Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-45, внесен от Искрен Веселинов, Александър Ненков, Емил Христов, Танер Али, Георги Колев и Пламен Христов.
2. Указ № 149 на Президента на Република България от 24 юни 2019 г., за ново обсъждане на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
П Р О Т О К О Л
№ 13
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Добър ден! Откривам заседанието на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Дневният ред на днешното заседание е, както следва:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-45, внесен от Искрен Веселинов, Александър Ненков, Емил Христов, Танер Али, Георги Колев и Пламен Христов.
2. Указ № 149 на Президента на Република България от 24 юни 2019 г., за ново обсъждане на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се няма.
Приема се.
Колеги, идеята на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите е да отпушим процедурата по предаване на язовирите от страна на общините към държавното предприятие, а и да изпълним ангажимента – с промените в закона, държавата да стане стопанин на всички общински язовири, които общините желаят да й прехвърлят, както и да организира стройна система за наблюдение, ремонт и поддръжка на тях, за което има заделени средства в държавния бюджет.
Имате думата за изказвания по темата.
Заповядайте, господин Станчев.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Искам да изразя благодарност към вносителите на този законопроект, защото 9 месеца след крайния срок 119 общини изпратиха заявления за прехвърляне на 2740 язовира, но до момента няма движение. По една или друга причина стоим в безвъздушното пространство с тези язовири, общините не са предвидили средства за тях в бюджетите си. Радвам се, че намерихме подкрепа сред вносителите за решаването на проблема и апелираме в максимално кратки срокове закона да бъде разгледан и приет.
Благодаря и на народните представители, които имаха желание да го подкрепят, но нямаха такава възможност да го подпишат, но се надявам, че ще го подкрепят.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Давам думата на ведомствата.
От МРРБ желаете ли да изразите становище? Не.
От Министерството на земеделието, храните и горите желаете ли да изразите становище?
Заповядайте.
ЛИЛИЯ СТОЯНОВА: Господин Председател, Министерството на земеделието, храните и горите ще вземе отношение към Закона, с който се предлага да се добави една нова алинея 7б, а не алинея 76, както е записано, към чл. 14 на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Предложението ни е да отпадне срокът за промяна на решенията за възстановяване правото на собственост, когато са засегнати язовири и водно-стопански съоръжения. След обсъждането на въпроса, ние възразяваме срещу така внесената промяна в Закона.
Тези язовири и водно-стопански съоръжения, за да имат решения за възстановяване на правото им на собственост, означава, че те не са отразени върху кадастралната картата. Да, има такива проблеми и в някои землища язовирите не са отразени на картите, а върху тях има решение за възстановено право на собственост. Този проблем се решава по друг ред и по-скоро реферира към прилагането на процедура за отстраняване на явна фактическа грешка в картите, които са без срок, а след отстраняването й на практика се променят решенията, които са дали право на собственост върху такива обекти.
Съгласно програмата за ускореното въвеждане на кадастрални карти и регистри, до края на 2019 г. на територията на всички землища в страната вече ще бъдат одобрени картите и регистрите. Решенията на общинските служби, засягащи обекти и независимо по кой закон се отстранява тази явна фактическа грешка, те се променят и затова няма срок. Ние смятаме, че няма нужда от предлаганата промяна и въвеждането на нова ал. 7б към чл. 14.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Разбрахме Ви, госпожо Стоянова. Възражението е по конкретен текст, а не е по философията на Закона, който ще гласуваме след малко.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Благодариха на вносителите, не сме от вносителите на Закона, но нека да ни благодарят и нас от БСП, които ще подкрепим Закона.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Добре, колега.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-45, внесен от Искрен Веселинов, Александър Ненков, Емил Христов, Танер Али, Георги Колев и Пламен Христов.
Който е съгласен Законопроектът да бъде приет, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се няма.
Законът е приет на първо четене.
От Министерството на икономиката няма представители, но те са съгласували Законопроекта и е изцяло в унисон с техните виждания.
Преминаваме към втората точка:
УКАЗ № 149 НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ 24 ЮНИ 2019 Г., ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ.
Приет от Народното събрание на 13 юни 2019 г., както и мотивите към Указа.
Тук при нас е професор д-р Емилия Друмева – секретар по правни въпроси на Република България.
Заповядайте, госпожо Друмева.
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Добър ден, уважаеми народни представители, благодаря за поканата.
Искам да кажа няколко думи за връщането на Закона – ветото е относно два параграфа. От Президентската институция следим законопроектите в Народното събрание, а вниманието ни е заострено към промените, които се реализират между първо и второ четене, както е в случая. Предполагам, че сте се запознали с мотивите към ветото и в тях се съдържат два акцента, на които ще се спра.
Мотивите започват с това, че Президентът изрично подкрепя въвеждането на правила и се позоваваме на Конституцията на чл. 55, Глава втора – главата за основните права и задължения на гражданите, и изрично прокламира правото на чиста околна среда. Установяването и спазването на нормативи и стандарти е гаранция за опазването и възпроизводството на околната среда, за разнообразието на живота природа, за разумното използване на природните богатства, като така повелява Конституцията – чл. 15, Глава първа, така че нашите възражения са ясно, изрично заложени в основния ни закон.
Първият акцент е обстоятелството, че досегашният либерален режим – за така нареченото диво къмпингуване, с тези изменения преминава в рестриктивен режим. Досега действащият режим е отворен към близостта, към радостта от природа и съгласно действащият закон за Черноморското крайбрежие – чл. 10а, би следвало и в други закони да бъдат регламентирани условията за такова ползване. Това не е направено, а промяната в Закона е извършена и гласувана между първо и второ четене, което парламентарното право го допуска, само че при такива разпоредби е ясно, че липсва оценка за въздействие и остава без ясен отговор редица въпроси.
Въпросите, които звучат като риторични, са изрично поставени в мотивите на нашето вето. Първо, какъв е броят а лицата, които ще бъдат засегнати от тези промени?
Следващ въпрос: да си представим, че всички притежатели и ползватели на кемпери и така нататък се запътят към съществуващите категоризирани къмпинги, защото искат със своето оборудване да летуват на българското крайбрежие – ще има ли място за всички тях в къмпингите? Правени ли са проучвания, разчети за капацитета на тези категоризирани къмпинги? Ако – да, нека да ги знаем, но поне засега ги няма.
Тези въпроси остават без отговори, а след като това е така, не може да се приеме, че наложените ограничения представляват една пропорционална мярка. Принципът на пропорционалността е основен компонент на принципа на правовата държава, а когото се въвеждат ограничения на основни права, се задейства точно този принцип. След едно, две изречения отново ще се върна към него.
Вторият акцент са санкциите. Освен рестрикции, измененият закон въвежда строги санкции за нарушаването на новия рестриктивен режим. При липсата на яснота за капацитета на местата, които ще бъдат определени за разполагане на палатки, кемпери, каравани, не може да се твърди, че е намерена най-щадящата мярка за постигането на желания резултат, а желаният резултат е опазването и възпроизводството на околната среда.
Защо намесваме най-щадящата мярка? Защото този признак е един от трите класически стандарта на принципа на пропорционалността, за който споменах преди малко. Кога е налице една пропорционална мярка? Когато, първо, е наложителна, второ, тя е подходяща, и трето, тя е най-щадящата от много други възможни, чрез които може да се постигне желаният резултат. Този принцип на пропорционалността с тези компоненти, уважаеми народни представители, е залегнал като теория и практика в българското правораздаване, включително в решения на Конституционния съд.
Изводът, който е направен в мотивите на ветото, е, че налице несъразмерност между строгите санкции към гражданите и любителите на този вид къмпингуване, от една страна, а от друга страна, липсва строгост към дължимата грижа, която следва да бъде полагана от страна на държавата. Стандартите нормативите, залегнали в Конституцията, все още не са установени, тъй като този регламент ще залегне в една бъдеща разпоредба на четирима министри, но високите глоби вече са разписани в Закона.
Конституцията повелява не само права, но поставя и задължения за гражданите да се пази околната среда, както и държавата да се ангажира с опазването и възпроизводството на околната среда. Ограниченията за дивото къмпингуване вече са в Закона, а местата за регламентирано къмпингуване и по правила, все още не са определи. Като заключение, ще кажа, че ги няма стандартите и нормативите, които Конституцията – чл. 55, предвижда като гаранция за осъществяването на основното за право за чиста околна среда. Това са нашите съображения.
Ветото не е конфронтация, ветото е едно класическо средство за балансиране между разделените власти, възможност за бърза и ефективна корекция, като точно с това предназначение и в този смисъл е наложено и това вето. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Друмева.
Искам да обявя гостите от неправителствените организации: Тома Белев – председател на УС на организацията на парковете в България, Любомир Мулетаров – българско кемпер общество, Мирослава Петрова – обединена група „Бетономорие“.
Колеги, имате думата за дебат.
Госпожо Петрова, имате 3 минути за изложение по темата.
МИРОСЛАВА ПЕТРОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, обединена група „Бетономорие“ включва над 20 неправителствени организации, които отлично познавате. Ние сме тук, за да гарантираме правовата си държава, както и Вие като управляващи.
Протестираме повече от 2 седмици, защото нашите експерти намират остри противоречия в 22-я по ред ЗИД на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Позволявам си пред Вас да маркирам пет основни момента, представени като въпроси, и да надградим над иначе ясния фокус, който президентската институция постави чрез налагане на вето върху два акцента от този закон.
Първият въпрос, който задаваме към Вас, е: защо този закон практически не урежда задълженията, които би трябвало да има към Конституцията – да опази и да съхрани природата, като непонятно за нас пропуска най-разпространените видове дюни, които всички искаме да опазим? В тях от години са буквално вградени много каравани и много конструкции на първа линия, в ембрионалните дюни в два къмпинга на юг от Бургас.
Обществото пита: лобистки ли е този момент?
Вторият въпрос, който бих искала да задам…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожо Петрова, прощавайте, че Ви прекъсвам, но понеже в момента гледаме два конкретни текста – единият е текста за това, че се дава възможност за създаване на зони за свободно къмпингуване, а вторият текст, който връща президентът, е текстът с глобите. Форматът, който обсъждате, е доста по-широк. Не искам да Ви преча, но да фокусираме нещата.
МИРОСЛАВА ПЕТРОВА: Държим да Ви го представим. Ще бъда много кратка, защото е от изключително значение за Вашия дебат.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Само да се доизкажа, тъй като на практика сега ние имаме възможност не да променим Закона като цяло, както Вие настоявате, а имаме възможност да гласуваме „за“ и „против“ тези два конкретни текста, които президентската институция е върнала. Не съм сигурен дали гражданите са наясно с процедурата.
МИРОСЛАВА ПЕТРОВА: Разбирам Ви напълно, но си представям, че гледаме една крачка по-напред, в която нашите народни представители този път ще опровергаят обезвереното ни гражданско общество и няма да отхвърлят ветото на президентската институция и ще можем всички заедно да продължим напред в един смислен, конструктивен, експертен дебат, с ясен срок, в който действително да се решат проблемите на Черноморието ни, които са много сериозни.
Знаете, че имаме проблеми с кадастъра, имаме 3272 декара дюни, които са вече частни. По чл. 10а – кого ще устроим ние? Чудесно е държавата да може да регламентира места, но безусловно изключително важно е да не създаваме предварителни противоречия между двата закона – Закона за туризма и Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Разбира се, не бихме искали да давате знак към обществото, че с лека ръка ще пренебрегнете Конституцията. Знаете, че има и съдебна практика в тази посока. Наистина искаме свободно къмпиране, защото ние не сме диви хора, а сме свободни хора на тази държава, хора, които харесват къмпинг туризма близо до природата, хора средната класа, студенти, младежи, тоест устойчивото бъдеще и настоящето на тази държава. Затова нашето настояване е в тези пет пункта, които вече сме Ви представили, да уважите Президентското вето и да не го отхвърляте. След това в ясен срок и с помощта на гражданските организации, независимите експерти – не с други интереси, да влезем заедно в един срочен, динамичен и качествен дебат как наистина да подобрим състоянието на обезобразеното ни Черноморие, а не просто да се насочваме чисто пропагандно към едно съсловие, като го уличаваме едва ли не като единствен разрушител на Черноморието ни, което всички обичаме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Петрова.
За информация на Комисията ние имаме внесена подписка – гражданска инициатива по Закона за прякото участие на гражданите в органите на местното самоуправление и държавната власт, свързана с теми за устройството на Черноморието, за защита от застрояване и така нататък, и вероятно това след около две или три седмици ще влезе в нашето заседание. Ще го има този широк дебат, за който госпожа Петрова настоява.
Искам да върна дебата към съществото на темата. Тя не е „за“ или „против“ застрояването, не е за нещо друго, а тук основното за и против са дали да има правила и ред за свободното къмпингуване, и дали да има санкции за това. Това е въпросът, който поставя президентът с неговите мотиви и всъщност това коментираме – не коментираме зараждащи се дюни, не коментираме глобални проблеми на Черноморието.
Господин Белев, имате думата.
ТОМА БЕЛЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, Тома Белев от Асоциацията на парковете в България.
Ще се спра на три момента. Първият момент е дали трябва да имаме ред. Да, трябва да имаме ред, по който се поставят каравани, кемпери или палатки по българското черноморско крайбрежие. Но този ред трябва да е определен със Закона, защото към настоящия момент това, което е гласувано в залата, всъщност представлява следното: едни съществуващи права на гражданите са да паркират в своите земеделски земи, горски територии или незастроени урбанизирани територии колите и караваните си, и това е право на всеки. Да поставят беседки, пейки, огнища и така нататък в собствените си територии, това също е право на всеки.
Специално по отношение на собствениците на имоти в зона „А“ и зона „Б“ на Черноморското крайбрежие се решава, че ще подлежи на регулиране и допълнително оторизиране, и това допълнително оторизиране ще се извършва по ред и основа чрез една наредба. Тоест всичките първични правила, които ограничават собственика на имотите по обхвата на Черноморското крайбрежие, са възложени на подзаконов акт.
Тук ще си позволя да цитирам само едно решение на Конституционния съд по отношение възможността това да се извършва с подзаконов акт – Дело № 13 от 2010 г. Самата природа на подзаконовия акт следователно предпоставя наличието на съответни правила в Закона, а не е създаване тепърва на тези правила от подзаконовия акт. Законът е общ нормативен акт с най-висок ранг в йерархията, тъй като урежда първично и въз основа на Конституцията обществените отношения.
Народното събрание е длъжно да осъществява законодателната власт и затова не може да делегира на други държавни органи правомощията да уреждат по същество въпросите, които се отнасят до закона, и нито да избягва пълното уреждане на отношенията, прехвърляйки уредбата им на подзаконов акт. Недопустимо е сам законът да предписва с подзаконов акт да се създават правила, които да го развиват и допълват, не да дават насоки за изясняването на неговите текстове, а да оторизират приемането на правила, за които в закона няма правна уредба.
Нашето предложение по отношение на този текст е да приемете ветото на президента и да го допълните, като развиете при какви условия Вие ще ограничите правата на гражданите по отношение управлението на тяхната собствена собственост в зона „А“ и зона „Б“ на Черноморското крайбрежие. Има нужда от правила, но дайте основата. Не прехвърляйте на Министерския съвет или на група министри да го решават, защото това, както казва самия Конституционен съд, създава условия за нестабилност на правната уредба, правилата да се променят по съображения от конюнктурен характер извън политическия дебат, който се развива в Народното събрание.
На второ място, по отношение на санкциите – трябва ли да има санкции по отношение на паркиране, на къмпинги, на каравани – тоест на кемпери или каравани, или поставяне на палатки в чужди имоти – да, трябва да има, но трябва да отчитаме всъщност какво се прие. В Народното събрание приехте, че е забранено да се паркира кемпер или каравана в зона „А“ и зона „Б“ извън тези места по чл. 10а. Само да кажем какво е паркиране, съгласно Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата. Паркираното пътно превозно средство е спряно пътно превозно средство извън обстоятелствата като престояващо и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да се избегне катастрофа. Престояващо е това пътно превозно средство, което е необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи. Ако човек кара каравана или кемпер в зона „А“ и зона „Б“ на Черноморското крайбрежие, Вие го лишавате от възможността изобщо да спре в тези зони, тези места, определени по чл. 10а.
Считаме, че това е едно силно ограничаване, защото едно движещо се моторно превозно средство има два елемента – движение и спиране на движението. Когато спрете единия елемент, Вие го лишавате практически от прилагането му, защото няма как да се движите по Черноморското крайбрежие с кемпера си без да спирате в едни определени места и не е ясно колко са.
Трябва да се отчете, че кемперите са единственото моторно превозно средство на някои семейства и има множество такива. С тези ограничения, които наложихте, всъщност им забранихте да ходят до Черноморското крайбрежие, ограничихте правото им на придвижване, защото те могат да отидат под наем във вила, но те не могат да паркират на вилата кемпера си по простата причина, че тази вила няма да е регистрирана и не може да се регистрира като място по чл. 10а, защото е застроен урбанизиран имот.
На трето място, забраната за паркиране на кемпери и каравани, извън местата по чл. 10а ограничите тези, които имат урегулирани застроени имоти да ги отдават под наем.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Белев, само с молба за по-концентрирано изказване, тъй като знаете, че три минути по Правилник.
ТОМА БЕЛЕВ: С караваната може да отидете някъде в собствен имот и да я паркирате, но ако той не е регулиран като обект по чл. 10а, ще се подложи на наказание, което според мен вече е ограничаване на разпоредбите на чл. 19, ал. 3 на Конституцията, които задължават Закона да закриля стопанската дейност.
И на трето място, преди да приключа, тъй като чл. 10а касае териториите, които са извън плажовете ще Ви дам анализа, който направихме през последната седмица на базата на четири публични документи. Това са специализираните кадастрални карти на плажове, изготвени от Министерството на туризма и публикувани на страницата на Агенцията по кадастъра, на дюните, изготвени и публикувани от Агенцията по кадастъра, на крайбрежната плажна ивица, на част от кадастралната карта и на общите устройствени планове на Черноморските общини.
Какво се установи? Министерството на туризма посочва, че у нас има 237 плажа, а в специализираните карти те са 262, като в тях не са включени изобщо плажовете при курортните комплекси „Камчия“, „Шкорпиловци“, „Слънчев бряг“, „Св. Константин и Елена“, „Оазис“ с обща площ 3233 дка, което е една трета от всички плажове в България. Те не са плажове.
Трябва да посочим, че в община Аврен от 340 дка плажове са включени само 89 и нито един от плажовете на община Ново Оряхово с обща площ 1950 дка не са плажове съгласно специализираната карта на Министерството на туризма.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Белев, за интересната информация.
ТОМА БЕЛЕВ: Тъй като обхватът, когато наказвате, той трябва да е ясен откъде идва. В момента имате кадастър на плажовете, изготвен от Министерството на туризма, в който 30% от плажовете не са включени и има крайбрежна плажна ивица, която не се покрива с плажовете, независимо от изискванията на Закона за 40%, тоест основата на Закона, който коментираме, е продънена. Затова Ви предлагам: повикайте Министерството на туризма, повикайте Агенцията по кадастър, повикайте Министерството на регионалното развитие и благоустройството…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Питали сме ги и са ни дали становища. Благодаря Ви.
Господин Мулетаров е последният, който е регистриран да вземе думата.
ЛЮБОМИР МУЛЕТАРОВ: Уважаеми народни представители, ще започна с една молба: Боже, опази Конституцията и България!
Ние сме свидетели на едно вето, което е напълно вярно и правилно, защото с това вето се нарушават основни конституционни права на гражданите на България. Аз само ще Ви помоля и няма да казвам от какво и защо да спасим България, защото ние сме тук на мястото, където се коват законите. Моля да не бъде прескачано Ветото на президента, моля да бъде внимателно разгледано и анализирано, защото президентът атакува Закона не само с един, два, три мотива, а те са много, тоест е наложително и желателно, ако Вие сте народни представители, а не антинародни представители, да влезете в ситуацията на нас – обикновените хора, и да преразгледате Закона и да го уточните по начин, така че той да бъде действително народен и да бъде действително Закон, който закриля гражданите и техните свободи.
Моля в Закона да е записано, че общественият ред не е задължение на кмета, за да може той с обществен ред и разни наредби да не превишава правата си или да си присвоява права, които всъщност няма. Съгласно един член от Конституцията – член 105, е регламентирано, че общественият ред е задължение на Министерския съвет, а не на кметовете. След това в чл. 143, ал. 3 е уточнено, че по места редът се изпълнява от областния представител, а не от кметовете. Това, което става в Царево и не само в Царево, а и в София, и навсякъде другаде, кметовете са си присвоили незаконно права, за да създават наредби, с които създават ограничения и вреди на българските граждани, което е антиконституционно и което би трябвало да се наказва и преследва от Закона, но не е така.
Моля в този закон да вкарате една точка и да уточните, че общественият ред е свързан с обществено-икономическите отношения на страната по Конституция, а не е свързан с паркиране, спиране, кемпериране и така нататък. Ако отворите една Наредба за обществен ред, включително и в София, Вие ще се възхитите от творчеството на хората, които нямат право да създават ограничение на българските граждани. Моля да бъде записано и уточнено какво е кемпериране, какво е спиране, и, разбира се, трябва да има глоби, но е ненормално да мислите, че собствениците си вкарваме кемперите в пясъка, от който не можем да излезем, както и да уточните какво е „кемпер“, защото всъщност такова нещо по закон и по документи за управление на средствата не съществува.
Голямо творчество е положено от народните избраници тук, които са гласували една законна смешка – да не казвам по-ехидни думи, защото това е срам не само за нас гражданите, които четем този закон и не сме длъжни да знаем Конституцията в този аспект, а това е задължение на народните представители, които са се клели в тази конституция.
Боже, опази България, тежко, брате, се живее, сърцето ми в огън тлее и в люти рани – перифразирам текст от един наш велик поет. Най-чинно Ви моля да не спирате ветото, да дадете ход на преразглеждането на Закона, за да се включат тези хора, които са изготвили в продължение на няколко години правилници, допълнения към правилниците и да преустановите тази творческа дейност, която се упражнява върху нас – на кметове, разна друга сган и паплач по места. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Мисля, че схванахме посланието. Благодаря и аз.
Уважаеми колеги, подлагам на дебат предложението по същество.
Кой желае да вземе думата?
Господин Ненков, има думата.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, професор Друмева! Безспорно нашият ангажимент като народни представители е да се отнасяме с уважение към всяко едно президентско вето. Това повелява Конституцията, това е разделението на властите и ние трябва наистина да се отнесем сериозно към мотивите, които бяха представени.
Няма как обаче да се съглася с мотивите, които бяха изложени, и считам, че в изказването на професор Друмева, а и в самото вето по-скоро, за съжаление, намирам политически мотиви, отколкото мотиви, които са свързани и отговарят на написаното в Закона и приетите § 2 и § 9 от Закона за Черноморското крайбрежие. Ще започна оттам и ще се фокусирам върху Вашите мотиви това, което бяхте изложили.
Първо, Вие казвате: ако всички притежатели на каравани, кемпери и любители на палатки отидат на съществуващите категоризирани къмпинги по крайбрежието, ще има ли място за всички тях? В Закона никъде не се казва, че тези хора, които искат свободно да прекарат своето време на къмпинги, каравани или палатки ще ходят в тези категоризирани по смисъла на Закона за туризма къмпинги. Напротив, в ал. 2 на § 2, който е гласуваният от Народното събрание, ясно се казва, че тези бъдещи определени места не попадат под хипотезата и не се категоризират по смисъла на Закона за туризма дали са с една, две, три звезди, клас „Б“, ако не ме лъже паметта от гледна точка на място за настаняване, така че изобщо няма как да има дума за това колко хора ще бъдат засегнати спрямо този законопроект и дали ще има достатъчно място за настаняване.
Искам най-категорично, най-отговорно да заявя и пред колегите, които представиха своето становище като хора от неправителствения сектор. Никой никога не е имал за желание да забранява създаването на условия или да ограничава конституционните права на гражданите да прекарват своето време по начин, по който те пожелаят.
Мисля, че господин Мулетаров беше с пламенната реч, която преди малко изказа пред нас. Само да му обясня, че Конституцията и законите на страната предвиждат права и задължения – само права няма никъде, това не е демократична държава. Трябва да има и задължения и в това е смисълът на това, който ние сме приели. Вярно е, че предложението на колегата Искрен Веселинов сме го подкрепили като представители на ГЕРБ и считам, че е правилно. Ако Вие видите всъщност практиката в други държави, ще видите, че само в България от всички държави – Франция, Италия, Германия, Великобритания, Гърция, Испания никъде няма как да отидете и да си поставите кемпер, каравана или палатка на места, които не са определени по някакъв ред.
Моят апел към Вас е да не се политизира този въпрос пред обществото, защото хората невинаги вникват или четат това, което е написано, и аз съм сигурен, че много от хората, които протестират може би изобщо не са прочели даже и § 2 за какво става въпрос. С Вашата помощ според мен може да се направят наистина добри условия за тези хора да знаят къде могат да отидат и да разположат свободно своите палатки и кемпери. Тук се казва и във връзка с наказателните постановления, че те ще влязат в сила чак една година, след като тази наредба бъде написана. Ние сме дали достатъчно обозрим…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Влезе в сила.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: …Влезе в сила всъщност. Извинявам се, да влезе в сила, тъй като естествено има и там административен и процесуален ред, по който тя трябва да влезе в сила, така че сме дали достатъчно дълъг период. Недейте да плашите хората, че утре ако свободно спрете някъде караваната си, някой ще отиде и ще Ви глоби, защото това не е вярно.
Ние искаме да се направи един елементарен ред – нито ще се заграждат тези места, нито ще трябва да бъдат осигурявани вода, канализация, ток и така нататък по смисъла на Закона за устройство на територията, а напротив ще се определят едни зони, в които хората ще отидат свободно и ще си разположат тези съоръжения, за които говорим. Най-вероятно ще трябва да платят естествено някаква такса, защото черноморските общини, ако ги питате, в крайна сметка и те носят отговорността да почистват тяхната общинска територия, която цяло лято е използвана, експлоатирана. След това кой носи отговорността за това примерно, ако аз не съм добросъвестен привърженик на свободното къмпиране или, както се нарича, аз след себе си не почистя – кой носи отговорност? На този етап отговорът остава отворен.
Молбата ми е да не се политизира прекалено много една тема, която е с добрата идея за в бъдеще да се регламентира точно този начин на прекарване, да дадете предложение, да видим и опита на другите държави, където това е наложено с годините, а и по какъв начин хората могат свободно да прекарат своята почивка, но съответно да има и задължения към опазването на околната среда и да има някакви елементарни от чисто хигиенна гледна точка. Не мисля, че това е нещо лошо или е нещо, което накърнява правата на човека спрямо Конституцията. С това приключвам, тъй като естествено времето ни притиска. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Ненков.
Тъй като Вие засегнахте въпроса с риторичните въпроси, а риторичните въпроси са в основата на мотивите на това вето, бих предложил да изслушаме експерта на Комисията – господин Тодоров, който на практика е правил проучване, преди да се приемат съответните текстове и да сподели резултатите от проучването, след което да продължим дебата.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
В тона на изказванията, където звучаха и стихове, оставам с впечатлението, че се намираме в ситуация, която наподобява един културен форум, в който е имало доста аудитория, а сред нея са присъствали литературни критици, които са щели да представят на аудиторията един новоизлязъл роман. Те самите не са били чели романа достатъчно задълбочено, но слушали от тук от там какво пишело в него и по този начин обяснявали на аудиторията, но не си дали сметка, че авторът на романа е бил в залата сред публиката и е слушал внимателно. За представителите на неправителствени организации е разбираемо да не познават добре нормативната уредба по отношение на въпроси, с които жонглират в публичното пространство, не различавайки урегулиран от неурегулиран собствен имот, но все пак ми се струва, че в администрацията не е особено удачно да се говори за режим, който става по-рестриктивен от досегашния ред.
Аз лично не знам какъв е досегашният ред, тъй като такъв няма за този вид дейност, според моите представи и четейки нормативната уредба. Съществуващите до момента два препращащи текста този въпрос да се уреди в Закона за туризма или някъде около него, и че тази правна възможност ще влезе в сила, чак когато се създадат правилата, е горе-долу същата, но с разликата, че тази е достатъчно подробно разписана, за да очертае рамката, за да се вмести подзаконовата нормативна уредба и по този начин да бъдат спазвани всички принципи и правила на регулация. Досегашният ред не ми е известен и няма режимът да стане по-рестриктивен.
По отношение на местата и доколко ще стигнат, си позволявам един риторичен въпрос. Господин Ненков вече засегна въпроса, че няма ред за уредбата на регламентираните категоризирани къмпинги в Закона, а говори за нещо съвсем различно и това очевидно е останало неразбираемо за администрацията, която е подготвила ветото. Ако мога, да им дам един отговор: ние направихме едно проучване, че от категоризираните къмпинги на Българското Черноморие към момента има действащи около 30, а да не говорим за планинските, които са още толкова, за които поне имаме подробна информация за условията, които предоставят. Имам един въпрос: дали хотелите ще стигнат, ако всички българи, желаещи да почиват в хотелите по Черноморието, тръгнат по едно и също време натам? Естествено е, че няма да стигнат. Но ние не говорим, че, видите ли, всички къмпингуващи, които имат кемпери и каравани, трябва да отидат някъде на едно и също място по едно и също време.
По отношение на аргумента за глобите – да, има ги, а местата и правилата ги няма, очевидно дали е пропуснат текста, който казва, че тези санкции ще влязат в сила една година, след като се появят местата. И понеже се засегнаха въпроси с ограничаване на правото на свободното придвижване, ще си позволя да направя едно предложение на колегите от президентската администрация: да анализират разпоредбите, които забраняват преминаването на червен светофар и движението в насрещната лента, макар това понякога да облекчава свободата на придвижване, а ако смятате, че те ограничават правата, може да ги оспорите в Конституционния съд. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Желаете ли госпожо Друмева да се изкажете, или да се изкажат народните представители? Както предпочетете.
Госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Аз искам да се обърна към колегите и към господин Тодоров: не смятайте, че някой политизира Закона. Има граждански протест, който звуча достатъчно време, и има солидни позиции, заявявани от голяма група граждански организации, а ние сме длъжни да имаме очи и уши, и сетива за всичко това, което се говори в обществото.
Ветото безспорно привлича вниманието ни с § 2 и § 9, но имам голямо притеснение от изказванията на представителите на неправителствения сектор за това, че трима министри ще пишат наредбата занапред, а ние като знаем как работят и се готвят съгласувателни процедури, това е минимум шест месеца и повече, като очакваме по-стабилни актове на нас, членовете на парламента през законодателството.
Моето усещане е, че неправителственият сектор се притеснява от чиновническия подход. Ние ще вземем отношение и в залата и дано ветото бъде подкрепено, за да дадем възможност на гражданското общество да се успокои и да потърсим онези стабилни законодателни актове, които да успокоят неправителствения сектор. Отварят се доста въпроси, които е необходимо да ги осмислим. Колегите, като членове на парламента, имат своята инициатива, която е за другия дебат – какво е Черноморието, как е ситуирано, а ние сме длъжници и в другата група, която трябва да уреди отношенията.
Като член на парламента аз ще споделя своето възмущение от министъра на туризма, защото, когато той пое всички концесии от Регионалното министерство, в тази зала сподели: „В най-кратък срок ще дам териториално-устройствена схема на Черноморието, ще предложа високия портфейл и средния портфейл, ще предложа идеята за дивото къмпингуване и в тази териториално-устройствена схема ще видите, че ще вкараме ред и в този ред ще има възможност за хората с малък портфейл, с по-голям портфейл, според луксът, който се предлага по Черноморието.“ Нас ни заблудиха. Вече две години очакваме от министъра на туризма тази териториално устройствена схема, но я няма. Ние имаме искане, което е по-бързо да се раздадат и неохраняемите плажове, заобикаляйки Закона за концесиите.
След като има проблем, се обръщам към Вас, колеги: дайте да подкрепим ветото на президента, да отхвърлим закона в тези два члена, в тези два параграфа, да дебатираме още с гражданското общество, с експертите, а и като хора, които уреждат обществените отношения, да дадем едно спокойствие на българското общество и ва неправителствения сектор.
Аз така го разбирам, нашата група така разбира въпросите, които стоят, и затова ние ще подкрепим ветото на президента, ще отхвърлим тези два параграфа от Законопроекта. Отворени сме и решени – обръщам се към всички Вас, нашата комисия винаги е била свързана с голяма експертиза, с отношение към гражданското общество – да направим последващите действия. Действително § 2 и § 9 няма да влязат сега, а те са занапред – поне за следващото лято или след шест-седем месеца, но, за да се успокои обществото, се обръщам да отхвърлим Закона в тези му два члена.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми представители на неправителствени организации! Аз също бих искал да се присъединя към изказването на господин Тодоров – експертът към Комисията, в частта за това, че към настоящия момент режимът е отворен, а и с последващото изменение на Закона, видите ли, той е бил затворен. Към настоящия момент има врата, но тя е заключена, тъй като в момента няма правила, по които да се разполагат съответните кемпери и каравани.
Нещо повече. Аз смятам, че с предложените и приетите промени не само отваряме режима, но го отваряме поне двадесет пъти. В новите текстове е предвидена и зона „Б“, като досега беше предвидена само зона „А“ в чл. 10а, а това дава много по-голяма възможност за разполагане на кемпери, каравани и така нататък. Увеличавайки двадесет пъти обхвата на Закона, смятам, че даваме достатъчно ясен знак към всички туристи, които искат да се възползват от тази възможност и да къмпингуват диво.
Бих искал да отговоря на господин Белев и за това, че едва ли не ние ще забраним да се използват земеделските земи. Искам да припомня, че чл. 2 от Законът за опазване на земеделските земи казва много ясно: „земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели.“ Какво направихме с последните изменения? Казахме, че без промяна на предназначението на земеделските земи, то те могат да се ползват за къмпингуване, а това е още една отворена врата в тази посока – точно обратното на това, което Вие твърдите.
И, разбира се, колегите споменаха, че всички санкции и глоби влизат в сила едва след като бъдат приети правилата, които правила, колеги, ще бъдат приети с Вашето участие и с Вашата консултация – имам предвид неправителствените организации. Знаете как се приемат нормативните актове, знаете какъв е редът, така че всяко едно мнение, всяко становище ще бъде изслушано, за да опровергая твърдението на господина, че в тази зала присъстват някакви демони, които мислят лошото на хората. Аз в лично качество също къмпингувам, обичам този вид почивка, но къмпингувам на места, които са биваци – биваците не са категоризирани като къмпинги, но те имат някакви елементарни хигиенни условия, при които човек може да битува.
Нашата цел е точно тази: да се създадат елементарни условия и елементарни правила, по които всички хора, които искат да се разполагат свободно и да ползват природата, да могат да го правят и, разбира се, спазвайки своите задължения по отношение на хигиената и опазването на околната среда.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Шишков.
Други желаещи да се изкажат? От неправителствените организации вече взехте думата.
Заповядайте, госпожо Друмева.
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Благодаря за репликата, тъй като бях и лично засегната.
Към господин Ненков и господин експерта от Комисията – действащият закон в чл. 10а изрично споменава: „Законът за туризма, който следва да създаде правилата и други закони“, което означава, че това е досегашният ред, уважаеми господа. Този ред е либерален, но той е ред, а това, че законодателят не е създал в рамките на Закона за туризма и други закони правила, нормативи и така нататък, е въпрос на нормотворчество.
Но кое е важното тук? Действащият Закон за устройството на крайбрежието изрично посочва, че уредбата следва да е в закон, както изрично беше посочено. Самата Конституция повелява, че когато се въвеждат ограничения в права, те трябва да са със закон, така че една наредба – дали ще е от един министър, или от четири министъра, или от 10 министри, не я прави по-тежка като юридическа значимост. Това е първото.
Казвате, че има един дълъг период, нещо като vacation legis за тази бъдеща наредба, която се очаква. Това е едно бъдещо събитие, което се залага в Закона. Възниква въпросът: защо се бърза с глобите? Установяват се глобите, а за местата – където свободното къмпингуване може да се прави и всъщност формира целият комплекс от отношения, това не е направено.
Следователно: защо се бърза с глобите? По този начин се нарушава класическо правило в правото, в нормотворчеството – че когато се предвиждат наказания, трябва да има ясна картина за нарушенията и всичко, което компенсира въвежданите ограничения. По Вашите думи тези въведени глоби всъщност ще бъдат за един продължителен период, а не се знае точно кога ще бъде създадена и ще влезе в сила наредбата. Всъщност те ще бъдат в неупотреба, така че това е нашето възражение – по начина, по който законодателят е подходил и създава глобите, а изостава в едно бъдещо събитие.
Правовата държава и принципът на пропорционалност не са политически мотиви, а това е азбуката на нормотворчеството. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Друмева.
Мислех да Ви дам думата, след изказванията на народните представители, тъй като и аз заявих изказване, но няма проблем, разбира се.
Това, което ще кажа, е, че текстовете, които атакува президентът, всъщност са нещо добро. Ние отворихме вратата да се случи нещо, което реално нормалните къмпингуващи желаят да се случи – да има правила, да има ред.
Какво се случва на база на така нареченото диво къмпингуване? Всички знаем, че по морето са правени множество проверки и компетентните органи са установили, има констативни протоколи, има достатъчно база данни от общините, че всъщност основната мисъл е да има ред и да има опазване на околната среда, което ветото отчита като един наш ангажимент. Това, което не смятам, че ветото отчита е тази обвръзка за влизането в сила на наказателните разпоредби с наредбата, тоест със създаването на местата, където ще се къмпингува свободно и общо-взето свободните предложения, които президентската администрация прави в множество посоки.
Естествено е, че редът се създава със закон. Този ред е създаден със закон, ние създаваме право, а не лишаваме хората от права. Ние създаваме право за свободното къмпингуване, което в момента липсва и не е уредено по никакъв начин в никакъв нормативен акт. Нека да се върнем назад, защото няколко десетки протестиращи са достатъчно упорити, но за мен не е правилно. Това не е в полза и на тези протестиращи, ако те милеят за опазването на околната среда.
Ще приведа само някои примера. В община Шабла, плажът „Крапетсеверсис“, който е изцяло в Натура 2000, а близо 600 декара се вземат всяка година от диво къмпингуващите и 100 хил. лв. годишно струва на общината да почиства техните отпадъци, които се генерират ежедневно. Същото е положението с „Корал“, „Арапя“, „Иракли“.
Нещо повече, имаме десетки протоколи, които установяват запалени огнища, сеч в горски територии, където са създадени тези биваци. В никакъв случай това не мога да го приема като право, защото никой няма право да влезе в чужд имот, да се настани в него, да го ползва дълготрайно и да се позовава на липсата на законова уредба и на санкции. Това е нещото, което правим: въвеждаме ред и правим със сигурност по-чисто морето. Дали това е най-големият проблем аз не знам, но ще го решим с този закон.
Така че аз и колегите от „Обединени патриоти“ ще отхвърлим ветото на президента с ясното съзнание, че правим нещо добро и за екологията, и за къмпингуващите, които вече ще имат ясен хоризонт кога ще се случи реалното, легално, свободно къмпингуване. В предишното заседание казах, че разчитам на неправителствените организации, на активистите, които имат отношение към темата, за да са част от дебата и всъщност тази наредба, която ще уреди правилата за къмпингуване, да бъде общо дело. Докато тя не е факт, няма да бъдат факт и рестрикциите, но според мен ще бъде ясен знак към обществото, че не може да има безнаказано увреждане на природата – нещо, което мнозина се заблуждават, че могат да го правят.
Колеги, има ли други изказвания по точката?
Заповядайте, господин Сираков.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Съвсем накратко бих искал само да кажа три неща.
Не мисля, че този закон ограничава правата, а напротив – въвежда ред, така че тези права да могат да се използват по-дълго време от по-голяма група хора. Ние имаме правото да се придвижим до морето и правото ни не е ограничено, когато е създаден ред, и ни казва, че трябва да се движим в дясната лента на платното с автомобилите си.
Успокояването на обществото ще стане, само когато неправителствените организации участват в създаването на наредбата, когато ще можем детайлно да отчем техните потребности, така че да може да се ползва свободното къмпингуване за по-дълго време от повече хора, опазвайки околната среда. Нека да не допуснем свободното къмпингуване да се превърне в диво къмпингуване. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Няма други заявени изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на второ гласуване Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, приет от Народното събрание на 13 юни 2019 г.
Тези, които са „за“ ветото, гласуват „против“ и „въздържал се“.
Тези, които са в подкрепа на Закона, гласуват „за“, за да няма заблуда по процедурата.
Който е „за“ повторното приемане на Закона, моля да гласува.
За – 13, против – 6, въздържали се – няма.
Колеги, благодаря Ви.
Закривам заседанието на днешната Комисия приключи, доста по-дълго от очакването.
Следващата седмица, вероятно няма да имаме заседание.
(Закрито в 12,52 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искрен Веселинов
Стенограф:
Мария Петрова
2. Указ № 149 на Президента на Република България от 24 юни 2019 г., за ново обсъждане на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
П Р О Т О К О Л
№ 13
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Добър ден! Откривам заседанието на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
Дневният ред на днешното заседание е, както следва:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-45, внесен от Искрен Веселинов, Александър Ненков, Емил Христов, Танер Али, Георги Колев и Пламен Христов.
2. Указ № 149 на Президента на Република България от 24 юни 2019 г., за ново обсъждане на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се няма.
Приема се.
Колеги, идеята на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите е да отпушим процедурата по предаване на язовирите от страна на общините към държавното предприятие, а и да изпълним ангажимента – с промените в закона, държавата да стане стопанин на всички общински язовири, които общините желаят да й прехвърлят, както и да организира стройна система за наблюдение, ремонт и поддръжка на тях, за което има заделени средства в държавния бюджет.
Имате думата за изказвания по темата.
Заповядайте, господин Станчев.
БЛАГОЙ СТАНЧЕВ: Искам да изразя благодарност към вносителите на този законопроект, защото 9 месеца след крайния срок 119 общини изпратиха заявления за прехвърляне на 2740 язовира, но до момента няма движение. По една или друга причина стоим в безвъздушното пространство с тези язовири, общините не са предвидили средства за тях в бюджетите си. Радвам се, че намерихме подкрепа сред вносителите за решаването на проблема и апелираме в максимално кратки срокове закона да бъде разгледан и приет.
Благодаря и на народните представители, които имаха желание да го подкрепят, но нямаха такава възможност да го подпишат, но се надявам, че ще го подкрепят.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Давам думата на ведомствата.
От МРРБ желаете ли да изразите становище? Не.
От Министерството на земеделието, храните и горите желаете ли да изразите становище?
Заповядайте.
ЛИЛИЯ СТОЯНОВА: Господин Председател, Министерството на земеделието, храните и горите ще вземе отношение към Закона, с който се предлага да се добави една нова алинея 7б, а не алинея 76, както е записано, към чл. 14 на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Предложението ни е да отпадне срокът за промяна на решенията за възстановяване правото на собственост, когато са засегнати язовири и водно-стопански съоръжения. След обсъждането на въпроса, ние възразяваме срещу така внесената промяна в Закона.
Тези язовири и водно-стопански съоръжения, за да имат решения за възстановяване на правото им на собственост, означава, че те не са отразени върху кадастралната картата. Да, има такива проблеми и в някои землища язовирите не са отразени на картите, а върху тях има решение за възстановено право на собственост. Този проблем се решава по друг ред и по-скоро реферира към прилагането на процедура за отстраняване на явна фактическа грешка в картите, които са без срок, а след отстраняването й на практика се променят решенията, които са дали право на собственост върху такива обекти.
Съгласно програмата за ускореното въвеждане на кадастрални карти и регистри, до края на 2019 г. на територията на всички землища в страната вече ще бъдат одобрени картите и регистрите. Решенията на общинските служби, засягащи обекти и независимо по кой закон се отстранява тази явна фактическа грешка, те се променят и затова няма срок. Ние смятаме, че няма нужда от предлаганата промяна и въвеждането на нова ал. 7б към чл. 14.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Разбрахме Ви, госпожо Стоянова. Възражението е по конкретен текст, а не е по философията на Закона, който ще гласуваме след малко.
Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Благодариха на вносителите, не сме от вносителите на Закона, но нека да ни благодарят и нас от БСП, които ще подкрепим Закона.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Добре, колега.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 954-01-45, внесен от Искрен Веселинов, Александър Ненков, Емил Христов, Танер Али, Георги Колев и Пламен Христов.
Който е съгласен Законопроектът да бъде приет, моля да гласува.
За – 18, против и въздържали се няма.
Законът е приет на първо четене.
От Министерството на икономиката няма представители, но те са съгласували Законопроекта и е изцяло в унисон с техните виждания.
Преминаваме към втората точка:
УКАЗ № 149 НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ 24 ЮНИ 2019 Г., ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВОТО НА ЧЕРНОМОРСКОТО КРАЙБРЕЖИЕ.
Приет от Народното събрание на 13 юни 2019 г., както и мотивите към Указа.
Тук при нас е професор д-р Емилия Друмева – секретар по правни въпроси на Република България.
Заповядайте, госпожо Друмева.
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Добър ден, уважаеми народни представители, благодаря за поканата.
Искам да кажа няколко думи за връщането на Закона – ветото е относно два параграфа. От Президентската институция следим законопроектите в Народното събрание, а вниманието ни е заострено към промените, които се реализират между първо и второ четене, както е в случая. Предполагам, че сте се запознали с мотивите към ветото и в тях се съдържат два акцента, на които ще се спра.
Мотивите започват с това, че Президентът изрично подкрепя въвеждането на правила и се позоваваме на Конституцията на чл. 55, Глава втора – главата за основните права и задължения на гражданите, и изрично прокламира правото на чиста околна среда. Установяването и спазването на нормативи и стандарти е гаранция за опазването и възпроизводството на околната среда, за разнообразието на живота природа, за разумното използване на природните богатства, като така повелява Конституцията – чл. 15, Глава първа, така че нашите възражения са ясно, изрично заложени в основния ни закон.
Първият акцент е обстоятелството, че досегашният либерален режим – за така нареченото диво къмпингуване, с тези изменения преминава в рестриктивен режим. Досега действащият режим е отворен към близостта, към радостта от природа и съгласно действащият закон за Черноморското крайбрежие – чл. 10а, би следвало и в други закони да бъдат регламентирани условията за такова ползване. Това не е направено, а промяната в Закона е извършена и гласувана между първо и второ четене, което парламентарното право го допуска, само че при такива разпоредби е ясно, че липсва оценка за въздействие и остава без ясен отговор редица въпроси.
Въпросите, които звучат като риторични, са изрично поставени в мотивите на нашето вето. Първо, какъв е броят а лицата, които ще бъдат засегнати от тези промени?
Следващ въпрос: да си представим, че всички притежатели и ползватели на кемпери и така нататък се запътят към съществуващите категоризирани къмпинги, защото искат със своето оборудване да летуват на българското крайбрежие – ще има ли място за всички тях в къмпингите? Правени ли са проучвания, разчети за капацитета на тези категоризирани къмпинги? Ако – да, нека да ги знаем, но поне засега ги няма.
Тези въпроси остават без отговори, а след като това е така, не може да се приеме, че наложените ограничения представляват една пропорционална мярка. Принципът на пропорционалността е основен компонент на принципа на правовата държава, а когото се въвеждат ограничения на основни права, се задейства точно този принцип. След едно, две изречения отново ще се върна към него.
Вторият акцент са санкциите. Освен рестрикции, измененият закон въвежда строги санкции за нарушаването на новия рестриктивен режим. При липсата на яснота за капацитета на местата, които ще бъдат определени за разполагане на палатки, кемпери, каравани, не може да се твърди, че е намерена най-щадящата мярка за постигането на желания резултат, а желаният резултат е опазването и възпроизводството на околната среда.
Защо намесваме най-щадящата мярка? Защото този признак е един от трите класически стандарта на принципа на пропорционалността, за който споменах преди малко. Кога е налице една пропорционална мярка? Когато, първо, е наложителна, второ, тя е подходяща, и трето, тя е най-щадящата от много други възможни, чрез които може да се постигне желаният резултат. Този принцип на пропорционалността с тези компоненти, уважаеми народни представители, е залегнал като теория и практика в българското правораздаване, включително в решения на Конституционния съд.
Изводът, който е направен в мотивите на ветото, е, че налице несъразмерност между строгите санкции към гражданите и любителите на този вид къмпингуване, от една страна, а от друга страна, липсва строгост към дължимата грижа, която следва да бъде полагана от страна на държавата. Стандартите нормативите, залегнали в Конституцията, все още не са установени, тъй като този регламент ще залегне в една бъдеща разпоредба на четирима министри, но високите глоби вече са разписани в Закона.
Конституцията повелява не само права, но поставя и задължения за гражданите да се пази околната среда, както и държавата да се ангажира с опазването и възпроизводството на околната среда. Ограниченията за дивото къмпингуване вече са в Закона, а местата за регламентирано къмпингуване и по правила, все още не са определи. Като заключение, ще кажа, че ги няма стандартите и нормативите, които Конституцията – чл. 55, предвижда като гаранция за осъществяването на основното за право за чиста околна среда. Това са нашите съображения.
Ветото не е конфронтация, ветото е едно класическо средство за балансиране между разделените власти, възможност за бърза и ефективна корекция, като точно с това предназначение и в този смисъл е наложено и това вето. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Друмева.
Искам да обявя гостите от неправителствените организации: Тома Белев – председател на УС на организацията на парковете в България, Любомир Мулетаров – българско кемпер общество, Мирослава Петрова – обединена група „Бетономорие“.
Колеги, имате думата за дебат.
Госпожо Петрова, имате 3 минути за изложение по темата.
МИРОСЛАВА ПЕТРОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, обединена група „Бетономорие“ включва над 20 неправителствени организации, които отлично познавате. Ние сме тук, за да гарантираме правовата си държава, както и Вие като управляващи.
Протестираме повече от 2 седмици, защото нашите експерти намират остри противоречия в 22-я по ред ЗИД на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Позволявам си пред Вас да маркирам пет основни момента, представени като въпроси, и да надградим над иначе ясния фокус, който президентската институция постави чрез налагане на вето върху два акцента от този закон.
Първият въпрос, който задаваме към Вас, е: защо този закон практически не урежда задълженията, които би трябвало да има към Конституцията – да опази и да съхрани природата, като непонятно за нас пропуска най-разпространените видове дюни, които всички искаме да опазим? В тях от години са буквално вградени много каравани и много конструкции на първа линия, в ембрионалните дюни в два къмпинга на юг от Бургас.
Обществото пита: лобистки ли е този момент?
Вторият въпрос, който бих искала да задам…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожо Петрова, прощавайте, че Ви прекъсвам, но понеже в момента гледаме два конкретни текста – единият е текста за това, че се дава възможност за създаване на зони за свободно къмпингуване, а вторият текст, който връща президентът, е текстът с глобите. Форматът, който обсъждате, е доста по-широк. Не искам да Ви преча, но да фокусираме нещата.
МИРОСЛАВА ПЕТРОВА: Държим да Ви го представим. Ще бъда много кратка, защото е от изключително значение за Вашия дебат.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Само да се доизкажа, тъй като на практика сега ние имаме възможност не да променим Закона като цяло, както Вие настоявате, а имаме възможност да гласуваме „за“ и „против“ тези два конкретни текста, които президентската институция е върнала. Не съм сигурен дали гражданите са наясно с процедурата.
МИРОСЛАВА ПЕТРОВА: Разбирам Ви напълно, но си представям, че гледаме една крачка по-напред, в която нашите народни представители този път ще опровергаят обезвереното ни гражданско общество и няма да отхвърлят ветото на президентската институция и ще можем всички заедно да продължим напред в един смислен, конструктивен, експертен дебат, с ясен срок, в който действително да се решат проблемите на Черноморието ни, които са много сериозни.
Знаете, че имаме проблеми с кадастъра, имаме 3272 декара дюни, които са вече частни. По чл. 10а – кого ще устроим ние? Чудесно е държавата да може да регламентира места, но безусловно изключително важно е да не създаваме предварителни противоречия между двата закона – Закона за туризма и Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Разбира се, не бихме искали да давате знак към обществото, че с лека ръка ще пренебрегнете Конституцията. Знаете, че има и съдебна практика в тази посока. Наистина искаме свободно къмпиране, защото ние не сме диви хора, а сме свободни хора на тази държава, хора, които харесват къмпинг туризма близо до природата, хора средната класа, студенти, младежи, тоест устойчивото бъдеще и настоящето на тази държава. Затова нашето настояване е в тези пет пункта, които вече сме Ви представили, да уважите Президентското вето и да не го отхвърляте. След това в ясен срок и с помощта на гражданските организации, независимите експерти – не с други интереси, да влезем заедно в един срочен, динамичен и качествен дебат как наистина да подобрим състоянието на обезобразеното ни Черноморие, а не просто да се насочваме чисто пропагандно към едно съсловие, като го уличаваме едва ли не като единствен разрушител на Черноморието ни, което всички обичаме. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Петрова.
За информация на Комисията ние имаме внесена подписка – гражданска инициатива по Закона за прякото участие на гражданите в органите на местното самоуправление и държавната власт, свързана с теми за устройството на Черноморието, за защита от застрояване и така нататък, и вероятно това след около две или три седмици ще влезе в нашето заседание. Ще го има този широк дебат, за който госпожа Петрова настоява.
Искам да върна дебата към съществото на темата. Тя не е „за“ или „против“ застрояването, не е за нещо друго, а тук основното за и против са дали да има правила и ред за свободното къмпингуване, и дали да има санкции за това. Това е въпросът, който поставя президентът с неговите мотиви и всъщност това коментираме – не коментираме зараждащи се дюни, не коментираме глобални проблеми на Черноморието.
Господин Белев, имате думата.
ТОМА БЕЛЕВ: Уважаеми госпожи и господа народни представители, Тома Белев от Асоциацията на парковете в България.
Ще се спра на три момента. Първият момент е дали трябва да имаме ред. Да, трябва да имаме ред, по който се поставят каравани, кемпери или палатки по българското черноморско крайбрежие. Но този ред трябва да е определен със Закона, защото към настоящия момент това, което е гласувано в залата, всъщност представлява следното: едни съществуващи права на гражданите са да паркират в своите земеделски земи, горски територии или незастроени урбанизирани територии колите и караваните си, и това е право на всеки. Да поставят беседки, пейки, огнища и така нататък в собствените си територии, това също е право на всеки.
Специално по отношение на собствениците на имоти в зона „А“ и зона „Б“ на Черноморското крайбрежие се решава, че ще подлежи на регулиране и допълнително оторизиране, и това допълнително оторизиране ще се извършва по ред и основа чрез една наредба. Тоест всичките първични правила, които ограничават собственика на имотите по обхвата на Черноморското крайбрежие, са възложени на подзаконов акт.
Тук ще си позволя да цитирам само едно решение на Конституционния съд по отношение възможността това да се извършва с подзаконов акт – Дело № 13 от 2010 г. Самата природа на подзаконовия акт следователно предпоставя наличието на съответни правила в Закона, а не е създаване тепърва на тези правила от подзаконовия акт. Законът е общ нормативен акт с най-висок ранг в йерархията, тъй като урежда първично и въз основа на Конституцията обществените отношения.
Народното събрание е длъжно да осъществява законодателната власт и затова не може да делегира на други държавни органи правомощията да уреждат по същество въпросите, които се отнасят до закона, и нито да избягва пълното уреждане на отношенията, прехвърляйки уредбата им на подзаконов акт. Недопустимо е сам законът да предписва с подзаконов акт да се създават правила, които да го развиват и допълват, не да дават насоки за изясняването на неговите текстове, а да оторизират приемането на правила, за които в закона няма правна уредба.
Нашето предложение по отношение на този текст е да приемете ветото на президента и да го допълните, като развиете при какви условия Вие ще ограничите правата на гражданите по отношение управлението на тяхната собствена собственост в зона „А“ и зона „Б“ на Черноморското крайбрежие. Има нужда от правила, но дайте основата. Не прехвърляйте на Министерския съвет или на група министри да го решават, защото това, както казва самия Конституционен съд, създава условия за нестабилност на правната уредба, правилата да се променят по съображения от конюнктурен характер извън политическия дебат, който се развива в Народното събрание.
На второ място, по отношение на санкциите – трябва ли да има санкции по отношение на паркиране, на къмпинги, на каравани – тоест на кемпери или каравани, или поставяне на палатки в чужди имоти – да, трябва да има, но трябва да отчитаме всъщност какво се прие. В Народното събрание приехте, че е забранено да се паркира кемпер или каравана в зона „А“ и зона „Б“ извън тези места по чл. 10а. Само да кажем какво е паркиране, съгласно Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата. Паркираното пътно превозно средство е спряно пътно превозно средство извън обстоятелствата като престояващо и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да се избегне катастрофа. Престояващо е това пътно превозно средство, което е необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи. Ако човек кара каравана или кемпер в зона „А“ и зона „Б“ на Черноморското крайбрежие, Вие го лишавате от възможността изобщо да спре в тези зони, тези места, определени по чл. 10а.
Считаме, че това е едно силно ограничаване, защото едно движещо се моторно превозно средство има два елемента – движение и спиране на движението. Когато спрете единия елемент, Вие го лишавате практически от прилагането му, защото няма как да се движите по Черноморското крайбрежие с кемпера си без да спирате в едни определени места и не е ясно колко са.
Трябва да се отчете, че кемперите са единственото моторно превозно средство на някои семейства и има множество такива. С тези ограничения, които наложихте, всъщност им забранихте да ходят до Черноморското крайбрежие, ограничихте правото им на придвижване, защото те могат да отидат под наем във вила, но те не могат да паркират на вилата кемпера си по простата причина, че тази вила няма да е регистрирана и не може да се регистрира като място по чл. 10а, защото е застроен урбанизиран имот.
На трето място, забраната за паркиране на кемпери и каравани, извън местата по чл. 10а ограничите тези, които имат урегулирани застроени имоти да ги отдават под наем.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Белев, само с молба за по-концентрирано изказване, тъй като знаете, че три минути по Правилник.
ТОМА БЕЛЕВ: С караваната може да отидете някъде в собствен имот и да я паркирате, но ако той не е регулиран като обект по чл. 10а, ще се подложи на наказание, което според мен вече е ограничаване на разпоредбите на чл. 19, ал. 3 на Конституцията, които задължават Закона да закриля стопанската дейност.
И на трето място, преди да приключа, тъй като чл. 10а касае териториите, които са извън плажовете ще Ви дам анализа, който направихме през последната седмица на базата на четири публични документи. Това са специализираните кадастрални карти на плажове, изготвени от Министерството на туризма и публикувани на страницата на Агенцията по кадастъра, на дюните, изготвени и публикувани от Агенцията по кадастъра, на крайбрежната плажна ивица, на част от кадастралната карта и на общите устройствени планове на Черноморските общини.
Какво се установи? Министерството на туризма посочва, че у нас има 237 плажа, а в специализираните карти те са 262, като в тях не са включени изобщо плажовете при курортните комплекси „Камчия“, „Шкорпиловци“, „Слънчев бряг“, „Св. Константин и Елена“, „Оазис“ с обща площ 3233 дка, което е една трета от всички плажове в България. Те не са плажове.
Трябва да посочим, че в община Аврен от 340 дка плажове са включени само 89 и нито един от плажовете на община Ново Оряхово с обща площ 1950 дка не са плажове съгласно специализираната карта на Министерството на туризма.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Белев, за интересната информация.
ТОМА БЕЛЕВ: Тъй като обхватът, когато наказвате, той трябва да е ясен откъде идва. В момента имате кадастър на плажовете, изготвен от Министерството на туризма, в който 30% от плажовете не са включени и има крайбрежна плажна ивица, която не се покрива с плажовете, независимо от изискванията на Закона за 40%, тоест основата на Закона, който коментираме, е продънена. Затова Ви предлагам: повикайте Министерството на туризма, повикайте Агенцията по кадастър, повикайте Министерството на регионалното развитие и благоустройството…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Питали сме ги и са ни дали становища. Благодаря Ви.
Господин Мулетаров е последният, който е регистриран да вземе думата.
ЛЮБОМИР МУЛЕТАРОВ: Уважаеми народни представители, ще започна с една молба: Боже, опази Конституцията и България!
Ние сме свидетели на едно вето, което е напълно вярно и правилно, защото с това вето се нарушават основни конституционни права на гражданите на България. Аз само ще Ви помоля и няма да казвам от какво и защо да спасим България, защото ние сме тук на мястото, където се коват законите. Моля да не бъде прескачано Ветото на президента, моля да бъде внимателно разгледано и анализирано, защото президентът атакува Закона не само с един, два, три мотива, а те са много, тоест е наложително и желателно, ако Вие сте народни представители, а не антинародни представители, да влезете в ситуацията на нас – обикновените хора, и да преразгледате Закона и да го уточните по начин, така че той да бъде действително народен и да бъде действително Закон, който закриля гражданите и техните свободи.
Моля в Закона да е записано, че общественият ред не е задължение на кмета, за да може той с обществен ред и разни наредби да не превишава правата си или да си присвоява права, които всъщност няма. Съгласно един член от Конституцията – член 105, е регламентирано, че общественият ред е задължение на Министерския съвет, а не на кметовете. След това в чл. 143, ал. 3 е уточнено, че по места редът се изпълнява от областния представител, а не от кметовете. Това, което става в Царево и не само в Царево, а и в София, и навсякъде другаде, кметовете са си присвоили незаконно права, за да създават наредби, с които създават ограничения и вреди на българските граждани, което е антиконституционно и което би трябвало да се наказва и преследва от Закона, но не е така.
Моля в този закон да вкарате една точка и да уточните, че общественият ред е свързан с обществено-икономическите отношения на страната по Конституция, а не е свързан с паркиране, спиране, кемпериране и така нататък. Ако отворите една Наредба за обществен ред, включително и в София, Вие ще се възхитите от творчеството на хората, които нямат право да създават ограничение на българските граждани. Моля да бъде записано и уточнено какво е кемпериране, какво е спиране, и, разбира се, трябва да има глоби, но е ненормално да мислите, че собствениците си вкарваме кемперите в пясъка, от който не можем да излезем, както и да уточните какво е „кемпер“, защото всъщност такова нещо по закон и по документи за управление на средствата не съществува.
Голямо творчество е положено от народните избраници тук, които са гласували една законна смешка – да не казвам по-ехидни думи, защото това е срам не само за нас гражданите, които четем този закон и не сме длъжни да знаем Конституцията в този аспект, а това е задължение на народните представители, които са се клели в тази конституция.
Боже, опази България, тежко, брате, се живее, сърцето ми в огън тлее и в люти рани – перифразирам текст от един наш велик поет. Най-чинно Ви моля да не спирате ветото, да дадете ход на преразглеждането на Закона, за да се включат тези хора, които са изготвили в продължение на няколко години правилници, допълнения към правилниците и да преустановите тази творческа дейност, която се упражнява върху нас – на кметове, разна друга сган и паплач по места. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Мисля, че схванахме посланието. Благодаря и аз.
Уважаеми колеги, подлагам на дебат предложението по същество.
Кой желае да вземе думата?
Господин Ненков, има думата.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, професор Друмева! Безспорно нашият ангажимент като народни представители е да се отнасяме с уважение към всяко едно президентско вето. Това повелява Конституцията, това е разделението на властите и ние трябва наистина да се отнесем сериозно към мотивите, които бяха представени.
Няма как обаче да се съглася с мотивите, които бяха изложени, и считам, че в изказването на професор Друмева, а и в самото вето по-скоро, за съжаление, намирам политически мотиви, отколкото мотиви, които са свързани и отговарят на написаното в Закона и приетите § 2 и § 9 от Закона за Черноморското крайбрежие. Ще започна оттам и ще се фокусирам върху Вашите мотиви това, което бяхте изложили.
Първо, Вие казвате: ако всички притежатели на каравани, кемпери и любители на палатки отидат на съществуващите категоризирани къмпинги по крайбрежието, ще има ли място за всички тях? В Закона никъде не се казва, че тези хора, които искат свободно да прекарат своето време на къмпинги, каравани или палатки ще ходят в тези категоризирани по смисъла на Закона за туризма къмпинги. Напротив, в ал. 2 на § 2, който е гласуваният от Народното събрание, ясно се казва, че тези бъдещи определени места не попадат под хипотезата и не се категоризират по смисъла на Закона за туризма дали са с една, две, три звезди, клас „Б“, ако не ме лъже паметта от гледна точка на място за настаняване, така че изобщо няма как да има дума за това колко хора ще бъдат засегнати спрямо този законопроект и дали ще има достатъчно място за настаняване.
Искам най-категорично, най-отговорно да заявя и пред колегите, които представиха своето становище като хора от неправителствения сектор. Никой никога не е имал за желание да забранява създаването на условия или да ограничава конституционните права на гражданите да прекарват своето време по начин, по който те пожелаят.
Мисля, че господин Мулетаров беше с пламенната реч, която преди малко изказа пред нас. Само да му обясня, че Конституцията и законите на страната предвиждат права и задължения – само права няма никъде, това не е демократична държава. Трябва да има и задължения и в това е смисълът на това, който ние сме приели. Вярно е, че предложението на колегата Искрен Веселинов сме го подкрепили като представители на ГЕРБ и считам, че е правилно. Ако Вие видите всъщност практиката в други държави, ще видите, че само в България от всички държави – Франция, Италия, Германия, Великобритания, Гърция, Испания никъде няма как да отидете и да си поставите кемпер, каравана или палатка на места, които не са определени по някакъв ред.
Моят апел към Вас е да не се политизира този въпрос пред обществото, защото хората невинаги вникват или четат това, което е написано, и аз съм сигурен, че много от хората, които протестират може би изобщо не са прочели даже и § 2 за какво става въпрос. С Вашата помощ според мен може да се направят наистина добри условия за тези хора да знаят къде могат да отидат и да разположат свободно своите палатки и кемпери. Тук се казва и във връзка с наказателните постановления, че те ще влязат в сила чак една година, след като тази наредба бъде написана. Ние сме дали достатъчно обозрим…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Влезе в сила.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: …Влезе в сила всъщност. Извинявам се, да влезе в сила, тъй като естествено има и там административен и процесуален ред, по който тя трябва да влезе в сила, така че сме дали достатъчно дълъг период. Недейте да плашите хората, че утре ако свободно спрете някъде караваната си, някой ще отиде и ще Ви глоби, защото това не е вярно.
Ние искаме да се направи един елементарен ред – нито ще се заграждат тези места, нито ще трябва да бъдат осигурявани вода, канализация, ток и така нататък по смисъла на Закона за устройство на територията, а напротив ще се определят едни зони, в които хората ще отидат свободно и ще си разположат тези съоръжения, за които говорим. Най-вероятно ще трябва да платят естествено някаква такса, защото черноморските общини, ако ги питате, в крайна сметка и те носят отговорността да почистват тяхната общинска територия, която цяло лято е използвана, експлоатирана. След това кой носи отговорността за това примерно, ако аз не съм добросъвестен привърженик на свободното къмпиране или, както се нарича, аз след себе си не почистя – кой носи отговорност? На този етап отговорът остава отворен.
Молбата ми е да не се политизира прекалено много една тема, която е с добрата идея за в бъдеще да се регламентира точно този начин на прекарване, да дадете предложение, да видим и опита на другите държави, където това е наложено с годините, а и по какъв начин хората могат свободно да прекарат своята почивка, но съответно да има и задължения към опазването на околната среда и да има някакви елементарни от чисто хигиенна гледна точка. Не мисля, че това е нещо лошо или е нещо, което накърнява правата на човека спрямо Конституцията. С това приключвам, тъй като естествено времето ни притиска. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Ненков.
Тъй като Вие засегнахте въпроса с риторичните въпроси, а риторичните въпроси са в основата на мотивите на това вето, бих предложил да изслушаме експерта на Комисията – господин Тодоров, който на практика е правил проучване, преди да се приемат съответните текстове и да сподели резултатите от проучването, след което да продължим дебата.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
В тона на изказванията, където звучаха и стихове, оставам с впечатлението, че се намираме в ситуация, която наподобява един културен форум, в който е имало доста аудитория, а сред нея са присъствали литературни критици, които са щели да представят на аудиторията един новоизлязъл роман. Те самите не са били чели романа достатъчно задълбочено, но слушали от тук от там какво пишело в него и по този начин обяснявали на аудиторията, но не си дали сметка, че авторът на романа е бил в залата сред публиката и е слушал внимателно. За представителите на неправителствени организации е разбираемо да не познават добре нормативната уредба по отношение на въпроси, с които жонглират в публичното пространство, не различавайки урегулиран от неурегулиран собствен имот, но все пак ми се струва, че в администрацията не е особено удачно да се говори за режим, който става по-рестриктивен от досегашния ред.
Аз лично не знам какъв е досегашният ред, тъй като такъв няма за този вид дейност, според моите представи и четейки нормативната уредба. Съществуващите до момента два препращащи текста този въпрос да се уреди в Закона за туризма или някъде около него, и че тази правна възможност ще влезе в сила, чак когато се създадат правилата, е горе-долу същата, но с разликата, че тази е достатъчно подробно разписана, за да очертае рамката, за да се вмести подзаконовата нормативна уредба и по този начин да бъдат спазвани всички принципи и правила на регулация. Досегашният ред не ми е известен и няма режимът да стане по-рестриктивен.
По отношение на местата и доколко ще стигнат, си позволявам един риторичен въпрос. Господин Ненков вече засегна въпроса, че няма ред за уредбата на регламентираните категоризирани къмпинги в Закона, а говори за нещо съвсем различно и това очевидно е останало неразбираемо за администрацията, която е подготвила ветото. Ако мога, да им дам един отговор: ние направихме едно проучване, че от категоризираните къмпинги на Българското Черноморие към момента има действащи около 30, а да не говорим за планинските, които са още толкова, за които поне имаме подробна информация за условията, които предоставят. Имам един въпрос: дали хотелите ще стигнат, ако всички българи, желаещи да почиват в хотелите по Черноморието, тръгнат по едно и също време натам? Естествено е, че няма да стигнат. Но ние не говорим, че, видите ли, всички къмпингуващи, които имат кемпери и каравани, трябва да отидат някъде на едно и също място по едно и също време.
По отношение на аргумента за глобите – да, има ги, а местата и правилата ги няма, очевидно дали е пропуснат текста, който казва, че тези санкции ще влязат в сила една година, след като се появят местата. И понеже се засегнаха въпроси с ограничаване на правото на свободното придвижване, ще си позволя да направя едно предложение на колегите от президентската администрация: да анализират разпоредбите, които забраняват преминаването на червен светофар и движението в насрещната лента, макар това понякога да облекчава свободата на придвижване, а ако смятате, че те ограничават правата, може да ги оспорите в Конституционния съд. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Желаете ли госпожо Друмева да се изкажете, или да се изкажат народните представители? Както предпочетете.
Госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Аз искам да се обърна към колегите и към господин Тодоров: не смятайте, че някой политизира Закона. Има граждански протест, който звуча достатъчно време, и има солидни позиции, заявявани от голяма група граждански организации, а ние сме длъжни да имаме очи и уши, и сетива за всичко това, което се говори в обществото.
Ветото безспорно привлича вниманието ни с § 2 и § 9, но имам голямо притеснение от изказванията на представителите на неправителствения сектор за това, че трима министри ще пишат наредбата занапред, а ние като знаем как работят и се готвят съгласувателни процедури, това е минимум шест месеца и повече, като очакваме по-стабилни актове на нас, членовете на парламента през законодателството.
Моето усещане е, че неправителственият сектор се притеснява от чиновническия подход. Ние ще вземем отношение и в залата и дано ветото бъде подкрепено, за да дадем възможност на гражданското общество да се успокои и да потърсим онези стабилни законодателни актове, които да успокоят неправителствения сектор. Отварят се доста въпроси, които е необходимо да ги осмислим. Колегите, като членове на парламента, имат своята инициатива, която е за другия дебат – какво е Черноморието, как е ситуирано, а ние сме длъжници и в другата група, която трябва да уреди отношенията.
Като член на парламента аз ще споделя своето възмущение от министъра на туризма, защото, когато той пое всички концесии от Регионалното министерство, в тази зала сподели: „В най-кратък срок ще дам териториално-устройствена схема на Черноморието, ще предложа високия портфейл и средния портфейл, ще предложа идеята за дивото къмпингуване и в тази териториално-устройствена схема ще видите, че ще вкараме ред и в този ред ще има възможност за хората с малък портфейл, с по-голям портфейл, според луксът, който се предлага по Черноморието.“ Нас ни заблудиха. Вече две години очакваме от министъра на туризма тази териториално устройствена схема, но я няма. Ние имаме искане, което е по-бързо да се раздадат и неохраняемите плажове, заобикаляйки Закона за концесиите.
След като има проблем, се обръщам към Вас, колеги: дайте да подкрепим ветото на президента, да отхвърлим закона в тези два члена, в тези два параграфа, да дебатираме още с гражданското общество, с експертите, а и като хора, които уреждат обществените отношения, да дадем едно спокойствие на българското общество и ва неправителствения сектор.
Аз така го разбирам, нашата група така разбира въпросите, които стоят, и затова ние ще подкрепим ветото на президента, ще отхвърлим тези два параграфа от Законопроекта. Отворени сме и решени – обръщам се към всички Вас, нашата комисия винаги е била свързана с голяма експертиза, с отношение към гражданското общество – да направим последващите действия. Действително § 2 и § 9 няма да влязат сега, а те са занапред – поне за следващото лято или след шест-седем месеца, но, за да се успокои обществото, се обръщам да отхвърлим Закона в тези му два члена.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми представители на неправителствени организации! Аз също бих искал да се присъединя към изказването на господин Тодоров – експертът към Комисията, в частта за това, че към настоящия момент режимът е отворен, а и с последващото изменение на Закона, видите ли, той е бил затворен. Към настоящия момент има врата, но тя е заключена, тъй като в момента няма правила, по които да се разполагат съответните кемпери и каравани.
Нещо повече. Аз смятам, че с предложените и приетите промени не само отваряме режима, но го отваряме поне двадесет пъти. В новите текстове е предвидена и зона „Б“, като досега беше предвидена само зона „А“ в чл. 10а, а това дава много по-голяма възможност за разполагане на кемпери, каравани и така нататък. Увеличавайки двадесет пъти обхвата на Закона, смятам, че даваме достатъчно ясен знак към всички туристи, които искат да се възползват от тази възможност и да къмпингуват диво.
Бих искал да отговоря на господин Белев и за това, че едва ли не ние ще забраним да се използват земеделските земи. Искам да припомня, че чл. 2 от Законът за опазване на земеделските земи казва много ясно: „земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели.“ Какво направихме с последните изменения? Казахме, че без промяна на предназначението на земеделските земи, то те могат да се ползват за къмпингуване, а това е още една отворена врата в тази посока – точно обратното на това, което Вие твърдите.
И, разбира се, колегите споменаха, че всички санкции и глоби влизат в сила едва след като бъдат приети правилата, които правила, колеги, ще бъдат приети с Вашето участие и с Вашата консултация – имам предвид неправителствените организации. Знаете как се приемат нормативните актове, знаете какъв е редът, така че всяко едно мнение, всяко становище ще бъде изслушано, за да опровергая твърдението на господина, че в тази зала присъстват някакви демони, които мислят лошото на хората. Аз в лично качество също къмпингувам, обичам този вид почивка, но къмпингувам на места, които са биваци – биваците не са категоризирани като къмпинги, но те имат някакви елементарни хигиенни условия, при които човек може да битува.
Нашата цел е точно тази: да се създадат елементарни условия и елементарни правила, по които всички хора, които искат да се разполагат свободно и да ползват природата, да могат да го правят и, разбира се, спазвайки своите задължения по отношение на хигиената и опазването на околната среда.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Шишков.
Други желаещи да се изкажат? От неправителствените организации вече взехте думата.
Заповядайте, госпожо Друмева.
ЕМИЛИЯ ДРУМЕВА: Благодаря за репликата, тъй като бях и лично засегната.
Към господин Ненков и господин експерта от Комисията – действащият закон в чл. 10а изрично споменава: „Законът за туризма, който следва да създаде правилата и други закони“, което означава, че това е досегашният ред, уважаеми господа. Този ред е либерален, но той е ред, а това, че законодателят не е създал в рамките на Закона за туризма и други закони правила, нормативи и така нататък, е въпрос на нормотворчество.
Но кое е важното тук? Действащият Закон за устройството на крайбрежието изрично посочва, че уредбата следва да е в закон, както изрично беше посочено. Самата Конституция повелява, че когато се въвеждат ограничения в права, те трябва да са със закон, така че една наредба – дали ще е от един министър, или от четири министъра, или от 10 министри, не я прави по-тежка като юридическа значимост. Това е първото.
Казвате, че има един дълъг период, нещо като vacation legis за тази бъдеща наредба, която се очаква. Това е едно бъдещо събитие, което се залага в Закона. Възниква въпросът: защо се бърза с глобите? Установяват се глобите, а за местата – където свободното къмпингуване може да се прави и всъщност формира целият комплекс от отношения, това не е направено.
Следователно: защо се бърза с глобите? По този начин се нарушава класическо правило в правото, в нормотворчеството – че когато се предвиждат наказания, трябва да има ясна картина за нарушенията и всичко, което компенсира въвежданите ограничения. По Вашите думи тези въведени глоби всъщност ще бъдат за един продължителен период, а не се знае точно кога ще бъде създадена и ще влезе в сила наредбата. Всъщност те ще бъдат в неупотреба, така че това е нашето възражение – по начина, по който законодателят е подходил и създава глобите, а изостава в едно бъдещо събитие.
Правовата държава и принципът на пропорционалност не са политически мотиви, а това е азбуката на нормотворчеството. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Друмева.
Мислех да Ви дам думата, след изказванията на народните представители, тъй като и аз заявих изказване, но няма проблем, разбира се.
Това, което ще кажа, е, че текстовете, които атакува президентът, всъщност са нещо добро. Ние отворихме вратата да се случи нещо, което реално нормалните къмпингуващи желаят да се случи – да има правила, да има ред.
Какво се случва на база на така нареченото диво къмпингуване? Всички знаем, че по морето са правени множество проверки и компетентните органи са установили, има констативни протоколи, има достатъчно база данни от общините, че всъщност основната мисъл е да има ред и да има опазване на околната среда, което ветото отчита като един наш ангажимент. Това, което не смятам, че ветото отчита е тази обвръзка за влизането в сила на наказателните разпоредби с наредбата, тоест със създаването на местата, където ще се къмпингува свободно и общо-взето свободните предложения, които президентската администрация прави в множество посоки.
Естествено е, че редът се създава със закон. Този ред е създаден със закон, ние създаваме право, а не лишаваме хората от права. Ние създаваме право за свободното къмпингуване, което в момента липсва и не е уредено по никакъв начин в никакъв нормативен акт. Нека да се върнем назад, защото няколко десетки протестиращи са достатъчно упорити, но за мен не е правилно. Това не е в полза и на тези протестиращи, ако те милеят за опазването на околната среда.
Ще приведа само някои примера. В община Шабла, плажът „Крапетсеверсис“, който е изцяло в Натура 2000, а близо 600 декара се вземат всяка година от диво къмпингуващите и 100 хил. лв. годишно струва на общината да почиства техните отпадъци, които се генерират ежедневно. Същото е положението с „Корал“, „Арапя“, „Иракли“.
Нещо повече, имаме десетки протоколи, които установяват запалени огнища, сеч в горски територии, където са създадени тези биваци. В никакъв случай това не мога да го приема като право, защото никой няма право да влезе в чужд имот, да се настани в него, да го ползва дълготрайно и да се позовава на липсата на законова уредба и на санкции. Това е нещото, което правим: въвеждаме ред и правим със сигурност по-чисто морето. Дали това е най-големият проблем аз не знам, но ще го решим с този закон.
Така че аз и колегите от „Обединени патриоти“ ще отхвърлим ветото на президента с ясното съзнание, че правим нещо добро и за екологията, и за къмпингуващите, които вече ще имат ясен хоризонт кога ще се случи реалното, легално, свободно къмпингуване. В предишното заседание казах, че разчитам на неправителствените организации, на активистите, които имат отношение към темата, за да са част от дебата и всъщност тази наредба, която ще уреди правилата за къмпингуване, да бъде общо дело. Докато тя не е факт, няма да бъдат факт и рестрикциите, но според мен ще бъде ясен знак към обществото, че не може да има безнаказано увреждане на природата – нещо, което мнозина се заблуждават, че могат да го правят.
Колеги, има ли други изказвания по точката?
Заповядайте, господин Сираков.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Съвсем накратко бих искал само да кажа три неща.
Не мисля, че този закон ограничава правата, а напротив – въвежда ред, така че тези права да могат да се използват по-дълго време от по-голяма група хора. Ние имаме правото да се придвижим до морето и правото ни не е ограничено, когато е създаден ред, и ни казва, че трябва да се движим в дясната лента на платното с автомобилите си.
Успокояването на обществото ще стане, само когато неправителствените организации участват в създаването на наредбата, когато ще можем детайлно да отчем техните потребности, така че да може да се ползва свободното къмпингуване за по-дълго време от повече хора, опазвайки околната среда. Нека да не допуснем свободното къмпингуване да се превърне в диво къмпингуване. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Няма други заявени изказвания. Закривам дебата.
Подлагам на второ гласуване Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, приет от Народното събрание на 13 юни 2019 г.
Тези, които са „за“ ветото, гласуват „против“ и „въздържал се“.
Тези, които са в подкрепа на Закона, гласуват „за“, за да няма заблуда по процедурата.
Който е „за“ повторното приемане на Закона, моля да гласува.
За – 13, против – 6, въздържали се – няма.
Колеги, благодаря Ви.
Закривам заседанието на днешната Комисия приключи, доста по-дълго от очакването.
Следващата седмица, вероятно няма да имаме заседание.
(Закрито в 12,52 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искрен Веселинов
Стенограф:
Мария Петрова
0
