия състав на Комисията по енергетика и тогава настоявах Комисията да погледне и да вземе становище по отношение на Приложение № 2 към чл. 8, ал. 8, където се предвижда възможността списъкът в най-общ вид за концесии и за услуга по секторни дейности, като т. 2 са дейности, свързани с електроенергия.
В миналия парламент на второ четене няколко пъти ние дебатирахме това приложение, този списък. Имаше известен коментар в рамките на обсъждането, включително и от страна на Министерството на енергетиката. Всъщност остана като окончателен вариант вариантът на вносителя тогава, тоест това, което беше предложението на Министерския съвет.
Тук посочвам – за енергетиката, че макар да се дефинира възможност за концесия на този вид функционални мрежи, това не означава, че има задължение за откриване на процедури за такива концесии. Това е просто общата и бланкетна правна възможност, че такъв концесиониране е на практика допустимо.
Като казах за рамки на видовете концесии, тоест на концесионния предмет, уточнявам също така, че в текста на приетия тогава закон, а сега и на този, който Ви го предлагаме като Проект, два сектора концесии отсъстват, не се покриват от регулацията на този Проектозакон. Това са подземните богатства, като приложимият ред си остава по Закона за подземните богатства, както и концесиите за минерална вода, като правният ред и режимът остава в концесиите за минерална вода.
Благодаря на колегите от Министерски съвет, че и на това заседание са тук. Те вчера информираха Комисията по правни въпроси за още едно обстоятелство, което е изключително важно и така според мен ни задължава да бъдем по-организирани и експедитивни в този дебат. Това е предстоящия на 15 юни 2017 г. общ преглед по изпълнението на задължението за прилагане на трите директиви – тази, която е на концесиите и свързаните с нея две директиви, по отношение на всички държави, включително и по отношение на България. Тоест макар много да сме назад, забавата да е с повече от една година по прилагането на тази директива, макар отдавна да сме заплашени от реални санкции по това изпълнение, моля да съобразите, че все пак имаме минимален шанс, ако до 15 юни прието от парламента на първо четене този Законопроект, все пак с малко по-открит поглед да се докладва на тази среща сложният път на този закон. Бях много дълъг, извинявам се.
Ако председателите решат и при възникнала необходимост, съм готов да отговоря на допълнителни въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Кирилов.
От Министерски съвет искат ли думата или в дебата? Не, добре, благодаря Ви.
Колеги, предлагам при дискусията да не се делим на комисии. Който иска да вземе думата, да заповяда – господин Кирилов и представителите на Министерски съвет са тук, надявам се да отговорят.
Има ли желаещи за въпроси, за изказвания? Не виждам.
Заповядайте.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря Ви.
Имам въпрос към представителите на Министерския съвет: на каква фаза е въпросната процедура се намира съдебната процедура, какви отговори са разменени? Могат ли да ни запознаят с отговорите, които държавата е представила на този етап по тази процедура?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Кой ще отговори от Вас?
МАРИЕТА НЕМСКА: Ще се опитам аз да отговоря. Благодаря.
Предвид на това, че сме отговаряли във връзка с приетия нов Закон за концесията от Четиридесет и третото народно събрание и предвид голямото закъснение, ние вече сме в процедура. Тоест дали сме мотивирано становище по (реплики). Да, точно така.
Само ще направя уточнението, че друга дирекция в Министерски съвет отговаря за връзките с Европейската комисия по този въпрос. Така че в детайли просто не съм подготвена да Ви кажа дати, писма и данни. Разбира се, това може допълнително да се изиска. Но във всеки един момент може да бъде наложена санкция, която беше в доста сериозни размери – от порядъка на няколкостотин хиляди евро.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Може ли коментар, ще позволите ли?
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Може ли допълнителен отговор.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Само още едно разяснение и после, ако искате, коментар от Ваша страна.
ДАНАИЛ КИРИОВ: С оглед този въпрос бих искал да цитирам писмо на заместник министър-председателя по подготовка на българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2016 г. госпожа Деница Златева, с което писмо на парламента е изпратен списъка със 17 законопроекта, които са в напреднала фаза на наказателна процедура. Това е приложението към писмото.
Точка първа от това приложение е Законът за концесиите. Тя го е описала като процедура по инфриджмънт, етап – мотивирано становище, забележки: със Законопроекта се въвеждат изискванията на Директивата със срок за нотификация 18 април 2016 г.
По повод на това писмо, което в текстуалната част според мен има прецизно разграничение на общо 64 процедури за нарушения, мисля, че е полезно да се знае. Ако не сте се запознали, предполагам, че няма никакъв проблем да сторите това.
Аз припомням информацията, която също имаме от колегите от Министерски съвет, че на 15 юни ще има, да го нарека най описателно, общ надзор по прилагането на цялата Директива. Това е.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Заповядайте, господин Костадинов.
АТАНАС КОСТАДИНОВ: Благодаря за двата отговора и за цитирането на бившия вицепремиер, който отговаря за председателството, но няма стартирала наказателна процедура или наказание за България.
Процедурата на стартиралото запитване на фаза „ризън опиниън“ е по искане на България да представи обяснение във връзка с това, което те са разпознали като проблем. А общата процедура по надзор няма нищо общо с тази отделна процедура.
Защо го казвам това? И Ви благодаря за отговора. Защото според мен това е толкова важен въпрос, който разглеждаме в момента, и ако има воля в народните представители, бихме си дали прилично време да огледаме отвсякъде въпроса. Тоест всяко по голямо бързане тук с цел и под идеята, че, видите ли, ние сме на последна фаза, а тя е „ризън опиниън“, както е на езика на международното сътрудничество, не е така. Така че просто искам да вдъхна малко самочувствие повече на колегите, че бихме могли в разумен срок да огледаме нещата по-детайлно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да, благодаря, господин Костадинов.
Господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Още преди малко от вносителя, който изложи мотивите за приемането на Законопроекта, неслучайно според мен един от мотивите, който споменахме за това, че евентуално България може да бъде санкционирана, беше изложен на последно място. Не може, разбира се, един закон да бъде приеман и да се бърза, само защото евентуално подлежи на някаква наказателна процедура.
Не съм съгласен с констатацията, че трябва да си даваме повече време за нещо, което вече може би повече от година седи в пленарна зала, беше върнат от президента с вето, с абсолютно неясни мотиви, смея да твърдя, тъй като и в целия дебат по връщането на Законопроекта в Народното събрание за преразглеждане, нито един път, аз поне лично не чух, конкретни мотиви защо се връща този Законопроект. С едно изключение общото наименование, че той бил против интересите на българската държава. Но нищо конкретно – без нито една точна, ясна аргументация защо този Закон ще трябва да се преразглежда отново в парламента.
Затова смятам, че, напротив, ние трябва час по-скоро да го гласуваме, да го приемем, да си дадем може би наистина достатъчно срок между първо и второ гласуване да се обмислят всичките възможни предложения, всяка една парламентарна група да направи такива – да не бързаме наистина и да приемем един качествен закон. Много години говорим за публично-частно партньорство. Всеки един път, когато има избори, това ни е един лайт мотив за това колко трябва да насърчим това нещо, но когато трябва наистина да предприемем стъпки в тази насока, не го правим.
Достатъчно време сме загубили през последните години вместо да развием именно този сегмент на начин на търсене на финансиране, на привличане на частен капитал в партньорство с публичните партньори било общини, държава и така нататък. Така че нямаме повече време, ами по-скоро трябва да вървим в това да изработим един наистина качествен закон.
Смятам, че и предложенията, и мотивите, които господин Кирилов изложи преди малко в подкрепа на този Закон достатъчно говорят за амбициите на правителството и на парламентарните групи, внесли Законопроекта, че това е правилната посока.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Ненков.
Други колеги?
ПРЕДС. ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Аз съм съгласен с колегите, че е напълно необходимо ние да имаме още може би и немалко време, за да се запознаем най-малкото и с експертни оценки. Както винаги, господин Кирилов е доста добре подготвен, доста изчерпателен. При малкото време, което имахме, за да се запознаем със Законопроекта, на който вносител сте Вие и група представители, се съмнявам, че някой от тук присъстващите освен представителите на парламентарната група на ГЕРБ и на „Обединени патриоти“ можем да водим адекватни дебати и да вземем отношение в детайли по отношение на този Законопроект.
Наистина от името, вече тук говоря от името и на партията, която аз представлявам – Политическа партия „Воля“, чисто технологично на мен и на колегите ни беше необходимо време, защото специално не съм юрист и за едно прочитане не ми е достатъчно да взема адекватно решение, без да се посъветвам с експерти.
Наистина апелирам към членовете на двете комисии да намерим начин, в който да си дадем време, при положение че от 2014 г. досега ние сме се забавили достатъчно, мисля, че още няколко дни няма да са фатални за никой. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря господин Христов.
Въпросът е, че ние го допуснахме в Комисия, може би за първо четене в зала ще имаме повече време или между първо и второ четене – не знам, но мисля така или иначе трябва да го гласуваме.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Кратка реплика може ли?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, кратка реплика.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Много кратка реплика, за да успокоя колегите ни.
В Правна комисия дебатирахме по този въпрос само по допускането час и половина във вчерашния ден. Първо искам да Ви уверя, че всички срокове по Правилника са спазени. Те бяха спазени дори вчера и в Правна комисия.
Второ, успокоението ми е с оглед следното. Вижте, това е стартът на законодателна процедура. Да, стартираме с един от най тежките обемни законопроекти. Може би по-тежък и по-обемен би бил някой от процесуалните кодекси. Този е тежък и обемен. Но коментирахме с колегите юристи колко часа са необходими примерно на един прецизен юрист да се подготви, макар в краткото време, за да формира становището си дали ще подкрепи, или ще отхвърли този Законопроект. По моето изчисление е необходимо около 4 часа време, пак казвам за прецизна подготовка, включително и колегата да си е подготвил и изказването.
От тук нататък вече като влезем в една нормална скорост, парламентарна скорост на законодателния процес, ще имаме далече-далече по-малко време. Но къде са гаранциите? Сега обсъждаме по принцип и казваме общо – да или не. Това е първото четене – допускаме или недопускаме. Ако допуснем, започва да тече срокът за предложения между първо и второ четене, където е поредният прочит на този Законопроект – когато всеки колега, който иска да предложи конкретни разпоредби, ще настоява да има по-дълъг срок за обсъждане. Това е ключът – за по-дълъг срок за внасяне на предложения между първо и второ четене, така че мисля, че, ако за нещо настояваме да е по-продължително във времето и стигнем до този етап, това е точният етап. А вече най-тежки и продължителни са дебатите на текст по текст, които са за второ обсъждане.
Разбирам желанието на опозицията да каже: „Нека да не го гледаме“, но време да спечелим. Но в парламентарната зала и на трибунки, и в искания за оставка, опозицията казва точно обратното: „Дайте ни законопроекти“. Ами, даваме Ви. При всички положения само тази седмица сме внесли три законопроекта. Сега ще влезе и четвърти законопроект. Но сега няма какво да си мерим законопроектите, а трябва наистина да почнем да работим!
Иначе за отлагането и за времето може да си говорим, колкото искаме. Колегата с етапа на процедура да каже, че следващият етап е сезиране на съда на Европейския съюз. Това е следващият етап при неизпълнение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми господа председатели, госпожи и господа народни представители! Има много голяма символика от бързането в края на Четиридесет и третото народно събрание и началото на Четиридесет и четвъртото народно събрание.
Аз имам едно предложение към колегите от ГЕРБ. Позабравете вота към господин Главчев – знам, че е болезнен, но сме в режим на работа по същество по този Законопроект.
Има няколко неща, по които, напротив, за това, което казахте – ние си даваме сметка, че в контекста на директивата има необходимост от промяна в закона и по-специално строителството и услугите. Но според мен, където тежат ползването на природните богатства, и тук не се сърдете на колегата от „Воля“, пък и на нашето искане – ние ще се разпоредим и ще дадем ход на процедура за управление занапред на подземните богатства и на природните богатства, пък и на услугите на България. Това е широко дебатирано в българските граждани и което не бих искала да кажем, че сега ни притиска някаква процедура и ние имаме необходимост толкова бързо да се произнесем по тези въпроси. Така че лично аз, предполагам и моите колеги, там, където има добро нещо, свързано с уреждане на оперативния строителен риск и с услугите, което касае директивата, да, ние ще подкрепим!
Но, вижте, тук се навлиза покрай директивата в промяна на закона по отношение на ползването, без да вървим и да хармонизираме и да търсим въздействието каква е оценката за въздействие, свързано с още четири закона – Законът за подземните богатства, Законът за водите, Законът за управление на Черноморското крайбрежие и Законът за приватизациите и други още.
В този смисъл на нас ни тежи, ние останахме от предишния дебат и сега, от това, че Министерският съвет се скри и излизат на амбразурата няколко колеги, които сигурно след години ще поемат историческия дебат по отговорността на този закон.
Но какво правим занапред с предоставените без търг или конкурс между 400 и 500 находища подземни богатства? Какво правим с 67 концесии за добив по право по силата на приватизация?
Всички ние се оплакваме, че няма средства в държавата. В крайна сметка ние бихме искали вносителите нас да ни обедите, че икономически ефективно ще се ползват най-важните обекти на държавната собственост – подземните богатства, в това число води, гори и свързаните с приватизацията и максимално ще бъдат в полза на гражданите, на българските граждани и на нашата държава именно тези концесии. Да, има възможности за регистър, който ще бъде публичен по-нататък. Но в този смисъл тук, отваряйки една врата зад европейската директива, притиквате още много други решения, които са много сложни и които не са в контекста и не e необходимо да бъдат хармонизирани. Ние, като парламент, не сме се изчистили в един парламентарен дебат ползването именно на подземните богатства.
И трето, което мен лично ме безпокои. Да, аз съм привърженик, голям радетел – и от общините, и сега, за
публично-частните партньорства. Но, ако ние погледнем чл. 22, ние имаме ли равнопоставена тежест на партньорите? Спор няма, че частният съдружник ще извежда и ще води хорото, да речем, по отношение на инвестициите. Но къде слагаме публичния съдружник? Тоест в тази позиция тук бихме искали да има равнопоставени тежести на двата съдружника – на частния и на публичния съдружник.
В този смисъл са нашите големи притеснения, защото, колкото и сега да си говорим за процедурата, за председателя има ли време, има ли директива, може би тези 100 хил. евро или 200 хил. евро са по-малко важни и ще бъдат много по-евтини, отколкото стойността на концесиите, които ние сега ще дадем да бъдат уредени занапред. Аз бих искала вносителите и представителите на Министерския съвет да ни отговорят за това в крайна сметка.
Ето, това са нашите големи притеснения, че отваряме една врата и вместо да допълним и да изпълним само директивата, ние отваряме широка порта занапред – за 100-годишни, за големи концесии за над 25 години, за над 50 години. Ние ще уредим вечни права на хора. Тук отново ние не сме проучили – бихме искали експертите – дори европейските, да споделят и таксите по концесионирането. Да не вземем да се окажем в таксите на концесионирането да отидем на цените на африканските държави? Ние в крайна сметка сме бяла държава, сме европейска държава! Много притеснения има, свързани с този Законопроект, защото той преди всичко трябва да даде успокоение на българските граждани, че ние, народните представители, ще се разпореждаме с подземните и с богатствата на Отечеството справедливо. А тук има ли справедливост? Гарантирайте! Гарантирайте, и Министерският съвет, гарантирайте и вносителите!
Аз по тези причини на първо четене ще се въздържа или ще бъда „против“, тъй като притискането: „Дайте да имаме работа“, може би трябваше да имаме един парламентарен дебат, да влезе Министерският съвет, да внесе доклад за управлението за досегашните концесии, за ефективността и занапред ние да уредим справедливо концесионното ползване. Много притеснения има в целия Законопроект. Поради тази причина нашата група от Комисията по регионално развитие ще гласуваме „против“.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Някой друг иска ли думата?
Господин Бойчев.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Господин Председател, тъй като разбрах, че и дебатът в Правна комисия е продължил доста дълго време и обширно, няма да повтаряме аргументите, които са изложени от колегите, също да заявим позицията на представителите на БСП в Комисията по енергетика – няма да подкрепим този Законопроект. Много са основанията, но да си пестим време – и разминаванията, които има в директивата, която служи за основание за приемане на този Законопроект, и по същество предложеното, и начинът на възлагане на конкретните концесионни процедури. Да не ги изреждам всичките. Така че „против“ ще бъдем.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви много.
Други колеги? Не виждам.
Вносителите? От Министерския съвет?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Само един въпрос.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да, разбира се, господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател, разбрах, че на тези, които не подкрепят, им благодарихте, а на тези, които ще подкрепят, не знам дали ще ни благодарите.
Имаме няколко въпроса.
Доколкото чух господин Кирилов, в предишния парламент, когато приехме този Законопроект, имаше сериозни възражения, затова впоследствие президентът ги върна.
Тези аргументи или мотиви, с които президентът ги върна, поправени ли са в този Законопроект, или го внасяме пак в същия вид, в който беше приет в предишното Народно събрание? Аз, доколкото разбрах от колегите от Правната комисия при нас, има определени изменения и допълнения, но в приложенията – това, което четем в момента – дейността и обхватът на този Законопроект, е много обширно. Тук, като гледам, стигаме чак до пощенски услуги, затова след този въпрос, ако приемете, още сега да дадем един достатъчно дълъг срок между първо и второ четене.
Явно, този Законопроект е необходим, за да се продължат последващи действия. Но ако го гласуваме така, само защото експертите и техническият състав на Министерския съвет, или на което и да министерство, са ни дали едни документи и впоследствие след като гласуваме, разбираме, че това, което сме гласували, обслужва само определена част от обществото или от хората, които са ги писали, като че ли няма да можем да се съгласим.
Затова съгласни ли сте да удължим срока, един път сериозно, и втори път, да чуем дали има тези изменения отбелязани в Законопроекта? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря и на Вас, господин Аталай.
При всички случаи тук, може да изразим само добро намерение, че абсолютно ще бъдем за максимален срок между първо и второ четене. Няма го вносителя, за съжаление. (Реплики.)
МАРИЕТА НЕМСКА: Не, ние не сме участвали в изготвянето на Законопроекта от народните представители, но дотолкова, доколкото голямата част от текстовете се припокриват – да, ние можем да защитим този Законопроект, който е внесен от народния представител господин Кирилов и група народни представители.
Искам да обърна внимание, ако почна по реда на изказалите се, че все пак подземните богатства наистина не следва да бъдат коментирани, разглеждайки този Законопроект, защото те са изцяло извън обхвата на този Закон – Законът за подземните богатства, предоставянето на концесиите, концесиите, за подземни богатства не са концесии по смисъла на директивите на Европейския съюз. Просто са наречени „концесии“, защото в Конституцията на Република България е уредено, че тези права се предоставят с концесия. Тоест ако имаме някакви притеснения относно предоставянето и процедурите, както и концесионните възнаграждения по Закона за подземните богатства, то би следвало да се разгледат изменения и допълнения в Закона за подземните богатства. Те са изключени от приложното поле на този Законопроект.
Относно ветото на президента, ние сме изразили становище до Администрацията на Президентството, където сме мотивирали всички неговите притеснения. В общи линии ние не смятаме, че има конкретни и по същество мотиви за отхвърляне на Закона за концесиите, така че от тази гледна точка не виждам какво би могло да се промени?
Ако имаше конкретика на конкретни текстове, мога член по член и теза по теза, но не смятам да губя времето на народните представители. Имам готовност и мога конкретно член, който той посочва, да коментирам, но наистина смятам, че на този етап не е целесъобразно.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, благодаря Ви.
Понеже господин Кирилов влезе, аз ще му припомня двата въпроса, ако мога да ги перифразирам. Първият е дали сте склонен като вносител срокът между първо и второ четене да бъде максимален с цел да спечелим господин Аталай да гласува „за“? Второто нещо е дали сте се съобразили с мотивите на президента във връзка с измененията, които евентуално са направили в Законопроекта?
Само искам да вметна, че не само директивата е водеща за приемането на този закон, но той ще даде възможност икономиката да расте с много по-бързи темпове, което е цел на всички политически партии. Благодаря.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря на колегите, които са поставили двата въпроса.
По отношение на максималния срок, на мен ми се струва, доколкото зависи от нас, изразихме воля и желание в тази посока. Разбира се, готови сме на максимален срок, но все пак да съобразяваме и напрежението във времето. Както казах по повод на становището на колегата председател на Регионалната комисия, това е един от съществените срокове, който действително е полезно да бъде даден в полза на народните представители да имат възможност да правят предложения. Без оглед на обстоятелствата, примерно, че ние, вносителите, сме убедени с оглед всички дебати досега, че сме дали най-доброто като предложение и като разрешение.
Ако господин Аталай е попитал това, господин Аталай – имате моето непротивопоставяне и желание тук срокът да бъде достатъчно дълъг в полза на народните представители.
По отношение втория въпрос, аз внимателно избягвах този дебат. В Правна комисия не ни се размина това, включително стремя се в публичните изказвания да не коментирам много-много Указа на президента, това му беше първият указ, първото вето, което упражни. Ако сме в пленарна зала, дълго бих говорил за това как се упражнява един конституционен инструмент в конюнктурна политическа полза в предизборна ситуация.
Тук няма да развивам тези аргументи, но ще кажа следното. Те, мотивите на президента, се забиваха – първо дойде решението, че налага вето, после явно дойде притеснението на неговата администрация какво ще напишат и след едно доста сериозно забавяне излязоха едни някакви мотиви.
Мотивите, ако ги погледнете, ще видите, че четецът и авторът на мотивите е стигнал до чл. 60. То се вижда много ясно. Мога точка по точка да коментирам, положил съм старание, защото ме питаха всички. Ще отразяваме ли, какво ще отразим от президентското вето.
В този план също искам да питам. В т. 1, да кажем, били засегнати принципите на прозрачност и на публичност. Една от ценностите на този закон е, че, напротив, тук прилага стриктните европейски изисквания за публичност и прозрачност, като гарантира участие на всички европейски субекти в процедурите, които са за концесия с трансграничен интерес, а това са мнозинството.
Освен това, аз го прочетох специално в краткото представяне, предвижда се надграждане, и то много сериозно надграждане, на съществуващата база данни в един пълен регистър на всички концесионни книжа, документи, процедури, данни за концесионерите и изявления, които са направили. Тоест, на практика всичко се осветява. При това положение аз се зачудих къде е двойното дъно? Това е двойно дъно, тук нещо имало в Закона като „двойно дъно“ – аз не мога да го открия. Напротив, смятам, че Законът е направил една сериозна стъпка по-напред.
После имаме една страница анализ, малко заядлив, от рода на имало противопоставяне при ползата на обществото и ползата на публичния орган. Ако това е редакционна грешка, тук никой не може да спори за това, че целта на този Закон е публичният интерес. Никой не може да спори. Ако някой е използвал неправилен израз, той е по-скоро описателен в конкретната норма, за да се покаже, да се насочи към разделението на интереса на институционалния възложител, тоест на концедента да се разграничи от интереса на концесионера. Тук също не виждам какво толкова би могло да се отрази? Пак казвам, ако има редакционна грешка, ще я оправим, ама няма – в чл. 8, ал. 2.
Концесията, функциите на концедент за държавната концесия се възлагат пряко на министъра, а не на Министерски съвет. Това е също според мен прогресивна стъпка от философията на този Законопроект. Защото преди всички мрънкахме, мърморехме, че когато органът е колективен, то не може да се търси наказателна отговорност. Ето, сега персонализираме и наказателната отговорност – казваме: „Не Министерски съвет!“ Министерският съвет тук ще има методическа, организационна, планова роля. Другата роля е по отношение на министрите, но ще се знае този, който носи отговорността.
Тук бих казал, казах го и на колегата Жаблянов вчера, ние тук усилваме контрола на три. Контрола и мониторинга го увеличаваме трикратно. Какво му е лошото на това? И какво не съответства с публичността и прозрачността?
Иначе казано, ако има конкретни бележки и съображения, мисля, че винаги е имало диалог. Имаше диалог и в миналата Правна комисия, тоест всичко, което е било конструктивно, е било прието и подкрепено. Сега приехме и подкрепихме и онези Ваши искания по отношение на концесионното възнаграждение с ясното съзнание, че концесионното възнаграждение не товари само концесионера. Концесионното възнаграждение товари и крайния потребител на услугата.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Господин Кирилов, доколкото разбирам, господин Аталай е вече задоволен от отговора Ви. Или не?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря Ви.
В интерес на истината господин Кирилов, ако продължава все така, наистина ще гласуваме „против“.
Не искам да влизам в дребнотемие, колеги. Наистина Законът е много сериозен. Законът е, казах Ви, консолидирал и обобщава ред закони. От тук нататък трябва да бъде като една основа, като една база за последващи действия и затова така сериозно се отнасяме.
Но по това, което ни обяснихте, господин Кирилов, като вносител – не искам да Ви питам дали Вие сте чели целия този Закон, защото аз си признавам, че не съм го чел, не съм и вносител, за разлика от другите. Но все пак да имаме това време да седнем, да имаме достатъчно време да се запознаем и наистина да се ангажират нашите експерти експертно мнение да кажат.
Защото, госпожо, на първо четене ние член по член няма как да обсъдим. Но на второ четене ще има това време и тогава ще вземем решение. Така че разбрах – нищо съществено от това, което е казал президентът, не сте отразили. Ще видим между първо и второ четене да Ви убедим, че в определени насоки, където е необходимо да направим съответните промени и Ви благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Аталай.
Добре, господин Христов.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Аз, слушайки господин Кирилов и неговия анализ на доводите на президента, както и господин Аталай, останах с впечатлението, че те по-скоро не са залегнали и не са съобразени. Новият Законопроект не е съобразен с тях. Бих искал, може би въпросът е риторичен – не към господин Кирилов, дали не рискуваме, бързайки сега, да се забавим повече при едно бъдещо вето на президента и върху новия Законопроект? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре, благодаря.
Предлагам, колеги от Комисията по енергетика, да преминем към гласуване.
Ще изчета колегите, които не могат да присъстват в момента и са дали своя вот – Славчо Атанасов, Искрен Веселинов, Александър Сиди, Делян Добрев, Петя Аврамова и Димитър Бойчев са дали „за“ Законопроекта. Иван Генов е казал „против“. Таско Ерменков, доколкото знам, е казал на господин Паунов, че той ще гласува от негово име. Той ще вземе неговото решение.
От Комисията по енергетика – който е „за“ Законопроекта, моля да гласува.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Може ли една процедура преди това?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Да.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Председател, приехме правила, пак Ви казвам, не е необходимо още първия ден да си нарушаваме правилата. Тези колеги, които лично не присъстват тук, не могат да си оставят нито гласа „за“, нито „против“. И в Правилника, и в правилата, които взехме, всеки с присъствието си взима решение. Тази практика, която продължава от предишното Народно събрание, обезсмисля присъствието на народните представители в Комисията. Ние можехме да излезем всички и Вие да си останете с представителите на Министерския съвет и да бяхме казали всички сме „за“ или сме „против“ и да се гласува.
Молбата ми е да престанем с нарушаването на Правилника. Дори има решение на Конституционния съд, че това не е правилно. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Аталай.
Искам да Ви припомня, че то е още от Четиридесет и второто народно събрание, доколкото знам.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Това не означава, че онова, което е нарушено от Четиридесет и второто, да продължите и сега!
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Съгласен съм с Вас, но мисля, че практиката, която сме имали досега, е била именно такава. Не знам.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 16, против – 6, въздържали се – няма, с тези колеги, които отсъстват. А без тези колеги? За – 10, против – 4.
И в двата случая Законопроектът се приема. Въпросът е как ще се впише.
РЕПЛИКА: Уточнете тези, които са „против“.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Добре.
Моля, нека който е „против“, да гласува, за да може пак да се изчете.
За – 10, против – 6. Говорим без колегите, които отсъстват.
Десет са „за“, 6 – „против“. Ако присъстват колегите, са: За – 16, против – 8.
От присъстващите – 10 народни представители са „за“, и 6 народни представители са „против“. От неприсъстващите – 16 са „за“, а „против“ са 8.
Моля, дайте да видим тези от Комисията по енергетика, които са „за“, явно има някакво противоречие.
Нека тези, които са „за“ от присъстващите, без да броим другите от Комисията по енергетика.
За – 8, против – 6.
Добре, благодаря.
Заповядайте, господин Христов.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ХРИСТОВ: От Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление бих искал да изчета колегите, които отсъстват в момента и са заявили своя вот: госпожа Аврамова – „за“, господин Веселинов – „за“, господин Иванов – „против“, господин Генов – „против“, господин Динев – „за“, и госпожа Караянчева – „за“. До тук имаме 4 гласа „за“ и 2 гласа „против“.
Моля да гласуване – който е „за“, моля да гласува.
За – 15 (14 гласа „за“, плюс господин Ненков са 15 гласа „за“), против – 7, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Законопроектът е приет.

По точка втора
Разни.
Не виждам някой да има ентусиазъм да сподели с нас нещо. Благодаря.
Закривам заседанието.
ПРЕДС. ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Благодаря и аз.
Закривам заседанието на Комисията.

(Закрито в 15,45 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
Валентин Николов

Пламен Христов

Стенограф:
Катя Бешева