1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 902-01-11, внесен от Министерски съвет (за второ гласуване).
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за държавната собственост, № 954-01-24, внесен от Александър Ненков и група народни представители.

---

П Р О Т О К О Л
№ 8


Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,50 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.

* * *

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, добре дошли! Имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Предварително е обявен дневен ред на нашата комисия:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 902-01-11, внесен от Министерски съвет (за второ гласуване).
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за държавната собственост, № 954-01-24, внесен от Александър Ненков и група народни представители.
Някакви други предложения за точки по дневния ред? Не виждам.
Който е съгласен, моля да гласува.
Дневният ред е приет единодушно.
Да Ви представя гостите: от Министерството на регионалното развитие и благоустройството и съответно структурите към него са представени от госпожа Весела Начева – началник кабинет, Виолета Коритарова, Боян Терзиев, Весела Тодорова, Надежда Таранджийска, Галина Куцарова, Румен Янков и Ивелина Минчева; от Съюза на геодезистите и земеустроителите в България – Цветан Боев. Заявили са участие и Камарата на инженерите по геодезия, а също и асоциациите БАККО и GSMA.
Колеги, предлагам да разменим местата на точките и, първо, да разгледаме Законопроекта за изменение на Закона за държавната собственост, а след това Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, тъй като вторият е кратък и така по-бързо ще бъде гласуван, за да освободим колегите, които са ангажирани с него.
Има ли някакви възражения? Няма.
Който е съгласен да се смени редът на точките, моля да гласува.
Единодушно се приема.

Преминаваме към:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНАТА СОБСТВЕНОСТ, № 954-01-24, ВНЕСЕН ОТ АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Господин Ненков, имате думата като вносител, за да ни представите основния замисъл на Законопроекта.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Законът за държавната собственост, който сме внесли с колегите – неговата предистория е следната, а също така ще Ви кажа каква е и целта.
През 2013 г. има едно решение на Конституционния съд № 6 от месец юли 2013 г., с което, когато законодателят беше предвидил предварителното влизане на тези имоти, които подлежат на отчуждаване, когато говорим за големи инфраструктурни обекти от национално значение по смисъла на ЗУТ, както и в Закона за общинската собственост, който също регламентираше тогава, но Конституционният съд премахна – имаше две забележки, възможността инвеститорът, респективно държавата или общината да може да влиза в предварително владение на тези имоти, които са от необходимост за изграждане на големи инфраструктурни обекти.
Другият мотив на Конституционния съд беше начинът на уведомяване, имаше забележки относно начина на уведомяване на засегнатите лица.
Това, което сме се опитали да направим с колегите, е, да удовлетворим аргументите на Конституционния съд, като сме се опитали да направим една много по-изчистена, от гледна точка на обявяване, от една страна, на заинтересованите страни – да не е, както бяхме го предвиждали преди с „Държавен вестник“, а по реда на Административнопроцесуалния кодекс по чл. 61.
Другото, което е също толкова съществено, е начинът на влизане във владение на имотите, които подлежат на отчуждаване. Там сме предвидили във всяка една ситуация частната собственост и засегнатите лица да бъдат обезщетени, а имено като предварително държавата и инвеститорът респективно, изплаща необходимото обезщетение на заинтересованите страни.
Отделно от това сме предвидили и една трета отгоре, а евентуално, ако съдът постанови увеличение на това обезщетение, когато говорим за парично такова.
Същевременно сме предвидили и възможност, когато влезе във владение инвеститорът, до влизането в сила на отчуждителното разрешение, да се дължат и неустойки. Ако е имот със земеделска продукция, да бъде обезщетен собственикът, ако тази продукция би я реализирал на пазара, съответно, ако е горски фонд, ако е гора, ако е примерно някаква друга производствена мощност, във всеки момент и във всяка една ситуация частната собственост, естествено, е неприкосновена и държавата е длъжна да се съобрази с това нещо, независимо какво е желанието да изгражда такива инфраструктурни обекти. Това е най-общо казано.
Считаме, че сме се съобразили до голяма степен с решението на Конституционния съд и трябва да си дадем ясна сметка, че, естествено, частната собственост е неприкосновена, но пък и общият интерес, интересът от национално значение, е час по-скоро държава да доизгради проектите, които е предвидила. Знаете, че голяма част от тях се бавят именно поради административни спънки.
Мисля, че гаранцията за всеки един от собствениците, която сме разписали в Закона, е много сериозна, удовлетворява желанието и мотивите на Конституционния съд. Надявам се, дори при евентуално обжалване на тези текстове, те да бъдат възприети като сериозна промяна спрямо предишния вариант на Законопроекта, който беше приет. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Ненков.
Заповядайте, госпожо Начева.
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Подкрепяме Законопроекта, който представи преди малко господин Ненков. Както той обясни много подробно, идеята е да се постигне баланс между защита на частните интереси – било то на физически или юридически лица, и на държавата при реализирането ѝ на обекти, които имат значим обществен интерес. Чрез разписаните текстове е постигнат максимално добър резултат за засегнатите при обезщетения физически или юридически лица, тоест предвидена е възможността съдът, в условията на така наречената обвързана компетентност, да допуска предварително изпълнение при наличие на определени предпоставки на актовете, които касаят обезщетението на лица при изграждане на инфраструктурни обекти. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Ако няма други изказвания, аз искам да кажа, че групата на „Обединени патриоти“ подкрепяме изцяло предложения законопроект. Действително изграждането на модерната инфраструктура в България има ред пречки, една от които е множеството дела, които се водят във връзка със собствеността. Смятаме, че един текст, който гарантира интересите на собствениците на земи и същевременно гарантира и бързината на процедурата по отчуждаване, трябва да срещне подкрепа в Народното събрание, защото това е в обществен интерес.
Друг някой желае ли да се изкаже? Не.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение на Закона за държавната собственост, № 954-01-24, внесен от Александър Ненков и група народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържал се – 1.
С 9 – „за“, 0 – „против“ и 1 – „въздържал се“, предлагаме Народното събрание да приеме този законопроект.

Преминаваме към точка втора:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР, № 902-01-11, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ (ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ).
Доклад за второ гласуване – „Закон за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър“.
Който е съгласен с наименованието на Закона, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Предложение от народния представител Искрен Веселинов за създаване на параграфи 1, 2 и 3.
Като взех предвид част от забележките на представителите на МРРБ, оттеглям т. 5 от § 1.
Колеги, всички имате текстовете и няма нужда да ги четем целите.
Оттеглям т. 5 от § 1, в § 3 оттеглям точки 1 и 2.
МРРБ ще даде ли становище по предложението?
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: Подкрепяме предложението с направените в днешното заседание корекции.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, имате думата за изказвания.
Ако няма изказвания, подлагам на гласуване създаването на параграфи 1, 2 и 3 с направените корекции.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Госпожо Коритарова, заповядайте.
ВИОЛЕТА КОРИТАРОВА: След обсъждане имаме редакция на предложения текст в § 2, чл. 4, ал. 5.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да, ще гласуваме редакцията, след като гласуваме основния текст.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Дайте редакцията!
ВИОЛЕТА КОРИТАРОВА: Чл. 2, ал. 5 да придобие следния вид:
„Чл. 2, ал. 5. Данните по ал. 1 и по ал. 2, т. 3 са доказателство за обстоятелствата, за които се отнася, до доказване на противното. Данните по ал. 2, т. 1, 2 и 4 са доказателство за обстоятелствата, за които се отнася, доколкото източникът на тези данни има доказателствено значение.“
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз като вносител приемам тази поправка.
Колеги, подлагам на гласуване тази редакционна поправка.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Преминаваме към текста на основния законопроект и караме по неговата номерация.
Параграф 1 остава по вносител.
Ако няма изказвания, подлагам го на гласуване.
За – 10, против и въздържали се – няма.
По § 2 има предложение от моя страна.
МРРБ, заповядайте за становище.
ВИОЛЕТА КОРИТАРОВА: В § 2 от Вашето предложение – приемаме текста със съответните редакции.
В чл. 12, т. 4 предлагаме редакцията. Като в чл. 12, т. 4 – накрая да се добави „както и дейности по изработване на специализирани карти и регистри по чл. 34“.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Приемам предложената редакция като вносител.
Колеги, имате думата за изказвания.
Подлагам на гласуване редакционното предложение.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Подлагам целия нов текст на гласуване, с направената редакционна поправка.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване и текста на вносител, който ще се инкорпорира в окончателния доклад.
За – 10, против и въздържали се – няма.
По § 3 имаме предложение пак от моя страна.
МРРБ, заповядайте.
Госпожа Коритарова ли ще вземе думата?
ВИОЛЕТА КОРИТАРОВА: Не приемаме предложеното изменение. То се касае за допълване на предложения текст с удостоверение за идентичност и предлагаме да остане нашият текст. Не е ясно съдържанието на удостоверението за идентичност, а идентичността се доказва и с графичен материал, което е напълно достатъчно.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да, благодаря.
Господин Тодоров, като главен експерт на Комисията, заповядайте.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Искам да кажа, че тук колегите нещо са се объркали. Уточнихме, че не приемат добавката за удостоверение за идентичност, както иначе текстът е същия като Вашия, само че написан правно-технически грамотно, тоест от предложението на господин Веселинов трябва да отпадне „а след думите „границите на поземлен имот“ се добавя „удостоверение за идентичност, както и…“. Това е, което Ви притесняваше, а иначе другото е едно към едно същото, само че казано на нормален правен език.
ВИОЛЕТА КОРИТАРОВА: Приемаме предложението на господин Веселинов за редакция на нашето предложение, като отпада думата „удостоверение за идентичност“.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, ако няма изказвания, подлагам на гласуване от моя текст отпадането на последното изречение – „а след думите „границите на поземлен имот“ се добавя „удостоверение за идентичност, както и…“.
Който е съгласен с отпадането на тези думи, да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Който е съгласен с останалата част на моето предложение, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Гласуваме и текста на вносителя, като в него ще бъдат нанесени и съответните редакционни поправки.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Параграфи 4, 5, 6 и 7 са по вносител.
Заповядайте, господин Тодоров, за поправка.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
От § 7 предлагаме ал. 2 – новопредложената, да се качи в § 5, тоест след чл. 20, новата ал. 4, която се създава, въпросната ал. 2 да стане ал. 5. Така събираме двата текста, които са свързани на едно и също систематическо място, в един и същи член, с две поредни алинеи, а не през един член да се прескачат.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Гласуваме редакционната поправка, която припознавам.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Гласуваме текста на тези параграфи 4, 5, 6 и 7 със съответната редакционна поправка.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Следва предложения от моя страна, от които аз оттеглям предложението си за 7а, 7б, 7в, 7г, 7д, 7к. Това е.
МРРБ – за становище по направените от мен предложения.
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: Съгласни сме с оттеглянето на тези предложения.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: А с оставането на другите? (Реплика от Весела Начева извън микрофона.)
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: 7е – приемаме с редакция. Ал. 1 да придобие следния вид:
„Зони на ограничения върху поземлени имоти, които произтичат от сервитут или ограничение, възникнало въз основа на нормативен акт, административен акт или договор, се отразяват в кадастъра и/или в специализираните карти и регистри по чл. 32.“
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Приемам тази редакция, резонна е.
По станалите параграфи имате ли редакционни бележки?
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: И в ал. 2, която да придобие следната редакция:
„Данните за зоните на ограничения по ал. 1 се предоставят на Агенция по геодезия, картография и кадастър по реда на Глава шеста и/или по реда на чл. 32. Органите и лицата, които предоставят данните за зоните на ограничения носят отговорност за актуалността и точността им.“
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Тодоров, за уточнение.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Няма да пресъздаваме целия текст в ал. 2, както го изчетохте, а просто към Глава шеста ще добавим и чл. 32, това е смисъла на корекцията. Другото е същото от действащия закон.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, имате думата за изказвания.
Подлагам на гласуване редакционните поправки, които са предложени от МРРБ.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване създаването на нови параграфи, които, разбира се, ще бъдат преномерирани – 7е, ж, „з“ и „л“… (Реплики извън микрофоните.)
Да, в Доклада ще бъдат „з“и „л“. Това е всъщност.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
По вносител – § 8.
Предлагам този параграф да бъде отхвърлен.
Колеги, терминологично не е правилен, тъй като „ведомство“ е по-широко понятие в сравнение с „централни и териториални администрации“.
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: Съгласни сме с предложената промяна.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Министерството на регионалното развитие и благоустройството са съгласни да бъде отхвърлен параграфът.
Колеги, имате думата.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Параграф 8 е отхвърлен.
Параграф 9 – по същия начин.
Който е съгласен да отхвърлим т. 1 на § 9, моля да гласува.
Гласуваме целия текст, без т. 1 на вносителя.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
По § 10 има предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, какво мислят?
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: Приемаме предложението с една редакция.
Алинея 3 да придобие следният вид:
„Сграда или съоръжение на техническата инфраструктура със самостоятелен обект, както и строежи, които създават зони на ограничения, не се въвеждат в експлоатация, ако обектите на кадастъра не са нанесени в кадастралната карта и кадастралните регистри.
Агенцията по геодезия, картография и кадастър, предоставят достъп до информационната система на кадастъра на органите, които въвеждат обектите в експлоатация за извършване на служебна проверка относно наличието им в кадастралната карта и кадастралните регистри.
Строежите обекти на техническата инфраструктура не се въвеждат в експлоатация, ако не са нанесени в специализираните карти, регистри, информационни системи по реда на чл. 32“. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожа Бакалова желае да вземе думата.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: Да попитам вносителя – на тази редакция, която чухме , техническата инфраструктура не се въвежда в експлоатация – последното Ви изречение, без да разграничаваме алинейни, подземни и площни елементи, така ли да Ви разбирам? Защото първото изречение, което прочетохте, това е първоначалната редакция по вносител и там отново имаме строежи, които създават зони за ограничения – това са предимно подземните, надземни и линейни обекти. Така, както го прочетохте, между двете изречения на алинеята има пълно противоречие.
Разбирате ли, в редакцията на господин Веселинов имаме разграничение. В ал. 1 са площадковите и сградите, тоест високото строителство, а в последното изречение са линейните мрежи, които не са в кадастралната карта. Те не са в основната кадастрална карта.
Зоните за ограничение, които се създават обикновено са от линейните обекти и те са подземни проводи. И ние като ги оставим в изречение първо, както го прочетохте, нищо не правим, защото казваме: да са нанесени в кадастралната карта. Ние знаем, че трета година зоните за ограничение ги няма в кадастралната карта. Не можем да блокираме приемателната дейност по тази причина.
Затова предложението е за линейните обекти, които генерират зони за ограничение, понеже няма как да ги нанесем в кадастралната карта и причината е, че нямате техническа възможност да поемете тази информация, затова предложението е да останат линейните мрежи в досегашния ред. Иначе, при тази редакция ще блокираме приемателната дейност по ЗУТ на всичко що е линейни съоръжения.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Тук целият проблем произтича от това, че колегите като видят „площадков и линеен обект“ и се стряскат, защото това било революция.
Тъй като отпаднаха по Ваша добронамереност параграфите, свързани с линейния и площадков обекти, независимо че цялото законодателство борави с тях, сега тук, защото виждат във Вашето предложение „сграда на площадков обект или площадков обект на техническата инфраструктура“ и казват, че това изречение не трябва да го има, а трябва да е нашето първото, плюс другите две Вашите, защото средното, по средата, е едно и също.
Това, което обяснява колежката Бакалова, е точно така. Те не си дават сметка, че с тяхното първо изречение резултатът ще бъде този, който каза тя. Затова тук, че се е появил един площадков обект, за да се направи разграничение кои обекти, как и по кой ред се въвеждат, е добре да възприемете цялото предложение. Разбирате ли ме? Достатъчно простичко се опитах да го обясня.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ако има проблем с текста, да продължим нататък и ще имаме възможност малко да се поразсъждава по него. Предлагам да отложим за края гласуването на § 10.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
По § 11 има предложение от народния представител Искрен Веселинов.
Министерството на регионалното развитие и благоустройството имат ли становище по моето предложение?
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: Приемаме Вашето предложение с редакция, добавяме „заинтересовано лице“.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Къде да го добавим?
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: В ал. 6:
„Съдебен орган, административен орган, лице с публични функции или организация, представляваща обществени услуги, получили електронна скица, схема, или удостоверение от кадастралната карта и кадастралните регистри, чрез отдалечен достъп до информационната система на кадастъра или предоставени им от заинтересовано лице, могат да ги разпечатат и да удостоверят идентичността със съдържанието на оригинала с разпечатаното копие.“
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да, резонна забележка. Приемам я.
Има ли изказвания?
Който е съгласен с редакцията, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Който е съгласен с целия текст, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Отиваме на § 12.
Имаме предложение от господин Шишков и мое предложение.
МРРБ, имате думата по двете предложения.
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: Подкрепяме предложението на господин Шишков, подкрепяме и предложението на господин Веселинов.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, имате думата за изказвания.
Ако няма, подлагам на гласуване предложението на господин Шишков.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване предложението на Искрен Веселинов.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Подлагам и основното предложение на гласуване.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Прието е единодушно.
Параграф 13.
Няма предложения по него.
Параграф 14.
Има.
Подлагам на гласуване § 13.
Който е „за“ настоящия текст на § 13, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
По § 14 има предложение на народния представител Искрен Веселинов.
Предлагам от него да отпадне всичко, като изключим т. 3, която цели отпадането на § 23 по изложени причини, че централната териториална администрация не изчерпва смисъла на ведомства.
МРРБ?
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: Приемаме днес направеното от Вас предложение за оттегляне на т. 1 и т. 2, и за това да остане само т. 3. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Тогава няма да оттеглям т. 1 и т. 2, докато не се разберем за предишния текст.
Гласуваме само отпадането на т. 23.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Гласуваме отлагането на моите нови предложения за § 14.
За – 10, против и въздържали се – няма.
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Думата има господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, искам по чл. 83, ал. 5, т. 2 да направя едно предложение, тъй като го бяхме изпуснали официално да го вкараме между първо и второ гласуване, а именно определение – какво е сграда, тъй като в Закона за кадастъра и имотния регистър съществува понятието – какво е поземлен имот, какво е самостоятелно обект в сграда или съоръжения на техническата инфраструктура, но „сграда“ липсва като такова понятие.
Затова моля да включите това мое предложение, да го подложите на гласуване, а именно:
„В § 1 от „Допълнителните разпоредби“ да се създаде т. 1а:
„1а. сграда е самостоятелен строеж на основното или допълващо застрояване. В сградата могат да бъдат обособени един или повече самостоятелни обекти.“
Това е моето предложение.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Какво мисли МРРБ за това предложение?
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: Подкрепяме направеното предложение от господин Ненков.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Съгласно Законът за нормативните актове и Указът за неговото прилагане в „Допълнителните разпоредби“ се дават пояснения на думи или понятия, които биха могли да бъдат употребени нееднозначно или по смисъла на съответния закон имат различно от общоприетото съдържание или от представата за тях.
Законът за устройство на територията от първообраза си до наши дни, а пък преди него всички други устройствени закони, ако започнем от Княжество България – двата закона, минем след това през ЗПИ и така нататък, боравят с понятието „сграда“ без тя да е била дефинирана някъде, по някакъв начин, защото за всеки е разбираемо какво значи „сграда“.
Законът борави с понятието „сграда в груб строеж“, от която фаза насетне настъпват трансформации на съответните вещни права на собственост. И сега изведнъж, след толкова години, ние да се опитваме да даваме дефиниция на нещо, което е общоразбираемо и не би могло да се възприема по някакъв друг начин, за мен е необяснимо.
Освен това, ако разграничаваме хипотезите по старото класическо законодателство на Закона за собствеността, там се говори за сгради и постройки. А ЗУТ борави също с понятието „сгради и постройки“, като сградите – това са строежите на основното застрояване, постройки са тези на попълващото. Ние не можем да дадем еднозначно определение в случая и да кажем, че „сграда“ е това, защото трябва по същата логика да дадем и някакво определение що е пък това „постройка“. Или да кажем, че постройката не е сграда, защото тя е постройка на допълващото застрояване – неща, които са ноторно известни на всички. За мен едно такова определение е безсмислено. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Бакалова.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: Благодаря, господин Председател.
В допълнение на това, което каза колегата Тодоров.
Понятието „сграда“ – всъщност има на две места нещо като легално определение, едното е в първоначалната редакция на Закона за благоустройство на населените места от 1905 г. Другото, което можем да срещнем, е в едно от приложенията към Директивата за пространствените данни на Европейския съюз, в едно от техните приложения има подобно легално определение – що е то сграда.
Аз смятам, че връщайки се на „Допълнителните разпоредби“, ако ние настина дадем дефиниция за елементите – площадковите и линейните обекти на техническата инфраструктура, по принципа на изключването ще бъде ясно какво всичко останало е сграда. Защото, без да цитирам по памет законодателя – старият ни благоустройствен законодател казва, че това са сградите с ограждащи стени и покрив, предназначени за убежище на хора и животни за стопански или жилищни нужди, нещо от този род, тоест съвсем житейски, както каза и колегата Тодоров, навремето законодателят е обяснил що е то сграда.
В момента, в който ние имаме легалните определения за елементи на техническата инфраструктура, когато са площи, площадкови и линейни, естествено, че всичко останало, което е от конструкция с покрив, ще бъде сграда. (Реплика от Стефан Тодоров извън микрофона.)
Аз не съм привърженик на това да ги определям от гледна точка на допълващо и основно, защото една сграда може да бъде както елемент на основното, така и на допълващото. Този критерий е разграничителен и по-скоро ще обърка съдебната практика, отколкото да й помогне. Няма нужда.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, аз предлагам да направим кратка творческа пауза, за да обсъдим възникналите два-три казуса. Има ли някой нещо против? (Шум и реплики извън микрофоните.)
Правилно, може да излезе още нещо.
Продължаваме.
„Преходни и заключителни разпоредби“ – гласуваме наименованието на Раздела.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Оттеглям § 14а. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Оттегляме го, да.
Параграфи 14б, 14в, 14г, 14д и 14е предлагам да ги гласуваме, като „тримесечен срок“ го заменим с „едногодишен“.
Заповядайте, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Едно допълнение в тази връзка.
Тъй като с колегите говорихме, че три години не са им стигнали да направят наредбата, сега три месеца няма да са им достатъчни. Затова нека да им дадем още една година, нямам нищо против, тоест, ако Вие решите, разбира се.
Но следващото изречение, което сме го вързали с този тримесечен срок, нека в него да сложим тримесечния срок. Там идеята е да се постави началото в тримесечен срок въпросните дружества да започнат да възлагат изработването на специализираните карти, тоест в първото изречение да сложим „една година“, а във второто „в тримесечен срок от влизане в сила на Закона“.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Коментираме текста на § 14в.
Колеги, от МРРБ, имате думата да кажете какво мислите по въпроса.
ВИОЛЕТА КОРИТАРОВА: Коментираме с колегите, че по отношение на срока от една година – да, нямаме проблем, подкрепяме предложението.
По отношение на другия срок, който сега в предложението е две години – не знам дали е съгласувано с експлоатационните дружества и дали този срок няма да е много малък – тримесечен. (Шум и реплики извън микрофоните.)
За нас няма проблем, подкрепяме го и в този вариант. (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Предполагам представлявате експлоатационни дружества?
Камара на инженерите.
Добре, заповядайте на микрофон.
ЗЛАТАН ЗЛАТАНОВ: Златан Златанов се казвам – председател съм на Камарата на инженерите по геодезия.
Във връзка с тези предложения.
Срокът за създаване на наредбите – три месеца, може би е къс, но според нас не бива да се удължава прекомерно, тоест шест месеца, мисля, че е един нормален срок.
По отношение на възлагането.
За да се започне възлагане на някаква дейност, трябва да има нормативна уредба. Според нас не може да се започне възлагане на изработване на специализирани карти, без да съществуват тези наредби и да е ясно какво се възлага, иначе за мен е губене на време. Това е. Благодаря Ви засега.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Господин Боев от Съюза на геодезистите и земеустроителите в България.
ЦВЕТЕН БОЕВ: Аз искам тук да кажа няколко думи по отношение на изказването на господин Тодоров.
Категорично не съм съгласен, че Агенцията е виновна за това, че…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Тук не сме съд и не съдим кой е виновен.
Говорете по същество, по Закона.
ЦВЕТЕН БОЕВ: По същество искам да кажа, че не е вината на Агенцията за това, че няма сервитути и зони на ограничения и че така приеманите в момента текстове отново ще поставят Агенцията в невъзможност да си свърши работата, тъй като няма нито финансов разчет за това какво ще се случи, какво трябва да прави Агенцията, с какви хора ще го прави, така че не може да вменяваме само задължения на Агенцията и да очакваме от нея да си свърши работата. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Господин Боев, тази забележка не е към нас, а към изпълнителната власт. Законодателят решава какво трябва да прави изпълнителната власт, а тя трябва да се съобразява със законите, които приемаме, нали така? Така че в това отношение аз не съм съгласен с Вашата забележка.
По отношение на забележката на господин Златанов вероятно искате да вземете отношение?
Заповядайте.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Сега, дали ще е шест или една година, аз и към двамата с уважение, тъй като все пак са хора от бранша, занимавали са се – особено господин Боев е ръководител на Агенцията, не съм вменявал вина на Агенцията с мое изказване. Аз просто цитирах фактология и казах така: тъй като три години не са им стигнали, не са успели да направят наредбата, едва ли ще я направят за три месеца. Затова сме съгласни на този едногодишен срок, макар и той да е прекалено дълъг.
Това, което се предложи – за шест месеца, то е в унисон донякъде и със Закона за нормативните актове, както се казва там някакъв максимален срок – шест месеца, тоест, ако не се даде срок, се приема, че срокът е шестмесечен. Това е въпрос на преценка по целесъобразност.
Но що се касае до това какво се възлага в рамките на тези три години, тези задължения са стояли на Агенцията и тя е можела да се мотивира въз основа на тях да поиска и финансиране, и допълнителен персонал. Сега въз основа на новите текстове, ако смята, че й се вменяват нови задължения, това ще й бъде едно правно основание да поиска през министъра на регионалното, тоест през министъра на финансите и Министерски съвет допълнително финансиране в бюджета, бройки и така нататък. Дето се казва, по някой път, били сме свидетели на реакции от страна на министерства, които се радват като им се дадат нови функции, защото казват, че това ни е достатъчно основание да поискаме по-голям бюджет и повече бройки, така че възползвайте се.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Аз ще се съобразя, честно казано, с това, което предложи МРРБ – дали ще е едногодишен, или шестмесечен срок, те да кажат.
По отношение на задължението за възлагане – също ще се съобразя с този срок, който те дадат.
Заповядайте.
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: Тук действително е преценка по целесъобразност. Срокът, който е предложен и който коментирахме в момента със Стефан Тодоров, е въпрос на съобразяване на силите на Агенцията, които са преценили, че едногодишният срок за тях е достатъчен и ще се справят с него.
ВИОЛЕТА КОРИТАРОВА: Наредбите са съвместно с експлоатационните дружества. Това значи, че в един много къс период от време Агенцията трябва да работи съвместно с много външни институции и да разпише текстовете. Това ни притеснява.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Тоест Вие сте за едногодишния срок, а във втората хипотеза за възлагането – за какъв срок говорим?
ВИОЛЕТА КОРИТАРОВА: Може да стартират в тримесечен и да има двегодишен за завършване.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Добре.
Колеги, имате думата за изказвания, разбира се, първо. Ако няма желаещи да има изказвания, предлагам, първо, да гласуваме редакционните промени в чл. 14в, където тримесечен срок се промени в едногодишен, а думите „в същия срок“ да се променят „в тримесечен срок“.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Гласуваме като цяло предложените от мен текстове за параграфи от 14а – 14е.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
По § 15 има предложение от господин Александър Ненков и група народни представители.
МРРБ?
ВИОЛЕТА КОРИТАРОВА: Подкрепяме § 15.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, има ли изказвания?
Заповядайте, господин Златанов.
ЗЛАТАН ЗЛАТАНОВ: Благодаря Ви.
Аз за втори път взимам думата, но искам да кажа, че подкрепяме по принцип предложението, но се опитваме да добавим една нова точка, ако това е възможно, към това предложение. Една нова т. 8, която да промени чл. 24, ал. 2 от Закона за геодезията и картографията, като сега, за съжаление, предполагам не разполагате с текста на този закон в момента.
Става дума, че се добавя, че специализирани дейности по геодезия се извършват и от лица, получили правоспособност по Закона за кадастъра и имотния регистър, тъй като в Закона за геодезия и картография тези неща са разделени на две, тоест има едни дейности, които се извършват само от лица, придобили правоспособност по Закона за кадастъра и имотния регистър, има други дейности, които се извършват от лица, съгласно Закона за камарата в инвестиционното проектиране. Предлагаме тези дейности по геодезия да се извършват от всички лица – да има равнопоставеност между двете камари. Това е предложението.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Златанов, обаче Вие нямате предварително даден текст и не можем така в движение да сменяме закони по добри пожелания. Предполагам добре мотивирани, но все пак трудно е да реагираме на второ четене в закон, без да сме видели предварително текстовете, така че аз не мога да подложа на гласуване подобно предложение.
ЗЛАТАН ЗЛАТАНОВ: Благодаря, трябваше да го предложа.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Вие сте депозирали становище мисля по определени текстове, трябваше това да го дадете писмено. Нашите експерти щяха да го разгледат и ако има смисъл, щяхме да го подкрепим, няма проблем за това нещо. Нека да установим този начин на взаимодействие. Мисля, че ще бъдем по полезни един на друг.
Предложението на Александър Ненков го подлагам на гласуване.
Който е съгласен с него, моля да гласува.
Всъщност ние трябва и на вносителя да подложим, нали така? Предложението на вносителя и него подлагам на гласуване.
Който е „за“, да гласува.
За – 11, против и въздържали се – няма.
И двата текста се приемат единодушно.
По § 16 в Закона за устройство на територията има предложение от господин Чуколов и мое предложение.
Заповядайте, МРРБ.
Понеже становището е изпратено на всеки народен представител, предполагам той го е получим, в резюме говорим за него, а не трите страници да ни четете.
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: Като цяло не подкрепяме предложението в този вариант, в който е направено. Мотивите са изложени в становището.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, има ли нужда от повече мотиви в изказването на МРРБ?
Имам няколко становища, разбира се, първото винаги даваме на институциите.
Камарата на строителите в България, желаят ли да защитят становището си, ако имат представители? Не.
Федерацията на научно-техническите съюзи, Съюз на геодезистите и земеустроителите строителите, желаят ли да защитят становището си по тази тема? Не. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Вашето беше по другото, да.
БАККО, желаят ли да защитят становището си?
Заповядайте, представете се на микрофона.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА (член на Управителния съвет на Българската асоциация на кабелните и комуникационни оператори в България): Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, внесли сме становище, с което подкрепяме внесеният Законопроект, като в становището са изложени подробни мотиви, но най-съществения от тях е това, което се очаква от мрежите на съобщителните предприятия – в много бърз порядък те да бъдат обновени и да могат да посрещнат нуждите от нови услуги и повишен капацитет, който да бъде предоставен за икономиката и за населението. Водили сме преди диалози с МРРБ и се радваме, че те биха чули сега аргументите на индустрията, с който тя подкрепя вносителя на Законопроекта.
Това, което искам да отбележа за народните представители, е, че всъщност ние говорим за едни базови станции, които са законно изградени с разрешения, които са трета категория строителни. В случая става дума само за тяхното обновяване с телекомуникационно оборудване, без съществени промени в конструкцията и в промени на технически характеристики, които не са технически характеристики на конструкцията, а технически характеристики на услугите, тоест сменя се една технология с друга, а не конструктивен технически елемент с друг.
Междувременно искам да кажа, тъй като няма представители на Асоциацията „Джи Ес Ем Ей“ (GSMA), която е международната асоциация, обединяваща мобилната индустрия в цял свят със 750 членове от всички сфери на мобилната индустрия – те също внесоха становище, позовавайки се на това, че България е сред последните страни в света, която не е либерализирала динамичното обновяване на изградени законо-базови станции. Това е на този етап, ако има нужда пак ще взема отношение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря и аз.
Вие всъщност представихте и становището на „Джи Ес Ем Ей“ и всъщност това са становищата.
Има ли друга неправителствена организация, която пропускам? (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, имате думата за изказване.
Господин Чуколов е първият.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители! На 4 април беше проведено изслушване тук в тази комисия. Присъствали са представители на мобилните оператори. Прочетох стенограмата и се запознах с нея, доста аргументирано и доста добре защитават това тяхно искане и желание, всъщност мобилните комуникации в България през 2019 г. да бъдат по-достъпни.
Естествено, че мобилните оператори ще защитават това. Ще работят за това, техният бизнес да стига по-лесно до техните потребители. Естествено, че съответните пък контролни органи – имам предвид ДНСК – да си го кажем директно, ще иска да контролира повече. Това становище, което е изразено от Министерството на регионалното развитие, отразява изцяло позицията на ДНСК – колкото повече контрол, толкова повече… Тук няма какво да си спестим, нямаме някакви илюзии, че точно там пък няма корупция. В един момент може и конкретни данни да посочим.
Камарата на строителите, тяхното отрицателно становище, което е внесено, много странно, днес – предполагам преди обед сутринта, в последния момент, тук се говори за здравето. Строители говорят за здраве. Ако беше от Здравното министерство, дето се казва, да се зачета по-внимателно, но тези аргументи, които се посочват, а именно, че тези базови станции, приемо-предавателни станции, представляват огромен риск и висока степен на обществена опасност.
Ясно е, че комуникациите в XXI век се развиват. Ясно е, че високотехнологичният сектор е такъв, че на година и половина има такива изследвания и на година и половина се обновяват съответните технологии. През 2008 г., 2009 г. имаше един огромен спор в българското общество – колко са вредни тези антени, тези станции. Спомних си, че точно тогава се въвеждаше мрежата от трето поколение – така нареченото 3G. Тогава имаше една вълна сред населението, а сега едва ли не пък вече от такава институция да се говори по подобен начин, за мен е най-малкото нелепо, защото в момента в целия свят се обсъжда 5G комуникацията. Знаете, огромните спорове, които са между САЩ и Китай и така нататък, а ние обсъждаме тук каква санкция и какво препятствие да наложим на съответния оператор, който иска да развива свързаността, комуникациите в България.
Ще взема повод и от това, което се е получило от организацията GSMA, която всъщност представлява операторите, но, пак казвам, тук не е представяне на операторите пред българското Народно събрание, тук е информацията, която ни дава тази организация. Част от нейната дейност е извършване на регулярни сравнителни анализи на това как законодателството на дадена държава кореспондира с по-доброто покрие за интернет и за свързаност.
Сърбия, Румъния и Северна Македония вече са направили това, което ние искаме в момента да направим. И като че ли стига толкова за мобилните оператори, нека да се замислим за българския потребител, което всъщност е най-важното.
Тези такси, тези разрешения за строеж, те костват на едната страна – на операторите, но в крайна сметка те костват на потребителите, защото всички тези разходи, които се акумулират, след това по един или по друг начин се отразяват на вдигане на цената на това, което ползвателите на услугата плащат. Неслучайно, и от стенограмата от предното заседание, господин Колев е взел отношение, че неслучайно има такива практики – ситният текст казва едно, рекламата нещо друго.
Тази свързаност, за която говорим, е неминуема. Неминуемо ще има 5G, а сигурно и 6G. Ако запазим тази регулация, всъщност ние ограничаваме разпространението на този тип бърза комуникация в България.
Да, няма проблем да се изготвят съответните папки, съответните разрешителни, съответните процедури да бъдат минати, но всички знаете, предполагам, колко време коства това и колко усилия, съответно и вложения.
Още нещо, с което да завърша – лошият обхват. Все още в България има зони, където обхвата е второ поколение. Да, точно второ поколение, трето поколение на доста места има, на четвърто в големите градове. Трябва да се работи за това – покритието да бъде адекватно, покритието да бъде наистина европейско, така да се каже.
Това е моето предложение. Предполагам, че в пленарната зала ще има повече време и повече колеги ще развият техните тези. Това е, което искам да кажа. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, колега.
Извинявам се, но връщам малко дебата – МРРБ дадоха по твоето предложение становище, по моето за § 16 не дадоха,.
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: По Вашето предложение – приемаме предложението със следната редакция:
„В чл. 177, ал. 1, изречение второ се прави промяна и той придобива следния вид:
„За обекти на техническата инфраструктура собственикът, съответно възложителят, представят удостоверение от Агенцията по кадастъра, че строежите са нанесени в специализираните карти, регистри и информационни системи по чл. 32 от Закона за кадастъра и имотния регистър.“
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Връщам дебата към темата, поставена от господин Чуколов, защото виждам, че ще се раздвоим. Дайте да изчерпим дебата и след това ще се върнем на това.
Заповядайте, господин Чуколов.
ДЕСИСЛАВ ЧУКОЛОВ: Благодаря.
Извинявам се, искам да допълня нещо, за да не вземам отново думата, когато се разглеждат параграфите – 22-ри и 23-ти, мисля, че там е посочено в това предложение, а то е свързано с това, което говорих досега.
За да се изчистят аргументите спрямо тези становища, които са постъпили от Камарата на строителите и Министерството на регионалното развитие, трябва да кажа също, че в текста е записано, че тези промени, които предлагаме ние, представляват пълно спазване на противопожарните норми, здравните норми и изисквания. Това е важно да се каже, защото виждам тук, пак казвам, леката спекулация, че това вреди на здравето и трябва да бъдем изключително внимателни. Окей, знаем за съответните стойности, които са – на съответното отстояние, което е от съответната станция. Знам за това и това, което съм написал е: противопожарните и здравни норми да бъдат спазвани. Затова са тези параграфи.
Предлагам създаването на параграфи 21 и 22, които засягат Министерството на вътрешните работи, пожароопасността и Министерството на здравеопазването. Това може би беше казано от някои от представителите тук, че все едно на някой стълб тука долу да се смени крушка, да се смени може би стъклото на лампата, ако е счупено. Това не може да представлява, няма как да представлява и да изисква такива разрешителни да бъдат вадени. Един модул се маха, слага се друг модул и се минава на следващо поколение мобилна комуникация. Благодаря, това е.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Чуколов.
По предложението на господин Чуколов насочвам дебата.
Който има изказване, да заповяда.
Заповядайте, господин Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Миналия път бях по-изчерпателен, а сега ще бъда по-кратък. В Швейцария, Германия, Франция тепърва правят анализ, изследвания за влиянието на 5G мрежите върху населението. Тепърва стартира масирана кампания за подготовка на екипи, които са специалисти. Е, ние ли ще бъдем опитните зайчета на Европа, при условие че Европа не го е направила, ние да го приемем бързо, безпроблемно?! В момента времето не е подходящо, момента не е подходящ. Надявам се с една допълнителна дообработка с всички тези, които предлагат предложенията, добре да го премислим, да проследим какво Европа като анализ ще направи на влиянието на тези 5G мрежи като отстояние, като височина, като наситеност вътре в мрежите, защото тази мрежа ще насити с повече станции. Да, може да бъде облекчаващо радиоизлъчването, но може да се окаже и обратното. Нито имаме екипи, които тепърва в момента да правят анализ в България, а най-добре е да следим Швейцария, Германия, да следим Франция, които ще го направят, и да приемем техните лабораторни изследвания и анализи, и Европа, каквото ще покаже.
Другият въпрос е относно сега в момента с правата на строеж, където има обекти и са извършени съответните построявания, има спорове, те вървят с години, натрупват се множество оплаквания в тази посока, имаме проблеми. А представяте ли си, когато няма такова разрешение, какво ще се случи? Затова трябва да сме много внимателни. Трябва да го премислим, да го прецизираме.
Призовавам колегите да гласуваме „въздържали се“ по това предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други изказвания, колеги? Ако сме изчерпали дискусията по темата, която господин Чуколов постави, да се върнем на другата тема, която е редакцията на § 16, предложен от мен.
Заповядайте господин Тодоров, имахте възражение на редакцията.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Аз възражения на редакцията нямам. Възразявам на това, което госпожа Начева се опита да каже, защото само преди няколко минути тя прочете точно това изречение от Вашето предложение, което те подкрепят – по § 10, ал. 3, третото изречение.
Вчера с колегите, надявам се, че това не им е убягнало от паметта, говорихме изрично, че това изречение допълва това, за което говорим, по отношение на синхронизация на двете норми от ЗУТ и за Кадастъра. Защо? Защото те предлагат като вносители – Вие, всичките, да отпадне досегашното изискване – да се представя удостоверение за въвеждане в експлоатация, а да имат достъп. Добре, това го приемаме. Обяснихме им обаче, че до линейните обекти няма как да имат достъп, защото ги няма тези неща, до които трябва да има достъп, за които говорим, че трябва да се възлагат да се правят и така нататък. Те се съгласиха и нямаха никакви възражения срещу това нещо. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Госпожа Бакалова има думата.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: Може би наистина се налага да направим едно малко по-разширено разяснение на предложенията.
Колкото и да рискувам да Ви отегча с тези пояснения, но Законът за енергетиката, в който беше приета последната промяна октомври месец миналата година, даде определение за линеен енергиен обект и за площен енергиен обект. Тоест, от гледна точка на общите закони – Кадастър и Устройство на територията, част от обектите на техническата инфраструктура, или по-скоро ЗУТ, борави с термина „елементи на техническата инфраструктура“ вече са дефинирани като линейни и площни, или площадкови. И двата термина са еднакво употребими.
Ако се върнем назад в старите ни благоустройствени закони, ще видите, че там се говори за мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура или на благоустройствените мероприятия и разни други подобни термини, Законът за устройство на територията говори за „елементи“. Когато става въпрос за линейните части, говори за проводи или за мрежи общи, или отклонения от общите мрежи и съоръженията. За тези линейни части – подземните, ние създаваме подробен ред в Закона за кадастъра и имотния регистър и всъщност, вадейки ги от Кадастъра – нещо, което преди 20 години не беше така, а подземният кадастър беше част от Кадастъра.
Сега в момента създаваме тези сложни конструкции, първо, защото част от проводите вече не са публична държавна и публична общинска собственост, те са корпоративна собственост. Имаме експлоатационни дружества, които не са държавни структури, нито пък са дружества, притежавани от държавата и общините. Затова говорим за линейни и за площадкови, защото част от тях са наземни, а част от тях са подземни, част от елементите са с линеен характер и са подземни, а други са с линеен и са надземни. Защото елементите на техническата инфраструктура, които са транспорт, пътища например или жп линии, те са линейни, но са елемент на Кадастралната карта. Елементите на техническата инфраструктура, които са подземни проводи, не са елемент на Картата, но са строеж по ЗУТ и ние трябва да кажем как те се въвеждат в експлоатация.
Идеята Ви за достъп до картата, за да не се изваждат удостоверения, да не разкарваме инвеститора на финалната права да събира сто листчета отвсякъде, това е окей. Въпросът е, че ако не го направим прецизно, отчитайки това кое, къде се отразява, ще рискуваме бламиране на процеса по въвеждане в експлоатация, при това на линейни мрежи на техническата инфраструктура, които са сериозни инвестиции.
Ако ние имахме сигурността, че тези елементи, които предаваме, за да получим удостоверението, вече можем да ги качим в една достъпна среда, която да ги вижда в цифров вид – всичко е наред, нека да са достъпни, но те не са и ние няма какво да се лъжем. Наистина ги няма и няма да ги има в скоро време като достъпни. Ако искаме да ги осигурим като информация за органа, който издава разрешението за ползване или удостоверението за въвеждане в експлоатация, трябва да кажем как. Ние затова ги делим на тези, които са елемент от основния кадастър, за да ги виждат, и тези, които са линейни подземни, които в момента ги няма. Затова запазваме режима. Като кажете в редакцията на текста „обекти на техническата инфраструктура“, това означава – всички. Това ни е проблемът на нас.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Господин Тодоров, заповядайте.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Това, което и вчера, на което едва ли не ръкопляскахте на него, параграф, който вече се гласува от Комисията, до предаването на специализираните кадастрални данни на Агенцията и така нататък по реда на: „Линейните обекти на техническата инфраструктура се въвеждат в експлоатация, въз основа на удостоверение от съответната община, че възложителят е изпълнил задълженията си по § 36.“ И Ви обяснявах, че тези три текста са взаимно свързани и затова трябва да се пренесе това изречение като изключение от нововъведението Ви за достъп, защото до линейните обекти няма как да имате достъп преди да съществуват на специализираните карти. Обясних Ви, че тук сме направили обвръзката, за да може да го принудиш да прави специализирана карта и да ти предаде данните, не му го въвеждаш в експлоатация, докато не направи това нещо.
Изненадан съм защо реагирате на този текст, след като той вече е бил адмириран. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Да отложим § 16, който съм внесъл аз, за накрая.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване § 16, предложен от господин Чуколов.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 2, против – няма, въздържали се – 8.
Предложението не се приема.
Параграфи 17, 18 и 19 по вносител.
Подлагам ги на гласуване.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Заповядайте.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Бях споменал на колегите, дано са запомнили. Не коментирам текстовете. Въпросът е, че тези параграфи няма да бъдат подредени така на систематичното им място, защото не тука им е мястото. Те са гласувани по същество и ще бъдат преместени, където им е мястото, а тук ще остане само последният – за влизането в сила.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Добре, с това уточнение § 20 има предложение да…
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: Влизането в сила три месеца – това означава ли, че сроковете по параграфите 14 и другите се отлагат с още три – става година, три, шест и така нататък.
Как влиза параграфът? (Шум и реплики извън микрофоните.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Параграф 20 – има предложение за отпадане, по обяснявани многократно мотиви.
Който е съгласен с отпадането на § 20, моля да гласува.
За – 10, против и въздържали се – няма.
Има предложение на Десислав Чуколов за създаването на параграфи 21 и 22.
Който е съгласен с тези параграфи, моля да гласува.
За – 2, против – няма, въздържали се – 9.
Колеги, сега кратко творческо прекъсване, след десет минути продължаваме.

(След почивката.)

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Извинявам се, че прекъсвам този мил диалог, но нека да преминем към следния вариант на действие.
Притеснявам се, че редакции, които са направени в последните минути, могат да родят проблеми. Поради тази причина аз ще прекратя заседанието на Комисията, а отложените текстове – погледнете ги още веднъж, ще ги изгласуваме през следващата седмица в сряда. Ще се радвам, ако имате една работна среща преди това, за да уточним всичко. Притеснява ме, че бързо направените редакции ще доведат до някакви проблеми.
Уважаеми колеги, прекратявам заседанието на Комисията.
Благодаря на гостите и на народните представители за ентусиазираната работа в днешното заседание. В сряда довършваме работата по Закона за кадастъра и имотния регистър.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,20 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ







Стенограф:
Красимира Коева