Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
20/09/2018
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 854-01-53, внесен от Искрен Веселинов и Емил Христов.
2. Представяне и обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802 00-39, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (ЕС) за 2018 г.
П Р О Т О К О Л
№ 18
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Искрен Веселинов – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, да започнем заседанието. Имаме необходимия кворум.
В днешния ред са предвидени три точки:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 854-01-53, внесен от Искрен Веселинов и Емил Христов.
2. Представяне и обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802 00-39, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (ЕС) за 2018 г.
Има ли други предложения по дневния ред?
Ако няма, моля, който е съгласен с така предложения дневен ред да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Колеги, дневният ред е приет.
Преминаваме към първа точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ, № 854 01-53, ВНЕСЕН ОТ ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ И ЕМИЛ ХРИСТОВ.
Имаме удоволствието да посрещнем като гости – господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи и господин Благой Станчев – парламентарен секретар на Националното сдружение на общините в Република България.
От името на вносителите господин Христов ще представи Законопроекта.
Заповядайте, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги!
Този законопроект има малко по-дълга история. Смятам, че всички Вие, които се интересувате от местните власти сте запознати с неговото развитие. С няколко думи само да напомня, че той е плод на дълги обсъждания и предложения на кметове на малки и големи общини. Няколко пъти е обсъждан в Управителния съвет на Сдружението на общините, има подкрепата на председателите на общинските съвети и Асоциацията на председателите.
Законопроектът урежда материя, която до този момент създаваше предпоставка за много спорове и искания от страна най-вече на кметовете, защото те нямат ресурса да изпълнят това, което ни се предписва от Закона като задължение за контрол за реда в населените места за безопасност на движението и изобщо ресурсът, с който разполагаха, беше сведен единствено и само до възможността да разполагат с общинската полиция, което всъщност е част от националната полиция и там, където имат инспекторати към администрацията на съответната община.
За съжаление, не всички общини могат да си позволят да сключат договори с Националната полиция, най-вече по икономически причини. Само в седем града, ако не се лъжа, имат такава възможност. Дори и в големите градове, мога да призная, че с кмета на Стара Загора, имаше един период, в който обсъждахме възможността да се откажем от общинска полиция, защото разходите бяха твърде големи.
Това, което предлагаме в момента е създаването на едно звено, което да бъде в структурата на общинската администрация и което да изпълнява функции, които до някъде ще облекчат и изпълнението на функциите на националната полиция на територията на съответната община.
Предлаганите разширени правомощия на това звено, на този отдел не са нещо необичайно. Например – проверка на лични документи или ограничаване правото на свободно придвижване до пристигане на националната полиция, или връчване на предписанията към нарушителите. По този начин облекчаваме контрола на актовете на кмета, на общинския съвет, изобщо на всички нормативни документи засягащи сигурността и реда в населеното място.
Разбира се, в Преходните и заключителни разпоредби сме предложили част от събираните глоби при нарушение на Закона за движение по пътищата, най-вече констатираните с технически средства, да се събират от общинската администрация, тоест кметът да е лицето, което ще има инициативата. То ще получи и правата за разпореждане с тези финансови средства, разбира се, в интерес на подобряване безопасността по пътищата.
Ще спра дотук, за да не утежнявам нещата.
Искам да благодаря, преди да завърша, на Министерството на вътрешните работи и най-вече на заместник-министър Ципов, който през цялото време докато обсъждахме Закона, всъщност правили сме много срещи на тази тема, винаги беше на страната на местните власти и ни подпомогна и със съвети, успя да убеди ръководството на Министерството на вътрешните работи, че всъщност ние не навлизаме в територията на Министерството на вътрешните работи, а напротив това, което предлагаме, е в полза и като помощ и като освободен ресурс на националната полиция.
С дължимата благодарност на парламентарния секретар на Сдружението на общините – господин Станчев, защото двигателят по целия законопроект, независимо от трудностите, които срещнахме, беше той. На него дължим това, че Законопроектът получи завършен вид и всички трудности по съгласуванията с Министерството на вътрешните работи и с другите парламентарни комисии, той успя да ни помогне, да ни убеди и да преодолеем трудностите. С това завършвам. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Христов.
Давам думата на господин Ципов, за да изложи становището на МВР.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Позволете ми да не изразявам какво сме написали в становището ни преди три месеца и е изпратено до членовете на Комисията.
Искам да се спра на няколко факта и обстоятелства. Първо, да кажа на уважаемите народни представители, че в момента в девет български общини има изградени структури на общинска полиция. За съжаление обаче, това са по-богатите общини с по-големи възможности. Идеята за общинската полиция възникна през 2009 г. и беше отразена с промени в Закона за Министерството на вътрешните работи. Тази идея да бъде укрепен капацитетът на общинските администрации възникна преди няколко години и вече, може би, трета или четвърта година целенасочено се работи по този въпрос.
Вчера Законопроектът беше разглеждан във водещата комисия. Там се поставиха някои въпроси, на които ще опитам да дам предварителен отговор, ако ми позволите. На първо място, става дума за звена, в които ще работят общински служители. Тези общински служители ще бъдат със статут по Закона за държавния служител и по Кодекса на труда в тези текстове, в които се урежда държавната служба или по-точно службата в общинската администрация. Така както са предвидени текстовете в Законопроекта, в никакъв случай не може да се говори за възлагане на полицейски функции или даване на полицейски правомощия на тези общински служители. Става дума за част от правомощия, с които и в момента разполагат полицейските органи, които са свързани най-вече, с осъществяване на така наречения административен контрол.
Към настоящия момент, по силата на Закона за местното самоуправление и местната администрация, кметовете на общини и кметовете на населените места имат някои функции, свързани с опазването на обществения ред. Това, което се предлага в Законопроекта не е нещо по-различно, дотолкова, доколкото всяка една община може да прецени дали да използва тази създадена законова възможност, ако, разбира се, подкрепите така внесения Законопроект и да създаде едно такова звено, или да укрепи там, където има създадени инспекторати към общините със служители, които ще имат някои от тези предвидени в Законопроекта специфични функции.
В общественото пространство през последните месеци се заговори, че през този законопроект и приетият през миналата година нов Закон за частната охранителна дейност, държавата отстъпва от своите функции по опазването на обществения ред. Искам да разсея едни такива притеснения, ако са създадени у народните представители, защото такива текстове има в момента и в действащия Закон за местното самоуправление и местната администрация, имаше и в отменения вече Закон за частната охранителна дейност. Идеята е там, където има възможност, да се използва капацитетът на общинската администрация. В конкретния случай той да бъде създаден и от действията на едни такива служители да има някакъв ефективен резултат.
В заключение, искам да кажа, че сме изразили положително становище по така внесения Законопроект. Да, някои от разпоредбите имат нужда от прецизиране и смятам, че с общи усилия ще успеем във водещата комисия да създадем един законодателен продукт, който, ако мога така да се изразя, да доведе до желания от цялото общество резултат. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
От Националното сдружение на общините в България какво мислите по Вашия Законопроект, както се казва?
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Доколкото виждам, голяма част от Вас бяха на форума, който се проведе по наша инициатива през месец март. Видяхте какво мислят и как настояват кметовете за този закон, заедно с другия, който обсъждахме тогава – Закона за водите. Радвам се, че се стигна до внасянето на този законопроект, който от толкова години се мъчим да представим пред Вас.
Благодаря на вносителите, че ни подкрепиха – господин Веселинов и господин Христов.
Благодаря за подкрепата от страна на Министерството на вътрешните работи, че Законът стана факт.
Много бих се надявал повече да не се получава политическо противопоставяне на тази тема.
Ако трябва да обобщя с две – три думи, на първо място, не е законово задължение, а законова възможност за общините.
На второ място, не е необходимо да се назначават нови служители, а просто чрез преструктуриране, съществуващите служители от инспекторатите, от общинските предприятия по охрана и така нататък, ще получат новите правомощия и ще се възползват от тях.
На трето място, очакваме сериозен ефект от една страна от повишаването на ефективността на контролната дейност като превантивно действие да не се нарушават общинските разпоредби, от друга страна евентуално повишаване на приходите от акто-съставителската дейност.
Бих искал да обърна внимание на втората част на Законопроекта, която касае Закона за движение по пътищата и ще Ви моля и Вие да обърнете внимание на това и сега и в последствие в залата, когато дискутирате Законопроекта.
Ситуацията е такава – в много български общини, близо 200, има изградени системи за видеонаблюдение – къде по-разгърнати, къде по-ограничени, къде по-интегрирани в единна система, къде в отделни части. Общините вложиха и собствен ресурс и много европейски средства в изграждането на тези системи за видеонаблюдения, но системите за видеонаблюдение са основно с охранителни функции в общините. Пътно видеонаблюдение, дори когато са монтирани на входно-изходния артерий на населените места и наблюдават реално пътищата, те нямат функционалности за контрол по движението по пътищата и спазването на правилата. Ние със Законопроекта се стремим да стимулираме общините да изграждат такова пътно видеонаблюдение за контрол по спазване на правилата на движение. Вярно е, по-скъпички са системите, камерите с тези функционалности и заради това този приходен източник ще бъде една икономическа обосновка, имам предвид глобите, ще ги стимулира. Всякакви други варианти, евентуално, които се мислят за новия закон, няма да дадат такъв стимул за общините и ще си останем в досегашното положение – много камери, голяма опорна инфраструктура, окабеляване, сървъри и така нататък, но без контрол по движението в населените места. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И аз благодаря на господин Станчев.
Един въпрос към господин Станчев: има ли монолитност в подкрепата на общините към този законопроект? Всички общи ли подкрепят Законопроекта или има някакво колебание?
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: През годините сме правили многократно най-различни форуми с участие на общини. От всички политически сили са изразявали подкрепа за него. Не сме чули възражения, от една страна, от друга страна, при предходното ръководство на Министерството на вътрешните работи – госпожа Бъчварова беше министър – направихме шест регионални срещи във всички райони за планиране на страната, където беше издигнато това наше предложение от името на Националното сдружение. На тези регионални срещи предложението беше прието с подкрепа от различни кметове навсякъде.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Заповядайте господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Да допълня нещо по това, което господин Станчев каза по Закона за движение по пътищата.
Към настоящия момент по действащия Закон за движение по пътищата е предвиден така наречения фонд „Пътна безопасност“. Петдесет процента от наложените санкции по електронни фишове постъпват в този фонд. Към настоящия момент обаче, по действащия Закон, няма възможност общината, там където тя е изградила такава подобна инфраструктура, за която говори господин Станчев, да кандидатства и да получи средства от този фонд. Този фонд се управлява от министъра на финансите, а заявките могат да се дават само от министъра на вътрешните работи.
Идеята на тази законодателна промяна всъщност е да уведомя уважаемите народни представители за това, което се подготвя в новото законодателство по темата: „Пътна безопасност“ – трите нови Законопроекта за движение по пътищата, пътни превозни средства и водачите на моторни превозни средства.
В законопроекта за движение по пътищата предвиждаме също един по-различен модел за управление на този фонд „Пътна безопасност“, а именно и общините да имат право да дават заявка към Министерството на финансите и да получават някакви средства от този фонд „Пътна безопасност“. Тоест, това което се предлага в този законопроект, по нищо не се различава по същество от това, което се предвижда и в новото законодателство, което се разработва и по всяка вероятност, до месец, надявам се, най-късно да е и на вниманието на народните представители.
В заключение да кажа – към настоящия момент Министерството на вътрешните работи и в частност полицейските органи са длъжни да оказват съдействие на различните органи на държавната и местната власт по 90 кодекса и закона.
Мисля, че сами можете да си отговорите на въпроса, че със сигурност в поне един немалък процент от случаите това съдействие няма как да е ефективно, дотолкова, доколкото в един момент един държавен орган може да иска съдействие, а в същия момент и един орган на местната власт. Не виждам нищо лошо да се мисли да се възложат едни такива функции. Примерно, смятате ли, че е необходимо полицейски орган да налага глоба по една общинска наредба, затова, че някой паркира в зелени площи или в паркове на определена община. Мисля, че актът за установяване на административното нарушение спокойно би могъл да бъде съставен от един служител на едно такова подобно звено, а наказателното постановление да бъде издадено от кмета. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви и аз.
Уважаеми колеги, имате думата за дискусия.
Заповядайте, господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми господин Станчев! Ние няма да подкрепим предложения законопроект. Безспорно той е опит да се реши един от най-трайните проблеми на местната власт, а именно опазването на обществения ред и сигурността в населените места, но зад този благовиден предлог се създава възможност за формиране на практика на кметски милиции, което в нашето разделено общество е изключително опасно.
Смятаме, че ограничената приложимост на звената „общинска полиция“, които са аргументирани в Закона за МВР, поради финансова невъзможност на общините не може да бъде предлог или основен мотив за тези промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, защото тези на практика параполицейски формирования ще бъдат под контрола само на един човек – кмета на общината. Както казах това е изключително опасно.
Резонен е и въпросът с ограничените средства на общините и дали те ще могат да се възползват дори и от тази възможност? Разбира се, каква ще е квалификацията, мотивацията и образованието на назначените служители в тези звена? Предвиденото обучение на такива служители, не само заради краткосрочността му, а и заради отново финансовата невъзможност на общините да го заплатят, независимо по какъв начин ще се провежда то, също е доста спорно като ефект.
Позволете ми да изразя и съмнение и във възможността и в квалификацията на назначените служители в тези звена да подпомагат, както е предложено в Закононопроекта, цялата контролна и административнонаказателна дейност на територията на общината. Относно призоваването в служебни помещения или ограничаване правото на свободно придвижване до пристигането на полицейски орган ми е трудно дори да намеря думи, с които да изразя несъгласието си, защото смятам, че опасността от нарушаване на граждански права в такива ситуации е изключително сериозно.
Това са част от аргументите, с които няма да подкрепим този законопроект. Продължаваме да изразяваме становището, че решението е повече полиция в общините. Безспорно е, че е изключително трудно, от финансова гледна точка да се създават масово звена „Общинска полиция“ към районните управления на полицията в страната, но тук е ангажимент и на Народното събрание, като орган, който все пак приема бюджета на страната и на всички институции да осигурят такава подкрепа за общините, че присъствието на повече полицейски служители в районните управления и създаването на звена „Общинска полиция“ в тях да е възможно в по-голяма част от общините. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Аз ще си позволя да взема думата след Вас не толкова като вносител, колкото като изразяващ позицията на групата на „Обединени патриоти“. Ние категорично ще подкрепим настоящия законопроект. Първо, тук не става дума изобщо за създаване на параполицейски формирования. Изобщо задачата на тези звена е съвсем друга и съм сигурен, че всички Ваши колеги, които отсъстват, го разбират и затова голяма част от тях са дългогодишни общинари и затова не са тук, за да не гласуват по съответния начин, по който партията явно е решила, че ще гласувате.
Истината е, че ние създаваме звено, което да прави по-ефективен начина на прилагане на общинските наредби – нищо друго. Няма друга цел в това нещо.
Господин Ципов каза за паркирането, което е един проблем. Аз ще Ви кажа примерно, собственик си оставя строителните материали на тротоара пред къщи и блокира движението. Трябва да викаме полиция за всеки такъв случай ли? Безброй много са случаите. Аз съм прекарал почти 15 години от живота си в общината като съветник, председател на общински съвет и прочие. Общините най-често се чувстват безсилни да приложат собствените си правила, защото ресурсът на полицията е ограничен и често те работят по определени спуснати национални задачи и не могат да отделят от тези хора, които са необходими, за да вървят с екипите на общината. Тук дори не става дума за назначаване на нови хора. Тук става дума за квалификация – допълнителна на някаква част от хората, които допълнително осъществяват контролът по общинските народби. Всъщност, ние правим една сериозна стъпка към децентрализация, но не само към децентрализация на правомощия, не само на задължения, но и на някакви правомощия. Даваме възможност като инструментариум на общините да си свършат работата. Разбира се, всеки има право да има своето политическо говорене и своята политическа позиция, но аз изрично попитах господин Станчев има ли някакво политическо различие в желанията на кметовете. Идеята, че кметовете ще си направят някаква частна армия или частна полиция, която ще тероризира населението, ще го държи в страх също е абсурдна: първо, защото общинските съвети съществуват като орган на самоуправление; съществува прокуратурата, до която, естествено, всеки гражданин ще започне да пише жалби, ако нещо наруши правата му; съществуват, не знам колко органа – сигурно десет, които контролират кметовете на община. В това отношение мисля, че най-малко заподозрения за произвол би могъл да бъде служител на такова звено, или съответно кметът.
Бих призовал абстрахирайки се от своята политическа принадлежност, да погледнем рационално към Законопроекта, който наистина е необходим на общините и да го подкрепим.
Заповядайте, господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Моята реплика е следната: първо, категорично съм съгласен, че трябва да направим опит, за да подпомогнем, казах го в моето изказване, общините в решаването на проблема с опазването на обществения ред и контрола, разбира се, на актовете на кмета и общинските съвети. Има създадена добра практика и към този момент под формата на така наречените инспекторати, с които се извършва този контрол. Аз мисля, че е изключително добра и едва ли някъде има лош опит в това и там работят добре обучени общински служители. Съгласете се, че безспорен факт е, че част от философията на Закона е да се дадат повече правомощия на подобни звена, независимо дали ще се назначават нови служители в тях, или не, които са на границите на полицейските функции. За това продължаваме да смятаме, че тази филосовия на Закона по този начин разработена е опасна и, че решението е, овластеният орган за това – службите на Министерството на вътрешните работи да изпълняват тези функции, а нашата задача е да осигурим такава подкрепа, че да имат достатъчно възможности за това. Няма нищо политическо или някаква партийна догма в това наше становище. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Христов изяви желание да се изкаже.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Всъщност аз се подготвих да направя реплика към изказването на господин Иванов, но няма значение – ще говоря като изказване. Всъщност обявяването, особено в нашата Комисия, „против“ предложения законопроект, не защото съм вносител, разбира се, крие много опасности. Ще Ви кажа защо: всъщност този законопроект е една стъпка към децентрализация. Ако ние сега се обявим обявим срещу това да дадем повече правомощия на кметовете означава да прекъснем един процес на децентрализация, тоест ние признаваме, че кметовете не са в състояние да се справят с функциите и трябва ли изобщо тогава да говорим за децентрализация, защото ние даваме ресурс и финансов, и управленски и контролен в ръцете им. Аз свързвам двата процеса, и ако някой ги разглежда по друг начин, трябва да обясним какво правим за децентрализацията.
Що се отнася до Законопроекта, в Закона няма императив – той не казва направете ги – ако някой от кметовете иска да го направи, ще го направи. И досега, вие знаете, че съществуват такива инспекторати, които са отново под контрола само на един човек – на кмета, ако говорим за децентрализация, за някаква верига за управление отгоре надолу по вертикала, така че той би могъл да ги използва така както намери за добре и сега, въпреки че на практика тези инспекторати не са единствено под контрола на кмета. Те се контролират от няколко места. Трябва да Ви кажа, че общинският съвет също носи отговорност и контролира действията на тези инспекторати.
Що се отнася до безспокойството, че те ще натежат на финансите на общините – те и сега, инспекторатите, са на издръжка на общините. Те са част от общинската администрация. Не можем да имаме безпокойство, че ще има някакво отрицателно движение или натиск върху общинския бюджет.
Последно, господин Иванов изрази, макар и с неловкост, съмнение по отношение на подготовката и качествата. В почти всички общини, с които съм запознат, голямата част от служителите и най-вече ръководния състав на Инспекторатите са от бивши случители на Министерство на вътрешните работи или на Министерството на отбраната. Те имат подходяща подготовка. Другата част са млади хора, които са под ръководството и контрола и работят съвместно със служители, които са били в двете силови структури и те имат опит и могат да се справят със задълженията си.
Отново се обръщам към всички – да не товарят с отрицателни очаквания създаването на структура, която е родена в една организация, в която политиката няма място, поне аз не знам да е имало политизиране. В Националното сдружение на общините или в Асоциацията на председателите на общински съвети, там, политика никога не е имало. Мисля, че дължим подкрепа на местните власти в тази посока.
Не твърдим, че сме внесли най-добрият законопроект в тази насока, не твърдим, че формулировките и текстовете са изключително прецизни. Готови сме да приемем всякакви предложения и да ги обсъдим на следващото заседание на Комисията, както и в Комисията по вътрешен ред.
Важно е за нас е, да се дадат нови лостове в ръцете на местната власт, най-вече на кметовете, да направим една стъпка към децентрализация, да им дадем нови механизми. Да смятаме, че ще говорим за децентрализация, включително и финансова, без да даваме механизми в ръцете на кметовете, независимо на малки или големи общини, няма да е добър знак към тях. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Христов има думата. (Реплика.)
Говорим си едно и също. Има ли нужда от тази реплика?
Ако има нужда – заповядайте, господин Иванов.
От всеки спор всеки излиза все по-убеден в собствената си правота. Да не задълбаваме толкова.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви за възможността, господин Председател.
Уважаеми господин Христов, най-силният Ви контрааргумент беше, че това е стъпка към децентрализация. Вероятно е така, но след като години наред такива стъпки реални нямаше, смятам, че стъпка към децентрализация, с която прехвърляме една тежка отговорност на общините, безспорно с правомощия, е най-малко несъстоятелно като аргумент. Ако през тези години всички управления досега бяха направили реални стъпки към реална децентрализация, сега нямаше да обсъждаме този въпрос, защото общините щяха да имат финансова възможност да създават звената, които са регламентирани в Закона за Министерството на вътрешните работи. Благодаря Ви за възможността.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Христов, заповядайте за дуплика, ако желаете.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Мислех да се въздържа, но само да кажа: това, че досега не сме имали определени успехи – говоря Ви като бивш председател на общински съвет, като бивш председател на Комисията по регионална политика на сдружението – това, че досега не сме успели да направим някакви значими стъпки в тази посока, не значи, че трябва да се откажем.
Не мога да се съглася и то не по политически причини, че ние товарим кметовете и местните власти със задължения, които са задължения на централната власт. Напротив, това е по тяхно желание и то не на един или двама кмета. Това е масово подкрепено желание на кметовете така, че те много добре знаят какви тежести могат да поемат и докъде могат да поемат отговорности, още повече, че не се снема отговорността на Националната полиция за контрола на вътрешния ред. (Реплика.) По никакъв начин ние не се стремим да прехвърлим отговорността от едната страна на другата – от централната власт на местните власти. Напротив, това е част от общите усилия на обществото, част от общите усилия на всички власти – и на местни, и на централни и на неправителствени организации, да разпределим по някакъв възможно най-добър начин отговорностите и ресурсите, за да постигнем някакъв напредък. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Господин Пламен Христов има думата.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми господин Станчев! Аз специално няма да подкрепя така предложените промени в Закона, поне в частта, която се отнася до тези нови формирования в общините. Нещо, което тук някакси убягва, въпреки, че колегата го засегна с едно изречение – достойни за уважение са естествено мотивите на вносителите и това, което господин Ципов каза, че не е нужно да се използва служител на МВР, за да бъде наложена някаква санкция за неправилно паркиране и така нататък – мотивите на колегата Христов за децентрализация.
Това, което мен ме притеснява – ще се спра основно на един факт в тези предложени промени, е възможността на тези служители да ограничават свободното движение до пристигане на органите на реда. Никъде в така предложения законопроект не видях механизъм, който по някакъв начин да гарантира, че няма да има превишаване на правомощията. Аз, разбира се, съм далеч от мисълта, че може би, кметовете ще си създадат частни формирования, милиции и така нататък. Мисля, че това е малко пресилено, но все пак при положение, че Законопроектът предвижда тези служители да бъдат обучавани по програма и от служители на МВР ми се струва, че по този начин всички сме съгласни, че им се вменяват функции, които са присъщи на служител на МВР. Имайки такива права, мен лично ме притеснява, че тези хора ще си превишават правомощията и какво става? Да, господин Христов каза, че те са подчинени на кметовете и подлежат на контрол на общински съвети на други овластени. Какво става, когато в едно малко населено място, един такъв служител реши, че ще спре някой гражданин по някаква си причина и ще го държи там един час на площада на града, докато дойде орган на реда?
Мисля си, че на тези хора им се дават права, а в същото време в този законопроект не са предвидени достатъчно задължения и мерки за контрол над тези служители. Това е нещо, което ме притеснява. Аз си мисля, че този законопроект е много добър, но той с многото полезни неща, които предвижда в себе си, всъщност дава и едни рискове, които като цяло го правят неприемлив за мен.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Разбира се, Вие може между първо и второ четене да подобрите разпоредбите на този законопроект.
Господин Али има думата.
ТАНЕР АЛИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми гости, колеги! Разглеждали сме Закона за местното самоуправление вече в няколко комисии, а и преди това, в тази насока в примерни варианти.
Специално в този законопроект, който се предлага, ние също имаме определени притеснения. Чух колегите, които казаха своите мнения относно Законопроекта, че това е важно за местните власти, че се дават вече по-големи правомощия на кметовете, тоест, че дори се децентрализира под определена форма това, което искат местните власти и кметове на общини да се случва – децентрализацията.
Много права, много задължения, но къде са финансите? При даване възможност за децентрализация, всички тези прави и задължения трябва да вървят и с финансите към тези местни власти, за да може лесно да се осъществи това, което се предлага като Законопроект. Този законопроект, дори да го подкрепим, след нашите предложения между първо и второ четене, може би ще повлияе най-много на около 20 общини, които ще могат да си позволят да създадат такива структури към своите си структури като местна власт.
Оборудване, заплата и осигуровки за едно лице е някъде около 23 хил. лв. Аз съм питал колеги, които имат такива структури по места – 23 хил. лв. – това са, да си представим като 10 служителя. За малките общини абсолютно не можем да коментираме, че могат да си позволят да имат, защото има Наредба № 1, правят се актовете, събират се парите. Кметовете имат право да глобяват, ако си изхвърлил на нерегламентирано сметище. Кметът има право да те глоби по Наредба № 1, ако си паркирал на неправилно място също. Всичко това, което коментираме в момента, кметовете и в момента го имат като права. Имат го да, но като нямат финанси това ще бъде малко осъществимо.
Знаем, че в началото на този парламентарен мандат и господин Премиерът беше казал, и в Програмата на ГЕРБ го имаше, че във всяко село ще има полицай. Като поразпитах колеги се оказа, че във всяка област в Република България в момента има свободни щатни бройки за полицията. Примерно в Търговище, мисля, че бяха около 23 щатни бройки, на които могат да бъдат назначени хора, тоест вакантни места. В момента ние де-факто задължаваме кметовете, без да им даваме финанси, да създадат една такава структура, да вършат работата на тези 23-ма полицаи, които не са назначени, и в един момент да тръгнем по селата да охраняваме битовата престъпност, без да имаме такива права, каквито има един полицай – белезници, задържане и така нататък. Може би, по-добре щеше да бъде тези вакантни бройки или определени финанси в Законопроекта, но с тези задължения и права на кметовете, да бяха предложени определени финанси за създаване на такива структури. Примерно, всяка една община да има минимум, осигурено от Министерството на финансите, по трима такива допълнителни държавни служители, които да отговарят за мира и спокойствието на гражданите по места. Това е моят коментар и затова ние смятаме, поне за сега, да гласуваме „въздържали се“, за да видим как нещата стоят реално. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Али.
Има ли други изказвания по точка първа от дневния ред? Ако няма, закривам дебата.
Подлагам предложението на гласуване. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – 1, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Ще предложа на Народното събрание да приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Благодаря на господин Ципов.
Преминаваме към точка втора.
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2017, № 802 00-39, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерски съвет, ще бъде представителят на вносителите.
Имате думата за кратко въведение, след което ще преминем към дебат.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание, в изпълнение на Решение № 518 на Министерския съвет от 20 юли 2018 г., Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г.
Докладът е изготвен в съответствие със Закона за управление и функциониране на Системата за защита на националната сигурност и Стратегията за националната сигурност, като в неговата структура, акценти, разбира се, съответства на актуализираната Стратегия за национална сигурност одобрена от Народното събрание през месец март 2018 г.
Докладът е организиран традиционно, както следва, от традицията за подготовка на този тип документи в три раздела. В първия раздел е дадена средата на сигурност. Във втория – политиките за сигурност в отделните направления и в третия са дадени основните направления и предстоящите задачи в краткосрочен период, за около година и половина, най-много до две, която предстои да се изпълни. Проблемите в регионалното развитие се отразени основно във втория и третия раздел.
Бих искал да отбележа, че Докладът трябва да се разглежда в цялост и да се има предвид, че работната група се стреми да не допусне той да се превръща в отчет на отделните ведомства, въпреки че, доколкото всяко министерство и държавна агенция, например, изпълнява своите компетенции за провеждане на държавната политика в съответното направление, не може да се избегне и своеобразен отчетен ракурс в Доклада. Ние се стремим той да бъде цялостен, аналитичен, достатъчно информативен, без да изпадаме в подробности. В същото време, трябва да отбележа, че за на нас са изключително важни изслушванията в специализираните комисии на Народното събрание, разбира се, и в пленарната зала, тъй като те дават възможно най-ясните ориентири за работа по следващия годишен доклад. С това смятам да приключа общото представяне и ако има въпроси да отговоря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Аз ще кажа две-три думи. Приветствам това, че се разшириха темите, които се коментират в Доклада за националната сигурност. Мисля, че това наистина дава една добра представа, включително и за тенденции, които доскоро не бяха обект на неговото внимание, като демография и регионални диспропорции. Действително, обаче има нужда малко повече работната група да работи по отпадане на ненужни неща, защото се промъкват такива в текста. Примерно санирането – аз не мога по никакъв начин да го включа в Доклада за националната сигурност. Не знам какво касателство има, нали? Това е, както се казва, една дребна забележка. Аз лично и колегата, който ме е упълномощил, ще подкрепим Доклада.
Други желаещи да се изкажат? Ако няма закривам дебата и подлагам на гласуване Доклада за състоянието на националната сигурност на република България.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се 1.
Благодаря Ви, господин Кръстев.
Преминаваме към точка трета:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА ГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (ЕС) ЗА 2018 Г.
Тази точка е разпределена на всички комисии. Специално нашата комисия няма кой знае какво отношение към нея, но имате думата за обсъждане.
Не виждам заявки за обсъждане.
Моля, който подкрепя така представения проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г., да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Уважаеми колеги, благодаря Ви за деловата работа.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,25 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Искрен Веселинов
Стенограф: Катя Данчева
2. Представяне и обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802 00-39, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (ЕС) за 2018 г.
П Р О Т О К О Л
№ 18
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Искрен Веселинов – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, да започнем заседанието. Имаме необходимия кворум.
В днешния ред са предвидени три точки:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 854-01-53, внесен от Искрен Веселинов и Емил Христов.
2. Представяне и обсъждане на Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г., № 802 00-39, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (ЕС) за 2018 г.
Има ли други предложения по дневния ред?
Ако няма, моля, който е съгласен с така предложения дневен ред да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Колеги, дневният ред е приет.
Преминаваме към първа точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ, № 854 01-53, ВНЕСЕН ОТ ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ И ЕМИЛ ХРИСТОВ.
Имаме удоволствието да посрещнем като гости – господин Красимир Ципов – заместник-министър на вътрешните работи и господин Благой Станчев – парламентарен секретар на Националното сдружение на общините в Република България.
От името на вносителите господин Христов ще представи Законопроекта.
Заповядайте, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги!
Този законопроект има малко по-дълга история. Смятам, че всички Вие, които се интересувате от местните власти сте запознати с неговото развитие. С няколко думи само да напомня, че той е плод на дълги обсъждания и предложения на кметове на малки и големи общини. Няколко пъти е обсъждан в Управителния съвет на Сдружението на общините, има подкрепата на председателите на общинските съвети и Асоциацията на председателите.
Законопроектът урежда материя, която до този момент създаваше предпоставка за много спорове и искания от страна най-вече на кметовете, защото те нямат ресурса да изпълнят това, което ни се предписва от Закона като задължение за контрол за реда в населените места за безопасност на движението и изобщо ресурсът, с който разполагаха, беше сведен единствено и само до възможността да разполагат с общинската полиция, което всъщност е част от националната полиция и там, където имат инспекторати към администрацията на съответната община.
За съжаление, не всички общини могат да си позволят да сключат договори с Националната полиция, най-вече по икономически причини. Само в седем града, ако не се лъжа, имат такава възможност. Дори и в големите градове, мога да призная, че с кмета на Стара Загора, имаше един период, в който обсъждахме възможността да се откажем от общинска полиция, защото разходите бяха твърде големи.
Това, което предлагаме в момента е създаването на едно звено, което да бъде в структурата на общинската администрация и което да изпълнява функции, които до някъде ще облекчат и изпълнението на функциите на националната полиция на територията на съответната община.
Предлаганите разширени правомощия на това звено, на този отдел не са нещо необичайно. Например – проверка на лични документи или ограничаване правото на свободно придвижване до пристигане на националната полиция, или връчване на предписанията към нарушителите. По този начин облекчаваме контрола на актовете на кмета, на общинския съвет, изобщо на всички нормативни документи засягащи сигурността и реда в населеното място.
Разбира се, в Преходните и заключителни разпоредби сме предложили част от събираните глоби при нарушение на Закона за движение по пътищата, най-вече констатираните с технически средства, да се събират от общинската администрация, тоест кметът да е лицето, което ще има инициативата. То ще получи и правата за разпореждане с тези финансови средства, разбира се, в интерес на подобряване безопасността по пътищата.
Ще спра дотук, за да не утежнявам нещата.
Искам да благодаря, преди да завърша, на Министерството на вътрешните работи и най-вече на заместник-министър Ципов, който през цялото време докато обсъждахме Закона, всъщност правили сме много срещи на тази тема, винаги беше на страната на местните власти и ни подпомогна и със съвети, успя да убеди ръководството на Министерството на вътрешните работи, че всъщност ние не навлизаме в територията на Министерството на вътрешните работи, а напротив това, което предлагаме, е в полза и като помощ и като освободен ресурс на националната полиция.
С дължимата благодарност на парламентарния секретар на Сдружението на общините – господин Станчев, защото двигателят по целия законопроект, независимо от трудностите, които срещнахме, беше той. На него дължим това, че Законопроектът получи завършен вид и всички трудности по съгласуванията с Министерството на вътрешните работи и с другите парламентарни комисии, той успя да ни помогне, да ни убеди и да преодолеем трудностите. С това завършвам. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Христов.
Давам думата на господин Ципов, за да изложи становището на МВР.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Позволете ми да не изразявам какво сме написали в становището ни преди три месеца и е изпратено до членовете на Комисията.
Искам да се спра на няколко факта и обстоятелства. Първо, да кажа на уважаемите народни представители, че в момента в девет български общини има изградени структури на общинска полиция. За съжаление обаче, това са по-богатите общини с по-големи възможности. Идеята за общинската полиция възникна през 2009 г. и беше отразена с промени в Закона за Министерството на вътрешните работи. Тази идея да бъде укрепен капацитетът на общинските администрации възникна преди няколко години и вече, може би, трета или четвърта година целенасочено се работи по този въпрос.
Вчера Законопроектът беше разглеждан във водещата комисия. Там се поставиха някои въпроси, на които ще опитам да дам предварителен отговор, ако ми позволите. На първо място, става дума за звена, в които ще работят общински служители. Тези общински служители ще бъдат със статут по Закона за държавния служител и по Кодекса на труда в тези текстове, в които се урежда държавната служба или по-точно службата в общинската администрация. Така както са предвидени текстовете в Законопроекта, в никакъв случай не може да се говори за възлагане на полицейски функции или даване на полицейски правомощия на тези общински служители. Става дума за част от правомощия, с които и в момента разполагат полицейските органи, които са свързани най-вече, с осъществяване на така наречения административен контрол.
Към настоящия момент, по силата на Закона за местното самоуправление и местната администрация, кметовете на общини и кметовете на населените места имат някои функции, свързани с опазването на обществения ред. Това, което се предлага в Законопроекта не е нещо по-различно, дотолкова, доколкото всяка една община може да прецени дали да използва тази създадена законова възможност, ако, разбира се, подкрепите така внесения Законопроект и да създаде едно такова звено, или да укрепи там, където има създадени инспекторати към общините със служители, които ще имат някои от тези предвидени в Законопроекта специфични функции.
В общественото пространство през последните месеци се заговори, че през този законопроект и приетият през миналата година нов Закон за частната охранителна дейност, държавата отстъпва от своите функции по опазването на обществения ред. Искам да разсея едни такива притеснения, ако са създадени у народните представители, защото такива текстове има в момента и в действащия Закон за местното самоуправление и местната администрация, имаше и в отменения вече Закон за частната охранителна дейност. Идеята е там, където има възможност, да се използва капацитетът на общинската администрация. В конкретния случай той да бъде създаден и от действията на едни такива служители да има някакъв ефективен резултат.
В заключение, искам да кажа, че сме изразили положително становище по така внесения Законопроект. Да, някои от разпоредбите имат нужда от прецизиране и смятам, че с общи усилия ще успеем във водещата комисия да създадем един законодателен продукт, който, ако мога така да се изразя, да доведе до желания от цялото общество резултат. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
От Националното сдружение на общините в България какво мислите по Вашия Законопроект, както се казва?
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Доколкото виждам, голяма част от Вас бяха на форума, който се проведе по наша инициатива през месец март. Видяхте какво мислят и как настояват кметовете за този закон, заедно с другия, който обсъждахме тогава – Закона за водите. Радвам се, че се стигна до внасянето на този законопроект, който от толкова години се мъчим да представим пред Вас.
Благодаря на вносителите, че ни подкрепиха – господин Веселинов и господин Христов.
Благодаря за подкрепата от страна на Министерството на вътрешните работи, че Законът стана факт.
Много бих се надявал повече да не се получава политическо противопоставяне на тази тема.
Ако трябва да обобщя с две – три думи, на първо място, не е законово задължение, а законова възможност за общините.
На второ място, не е необходимо да се назначават нови служители, а просто чрез преструктуриране, съществуващите служители от инспекторатите, от общинските предприятия по охрана и така нататък, ще получат новите правомощия и ще се възползват от тях.
На трето място, очакваме сериозен ефект от една страна от повишаването на ефективността на контролната дейност като превантивно действие да не се нарушават общинските разпоредби, от друга страна евентуално повишаване на приходите от акто-съставителската дейност.
Бих искал да обърна внимание на втората част на Законопроекта, която касае Закона за движение по пътищата и ще Ви моля и Вие да обърнете внимание на това и сега и в последствие в залата, когато дискутирате Законопроекта.
Ситуацията е такава – в много български общини, близо 200, има изградени системи за видеонаблюдение – къде по-разгърнати, къде по-ограничени, къде по-интегрирани в единна система, къде в отделни части. Общините вложиха и собствен ресурс и много европейски средства в изграждането на тези системи за видеонаблюдения, но системите за видеонаблюдение са основно с охранителни функции в общините. Пътно видеонаблюдение, дори когато са монтирани на входно-изходния артерий на населените места и наблюдават реално пътищата, те нямат функционалности за контрол по движението по пътищата и спазването на правилата. Ние със Законопроекта се стремим да стимулираме общините да изграждат такова пътно видеонаблюдение за контрол по спазване на правилата на движение. Вярно е, по-скъпички са системите, камерите с тези функционалности и заради това този приходен източник ще бъде една икономическа обосновка, имам предвид глобите, ще ги стимулира. Всякакви други варианти, евентуално, които се мислят за новия закон, няма да дадат такъв стимул за общините и ще си останем в досегашното положение – много камери, голяма опорна инфраструктура, окабеляване, сървъри и така нататък, но без контрол по движението в населените места. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И аз благодаря на господин Станчев.
Един въпрос към господин Станчев: има ли монолитност в подкрепата на общините към този законопроект? Всички общи ли подкрепят Законопроекта или има някакво колебание?
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: През годините сме правили многократно най-различни форуми с участие на общини. От всички политически сили са изразявали подкрепа за него. Не сме чули възражения, от една страна, от друга страна, при предходното ръководство на Министерството на вътрешните работи – госпожа Бъчварова беше министър – направихме шест регионални срещи във всички райони за планиране на страната, където беше издигнато това наше предложение от името на Националното сдружение. На тези регионални срещи предложението беше прието с подкрепа от различни кметове навсякъде.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Заповядайте господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Да допълня нещо по това, което господин Станчев каза по Закона за движение по пътищата.
Към настоящия момент по действащия Закон за движение по пътищата е предвиден така наречения фонд „Пътна безопасност“. Петдесет процента от наложените санкции по електронни фишове постъпват в този фонд. Към настоящия момент обаче, по действащия Закон, няма възможност общината, там където тя е изградила такава подобна инфраструктура, за която говори господин Станчев, да кандидатства и да получи средства от този фонд. Този фонд се управлява от министъра на финансите, а заявките могат да се дават само от министъра на вътрешните работи.
Идеята на тази законодателна промяна всъщност е да уведомя уважаемите народни представители за това, което се подготвя в новото законодателство по темата: „Пътна безопасност“ – трите нови Законопроекта за движение по пътищата, пътни превозни средства и водачите на моторни превозни средства.
В законопроекта за движение по пътищата предвиждаме също един по-различен модел за управление на този фонд „Пътна безопасност“, а именно и общините да имат право да дават заявка към Министерството на финансите и да получават някакви средства от този фонд „Пътна безопасност“. Тоест, това което се предлага в този законопроект, по нищо не се различава по същество от това, което се предвижда и в новото законодателство, което се разработва и по всяка вероятност, до месец, надявам се, най-късно да е и на вниманието на народните представители.
В заключение да кажа – към настоящия момент Министерството на вътрешните работи и в частност полицейските органи са длъжни да оказват съдействие на различните органи на държавната и местната власт по 90 кодекса и закона.
Мисля, че сами можете да си отговорите на въпроса, че със сигурност в поне един немалък процент от случаите това съдействие няма как да е ефективно, дотолкова, доколкото в един момент един държавен орган може да иска съдействие, а в същия момент и един орган на местната власт. Не виждам нищо лошо да се мисли да се възложат едни такива функции. Примерно, смятате ли, че е необходимо полицейски орган да налага глоба по една общинска наредба, затова, че някой паркира в зелени площи или в паркове на определена община. Мисля, че актът за установяване на административното нарушение спокойно би могъл да бъде съставен от един служител на едно такова подобно звено, а наказателното постановление да бъде издадено от кмета. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви и аз.
Уважаеми колеги, имате думата за дискусия.
Заповядайте, господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми господин Станчев! Ние няма да подкрепим предложения законопроект. Безспорно той е опит да се реши един от най-трайните проблеми на местната власт, а именно опазването на обществения ред и сигурността в населените места, но зад този благовиден предлог се създава възможност за формиране на практика на кметски милиции, което в нашето разделено общество е изключително опасно.
Смятаме, че ограничената приложимост на звената „общинска полиция“, които са аргументирани в Закона за МВР, поради финансова невъзможност на общините не може да бъде предлог или основен мотив за тези промени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, защото тези на практика параполицейски формирования ще бъдат под контрола само на един човек – кмета на общината. Както казах това е изключително опасно.
Резонен е и въпросът с ограничените средства на общините и дали те ще могат да се възползват дори и от тази възможност? Разбира се, каква ще е квалификацията, мотивацията и образованието на назначените служители в тези звена? Предвиденото обучение на такива служители, не само заради краткосрочността му, а и заради отново финансовата невъзможност на общините да го заплатят, независимо по какъв начин ще се провежда то, също е доста спорно като ефект.
Позволете ми да изразя и съмнение и във възможността и в квалификацията на назначените служители в тези звена да подпомагат, както е предложено в Закононопроекта, цялата контролна и административнонаказателна дейност на територията на общината. Относно призоваването в служебни помещения или ограничаване правото на свободно придвижване до пристигането на полицейски орган ми е трудно дори да намеря думи, с които да изразя несъгласието си, защото смятам, че опасността от нарушаване на граждански права в такива ситуации е изключително сериозно.
Това са част от аргументите, с които няма да подкрепим този законопроект. Продължаваме да изразяваме становището, че решението е повече полиция в общините. Безспорно е, че е изключително трудно, от финансова гледна точка да се създават масово звена „Общинска полиция“ към районните управления на полицията в страната, но тук е ангажимент и на Народното събрание, като орган, който все пак приема бюджета на страната и на всички институции да осигурят такава подкрепа за общините, че присъствието на повече полицейски служители в районните управления и създаването на звена „Общинска полиция“ в тях да е възможно в по-голяма част от общините. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Аз ще си позволя да взема думата след Вас не толкова като вносител, колкото като изразяващ позицията на групата на „Обединени патриоти“. Ние категорично ще подкрепим настоящия законопроект. Първо, тук не става дума изобщо за създаване на параполицейски формирования. Изобщо задачата на тези звена е съвсем друга и съм сигурен, че всички Ваши колеги, които отсъстват, го разбират и затова голяма част от тях са дългогодишни общинари и затова не са тук, за да не гласуват по съответния начин, по който партията явно е решила, че ще гласувате.
Истината е, че ние създаваме звено, което да прави по-ефективен начина на прилагане на общинските наредби – нищо друго. Няма друга цел в това нещо.
Господин Ципов каза за паркирането, което е един проблем. Аз ще Ви кажа примерно, собственик си оставя строителните материали на тротоара пред къщи и блокира движението. Трябва да викаме полиция за всеки такъв случай ли? Безброй много са случаите. Аз съм прекарал почти 15 години от живота си в общината като съветник, председател на общински съвет и прочие. Общините най-често се чувстват безсилни да приложат собствените си правила, защото ресурсът на полицията е ограничен и често те работят по определени спуснати национални задачи и не могат да отделят от тези хора, които са необходими, за да вървят с екипите на общината. Тук дори не става дума за назначаване на нови хора. Тук става дума за квалификация – допълнителна на някаква част от хората, които допълнително осъществяват контролът по общинските народби. Всъщност, ние правим една сериозна стъпка към децентрализация, но не само към децентрализация на правомощия, не само на задължения, но и на някакви правомощия. Даваме възможност като инструментариум на общините да си свършат работата. Разбира се, всеки има право да има своето политическо говорене и своята политическа позиция, но аз изрично попитах господин Станчев има ли някакво политическо различие в желанията на кметовете. Идеята, че кметовете ще си направят някаква частна армия или частна полиция, която ще тероризира населението, ще го държи в страх също е абсурдна: първо, защото общинските съвети съществуват като орган на самоуправление; съществува прокуратурата, до която, естествено, всеки гражданин ще започне да пише жалби, ако нещо наруши правата му; съществуват, не знам колко органа – сигурно десет, които контролират кметовете на община. В това отношение мисля, че най-малко заподозрения за произвол би могъл да бъде служител на такова звено, или съответно кметът.
Бих призовал абстрахирайки се от своята политическа принадлежност, да погледнем рационално към Законопроекта, който наистина е необходим на общините и да го подкрепим.
Заповядайте, господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Моята реплика е следната: първо, категорично съм съгласен, че трябва да направим опит, за да подпомогнем, казах го в моето изказване, общините в решаването на проблема с опазването на обществения ред и контрола, разбира се, на актовете на кмета и общинските съвети. Има създадена добра практика и към този момент под формата на така наречените инспекторати, с които се извършва този контрол. Аз мисля, че е изключително добра и едва ли някъде има лош опит в това и там работят добре обучени общински служители. Съгласете се, че безспорен факт е, че част от философията на Закона е да се дадат повече правомощия на подобни звена, независимо дали ще се назначават нови служители в тях, или не, които са на границите на полицейските функции. За това продължаваме да смятаме, че тази филосовия на Закона по този начин разработена е опасна и, че решението е, овластеният орган за това – службите на Министерството на вътрешните работи да изпълняват тези функции, а нашата задача е да осигурим такава подкрепа, че да имат достатъчно възможности за това. Няма нищо политическо или някаква партийна догма в това наше становище. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Христов изяви желание да се изкаже.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Всъщност аз се подготвих да направя реплика към изказването на господин Иванов, но няма значение – ще говоря като изказване. Всъщност обявяването, особено в нашата Комисия, „против“ предложения законопроект, не защото съм вносител, разбира се, крие много опасности. Ще Ви кажа защо: всъщност този законопроект е една стъпка към децентрализация. Ако ние сега се обявим обявим срещу това да дадем повече правомощия на кметовете означава да прекъснем един процес на децентрализация, тоест ние признаваме, че кметовете не са в състояние да се справят с функциите и трябва ли изобщо тогава да говорим за децентрализация, защото ние даваме ресурс и финансов, и управленски и контролен в ръцете им. Аз свързвам двата процеса, и ако някой ги разглежда по друг начин, трябва да обясним какво правим за децентрализацията.
Що се отнася до Законопроекта, в Закона няма императив – той не казва направете ги – ако някой от кметовете иска да го направи, ще го направи. И досега, вие знаете, че съществуват такива инспекторати, които са отново под контрола само на един човек – на кмета, ако говорим за децентрализация, за някаква верига за управление отгоре надолу по вертикала, така че той би могъл да ги използва така както намери за добре и сега, въпреки че на практика тези инспекторати не са единствено под контрола на кмета. Те се контролират от няколко места. Трябва да Ви кажа, че общинският съвет също носи отговорност и контролира действията на тези инспекторати.
Що се отнася до безспокойството, че те ще натежат на финансите на общините – те и сега, инспекторатите, са на издръжка на общините. Те са част от общинската администрация. Не можем да имаме безпокойство, че ще има някакво отрицателно движение или натиск върху общинския бюджет.
Последно, господин Иванов изрази, макар и с неловкост, съмнение по отношение на подготовката и качествата. В почти всички общини, с които съм запознат, голямата част от служителите и най-вече ръководния състав на Инспекторатите са от бивши случители на Министерство на вътрешните работи или на Министерството на отбраната. Те имат подходяща подготовка. Другата част са млади хора, които са под ръководството и контрола и работят съвместно със служители, които са били в двете силови структури и те имат опит и могат да се справят със задълженията си.
Отново се обръщам към всички – да не товарят с отрицателни очаквания създаването на структура, която е родена в една организация, в която политиката няма място, поне аз не знам да е имало политизиране. В Националното сдружение на общините или в Асоциацията на председателите на общински съвети, там, политика никога не е имало. Мисля, че дължим подкрепа на местните власти в тази посока.
Не твърдим, че сме внесли най-добрият законопроект в тази насока, не твърдим, че формулировките и текстовете са изключително прецизни. Готови сме да приемем всякакви предложения и да ги обсъдим на следващото заседание на Комисията, както и в Комисията по вътрешен ред.
Важно е за нас е, да се дадат нови лостове в ръцете на местната власт, най-вече на кметовете, да направим една стъпка към децентрализация, да им дадем нови механизми. Да смятаме, че ще говорим за децентрализация, включително и финансова, без да даваме механизми в ръцете на кметовете, независимо на малки или големи общини, няма да е добър знак към тях. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Христов има думата. (Реплика.)
Говорим си едно и също. Има ли нужда от тази реплика?
Ако има нужда – заповядайте, господин Иванов.
От всеки спор всеки излиза все по-убеден в собствената си правота. Да не задълбаваме толкова.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви за възможността, господин Председател.
Уважаеми господин Христов, най-силният Ви контрааргумент беше, че това е стъпка към децентрализация. Вероятно е така, но след като години наред такива стъпки реални нямаше, смятам, че стъпка към децентрализация, с която прехвърляме една тежка отговорност на общините, безспорно с правомощия, е най-малко несъстоятелно като аргумент. Ако през тези години всички управления досега бяха направили реални стъпки към реална децентрализация, сега нямаше да обсъждаме този въпрос, защото общините щяха да имат финансова възможност да създават звената, които са регламентирани в Закона за Министерството на вътрешните работи. Благодаря Ви за възможността.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Христов, заповядайте за дуплика, ако желаете.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Мислех да се въздържа, но само да кажа: това, че досега не сме имали определени успехи – говоря Ви като бивш председател на общински съвет, като бивш председател на Комисията по регионална политика на сдружението – това, че досега не сме успели да направим някакви значими стъпки в тази посока, не значи, че трябва да се откажем.
Не мога да се съглася и то не по политически причини, че ние товарим кметовете и местните власти със задължения, които са задължения на централната власт. Напротив, това е по тяхно желание и то не на един или двама кмета. Това е масово подкрепено желание на кметовете така, че те много добре знаят какви тежести могат да поемат и докъде могат да поемат отговорности, още повече, че не се снема отговорността на Националната полиция за контрола на вътрешния ред. (Реплика.) По никакъв начин ние не се стремим да прехвърлим отговорността от едната страна на другата – от централната власт на местните власти. Напротив, това е част от общите усилия на обществото, част от общите усилия на всички власти – и на местни, и на централни и на неправителствени организации, да разпределим по някакъв възможно най-добър начин отговорностите и ресурсите, за да постигнем някакъв напредък. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Господин Пламен Христов има думата.
ПЛАМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми господин Станчев! Аз специално няма да подкрепя така предложените промени в Закона, поне в частта, която се отнася до тези нови формирования в общините. Нещо, което тук някакси убягва, въпреки, че колегата го засегна с едно изречение – достойни за уважение са естествено мотивите на вносителите и това, което господин Ципов каза, че не е нужно да се използва служител на МВР, за да бъде наложена някаква санкция за неправилно паркиране и така нататък – мотивите на колегата Христов за децентрализация.
Това, което мен ме притеснява – ще се спра основно на един факт в тези предложени промени, е възможността на тези служители да ограничават свободното движение до пристигане на органите на реда. Никъде в така предложения законопроект не видях механизъм, който по някакъв начин да гарантира, че няма да има превишаване на правомощията. Аз, разбира се, съм далеч от мисълта, че може би, кметовете ще си създадат частни формирования, милиции и така нататък. Мисля, че това е малко пресилено, но все пак при положение, че Законопроектът предвижда тези служители да бъдат обучавани по програма и от служители на МВР ми се струва, че по този начин всички сме съгласни, че им се вменяват функции, които са присъщи на служител на МВР. Имайки такива права, мен лично ме притеснява, че тези хора ще си превишават правомощията и какво става? Да, господин Христов каза, че те са подчинени на кметовете и подлежат на контрол на общински съвети на други овластени. Какво става, когато в едно малко населено място, един такъв служител реши, че ще спре някой гражданин по някаква си причина и ще го държи там един час на площада на града, докато дойде орган на реда?
Мисля си, че на тези хора им се дават права, а в същото време в този законопроект не са предвидени достатъчно задължения и мерки за контрол над тези служители. Това е нещо, което ме притеснява. Аз си мисля, че този законопроект е много добър, но той с многото полезни неща, които предвижда в себе си, всъщност дава и едни рискове, които като цяло го правят неприемлив за мен.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Разбира се, Вие може между първо и второ четене да подобрите разпоредбите на този законопроект.
Господин Али има думата.
ТАНЕР АЛИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми гости, колеги! Разглеждали сме Закона за местното самоуправление вече в няколко комисии, а и преди това, в тази насока в примерни варианти.
Специално в този законопроект, който се предлага, ние също имаме определени притеснения. Чух колегите, които казаха своите мнения относно Законопроекта, че това е важно за местните власти, че се дават вече по-големи правомощия на кметовете, тоест, че дори се децентрализира под определена форма това, което искат местните власти и кметове на общини да се случва – децентрализацията.
Много права, много задължения, но къде са финансите? При даване възможност за децентрализация, всички тези прави и задължения трябва да вървят и с финансите към тези местни власти, за да може лесно да се осъществи това, което се предлага като Законопроект. Този законопроект, дори да го подкрепим, след нашите предложения между първо и второ четене, може би ще повлияе най-много на около 20 общини, които ще могат да си позволят да създадат такива структури към своите си структури като местна власт.
Оборудване, заплата и осигуровки за едно лице е някъде около 23 хил. лв. Аз съм питал колеги, които имат такива структури по места – 23 хил. лв. – това са, да си представим като 10 служителя. За малките общини абсолютно не можем да коментираме, че могат да си позволят да имат, защото има Наредба № 1, правят се актовете, събират се парите. Кметовете имат право да глобяват, ако си изхвърлил на нерегламентирано сметище. Кметът има право да те глоби по Наредба № 1, ако си паркирал на неправилно място също. Всичко това, което коментираме в момента, кметовете и в момента го имат като права. Имат го да, но като нямат финанси това ще бъде малко осъществимо.
Знаем, че в началото на този парламентарен мандат и господин Премиерът беше казал, и в Програмата на ГЕРБ го имаше, че във всяко село ще има полицай. Като поразпитах колеги се оказа, че във всяка област в Република България в момента има свободни щатни бройки за полицията. Примерно в Търговище, мисля, че бяха около 23 щатни бройки, на които могат да бъдат назначени хора, тоест вакантни места. В момента ние де-факто задължаваме кметовете, без да им даваме финанси, да създадат една такава структура, да вършат работата на тези 23-ма полицаи, които не са назначени, и в един момент да тръгнем по селата да охраняваме битовата престъпност, без да имаме такива права, каквито има един полицай – белезници, задържане и така нататък. Може би, по-добре щеше да бъде тези вакантни бройки или определени финанси в Законопроекта, но с тези задължения и права на кметовете, да бяха предложени определени финанси за създаване на такива структури. Примерно, всяка една община да има минимум, осигурено от Министерството на финансите, по трима такива допълнителни държавни служители, които да отговарят за мира и спокойствието на гражданите по места. Това е моят коментар и затова ние смятаме, поне за сега, да гласуваме „въздържали се“, за да видим как нещата стоят реално. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Али.
Има ли други изказвания по точка първа от дневния ред? Ако няма, закривам дебата.
Подлагам предложението на гласуване. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – 1, въздържали се 3.
Предложението се приема.
Ще предложа на Народното събрание да приеме Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация.
Благодаря на господин Ципов.
Преминаваме към точка втора.
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2017, № 802 00-39, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Господин Георги Кръстев – секретар на Съвета по сигурността към Министерски съвет, ще бъде представителят на вносителите.
Имате думата за кратко въведение, след което ще преминем към дебат.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание, в изпълнение на Решение № 518 на Министерския съвет от 20 юли 2018 г., Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2017 г.
Докладът е изготвен в съответствие със Закона за управление и функциониране на Системата за защита на националната сигурност и Стратегията за националната сигурност, като в неговата структура, акценти, разбира се, съответства на актуализираната Стратегия за национална сигурност одобрена от Народното събрание през месец март 2018 г.
Докладът е организиран традиционно, както следва, от традицията за подготовка на този тип документи в три раздела. В първия раздел е дадена средата на сигурност. Във втория – политиките за сигурност в отделните направления и в третия са дадени основните направления и предстоящите задачи в краткосрочен период, за около година и половина, най-много до две, която предстои да се изпълни. Проблемите в регионалното развитие се отразени основно във втория и третия раздел.
Бих искал да отбележа, че Докладът трябва да се разглежда в цялост и да се има предвид, че работната група се стреми да не допусне той да се превръща в отчет на отделните ведомства, въпреки че, доколкото всяко министерство и държавна агенция, например, изпълнява своите компетенции за провеждане на държавната политика в съответното направление, не може да се избегне и своеобразен отчетен ракурс в Доклада. Ние се стремим той да бъде цялостен, аналитичен, достатъчно информативен, без да изпадаме в подробности. В същото време, трябва да отбележа, че за на нас са изключително важни изслушванията в специализираните комисии на Народното събрание, разбира се, и в пленарната зала, тъй като те дават възможно най-ясните ориентири за работа по следващия годишен доклад. С това смятам да приключа общото представяне и ако има въпроси да отговоря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Аз ще кажа две-три думи. Приветствам това, че се разшириха темите, които се коментират в Доклада за националната сигурност. Мисля, че това наистина дава една добра представа, включително и за тенденции, които доскоро не бяха обект на неговото внимание, като демография и регионални диспропорции. Действително, обаче има нужда малко повече работната група да работи по отпадане на ненужни неща, защото се промъкват такива в текста. Примерно санирането – аз не мога по никакъв начин да го включа в Доклада за националната сигурност. Не знам какво касателство има, нали? Това е, както се казва, една дребна забележка. Аз лично и колегата, който ме е упълномощил, ще подкрепим Доклада.
Други желаещи да се изкажат? Ако няма закривам дебата и подлагам на гласуване Доклада за състоянието на националната сигурност на република България.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се 1.
Благодаря Ви, господин Кръстев.
Преминаваме към точка трета:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОЕКТ НА ГОДИШНА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (ЕС) ЗА 2018 Г.
Тази точка е разпределена на всички комисии. Специално нашата комисия няма кой знае какво отношение към нея, но имате думата за обсъждане.
Не виждам заявки за обсъждане.
Моля, който подкрепя така представения проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г., да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Уважаеми колеги, благодаря Ви за деловата работа.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,25 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Искрен Веселинов
Стенограф: Катя Данчева
0
