Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 902-01-7, внесен от Министерския съвет.
2. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 7
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.
* * *
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, добре дошли! Имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Предварително е обявен дневен ред от две точки:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 902-01-7, внесен от Министерския съвет.
2. Разни.
Някакви предложения по дневния ред? Няма.
Подлагам дневния ред на гласуване.
За – 11, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет единодушно.
На заседанието присъстват от: Министерството на финансите госпожа Росица Великова – заместник-министър, и Диана Драгнева – директор на дирекция „Правна“; Национално сдружение на общините в Република България – Силвия Георгиева – изпълнителен директор, Даниела Ушатова и Благой Станчев – парламентарен секретар; Национална асоциация на председателите на общински съвети в Република България – Делян Дамяновски – изпълнителен директор, и Атанас Телчаров – член на Управителния съвет.
По втора точка ще има други гости.
Колеги, предмет на точка първа е:
ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ.
Това е един проект, по който доста спорове се разгоряха в обществото. Нека да дадем думата на вносителите от Министерството на финансите, за да го представят. (Реплика извън микрофона.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Проектът предвижда въвеждането на задължения на общинския съвет: при приемането на бюджета на общината, да се одобряват разходите на кметствата по определени показатели в рамките на общия бюджет на общината. Изрично се регламентират задълженията на кмета на общината – да осигурява одобрените разходи по бюджетите на кметствата за годината. Създава се възможност кметовете на кметства или оправомощените от тях лица да участват в: комисиите за подбор на кандидати и участници; комисиите за разглеждане и оценка на офертите за провеждане на преговори и диалог при реализиране на обществените поръчки; комисиите за въвеждане в експлоатация на строежите, както и при съставяне на актове и протоколи по време на строителството, когато обектите са на територията на кметствата.
Предлаганите промени ще гарантират по-голямата финансова самостоятелност на кметствата, ще се засили личната отговорност на всеки кмет по отношение на изразходването на одобрените годишни разходи по бюджета на общината, ще се даде възможност кметовете – чрез свои представители, да участват в цялостния процес по подготовката на офертите, строително ремонтните работи и приемателните комисии за обекти, които се намират на територията на кметството. Контролът по спазването на новите разпоредби ще бъде изпълняван по общия ред при финансови инспекции от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.
Имаме депозирани становища: становището на Националното сдружение на кметовете на кметства е позитивно със забележки, но не са достатъчно категорични в промените, а становището на Националното сдружение на общините в Република България е точно в обратната посока.
Имате думата да представите становището си.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, госпожо Велкова! Управителният съвет на Националното сдружение на общините обсъди подробно предложения от Министерството на финансите Закон за изменение и допълнение на Закона за местната администрация и местното самоуправление още през месец декември, когато Законът беше обявен за обществено обсъждане. Нашето становище го имате, разполагате с него, а беше изпратено и на вносителите. Управителният съвет на Сдружението не подкрепя предложените промени чрез този ЗИД и мотивите ни са изписани категорично и ясно, и ги имате на Ваше разположение.
Ние считаме, че е под въпрос доколко предложените изменения отговарят на конституционната норма общините да имат самостоятелен бюджет и съответно възможност да го управляват самостоятелно. Изобщо не приемаме, че с подобен административен подход – с цел обособяване на разходите на кметствата, ще се постигне желаният от тях ефект. Считаме, че едва ли е удачно при все още липсващата финансова децентрализация от държавата към общините, да тръгваме към децентрализация надолу към кметствата. Подобен унифициран подход за всичките 3000 кметства в България по същество ще доведе до надробяване на и без това ограничения ни ресурс, още повече че над 50% от кметствата са с под 500 човека население.
Повечето от Вас идват от местната власт и добре знаете, че в голяма част от общините кметствата имат много по голяма самостоятелност с предлагания законопроект – в рамките на местната автономия. В над 90% от общините има много добър синхрон между кметовете на кметства и големия кмет на общината, както и добро разпределение на средствата, тоест в рамките на действащата нормативна уредба ние имаме много по голяма свобода да даваме самостоятелност на кметствата и го правим. Затова считаме, че вместо да се въвеждат подобни санкционни норми е по-добре да се обмисли система от стимули от страна на Министерството на финансите за прилагане на водещите практики във финансовата самостоятелност на общините. Не без значение е фактът, че така разписаните промени не дават яснота кой ще осъществява контрол върху разходването на тези средства. Контролът на общинския бюджет се прави от общинския съвет, а тук няма яснота кой ще контролира разходването на този публичен ресурс.
И не на последно място, гарантирането на приходите по бюджетите на кметствата не е обвързано с приходите от самите кметства. Това също е въпрос, който следва да бъде взет под внимание. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: От Асоциацията на председателите на общински съвети желаете ли да вземете отношение?
Заповядайте, господин Дамяновски.
ДЕЛЯН ДАМЯНОВСКИ: Уважаеми господин Веселинов, уважаеми народни представители! Националната асоциация на председателите на общински съвети има сходно становище със становището на Националното сдружение на общините в Република България.
Според нас, ако има децентрализация, може да се мисли за големите кметства, защото малките кметства, които са под 500 жители, едва ли ще имат административен ресурс да управляват средствата. Примерно Калофер, Бяла черква, Килифарево, които са градове или кметства с над 1000 жители, или с по-голямо население – в нашата община имаме село с 2500 жители, то в тези кметства може да се помисли за такава децентрализация. От нашето проучване се оказва, че в много общини – без да има промени в ЗМСМА, това е факт и ще имат възможност да управляват тези средства. Ако се мисли в посока на децентрализация, то трябва да бъде за по-големите кметства, а не за тези 3000 кметства в страната, за които ние говорим.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Телчаров.
АТАНАС ТЕЛЧАРОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на Министерството на финансите, уважаеми представители на неправителствените организации! Искам да кажа, че Сдружението на общините отдавна не е това, което трябваше да бъде. Доказателство за това е, че всички в Управителния съвет на Сдружението са кметове на общини, а единствено председателят на Общинския съвет в София – Елен Герджиков, не е кмет на община.
Именно затова разбирам, че Сдружението се противопоставя на този текст, който е предложен. Ако Сдружението на общините претендира да бъде застъпник на интересите като цяло на местните власти, поне 50% от Управителния съвет трябва да не бъдат кметове на общини.
Във връзка с предложените текстове…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да, тук стана една война между председатели и кметове, в която всички сме участвали в период от живота си, но нека да видим промените.
АТАНАС ТЕЛЧАРОВ: Във връзка с предложените текстове аз категорично одобрявам духа на направеното предложение. Ние сме прекалено кресливи, когато говорим за децентрализация от държавата към общините и всички казваме, че тя не е на ниво. Но, ако сме честни към себе си, трябва да кажем, че на ниво община децентрализацията категорично липсва – и към кметовете на кметства, и към общинските съвети липсва финансовата децентрализация.
Именно затова аз поздравявам вносителите на този законопроект. Да, той може да не удовлетворява в цялост исканията на кметовете на кметствата. Това е една първа стъпка, надявам се, която за всеки един от присъстващите тук, за всеки един от народните представители да бъде като основа, която да развиваме занапред. Още веднъж поздравления и успешно заседание! Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Ще похвалим господин Владимир Горанов заради добрата инициатива.
Колеги, тъй като заместник-министър Великова трябва да отиде на следващата комисия, искам да насоча, първо, Вашите въпроси към нея, ако имате такива.
Има ли въпроси към Министерството на финансите?
Има ли въпроси към представителите на Националното сдружение? Не, тогава давам думата за общи изказвания.
Господин Христов, заповядайте.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Говорихме с Вас, господин Председател, благодаря Ви.
Ще започна с това, което беше констатирано в изказването на Сдружението на общините, че в Конституцията основната административно-териториална единица е общината, а не е кметството и леко се подхлъзваме. Започвам с това, че съдържанието на общинския бюджет е в чл. 45 от Закона за публичните финанси, а ние се опитваме чрез промяна на чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА леко да променим чл. 45 от Закона за публичните финанси и по същество това правим. За мен би било много по-лесно да се промени чл. 45 от Закона за публичните финанси, като по този начин ще рефлектира върху § 2 и § 3.
Ако искате, мога да Ви кажа какво би могло да бъде, без да правя предложение, господин Председател. Например да го направим така: първа точка да бъде „Приходи по райони и кметства“, а втора точка – „Разходи“. Това вече звучи по друг начин, нали? За мен остава малко като въпрос защо променяме ЗМСМА, тъй като Законът за публичните финанси в случая се явява нещо като основен и се опитваме чрез друг закон да го променим, но дори не чрез „Преходни и заключителни“, както досега е практиката.
Ако говорим за § 3, там има нещо, което отново е свързано с друг закон, който за мен се явява основен. Текстът е: „кметовете на кметства или оправомощените от тях длъжностни лица се включват в съставите на комисиите по чл. 103.“
Извинявайте, но в чл. 103 ясно е казано какво точно се прави и кои са те. По същество ние се опитваме да вменим задължения на кметовете на общини, заобикаляйки чл. 103 от Закона за публичните финанси, да предопределим избора на един от участниците, тоест ние му налагаме участник в Комисията – нещо, което е недопустимо. Ако искате, да променим чл. 103 от Закона за публичните финанси, ако не, продължаваме. (Реплика: „От ЗОП“.)
ЕМИЛ ХРИСТОВ: От ЗОП, извинявам се.
Ако ще вървим в тази посока, аз смятам, че не е целесъобразно да предопределяме избора на кмета, тъй като той носи отговорността. Всяко предопределяне на неговия избор… Какво правим, вменяваме ли му чужда отговорност? Мога да подкрепя последната част и това е § 3, ал. 3: „упълномощават се от възложителя да участват в комисии за въвеждане в експлоатация на строежите“. Това се прави и сега, и го намирам за целесъобразно, и мога да Ви го кажа от практиката. Там можем да го подкрепим, защото поне аз не намерих никаква връзка.
Нека да погледнем становището на Сдружението на общините. Те смятат, че с предложените предложения може да бъде постигнат ефектът, като се заложи в указанията на Министерството на финансите по чл. 67. А не мислите ли, че с указанието отново се опитваме да променим съществуващи закони?
Последно, гледам становището на Националното сдружение на кметовете, но – къде са те? Няма ги. Какво констатират те? Слабостта на този законопроект е, че не се предвиждат срокове за превеждане на сумите по сметката на кметствата, тоест търсят нещо съвсем различно от внесения Законопроект. Най-учудващото за мен е, че те всъщност констатират, че предлаганите промени по същество няма да изиграят ролята, няма да постигнат очакваните резултати. Тоест инициаторът на всички тези промени по същество сам се отказва от направените предложения.
Там има положителни неща, които биха могли да бъдат подкрепени. Те също задават един въпрос, който е разглеждан в Националната асоциация на председателите на общински съвети. Ако кметовете на общини не изпълняват решенията на общинския съвет, няма предвидени санкции до момента, но това е съвсем различен разговор. Това ми направи впечатление в становището на кметовете на кметства. Не можем да приемем и тяхното твърдение, защото въвеждат някакво понятие – „хора на кмета на общината“. Не мисля, че в становище можем да говорим за „хора на кмета на общината“. Добре, аз ще спра дотук и ще дам възможност да влезем в диалог. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Вносителите, желаете ли да вземете отношение по направеното изказване, или не?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: По принцип предложението е да бъдат включени подобни разпоредби в указанията на министъра на финансите по Закона за публичните финанси. Тези указания, които са визирани в становището, са указания за процеса, когато се съставят проектобюджетите и предложенията, преди да бъде приет Законът за държавния бюджет. В тези указания и в указания на министъра на финансите не могат да бъдат включени детайли показатели, които не са разписани на законово ниво.
По въпроса за контрола – контролът е предвидено да бъде осъществяван по общия ред от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция. По въпроса за превеждането на средствата – ще се осъществява по общия ред на Закона за публичните финанси и е съгласно месечното разпределение, което е направено за бюджета на общината. По отношение на систематичното място на текста в ал. 3, касаещ обществените поръчки – съгласуван е с Агенцията за обществени поръчки. Нейното становище е, че не би следвало систематичното място на такъв подобен текст да не е в Закона за обществените поръчки, каквото е и нашето становище по отношение на Закона за публичните финанси, тъй като там се визира бюджетът на общината и не слизаме на ниво кметства и на по-ниска степен на разпоредители с бюджета.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Али, заповядайте.
ТАНЕР АЛИ: Аз имам въпрос към заместник-министъра на финансите: означава ли това, че всяко едно кметство трябва да има БУЛСТАТ, трябва да има банкови сметки, счетоводители и делегирани бюджети?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Не, това не означава, че трябва да има. Текстът, както е разписан, означава, че общинският съвет не се нарушава Конституцията. Тъй като решението ще се вземе от общинския съвет, трябва да се определи в началото на годината – какъв точно да е размерът на бюджета на кметството и после, съгласно месечното разпределение, своевременно да превежда средства или да осигурява разходите да бъдат извършвани от кметството, но това не означава, че всяко кметство трябва да има отделен БУЛСТАТ и отделна банкова сметка.
ТАНЕР АЛИ: А къде ще ги преведем тези пари? На ръка ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: За тези кметства, които имат отделен БУЛСТАТ и отделна банкова сметка, ще се превеждат, а за тези, които нямат, просто ще се финансират и ще се изплаща разходът, който е настъпил, срещу фактура. (Реплика.) Срещу фактура, да, стига да е в рамките на показателите, които е одобрил общинския съвет за размера на бюджета на кметството.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Али.
ТАНЕР АЛИ: От „Движението за права и свободи“ на първо четене ще подкрепим внесеното предложение по този законопроект с идеята между първо и второ четене – господин Христов много добре ги каза нещата, еднакво мислим в тази насока, да се изяснят всички параметри.
Неслучайно зададох тези въпроси, защото това е разковничето и накрая ще видите, че ще има проблем. На кмета на общината и без това му е писнало да ходи по прокуратури, по ДАНС, по проверки, до Сметната палата, до Държавната финансова инспекция, но дали е готов да носи тази отговорност? При делегирането на такива средства, особено при строителство, или когато участва дори в комисии, ще носи ли тази отговорност? Примерно като кмет на община аз ще го упълномощя и ще натоваря кмета на населеното място да носи пълна отговорност за определена инвестиция, за приемане на обекта, тоест до Акт 16.
Ако направим това, знаейки каква експертиза имат нашите кметове – повечето кметове на общини са без професии, как да очакваме един кмет на село, който няма абсолютно никакъв административен капацитет, няма такъв екип или главен инженер, или архитект, като в общините нямат такива кадри в момента, как да ги оставим така да се разпореждат, да спират или да приемат определен обект на стойност, която е по-голяма от 50 хиляди лева – директно финансиране? Смятам, че има много неща, които трябва да се изчистят. Готови сме, разбира се, да има промени в тази насока. Има неща, за които е добре да бъде дадена възможност, а местните кметове да разполагат с такива капиталови субсидии, но не и по този начин, както е в тези предложения. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други колеги, желаещи?
Заповядайте.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ако разрешите, уважаеми господин Председател, само един уточняващ въпрос към заместник-министъра.
Въпросът е: предвиждате ли разходната част, която предлагате, да е обвързана по някакъв начин с приходната част към съответното кметство, защото, когато правите бюджета в общините – говоря като бивш представител, ние обвързваме приходите и разходите, не можем да планиране разходната част без по някакъв начин да я обвържем с приходната част? Какво ще се окаже, ако частите се разминават?
Тогава ние сме влизали в разговор с общинските съвети и не може приходната част да е значително по-малка от разходната част – всички, на които приходната част не съвпада с това, което им се отрежда, ще започнат да поставят въпроси. Същото ще се случи и там, откъдето се вземат парите в градовете или в общинските центрове, за да отидат парите към разходната част. Ако няма обвързаност, тогава отново започваме да висим при планирането на разходната част на бюджетите на кметствата. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз ще си позволя да те репликирам, господин Христов. Има ли обвързване между приходите и разходите на общините? Нали ги финансираме с републиканския бюджет?
Ще си позволя да направя изказване и след това ще Ви дам думата да обобщите изказванията. Този законопроект е желание да се откликне на една ситуация, която наистина дразни обществото. Става дума за случаите, в които определени общински кметове са конфронтационно настроени – било към политическата сила, било към личността на съответния кмет на населено място, не предвиждат никакви средства за развитие на това населено място и се предлагат норми, които по никакъв начин не гарантират преодоляването на този порок. Общинският съвет може да определи и два лева капиталови разходи, да речем, на населеното място, но по никакъв начин няма да допринесе за преодоляване на несправедливостта.
Решението е в две посоки. Едното е да създадем някакво допълнително задължение на общинския съвет, тоест да утвърди правилата за финансиране на тези малки населени места и да се разчита на самоконтролиращото се местно самоуправление, да направи правилата, които евентуално биха гарантирали справедливостта на територията на общината.
Другото е да тръгнем да разписваме някакъв тип показатели, както господин Христов описва, обаче няма алгоритъм, с който да се хванат всички опити, с които един общински кмет може да измами селския кмет. Няма такъв законодателен талант, който да може да предотврати това нещо и според мен е прекалено високо нивото на закона, за да решава този проблем по този начин. Казвам го като лично становище и до голяма степен като становище на политическата сила ВМРО, която представлявам.
Аз ще го подкрепя и предполагам, че колегата Колев също ще подкрепи Законопроекта на първо четене. Според мен съдържанието тотално се разминава с идеята и го казвам като лично свое мнение.
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря.
Господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник-министър! Абсолютно съм съгласен с това, което каза господин Веселинов, и трябва да вникнем във философията. Аз имах възможността да се запозная с различните практики в населени места в големите общини, където този въпрос е разрешен. Има заделени капиталови разходи, има заделени средства за кметствата, но при всички положения има и субективни фактори. Идеята на Законопроекта и може би апелът на кметовете на кметствата е да се избяга от този субективизъм, защото такъв има.
Смятам, че безспорно има какво да се променя в Законопроекта особено що се отнася до Закона за обществените поръчки и промените в него. Смятам, че по-голяма част от кметовете на кметства нямат нито експертиза, нито екип, нито биха могли да играят роля по избора на изпълнител, нито на контрол.
Да, що се отнася до въвеждането в експлоатация – може наистина да се помисли как да се делегира това нещо. Смятам, че Законопроектът търпи доста сериозна промяна. Нашата парламентарна група ще промени Законопроекта с идеята да се намери някаква форма или някакъв баланс, с който да има прогнозируемост за всяко едно населено място. Друг е въпросът, по мое мнение, че това са прекалено много общини и прекалено много е разделена административно територията, но това не е дебат за този законопроект.
Надявам се, че между първото и второто гласуване ще се направят съответните корекции, да се намери някакъв разумен подход: хем кметовете на кметства да имат своята прогнозируемост, защото това е целта и да се избяга от субективния фактор, хем общините като носители на отговорност, която им е делегирана, и бюджетът, който изпълняват, да не бъдат по никакъв начин накърнени.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Факт е, че кметствата са най-малките териториални единици. Факт е, че се чувстват пренебрегнати, но в никакъв случай не бива да позволяваме да се противопоставят общините с кметствата, защото, както чуваме, това няма да доведе доникъде и няма да реши проблема.
Подкрепяме идеята за децентрализация, която е в мисълта и на общините, и на кметствата. Общините също искат децентрализация от националния бюджет, търсят по-голяма самостоятелност, по-добра изява за решаване на общинските стратегии. Много пъти сме говорили, че когато говорим за финанси, за пари, трябва да търсим начин как да решим приоритетите на една община и, разбира се, приоритетите на едно кметство. В общинските стратегии още в началото са сбъркани нещата. Когато се прави една общинска стратегия, трябва задължително да има и кметски стратегии, които да залегнат и да намерят място в общинската стратегия. Там също има приоритети и има желание, за да се случат нещата.
Колегата е абсолютно прав, че когато имаме малко населено място, не можем да очакваме едни огромни разходи да се налеят там. Всичко трябва да е добре премерено, добре премислено, добре обсъдено и заедно да седнете на една маса, да има работни колективи между едните и другите и да ни дадете решение. Недейте очаква от нас ние да решим проблема. Вие сте тези, които имате капацитет, имате и специалисти – дайте предложения!
Сещаме се за кметствата при изборите малко повече и те започват да протестират преди изборите малко повече. Не бива така. Трябва да се работи доста, седнете в работни екипи и го изчистете, а между първо и второ четене дайте предложения, които да не са конфронтиращи, а да са допълващи. Вие трябва да разберете едно: кметствата и общините имат интерес тази децентрализация да стане, тя е в полза на общините, където са и кметствата. Тоест да имате по- голяма свобода, вашият глас да се чува повече при определянето на приоритетите, които Вие трябва да покриете на всяка територия.
Моят призив е да съдействате активно за намирането на решения между първо и второ четене, защото сега ние подкрепяме идеята, но решението не го виждаме, няма го в случая. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Вносителят желае ли да каже някакви последни думи преди гласуването? Мисля, че дискусията, всички направени изказвания като цяло са в една посока.
От останалите колеги някой желае ли да вземе думата? Ако не, закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 902-01-7, внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се няма.
Единодушно беше прието предложението, но в залата ще се реши окончателно.
Благодаря на гостите за участието им.
Преминаваме към втора точка:
РАЗНИ.
Гостите по точка втора са от Асоциация „Телекомуникации“ – БТК и Теленор: Жанет Захариева – главен съветник на Управителния съвет, Йоанна Илчовска – директор „Правни отношения“, Даниела Димитрова – старши експерт „Строително проектиране“.
Поводът за изслушването на представителите на Асоциацията е едно депозирано становище, свързано с административните тежести, които изпитват по отношение на техните инвестиционни намерения, свързани със ЗУТ. Кой от Вас ще направи изложението?
Заповядайте, представете се за протокола.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Член съм на Управителния съвет на Асоциацията „Телекомуникации“ и съм главен съветник на Управителния съвет на Виваком. Тук съм с моите колеги – членове на Асоциацията от Теленор, а те ще се представят впоследствие.
Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители, най-напред няколко думи за Асоциация „Телекомуникации“. Това е браншова организация на компаниите, работещи в областта на IT технологиите. Създадена е през 2002 г. и осъществява дейността си в развитието на съобщителния сектор в България.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Само две телекомуникационни компании ли членуват в нея, или са повече членовете?
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Членовете са над 20 различни компании и не са само телекомуникационни компании, но и компании за информационно обслужване – компании, които се занимават с изкупни работи по отношение на полагането на най-различни съобщителни мрежи, така че е разнообразен членският състав на Асоциацията.
Искаме да Ви благодарим за възможността днес да представим пред Вас позицията си във връзка с развитието на мобилните мрежи в България. Писмото на Асоциацията „Телекомуникации“, с което беше поискано настоящето изслушва, представя накратко въпроса. Искането ни за изслушване е част от срещите, които правим с представителите на законодателната и изпълнителната власт, с цел създаването на адекватна индустриална политика за нашия икономически сектор. В момента той е структуроопределящ за икономиката, за ежедневния живот на българските потребители и се очаква значението му да бъде ключово в цифровата икономика, в която вече сме навлезли.
Ще представя конкретния проблем, с който Ви сезирахме. В рамките на няколко минути искам да представя пред Вас данни за телеком пазара и изобщо тенденциите в развитието на индустрията в Европа. По данни на годишните доклади на Комисията за регулиране на съобщенията, всяка секунда секторът предоставя на българските потребители над 15 милиона телекомуникационни услуги. За последните 10 г. телекомуникационните компании са направили 7 млрд. лв. инвестиции в мрежи и са оборудвани нови технологии в българската икономика. Осигурили сме директно 22 хиляди работни места, а индиректно – свързаните с нас индустрии, над 45 хиляди работни места.
Всяка година внасяме в националния бюджет над 50 млн. лв. под формата на телекомуникационни такси, което е отделно от дължимите корпоративни индивидуални такси, данъци и социални осигуровки. Пазарът на телекомуникационните услуги съставлява 2,5% от брутния вътрешен продукт на страната. Гордеем се с това, че секторът ни е направил така, защото сме 20-ти в света и сред първите пет в Европейския съюз по средна скорост на интернет връзката. Реализирали сме около 75% покритие на свръх бърз широколентов достъп до интернет. Компаниите ни реализират много проекти, свързани с корпоративно-социалната отговорност.
Виваком – част от компанията съм и аз, ще е интересно да разберете, че през последните четири години ние поддържаме един проект, наречен „Регионален грант“, и всяка година реализираме и спонсорираме около 12 – 15 проекта в полза на съответните малки общини, читалища, детски градини. Като цяло, в последните години сме направили над 5 милиона инвестиции, свързани по-скоро с дарения в образованието, спорта и тези, които са регионален грант, за които вече говорих. Последната ни такава инициатива е „Образование 4.0“ с еврокомисаря Мария Габриел.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Нека да се насочим към административните пречки.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Да, ще кажа и какви са административните пречки. Само една минута да Ви кажа какво ни очаква и защо смятаме, че пречките няма да ни дадат възможност да реализираме това, което се очаква от нашия сектор.
В последните години използването на мобилни услуги за данни нарастват с повече от 50% за година. Потребителите ползват високоскоростен мобилен интернет навсякъде и това налага постоянно увеличаване на капацитета на нашите мрежи. Освен това ние смятаме, че разгръщането на нашите мрежи в рядко населените и отдалечени райони ще даде възможност на потребителите в тези малки отдалечени общини да ползват равнопоставеност заедно с жителите на големите райони, за мобилни данни интернет – нещо, което в момента не се случва, защото няма икономическа ефективност в това.
Не на последно място, като страна – член на Европейския съюз ние сме част от амбициозните цели на Съюза за лидерство в 5G технологиите, което предполага готовност за представянето на тези услуги в големите градове още в начало на следващата година.
Конкретно на проблема. В писмото на Асоциация „Телекомуникации“ сме посочили, че настоящият строителен режим на практика препятства бързата модернизация на мрежите, необходима поради причините, които току-що изложих, тъй като той изисква подмяна на съоръженията в изградена и узаконена мобилна базова станция, за която е издадено разрешение по надлежния ред – да се преминава отново през цялата процедура и да бъде издадено ново строително разрешение.
При мобилните приемо-предавателни станции мачтата и антената са основните конструктивни елементи, имащи отношение към строителното разрешение, а останалото е активно оборудване, което е с малък обем и с малко тегло. Активното оборудване обаче е това, което подменяме или добавяме, когато преминаваме от една технология в друга. Така беше от 2G към 3G, от 3G към 4G и сега е предстоящото преминаване към новите 5G технологии. Поради динамиката на развитие на мрежата и нуждата от постоянно увеличаване на капацитета, това се прави периодично. Има и случаи на подмяна на антени, но конструкцията отново остава същата, тъй като новата антена е със същото тегло, дори и с по-малко.
С оглед на това смятаме, че не е обосновано и не е необходимо да се изисква ново строително разрешение, тоест когато при обновяване на мобилна станция с оборудване от ново поколение не се извършват изкупни работи, не се засяга съществено конструкцията и натоварванията на съответните съоръжени.
Искам да обърна внимание, че ние като членове на Световната асоциация на мобилните мрежи от тях получихме сравнително изследване на строителните режими в 33 държави в Европа. То сочи, че според стратегическото значение на мобилните мрежи навсякъде са извършени такива облекчения в административните режими, когато се отнася до обновяването на вече изградени мобилни базови станции. Такива изменения в законодателството си последно направиха нашите съседи – Сърбия, Македония и Румъния.
По тази причина и във връзка с приоритетите, които вече посочих, мисля, че и за българската икономика, и за нашия сектор ще бъде полезно, ако Вие прецените, че такива промени могат да бъдат направени в българското законодателство.
Искам само да отбележа, че допустимите електромагнитни излъчвания – при новото изграждане на станции и при обновяването с оборудване, се отчитат и се контролират от районните здравни инспектори при условията и по реда на Закона за здравето. Те остават същите и са непроменени, независимо как се променя строителното законодателство. Много благодаря за вниманието.
На Ваше разположение сме, за да отговорим на въпросите Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за въпроси, изказвания.
Заповядайте, господин Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Искам да Ви задам един въпрос: темите и тези съоръжения, които пренасят сигнала, законни ли са навсякъде?
Значи ли тогава, че Вие искате от нас помощ? Защо тогава ни поставяте в неудобно положение – когато отидем при нашите избиратели, те ни атакуват за лошата услуга, която Вие давате? Във Вашите договори с много дребен шрифт са написани клаузите и всеки един, който е решил да се прехвърли от един оператор на друг, го отнася. Вие спорите помежду си, а накрая нашите избиратели го отнасят. Не е имало случай да отидем сред нашите избиратели и да не ни кажат: „Тези монополисти кога ще ги сложите на масата, за да уеднаквите договорите, да опростите взаимоотношенията между големия и силния – каквито сте Вие – и дребния и малкия, който не чете дребния шрифт?“.
В тази връзка, когато искате ние да помогнем за решаване на един административен проблем, защо Вие не помогнете на нас да не отговаряме ние пред гласоподавателите за такъв тип взаимоотношения? Давам пример, и то с Теленор: приключил някаква работа, някъде си, тоест приключил взаимоотношенията с Теленор, прехвърля се на друг оператор – познайте, то другите са два, други няма – и получава след две години една голяма сметка! Платил си е, няма такъв, който при преместване от един оператор, да не нулира сметката, когато отива при друг, но получава една голяма сметка.
Вие, операторите, познайте кой е основният работодател на колекторските фирми? Оттам атаката е от нашите избиратели: „Кога ще решите тези въпроси?“. Хората нямат възможност да платят за скъпи адвокати, а Вие имате възможност да платите добре, за да бъде направен един договор. Тоест, както Вие искате помощ от нас, призивът на нашите колеги е: да помислим как ние да поискаме от Вас тази услуга да бъде добре направена, така че ние да не отговаряме пред избирателите като хора, които не можем да се справим с този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Колев.
Това е работа на колегите от Транспортната комисия. Те са на тема съобщения, включително електронни такива. Малко трудно бихме могли да водим разговор тук за потребители и за техните права. Иначе мисля, че всички съчувстваме на това, което казахте.
Имате думата за други изказвания, колеги.
Заповядайте, господин Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, бих искал да пренеса разговора на малко по-експертно ниво. Вие имате ли някакви конкретни предложения по отношение на изменението на някакви текстове, които касаят Вас в тази ситуация?
Аз смятам, че ЗУТ дава достатъчно възможности в момента да правите такива преустройства, по-скоро текущи ремонти, ако така ги наречем. Не съм запознат с изискванията на главните архитекти за коя категория обект по какъв начин се изискват тези документи за основен ремонт и реконструкция. Просто повече детайли да внесете в предложенията си.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Ненков, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Какво точно предлагате, което бихме могли да възприемем като Комисия, като законодателна инициатива, за да може да се ориентираме и да внесете повече яснота относно конкретните промени?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте.
ЙОАНА ИЛЧОВСКА: Ще взема отношение по конкретния въпрос за категорията. Трета категория строеж сме, което е доста висока категория за съоръжението, което изграждаме. Аз ще взема отношение по това какво точно съставлява тази категория, какво се изисква от нас и защо според нас дефиницията за „текущ ремонт“ е неприложима във всички случаи, и затова бихме искали да има поправка в това отношение. (Реплики.) Аз съм правен директор на „Теленор“.
За съжаление, това е становището, което и ДНСК не приема към настоящия момент. Всъщност добавянето на каквито и да било елементи на инфраструктурата, дори поддръжката, когато става въпрос за базови станции, всъщност изисква такова разрешение за строеж. Има един конкретен текст в Закона за устройство на територията в чл. 151 и на практика единствената промяна, която беше направена, беше във връзка със ЗСФИ и кабелните мрежи, тоест пасивната инфраструктура, а не активната част, която към настоящия момент представлява всъщност тази административна бариера и особено добавянето на нови елементи, особено ако бихме желали да добавим 5G и да имаме готовността да го правим в сравнително кратък порядък от време, след като имаме честотите за това и имаме възможността да го правим чисто като оборудване.
Може да отбележим, че новото поколение мрежи са много по-различни от старото, имат много по-малко покритие и имат по-голямо затихване. Може би тогава това, което спомена господин Колев за оплакванията на потребителите, ще зачести, защото аз не мога да кажа какъв е средният, но отнема може би две години целият строителен процес при нас. Разликата е, че навсякъде в Европа е от три до шест месеца и така това представлява много сериозна административна бариера към настоящия момент и съответно ЗУТ не я покрива.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, допълнителни въпроси?
ТАНЕР АЛИ: Честно казано, нищо не разбрах. (Реплики.) Само това, че искате да бъде добавен някакъв текст в чл. 151.
Споменахте, че има становище на ДНСК, така ли да разбирам?
ЙОАНА ИЛЧОВСКА: Всъщност ДНСК... (Реплики.) Ако отворите, тъй като това е единственият текст от Закона за устройство на територията, който към настоящия момент не изисква разрешение за строеж, ние не попадаме в „текущ ремонт“ с изброеното добавяне (реплики), а такова е становището на ДНСК. (Реплики.) Да, разбира се, ние имаме конкретни откази.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Али, заповядайте.
ТАНЕР АЛИ: Вие какво искате? Кажете ни конкретно – едно към едно. (Реплики при изключен микрофон.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Всъщност колегите питат, за да ни обясните примерно: „Имаме съществуващо съоръжение, искаме да сменим еди-какъв си елемент, той еди-как си се отнася към конструктивната цялост на обекта и съответно затова трябва да направим еди-какъв си тип проектиране“. Как евентуално виждате текстовете като решение на вашия проблем в ЗУТ?
ЙОАНА ИЛЧОВСКА: Всъщност бихме искали и предлагаме на Вашето внимание следното. Когато има построена базова станция, представете си тези, които са на покривите на сградите и покриват населените места. Това са една мачта и една антена и съответното активно оборудване към тях за дадената технология. Тези сайтове са със строителни разрешения, конструкцията е направена, планирана и излъчването на радиочестотния спектър също е планирано с оглед на електромагнитните лъчения.
Когато преминаваме от една технология към друга, ние подменяме въпросното активно оборудване – или се подменя старата антена с нова (реплики), да, точно така, или в по-редки случаи се подменя антената с нова, но мачтата и конструкцията остават същите, или подменяме излъчващите устройства, като мачтата остава същата. Тоест конструктивните елементи остават същите, подменят се съоръжения от предавателната част, като при всяка подмяна ние правим въпросното замерване за електромагнитните излъчвания с районните здравни инспектори.
Формално погледнато това не влиза в дефиницията според контролните органи за текущ ремонт. Смятаме, че би било резонно, ако чл. 151 бъде допълнен с текст в тази посока, че когато става подмяна на оборудването, да е без нарушение на конструктивната част. Това сме го обсъждали и всеки път сме взимали становища от инженер-конструкторите и всеки път правим необходимите замервания.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Само не ни казахте какво трябва да направите в момента, за да подмените въпросното устройство, тоест какво е необходимо в момента да направите.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Трябва да извървим цялата процедура от началото, тоест все едно взимаме ново строително разрешение от началото до края – пълен комплект. Всеки от нас има по 3000 сайта и нали си представяте, че ако трябва да ги подменим с нова технология, това ще е по две години за всеки сайт, нали може да смятате? (Реплика.) Работи се, но не е възможно колегата да се занимава пряко с повече от 200 сайта едновременно, тъй като и общините не смогват да го направят.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Хайде да обърнем редът на работа. Мисля, че беше по-коректно да ни представите писмено мнение, становище или предложение, за да се запознаем и да се консултираме, защото тази материя не е присъща поне на всички нас, тоест, когато вече имаме формирано мнение по предложенията Ви, да започнем да разговаряме.
Моля ви, ако Ви е възможно, да изпратите вашите конкретни предложения за промяна на актовете, които считате за необходими, за можем да се подготвим и да Ви кажем кое е възможно и кое – не. Тогава нещата ще станат много бързо и лесно.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Христов.
Аз ще се погрижа да Ви препратя становището им, което е в Комисията. Сега не очаквам Комисията да вземе решение, но това е един проблем, който всеки народен представител има право да коментира.
Господин Колев беше завил ред – заповядайте.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Сега ще ви дам конкретен пример с едно от дружествата на Теленор, а следващият път, когато имаме разговор, ще Ви представя снимки за начина на конструктивно закрепване на антена върху покрив. Покривът е пробит и водата тече надолу по етажите. Две години се водят преговори с ръководството на Теленор, за да се решат въпросите с течовете. Има проект, има лошо изпълнено право на строеж, а те имат нахалството да кажат: „в скоро време искаме да монтираме усилватели“.
Може би това е едно от нещата, които трябва да се направят, когато има десетки сигнали за проблеми от избирателите, които окрупняват около себе си такъв тип действия – без да дадем решение на тези въпроси, а не да ги замазваме, няма как да решим другите, които предлагате сега. Вие слагате нов вид оборудване, а ние трябва да знаем колко тежи и каква е конструкцията, и трябва да има ново решение. Ако конструктивните решения се разминават, аз ще Ви покажа решения, с които се предлага да се премахне плочата, където е закрепена антената. Представяте ли си да дойде време да се премахне плочата, която е закрепена, пробита, а самите арматурни железа са изгнили? Както казаха колегите, много е важно да напишете не само едно предложение, но да се даде начинът на изпълнение, да има спокойствие, че това, което слагате, е конструктивно правилно и безопасно, че усилвателите трябва да са преценени и от здравна гледна точка.
Моля Ви да има логичност между нас, защото ние сме посредници между избирателите – вашите клиенти, и Вас. Не ни поставяйте в неловки положения, а ни дайте решения, за да им кажем, че ще решим проблемите.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Колев.
Заповядайте, господин Ташков.
АТАНАС ТАШКОВ: Уважаеми господин Председател, в общи линии разбрах това, което дамите ни представиха.
Моето мнение е, че то не е само в техен интерес, а и в интерес на ползвателите. Ние наистина сме радетели за преминаване към петата генерация на тези мрежи. След като ни предложите директно текстовете, които Ви пречат, искаме да видим становището и на ДНСК – че не попадате в този режим, това нещо може да бъде възприето от нас и предложено на ползвателите. Смятам, че това е един вид ъпргрейдване. То променя части и елементи от съществуващата инфраструктура, изградена в съответствие с правилата и нормите за строеж.
Аз съм съгласен с Вашето мнение, но трябва по-конкретно да ни дадете становището си и може би ще предприемем действия. А това, което каза колегата, общо-взето са частни случаи и трябва да се разглеждат поотделно. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, в днешната дискусия трябваше да участват зам.-министър Нанков и представител на ДНСК, но имат други задължения, за които ще прочетем довечера по сайтове. Бих искал до един час да изпратите становището на ДНСК, което да илюстрира проблема, ако ли не ще изпратим това, което имаме.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Ние сме много благодарни.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Желаете ли нещо да добавите?
Заповядайте, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Проблемът не е в това, което дискутираме в момента. Излиза, че за да се смени осветителното тяло на електрически стълб, трябва да се мине по реда на построяването на стълба, което е парадоксално, а в някои случаи сменяте само лампата. Дали това е така, или не, може да се намери решение с изчистване на дефиницията що е това текущ ремонт, или с евентуално попълнение в чл. 151, но това не решава проблема.
Преди години в Комисията имаше желание да се намери решение на проблема, но Вашата организация, вашите членове се противопоставиха и то отпадна, след което поискахте отново да се случи. Кардиналният въпрос е за това как така се получава разрешение за строеж върху нещо, без да имаш право на строеж за това. Необходимо ли е да се получава разрешение за строеж, за монтаж на преместваеми обекти? Идеята беше да се разделят на съответните категории и където е необходимо, да се получава разрешение въз основа на правото на строеж, защото не може въз основа на наем или право на ползване да получаваш разрешение за строеж и да строиш на покрива.
Като правен директор би трябвало да ви е ясно, че няма как въз основа на облигационни взаимоотношения да получите вещни права. В момента трябва да се реши един текущ проблем, който няма да реши основния и след време пак ще изникне. Затова се получават такива проблеми, за които спомена господин Колев.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Иска ли някой да добави нещо в дискусията? Не.
Благодаря и на гостите, и на народните представители.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ
Стенограф:
Мария Петрова
2. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 7
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.
* * *
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, добре дошли! Имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Предварително е обявен дневен ред от две точки:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 902-01-7, внесен от Министерския съвет.
2. Разни.
Някакви предложения по дневния ред? Няма.
Подлагам дневния ред на гласуване.
За – 11, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет единодушно.
На заседанието присъстват от: Министерството на финансите госпожа Росица Великова – заместник-министър, и Диана Драгнева – директор на дирекция „Правна“; Национално сдружение на общините в Република България – Силвия Георгиева – изпълнителен директор, Даниела Ушатова и Благой Станчев – парламентарен секретар; Национална асоциация на председателите на общински съвети в Република България – Делян Дамяновски – изпълнителен директор, и Атанас Телчаров – член на Управителния съвет.
По втора точка ще има други гости.
Колеги, предмет на точка първа е:
ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ.
Това е един проект, по който доста спорове се разгоряха в обществото. Нека да дадем думата на вносителите от Министерството на финансите, за да го представят. (Реплика извън микрофона.)
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Проектът предвижда въвеждането на задължения на общинския съвет: при приемането на бюджета на общината, да се одобряват разходите на кметствата по определени показатели в рамките на общия бюджет на общината. Изрично се регламентират задълженията на кмета на общината – да осигурява одобрените разходи по бюджетите на кметствата за годината. Създава се възможност кметовете на кметства или оправомощените от тях лица да участват в: комисиите за подбор на кандидати и участници; комисиите за разглеждане и оценка на офертите за провеждане на преговори и диалог при реализиране на обществените поръчки; комисиите за въвеждане в експлоатация на строежите, както и при съставяне на актове и протоколи по време на строителството, когато обектите са на територията на кметствата.
Предлаганите промени ще гарантират по-голямата финансова самостоятелност на кметствата, ще се засили личната отговорност на всеки кмет по отношение на изразходването на одобрените годишни разходи по бюджета на общината, ще се даде възможност кметовете – чрез свои представители, да участват в цялостния процес по подготовката на офертите, строително ремонтните работи и приемателните комисии за обекти, които се намират на територията на кметството. Контролът по спазването на новите разпоредби ще бъде изпълняван по общия ред при финансови инспекции от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция.
Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.
Имаме депозирани становища: становището на Националното сдружение на кметовете на кметства е позитивно със забележки, но не са достатъчно категорични в промените, а становището на Националното сдружение на общините в Република България е точно в обратната посока.
Имате думата да представите становището си.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, госпожо Велкова! Управителният съвет на Националното сдружение на общините обсъди подробно предложения от Министерството на финансите Закон за изменение и допълнение на Закона за местната администрация и местното самоуправление още през месец декември, когато Законът беше обявен за обществено обсъждане. Нашето становище го имате, разполагате с него, а беше изпратено и на вносителите. Управителният съвет на Сдружението не подкрепя предложените промени чрез този ЗИД и мотивите ни са изписани категорично и ясно, и ги имате на Ваше разположение.
Ние считаме, че е под въпрос доколко предложените изменения отговарят на конституционната норма общините да имат самостоятелен бюджет и съответно възможност да го управляват самостоятелно. Изобщо не приемаме, че с подобен административен подход – с цел обособяване на разходите на кметствата, ще се постигне желаният от тях ефект. Считаме, че едва ли е удачно при все още липсващата финансова децентрализация от държавата към общините, да тръгваме към децентрализация надолу към кметствата. Подобен унифициран подход за всичките 3000 кметства в България по същество ще доведе до надробяване на и без това ограничения ни ресурс, още повече че над 50% от кметствата са с под 500 човека население.
Повечето от Вас идват от местната власт и добре знаете, че в голяма част от общините кметствата имат много по голяма самостоятелност с предлагания законопроект – в рамките на местната автономия. В над 90% от общините има много добър синхрон между кметовете на кметства и големия кмет на общината, както и добро разпределение на средствата, тоест в рамките на действащата нормативна уредба ние имаме много по голяма свобода да даваме самостоятелност на кметствата и го правим. Затова считаме, че вместо да се въвеждат подобни санкционни норми е по-добре да се обмисли система от стимули от страна на Министерството на финансите за прилагане на водещите практики във финансовата самостоятелност на общините. Не без значение е фактът, че така разписаните промени не дават яснота кой ще осъществява контрол върху разходването на тези средства. Контролът на общинския бюджет се прави от общинския съвет, а тук няма яснота кой ще контролира разходването на този публичен ресурс.
И не на последно място, гарантирането на приходите по бюджетите на кметствата не е обвързано с приходите от самите кметства. Това също е въпрос, който следва да бъде взет под внимание. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: От Асоциацията на председателите на общински съвети желаете ли да вземете отношение?
Заповядайте, господин Дамяновски.
ДЕЛЯН ДАМЯНОВСКИ: Уважаеми господин Веселинов, уважаеми народни представители! Националната асоциация на председателите на общински съвети има сходно становище със становището на Националното сдружение на общините в Република България.
Според нас, ако има децентрализация, може да се мисли за големите кметства, защото малките кметства, които са под 500 жители, едва ли ще имат административен ресурс да управляват средствата. Примерно Калофер, Бяла черква, Килифарево, които са градове или кметства с над 1000 жители, или с по-голямо население – в нашата община имаме село с 2500 жители, то в тези кметства може да се помисли за такава децентрализация. От нашето проучване се оказва, че в много общини – без да има промени в ЗМСМА, това е факт и ще имат възможност да управляват тези средства. Ако се мисли в посока на децентрализация, то трябва да бъде за по-големите кметства, а не за тези 3000 кметства в страната, за които ние говорим.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Телчаров.
АТАНАС ТЕЛЧАРОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми представители на Министерството на финансите, уважаеми представители на неправителствените организации! Искам да кажа, че Сдружението на общините отдавна не е това, което трябваше да бъде. Доказателство за това е, че всички в Управителния съвет на Сдружението са кметове на общини, а единствено председателят на Общинския съвет в София – Елен Герджиков, не е кмет на община.
Именно затова разбирам, че Сдружението се противопоставя на този текст, който е предложен. Ако Сдружението на общините претендира да бъде застъпник на интересите като цяло на местните власти, поне 50% от Управителния съвет трябва да не бъдат кметове на общини.
Във връзка с предложените текстове…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да, тук стана една война между председатели и кметове, в която всички сме участвали в период от живота си, но нека да видим промените.
АТАНАС ТЕЛЧАРОВ: Във връзка с предложените текстове аз категорично одобрявам духа на направеното предложение. Ние сме прекалено кресливи, когато говорим за децентрализация от държавата към общините и всички казваме, че тя не е на ниво. Но, ако сме честни към себе си, трябва да кажем, че на ниво община децентрализацията категорично липсва – и към кметовете на кметства, и към общинските съвети липсва финансовата децентрализация.
Именно затова аз поздравявам вносителите на този законопроект. Да, той може да не удовлетворява в цялост исканията на кметовете на кметствата. Това е една първа стъпка, надявам се, която за всеки един от присъстващите тук, за всеки един от народните представители да бъде като основа, която да развиваме занапред. Още веднъж поздравления и успешно заседание! Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Ще похвалим господин Владимир Горанов заради добрата инициатива.
Колеги, тъй като заместник-министър Великова трябва да отиде на следващата комисия, искам да насоча, първо, Вашите въпроси към нея, ако имате такива.
Има ли въпроси към Министерството на финансите?
Има ли въпроси към представителите на Националното сдружение? Не, тогава давам думата за общи изказвания.
Господин Христов, заповядайте.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Говорихме с Вас, господин Председател, благодаря Ви.
Ще започна с това, което беше констатирано в изказването на Сдружението на общините, че в Конституцията основната административно-териториална единица е общината, а не е кметството и леко се подхлъзваме. Започвам с това, че съдържанието на общинския бюджет е в чл. 45 от Закона за публичните финанси, а ние се опитваме чрез промяна на чл. 41, ал. 1 от ЗМСМА леко да променим чл. 45 от Закона за публичните финанси и по същество това правим. За мен би било много по-лесно да се промени чл. 45 от Закона за публичните финанси, като по този начин ще рефлектира върху § 2 и § 3.
Ако искате, мога да Ви кажа какво би могло да бъде, без да правя предложение, господин Председател. Например да го направим така: първа точка да бъде „Приходи по райони и кметства“, а втора точка – „Разходи“. Това вече звучи по друг начин, нали? За мен остава малко като въпрос защо променяме ЗМСМА, тъй като Законът за публичните финанси в случая се явява нещо като основен и се опитваме чрез друг закон да го променим, но дори не чрез „Преходни и заключителни“, както досега е практиката.
Ако говорим за § 3, там има нещо, което отново е свързано с друг закон, който за мен се явява основен. Текстът е: „кметовете на кметства или оправомощените от тях длъжностни лица се включват в съставите на комисиите по чл. 103.“
Извинявайте, но в чл. 103 ясно е казано какво точно се прави и кои са те. По същество ние се опитваме да вменим задължения на кметовете на общини, заобикаляйки чл. 103 от Закона за публичните финанси, да предопределим избора на един от участниците, тоест ние му налагаме участник в Комисията – нещо, което е недопустимо. Ако искате, да променим чл. 103 от Закона за публичните финанси, ако не, продължаваме. (Реплика: „От ЗОП“.)
ЕМИЛ ХРИСТОВ: От ЗОП, извинявам се.
Ако ще вървим в тази посока, аз смятам, че не е целесъобразно да предопределяме избора на кмета, тъй като той носи отговорността. Всяко предопределяне на неговия избор… Какво правим, вменяваме ли му чужда отговорност? Мога да подкрепя последната част и това е § 3, ал. 3: „упълномощават се от възложителя да участват в комисии за въвеждане в експлоатация на строежите“. Това се прави и сега, и го намирам за целесъобразно, и мога да Ви го кажа от практиката. Там можем да го подкрепим, защото поне аз не намерих никаква връзка.
Нека да погледнем становището на Сдружението на общините. Те смятат, че с предложените предложения може да бъде постигнат ефектът, като се заложи в указанията на Министерството на финансите по чл. 67. А не мислите ли, че с указанието отново се опитваме да променим съществуващи закони?
Последно, гледам становището на Националното сдружение на кметовете, но – къде са те? Няма ги. Какво констатират те? Слабостта на този законопроект е, че не се предвиждат срокове за превеждане на сумите по сметката на кметствата, тоест търсят нещо съвсем различно от внесения Законопроект. Най-учудващото за мен е, че те всъщност констатират, че предлаганите промени по същество няма да изиграят ролята, няма да постигнат очакваните резултати. Тоест инициаторът на всички тези промени по същество сам се отказва от направените предложения.
Там има положителни неща, които биха могли да бъдат подкрепени. Те също задават един въпрос, който е разглеждан в Националната асоциация на председателите на общински съвети. Ако кметовете на общини не изпълняват решенията на общинския съвет, няма предвидени санкции до момента, но това е съвсем различен разговор. Това ми направи впечатление в становището на кметовете на кметства. Не можем да приемем и тяхното твърдение, защото въвеждат някакво понятие – „хора на кмета на общината“. Не мисля, че в становище можем да говорим за „хора на кмета на общината“. Добре, аз ще спра дотук и ще дам възможност да влезем в диалог. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Вносителите, желаете ли да вземете отношение по направеното изказване, или не?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: По принцип предложението е да бъдат включени подобни разпоредби в указанията на министъра на финансите по Закона за публичните финанси. Тези указания, които са визирани в становището, са указания за процеса, когато се съставят проектобюджетите и предложенията, преди да бъде приет Законът за държавния бюджет. В тези указания и в указания на министъра на финансите не могат да бъдат включени детайли показатели, които не са разписани на законово ниво.
По въпроса за контрола – контролът е предвидено да бъде осъществяван по общия ред от органите на Агенцията за държавна финансова инспекция. По въпроса за превеждането на средствата – ще се осъществява по общия ред на Закона за публичните финанси и е съгласно месечното разпределение, което е направено за бюджета на общината. По отношение на систематичното място на текста в ал. 3, касаещ обществените поръчки – съгласуван е с Агенцията за обществени поръчки. Нейното становище е, че не би следвало систематичното място на такъв подобен текст да не е в Закона за обществените поръчки, каквото е и нашето становище по отношение на Закона за публичните финанси, тъй като там се визира бюджетът на общината и не слизаме на ниво кметства и на по-ниска степен на разпоредители с бюджета.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Али, заповядайте.
ТАНЕР АЛИ: Аз имам въпрос към заместник-министъра на финансите: означава ли това, че всяко едно кметство трябва да има БУЛСТАТ, трябва да има банкови сметки, счетоводители и делегирани бюджети?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: Не, това не означава, че трябва да има. Текстът, както е разписан, означава, че общинският съвет не се нарушава Конституцията. Тъй като решението ще се вземе от общинския съвет, трябва да се определи в началото на годината – какъв точно да е размерът на бюджета на кметството и после, съгласно месечното разпределение, своевременно да превежда средства или да осигурява разходите да бъдат извършвани от кметството, но това не означава, че всяко кметство трябва да има отделен БУЛСТАТ и отделна банкова сметка.
ТАНЕР АЛИ: А къде ще ги преведем тези пари? На ръка ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР РОСИЦА ВЕЛКОВА: За тези кметства, които имат отделен БУЛСТАТ и отделна банкова сметка, ще се превеждат, а за тези, които нямат, просто ще се финансират и ще се изплаща разходът, който е настъпил, срещу фактура. (Реплика.) Срещу фактура, да, стига да е в рамките на показателите, които е одобрил общинския съвет за размера на бюджета на кметството.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Али.
ТАНЕР АЛИ: От „Движението за права и свободи“ на първо четене ще подкрепим внесеното предложение по този законопроект с идеята между първо и второ четене – господин Христов много добре ги каза нещата, еднакво мислим в тази насока, да се изяснят всички параметри.
Неслучайно зададох тези въпроси, защото това е разковничето и накрая ще видите, че ще има проблем. На кмета на общината и без това му е писнало да ходи по прокуратури, по ДАНС, по проверки, до Сметната палата, до Държавната финансова инспекция, но дали е готов да носи тази отговорност? При делегирането на такива средства, особено при строителство, или когато участва дори в комисии, ще носи ли тази отговорност? Примерно като кмет на община аз ще го упълномощя и ще натоваря кмета на населеното място да носи пълна отговорност за определена инвестиция, за приемане на обекта, тоест до Акт 16.
Ако направим това, знаейки каква експертиза имат нашите кметове – повечето кметове на общини са без професии, как да очакваме един кмет на село, който няма абсолютно никакъв административен капацитет, няма такъв екип или главен инженер, или архитект, като в общините нямат такива кадри в момента, как да ги оставим така да се разпореждат, да спират или да приемат определен обект на стойност, която е по-голяма от 50 хиляди лева – директно финансиране? Смятам, че има много неща, които трябва да се изчистят. Готови сме, разбира се, да има промени в тази насока. Има неща, за които е добре да бъде дадена възможност, а местните кметове да разполагат с такива капиталови субсидии, но не и по този начин, както е в тези предложения. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други колеги, желаещи?
Заповядайте.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ако разрешите, уважаеми господин Председател, само един уточняващ въпрос към заместник-министъра.
Въпросът е: предвиждате ли разходната част, която предлагате, да е обвързана по някакъв начин с приходната част към съответното кметство, защото, когато правите бюджета в общините – говоря като бивш представител, ние обвързваме приходите и разходите, не можем да планиране разходната част без по някакъв начин да я обвържем с приходната част? Какво ще се окаже, ако частите се разминават?
Тогава ние сме влизали в разговор с общинските съвети и не може приходната част да е значително по-малка от разходната част – всички, на които приходната част не съвпада с това, което им се отрежда, ще започнат да поставят въпроси. Същото ще се случи и там, откъдето се вземат парите в градовете или в общинските центрове, за да отидат парите към разходната част. Ако няма обвързаност, тогава отново започваме да висим при планирането на разходната част на бюджетите на кметствата. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз ще си позволя да те репликирам, господин Христов. Има ли обвързване между приходите и разходите на общините? Нали ги финансираме с републиканския бюджет?
Ще си позволя да направя изказване и след това ще Ви дам думата да обобщите изказванията. Този законопроект е желание да се откликне на една ситуация, която наистина дразни обществото. Става дума за случаите, в които определени общински кметове са конфронтационно настроени – било към политическата сила, било към личността на съответния кмет на населено място, не предвиждат никакви средства за развитие на това населено място и се предлагат норми, които по никакъв начин не гарантират преодоляването на този порок. Общинският съвет може да определи и два лева капиталови разходи, да речем, на населеното място, но по никакъв начин няма да допринесе за преодоляване на несправедливостта.
Решението е в две посоки. Едното е да създадем някакво допълнително задължение на общинския съвет, тоест да утвърди правилата за финансиране на тези малки населени места и да се разчита на самоконтролиращото се местно самоуправление, да направи правилата, които евентуално биха гарантирали справедливостта на територията на общината.
Другото е да тръгнем да разписваме някакъв тип показатели, както господин Христов описва, обаче няма алгоритъм, с който да се хванат всички опити, с които един общински кмет може да измами селския кмет. Няма такъв законодателен талант, който да може да предотврати това нещо и според мен е прекалено високо нивото на закона, за да решава този проблем по този начин. Казвам го като лично становище и до голяма степен като становище на политическата сила ВМРО, която представлявам.
Аз ще го подкрепя и предполагам, че колегата Колев също ще подкрепи Законопроекта на първо четене. Според мен съдържанието тотално се разминава с идеята и го казвам като лично свое мнение.
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря.
Господин Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник-министър! Абсолютно съм съгласен с това, което каза господин Веселинов, и трябва да вникнем във философията. Аз имах възможността да се запозная с различните практики в населени места в големите общини, където този въпрос е разрешен. Има заделени капиталови разходи, има заделени средства за кметствата, но при всички положения има и субективни фактори. Идеята на Законопроекта и може би апелът на кметовете на кметствата е да се избяга от този субективизъм, защото такъв има.
Смятам, че безспорно има какво да се променя в Законопроекта особено що се отнася до Закона за обществените поръчки и промените в него. Смятам, че по-голяма част от кметовете на кметства нямат нито експертиза, нито екип, нито биха могли да играят роля по избора на изпълнител, нито на контрол.
Да, що се отнася до въвеждането в експлоатация – може наистина да се помисли как да се делегира това нещо. Смятам, че Законопроектът търпи доста сериозна промяна. Нашата парламентарна група ще промени Законопроекта с идеята да се намери някаква форма или някакъв баланс, с който да има прогнозируемост за всяко едно населено място. Друг е въпросът, по мое мнение, че това са прекалено много общини и прекалено много е разделена административно територията, но това не е дебат за този законопроект.
Надявам се, че между първото и второто гласуване ще се направят съответните корекции, да се намери някакъв разумен подход: хем кметовете на кметства да имат своята прогнозируемост, защото това е целта и да се избяга от субективния фактор, хем общините като носители на отговорност, която им е делегирана, и бюджетът, който изпълняват, да не бъдат по никакъв начин накърнени.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Факт е, че кметствата са най-малките териториални единици. Факт е, че се чувстват пренебрегнати, но в никакъв случай не бива да позволяваме да се противопоставят общините с кметствата, защото, както чуваме, това няма да доведе доникъде и няма да реши проблема.
Подкрепяме идеята за децентрализация, която е в мисълта и на общините, и на кметствата. Общините също искат децентрализация от националния бюджет, търсят по-голяма самостоятелност, по-добра изява за решаване на общинските стратегии. Много пъти сме говорили, че когато говорим за финанси, за пари, трябва да търсим начин как да решим приоритетите на една община и, разбира се, приоритетите на едно кметство. В общинските стратегии още в началото са сбъркани нещата. Когато се прави една общинска стратегия, трябва задължително да има и кметски стратегии, които да залегнат и да намерят място в общинската стратегия. Там също има приоритети и има желание, за да се случат нещата.
Колегата е абсолютно прав, че когато имаме малко населено място, не можем да очакваме едни огромни разходи да се налеят там. Всичко трябва да е добре премерено, добре премислено, добре обсъдено и заедно да седнете на една маса, да има работни колективи между едните и другите и да ни дадете решение. Недейте очаква от нас ние да решим проблема. Вие сте тези, които имате капацитет, имате и специалисти – дайте предложения!
Сещаме се за кметствата при изборите малко повече и те започват да протестират преди изборите малко повече. Не бива така. Трябва да се работи доста, седнете в работни екипи и го изчистете, а между първо и второ четене дайте предложения, които да не са конфронтиращи, а да са допълващи. Вие трябва да разберете едно: кметствата и общините имат интерес тази децентрализация да стане, тя е в полза на общините, където са и кметствата. Тоест да имате по- голяма свобода, вашият глас да се чува повече при определянето на приоритетите, които Вие трябва да покриете на всяка територия.
Моят призив е да съдействате активно за намирането на решения между първо и второ четене, защото сега ние подкрепяме идеята, но решението не го виждаме, няма го в случая. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Вносителят желае ли да каже някакви последни думи преди гласуването? Мисля, че дискусията, всички направени изказвания като цяло са в една посока.
От останалите колеги някой желае ли да вземе думата? Ако не, закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 902-01-7, внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се няма.
Единодушно беше прието предложението, но в залата ще се реши окончателно.
Благодаря на гостите за участието им.
Преминаваме към втора точка:
РАЗНИ.
Гостите по точка втора са от Асоциация „Телекомуникации“ – БТК и Теленор: Жанет Захариева – главен съветник на Управителния съвет, Йоанна Илчовска – директор „Правни отношения“, Даниела Димитрова – старши експерт „Строително проектиране“.
Поводът за изслушването на представителите на Асоциацията е едно депозирано становище, свързано с административните тежести, които изпитват по отношение на техните инвестиционни намерения, свързани със ЗУТ. Кой от Вас ще направи изложението?
Заповядайте, представете се за протокола.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Член съм на Управителния съвет на Асоциацията „Телекомуникации“ и съм главен съветник на Управителния съвет на Виваком. Тук съм с моите колеги – членове на Асоциацията от Теленор, а те ще се представят впоследствие.
Уважаеми господин Председател, госпожи и господа народни представители, най-напред няколко думи за Асоциация „Телекомуникации“. Това е браншова организация на компаниите, работещи в областта на IT технологиите. Създадена е през 2002 г. и осъществява дейността си в развитието на съобщителния сектор в България.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Само две телекомуникационни компании ли членуват в нея, или са повече членовете?
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Членовете са над 20 различни компании и не са само телекомуникационни компании, но и компании за информационно обслужване – компании, които се занимават с изкупни работи по отношение на полагането на най-различни съобщителни мрежи, така че е разнообразен членският състав на Асоциацията.
Искаме да Ви благодарим за възможността днес да представим пред Вас позицията си във връзка с развитието на мобилните мрежи в България. Писмото на Асоциацията „Телекомуникации“, с което беше поискано настоящето изслушва, представя накратко въпроса. Искането ни за изслушване е част от срещите, които правим с представителите на законодателната и изпълнителната власт, с цел създаването на адекватна индустриална политика за нашия икономически сектор. В момента той е структуроопределящ за икономиката, за ежедневния живот на българските потребители и се очаква значението му да бъде ключово в цифровата икономика, в която вече сме навлезли.
Ще представя конкретния проблем, с който Ви сезирахме. В рамките на няколко минути искам да представя пред Вас данни за телеком пазара и изобщо тенденциите в развитието на индустрията в Европа. По данни на годишните доклади на Комисията за регулиране на съобщенията, всяка секунда секторът предоставя на българските потребители над 15 милиона телекомуникационни услуги. За последните 10 г. телекомуникационните компании са направили 7 млрд. лв. инвестиции в мрежи и са оборудвани нови технологии в българската икономика. Осигурили сме директно 22 хиляди работни места, а индиректно – свързаните с нас индустрии, над 45 хиляди работни места.
Всяка година внасяме в националния бюджет над 50 млн. лв. под формата на телекомуникационни такси, което е отделно от дължимите корпоративни индивидуални такси, данъци и социални осигуровки. Пазарът на телекомуникационните услуги съставлява 2,5% от брутния вътрешен продукт на страната. Гордеем се с това, че секторът ни е направил така, защото сме 20-ти в света и сред първите пет в Европейския съюз по средна скорост на интернет връзката. Реализирали сме около 75% покритие на свръх бърз широколентов достъп до интернет. Компаниите ни реализират много проекти, свързани с корпоративно-социалната отговорност.
Виваком – част от компанията съм и аз, ще е интересно да разберете, че през последните четири години ние поддържаме един проект, наречен „Регионален грант“, и всяка година реализираме и спонсорираме около 12 – 15 проекта в полза на съответните малки общини, читалища, детски градини. Като цяло, в последните години сме направили над 5 милиона инвестиции, свързани по-скоро с дарения в образованието, спорта и тези, които са регионален грант, за които вече говорих. Последната ни такава инициатива е „Образование 4.0“ с еврокомисаря Мария Габриел.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Нека да се насочим към административните пречки.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Да, ще кажа и какви са административните пречки. Само една минута да Ви кажа какво ни очаква и защо смятаме, че пречките няма да ни дадат възможност да реализираме това, което се очаква от нашия сектор.
В последните години използването на мобилни услуги за данни нарастват с повече от 50% за година. Потребителите ползват високоскоростен мобилен интернет навсякъде и това налага постоянно увеличаване на капацитета на нашите мрежи. Освен това ние смятаме, че разгръщането на нашите мрежи в рядко населените и отдалечени райони ще даде възможност на потребителите в тези малки отдалечени общини да ползват равнопоставеност заедно с жителите на големите райони, за мобилни данни интернет – нещо, което в момента не се случва, защото няма икономическа ефективност в това.
Не на последно място, като страна – член на Европейския съюз ние сме част от амбициозните цели на Съюза за лидерство в 5G технологиите, което предполага готовност за представянето на тези услуги в големите градове още в начало на следващата година.
Конкретно на проблема. В писмото на Асоциация „Телекомуникации“ сме посочили, че настоящият строителен режим на практика препятства бързата модернизация на мрежите, необходима поради причините, които току-що изложих, тъй като той изисква подмяна на съоръженията в изградена и узаконена мобилна базова станция, за която е издадено разрешение по надлежния ред – да се преминава отново през цялата процедура и да бъде издадено ново строително разрешение.
При мобилните приемо-предавателни станции мачтата и антената са основните конструктивни елементи, имащи отношение към строителното разрешение, а останалото е активно оборудване, което е с малък обем и с малко тегло. Активното оборудване обаче е това, което подменяме или добавяме, когато преминаваме от една технология в друга. Така беше от 2G към 3G, от 3G към 4G и сега е предстоящото преминаване към новите 5G технологии. Поради динамиката на развитие на мрежата и нуждата от постоянно увеличаване на капацитета, това се прави периодично. Има и случаи на подмяна на антени, но конструкцията отново остава същата, тъй като новата антена е със същото тегло, дори и с по-малко.
С оглед на това смятаме, че не е обосновано и не е необходимо да се изисква ново строително разрешение, тоест когато при обновяване на мобилна станция с оборудване от ново поколение не се извършват изкупни работи, не се засяга съществено конструкцията и натоварванията на съответните съоръжени.
Искам да обърна внимание, че ние като членове на Световната асоциация на мобилните мрежи от тях получихме сравнително изследване на строителните режими в 33 държави в Европа. То сочи, че според стратегическото значение на мобилните мрежи навсякъде са извършени такива облекчения в административните режими, когато се отнася до обновяването на вече изградени мобилни базови станции. Такива изменения в законодателството си последно направиха нашите съседи – Сърбия, Македония и Румъния.
По тази причина и във връзка с приоритетите, които вече посочих, мисля, че и за българската икономика, и за нашия сектор ще бъде полезно, ако Вие прецените, че такива промени могат да бъдат направени в българското законодателство.
Искам само да отбележа, че допустимите електромагнитни излъчвания – при новото изграждане на станции и при обновяването с оборудване, се отчитат и се контролират от районните здравни инспектори при условията и по реда на Закона за здравето. Те остават същите и са непроменени, независимо как се променя строителното законодателство. Много благодаря за вниманието.
На Ваше разположение сме, за да отговорим на въпросите Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за въпроси, изказвания.
Заповядайте, господин Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Искам да Ви задам един въпрос: темите и тези съоръжения, които пренасят сигнала, законни ли са навсякъде?
Значи ли тогава, че Вие искате от нас помощ? Защо тогава ни поставяте в неудобно положение – когато отидем при нашите избиратели, те ни атакуват за лошата услуга, която Вие давате? Във Вашите договори с много дребен шрифт са написани клаузите и всеки един, който е решил да се прехвърли от един оператор на друг, го отнася. Вие спорите помежду си, а накрая нашите избиратели го отнасят. Не е имало случай да отидем сред нашите избиратели и да не ни кажат: „Тези монополисти кога ще ги сложите на масата, за да уеднаквите договорите, да опростите взаимоотношенията между големия и силния – каквито сте Вие – и дребния и малкия, който не чете дребния шрифт?“.
В тази връзка, когато искате ние да помогнем за решаване на един административен проблем, защо Вие не помогнете на нас да не отговаряме ние пред гласоподавателите за такъв тип взаимоотношения? Давам пример, и то с Теленор: приключил някаква работа, някъде си, тоест приключил взаимоотношенията с Теленор, прехвърля се на друг оператор – познайте, то другите са два, други няма – и получава след две години една голяма сметка! Платил си е, няма такъв, който при преместване от един оператор, да не нулира сметката, когато отива при друг, но получава една голяма сметка.
Вие, операторите, познайте кой е основният работодател на колекторските фирми? Оттам атаката е от нашите избиратели: „Кога ще решите тези въпроси?“. Хората нямат възможност да платят за скъпи адвокати, а Вие имате възможност да платите добре, за да бъде направен един договор. Тоест, както Вие искате помощ от нас, призивът на нашите колеги е: да помислим как ние да поискаме от Вас тази услуга да бъде добре направена, така че ние да не отговаряме пред избирателите като хора, които не можем да се справим с този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Колев.
Това е работа на колегите от Транспортната комисия. Те са на тема съобщения, включително електронни такива. Малко трудно бихме могли да водим разговор тук за потребители и за техните права. Иначе мисля, че всички съчувстваме на това, което казахте.
Имате думата за други изказвания, колеги.
Заповядайте, господин Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, бих искал да пренеса разговора на малко по-експертно ниво. Вие имате ли някакви конкретни предложения по отношение на изменението на някакви текстове, които касаят Вас в тази ситуация?
Аз смятам, че ЗУТ дава достатъчно възможности в момента да правите такива преустройства, по-скоро текущи ремонти, ако така ги наречем. Не съм запознат с изискванията на главните архитекти за коя категория обект по какъв начин се изискват тези документи за основен ремонт и реконструкция. Просто повече детайли да внесете в предложенията си.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Ненков, заповядайте.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Какво точно предлагате, което бихме могли да възприемем като Комисия, като законодателна инициатива, за да може да се ориентираме и да внесете повече яснота относно конкретните промени?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте.
ЙОАНА ИЛЧОВСКА: Ще взема отношение по конкретния въпрос за категорията. Трета категория строеж сме, което е доста висока категория за съоръжението, което изграждаме. Аз ще взема отношение по това какво точно съставлява тази категория, какво се изисква от нас и защо според нас дефиницията за „текущ ремонт“ е неприложима във всички случаи, и затова бихме искали да има поправка в това отношение. (Реплики.) Аз съм правен директор на „Теленор“.
За съжаление, това е становището, което и ДНСК не приема към настоящия момент. Всъщност добавянето на каквито и да било елементи на инфраструктурата, дори поддръжката, когато става въпрос за базови станции, всъщност изисква такова разрешение за строеж. Има един конкретен текст в Закона за устройство на територията в чл. 151 и на практика единствената промяна, която беше направена, беше във връзка със ЗСФИ и кабелните мрежи, тоест пасивната инфраструктура, а не активната част, която към настоящия момент представлява всъщност тази административна бариера и особено добавянето на нови елементи, особено ако бихме желали да добавим 5G и да имаме готовността да го правим в сравнително кратък порядък от време, след като имаме честотите за това и имаме възможността да го правим чисто като оборудване.
Може да отбележим, че новото поколение мрежи са много по-различни от старото, имат много по-малко покритие и имат по-голямо затихване. Може би тогава това, което спомена господин Колев за оплакванията на потребителите, ще зачести, защото аз не мога да кажа какъв е средният, но отнема може би две години целият строителен процес при нас. Разликата е, че навсякъде в Европа е от три до шест месеца и така това представлява много сериозна административна бариера към настоящия момент и съответно ЗУТ не я покрива.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, допълнителни въпроси?
ТАНЕР АЛИ: Честно казано, нищо не разбрах. (Реплики.) Само това, че искате да бъде добавен някакъв текст в чл. 151.
Споменахте, че има становище на ДНСК, така ли да разбирам?
ЙОАНА ИЛЧОВСКА: Всъщност ДНСК... (Реплики.) Ако отворите, тъй като това е единственият текст от Закона за устройство на територията, който към настоящия момент не изисква разрешение за строеж, ние не попадаме в „текущ ремонт“ с изброеното добавяне (реплики), а такова е становището на ДНСК. (Реплики.) Да, разбира се, ние имаме конкретни откази.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Али, заповядайте.
ТАНЕР АЛИ: Вие какво искате? Кажете ни конкретно – едно към едно. (Реплики при изключен микрофон.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Всъщност колегите питат, за да ни обясните примерно: „Имаме съществуващо съоръжение, искаме да сменим еди-какъв си елемент, той еди-как си се отнася към конструктивната цялост на обекта и съответно затова трябва да направим еди-какъв си тип проектиране“. Как евентуално виждате текстовете като решение на вашия проблем в ЗУТ?
ЙОАНА ИЛЧОВСКА: Всъщност бихме искали и предлагаме на Вашето внимание следното. Когато има построена базова станция, представете си тези, които са на покривите на сградите и покриват населените места. Това са една мачта и една антена и съответното активно оборудване към тях за дадената технология. Тези сайтове са със строителни разрешения, конструкцията е направена, планирана и излъчването на радиочестотния спектър също е планирано с оглед на електромагнитните лъчения.
Когато преминаваме от една технология към друга, ние подменяме въпросното активно оборудване – или се подменя старата антена с нова (реплики), да, точно така, или в по-редки случаи се подменя антената с нова, но мачтата и конструкцията остават същите, или подменяме излъчващите устройства, като мачтата остава същата. Тоест конструктивните елементи остават същите, подменят се съоръжения от предавателната част, като при всяка подмяна ние правим въпросното замерване за електромагнитните излъчвания с районните здравни инспектори.
Формално погледнато това не влиза в дефиницията според контролните органи за текущ ремонт. Смятаме, че би било резонно, ако чл. 151 бъде допълнен с текст в тази посока, че когато става подмяна на оборудването, да е без нарушение на конструктивната част. Това сме го обсъждали и всеки път сме взимали становища от инженер-конструкторите и всеки път правим необходимите замервания.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Само не ни казахте какво трябва да направите в момента, за да подмените въпросното устройство, тоест какво е необходимо в момента да направите.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Трябва да извървим цялата процедура от началото, тоест все едно взимаме ново строително разрешение от началото до края – пълен комплект. Всеки от нас има по 3000 сайта и нали си представяте, че ако трябва да ги подменим с нова технология, това ще е по две години за всеки сайт, нали може да смятате? (Реплика.) Работи се, но не е възможно колегата да се занимава пряко с повече от 200 сайта едновременно, тъй като и общините не смогват да го направят.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Хайде да обърнем редът на работа. Мисля, че беше по-коректно да ни представите писмено мнение, становище или предложение, за да се запознаем и да се консултираме, защото тази материя не е присъща поне на всички нас, тоест, когато вече имаме формирано мнение по предложенията Ви, да започнем да разговаряме.
Моля ви, ако Ви е възможно, да изпратите вашите конкретни предложения за промяна на актовете, които считате за необходими, за можем да се подготвим и да Ви кажем кое е възможно и кое – не. Тогава нещата ще станат много бързо и лесно.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Христов.
Аз ще се погрижа да Ви препратя становището им, което е в Комисията. Сега не очаквам Комисията да вземе решение, но това е един проблем, който всеки народен представител има право да коментира.
Господин Колев беше завил ред – заповядайте.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Сега ще ви дам конкретен пример с едно от дружествата на Теленор, а следващият път, когато имаме разговор, ще Ви представя снимки за начина на конструктивно закрепване на антена върху покрив. Покривът е пробит и водата тече надолу по етажите. Две години се водят преговори с ръководството на Теленор, за да се решат въпросите с течовете. Има проект, има лошо изпълнено право на строеж, а те имат нахалството да кажат: „в скоро време искаме да монтираме усилватели“.
Може би това е едно от нещата, които трябва да се направят, когато има десетки сигнали за проблеми от избирателите, които окрупняват около себе си такъв тип действия – без да дадем решение на тези въпроси, а не да ги замазваме, няма как да решим другите, които предлагате сега. Вие слагате нов вид оборудване, а ние трябва да знаем колко тежи и каква е конструкцията, и трябва да има ново решение. Ако конструктивните решения се разминават, аз ще Ви покажа решения, с които се предлага да се премахне плочата, където е закрепена антената. Представяте ли си да дойде време да се премахне плочата, която е закрепена, пробита, а самите арматурни железа са изгнили? Както казаха колегите, много е важно да напишете не само едно предложение, но да се даде начинът на изпълнение, да има спокойствие, че това, което слагате, е конструктивно правилно и безопасно, че усилвателите трябва да са преценени и от здравна гледна точка.
Моля Ви да има логичност между нас, защото ние сме посредници между избирателите – вашите клиенти, и Вас. Не ни поставяйте в неловки положения, а ни дайте решения, за да им кажем, че ще решим проблемите.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Колев.
Заповядайте, господин Ташков.
АТАНАС ТАШКОВ: Уважаеми господин Председател, в общи линии разбрах това, което дамите ни представиха.
Моето мнение е, че то не е само в техен интерес, а и в интерес на ползвателите. Ние наистина сме радетели за преминаване към петата генерация на тези мрежи. След като ни предложите директно текстовете, които Ви пречат, искаме да видим становището и на ДНСК – че не попадате в този режим, това нещо може да бъде възприето от нас и предложено на ползвателите. Смятам, че това е един вид ъпргрейдване. То променя части и елементи от съществуващата инфраструктура, изградена в съответствие с правилата и нормите за строеж.
Аз съм съгласен с Вашето мнение, но трябва по-конкретно да ни дадете становището си и може би ще предприемем действия. А това, което каза колегата, общо-взето са частни случаи и трябва да се разглеждат поотделно. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, в днешната дискусия трябваше да участват зам.-министър Нанков и представител на ДНСК, но имат други задължения, за които ще прочетем довечера по сайтове. Бих искал до един час да изпратите становището на ДНСК, което да илюстрира проблема, ако ли не ще изпратим това, което имаме.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Ние сме много благодарни.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Желаете ли нещо да добавите?
Заповядайте, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Проблемът не е в това, което дискутираме в момента. Излиза, че за да се смени осветителното тяло на електрически стълб, трябва да се мине по реда на построяването на стълба, което е парадоксално, а в някои случаи сменяте само лампата. Дали това е така, или не, може да се намери решение с изчистване на дефиницията що е това текущ ремонт, или с евентуално попълнение в чл. 151, но това не решава проблема.
Преди години в Комисията имаше желание да се намери решение на проблема, но Вашата организация, вашите членове се противопоставиха и то отпадна, след което поискахте отново да се случи. Кардиналният въпрос е за това как така се получава разрешение за строеж върху нещо, без да имаш право на строеж за това. Необходимо ли е да се получава разрешение за строеж, за монтаж на преместваеми обекти? Идеята беше да се разделят на съответните категории и където е необходимо, да се получава разрешение въз основа на правото на строеж, защото не може въз основа на наем или право на ползване да получаваш разрешение за строеж и да строиш на покрива.
Като правен директор би трябвало да ви е ясно, че няма как въз основа на облигационни взаимоотношения да получите вещни права. В момента трябва да се реши един текущ проблем, който няма да реши основния и след време пак ще изникне. Затова се получават такива проблеми, за които спомена господин Колев.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Иска ли някой да добави нещо в дискусията? Не.
Благодаря и на гостите, и на народните представители.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,40 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ
Стенограф:
Мария Петрова
0
