1. Представяне и обсъждане на Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване на Стратегия за финансиране, укрепване на регулаторния капацитет и повишаване ефективността на предоставяните услуги в отрасъл „Водопровод и канализация” между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие от 23 февруари 2016 г., подписано на 2 ноември 2017 г., № 702-02-14, внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2017 г.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 702-01-52, внесен от Министерския съвет на 30 ноември 2017 г.
3. Представяне и обсъждане на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен проект за решение, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
4. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 754-01-87, внесен от Искрен Веселинов, Емил Христов и Дора Янкова на 15 декември 2017 г.

---

П Р О Т О К О Л
№ 1


Списъкът на присъствалите народни представители – членове на комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление господин Искрен Веселинов.

* * *

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, здравейте!
Добре дошли на първото заседание за тази година на Комисията по регионалната политика и местно самоуправление.
За много години на всички, с които не сме се видели!
Специално честитим празника на нашия колега, който е именник на днешния ден, с пожелания за здраве и успехи!
Имаме предварително публикуван дневен ред, който се състои от четири точки:
1. Представяне и обсъждане за Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване на Стратегия за финансиране, укрепване на регулаторния капацитет и повишаване ефективността на предоставяните услуги в отрасъл „Водоснабдяване и канализация” между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Международната банка за възстановяване и развитие от 23 февруари 2016 г., подписано на 2 ноември 2017 г., № 702-02-14, внесен от Министерския съвет на 20 ноември 2017 г.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за туризма, № 702-01-52, внесен от Министерския съвет на 30 ноември 2017 г.
3. Представяне и обсъждане на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България с приложен проект за решение, № 702-00-48, внесен от Министерския съвет на 11 декември 2017 г.
4. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 754-01-87, внесен от Искрен Веселинов, Емил Христов и Дора Янкова на 15 декември 2017 г.
Дневният ред беше обявен предварително, но буквално преди 30 минути имах обаждане от представител на Националното сдружение на общините в Република България, които отправиха към нас молба за отлагане на т. 4, поради това че утре имат управителен съвет, на който ще се гледа този Законопроект.
Длъжен съм да спомена, че ние сме им изпратили още на 15 декември Законопроекта за становище, както и на Асоциацията на председателите на общински съвети, които са върнали становището и присъстват тук – имали са достатъчно време за реакция, но не са имали заседание на управителния съвет в този период. В този контекст чакам Вашето мнение и съответно предложение по дневния ред.
Има ли предложения за промяна на дневния ред?
Заповядайте, колега.
ТАНЕР АЛИ: Уважаеми колеги, предлагам така както е предложен дневният ред, така да бъде оставен. Нека Националното сдружение и Управителният съвет да се съберат – това все пак е точка, която сме предложили, имаме представители на Асоциацията, и предлагам да гласуваме и тази точка днес. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, колега.
Има ли други становища по въпроса?
Ако няма, предлагам с гласуване да бъде утвърден предложеният дневен ред.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против и въздържали се – няма.



Преминаваме към точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРЕОКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА НА ИЗМЕНЕНИЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА СТРАТЕГИЯ ЗА ФИНАНСИРАНЕ, УКРЕПВАНЕ НА РЕГУЛАТОРНИЯ КАПАЦИТЕТ И ПОВИШАВАНЕ ЕФЕКТИВНОСТТА НА ПРЕДОСТАВЯНИТЕ УСЛУГИ В ОТРАСЪЛ „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО И МЕЖДУНАРОДНАТА БАНКА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И РАЗВИТИЕ ОТ 23 ФЕВРУАРИ 2016 Г., ПОДПИСАНО НА 2 НОЕМВРИ 2017 Г., № 702-02-14, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 20 НОЕМВРИ 2017 Г.
Сред нас е госпожа Малина Крумова и аз й давам думата да представи Проекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЛИНА КРУМОВА: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Възползвам се и аз от случая да пожелая на всички една успешна година и да поздравя именника за именния му ден!
Дейностите по споразумението, за което става въпрос и което изменяме с това подписано Споразумение между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Световната банка, се изпълнява в рамките на Проект, финансиран със средства по Оперативна програма „Околна среда”, който се нарича „Подпомагане на ефективността, управлението и институционалния капацитет на ВиК отрасъла”. Общата стойност на Споразумението е три милиона лева и то е влязло в сила на 12 април 2016 г., и включва разработването на 10 броя доклади – резултати по смисъла и терминологията на самото Споразумение, които са разделени в 3 основни направления.
Първото е развитие на отрасъл „Водоснабдяване и канализация” чрез оптимизиране на управлението и подобряване качеството на предоставените услуги.
С второто направление вече сме запознавали Комисията с него и това е именно разработването на Стратегия за финансиране на отрасъл „Водоснабдяване и канализация”, както и подходящи финансови механизми за намаляване на въздействието върху цените, а именно постигане на социална цена.
Третото направление на тези резултати е укрепването на капацитета на регулаторния орган за регулиране на цените в отрасъл „Водоснабдяване и канализация”.
Настоящото изменение се подписва с цел оптимизиране – първо, отразява някои изменения, които се налагат. То съдържа два елемента. От една страна, се изменя срокът за изпълнение на резултат 7 – един от най-важните, а именно „Стратегията за финансиране на отрасъл „Водоснабдяване и канализация”.” Причината за необходимостта от това изменение от 12 на 19 месеца е, че поради политически промени през миналата година служебното правителство имаше период на застой по отношение на комуникацията между Световната банка и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което забави неговото изпълнение. Освен това считаме, че е необходимо да се отдаде достатъчно време на този така важен резултат, за да могат да се отразят в него интересите на всички заинтересовани страни и той наистина да има една стратегическа роля и задача в бъдещото управление на отрасъл „Водоснабдяване и канализация”.
Второто предложение е да се отмени докладът за изпълнение – един от другите резултати е Докладът за изпълнение на дейностите по преоценка на публичните активи във отрасъл „Водоснабдяване и канализация”, като с това също така се изменя и стойността, намалявайки я със сто хиляди лева. Причината да искаме това изменение е, тъй като при настоящия срок на Споразумението със Световната банка тази задача няма да може да бъде изпълнена в рамките на Споразумението и считаме, че следва да отпадне със Споразумението със Световната банка и да не се изпълнява, разбира се, намалявайки със съответната стойност, която е предназначена за този резултат.
Това е накратко представянето на предложеното на Вашето внимание изменение на Споразумението и се надявам, разбира се, да получа Вашето съгласие.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Крумова. Уважаеми колеги, имате думата за въпроси и изказвания.
Нямаме депозирани становища.
Има ли желаещи да направят изказване?
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Уважаеми колеги, госпожи и господа, уважаема госпожо Крумова! Казахте, че ще бъде взето мнението на всички заинтересовани страни в този процес. По какъв начин ще бъде представено мнението, становището и позицията на потребителите, защото те са хората, които ползват тази услуга, и плащат, разбира се, за тази услуга? Как мислите този процес да бъде регулиран във всички тези добри намерения, бих казал, които са залегнали в тази допълнителна Ратификация?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЛИНА КРУМОВА: Благодаря за въпроса.
Не е съвсем релевантен към конкретната Ратификация, но разбира се, ще Ви отговоря, тъй като Стратегията за финансиране на отрасъл „Водоснабдяване и канализация” е от изключително значение. Стратегията в момента е във финален етап на разработване. В момента, в който сме готови с нея, ще бъде публикувана на обществено обсъждане и ще проведем обсъждания както със заинтересованите страни в лицето на синдикати, ВиК оператори, общини, области и асоциации по ВиК, така и с потребителите, и КЕВР, и други лица, имащи отношение като всеки един гражданин на страната.
Освен обичайния процес на обществени консултации чрез механизмите на портала за обществени консултации във връзка с разработването на Закона за ВиК предвиждаме провеждането на консултативни съвети, провеждането на срещи със заинтересованите лица, за да може да се отрази мнението на всички.
По отношение на потребителите използвам случая да кажа, че реално погледнато в този регулиран сектор, той именно затова е регулиран, тъй като в крайна сметка потребителите, когато си плащат хляба не могат да протестират цената на хляба, а този сектор, тъй като не може да бъде пък напълно оставен на пазарните принципи, именно заради това е и регулиран сектор. Разбира се, дейността на КЕВР също подлежи на контрол и очакваме с нетърпение действията на съда по произнасянето, по внесената от прокуратурата жалба.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Генов, желаете ли реплика? Заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: Госпожо Крумова, това което Вие казвате, е много добро. Нека обаче да преминем към по-сериозни действия, защото тази реформа я търкаляме 10 години тук и там, накъде ли не, а не там, където трябва. Не е най-опасно обжалването от прокуратурата на решението на КЕВР. Не е най-опасно и предстоящото повишение на ел.енергията за ВиК дружеството, защото и там, ако така нареченият „свободен пазар” – много пъти сме го дискутирали дали го има, дали го няма, видяхме какво се случва. Кой ще контролира тези търговци, това е отделен въпрос, не е предмет на тази стратегия, но ще видите как ВиК операторите един по един ще изпищят за в бъдеще, когато започнат да им вдигат цените. Наясно сте, седемдесет, седемдесет и няколко лева са за мегават сега цените, които им се предлагат. По слухове, по информация от тук, от там, има предложение на тези търговци над сто лева. За операторите, предупреждавам отсега, това е изключително непосилна тежест.
Преди малко Вие казахте „регулиран пазар”. Водихме една дискусия съвместно с Комисията по околна среда и Регионалната пак по отношение на Стратегията – не помня, Вие или министър Нанков казахте, че Законът за ВиК е готов на 90 процента. Хайде, довършете другите 10 процента! Този Закон, ако дефинира както трябва социално поносимата цена, бизнесът, този силно регулиран, от една страна, от социалната поносимост, от друга страна, от инвестициите по договорите с асоциациите, нека да го оставим в пазарна среда да се развива, нека да покрием сметките на тези, които не могат да плащат, и тогава бъдете сигурна, че лека-полека тези дружества, когато продават услугата си на състоятелни потребители, ще могат да генерират средствата, които трябват на цялата тази система, да може да се развива в бъдеще.
Това ми е молбата – да постигнем политически консенсус по този Закон, като подчертавам още веднъж, ние отдавна сме настоявали и сме го говорили това за социалната поносимост, но нека да я дефинираме както трябва, за да не се получава пак прокуратурата да обжалва цените. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Генов. Доста широко отворихте темата. Аз затова предлагам да се концентрираме върху конкретната Ратификация като давам обещание, ако трябва да поканим регулатора и да си поговорим наистина за начина на регулиране на цените във сектор „Водопровод и канализация”, както и да продължим тази дискусия, която започнахме съвместно с Комисията по околна среда, тъй като в следващите две години може би това ще бъде едно от основните теми в работата на нашата Комисия. Да не се опитваме сега да изговорим всичко на тази Ратификация, която има доста по-ограничена задача.
Колеги, имате думата за други изказвания.
Ако няма, подлагам на гласуване Законопроекта.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 4.
Предложението се приема.
Комисията ще предложи на Народното събрание да приеме на първо четене Законопроекта.
Благодаря, госпожо Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР МАЛИНА КРУМОВА: Аз Ви благодаря. Приятен ден.

Втора точка от дневния ред е:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТУРИЗМА, № 702-01-52, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 30 НОЕМВРИ 2017 Г.
Заявка за участие са дали: госпожа Ирена Георгиева – заместник-министър на туризма, Лиляна Арсова – главен директор на Главна дирекция „Туристическа политика”, и госпожа Антоанета Чолакова – старши експерт в Главна дирекция „Туристическа политика”.
Заповядайте, госпожо Заместник-министър, да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа депутати, най-напред и от наша страна пожелания за успешна година!
Разрешете ми с няколко думи да представя Законопроекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за туризма.
На първо място, с предложените изменения и допълнения на Закона за туризма се цели да бъде транспонирана Директива 2015/2302 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно Пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги. С развиването и прилагането на необходимата нормативна база се способства за изясняване и модернизиране обхвата на защитата на туристите чрез изменение на действащите разпоредби на Европейския съюз за защита на потребителите. Разширява се правната закрила за пакетните туристически пътувания върху всички потребители – не само тези, които ползват туристически пакети, но и тези, които ползват единични и свързани туристически услуги. Уеднаквяват се условията и реда, по който те ще се предоставят, както и изискванията към техните доставчици.
Транспонираната директива е съобразена със съвременните търговски реалности, а именно бурното навлизане на електронната търговия и в сферата на туристическите услуги. На следващо място с приемането на Проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма и транспонирането на Директивата се цели да бъде постигната хармонизация на българското законодателство с това на останалите държави в Европейския съюз по отношение на дейността на туроператорите и туристическите агенции. Това от търговска гледна точка намалява пречките към трансграничната търговия за туроператорите и турагентите, които желаят да работят на територията на Европейския съюз, и се осигурява равнопоставеност на туристическия пазар.
Транспонирането на Директивата ще създаде и възможност за взаимно признаване на защитата на потребителите между страните – членки на Европейския съюз в случай на несъстоятелност на търговците – едно много важно условие за защита на потребителите, особено на българските потребители.
Със следващия основен елемент от разработения ЗИД на Закона за туризма се цели да се намали административната тежест. Тази конкретна стъпка се прави в изпълнение на приетата Програма за управление на правителството и по-конкретно на Цел 211 – Подобряване на бизнес средата в сектор „Туризъм“ чрез редуциране на административната тежест.
Чрез съответните промени в Закона за туризма следва да отпадне задължението за представяне на хартиен носител от гражданите и бизнеса, на удостоверителни документи при предоставянето на административните услуги по реда на Закона за туризма, в това число предвиждаме да се въведе нов формуляр, заявление и декларация, което в основната си част има декларативен характер за повечето от обстоятелствата, за които до момента се изискваха удостоверителни документи. Координираните действия в тази посока позволяват да отпаднат 19 вида документи, които досега следваше да бъдат представени на хартиен носител. Те ще бъдат верифицирани при проверките на място, които осъществяват експертните работни групи. Ще отпаднат изискванията за представяне на документи или на копия на документи за организациите за управление на туристически район, за сдруженията, за туроператорите и туристическите агенти. Предвиждат се и облекчения при категоризацията на места за настаняване и заведения за хранене и развлечения, както и промени за екскурзоводи, планински водачи и ски-учители, които следва да бъдат регистрирани в Националния туристически регистър.
За да се гарантира по-ефективен контрол за спазването на изискванията на посочената вече Директива, които се въвеждат в Закона за туризма, както и на другите изисквания на Закона към туристическите дейности, са прецизирани текстове относно начина на осъществяване на контрол. Предвижда се възможност за взаимодействие между контролните органи чрез предоставяне на информация или участие в съвместни проверки, както и с други органи при необходимост.
С оглед на многобройните сигнали за нарушения, адресирани към Министерството на туризма, се регламентира извършването на проверки от определени от министъра на туризма длъжностни лица, като съставните констативни протоколи ще се изпращат до Комисията за защита на потребителите с цел осъществяването на последващ контрол и налагане на санкции.
Приемането на проекта не води до необходимост от допълнителни бюджетни средства и няма да доведе до необходимост от промени в бюджета на Министерството на туризма.
Въз основа на казаното, моля членовете на Комисията да приемат Проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за туризма.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Тук може би трябва да спомена, че имаме становище на Националното сдружение на общините в Република България, които подкрепят по същество в голямата му част Законопроекта. Имат препоръки по § 28 относно определените промени в чл. 130 за по-проста процедура и опростяване на правилата по нея. И другите неща са дребни.
Имате думата за изказвания, колеги.
Госпожо Заместник-министър, ще получите становище, ако го нямате, не е проблем, разбира се. (Реплики от заместник-министър на туризма Ирена Георгиева встрани от микрофоните.)
С определените изменения в чл. 130 се създава изключително сложна процедура, при която за една проверка се правят минимум четири документи: констативен протокол по чл. 174 на ЕРГ, протокол по чл. 130, ал. 6 на ЕРГ, доклад на председателя на ЕРГ и протокол на ОЕККТО. (Реплики от заместник-министър на туризма Ирена Георгиева встрани от микрофоните.) Това е смисълът на забележката. Разбира се, Законът има и второ четене, не е казано, че сега трябва да се реши проблемът.
Колеги, има ли някакви изказвания? Ако не, да закрия дебата и да подложа Законопроекта на гласуване.
Който е съгласен с така предложения от Министерския съвет Законопроект, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 4.
Предложението се приема.
Благодаря на Вас, госпожо Георгиева, както и на Вашия екип.

Трета точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА АКТУАЛИЗИРАНА СТРАТЕГИЯ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С ПРИЛОЖЕН ПРОЕКТ ЗА РЕШЕНИЕ, № 702-00-48, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 11 ДЕКЕМВРИ 2017 Г.
Гости днес са господин Георги Кръстев – съветник на Политическия кабинет на министър-председателя и секретар по Съвета на сигурността на Министерския съвет, госпожа Любомила Станиславова – парламентарен секретар на Министерския съвет.
Заповядайте, господин Кръстев, да представите Доклада.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Господин Председател, госпожи и господа членове на Парламентарната комисия по регионално развитие и местно самоуправление! Представям на Вашето внимание Проект на актуализирана Стратегия за национална сигурност на Република България. Действащата Стратегия за национална сигурност на Република България е приета от Четиридесет и първото Народно събрание на 25 февруари 2011 г. и обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 19 от 8 март 2011 г. Тя замени приетата през 1998 г. Концепция за национална сигурност на Република България, обнародвана в бр. 46 от 22 април 1998 г.
Стратегията от 2011 г. даде оценка на изпълнението на политиките за националната сигурност, определя националните интереси, цели и приоритети, даде характеристика на средата за сигурност, посочва основните насоки на политиките за сигурност и очертава общите принципи, институционалната рамка за защита на националната сигурност.
След нейното приемане, и особено след 2013 – 2014 г., в средата за сигурност, преди всичко в международен план, настъпиха сериозни промени, които повишиха нивото на несигурност в международните отношения и наложиха промени в стратегическата концепция на НАТО във вижданията на Европейския съюз както за състоянието на средата на сигурност, така и за политиките, които следва да се предприемат на съюзно равнище.
Съществени изводи за необходимостта от изменение и допълнение в Стратегията за сигурност бяха направени и в нашата страна. С влизането в сила през ноември 2015 г. на Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, на Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, на Закона за военното разузнаване и на Закона за националната служба за охрана, бе завършен процеса на нормативно регламентиране на задачите, организацията, методите на работа на всички служби за сигурност на Република България, което е изпълнение на едни от най-важните задачи, произтичащи от Стратегията за национална сигурност от 2011 г.
Изготвянето на Проект за актуализиране Стратегията за национална сигурност на Република България е част от Програмата за управление на правителството на Република България за периода 2017 – 2022 г., цел 44, мярка 160. Становище относно необходимостта за актуализиране на Стратегията изрази Консултативният съвет за национална сигурност на свое заседание на 30 май 2017 г. В изпълнение на Заповед № Р-128 на министър-председателя от 6 юли 2017 г., междуведомствена работна група подготви Проект за актуализиране на Стратегията. В състава на групата бяха включени представители на всички министерства, на службите за сигурност и на редица други ведомства, а също така и представител на Българската академия на науките. Работата по Проекта бе организиран в два формата – пленарен и оперативен.
Вариант на Проект за обществено обсъждане бе разработен от оперативния състав, одобрен от пленарния състав и представен общо на 11 форума в страната. Те са посочени в доклада, затова няма да ги изреждам. Обсъждането се състоя в периода 28 септември – 20 октомври 2017 г. Постъпилите предложения бяха обобщени, разгледани от оперативния състав, респективно от пленарния състав на работната група, и представени пред Съвета по сигурността, който одобри Проекта на свое заседание на 10 ноември 2017 г., след което бе проведена съгласувателната процедура, в рамките на която също постъпиха съществени изменения и предложения за текстове, в някои от разделите.
На 6 декември 2017 г., Министерският съвет на свое заседание одобри Проекта на Стратегия, който е с Акт на Министерския съвет № 759 от 8 декември 2017 г., и е представен на Народното събрание.
Става дума за актуализиране Стратегията за националната сигурност, не за нова стратегия.
Все пак трябва да отбележа, че около 29 са новите точки в Стратегията. Включени са нови раздели, като този за управление при кризи, раздел за киберсигурност. Някои от разделите в съществуващите текстове са редактирани и разширени конкретно текстове, визиращи борбата с корупцията. Актуализирана, разбира се, е оценката за средата на сигурност, политиките за сигурност, като бих искал да отбележа, че в „Раздел V” са разгърнати текстовете, които визират участието на неправителствения сектор и на академичната общност.
Предлагам с това да приключа представянето.
Готов съм да отговоря на въпроси, които биха били поставени.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Кръстев.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Има ли желаещи да вземат думата?
Господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Кръстев, да Вие сте прав – 22 предложения, становища, дадени към тази, която беше приета на 6 октомври.
Не винаги националната сигурност, може да бъде поставена под опасност от външни, глобални, регионални и други заплахи, и възникнали кризи. Ще Ви дам един много прост случай. Имаме ураганни ветрове. Преди години имахме перфектна система за оповестяване. По едно време на кметовете им раздадоха едни телефончета от Виваком, където имаха някаква връзка – преди си имаше връзки за оповестяване, за комуникация. Има една Наредба, която съм отворил преди малко, от 2009 г. Ще Ви кажа само какво пише за чл. 2 в нея: „Ранното предупреждение, предоставяне на своевременна и ефективна информация на приближаващата, непосредствена заплаха от възникване на бедствия…“ и така нататък, на определен кръг лица от изпълнителната власт.
Днес съм говорил с няколко кмета.
В долината на Арда, силно пресечена местност, труден район за комуникации от страна на топография – никаква връзка. Вятъра не е бил много силен – по данни от компетентните институции 60, 70, 80 км в час е бил максимумът, или 50. Толкова ли не можа по някакъв начин да се организира това оповестяване? Не казвам, че е Ваш ангажимент, аз питам има ли го тук в тази Стратегия, заложено ли е това развитие, като дефиниция, като общо понятие, на което да се обърне внимание и да го има в бъдеще? Защото виждате какво се случва: духнал вятърът от там, стигнал до там, някъде дигнал покрив, другаде направил това. Има ли го в перспективите, в плановете, в намеренията на тази система, която беше за ранно предупреждение, за контрол да бъде възстановена, или да бъде измислена нова? За водите го знаем, имаше проблеми, но говоря за бедствия и за заплахи от бедствия, именно от такъв тип при сериозни климатични промени. Свидетели сме какво се случва в целия свят, не само в България. Мисля, че това също трябва да бъде важно за националната сигурност. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Генов.
Други, колеги?
Ще си позволя да кажа няколко думи.
Преди всичко има няколко момента, които за мен е добре, че присъстват, и които отсъстват в предишните стратегии. Говорихме и са включени, което за мен е позитивно. Все пак ще направя една съществена забележка. В частта „Национални интереси“ – 1, 2, 3, 4 и 5-тата точка е „Съхраняване и развитие на националната идентичност, изграждаща се на основата на единно гражданство“. Според мен това е абсолютно неправилна формулировка, тъй като гражданството, ясно че е единно, то е само българско.
Това, което сте имали предвид, е вероятно единна гражданска нация. Според мен така трябва да го формулирате. Защото дори и с колегите от ДПС нямаме спор по тази тема, за това, че по този начин трябва да бъдат формулиране нещата.
В частта за позитивното, радва ме, че демографските процеси са включени като проблем, както и значителната диспропорция в развитието на регионите, което изключително касае нашата Комисия. Разбира се, можеше да бъде съчетано и с това част от мерките да присъстват, които на практика са част от дейността на Министерството на регионалното развитие.
Споменахте стратегическите международни, транспортни и енергийни проекти, но конкретните нашите вътрешни приоритети в развитието изобщо не само на инфраструктурата, разбира се, но и на регионалното развитие, биха могли да намерят като някакви точки място в позитивната част, в конкретните задачи. Това искам да кажа по Стратегията.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Ще започна, ако позволите, с отговори на Вашите бележки.
Точка 93, макар и доста обобщаващо, всъщност гласи: „Балансираното икономическо развитие на регионите в Република България, се подпомага чрез насърчаване инвестиционната дейност”. Няма как да бъде по друг начин. Знаете, пазарната икономика ограничава възможностите на инвестиции от страна на държавата, но развитието на осъществяваното на инфраструктурни проекти несъмнено създават предпоставки и благоприятни условия за развитието и на предприемаческата дейност.
Искам да отбележа, че има няколко текста, които визират по-голяма отговорност на местната власт, включително противодействието на корупцията, защитата на обществения ред, общо допринасяне от страна на местната власт за реализиране на политиката за сигурност, съобразно нейните компетенции.
Искам да отбележа, че Стратегията за национална сигурност се разработва като един сравнително стегнат и кратък документ. Една от неговите цели е да даде тласък, да даде основа за развитието на така наречените „секторни стратегии”. Ако има стратегия за регионално развитие, или стратегия за отделни региони, те непременно трябва да бъдат свързани със Стратегията за национална сигурност и тя да намери развитие чрез тях.
Що се отнася до реагирането при конкретни бедствия, както са и днешните, аз не бих казал, че точно са бедствия, но предизвикват внимание, на тази проблематика са посветени и други концепции, стратегии, Законът за защита при бедствия. Ранното сигнализиране, оповестяване за наличие на бедствия е едно и също, независимо дали става дума за вода, пожар или урагани.
Доколкото ми е известно се предприемат действия в резултат от изводите, които са направени от бедствия в последните години, но по същество не е тема, не е проблем, не е тема конкретно на Стратегията за национална сигурност планирането на тези мероприятия.
Все пак искам да отбележа, че и в тази Стратегия е запазено принципното положение, че критерии за наличието на сигурност е усещането в гражданите за сигурност и от това произтичат задачите за всички органи на държавната власт, включително и на местната, да се стремят да създават постоянно усещане на гражданите, че има сигурност, за да говорим, че политиката за сигурност е успешна.
Ние си правим изводи от всяко гласуване в постоянните комисии на Народното събрание и Вашата бележка ще бъде изпратена на съответните органи, конкретно Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други колеги, които имат желание да се изкажат? Не виждам.
Подлагам Доклада на гласуване.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – 4, въздържали се – 2.
Предложението е прието.
Комисията препоръчва на Народното събрание да приеме Доклада.
Благодаря, господин Кръстев.

Последна точка от дневния ред е:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ, № 754-01-87, ВНЕСЕН ОТ ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ, ЕМИЛ ХРИСТОВ И ДОРА ЯНКОВА НА 15 ДЕКЕМВРИ 2017 Г.
Присъстват: господин Делян Дамяновски – изпълнителен директор на Националната асоциацията на председателите на общински съвети в Република България; госпожа Бедрие Яшар, господин Атанас Димитров Телчаров, господин Илиян Иванов Маринов, господин Дочко Димитров Дочев, господин Христов Драгомиров Гичев – членове на Управителния съвет на Асоциацията.
Колегата Христов с няколко думи ще представи Законопроекта. Заповядайте, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми членове на Управителния съвет на Асоциацията на председателите на общински съвети! Нашето предложение е в две насоки, които се базират на опита, който председателите на общински съвети са добили в продължение на години в работата си. Стремим се с предложението да решим два проблема.
Първият от тях е свързан със запазването на работата на някои председатели на общински съвети. Не е тайна, че има няколко освободени вече от предишна заемана длъжност като държавни служители. Този въпрос е решен в Изборния кодекс за кметове, за президента, за народни представители. Странно защо там се пропуснали като законодател, да включим и председателите на общински съвети? Имаме няколко случая вече, в които те са освободени от работа. Считаме, че това е една несправедливост и бихме искали да изравним статута на председателите на общински съвети с останалите изборни длъжности, в които избраните запазват статута си на държавен служител след освобождаването им като председатели на общински съвети и изобщо след приключване на мандата на изборна длъжност.
Втората част се базира на опита, който имат председателите на общински съвети в работата си със звеното за подпомагане дейността на общинския съвет. Звената бяха създавани с цел подпомагане на работата, облекчаване на работата. Те са част от общинската администрация. Те се назначават от кмета на общината по предложение на председателите на общински съвети.
До този момент имаше проблеми с оценката, която получаваха служителите за своята работа, тъй като най-добре оценката би могъл да даде този, който работи с тях. Най-добре запознат с работата им и най-близо до тях през цялото време е председателят на общинския съвет, така че считаме за логично председателят на общинския съвет да е този, който ще даде оценката за работата на съответния служител от звеното, като, разбира се, по никакъв начин не поставяме под съмнение правото на кмета да се съобразява с тази оценка. Все пак служителят е от общинската администрация.
Считаме, че с така представените предложения ние ще решим два въпроса, които до този момент не намираха решение в законодателството. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Христов.
Националната асоциация на председателите на общински съвети в Република България е депозирала становище.
Бихте ли желали да го представите на Комисията? Заповядайте.
ДЕЛЯН ДАМЯНОВСКИ: Благодаря за предоставената дума.
Искам най напред да благодаря на съвносителите на Законопроекта, който решава действително два важни въпроса за работата на общинските съвети, и да благодаря за това, че сме поканени на днешното заседание на Комисията. Изцяло подкрепяме мотивите на вносителите, дали сме свое становище.
С няколко думи: председателите на общински съвети са най-често сменяните в изборната власт. Вече от последните местни избори досега има над 40 сменени председатели – общини като Никопол например, където вече три или четири пъти се сменя председателят. Никой не иска да застане на тази длъжност като знае, че ще бъде освободен от една титулна длъжност без гаранции, че му се пази мястото. Такива случаи вече има в Златоград, Тетевен, Никопол, Севлиево, където председатели са освободени от постоянната си месторабота затова, че са избрани за председатели на общинския съвет, без да имат право да се върнат след това на длъжността, която са заемали.
По отношение на служителите в звената – ние не отнемаме въобще правомощия на кметовете, тъй като и в сегашния запис на чл. 29а е записано, че „служителите в звената се назначават и освобождават от кмета на общината по предложение на председателя на общинския съвет”. Има обаче някъде случаи, особено където има остро противоборство – председателят е бил кандидат за кмет, кметът вече е избран, където се опитват да налагат воля един на друг, кой да бъде назначен в звеното. Например в миналия мандат знам за Котел, сега знам за Твърдица. В Мездра вече пет пъти се сменя звеното от кмета на общината без предложение на председателя на общинския съвет.
Именно затова ние предлагаме оценката на служителите в звената да се правят от председателите на общински съвети, защото те най-добре знаят какъв обем работа изпълняват. Тук виждам има и кметове, има председатели на общински съвети от народните представители, които знаят, че всичко е писане на протоколи, писани на решения, разнасяне на решения, свършва една сесия и започва да се готви другата сесия. Това понякога не се оценява и служителите в звената на наши семинари поставят въпроса, че понякога са разкрачени и не знаят как да отвърнат на изискванията към тях и когато им се прави от служител на администрацията – най-често директора на Канцелария „Обща администрация“, оценката. Те понякога са ощетявани, тъй като не виждат какъв обем работа изпълняват.
Смятам, че с приемането на този Законопроект по един справедлив начин ще се решат и двата въпроса. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на изпълнителния директор на Асоциацията.
Има ли други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: От БСП ще подкрепим по принцип Законопроекта. Госпожа Янкова също е съвносител. Мисля, че колегите вносители малко са се поувлекли по отношение на текста: „Кметът на общината не може да откаже назначаването или освобождаването на съответния служител в звеното, предложен от председателя на Общинския съвет“. Това е противоконституционно. Създаваме втори център на властта по този начин в общината. Аз гледам проблема малко отстрани. Бил съм в местната власт, бил съм от страна на председателя на общинския съвет. Прави сте за това, че оценката за работата трябва да се прави от председателя – и за длъжностните характеристики, и за всичко друго, но в крайна сметка кметът е работодател. Трудовият договор е на върха на неговата химикалка, какъвто и да е той.
Мисля, че и този текст да се измени между първо и второ четене – по предложение на председателя и утвърждавано от кмета на общината. Да се намери някакъв такъв балансиран вариант, защото наистина има общини, където противопоставянето е изключително между кмета и председателя. Да ме извинявате за израза, ама един лигльо председател може да си иска две секретарки, шофьор, двама юристи и така нататък. Това също за мен става допълнителни законосъобразни правомощия, излишни за председателя на общинския съвет. Отговорностите на кмета по отношение на Закона за местно самоуправление и правата, регламентирани по Конституция, са строго определени и аз мисля, че втората част иска доста сериозни редакции и корекции.
По отношение на първата част, че статутът на председателите като такива, с тяхното избиране и с тяхното прекратяване на пълномощията от общински съвети не е уредено – напълно подкрепяме тази идея, за да могат тези хора, бидейки на някаква работа, да имат гаранции, че след като свърши мандатът или бъдат предсрочно прекратени техните пълномощия, могат да разчитат на нещо и да имат сигурност. Там нещата са абсолютно са резонни. Има пропуски, които са направени, както каза колегата Христов като вносител, но втората част ще подкрепим по принцип, и с колежката Янкова сме го коментирали в последствие това, така че това е нашето мнение и становище. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Това е общо мнение и становище. Ще има редакции, разбира се, между първо и второ четене.
Господин Стефан Тодоров искаше нещо да каже, ако не възразяваш? (Реплики.)
Господин Ненков, заповядайте преди това.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Също искам да кажа това, което каза колегата. И ние също смятаме, че този текст трябва да отпадне или да бъде поне визуализиран. Доколкото разбирам, има такава някаква обща нагласа. Смятам, че наистина това би довело до една сериозна колизия някой път между кмета на общината и председателя на общинския съвет и трябва наистина да помислим как да го редактираме този текст, или ако трябва, да отпадне.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Сираков, заповядайте.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: По отношение на този текст мисля, че се преплетоха две сюжетни линии. В първата според мен би трябвало да се допълни, че служителите, тоест кметът на общината, не може да назначава или да освобождава служители в звеното, за които не е направено предложение от председателя на Общинския съвет, и не може да откаже назначаването им в рамките на приетия щат на общината. Кметът предлага щата, общинският съвет го приема, но физически лицата кои да са, смятам, че председателят на общинския съвет е редно да ги предлага и кметът да не може да отказва. Защото се получава така: кметът от една партия, председателят на общинския съвет от друга партия, единият гледа да си сложи хората, за да пречи на работата на другия. В края на краищата председателят на общинския съвет си управлява тази институция Общински съвет, носи отговорността за нейната работа, редно е той да си подбере кадрите, които да работят там, но да бъдат в рамките на числеността на щата, която е приета от общинския съвет.
МАНОЛ ГЕНОВ: Ами да има баланс тогава! Да пишем „половината от единия, половината от другия”?! Аз мисля, че това е несериозно. Разбира те ли?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще взема отношение по тази част от предложението и дискусията. Ще застъпя изцяло тезата, която господин Сираков разви.
Този запис е продиктуван като необходимост от практиката. Когато създадохме текста като първообраз, който и в момента е така, че служителите в звеното се назначават и освобождават от кмета по предложение на председателя. В практиката се получи един разнобой на съдебните решения. В някой случай, там където имаме – предлага председателят, кметът казва: Гледай си работата – с извинение за израза, аз ще си назнача който си искам. Водят се съдебни спорове. Единият съд казва: не може кметът да назначи някой, който не му го е предложил председателят, защото такава е волята на законодателя, той действа в случая в рамките на обвързана компетентност, а не на оперативна самостоятелност.
Имаме редица други случаи в законодателството, в които един орган е обвързан да назначи някой – говоря за най-високите етажи – по предложение на еди кой си, тоест, ако някой не му направи предложение, няма как да назначи на съответната длъжност. За да се избегне тази колизия в практиката на съдилищата, особено където в едните случай казват: да, кметът е длъжен да се съобрази. Не може да назначи друг или обратното, в някои случаи съдебните решения казват: какво като пише в Закона, че трябва да има предложение на председателя, кметът си е назначил когото си иска. Аз ги перефразирам, нали, но това им е смисълът. Тук е един от председателите на общинските съвети, мой колега юрист, може да потвърди, че има такава съдебна практика, която просто налага тези неща.
И от тази гледна точка другите вече опасения. Разбира се, както кметът, назначавайки всички останали служители в администрация, е на база на утвърдената от Общинския съвет структура и щат, така стоят нещата и тук. Звеното, включително като численост се одобрява от Общинския съвет и няма как да се предлагат лица, които не отговарят на съответните длъжностни характеристики или са в повече от числеността. Нали това е еднакво валидно и за едните, и за другите?
Тези опасения, които господин Генов изрази, не би следвало да … Поне Законът ги е предотвратил малко. Ако трябва да се направи някакво допълнение за яснота, може би това, което господин Сираков предложи, е коректно. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте за реплика, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Добре. Съгласен с това, че има колизии и така нататък, но представете си, че една община има голяма структура, председателят на общинския съвет иска да назначи 20 човека. (Шум и реплики.) Не, иска да назначи 20 човека и ги има в структурата. Общинският съвет е заедно с председателя и го гласуват това нещо и излиза извън рамките на бюджета. Какво се случва тогава? Ама не, както има пример там, че в Котел е било еди как си, както има пример, че някъде другаде било, нищо не пречи някъде някой да го измисли и да го направи. И ние ще му даваме ли зелена светлина да го прави по този начин, или не? Защото никъде не пише, колко трябва да е численият състав на това звено по чл. 29. Никъде не е ограничена бройката, размерът и така нататък, те трябва да са в общата структура. (Шум и реплики.) Трябва да са в общата структура. Представете си обаче, че има такъв казус някъде, какво може да се случи – ще има паралелна администрация на председателя и паралелна администрация на кмета ли?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Няма такава опасност.
Господин Тодоров за дуплика.
МАНОЛ ГЕНОВ: Дано да няма!
СТЕФАН ТОДОРОВ: Може би е най-коректно по-скоро като становище, защото все пак той е народен представител, аз не мога да си позволя да му правя дуплика, но никъде не се определя численост на законово равнище. Това е в компетенциите на общинския съвет. Няма да прилагаме другите закони – да речем Закона за публичните финанси, който е казал в рамките на бюджета на община общинският съвет може да си увеличава включително или да си намалява структурата на администрацията. Така че, както за кметската администрация, ако така образно ги делим, никъде не се казва каква да бъде числеността, Законът и Хартата са казали: „самостоятелност на общинския съвет да прецени според потребностите и функциите, които има да изпълнява“. Да речем, в голяма община примерно има двеста човека администрация, в малки общини има по двадесет и няколко човека администрация. Звената в момента са в различен състав – някъде са само по един човек, за съжаление, което е крайно недостатъчно. Най-голямата численост е примерно в София и два, три големи града, където имат дирекция, която е най-много от десетина човека. В останалите общини масовият случай са двама, трима, преко сили пет човека. Преобладават тези по един, двама, трима. Това е. Няма опасение в тази посока.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Аталай има думата.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, предложенията, които са направени, разбира се, че ще са в унисон да разрешим досега съществуващи проблеми. Това е добре. Но виждаме, че има определени текстове, които всяват смут. Това, което колегата от БСП казва, разбира се, при създаване на втора структура, или ако кметът и общинският председател не могат да се разберат, може да има такива ситуации, в които кметът да откаже.
Според мен най-добре е, гледам представителите на председателите на общинския съвет са тук, те да ни помогнат. Те да кажат как виждат този текст и по какъв начин, евентуално между първо и второ четене на този Законопроект, да вземе да се направи, така че – пак казвам, молбата ми е към общинските председатели да избегнем… (Шум и реплики.)
Молбата ми е, колеги, да ни помогнете да избегнем създаването на втори властови център. За това става въпрос. Мисля, че никой от народните представители не е против да разрешим тези проблеми, но същевременно пък не трябва да създаваме следващ проблем, който също не би трябвало, няма да е в наша полза. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Аталай.
Мисля, че като цяло всички казахме, че този последен текст ще го премислим малко. Между първо и второ ще създадем един текст, „балансиран” ли беше думата, който да решава проблема, да не създава нов проблем. В това отношение ще отчетем внимателно и мнението на Националното сдружение на общините в Република България, които утре имат заседание и вероятно ще дадат някакво предложение. Предлагам, понеже много се каза по този текст – да, ще го променим, ще търсим някакво решение. (Реплика.) Това казах. Чакаме и тяхното становище. Няма битка на всяка цена. Може би господин Христов ще потвърди същото.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ако разрешите, нека да вземе отношение изпълнителния директор на Асоциацията, а аз след него ще обобщя, защото след изказванията на колегите в мен се формира мнение като вносител и бих искал да го изложа след това. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Дамяновски има думата.
Господин Христов, Вие като вносител – ще бъде между първо и второ четене. Сега вече не може да променим текста.
ЕМИЛ ХРИСТОВ (встрани от микрофоните): Не, няма да го променя. Ние можем да го променим, всички тук.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да, но между първо и второ. Няма друг вариант.
Заповядайте.
ДЕЛЯН ДАМЯНОВСКИ: Нашето становище сме го изказали и смятаме, че това, което каза господин Сираков и господин Тодоров, са реални неща и така трябва да бъде, но ако има смут действително, който да предизвиква някакво брожение, нека да помислим още малко. Между първо и второ четене да обсъдим какъв да бъде този текст. Но аз пак казвам: ние не изземваме функции на кметовете. И в сегашния начин – в чл. 29а е записано, че „назначаването, освобождаването на служителите в звеното, става по предложение на кмета на общината“. Ние не изземваме никакви… Само се казва една категоричност, но сме съгласни да обсъждаме специално този текст.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Колеги, мога да приема Вашите доводи и безпокойството, че би могло не толкова да се създаде втори център на властта, а колкото да се наруши правото на кмета като работодател да назначава и да освобождава. Това е по съвсем друг закон.
Истината е, че когато пишехме това предложение, ние наистина искахме по някакъв начин да ограничим противопоставянето и да поставим на място отношенията между кмет и председател на Общински съвет, защото те влияят върху работата на това звено. Служителите в звеното се чувстват несигурни.
Склонен съм да не се противопоставям на промяната на ал. 6 и да остане само този запис, който и сега съществува в Закона за местното самоуправление, въпреки че в мен ще остане усещането, че може би нещо пак ще оставим като възможност за противоборство, за противодействие между кмет и председател на общински съвет, но приемам доводите на господин Генов и господин Аталай. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, от девет текста имаме един, по който ще се търси редакция. Не виждам защо да го отлагаме и защо изобщо да… (Шум и реплики.)
В случая чухме и изпълнителния директор на Асоциацията, който приема… (Шум и реплики.)
ДОЧКО ДОЧЕВ, председател на Общинския съвет в гр. Левски: С кмета сме от различни партии и работим добре. Мисля обаче, че това е една от стъпките, които нашата Асоциация трябваше да направи, и трябва да направим за бъдещата ни работа, защото предложенията на господин Сираков и на господин Тодоров бяха съвсем добронамерени и не трябва да търсим във всички неща, които може би и занапред ще искаме заради добрата работа на общинските съвети. В смисъл такъв, че колкото са по-изчистени нещата законодателно, толкова по-добре ще работим и няма да има място за някакви лавирания, в които да търсим някакво надмощие с власт или с нещо останало. Знаем, че кметовете имат повече механизми да го правят, но пък и ние сме институция, която би трябвало да бъде все пак уважавана. Искам да кажа, че колкото са по-изчистени отношенията с такива закони и с такъв ред, толкова по-добре ще бъде за работата между изпълнителната и законодателната власт.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви за изказаното становище.
Колеги, има ли други желаещи да вземат думата?
Ако няма, подлагам Законопроекта на гласуване.
Който е съгласен с така внесения Законопроект за местно самоуправление и месна администрация, моля да гласува.
За 17, против и въздържали се – няма.
Пълно единодушие виждам, всички са „За“, с което Законопроектът е приет.
Благодаря на всички участващи в заседанието.
Живи и здрави до следващия път.





(Закрито в 16,45 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искрен Веселинов



Стенограф:
Маргарита Крачунова