1. Представяне и обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за преглед на многостепенното управление между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 954-01-5, внесен от Валери Симеонов и група народни представители.(отпада от дневен ред)
4. Обсъждане на Общ Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 853 04 21, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, въз основа на приетите на първо гласуване на 13 юни 2018 г. законопроекти за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията – за второ гласуване, продължение.

---

П Р О Т О К О Л
№ 3



Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.

* * *

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум – откривам заседанието на Комисията.
Предварително Ви е представен дневен ред, който включва четири точки.
Има ли предложения по дневния ред?
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Господин Председател, във връзка с дневния ред, моето предложение е точка три – представяне и обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, внесен от Валери Симеонов и група народни представители, да бъде отложена по молба на председателя на Здравната комисия, тъй като тя, като водеща комисия, все още не е гледала Законопроекта, съответно не са гласували и нямат становище. Затова предлагам тази точка да отпадне от днешния дневен ред.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, има ли други становища по въпроса?
Има ли други предложения по дневния ред?
Ако няма, подлагам на гласуване дневния ред.
За – 14, против и въздържали се няма.
Единодушно се приема.
Подлагам на гласуване отпадането на точка три от дневния ред.
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.

Колеги, имаме три точки.
Точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ПРЕГЛЕД НА МНОГОСТЕПЕННОТО УПРАВЛЕНИЕ МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И РАЗВИТИЕ, № 902-02-6, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Гости на нашето заседание са:
- от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: госпожа Деница Николова – заместник министър, Ивайло Стоянов – началник сектор, Иван Несторов – началник ДНСК, Георги Даракчиев – заместник началник ДНСК, Пенчо Димитров – директор на дирекция „Устройство на територията и административно териториално устройство“, Стоянка Илова – главен юрисконсулт;
- от Камара на архитектите в България: архитект Борислав Игнатов – председател на УС, адвокат Борис Милчев – експерт, Емилия Ушакова, адвокат Валя Бакалова; Боряна Тодорова – юрисконсулт БТК;
- адвокат Емилия Александрова – юридически съветник на КИИП;
- Анна Мирчева – Национална асоциация на тютюнопроизводителите 2010, макар че тя, вероятно беше за точка трета.
Колеги, по точка първа от дневния ред, давам думата на представителя на вносителя – госпожа Николова.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ДЕНИЦА НИКОЛОВА: Благодаря Ви, господин Веселинов.
Уважаеми дами и господа народни представители, представям на Вашето внимание за одобрение Проект на Закона за ратифициране на Споразумението за преглед на многостепенното управление между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Споразумението беше подписано в средата на месец декември и след даден мандат от страна на Министерския съвет през ноември за преговорен процес и съответно сключване на Споразумението, на 18 февруари тази година беше прието Споразумението в окончателния му Вид за ратифициране със закон и съгласно Закона за международните договори съответно Споразумението подлежи на ратификация от Народното събрание.
Целта на настоящия Проект на Закон за ратифициране на Споразумението е Организацията за икономическо сътрудничество и развитие да подпомогне процесите свързани с промени в областта на регионалната политика и регионалното развитие на територията на страната, да се направи един преглед по отношение на многостепенното управление на територията на страната и да се търси посоката за бъдещо развитие чрез процесите за децентрализация на органите за управление на регионалното развитие.
В тази посока разчитаме на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие изключително много, защото те разполагат с необходимия експертен потенциал и уникален набор от данни, свързани с развитието на териториите на регионите и регионалните различия. Те имат изключително голям опит свързан с провеждането и консултирането, в провеждането на такива реформи, в немалко държави на територията на целия свят – най-пресният пример е на територията на Украйна, свързан с процес на децентрализация. Има и немалко примери свързани с такъв процес в целия Европейски съюз. Така че нашето сътрудничество с тях е наистина да се възползваме от техния опит, от техните модели, които могат да допринесат за един процес, който обсъждаме повече от десетилетие в посоката на децентрализация на местната власт и, разбира се, различните органи за регионално развитие.
Как ще протече изпълнението на Споразумението? В три стъпки. До средата на 2020 г. би следвало да сме приключили нашите отношения. Първата половина на 2019 г. ще се направи диагностика на предизвикателствата пред първостепенното управление на България, уроците от реформите за регионалното развитие и стъпките, които са постигнати до настоящия момент в посока децентрализация.
В края на 2019 г. очакваме да се осъществят и политически диалози на високо равнище със заинтересовани страни, които да дадат възможностите за правилното моделиране и фокусирането върху конкретни посоки за многостепенно самоуправление и търсене на възможните решение на национално ниво.
В началото на 2020 г. предстои окончателното обобщаване на резултатите от проведените политически диалози и търсене на конкретика в посока стъпки за действие по децентрализация.
Целият Проект се финансира през Оперативна програма „Региони в растеж“ с възможността именно научените уроци и всички резултати от това споразумение да бъдат използвани за бъдещото програмиране на регионалното развитие и, разбира се, посоката за изпълнение на европейското финансиране след 2021 г.
В допълнение и в заключение бих казала, че изключително е важно да задълбочаваме нашите взаимоотношения с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, доколкото те могат да допринесат със съществена роля в посоката за провеждане на ключово важни реформи за страната. Именно в тази връзка е оформен Координационен механизъм, който се води от страна на Министерството на външните работи и е в действие от края на 2017 г.
Предвид представената информация, предлагам на Вашето внимание и, разбира се, за дискусия и приемане Закона за ратификация на Споразумението. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Заместник министър.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси, дебати, обсъждане.
Ако няма някакви въпроси, предвид изчерпателното изложение, закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за ратифициране на Споразумението за преглед на многостепенното управление между Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, № 902-02-6, внесен от Министерския съвет.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Преминаваме към точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ГОДИШНА ПРОГРАМА ЗА УЧАСТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ В ПРОЦЕСА НА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ПРЕЗ 2019 г.
Колеги, тази програма като цяло е разпределена на всички комисии. Няма някакъв специален акцент към работата на нашата комисия. Все пак, ако някой от Вас желае да вземе думата и да направи изказване, имате възможност.
Ако не, подлагам на гласуване Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2019 г., № 902-00-3, внесен от Министерския съвет.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Приема се.

Както се казва: да пристъпим към съществената работа. Моля, представителите на институциите да заемат мястото си около масата – вече говорим за точка четвърта. Уважаеми колеги, продължаваме с:
ОБСЪЖДАНЕ НА ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА, № 853 04 21, ИЗГОТВЕН НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, АЛ. 2 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ, ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА 13 ЮНИ 2018 Г. ЗАКОНОПРОЕКТИ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА – ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ, ПРОДЪЛЖЕНИЕ.
Преди да започнем по същество, аз предлагам с едно общо гласуване да изключим от доклада на Законопроекта всички текстове, които вече бяха приети, както помните, между първо и второ четене – внесени и приети. Става дума за текстовете свързани с комплексните визи и със сервитутите за ВиК обектите. Така че да гласуваме отпадането им от доклада и да упълномощим… (Реплики.)
Те не могат да се оттеглят, защото са гласувани вече от Комисията. Комисията с това гласуване да ги изключи от доклада и да възложи на екипа на Комисията това нещо да бъде отразено в окончателния доклад.
Моля, който е съгласен, да гласува – тъй като те са част от Закона, те са публикувани вече в „Държавен вестник“.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предполагам имате Законопроекта – беше изпратен.
Първо, започваме обсъждането от § 3.
Господин Шишков имаше предложение по този параграф – заповядайте.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! От момента на внасяне на това предложение с мотивите, че текстът в чл. 24, ал. 3 се повтаря или е идентичен с аналогичен текст в същия този член, до настоящия момент проведох немалко срещи и разговори с представители на архитектурната общност. Това, в което бях убеден е, че всъщност това е един много мощен инструмент, който все още се използва активно от бранша във връзка с проектирането на сгради с височини, които се приемат за допустими, извън рамките на зоните за съответните видове застрояване. Това са текстове, които пораждат понякога дискусии в обществото заради визията на такъв тип сгради.
Отчитайки това, че този текст е една малка част от целия пъзел, който регламентира типа и вида на застрояването на съответните сгради, бих искал да направя едно предложение, а именно тази отмяна да отпадне и текстът в 24, ал. 3 да запази сегашният си вид, както е по действащия Закон. Отново с представители на бранша сме поели ангажимент впоследствие да обсъдим по-детайлна цялостна визия и концепция по отношение на устройствените показатели не само по височина на градите, но и всички останали показатели, които влияят пряко в едно застрояване, така че наистина да получим един нов облик на сградите. Оставяйки така текста или отменяйки го по-скоро ние ще решим проблемите с устройствените показатели частично, което няма да доведе до някакви позитивни действия.
Затова моето предложение е отмяната на чл. 24 да отпадне. Тъй като миналия път сме гласували текстът да бъде отменен, предлагам отново да го прегласуваме, като предлагам да се запази текстът в чл. 24, ал. 3.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, имате думата за изказвания.
От ДНСК, желаят ли да вземат становище?
ИВАН НЕСТОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Предложението, което господин Шишков предлага с възстановяване, тоест с връщане в цялостния вид на чл. 24, ние тогава възразихме по-простата причина, че ал. 3 на чл. 24 дава възможност за свободна интерпретация на проектанта, без да се съобразява с уличната регулация, без да се съобразява, ако сградата има например по-голяма денивелация, където трябва да се реализира, тогава се получава разнопосочна практика – спрямо улицата, например, ако е малка етажна сграда, такъв случай имахме в Балчик е предвидено триетажно застрояване, а в ската, когато е на хълм, става седеметажна сграда. Тъй като критериите, които определят височината на сградата, именно в ал. 3 са много свободни – мислени линии, височини, тоест не е конкретизирано точно и ясно.
Поради тази причина ние предлагахме ал. 3 на чл. 24 да отпадне. Да останат ал. 1, където ясно и точно е показано как се определя височината на една сграда и ал. 2. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Вие предлагате Комисията да потвърди предишното си решение в противовес на предлаганото от господин Шишков. Нали, така?
МРРБ, желаят ли изкажат становище?
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Искам да подкрепя становището на архитект Несторов. Смятам, че е необходимо ал. 3 в чл. 24 да бъде отменена, тъй като досегашната практика показва, че тази разпоредба създава противоречива административна практика от една страна.
От друга страна, тази разпоредба дава възможност да се заобикалят други важни разпоредби и изисквания на Закона за устройството на територията, свързани с определяне на височината на сградите. А от височината на сградите се определя и характерът на застрояване, което е характерен елемент за устройствените зони, които се определят с устройствените планове.
На практика, прилагайки Разпоредбата на чл. 24, ал. 3 в устройствени зони, които са определени за ниско застрояване, е възможно с отдръпване на сградата от линиите на застрояване да се направи застрояване по високо от 10 м, което де факто вече минава като средно. Или, ако зоната е за средно застрояване, с отдръпването ѝ се допуска застрояване, което надхвърля нормативно определената височина за средно застрояване и тези сгради реално са високо застрояване.
Освен това не трябва да забравяме, че разпоредбата на чл.24, ал. 3 следва да се прилага обвързано с разпоредбата на 134, ал. 6, която допуска да се променя разполагането и конфигурацията на сградите в границите на урегулирания поземлен имот, без да е необходимо да се изменя подробният Устройствен план, но там се поставя условие: без да се променя характерът на застрояване.
На практика обаче, с прилагането на чл. 24, ал. 3 се, променя характерът на застрояването. Наистина, ако се разходим наблизко, в Южната дъга на София ще видим, че в устройствени зони, които по Устройствен план са за ниско застрояване, де факто са построени сгради средно и по-високо застрояване, именно прилагайки разпоредбата на чл. 24, ал. 3 от ЗУТ.
Затова подкрепям предложението разпоредбата на чл. 24, ал. 3 да бъде отменена.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Колеги, аз напълно подкрепям казаното от ДНСК и от МРРБ. Казах го в изложението си, че има проблем с промяната на характера на застрояване. Това, което подчертах е, че премахването на чл. 24, ал. 3 няма да разреши този проблем, защото чл. 24, ал. 2 дава също свобода за промяна на характера на застрояване до четири метра и половина, което е един етаж и половина.
Моето предложение беше свързано с това да се изготви една цялостна концепция по устройственото планиране, тъй като това е една много малка част от пъзела, който е наречен „многоустройствено планиране“. Затова на този етап моето предложение е да се отмени отмяната на чл. 24, ал. 3, но впоследствие да седнем с всички колеги, които са заинтересовани в тази насока, и да разрешим тези проблеми, които са трупани вече 20 години.
Иначе, ако тръгнем към хипотезата на отмяна, ще трябва да отменим целият чл. 24, за да нямаме никакви проблеми с височините на застрояване по тази логика. Това ми е идеята.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други колеги, желаят ли да вземат думата или някои от гостите? Не.
Колеги, предлагам първо да прегласуваме отмяната, която предлага господин Шишков.
Който е „за“ да остане ал. 3, да гласува „за“. Ако това остане, тогава пристъпваме към прочитане на тези редакционни предложения.
Който е чл. 24, ал. 3 да остане – говорим за сегашния текст, а не за Проекта.
Който подкрепя предложението на господин Шишков, да гласува „за“.
За – 2, против – няма, въздържали се – 12.
Господин Тодоров, моля да докладвате редакционните предложения по ал. 3.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Редакциите сме ги направили съвместно с колегите от МРРБ и ДНСК, след като беше гласувано от Комисията отпадането на ал. 3. Те са просто редакционни и във връзка с отпадането на ал. 3 трябва да се направят съответните редакции в ал. 1 и ал. 2. Това сме предложили за прецизност на текста.
Ако трябва да дам едно допълнително пояснение, тъй като с гласуването показахте, че ал. 3 ще се отмени, историята е следната: в една от първите поправки на ЗУТ – 2003 – 2004 г. още се заговорва за промяна в тази посока. Тя се случва със създаването на тази ал. 3 и измененията в ал. 1 и ал. 2, които са направени така, че да кореспондират с измененията с новата ал. 3.
Това, което предлагаме като редакция – на практика отпадането на ал. 3, налага да се върне старото положение.
Информация от историята на акта. Още през 2009 г. Министерството беше внесло проект през Министерския съвет за отпадането на този текст с ясния аргумент, че по този начин с прилагането на ал. 3 се заобикаля Законът, като се променя характерът и височината на застрояването.
Казвам го за яснота – тоест те са имали тази позиция още от 2009 г. А защо досега не се е случило, е друга тема.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, по редакционните поправки по § 3, който става § 4, някой желае ли да вземе думата?
Подлагам ги на гласуване.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Следващото е по § 4 – трябва да се прегласува редакцията. (Реплики.)
Въпросът беше – експертите да я формулират,.
Колеги, има ли изказвания по § 5? Член 27, ал. 3, ако трябва с членове да говорим, че стана голямо объркване.
Ако няма изказвания, закривам дебата и подлагам на гласуване редакцията, която Ви е представена.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Колеги, предлагам текстовете, свързани с преместваемите обекти да ги отложим за следващото заседание.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Господин Председател, една забележка…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ: По § 11 на страница 9 – една лека корекция в т. 7 на ал. 1.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Нали преместваемите се разбрахме, че ще ги правим в следващото заседание?!
МЛАДЕН ШИШКОВ: Не, това дребна корекция.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да, но така или иначе ще коментираме целия текст. Няма смисъл да правим дребните корекции.
По § 21, ал. 4 във връзка с постъпило предложение по чл. 151, предлагам да се прегласува ал. 4. (Шум и реплики.)
Всъщност да се гласува наново. Тоест да допълним § 21.
От МРРБ или от ДНСК някаква позиция ще изкажете ли или е съгласувано всичко? (Реплики.)
Не – подкрепят.
Колеги, желаете ли Вие да се изкажете?
Който е съгласен с добавянето на тази ал. 4 към основния текст на § 21, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържал се – 1.
След § 22 съм си отбелязал, че имаше някаква добавка за нова т. 3.
Заповядайте, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател. В материала, с който разполагат народните представители готвените текстове са вече в другия закон, който е приет.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Всичко потъмнено не е част от нашия закон, който гледаме.
СТЕФАН ТОДОРОВ: В препратката, която е в ал. 9, вместо 124а, както тук съм го маркирал, в предишния вариант сме допуснали техническа грешка, изпуснали сме буквичката „а“ и е само 124. Затова би било добре да се създаде една т. 3 към т. 1 и т. 2, които остават в този параграф: „В чл. 133, ал. 9, думите „чл. 124, ал. 9“ се заменят със „124а, ал. 9“.“
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Който е съгласен да бъде добавена такава т. 3 в § 22, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
На 25 страница според мен трябва да отидем, нали така.
Създава се нов § 13а. Нали това е?
СТЕФАН ТОДОРОВ: Фактически § 13 ще отпадне и той ще дойде с някаква номерация. Не знаем каква.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Говорим за текста, който имаме пред себе си: „Освен, ако са решения на общински съвети е предвидено друго“ – за това говорим, нали така?
СТЕФАН ТОДОРОВ: Не, не.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: А за кое?
СТЕФАН ТОДОРОВ: За 143, ал. 1, т. 3, която е отменена – на 25 страница.
Господин Шишков имаше предложение.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Уважаеми колеги, това е във връзка с новата процедура по издаване на визи за проектиране. Тъй като в процедурата ние приехме това да остане опционално, тоест като възможно по искане на възложителя да изиска съответно изходните данни от дружеството по служебен път или да го направи по собствена инициатива, се получи един вакуум в законодателството, с което стана ясно, че, ако възложителят избере процедурата по собствено искане и собствен път да извърви искането за информация от ЕРП-тата, няма документ, с който да удостовери тази информация.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Няма изискване за документ.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Да, няма изискване за такъв документ. На практика част от общините вече да отказват издаването на визи, тъй като не са наясно с вида на изходните данни, които би могло да предостави съответното дружество.
И в тази връзка, вместо предварителен договор, както беше в момента в чл. 143, ал. 1, т. 3, предлагам да се изпише нов текст, който с господин Тодоров преди малко го коментирахме, нещо от рода на документ, с който да бъдат удостоверени изходните данни от съответните дружества, когато лицето не е поискало издаване на виза по реда на чл. 140а, ал. 1. Това е моето предложение.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Говорим за създаване на нов параграф, чийто текст бихте ли формулирали, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: В духа на това, което каза господин Шишков – в чл. 143, ал. 1, т. 3 ще създадем нова точка, защото старата е отменена. Създава се нова т. 3:
„т. 3 Документ за предоставяне на изходни данни и условия за присъединяване от експлоатационните дружества в случаите, когато не е поискана виза по чл. 140а.“
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Има ли мнения, становища, противоречия?
Гласуваме тогава.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Следващият текст, който трябва да коментираме, е чл. 149. Правим ли редакции някакви?
СТЕФАН ТОДОРОВ: Да припомня на Комисията – тук, при гласуването на предложението за § 13 за промяна в чл. 149, ал. 3 Комисията гласува против. Впоследствие стана дискусия, че тези текстове са свързани с разпоредбите на чл. 156 и на чл. 216 и начинът, по който остава уредбата, е в общи линии неприложима и несъвместима с правото. Разпоредбите на чл. 149 се нуждаят от прецизиране. Респективно чл. 156 във вида, в който е в момента, също се нуждае от прецизиране и респективно дискусията беше дали да отпаднат разпоредбите на чл. 216.
Много са разговорите и дискусиите на експертно ниво и мисля, че един от компромисните варианти, който можем да постигнем, ще коментирам нещата във връзка, защото да е ясно…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Изкоментирай цялата хипотеза.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Идеята е оспорването на актовете на главните архитекти да не става както досега – пред РДНСК, а да върви по общия ред пред Административния съд. Това е по чл. 216.
По отношение на правомощията на ДНСК като служебен контрол по чл. 156 да остане отмяната на актовете, но да изключим от приложното им поле актовете на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Досегашната хипотеза за текстовете, които са взаимносвързани визира, че всички органи, които одобряват инвестиционни проекти и издават разрешения за строеж, ги изпращат на ДНСК, ДНСК упражанява служебен контрол и при констатиране на незаконосъобразност може да ги отменя. Струва ми се на мен, пък и на другите колеги, че някак си звучи несвойствено в йерархията на администрацията, макар и като специализиран контролен орган началникът на ДНСК да отменя актове на министъра на регионалното развитие, който е орган по назначаване. (Реплики.)
За да се изчисти текстът – ние коментирахме, че няма такъв случай в практиката, но законът го допуска.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Няма основание за това, защото ние одобряваме законосъобразно.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Предлагаме една редакция на чл. 149, респективно в следващия параграф, като стигнем 156 – корекция на предложението, което стои негласувано, защото е отложено и отпадане на чл. 216 и респективно две – три препратки, в които да уточним, че трябва да отпадне хипотезата, която имаме – препращане към чл. 216. Ще се наложи да се създаде един параграф малко по-напред – в чл. 146 – трябва да отпаднат думите „пред органа по чл. 216, ал. 2“. Другите поправки си ги имаме.
По отношение на забележки на колегите от Министерството, че трябва да направим съответните корекции в два преходни параграфа. Говорихме и с колегата от ДНСК, че в крайна сметка тези два параграфа са си изиграли времето като срок и процедура. Единият е от 2003 г., а другият е от 2012 г. Сроковете по тях са изтекли и няма смисъл в „Преходните норми“ да се прави тази поправка.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Параграф 13в. В чл. 149 се правят следните изменения и допълнения:
„1. В ал. 1:
а) изречение първо думите „от главния архитект на общината“ се заличават;
б) създава се ново изречение второ: „за издадените разрешения за строеж, заедно с одобрените от министъра на регионалното развитие и благоустройството или от областните управители на инвестиционни проекти или за отказ да се издаде разрешение за строеж се съобщава на заинтересованите лица с обявление, обнародвано в „Държавен вестник“.“;
в) досегашното изречение става изречение трето.
2. Създава се нова ал. 3:
„(3) Титулярите на сервитути по чл. 31, ал. 8 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура не са заинтересовани лица по ал. 1.“
3. Алинеи 3 и 4 се отменят.“
Нещата са редакционни, но все пак да сме коректни като ги изчетем.
Колеги, имате думата.
Подлагам на гласуване тази редакция.
Който е съгласен с измененията в чл. 149 по начина, по който ги съобщих, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Предложението се приема.
По чл. 151 § 14 – господин Тодоров, заповядайте.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Само да припомня – този параграф с предложенията беше подкрепен по принцип, но заради предложенията, които са свързани с допълненията във връзка с ВиК мрежите и с ел мрежите с ниско напрежение, трябваше да направим допълнителна редакция. Това ни беше предложено от Комисията тогава, иначе като идея всичко беше възприето и сега сме стигнали до гласуване. Към оня момент редакцията я имаше от отдавна, но не сме имали заседания по този проект, защото започнахме да гледаме другия ЗУТ.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Тук припомням: приехме на колежката Дора Янкова предложението – освен тези кабеларките, грубо казано, по същия режим да бъдат ВиК и ел инсталациите, които са вътре в имота. Текстовете са уточнени с институциите, доколкото знам ги подкрепят. Нали така? (Реплики.)
Имате думата колеги.
Господин Шишков, заповядайте.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, въпреки че в предходното заседание възприехме тези текстове по принцип, имахме доста обструкции по тях, защото все пак правим едно изключение, което е доста сериозно в имотите, отредени за жилищно строителство. Плоскостта, върху която стъпваме в момента, е доста стеснена. Предложението е единствено само за имоти, които касаят индивидуално ниско жилищно застрояване да бъдат включени в изключенията по чл. 151.
Признавам, че проведохме една доста бурна дискусия с експертите по темата – кой, как възприема това предложение. Аз като инженер го възприемам по начин, по който до голяма степен би ограничило или би влязло в противоречие с Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти.
В тази връзка, бих искал да направя ново предложение, което би създало една точна рамка в кои случаи могат да се правят такива изключения. Идеята е единствено и когато тази допълнителна инсталация – била тя водопроводна, канализационна или ниско напрежение, да бъде изградена без никакви документи единствено, когато е извън обхвата на инвестиционния проект за основното застрояване. Тоест, когато ние си проектираме жилищна сграда, условно казано, тя да изпълнява разпоредбите на Наредба № 4 за целия обхват и съдържание на инвестиционния проект, което означава и площадково ВиК. Допълнително площадково ВиК и ниско напрежение би могло да бъде извършено, когато захранваме сгради извън основното застрояване.
Такъв е така да се каже духът на моето предложение. Така че конкретно в т. 14 предлагам след „канализационни мрежи, когато се изграждат извън обхвата на инвестиционния проект за основно застрояване“ и в респективно в т. 15 по същия начин след „ниско напрежение, когато се изграждат извън обхвата на инвестиционния проект за основно застрояване“. По този начин ние запазваме обхвата и съдържанието на Наредба № 4 и не влизаме в някакви частни случаи, които биха могли да създадат и предпоставки за интерпретация.
Лично аз, като инженер, бих се възползвал от тази опция, ако се наложи, така че предлагам да фиксираме този текст, за да няма възможности за тълкуване и манипулации. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Шишков.
Аз също използвах много енергия да го убедя, че всъщност сегашният текст казва абсолютно същото. Не бяхме явно достатъчно убедителни, така че колеги имате думата.
Ако има нужда за ДНСК и за МРРБ да бъде повторено предложението?! Има ли нужда?
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Мисля, че не.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Това е извън обхвата на основното застрояване, нали за това говорим. (Шум и реплики.)
Проблеми няма – и сега текстът казва същото.
Заповядайте.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Благодаря.
Аз и предишния път, като обсъждахме предложенията за нови текстове в чл. 151, свързани с физическата инфраструктура, имах притеснение, което продължавам да имам – че се получава едно дублиране с разпоредбите на чл. 147, ал. 1 и чл. 151, което би довело до противоречива административна практика.
Смятам, че тази опасност не сме я преодолели. Напротив, така я засилваме като добавяме не само елементи на физическата инфраструктура, а и на електропроводни, канализационни и електрически уредби и инсталации. Защото в чл. 147 са добавени монтаж на инсталации и съоръжения, които всъщност са сградни инсталации, включително за електронни съобщителни мрежи, включително за електроснабдяване, включително за водопровод и канализация. Когато те се изграждат по този ред – по чл. 147, за тях не се иска одобряване на проект за издаване на разрешение за строеж.
В същото време ние сега си добавяме и в чл. 151, където не се иска и разрешение за строеж и няма ясно разграничаване в кой случай ще приложим чл. 147, в кой случай ще приложим чл. 151, което според мен ще обърка одобряващите органи.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имате ли предложение по текстовете конкретно?
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: В момента нямам.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Сега е моментът.
Заповядайте, господин Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Аз мисля, че трябва да разясним нещо. Има точна ясна дефиниция на разграничаване на двата случая. Единият случай в общия случай, когато имотът е отреден за всякакъв вид застрояване.
Конкретно по чл. 151 говорим единствено и само за индивидуално, ниско жилищно застрояване. Тоест, когато имотът условно е една къща, собственост на един собственик с ниско застрояване – само тогава се правят тези изключения по чл. 151. Във всички останали случаи сме по чл. 147. Това е разграничението и мисля, че е ясно изписано, няма драма в този случай.
Протечете ги: във всички текстове е изписано „ ниско жилищно застрояване“.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Али.
ТАНЕР АЛИ: Не съм инженер и специалист, затова бях предложил въобще да отпадне чл. 151, поради причината, че след това дори и да е за ниско застрояване, тоест за къщи, както и колегата казва, след това кой ще контролира самата инфраструктура за достъпа до тази къща – нарушаване на тротоарни мрежи, изкопни дейности, които се правят?
Знаем дори и сега, в момента, дори и при разрешение за строеж, където е описано всичко това – кой носи отговорността, кой възстановява, тоест фирмата, която е доставчик на медия и така нататък, има си гаранционни срокове. При пропадане след дъждове знаете какво се получава по общини, по населени места. Особено сега, когато нямаме разрешение за строеж и всеки тръгне сега това да го прави, аз съм сигурен, че отговорността няма да я носи нито собственикът на къщата, който е дал поръчение, нито строителят, който е въвел това строителство в действие.
Може би там трябва да се допише или – не знам по стария закон дали го има, трябва да има Закон за възстановяване на нарушената инфраструктура. Това е моето изложение. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Аз и тук бих искал да внеса още една малка яснота. Говорим само за случаи, когато се изгражда такава инфраструктура в рамките на имота – не извън имота, не на публичната собственост, не на общинската. Само в имота! От точката на захранване примерно на водомера до къщата. Това е инсталацията, не повече. (Реплики.)
Това е старото предложение. Това е съвсем различно предложение. Стоте метра отпаднаха отдавна. Това е съвсем различно предложение. Вижте го, в доклада го има изписано: в рамките на имота – от точката на захранване до точката на вход в къщата. Това е.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте.
ТАНЕР АЛИ: Аз предлагам да го оставим за следващата Комисия – да помислят експертите по тази точка и тогава да решим какво да правим. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Започвам от последната част от изречението на господи Али: експертите да помислят. Ние доста мислихме по въпроса, включително като редакционни хипотези сме ги съгласували с колегите от МРРБ в частта за ВиК сектора, респективно по отношение на терминологията, която използваме за ел мрежите.
От гледна точка на разпоредбите в Закона за електронните съобщения и физическата инфраструктура сме съобразили там текстовете като редакция и, ако сте обърнали внимание, от предложението, както е направено в предложената редакция, то е доста по-различно, освен че става въпрос, както каза господин Шишков за имоти, предназначени за индивидуално жилищно застрояване, подсказваме ясно, че сме само в хипотезите на чл. 50, ал. 3, т. 3 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура, за да може да има ясно разграничение между хипотезите, които са по чл. 147 там са най-общо казано с тези, които са по чл. 151 – тоест това, за което колегата Димитров говори.
Да, действително има наслагване на една и съща хипотеза в две различни зони по предвижданията на плана, ако мога така да се изразя. Тоест в хипотезите по чл. 147 това може да се прави навсякъде, както се казва, но с разрешение за строеж без да се изисква одобряване на инвестиционен проект. В случаите става въпрос без нищо, ако мога така да кажа – по чл. 151 нямаме нито едно едното, нито другото. Тоест това е единствено, при условие че има съгласие на бъдещия потребител през имота му да бъде прокаран захранващ кабел. За електронните съобщения специално говоря по отношение на имот, който е само негов. Както господин Шишков даде елементарния пример: през двора на къщата до къщата, до точката за захранването.
А иначе за другите текстове – за ВиК и за ел мисля, че там нещата са в съответствие и с наредбите, които са за присъединяването по Наредбата за ВиК, респективно по Наредбата по Закона за енергетиката и са съобразени и с двата закона като терминология по отношение на откъде докъде е границата на собствеността, там където се прави връзката, така че според нас не би следвало да има такива проблеми. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Даракчиев.
ГЕОРГИ ДАРАКЧИЕВ: Аз искам да допълня само, че ако се приеме тази редакция на чл. 151 от точка 13 до 15, ще има едно двусмислие в проектантите и във възложителя дали е необходимо да се изготвят проекти по част електро, ВиК и съобщителни мрежи, които касаят вътрешните инсталации в сградата, след като за тези инсталации, които се намират до сградата, не е необходимо подобряване на проекти и издаване на разрешения за строеж. И де факто за ниско жилищно застрояване ще имаме само част архитектура и конструкции без останалите части на проекта. Така излиза, ако се приеме този текст.
Другото е, ако вече се приеме, че тези връзки се изграждат към съществуващи жилищни сгради ниско застрояване. В този случай би могло действително да е по 151. Но когато имаме новоизграждаща се сграда, би могло да възникнат тези затруднения и двусмислие.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Ами за това двусмислие говори и господин Шишков и за това беше и неговото предложение като допълнение, макар че ние като юристи разсъждаваме или би трябвало да разсъждаваме в една друга посока – че няма как в чл. 151 да се визират обекти, които са на основно застрояване. От систематичното място на тези текстове е очевадно, че те въобще не могат и няма как да имат приложение към сградите на основното застрояване. Така че по отношение на всички тях, включително и тези, за които става въпрос тук – ниско жилищно строителство, индивидуално няма как някой да си въобрази, че може инвестиционният проект да му бъде одобрен без тези части.
Но ако повечето от членовете на Комисията считат, че се нуждае от това допълнение, което направи господи Шишков, нека да го подкрепят. За мен е ясно и в единия и в другия случай. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, имаме на практика предложението на господин Али за отлагане. (Реплики.) Отлагане или отпадане? Всъщност който не гласува в подкрепа на редакцията, да гласува за отпадане, нали така?
Гласуваме редакцията. (Реплики.)
Като първо, ще гласуваме предложенията на господин Шишков за добавки по т. 14 след „канализационни мрежи“ и по т. 15 след „ниско напрежение“. Има добавки „когато се изграждат извън обхвата на инвестиционния проект за основното застрояване“.
Който е съгласен с тази добавка, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 2.
Сега гласуваме целия текст с направената редакционна поправка.
За – 13, против – няма, въздържал се – 1.
По 156 – тук трябваше да ни предложите изречение за актовете на МРРБ.
Заповядайте, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател. В духа на това, което вече се случи по 149, тоест беше подкрепена редакцията от Комисията с разяснението какво ще предложим тук, предлагам по предложението за създаване на този нов § 14а редакцията на ал. 1 да остане така, както се предлага по проекта.
Точка 3, ал. 4 да отпадне, тоест да не се отменя ал. 4, а редакцията, която е предложена на досегашната ал. 3, също да не се приема, а да се възприеме редакция, както е досегашният текст на ал. 3 – накрая да направим добавката „с изключение на тези, които са одобрени и издадени от министъра на регионалното развитие и благоустройството“.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Тоест, приемаме ал. 1 в сегашния вид и в т. 2 към ал. 3 добавяме…
СТЕФАН ТОДОРОВ: Към сегашната алинея, а тези две точки, както са по проекта втора и трета, може да ги оттеглите в момента.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Оттеглям ги, да. Господин Шишков е съгласен.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Предлагаме всъщност редакция на ал. 3 – това, което казах – сегашната, с добавката накрая за изключение на актовете на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
ИВАН НЕСТОРОВ: Уважаеми господин Председател, при това положение сме съгласни. Тоест, променяме само ал. 3 на действащия в момента чл. 156 от ЗУТ.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Съгласен съм.
МРРБ, съгласни ли сте? (Реплики: „Да.“.)
Колеги, имате ли желание да се изкажете по точката?
Ако не, подлагам на гласуване уточнения параграф.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Стигаме до § 21. След него трябваше да направиш един нов параграф, нали така? Това е на страница 30.
Господин Тодоров, докладвайте.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Пак в този предишен проект на ЗУТ, който гласувахте, по моя вина има една техническа грешка – в чл. 182, ал. 2 препратката е към чл. 83б вместо към чл. 83, ал. 6.
Недоглеждането обясняваме с факта, че при изписване на този шрифт на компютъра буквата „б“ и „6“ изглеждат по един и същи начин. Затова предлагам тук да се създаде един допълнителен параграф „В чл. 182, ал. 2 думите „чл. 83б“ се заменят с „чл. 83, ал. 6“. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, имате думата за изказване. Техническа е поправката.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
По 21б има ли изказвания и становища?
Подлагам го на гласуване.
За – 14, против и въздържали се няма.
По чл. 21в: „Член 216 се отменя“.
Заповядайте, господин Несторов.
ИВАН НЕСТОРОВ: Уважаеми господин Председател, единственото ми притеснение е, че висшият орган, който контролира издадените административни актове в Република България е Върховният административен съд. Все пак съм съгласен с колегите – ние облекчаваме цялата административна процедура от гледна точка на нас, администрацията. Но все пак имайте предвид и писмото на председателя на Върховния административен съд. Това мога да кажа.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имаме го предвид, но е доста странно това писмо конкретно по този пункт. Всъщност те казаха, че им е по-лесно да не се занимават с такива дела. По правната страна на въпроса изобщо не дадоха становище. (Шум и реплики.)
Честно казано, много, много не го уважавам това становище в тази му част. То е функционално, не е правно. ДНСК е съгласна с отпадането на 216.
ИВАН НЕСТОРОВ: Съгласни сме, то е с цел облекчаване на този административен процес. При това положение администрацията не се произнася. Директно съответните жалби и възражения отиват в съда. Не знам дали ще е по-бърз административният процес, отколкото да се минава през нас. Това ще го реши бъдещето.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Проблемът е, че това правомощие Вие нямате по Конституция. Това е големият проблем.
Дори е антиконституционно, защото създаваме един вид особена юрисдикция, без да има закон, без да е независим орган и ред други неща.
От гледна точка на правото този параграф трябва безспорно да отпадне.
Колеги, имате думата.
Който е съгласен с отпадането на 216, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържал се – 1.
Подлагам на обсъждане § 25б. Има ли изказвания по него? Няма.
Подлагам го на гласуване.
За – 13, против няма, въздържал се – 1.
Параграф 26 – господин Шишков иска да предложи поправка.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Тъй като предходната поправка беше предложена от мен, сега искам да направя още една лека корекция – да бъде добавена буква „г“ от чл. 137, ал. 1, т. 5 в хипотезата на чл. 14, ал. 2 от Закона за камарата на строителите.
Буква „г“ представлява ремонтите и реконструкциите на жилищните сгради основно и вилните, разбира се. Както каза и господин Тодоров, след като можеш да правиш по-голямото, би следвало да можеш да правиш и по-малкото. Това са мотивите да добавим точка „г“ в това изключение. (Реплики.)
Член 14, ал. 2 да придобие следната редакция: „Строежи на жилищни и вилни сгради с ниско застрояване и строежи по чл. 137, ал. 1, т. 5, букви „в“ и „г“ от Закона за устройство на територията с разгъната застроена площ до 100 кв м могат да се изпълняват и от строители, които не са вписани в Регистъра“.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, имате думата.
Подлагам на гласуване предложението на господин Шишков за включването на буква „г“ след буква „в“.
За – 13, против няма, въздържал се – 1.
Сега – основният текст с поправката. Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против няма, въздържал се – 1.
СТЕФАН ТОДОРОВ: За пояснение на Комисията, да е ясно, че този доклад след гласуването следващата седмица ще придобие съвсем различен вид, различна номерация на съответните параграфи, респективно някъде може да се наложат корекции с допълнителни препратки. Казвам това за яснота, защото принципно гласувахте, че всички, и то няма как да е иначе, всички приети текстове и предложения ще отпаднат.
За чистота на доклада те ще бъдат отразени като отхвърлени от Комисията.
По отношение на предложенията, въз основа на които са редактирани текстовете – те ще отпаднат, но в доклада като предложения ще стоят. Ще направим запис, че предложението е оттеглено, за да няма гласуване и текст по него.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на всички за участието. Мисля, че свършихме полезна работа.
Ще има разговори във формат разговори между МРРБ и Туризъм за текстовете по преместваемите обекти. Ако има съгласие по формулировките и няма драми, предлагам следващата сряда в обедната почивка да направим бързо заседание на Комисията и да изготвим „преместваемите обекти“. Ако няма консенсус, ще направим редовно заседание след това.

(Закрито в 15,45 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искрен Веселинов

Стенограф:
Емилия Огнянова