1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 754-01-38, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 754-01-48, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за младежта, № 754-01-36, внесен от Весела Лечева и група народни представители.

---

П Р О Т О К О Л
№ 9


Заседанието беше открито в 10,45 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.
* * *

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имаме необходимия кворум, предлагам да открием заседанието на Комисията. Дневният ред е раздаден предварително. Включва три точки:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 754-01-38, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 754-01-48, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за младежта, № 754-01-36, внесен от Весела Лечева и група народни представители.
Има ли желаещи да променим този дневен ред и да включим нещо допълнително в него? Не виждам.
Който е съгласен с предложения и оповестен дневен ред, моля да гласува. За 12, против и въздържали се няма.

Започваме с:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ, № 754-01-38, внесен от Мустафа Карадайъ и група народни представители.
По точка първа от дневния ред кой от вносителите ще докладва?
Заповядайте, колега.
ТАНЕР АЛИ: Уважаеми колеги, този законопроект се внася за пореден път. Няма да го изчитам. Мисля, че сте разгледали какво предлагаме. Мотивите за всичко това са, че непрекъснато получаваме сигнали от български граждани с турско-арабски имена, че при тяхното административно обслужване и по-специално при издаването на удостоверения и преписи от актове за гражданско състояние те доста често са питани от служителите да съобщят какви са българските им имена. Както знаем, Законът за гражданската регистрация, Инструкция № 1 от 22 юни 2001 година за прилагане на чл. 19а от ЗГР регламентират реда за възстановяване на предишните имена на българските граждани, които бяха променени по насилствен ред от тоталитарната власт в България. След успешното приключване на процедурата длъжностното лице по гражданското състояние по силата на чл. 12 и 13 от Инструкцията е задължително да отрази промяната както в актовете по гражданско състояние, така и в информационните фондове на ЕСГРАОН.
След като това е така, смятаме за абсолютно недопустимо и засягащо съвестта и чувствата на гражданите да се изисква от тях да съобщят в писмена или устна форма лични данни, които съответното длъжностно лице може да само́ да получи чрез достъпа си до Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението ЕСГРАОН и свързаните с нея регистри.
Още по-недопустимо и болезнено е да се изисква от граждани, пострадали от така наречения „възродителен процес“, да посочват имената, които са им били насилствено наложени в онзи мракобеснически период. С цел да се пресекат подобни недопустими и незаконосъобразни практики, предлагаме веднъж завинаги да се заличат в ЕСГРАОН насилствено наложените по време на така наречения „възродителен процес“ имена на тези български граждани – нов параграф 1б, както и да се въведе изричната забрана подобни данни да се изискват от служителите по гражданско състояние чрез създаването на нова ал. 2 на чл. 40. По този начин ще се гарантира, че служител, който си позволи за в бъдеще да изисква от гражданите предоставянето на подобни данни, ще бъде санкциониран по силата на чл.116, алинея 1 от ЗГР.
С другото наше изменение в Закона предлагаме дефинитивен механизъм, който веднъж завинаги ще реши проблема с възстановяването на имената на починалите български граждани, които са станали жертва на насилственото преименуване по време на така наречения „възродителен процес“ и които не са могли да си ги възстановят по реда на § 2 от отменения Закон за имената на българските имена или § 1а от сега действащия закон.
И двата посочени по-горе законови механизми не изпълниха в пълен обем своето предназначение поради редица пречки от обективен и субективен характер. В крайна сметка обществената съвест и моралът изискват държавата така както насилствено им е отнела рождените имена без тяхното съгласие, да им ги възстанови без да товари с ненужни задължения техните наследници. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря и аз.
Имаме становище от министъра на регионалното развитие и благоустройството, което е отрицателно. Предполагам колегите сте се запознали с него, няма нужда да го чета, нали? Имаме становище от Министерството на вътрешните работи, което също е отрицателно. Имаме становище от Министерството на правосъдието, което е отрицателно.
Имате думата за изказвания.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Този Законопроект го гледахме и юни месец 2015 година, подобен законопроект, ще излъжа дали беше същият. Тогава там изложихме нашите аргументи защо няма да подкрепим това искане на колегите от ДПС и то по чисто прагматични причини, защото служебната промяна на имената е противоконституционна и тя на практика, когато нямаме волеизлияние на човека, който иска да промени името си, мисля, че не е редно, най-малкото в такъв смисъл.
Служебната промяна на имената ще доведе до изключително голям проблем с многото документи, които притежават лицата, било дипломи, актове за раждане, актове за собственост, всичко, което е като документи, натрупани през годините.
Моят аргумент в тази посока да не подкрепим Законопроекта е, че има и лица, които не желаят да им бъдат върнати турско-арабските имена, говоря за българомохамеданите, където в някои региони са приели българските имена, приели са християнската религия и това би било некоректно към тях.
Затова от парламентарната група на ГЕРБ по тези и още ред причини, които ще изложим по-нататък и в залата, няма да подкрепим Законопроекта на колегите от ДПС.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: От името на Обединените патриоти аз също ще заявя, че няма да подкрепим този законопроект. Той е абсолютно идентичен наистина на този, който беше гледан през 2015 година. Очевидно е, че с него не се цели решаване на някакви проблеми, а е свързан по-скоро с някакво политическо говорене и изявление от страна на Движението за права и свободи, така че няма никаква причина да променим мнението, което сме си изказали абсолютно мотивирано в 2015 година.
Желаещи да вземат думата?
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Една реплика към господин Веселинов. И сега има правов ред, по който може да се възстановят имената и няма абсолютно никакви пречки.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Всъщност това го пише в становищата на министерствата, че правно материята е уредена изключителна пунктуално.
Има ли друг желаещ да вземе отношение?
Ако няма, закривам дебата и гласуваме… (народният представител Танер Али иска думата.)
За да вземете реплика, трябва да заявите желание.
ТАНЕР АЛИ: Не сте ни питали.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Как да Ви питам? Питах има ли изказвания.
ТАНЕР АЛИ: Има ли реплика! Това е въпросът. И аз имам реплика, да.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Добре, заповядайте за реплика.
ТАНЕР АЛИ: Уважаеми колеги, няма как да го усетите, защото мога да дам дори и пример със себе си, не е нормално при всяко едно вадене на документи във всяка една институция постоянно да ми искат идентичност на имена. Например, отивам за да си извадя съдимост в съда – „Представете ми документ за идентичност на имената!“. Какво означава това? Трябва да отида до общината, да изискам, че това съм аз, това е толкова долно! Когато са били насилствено сменени тези имена, никой не е питал, много бързо станаха нещата. А сега, когато искаме вече да си ги възстановим и трябва дори и с дела да доказваме кои сме ние. Не може по този начин да се възприема, че едва ли не някой не е искал или не.
Ние искаме тези архиви просто да бъдат заличени, защото цял живот тази сага ще продължи и ще имаме след това проблем с нашите деца и внуци, да бъдат заличени тези, които насилствено са наложени на някого от някого. Това е моята реплика. Мисля, че това е чисто гражданско право. Не е нормално постоянно да влизат в личните ми данни, където и да отида, и да наблюдават лицето Х кой е. Това е още по-противоконституционно. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи да се изкажат?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колеги, може би от многогодишната ми практика като член на поредни парламенти, за пореден път участвам в дебати, дискусия за приемане на законопроект, за който смятам, че единственият Ваш аргумент от това, което тук ни представихте, че не може да бъде приет, е, защото е представен от Движението за права и свободи. Може би за тези години очаквах най-после поне тези демократични политически формации или пък ако не е политическа формация, демократично устроените наши колеги да внесат този законопроект. Защо примерно от ГЕРБ, както намират възможност да изпреварват в последната крачка някои предложения на политическите сили, не намерят сили в себе си, или пък от Патриотите някой от колегите не намери аргументи да предложи този Законопроект, ако не със същите текстове, с по-различни текстове, но целта на Законопроекта да бъде постигната?
Колеги, имам предвид една несправедливост, за която Вие дълги години заедно с нас сте били по площадите, по трибуните и Вие самите сте установили и вътрешно съм убеден, че всеки един от нас е вътрешно убеден, че няма как да отиде човек в общината или в някоя институция след тези процеси и да му се зададе въпросът: „Как ти е българското име?“.
Обърнете въпроса обратното. Представете си, госпожа Караянчева пристига в община Търговище и влизайки някой й задава въпроса как й е турското име. Тогава как и по какъв начин ще реагирате? Ако го възприемете само заради това, че сме го предложили ние от Движението за права и свободи, абстрахирайте се от това нещо. Ако сте демократи, ако сте наистина хора, които съм убеден, че възприемате тази несправедливост да бъде изменена, подобрена и то точно с този Закон, ще Ви помоля да ни подкрепите.
А дали е противоконституционна смяната на имената на умрелите и от паметните плочи да бъдат заличени българските им имена – нали една несправедливост беше наложена тогава да се променят турските имена от паметните плочи, нали не допускате, че някой умрял е станал от гроба и е отишъл и накарал да му напишат българско име на плочата? Това ни е молбата, колеги.
И още нещо – защо вземам отношение. Бях решил изобщо вече да не вземам отношение. Може би в моето семейство и в моя дълъг живот, и в моята практика така ми е създадено семейството, снаха ми е християнка, българка, внуците са следващо поколение, не искам някой ден и те като отидат някъде да им се зададе въпросът как Ви беше турското име или както беше българското име. Изключете ме мен.
Онзи ден гледам телевизия и една американка, която по време на демократичните процеси е била на площада на Народното събрание и после се е оженила за един колега българин, от България, се учуди на въпроса как се казват децата й. Тя каза, че са Иван и Александра, но са американци.
Защо не възприемете на гражданите на Република България, както сме ние, да заличите това недоразумение от историята?
И другото, което ми направи впечатление. Вчера олимпийският шампион Наим Сюлейманоглу, който е в тежко състояние, в една от телевизиите казват „роденият под името Наим Шаламанов в България“, сега Наим Сюлейманоглу в Турция, което също създава голямо недоразумение. Той не е роден като Наим Шаламанов, всички го знаете.
За да предпазим телевизиите, за да предпазим Вас от неудобната ситуация като ни видите в залата, на улицата, където и да е, да се приемаме такива, които сме, но да си подредим редичката, затова го правим, колеги, за нищо друго. Нямаме нищо против тези, които са приели християнската религия, нямаме нищо против тези, които ще си останат с християнските си имена. Имаме против онази несправедливост, за която сме длъжни като наследници да се ангажираме да изправим законодателството.
Колеги, поне този път, за да не участваме и в следващото Народно събрание в същите дебати, да подкрепите, да приемем този Закон и да оправим несправедливостта! Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Реплика.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми господин Аталай, аз не съм съгласна с Вас, че тъй като този законопроект е предложен от ДПС, ние няма да го подкрепям. Има чисто принципна позиция. Вие знаете, че през 2015 година спорехме по тази тема пак в тази зала. Разбирам, че е неприятно и съм съгласна с Вас, когато отидете на гише, да Ви питат за минало име или всичко останало и това мисля, че може да се поправи по някакъв начин с правилници, наредби и всичко останало, и разпоредби от Министерството.
Другото обаче което не бива да допуснем, не знам дали ще се съгласите с мен, е да изправяме една несправедливост с друга несправедливост. В Закона за гражданската регистрация има § 1а, който си спомням, че бяхме дискутирали пак, ето и параграф 16, който сме дискутирали на 21 юли 2015 година и там има промяна, децата на починалите до 30 юни 2001 г. български граждани, чиито имена са били принудително променени и не са възстановени при условията и по реда на § 2 от Закона за имената, по общо съгласие могат да възстановят имената на родителите си. Мисля, че трябва самите деца и самата личност да пожелае да бъде променено името на починалия близък, защото, пак ще се върна на онзи аргумент, който Ви казах, има българомохамедани, които, ако сега автоматично сменим имената на гробовете на техните близки, няма как това да се изтълкува добре и с това ще бъде допусната още една несправедливост.
Затова в Закона много добре е разписано каква е процедурата, какъв е начинът, за да се върнат имената от първо до последно коляно. Благодаря.
ПРЕДС. ВСИЧКИ ВЕСЕЛИНОВ: И аз благодаря.
Заповядайте, колега.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Уважаеми господин Председател, аз ще дам казус, защото в моето семейство има същия. Моето дете също е със сменено име. Християни сме, просто беше грешка при записването, когато е родено. Заведохме детето, сменихме името и до ден днешен си ходи с един лист в джоба, с който удостоверява, че сегашното име съответства на името, което е било преди. Аз също няма да подкрепя предложението от чисто административна гледна точка, защото има и много други хора, които са водили дела за смяна на имената си и това означава в регистрите да бъдат заличени предните им имена. В моя случай е било техническа грешка.
При Вас актът, причината, поради която са сменени имената, е съвсем различна и аз Ви разбирам за тази причина и тук Ви подкрепям за това нещо. Но чисто административно мисля, че ще се получи объркване, защото в миналото под тези имена, които са насилствено сложени, са съществували някакви административни актове, издаване на документи и така нататък. Да, съгласен съм с Вас за това, че е неприятно човек да бъде питан за тези имена. Може би тук по-скоро се касае за култура на хората, които обслужват, но, така иначе, това е факт, който съществува в моя живот, този факт съществува и синът ми ходи с един документ допълнително.
По отношение на автоматичното заличаване на имената на починалите мисля, че това просто не е редно при положение, че има възможност техните деца да поискат тази смяна и тя да бъде осъществена.
И последно по отношение на Наим Сюлейманов. Мислите ли, че ако приемем този Закон, съответната журналистка или някоя друга въобще ще разбере и ще използва правилното име? Тук вече се касае до съзнанието и до заинтересуваността на хората, и до отношението им към тази тема. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Аталай, за реплика.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Уважаеми колега Сираков, от началото като започнахте за промяната, за грешката за името за Вашия син, помислих, че сте преживели онова, които ние сме преживели. Ситуацията, която описвате, е коренно различна. Аз все пак Ви благодаря, че поне частично ни разбирате.
Репликата ми е за това дали журналистката ще осъзнае или не, поне ще бъде закононарушение. А всяко закононарушение има една част, където носи съответните поощрения и санкции, ако ме разбирате. Ако има една сериозна санкция, тази журналистка нямаше да каже, че Наим Сюлейманоглу е роден под името Наум. Това имах предвид.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Аталай.
Заповядайте, господин Христов.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз считам, че е абсолютно недопустимо в държава членка на Европейския съюз, и в днешно време някой гражданин на Европейския съюз да се чувства унизен от администрацията на една държава по каквато и да било причина и определено считам, че това нещо трябва да бъде предотвратено и със законови регулации. В това отношение много сериозно бих подкрепил инициативата като законопроект от страна на колегите от ДПС.
От друга страна не бих подминал с лека ръка и аргументите, които госпожа Караянчева изтъкна от името на колегите от ГЕРБ и като се абстрахирам от чисто административните неудобства, които бяха изразени от колегите, считам, че случаят, в който може да се окаже, че лице, което е получило ново име и в момента го приема, този автоматизъм на връщане на старото име мисля, че бил ново унижение и ново прекъсване, което би било също толкова унизително. Затова в това отношение аз ще се въздържа при гласуването в Комисията на този Законопроект, като предварително искам да заявя, че ако бъде внесен нов законопроект, който да урегулира точно отстраняването на унизителното отношение, на унизителните процедури за който и да е било български граждани, независимо дали е с турски произход или който да било, където и да е било, аз ще го подкрепя. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи да се изкажат? Ако няма, закривам дебата.
Подлагам Законопроекта на господин Карадайъ и група народни представители, № 754-01-38 на гласуване. Аз гласувам с гласа на господин Колев. За 2, против 7, въздържали се 9. Предложението не се приема.

Преминаваме към т. 2:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ, № 754-01-48, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители.
Аз съм вносител заедно с колеги от Обединени патриоти. Няма да чета мотивите като колегите, защото мисля, че всички са се запознали. Става дума за един проблем, който сериозно съществува сред българските граждани, живеещи в голяма част от европейските страни, където няма бащино име в личните документи. Те срещат редица административни пречки при регистрацията на децата си и съответно при издаване на актове за раждане.
С настоящия законопроект създаваме една по-подробна регулация на тази материя и съответно предпазваме тези наши сънародници от водене на съдебни дела за установяване съответно на бащиното име. Имаме становище от омбудсмана, което е положително, от Министерството на правосъдието, което е положително, от Националното сдружение на общините в Република България, което е положително, мисля, че имахме и от МРРБ, но не мога да го видя. Като цяло всички становища са положителни.
С това откривам дебата. Заповядайте за изказване.
Ако няма изказвания, закривам дебата и подлагам Законопроекта на гласуване. Който е съгласен с този Законопроект, № 754-01-48, внесен от мен и група народни представители, моля да гласува. За 16, против и въздържали се няма. Благодаря Ви за подкрепата, колеги.

Преминаваме към т. 3:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЛАДЕЖТА, № 754-01-36, внесен от Весела Лечева и група народни представители.
Госпожа Лечева е сред нас, заповядайте да представите Законопроекта.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Ще представя накратко нашия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за младежта. Нямам съмнения, че всеки един от Вас като народен представител съзнава своята отговорност по отношение на развитието на младите хора в България и нееднократно като народни представители по различни поводи сме заявявали, че младите хора са бъдещето на България, най-ценният капитал на България, че са движеща сила към прогрес, развитие на България така нататък.
В сега действащия Закон за младежта член втори гласи: „Държавната политика за младежта е последователна дейност на държавата, общините и младежките организации“. В този специален закон – Закона за младежта, е регламентиран статутът за дейността и функционирането на младежките организации. И ако законодателната уредба е много добре разписана по отношение на права и задължения на държава и общини, както участват те в реализирането на политиката за младежта, то по отношение на младежките организации това законодателство, което съществува в момента, се нуждае от допълнително усъвършенстване и допълнение. Ето защо в нашето предложение сме усъвършенствали законодателно статута на младежките организации, които да бъдат с публично подпомагане, и които са в интерес на младите хора за България.
Освен това много ясно сме разписали техните задължения, права и отговорности. Регламентирали сме правния статут „национално младежко представителство“, защото в голямата си част младежките организации и младите хора освен да са преки участници от страна на политиката на държавата и общините, желаят да участват и при формирането на политика за тях.
Ето защо сме разписали в този Законопроект тяхната законова гаранция за участието при формирането на политиките за млади хора в България. Разбира се, обект на Вашата комисия, тъй като е Комисия за регионално развитие, може би е новата глава, която сме предложили – Глава „Младежки обекти“.
В тази връзка искам да Ви разкажа за една среща, която се състоя между 14 и 18 юни във Варна там, където държава, община, политици, младежки организации се обединиха около една организация. На тази национална младежка среща присъства европейският комисар по образование, култура и младеж Тибор Наврачич, министърът на младежта и спорта Красен Кралев, президентът на Републиката Румен Радев и над сто представители на младежки организации. Всички те – политици и младежки организации, местна власт се обединиха около една декларация, която касае младежките пространства или младежките обекти – място за реализиране на младежки дейности и политики. Те дефинираха младежките пространства или младежките обекти по следния начин: като физическа инфраструктура за младежка работа, неформално и самостоятелно учене, физическа активност, оползотворяване на свободното време от и за младите хора.
В тази декларация се казва следното. „Проблемите и предизвикателствата пред младите хора, високите нива на младежка безработица, голям брой младежи извън образование, обучение и заетост, нарастващи тенденции за популизъм, евроскептицизъм, радикализация и агресия, социално изключване на младите хора“ – това, разбира се, са все едни тревожни тенденции, които съпътстват и младите хора на България. Не е тайна за никого.
Тази декларация казва следното: „Твърдим, че младежките пространства са особено значима за обществото социална иновация, която дава възможност на младите хора да реализират своите инициативи, креативност и ценности. Това е ключов инструмент за развитие на социални, професионални и личности компетенции у младежта, защитена и приобщаваща среда за социално ангажиране и приобщаване младите хора в живота на населените места“.
Ето защо ние като народни представители решихме, че тези идеи и желания, описани и обединени в една декларация, не трябва да остават като едно добро пожелание, като поредната декларация и заявка за политика по отношение на младите хора. Предложихме нова глава към Закона за младежта, която касае създаването на младежки обекти или пространства на територията на населените места и общините в България. Много ясно сме разписали възможностите и отговорностите на всяка една община по отношение на тези обекти, разписали сме начина на управление, начина на функциониране на тези пространства или младежки обекти. Акцентирам повече на тази част, разбира се, защото касае обхвата на Вашата комисия.
Съвсем накратко представих това, която считам, че е важно в този закон. Този закон, разбира се, среща подкрепата на десетки младежки организации, той е писан заедно с тях и те очакват, разбира се, потвърждение на техните желания да участват активно във формирането на политика по отношение на младите хора. Защото този закон гарантира именно тяхното място по отношение на провеждането и реализирането младежката политика и при нейното формиране.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря и аз.
Колеги, имаме постъпили становища от Министерството на младежта и спорта, от МРРБ, от група неправителствени организации. За нас може би е водещо становището на МРРБ, да прочета него, то е по-кратко. Чели ли сте го, има ли нужда да Ви запозная с него?
„Във връзка с постъпилите становища в МРРБ за законопроект предлагаме в § 14 от Законопроекта, с който се създава глава „Национално младежко представителство“, да се изменят по следния начин:
7. Участва в заседанията на областните съвети за развитие с право на съвещателен глас, когато се разглеждат въпроси, свързани с младежката политика.
8. Участва в заседанията на регионалните съвети за развитие с право на съвещателен глас, когато се разглеждат въпроси, свързани с младежката политика.
Областният съвет за развитие и регионалните съвети за развитие са създадени със Закона за регионалното развитие. Организацията и дейността им се определят с Правилника за прилагане на Закона за регионалното развитие. В Правилника в Глава Трета, раздели еди-кои си, ясно и точно с определени условията, при които статутът на членовете на съветите и техните заместници дават право на глас.
В останалите случаи и без статут на членове или заместници по покана на председателите на областните съвети за развитие и регионалните съвети за развитие на заседанието на съветите могат да присъстват и да участват в обсъждането с право на съвещателен глас и други представители, включително юридически лица на гражданска организация, имащи отношение към развитието на областен регион. В този смисъл разпоредбите на тези членове, които прочетохме, не са съобразени с действащото законодателство за регионално развитие и ако бъдат приети, ще създадат проблеми в работата на областните съвети за развитие и на регионалните съвети за развитие.
Предлагат се промени в § 30, т. 1 от Законопроекта относно предложените изменения, където е дефинирано понятието „младежки обект“, думите „прилежащите им терени“ да отпаднат, тъй като се касае за недвижим имот или обособена част от такъв.
Това е от нашето министерство, иначе другите становища са доста пространни и задълбочени, надявам се да обхващат цялата материя, не само тази, която касае нас. Надявам се да сте се запознали с тях.
Имате думата за изказвания.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми господин председател, госпожо Лечева, госпожи и господа народни представители! Тук безспорно има една парламентарна инициатива, която заслужава адмирации, на групата с госпожа Лечева, група народни представители, с три акцента, както тя сподели по отношение на правния статут на националното младежко представителство, по отношение на доброволчеството в тази част и по отношение на младежките обекти.
Ще се спра по-конкретно в частта, която нас ни касае – младежките обекти. Има една публичност и едно изсветляване с регистъра, която се предлага – младежки обект държавна собственост, общинска собственост, управлявани от търговски дружества или неправителствени организации с различни капитали, което според мен си струва, защото ние знаем – да, много се прави за спортните имоти и с европейските средства, и в момента с политика, която се финансираше преди в кабинетите на Борисов, в кабинета на Орешарски с публично инвестиционната 200 милиона и след това тези, които се надградиха. Това означава, че има фокуси.
Но има много места в страната, които са предвидени в плановете за регулация, в дейността и властите се изкушават да могат да ги продават и да лишават за в бъдеще от такава дейност, когато не са изсветлени, именно за обекти, които могат да бъдат доразвивани за здраве, за спорт, за млади хора. Изключително е коректна Глава 8 и смятам, че си заслужава да бъде подкрепена и дискутирана.
Много се радвам, че трите становища доразвиват и допълват Законопроекта. Те влизат в един конструктивен дебат. Регионалното – нашето министерство, за което ние казваме, влиза в редакционни бележки и в бележки, когато в определени случаи не е съгласно с някои неща. Тоест, влиза в принципен дебат, но не отрича самия законопроект. По същия начин Министерството на младежта и спорта допълва, доразвива и участва в самия законопроект.
Изключително интересна е позицията на Българския център за нестопанско право. Те по същество коментират за доброволческа дейност, а такава инициатива имаха и колегите от ГЕРБ в предишни събрания. След това казват: „Абе, добре това да бъде събрано в един законопроект“, но според мен при положение, че има инициатива на народни представители от това събрание да направим първата стъпка в посока доброволчество, нека след това, когато дойде инициативата за голям закон за доброволчеството, да го съберем в един и от този закон да изчезне и да отиде в онзи закон разписано всичко това.
Така че аз ще се обърна към колегите, ние ще подкрепим Закона, нека да стимулираме парламентарните законодателни инициативи, защото по същество това ни е присъствието в парламента. Нека чисто политически или с мнението на отделните институции да не запушваме парламентарната дискусия, да подкрепим Законопроекта, да влезе в залата и между първо и второ четене той да бъде доразвит, подкрепен, да могат да се чуят мненията на всички политически семейства.
Това е, господин Председател. Ние ще подкрепим законопроекта, която е внесен.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Една реплика, ако може да доразвия тезата на госпожа Янкова. Всъщност Вие казахте нещо изключително важно, обсъждайки становищата, защото във внесеното предложение за мен прозира една изцяло нова концепция и философия за формиране на младежки политики. Това нас ни води на мисълта по-скоро да разработим един нов закон, отколкото да правим кръпки върху стария.
Оставям другите неща, които за мен са леко въпросителни, например: национално младежко представителство, което се предлага, да се дава статута от административен орган. Това е по същество една неправителствена дейност, а юристите и всички знаем, че неправителствената дейност е със съвсем друг режим като регистрация и като статут.
Младежките обекти, хубаво е, обаче, колеги не се сърдете, но аз се чувствам леко дискриминиран на тази вълна, защото тук усещам един мирис на дискриминация по възраст. Не коментирам по-нататък, но е така.
Освен това подпомагането на млади хора с изявени дарби – не може това да е основен принцип на формирането на държавната политика по отношение на младежите. И едно леко противоречие с принципа за децентрализация, защото общинските политики, които се предлагат в Закона, всъщност водят към това общински политики по отношение на младежта да се формират на централно ниво. Има такъв лек уклон.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожа Янкова има думата за дуплика.
ДОРА ЯНКОВА: Колега, с уважение към теб като общинар, и сега националните съвети и областните съвети се инициират от властите. И сега регистрацията им минава през съдебните институции, но те се отчитат в Министерството на правосъдието, пак пред орган на държавата, защото са в обществена полза. Така че тук по-скоро е даване на възможност на тези съвети отделно да се събират и да генерират младежка активност в общините и в областите, да могат да бъдат позиционирани, да могат и да кандидатстват по проекти, да имат един такъв статут. А ние знаем, че те са и на ротационен принцип. Има парламентарна инициатива. Тя може да реши малко неща, ама ние постоянно да се приспиваме – дай да чакаме цял закон... Дайте да го приемем това и когато министър Кралев внесе цял закон, той безспорно ще отчете, ако има нещо добро тук, това за мен е подобрение на Законопроекта, а когато дойде неговият закон, спор няма, ще го гледаме, ще го дебатираме, но да дойде тази инициатива на правителството.
Така че аз отново разбирам Вашето желание да се включите в тази дискусия. Не се чувствайте дискриминиран, Вие по дух сте млад и сигурно на младежките обекти ходите, търсите приятели, играете. Това са места, които са хубави и в които има повече енергия. Така че нека да има много повече младежки обекти.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, колега.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Аз ще взема само отношение по младежките обекти, това, което ни касае нас. И към момента тази инфраструктура, която се ползва за младежки дейности, е нечия, не стои в пространството ничия. Когато говорим за младежки дейности, те са в различни сфери – спортна, културна, социална и така нататък. По същия начин бихме могли да кажем, че горе-долу в такива направления се намира инфраструктурата в момента.
Тук въпросът, който стои пред мен, е дали чисто стратегически младежките дейности, които са дейностите, касаещи всички останали възрасти, да ги изтеглим и да ги извлечем като някакъв приоритет, но това означава, че тогава тази инфраструктура, която ще бъде определена за младежки дейности, ще може да се ползва от останалите възрасти. Според мен това малко създава хаос. И към момента младежките организации могат да функционират, могат и да ползват тези пространства, понякога в някои по-малки населени места тези пространства са ограничени и се поделят и от други възрасти. Разбира се, това е въпрос вече на приоритет и виждане на самите региони, местности и общини или в когото са тези обекти.
По отношение на кандидатстването на проектите – и сега младежките дейности минават през различни неправителствени организации, които имат възможност да кандидатстват. С правенето на съветите ще създадем още една структура, която се явява между НПО-тата и регионалните и областни съвети, която ще може вече да кандидатства по проекти, което според мен е излишно. Така или иначе младежките дейности си минават през неправителствени организации, те си кандидатстват, те могат да се сдружават, да кандидатстват заедно, защо е необходимо да има още една структура, която да е обединител, който да се явява, грубо казано, конкурент на пазара за кандидатстването. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Сираков.
Други изказвания? Ако няма, вносителят има думата, за да отговори на направените изказвания и предложения.
ВЕСЕЛА ЛЕЧЕВА: Законът за младежта е сравнително нов закон. Той функционира от 2012-та година и считам, че има натрупани години на опит и на неговата реализация, така че и в момента има нужда от усъвършенстване на тази уредба. Аз не считам, че има нужда от нов закон, след като този закон все още не е извършил, няма достатъчно време, натрупан опит, за да считаме, че е необходим нов закон. Ето защо смятам, че наистина е наложително за доусъвършенстване на уредбата по отношение на съществуването на младежките организации, съществуването в правния мир.
По отношение на националното младежко представителство за това, че има изработени критерии какво означава национално младежко представителство, считам, че тук аналогията със спортните организации трябва да се направи, защото и спортните организации се регистрират към Министерството на правосъдието, но те подлежат и на друг ред в Министерството на спорта и отговарят и на други допълнителни критерии. Когато говорим за младежка политика и тя да има устойчивост през годините, непременно се нуждае от допълнителна регламентация на младежките организации, които функционират в правния мир.
Ето защо считаме, че специалният закон за младежките организации е необходимо да бъде усъвършенстван, допълнен, за да могат да бъдат гарантирани устойчивост на младежките организации и най-вече устойчивост на политиките, защото в момента в правния мир се раждат младежки организации, заминават си, нови се пораждат и когато казваме каква политика се води сред младите хора, никой не може да анализира и да обоснове какви са причините и новите цели, които трябва да си постави държавата по отношение на младежката политика. Защото една политика се води с нейните субекти в правния мир. Тя не функционира със свободни избрани електрони. Затова считам, че този специален закон по отношение на младежките организации им дава една законова гаранция за устойчивост по отношение на тяхната работа и дейност.
По отношение на младежките обекти ¬– разбира се, че тук става въпрос за млади хора, за онази възраст, в която те се нуждаят от допълнителна подкрепа от държавата, за да могат да бъдат реализирани успешно. Аз изчетох само част от големите, сериозните предизвикателства пред младите хора в България, за неформалното обучение, за значението на тези общности, в които те могат да живеят, да получават допълнителна информация, консултации и да участват организирано в свободното си време, за да елиминираме формите на агресия и така нататък, всичките теми сте ги изслушали, говорили сте по кампании и така нататък. Считам, че такива пространства е хубаво да бъдат законово регламентирани в общините. Те и досега са съществували. Въпросът е, че в последните години са били апетит от инвеститорски интерес. Ние искаме законово да ги регламентираме в населените места, да дадем възможност както спортните обекти да съществуват за спортна организация, за спорт на гражданите в населените места, така и да има възможност младите хора да реализират своите инициативи и дейности в именно такива обекти.
И желаем, разбира се, публичното подпомагане на младежките организация да бъде ясно – кои са тези младежки организации, които са публично подпомагани, да има тяхна отговорност, разбира се, най-вече и контрол. Защото всяка година се изменят младежките организации, които са обект на публично подпомагане в зависимост от министъра, който застава, това е ясно. Ние искаме да имаме една по-ясна и по-сериозно регламентирана регламентация в Закона по отношение на статута на младежките организации.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Лечева.
Други желаещи да вземат думата има ли?
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за младежта, № 754-01-36, внесен от Весела Лечева и група народни представители. За 10, против няма, въздържали се 9. Законопроектът е приет.
Колеги, поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 11,40 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ
Стенограф:
Антон Лазаров