1. Представяне и обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2019 г., № 802-01-49, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 802-01-43, внесен от Министерския съвет.

---

ПРОТОКОЛ
№ 22


Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.

* * *
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, макар и в необичайна обстановка, предлагам да започнем днешното ни заседание. Имаме необходимия кворум.
Предварително обявеният дневен ред включва две точки: (Изчита дневния ред.)
Има ли други предложения по така предложения дневен ред?
Ако няма, подлагам го на гласуване.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
На заседанието ни присъстват следните гости. От Министерство на регионалното развитие и благоустройство имаме честта за първи път да посрещнем в нашата Комисия госпожа Петя Аврамова – наша бивша колежка и настоящ министър, госпожа Анна Арнаудова – директор на дирекция „Финансово-стопанска дейност“, господин Светослав Глосов – председател на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“; от Министерство на околната среда и водите също очакваме да дойде министърът господин Нено Димов; от Министерство на финансите: Надежда Генова – директор на дирекция „Финанси на общините“, Мария Иванова – началник на отдел в дирекция „Държавни разходи“, Петранка Кедикова – главен експерт в дирекция „Финанси на общините“, Весела Петрова – началник на отдел в дирекция „Национален фонд“ в Министерство на финансите; от Националното сдружение на общините в Република България присъстват госпожа Силвия Георгиева – изпълнителен директор, Десислава Стойкова – експерт, Благой Станчев – парламентарен секретар, Юлия Иванова – експерт; от Екологично сдружение за земята – Христиана Георгиева.

Уважаеми колеги, и по точка първа от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2019 Г.
Мисля, че ще имаме анонс от Министерство на финансите първоначално за общия вид на бюджета.
Кой ще го представи?
НАДЕЖДА ГЕНОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа! Макроикономическата прогноза за следващата година е в съответствие с актуалните очаквания за развитие на икономическата среда. Очаква ни икономически ръст от 3,7 и растежът на брутния вътрешен продукт е прогнозиран да достигне равнище от 116 млрд. лв. в края на 2019 г.
Други основни параметри, които са отчетени при съставянето на бюджета, са прогнозна средногодишна инфлация 3 на сто. Нивото на безработицата се очаква да се понижи до 4,8. Заложена е тенденция на намаляване на държавния дълг, като номинално намалението на 2019 г. спрямо 2018 г. е 2 млрд. лв. Запазено е нивото на минималния размер на фискалния резерв от 2018 г. в рамките на 4,5 млрд. лв.
Отчитайки горните показатели, на база на анализ на приходите по всички съставни бюджети, в консолидираната фискална програма е предвидено приходите да достигнат 43,8 млрд. лв., а разходите – 44,4. Разходите представляват 38,2 спрямо брутния продукт, с което е спазено ограничението по Закона за публичните финанси от 40 на сто. При такава изходна позиция на приходите и разходите е формирано бюджетно салдо от 600 млн. лв., което представлява 0,5 на сто спрямо брутния продукт.
Новите моменти в Проект 2019 са увеличението с 10 на сто на заплатите на заетите в бюджетната сфера, като единствено изключение прави педагогическия персонал, където завишението е с 20 на сто.
Друг момент е увеличение на минималната заплата от 510 на 560 лв. Гарантирани са 150 милиона за прилагане на Закона за хората с увреждания. Удвоени са целевите помощи за отопление. Осигурени са разходите за отбрана съгласно Националния план.
Аз мисля да спра до тук и да решите как ще продължим – дали за общините, или за Министерството.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Продължете, ако искате, за общините, за да не накъсваме изложението, след което ще дадем думата на министъра, за да изложи акцентите в бюджета на Министерството.
НАДЕЖДА ГЕНОВА: Общите разходи в консолидираната фискална програма за общините са 6 млрд. 100 милиона, но от тях като трансфери от централния бюджет са заложени 3 млрд. 700 милиона. Увеличението спрямо тази година е 481 млн. 007, от тях 453 милиона за обща субсидия за делегираните от държавата дейности. Най-голямо увеличение има в сектора „Образование“ – 361 милиона, за общинската администрация – 30 милиона, здравеопазването – 14 милиона, социалните дейности – 30 милиона, културата – 13 милиона. Общата изравнителна субсидия е 294 милиона, което е с 10 милиона повече от тази година. Целевият трансфер за зимното поддържане е 38 милиона с увеличение от 3 милиона и целевата субсидия за капиталови разходи е 179 милиона – увеличение с 15 милиона.
Целевата субсидия и общата изравнителна – имаме известни промени в механизма на тяхното разпределение по общини, които са подробно разписани в механизма като приложение към чл. 50.
Това е накратко изложението по бюджетите на общините в частта на трансфера от централния бюджет.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Давам думата на министър Петя Аврамова, за да представи бюджета на Министерството.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, ще Ви представя накратко бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за 2019 г.
Той е разработен при спазване указанията на министъра на финансите и определените разходни тавани, като са отразени промените в нормативната уредба, касаещи дейността на Министерството по основни параметри, както следва: приходи – 306 млн. 558 хил. 100 лв., намаление с 66 млн. лв. спрямо 2018 г., на което ще се спра след малко. Разходи – 516 млн. 693 хил. 600 лв., увеличение спрямо 2018 г. с 98 млн. 330 хил. лв., и трансфери 210 млн. 135 хил. 500 лв., в това число програмите по трансгранично сътрудничество.
В проектобюджета на Министерството за 2019 г. не са отразени разчетите, свързани с въвеждане на тол системата през август 2019 г., в това число в приходната и в разходната част на бюджета, като същите ще бъдат отразени в централния бюджет и ще бъдат отразявани като актове от Министерски съвет към бюджета на Министерството на регионалното развитие.
В разработения проектобюджет ще обясня заложеното намаление от 66 милиона – малко над 66 милиона: 65 милиона са в резултат от въвеждането на тол системата – винетни такси за тежкотоварни автомобили, и един милион приходи. Казано по-простичко: до 16 август 2019 г. в бюджета на Министерството на регионалното развитие са заложени приходи от винетки на леки и тежкотоварни автомобили. Приходите от тол системата след 16 август, след нейното въвеждане, са отразени в централния бюджет. Няма да ги намерите в бюджета на Министерството, тъй като не могат да бъдат с точна прогноза. Ще бъдат давани с министерски постановления на Министерството, респективно на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Разходите по бюджета на МРРБ по политики: централна администрация – малко над 67 млн. лв., Агенция „Пътна инфраструктура“ – 420 млн. 755 хил. 900 лв., дирекция „Национален строителен контрол“ – 7 млн. 568 хил. 100 лв., Агенция по геодезия, картография и кадастър – 20 млн. 695 хил. 600 лв.
По основни направления: текущ ремонт и поддържане на републиканска пътна мрежа – малко над 137 млн. лв.; основен ремонт и изграждане на републиканска пътна мрежа и свързаните с тях отчуждителни процедури – 240 млн. 194 хил. лв.; основен ремонт и рехабилитация на общински пътища – 605 хил. лв.; изготвяне на морски пространствен план – 2 млн. лв., това е нова дейност на Министерството; проекти, свързани с подобряване на водоснабдяването и качеството на питейната вода – 18 млн. 252 хил. 500 лв.; благоустройствени обекти – 1 млн. 800 хил. лв.; геозащитни обекти – 17 млн. 854 хил. лв.; превантивни дейности, свързани с регистриране и мониторинг на свлачищни процеси по Дунавското и Черноморско крайбрежие – 1 млн. 600 хил. лв.; финансово подпомагане и изработването на общи устройствени планове – 4 млн. 494 хил. 700 лв.; създаване на кадастрални регистри и при измерване на държавната нивелачна мрежа – 3 млн. 676 хил. лв.
Новото в бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството е 140 млн. лв. увеличение на разходите за укрепване на участъци от републиканската пътна мрежа, засегнати от геодинамични процеси и явления. Това е дейност, която Агенция „Пътна инфраструктура“ беше принудена да извършва, за да спаси републиканската пътна мрежа от свлачещни процеси, но всъщност нямаше отделно перо, с което да могат да оперират и да извършват такива дейности.
Господин Глосов е тук и след малко, ако имате повече въпроси по това перо, може да Ви даде информация.
С 4 млн. 26 хил. 600 лв. е увеличението на разходите за персонал. Това са 10% увеличение на заплатите на всички заети в бюджетната сфера и 2 млн. лв. увеличение на издръжката за изготвяне на морски пространствен план.
В централния бюджет за 2019 г. са предвидени 204 млн. лв., свързани с изграждане, внедряване и управление на тол системата. Държа да отбележа, че с 90 млн. лв. от приходите от тол системата трябва да се извърши първото плащане от Агенция „Пътна инфраструктура“ към изпълнителя на тол системата, с която Агенцията има договор; 47 млн. 700 хил. лв. – за текущ ремонт и поддръжка на републиканска пътна мрежа; 66 млн. 240 хил. лв. – предвидени за дейности, осигуряващи нормалното функциониране на тол системата, в това число и разходи за персонала, който ще бъде зает в тази дейност.
Това е накратко представянето на бюджета на Министерството. Господин Глосов ще Ви обясни малко повече за тол системата.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Глосов, за бюджета на Агенцията.
СВЕТОСЛАВ ГЛОСОВ: Това, което ще добавя към изложението на министър Аврамова, е свързано с приходната и разходна част, която се очаква от тол системата.
През 2019 г. заложените приходи от тол система са 263 млн. лв. Тук имам уточнение, че тол системата влиза в действие след втората половина на месец август, тоест това не е цяла година. В същото време разходите за 2019 г., свързани с тол системата, са почти 204 млн. лв.
Защо са толкова много? През тази 2019 г. е първото и основно плащане към изпълнителя на системата „Капш“, които са, както каза министър Аврамова – 92 млн. лв., или ще разполагаме с 59 млн. лв. за поддръжка на пътната инфраструктура – това е разликата между приходите и разходите. С намалението, което имаме по бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, плюс средствата, които се генерират от тол системата, общо взето сумата, с която Агенцията ще разполага през следващата година, е същата, с каквато сме разполагали и към момента – 180 млн. лв.
Тук ще отворя скоба за пояснение, между 60 и 80 млн. лв., в зависимост от зимата, отиват само за зимно поддържане и около 100 до 120 млн. лв. за пътно поддържане, средства крайно недостатъчни към момента. Хубавото е, че в бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството са предвидени тези 140 млн. лв., които са по планирания списък на свлачищата, застрашаващи в републиканската пътна мрежа. До момента Агенция „Пътна инфраструктура“ укрепваше тези свлачища. 99% от територията на тези свлачища са извън пътната мрежа, но я застрашават и бяха за сметка на пътното поддържане. Това е една от причините за по-лошото състояние на пътищата, тъй като средствата бяха много недостатъчни.
Малко перспектива, за да видите как е развитието на системата. През 2020 г. приходите, които се очакват от тол системата, са 526 млн. лв., казвам ги в кръгли суми, защото точната сума до лева не можем да я кажем, в същото време разходите са 206 млн. лв. – пак са сравнително големи, защото това е окончателното плащане по изграждането на тол системата. През 2020 г. ще разполагаме с близо 320 млн. лв. за пътно поддържане и изграждане на инфраструктура.
През 2021 г., когато очакваме нормално да заработи тол системата – възпитани шофьори, купуване на винетки, плащане на пътни такси – приходите от нея вече ще са 820 млн. лв. срещу, забележете, само 102 млн. лв. за издръжка на системата или ще разполагаме с близо 718 млн. лв. за инфраструктура, което вече е съвсем различно от това, което имаме в момента. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Давам думата на представителите на Националното сдружение на общините.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаема госпожо Министър, колеги! Сдружението на общините участва във всички етапи на бюджетната процедура съгласно изискванията на Закона за публичните финанси от началото на годината. През миналата седмица се проведоха преговорите с Министерството на финансите, съгласно чл. 77 от Закона за публичните финанси. Подписахме протокол, който е приложен и е неразделна част от Проекта на държавния бюджет. Вие го имате.
Днес изпратихме на Вашето внимание нашето становище по бюджета. Сега ще изкажа накратко двете приоритетни предложения, с които влизаме при Вас в Народното събрание, отчитайки напредналия етап на бюджетната процедура.
Удовлетворени сме от ръста, който имаме в стандартите за делегираните в държавата дейности. Удовлетворени сме, че в известна степен са отчетени дългогодишни наши предложения, като например ръст на изравнителната субсидия за финансово по слабите общини. Трябва да отбележим, че положителните промени, които имаме в стандартите на повечето от делегираните от държавата дейности, ще ни осигурят предимно догонване на ръста на минималната работна заплата и ще ни дадат съвсем малко възможност да диференцираме заплащането на по-високите експертни длъжности. Тук правя една скоба, удовлетворени сме от ръста на стандарта за общинска администрация. Вече трета поредна година имаме ръст в този стандарт, който беше замразен в последните осем години.
В бюджета за 2019 г. имаме заложен ръст от 11%, с който освен че ще покрием ръста на минималната работна заплата, ще можем и минимално да диференцираме заплащането. В разговорите с министъра на финансите по време на преговорите коментирахме и привличаме Вашето внимание, че нашето първоначално предложение беше за ръст с 46 млн. лв., договореният ръст, който получаваме, е 30 млн. лв. Ние предложихме и продължаваме да предлагаме да не се осигури ръст от 46 млн. лв., като разликата от 16 млн. лв. приоритетно да бъде дефинирана и да я използваме за изплащане на обезщетенията на изборните длъжности. В следващата година, предвид местните избори, ще имаме голям брой изборни лица, които подлежат на пенсиониране, и трябва да им бъдат изплатени големи обезщетения. Винаги държавата ни е помагала в този период. Разчитаме, че това ще бъде заложено като резерв в централния бюджет и ще имаме тези средства и през 2019 г.
Отчитайки настоящия етап на бюджетната процедура, нашите принципни предложения, които искаме да представим на Вашето внимание, са две.
Едното е осигуряване на допълнителен ресурс за поддържане и развитие на общинската пътна мрежа. Знаете, че това е наша отдавнашна тема. Предложихме още в началото на тази година ръстът на целевата субсидия за капиталови разходи да бъде 120 млн. лв, като 80 милиона от тях бъдат разпределени за общински пътища, като дължината на общинските пътища бъде включена в основния компонент Б1 на формулата, по която се разпределя целевата субсидия за капиталови разходи. Такъв ръст по време на бюджетната процедура не успяхме да договорим с Министерство на финансите. Ръстът на капиталовата субсидия е само 15 млн. лв. Затова разчитаме и на народните представители да анализират заложените цифри и да преценят възможността да ни бъде осигурен допълнителен ресурс 105 млн. лв. капиталови разходи, от които 80 млн. лв. да бъдат разпределени за общински пътища. Мисля за ненужно пред народните представители в тази комисия, повечето от които са били изборни лица в местната власт, да мотивирам крещящата необходимост от допълнителен ресурс за общинска пътна мрежа. Спомняте си през лятото, когато се въведоха промените в Закона за пътищата, че ние предложихме 20% от приходите от тол системата да бъдат заделяни за общинска пътна мрежа, която по дължина е равна на републиканската. Тогава в разговорви ни бе обещано, че няма как да получаваме пари от тол системата, но ще имаме ръст на капиталовата стубсидия за сметка на приходите, които АПИ ще има от тол системата.
Проблемът е отворен за нас и има нужда от радикално и бързо решение, тъй като общинската пътна мрежа действително е в критично състояние.
Другата съществена промяна, върху която искаме да привлечем вашето внимание, е промяната в механизма за изчисляване на общата изравнителна субсидия. Колегите от Министерство на финансите предложиха съществено изменение в механизма, което нямахме време достатъчно дълго да обсъдим и проиграем и разгадаем с всички общини.
Съществената промяна се изрази във факта, че 19 общини от 2019 г. остават без изравнителна субсидия. Това са големите градове, черноморските общини и няколко по-малки, чиито данъчни постъпления на жител са над 120% от средното за страната.
Всички знаете, че дълги години сме идвали при Вас с предложения същесвено да се промени механизмът, така че действително да помага на общините с по-нисък приходен капацитет да могат да предоставят същото качество на публичните услуги. Същевременно обаче за нас е важно такава промяна да започва достатъчно рано, а не два месеца преди следващата бюджетна година която и да е община да научава, че не може да разчита на този ресурс в началото на годината, когато нямаме никакви данъчни постъпления. Затова нашето предложение е да бъде осигурен допълнителен ръст на общата изравнителна субсидия с 25,6 милиона, с който да се компенсират 19-те общини и да се осигури минимален ръст за други 66 общини, които нямат предвиден ръст на изравнителната субсидия.
Това са нашите приоритетни предложения, които бихме искали да представим пред Вас. Подробно са описани в Впротокола ни с Министерство на финансите другите цифри, включително предложения за конкретни текстове от Закона.
Искахме да привлечем вниманието ви към осигуряване на резерв в централния бюджет за осигуряване на дължимите обезщетения по Кодекса на труда за изборните длъжности, което споменах в началото, за осигуряване на асистентска подкрепа за хората с увреждания – това е много важен момент. През цялата тази година разработвахме стандарт за делегираната от държавата дейност личен асистент, който в крайна сметка не влезе в държавния бюджет. Много е важно предвиденият резерв да бъде запазен в този размер, дори в по-висок, за да не се усети напрежение в тази толкова важна за общините услуга.
Това с анакратко приоритетните ни предложения. Имате пълното ни становище и протокола за разногласията ни с Министерство на финансите. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо георгиева.
С това изчерпихме заявените изказвания.
Колеги, откривам дебата, имате думат аза изказвания.
Госпожа Дора Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, уважаеми колеги!
Опитах се да се запозная внимателно с политиките, които Министерство на регионалното развитие и благоустройството през бюджета ще реализира, тъй като нашата комисия е свързана преди всичко с регионалното развитие на страната.
В първата част на внесения Законопроект по отношение на декларативната част, мисия на Министерството, организационни въпроси, капацитет и области – доста декларативни неща, за съжаление – финансово необвързани.
За мен през тази година големите регионални контрасти в страната ще продължат да се задълбочават. Тук може би и като Комисия, и като бюджет ще кажа в кои посоки и в какви анонси.
Втори планов период, 39-те града от селската периферия, ние нямаме финансов ресурс. Те значително изостават при развитие на публичната инфраструктура, преди всичко общинските пътища, и не само те – въобще публичната инфраструктура.
Обръщам се към финалния дебат, който ще проведе министърът на регионалното развитие с Министерството на финансите, пък и ние в залата, тук е необходим финансов ресурс за целенасочено въздействие върху тази територия на страната, който в момента липсва в бюджета. Много пари ще останат, ще остане излишък, много пари се отделят, но те вървят на мозайка и нахалос. Сигурно са необходими, но регионалните различия се задълбочават.
По политиките от Програмата на правителството – има такива целенасочени политики. Предишният министър Нанков на питане в парламента сподели, че има идея, но няма пари и сега виждаме, че положението е същото.
По втория въпрос, свързан с тол системата, ме притеснява следното. Тук въпросът е към Министерство на финансите: къде са показани тези пари? В доклада на самото Министерство на стр. 17 е записано, че Световната банка е дала три варианта: 526 милиона само за магистрали първи клас, 820 милиона – за пътища първи и втори клас, 1 милиард 68 милиона – за пътища първи, втори и трети клас.
Сега разбираме от председателя на АПИ, че това ще бъдат 263 милиона, които пари ще дойдат естествено с въвеждането на първия етап. Министърът казва, че те ще идват с актове на Министерския съвет, но къде са показани парите от тол системата в самия голям бюджет? И в залата ще питаме за това – предупредете министъра.
Част от тези пари ще отидат за разплащане на самата тол система – 204 милиона, и ще останат около 59 милиона. Ако се институционализира администрацията, няма да имаме финансов ресурс за друго, за нищо повече. Била съм член на Бюджетна комисия и знам как във времето щедро се раздаваха пари за това, но това явно ще бъде 2020 г.
Според мен, бюджетът е изключително консервативен и тъй като ние сме Комисията по регионална политика и местно самоуправление, в регионите нищо добро не се очаква да се изравнят различията и контрастите. По-скоро, ако търсим вдигане на страната на принципа на полицентричния модел или на програми, които да бъдат свързани и целенасочени, такава политика в бюджета няма.
Отново ще лидират големите градове, отново ще казваме, че има пари за интегрирани планове за развитие. Да, това не е лошо. Тук са отчетени в европейските програми – в „Региони в растеж“, но с националния ресурс за политиките през националния бюджет ние ще изоставаме и ще продължим с контрастите и с междурегионалните различия.
Стои и още един въпрос. Явно тази година амбицията е и в Доклада по енергийна ефективност на страница 29, в Доклада по Закона за регионалното развитие е записано, че трябва да приключи санирането, прословутите 2022 блока да бъдат санирани. С анонса на дебата по Програмата за жилищната политика тук въпросът ми е към министъра и към представителите на Министерството на финансите: тази година ще се взема ли решение и има ли някъде политика, с която ние да продължим тази програма, защото тя е национална? Ще ни изненадате ли с някакъв финансов ресурс от този излишък, който в момента го има, в края на годината, който да се преведе на Министерството – да речем още 1 милиард, и по какви правила? Тъй като се прави анонс и за съфинансиране, аз ще попитам и малко политически: не очаквам, че ще оставите на нас да търсим за политика тези 2500 блока, че са си подали документи, а пък нямат финансиране, защото това е политически въпрос. Вие ще го доразвиете ли?
Приветствам, че са дадени пари за свлачищата, за да не се точат другите средства. Тук има една-единствена положителна политика за Агенция „Пътна инфраструктура“. Много ме интересува, тъй като са дадени с разчети заплатите и перата, каква е средната работна заплата за Министерството на регионалното развитие, за АПИ, за ДНСК, за Кадастъра и за тол системата? Защо питам? Защото в един дебат представителят и ръководителят на Дирекция за национален строителен контрол сподели, че има повече от 200 бройки недокомплект на ДНСК заради ниски заплати. Нито един инженер не иска да ходи да си гори ръцете, или пък ако иска да отиде да си ги гори, се правят анонси за други неща.
Тук стои въпросът може би и за този дебат, но той е последващ, госпожо Министър. Безкрайно много говорихме за достъпната среда за хора с увреждания. В крайна сметка знаем, че по Закона за устройство на територията има регламент – всяка сграда, която е нова, която се проектира, и която се приема, да има достъп на хора с увреждания. Препоръчвам Ви Инспекторатът на Министерството да провери и ДНСК, и главните архитекти в този период кой е мигал с едното око и е приел сгради без достъп за хора с увреждания. Аз лично така ще се амбицирам в тази посока да видим този проблем, защото в крайна сметка съвременна България изгради много сгради, много модерни сгради, много инфраструктура. Законово това е разписано, а ние имаме огромен дебат от хората с увреждания, че някакви институции някъде мигат и или не си вършат работата, или не работят.
На този етап това исках да споделя.
И да задам въпрос: по отношение на Сдружението на общините, така – с любов към общините – нищо, но от сърце. Тоест малки политики, както досега, а аз очаквах по-смели решения.
По отношение на делегираните стандарти – да, това, което се следва, е политиката. По отношение именно на това, с което държавата може да подкрепи общините, и за новия подход, свързан с разделянето на общините на няколко категории, той не е лош за големите общини, но вече има общини, които крещящо говорят. Давам за пример: община Чепеларе – без изравнителна субсидия, с малко пари, и курортът Пампорово, който се дели на две – между Смолян и Чепеларе, тя ще изгори. Тя ще тлее като малка селска община, а не като курортна община, която да подкрепи имиджа на курортното селище с допълнителен финансов ресурс. Това ни кара като група да не подкрепим бюджета, защото ние очаквахме повече амбиция от правителството към модернизирането на България в частта „Регионална политика“ и контрастите да бъдат изравнявани и лекувани с този бюджет. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Заместник-председател.
Други изказвания?
От Министерството на финансите или от МРРБ, желаете ли да вземете отношение по направеното изказване?
Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, господин Председател.
Няма как да не се съгласим с голяма част от констатациите на госпожа Дора Янкова, като недофинансиране на отделни сектори –това не е от днес. Виждате, че с бюджета на Министерството на регионалното развитие и на Агенция „Пътна инфраструктура“ се опитваме да преодоляваме този недостиг, както и с въвеждане на тол системата. Разликата, която Вие констатирате, госпожо Янкова, за приходите от тол система – това, което Световната банка е смятала като приход, то е при цялостно въвеждане – на цялата пътна мрежа, на целия й обхват в тол системата. Факт е, че въвеждането след 16 август ще стане поетапно. Съобразявайки се със самите условия на пътната мрежа, това ще стане поетапно като въвеждане.
Това, което направихте като анонс във връзка с въвеждането на нови сгради, пригодени за достъп на хора с увреждания, ще направим една проверка. Аз го поемам като ангажимент.
По темата с регионалните различия ще продължаваме да работим заедно. Знаете за целенасочената инвестиционна програма, която беше изработена, прегледана и оценена в отделните министерства. Аз лично, запознавайки се с нея, не съм убедена, че в този си вид програмата ще има някаква добавена стойност и ще реши регионалните проблеми.
Със Закона за регионалното развитие и Правилника, който се изготвя за неговото прилагане, новото делене на региони всъщност е свързано по-скоро с финансирането от европейските фондове. Това, което имаме като идея за работа вътре в регионите и за структуриране на дейността на регионите, може би ще допринесе за развитие на регионите, защото там ще предложим децентрализация – самият регион да взема решения за проектите, които ще бъдат финансирани, така че те да решават проблеми на целия регион. По този начин да търсим и развитие на регионите, на нуждите, които имат регионите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте за реплика.
Господин Глосов, нека само да довършим отговора на госпожа Янкова.
НИКОЛА ДИНКОВ: Точно в тази връзка.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Добре, реплика.
НИКОЛА ДИНКОВ: В изказването на госпожа Янкова имаше въпроси по изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност. Може ли министър Аврамова да продължи отговора?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Втора реплика под формата на въпрос.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Под формата на въпрос към уважаемата госпожа Министър и към господин Гласов. Ограниченият бюджет за основен ремонт и изграждане на пътна инфраструктура, който, както чухме, е в размер на 240 млн. лв. и ограничените приходи от тол системата през 2019 г. позволяват ли, уважаема госпожо Министър, да стартира финансиране за изграждането на пътя Мездра – Ботевград?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Първо, по темата с продължаването на Националната програма. Както вече беше казано, до средата на 2019 г. очакваме да приключат всички стартирани процедури, строително-монтажни работи и да финализираме Националната програма в рамките на средствата, които вече са отпуснати за нея. Няма да намерите в бюджета ново финансиране. Тепърва се обсъждат варианти за продължаване на Програмата. Тепърва ще решаваме всички заедно какво и как да бъде въведено за следващия период след приключване на тези 2022 сгради.
Относно пътя Мездра – Ботевград, обществената поръчка е пусната. Господин Глосов ще разкаже.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Глосов, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ ГЛОСОВ: Ще тръгна отзад-напред.
Относно пътя Мездра – Ботевград обществената поръчка е обявена. Срокът за подаване на офертите е почти до края на годината. Процедурата е разделена в два лота, които са на инженеринг. Шест месеца в процедурата се предвиждат за проектиране. Самото заплащане в процедурата на извършените видове работи, за първи път това нещо се прави при нас, заплащането на проектантските дейности е в края на тяхното завършване, приемането им от експертния съвет и издаване на разрешение за строеж. Ние преди средата на следващата година няма да имаме необходимост от средства за разплащане на проектантската част в поръчката. Тя не е толкова голяма, минимална е в сравнение с целия проект. Самият проект по изграждането на двата лота, предвидено е в обществената поръчка средствата да бъдат осигурени от самите изпълнители. Ние ще им заплатим при предаването на обекта с Протокол – образец 15, тоест при фактическото завършване на обекта. Цената, парите те трябва да си ги заложат в самата оферта. Тъй като срокът за изпълнение на лота ще бъде от 2020 – 2021 г. и нататък, средствата в тол системата ще осигурят финансирането.
Относно въпроса на госпожа Янкова – за приходите от тол системата и обхвата на тол системата. С решение на Министерския съвет при предишно правителство, още при изготвяне на заданието за изграждане на тол системата е предвиден обхватът – тол системата да бъде изградена в 80% от пътната мрежа. Това са 16 хил. км пътна мрежа. Системата ще бъде изградена и толувана на всичките тези 16 хил. км, но реални средства ще влизат върху 10 хил. 800 км, тъй като това е действащата пътна мрежа, върху която ще се плаща. От останалите 5 хил. 200 км 2300 км са в градска, урбанизирана територия, където знаете, че там по Закон не се плаща винетна или тол такса. Останалите 2600 – 2700 км са пътища, които ще бъдат предвидени в системата с нулева ставка. Това са пътища в недобро състояние в момента, по които все пак се движат превозни средства главно със социална насоченост – училищни автобуси, линейки и по-малко товарни автомобили.
Предполагаме, че след подобряване на тази инфраструктура вече системата позволява да има реална цена за движението по тази инфраструктура и това да увеличи приходите от тол таксата.
За останалите до 20 хил. км системата е гъвкава. Може да се допълни с толуване на тази система, но това са пътища трети клас, които са действително в недобро състояние. Малко социално стои на този етап, ако искаме да се плаща тол такса върху тях, няма да е добре към хората. За цялата 20 хил. км инфраструктура ще важи винетката, както и в момента за леките автомобили.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имате ли готовност да кажете за средните работни заплати в различните звена на МРРБ? Това допълнително ли ще го предоставите като информация на колежката?
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: За да не Ви подведем с някаква цифра, която не е коректна, допълнително ще Ви дадем справка в отделните звена за средната работна заплата.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Логично е. Ако нямате готовност, няма смисъл.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: За брутната средна работна заплата в отделните звена ще Ви дадем допълнителна информация.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, има думата за изказвания.
Заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Глосов, колеги! Похвално е, че давате пари за геозащита за пръв път. Жалко е и аз не мога да разбера чак сега ли разбрахте, че има проблем? Не чух точната цифра, но мисля, че беше окол 140 млн. лв. за укрепване на свлачищата по републиканската пътна мрежа.
Доколкото виждам от всичките отговори, които получаваме през годините специално за геозащита и за укрепването на свлачища и сутища, мисля, че това ще бъдат поредните пари, които ще бъдат налети без ясни критерии. Веднага казвам защо.
Първо, геозащитите на територията на страната, доколкото знаете и всички знаем, са три – Перник, Варна и Плевен. Геозащита Перник даже от три-четири месеца не функционира като собствено предприятие, а е филиал на Варна.
РЕПЛИКА: Как на Варна?
ЛЮБОМИР БОНЕВ: На Варна, незнайно как.
Другото, за втори път се случва през годините от 2009 г. геозащитите в рамките на девет до десет месеца да нямат сключени рамкови договори за превенция и наблюдения на свлачищата.
Липсата на заплати е отделен въпрос.
Не на последно място, крайно време е да инициирате законодателни промени, защото свлачищата попадат в обхвата на 11 закона, на шест наредби, една конвенция. Това го казвам само по спомен. Искам да кажа, че за свлачищата по републиканската пътна мрежа освен АПИ в по голямата си част незнайно защо отговаря Министерството на земеделието. От писмените отговори, от устните отговори към министър Порожанов се оказва, че на територията на шестте областни горски управления няма нито едно регистрирано свлачище, нито едно укрепено през последните три години, което явно не е вярно.
Връщам се в началото – да, похвално – отпускате средства за геозащити.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: За пътищата само.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Геозащита и мероприятия само за пътищата от републиканската пътна мрежа. По никакъв начин обаче не отпускате за превенцията и мониторинга на свлачищата, тоест на геозащита.
Пак се връщам – липсата на кадри, липсата на мониториг през последните 9-10 месеца, тоест липсата на рамков договор. Парите, които се отпускат – да, може би ще помогнат в по-голямата си част. Няма да привеждам любимия ми пример магистрала „Люлин“. Във Вашия отговор отпреди една седмица сте дали 10 милиона за укрепване на свлачища. Миналата година на Вашето място беше министър Нанков и ни обясняваше как в бюджета допълнително са отпуснати 20 милиона, а се оказа, че свлачището на магистрала „Люлин“ не е било регистрирано. То и към настоящия момент не е регистрирано.
Говоря, че парите, отпускани за укрепване на свлачищата по пътищата на републиканската пътна мрежа, трябва да се изразходват точно и ясно и при строго определени отговорности, минавайки първо през изменение на нормативната база, за да се знае кой ще ги стопанисва, кой ще ги укрепва, как ще се използват.
Само един факт ще вметна, че за миналата година са издадени седем предварителни разрешения с цел укрепване на свлачища за територията на цялата страна. Това исках да кажа относно бюджета – необходими са допълнителни средства за самите геозащити, инвестиция в кадри и преди всичко адекватно укрепване и изпълнение на строително-монтажните работи. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, колега.
Господин Глосов иска да отговори на Вашите въпроси.
СВЕТОСЛАВ ГЛОСОВ: Относно предвидените средства от 140 млн. лв. за укрепване на свлачищата, свързани със защита на републиканската пътна мрежа, те не са средства, дадени като сума ей така – ангро, а е приложен конкретен списък за всяко едно свлачище, имам го тук, мога да Ви го покажа на всички. Конкретна сума, конкретно място, конкретен проблем, както и каква е готовността като проект, необходимост от проучвания и кой на какъв етап е като техническа подготовка.
До момента такива средства отделно в бюджета не са били предвиждани. Казах го и преди, че за сметка на пътното поддържане се налага да укрепваме свлачища. Госпожа Янкова най-добре знае в региона на Родопите какъв е проблемът със свлачищата и колко пари се наложи да бъдат инвестирани тази година за потушаване на проблемите, защото в този регион единственият транспорт е автомобилният и трябваше бързо да се реагира и да се вземат решения, даже някои от тях половинчати, само и само да бъде пуснато движението. Срещу тези 140 млн. лв. стоят конкретни обекти.
Що се касае до свлачищата в България, знам. Това е малко в скоби, но по наши проучвания може би сумата е близо милиард.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Бонев, желаете ли реплика?
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Господин Глосов, аз напълно Ви разбирам, пак го подчертавам, знам че парите са напълно недостатъчни. Въпросът е в тяхното разходване. Аз мога да ви кажа например на международен път I-6, минаващ през Перник и през още шест области, че има поне минимум две свлачища, които даже не са регистрирани. Липсва адекватна превенция и мониториг, възможност на Министерството на регионалното развитие да инвестира в кадри, да дава пари на геозащита, за да може да протича нормален процес по укрепването на свлачищата. На международен път 2-63, излизащ в Сърбия, има поне 10 свлачища, включително и в момента има едно действащо на изхода на град Брезник, което е укрепвано и въпреки всичко пътят е пропаднал. Това искам да кажа: заложените средства даже са малко.
Въпросът е геозащитите да могат да функционират правилно и да подават адекватна информация относно извършените измервания.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Те са друго перо в бюджета, те са там милион и нещо, като цяло.
ЮБОМИР БОНЕВ: Един милион е.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други колеги желаят ли да вземат думата за изказвания?
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, господин Министър, уважаеми колеги, гости! Аз бих искал да се върна към бюджета, защото това коментираха и колегите преди малко. Господин Бонев, аз, естествено, съм съгласен, че всеки разход трябва да бъде много точно, ясно и по възможно най-прозрачен начин отчетен за какво се използва. Но всъщност темата на дебата не е това, темата на дебата е бюджетът – общата рамка, политиките, които правителството чрез Министерството на финансите е предложило на нашето внимание.
Тъй като съм имал вече честта да гледам и да приемам няколко бюджета и от двете страни на монетата – и като управляващ, и като опозиция, мога да го кажа с две думи.
Не мога да се съглася с госпожа Дора Янкова, която каза, че бюджетът е консервативен. Не, напротив, в сравнение с всичките бюджети, които до този момент през последните години поради ред обстоятелства сме гласували, е доста оптимистичен. Ако трябва, ще перифразирам това, което каза и министър Горанов: на фона на случващото се около нас – всичките възможни неясноти, които могат да доведат до крах или до някакво забавяне на икономиката в световен и регионален мащаб, нашият бюджет е изключително амбициозен. Държавата предвижда рекордна възможност за повече харчове – над 44 милиарда, ако не ме лъже паметта.
Когато разглеждаме бюджета в Регионална комисия, макар че ние сме малко пристрастни, естествено, тъй като темата за общините винаги е на първо четене в нашето съзнание, трябва, разбира се, да гледаме общата рамка на бюджета, неговата консолидация и как евентуални наши предложения между първо и второ гласуване биха се отразили на общата рамка, защото без общата рамка би било противоестествено ние да вървим в тази посока.
Каза се, че няма политики. Напротив, аз смисля, че в бюджета много ясно са разписани политики и предвид факта, че държавата е готова да финансира над 481 милиона повече за общините, и то в сфери като образование, политика по доходите, социална политика, мисля, че това са основни ангажименти на държавата, които тя пое и правителството пое през последната една година, откакто съществува това правителство и тази коалиция – именно политиката по доходите, подобряване на образователната система, подобряване на социалната сфера да бъдат топ приоритети за нашата държава. Аз мисля, че няма как да кажем консервативно на нещо, за което държавата всъщност ще финансира с 481 милиона повече.
Разбира се, няма да коментирам по отделните пера. Факт е, че не винаги парите достигат, не винаги парите са такива, каквито всяка една община, един кмет би искал. Аз съм народен представител от Столична община и тя сега реално ще загуби близо 9 милиона точно поради новата методология, която предлага Министерството на финансите – изравнителната субсидия да се диференцира по различен начин. В крайна сметка мисля, тъй като засягаме и тази тема, че не би трябвало смисълът на изравнителната субсидия да бъде по-големите и по богатите общини да взимат повече, както беше досега. Моделът в годините е объркан, без да търсим първопричината, но моделът е объркан. По-скоро изравнителната субсидия, колкото и да бъде тя, трябва да бъде по-бедните общини да имат по-голяма възможност. Факт е, че правителството търси вариант да подкрепя точно по-малките, с по-малко възможности общини за сметка на големите общини. Предвид факта, че ГЕРБ управлява повечето, голяма част от тях, това означава, че ние и правителството по никакъв начин не търсим субективния елемент, а напротив – обективното разпределение на тези средства.
Искам да засегна и още нещо. Извън този бюджет държавата харчи огромен ресурс – той не е залегнал тук, но парите за автомагистрала „Хемус“, парите, които отиват за пътя София – Видин, за пътя Велико Търново – Русе, всички тези средства са осигурени и държавата продължава да ги финансира.
Що се отнася до регионалното изоставяне на някои региони, министър Аврамова мисля, че няколко пъти загатна за това нещо, че се готвят сериозни промени точно от това естество. Има ресурс и чрез оперативните програми, и чрез възможността за интегриран подход на всеки един регион поотделно, не както е до този момент. Практиката показва, че може би резултатите не са на това ниво, на което всички сме очаквали.
Мисля, че ГЕРБ ще подкрепи този бюджет, защото наистина той е доста амбициозен. Искрено се надявам държавата да върви по-добре от очакваното, защото знаете, че и миналата година няколко пъти и чрез постановления на Министерския съвет държавата доразпределя на различни общини според техните нужди и зависимости подкрепа за тях. Наистина бюджетът е на едно добро ниво. Естествено, между първо и второ гласуване предполагам, че ще предстои сериозен дебат, в който се надявам и ние да вземем дейно участие. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други колеги желаят ли да се изкажат?
Заповядайте, госпожо Георгиева.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Само една бележка. Понеже в публичното пространство, а и на днешното обсъждане неколкократно се спомена цифрата около половин милиард лева ръст за общините, за нас е много важно да уточним, че 361 млн. лв. от този ръст са за образование, което е приоритет, но за тези средства общините са една пощенска кутия. Както всички знаете, ние просто ги трансферираме към училищата. Това не е ресурс, с който можем да формулираме политики.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Реплика към господин Ненков.
В подкрепа на госпожа Георгиева – безспорно има доста сериозен ръст на финансирането за общините, но си направих труда да пресметна. Почти 95% от средствата са за ръст на работните заплатите на заетите в бюджетната сфера, а за гражданите, за пътища, за публични услуги, за местни дейности?!
Няма как да подкрепим бюджет, който на практика не осигурява на практика никакъв сериозен ръст на финансирането чрез трансфер от държавния бюджет на общините. Това не е партийна политика. Да, оперативните програми дават възможност за компенсиране липсата на бюджетно финансиране, но както и госпожа Янкова каза, не всички общини имат достъп до сериозен ресурс за изглаждане на регионалните различия, които съществуват. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте за дуплика, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Към господин Ненков. Да, сигурно от гледна точка на ГЕРБ имате право да казвате, че бюджетът като макрорамка Ви изглежда добре, но от гледна точка на регионално развитие бюджетът няма да даде никакво лекарство.
Тук се обръщам към министъра: опитайте се в разговорите в Министерския съвет да отстоите повече пари за общински пътища. Водим дискусия в Родопите. Има хора, които искат да правят земеделие. Млад човек казва: „Искам да се заселя. Взел съм животни. Искам да създам семейство, искам да има училище, да имам медицинска грижа. Не мога да живея в село, където четвъртокласният път не идва и да нямам бърз достъп до тези услуги.“
Ако искаме да използваме потенциала и ресурса на България, регионалната политика има огромно значение. Тя дава възможност за бърз достъп до публичните услуги, ако тях ги няма – здравеопазване, образование и други.
Извадете от доклада, който сте внесли за бюджета, че ще се довърши магистралният пръстен. През 2019 г. няма да бъде довършен магистралният пръстен. Ще бъде изграден, но напишете какъв процент. Записали сте, че ще бъде изграден магистралният пръстен. Няма да стане! На някакъв последващ етап би могло. Всеки ще се стреми и ще получите подкрепа за магистралите, но той няма да бъде изграден, а тук чиновниците Ви са написали изграждането му. Махнете го, то не е полезно, защото звучи измамно.
Господин Ненков, от гледна точка на Регионална комисия има градове и периферии, в които държавата върви, а има територии, в които върви на задна скорост. Ние тук сме хората, които трябва да се борим за това, а не да се примиряваме. Призовавам Комисията да е малко по-нахъсена и по-смела! Независимо че сте в управляващата група, бъдете малко по-активни, за да привлечете повече политика за регионална политика, защото иначе няма да се получи.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Дуплика за господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Ще започна отзад напред.
Аз неслучайно преди малко започнах с това, че съм гледал бюджети и като управляващ, и като опозиция, защото като си в опозиция, е много лесно – парите валят. Затова казах, че рамката на бюджета трябва да се гледа като цяло, а не да се гледа в една или друга посока!
Пътища, общинска инфраструктура – безспорно голям проблем и безспорно недофинансиран. Естествено, общините няма как сами да се справят с този проблем. Това едва ли някой го оспорва. Факт е, че държавата трябва да търси възможности. Аз самият съм водил такива разговори. Тъй като отхвърлихме предложението 20% от тол таксата да отива за общинска пътна мрежа, трябва да търсим алтернативен вариант чрез бюджета да подпомогнем общините. Готов съм да водим този дебат между първо и второ гласуване, защото смятам това за полезно и общините няма как да се справят.
Трябва обаче да кажем и едно „но“. Смятам, че тук няма защо да си кривим душата – и общините имат в някаква степен ангажимент. Никой кмет независимо от коя община не обича да говори за повишаване на събираемостта си и доходите в своята община, независимо от коя политическа сила е – обективно го казвам. Затова мисля, че има какво да се желае и от местната власт, за да има повече приходи и да има повече възможности за политики.
Не можем да говорим и за кой знае колко повече раздуване на разходите, при положение че всяко управление има определени приоритети. Ако сложим над един милиард лева за повишаването на пенсиите догодина, 500 млн. лв. за здравеопазване, 500 млн. по делегираните от държавата дейности, изведнъж ще се окаже, че държавата прави около 4 милиарда повече разходи, които, естествено, български ада бъде финансирана на такова ниво, което очакваме.
Затова казвам, че рамката на бюджета е много добра. Приходите от гледна точка на събираемост и разходите са достатъчно добре балансирани. С уговорка, че между първо и второ гласуване, що се отнася до темата за общинската пътна мрежа, можем да търсим още и ще говорим.
ДОРА ЯНКОВА: 110 милиона.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: 110 милиона, предполагам, че и самото Сдружение на общините не очаква, че 110 милиона могат да бъдат отпуснати.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Ние сме сметнали, че това е минимумът.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Да, госпожо Георгиева, но трябва да се търси решението на този дебат в краткосрочен план. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! Аз ще развия това, което говореха госпожа Янкова и господин Ненков. В някои отношения съм съгласен с тях, в други не мога да се съглася. Ще Ви кажа къде.
Първо, нормално е да не разглеждаме бюджета на Регионалното министерство като част от общия бюджет на държавата това го каза и господин Ненков. Имаме увеличени разходи във всички сфери.
Какво да погледнем? Миналата година говорихме, че трябва да насочим повече пари към доходите на хората. Сега ги насочихме. Добре. Всички знаят, че ако искаме някъде да направим пробив някъде, там ще съсредоточим ресурса и точно това правим в момента!
Аз погледнах моята община. От 60 милиона скачат на 75 милиона – това са държавно делегираните дейности. Не съм съгласен с Вас. Това са пари на хората, които живеят в моята община. Те ще се похарчат там и ще влияят на техния стандарт.
Това правим в момента. Мисля, че всички сме напипали това. Да, това е приоритет на правителството, на всички нас.
Добре, следващата година ще начертаем друг приоритет. Ако решим, че ще бъде инфраструктурата, ще отидем към инфраструктурата, но да очакваме, че за една или две години ще успеем да решим тези въпроси наведнъж, няма да успеем. Вижте само колко пари отиват за сигурност, колко пари ще дадем за отбрана, вижте и увеличените разходи в здравеопазването, значи не можем да си позволим това.
Дали е консервативен бюджетът? Да, консервативен е, обаче в положителен смисъл. Консервативен е по отношение на приходи и разходи, донякъде по отношение на резервите. Философията и насочеността е това, което ние очаквахме и което опозицията миналата година много критикуваше. Хубаво е, че сега признават, че сме тръгнали в правилна посока – говорим за растящите доходи на хората. Добре, тук намираме с Вас нещо положително. Хайде, поне тук ни подкрепете!
Що се отнася до изравнителната субсидия – това е към Сдружението на общините, признавам си, че и преди, като бях в местната власт, не съм най-големият привърженик на изравнителната субсидия. Трябва да търсим други пътища и подходи. Ако искате, в Комисията заедно с Министерството на регионалното развитие и благоустройството и с Министерството на финансите да търсим друг начин за увеличаване на приходите, но да очакваме по този начин, по някакъв начин да съживим общините, да увеличим стандарта им, няма да успеем да го направим. Нека започнем да говорим на тази тема в Комисията, за да не се изправим следващата година, когато разглеждаме Бюджет 2020, отново пред същия въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: Чух от господин Христов, че едва ли не са удовлетворени исканията на опозицията от миналата година.
Ще припомня за едни искания от години много преди, заложени като така наречената административна реформа и децентрализация. Децентрализация в този бюджет аз не виждам. Като не сме привърженици на този източник на приходи за местната власт, трябва да търсим други възможности. Другите възможности по отношение декапитализацията на общините във времето са реален факт в повечето от тях. Преотстъпването на данъците – на част от тях, е един от източниците и може да бъде един от източниците за приходите. Виждаме и колежката Янкова спомена преди малко – има децентрализация на функции, на контрол, но децентрализация на финанси няма! В крайна сметка това е препъни-камъчето в много по-голяма част в общините в България, с изключение на няколко, които по някакъв начин успяват да се справят благодарение на това, че живеят повече хора, събират повече данъци, повече такси. Иначе в много голяма част от общините финансовото положение е трагично и Вие го знаете много добре. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Други желаещи да се изкажат?
Господин Али, заповядайте.
ТАНЕР АЛИ: Уважаеми колеги, подхванахме темата за децентрализация.
Разбира се, за управляващата коалиция този бюджет може да е перфектен, за опозицията – не дотолкова.
Разбира се, в бюджета има и добри неща.
На първо четене ние няма да го подкрепим поради определени законови нормативи, които са заложени, и заради някои цифри, имайки предвид, че надуване на бюджет не се прави, без предварително да се направят реформи в определени сектори на регионалното развитие и местното самоуправление.
Разбира се, между първо и второ четене ние ще имаме свои предложения, но как да говорим за децентрализация, когато от години наред говорим, че общините биват ползвани и имат задължения, но нямат никакви права, примерно в образователната система с така наречените делегирани бюджети? Как един кмет на община да контролира например директор на училище, когато те са от различни политически сили?! Казвам това от позицията на реалностите в момента. Идват едни делегирани финанси, които разпределяме, предварително в дадена община всички директори се събират на съвет, кметът на общината е само наблюдател и заедно разпределят определените средства спрямо броя ученици, спрямо заложените неща в бюджетите на училището, като оставят 10% резерв, който се използва за раздаване на премии три пъти в годината – на 24 май, в края на годината и не помня на кои празници още.
Реформа трябва да бъде направена, за да няма надуване на бюджети, защото колкото и повече пари да залагаме в годишния бюджет на страната, тези пари пак ще са недостатъчни, ако няма реални виждания… (Шум и реплики.)
Господин Председател, говори се, има шум, не мога да се съсредоточа и си губя мисълта. Ние сме опозиция, но имаме право и на мнение.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: За Ваше утешение ще кажа, че и когато говореше министърът, беше същото положение.
ТАНЕР АЛИ: Може, явно на актуална тема сме разсъждавали и преди това.
Ние ще предложим реални промени, за да има реален бюджет оттук нататък.
Може би този бюджет ще бъде приет, разбира се, с определени промени между първо и второ четене. Пак казвам, нашата политика – на Движението за права и свободи, на партията, която аз представлявам в Комисията, ще бъде реформи, реформи, реформи както в малките бюджети, така и в националния бюджет. Без реформи постоянното наливане в касите няма да направи нито образователната система по-добра, нито здравеопазването по-добро, нито местните администрации по-добри. Затова нямате куража кметовете да вдигат данъците в името на това, че просто имат някакви очаквания примерно от солидарен бюджет, който в края на годината се разпределя заради изравнителните субсидии, за които говорим. Политиката трябва да бъде обща, а не на парче да делим нещата.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Али.
Господин Христов – реплика.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Аз ще продължа един наш разговор с господин Али. Ами, ако вървим по пътя за децентрализация, подкрепете Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация. Там има децентрализация в два аспекта. Първият е финансов и Вие го знаете – говоря тук за опозицията като цяло, вторият е властови. Там е дадена възможност на кметовете. Ако направим това, ето Ви две големи стъпки към децентрализация.
Що се отнася до контрола на образованието, и двамата идваме от местната власт. Какво точно искаме да контролираме на директорите?! Казвам това, защото в Стара Загора нямаме проблем с контрола на образованието до толкова, колкото е необходим. Какво точно трябва да контролираме? Тук вече можем да говорим и пред министъра на образованието – какво ще контролираме там?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Али – дуплика.
ТАНЕР АЛИ: Назначенията, разбира се.
Да, ние ще контролираме първо конкурсите на самите директори. Администрацията или кметът да има правомощията да бъде по време на организирането на конкурс за назначаване на учители, кметската администрация да има участие в тази комисия. Това е едното.
Другото е да контролираме финансите и харчовете на самото училище. Вие сте били в местната администрация, нека не влизаме в конкретика. Много добре знаете как се харчат парите.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И репликата, и дупликата бяха извън темата.
Заповядайте, господин Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ: Аз няма да се изказвам по отношение на четвъртокласната пътна мрежа. Ясно е, че субсидията там е малка.
Субсидията по отношение на общинската администрация – също, но ще Ви кажа един пример за малка община и защо субсидията е малка. От две години се увеличават заплатите на учителите. В малките общини, които нямат достатъчно собствени средства, субсидията за увеличаване на заплатите и във връзка с повишаване на минималната работна заплата е изключително малка и те не могат да дадат необходимите възнаграждения на специалисти, началници на отдели и директори. Има малки общини, които не могат да намерят началник отдел „Образование“, защото не могат да дадат заплата колкото заплатата на един учител.
Имам два въпроса от ВиК сектора към министър Аврамова.
В началото на тази година заместник-министър Милена Крумова говореше за програма, която ще бъде създадена към Министерство на регионалното развитие и благоустройството. За нея стана дума и при гледането на Бюджет 2018 г. – за финансирането на пречиствателни станции за манган в населени места до 10 хиляди жители. Това нещо няма отражение в Бюджет 2019, а за всички селища по долното течение на река Марица това е много болен въпрос. Първият ми въпрос е ще има ли отражение в бюджета на Министерството тази програма, тъй като знаем, че ВиК операторите нямат достатъчно средства, за да финансират изграждането на такива пречиствателни станции?
Вторият въпрос е пак към ВиК сектора. Знаете, че миналата година действаше временна парламентарна комисия по отношение наличието на уран във водата. Бяха констатирани много общини с отклонения в показателите. Особено критично е положението в Хасковска област, където няма целенасочен подход за решаване на проблемите и в момента в 14 села от областта, в Хасково, в Харманли въпросът се появява, а правителството и най-вече Министерството няма целенасочен подход за решаването на въпроса. ВиК операторът не може да се справи със собствени сили.
Ако може да отговорите на тези два въпроса, госпожо Министър?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожо Министър, преди да Ви дам думата да отговорите, да спомена, че имахме разговор с госпожа Аврамова и имаме идея за специално заседание специално на тема „ВиК сектора“. Вероятно ще стане следващия месец, може би в края на ноември, може и да е изнесено. Ще го коментираме тепърва. Във връзка с предстоящата програма за подобряване на водните цикли на градовете и за всички тези проблеми, които да се коментират достатъчно специализирано и да могат да се изговорят. Сега не знам дали е възможно в рамките на бюджета, но ако е възможно, госпожо Аврамова, заповядайте.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Съвсем накратко.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, във ВиК сектора това, което Министерството има заложено в бюджета, и ресурсът, с който се опитва да покрие нуждите на общините и за пречиствателни станции, и за изграждане на водопроводна и канализационна мрежа, е в размер на 18 млн. 252 хил. 500 лв. Знаете, че това е ресурс, който се изразходва по искания на общините с проекти за финансиране, които те предлагат, и ресурс, който се изразходва по споразумение с общините. Всяка община може да кандидатства с такъв проект. истината обаче е, че 18 млн. лв. са недостатъчен ресурс. Моето лично желание беше и в сектор „Финансиране на ВиК проекти на общините“, и в другите политики, които финансираме – за благоустрояване, за геозащита, да разполагаме с повече средства. Исканията на общините обаче надвишават многократно ресурса, с който Министерството разполага.
Другият вариант за финансиране, целево, както казвате, не е коментиран с мен. Аз съм от месец и нещо в Министерството – такъв вариант – за целево финансиране на пречиствателни станции, не е коментиран.
Господин Веселинов каза – ние с него обсъждаме вариант, в който да направим заседание на удобно за Вас място, така че по всички политики на Министерството, с всички колеги от екипа в детайли да можем да разгледаме дейността на Министерството, бюджета, който ще харчим през 2019 г., проблемите, предвижданията и всичко, за което ще работим заедно и съвместно с Комисията по регионална политика, да можем в детайли да го говорим – по предложение на господин Веселинов, в подходяща обстановка, защото това наистина изисква много време – по всички политики.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Тук е и министърът на околната среда. Ако трябва, да го питаме и него за пречиствателните станции – това в рамките на шегата.
Господин Генов –реплика.
МАНОЛ ГЕНОВ: Госпожо Аврамова, откакто помня гледането на бюджети, преди това също съм работил в този сектор, тези пари никога не са били повече от 20 милиона в Министерството. Години наред няма никакво развитие в средствата! Ако нещо допълнително се даде, това са били аварийни пари за такива населени места, където просто нямат вода. Вие като министър трябва всеки понеделник да получавате справка, в която да имате всички населени места с проблемно водоснабдяване в цялата страна. Предполагам, че такава справка в годините не би намалявала, а дори ще се увеличава поради остарялата водопроводна мрежа. При необходимост от 10, 11, 12 милиарда – и Вие, и господин Нено Димов знаете тези работи, ние тук коментираме 18 милиона лева, които са изключително несериозно число. Само крановете да развъртат и завъртат на водопроводната мрежа, ще изхарчат тези пари. Имам предвид, че тези средства са изключително малко като ресурс.
Изкарайте един забравен в архива Закон за ВиК сектора, който трябваше още през месец май да влезе в Народното събрание, там имаше заложени доста добри намерения по отношение развитието на сектора. Имаше намерения да се формулира социално поносима цена, защото натискът върху този сектор е огромен – един път от регулатора, втори път – договорите с асоциациите, трети път – социално поносимата цена. Всъщност това е бизнес в усмирителна ризница. Ако го развържем и го изкараме на пазарен принцип, малко или много, тези дружества независимо от големината, размера и броя на потребителите, които имат на своята територия, ще могат да заделят ресурс, за да го инвестират в разсъхналата е и разсъхващата се ВиК мрежа в държавата.
Това ще е добре – инициативата на господин Веселинов да има такъв дебат, но мисля, че този закон трябва да види бял ден рано или късно. Мисля, че и хората, които управляват ВиК сектора, са на това мнение. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожа Аврамова – дуплика.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Последни думи, господин Председател, за да не останат колегите с впечатление, че всички пари за ВиК мрежата в държавата са общо 18 милиона. Вие знаете, че през годините много общини оправиха своята ВиК инфраструктура и с Програмата за развитие на селските райони, и от |Оперативна програма „Околна среда“, и от други средства. Както Министерството се възползва от всички възможности за финансиране на отделните политики, така и общините вложиха много средства, много милиони във ВиК сектора.
Тези 18 милиона са за малки общини или малки населени места, за които няма възможност да бъдат вложени средства, но действително от 2019 г. господин Нено Димов е тук, той ще Ви каже, че ВиК операторите стартират проекти за ремонт и реконструкция и влагане на средства във ВиК мрежата, като тези средства съвсем не са малко. Милиони ще бъдат вложени във ВиК инфраструктурата.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Други колеги, желаещи да се изкажат?
Заповядайте, госпожо Георгиева.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Господин Председател, само две изречения, след като сме на темата „ВиК“. Още един проблем, който поставихме на министъра на регионалното развитие и на министъра на финансите, излиза като съществен за общините – ВиК секторът. Знаете, че ние станахме собственици на цялата ВиК инфраструктура, която ни бе прехвърлена от държавата по силата на закон. Сега трябва да я обезпечим с цялата техническа документация съгласно действащото законодателство. След като започнахме този процес, се оказа, че прехвърлените ни от държавата активи са или с изцяло липсваща документация, или пък с изцяло грешен обхват на квс-та (карти на възстановената собственост), на помпени станции и на всичко, за което се досетите. Сега пред нас излиза същественият проблем да финансираме отчуждаване, санитарно-охранителни зони, помпени станции. Документирането на тези обекти и издаването на актове за общинска собственост – за това ни алармира община Антоново, проучихме проблема и сме го поставили на вниманието и на министъра на регионалното развитие, с предложение да имаме някакво целево финансиране от държавата, защото реално трябва да обезпечим с документация активи, които сме получили от държавата без необходимата документация. Това е едното.
По отношение на изравнителната субсидия, разбира се, ние от години алармираме, че механизмът е изкривен и дефектирал и трябва да се промени. Това, което в момента казваме, е, че дискусията трябва да започне достатъчно рано в рамките на годината, за да не е изненадана която и да е община два месеца преди новия бюджет, независимо от размера й, независимо от големите възможности. Ако го научат два месеца преди новата година, това трудно може да бъде адресирано с други средства.
Накрая да изкажа нашето удовлетворение, че дискусията на първо четене по Закона за държавния бюджет надхвърли цифрите. Говорихме и за децентрализация – тема на Сдружението от дълги години. В момента Министерство на регионалното развитие и благоустройството подготвя много добър проект за развитие на децентрализацията, който се надяваме да бъде финансиран от програмата за структурни реформи и през 2019 г. да имаме съдържателен дебат по темата.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Други колеги, желаещи да вземат думата?
Заповядайте за реплика.
ДИЛЯН ДИМИТРОВ: Уважаема госпожо Георгиева, не разбрах дали от Сдружението на общините сте доволни от новия механизъм?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Общините не може да са доволни. Не задавайте провокативни въпроси. (Шум, смях, оживление.)
ДИЛЯН ДИМИТРОВ: Да развия въпроса си, защото тук се получава заблуждение.
Този механизъм лично от човек, който е бил кмет на община два мандата – адмирации за Министерство на финансите, че този механизъм подпомогна предимно малките общини. 178 общини – Вие знаете добре, имат увеличение на най-важната субсидия, така наречената изравнителна субсидия за местни дейности. Има общини с 80% увеличение, има общини с 60% увеличение, с 40% увеличение. Малка част от агломерациите, както казахте, се възползваха от тази субсидия.
За мен тя е най-важната за общините.
Пак казвам: поклон за Министерство на финансите, че общините ще имат глътка въздух с тази висока изравнителна субсидия.
Много се коментираха и общинските пътища и се търсят резерви.
Искам да попитам: някога в Сдружението коментирали ли сте следния факт: така наречената капиталова субсидия се състои от две части. Едната е субсидия за четвъртокласни пътища, другата е субсидия за общински сгради. В предишни бюджети те бяха разделени на две. Тази, която е само за пътища, се ползваше само за пътища. В последните бюджети те са събрани заедно, тоест общинският съвет може да прецени как да я ползва.
Идеята е следната. Мисля, че повече от половината от общините можаха да кандидатстват по Програмата за развитие на селските райони и чрез нея изцяло реконструираха и ремонтираха общинските пътища. Те нямат нужда от поддържане. Имат устойчивост 5 – 10 години на проекта, а същевременно тази субсидия отива пак при тях и те я ползват за общински обекти. Тук има такъв резерв по смисъла на механизма, при който по-бедните и по-малките общини не могат да се издържат и 19 от тях са без изравнителна субсидия, по същия начин може субсидията за общински пътища да отиде в общините, които не са могли да се възползват от съответните програми. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Мисля, че колкото и да водим дебат, всеки има изградена и убедена позиция. Бюджетирането е процес, при който ресурс, който винаги е недостатъчен, се разпределя по определен начин. В конкретния случай акцентът е бил върху повишаване на доходите в администрацията – нещо, което ние от „Обединени патриоти“ също приветстваме, изобщо повишението на доходите като политика, а става факт, че благодарение на това други политики остават с по-ограничено финансиране. В това отношение нашата парламентарната група ще подкрепи проектобюджета на първо четене.
По всички дискусионни теми ще можем да продължим дебата и да търсим необходимите резерви за по-съществените политики.
Колеги, предлагам да закрием дебата и да подложа Законопроекта на гласуване. (Шум и реплики.)
За – 11, против – 7, въздържали се – няма.
Комисията приема на първо четене Законопроекта за държавния бюджет.
Моля да гласуваме Законопроекта с включен Проект за бюджет на Висшия съдебен съвет.
За – няма, против – няма, въздържали се – 16.
Не се приема.
Благодарим на министъра и на екипа му.

По точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧИСТОТАТА НА АТМОСФЕРНИЯ ВЪЗДУХ.
Добре дошли на министър Нено Димов и Иван Ангелов – директор на дирекция „Опазване чистотата на атмосферния въздух“.
Уважаеми господин Министър, имате думата да представите Законопроекта.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми дами и господа! Накратко ще представя двете основни посоки в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване чистотата на атмосферния въздух. Той цели мерки на две нива в държавата – национално и местно, и да стимулира и да даде възможност за предприемане на мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух. Тази тема е изключително злободневна от последната година и половина. Ако си спомняте, още от встъпването ми в длъжност обявих, че чистотата на атмосферния въздух ще бъде първи основен приоритет на Министерството в рамките на този мандат, без да омаловажавам по никакъв начин останалите проблеми, които има пред околната среда.
Четири са нещата, върху които бих искал да се спра в рамките на промените на Закона за чистота на атмосферния въздух.
Ще започна с това, че с този закон ще се създаде правно основание за въвеждане на изисквания към съдържанието на определени замърсители, имам предвид по-специално съдържанието на пепел, сяра и влажност към твърдите горива. Става дума за твърдите горива за битово отопление, не говорим за тези, свързани с индустрията. Ще се въведат изисквания за съдържанието на сяра, пепел и влага в твърдите горива, което ще стане с наредба към Закона. Въвежда се контрол през Държавната агенция за метеорология и технически надзор, като контролът ще бъде насочен към производителите и вносителите на такива горива. Не би трябвало да бъде допускано до пазара гориво, което не отговаря на тези изисквания, включително което не е пакетирано по правилен начин ине съдържа и съответните етикети, които ще бъдат изисквани.
Дава се възможност в Преходните и заключителните разпоредби за наредба, която ще въведе изисквания за влажността в дървата за огрев и използваната дървесина.
Тези две неща трябва да бъдат решени на национално ниво. Те не богат да бъдат решени на по-ниско, на регионално ниво, и са от ключово значение за намаляване замърсяването на въздуха, защото знаем и беше потвърдено от много мащабно проучване на Световната банка, че с изключение на няколко града в държавата основният, големият процент от замърсяването на въздуха идва от битовото отопление.
Вторият източник е автомобилният транспорт, но в конкретния случай в този специален закон не е предвидено нещо за него. Има други мерки и системи, които няма да коментирам днес, освен ако няма изрично желание от народните представители.
Влажността в дървата за огрев е изключително важна, защото те са основно гориво. Намаляването на влажността може да доведе до над 40% намаляване на замърсяването, което е изключително важно.
Третото нещо, свързано с течните горива, е, че се прави промяна в това какво е краен разпространител на течни горива. Оттук нататък на практика всички доставчици на течни горива ще могат да бъдат проверявани. Досега имаше малки изключения във ведомствените бензиностанции. Сега и те влизат под контрол, защото и там е потенциален източник на горива, неотговарящи на стандартите, което води до замърсяване на въздуха.
Следващата посока е въвеждането на отговорност на кмета на общината за осигуряване качеството на атмосферния въздух. Местната власт и към днешна дата е отговорна и изработва общински програми за качеството на атмосферния въздух. С промените в този закон искаме тези програми да водят до конкретен резултат, защото сме свидетели на няколко неща. Първо, че в много голяма степен има кметове, които не припознават този проблем като проблем. Второ, има кметове, които припознават проблема и правят общински програми, но те не дават съответния резултат. Третата група са кметовете, които припознават проблема, правят програми и постигат резултати. Естествено, целта е да се търси конкретен резултат, защото каквито и програми да правим, ако те не постигат резултат, значи не са добри програми. Нещо повече, когато става дума за финансиране, това означава, че финансирането е неправилно.
Търсенето на резултат е свързано с това, че при непостигане на резултат предвиждаме санкция към кмета. Това не е прецедент. В сферата на околната среда вече има такъв прецедент. Считаме за необходимо да има санкционен режим, защото в противен случай няма инструмент, с който кметът да бъде принуден. Даваме си сметка, че нито един кмет няма да бъде щастлив от подобно нещо, така както и аз не съм щастлив, когато следващата или по-следващата седмица Комисията започне втората част от делото срещу България, с което ще започне процедура към санкционен режим към страната. Това е нормално, но също така си давам сметка, че санкцията е изключително важна като инструмент за предприемане на съответни действия и постигане на резултати.
Когато говорим за санкция, никой не си прави илюзията, че в рамките на 2019 или 2020 г. кметовете или местната власт ще се справи с проблема за влизане в нормите. Когато една община не отговаря на изискванията в Закона за качеството на атмосферния въздух, изчислени като брой средногодишни или средноденонощни превишения, тя ще бъде санкционирана, само ако през годината Хикс, примерно 2019 г., броят превишения е повече от средния брой превишения за последните три години. Ако местната власт е постигнала минимално подобрение, тоест средноденонощно с едно по-малко, тя няма да подлежи на санкция. Това означава, че има подобрение.
Защо вземаме като база за сравнение предходните три години? Вземаме средното от тях, за да се опитаме да избегнем метеорологичните влияния, защото си даваме сметка, че по-топла зима е по-благоприятна, а по-студената зима е по-малко благоприятна. Това са обективни критерии, с които кметовете не могат да се справят. Когато обаче вземем среден период или средното за три години, това би трябвало да елиминира до известна степен този ефект.
Това са накратко основните неща. Ако имате въпроси по тях, ще Ви отговоря с удоволствие. Със сигурност като Регионална комисия ще има много силна съпротива срещу санкционирането на общини, но смятам, че тук трябва да проявим необходимата политическа воля. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожа Георгиева ще каже своите аргументи. (Смях, оживление.)
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Не се съмнявам в това и предполагам, че това ще бъде съществена част от днешния дебат. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Има думата Националното сдружение на общините.
Заповядайте, госпожо Георгиева.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух беше публикуван от Министерството на околната среда и водите през месец юни за обществено обсъждане. Още тогава Националното сдружение на общините анализира задълбочено предложените промени, проведе обсъждане с всички общини, обсъди предложението в Управителен съвет и нашият Управителния съвет излезе с категорично становище против предлаганите промени, разбира се, което изпратихме на вниманието на Министерството на околната среда и водите.
Във внесения на Вашето внимание Законопроект нашите предложения и съображения не са отразени, затова Ви изпратихме нашето становище по внесения Законопроект и искам накратко да кажа нашите аргументи.
Разбира се, че категорично възразяваме кметът да се окаже единственият отговорен, в допълнение – като физическо лице, за опазване чистотата на атмосферния въздух в България. Считаме за абсолютно недопустимо на кмета да се прехвърля пълната отговорност за чистотата на атмосферния въздух, след като други компетентни органи имат правомощия да определят националните политики и регулации, както и да разрешават дейността на различните източници на емисии – на битовото отопление, транспорта, промишлеността, на преноса на замърсители при трансгранично замърсяване. В тази връзка сме предложили на Вашето внимание да отпадне новата ал. 2 към чл. 19 с много подробни мотиви, с които, ако имате желание и счетете, че Комисията има достатъчно време, ще Ви запознаем.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ние сме се запознали, защото предварително е разпространено становището.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Разписали сме нашите мотиви по отношение на всички основни емитери – транспорт, битово отопление, трансгранично замърсяване. Знаете, че за нито един от тези източници кметът не е органът, който разрешава – нито издава комплексни разрешителни за промишлени предприятия, нито може да контролира населението с какви източници осигурява своето отопление. Най-малко пък той може да контролира трансграничното замърсяване и да бъде глобяван по този повод. Тук най-фрапантният пример е Русе, което често се обгазява от Гюргево. Няма как например кметът на Русе да носи отговорност за това!
По отношение на битовото отопление към момента в нашето законодателство няма никакви законови регулации, които да задължават гражданите да ползват един или друг вид отопление, а отново кметът трябва да носи отговорност и да бъде глобяван за това, че населението използва за отопление въглища или дърва. С две думи, кметовете на общини няма как на практика да осигурят реализацията на дейности, които са извън прекия им контрол. Категорично възразяваме на това.
В допълнение – по отношение на глобите, предвидени в Законопроекта, сме представили изчерпателни аргументи по т. 1, но в допълнение няма как по безспорен начин да се докаже личната, персонална отговорност на кмета, така щото той да бъде глобен като физическо лице. Считаме го за недопустимо, немотивирано и недоказуемо в този му вид.
По отношение контрола върху транспорта, знаете, че сега с измененията в закона в данъка на превозните средства общините приемат да осъществяват част от националната политика чрез включването на екологична компонента. Считаме, че от там полека-лека ще може да бъде реализирана някаква промяна и с наше участие. Ние обаче не можем да спираме от движение моторно превозно средство, че генерира емисии над допустимите. Това е в правомощията на МВР. Затова отново сме предложили текст за ДАИ, който да вмени отговорност и на други институции, а не само на нас. Предложили сме отлагателен срок, за да има смисъл от обсъжданите промени.
Удовлетворени сме, че се въвежда ред по отношение на националния контрол върху твърдите горива. Нашето предложение по отношение качеството на твърдите горива е то да бъде дефинирано чрез наредба на Министерството на земеделието и горите, да бъде включено и стане част от Закона, тъй като не е ясно кой ще контролира това качество. За нас е важно Законът да уреди контрола върху твърдите битови горива, а дървата за огрев са 25% от използваните от населението горива, така че считаме за важно и то да бъде регулирано в Закона. Ще отстояваме нашата позиция с всички възможни инструменти, които има Националното сдружение.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Георгиева.
Господин Министър, ще изкажете ли становище?
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Благодаря, господин Председател. Напълно съм съгласен с госпожа Георгиева, че различните институции трябва да имат отговорности на различните нива. Точно заради това не очакваме кметът да се занимава с качеството на въглищата и дървата. Това е нещо, което кметът не може да реши и то ще се реши на национално ниво. Но той неслучайно прави общинска програма.
Говорейки за трансграничното замърсяване, трансграничното замърсяване от фини прахови частици е на практика сведено до нула, защото то е в съвсем други сфери, включително обгазяването в Русе, за което говорим, не е с фини прахови частици, а в България проблемът е единствено с фини прахови частици. Самата дума „обгазяване“ показва, че става дума за газ, а не за фини прахови частици. Говорим за серни окиси, азотни окиси и много други неща, за които, слава богу, в градовете в България нямаме проблем, за разлика от много западни държави. Имаме проблем с фините прахови частици. Там трансграничен пренос няма. Кметовете трябва да са спокойни от тази гледна точка.
Разбира се, те не дават комплексните разрешителни – това е функция на Министерството на околната среда и водите, като цяло, и конкретно на Агенцията. За информация – в различните градове между 3 и 5% е замърсяването от голямата индустрия, защото тя инвестира много през последните години и замърсяване с фини прахови частици от индустрията няма, включително в басейна на Марица-Изток, който е най-тежко натоварен от тази гледна точка.
Когато говорим за транспорта, нека си даваме сметка, че абсолютно е в правото на местната власт да забранява достъпа на коли до определени места, да регулира вътре, в рамките на града, това, което ще се случва с движението, и примерно в кой момент определен вид коли, които ще имат екостикери, могат да влизат в центъра, или да не могат, или всичките не могат да влизат в центъра, тоест организацията на транспорта е работа на местната власт и не може и не трябва да бъде контролирана от националната.
Отоплението – казах, да, въглищата са проблем, който ще бъде решен, но битовото отопление и начинът на стимулиране – ще има ли газификация, топлофикация и прочее, това не е решение на национално ниво, това е решение на местно ниво. Безспорно проблемът е сложен. Ако аз бях кмет, председател на Националното сдружение на общините или изпълнителен директор, със зъби и нокти щях да се боря против това да бъда санкциониран. Както вероятно всеки ще се бори, така вероятно е било, когато в сферата на отпадъците кметът е бил лично ангажиран и би могло да бъде санкциониран. Не знам точно кога е приет Законът, мисля преди 6 – 7 години. Това не прецедент, това е нормален подход.
По същия начин се боря от година и половина с комисаря Вела да не бъде санкционирана България – точно както Сдружението на общините се бори да не бъдат санкционирани кметовете, това е съвсем естествено. Трябва да си дадем ясна сметка, че ако няма наказание, няма резултат. Добросъвестните и сега работят. Законът и наказанията се правят за тези, които не припознават определен проблем и не вземат определени мерки. Вие чувате ежедневно по медиите, включително и вчера Световната здравна организация обяви колко са смъртните случаи, свързани със замърсяването на въздуха. Ние не трябва да бягаме от отговорностите всеки на своето ниво.
От тази гледна точка ще кажа, че неслучайно не сме приели мотивите. Ако попитате някой, който ще бъде обесен, дали иска да си оплете въжето, той естествено ще отговори „Не!“. Ние трябва да проявим тук необходимата воля, разпределяйки отговорностите на всеки такива, каквито ги има. Категорично не приемам възраженията, че кметът не може. Напротив – кметът може! Нещо повече: той трябва!
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря.
Нямам съмнения, че е дошло, дето се казва „време разделно“ и няма връщане назад. Предвид и на делата, които се водят срещу държавата, предвид факта, че всеки от нас през зимата може да види градове, на които отгоре не могат да се видят къщите, защото се отопляват с въглища, брикети, дърва, гуми и т.н., безспорно и със сигурност местната власт трябва да бъде ангажирана повече.
Това, което ни притеснява с колегите, защото говоря от името на нашата парламентарна група, са безспорно сериозните санкции към местната власт. Не смятам, че не трябва да ги ангажираме и че не трябва да има санкции. Трябва да има санкции. Ако няма санкции, никой няма да иска да предприеме каквото и да било. Сега примерно Столична община, тъй като имам наблюдения за нея, тя е принудена от обстоятелствата постоянно да работи в тази насока, тъй като има огромен политически и обществен натиск. Дори да няма санкции, тя продължава да работи в тази насока. Трябва да има санкции. За нас е важно в Закона да се намери някакъв балансиран подход и да се чуят част от възраженията на Сдружението на общините. Запознахме се с тях внимателно и според мен има някои неясноти и има логика в техните предложения. Нашата молба е това да бъде по-балансирано и между първо и второ гласуване да се обърне повече внимание върху това нещо.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Генов има думата.
МАНОЛ ГЕНОВ: Ние от БСП ще се въздържим на това законодателно предложение.
Споделяме и притесненията на Сдружението на общините, подкрепям обаче и тезата на господин Ненков, че нещата тук трябва да се пипнат, да се намери някакъв баланс между отговорностите и санкциите, които се вменяват.
Преди малко говорих за децентрализацията на функции. Тук пак виждаме децентрализация на отговорности и на функции към местните общности, а в графичката „пари“ няма никой!
Призовавам господин Димов, много пъти сме си говорили с него на тази тема, най-после да се изкарат насоките по отношение на кандидатстването…
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: На 12-ти.
МАНОЛ ГЕНОВ: Прочетох, дано да е на 12-ти, защото доста време се мотаят нещата не знам по какви причини. Те щяха да дадат някаква яснота на местната власт къде да насочи усилията и ресурса, който евентуално ще бъде използван по тези програми. Както казахте: има хора, които действат, и хора, които не действат. Мисля, че колкото и да са малко, тези над 100 милиона все пак ще помогнат на част от общините да тръгнат в определена посока.
С Вас говорихме и за Доклада на Световната банка, който беше обсъждан. Доста неясноти има там. Виждам, че по отношение на твърдите горива колегите от Сдружението на общините са хванали по-точна формулировка. Виждате, че в Доклада беше същото, както и в Закона – няма конкретизация кое е твърдо гориво.
Виждате, че това е хванато от Сдружението на общините. Добре е да има по-строга конкретизация, и не само за качеството на въглищата, за брикетите, дървата за огрев и продуктите от дърва. Не знам защо все още се произвеждат брикети в България. Пелетите също трябва да имат някаква сертификация, на която да отговарят, въпреки че всички пишат колко пепел и колко калории съдържат, но е добре това да бъде контролируемо. Да не се контролира един път годишно или когато производителят пуска инсталацията си, а след това да не се знае какво е сложил вътре като компоненти, които са пълнеж, заедно с дървесната маса, на продукта за горене.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Госпожо Георгиева.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Две конкретни предложения и една обща реплика.
Първо, по отношение на отговорността. Ние не бягаме от отговорност, господин Министър, просто искаме тя да бъде в рамките на нашите компетентности – да отговаряме за това, за което сме компетентни да контролираме и да създаваме разрешителни режими.
Две конкретни бележки. По отношение на мерките по организиране и регулиране движението на автомобилния транспорт – ние харесваме тази мярка, но не я намерихме в новия Законопроект, затова сме писали в нашето становище, че настояваме да остане, тоест да остане да имаме тази възможност. Може би нещо не сме разбрали. (Реплики от министър Нено Димов.) Не я намерихме и затова сме я записали.
Другото по-съществено. Предлагаме да се предвиди отложено действие на мерките по чл. 27, ал. 5 и 8 за след 2019 г., за да излезе Наредбата, която дава дефиниция на твърдите горива и на тяхното качество, да влезе в сила и тогава да започнат да действат тези членове. Считаме това за съществено важно.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Има думата госпожа Христиана Георгиева от Екологично сдружение за земята.
ХРИСТИАНА ГЕОРГИЕВА: Бихме искали малко да разширим дебата, който се проведе току-що. Досега говорихме за санкция на кметовете, за да имаме някаква гаранция, че тези програми за качеството на атмосферния въздух ще си вършат работата, но от друга страна, не виждаме възможност да ги обжалваме пред съд. В справката видяхме, че сте отразили нашето предложение да се закрепи нормативно тази възможност – програмите да се обжалват като общ административен акт. Вашият отговор е, че те вече са общ административен акт, само че поради липсата на такава изрична разпоредба в Закона съдилищата приемат обратното. Имаме такава практика от тази и от предишната година. Те приемат, че всъщност липсва правен интерес, защото програмите за качеството на атмосферния въздух не са никакъв вид административен акт.
От една страна, имаме Вашето признание, че те са общ административен акт, от друга, това ще даде възможност да се контролира тяхното съдържание, преди да се стигне до това да установим, че тя не си върши работата и трябва да наложим санкция.
Въпросът ми е защо просто не го включим от гледна точка на това, че съдилищата не го считат за такъв?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Понеже властта на министъра свършва до внасянето на Законопроекта, оттук нататък Вашият апел е към народните представители, те могат да го предложат между първо и второ четене.
Колеги, други изказвания? Няма.
Господин Министър, желаете ли да вземете отношение? Заповядайте.
МИНИСТЪР НЕНО ДИМОВ: Накратко искам да коментирам.
Ще започна от общото нещо, по което говориха господин Ненков и господин Генов.
Вие сте хората, които ще решат дали ще намерят баланс между това, което предлага Сдружението на общините, и това, което предлагам като министър на околната среда и водите и което е прието от Министерския съвет. За мен, пак казвам, това не е прецедент, то е работещо в сферата на отпадъците. Там имаме резултати. Всъщност това е една от сферите, в която имаме най-добър напредък. До момента сме успели да избегнем и наказателна процедура, и санкции и всъщност е показало, че работи.
А дали това е най-добрият баланс, който сме намерили? Между първо и второ четене винаги сме отворени за разговор с народните представители. Нещо повече, Вие ще гласувате, това е във Вашите ръце. Неслучайно Ви призовавам за политическа воля, защото това се гласува трудно, особено от мнозинството.
Що се отнася за децентрализацията, всъщност тук не се предлагат никакви нови функции. Общинските програми и досега са в правомощията на местната власт. Общинските програми не се правят просто за да има написан лист хартия, а за да се подобри качеството на въздуха. Тук единственото, което се добавя, е когато се правят общинските програми, да бъде мислено така от отговорния орган, че ако не се постигне резултат, той да знае, че ще има санкция. Ако подобно нещо не съществува, естествено е нормално тези, които са добросъвестни, да го изпълняват, а недобросъвестните да не го правят. Ние пишем законите не за тези, които добросъвестно се справят със задачите, които имат.
На 12-ти е обявен Комитетът. Забави се досега, защото имахме изключително тежки разговори, за да стигнем до компромисен вариант, за да можем максимално да защитим общините, така че да имат максимално широки възможности. Първоначалният вариант, който Комисията беше склонна да одобри, беше изключително тесен. Разширили сме до го възможното, но не и до желаното.
Пак за информация. Утре ще бъде публикуван Докладът на Световната банка за достъп на обществеността от 30 дни до документ, преди да бъде съгласуван и да тръгне към Министерския съвет.
За пелетите, когато говорим за твърдо гориво, по принцип за тях има стандарти, докато за останалото твърдо гориво няма стандарти. Ние няма да въвеждаме стандарт, защото това е тежка процедура, а само изисквания към определено съдържание. Когато има стандарти, това е въпрос на проверка на пазара, която се извършва от други органи. Министерството на околната среда и водите всъщност няма правомощия в тази сфера.
Госпожа Христиана Георгиева излезе, но да отговоря, че всъщност ние извършваме промяна в Закона. Това, което го има в стария закон, остава. Въпросът, който тя постави – за възможността да се контролира транспортът, фигурира и в досегашния Закон. Не го променяме, не го отменяме, тази възможност остава.
А контролът от гражданското общество във всяка община не може да мине без 30-дневен достъп, без участие на всички заинтересовани. Това е абсолютна възможност да вземате участие, да правите конкретни предложения за по-добри програми за качеството на атмосферния въздух, обжалването. Чудя се колко е компетентен съдът в нещо толкова специализирано и какво е това неописуемо желание всяко нещо в тази държава да бъде обжалвано! Сигурно, ако има такъв вид спорт и той беше олимпийска дисциплина, златните медали щяха да ни бъдат абсолютно гарантирани. Това обаче пречи на развитието на държавата. Смятам, че общият ред дава достатъчно право на обжалване, за да бъде даван специален ред, който да конкретизира програмите за качеството на въздуха. Те не се различават от другите актове, които могат да бъдат обжалвани, за да има специален ред. Поради тази причина сме отговорили така на заинтересованото Сдружение за земята. Разбира се, оттук нататък мога само да очаквам развитието в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Министър.
Уважаеми колеги, дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 850-01-240 от 23 октомври 2018 г.
За – 11, против – 1, въздържали се – 6.
С това Законопроектът е приет на първо четене.
Разбира се, ще има предложения за промени в баланса, за който говорихме.
Колеги, поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието. Следващата седмица ще се срещнем на тема „Закон за устройство на територията“.

(Закрито в 16,42 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Искрен Веселинов



Стенограф:
Виржиния Петрова