1. Възможните законодателни инициативи, целящи популяризиране и стимулиране на производството и потреблението на традиционни местни храни и продукти.

---

П Р О Т О К О Л
№ 5


На 13 юли 2017 г. се проведе съвместно заседание на Комисията по земеделието и храните и Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление при следния


Списък на присъствалите народни представители – членове на комисиите, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по земеделието и храните госпожа Десислава Танева и от председателя на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление господин Искрен Веселинов.

* * *

ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, в предварително обявения час в частта Комисия по земеделието и храните можем да открием заседанието със следния предварително обявен дневен ред:
1. Възможните законодателни инициативи, целящи популяризиране и стимулиране на производството и потреблението на традиционни местни храни и продукти.
В тази връзка искам да допълня, че заседанието се организира по повод инициативата „Вкусът на България“, която е организирана от БНТ 2 и Националното сдружение на общините в Република България. В момента се излъчва пряко по БНТ 2.
Темите, които бяха обобщени вследствие на дебатите в тази кампания, бяха изпратени на ресорните министерства и ще приключим дебата в този формат.
По-късно госпожа Генова ще представи кампанията. За процедурата за гласуване по дневния ред за Комисията по земеделието казвам чия е инициативата и каква е целта на днешното заседание.
Въпроси по процедурата от членове на Комисията по земеделието и храните има ли?
Ако няма, който е за приемане на дневния ред, моля да гласува.
За – 19, против и въздържали се – няма.
Дневният ред се приема единодушно от Комисията по земеделието и храните.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имам възможността да открия заседанието на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Дванадесет са присъстващите народни представители, имаме кворум.
Дневният ред е предварително обявен, разбира се, той съвпада с дневния ред на колегите, включва една точка:
1. Възможните законодателни инициативи, целящи популяризиране и стимулиране на производството и потреблението на традиционни местни храни и продукти.
Има ли желаещи да направят предложение за промяна на така обявения дневен ред?
Ако не, моля колегите от Комисията да гласуват за настоящия дневен ред.
За – 12, против и въздържали се – няма.
С пълно единодушие дневният ред е приет.
Давам думата на госпожа Танева да продължи да води заседанието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, господин Веселинов.
Уважаеми колеги и присъстващи, искам да дам думата на госпожа Екатерина Генова, за да Ви запознае с кампанията и целите, след което ще Ви представя процедурата, по която да премине днешното заседание, тъй като сме ограничени в час и половина време.
Заповядайте, госпожо Генова.
ЕКАТЕРИНА ГЕНОВА: Добър ден на всички!
Аз съм директор на дирекция „БНТ свят и региони“ в БНТ и оценявам много високо тази пълна зала, в която по наша инициатива се срещат днес производители на български храни и напитки, производители на туристически продукт и хората, които взимат решения и могат да променят правилата, така че българските стоки да присъстват по-осезаемо в туристическия продукт и по този начин туристът да се връща в България не само заради нашите планини, езера и заради морето, но и заради храните и вината, които са оставили неповторимо впечатление в него. Вие знаете, че навсякъде по света кулинарният туризъм е нещо много атрактивно.
Кампанията „Купувам българско“ на БНТ е една от най-успешните в последните години. В последните три години ние направихме повече от 1500 репортажи, в които опитахме в ефир да срещнем нашите зрители с това как се произвеждат българските стоки, да поставим проблемите и предложенията на българските производители на вниманието на обществото. Тази година решихме да акцентираме върху това как българският продукт да присъства по-добре и да се среща по-лесно с ресторантите, хотелите, дори ако щете с Ол Инклузив-а, срещу който всички ние понякога роптаем.
Проведохме четири дискусии в Габрово, Банско, Пловдив и Варна, на които на регионално ниво бяха поставени много интересни въпроси, интересни предложения, интересни идеи. Навсякъде обаче хората казваха: „Добре, ние сега тук говорим и какво от това?“. Като журналисти, които осъзнават отговорността си пред обществото, ние сме много доволни, че успяваме да доведем това говорене тук до залата на парламента, пред две големи и важни комисии, така че думите да не останат думи. И се надяваме, че резултатът от днешната среща ще бъдат някакви промени в посока на подобряване на възможностите на българските производители да присъстват в хотелите и ресторантите.
Благодаря за готовността на госпожа Танева, на господин Веселинов и на всички парламентаристи да бъдем тук и да чуете гласа на производителите и на производителите на туристически продукт.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря, госпожо Генова.
Надявам се, че Вашата кампания, първо, ще приключи успешно с реални законодателни инициативи, за които ще обединим политическа воля всички представители, а също така се надявам Вие да сте първата стъпка от една голяма стратегическа комуникационна стратегия за българските храни, за която има волята и Министерството, и законодателната власт да работят по нейната изработка и прилагане – това, което говорихме на предишното заседание на Комисията по земеделието и храните, като предложения и като политики на изпълнителната власт.
Уважаеми колеги, предвид времето, в което трябва да се разположим, тук ще процедираме по следния начин. От дебатите, които са се провели в хода на кампанията „Купуваме българско“ на нас ни бяха изпратени няколко теми, които изпратихме на народните представители. Тези теми изпратихме и на ресорните министерства. Днес експерти на Министерството на земеделието, храните и горите, на Министерството на туризма и на Националното сдружение на общините в Република България са сред нас. Предлагам по всяка от темите, която е поставена, и която ние ще обсъждаме в последователност, един от инициаторите от неправителствения сектор, ако иска да вземе думата, за да я поясни, след което ще дадем думата на съответния експерт да изложи експертните мотиви за допустимостта на подобно законодателно предложение или изменение. И народните представители ще имат думата за подкрепа. Така смятам, че би било най-ефективно, за да не повтаряме дебати, които вече са минали в хода на тази кампания и предполагам са отразени включително медийно. Ние се запознахме с тях от материалите, които госпожа Генова изпрати на двете комисии.
Искам да припомня, че по регламент всяко изказване трае до три минути, или заседанието ни трябва да приключи най-късно до 16,00 ч.
Да преминем към темите, които бяха предоставени на двете комисии към Народното събрание.
Първа тема: „Възможности за приемане на нормативна уредба, например раздел в Закона за храните, която да регламентира така наречените „бутикови“ храни или продукти. Такава уредба би позволила продажбата на уникални храни, произвеждани в регионите, възможности за въвеждане на регионални марки за храни и напитки по примера на западните страни в Европейския съюз. Разглеждане на уредбата в страните от Европейския съюз. Законодателни промени за обособяване на щандове или места в търговските вериги, на които да се предлагат напитки, храни и продукти местно или регионално производство.“
Това е първата тема.
Иска ли някой от неправителствения сектор за допълнителни разяснения по темата, която ни е зададена, и излязла от дебата в хода на кръглите маси на кампанията „Купувам българско“.
От производителите?
Ако няма, предлагам да дам думата на експертите от Министерството на земеделието, храните и горите и Българската агенция по безопасност на храните.
Господин Димитър Димитров ще разясни какви възможности има по така поставените теми, включително и за законодателни инициативи.
Заповядайте.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Танева.
Уважаеми дами и господа народни представители, колеги! Темата е изключително интересна и до известна степен непозната на българското законодателство, защото точно такава регулация както на ниво закон, така и на ниво подзаконова нормативна уредба, в чистия смисъл на изказаното във въпроси и в становищата на практика наистина няма. Разбира се съществуват не малко възможности за поява на подобен вид продукти, тяхното присъствие на пазара чрез една друга нормативна уредба, за която европейското законодателство дава възможност на страните членки да създадат, а именно така наречените директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход.
Тук искам да обърна внимание особено на това, че тази уредба дава възможност за директни доставки на малки количества храни, които се произвеждат от суровини от съответните стопанства на фермерите, на малките производители по веригата и те могат да бъдат доставяни до техни локални местни обекти, разбира се в сравнително ограничен мащаб и порядък. Така че такава национална уредба има – това е Наредба № 26 за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества храни и суровини от животински произход. Тази наредба е в сила още от 2010 г. в България, тя се прилага доста активно и в рамките на нейното приложно поле биха могли да се разработят и да се появят на пазара подобни продукти, както е зададено и във въпроса.
Освен всичко друго, основното в тази наредба е, че се допускат доста по-облекчени изисквания за производството и доставката на подобен вид храни, в това число и по отношение на етикетирането, в това число по отношение на редица изисквания, които са доста облекчени спрямо това, което е за стандартните храни, които се произвеждат от големите производители.
Като цяло, ако разгледаме въпроса в тесния смисъл, точно такава нормативна уредба на практика към момента няма, но има други механизми, други законови възможности, които позволяват подобни храни да ги има, няма пречки за появата на такива храни на пазара.
Що се касае до частта от въпроса, която се отнася за регионални марки и т.н., тук не е изцяло в полето на Министерството на земеделието, храните и горите тази тема, защото регистрирането на марки, в това число и регионални, в това число и специфични, е обект и на друго законодателство.
В заключение, Министерството на земеделието и храните разгледа внимателно тази тема и в дискусия и в сътрудничество и с всички заинтересовани страни, разбира се ще се търсят и възможности как точно в законодателството да намери отражение тази тема. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: От Българска агенция по безопасност на храните ще допълните ли изложението, тъй като остана една част от въпросите относно законодателни промени за обособяване на щандове или места в търговските вериги, на които да се предлагат напитки, храни и продукти местно или регионално производство? По тази тема не чух становище и законодателна допустимост.
Кой ще отговори?
Господин Кулински, заповядайте.
ЛЮБОМИР КУЛИНСКИ: Благодаря, госпожо Председател.
Д-р Любомир Кулински – директор на дирекция „Контрол на храните“ в Българската агенция по безопасност на храните.
Аз съвсем малко ще допълня колегата с това, че в момента няма ясно формулирана нормативна база на производителите по Наредба № 26, които да предлагат своите продукти, извън местата, разписани в Наредбата. А местата, разписани в Наредба № 26 много добре знаете кои са – те са обекти на фермери, сдружения от фермери, собствени магазини и т.н. Общо взето другите правила, в които е разписано по нормален път конвенционални предприятия, било то кланици, млекопреработвателни, месопреработвателни къде да дават своята продукция, с какви документи и по какъв начин, е разписано в съответната нормативна база.
Дотук към сегашния момент Наредба № 26 стриктно регламентира къде могат фермерите да предлагат своята продукция и къде останалите, да ги наречем обекти, регистрирани по всички правила на регламентите, могат да предоставят своята продукция на територията на България, Европейския съюз и трети страни.
Госпожо Председател, по този въпрос ние повече няма какво да представим. Наредба № 26 доста нееднозначно е разписала фермерите къде могат да предоставят своята продукция.
Извън това искам да кажа, че все по-голямо търговско значение добиват така наречените „фермерски пазари“ за български продукти, където фермери, регистрирани по Наредба № 26 и регистрирани земеделски производители, също при определени нетежки условия могат да предлагат своята продукция. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз да повторя отново последната част от предложенията, които са поискани от сектора: „Законодателни промени за обособяване на щандове или места в търговските вериги, на които да се предлагат напитки, храни и продукти местно или регионално производство“.
Моля за коментар за законовата допустимост на такова предложение в обхвата на регулациите, в които съществуват обществените отношения в този сектор.
Заповядайте, господин Димитров.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря.
Ще допълня към тази част от въпроса. Към момента няма нормативна пречка в търговските вериги да бъдат обособявани подобни щандове и места за предлагане на такъв вид храни. Разбира се това досега в практиката по-скоро е провеждано на по-кампаниен принцип, на принципа на инициативи, подобни на тази, за която тук говорим. Миналата година Министерството на земеделието, храните и горите имаше също една много интересна и хубава, успешна кампания „Изберете българското“. Като продължение на тази кампания в редица търговски вериги се предприеха допълнителни действия именно за обособяване, макар и за определен период от време, на подобни щандове и места за предлагане на такива храни, които са от местен произход и от по-пряк произход от земеделските производители.
Действащото законодателство по принцип не създава задължение, но и не поставя пречки пред подобни неща.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Важно е да няма регулационна пречка да се създаде такова задължение. Тоест, ако няма такава, това искане на неправителствения сектор може да се удовлетвори. Това имам предвид. Благодаря.
От неправителствения сектор искат думата.
Господин Георгиев от народните представители поиска реплика. Ще изчакате ли сектора, или ще вземете реплика? – Ще изчакате сектора. Благодаря.
Госпожа Кротева. Заповядайте.
ДЕШКА КРОТЕВА: Здравейте и от мен!
Имам едно питане. Ние, освен че имаме къща за гости, се опитваме да запазим един продукт, на който италианците казват българско прошуто и го оценяват много добре, а ние му казваме „нафпавок“. Искам да попитам Наредба № 26, както казахте Вие, изобщо не е облекчена за нас, защото този продукт, който виждате като един камък, който е пълнен с много качествено месо и е наистина страхотен деликатес, но е на изчезване… Аз членувам в една световна организация, която се казва „Слофут“ и там имаме много добри експерти, ние искаме закон за занаятчийските храни, защото за този продукт ние не можем да направим от едно прасе повече от пет бройки. Нас тази Наредба № 26 не ни удовлетворява, защото технологията, която искаме да си запазим, в Наредба № 26 липсва.
Кажете ми Вие как да стане така, че да мога да си предлагам продукта законно. Защото сега много гости от целия свят идват да дегустират нафпавока, защото вече е световен, ние ходим на много изложения с него, но абсурдът е, че в България нямам право да го предавам. Пълен абсурд наистина е това. Ако няма такива, извинявайте за думата, но откачени като мен да го съхранят, това уникално нещо ще изчезне. В нашето село няма и пет човека вече да правим това нещо. Ако ми разрешите после ще го нарежем да ви докажем, че наистина си струва да се запази. (Оживление) Защото наистина е по-добро от италианското прошуто.
Така че кажете ми защо не може да се вкара закон за занаятчийските храни? Като кажем ние, че го слагам на тавана да го суша, органите казват, че това не може да се случи. В момента стои в пепел. Е, няма как да не стои в пепел, защото то се суши по естествен начин, в него няма нищо изкуствено. Когато отидем в чужбина да го предлагаме на световните постижения, за тях е нужно да имам сертификат за изследвано качество. И когато го даваме ние, не знам за кой ли път вече казват, че това е най-добрият продукт на всички микроизследвания, които може да се правят. Наистина е много чисто. Освен че гледаме прасетата като деца, ние го правим много качествено. Нищо, че си нямаме цех. Ние няма как да имаме цех за неща, които са бутикови, колкото и да мразя да използвам тази дума.
Отговорете ми Вие как може да съхраним наистина българската храна? Аз съм на 55 години. Моята майка я знае и се предава от нейната майка. И ако не вземем мерки нашите уникални неща наистина ще изчезнат. Жалко е ако направим това нещо.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Разбирам, че Вашият въпрос е: защо не можете легално да произвеждате този продукт?
ДЕШКА КРОТЕВА: Да, искаме Закон за занаятчийските храни. Нас Наредба № 26 въобще не ни грее.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Тъй като има и други въпроси, предлагам, за да не минаваме в диалог: въпрос – отговор, и да не можем да стигнем до края, ще дам думата за всички въпроси и ще помоля колегите от Българската агенция по безопасност на храните и Министерството на земеделието и храните да си запишете всеки въпрос, след което ще Ви дадем думата за отговор.
Следващият, който поиска думата, е младият колега от Голямо Враново.
ВИХРЕН ДИМИТРОВ: Директор съм на Свинекомплекс Голямо Враново. Ние сме един от най-големите свинекомплекси в България. Не само гледаме прасета, а правим цялата линия до последно, имаме си магазини.
Големият проблем на българските производители е не да има едно малко щандче в някоя верига, а те да са задължени, както е в Румъния и в Унгария, да продават минимум, примерно, 50% българско производство. Всичко друго е бошлаф.
Благодаря на БНТ 2, че при тези обсъждания поставихме тези въпроси на властта. Това е важното. Тези вериги трябва да са задължени със закон да продават не само нашите неща, а и плодове и зеленчуци. Пътувам постоянно сега през България. Нашите производители са като цигани по улиците. Във веригите се продават австрийски, италиански, какви ли не домати и всякакви работи.
Това нещо е важното.
Понеже съм взел думата, имам още няколко предложения, които пак поставихме на тези обсъждания. Важно е ДДС да се плаща директно. Искаме да предложим това и в България – да няма между фирмите, а да се плаща директно към крайния потребител. Искам да питам веригите, които декларират огромни обороти, внасят ли в хазната съответно 20% ДДС или не?
И друго нещо – България е имала силно земеделие, когато е имала силна държава. Ако държавата не застане зад нас, ние сме си на самотек и на оцеляване. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Следващият въпрос?
ПЕТЪР ПЕТРОВ: От Съботковци съм, занимавам се с млечно говедовъдство и къщи за гости.
Искам да върна темата към Наредба № 26. Стана въпрос на нашето обсъждане в Габрово, че доколкото знам в нея става въпрос за продажба на продукти в същата и една съседна област. Както стана въпрос за фермерските пазари, това не дискриминира ли по някакъв начин хората от средата на държавата, които не са съседна област на София. Знаете, че 50% от покупателната способност на страната, е съсредоточена в София, а ние нямаме право да излезем на този пазар? Наредба № 26 е с местно значение.
Това ми беше въпросът.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Господин Кирил Вътев.
КИРИЛ ВЪТЕВ: Добър ден!
Кирил Вътев – член на Управителния съвет на Асоциацията на месопреработвателите.
Аз изпитвам сериозно притеснение, че разговорът отива в емоционална посока, а не в рационална. Всички, които искат да продават в търговските вериги, познават ли какви са условията на търговските вериги? Знаят ли как плащат, кога плащат, какви са изискванията за доставка, какви са глобите за неизпълнение на заявка, централни складове и т.н. Чак тогава аз ще приема един земеделски производител да иска, защото съм имал разговори с доста животновъди, които искаха да правят мандри, месопреработвателни предприятия и ги питах: защо? Ами, защото преработвателите не ни плащат веднага, а ни плащат след 30 дни. А знаете ли как плащат веригите? – Не знаем. Ами, и те плащат след 30 дена. Затова и преработвателите плащат след 30 дена. Когато постъпят парите от пазара, веднага отиват към доставчика на суровини.
Има едни емоционални мераци да запазим българското, обаче веднага ще бъдем контрирани, както вече е факт, точно от търговските вериги: кой продукт е български? Кой? В общи линии в наш интерес е да казваме: този, който е произведен в България. Хубаво, има и Кока-кола, произведена в България, български продукт ли е? Да бъде от български суровини. Хубаво, кой не иска да работим с български суровини. Аз питам: някой знае ли в България една кланица, която може да ми достави десет тона бут, пет тона филе и пет тона врат наведнъж? Няма такава. Защото най-голямата кланица в България коли 600 прасета на ден, а най-малката в Европа ги коли на час.
Това ни е проблемът, че ние изнасяме зърно, а внасяме мляко и месо, защото нещата са сбъркани изначално. Където има търговска верига, вижте наоколо колко други малки обекти работят и колко са държавите в света, където търговските вериги се намират по два-три в центъра на всеки квартал. И вижте колко квартални магазини функционират.
И сега ще задължим търговските вериги. Как ще стане тази работа? Къде е пазарната икономика, къде е свободната пазарна конкуренция. Пуснали сме ги да се разположат – разположили са се. Те са в конкуренция помежду си. Натискат ни, мачкат. И един земеделски производител със 100-200 кг няма никакъв шанс да бъде доставчик на търговска верига. Никакъв! Обзалагам се. Който не вярва – да пробва.
Ще им правим щандове. Да направим, само че няма да издържат. Няма да стане – нито на етикетирането, нито на кашонирането, нито на всички огромни тежки условия. Нито на плащанията ще издържат. В пазарите е шансът. И най-големият шанс е в кооперирането. Тук искаме всеки сам да прави всичко. Е, няма такова животно на земята. Няма! Без да насърчим вертикалното коопериране от земята до крайния продукт.
За да не отнемам много време, който иска да се запознае как функционира „Меркадона“ в Испания, как функционира Австрийската стопанска камара в Австрия. Това са нашите решения. Само че ние в момента говорим как да задължим веригите да купуват българско. Извинявайте, работя с всичките до една, без изключение. Искам определена група, в която смятам, че имам шансове да се развивам, да я продавам в една от тях. Той ми казва: „Как да те сложа до онзи немец, дето днес прави 800 тона точно от тази група? Как ще издържиш ти в конкуренцията с него?“ Дето аз правя 8 тона на ден, а онзи прави 800 тона на ден?! Производствени разходи – ниски, суровината му я купувам оттам и я оскъпявам дотук с транспортни разходи, машините са ми оттам и заради тези европейски програми поскъпнаха брутално, откакто функционират европейските програми за финансиране в България. Как да се конкурираме с тях?
Трябва да разберем едно нещо – ние не се конкурираме тук помежду си и не си отглеждаме мераците какво искаме да правим технологично, кой продукт да съхраним. Че кой е този нормален българин, дето не иска традиционен български продукт да оцелее и да се запази? Ама трябва всички да разберем, че тук, в България, на този малък, свит пазар с много малко платежоспособни потребители, ние се конкурираме с големите европейски играчи, а не помежду си. Помежду си си чешем езиците и имаме някакви мераци.
Ако не направим ясна съдбата на хранително-вкусовата промишленост, тя в момента се води в Министерството на икономиката, не зная колко хора знаят това, но там няма нито един служител, който отговаря за хранително-вкусовата промишленост. Цялата дейност на хранително-вкусовата промишленост зависи от Министерството на земеделието. Кой е заместник-министърът или коя е дирекцията, която се занимава със стратегиите за развитие на хранително-вкусовата промишленост в България? Това е главното, което липсва. И искаме контрол, който да контролира всички?! Няма такава практика по земята. Това е инерция от комунизма – държавата да контролира всичко. Държавата ще се разтовари от страшно много бюджет, ако направи Закон за браншовите организации, институционализира ги и им вмени да си въведат самоконтрол. Защото този самоконтрол не означава картел и не означава да се наговорим какви цени да направим, а означава всички от един бранш, които са конкуренти на пазара, да се контролират кой играе лоялно и кой не играе лоялно. Това е жестокият и безкомпромисен контрол. Има го в Италия, има го в Испания, има го в Германия, има го във Франция, навсякъде. Където искате погледнете – ще го видите. А ние тук искаме Агенцията по храните да контролира фермата, преработката на фермата, фермерския пазар, преработвателя, какво ли не?
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Вътев, напомням, че се придържаме към трите минути, за да има време за всички.
КИРИЛ ВЪТЕВ: Приключвам. Мисля, че казах много важни неща за този, който ги е разбрал. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря и аз.
Заповядайте.
ХРИСТО ИВАНОВ: От ЕТ „Деметра“, гр. Севлиево, млекопроизводител, регистриран по Наредба № 26.
Искам съвсем накратко от Агенцията по безопасност на храните да си запишат един-два въпроса, по които после, ако е уместно, да има коментар.
Първо, господа, технологична инсталация в сектор „Сурово краве мляко“, възможността за продаване на сурово краве мляко от фермерите директно до крайния консуматор. В текста, че сурово краве мляко може да се продава в млекомат или технологична инсталация, думите „технологична инсталация“ да се заменят с „хладилна витрина“ и с „хладилна вана“, които да бъдат регистрирани по чл. 12 от Закона за храните и за временни обекти за търговия с хранителни продукти. Това е първият ми въпрос и предложение.
Вторият ми въпрос, подсети ме от Агенцията по безопасност на храните в Габрово госпожа Грашева: при условие, че ние можем в собствени шишета за еднократна употреба с еднократна капачка да доставяме сурово краве мляко до крайния потребител, би трябвало в млекосъбирателния пункт – фермерския, да имаме възможност там да наливаме тези шишета. Да не ни трябва допълнително помещение, където трябва да наливаме тези шишета за преработка и обработка, защото ние не променяме химичния и физичния състав на млякото, затова според нас не ни трябва допълнително помещение за преработка и обработка.
Това ми бяха за сурово краве мляко двата въпроса.
За млечните продукти по Наредба № 26 искаме да отпадне териториалното ограничение. В момента, когато се създаваше наредбата, с цел да се регистрират и да се създадат повече така наречени „фермерски мандри“ имаше резон това териториално ограничение. Сега вече, седем години след излизането на тази вече работеща наредба, няма смисъл от такова териториално ограничение.
Също да отпадне и ограничението, което е ние да трябва да преработваме в собствената си мандра по Наредба № 26, и другото количество, което трябва да даваме на голямата мандра – мисля, че 70% на 30%, голям процент е това за нас, но защо да има тази регулация? Просто не виждам смисъл от такава регулация.
Като стана въпрос за месо и за месни продукти да доставяме ние като производители до крайния потребител, да засегнем и Наредба № 4 за кланичните пунктове. Госпожо Танева, 2016 г. ние с Вас работихме, направихме една промяна в първия абзац на Наредба № 4, но там облекченията са много малко, само за помещенията, които са необходими за кланичния пункт. От там надолу има много неща, на които един малък кланичен пункт, който обслужва само самата ферма, говорим за технологичния брак, това е говеждото месо. И тук е мястото да кажа, че ние можем да произведем много качествено телешко месо, което да стигне до къщите за гости, но след като му се направи всичко необходимо за безопасност на клиентите на тези къщи за гости.
Това беше другият въпрос.
Госпожо Танева, на 15 септември в Габрово направихме много хубав фермерски пазар. Много добре беше приет. Вие с госпожа Фандъкова направихте в София, гледахме по медиите. Много добре бяха приети тези фермерски пазари. Аз на 15 септември Ви зададох този въпрос, заедно с общинската администрация в Габрово ще продължим ли да развиваме тези фермерски пазари, при все, че има интерес към нашите продукти. Вие казахте, че в тази година ще има пари за фермерски пазари. Може ли нещо да поясните? Аз предлагам вариант и за съфинансиране или за самостоятелно финансиране от земеделските производители на такива фермерски пазари, стига общините и областните управи да ни дадат терен, място, където ние да си заплащаме.
Това ми бяха въпросите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Заповядайте.
ВИЛИЯНА ВЕЛИКОВА: Здравейте на всички!
Вилияна Великова от Добрич, производител на български добруджански бял боб, като и едно уникално олио от тиквено семе.
Госпожо Танева, Вие знаете, тези въпроси сме Ви ги задавали по време на кампанията „Подкрепяме българското“. Ние участвахме във всички областни градове с представяне на нашите продукти. По-конкретно въпросите ми са два.
Каква е възможността за облекчаване на процедурата по участие в такъв тип мероприятия? Като участваща в представянето на този продукт от производството му до пакетирането, включително и до комуникацията ни с потребителите, срещам някои затруднения, които нормативно не са доизяснени, според мен. Знаете, че по време на „Подкрепяме българското“ трябваше всеки участник да направи поне четири регистрации, което е обременително за участниците, в Агенция по храните, фискалното устройство, в Областна дирекция „Земеделие“ също. Има ли възможност това да се облекчи?
Вторият ми въпрос е свързан с другата възможност за реализация на нашите продукти, която ползваме в момента? Ние вече успешно работим с една от големите вериги, другите обаче не ни обръщат внимание. Защо е така? Какъв е начинът да комуникираме с тях, предвид казаното преди малко, че нормативни пречки за участие в тези големи вериги няма. Ние вече, както Ви казах, имаме доста добър опит с една от тях. Защо другите не желаят да включат български продукти в номенклатурата си? Каква е възможността Вие, Министерството на земеделието или друга институция да ни помага в комуникацията с тях?
Получаваме включително обяснения от рода на това, че нямат място в складовите си помещения, някои от тях въобще не са пожелали да погледнат българския добруджански боб, който ние произвеждаме. Ние сме няколко производители на добруджански боб, защитихме търговската марка, сега сме направили постъпки да регистрираме и географско указание. Работим усърдно в тази посока, но ние не срещаме ответен отговор.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Председателят на Сдружението на общините в Република България поиска думата.
ДАНИЕЛ ПАНОВ: Благодаря, госпожо Танева.
Искам, първо, да благодаря на Българска национална телевизия и на госпожа Генова за това, че тази програма и кампания „Купувам българското“ ние от местната власт и Националното сдружение на общините няма да я оставим до днешната среща.
Това, което искам да Ви кажа, и Вие всички знаете, е, че всички новини започват с лошите новини, всички медии започват с лошите новини. Нека да се съсредоточим как да решим въпроса на българския производител. Не да казваме как това няма да стане, а как е стане. Местната власт и Националното сдружение на общините застава зад тази инициатива и всички Вие, уважаеми народни представители, знаете, че всяка една община от всички 264 български общини, има различни фестивали, различни празници, свързани с производството на местни продукти, свързани с производството на козметика, тук и колежката от Казанлък също може да потвърди, но нека да се обединим в едно, както днес сме се обединили местната, законодателната власт и медиите да помислим за такива закони, които действително ще помогнат на българския производител. Аз не казвам, че българският производител трябва да продава само в хипермаркетите, в големите вериги своята продукция.
Има много начини и Вие всички знаете, ходейки в Европа и по света, как са организирани тези пазари, включително и във Франция, включително и в Париж, и в Швейцария, как се произвежда местното сирене от даденото населено място, което се продава на този пазар. И за всеки един такъв продукт, както казаха и за този продукт, който не бях чувал, от рода на банския старец, но не от прошутото, бих казал. Има хора, които търсят все повече биопродуктите, все повече местните продукти, които се произвеждат по населените места.
Може би трябва да се създадат работни групи, както в Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и Комисията по земеделието и храните, и действително тази статистика, която госпожа Генова от БНТ Ви е дала от срещите, които са проведени в четирите общини и кръглите маси, да се помисли как може да се помогне. Не да си внасяме зеленчуците от Гърция, от Турция или от други държави. И по европейските програми, по които кандидатстват земеделските производител, и произвеждат в България да не може да ги продават.
Ние искаме точно това – да помогнем на местните производители да има местна марка, да има регионална марка, да има законодателство, което да помага това нещо да се случва. Не тези производители да се крият да си продават домашното сирене, кашкавала, сладкото от смокини или горски ягоди, които всички виждаме, когато отиваме по различни курорти как се продава на шосетата, а да се помисли за една цялостна политика в нашата държава как това нещо може да стане реалност. Защото местната власт, популяризирайки местните продукти, както Ви казах – с фестивалите, с всички тези неща, ние подпомагаме този бизнес.
Фермерските пазари, както и колежката каза, че ние знаехме, че тази година местната власт ще имаме финансиране за подпомагане на тези фермерски пазари, до момента няма абсолютно нищо и никаква информация до кметовете. Имаме много общини, които са готови с такива фермерски пазари, за да могат да ги отворят и те да бъдат ежеседмични – всяка събота. После ще стигнем и до къщите за гости, в които имаш право да спиш, но нямаш право да приготвиш домашна храна. Или винарните, които правят дегустации, а не могат да си продават виното, когато отидат туристите, именно хотелиерският и ресторантьорският бизнес.
Българската национална телевизия, БНТ 2 с местната власт решихме да повдигнем тази кампания и законите, които предстои да се създадат, да се променят, или прословутата Наредба № 26, за която става въпрос, нека да помислим как това може да стане.
Действително точките са много и аз не виждам технологично как можем да свършим до 16,00 ч. Трябва да се обсъдят тези неща, защото в момента става една кръгла маса, на която обсъждаме проблемите, които действително са реални проблеми в производителите, как те да бъдат реалност и хората да не се крият, а да го продават легално. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Само да допълня, господин Панов, че експертите от Министерството на земеделието, храните и горите имат отговори на част от въпросите. Това, което остане като неотговорен въпрос или неудовлетворено желание, то, разбира се, ще Ви бъде изпратено допълнително, ако нямат възможност сега да отговорят. Това е времето, с което разполагаме. Ние можем и да продължим, разбира се. Въпросът е да има краен резултат.
Господин Зоров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЗОРОВ: Госпожо Председател, господин Председател, понеже тук са и двете комисии, господа депутати! Аз се казвам Димитър Зоров – председател на Асоциацията на млекопреработвателите и на Националния говедовъден съюз. Тъй като разговорът се разводни, а ние искаме да предложим нещо конкретно, за да не стане говорилня и накрая всички да си отидете и нищо да не стане, имаме три конкретни предложения.
Първото, понеже говори се за географски наименования, продукти и т.н., бих Ви помолил при внасянето на закона за заличаване на всички географски наименования от Патентното ведомство през Министерството на икономиката, да го отхвърлите. Защо? Защото фактически те предлагат да бъдат заличени всички защитени географски наименования и марки в България на база едно писмо от Комисията за директива по Регламент № 1151, който въобще няма такава европейска практика. Никъде не е казано какво става със съществуващите и забавените при влизането в Европейския съюз, не е казано има ли го някъде приложено в Европейския съюз. Просто България ще загуби уникалните си продукти като българско кисело мляко, за което продаваме закваски на японци, китайци и т.н., сиренето, кашкавала и множество други продукти в Патентното ведомство. Явно в момента се опитва да се вкара един лобистки закон на лобисти извън България. Това е първото ни предложение.
Второто, с министър Танева, като министър на земеделието, се направиха определени промени в Наредбата за специфичните изисквания към детските градини и учебните заведения. Включи се продуктите, които се доставят на децата, да са по БДС. Защо по БДС? Защото се изпълняват две задачи. Едната е гарантирано качество в по-друг режим на следене, гарантирана рецептура, гарантиран произход, че суровините, поне от мляко, са от България. По този начин подпомагаме и българското производство завоалирано, косвено, за да няма как Европейската комисия да ни каже, че правим протекционизъм.
Нашето предложение в тази насока, ние сме го правили още веднъж на предното събиране с БНТ 2, всички обществени поръчки – малки, големи и без обществени поръчки – когато става въпрос за общински държавен бюджет за продуктовите групи в храните, в които има национални стандарти, да бъдат по БДС. По този начин ще се подпомогне както родното производство, така ще има и много по-голям ред и много по-изчистени критерии за кандидатстване. Смятаме, че това е напълно и много бързо реализируемо.
Третото ни предложение, наистина тук се каза и се разхвърля част от предложението, е да помислим за закон за българските продукти във веригите. Имаме вече практиката на Румъния. И въпреки че опериращите в Румъния търговски вериги като „Кауфланд“ и други бяха казали, че ще излязат от Румъния за този протекционистки закон, комисията го оспорва, но нищо не стана. В момента в Румъния законът си е в сила. Има определен минимален процент за различните групи категории. Ние бяхме предложили за млечните продукти, защото България има този потенциал, има тази суровина, има продуктите, фактически да бъде минимума – 75%. Когато сме изпуснали влака при даването на местата на тези търговски вериги без всякакви условия, защото Сърбия, като нечлен, и ние не бяхме член, когато те влязоха, им беше сложила изискването: да, като искате да оперирате в този град в Сърбия, имаме тези изисквания – минимум 80% сръбски произход и във вашите вериги и клонове във вашите страни имаме изискване да предлагате 5% сръбски стоки и в Европа, ако искате да оперирате в Сърбия. Виждате, че това е станало. Но ние сме изпуснали този влак. Затова трябва да се опитаме да го направим. Щом Румъния го е направила, това може да стане.
Що се касае за Наредба № 26, само две думи – предложенията и желанията на човек са по-големи от всичко на света, но имайте предвид, че Наредба № 26 е едно заобикаляне на регламентите, директивите и хигиенните изисквания към предприятията за производство. Не може и не е редно предприятия, които са минали по цялата процедура, имат обезпечения персонал, кредити и т.н., изведнъж да се приравняват с една стая и да бъдат на еднаква конкурента основа и пазари. Именно затова има ограничение в литража, то е взимано от Франция, именно затова има и регионализация, именно затова е в този аспект. И онзи ден в „Бразди“ беше дадено как предприятие, регистрирано по Наредба № 26, продава без всякакви касови апарати, продава фактически в конкуренция на предприятията, които са под всякакъв контрол и режим, и си изкупува суровина от други земеделски производители. За да поместим камъка да не бутнем къщата. Моето предложение е именно да се съблюдава в тази посока, защото ако можеш всичко да си правиш на занижени критерии, защо са необходими тогава предприятията и защо са искани всички тези изисквания и множеството инспекции от Генерална дирекция „Здравеопазване“. Госпожа Танева е била министър и знае за това нещо. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Стоянов.
СТОЯНОВ: Благодаря, госпожо Танева.
Господа народни представители, уважаеми колеги! Искам да бъда съвсем кратък. Няма как, според мен, надявам се и според Вас, купуваме български продукти с неща, вкарани извън държавата. Веднага давам пример с живата стока, която вкарваме от Румъния, заколват ги в България и стават български, а те са много повече конкурентоспособни от нашите. В такъв случай ние продаваме български продукти, откриваме техните пазари, но с чужда суровина.
По този въпрос сме говорили с Българската агенция по безопасност на храните, това беше преди Великден, за да можем да насочим тяхното внимание за по-голям контрол. Миля, че контролът се осъществява, но тук законът трябва да се направи така, че което е с български произход, да бъде наистина с български етикет, а което е произведено в България, нека да се знае откъде е дошло.
Това е моето предложение.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Заповядайте.
АНДРЕАНА ТОСЕВА: Представител съм на компанията за бутилиране на минерална вода „Михалково“.
Имам две молби към двете комисии от Народното събрание.
Първо, комисията по Земеделието и храните – новият Закон за храните, който се предполага, че ще се приеме до края на годината, да се вземат мерки за ограничаване на сивия сектор. Защото една компания като Михалково, при която работната заплата е около 1,5 пъти над средната работна заплата за страната, плаща осигуровки на реална работна заплата, плаща си всички данъци, не може да се конкурира с една компания, която работи със сивия сектор. Да се направи така, че да има по някакъв начин ограничаване на нелоялната търговска практика при производството на храни и напитки.
Втората молба на нашата компания е към Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, където има представителство на Смолянски избирателен район, за съжаление заместник-председателят госпожа Дора Янкова не е тук, но въпросът е за инфраструктурата и по този начин облекчаване на българска компания на български производител. Може би много от Вас знаят за пътя Кричим – Михалково. Четох наскоро в пресата, че Агенция „Пътна инфраструктура“ е обявила търг за реконструкция, но има една отсечка от с. Михалково до самата фабрика, около 3 км., която е просто в окаяно състояние. Ежедневно пътуват тежкотоварни автомобили с нашата продукция до логистичния център в Пловдив. Ежедневно пътуват хора, които работят в завода.
Преди една година, във връзка с 60-годишнината на фабриката, се откри и чешма с естествено газирана вода, от която тече естествено газирана вода. Не зная дали Вие знаете това. Това е единствената чешма в България. Между другото доста туристически групи вече идват да посещават тази атракция в Родопите, но за съжаление пътят Михалково до фабриката, който е около 3 км. е много лош. За да може да се развива по някакъв начин и един допълнителен поминък в този район, имаме една молба и към Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление – по някакъв начин да се подпомогнат българските производители. Това е една компания, която работи вече 61 години на пазара.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Господин Присадашки, заповядайте.
СИМЕОН ПРИСАДАШКИ: Добър ден, госпожо Председател, господа народни представители! Симеон Присадашки – заместник-председател на Асоциацията на млекопреработвателите.
Искам да започна темата с хотелиерите и българските храни. Това беше една от основните теми, която доста време обсъждаме. Миналата година имахме среща с хотелиерите, на която подписахме Харта за съвместно сътрудничество и за продажба на качествени млечни продукти в хотелиерството в България. Всичко към момента е само на думи, няма някакво развитие. Трябваше от Министерството на туризма да се изготви…
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Има представител, ще отговори по-късно.
СИМЕОН ПРИСАДАШКИ: Трябваше някаква наредба тези български продукти, продавани в ресторантьорските вериги и в хотелиерството, да бъдат обозначени със знак, самите хотели и ресторанти да бъдат обозначени с допълнителен знак.
Искам да обърна внимание, че в момента в Европа може би най-развиващият се вид туризъм е кулинарният туризъм. Все повече и повече набира сили. Аз лично имам много добри впечатления тази пролет от района на Тоскана. Действително това е в Италия, но преди 20 години там е нямало нищо такова, в момента е просто прекрасно нещо в тази насока. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Давам думата на експертите. Ние не можахме да се движим по дневния ред, но ще продължим само с това, което не засегнахте в темите, а е било засегнато в хода на обществения дебат на кампанията.
Сега ще помоля експертите от Министерството на земеделието, храните и горите да отговорят по поредността на постъпилите въпроси.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, госпожо Танева.
По поредността на въпросите, дано всичко да сме успели да запишем правилно, ако трябва нещо за доуточняване, моля да го комуникирате.
Първият въпрос беше свързан с предлагането на храна в къщи за гости и специфични продукти, които могат да бъдат предлагани там, и че от Наредба № 26 няма особена полза в този смисъл. Абсолютно вярно е и в краткото изложение, което направих в началото, беше казано ясно, че Наредба № 26 е насочена преди всичко за земеделските производители и това, което се произвежда във фермата от прекия земеделски производител. Тя няма толкова отношение, ако говорим за продукти, които имат, както Вие сама казахте, госпожо, повече занаятчийски характер и нещо, което е специфично производство в някакъв обект, който предлага специфични услуги, в този смисъл къща за гости.
При това положение наистина трябва да се помисли за допълнителна законова уредба, която, според мен, има по-скоро характер на подзаконов нормативен акт, който да даде възможност подобни продукти да бъдат произвеждани при определени условия.
Единственото, което мога да добавя към това, е, че Наредба № 26 по-скоро дава възможност като модел как могат да се случат тези неща, а тя, че не помага особено във Вашия случай е безспорно. Така че взимаме внимание по този въпрос, ще се помисли. Разбира се, няма как в момента да се даде готовият отговор.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Само да допълня с въпрос, така че да стане по-ясно каква е възможността.
Ставаше въпрос за госпожата, която произвежда специфичен местен продукт, има къща за гости и да го произвежда легално. Смятам, че всеки, който иска да прави бизнес, стремежът му трябва да бъде да работи легално, защото това е възможност да се развива изобщо. Като тя предложи Закон за занаятчийските храни. Аз не съм чувала да има такова специално законодателство където и да било. Тъй като това е тема, която засяга много собственици на къщи за гости в такива специфични региони за алтернативен селски туризъм, следва да си отговорим на въпроса: ако Вие считате, че това може да е с поднормативен акт – добре. Това зависи от опита и практиката на другите страни, с които сме в общ съюз. Ако има такава възможност, да бъде въведена нормативна регулация за производство на такива специфични храни в такива обекти, било като поднормативен акт, или като възможност, която би дал новият Закон за храните, който така или иначе ще влезе през м. септември. На това да отговорим по-точно какво е възможно.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Смятам, че предложението е абсолютно навременно и уместно. Трябва да има възможност в новия Закон за храните да се създаде такава подзаконова нормативна уредба, в която да почерпим опита, който съществува в други страни членки в тази област. Това е възможността, която към момента може да се каже като намерения.
Следващият въпрос беше свързан с темата, която се повдигна после и при други въпроси, а именно за процента на произведени в България храни, независимо кой какво точно разбира под този термин. Въпросът беше зададен от господина от Голямо Враново. Този въпрос по-късно беше зададен и от други, които се изказаха. Смятам,че с един отговор ще обобщим нещата.
Много е спорно наистина дали други страни членки, като Румъния и Унгария, за които най-често се говори, които са предприели такива национални мерки, това, което ние знаем с по-голяма сигурност, защото сме виждали този законопроект, който се казва, че в Румъния действа към момента, наистина в него има такива заложени мерки за проценти на произведени в Румъния продукти, които да присъстват в определен вид търговски вериги, тоест магазини, които имат над определен вид годишен оборот или като обем на продукцията, или като обем на паричната маса. Със сигурност Европейската комисия има заведена наказателна процедура срещу Румъния по повод на този румънски закон.
В България също беше предложен законопроект, който е внесен и в предходното, и в сегашното Народно събрание от група народни представители, в които аналогично се предлагаха подобни действия, свързани с определен процент наличие на стоки с български произход в магазините. Тези законопроекти бяха разгледани и обсъдени, но това, което е изключително важно да се каже, е, че по Законопроекта, който беше внесен в предходното Народно събрание, в периода, в който нямаше Народно събрани, когато действаше преходното правителство, имаше изрично запитване от страна на Европейската комисия дали България е инициирала такъв закон, кой го е инициирал и България смята ли за необходимо да го нотифицира, предвид европейските изисквания, които съществуват за задължително обявяване, съобщаване на подобни законопроекти. Това, което можеше да се отговори в периода, в който не действаше Народно събрание, беше, че наистина е имало внесен такъв Законопроект, че този Законопроект не е разгледан, тъй като Народното събрание предсрочно е преустановило дейността си и че безспорно такива законопроекти следва да бъдат нотифицирани от Европейската комисия, защото това е задължение на страната членка. Дори ако Вие не нотифицирате такова намерение, това само по себе си е също основание за предприемане на наказателни действия срещу страната.
Това, което аз мога да кажа в момента по тази тема, е, че в крайна сметка България е длъжна да направи нотификация към Европейската комисия на такъв законопроект. Трябва да се изчака период от три месеца, в който да могат да се произнесат другите страни членки в Европейската комисия и ако има съществени възражения от някоя от страните, още три месеца, за да може страната членка да даде своите обяснения по процедурата. Тоест, нека тази процедура да бъде премината, за да можем да имаме абсолютна сигурност, че такава мярка е приемлива на европейско ниво.
Много лесно може да се разбере, това според мен е въпрос по-точно на технически изисквания, как точно се е развила процедурата в Румъния, в момента в Румъния има ли наказателна процедура, техният закон действа ли на практика или е оттеглен. За съжаление аз в момента не мога да Ви дам тази техническа подробност.
Това е отговорът по тази тема. Това нещо следва да се комуникира със съответните европейски служби, за да се спазят правилата в Европейския съюз.
За Наредба № 26 можем да обобщим нещата най-вече в аспекта на това защо трябва да има райониране и някакви ограничения за количествата и т.н.
Както господин Зоров изрично спомена, действително Наредба № 26 е по-скоро едно изключение от общите правила на Европейския съюз. Самите основни регламенти, които са в областта на храните – 852 и 853, дават възможност за такива правила, но наистина като изключение от общите принципи. Затова условията, при които могат да се случат тези изключения, са много ясно формулирани. Нещо повече – тази Наредба № 26 по същия начин е нотифицирана на европейско ниво и условията, които са заложени в нея, са приети от съответните европейски институции.
Може би не всички от Вас знаят, но райониране, тоест да се продава съответния продукт в областта, в която е добит или произведен, и в една съседна област, това ограничение не се отнася за всички видове продукти. Има продукти, ако не се лъжа за пчелния мед и пчелните продукти, месото от дивеч и други, да не изпусна нещо, за които това райониране не съществува, тоест само за определени видове продукти има райониране. И то е обосновано от съвсем други причини.
Има редица условия в Наредбата – за да може да се осъществи такава директна доставка и тя да се реализира в определен къс срок, това наистина практически би било много трудно да се осъществи на някаква територия, по-голяма от тази, която е установена в наредбата.
Така че самите основания да съществува такава наредба, е тя да бъде с локален и с ограничен обем на своята дейност, именно за да може да даде възможност най-вече на фермерите да предлагат бързо, лесно и близо до тях това, което те произвеждат.
Това, което беше казано от господин Кирил Вътев, според мен беше повече като изказване. Иначе въпросите, свързани с кооперирането и с това какво би направило конкурентоспособна българската хранителна индустрия със сигурност са важни, но, честно казано, не съм записал конкретен въпрос, по-скоро това беше изказване.
Може би тук ще позволите да дам думата на колегите от Агенцията по храните. Беше много конкретен въпросът, свързан с млекомата, с технологичните инсталации, млекосъбирателните пунктове.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповядайте.
ЛЮБОМИР КУЛИНСКИ: Благодаря, госпожо Председател.
Колеги, съвсем разбираемо няма да коментирам предложенията за промяна в законите, защото те не са в сферата на моите компетенции. Ще се спра на три-четири въпроса, които ми се струват важни от гледна точка на безопасност на храните и достъп до различните храни на по-голям пазар на територията на Република България.
Нека да започнем с Наредба № 26, защото за нея се говори най-много. Аз си спомням времето, когато беше създадена тази наредба и си спомням, че тя беше създадена по искане на малки и средни фермери с оглед на това да се избягват така наречените прекупвачи и да може по къса верига на предлагане част от тяхната продукция да стига директно до потребителите. За мен в изтеклите няколко години тази Наредба повече или по-малко изпълни своите задължения. Така или иначе по Наредба № 26 вече има регистрирани над 2000 фермери, което значи, че към нея има интерес и тя работи.
Относно ограничаването или неограничаването на количеството храна, която фермерът ще продаде, и неговото териториално разпределение, искам само да кажа, че в тази сфера трябва много внимателно да се балансира законодателството, защото от едната страна е икономическият интерес на фермера, но от друга страна е здравето и гаранциите за здравето на потребителя. Така че явно е, че има мераци на територията на цялата страна да се продават такива продукти, дори част от фермерите вече има сигнали, че купуват продукция от свои колеги, за да я продават като своя. Смятам, че това не би следвало да се толерира и смятам, че гаранциите за безопасността за продаваната храна в такъв случай ще намалеят драстично.
Тук засягам и Наредба № 4 за кланичните пунктове. Знаете, че кланиците за Европейската комисия са най-рисковите обекти за производство на храни от животински произход. Знаете, че по Регламент 854 единствените обекти, в които трябва да има постоянен официален ветеринарен контрол са кланиците, тоест рискът там не е за подценяване. И аз смятам, че тези облекчения по сградов фонд и оборудване, които сме дали с Наредба № 4 на кланиците, и разбира се опцията да колят само собствени животни, защото няма как да бъде по друг начин, иначе ще ги приравним с предприятия, а това не е редно, така им дават достатъчно широчина на работа в смисъла, в който беше направена Наредба № 26.
Да отговоря на господин Иванов за млякото. Определените малки количества мляко, Вие ги знаете какви са, в Наредба № 26 могат да се продават на място, или във Ваши съдове, които отговарят на материалите и предметите, които могат да влизат в контакт на храни, или в съдове на клиента. Разбира се съоръженията трябва да бъдат такива, чеда поддържат оптималната температура за продажба на сурово краве мляко. Знаете, че е най-добре тя да е около 4 градуса, когато е за пиене. И същите съдове да могат да бъдат ефективно измивани и дизинфекцирани. Нищо повече.
Искам да кажа на госпожа Великова за пазарите, защото ми направи впечатление, че тя каза, че те са длъжни да вадят по четири разрешителни. Наистина това никъде не е разписано, но още преди две години ние сме се разбрали с организаторите на фермерските пазари организаторът да вади едно-единствено разрешително за пазара от Българската агенция по безопасност на храните, което става безкрайно лесно и струва много малко пари, а самият организатор да има на списък хората, които излагат, и техния документ фермери ли са, по Наредба № 26 ли са, земеделски производители и т.н. Мисля, че в това отношение сме се постарали достатъчно да облекчим фермерските пазари.
Две думи за къщите за гости, защото този въпрос набира сила. Още в 2013 г., ако не се лъжа, сме във връзка и в разговори със Сдружението на общините в България. И тъй като европейското законодателство в случая е малко строго, аз ще Ви цитирам, че търговия на дребно означава всичко, всичко, всичко, дори даряването или подаряването на храни. И то трябва да стане в обекти, регистрирани по Закона за храните, за да има гаранция за потребителя. Ние още тогава много елегантно решихме и спуснахме едно писмо на нашите областни служби, че когато в една служба за гости този, който е собственик, или отдава къщата за гости под наем, готви и предлага храната на своите гости, да тогава той подлежи на регистрация по Закона за храните. Да не говорим ако има заведение – там е ясно. Но когато къщата за гости я предоставяте на гостите и те си купуват и си носят храна, и си я готвят, тогава няма нужда от регистрация по Закона за храните, защото то е приравнено с това, което всеки от нас прави вкъщи. Това е действащото положение в къщите за гости и аз смятам, че в момента действащото законодателство този проблем е добре балансиран, ако не настъпят някакви други законови изменения.
Мисля, че това беше по-важното, което съм си записал. Ако има други въпроси, ще се постарая да отговоря. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Един от последно зададените въпроси беше свързан с храненето и хотелиерите. От Министерството на туризма трябва да има представител.
Заповядайте по отношение на зададения въпрос за споразумението и какво се готвите да уведомите производителите и общините.
ЛИЛЯНА КИРЧЕВА: Благодаря, госпожо Танева, благодаря, господин Веселинов.
Уважаеми народни представители, кметове, господин Панов, колеги от браншовите организации и от бизнеса! Искам да кажа, че и Министерството на туризма изпълнява своите ангажименти, особено, когато Меморандумът за сътрудничество е по инициатива на министъра на туризма. Този Меморандум за сътрудничество е от 26 май 2016 г. между Министерството на земеделието и храните, Българска хотелска и ресторантьорска асоциация и девет браншови организации на български производители на храни и напитки.
Благодарение на този подписан меморандум за сътрудничество, в Министерството на туризма се сформира междуведомствена работна група, която започна работа по така наречения доброволен етикет за качеството. И ако сте погледнали Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма, който все още е на обществено обсъждане на страницата на Министерството на туризма, ще видите, че в чл. 6, т. 20 от него сме поели инициативата за създаване на етикет за качество. Малко по-надолу в разпоредбата сме казали, че Министерството на туризма ще разработи наредба, която ще включва критериите, условията и реда за връчване на този етикет на качеството. За Министерството на туризма този етикет е изключително важен, защото ние сме убедени в каузата Министерството с възможностите, с които разполага, и с компетенциите, които има, да насърчава потреблението на продукти, които са родно производство.
Надявам се, че отговорих на въпроса на господин Присадашки.
Благодаря, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
За фермерските пазари имаше въпроси от изказванията.
Заповядайте от Министерството на земеделието, храните и горите.
КРИСТИНА ПАСКАЛЕВА: Добър ден, колеги.
Въпросът за фермерските пазари беше поставен от няколко души и беше свързан, от една страна, с възможности за облекчаване създаването и функционирането на фермерските пазари, а от друга, с възможностите за подпомагане и финансиране на тези пазари. Знаете, както вече споменахте, че Министерството на земеделието и храните миналата година в инициативата „Подкрепете българското“ се постара да възроди традицията на пазарите, създавайки пазари във всички областни градове на страната и постигайки голям интерес.
Към момента не съществува статутът на фермерските пазари, седмичните пазари, местните пазари, както ги наричат по различен начин. Статутът не е уреден в националното законодателство. В Закона за подпомагане на земеделските производители, в допълнителните разпоредби, т. 54, дава връзка с дефиниция от насоките на Европейския съюз за държавна помощ в секторите на селското и горското стопанство и селските райони за периода 2014 – 2020 г. И определението, което е дадено в насоките, е: „Местни пазари“ означава пазари, които се намират в радиус 75 км от стопанството, което е с произход на продукта“. Съответно в този радиус трябва да се осъществяват както преработката, така и продажбата на крайния потребител.
С цел осигуряване на реализиране и разширяване на дейността на регионалните местни и фермерски пазари, би могло да бъде създадена регулаторна рамка, която да регламентира по-конкретно съществуването на тези пазари, както например това е уредено в Закона за стоковите борси и тържищата, за пазарите на производители и стоковите тържища. Разбира се, тук задължително, ако това би било прието като възможно, би следвало да бъде в отделна глава със силно облекчени режими за установяване на статута, създаване, правила на функциониране, както и не на последно място, контролът върху дейността на тези пазари, защото към момента те се организират на мястото на съществуващи пазари, регулярно или временно, с разрешение на местните общински служби.
По въпроса за финансирането на тези пазари, по Програмата за развитие на селските райони, Мярка 16 „Сътрудничество“, подмярка 16.4 „Подкрепа на хоризонтално и вертикално сътрудничество на участниците във веригата на доставки, има възможност за подпомагане на местни пазари, които да се регистрират в Търговския закон или Закона за задълженията и договорите под форма на обединение за местен пазар, в който могат да участват търговци на дребно, малки и средни предприятия, както и задължително земеделски производители и желателно организации и групи на производителите. Условията за кандидатстване са обединението, което се е регистрирало вече по Търговския закон, да подаде заявление, да кандидатства за подкрепа. Подкрепата по мярката е 8 млн. евро. Интензитетът на помощта е 50%, тоест има необходимост за 50% собствено участие от страна на местното обединение, като за едно обединение допустимо е да се даде сума до 500 хил. евро. Съответно има критерии, както и разписана информация кои са допустимите разходи.
В заключение трябва да кажа, че в индикативния график за 2017 г. за прием на проекти по мярката на Програма за развитие на селските райони, не е включена мярка 16.4.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Допълнителни въпроси има ли, или изказвания?
Заповядайте.
РОСЕН ЖИВКОВ: Имам едно допълнение по тема 1, т. 7 – създаване на регионални местни борси и фермерски пазари, които да се организират веднъж седмично. „Създаване на стимули и нови възможности за организиране на тържища за директна продажба на риба в Черноморските“ бих искал да се допълни „и Дунавските общини“, защото знаем, че това е един поминък още от древността, който и сега се практикува. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Може би тук трябва да дадем думата на колегите от рибарството по отношение на пазарите за риби.
ДОРОТЕЯ КРАЧОЛОВА: Благодаря Ви, госпожо Танева.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Има такава възможност по Закона за рибарството и аквакултурите – така наречените „центрове за първа продажба“, които центрове са под регистрационния режим на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. В Закона е уредена възможността, реда и условията за създаването на такива центрове.
По Програмата за морско дело и рибарство към настоящия момент има отворен прием по Мярка 1.8, която е „Рибарски пристанища, рибни борси и покрити лодкостоянки“. Действително в нашето законодателство няма легална дефиниция на понятието „рибна борса“, но ние в нашите условия за кандидатстване сме възприели понятието „център за първа продажба“, тоест това, което е регламентирано в Закона за рибарството и аквакултурите. Даваме възможност такива рибни борси или такива центрове за първа продажба, които се намират на самите рибарски пристанища, да бъдат модернизирани. Както Вие казахте, това важи не само за Черноморските пристанища, важи и за Дунавските пристанища. По програмата има заделен отделен финансов ресурс за рибарски пристанища по поречието на река Дунав, както и за покрити лодкостоянки.
Друга възможност по програмата е създаването на така наречените „пунктове за първа продажба“. Това са отново такива центрове за първа продажба, те са по Мярка 2.2 „Продуктивни инвестиции в аквакултурата“ и те дават възможност на всички онези производители на аквакултура в рамките на своето аквакултурно стопанство да създадат такива центрове или такива пунктове, на които да предлагат собствената си продукция на дребно. По отношение на рибните борси – там може и на дребно, и на едро. Това са възможностите.
РОСЕН ЖИВКОВ: Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Други изказвания, колеги, има ли?
Заповядайте.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Темата ми е изключително интересна. Аз по-скоро ще дискутирам и като потребител, който се сблъсква с част от тези въпроси, които бяха поставени.
Първо, ясно е, че през последните години има тенденции към връщане към натуралната страна. Това, от своя страна, поражда търсене при Вас, както Вие се изразихте, на тези бутикови храни. Нормално е да искате легитимация на производството на тези храни, така че то да бъде законно, да съществувате нормално на пазара. Тук обаче мисля, че нещата вече започват да се преплитат.
Смятам, че на тези, ще продължа да ги наричам, бутикови храни мястото им не е в хипермаркетите – това, към което се стремите. Малките български производители едва ли биха удовлетворили, както господин Вътев каза, изискванията на големите хипермаркети за наличности по всяко време, отложените плащания, финансовите условия и т.н. Не знам до каква степен Вие, които сте представители на браншовите организации, част от Вас са и собственици на големи български марки, имате проблем с наличието в тези магазини. По мое наблюдение няма проблем с наличието в магазините, във взаимоотношенията може да има. Така че, аз като потребител, ако видя Вашия нафпавок в един хипермаркет, няма да си го купя, защото ще се съмнявам, че това не е нафпавок.
Така че по-скоро тук ми се иска и бих дискутирал възможност на този тип продукция да има места, на които да се продават. Дали ще са бутикови магазини за такива бутикови храни, или ще са фермерски пазари, просто трябва да видим какво е най-удачното за Вас.
От друга страна, второ, наличието на достатъчно българска продукция в хипермаркетите, извинявайте много, аз като вляза в хипермаркетите търся българската марка и си я купувам, нямам проблеми. Не мога да кажа от Ваша гледна точка как стои, но аз като искам сирене и кашкавал, отивам и си купувам българско сирене и български кашкавал, така че към момента нямам такъв проблем.
Тук се преплетоха две линии – на тези, които са с бутикови храни, и на тези, които са големите производители. И тук съществува един риск – когато на Вас Ви се услади търсенето и печалбата, част от тези производители започват да растат и да имат желание да поемат по пътя към разрастването. Тук вече ще забравите най-вероятно за технологиите, ще забравите за древните технологии и ще се появят технологии, които няма да отговарят нито на това, което произвеждате, нито на изискванията, които са по наредба и по закон, ще се получи едно изкривяване и в един момент тези фирми и производители ще влязат в сивия сектор, което създава проблем.
Подкрепям, че малките производители, защото сме малка държава, имат нужда от обединяване. Аз разсъждавам в тази насока, защото най-вероятно от мен ще се очаква да вземам някакви решения в тази област. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Заповядайте.
ИВАН ВЛАЕВ: Казвам се Иван Влаев – председател на Национална занаятчийска камара.
Понеже се повдигна доста пъти въпросът за производство по занаятчийски способ на хранителни продукти, до 2011 г. в Закона имаше специална графа, която даваше разрешение и можеха хора да получат майсторско свидетелство и да произвеждат ограничен тип продукти. Това се явяваха хора, които са и съхранители на стари рецепти, и можещи хора да произвеждат въпросните продукти. Относно качеството на този продукт, всичко това беше регламентирано в много други поднормативни актове. Но в 2011 г., след промените в Закона за занаятите, ние не можем да отговорим на търсенето на този тип легитимация на бизнеса. Това са много малки производители, буквално бутикови, както Вие казахте. Аз също не съм убеден, че тези хора имат място в големите вериги магазини, те ще спрат да бъдат бутиково производство.
Мисля, че с едно отваряне на списъка на Закона за занаятите и с промени там това може да бъде решено много лесно и много бързо. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Заповядайте.
НАТАЛИЯ ГАДЖЕВА: Тъй като виждам, че времето изтича, най-напред – благодаря за възможността да споделим мнение на тази среща. Надявам се такива да бъдат по-чести, защото, според мен, взаимната комуникация между производители и живеещи и работещи в България, може само да доведе до положителни резултати. Аз се казвам Наталия Гаджева и съм собственик на винарско имение „Драгомир“ в гр. Пловдив. Една малка семейна бутикова винарна, която, слушайки вече час и половина колегите от различните отрасли, проблемите са ни едни и същи, независимо че едните произвеждат храна, другите произвеждаме напитката за тази храна.
Отделянето на нашата фамилия като семеен малък бизнес беше единствено точно с тази цел – правенето на местен, локален продукт в мини производство, съчетаването на възможност за винен туризъм, съчетаване с посещение в района на Пловдив и забележителностите. Но какво се случва? През 2015 г. Комисията по наблюдение игнорира сектор „Вино“ от чувствителните сектори и лиши всички тези проекти, които кандидатстваха тогава по Мярка 4.2 „Инвестиции, преработка и маркетинг на селскостопански продукти“ от финансиране. Тоест всички проекти, които колегите бяха така грижовно изготвили за точно такъв тип производство – малки бутикови винарни с възможност за развитие на винен туризъм и естествено използване на местни продукти при предлагането на този винен туризъм, бяха игнорирани от финансиране.
Моето конкретно питане, по-скоро молба и апел, е: преразгледайте тези критерии. Гроздето също е плод, не го игнорирайте. И дайте възможност на малките семейни производства в България да се развиват. Защото ние искаме да работим в тази страна и да останат гроздата, които садим, тук.
В контекста на казаното от господин Стоянов, не вярвам някоя малка винарна, не говоря за големите мастодонти, да вкарва грозде от чужбина, за да прави българско вино под марката „българско производство“.
И другият ми конкретен апел. Дали сте си задавали въпроса: ако един български винопроизводител иска да изнесе вино за Америка, през какви перипетии преминава, но американското вино влиза лесно в България, чилийското – също, новозеландското – също. България е залята от вносни вина и никога българските производители не сме в конкуренция едни с други. Конкуренцията са вината от третите страни, които влизат абсолютно без никакви допълнителни акцизи и такси и заливат българския пазар. Нямам нищо против вътршнообщностното придобиване на стоки, ние сме в Европейския съюз, ще се налага да пием френски и италиански вина, но може да има някаква регулация за този внос.
И последното ми предложение. От това лутане дали винарството е към икономиката и към земеделието, защото аз 25 години работя в бранша и през тези 25 години ни прехвърляха от едното място на другото и къде ли не. В крайна сметка виното е с нулева акцизна ставка, но се води акцизен продукт. И сме и към Министерството на финансите и Закона за акцизите.
Кажете ми как да работим? Апелът ми е: помислете върху тези въпроси. Смятам, че всеки един български производител, който е тръгнал да създава продукт не за една и за две години, има желание за облекчение и има желание за развитие точно под бранда „Защитавам българското“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Колега Георгиев, заповядайте.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Една хубава инициатива на БНТ 2, но, за съжаление, в тази дискусия видяхме, че проблемите са огромни. В началото исках реплика, именно за да репликирам колегите, защото очаквах, че тук ще имаме от Министерството на земеделието, храните и горите, и от БАБХ, един анализ за Наредба № 26, за да може на базата на този анализ да видим колко хора са кандидатствали, къде са проблемите. Тя е от 2012 г. И да видим какво ние да надградим, да премахнем, до допълним – това, което се допълни тук. За съжаление, такъв анализ нямаше. Чак след един час колегата съобщи, че има някъде над 2000 кандидатстващи. Но от кой район, какви, в каква сфера са – този анализ липсва, за да може Вие, като Министерство, да си направите анализа и ние да имаме един друг поглед.
Иначе сме много стриктни да спазваме европейските регламенти. Като стане въпрос за европейските регламенти, веднага сме стриктни да ги спазваме. Питам аз и предлагам Канал 1 утре в 11,00 ч. да изпратят камера с репортер пред Българския институт по стандартизация, защото може да се окаже, че утре българското кисело мляко, като отворим процедурата за промяна на БДС стандарта, въпросният Регламент № 1151 за географското значение, което и господин Зоров повдигна, не знам колко от Вас и дали знаят, тук и колегите от Министерство на туризма също са написали, че „Продуктите ще ги сертифицираме по БДС стандарт“, не знам дали знаете, но ние трябва в съвсем кратък срок нашите БДС стандарти, тези 42 продукта в Патентно ведомство да ги загубим и с едно становище тези патенти да бъдат регистрирани в Брюксел, което няма нищо общо с това нещо. Регламентът изобщо не казва това нещо. Регламентът от 2012 г. № 1151 казва, че заварените продукти не трябва да бъдат наново регистрирани в Брюксел – това, което някой сега умишлено… И ние трябва да видим кой е този, който иска умишлено нашите продукти да бъдат регистрирани.
Само че аз зададох и на министър Порожанов миналата седмица този въпрос. Той каза, че сега ще се гордеем с наши продукти на 1 януари, като дойде председателството. Ами ако гръцкото кисело мляко подаде в Брюксел за регистрация? Ние, като отидем в Брюксел, знаете там първия подал, какво ще представи министър Порожанов? Гръцко кисело мляко ли ще представи? Ето по тези въпроси ние трябва да дебатираме. Но тук държавата отсъства.
И, господин Вътев, не сте прав, че държавата трябва да се разтовари. Държавата я няма.
КИРИЛ ВЪТЕВ: За контрола.
РУМЕН ГЕОРГИЕВ: И по контрола, и въобще по много въпроси.
По тези въпроси ние трябва да правим дебат.
За Наредба № 26 – дайте да видим на тази наредба къде са й проблемите, за да може ние, като законодателен орган, да си вземем нашата инициатива и в останалите закони.
Трябва да има защита на нашите национални продукти. Имам чувството, че като стане въпрос за регламенти и за Брюксел, в един момент ставаме защитници на Брюксел. А Брюксел защитава ли ни нас? Хайде да вземем една гръцка напитка да видим какво пише там? 20% захар, 20% портокалов концентрат. На същата напитка в България какво пише? 5% концентрат и глюкозо-фруктозов сироп. Е, къде са европейските регламенти? Значи ние тук ще ядем и ще пием отровите, някой друг ще ни използва!?
Правя конкретно предложение по тези 42 продукта във връзка с Патентно ведомство и със запазването на БДС стандарт. Обръщам сериозно внимание и ще се радвам и Националната телевизия активно да се включи по тези проблеми. Дайте да си защитим нашето родно производство, да бъдем малко повече българи, държавници. Това е моята молба. Благодаря.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Други изказвания има ли?
Заповядайте.
СТАНИСЛАВ БАКЪРДЖИЕВ: Здравейте!
Първо, искам да благодаря за възможността да бъда тук. Казвам се Станислав Бакърджиев – търговски директор на Винарска изба и представител на Българската асоциация на независимите лозаро-винари.
Бих искал да апелирам за няколко неща във връзка с районирането. Умишлено исках първо да послушам малко повече. Вчера имах много интересен случай, бях с канадския ни агент, правим малки експорти на вино за Канада. И ми беше много сложно да обяснявам как Мелник е в Тракийската низина. Има такива дребни неща, които са в Законите, които създават невероятно объркване.
Имайте предвид, че аз съм завършил в чужбина „Мениджмънт в туризма“ и искам да Ви кажа, че е изключително неправилно туризма на отделни съставни части. Кулинарният туризъм е нещо прекрасно, но той е по-скоро за статистиката. Никой, който е тръгнал, примерно, на винен туризъм, няма само да пие. Той ще разгледа градовете, тоест културен туризъм, той ще употреби кулинарния туризъм и всички други части.
Миналата година, благодарение изключително и само на частна инициатива, не знам дали го знаете, Тракийската низина беше обявена от най-четеното винено списание за втората най-добра винена дестинация за туризъм в целия свят. А си представете, че на магистралата дори няма една табела за винен път. Не към някоя изба, а към общото.
Разбирам всички колеги тук, които се оплакват от собствените си проблеми, но според мен, на първо място, трябва да тръгнем от малко по-общото и тогава да навлезем в частното, а не да изпадаме в свръх регулации. Просто ни трябва малко помощ и мисля, че една идея по-добра комуникация с браншовите организации и разчитането на техните съвети в решаването на проблеми, ще ни спести много главоболия, като създаването на една наредба, която след две години се налага да променим или да отменим, защото е създала някакви спънки. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря.
Колеги, други изказвания?
Ако няма, да обобщя от целия дебат какво откроих като възможности от зададените Ваши въпроси, с което, разбира се, да закрием дебата, както и колегата в частта Регионална комисия.
Това, което бе поставено като въпроси от отговорите на експертите от двете министерства, какво бих откроила като възможност, по която да се работи оттук насетне – възможността за приемане на поднормативна уредба за регламентация на бутиковите храни и храни в къщите за гости в синхрон с приемането сега на Закона за храните, който предстои да мине на първо четене през м. септември, той е на обществено обсъждане.
От отговорите на експертите второто, което мога да изведа като законодателна възможност, това е подобряване или може би усъвършенстване на текстовете за предлагане на храните по стандарт в търговските оператори.
Третото, което бих отличила – да се помисли, в тази посока не сме мислили, може би към колегите, които се занимават с фермерски пазари, за институционализирането им в Закона за стоковите борси и тържища, или в друга поднормативна база, като е много важно да не допускаме практики те да станат търговски пазари, а да са чисто фермерски, както е по света и в Европа.
По отношение на призивите Законът за храните да намали сивия сектор, това разбира се е една от неговите цели, да не говорим, че влизащият Законопроект за храните ще уреди обществени отношения, които изобщо не са уредени в момента и представляват една значителна част от оборота в хранителната индустрия, тоест респективно сива, така че няма как новоприетият законодателен акт да не доведе до това. Надяваме се то да е по очакваното.
По отношение на Наредба № 26 – казаха се много отговори. Господин Зоров каза, аз само ще го повторя, наистина тази Наредба № 26 беше подготвена във вариант, в който бе по-желан от фермерите, но това, което получихме от Европейската комисия относно регионите на продажба е това, което е в момента. Работата в тази посока, каквато беше изразена тук, със сигурност няма как да бъде бърза.
По отношение на изказаните мнения и на предложението на господин Зоров, да, това е било моето мислене, аз съм била в Наредбата за училищен плод и мляко по отношение на храните по стандарта, защото това е въпрос да възпитаваш навиците за хранене в младото поколение, храните да са по български стандарти.
Господин Зоров, ако бяхте конкретен в предложението си за законодателен акт по отношение на това, че там, където с държавни ресурси, държавни институции осигуряват храна, аз смятам, че това е тема, която всеки народен представител би подкрепил, защото това е най-логичното – да бъде по стандартите.
По отношение на виното, последният колега, който говори по отношение на табелите, не мога да взема отношение. Да, нормално е това, което казвате, има в каква посока да работим. Тук има колеги от Изпълнителната агенция по лозята и виното, конкретно на двама Ви да отговорят и по отношение на исканията за облекчение.
По отношение на Мярка 4.2 Вие знаете, че предстои отварянето на втория и последен прием. Да, със сигурност нямате удовлетвореност от условията за участие по програмата, но такава неудовлетвореност има и средно в 75% от кандидатите изобщо, предвид бюджета, който се оказа безкрайно недостатъчен на база на инвестиционния интерес.
И аз по-скоро бих насочила мисленето, вниманието вече към новия програмен период, тъй като на практика за този бюджетът за частния сектор е изхарчен. Знаете, че по Мярка 4.1 дори вторият прием е с много повече кандидати от възможния бюджет. По Мярка 4.2 ситуацията е същата. Така че по-скоро в дебатите и в кръглите маси да насочим вниманието си върху това какво искаме за следващия програмен период. Включително и под риска бюджетът да не се запази в същия размер. Ако има намаление, аз се надявам, че то би било незначително. Средната удовлетвореност от приемите варира между 20 и 25% от всички кандидати. Тоест 75% проектна готовност остава неудовлетворена в исканията си за подкрепа на инвестициите. Това са фактите от приемите за бизнеса през този програмен период. Говоря за мярка 4.1 и 4.2 средни показатели.
В тази посока всичко към момента на практика не можем да кажем, че тепърва започва, а напротив, че трябва да мислим от това, което виждаме в момента как да оползотворим по-ефективно бюджета, който би бил договорен вероятно следващата година за новия програмен период.
За Наредба № 26 отговориха. Общо взето вероятността да отидем към крайни облекчения и отваряне на пазара е почти невъзможно, защото философията и идеята на наредбата е друга. Това е акт на Министерството на земеделието, храните и горите. Да, ние можем да получим информация, но не можем да имаме каквато и да е инициатива. Казвам го специално за господин Георгиев, защото не можем да изземваме функции. Но предвид историите, които сме имали, просто казвам част от практиката.
Това мога да кажа.
Давам думата на господин Веселинов.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми гости, уважаеми колеги, причината да бъдем тук Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление е ролята на общините в този процес. Логично за това не се дискутира чак толкова много, тъй като до голяма степен мисля, че законодателно нещата са уредени. Както знаете Законът за културното наследство предвижда общинските съвети да приемат стратегии за опазване на културното наследство, наред с обичаите, обредите и прочее. Елемент от културното наследство са кулинарните и етноложките традиции от съответния регион. Законът за туризма пък предоставя на общинския съвет да приеме програма за развитие на туризма, като кметът на общината създава и съответните консултативни съвети на територията на самата община, тоест и неправителственият сектор може да бъде включен в мениджирането на този процес.
В тази връзка нещата, които излизат като предложение за организационната работа на общините, а именно: изработване на стратегии за стимулиране и популяризиране на регионалните производства, създаване на програми за популяризиране на местните за региона продукти чрез организиране на събития, на които се предлагат продукти от всяка от общините от региона, учредяване на годишни награди „най-добър регионален производител“ и прочее, е оперативно възможно. Тук е господин Панов – председателят на Сдружението, предполагам, че както винаги ще проявят необходимата активност. От страна на нашата Комисия ще имат необходимата подкрепа и при нужда ще дебатираме конкретни проблеми – било при взаимодействието с изпълнителната власт, било при конкретни законови текстове, ако имат проблеми.
Смятам, че нормативно уредбата, която засяга тази част от дискусията, е добра, действаща и би следвало да работим по нейното подобрение и реализиране.
Благодаря, госпожо Танева.
Господин Панов би желал да вземе думата.
Заповядайте.
ДАНИЕЛ ПАНОВ: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Мисля, че имаме напредък от днешната среща, която беше организирана между законодателната и изпълнителната власт, местната власт и медиите. Както казах и в началото – трябва да произвеждаме повече позитивни новини, а не да привнасяме поведението на парламента в местната власт или в медиите.
Благодаря за добрия тон днес на тази среща. Надявам се той да се запази както на ниво Народно събрание, ние поне от местната власт, се стараем този тон да го нямаме по места.
В завършек на думите си искам да Ви поканя – от 12 до 14 октомври във Велико Търново ще бъде организирано изложение за български производители на храни и напитки Фестивал „Трапезица“. Това е в рамките на всичко онова, което и Националното сдружение, благодарение на БНТ 2 направихме от м. май досега с всички срещи, с всички дискусии, които бяха организирани, благодарение на Националната телевизия и активността на госпожа Генова.
Надявам се, че както ние сме активни от местната власт, така и законодателната и изпълнителната ни прехвърляте права, с които не сме финансово обезпечени, мога да дам примера с фермерските пазари, не получих отговор днес дали ще имаме финансиране от Министерството на земеделието. С изключение на Програмата за селските райони, която стартира, но там Вие знаете, предполагам, че 21 български общини не могат да кандидатстват. С госпожа Танева много пъти сме коментирали това нещо. Надявам се поне тези 21 български общини да имат възможност за държавно финансиране поне на 50%, за да могат да създадат тези фермерски пазари. Местната власт застава зад тази кампания, ще продължи да бъде активна. Надявам се и на Вашата активност с промените в законодателството. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Панов.
Ако трябва да направя едно обяснение, аз не смятам, че някога в рамките на нашите комисии е имало друг тон, освен конструктивен. Мисля, че професионализмът винаги е бил водещ и в двете комисии. В това отношение примерът на парламента, където има повече камери, вероятно не е заразителен. Надявам се така да продължи и в бъдеще.
Закривам заседанието на Комисията, поради изчерпване на дневния ред.
Госпожо Танева, имате думата.
ПРЕДС. ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Съгласно правилата, аз също ще закрия заседанието на Комисията по земеделие и храни.
Само, господин Панов, да кажа, че аз също подкрепям идеята за продължаване на фермерските пазари и ще поставим въпроса на Министерството на държавна помощ относно 21 областни града за продължаване на кампанията. Всичко останало е в обхвата на програмата.
Благодарим за дебата. Надяваме се на работа по посочените законодателни възможности.
Закривам заседанието.


(Закрито в 16,25 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛИ:
Десислава Танева


Искрен Веселинов



Стенограф:
Нина Иванова