Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, № 902-01-8, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 28 март 2019 г. (за второ гласуване – продължение).
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2019 г.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за публичните предприятия, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2019 г.
ПРОТОКОЛ
№ 11
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.
* * *
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на нашата комисия.
Предварително обявеният дневен ред включва три точки, но всъщност след консултации с колегите от Водещата комисия по икономическа политика и туризъм по отношение на Законопроекта за публичните предприятия, постигнахме договорка да забавим малко разглеждането, с оглед на по-голяма възможност за публична дискусия. Тоест аз ще Ви предложа да разгледаме само две от точките в дневния ред.
1. Обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие
Както знаете остана гласуването на § 10 с административнонаказателните разпоредби.
2. Представяне и обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2019 г.
Колеги, има ли други предложения? Няма.
Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 17, „против“ и „въздържал се“ – няма.
Дневният ред се приема.
По точка първа от дневния ред гости на заседанието са:
- от Министерството на туризма: госпожа Ирена Георгиева – заместник-министър, госпожа Екатерина Дацова – директор на дирекция „Управление на морските плажове“;
- от Националното сдружение на общините в Република България – госпожа Силвия Георгиева – изпълнителен директор, и Пламен Петров – юрисконсулт;
- от Национална асоциация „Българско Черноморие“: Димитър Канариев – Председател на УС, и господин Здравко Младенов – Председател на УС на НСЗСИ.
Уважаеми колеги, пристъпваме към разглеждане на:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ, № 902-01-8, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, ПРИЕТ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА 28 МАРТ 2019 Г.
Министерството на туризма постигнахте ли съгласие по текстовете на въпросния параграф?
Заповядайте, госпожо Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! В работен порядък са уточнени текстовете, които подлежат на гласуване на днешното заседание – тоест тези, които отложихме от миналия път, така че нямаме различно предложение от това, което подлежи на гласуване.
Благодаря за оперативната съвместна работа.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Заместник-министър.
Както знаете, става дума за § 10 с корекции на членове от 26 до 37. Те са разпечатани още вчера и са Ви дадени, за да се запознаете.
Колеги, откривам дебата.
Има ли желаещи да се изкажат?
Всъщност днес имаме едно гласуване за § 10, който ще стане с друг номер след преномерирането.
Има ли желаещи да се изкажат по точката от дневния ред? Не виждам желаещи да се изкажат.
Закривам дебата и подлагам на гласуване § 10, в редакцията, която всички имате пред себе си. Параграф 10, който става § 12.
Моля, който е съгласен да гласува.
Гласували: „за“ – 12, „против“ – няма, „въздържал се“ – 5.
С това, приемаме този последен текст от Закона.
Благодаря на колегите от Министерството на туризма за участието.
Преминаваме към точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО, № 902-01-26, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 3 ЮНИ 2019 Г.
Приключихме със Закона за устройството на Черноморските крайбрежие.
Очакваме заместник-министър Гешева да докладва Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Председател, може ли нещо да коментираме, тъй като преди малко ни дадоха нагледни материали, които предполагам касаят чл. 30, ал. 1.
Миналият път, накрая на заседанието господин Белев се изказа, че по този начин от Закона са защитени само някои видове дюни. Да видим кои остават незащитени в този обхват на Закона? Аз не съм специалист по дюните, но все пак правя някаква разлика. Предполагам, че и колегите също, но да видим все пак за какво става въпрос.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Каква процедура правите, господин Генов?
МАНОЛ ГЕНОВ: Просто да изкоментираме това, което мина. Както виждате ние се въздържахме. Става въпрос за чл. 30, ал.1. Ако може, да поканим господин Белев да ни обясни за какво става въпрос. Защо се получава така, че извън обхвата на Закона, по негово мнение, остават някои видове дюни, които не са защитени?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ако господин Белев желае да вземе думата не възразявам, но не мога да го задължа да взима отношение.
МАНОЛ ГЕНОВ: Редът все пак е това да стане през Вас. Аз също не мога директно да го призова.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Белев.
ТОМА БЕЛЕВ (Асоциация на парковете): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволихме си от Асоциация на парковете да Ви представим листче формат А4, на което са четири различни съобщества.
В България има четири вида дюни: зараждащи се черноморски дюни, бели, сиви и облесени. Облесените не съм ги дал, защото те са много ясни. В тези четири снимки, които виждате пред себе си, две от снимките са на зараждащи се черноморски дюни, върху които е разрешено да поставяте временни преместваеми обекти като дискотеките на Слънчев бряг, временни преместваеми обекти като басейните на Каварна и на Дюни, знаете – огромни, може да паркирате и изобщо да се извършва стопанска дейност. Върху другите два типа дюни – бели и сиви дюни, това е забранено.
Проблемът е, че тези дюни се определят в зависимост от видовия състав на растителността. Тоест, когато възложите административнонаказателна разпоредба на общински служители, инспектори, които са със 600 лв., е съмнително да намерите и един инспектор във всички общини, който да може да различи тези видове дюни, защото, когато издаваш акт, ти трябва да кажеш къде се намира – дали е в бяла, дали е в ембрионална. Тоест актовете, които ще издадат те, ще паднат елементарно в съда, когато ги попитат по какъв начин идентифицирахте ембрионална ли е, бяла, сила ли е.
Нещо повече, тези видове дюни са в едни и същи имоти. Тоест в един имот Вие създадохте различни режими за устройство на територията. По Закона за кадастъра те трябва да се разделят след като в едната част е разрешено да поставяте преместваем обект, а в другата и забранено, защото съгласно Закона за кадастъра и кадастралния регистър и Закона за устройството на територията имотът трябва да се раздели. Затова се обръщам към Вас.
Проблемът с дюните е сериозен. По данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството от 4654 дка дюни – 3272 дка са вече частна собственост. От тях 2300 са урегулирани поземлени имоти, тоест те подлежат на застрояване. Проблемът не е в преминаването на автомобилите – проблемът е, че част от тези дюни вече ги няма.
Преди три седмици отидох да проверя една природна забележителност – дюни в местността „Бабата“ в Слънчев бряг. Това са четири дюни, разположени успоредно една до друга. Върху последната най-голяма дюна имаше прекрасен курортен комплекс – може би най-големият в Слънчев бряг. Как се е случило тази изключителна държавна собственост – по Конституция защитена територия, да бъде застроена с хотелски комплекс от няколко хиляди легла, на мен не ми е ясно, но това е съдбата на повечето дюни.
Затова се обръщам към Вас: помислете, не създавайте условия, тоест ако издадете административнонаказателни разпоредби, които не могат да се прилагат, те няма да се прилагат, ще падат в съда и толкова. Помислете за основния проблем – собствеността! Повече от тези 2300 дка урбанизирани частни дюни вече са заградени. Вие нямате достъп до тях и ние нямаме достъп до тях, независимо дали ще си покажа личната карта, или Вие картата за член на Парламента – няма да можете да влезете. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Белев.
Ние действително споделяме загрижеността за опазването на дюните и не бягаме от този дебат. По-скоро мястото му е в друга комисия, която се занимава с опазването на околната среда, но във всеки случай не бягаме от този дебат и сме готови да го водим. В случая обаче дадох думата за изказвания в самата точка от дневния ред, а Вие не заявихте такова.
Ще си позволя да дам думата на госпожа Георгиева, за да каже становището на Министерството на туризма по отношение на административнонаказателните разпоредби, които коментирахме.
Дебатът по отношение на глобалната политика за опазване на дюните, не мисля, че можем да го водим сега, с оглед характера на точката, която гледаме. Тя конкретно е за административнонаказателните разпоредби. Ако другите представителите на неправителствени организации желаят да се изкажат по тази тема добре, но ако е общият дебат за политиката към дюните и по принцип за опазването на Черноморието, предлагам да го направим в друг формат, който ще даде възможност наистина да се случи пълноценно.
ЛЮБОМИР ПОПЙОРДАНОВ (Асоциация за алтернативен туризъм): Нека да кажа, защото присъствах и на предишното заседание. Председател съм на Асоциация за алтернативен туризъм, предприемач и туроператор.
Не знам колко от Вас са водили туристи в България, но аз съм една от тези бели птици, които убеждават чужденците да идват в България – от САЩ, от Япония и от Западна Европа. Държа да кажа, господин Председател, че въпреки, че приемам много от Вашите и на депутатите идеи, приети на предишното заседание, като цяло – ние като Асоциация и аз като предприемач, считаме, че този закон не се прилага. Както каза господин Тома Белев: няма респект. Този закон не създава респект, а подсилва възможността да се респектират агресивните инвеститори, хората, които искат да строят. Ние виждаме, че за 10-те години от неговото прилагане и 5-те години откакто съществува Министерството на туризма, нищо добро не се е случило на Черноморието. Нищичко добро! България в момента, уважаеми народни представители, е на дъното на туристическото предлагане в Европейския съюз по много показатели – мога много да говоря за това. Мисля, че този закон трябва да бъде преди всичко устройствен, а не Закон, който да устройва бизнес интереси, а като че ли, той е за устройване на бизнес интереси.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Категорично, такова е становището и на народните представители.
ЛЮБОМИР ПОПЙОРДАНОВ: Нашето становище е внесено. Да кажа, че, ако приемаме норми, които също няма да се изпълняват, значи те са мъртвородени.
Много ми се иска да разбера как изпълнителната власт, законодателната и съдебната ще впрегнат заедно усилията и този закон да се изпълнява дори в този си вид, в който в момента влиза.
Последно, имаше една норма, която трябваше да се приеме в Допълнителните и заключителни разпоредби, по отношение на срока, в който евентуално да започнат да се налагат наказания и глоби и прочие, на свободно къмпингуващи, ако изобщо има такива зони и наредба, която да е създадена към този момент.
Предлагам такива глоби и санкции да влизат в сила поне една година след като тази наредба е създадена, защото тя не е създадена. Тя остана във въздуха, беше приета идеята да има такава наредба, но не можем отсега да кажем: влиза в срок от една година, и междувременно, както много други закони, както Кадастърът и прочие да не са изпълнени много разпоредби в този закон.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви. Разбрахме.
Заповядайте, госпожо Петрова.
Много моля, както знаете регламентът и за народни представители и за изказващи се граждани, е три минути. Сега сме в нарушение на процедурата – господин Генов я провокира, тъй като сме извън точката от дневния ред и не би трябвало изобщо да Ви давам думата. Нека просто да бъдем дисциплинирани в изказванията си.
МИРОСЛАВА ПЕТРОВА (Обединена група „Бетономорие“): Благодаря за този жест.
Оценявам го и ще се съобразя. Бих искала в знак и благодарност за възможността да се изкажем на тази комисия, правя това изказване от името на Обединена група „Бетономорие“. Бих искала да се обърна към Вас с предварителната уговорка, че правим това изказване в знак на доверие, и в знак на общия ни стремеж, уверена съм в това, да създадем устойчива рамка, която действително да опази черноморското крайбрежие и да създаде перспективи за устойчиво развитие, в последствие на най-алтернативния и търсен съвременен туризъм, какъвто поражда къмпинг-културата – близо до природата.
Бих искала да кажа открито пред всички, че за около 24 часа бурни дебата и наистина съпротива срещу тези изменения се породиха в над 20 организации с добри имена, сред които – Асоциацията на парковете, Българската асоциация „Алтернативен туризъм“, Българската фондация „Биоразнообразие“, Интерактивна България, Софийският дискусионен форум, Румен Драганов също ни подкрепи със своята експертиза, включително и университетски преподаватели. Този бунт, господа народни представители – участници в тази важна комисия, се поражда най-вече от факта, че е скъсано усещането за справедливост.
Господин Председател, преди часове в своя медийна изява, сам се изявихте в позиция на това, че абсолютно разбирате проблемите на Черноморието, които са свързани с презастрояване, обезобразяване, лоша инфраструктура, липса на перспективи пред този туризъм, който казахме. Всъщност скъсаната справедливост идва от факта, че всички ние познаваме тези проблеми и ни боли от тях, а се създава усещането, че законодателят някак си прави опит за натиск върху най-слабата част от това звено, което всъщност милее също като Вас за опазването на природата, и което се чувства като неин пазител. Ако теглим чертата например, трите плажа за природосъобразен туризъм, на които свободно се къмпира, просто защото къмпингите за тях изчезнаха или ги няма, са тези места, на които дюните са абсолютно опазени, заедно с техните местообитания. Затова Ви моля, обърнете внимание наистина на тази сериозна, аргументирана, обоснована, дълбока гражданска позиция и запазете хубавите Ваши предложения, които имате в посока на създаване на перспективи и възможности, каквито давате през чл. 10а например, но оставете свободния пазар, свободната стопанска инициатива да заеме своето място, да отрегулира тези процеси преди да влязат ограниченията, преди да влезе тежкият регламент, защото утре ще се окаже, че не сме отгледали среда, включително в икономически аспект, която да запази тези хора утре да влязат в тези места, които Вие ще устроите.
Също така обръщам внимание на един мъничък акцент и с това свършвам – хората са спонтанно организирани, но в много детайл за много от нещата, за които говорите и аргументирано обсъждате тук. Създава се усещането например, че в 17а някак си са пропуснати ембрионалните дюни. Върху ембрионалните дюни обаче са целите къмпинг „Смокиня“ и „Градина“. Човек си задава въпроса: защо? И там ли се защитава някакъв бизнес интерес? Много Ви благодаря, дано да съм успяла да бъда в трите минути.
Вярвам в разума и наистина устойчивата рамка, която благодарение и на Вас ще имаме. Не бягайте от неправителствения сектор – той е ваш приятел, може утре да изгради Вашите политики и да Ви подкрепи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Госпожа Батембергска има думата.
ЛЮБА БАТЕМБЕРГСКА: Съвсем кратко, във връзка с чл. 24б това, което казаха и останалите, и във връзка с дефиницията за дюни – от една страна, според нас би трябвало също да се добави в списъка с дюни „ембрионални“, които трябва да се защитят именно, за да се помисли по какъв начин ще бъдат налагани глобите за разполагане на каравани и всичко това, което Вие бихте искали да се избегне по Черноморието.
Трето, във връзка с чл. 24б нека да не създаваме забрана преди да има условия, защото така формулиран членът наистина рискува след една година да изгони къмпингуващите от България, тъй като ще бъдат налагани глоби.
Нашето опасение идва от това, че в местата, зад които има повишен интерес към къмпингуване – „Кара дере“, „Иракли“, „Корал“ почти няма интерес. Аз лично за „Кара дере“ мога да изброя броя на имотите, които са притежание на малки, дребни собственици. Там няма възможност съвсем да се прилага текстът по начина, по който да кажем би го регламентирала една наредба. За да може той да се прилага като възможност е необходимо да има изменение и по-широк дебат върху Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Затова моето предложение и моят апел към Вас са: нека да падне забраната, да остане текста, който дава възможност за развитие на подобна инициатива, а следващите стъпки да се мислят в по-широк дебат, както и Вие казахте. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И аз благодаря.
Преди всичко искам да кажа, че в Комисията не бягаме от диалог с неправителствените организации. Отчитам и като своя грешка фактът, че това предложение беше направено между първо и второ четене и не можа да получи сериозната дискусия по него. Във всеки случай смятам, че всички ние като отговорни хора не хвърляме текстове в законите с цел те никога да не се изпълняват. Идеята да подкрепим къмпинг туризма не е някаква виртуална идея.
И с други закони имаме понякога проблеми – примерно с така наречената комплексна виза за присъединяване на едно гише към енергоразпределителните дружества имаме проблеми министерствата бавят необходимите наредби – викаме ги, правим работни групи, опитваме се да наложим темпо, което е необходимо. Ясно е, че никой няма да тръгне да санкционира къмпингуващите преди да сме създали условия за това. В края на краищата в това отношение законодателите, не го казвам с гордост, сме доста гъвкави. Много пъти сме удължавали срокове, които не са адекватни към реалността. Така че малко напразни и преувеличени са тревогите, които отдавам преди всичко на липсата на цялостната възможност за дебатиране на предложението на първо четене, на второ четене и така нататък.
В това отношение може би сме длъжници към неправителствения сектор и е редно в следващите седмици да направим един свободен дебат може би не като заседание на Комисията, в което да чуем по-подробно Вашите виждания, по свободно да се изказват мненията, защото форматът на Комисията малко или много ограничава дебата. Поемам ангажимент в следващите седмици да проведем такъв разговор.
Заповядайте, Вие бяхте от Асоциацията…
ДИМИТЪР КАНАРИЕВ (Национална асоциация „Българско Черноморие“): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, дами и господа народни представители! През тази една седмица от предишното заседание на Комисията ние проведохме свои консултации с кметове от черноморските общини, както и с нашите членове и симпатизанти. Те в момента са ангажирани с туристическия сезон, за да могат да генерират данъци за обществото ни и не могат да присъстват, но имам възможността от тяхно име да изкажа пълната подкрепа на местните общности за предложението на Комисията в чл. 10а – за отваряне на възможност за правене на такъв тип еко биваци без строителство, така че собствениците да могат да се възползват от своята собственост.
Това предложение е изключително мъдро, дава решение на проблема със замърсяването на плажове и територии зад тях и разходване на огромни по размер публични ресурси за почистване. Давам за пример община Бяла, която за миналия летен сезон е изразходила около 160 хил. лв. за почистване на места с нерегламентирано къмпингуване, при положение че за цялата година, за цялата община, те имат заделени 500 хил. лв. Считаме, че това е несправедливо.
Предложението е много добро и ние като Асоциация се ангажираме след изготвяне на наредбата да проведем наша обществена кампания в черноморските общини и да проведем срещи, за да бъде представена на местната общественост. Имаме вече индикации от много места и от Бяла, включително и „Кара дере“ – да успокоя госпожа Батембергска, и от района Царево, от района на Емона, Несебър и други общини, че имат готовност веднага да стартират изграждане на такива екобиваци, за да се отговори на търсенето. Именно пазарният механизъм, който ще даде развитие на този модел и решаване на проблемите.
Предложението дава възможност за всяка една страна да се чувства в печеливша позиция – както собственици, така и общините ще имат повишаване на таксите за туризъм, ще има данъци в общинския бюджет, в държавния бюджет. Ще имаме липса на публични разходи за почистване, тъй като това ще бъде ангажимент на самите собственици.
Още веднъж от името на ангажираните в туризма по Черноморието и собственици на земи, подкрепяме Вашето предложение.
По отношение на забраната да не пропусна да коментирам. Да, съгласни сме тя да влезе с някакъв период от толеранс след изготвяне на наредбата, за да може собствениците да могат да организират тези екобиваци и да ги популяризират по начин, който сметнат за правилен. Няма как, защото бихме имали ситуация на нелоялна конкуренция, ако някъде, където няма забрана, няма санкция, до един категоризиран къмпинг или един от новия тип – по чл. 10а, до неговата ограда или граница има свободно къмпингуващи, които да не плащат нищо. Така че трябва да има и санкции, особено при отпадъци и при нарушение на околната среда. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Манол Генов, има думата.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Председател, аз приветствам Вашата идея за диалога с неправителствените организации, но да кажа на колегите, че този закон утре влиза в залата. Ако ние тук като народни представители и законодатели поемем някакви ангажименти, дайте да се обединим около някои текстове, които примерно ще удовлетворят претенциите на присъстващите тук, да ги гласуваме в залата със съответни малки редакционни поправки, което е позволено от Правилника в Закона.
Безкрайно се учудвам защо Министерството на туризма не познава четвъртият вид дюни? Ако трябва, да направят предложение, ако са съгласни с класификацията по Червената книга, че има и четвърти вид ембрионални дюни, дайте да ги формулираме в чл. 30, където са санкциите, да ги приравним към някои от подобните и да няма повече претенции към този закон. Това ми е предложението, господин Председател.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Генов, аз мисля, че това, за което основно настояха неправителствените организации – преходният период всъщност да не бъде една година твърдо закован за влизане в сила на санкциите, е да бъде една година след влизането в сила на наредбата по чл. 10а., което аз не смятам, че е някакъв проблем. Може би Министерството да изразят становище? Но във всеки случай не търсим отлагане на срока към момент, в който ситуацията е адекватна. Така че това не е драма и може да мине като редакционно предложение. По отношение на дюните аз лично не се чувствам специалист и не мога да дам отговор.
Господин Ненков първо искаше думата и е редно Министерството да завърши дебата.
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Председател. Първо, разбира се, бих искал да изразя становището на нашата парламентарна група с ясното съзнание, че ние винаги сме търсили така необходимия баланс. Ние не разглеждаме свободно къмпингуващите и тяхното желание като отделна група хора, спрямо тези, които отиват по конвенционален начин да изкарат своите почивни дни. Напротив, даже, ако видите Законопроекта и прочетете целия Законопроект извън темите, които Ви вълнуват, ще видите и много по-завишени санкции за концесионерите – допълнителни изисквания предвидени в Законопроекта, които им изискваме от гледна точка и на екологията. Така че ние винаги се опитваме да търсим все пак някакъв баланс и не разглеждаме нещата поотделно.
Смятам, че по темата специално трябва да си дадем сметка за това свободно къмпингуване. Нямаме нищо против това да се случва, но все пак трябва да има някакви правила – както има правила за едните, така трябва да има правила и за другите. Защото ето от една страна общините казват: вижте, да, идват хората, плажуват, оставят си боклуците, а ние се чудим после как да ги оправим. Този момент и този проблем съществуват и няма как да ги оставим настрана. Да, свободното къмпингуване и плажуване не означават свободия, абсолютно съм убеден в това нещо. Така че безспорно възприемам и желанието на колегата Веселинов да предложи редакционна промяна в съответния параграф, с който наистина да се даде някакво отлагане.
Но тук молбата ми към Вас като организация, тъй като предстои да се направи тази наредба – този регламент, е Вие да участвате активно и наистина да се дадат някакви нормални и чисто екологични, ако щете, хигиенни изисквания за определянето на тези места. Хората да се чувстват свободно къмпингуващи, но все пак да има някакви елементарни правила. Знам, че и в практиката е така – не може някой просто да отиде и някъде да си сложи примерно каравана или кемпер. Това никъде го няма, а ние все още правим това.
И понеже повдигнахте въпроса за санкциите, които не се изпълняват, в крайна сметка законодателят е този, който дава рамката. Самото изпълнение на закона, естествено, няма как ние с някакви други законодателни промени примерно да караме институциите да си свършат работата. Естествено, това е работа на други институции. Ние търсим някакви адекватни санкции спрямо нарушението. Ще възприемем, ако колегата Веселинов направи редакционна поправка, за търсене на някакъв по-дълъг срок за влизане в сила на тези санкции – по-гъвкав и нашата група, естествено, ще го подкрепи. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Заместник-министър.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, представители на неправителствения сектор! Няма да влизам в по-широка политическа полемика, но искам да спомена две неща. Първото е конкретно и засяга административнонаказателните разпоредби, които всъщност трябваше да бъдат гласувани в коректна редакция на днешното заседание.
В тази връзка да кажа нещо по темата „подвижни бели дюни“ „неподвижни дюни със средна растителност“ или „облесени дюни“. Да, тези три вида защитени дюни всъщност са дюни, които са влезли като защитени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие от 2007 г. В този смисъл ние не променяме волята на законодателя.
Отделно от това дали има, или няма четвърти вид дюна, не знам защо се поставя въпросът на това заседание – преди второ гласуване. Господин Генов, Вие може би не сте участвали в заседанията на Комисията преди първо четене, но на четири комисии, участваха представители на неправителствения сектор и никъде не е станало дума за предложение за това да говорим за такива защитени дюни. Те, разбира се, не са измислени като понятие от Министерството на туризма. Има Министерство на околната среда и водите, което има функционална компетентност за това кои са защитените природни видове, респективно в съответствие с компетентността на Министерство на туризма. Ние трябва да положим усилия за това тези, които са предложени да бъдат съответно и защитени.
Така че това е втората ми бележка по повод на видовете дюни. Минал е този законопроект на съгласуване по Устройствения правилник на Министерския съвет, включително на четири комисии гледан преди първо четене – минал е на първо четене. Вероятно, ако е имало някакво предложение в този дух, ще има и достатъчно време то да бъде разгледано. Да не говорим, че, когато говорим за утвърждаване на схеми за преместваеми обекти и така нататък, ние винаги се съобразяваме със специализираните карти, които пак са във функционалната компетентност, мисля, че този път на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Тоест, това не е някакво своеволие или желание само на една администрация.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Тоест, доказуемо е къде има дюни, нали това беше основно?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Точно така. Всъщност ние се съобразяваме с тези карти, с които съобразяваме решенето си – министъра на туризма съобразява решението си и съответно те са нанесени.
И последно, за къмпингуването. Мисля, че тук присъстващите представители на неправителствения сектор не биха могли да обвинят Министерството на туризма в неразбиране и в нежелание да бъде създаден разумен, демократичен и либерален регламент за това къде и как може да се къмпира извън категоризираните по Закона за туризма къмпинги. И смятам, че задачата, която се поставя с нормата, която законодателят ще гласува, ни поставя отново пред трудна задача. За нейното изпълнение е необходима и добра воля, както между отделните неправителствени организации, така и между администрацията и неправителствените организации. Предварително казвам, че от страна на администрацията тази добра воля я имате и мисля, че сме го доказали, че през последните две или три години. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Генов има думата за реплика.
МАНОЛ ГЕНОВ: Госпожо Георгиева, Вие се позовахте на това, че сте преписали разнообразието на дюните от предния вариант на закона и предното издание. Но аз не мисля, че Закона за Черноморското крайбрежие е Закона за биоразнообразието. Погледнете там, има ли ги, няма ли ги. Ние от нашата група не сме били на обсъжданията преди първо четене, понеже бойкотирахме този парламент с това управление. Не бяхме тук. Сега сме тук –проявили сме добра воля. Не проявявайте надменност към тези хора, които в момента дават тези предложения – Вие сте вносители. Става въпрос за една редакция в залата. Има ли ги тези дюни, няма ли ги? Ако някой наруши целостта им, или направи еди-какво си върху тези дюни, се наказва така и така – чл. 30, намерете къде да го внесете.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Генов, аз предлагам…
МАНОЛ ГЕНОВ: Ние в момента не сме подготвени с такива предложения, – както виждате не сме и правили, но в случая става въпрос за това. Сега дали дюните са нанесени, пак ги прехвърляте на кадастъра. На тези кадастрални карти има 92% от Черноморското крайбрежие, но са многобройни случаите, когато тези карти не отговарят на действителността, не отговарят на границите на имотите, които са нанесени там. Така че Вие се позовавате на едни фалшиви документи, на които създаваме фалшиви закони. Това е изводът.
Още веднъж Ви призовавам, утре в залата, вие като вносител направете съответните дребни редакционни поправки, за да няма после: приеха такъв закон, пък стана така или иначе. Това е моят призив. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Генов.
Желаете ли дуплика? Не.
Колеги, закрихме дебата. Всички се изказаха. Ще имаме възможност в един по-спокоен формат да чуем доводите, които желаете да споделите.
Предлагам да уважим присъствието на заместник-министър Гешева, тъй като започваме втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО, № 902-01-26, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 3 ЮНИ 2019 Г.
Госпожа Амелия Гешева – заместник-министър на Министерството на културата, и госпожа Татяна Цветанова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност и обществени поръчки“, ще представят Законопроекта, който започваме да дебатираме – Закон за културното наследство – изменение и допълнение.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, пред Вас е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, като с предлаганите промени се изпълняват пет мерки по Приложение № 1, за опростяване и превеждане на услугите за бизнеса в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административният контрол върху стопанската дейност.
Първата мярка се отнася до издаването на разрешение за извършване на музейна дейност от частни музеи, като чрез промените в чл. 30, ал. 2 се регламентират документите, които удостоверяват наличието на изискванията по чл. 25, ал. 1, т. 1 до 4, като предвиждаме те да бъдат проверявани служебно при посочване в заявлението на наименованието на музея, който извършва идентификацията на културните ценности, номера и датата на удостоверението по чл. 98, ал. 3 от Закона за културното наследство.
В същия законопроект предлагаме и намаляване на срока за издаване на горецитираното разрешение за извършване на музейна дейност от частни музеи от три месеца на два месеца.
Втората мярка се отнася до процедурата за съгласуване на плановете за опазване и управление. Устройствените планове и специфичните правила и нормативи към тях, както и заданията за тяхното изготвяне за защитени територии на недвижимото културно наследство.
Към момента Законът за културното наследство не съдържа изчерпателна уредба на изискванията, при които може да бъдат извършени съгласуванията и основанията за отказ за съгласуване на планове за опазване и управление, устройствени планове, специфични правила, нормативите към тях, както и заданието за тяхното изготвяне.
Към настоящия момент, в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране, се регламентира, че съгласува или отказът за съгласуване на устройствени планове по чл. 78, т. 3 от Закона за културното наследство и специфичните правила и нормативи към тях, както и заданието за изготвянето им, се извършват въз основа на проверка на съответствието с изискването на чл. 80 от Закона за културното наследство.
С новата ал. 10 на чл. 84 се регламентира, че съгласуването и отказът от съгласуване на планове за опазване и управление на единични или групови недвижими културни ценности, и заданията за тяхното изготвяне, се извършват въз основа на проверка на съответствието, с изискванията на чл. 81, алинеи 1, 2 и 3 от Закона, Наредбата по чл. 81, ал. 7 след становище на специализиран експертен съвет по чл. 64, ал. 2.
Във връзка с предложените изменения се допълва и чл. 81, като се определя предмета на плановете за опазване и управление и се уточнява, че те се разработват и изпълняват във взаимодействие с предвижданите на общинските планове за развитие на устройствените планове за териториалния обхват на единичните и групови недвижими културни ценности, нещо което считаме за изключително важно.
С новата ал. 12 на чл. 84 се прецизира и уточнява задължението на административния орган – в случая Министерството на културата, по уведомяване на заявителя за издаденото писмено становище по чл. 84, алинеи 1 и 2 от Закона за културното наследство.
Третата мярка се отнася до процедурата на съгласуване на инвестиционни проекти и искания за намеси в защитени територии, и за опазване на културното наследство.
В новата ал. 9 на чл. 84 са регламентирани изискванията за съгласуване или отказ за съгласуване на инвестиционни проекти и исканията за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство по чл. 83, въз основа на проверка на съответствието с изискванията на Наредбата по чл. 171, съгласуван устройствен план, виза за проектиране или схема за поставяне с режимите за опазване на съответната територия.
Четвъртата мярка се отнася до издаването на разрешение за извършване на консервация и реставрация на движими културни ценности от национално богатство, като в действащия Закон за културното наследство няма изчерпателна уредба за изискването за издаване на разрешение за извършване на консервация и реставрация на движими културни ценности национално богатство. Към настоящия момент Законопроекта предлага допълване на тези разпоредби.
Петата мярка се отнася до издаването на разрешение за изработка на копия и реплики на културни ценности със световно и национално значение или национално богатство.
Предложението тук е изготвено в изпълнение на мярката за изискванията, при които може да бъде издадено разрешението, основанието за отказ и особените правила по издаване, спиране, прекратяване и отнемане на разрешението трябва да се уредят със Закона за културното наследство, съгласно изискванията на чл. 24, ал. 3, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 2 от Закона, като срокът за отстраняването се посочи изрично в Закона.
Към момента тези изисквания се съдържат в Наредбата 5 от 2010 г. за възпроизвеждане на културните ценности, копия, реплики и предмети с търговско предназначение, но не и в Закона за културното наследство.
Реално с предложените текстове, освен административната процедура по издаването на разрешението по чл. 177, ал. 2, се регламентира и специализираният експертен съвет за възпроизвеждане на културни ценности със световно и национално значение или национално богатство в копие и реплики, чиято дейност до момента е била регламентирана само в цитираната наредба.
По всяко едно от горните производства, в изпълнението на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол, се предвижда, че при установяване на нередовности или непълноти документите, заявителят към нас се уведомява писмено, като му се предоставя срок от 10 работни дни за тяхното отстраняване с указание, че при неотстраняването производството се ….
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.
Мисля, че всички вече сме съпричастни с основните идеи на измененията в Закона.
Колеги, имате думата за изказвания.
Има ли желаещи да направят изказване по Законопроекта?
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Госпожо Гешева, тук виждам, че третата мярка дава сериозни обещания, че този Институт по паметниците на културата, който е една черна дупка във всички инвестиционни намерения – български и чуждестранни, каквито и да е инвеститори в тази държава относно съгласуването на техните инвестиционни намерения с Вашето министерство – респективно Институтът за паметници на културата, когато е необходимо да се съгласуват някакви проекти.
Понеже нямахме време с колегите и не сме запознати детайлно със Закона, според Вас това, тези производства и произнасянето по тях ще допринесат ли нещо да влезе в регламента на сроковете, които в момента са определени, защото те не се спазват?
И втори път, Вашето Министерство – в лицето на министъра, ще си задвижи ли малко по отношение на дигитализацията и нанасянето на паметниците на културата, в устройствените планове, в картите? Говореше се за едни пари, за други пари, които се даваха за дигитализация, цифровизация и каквото още там – не си спомням, защото, доколкото знам, такива резултати няма.
И трето, много често се получава, в споменатия от мен институт, който се занимава с тези съгласувания, да се дава различна информация по различни казуси. Имам такива примери, не искам да занимавам сега тук колегите законодатели с това нещо.
Какво е Вашето мнение, просто формално ще си оставим това на книжка? Интересува ме специално за инвестиционните намерения. Даже и колегата, който преди малко си тръгна имаше въпроси, свързани със Закона за устройство на територията?
Но, нека само в тази част и в този аспект да ми отговорите. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Заместник-министър.
ТАТЯНА ЦВЕТАНОВА: Аз ще отговоря на въпросите Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожо Цветанова, заповядайте.
ТАТЯНА ЦВЕТАНОВА: По отношение на третата мярка, следва да се има предвид, че тази мярка всъщност нито увеличава, нито удължава сроковете за издаване на становищата по чл. 84 от Закона за културното наследство, нито по някакъв начин ще забави издаването на тези становища. Регулират се сроковете за уведомяване на заявителите и съответно по този начин се обезпечават техните права.
За Министерството на културата възниква задължението да уведомява, а съответно заявителят да изпълни. Тези срокове ще регламентират точно правата и задълженията на всяка страна в процеса по издаването на едно такова становище.
По отношение на другите въпроси. Министерството на културата не е спряло да работи по темата за дигитализацията. Обявена е обществена поръчка, имаме избран изпълнител, но решението за избор на изпълнител, може би вече от седем месеца, е в КЗК. Там спечелихме делото. В момента е във Върховния административен съд. Очакваме решение и едва след това може да се пристъпи към изпълнение и създаване на регистъра за дигитализация.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Генов, желаете ли реплика?
МАНОЛ ГЕНОВ: Имаше един руски филм – ТКЗС десет години без реколта. Тази работа ми прилича на това. Дано Върховният съд да реши най-вече това нещо с инвентаризацията. По четвъртата мярка има много интересно – предлага се промяна на 14 дневния срок за издаване на разрешението. Става въпрос за срока по чл. 168. В срокът е включен и срокът за разглеждане на документите в Специализирания експертен съвет. След задълбочен анализ на експерти е възприето, че предложеният срок не би се отразил неблагоприятно и не би възпрепятствал постигането на посочените в чл. 163 цели за дейности – консервация и реставрация.
За Вас не е проблем срокът от 14 дни. Какви са мотивите да го удължите на 30?
ТАТЯНА ЦВЕТАНОВА: Следва да имате предвид, че това не касае становището по чл. 84. В момента говорим за дейностите по консервация и реставрация на движими и недвижими културни ценности. Удължаването на срока при разглеждане на документите от Специализирания експертен съвет няма да донесе административна тежест за заявителите, тъй като процедурата е двуинстанционна, разглежда се от Съвета, след това се издава разрешението от министъра на културата и е необходимо технологично време, за да бъде спазен този срок и съответно да се мине цялата процедура. Затова иде реч – за нещо по-различно от това, защото към настоящия момент 14-дневният срок не може да бъде изпълнен, той е изкуствено скъсен.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря за направените пояснения.
Колеги, има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2019 г.
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ:
Ще помоля, господин Председател, между първо и второ четене, ако наистина сега ще създаваме удължаване на сроковете – срокове, които и без това в Министерството на културата във връзка с тези консервации, особено документите, които се изискват за паметниците на културата, те нямат някакъв краен срок. Това там е бездънна яма. Ако и този път и в този закон приемем отново условия за удължаване на срока на инвеститора, на онова, което изисква от Вас, аз няма да мога да се съглася. В такъв смисъл Ви казвам.
Отначало си помислих, че Вие сте се натоварили сами със задачата да съкратите сроковете, които ще бъдат в полза на инвеститора и затова дойдох днес да си късам подмишката, за да гласувам „за“. Но в момента като че ли ще се поразмисля още малко, господин Председател. Ако поемете ангажимент, че сроковете, които инвеститорите ще изискват от Вас във връзка с консервацията и ред други изисквания, включително да съкратите времето на тази институция там за паметници и съгласуванията, тогава има смисъл да разглеждаме такъв един законопроект. Иначе да даваме повече възможност на всички онези институции, които пречат в момента за по-нататъшното развитие на инвестиционния процес аз не съм съгласен. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожа Цветанова има думата.
Заповядайте.
ТАТЯНА ЦВЕТАНОВА: Моля вижте, чл. 84 от културното наследство е текстът, който регламентира издаването на съгласувателните становища от Националния институт по недвижимо културно наследство.
В момента говорим за чл. 167, който регламентира дейностите по консервацията и реставрацията и регистрира лицата, които могат да извършват такива дейности. Тоест, единият текст на Закона няма общо с този, в който удължаваме срока от 14 на 30 дни. Става дума за регистрация, документите на тези лица ще бъдат разглеждани от Експертен съвет – това е чувствителна тема, след това в този 30 дневен срок се включва и 10-дневен срок, в който те имат право да отстраняват нередовностите в документите, които са представили. Така че не мисля, че по никакъв начин тази промяна и това удължаване на срока ще доведе до удължаването на сроковете по чл. 84 или пък ще утежни бизнеса.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Аталай, спечелихме ли гласа Ви?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Няма как да спечелите, защото в чл. 168 стигнахме пак до съществения въпрос. Всъщност проблемът идва точно от липсата, или уведомлението, или натоварените лица, които могат да бъдат консерваторите – тези, които ще извършат консервацията. Те или ги няма, или пък ако ги има, с тях докато се разберем да тръгнат да си свършат работата…
ТАТЯНА ЦВЕТАНОВА: Вижте, тук иде…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Моля не прекъсвайте народния представител.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Както и да е. Не съм специалист в тази част, но съм човек, който съм претърпял и съм преживял много неща на гърба си, във връзка и с консерваторите, и с професорите, които тръгват да правят различните разкопки. Докато не мине премиера Борисов да им каже, че в 15-дневен срок би трябвало да се приключи, то върви някъде около година и половина. Виждате, че премиерът, че тези дни се вози по влакове и минава по асфалтирани пътища и няма да има време да мине по тези културни разкопки.
Господин Председател, само едно странично изречение – няма да има време да мине пътя Кубрат и Разград, и Русе и Разград. Пожелавам Ви да поканим премиера, да се качим с Вас на джипа –Вие от едната му страна, аз от другата страна, да минем през тези разкопки между Кубрат и Разград, да минем през разкопките Русе – Разград. Колкото и да Ви е смешно, в смъртния случай с инсулта от Кубрат онзи ден, който е чисто и просто поради това, че линейката не можа да стигне в рамките на тези два часа от Разград до Русе, да може да бъде обслужен. Иначе снимките в Котел и на влака – евалла! Поздравявам го!
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да се върнем към темата на днешното заседание. Само за Ваше успокоение в момента се възлага пътя от Турция за Кубрат, така че има надежда, както се казва.
Колеги, ако няма други изказвания, подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за“ – 14, „против“ – няма, „въздържали се“ – 4.
Комисията реши да предложи на Народното събрание да приеме Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
Благодаря на всички за участието.
(Закрито в 15,00 ч)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искрен Веселинов
Стенограф:
Катя Данчева
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2019 г.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за публичните предприятия, № 902-01-27, внесен от Министерския съвет на 5 юни 2019 г.
ПРОТОКОЛ
№ 11
Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.
* * *
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на нашата комисия.
Предварително обявеният дневен ред включва три точки, но всъщност след консултации с колегите от Водещата комисия по икономическа политика и туризъм по отношение на Законопроекта за публичните предприятия, постигнахме договорка да забавим малко разглеждането, с оглед на по-голяма възможност за публична дискусия. Тоест аз ще Ви предложа да разгледаме само две от точките в дневния ред.
1. Обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие
Както знаете остана гласуването на § 10 с административнонаказателните разпоредби.
2. Представяне и обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2019 г.
Колеги, има ли други предложения? Няма.
Който е съгласен с предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: „за“ – 17, „против“ и „въздържал се“ – няма.
Дневният ред се приема.
По точка първа от дневния ред гости на заседанието са:
- от Министерството на туризма: госпожа Ирена Георгиева – заместник-министър, госпожа Екатерина Дацова – директор на дирекция „Управление на морските плажове“;
- от Националното сдружение на общините в Република България – госпожа Силвия Георгиева – изпълнителен директор, и Пламен Петров – юрисконсулт;
- от Национална асоциация „Българско Черноморие“: Димитър Канариев – Председател на УС, и господин Здравко Младенов – Председател на УС на НСЗСИ.
Уважаеми колеги, пристъпваме към разглеждане на:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ, № 902-01-8, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, ПРИЕТ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА 28 МАРТ 2019 Г.
Министерството на туризма постигнахте ли съгласие по текстовете на въпросния параграф?
Заповядайте, госпожо Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! В работен порядък са уточнени текстовете, които подлежат на гласуване на днешното заседание – тоест тези, които отложихме от миналия път, така че нямаме различно предложение от това, което подлежи на гласуване.
Благодаря за оперативната съвместна работа.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Заместник-министър.
Както знаете, става дума за § 10 с корекции на членове от 26 до 37. Те са разпечатани още вчера и са Ви дадени, за да се запознаете.
Колеги, откривам дебата.
Има ли желаещи да се изкажат?
Всъщност днес имаме едно гласуване за § 10, който ще стане с друг номер след преномерирането.
Има ли желаещи да се изкажат по точката от дневния ред? Не виждам желаещи да се изкажат.
Закривам дебата и подлагам на гласуване § 10, в редакцията, която всички имате пред себе си. Параграф 10, който става § 12.
Моля, който е съгласен да гласува.
Гласували: „за“ – 12, „против“ – няма, „въздържал се“ – 5.
С това, приемаме този последен текст от Закона.
Благодаря на колегите от Министерството на туризма за участието.
Преминаваме към точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО, № 902-01-26, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 3 ЮНИ 2019 Г.
Приключихме със Закона за устройството на Черноморските крайбрежие.
Очакваме заместник-министър Гешева да докладва Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Председател, може ли нещо да коментираме, тъй като преди малко ни дадоха нагледни материали, които предполагам касаят чл. 30, ал. 1.
Миналият път, накрая на заседанието господин Белев се изказа, че по този начин от Закона са защитени само някои видове дюни. Да видим кои остават незащитени в този обхват на Закона? Аз не съм специалист по дюните, но все пак правя някаква разлика. Предполагам, че и колегите също, но да видим все пак за какво става въпрос.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Каква процедура правите, господин Генов?
МАНОЛ ГЕНОВ: Просто да изкоментираме това, което мина. Както виждате ние се въздържахме. Става въпрос за чл. 30, ал.1. Ако може, да поканим господин Белев да ни обясни за какво става въпрос. Защо се получава така, че извън обхвата на Закона, по негово мнение, остават някои видове дюни, които не са защитени?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ако господин Белев желае да вземе думата не възразявам, но не мога да го задължа да взима отношение.
МАНОЛ ГЕНОВ: Редът все пак е това да стане през Вас. Аз също не мога директно да го призова.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Белев.
ТОМА БЕЛЕВ (Асоциация на парковете): Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволихме си от Асоциация на парковете да Ви представим листче формат А4, на което са четири различни съобщества.
В България има четири вида дюни: зараждащи се черноморски дюни, бели, сиви и облесени. Облесените не съм ги дал, защото те са много ясни. В тези четири снимки, които виждате пред себе си, две от снимките са на зараждащи се черноморски дюни, върху които е разрешено да поставяте временни преместваеми обекти като дискотеките на Слънчев бряг, временни преместваеми обекти като басейните на Каварна и на Дюни, знаете – огромни, може да паркирате и изобщо да се извършва стопанска дейност. Върху другите два типа дюни – бели и сиви дюни, това е забранено.
Проблемът е, че тези дюни се определят в зависимост от видовия състав на растителността. Тоест, когато възложите административнонаказателна разпоредба на общински служители, инспектори, които са със 600 лв., е съмнително да намерите и един инспектор във всички общини, който да може да различи тези видове дюни, защото, когато издаваш акт, ти трябва да кажеш къде се намира – дали е в бяла, дали е в ембрионална. Тоест актовете, които ще издадат те, ще паднат елементарно в съда, когато ги попитат по какъв начин идентифицирахте ембрионална ли е, бяла, сила ли е.
Нещо повече, тези видове дюни са в едни и същи имоти. Тоест в един имот Вие създадохте различни режими за устройство на територията. По Закона за кадастъра те трябва да се разделят след като в едната част е разрешено да поставяте преместваем обект, а в другата и забранено, защото съгласно Закона за кадастъра и кадастралния регистър и Закона за устройството на територията имотът трябва да се раздели. Затова се обръщам към Вас.
Проблемът с дюните е сериозен. По данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството от 4654 дка дюни – 3272 дка са вече частна собственост. От тях 2300 са урегулирани поземлени имоти, тоест те подлежат на застрояване. Проблемът не е в преминаването на автомобилите – проблемът е, че част от тези дюни вече ги няма.
Преди три седмици отидох да проверя една природна забележителност – дюни в местността „Бабата“ в Слънчев бряг. Това са четири дюни, разположени успоредно една до друга. Върху последната най-голяма дюна имаше прекрасен курортен комплекс – може би най-големият в Слънчев бряг. Как се е случило тази изключителна държавна собственост – по Конституция защитена територия, да бъде застроена с хотелски комплекс от няколко хиляди легла, на мен не ми е ясно, но това е съдбата на повечето дюни.
Затова се обръщам към Вас: помислете, не създавайте условия, тоест ако издадете административнонаказателни разпоредби, които не могат да се прилагат, те няма да се прилагат, ще падат в съда и толкова. Помислете за основния проблем – собствеността! Повече от тези 2300 дка урбанизирани частни дюни вече са заградени. Вие нямате достъп до тях и ние нямаме достъп до тях, независимо дали ще си покажа личната карта, или Вие картата за член на Парламента – няма да можете да влезете. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Белев.
Ние действително споделяме загрижеността за опазването на дюните и не бягаме от този дебат. По-скоро мястото му е в друга комисия, която се занимава с опазването на околната среда, но във всеки случай не бягаме от този дебат и сме готови да го водим. В случая обаче дадох думата за изказвания в самата точка от дневния ред, а Вие не заявихте такова.
Ще си позволя да дам думата на госпожа Георгиева, за да каже становището на Министерството на туризма по отношение на административнонаказателните разпоредби, които коментирахме.
Дебатът по отношение на глобалната политика за опазване на дюните, не мисля, че можем да го водим сега, с оглед характера на точката, която гледаме. Тя конкретно е за административнонаказателните разпоредби. Ако другите представителите на неправителствени организации желаят да се изкажат по тази тема добре, но ако е общият дебат за политиката към дюните и по принцип за опазването на Черноморието, предлагам да го направим в друг формат, който ще даде възможност наистина да се случи пълноценно.
ЛЮБОМИР ПОПЙОРДАНОВ (Асоциация за алтернативен туризъм): Нека да кажа, защото присъствах и на предишното заседание. Председател съм на Асоциация за алтернативен туризъм, предприемач и туроператор.
Не знам колко от Вас са водили туристи в България, но аз съм една от тези бели птици, които убеждават чужденците да идват в България – от САЩ, от Япония и от Западна Европа. Държа да кажа, господин Председател, че въпреки, че приемам много от Вашите и на депутатите идеи, приети на предишното заседание, като цяло – ние като Асоциация и аз като предприемач, считаме, че този закон не се прилага. Както каза господин Тома Белев: няма респект. Този закон не създава респект, а подсилва възможността да се респектират агресивните инвеститори, хората, които искат да строят. Ние виждаме, че за 10-те години от неговото прилагане и 5-те години откакто съществува Министерството на туризма, нищо добро не се е случило на Черноморието. Нищичко добро! България в момента, уважаеми народни представители, е на дъното на туристическото предлагане в Европейския съюз по много показатели – мога много да говоря за това. Мисля, че този закон трябва да бъде преди всичко устройствен, а не Закон, който да устройва бизнес интереси, а като че ли, той е за устройване на бизнес интереси.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Категорично, такова е становището и на народните представители.
ЛЮБОМИР ПОПЙОРДАНОВ: Нашето становище е внесено. Да кажа, че, ако приемаме норми, които също няма да се изпълняват, значи те са мъртвородени.
Много ми се иска да разбера как изпълнителната власт, законодателната и съдебната ще впрегнат заедно усилията и този закон да се изпълнява дори в този си вид, в който в момента влиза.
Последно, имаше една норма, която трябваше да се приеме в Допълнителните и заключителни разпоредби, по отношение на срока, в който евентуално да започнат да се налагат наказания и глоби и прочие, на свободно къмпингуващи, ако изобщо има такива зони и наредба, която да е създадена към този момент.
Предлагам такива глоби и санкции да влизат в сила поне една година след като тази наредба е създадена, защото тя не е създадена. Тя остана във въздуха, беше приета идеята да има такава наредба, но не можем отсега да кажем: влиза в срок от една година, и междувременно, както много други закони, както Кадастърът и прочие да не са изпълнени много разпоредби в този закон.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви. Разбрахме.
Заповядайте, госпожо Петрова.
Много моля, както знаете регламентът и за народни представители и за изказващи се граждани, е три минути. Сега сме в нарушение на процедурата – господин Генов я провокира, тъй като сме извън точката от дневния ред и не би трябвало изобщо да Ви давам думата. Нека просто да бъдем дисциплинирани в изказванията си.
МИРОСЛАВА ПЕТРОВА (Обединена група „Бетономорие“): Благодаря за този жест.
Оценявам го и ще се съобразя. Бих искала в знак и благодарност за възможността да се изкажем на тази комисия, правя това изказване от името на Обединена група „Бетономорие“. Бих искала да се обърна към Вас с предварителната уговорка, че правим това изказване в знак на доверие, и в знак на общия ни стремеж, уверена съм в това, да създадем устойчива рамка, която действително да опази черноморското крайбрежие и да създаде перспективи за устойчиво развитие, в последствие на най-алтернативния и търсен съвременен туризъм, какъвто поражда къмпинг-културата – близо до природата.
Бих искала да кажа открито пред всички, че за около 24 часа бурни дебата и наистина съпротива срещу тези изменения се породиха в над 20 организации с добри имена, сред които – Асоциацията на парковете, Българската асоциация „Алтернативен туризъм“, Българската фондация „Биоразнообразие“, Интерактивна България, Софийският дискусионен форум, Румен Драганов също ни подкрепи със своята експертиза, включително и университетски преподаватели. Този бунт, господа народни представители – участници в тази важна комисия, се поражда най-вече от факта, че е скъсано усещането за справедливост.
Господин Председател, преди часове в своя медийна изява, сам се изявихте в позиция на това, че абсолютно разбирате проблемите на Черноморието, които са свързани с презастрояване, обезобразяване, лоша инфраструктура, липса на перспективи пред този туризъм, който казахме. Всъщност скъсаната справедливост идва от факта, че всички ние познаваме тези проблеми и ни боли от тях, а се създава усещането, че законодателят някак си прави опит за натиск върху най-слабата част от това звено, което всъщност милее също като Вас за опазването на природата, и което се чувства като неин пазител. Ако теглим чертата например, трите плажа за природосъобразен туризъм, на които свободно се къмпира, просто защото къмпингите за тях изчезнаха или ги няма, са тези места, на които дюните са абсолютно опазени, заедно с техните местообитания. Затова Ви моля, обърнете внимание наистина на тази сериозна, аргументирана, обоснована, дълбока гражданска позиция и запазете хубавите Ваши предложения, които имате в посока на създаване на перспективи и възможности, каквито давате през чл. 10а например, но оставете свободния пазар, свободната стопанска инициатива да заеме своето място, да отрегулира тези процеси преди да влязат ограниченията, преди да влезе тежкият регламент, защото утре ще се окаже, че не сме отгледали среда, включително в икономически аспект, която да запази тези хора утре да влязат в тези места, които Вие ще устроите.
Също така обръщам внимание на един мъничък акцент и с това свършвам – хората са спонтанно организирани, но в много детайл за много от нещата, за които говорите и аргументирано обсъждате тук. Създава се усещането например, че в 17а някак си са пропуснати ембрионалните дюни. Върху ембрионалните дюни обаче са целите къмпинг „Смокиня“ и „Градина“. Човек си задава въпроса: защо? И там ли се защитава някакъв бизнес интерес? Много Ви благодаря, дано да съм успяла да бъда в трите минути.
Вярвам в разума и наистина устойчивата рамка, която благодарение и на Вас ще имаме. Не бягайте от неправителствения сектор – той е ваш приятел, може утре да изгради Вашите политики и да Ви подкрепи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Госпожа Батембергска има думата.
ЛЮБА БАТЕМБЕРГСКА: Съвсем кратко, във връзка с чл. 24б това, което казаха и останалите, и във връзка с дефиницията за дюни – от една страна, според нас би трябвало също да се добави в списъка с дюни „ембрионални“, които трябва да се защитят именно, за да се помисли по какъв начин ще бъдат налагани глобите за разполагане на каравани и всичко това, което Вие бихте искали да се избегне по Черноморието.
Трето, във връзка с чл. 24б нека да не създаваме забрана преди да има условия, защото така формулиран членът наистина рискува след една година да изгони къмпингуващите от България, тъй като ще бъдат налагани глоби.
Нашето опасение идва от това, че в местата, зад които има повишен интерес към къмпингуване – „Кара дере“, „Иракли“, „Корал“ почти няма интерес. Аз лично за „Кара дере“ мога да изброя броя на имотите, които са притежание на малки, дребни собственици. Там няма възможност съвсем да се прилага текстът по начина, по който да кажем би го регламентирала една наредба. За да може той да се прилага като възможност е необходимо да има изменение и по-широк дебат върху Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Затова моето предложение и моят апел към Вас са: нека да падне забраната, да остане текста, който дава възможност за развитие на подобна инициатива, а следващите стъпки да се мислят в по-широк дебат, както и Вие казахте. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И аз благодаря.
Преди всичко искам да кажа, че в Комисията не бягаме от диалог с неправителствените организации. Отчитам и като своя грешка фактът, че това предложение беше направено между първо и второ четене и не можа да получи сериозната дискусия по него. Във всеки случай смятам, че всички ние като отговорни хора не хвърляме текстове в законите с цел те никога да не се изпълняват. Идеята да подкрепим къмпинг туризма не е някаква виртуална идея.
И с други закони имаме понякога проблеми – примерно с така наречената комплексна виза за присъединяване на едно гише към енергоразпределителните дружества имаме проблеми министерствата бавят необходимите наредби – викаме ги, правим работни групи, опитваме се да наложим темпо, което е необходимо. Ясно е, че никой няма да тръгне да санкционира къмпингуващите преди да сме създали условия за това. В края на краищата в това отношение законодателите, не го казвам с гордост, сме доста гъвкави. Много пъти сме удължавали срокове, които не са адекватни към реалността. Така че малко напразни и преувеличени са тревогите, които отдавам преди всичко на липсата на цялостната възможност за дебатиране на предложението на първо четене, на второ четене и така нататък.
В това отношение може би сме длъжници към неправителствения сектор и е редно в следващите седмици да направим един свободен дебат може би не като заседание на Комисията, в което да чуем по-подробно Вашите виждания, по свободно да се изказват мненията, защото форматът на Комисията малко или много ограничава дебата. Поемам ангажимент в следващите седмици да проведем такъв разговор.
Заповядайте, Вие бяхте от Асоциацията…
ДИМИТЪР КАНАРИЕВ (Национална асоциация „Българско Черноморие“): Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Заместник-министър, дами и господа народни представители! През тази една седмица от предишното заседание на Комисията ние проведохме свои консултации с кметове от черноморските общини, както и с нашите членове и симпатизанти. Те в момента са ангажирани с туристическия сезон, за да могат да генерират данъци за обществото ни и не могат да присъстват, но имам възможността от тяхно име да изкажа пълната подкрепа на местните общности за предложението на Комисията в чл. 10а – за отваряне на възможност за правене на такъв тип еко биваци без строителство, така че собствениците да могат да се възползват от своята собственост.
Това предложение е изключително мъдро, дава решение на проблема със замърсяването на плажове и територии зад тях и разходване на огромни по размер публични ресурси за почистване. Давам за пример община Бяла, която за миналия летен сезон е изразходила около 160 хил. лв. за почистване на места с нерегламентирано къмпингуване, при положение че за цялата година, за цялата община, те имат заделени 500 хил. лв. Считаме, че това е несправедливо.
Предложението е много добро и ние като Асоциация се ангажираме след изготвяне на наредбата да проведем наша обществена кампания в черноморските общини и да проведем срещи, за да бъде представена на местната общественост. Имаме вече индикации от много места и от Бяла, включително и „Кара дере“ – да успокоя госпожа Батембергска, и от района Царево, от района на Емона, Несебър и други общини, че имат готовност веднага да стартират изграждане на такива екобиваци, за да се отговори на търсенето. Именно пазарният механизъм, който ще даде развитие на този модел и решаване на проблемите.
Предложението дава възможност за всяка една страна да се чувства в печеливша позиция – както собственици, така и общините ще имат повишаване на таксите за туризъм, ще има данъци в общинския бюджет, в държавния бюджет. Ще имаме липса на публични разходи за почистване, тъй като това ще бъде ангажимент на самите собственици.
Още веднъж от името на ангажираните в туризма по Черноморието и собственици на земи, подкрепяме Вашето предложение.
По отношение на забраната да не пропусна да коментирам. Да, съгласни сме тя да влезе с някакъв период от толеранс след изготвяне на наредбата, за да може собствениците да могат да организират тези екобиваци и да ги популяризират по начин, който сметнат за правилен. Няма как, защото бихме имали ситуация на нелоялна конкуренция, ако някъде, където няма забрана, няма санкция, до един категоризиран къмпинг или един от новия тип – по чл. 10а, до неговата ограда или граница има свободно къмпингуващи, които да не плащат нищо. Така че трябва да има и санкции, особено при отпадъци и при нарушение на околната среда. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Манол Генов, има думата.
МАНОЛ ГЕНОВ: Господин Председател, аз приветствам Вашата идея за диалога с неправителствените организации, но да кажа на колегите, че този закон утре влиза в залата. Ако ние тук като народни представители и законодатели поемем някакви ангажименти, дайте да се обединим около някои текстове, които примерно ще удовлетворят претенциите на присъстващите тук, да ги гласуваме в залата със съответни малки редакционни поправки, което е позволено от Правилника в Закона.
Безкрайно се учудвам защо Министерството на туризма не познава четвъртият вид дюни? Ако трябва, да направят предложение, ако са съгласни с класификацията по Червената книга, че има и четвърти вид ембрионални дюни, дайте да ги формулираме в чл. 30, където са санкциите, да ги приравним към някои от подобните и да няма повече претенции към този закон. Това ми е предложението, господин Председател.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Генов, аз мисля, че това, за което основно настояха неправителствените организации – преходният период всъщност да не бъде една година твърдо закован за влизане в сила на санкциите, е да бъде една година след влизането в сила на наредбата по чл. 10а., което аз не смятам, че е някакъв проблем. Може би Министерството да изразят становище? Но във всеки случай не търсим отлагане на срока към момент, в който ситуацията е адекватна. Така че това не е драма и може да мине като редакционно предложение. По отношение на дюните аз лично не се чувствам специалист и не мога да дам отговор.
Господин Ненков първо искаше думата и е редно Министерството да завърши дебата.
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Председател. Първо, разбира се, бих искал да изразя становището на нашата парламентарна група с ясното съзнание, че ние винаги сме търсили така необходимия баланс. Ние не разглеждаме свободно къмпингуващите и тяхното желание като отделна група хора, спрямо тези, които отиват по конвенционален начин да изкарат своите почивни дни. Напротив, даже, ако видите Законопроекта и прочетете целия Законопроект извън темите, които Ви вълнуват, ще видите и много по-завишени санкции за концесионерите – допълнителни изисквания предвидени в Законопроекта, които им изискваме от гледна точка и на екологията. Така че ние винаги се опитваме да търсим все пак някакъв баланс и не разглеждаме нещата поотделно.
Смятам, че по темата специално трябва да си дадем сметка за това свободно къмпингуване. Нямаме нищо против това да се случва, но все пак трябва да има някакви правила – както има правила за едните, така трябва да има правила и за другите. Защото ето от една страна общините казват: вижте, да, идват хората, плажуват, оставят си боклуците, а ние се чудим после как да ги оправим. Този момент и този проблем съществуват и няма как да ги оставим настрана. Да, свободното къмпингуване и плажуване не означават свободия, абсолютно съм убеден в това нещо. Така че безспорно възприемам и желанието на колегата Веселинов да предложи редакционна промяна в съответния параграф, с който наистина да се даде някакво отлагане.
Но тук молбата ми към Вас като организация, тъй като предстои да се направи тази наредба – този регламент, е Вие да участвате активно и наистина да се дадат някакви нормални и чисто екологични, ако щете, хигиенни изисквания за определянето на тези места. Хората да се чувстват свободно къмпингуващи, но все пак да има някакви елементарни правила. Знам, че и в практиката е така – не може някой просто да отиде и някъде да си сложи примерно каравана или кемпер. Това никъде го няма, а ние все още правим това.
И понеже повдигнахте въпроса за санкциите, които не се изпълняват, в крайна сметка законодателят е този, който дава рамката. Самото изпълнение на закона, естествено, няма как ние с някакви други законодателни промени примерно да караме институциите да си свършат работата. Естествено, това е работа на други институции. Ние търсим някакви адекватни санкции спрямо нарушението. Ще възприемем, ако колегата Веселинов направи редакционна поправка, за търсене на някакъв по-дълъг срок за влизане в сила на тези санкции – по-гъвкав и нашата група, естествено, ще го подкрепи. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Заместник-министър.
ЗАМ.-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, представители на неправителствения сектор! Няма да влизам в по-широка политическа полемика, но искам да спомена две неща. Първото е конкретно и засяга административнонаказателните разпоредби, които всъщност трябваше да бъдат гласувани в коректна редакция на днешното заседание.
В тази връзка да кажа нещо по темата „подвижни бели дюни“ „неподвижни дюни със средна растителност“ или „облесени дюни“. Да, тези три вида защитени дюни всъщност са дюни, които са влезли като защитени в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие от 2007 г. В този смисъл ние не променяме волята на законодателя.
Отделно от това дали има, или няма четвърти вид дюна, не знам защо се поставя въпросът на това заседание – преди второ гласуване. Господин Генов, Вие може би не сте участвали в заседанията на Комисията преди първо четене, но на четири комисии, участваха представители на неправителствения сектор и никъде не е станало дума за предложение за това да говорим за такива защитени дюни. Те, разбира се, не са измислени като понятие от Министерството на туризма. Има Министерство на околната среда и водите, което има функционална компетентност за това кои са защитените природни видове, респективно в съответствие с компетентността на Министерство на туризма. Ние трябва да положим усилия за това тези, които са предложени да бъдат съответно и защитени.
Така че това е втората ми бележка по повод на видовете дюни. Минал е този законопроект на съгласуване по Устройствения правилник на Министерския съвет, включително на четири комисии гледан преди първо четене – минал е на първо четене. Вероятно, ако е имало някакво предложение в този дух, ще има и достатъчно време то да бъде разгледано. Да не говорим, че, когато говорим за утвърждаване на схеми за преместваеми обекти и така нататък, ние винаги се съобразяваме със специализираните карти, които пак са във функционалната компетентност, мисля, че този път на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Тоест, това не е някакво своеволие или желание само на една администрация.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Тоест, доказуемо е къде има дюни, нали това беше основно?
ЗАМ.-МИНИСТЪР ИРЕНА ГЕОРГИЕВА: Точно така. Всъщност ние се съобразяваме с тези карти, с които съобразяваме решенето си – министъра на туризма съобразява решението си и съответно те са нанесени.
И последно, за къмпингуването. Мисля, че тук присъстващите представители на неправителствения сектор не биха могли да обвинят Министерството на туризма в неразбиране и в нежелание да бъде създаден разумен, демократичен и либерален регламент за това къде и как може да се къмпира извън категоризираните по Закона за туризма къмпинги. И смятам, че задачата, която се поставя с нормата, която законодателят ще гласува, ни поставя отново пред трудна задача. За нейното изпълнение е необходима и добра воля, както между отделните неправителствени организации, така и между администрацията и неправителствените организации. Предварително казвам, че от страна на администрацията тази добра воля я имате и мисля, че сме го доказали, че през последните две или три години. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Генов има думата за реплика.
МАНОЛ ГЕНОВ: Госпожо Георгиева, Вие се позовахте на това, че сте преписали разнообразието на дюните от предния вариант на закона и предното издание. Но аз не мисля, че Закона за Черноморското крайбрежие е Закона за биоразнообразието. Погледнете там, има ли ги, няма ли ги. Ние от нашата група не сме били на обсъжданията преди първо четене, понеже бойкотирахме този парламент с това управление. Не бяхме тук. Сега сме тук –проявили сме добра воля. Не проявявайте надменност към тези хора, които в момента дават тези предложения – Вие сте вносители. Става въпрос за една редакция в залата. Има ли ги тези дюни, няма ли ги? Ако някой наруши целостта им, или направи еди-какво си върху тези дюни, се наказва така и така – чл. 30, намерете къде да го внесете.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Генов, аз предлагам…
МАНОЛ ГЕНОВ: Ние в момента не сме подготвени с такива предложения, – както виждате не сме и правили, но в случая става въпрос за това. Сега дали дюните са нанесени, пак ги прехвърляте на кадастъра. На тези кадастрални карти има 92% от Черноморското крайбрежие, но са многобройни случаите, когато тези карти не отговарят на действителността, не отговарят на границите на имотите, които са нанесени там. Така че Вие се позовавате на едни фалшиви документи, на които създаваме фалшиви закони. Това е изводът.
Още веднъж Ви призовавам, утре в залата, вие като вносител направете съответните дребни редакционни поправки, за да няма после: приеха такъв закон, пък стана така или иначе. Това е моят призив. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Генов.
Желаете ли дуплика? Не.
Колеги, закрихме дебата. Всички се изказаха. Ще имаме възможност в един по-спокоен формат да чуем доводите, които желаете да споделите.
Предлагам да уважим присъствието на заместник-министър Гешева, тъй като започваме втора точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО, № 902-01-26, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 3 ЮНИ 2019 Г.
Госпожа Амелия Гешева – заместник-министър на Министерството на културата, и госпожа Татяна Цветанова – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност и обществени поръчки“, ще представят Законопроекта, който започваме да дебатираме – Закон за културното наследство – изменение и допълнение.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АМЕЛИЯ ГЕШЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, пред Вас е Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, като с предлаганите промени се изпълняват пет мерки по Приложение № 1, за опростяване и превеждане на услугите за бизнеса в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административният контрол върху стопанската дейност.
Първата мярка се отнася до издаването на разрешение за извършване на музейна дейност от частни музеи, като чрез промените в чл. 30, ал. 2 се регламентират документите, които удостоверяват наличието на изискванията по чл. 25, ал. 1, т. 1 до 4, като предвиждаме те да бъдат проверявани служебно при посочване в заявлението на наименованието на музея, който извършва идентификацията на културните ценности, номера и датата на удостоверението по чл. 98, ал. 3 от Закона за културното наследство.
В същия законопроект предлагаме и намаляване на срока за издаване на горецитираното разрешение за извършване на музейна дейност от частни музеи от три месеца на два месеца.
Втората мярка се отнася до процедурата за съгласуване на плановете за опазване и управление. Устройствените планове и специфичните правила и нормативи към тях, както и заданията за тяхното изготвяне за защитени територии на недвижимото културно наследство.
Към момента Законът за културното наследство не съдържа изчерпателна уредба на изискванията, при които може да бъдат извършени съгласуванията и основанията за отказ за съгласуване на планове за опазване и управление, устройствени планове, специфични правила, нормативите към тях, както и заданието за тяхното изготвяне.
Към настоящия момент, в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране, се регламентира, че съгласува или отказът за съгласуване на устройствени планове по чл. 78, т. 3 от Закона за културното наследство и специфичните правила и нормативи към тях, както и заданието за изготвянето им, се извършват въз основа на проверка на съответствието с изискването на чл. 80 от Закона за културното наследство.
С новата ал. 10 на чл. 84 се регламентира, че съгласуването и отказът от съгласуване на планове за опазване и управление на единични или групови недвижими културни ценности, и заданията за тяхното изготвяне, се извършват въз основа на проверка на съответствието, с изискванията на чл. 81, алинеи 1, 2 и 3 от Закона, Наредбата по чл. 81, ал. 7 след становище на специализиран експертен съвет по чл. 64, ал. 2.
Във връзка с предложените изменения се допълва и чл. 81, като се определя предмета на плановете за опазване и управление и се уточнява, че те се разработват и изпълняват във взаимодействие с предвижданите на общинските планове за развитие на устройствените планове за териториалния обхват на единичните и групови недвижими културни ценности, нещо което считаме за изключително важно.
С новата ал. 12 на чл. 84 се прецизира и уточнява задължението на административния орган – в случая Министерството на културата, по уведомяване на заявителя за издаденото писмено становище по чл. 84, алинеи 1 и 2 от Закона за културното наследство.
Третата мярка се отнася до процедурата на съгласуване на инвестиционни проекти и искания за намеси в защитени територии, и за опазване на културното наследство.
В новата ал. 9 на чл. 84 са регламентирани изискванията за съгласуване или отказ за съгласуване на инвестиционни проекти и исканията за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство по чл. 83, въз основа на проверка на съответствието с изискванията на Наредбата по чл. 171, съгласуван устройствен план, виза за проектиране или схема за поставяне с режимите за опазване на съответната територия.
Четвъртата мярка се отнася до издаването на разрешение за извършване на консервация и реставрация на движими културни ценности от национално богатство, като в действащия Закон за културното наследство няма изчерпателна уредба за изискването за издаване на разрешение за извършване на консервация и реставрация на движими културни ценности национално богатство. Към настоящия момент Законопроекта предлага допълване на тези разпоредби.
Петата мярка се отнася до издаването на разрешение за изработка на копия и реплики на културни ценности със световно и национално значение или национално богатство.
Предложението тук е изготвено в изпълнение на мярката за изискванията, при които може да бъде издадено разрешението, основанието за отказ и особените правила по издаване, спиране, прекратяване и отнемане на разрешението трябва да се уредят със Закона за културното наследство, съгласно изискванията на чл. 24, ал. 3, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 2 от Закона, като срокът за отстраняването се посочи изрично в Закона.
Към момента тези изисквания се съдържат в Наредбата 5 от 2010 г. за възпроизвеждане на културните ценности, копия, реплики и предмети с търговско предназначение, но не и в Закона за културното наследство.
Реално с предложените текстове, освен административната процедура по издаването на разрешението по чл. 177, ал. 2, се регламентира и специализираният експертен съвет за възпроизвеждане на културни ценности със световно и национално значение или национално богатство в копие и реплики, чиято дейност до момента е била регламентирана само в цитираната наредба.
По всяко едно от горните производства, в изпълнението на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол, се предвижда, че при установяване на нередовности или непълноти документите, заявителят към нас се уведомява писмено, като му се предоставя срок от 10 работни дни за тяхното отстраняване с указание, че при неотстраняването производството се ….
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Заместник-министър.
Мисля, че всички вече сме съпричастни с основните идеи на измененията в Закона.
Колеги, имате думата за изказвания.
Има ли желаещи да направят изказване по Законопроекта?
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Госпожо Гешева, тук виждам, че третата мярка дава сериозни обещания, че този Институт по паметниците на културата, който е една черна дупка във всички инвестиционни намерения – български и чуждестранни, каквито и да е инвеститори в тази държава относно съгласуването на техните инвестиционни намерения с Вашето министерство – респективно Институтът за паметници на културата, когато е необходимо да се съгласуват някакви проекти.
Понеже нямахме време с колегите и не сме запознати детайлно със Закона, според Вас това, тези производства и произнасянето по тях ще допринесат ли нещо да влезе в регламента на сроковете, които в момента са определени, защото те не се спазват?
И втори път, Вашето Министерство – в лицето на министъра, ще си задвижи ли малко по отношение на дигитализацията и нанасянето на паметниците на културата, в устройствените планове, в картите? Говореше се за едни пари, за други пари, които се даваха за дигитализация, цифровизация и каквото още там – не си спомням, защото, доколкото знам, такива резултати няма.
И трето, много често се получава, в споменатия от мен институт, който се занимава с тези съгласувания, да се дава различна информация по различни казуси. Имам такива примери, не искам да занимавам сега тук колегите законодатели с това нещо.
Какво е Вашето мнение, просто формално ще си оставим това на книжка? Интересува ме специално за инвестиционните намерения. Даже и колегата, който преди малко си тръгна имаше въпроси, свързани със Закона за устройство на територията?
Но, нека само в тази част и в този аспект да ми отговорите. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Заместник-министър.
ТАТЯНА ЦВЕТАНОВА: Аз ще отговоря на въпросите Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожо Цветанова, заповядайте.
ТАТЯНА ЦВЕТАНОВА: По отношение на третата мярка, следва да се има предвид, че тази мярка всъщност нито увеличава, нито удължава сроковете за издаване на становищата по чл. 84 от Закона за културното наследство, нито по някакъв начин ще забави издаването на тези становища. Регулират се сроковете за уведомяване на заявителите и съответно по този начин се обезпечават техните права.
За Министерството на културата възниква задължението да уведомява, а съответно заявителят да изпълни. Тези срокове ще регламентират точно правата и задълженията на всяка страна в процеса по издаването на едно такова становище.
По отношение на другите въпроси. Министерството на културата не е спряло да работи по темата за дигитализацията. Обявена е обществена поръчка, имаме избран изпълнител, но решението за избор на изпълнител, може би вече от седем месеца, е в КЗК. Там спечелихме делото. В момента е във Върховния административен съд. Очакваме решение и едва след това може да се пристъпи към изпълнение и създаване на регистъра за дигитализация.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Генов, желаете ли реплика?
МАНОЛ ГЕНОВ: Имаше един руски филм – ТКЗС десет години без реколта. Тази работа ми прилича на това. Дано Върховният съд да реши най-вече това нещо с инвентаризацията. По четвъртата мярка има много интересно – предлага се промяна на 14 дневния срок за издаване на разрешението. Става въпрос за срока по чл. 168. В срокът е включен и срокът за разглеждане на документите в Специализирания експертен съвет. След задълбочен анализ на експерти е възприето, че предложеният срок не би се отразил неблагоприятно и не би възпрепятствал постигането на посочените в чл. 163 цели за дейности – консервация и реставрация.
За Вас не е проблем срокът от 14 дни. Какви са мотивите да го удължите на 30?
ТАТЯНА ЦВЕТАНОВА: Следва да имате предвид, че това не касае становището по чл. 84. В момента говорим за дейностите по консервация и реставрация на движими и недвижими културни ценности. Удължаването на срока при разглеждане на документите от Специализирания експертен съвет няма да донесе административна тежест за заявителите, тъй като процедурата е двуинстанционна, разглежда се от Съвета, след това се издава разрешението от министъра на културата и е необходимо технологично време, за да бъде спазен този срок и съответно да се мине цялата процедура. Затова иде реч – за нещо по-различно от това, защото към настоящия момент 14-дневният срок не може да бъде изпълнен, той е изкуствено скъсен.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря за направените пояснения.
Колеги, има ли други изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 902-01-26, внесен от Министерския съвет на 3 юни 2019 г.
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ:
Ще помоля, господин Председател, между първо и второ четене, ако наистина сега ще създаваме удължаване на сроковете – срокове, които и без това в Министерството на културата във връзка с тези консервации, особено документите, които се изискват за паметниците на културата, те нямат някакъв краен срок. Това там е бездънна яма. Ако и този път и в този закон приемем отново условия за удължаване на срока на инвеститора, на онова, което изисква от Вас, аз няма да мога да се съглася. В такъв смисъл Ви казвам.
Отначало си помислих, че Вие сте се натоварили сами със задачата да съкратите сроковете, които ще бъдат в полза на инвеститора и затова дойдох днес да си късам подмишката, за да гласувам „за“. Но в момента като че ли ще се поразмисля още малко, господин Председател. Ако поемете ангажимент, че сроковете, които инвеститорите ще изискват от Вас във връзка с консервацията и ред други изисквания, включително да съкратите времето на тази институция там за паметници и съгласуванията, тогава има смисъл да разглеждаме такъв един законопроект. Иначе да даваме повече възможност на всички онези институции, които пречат в момента за по-нататъшното развитие на инвестиционния процес аз не съм съгласен. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожа Цветанова има думата.
Заповядайте.
ТАТЯНА ЦВЕТАНОВА: Моля вижте, чл. 84 от културното наследство е текстът, който регламентира издаването на съгласувателните становища от Националния институт по недвижимо културно наследство.
В момента говорим за чл. 167, който регламентира дейностите по консервацията и реставрацията и регистрира лицата, които могат да извършват такива дейности. Тоест, единият текст на Закона няма общо с този, в който удължаваме срока от 14 на 30 дни. Става дума за регистрация, документите на тези лица ще бъдат разглеждани от Експертен съвет – това е чувствителна тема, след това в този 30 дневен срок се включва и 10-дневен срок, в който те имат право да отстраняват нередовностите в документите, които са представили. Така че не мисля, че по никакъв начин тази промяна и това удължаване на срока ще доведе до удължаването на сроковете по чл. 84 или пък ще утежни бизнеса.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Аталай, спечелихме ли гласа Ви?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Няма как да спечелите, защото в чл. 168 стигнахме пак до съществения въпрос. Всъщност проблемът идва точно от липсата, или уведомлението, или натоварените лица, които могат да бъдат консерваторите – тези, които ще извършат консервацията. Те или ги няма, или пък ако ги има, с тях докато се разберем да тръгнат да си свършат работата…
ТАТЯНА ЦВЕТАНОВА: Вижте, тук иде…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Моля не прекъсвайте народния представител.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Както и да е. Не съм специалист в тази част, но съм човек, който съм претърпял и съм преживял много неща на гърба си, във връзка и с консерваторите, и с професорите, които тръгват да правят различните разкопки. Докато не мине премиера Борисов да им каже, че в 15-дневен срок би трябвало да се приключи, то върви някъде около година и половина. Виждате, че премиерът, че тези дни се вози по влакове и минава по асфалтирани пътища и няма да има време да мине по тези културни разкопки.
Господин Председател, само едно странично изречение – няма да има време да мине пътя Кубрат и Разград, и Русе и Разград. Пожелавам Ви да поканим премиера, да се качим с Вас на джипа –Вие от едната му страна, аз от другата страна, да минем през тези разкопки между Кубрат и Разград, да минем през разкопките Русе – Разград. Колкото и да Ви е смешно, в смъртния случай с инсулта от Кубрат онзи ден, който е чисто и просто поради това, че линейката не можа да стигне в рамките на тези два часа от Разград до Русе, да може да бъде обслужен. Иначе снимките в Котел и на влака – евалла! Поздравявам го!
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да се върнем към темата на днешното заседание. Само за Ваше успокоение в момента се възлага пътя от Турция за Кубрат, така че има надежда, както се казва.
Колеги, ако няма други изказвания, подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували „за“ – 14, „против“ – няма, „въздържали се“ – 4.
Комисията реши да предложи на Народното събрание да приеме Закон за изменение и допълнение на Закона за културното наследство.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
Благодаря на всички за участието.
(Закрито в 15,00 ч)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искрен Веселинов
Стенограф:
Катя Данчева
0
