1. Отговори на актуални въпроси, отправени от членовете на Комисията към министъра на регионалното развитие и благоустройството, по чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне и обсъждане на Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 5 юни 2017 г.

---

П Р О Т О К О Л
№ 3





Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията – господин Искрен Веселинов.


* * *

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Наличен е необходимият кворум – 14 са присъстващите народни представители.
Откривам заседанието на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Предварително Ви беше обявен дневен ред от две точки, а именно:
- отговори на актуални въпроси по реда на нашия Правилник, чл. 29 и
- Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2016 г., № 739-02-3, внесен от Омбудсмана на Република България на 5 юни 2017 г.
Днес вече Докладът на Омбудсмана беше приет вече в залата, предлагам точка втора да отпадне и да остане една точка в дневния ред, а именно така наречения „блиц контрол“.
Има ли други предложения от колегите? Не виждам.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за – 17, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към точка първа и единствена в дневния ред:
ОТГОВОРИ НА АКТУАЛНИ ВЪПРОСИ, ОТПРАВЕНИ ОТ ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА КЪМ МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО, ПО ЧЛ. 29 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Процедурата на блиц контрола я казвам за всеки случай – два пъти по един въпрос от група.
Започваме от най-голямата по численост група и караме по големината на групите.
Всеки въпрос се развива в рамките на 2 мин., господин министъра отговаря в рамките на 3 мин. Имате право на реплика и съответно – дуплика от министъра.
Това са правилата.
От Политическа партия ГЕРБ – заповядайте, госпожо Аврамова.
ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми министър Нанков, уважаеми колеги! В продължение на много години, на много мандати на Народното събрание липсата на достатъчно финансиране за извършването на основни ремонти на републиканската пътна мрежа и в частност – пътищата втори и трети клас, влоши сериозно и категорично тяхното експлоатационно и техническо състояние.
Примери могат да бъдат дадени много. Аз мога да дам такива и от моя избирателен район – Враца, и въпросът ми към Вас, господин Министър, е: как ще преодолеете Вие и Вашият екип натрупаните проблеми от недофинансирането на пътния сектор, какви са Вашите предвиждания, мерките, които ще вземете за подобряване на състоянието на републиканските пътища в България?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Аврамова.
Господин Министър, имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Това, което зададохте като въпрос и проблемът, който визирахте, госпожо Аврамова, не е, както се казва, от ден-два. Той е от десетки години. Знаете, пътният сектор по настоящем, не само републиканските, между другото и общинските пътища, тяхното поддържане, тяхната рехабилитация, осигуряването на сигурност и безопасност на пътуващите по тях, като сектор, като политика е един от секторите, които наистина страдат от сериозен дефицит на финансов ресурс. Не случайно и в предходните състави на Народното събрание въпросите към министъра на регионалното развитие и благоустройството в над 80% от случаите са били насочени именно към отделни отсечки от републиканската пътна мрежа, които са в лошо, да не казвам, в много лошо състояние, а някои от тях и в незадоволително такова, но все пак българските граждани трябва, като граждани на европейска страна, да получават и наистина адекватна, качествена услуга от страна на държавата, а именно поддръжка и рехабилитация на републиканската пътна инфраструктура.
Не случайно казах, че и общинската също е недофинансирана, но това е тема може би на друг разговор или на друг дебат.
Това, което предвиждаме в краткосрочен план – знаете, не малко се изговори и като приоритети на министерството, а и на правителството като цяло в сектор „Пътища“, а именно въвеждането на интегрирания модел, на интегрираната система, тол таксите за тежкотоварните автомобили над 3,5 тона и електронни винетки за леките автомобили и тези под 3,5 тона.
На първо място, това е един справедлив, не само социално, модел, тъй като той ще отчита не само тежестта, тонажа на превозното средство, а и ще отчита изминатите километри от тях на база на основния европейски принцип – замърсителят или нарушителят в случая, плаща повече, тоест този, който амортизира повече републиканската пътна мрежа, той ще заплаща повече.
Наистина, тежестта ще се поема основно от тежкотоварния трафик и най-вече от транзитно преминаващия такъв, но с този модел, който максимално бързо трябва да бъде въведен в страната, ние, знаете, сме най-евтината за транзитно преминаване на тежкотоварни автомобили страна в Европейския съюз, а и не само в Европейския съюз. Македония и съседна Гърция са в пъти по-скъпи за транзитно преминаване на товарен трафик.
Държавата, респективно Агенция „Пътна инфраструктура“, ще има достатъчен финансов ресурс да поддържа адекватно и качествено републиканската пътна мрежа, а и да изгражда нови отсечки.
В момента, през 2016 г. от винетки приходите са от порядъка на около 300 млн. лв. Само за първата година след въвеждането на тол таксата очакваме приходи в размер на поне 500 млн. лв., такива са и разчетите, повече и то, пак повтарям, не за сметка на българските граждани – собственици на леки автомобили, а основно за сметка на тежкотоварния трафик, тъй като той, повтаря се, амортизира, нарушава състоянието на републиканската пътна мрежа в пъти.
Това е възможно най-краткият отговор, за да се вместя в дадените ми минути за отговор. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Имате думата за допълнителен въпрос или реплика.
ПЕТЯ АВРАМОВА: С други думи, вместо 300 млн. лв. в републиканския бюджет ще разполагате с 800 млн. лв., които да вложите в ремонта на републиканската пътна мрежа и рехабилитацията й? Това е цифрата?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Да, уважаема госпожо Аврамова.
Разчита се, че първата година след внедряването на системата, приходите ще бъдат между 800-850 млн. лв., на фона на сегашните 300. В рамките на три години от милиард – нагоре, съобразно приетата Тарифа за таксите, която, знаете, че се приема от Министерския съвет, но ще бъде изготвена на база на финансово-икономически модел, така че отново ще се повторя – да не натоварва собствениците и ползвателите на леки автомобили, а обратното – ще степенуваме пътищата, респективно автомагистрали, пътища първи и втори клас с различно тарифиране.
Целта е да насочим транзитния трафик наистина по автомагистралите, за да облекчим вътрешния трафик за регионална и национална консумация, но с тези средства, по данни на Световна банка и по данни на Агенция „Пътна инфраструктура“ на годишна база за адекватна рехабилитация, на Агенцията са нужни точно около 850-900 млн. лв., плюс от тези средства, знаете, ще е допустимо и изграждането на нови отсечки.
Имаме и приоритети в Северна, в Северозападна и Североизточна България на пътища, на скоростни такива, на автомагистрали, които трябва да бъдат довършени. Ето откъде ще дойде и реалният ресурс за това. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Министър.
От „БСП за България“ кой ще зададе въпроса?
Господин Иванов, заповядайте.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги!
Уважаеми господин Министър, един от най-тежките проблеми, който стои пред Вас и Вашия екип за решаване е съживяването или по-точно – спасяването на изостаналите райони.
От 2014 г. стартира изработване на инструментариум с доста амбициозна цел – комплексен подход за целенасочено инвестиране в тези райони.
За съжаление обаче до този момент Проектът за целенасочена инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа-Сакар, пограничните, планинските и полупланинските райони все още не е приета и все още не е обезпечена финансово.
Моят въпрос към Вас е: в рамките на Вашите правомощия какви конкретни стъпки ще предприемете за стартирането на Програмата? Не е необходимо да обяснявам, колеги, от какво значение е тя за тези изключително изостанали райони, не само в нашата страна, а и в цяла Европа.
Това е моят въпрос, господин Министър. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте да отговор, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Извън трите минути да кажа само две неща – едното е технически проблем, а другото е да представя още един член от екипа.
На миналото заседание, когато представяхме екипа, не присъстваха по обективни причини колегата заместник-министър Валентин Йовев. Повечето от Вас го познават, а това е началникът на нашия кабинет – госпожа мая Никовска.
Относно отговора на въпроса – благодаря, господин Иванов. Наистина, като Регионално министерство наша основна цел е, знаете, именно намаляването на диспропорциите в развитието между отделните региони и вътре в самите региони.
И Министерството, и държавата разполагат с немалък инструментариум за което, но винаги, когато коментираме тази тема винаги опираме до въпроса за финансовата обезпеченост на тези инструмент – било то оперативна програма, която има съответно регионална насоченост. Знаете, регионалната политика е хоризонтална такава. Било то от конкретни целеви фондове, които имат отделните министерства. Било то дори с нарочните постановления на Министерския съвет, които финансират дадени проекти в отделните изостанали в икономическото си или демографското си развитие области или общини, но когато коментираме целенасочената инвестиционна програма мисля, че не е нужно да правя хронограма на това какво се случи.
Мисля, че това е една изключително добра или по-скоро една изключително добра идея, и не само мисля. Това е един от инструментите, който трябва да бъде реализиран, тъй като освен някои данъчни политики, които могат да бъдат водени в позитивен смисъл на думата, в изостаналите райони, които изброихте сега, и така е кръстена Програмата – Северозападна България, това са планинските райони – Родопите, Странджа-Сакар, то в измерим порядък тази Програма, ако бъде изпълнена с финансово съдържание, ще е един наистина сериозен инструмент за тласък в развитието на районите и съответно за задържане на населението в изостаналите такива. Много е амбициозна, Вие сам казахте.
Относно предвиденият финансов ресурс знаете – по над 130 млн. лв. на годишна база.
В началото на месец март 2017 г., малко хронология само от последните два месеца, Министерство на финансите е получило от МРРБ становище, според което подходът за икономическо възстановяване трябва да бъде насочен с приоритетни, специфични, а не с хоризонтални мерки. Това ще е на етап „разработване на Програмата“. Тези приоритетни, специфични мерки трябва да засягат въздействието върху човешкия капитал в районите, попадащи в обхвата на Програмата, тоест знаете, че се направи едно селектиране на проекти първоначално. Становището на Министерство на финансите е тези проекти да не бъдат, да ги наречем „основните инфраструктурни“, повечето общини – 99% от тях кандидатстват с инфраструктурни проекти, а проектите да бъдат насочени именно към хората, към човешкия капитал, към формирането, към преобразуването на човешкия ресурс, човешкия капитал, тоест образователни, обучителни проекти, проекти, свързани със създаването на работни места. Обсъждането на Програмата, знаете, трябва да продължи с цел извеждане като приоритет точно на тези мерки, които да доведат до решаването на проблеми, свързани с качеството на работната ръка и качеството на човешките ресурси.
В порядък в рамките на три месеца това ще бъде направено като концепция от нашето Министерство и трябва да направим ново приоритизиране на проектите. Тук обаче се нуждая и аз, като член на Министерския съвет, като компетентен министър, водещ тази политика и от Вашето съдействие, като народни представители без значение от коя парламентарна група сте.
Отново споменавам, ще се повторя, всичко опира до пари, до финансов ресурс, тоест – проектите ще бъдат селектирани, ще бъдат с фокус човешкият капитал, създаването на конкурентоспособност, на адекватна трудова реализация, на правене на бизнес в тези изостанали райони.
Разбира се, ще има и немалък акцент върху инфраструктурата, тъй като инфраструктурата, всички ние знаем, е основна предпоставка за привличането на инвеститори и задържането съответно на хората в тези региони, но тук ми е нужна подкрепа на всички, въвлечени в процеса, тъй като всичко това, което казвам е лесно да бъде проектирано и направено, просто трябва осигуряването на финансов ресурс.
Само още да кажа, че от началото на година, се извърши една актуализация на статистическата и аналитичната информация, която се съдържа в проекта на целенасочената инвестиционна програма, като съответно тя ще бъде база за продължаване на обсъждането относно приоритетите, бюджетите, механизмът за управление и периода на действие на Програмата.
Когато ние имаме гаранция, че ще имаме осигурен финансов ресурс, било то не в тези обеми, с които всички Вие сте запознати, тя ще подлежи на разглеждане, съгласуване и, дай Боже, приемане от Министерския съвет, тоест нашата работа като принципал ще си я свършим. Въпросът е финансов. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Министър.
Колеги, имате възможност за реплика.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви, господин Министър, за отговора.
Първо, радвам се и благодаря за тези две хубави новинки, да ги наречем – едното, е, че се прави актуализация вероятно на анализната част, от която се извеждат основните приоритети, мерки и цели на Програмата.
И второто, че акцентът ще бъде върху инвестициите в човешкия капитал. Това наистина в момента е много по-важно и по-приоритетно от инфраструктурата, колкото и еретично да звучи това.
Надявам се, че този огромен труд, който беше свършен за три години от екипите на областните администрации, местните власти, регионалните съвети за развитие, екипите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството най-сетне ще намери своя естествен старт, а по отношение на подкрепата за финансиране, естествено, в рамките на нашите възможности и сили, като народни представители, можете категорично да разчитате.
Разбира се, ще разчитаме и на Вашата активност, която ние да подкрепяме в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Министър, желаете ли дуплика?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Много кратък ще съм.
Наистина, само да благодаря за ангажираността и на народните представители, и на господин Иванов в частност, а и да уверя, че от нас активност ще има. Фактът, че Ви използваме, и, разбира се, няма да променим, да дадем насока, освен методическите указания, които споменах какви трябва да бъдат и какви проекти ще бъдат приоритизирани, но няма, как да кажа, да дискредитират някои общини, напротив. Ще ползваме на базата на всички предложения, които се генерираха, защото това беше добрият подход, за първи път – отдолу нагоре, тоест общините през областните съвети за развитие, през регионалните съвети за развитие.
Аз мисля, че това е правилният подход и ние ще се възползваме от него с фокуса, който споменах. И наистина, дай Боже, ще има инициативност от наша страна. Бъдете сигурни! Това е наш основен приоритет, но отново ще подчертая, че трябват усилията на всички, за да се изпълни Програмата със съдържание именно откъм финансов ресурс. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: То ще бъде обща борба, като цяло за тази програма.
Моят въпрос, като представител на „Обединени патриоти“ ще бъде пак в посока неравномерното развитие на регионите.
В рамките на миналия парламент аз отправих няколко питания към министъра на транспорта и министъра на регионалното развитие, които показаха една много сериозна диспропорция между средствата, които се инвестират в инфраструктура на юг и на север от Стара планина, като дори по Оперативна програма „Транспорт“ съотношенията за този планов период отиваха като 1 към 30 – някакво такова чудовищно съотношение беше. И тогавашният министър на регионалното развитие каза, че трябват около 5 милиарда за изграждането на инфраструктурата в Северна България. Тези основни пътища са, става дума за автомагистрала „Хемус“, магистралата от Русе до Велико Търново и скоростният път Видин – София, както и тунелът под Шипка.
На какъв етап на готовност са тези проекти всъщност, които ще позволят на тази част от страната да навакса изоставането, като проектна готовност, от една страна, и по принцип като хоризонти за реализацията?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Да, благодаря Ви.
Факт е, и винаги сме го твърдели, че в инфраструктурно отношение приоритет беше даван на Южна България и тя в пъти, виждаме го като измерителни показатели: брутен вътрешен продукт, изграденост на инфраструктура в абсолютни величини, и дръпна значително пред Северна България.
Обърнахме малко тенденцията в регионалното развитие на бедния юг и богатия север, обратно е в България – бедният север и богатият юг. Задължително фокус през настоящия мандат, а убеден съм, че и в следващи мандати, който и да е управляващ, трябва да се дава на инфраструктурното развитие на Северна България.
За съжаление средствата по Оперативна програма „Транспорт“ за настоящия програмен период не достигат за реалното извършване на строителните работи по ключовите обекти, които споменахте като част от ТNT-мрежата на трансевропейските транспортни коридори. Ресурсът е и ще бъде разходен за автомагистрала „Струма“.
Онзи ден имаше Комитет за наблюдение на Оперативна програма „Транспорт“, на който, тук не искам по никакъв начин грешно да ме разбирате, но знаете какви са обструкциите относно (лот) 3.2 (от автомагистрала „Струма“) през Кресненското дефиле. Ние си вършим работата, но процедурите по екологичната забрана, които са обжалваеми, биха могли – биха могли, повтарям, да забуксуват, така че разглеждат и варианти за пренасочване на ресурс по линия на Оперативна програма „Транспорт“ към проекти в Северна България – автомагистрала Русе-Бяла-Велико Търново, скоростния път Видин-София, Видин-Монтана-Враца-Мездра-Ботевград, до автомагистрала „Хемус“, тунела под Шипка, но това е една от хипотезите.
Наднационален приоритет е автомагистрала „Струма“ и нейното довършване за тези изключително важни пътища. Разбира се, и автомагистрала „Хемус“ – ресурс от държавния бюджет, и по линия на механизма, който споменах и в отговора на въпроса на госпожа Аврамова, именно по линия на тол таксите.
Понастоящем целеви ресурс ще бъде осигуряван, за изграждането на конкретните отсечки и там, където има проектна готовност, аз кажа каква е проектната готовност, няма да успея обаче да се вместя в трите минути.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз мисля, че колегите ще проявят търпимост, ако прескочите с някоя минута.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Аз много набързо – и на парламентарни въпроси до момента съм отговарял. „Хемус“ – обжалва се от един от участник 9 км и 300 м, участъкът от Ябланица до разклона Боаза. Там имаме едно финансиране по линия на Министерския съвет от януари месец тази година на авансовите плащания, така че, до колкото имам информация, дори участникът обжалващ си е оттеглил жалбата. Чакаме решението на ВАС да прекрати производството. Сключваме договор и стартираме изпълнението. Това е посока от запад на изток, към Варна.
Обратно – от изток на запад, от пътен възел Белокопитово до пътен възел Буховски, 16,200 км. В момента сме на етап класиране на избраните участници, отворихме ценовите оферти. Предполагам, че до две седмици ще приключим с оценката и съответно работата на оценителната комисия. Там вероятно отново имаме нарушаване, но като приключим всички процедури, също стартираме с осигурено финансиране за авансовите плащания. По етапно, на база на протоколи от извършената работа, ще разплащаме от държавния бюджет, споменавам, чрез бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“, говоря за републикански, за държавен бюджет ресурс. Ще разплащаме и съответно и довършването на тези две отсечки.
Като техническо проектиране сме също напреднали с 50-те километра от пътен възел „Боаза“, след тези 9 км от запад на изток до разклона Ловеч-Плевен. По средата минава между Ловеч и Плевен проектното трасе. Там имаме възложено техническо проектиране, още пет месеца ще работят проектант-изпълнители, след което възлагаме инженеринг, работно проектиране плюс строителство и на тези 50 км.
Останалите съответно 170 км от пътен възел Буховци до разклона Ловеч-Плевен са на различни етапи. Някъде имаме идейни проекти, знаете. Някъде имаме съответно доработване на оценката за въздействие върху околната среда за избор на вариант на трасето. Навсякъде се работи по „Хемус“ на различни етапи. Най-бързо ще стартира отсечката от Ябланица до пътен възел „Боаза“.
Автомагистрала Русе-Велико Търново, част от транспортен коридор № 9 – там е с приоритет Русе-Бяла, и обходът на Бяла.
Това са ни приоритетите. В рамките на този програмен период имаме техническа помощ за проектиране на участъка по линия на Оперативна програма „Транспорт“. След извършването на необходимите процедури ще стартираме с възлагането по приоритетността, за която споменах: обход на Бяла, Русе-Бяла и респективно, като трети етап, от Бяла до Велико Търново. Тази година ще заделим и средства, за да рехабилитираме по линия на текущия ремонт и най-опасната отсечка, така наречения „Беленски баир“. Знаете, Вие сте от Русе.
Тежък участък. Ще направим пълна рехабилитация в рамките на кръговото на Бяла до община Борово.
За мен лично, освен „Хемус“, изключително важен е, не казвам – най-важният път е, говоря все пак за Северозападна България, най-изостаналият в социално-икономическо отношение регион в Европейския съюз, именно е пътят, който е хинтерланд на Дунав мост 2, от Видин до Ботевград.
Там като приоритети: отсечката от Ботевград до Мездра. Приключват отчуждителните процедури и стартираме с избора на изпълнител. Отново средства от държавния бюджет за тази отсечка и обходът, респективно, на Димово.
Имаме и отново техническа помощ за техническо проектиране на участъка Бела-Ружици-Димово.
Това е възможно най-накратко състоянието към момента на тези ключови за Северна България пътни отсечки.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Министър.
Няма да злоупотребявам с времето на колегите, давайки думата за реплика, в смисъл – да се зададат допълнителни въпроси.
Колегите от ДПС имат думата.
ТАНЕР АЛИ: Уважаеми господин Министър, моят въпрос към Вас е относно ВиК асоциациите, които се създават по места, защото това се оказа, че е един от големите проблеми, където общините не могат да кандидатстват, поради факта, че не могат да се конструират, тоест да създадат самата асоциация.
Примери – много. Аз, доколкото имам информация, около 16 области вече са направили асоциации, тоест са създадени, и всички общини са включени, но има и такива, примерно, тази област, която аз представлявам – Търговище, заради Попово и Опака, не можем да създадем общата формула, за да могат тези общини да кандидатстват по различни евроструктурни проекти.
В тази връзка: какво мислите да направите като министър – като съдействие? Не знам дали не трябва да се промени Законът, защото това наистина е голям проблем, а програмния период е до 2020 г.? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: И аз благодаря.
Няма да развивам в дълбочина отговора на въпроса, тъй като той е наистина много сложен, много пъти сме отговаряли на него. И, знаете ли, политиката по консолидиране и по промяна на модела за кандидатстване пред Европейската комисия по линия на Оперативна програма „Околна среда“ в момента е и по линия на (заб.: неразбираем израз) на селските райони, от (заб.: неразбираем израз) период е променен и Европейския съюз, знаете, ще насочва европейски ресурс само в консолидираните области – 16 консолидирани понастоящем, още 6 – с принципно взето решение: Габрово, Търново, знаете, Плевен са с взето решение, София област, за консолидация, тоест там също ще стартират прединвестиционните проучвания, за да може да бъде привлечен и европейски ресурс в рамките на настоящия програмен период в тях.
Факт е, че остават обаче така наречените „бели петна“ – области в страната, в които съответно населените места няма да имат възможност за достъп до европейски ресурс.
Ако трябва да сме честни и винаги сме били такива, европейският ресурс в рамките на настоящия програмен период, към момента, в който ще се разходва по този механизъм е не повече от 2,5 млрд. лв., при нужда от 11 млрд. лв. в отрасъла. Затова страната, а знаете, че това е залегнало и в коалиционното ни споразумение, в Програмата на правителството към него, а именно държавата по линия на националния бюджет, няма значение как ще го кръстим – дали ще бъде фонд, дали ще бъде програма, дали ще бъде по линия на бюджетите на двете министерства, които имат компетенции и правомощия в сектор „Води“ – МОСВ и нашето ведомство, да финансират проекти именно в тези области, които няма да имат достъп до европейско финансиране.
Правили сме го и преди, ще го правим през настоящия мандат, ще създадем, разбира се, в обозрим срок – до края на лятото, и конкретна методика, тъй като ако трябва малко да разширя и отговора на въпроса, наистина само с две изречения – не само области, които не са консолидирани остават лишени по обективни причини, тъй като това е европейско искане, знаете, от европейски ресурс, а и населените места между 2 хиляди и 10 хиляди еквивалент жители.
Под 2 хиляди, понеже те ще се финансират проектите, знаете, по линия на Програмата за подпомагане на селските райони, няма да стигат за всички нужди, все пак има и критерии, и методики за оценка, приоритизират се най-важните, над 10 хиляди – по линия на Оперативна програма „Околна среда“. Отново знаете какъв е ресурсът, няма да стигне за всички нужди, но за най-приоритетните. Тоест, тези между 2 и 10 хиляди, също трябва да бъдат финансирани по линия на инструмента, който споменах.
Нашето Министерство на годишна база може към момента да отделя на база на обективни критерии малко над 20 – 24 млн. лв., от ПУДООС (Програма за управление на дейностите по опазване на околната среда) знаете, там има също. Там трябва да го уеднаквим и това ще е голямата ми грижа, заедно с Министерството на околната среда и водите да уеднаквим подхода, именно да насочим този ресурс от нас и от ПУДООС към именно тези.
Иначе, има бели петна, отново казвам, тоест населени места, които нямат по обективни причини достъп до европейски ресурси и ще се борим за още малко финансов ресурс. И това ще бъде целевият инструмент от държавата.
Респективно обаче знаете, че в пътния сектор, споменах в отговора на предишния си въпрос, ние ще направим един устойчив пътен сектор, който на база на приходите ще може да се самоиздържа. Трябва да мислим обаче как ще направим един устойчив, дългосрочен план във ВиК сектора. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Желаете ли реплика, колега?
Заповядайте.
ТАНЕР АЛИ: Само с едно изречение – е ли е възможно Министерството там, където 100% ВиК дружеството е държавно, да се намеси, за да се влезе в асоциация, за да има възможност все още да се кандидатства?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: За дуплика, моля.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Ще трябва може би малко повече яснота да внеса.
Имаме няколко вида, то от там ВиК-то е може би най-регулираният сектор в България, тъй като активите в този сектор понастоящем са публични: публични-общински, знаете, и публични-държавни на база на териториалното разпределение, ако един водопровод водоснабдява повече от една община е държавен, иначе, ако водоснабдява само една община, е общинска собственост.
Принципалът на тази собственост, балансьорът между двата вида – държавната и общинската, е асоциацията по ВиК.
Затова се подписва договор между асоциацията по ВиК и респективно ВиК оператора за експлоатация, поддръжка, стопанисване на тази мрежа и предоставяне на ВиК услугата.
Стоте процента участие или 51% държавно участие, това вече е участието в капитала на самото търговско дружество, ВиК оператор. Ние можем да задължим ВиК оператора като принципал, дори и там, където има общинско участие, когато се вземе решение на общото събрание на акционерите, но тук не коментираме това по никакъв начин. Не можем да влияем върху собствеността и върху собственика – било то общината или държавата. То може да експлоатира, а ние казваме: ВиК дружествата да експоатираме, да поддържаме тази инфраструктура, но не да влияем върху процесите и вземането на тези решения. Те стават или от държавата или съответно от общинските администрации.
Затова и общините, които отказват да се консолидират и по този начин лишават от европейски ресурс останалите общини на база на солидарния принцип в административната област, те, предполагам, са взели решение. Ще разчитат на собствени средства по линия на общинските ВиК дружества, и по линия на общинските бюджети.
В останалите случаи – споменах, държавата трябва да е солидарна и да подпомага с адекватни проекти. Ще създадем наистина една обективна, доколкото може да е обективна всяка една методика, за да класираме тези проекти. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колегите от парламентарната група на „Водя“ – господин Христов.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Вие изтъкнахте, че като Ваш приоритет естествено е доизграждането на автомагистралите „Хемус“ и „Струма“, освен това въвеждането на модела на тол таксите, който към този момент изглежда справедлив и балансиран.
Аз бих Ви помолил да посочите три мерки, с които бихте се ангажирали лично във времето, през което Вие отговаряте за това Министерство, които да се справят или ако не да се справят, то да започнат да се справят със съществуващия дисбаланс между Северна и Южна България и задълбочаващия се дисбаланс между София и останалите градове, като изключим пътищата, разбира се. Защото някак си повече се концентрираме върху тях, а сигурно имате предвид и други мерки. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: И аз благодаря.
Все пак Министерството на регионалното развитие и благоустройството е ръководител, председател на Съвета по децентрализация, където тези мерки залягат, респективно се разписват и отново подлежат последствие на одобрение и респективно да желание за финансиране от колегите от Министерство на финансите.
Една от мерките, за която споменах в отговора на въпроса на господин Иванов, е именно целенасочената инвестиционна програма в подкрепа на развитието, казано общо, на изостаналите региони – Северозападна България, Странджа-Сакар, планинските, полупланинските и граничните райони.
Тя трябва да бъде изпълнена със съдържание и финансов ресурс. Това е една от най-добрите мерки и за мен лично – един от добрите, и да не казвам, най-добрият инструмент за правене на регионална политика.
На второ място, разбира се, като инструмент и като мярка, е максимално усвояване на средства по Оперативна програма „Региони в растеж“.
Аз имам едно еретично мнение, сега няма да го споделям, относно принципа на функциониране на програмата и до колко тя спомага за преодоляване на регионалните диспропорции или пък, примерно, го задълбочава, но това ще е тема на друг дебат.
Въпросът е, че по-голямата част от ресурса на Програмата, знаете, на база на един обективен документ, който се прие 2013 г. – „Националната концепция за пространствено развитие“ се фокусира в 39-те града, които попадат в първото, второто и третото ниво по тази класификация, изключая София. Това са 38 града, които респективно са насочили ресурс именно по Оперативната програма „Региони в растеж“. Тоест, максимално използване на ресурса за качествени и адекватни проекти, инфраструктурни такива и не само. Знаете, ние ще управляваме и фондовете за градско развитие, които ще създават и ще генерират проекти на принципа на публично-частното партньорство. Те са също една ключова, една добра мярка в тази посока.
И на трето място, като политика за намаляване на диспропорциите между отделните райони, именно по линия на Съвета за децентрализация, е това, което обсъждахме още предния мандат и не получи развитие и подкрепа. Аз споменах в отговора си на въпроса към господин Иванов – трябва да мислим по тази линия, именно за своего рода косвени облекчения на хората, които искат, да ги наричаме само „инвеститори“, тъй като една ферма от двама, от трима, примерно, собственика не е кой знае каква инвестиция, но облекчения косвени, по линия на данъчни най-вече такива, за съответно – това е идея, която се поддържа от Съвета за децентрализация (?) за хората, правещи бизнес в изостанали региони.
Това също е една от мерките, която би могла да получи развитие, респективно тук Съветът по децентрализация би могъл да я приеме много лесно, но отново с Министерство на финансите трябва да се постигне респективно и консенсус, и да се уточни какъв ще бъде точно моделът, но това е една от мерките, за които бихме могли, и аз се ангажирам, да работим в рамките на
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Започваме второто завъртане.
Политическа партия ГЕРБ – заповядайте, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Въпросът ми е свързан с процеса на изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност, имам предвид многофамилните жилищни сгради.
Хората харесват изпълнението на Програмата, очакват тя да продължи. За съжаление, понякога, основно на изпълнителско ниво, се констатират отделни проблеми, независимо от това, че имаме заложени добри механизми за контрол.
Въпросът ми е: има ли, планира ли се усъвършенстване по някакъв начин на механизмите за контрол, защото компрометирането, макар и на един единствен договор, на един единствен изпълнител влияе върху качеството, влияе върху живота на хората? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имате думата, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви.
Утре в рамките на петъчното заседание ще имаме дебат и изслушване по темата и мисля там да развия и тезите в много по-голяма пълнота.
Факт е, както и в други проекти, в другите етапи от строително-монтажните и ремонтни дейности в строителния процес, които засягат публична инфраструктура – да, някъде се наблюдават дефекти, когато засягат обаче частната собственост, най-скъпата собственост на българския гражданин – неговото жилище, факт е, че тогава българският гражданин трябва и е по-чувствителен.
Към момента имаме подобри сигнали, имаме подобни недобросъвестни, или по-скоро да не казвам „недобросъвестни строители“, може би строители, не планирали адекватно технологичния процес, не отчитайки метеорологични условия, а и не само.
Всички сигнали, които са подадени в общинските администрации понастоящем, респективно и до нас в Министерството, знаете, има създаден механизъм, се обработват – веднъж, и второ – строителите се задължават по линия на договорните отношения между общинските администрации – възложител по реда на Закона на обществените поръчки, да активират гаранциите за добро изпълнение и да отстраняват всички пропуски, дефекти на етап „Строителство“ за тяхна, за собствена сметка.
Имаме такива случаи, повтарям, което, отново ще се повторя, мисля, че не само аз, а хората, които разбират от строителен процес, в процеса на строителство се допускат, важното е, че се отстраняват за сметка на строителите. По никакъв начин нито общинските бюджети, нито бюджетите на живущите, на собствениците на апартаменти в тези сгради са и ще бъдат натоварвани за което.
За Програмата, повтарям, утре ще имаме сериозен дебат в рамките на така гласуваната Програма за седмицата. Това е, което мога да отговоря. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имате думата за реплика.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря.
Може би Вие ми подсказахте малко неоснователно, надявам се, опасение, защото прекалено затегнатият контрол върху изпълнителите може да доведе до малко по-обратен резултат.
Знам го, защото общините започнаха да наблюдават под лупа работата на изпълнителите и ако направим нещата невъзможни за работа, можем да постигнем обратен ефект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Желаете ли дуплика, господин Министър?
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Много набързо – да, мога да се съглася с подобна констатация.
Факт е, че като в живота, различните възложители, различните контролиращи органи съответно в общинските администрации по различен начин си вършат и работата. Имаме и по-добри съответно контролиращи институции в отделни общини, в някои общини. В други просто контролът не е толкова засилен.
Факт е обаче, че на сигналите се отреагира, когато респективно са подадени по адекватния начин, а не в някои политически централи, а до компетентните органи и институции. И респективно, няма случаи в момента подобни дефекти да не се поемат за сметка на изпълнителите.
Вие споменахте още в началото на въпроса, аз може би не отговорих, утре отново ще стане на въпрос. Да, ще се оптимизират и процедурите, и трябва да бъде засилен контролът. В момента контролът се осъществява по действащите разпоредби по всички разписани в нормативната ни база изисквания за инвестиционния процес, както в Закона за устройство на територията е разпоредено – има инвеститорски контрол. Той не е задължителен, знаете, но по Програмата е задължителен.
Имаме строителен надзор, авторски надзор по проект.
Отделно от това за мен лично областните управители осъществяват по-скоро контрол относно законосъобразността, относно документацията, което правят обикновено надзорните фирми. Може би трябва да се направи. Мисля в тази посока и не просто „може би“, а ще се направи и контрол от страна на Министерството, подобен на контрола, който управляващите органи по оперативните програми осъществяват – на извадков принцип или по сигнали, отново казвам.
И към момента контролът е достатъчно добър, за да има ефект и то реален ефект за българските граждани. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, по информация на Регионалното министерство на територията на страната са регистрирани над две хиляди свлачища, 60% от тях попадат в населени територии, останалите близо 40% са в горски фонд и земеделски земи.
Във връзка с приетата Национална програма за превенция и ограничаване на свлачищата за периода 2015-2020 г., те са категоризирани в четири групи в зависимост от активността им и степента на риск.
В тази връзка моят въпрос към Вас е: какво се предвижда като геозащитни мероприятия в краткосрочен и дългосрочен план?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Разбира се, с уговорката, че говорим за общата политика, а не за конкретика.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Ние в някои от отговорите на въпросите изпаднахме в конкретика, но – да, благодаря Ви за въпроса.
Една от подценяваните може би назад във времето политики и сектори, секторни политики, за които е отговорно нашето ведомство.
Няколко са основните, концептуални неща, които трябва да кажа като визия и това, което предвиждаме да правим.
На първо място, знаете, Вие сте запознат със стратегията. Създадохме в предходния мандат, в кабинета Борисов 2 Консултативния съвет съответно по въпросите на геозащитната дейност и мисля, че експертизата, която имаме е добра.
На база на тази експертиза генерирахме и приоритизирахме, изхождайки от Националната стратегия над 25, 27 са конкретните обекти, които ще получат финансиране по линия на Оперативна програма „Околна среда“. И това е също един от секторите.
Според Стратегията ресурсът, необходим за укрепване на всички, а за мен не е и дори коректен, тъй като това е индикативен ресурс и нямаме проектиране на всички свлачища, е над 1 млрд. лв. По линия на оперативна програма – 60 млн. лв. за тези свлачища, които споменах. Те са основно по републиканска пътна инфраструктура и свлачища в населените места.
На второ място, знаете, в аварийна ситуация по линия на бюджетите на конкретните ведомства, които стопанисват дадени имоти, в които се проявяват свлачищни процеси също се отреагира и по линия дори на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане.
Това са палиативни инструменти, затова още предния мандат с едни промени на 43-то Народно събрание в Закона за устройство на територията се наблегна на превенцията – веднъж, в нормотворческо отношение, в Закона за устройство на територията, и втория път и във ведомството.
Аз една статистика по спомен ще Ви каза – значително се редуцира броят на издаваните разрешения за строителство, респективно съгласуване, знаете Министерството на регионалното развитие и благоустройството прави съгласуване по чл. 96 от Закона за устройство на територията в свлачищни райони и се редуцира в пъти – над 15 пъти. Ако хванем 4-годишен период 2005-2009 г. и хванем периода 2011-2015 в пъти – над 10 пъти се редуцира броят на издаваните разрешения за строителство в свлачищните райони. Те не са разрешени, а са по-скоро съгласувателни, съгласувателна процедура и съгласуване със съответните укрепителни мероприятия, които всеки собственик и възложител по ЗУТ трябва да извършва.
Големият проблем наистина с мащабните свлачища и по Черноморското крайбрежие, Северното Черноморие и по Дунавското крайбрежие, знаете, в льосовата почва, активизираните свлачищни процеси в Оряховско, в Ломско се дължат в немалката си част на сериозен антропогенен натиск в последните 30-40 години при застрояването в тези райони без по никакъв начин да имаме превенция, култура превантивна и да са се извършвали адекватни геозащитни мероприятия и сега наистина сме свидетели на активизирани, това е квалификацията, определението спрямо терминологията в Националната стратегия, древни свлачища, но те наистина са се активизирали на база на антропогенния натиск.
Тоест, повтарям – превенция, максимално и ефективно усвояване на ресурса, който успеем да генерираме и адекватна приоритизация спрямо Националната стратегия. Разбира се, няма да се отклоняваме и на йота от нея, наистина най-спешните свлачища и тези, които имат наистина и застрашават в най-голяма степен здравето, живота и съответно в икономически план носят негатив на развитието на местните общности. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Бонев, желаете ли реплика?
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Понеже споменахте Закона за устройство на територията няколко пъти – нормативните документи, свързани с превенцията и укрепването на свлачищата са четири закона, два правилника, 11 наредби, една инструкция и една конвенция.
Ще има ли законодателни инициативи относно намаляване на броя на нормативните документи? Всичките тези документи, в които попадат свлачищата, дали ще може да се намали тяхната административна тежест?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имате думата за дуплика.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ли.
Аз наистина, ако може малко пояснение – не успях да разбера въпроса, но ще развия само нормативни промени, които споменах. Те не облекчиха административния процес, напротив. Те и не трябва да бъдат насочени към облекчаване на административния процес и тежест. Те затегнаха контрола за строителство в свлачищните райони, промените от 2015 г., с които текстове, знаете, в Закона за устройство на територията се забранява, не знам колко е работещ текстът, трябва да видим каква е практиката, между другото, но се забранява строителството в свлачищни райони и там, където имаме издадени заповеди за съответна строителна забрана в тези райони, когато нямаме изградена канализация, тъй като знаете, основно инфилтрацията на дъждовните води, липсата и на дъждовна, и на битова канализация е един от факторите, които в най-голяма степен продиктуват активизирането на свлачища и възникване на свлачищни и срутищни процеси.
Относно нормативната база – вие сте народни представители, също имате законотворческа инициатива, но – да, ще направим и анализ, ако смятате, че е достатъчно тежка. Специално за (заб.: неясен израз) мисля, че подходът трябва да е точно обратният – административната тежест трябва да бъде облекчавана, когато говорим за устройството на територията, за инвестиционния процес, имаме заседание на работна група, знаете, в Министерството.
Това е една от основните задачи и на Министерството, убеден съм, и на колегите от парламентарната комисия в настоящия мандат, но когато говорим за строителство в свлачищни райони трябва да бъдем изключително стриктни и при възможно най-строги режими да разрешаваме строителство в тези свлачищни райони, за да имаме наистина и обективната, адекватната превенция, която – веднъж пести публичен и частен ресурс, тъй като когато имаме превенция в свлачищен район, знаете, според Националната стратегия ресурсът, който се пести е повече от 15 пъти, ако започнем впоследствие да укрепваме активизирало се свлачище и, разбира се, там където имаме изградени необходимите и предвидени за изграждане необходимите геозащитни мероприятия – там, естествено, ще се разрешава строителството, без по никакъв начин да се нарушава и гражданския, и инвеститорския интерес.
Наистина не разбрах много добре въпроса за това кои са тези нормативи, които трябва да променим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: На следващия парламентарен контрол ще го доразвият въпроса.
От името на „Обединени партиоти“ бих искал да задам още един въпрос, свързан с пътищата. Става дума за пътищата от първи и трети клас и значителният финансов ресурс – около 300 млн. лв., които по ОПРР трябваше да се изразходват за тях.
На какво ниво върви усвояването на тази Програма? Какъв е хоризонтът за изпълнението й? Някакви проблеми има ли при изпълнението й? Това е въпросът ми.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Извинете, разсеях се – на цялата Оперативна програма или на конкретен…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Конкретно за пътищата, които са насочени, от първи и трети клас.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Благодаря Ви.
Това е Седма приоритетна ос на Оперативна програма „Региони в растеж“ – регионалните и републикански пътища, извън TNT-мрежата. Одобрените в апликанционна форма пътни отсечки са 26 и са подадени от Агенция „Пътна инфраструктура“. Планомерно са избрани отсечките от областите в страната и съответно от шестте региона за развитие, 23 от тях са одобрени като проекти. Схемата е за над 300 млн. лв. по Оперативната програма. Ще имаме недостиг от около 100 млн. лв., който ще бъде покрит от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Една от отсечките – републикански, от „Региони в растеж“ – лот 15 Рила-Рилски манастир, вече е завършена. Имаме издаден Образец акт 15. Пътят е приключен.
По останалите ще дам малко информация – от 26-те проекта, подадени и одобрени, имаме готовност с технически проекти за всички от тях. Договорите, които са сключени към момента за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ са на стойност от 345 млн. лв. за почти 400 км пътища.
Предстои да бъдат подписани договори за още три проекта на стойност от 55 млн. лв. за изпълнението на 65 км пътища.
Най-големият проблем, както и винаги в пътния сектор, а и не само в пътния, не е проблем, а е по-скоро времевият проблем, свързан с обжалването на процедурите – 14 обекта за (заб.: неясен израз) са обжалвани в Комисията за защита на конкуренцията и във ВАС.
Имаме подписани и договори за нови два обекта – Търговище-Разград, в Хасковско е вторият обект. Споменах, единият е приключил. По 10 от обектите в момента процедурата по обжалване още не е приключила и очаквам произнасяне на компетентните институции.
По три: лот 16, лот 17 и лот 18 в момента са обявени процедури за избор на изпълнител за строителство и за надзор. Разглеждат се офертите на участниците.
Отново споменавам – основната пречка може би е наистина обжалването, виждате – почти по всички процедури имаме обжалване, било то пред КЗК или впоследствие пред Върховния административен съд, но това са нормални неща.
Отново казвам, че те по никакъв начин няма възпрепятстват изпълнението на тези отсечки, а по-скоро във времето ще се забавят. Изчакваме произнасянето на компетентните институции (заб.: неясен израз) на втора инстанция, съобразяваме се с тези решения, както винаги и продължаваме съобразно това какво постанови КЗК или ВАС, да вървим към сключване на договори и реално изпълнение на строителството и респективно и на надзорите по тези отсечки.
Това е в най-общи линии. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря и аз.
От ДПС ще има ли втори въпрос? Не.
От „Воля“ също заявиха, че няма да има втори въпрос, така че, господин Министър, благодаря Ви за днешното участие. Мисля, че беше един генерален преглед на дейността на Министерството и беше полезно като информация това, което чухме.
Благодаря, колеги.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НАНКОВ: Също Ви благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Закривам заседанието, поради изчерпване на дневния ред.

(Закрито в 16,30 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ



Стенограф:
Вася ЙОРДАНОВА