1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 902-01-8, внесен от Министерския съвет.

---

П Р О Т О К О Л
№ 6



Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.

* * *

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, както установихме вече, имаме необходимия кворум.
Дневният ред е предварително обявен и включва единствена точка:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 902-01-8, внесен от Министерския съвет.
Колеги, има ли други предложения? Няма.
Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 11, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Дневният ред се приема.
Гости на заседанието са: от Министерството на туризма Ирена Георгиева – заместник министър, и Екатерина Дацова – директор на дирекция „Управление на морските плажове“; от Националната асоциация „Българско Черноморие“ Димитър Канариев – председател на Управителния съвет; от Сдружение за дива природа „БАЛКАНИ“ Андрей Ковачев – член на Управителния съвет; от Гражданска инициатива „Да спасим Карадере“ – Люба Батембергска; от Агенцията за устойчиво развитие и евроинтеграция – Екорегиони Кристиян Миленов – изпълнителен директор, и Стефан Даскалов – председател на Управителния съвет на Алианс за Околна Среда.
Преминаваме към точка единствена от дневния ред:

ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ, № 902 01-8, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Давам думата на вносителя на Законопроекта да направи кратко експозе.
Заповядайте.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Предложеният Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие цели да прецизира пропуски и непълноти в действащата нормативна уредба. С предлаганите изменения се цели създаването на възможност заповедите на министъра на туризма, с които се нарежда провеждането на търгове с тайно наддаване за отдаване под наем на обекти изключителна държавна собственост, представляващи морски плажове, и заповедите за определяне на спечелилите проведени търгове за отдаване под наем на тези обекти да подлежат на предварително изпълнение.
Предварителното изпълнение на заповедите се мотивира с оглед изпълнение на задължителните дейности от определения за наемател на морския плаж. Използването на този обект е свързано с осигуряване защитата живота и здравето на гражданите, от една страна, както и защита на особено важни държавни или обществени интереси, възложени по силата на Закона. Тези дейности следва да бъдат осигурени през активния туристически морски сезон за обезпечаване на спокойствието и сигурността на туристите, гостите и всички посетители на морския плаж. Безспорно е, че при закъснение изпълнението на задължителните дейности могат да настъпят значителни вреди и сериозна опасност по отношение на живота и здравето им, както и увреждане на държавни и обществени интереси, във връзка с неизпълнени дейности при използване на морския плаж.
На второ място, Законопроектът предвижда забрана за поставяне на плажни принадлежности и палатки, а също и преминаването, паркирането и престоя на пътни превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни или бели дюни, неподвижни дюни с тревна растителност или сиви дюни и облесени дюни, попадащи в границите на Зона А и Зона Б, или в урбанизираните територии на населените места след границите на Зона А, освен в случаите на разрешено строителство по ал. 1.
Предложеното изменение е в съответствие с изискванията на Закона за защитените територии, с оглед опазването и съхранението на всички видове дюни и намиращите се в тях защитени видове на флората и фауната, които попадат в границите на Зона А, Зона Б, или в урбанизираните територии на населените места след границите на Зона А.
На трето място, Законопроектът предвижда и съществени изменения в административнонаказателните разпоредби на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Вследствие на извършен анализ на забранителните и ограничителните разпоредби на Закона са разписани конкретни административнонаказателни текстове. Административните наказания са определени в съответствие с извършената оценка на степента…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Достатъчно казахте, експозето беше достатъчно добро, прочетохме мотивите на Законопроекта. Нещо извън мотивите, ако желаете, да добавите.
ЗАМ.- МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Това беше предпоследното обстоятелство.
Има и четвърто, което е свързано с видовете преустановителни и възстановителни, принудителни административни мерки, свързани с прилагането на специалните закони – Закона за устройство на територията, Закона за водите, Закона за управление на отпадъците, и по отношение нарушения на текстове от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.
Уважаеми колеги, имаме няколко депозирани становища от граждански организации, които са изпратени съответно на всеки от Вас.
Някои от тези организации желае ли да вземе отношение по Законопроекта, в рамките на три минути, разбира се, както е по Правилника на Комисията.
Заповядайте на микрофона и се представете.
КРИСТИЯН МИЛЕНОВ (Агенция за устойчиво развитие и евроинтеграция – Екорегиони): Благодаря Ви.
Добър ден! Благодаря за възможността да направя много кратко изявление.
Уважаеми дами и господа! Представлявам Агенцията за устойчиво развитие и евроинтеграция – Екорегиони, която е организация в обществена полза. Партньори сме на Европейската комисия и на редица други международни структури. По принцип заедно с други неправителствени организации, подкрепихме становище, което беше внесено от Националната асоциация „Черноморско крайбрежие“, но вчера, това е наша вина и наш пропуск, внесохме допълнително становище от групата неправителствени организации само с едно допълнение: необходимостта от редовен мониторинг на промените. Този мониторинг така или иначе ще се налага, в Европейската комисия вървят нови политики, след няколко месеца ще излезе съответният регламент и отново със закъснение ще разберем, че трябва да правим такъв мониторинг. Ние сме внесли вчера темата и вероятно не е стигнала до всички, затова си позволявам да взема думата. Нашето предложение е в чл. 6 да има допълнителна алинея 12-а, че министърът на регионалното развитие и благоустройството се задължава всяка година, през три години – това е максималният срок – да прави редовен мониторинг на територията на Черноморското крайбрежие. Този мониторинг се извършва интегрирано от дистанционни методи и наземно наблюдение, които се съчетават, още повече, че Европейската комисия наля милиарди в така наречената Програма „Коперник“, която позволява безплатно да се ползват сателитни данни. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Миленов.
Други от неправителствените организации?
Заповядайте.
ДИМИТЪР КАНАРИЕВ (Национална асоциация „Българско Черноморие“): Председател съм на Управителния съвет.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, и присъстващи в залата! Изпратихме становище до Комисията, което се надяваме да вземете под сериозно внимание, защото касае два изключително болезнени и чувствителни въпроса за Черноморските общини.
На първо място, това са дюните. Именно този закон, който е предмет на сегашното разглеждане, ни поставя някак си извън орбитата на европейските ценности. Защо? Защото в него има текст в чл. 6, ал. 4, че публично-държавна собственост, която не може да бъде обявена за частна това са дюните. Този текст в този вид може да бъде тълкуван по един-единствен начин и това е национализация – в момента имаме действащ закон за национализация. В нашето становище сме предложили елегантен изход от това – да може отпадне тази тежест от частните имоти, дюните да бъдат предмет на защита и публично държавна собственост само върху плажовете и в защитени територии, вече обявени като такива. Имаме изключително много потърпевши хора и разбирате, че човек притиснат в ъгъла, загубил своята собственост е готов на всичко. Не сме от организациите, които искат да доносничат в европейските структури и институции, но ако се наложи ще направим необходимото, за да информираме, че в България има действащ закон за национализация.
На следващо място, болезнен е въпросът, свързан с дивото къмпингуване. Изпратих на Вашето внимание какво се случи на един изключителен форум в Истанбул. Преди два дни беше организиран от Еврокомисията и Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество, на което присъстваха представители на институции от всички страни на Черноморския басейн. Имаше семинар по Система „Синята икономика“ – Обща програма за развитие и опазване на Черно море. Там запознах и хората бяха шокирани с последствията от дивото къмпингуване и тоновете отпадъци, заграбването на частна собственост, но те го възприеха като проблем, който може да бъде бързо решен, ако има политическа воля за това. Ние апелираме: предлагаме в нашето становище елегантно решение на това – след писмено разрешение от собствениците, лица могат да бъдат настанявани в този имот, а в противен случай, говорим за кражба. И аз каня всеки един от Вас да дойде да види колко много са хората, които крадат частна собственост, настаняват се, заграбват и остават тонове отпадъци. Всяка есен и всяка пролет, включително и в момента, кметове на общини по Черноморието и инициативни групи, организират безплатни почиствания, включително и върху плажовете за природосъобразен туризъм, които преди няколко години се появиха в този закон, с цел опазване на биоразнообразието и екосистемните услуги. Нищо подобно не се случва обаче в реалността – имаме стотици, да не кажа и хиляди души в някои от тези плажове, които остават в наследство на нас местните граждани, да платим цената за този социален продукт, който създаде държавата. Това е накратко.
Надяваме се, Комисията да разгледа нашето становище и да се съобрази с практическите предложения за решаване на тези важни проблеми. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Канариев.
Заповядайте.
АНДРЕЙ КОВАЧЕВ (Сдружение за дива природа БАЛКАНИ): Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Аз съм Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа „БАЛКАНИ“.
Ние също имаме внесено становище към Законопроекта. Ако има желаещи след края на заседанието ще мога да Ви дам копие от него.
Това, което е съществено и искам да кажа е, че приветстваме тези промени в Закона, които усилват опазването на дюните. В този закон има много такива промени. Заради това Ви призоваваме да го подкрепите на първо четене, но трябва ясно да се посочи, че този член, който предизвика обществена реакция, свързан с неясния и прекомерно засилен текст за поставяне на плажни принадлежности е необходимо да се оправи в три основни точки и на второ четене да бъде променен.
Една от посоките е, разбира се, да има адекватни глоби за нарушения, а не извънредно големи. Много важна точка обаче е, не знам дали хората, които не са с биологично образование като мен могат да Ви посочат, всъщност този член в момента е неизпълним. Ако бъде приет, той ще предизвика само правна неяснота, защото на терен много малко са хората в България, които могат да идентифицират понятията: сиви дюни, бели дюни, облесени дюни. Вие видяхте, че дори министърът, стоейки върху дюни не можа да разбере, че е върху дюна вчера при проверката в Шабла. От тази гледна точка е много съществено да се направи една много проста промяна и да се посочи, че такива плажни принадлежности не могат да се поставят върху дюни с растителност. Това може абсолютно всеки, включително и един експерт на общината, да установи дали това е така, или не – дали има растителност върху пясъка и това разграничение ще направи този член изпълним, а не просто необмислен текст, да го кажем така.
На второ място, искам да Ви кажа за нашето становище, което касае предложение, за което много отдавна се дискутира в обществото, но никога не е предприемана стъпка даже за неговото официално обсъждане. Това е предложението да се ограничи застрояването в малкото плажове, които все още не са застроени, които са включени в Европейската мрежа „Натура 2000“ за опазвано местообитание, не за птици, и в така наречените природосъобразни плажове. В нашето предложение се включват две малки прости промени в режимните названия А и Б за тези територии. Това, което искам да Ви кажа като мотив е, че хора, които не са специалисти, примерно като мен в сферата на биологията, надали знаят, че дюните са категоризирани, съгласно всички международни правила и от Българската академия на науките, в Червената книга на Република България като застрашени, а някои от тях като критично застрашени местообитания. За жалост, в последните години ние не правим нищо, за да предотвратим по-нататъшното увреждане на тези местообитания. Увреждането идва не само от прякото им унищожаване и застрояване, но и от застрояванията и фрагментацията на околните територии, включително и от утъпкване. Ето, сега тук има и много адекватни мерки, свързани именно с утъпкването в този закон, но трябва да се довърши тази задача до някакъв по-краен резултат, за да може с вдигнато чело, когато посрещаме чужденци, да можем да им кажем, че сме цивилизована нация, която спазва собствената си Конституция. В нашата Конституция не само, че е посочено, че те са публична държавна собственост, но има и изискването държавата да се грижи за опазването на околната среда и на природата. Това е общо правило, но е необходимо то да бъде отразено със съответните закони.
За да завърша, трябва да заявя, че това е изцяло в интерес на развитието на туризма. Основният проблем на българския туризъм в момента е ниската добавена стойност поради ниската цена и некачествената услуга. Такава промяна ще бъде изцяло в полза на всички вече изградени хотели – леглова база, знаете, че повечето от нея не е регистрирана, за да може да се предостави една допълнителна услуга, която значително покачва качеството на туристическите услуги в целия район. Знаете, че тези плажове, за които говорим, повечето от тях вече са интензивно ползвани за туристически нужди, а допълнителна конкуренция само ще срине целия сектор. Ясно е, че има интерес на определени хора да застрояват по-нататък и тези места, но всъщност това е срещу цялостния обществен интерес в държавата, но и срещу интереса на туристическата индустрия, която вече се е развила в района.
Това е накратко и благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Наистина всички неправителствени организации бяха много стегнати в изказванията, което заслужава адмирации.
Госпожа Батембергска има думата.
ЛЮБА БАТЕМБЕРГСКА (Гражданска инициатива „Да спасим Карадере“): Господин Председател, госпожо Заместник-министър, дами и господа народни представители! Подкрепяме целите на настоящото изменение в Закона за Черноморското крайбрежие, а именно опазването на дюните. Считаме, че единствено е необходимо наистина да се прецизират текстовете така, че да не може да се злоупотребява с тях и да се прогонват туристи, които спазват ограниченията на промените, които ще бъдат приети.
Тъй като на практика целостта на дюните може да се запази и чрез запазване на териториите непосредствено зад тях, ние също бихме искали да обърнем Вашето внимание върху проблема със запазването на местностите, които се намират непосредствено зад плажната ивица. Много пресен пример е, Общия устройствен план на град Шабла, чиято екологична оценка в момента неговата подлежи на гласуване и според този план са предвидени огромни застроявания точно в тази част на Българското Черноморие, където все още има незасегнати плажни ивици с дюни. Така че, както каза и Андрей Ковачев, е необходимо да започнем дебат по тази тема независимо, че това не е предмет на съвсем конкретното изменение на Закона. Считам, че има пряка връзка, освен това проблемът е изключително належащ, изключително наболял в обществото. Национално представително проучване на Галъп показа, че едва 5% от гражданите са против предприемането на специални мерки от институциите, които да предпазят незастроените места от застрояване, а едва 12% от гражданите, са против забрана за строителство в рамките на един километър.
Тъй като считам, че има известен консенсус, включително сред народните представители, по темата за запазване на незастроените места, моят призив е, ако има възможност да споделите Вашето мнение и, евентуално, какво би могло да бъде направено като законодателна инициатива, тъй като все пак сме на етап първо четене и обсъждане на Законопроекта. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И аз Ви благодаря.
Действително се направиха важни изказвания. Само напомням, че обичайната практика е да не се излиза извън обхвата на Законопроекта, както е внесен. Може би тези защитими тези е хубаво да си минат през един първоначален дебат, за да могат всички засегнати страни – и общини, и институции, и граждани да могат в нормален диалогов режим, както Вие в момента го правите, да кажат своите становище по тях.
Министерството – желаете ли нещо да коментирате по изказванията на гражданите?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Всъщност няма по-различен коментар от това, което Вие казахте, по повод на обхвата на настоящия законопроект. Във връзка с него искам да кажа, за трети път, че сме поели ангажимент за прецизиране на понятията и дефинициите в Законопроекта. Имам предвид плажните принадлежности, защото общото наименование събужда дискусия. Бихме участвали в работна група между първо и второ четене на Законопроекта.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Заместник-министър.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Господин Колев, заповядайте.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Искам да започна от това, което ще предложа накрая. Моля, между първо и второ четене да определим, господин Председател, максимален срок – след малко ще се обоснова защо, и експертна комисия, за да се прецизират всички тези недообмислици.
Започвам още от самото начало. Госпожата каза: в момента се събужда дискусия. Смятам, че се събуждат определени мисли за това, по какъв начин е направен Закона и кого облагодетелства. Този закон в полза на обществото ли е, или в полза само на определени ползватели? Чета § 1, т.1: условията на търга за отдаване под наем на морски плаж се публикуват до 30 дни преди крайния срок за подаване на заявленията за участие. Значи, може и един ден преди крайния срок. Това значи, че можем спокойно да си изработим един концесионер, един ползвател и да си го изработим този примерно, законно само с един ден срок. На кой му е хрумнало такова нещо да запише още на първата страница и то в самото начало? Или този, който има задни мисли, или всички ние, ако го приемем без много да вникнем в този закон, ще ни обвинят, че едва ли не правим закони за определени групи хора.
Продължавам нататък. Параграф 2 – главният архитект на съответната община разрешава, или думичката „отказва“, издаването на разрешение. По-нататък в следващите параграфи, мисля, че в § 8 се налагат санкции на този главен архитект от 1000 до 5000 лв. за отказване да издаде разрешението, ако той е преценил, че не е правилно, не е законосъобразно. Ами този главен архитект нали подлежи на санкции по ЗУТ?! Значи веднъж ще го накажем по ЗУТ, втори път ще го накажем тук. Идеята е да се прехвърлят отговорности, да се накаже главният архитект за отказ от издаване на разрешително ли е?! Аз мисля, че е точно заради това. Така че, ако влезем в подробности сега, ще можем точка по точка, параграф по параграф да спорим. Затова още в самото начало, господин Председател, предложих да направим експертна комисия, която да има максимален срок да го прецизира, за да може да предложим нещо на обществото, което да го ползва обществото.
Продължавам нататък. Госпожата каза: създаване на възможности чрез този закон. Смятам, че това е Закон за създаване на невъзможности за правилното стопанисване на плажове – ако това имаме предвид. Тук нямаме съществени изменения, както каза госпожата, а имаме съществени премествания и съществени обърквания, а отговорността пак я няма. В случая считаме, че Министерството на туризма предоставя концесията – нищо подобно. Министерството на туризма си измива ръцете и министърът няма отговорност, защото Министерския съвет е този, който гласува концесията. По този начин министърът е без специални отговорности за неправилното предлагане и за неправилното стопанисване после на плажовете. Прехвърлени са по всякакви институции отговорности, но не и на Министерството, или много малко са на Министерството. Примерно, имаме такъв тип плажове, до които няма достъп. Кои плажове могат да бъдат отдавани по наем? Конкретните плажове без достъп – какво правим с тях? Ако кажем: нямаме право, не ги отдаваме плажовете, до които няма достъп, защо се получи това със Елистар и Делфин? Наем, концесия – по един или друг начин стопанисване е – там обаче изсякоха гората, изсякоха и растителността. Питаме: къде е отговорността на този, който е предложил стопанисването – Министерството?! Няма я. Търси си я в Министерския съвет. Никой не следи в истинския смисъл на думата. Тоест Министерството и министърът не са персонално отговорни за отдаването, за предложението и за стопанисването на съответните плажове.
Продължавам в същия дух – забраната за поставянето на плажни принадлежности. Това в случая не е пресилено, а е оливане. В случая имаме дюни или някои отстояния, които са на един километър, на 500 метра от плажната ивица. И там ли ще ги санкционираме? Или, обърнете внимание, вземаме плажа в Несебър – някой определил ли е точната граница на дюните и точната граница на плажа? Не сложиш ли кърпата си до чадъра – на дюни си. Кой ще ходи да проверява докъде са дюните, докъде е плажната ивица? Това не е ли форма и начин да накараш всички да влезнат под чадърите в платената зона?! Ето, един случай, който давам като пример и, който трябва много добре да премислим. Тези плажни принадлежности и тези така наречени „глоби“ за тях, те стигат до 1000 лв. – представяте ли си какво безумие? Това е колкото санкцията за един незаконен обект. Ако целта е да вкараме под строй всички ползватели от обществото на плажа под чадърите, ами дайте още от само начало да ги водим на плажната ивица – на теб чадър номер едно, две, три, ако не искаш, отиваш да се къпеш у вас. Горе-долу това става. Къде са в момента ясното, точното дефиниране и контрол, най-вече контрол, над платена и неплатена зона? Нито един плаж не е изряден – това смело мога да го кажа, много снимки имаме за това. Не е ли отговорност на министърката, когато отдаваш ползването на един плаж, да носиш лична и персонална отговорност към тези, които сте избрали, да има отнемане на концесията, ако концесионерът уврежда интереса на обществото, уврежда интереса на туриста, което става масово?! Ние го правим владетел на една изключителна държавна собственост и без крути санкции за това, ако нарушава интереса на обществото. Говорим за…(говори при изключен микрофон),
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Включете микрофона, господин Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Забраната за поставянето на плажни принадлежности е ясно, но изясняването на понятието „пътно превозно средство, което преминава през дюните“? Пътно превозно средство значи регистрирано такова. Добре, тези бъгита, които не са регистрирани, значи за тях може – да си вървят и да шляпат из дюните и да ги направят на салата?! Ами, има и други такива – примерно нерегистрирани каруци си правят състезания. Тоест пак една недомислица, която трябва много внимателно да бъде анализирана. Тук всичко, което уврежда дюните, трябва да бъде сериозно санкционирано, а не хората, които с плажните си принадлежности са минали, сложили са си кърпата и са я сложили на 2 – 3 метра зад платената зона и го броим, че е там и го санкционираме, обаче не трябва да бъдем и крайни.
Приморско – имаме дървени пътеки, които минават през тези дюни – това е повторяемо, преместваемо съоръжение. Ако ги нямаме тези пътеки, всеки ще тръгне от където си иска и ще навреди на тези дюни и защитени територии много повече, отколкото, ако има регламентиран път, който не уврежда и, по който могат хората да се движат. Това също трябва да се премисли, защото би било безумие, ако не въведем ред за минаване, за разходка, контрол над увреждането на тези защитени територии.
По-нататък – отговорностите, както казваме и, които гледаме в момента и прави впечатление, че са разделени на няколко министерства. Министерството на туризма обаче е с най-малки – или ще следи това, за което няма как да бъде санкционирано, или няма как да го погне прокуратурата, когато вече не си министър. Всички други носят отговорност и го отнасят – като започнеш от общините, от екология и така нататък, да не се спирам в подробности. Това ли е начинът, по който ще процедираме? Ако ще имаме отговорно министерство, което да стопанисва тази плажна ивица, да си носи отговорността. Министърът и неговите служители, когато предлагат безумия, да носят отговорност за тези безумия. Когато предлагат неща, които не са в полза на обществото, да си носят отговорността и, когато дадат на концесионер да имат добрината и задължението да отговарят за тази концесия. В края на краищата те са избрали този концесионер или този ползвател и, ако на него не му е вменено круто в задължение за увреждането на обществото, за увреждането на природата да бъде така добър или да напусне, или да плати жестоки санкции за това, защото са уврежданията са необратими. Скоро изринаха дюните. Кой носи отговорност?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Колев, призовавам Ви да сте по-кратък.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Продължавам още малко, господин Председател.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Тезата я развихте добре. Стана ясна на всички.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Най-важният въпрос за равнопоставеността на свободната зоната и на плажната ивица, която стяга обществото. Обществото е настроено срещу концесиите. Концесионер стана мръсна дума, а не е така, не трябва да се така. Мръсна дума е за този, който е създал предпоставки да бъде ползвател и да използва самата зона както намери за добре. Ред за определяне на зоната трябва да има – изключително точен, и спазването трябва да бъде много добре следено и санкциите трябва да бъдат жестоки за тези, които не спазват тези конкретни указания и изисквания.
На края, къде в Закона са категоризациите и групирането на плажовете? Няма ги.
Ако погледнем по принцип във всички тези предложения, включително и за принудителното административно производство, в много голяма степен от нещата министърката отговаря: не били в нейната компетентност. Ако ще делим компетентността на това само да дадеш плажа, на който трябва, и да си измиеш ръцете после с всички други институции, ако това е целта – да, такъв закон в момента имаме. Затова призовавам колегите да не подкрепят.
Господин Председател, да предложим максимален срок между първо и второ четене и експертна комисия, която да има възможност да коригира всички тези грешки. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Колев. Аз също имам забележки, ако трябва да сме честни. Примерно след изявлението, че заповедта на министъра е индивидуален административен акт, се уточнява, че той подлежи на предварително изпълнение. Това е много ясно след като е индивидуален административен акт. Текстовете със сигурност имат нужда от прецизиране. Ще видим, разбира се, какво ще постъпи между първо и второ четене.
Господин Колев, Вие сте в правото си да предложите максимален срок. Оттам насетне е волята на народните представители – дали ще приемат, или не. Воля е на народните представители дали изобщо ще приемат Закона, та, оттам насетне, да говорим за експертни групи, но ако има в действителност необходимост, и нашите експерти не могат да се справят с много и разнопосочни предложения между първо и второ четене, възможно е да направим такава работна група. Естествено, във всеки случай ще се търси изчистване на текстовете и работещите такива.
Колеги, имате думата за изказвания.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Няма да бъда толкова просторен като колегата Колев, въпреки че и неговото изказване до голяма степен е по-подходящо за времето между първо и второ гласуване, но в крайна сметка мотивът и целта на Закона са ясни. От една страна защита на дюните, тъй като тази тема винаги поражда сериозно напрежение в обществото, естествено е да са предвидени и по-високи санкции за нарушителите.
Естествено, съгласен съм с някои от констатациите, които направи господин Колев. Считам, че Законопроектът наистина има нужда да бъде прецизиран и чисто юридически и смислено, ако щете, по някои от текстовете. Безспорно, и това с до 30 дни буди съмнение дали е целесъобразно да бъде така формулирано. Надявам се, наистина между първо и второ гласуване да намерим подходящо поле за компромиси и да направим работещ законопроект, за да може да са доволни от една страна гражданите, от друга страна и хората, които проявяват и някакъв инвеститорски интерес на нашето Черноморие. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи да вземат думата?
Заповядайте, господин Танер.
ТАНЕР АЛИ: Ние от „Движение за права и свободи“ ще подкрепим Законопроектът на първо четене, под условие, разбира се. Има резон в това, което казаха и господин Колев и господин Ненков. Наистина някои детайли, които будят съмнения, в действителност трябва да бъдат преработени. Дали ще бъде създадена комисия или не, ще имаме достатъчно време между първо и второ четене всеки да направи своите предложения и Законът да придобие един добър вид, да направим така, че всички страни да бъдат задоволени и да имаме добър Законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Танер.
Аз също от името на парламентарната група на „Обединени патриоти“ заявявам, че ще подкрепим Законопроекта на първо четене с ясното съзнание, че подкрепяме намерението, изписано в него, а по текстовете, разбира се, ще се работи и ще се усъвършенстват.
Други желаещи да вземат думата?
Ако няма, госпожо Заместник-министър, бихте ли желали да направите изказване преди гласуването?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Всъщност искам да отговоря на въпроса, който се съдържаше в изказването на господин Колев относно групирането на плажовете. Да, ние първоначално заявихме такова намерение, но в процеса на общественото обсъждане и въобще обсъждането на Законопроекта, отчетохме твърде много бележки и становища, които постъпиха по темата, преценихме, че имаме нужда и необходимост от време за допълнителен анализ, поради което не сме направили такова предложение в настоящият законопроект.
Тъй като имаше съвсем конкретни бележки в юридически смисъл, моля да дадете възможност на директора на дирекция „Управление на морските плажове“ съвсем накратко да отговори или просто да защити нашите тези. Може ли, господин Председател?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте.
ЕКАТЕРИНА ДАЦОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители! По отношение бележките на господин Колев искам да обърна внимание на следното: в § 1, където се посочва, че условията за търга за отдаване под наем на морски плажове се публикува до 30 дни преди крайния срок, този текст е заимстван от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, който се използва при търговете за отдаване под наем. Искам да обърна внимание, че по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие към настоящия момент не могат да се правят концесии, могат да се отдават само търгове за наем. Търговете за наем са една много проста и елементарна процедура, която не изисква никаква подготовка на кандидатите и считаме, че 30 дни са напълно достатъчни, за да се подадат документи и заявления за участие в търг за наем.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Извинете, че Ви прекъсвам, но това е нещо, което е без значение за Комисията. Можем да преценим кое е правилно, кое е Закон, къде какво може да пише. В този дух, ако има нещо по същество – заповядайте, иначе…
ЕКАТЕРИНА ДАЦОВА: В този дух по същество имаше конкретни бележки отправени срещу Министерството на туризма, които искам да подчертая, че те са действащи в законите, в настоящата уредба и…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Това, че са действащи, не означава, че трябва да се пренася едно и също нещо и в Закона. Това примерно изобщо не е мотив. Не искам да влизам в ролята на адвокат на господин Колев, но просто съобразявайте мотивите с неща, които са реални.
ЕКАТЕРИНА ДАЦОВА: Считам, че са реални и искам да изясня текстовете, тъй като бяха отправени обвинения, които считам за неоснователни. Имаме право да изясним текстовете. Ще ги изясня по възможно най-кратък начин.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, ще ги изясните, но нали разбирате, че мотив – написахме го, защото така в пише в правилник не е мотив, когато се прави закон. Правилника е под закона.
ЕКАТЕРИНА ДАЦОВА: Казвам, че това е практика. Казвам, че това е действаща практика от много години, която е работеща.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Това не пречи народните представители да смятат, че не е правилно.
Заповядайте.
ЕКАТЕРИНА ДАЦОВА: Благодаря.
По отношение на текста в § 2 – главният архитект на съответната община да разрешава издаването, или да отказва издаването на разрешения, скрепеният текст с 30 дневен срок не е по отношение на издаването или отказа за издаване на разрешение, а по отношение на времето, в което той трябва да се произнесе. Абсолютно свободен е по отношение на това, което трябва да се произнесе. (Реплики.)
По отношение на бележките на господин Колев, че няма ред за определяне на зона за плажни принадлежности, искам да отбележа, че същата е предложена – точно този ред, за санкции за зона за определяне на плажни принадлежности и за поставяне в чл. 27. Също така искам да отбележа, че санкцията за премахване на преместваем обект и за поставен преместваем обект неправилно върху дюни е 10 000 лв. Именно по този начин ние сме прецизирали нивото на нарушение – съответно за поставяне на плажни принадлежности от 500 до 1000 лв., а за преместваеми обекти е 10 000 лв.
Искам също така да обърна внимание, че по-малко от 10 плажа, които са отдадени под наем на концесия, са без автомобилен достъп – имат само пешеходен достъп, така че след като 140 плажа са отдадени под наем и на концесия, 10 плажа са изключително малка бройка.
По отношение на отговорностите и разпределяне на компетенциите на институциите считаме, че всички институции имат определени разписани отговорности в Закона и тези отговорности няма как ние като Министерство на туризма да ги изземваме, затова институциите работят в симбиоза и идеята на разпределението на отговорностите е именно: правилното спазване на Закона и издържането на всички актови и наказателни постановления, които издават институциите.
Също така, искам да обърна внимание, че по отношение на контрола, който извършва Министерството на туризма, само за миналата – 2018 г., по отношение на санкции наложени наематели и концесионери сме събрали повече от 350 хил. лв. Отделно от това сме наложили актови и наказателни постановления за още около 100 хил. лв.
Искам също така да отбележа: Вие цитирахте конкретен морски плаж – Несебър Юг, за който твърдите, че не се знае къде е точната граница на дюните, къде е точната границата на свободната и заетата зона. Бих искала да обърна внимание, че на всички плажове, на които има наематели и концесионери, има задължително табели, на които са поставени свободните зони за разполагане на плажни принадлежности, както и заетите зони. Също така дюните са обозначени с табели и достатъчно обозначителни знаци, така че няма как да стане грешка по отношение на свободната зона, на която могат да се разполагат свободно плажни принадлежности.
За да не отнемам повече време на Комисията, няма да Ви занимавам с допълнителни детайли. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И аз Ви благодаря.
Господин Стефан Тодоров по отношение на правните Ви аргументи.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Ще изкажа известно несъгласие с колежката Дацова. Не защото не искам да се съглася с нея, а защото не искам Комисията да остане в някакво заблуждение кое е криво, кое е право.
Извинявам се за израза, но тук и професор Воденичаров, може би, би заел същата позиция, не може да има учебникарски текстове, като текстове на закон. Всеки индивидуален административен акт, ако е такъв, може да подлежи на предварително изпълнение при условията и при реда на АП, тоест това няма нужда да се пише в Закона.
Второ, лично аз не бих възприел, че заповедта, с която се насрочва търга е индивидуален административен акт, защото се прави анонс на цялата територия, на всички граждани на страната, заповядайте, който желае, може да кандидатства при условията на търга да стане наемател. Подобен акт не би могъл да бъде в никакъв случай индивидуален административен акт. Двете хипотези, ако ги отнесем към областния управител, който в определени случаи, ако министърът му даде такава правна възможност да отдава под наем, защо не са ги написали и за него? Друг е въпросът, доколко трябва да стои в Закона. Това е по-сериозната част на дискусията, в частта за наемите – доколко трябва да стои правната възможност областният управител да предоставя под наем, ако министърът му делегира такива права, при условие, че този запис в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие влиза в противоречие със записа, който е в Закона за туризма по отношение правомощията на министъра на туризма за плажовете.
Най-съществения проблем по отношение на плажовете това е крещящото противоречие, което се получи с промените в Закона за държавната собственост и в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие с новоприетия закон за концесиите. Това не е отчетено от колегите, за да изяснят кой текст е правилен – този в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие или този в Закона за държавната собственост. Този в Закона за държавната собственост казва, че не може да се предоставят на наемателите права да предоставят услуги освен в случаите, когато прогнозните приходи надвишават европейския праг по концесиите. Закона за устройството на Черноморското крайбрежие казва точно обратното – под наем се предоставят само, ако не надвишават този праг. Един от двата текста е верен, но кой е, нека да се разберат. Евентуално, между двете четения трябва да се направи промяна или в Закона за държавната собственост, или този текст да остане. Това е по отношение на наемите.
Иначе, по отношение на главния архитект текста няма място тук, защото за неизпълнение, или забавено изпълнение главният архитект като длъжностно лице, както всички длъжностни лица от общинската администрация, имат санкции по реда на ЗУД, които се налагат от ДНСК. Сега за едно и също нарушение ще се получи парадоксът главният архитект Хикс, примерно да бъде глобен и от министъра на туризма и от началника на ДНСК.
А за административнонаказателните – не искам да ги коментирам. Там тотално са объркани, но ще ги оправим, надявам се между двете четения.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Всъщност дадох думата само, за да се види, че ако влезем в разговор точка по точка и по отделните хипотези наистина можем да говорим много, всеки ще даде контрадоводи и така можем да осъмнем. Идеята за първо четене е приемлива. Мисля, че няма някой, който да е против и предлагам да прекратим дебата, ако няма някой, който, разбира се, много държи да каже нещо допълнително.
Заповядайте, госпожо Бакалова.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА (юрист): Благодаря.
Надявам се, че няма да злоупотребя с Вашето търпение. Тъй като наистина сме в процедура по първо четене и по принципни въпроси относно тематиката, с която вносителя ангажира Вашето внимание, бих искала във връзка с предложените административнонаказателни разпоредби, в процедура между първо и второ четене, закрилата на дюните да се обмисли и с една допълнителна серия мерки, а именно: устройствените мерки. За тях вече стана въпрос, аз само обобщавам вече направените предложения. Тъй като наистина по отношение на собствеността върху имотите заети от дюни, а не дюните като самостоятелен обект на правото на собственост, могат да бъдат предложени серия мерки от устройствен характер. Дали ще ги таксува законодателят като принудителна административна мярка, или като мярка, която налага ограничения на собствеността за благоустройствени цели в обществен интерес, това ще решите Вие. Но, така или иначе, само наказване и само глоби не помагат, ако ние дадем възможност с устройствени мерки, с благоустройствени мерки и с помощта на устройственото планиране да уредим някои ограничения, респективно изисквания мисля, че ще сме много по-ефективни. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Закривам дебата.
Колеги, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на черноморското крайбрежие, № 902-01-8, внесен от Министерския съвет.
Който е за, да предложим това на Народното събрание да го приеме на първо четене, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 10, „против“ – няма, „въздържал се“ – 1.
С това, предложението е прието.
Дневният ред е изчерпан.
Благодаря на колегите за участието в Комисията, благодаря и на гостите, разбира се.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,25 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ


Стенограф:

Катя Данчева