1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 954-01-46, внесен от народния представител Александър Ненков и група народни представители.

---

ПРОТОКОЛ
№ 14

1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 954-01-46, внесен от народния представител Александър Ненков и група народни представители.

Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от заместник-председателя на Комисията регионална политика, благоустройство и местно самоуправление Александър Ненков.

* * *

ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Добър ден, уважаеми колеги!
Извинявам се за спешния порядък, в който трябваше да разгледаме тези два важни законопроекта, особено Законът за пътищата, тъй като знаете, че в обозримо бъдеще трябва да се направят съответните законодателни промени. Ще стане на въпрос поради какви причини. Естествено, 16 август 2019 г. да бъде първоначалната дата за търговската експлоатация на така наречена електронна система за смесено таксуване.
Дневният ред, който предоставям на Вашето внимание:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите, № 902-01-32, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 954-01-46, внесен от народните представители Александър Ненков, Станислав Иванов, Младен Шишков, Васил Цветков, Дилян Димитров и Александър Иванов.
По точка първа на заседанието присъстват – от Министерството на туризма: госпожа Николина Ангелкова – министър на туризма, Екатерина Дацова – директор на дирекция „Управление на морските плажове“; Камерата на архитектите в България – архитект Петкана Бакалова; и то точка втора – от Министерството на регионалното развитие и благоустройството Веселина Терзийска – главен секретар, Георги Терзийски – председател на УС на АПИ, Олег Асенов – директор на Националното ТОЛ управление, Асоциация на парковете в България – господин Тома Белев – председател на УС.
Имаме кворум да започнем.
Предлагам да гласуване така представения от мен дневен ред.
Моля, който е „за“, да гласува:
12 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:

ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ, № 902-01-32, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Давам думата на министър Ангелкова, която ще ни запознае с внесения от МС Закон за Черноморското крайбрежие.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господа народни представители! Министерският съвет внесе Законопроект за изменение и допълнение на Закона за концесиите по отношение за частта за морските плажове и респективно промяна в Закона на устройството на Черноморското крайбрежие с оглед уреждане на процедурата по отдаване на концесии на морски плажове. Това е само и единствено обхватът на внесения Законопроект.
Това, която предлагаме, е с оглед спазване на Европейската директива за концесиите, която в чл. 10, т. 8 от същата, като изключение казва, че концесиите за услуги, когато се отнасят за недвижим имот, не попадат в обхвата на настоящата Директива. От другата страна, пак в същата Директива 2014/23 на ЕС от 26 февруари 2014 г. се казва, че тази директива се прилага за обекти, за концесии, които са със стойност по-голяма или равна на 5 млн. 548 000 хил. евро.
По отношение на морските плажове, които са изключително специфичен обект, нито един от плажовете, които предстои да бъдат отдадени на концесия в близките 3-4, може би 20 години, няма да попаднат в обхвата на настоящата Директива. Единствено плажовете в Слънчев бряг и Златни пясъци биха могли да попаднат в обхвата по втория критерии по отношение на сумата на обекта на концесия, но те са отдадени на концесия за 20-годишен период. Така че тези договори, които изтичат през 2020/2021 г. и част от тях, които изтичат през 2019 г. се изцяло под прага на Директивата и са около 39 на брой и имала около 9, които са висящи. За да може Министерството на туризма да продължи да върши своята основна дейност, свързана пряко с летния ни туризъм, е необходимо процедурата да бъде уредена по специалния Закон, какъвто е Законът е за устройство на Черноморското крайбрежие така, както законодателят правилно е определил този подход и по отношение на другите обекти за концесии, изключително на държавна собственост, каквито са и плажовете, подземните богатства, които се отдават по реда на Закона за подземните богатства, и минералните води, които се отдават по реда на Закона за водите. Затова и предлагаме в чл. 25 от действащия Закон за концесиите да се включи нова алинея, която всъщност да казва, че плажовете ще бъдат отдавани на концесия по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.
От друга страна, за нас е изключително важно самата процедура за отдаване на концесия, да бъде ясна, проста, предвидима, прозрачна, за да може всички бъдещи стопани на морските плажове да участват и да имат възможност да стопанисват тези специфични обекти, които се отдават на концесия. Защото в момента отдаването на концесия на морски плаж, например, община Царево или Балчик, където плажовете като концесионно възнаграждение биха варирали средно между 20 и не повече от 200 хил. лв. на месец, бъдещите плажове трябва да отговарят на изисквания буквално едва ли като на отдаване на летище, пристанище или друга много по-голяма инфраструктура. Ако ние не организираме този специален ред за провеждане на тези процедури, рискуваме голяма част от морските плажове, които както казах до 2021 г. тези, които изтичат, са 39, да останат неохраняеми и без стопани, което със сигурност ще създаде една доста голяма несигурност по отношение и на организирания туризъм от туроператори. Голяма част от туроператорите, които работят на пазар „България“, са интересуват съответно дали плажовете, които са неразделна част от морския ни туристически продукт, са сключени на концесия, а не отдадени под наем. Защото концесията създава много по-голяма сигурност, увереност, изисква и инвестиции, докато наемът е в срок до 5 години и се основава само и единствено на предложена наемна цена.
Друга, много важна причина и мотив, свързвана с предлагането на настоящия законопроект, е и създадения правен вакуум по отношение на липсата на наредба, съгласно действащия закон за концесиите за управлението мониторинга и контрола, която е спряна миналата година от съда, и съответно по този начин възпрепятства изцяло работата на Министерството на туризма в това направление.
Разчитаме изключително много на Вашата подкрепа за този законопроект, за да може след края на настоящия сезон да се стартира подготовката на всички договори, които изтичат през следващата година. Тези, които са изтекли тази година, вече сме ги отдали под нае, за да можем да гарантираме стопанисването и съответно осигуряването на минималните задължителни дейности по отношение на управлението на морските плажове, като водното спасяване, медицинското обслужване, почистването, така че да гарантираме една добра услуга, свързана с летния ни туристически продукт и най-вече със сигурността и безопасността на туристите.
Благодаря Ви за вниманието и съм на разположение за всякакви въпроси.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря за мотивирането предложение на министър Ангелкова.
Продължаваме с дискусия. Колеги, имате думата във връзка с така представения законопроект на Закона за концесиите.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми господин Председател! Госпожо Министър, имаше консултации по повод на този законопроект, но лично аз се чувствам некомфортно, че всъщност не променяме закона за концесиите, а правим връщане на едно старо положени – променяме в 20 страници, основно с параграф 4, Законът за устройство на Черноморското крайбрежие. Тъй като в момента Черноморското крайбрежие е с вето на президента по повод законопроект ––параграф 2 и параграф 9, наредба, която касае бивакуването, палатките, кемперите. Ако трябва да бъдем обективни за нас самите, с този законопроект от Закона за концесиите се връщаме в старото положение – в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие в частта за плажовете, и правим малка промяна в Закона за туризма.
Тъй като следях много внимателно дебата по Закона за концесиите, вносител беше МС, сега в случая в експертите, които са извън парламента, и аз като негов член, искам да Ви попитам: това хармонизирано ли е с Европейското законодателство? Има всякакви дискусии на всякакви експерти, в които едни казват „да“, други казват „не“, други пък „ще видите“, искам Вашата експертиза и на членовете на Министерството, което ръководите – избор на страната членка ли е по отношение на самите плажове? Изключват ли се концесиите?
Използвам повода, защото отиваме в Закона за Черноморското крайбрежие, независимо, че е за концесиите –какъв е възгледът, тъй като дебатът, който върви, се прехвърля в Регионалното министерство, а Черноморското крайбрежие е преди всичко във Вашия ресор, в какъв срок ще излезе тази наредба на 4-те министерства: на Регионалното, на Туризма, на Екологията и ако не се лъжа, на Икономиката, за въвеждане на наредбата, която ще уреди въпросът, който ще бъде свързан с местата, в които трябва да има прилични и добри условия – да бъдат определени местата за палатки, кемпери и бивакуване при хората, които ходят при такива условия – диво къмпингуване? Тези два въпроса исках да Ви задам.
Не беше ли редно в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие да се даде целият този ред и да се извади от Закона за концесиите, защото ние по същество не правим толкова съществена промяна в самия Закон за концесиите? Благодаря.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Единият законопроект е внесен от народни представители, другият законопроект е на МС.
Давам думата на министър Ангелкова.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Янкова, променяйки закона за концесиите, по този начин стартирахме процедурата, защото Глава втора от ЗУЧК е отменена и е необходимо през Закона за концесиите да се направи това изключение на морските плажове, които са специфичен обект на концесия. Именно основният мотив, с който внасяме промени в този законопроект, е свързан с Европейската директива от 2014/24 на ЕС и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия. Именно самата Директива казва, в чл. 10, т. 8 от същата, че тази директива не се прилага за концесии и услуги, когато касаят стопанисването на недвижим имот. Плажовете, по своята същност, са недвижим имот.
Също така, в тази Директива се казва, че: настоящата Директива се прилага за концесии, чиято стойност е равна или надвишава 5 млн. 548 000 хил. евро. Нито един морски плаж в момента не попада в обхвата на Директивата. Поради тази причина, на първо място, за нас е изключително важно, а и от гледна точка на потенциалните желаещи да бъдат стопани на морския плаж, да се създадат условия, които да бъдат ясни и прости, и да съответстват на обекта за концесия. В сегашния му вид Законът за концесиите е изключително тежък по отношение на тези обекти и те са приравнени с концесиите за летища, пристанища и така нататък, които изискват много по-специфични тежки условия с оглед техния стратегически характер и гарантиране на защита на държавния интерес по отношение на по-високата тежест на условията, свързани със самата процедура.
По отношение на наредбата, самото предложение, свързано с къмпингуването, бе направено между първо и второ четене, когато се разглеждаше законопроектът за изменение и допълнение на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие от народен представител. Тогава към онзи момент нашето Министерство бе изразило отрицателно становище с оглед на необходимостта да има по-широк дебат, обществено обсъждане, и всички заинтересовани страни да кажат своята гледна точка. Но след дискусия с всички народни представители и в рамките на работната група, тази възможност в момента е дадена – с този отлагателен срок, който народните представители дадоха, за да може да се приеме такава наредба от 4-те ведомства – Регионалното развитие, Туризма, МОСВ и Министерството на земеделието, храните и горите, именно за да може абсолютно всички заинтересовани страни да седнат на една маса и да намерим баланса в рамките на този диалог. Защото сме на мнение, че правила трябва да има и ние сме длъжни да създадем такива правила, които да опазват околната среда, и които да създадат възможност на всички, които искат да практикуват този вид туризъм, да го правят.
Министерството на туризма винаги е подкрепяло къмпингуването. Поради тази причина направихме една предварителна среща – четиримата министри, за да можем да инициираме максимално бързо диалога в открит и по широк формат с неправителствения сектор, с всички заинтересовани страни. Защото вярвам, че само по този начин, когато има дебат, и желание, могат да се намерят именно тези правила и условия, които да гарантират, от една страна, практикуването на този вид туризъм, и съответно всички, които имат желание да го правят, да могат къмпингуват, и това, разбира се, от друга страна, да се случва, спазвайки законодателството и най-вече принципите за опазване на околната среда. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря на госпожа Ангелкова.
Последните й няколко изложения са свързани със Законопроект, който тепърва предстои да се гледа и има вето на президента. Най-вероятно другата седмица ще бъде гледан. Ще има възможност надълго и нашироко да дебатираме тази тема.
Предлагам да се върнем върху представения Закон за концесиите.
Колеги, други изказвания относно Законопроекта? Няма.
Ще си позволя да кажа няколко изречения. Безспорно, стопанисването и управлението на морските плажове е много специфична дейност. Лично аз съм задоволен от представянето на министър Ангелкова от гледна точка на важността, облекчаване на процедурите, във връзка и с опасението й, че много плажове – 39, има вероятност да се забави тяхното отдаване на концесия. Считам, че не е целесъобразно – нито е в полза на държавата, нито в полза на потребителите, да има толкова много плажове, които да останат пустеещи, защото все пак някои трябва да ги поддържа и това е допълнителен ресурс. Ако те не бъдат отдадени под наем или на концесия, естествено това би застрашило цялата взаимовръзка между летуващите и държавата. Считам, че Законопроектът изцяло отговаря и на представената Директива и не мисля, че отдаването на концесии на плажове трябва да се приравнява като обекти от национална сигурност, защото летища, пристанища и други големи инфраструктури – не само държавният интерес, но има и голямо значение от гледна точка на националната сигурност. Не мисля, че плажовете трябва да попадат в тази категория. Не случайно и в Директивата, с която имахме възможност да се запознаем, тъй като тя е цитирана многократно в мотивите, ясно е разписан обхватът на тази концесия, както и изключението. Плажовете не попадат и няма логика да попадат като други такива инфраструктурни обекти.
От името на групата на ГЕРБ смятам, че Законопроектът трябва да бъде подкрепен и ние от нашата група ще го подкрепим. Благодаря Ви.
Колеги, изказвания? Ако няма, предлагам да го подложим на гласуване.
Който е „за“ Закона за изменение и допълнение на Закона за концесиите, моля да гласува.
9 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“.
С това приключваме по точка първа.
Благодаря на министър Ангелкова за участието в днешното заседание.
МИНИСТЪР НИКОЛИНА АНГЕЛКОВА: Благодаря Ви за подкрепата.

ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Преминаваме към точка втора:
Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 954-01-46, внесен от народния представител Александър Ненков и група народни представители.
Да кажем „добре дошли“ на госпожа Начева, която се присъедини към екипа от Министерството на регионалното развитие и благоустройството заедно с колегите от АПИ
Тъй като аз съм един от вносителите на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата, ще си позволя да направя въведение в идеята на така предложените изменения и допълнения. Да започнем от там, че всъщност законопроектът е тясно обвързан и изработен заедно с колегите и от АПИ, и от МРРБ. Един от мотивите, заради който все пак народни представители подехме тази инициатива и възприехме предложенията на колегите, е именно кратките срокове, в които този законопроект трябва да бъде гласуван предвид настоящия Закон за пътищата. Той даваше една рамка, в която на 16 август тази година трябваше да започне и търговската, и техническата експлоатация на Електронната система за таксуване на пътищата.
Предвид някои обстоятелства, решихме да отложим търговската експлоатация на смесената система поради няколко причини: първо, знаете, че тепърва предстоят и в момента текат разговори между всички заинтересовани страни. На 5 юли даже започна Консултативен съвет към Министъра на регионалното развитие, между всички заинтересовани страни, относно спора за това да се намери компромис какъв обхват трябва да обхване тази електронна система, и от друга страна, тарифите, които бяха предоставени на общественото внимание. Считаме, че от тази гледна точка е важно да се намери необходимия баланс.
Въвеждането на една такава електронна система е безспорно реформа, и ако я сравним с много други европейски държави, България наистина е новатор в идеята да изгради една такава смесена система – няма такъв аналог, доколкото ми е известно, в доста по-развити държави от нашата, но има и своите пречки, които винаги съпътстват една такава сериозна промяна и поради тази причина е важно между двете страни, от една страна, държавата, от друга страна, заинтересованите страни – превозвачи, потребители на системата, да има доверие, че това е правилната. Мисля, че тук всички се обединиха през последните години, че това наистина е правилният начин за таксуване – говорим за тежкотоварните превозни средства, над 3,5 тона, и трябва да се заплаща на изминато разстояние и на… (Реплики.), и на товар, разбира се. Без необходимото доверие една такава не би имала своя смисъл.
Дали сме един обозрим срок – удължаване с близо 6 месеца, който, разбира се, е краен. Не случайно в Законопроекта казваме, че това е един краен срок. Вярвам, че колегите от Агенцията, и от Министерството правят всичко възможно този срок да бъде съкратен, но въпреки това сме сложили краен срок, защото мисля, че така е коректно. През тези няколко месеца вярвам, че ще се намери компромиса между всички превозвачи, заинтересовани страни, от гледна точка и на обхвата, и на тарифите, които ще трябва да бъдат реализирани.
Втората причина е техническата част на нещата. На 16 август – и в Законопроекта сме разписали, системата започва да работи. Уверението на колегите от АПИ е, че имаме готовност за всичките 10 хил. 800 км, които са по договор, да бъдат технически в готовност, така че да се експлоатира системата без, разбира се, да се събират такси, за да може, от една страна, Агенцията да изчисти всичките пропуски, които биха се породили от стартирането на една такава сложна система, от друга страна, самите потребители на системата ще имат възможността много по-точно, предвид въвеждането в Законопроекта на така наречените тол сегменти, да видят един маршрут, който го минават през цялата година – какъв ще бъде точният обхват на километрите, колко евентуално би му струвало, ако се въведе търговската експлоатация, ще бъде много по-лесно и за фирмите да си направят много по-точен разчет, а и за държавата. Според мен до някаква степен се спекулира с идеята, че ще се увеличат значително някои стоки, дори от първа необходимост. Държавата много по-точно ще може да изчисли дали това би имало и какъв би бил ефектът при въвеждането на търговската експлоатация.
Въвеждането на електронната винетка в началото на годината – 1 януари, също първите дни предизвика смущение, което смятам, че беше преодоляно максимално бързо. Но, за да не стигаме до някакъв подобен вариант, и да не натоварваме излишно потребителите с технически смущения, хубаво е да има достатъчно време системата да бъде тествана. Това е другата причина, поради която решихме търговската експлоатация да остане в срок до 1 март 2020 г.
Мисля, че това е най-общо казано. Има и други чисто административни нормативни промени, които касаят работата на Агенцията, но основният лайтмотив на Законопроекта е именно разделянето между търговската и техническата експлоатация, като, пак повтарям, срокът е не по-късно от 1 март 2020 г. Когато Министърът на регионалното развитие предложи и съответно МС го подкрепи и гласува, тогава ще влезе в сила и търговската част.
Първо, ще дам думата на Министерството или на Агенцията – който от Вас има желание да вземе отношение, и след това ще подложим на дебат Законопроекта.
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: Здравейте, уважаеми дами и господа. От името на Министерството на регионалното развитие бих искала да благодаря за така подробно направеното изложение и да кажа, че Министерството на регионалното развитие и благоустройството подкрепя предложения Законопроект.
Бих искала само още веднъж да обърна внимание, че техническата пригодност на системата действително върви в абсолютно спазване на графика – изпълнението на техническата част от изпълнението на системата, тоест към 16 август проектът ще бъде изпълняван така, както е заложено, и в съответствие с договорките ни с изпълнителя „Капш“.
Отлагането на системата касае само това, което и Вие казахте преди малко, събираемостта и то от гледна точка на постигане на един добър баланс между всички заинтересовани страни, а именно: държавата и потребителите на пътната мрежа, в частност тежкотоварния трафик в момента, който ще бъде прекия потърпевш от въвеждането на тол тарифите.
Въвеждането наистина е много трудно. Правили сме анализи и сме ги коментирали и преди на комисии. В останалите европейски държави също е станало с много трудности, бавно и поетапно. Действително нашата система няма аналог. Това е най-модерен вариант на система за събиране на винетки и тол такси. Така че се надяваме като краен резултат, въпреки отлагането, което в момента е предложено, накрая да постигнем един добър резултат не само от гледна точка на приходите, които ще бъдат събирани, но и от гледна точка на по-добра пътна мрежа. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря. Колеги, имате възможността да се включите в дискусията.
Господин Генов, заповядайте.
МАНОЛ ГЕНОВ: Здравейте на всички! От нашата парламентарна група по принцип винаги сме били „за“ тази тол система. Получавали сме различни укори, че сме пречели.
Ако се върна назад и направя една хронология на изказванията, които сме правили от парламентарната трибуна, всичко, което сега виждаме, се случва точно така, както ние прогнозирахме. Неколкократно сме изразявали съмнения в готовността на Агенцията тази система да се приложи. Видяхме за тези отлагания, видяхме за обхвата, не искам да се повтарям, аз имам един конкретен въпрос, видях тук анализа за разходи и ползи. Аз съм човек, който много пътува из държавата, появиха се навсякъде едни жълто-сини луноходи, така наречената тол полиция. Тези хора получават заплати. Очакванията бяха, че с приходите, които ще започнат да се генерират от 16 август, и светлото бъдеще, което се обещаваше за ремонтиране на пътища и така нататък – мога да Ви извадя 50 парламентарни въпроса на колеги от различни политически сили, където панацеята за реконструкцията, за ремонта на пътища беше тази тол система. Даже бяха поемани и ангажименти и срокове за извършване на определени ремонти и така нататък. Това сега не искам да го коментирам, но не се ли увеличава по този начин планираният бюджет на Агенцията със заплатите на тези хора? Защото виждам момичета и момчета стоят по пътищата с едни таблети. Един пише в тефтера, записва номерата на камионите и ако минат три ТИР-а наведнъж едва ли ще може да ги запише, защото другият от тефтера ги проверява после и в таблета. Явно това е тестването на системата, така предполагам, което се случва в момента. Това ми е въпроса: не се ли натоварва бюджета с този фонд? Защото мисля, че около 1000 души трябваше да бъдат назначени. Не знам докъде са стигнали с тези назначения, но все пак тези хора получават заплати, плащат им се осигуровки, плащат се разходи.
Това беше моят въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Генов.
Преди да дам думата – виждам, че професор Асенов иска да вземе отношение, искам да Ви кажа, че малко бъркаме нещата, защото едното в момента, което работи, са електронните винетки. Всъщност тол полицията, която се изгражда през последните месеци – вярно, че е с много усилия, изисква и повече време, но в крайна сметка и събираемостта е доста по-добра спрямо миналата година.
Затова ще дам думата на професор Асенов. (Реплики.) Ако искате и други въпроси – на куп ще отговорите.
ДОРА ЯНКОВА: Да обобщим въпросите. Аз като слушах господин Ненков как си направи мотивите за Законопроекта, сигурно, както каза Манол Генов, е извадил едно наше изказване, когато въвеждахме системата. Ние бяхме резервирани, че ще има възможност и за добър старт в началото, и сега.
Но има няколко въпроса, които са и финансови, и държавнически. Първо, ние дадохме санкция за консултант на тол системата. Този консултант е с цялостния обхват на държавната мрежа. Вие сега говорите – десет хиляди и шестотин. Ние тогава предлагахме третокласната мрежа да се забави. Геройски казвахте: „Не, не! Дай да им дадем пари, за да може да разработят цялата система.“
На какъв етап е разработката по държавната пътна инфраструктура? И тогава Ви давах за пример Смолян – Борино – Сатовча, си спомняте – родопската третокласна магистрала. Как ще я въведете никой не каза и сега няма да кажете, защото няма готовност.
Второ, тук, на внасянето на бюджета, министърът на регионалното развитие сподели, че тази година очакваме около 283 милиона – фанфарите бяха големи, и евентуално не догодина, а по следващата може би около милиард, но и тогава няма да са милиард.
С тази корекция, колко пари прогнозно очакваме да се съберат? И ще имаме ли корекция на бюджета? Тоест, ще вземаме ли пари от други пера – това, което сподели господин Генов, да издържаме тол екипа, който ръководите в момента? И стигат ли парите за тол екипа, който работи в момента?
И разковничето, за което казахте – идват избори и госпожа Начева каза, че проблем е събираемостта и че не можете да намерите баланс между държавата и потребителите, и дай да го отложим за догодина за зимата, нали така? Това е огромният, основният проблем.
Затова сега искате по време на изборите да е тихо, да е спокойно, ТИР-овете да си пътуват, държавата да не събира пари, с риска дори и да се лишим от средства, защото се появи шумът в системата и като се появи шумът в системата, дайте да е тихо – и по време на евроизборите, и на местните. Проблемът е политически, не Ви е експертен проблемът, защото имате консултанти, имате експертиза, имате хора – какво да е? Къде да е проблемът? А една година преди това – цяла година, подгрявахме обществото, че ще има тол система.
Ето на тези въпроси бих искала да получа отговори от представители на министъра и от ръководителя на тол системата господин Терзийски, защото ние с този законопроект, като го променим, се разпореждаме и с пари. И в залата ще имаме такъв въпрос. Кажете на министъра да дойде и да е готов да отговори.
Аз си спомням по памет, че очакванията бяха за 283 милиона. В Бюджетната комисия също членувам и там също имаше средства, с които се боравеше.
Поради тази причина въпросът с отлагането на тол системата – не знам дали Ви е липса на напрягане на администрацията – достатъчно администрация има и Регионалното министерство, и АПИ, и консултант гласувахме и подкрепихме, и изградена тол система. Какъв е проблемът – с едно изречение, благодаря на госпожа Начева. Тя каза простичко: „Проблемът е събираемостта. Не можем да намерим баланса между държавата и потребителите.“ Нали така? Записах си го. Тарифирането – ето това е големият въпрос и ние не сме доволни. Казахме, че ние сме за въвеждане на тол системата. Знаем, че от 2021 г. в новия планов период няма да има пари за държавна пътна инфраструктура и за магистрали. И колкото по активно и напрегнато работите, Министерството, пак казвам, проявява ленивост, и структурите около него. Стига господин Ненков Ви е вадил от положение. Стане някакъв проблем, хайде закон през господин Ненков, да Ви извади от ситуация.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Колеги, искате ли други въпроси или, ако искате, да дам възможност на Министерството и на професор Асенов да се изкажат. (Реплики.) Добре, нека първо да отговорим на въпросите.
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: Ако позволите аз да започна. По отношение на въпроса, свързан с приходите, повече подробности ще даде господин Асенов след мен.
Първо, не съм казала това, което преди малко казахте. (Реплики.) Добре, нека да го чуем, няма да споря. Благодаря Ви, че го зададохте този въпрос. Мисля, че ясно казах и аз, преди това и господин Ненков каза –датата 1 март 2020 г. е една крайна дата, до която с решение на Министерския съвет по предложение на министъра, да се определи стартирането на събираемостта на тол системата. Тоест, това е крайна дата. Това не означава, че непременно системата ще влезе на 1 март 2020 г.. В случай че анализите покажат, тъй като обяснихме преди малко, че става въпрос за допълнителни анализи въз основа вече на реалното тестване на системата след 16 август, след като тя бъде въведена, след като всички превозни средства, с необходимата техника, тук малко ще ми помогне професор Асенов, се дооборудват, за да можем да видим как ще тръгнат нещата, допълнителните анализи, които ще направи и нашия консултант, за който споменахте преди малко, ще доведат до определянето на конкретиката на това какъв ще е обхватът на мрежата и какъв ще е точно разчетът на тарифата, която ще се събира.
По отношение на консултанта, за който също споменахте преди малко – това намаляване на обхвата не означава намаляване на обхвата от този, който първоначално е заложен по договор със Световната банка – десет хиляди и малко отгоре, става въпрос за намаляване на обхвата на таксуваната мрежа, а не за намаляване на обхвата по принцип. Както казахте и Вие, всички сме наясно – този сектор от доста години е недофинансиран и действително голяма част от третокласната пътна мрежа не е в добро състояние. Никой от нас не иска нито превозвачите, нито държавата пък иска да ги натоварва да заплащат за нещо, което не е с добро качество. Тук няма спор по този въпрос, така че обхватът на мрежата, която ще бъде с определена ставка по тарифата и тази, която ще бъде с нулева ставка, е отделен въпрос и това не намалява обхвата като цялостен обхват. Системата технически ще се изпълнява така, както е зададена, и както е заложена по договора – с основния изпълнител и така, както е възложена по договора – със Световната банка, която е консултант на Агенция „Пътна инфраструктура“.
По отношение на това, какви ще са приходите и дали ще се налагат промени в бюджета, ние подробно ще изложим информация на изслушването, което предстои пред Комисията, тъй като правим доклад и министърът докладва пред Комисията. С няколко цифри ще ни помогне в момента професор Асенов, но прогнозите, които имаме в момента, и първоначалните изчисления сочат, че няма да има необходимост и няма да има пренасочване от друго място. Напротив, ще съберем може би над очакваното, което сме заложили в момента.
Ако позволите, нека професор Асенов да добави нещо.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Професор Асенов, заповядайте.
ПРОФЕСОР ОЛЕГ АСЕНОВ: Да кажа първо за луноходите. Луноходите ни на 30 юни са направили 5 609 проверки, като от тези проверки са осигурили в бюджета малко под 30 хил. лв. При 629 човека в Националното тол управление, миналият месец, когато подписах заплатите, мисля, че разходът беше около 617 хиляди. Умножете 30 хиляди по 30 и вижте, че само с нашите луноходи, само с тези хора, от чисто нова администрация на пет месеца, Националното тол управление се издържа без да бърка в кацата с пътните такси, които сме събрали. Тази сутрин към 8,30 ч. Националното тол управление – Агенция „Пътна инфраструктура“, е събрало в бюджета 251 млн. 921 хил. 280 лв. към днешна дата. Мога като математик много прогнози да направя и много апроксимации, но искам да кажа, че ние със сигурност ще прехвърлим 400 милиона събираемост. (Реплики.) Като при такава събираемост и при нашите разчети за бюджета и плана за структурното изграждане на Националното тол управление – ние мислим и за икономии, и за рестрикции точно по тази гледна точка, смятаме, че няма да има никаква нужда от друг бюджетен донор да бъдат предоставени пари. (Реплики.)
Искам да кажа, че по този начин ще успеем, първо, изцяло да финансираме администрацията и да финансираме всички разходи по системата, и с подобряване на първоприлагането, където виждам, че имаме условия за това – ще осигурим и бюджет за пътища. Мисля, че към края на месец август, когато са ни заложени статистическите маркери за цялата година, ще мога да кажа съвсем ясна прогноза до края на годината.
От днешна дата, от хоризонта на първото шестмесечие, тези данни са абсолютно реални. На 11-ти юли – на изслушването, ще се даде още по-подробна информация, но по отношение на луноходите категорично не бъркат в джоба на данъкоплатеца, а напротив, те осигуряват самоиздръжката на тази нова администрация.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря на професор Асенов.
Господин Терзийски, Вие ще вземете ли отношение?
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Професор Асенов, аз доколкото разбрах, Вие ни дадохте информация колко винетки са продадени към тази сутрин 8,30 ч., нали така? (Реплики.) Приходът на тези пари е от винетки, продадени винетки. Тук бъркаме малко нещата. Кажете тази тол полиция колко глоби е събрала, колко хора е наказала, колко транзитни превозни средства са глобени.
Наско бях в Гърция – браво на Вашите момчета! Дадоха им рушвет, не го вземаха, пратиха гръка да си плати до Златоград, до Гоце Делчев глобата. Перфектно се справиха, но Вие, нали разбирате какъв ми е въпросът?
ОЛЕГ АСЕНОВ: Веднага казвам.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Нека не смесваме приходите от винетки, които са продадени, защото те не ги продават тол полицаите, продават ги автоматите по бензиностанциите, и навсякъде. Така че Вие да ми казвате, че тези 251 милиона са благодарение на тези 600 и няколко човека, които сте ги назначили, е изключително несериозно.
Аз от сложна математика не разбирам, но по аритметика съм много добър, така че звучите несериозно с данните, които давате. Или кажете: не сме подготвени, не можем, ще Ви кажем по-късно. (Реплики.)
И втори въпрос. Били сме подведени, когато е гласуван бюджетът. Вие казвате сега, че без тол такси ще успеем да съберем 400 милиона. Колко бяха заложените прогнозни приходи от винетките в началото? Сега махаме тол таксите, няма да има приходи от тях, значи рязко са занижени прогнозните стойности в началото на година, когато са се планирали тези неща. Благодаря.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Професор Асенов, заповядайте.
ПРОФЕСОР ОЛЕГ АСЕНОВ: Ако мога да повторя само данните: за един ден са направени 5 609 проверки. Към миналата седмица, когато подготвях доклада за изслушването, бяха направени от началото на годината повече от 650 хиляди проверки. За един ден тези хора са продали през ПОС терминалите, които се намират на колите си, грубо казано, са събрали доброволно компесаторни такси в рамките на 30 хил. лв. Това си е техният принос. Правоприлагането във всеки тол… (Реплики.) За един ден 30 хил. лв. компесаторни такси. (Реплики.) Вижте, дали да ги умножаваме по 365 или не, това е въпрос на Ваше желание. Аз искам да кажа, че парите, които са събрани от тол и по-добрата събираемост, е защото има контрол. Във всяка тол система от опита, който и аз имам, който е не само от България, при контрол и правоприлагане, ние имаме по добра събираемост. Но, пак казвам, тези 600 човека този бюджет, който ние генерираме само от компесаторни такси, събрани на ПОС терминалите в колите, осигурява заплатите на тези хора. Това е факт, и този факт е неоспорим. Цифрите са ясни – на 11-ти пак ще ги дадем и те ще покажат същото.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря на професор Асенов.
ДОРА ЯНКОВА: Тъй като и аз зададох въпрос, искам да изкажа мнение по отговора на професор Асенов. Не знам защо председателят мълчи, но сигурно така сте преценили. Какво се оказва? Тук министърът в Бюджетна комисия казва: милиард, милиард и сто при пълна година, при въведена тол система. Нали така? Или милиард и двеста? След това господин Александър Ненков – около 600 милиона министърът, при изслушването в Регионално комисия министърът, сподели, че евентуално около 283 милиона, по памет. Или малко планирате… Ние искаме и държавата очаква 2021 г. от цялостното въвеждане на тол системата да остават пари за модернизирането. Всеки се кълне и се тупа за пътната инфраструктура. Даже общините бяха въстанали и искаха от тези 315 милиона, които идват от държавата, да отиват при тях, а от тола да идват от държавата, тъй като ние нямаме право при тола да финансираме общините, тъй като това е държавна инфраструктура.
Зададох неслучайно така въпроса, тъй като тогава министърът беше притеснен, има ли опасност Вие да останете с много администрация и без ресурс, а сега казвате, че 400 милиона. В действителност сме изключително прави опозицията, че Вие планирате ниски приходи и след това се тупате, че е висока събираемостта. Добре, че има събираемост. Сега обаче стои въпросът: администрацията, която ръководите, до края на годината колко пари ще изхарчи и колко пари ще останат за ремонти? Колко пари очаквате или декември ще Ви питаме отново тук, или януари ще Ви питаме колко пари събрахте и колко изхарчихте за тази администрация, която не е малка? Добре е – в момента така сте я дисциплинирали, стресирали и работи добре, както каза господин Генев.
Въпросът е: тези 629 човека, и Вие като ръководители, до края на годината колко сте планирали Фонд „Работна заплата“ и колко ще останат за ремонт на държавната пътна инфраструктура, защото аз знам, че АПИ харчи изпреварващо авансово в момента и Вие го знаете. Тук и началникът на кабинета знае. Поемат се ангажименти по държавната пътна инфраструктура. Ние ще говорим и на следващото по-разширено заседание, не в рамките на бюджета, Вие поемате ангажименти, защото чакате и от тол-а.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Ще дам думата, разбира се, на господин Терзийски, защото той имаше желание да вземе думата, но от въпроси не стигна време и до него. Но само да обясня. Тази тол полиция, за която Вие говорите, какви приходи и разходи са необходими за издръжката й. В крайна сметка в момента има само единствено електронни винетки, а системата тепърва ще се разраства. Естествено, много по-големи приходи се очакват от въвеждането на контрола, който правят тези колеги, които са назначени.
Давам думата на господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Благодаря.
Уважаеми господин Ненков, уважаеми дами господа народни представители! Аз ще започна от думите на професор Асенов конкретно.
Към настоящия момент по нашите прогнози най-малко 400 млн. лв. ще са средствата, които ще бъдат предназначени за пътища, защото по закон приходите от електронните винетки, съответно от тол таксите, са предназначени за пътища. Както стана ясно към момента назначеният персонал в Националното тол управление, който администрира първоприлагането, а и не само, цялото администриране на Националното тол управление почти се самоиздържа от наложените компенсаторни такси, глоби, дори в момента не говорим за наложените административни наказания.
Искам да подчертая още веднъж. Пътната агенция в момента, целият ѝ ресурс, не само Националното тол управление, работи по техническото задание на проекта. Тоест ние работим чисто технически с обхват 10 хил. 800 км, контролните пунктове ще бъдат изградени и се изграждат по график за такъв обхват, такъв сегмент от републиканската пътна мрежа. Всичко останало е въпрос на договаряне и баланс между страните в процеса. Ние сме оператор, има изпълнител и ние изпълняваме – договорите са такива, каквито са към момента.
По отношение на бюджета. Отново подчертавам: това са нашите прогнози по отношение на приходите, защото имайте предвид, че тъй като тежкотоварният трафик след 16 август няма да бъде толуван, но той ще закупува електронни винетки за периода, в който ще се извършват тестовете на системата. Така че ние ще продължаваме да получаваме приход от тежкотоварен трафик.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Терзийски.
Други колеги?
Господин Бонев имаше желание.
ДОРА ЯНКОВА: И все пак колко пари ще ви останат за пътна…?
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Ще останат от кое, госпожо Янкова?
ДОРА ЯНКОВА: Средствата от винетки…
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Средствата от винетки са предназначени само за пътища.
ДОРА ЯНКОВА: Знаем, че са само за пътища.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Ние нямаме правото да бъдат харчени за нещо друго.
ДОРА ЯНКОВА: Добре. Колко? 400 милиона, така ли?
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Това са прогнози минимум.
ДОРА ЯНКОВА: Прогнози?! Нали досега сте събрали толкова?
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Не, досега сме събрали 252 милиона близо.
ДОРА ЯНКОВА: Тоест 400 очакваме? (Реплики.)
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Господин Бонев, моля само да не влизаме в диалог, а наистина да бъде въпрос-отговори.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз бих върнал разговора относно предложения Законопроект за тол системата, която е изцяло и напълно необходима. Тол система, която в рамките на една година ние непрекъснато виждаме срокове на отлагане, включително и сега.
Причините, довели до поредния срок за отлагане – от 16 август 2019 г. трябваше да тръгне. Един от вносителите каза, че сме търсили баланс между обхвата и тарифата. Да припомня: изграждането на тол системата ни струва 180 милиона. За тол системата са платени 20 милиона за доклад, пет милиона допълнително, разгледани са няколко сценария за изграждане на тол системата. В крайна сметка се оказва, че тол системата няма аналог, което само по себе си говори, че е трудно. Причините, довели до поредното отлагане? Много ми хареса думата краен срок. Краен срок 1 март 2020 г. А има ли вероятност този срок да стане да кажем октомври месец 2020 г. или януари 2020 г.? Това никой не може да го каже, думата е хубава.
Техническата част на тол системата, рамките, обхвата. В момента има издадено едно единствено строително разрешение № РС-3 от тази година на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за изграждане на 20 геобразни рамки за тол системата. Това са факти, това са публични документи, които могат да се видят по всяко едно време. Аз мисля, че рамките по тол системата и по републиканските пътища – първи, втори и трети клас по магистралите, би следвало да са много повече и в договора. За изграждането на тол системата са заложени много повече. Това са само мотивите към Закона.
Това че една година ние не можем да направим наредба и изпълнителната власт не може да направи наредба, с която да се предизвика обществен дебат относно размера на таксите, за пореден път води до това пак да отложим до 1 март 2020 г. Какви са причините – дали са финансови, дали са икономически, дали са технически, технологични, политически, управленски, дали са комуникативни или в момента е един огромен микс? Защото всичките – било то правителството, било то АПИ, било Националното тол управление, работи в един уникален дисбаланс. Дисбаланс, включително и медийни изяви, относно обхвата на системата, дали ще са 19 хил. км, дали ще са 8 хил. км, дали ще са 6 хил. км? Това никой не го знае. (Реплики.)
Това 10 хиляди ние го коментираме, аз лично съм задал над 10 въпроса от трибуната и би следвало досега този един милиард, тази панацея да е влязла в бюджета и третокласната и второкласна пътна инфраструктура да цъфти. Само че фактите са съвсем различни, колеги. Фактите са съвсем различни. Отлагаме тол системата до 1 март 2020 г., краен срок.
Ние малко изместихме темата на разговора относно тол полицията. Аз за това искам да я върна в полето. Какво точно налага отлагането за пореден път? Защо досега не се направени? От 2015 г. досега, при толкова изразходвани средства, включително и сключен договор за изграждане? Ние все още не знаем обхвата, не знаем и тарифите. А дали ще се случи до 1 март 2020 г.? Може ли да го гарантираме? Аз не съм сигурен. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: И аз благодаря.
Искате ли да вземете отношение? То не, че имаше въпроси по скоро имаше изложение. Само констатации бяха, но заповядайте.
ВЕСЕЛА НАЧЕВА: Доколкото разбрах въпроса е какви са действителните причини за отлагането? Аз мисля, че те много ясно са посочени и мисля, че на всички станаха ясни, защото няколко пъти повторихме.
По отношение на рамките. Бих искала да кажа, че не е така, не е само едно разрешение за строеж. Всички досега заявени искания за разрешаване на строеж на рамки в момента са издадени и са публикувани в Държавен вестник. Но, тъй като в момента не мога да Ви ги цитирам с номера, както ми цитирахте Вие, нека да Ви предоставим тази справка на 11-ти на изслушването. Почти всички рамки, които са заявени за изграждане и за дооборудване от старите, са одобрени и са публикувани в Държавен вестник. Мисля, че в момента нямаме нито едно искане, което да не сме се произнесли по него по отношение на издаване на разрешение за строеж.
Така че от гледна точка, пак казвам, на техническото изпълнение, казах го и преди малко, ние се движим абсолютно в график. Професор Олег Асенов може да каже подробности, но пак казвам, ние ще ги кажем сигурно и другата седмица, не само по отношение на рамките, а и по отношение на цялото изграждане и интегриране на системата, съвместяването с останалите институции, с които работим – Агенция „Митници“, НАП, полиция и така нататък.
Да, действително може да е имало някакви проблеми, но в крайна сметка всяко ново начало е трудно и аз мисля, че тук по скоро трябва всички да сме…, виждам, че и Вие подкрепяте така или иначе въвеждането на тол системата, всички трябва да гледаме в една посока, да целим това нещо да се случи в България и мисля, че тук въобще няма въпрос за коментар, че абсолютно всички искаме да се въведе. Казах преди малко и мисля, че цитирахме тук един такъв пример как във Франция 10 години са се мъчили да въведат тол системата. Така че в крайна сметка това отлагане не би следвало да… Надяваме се, че и по-рано ще се справим с това и то касае не толкова нашата липса на готовност. Напротив, Вие знаете и публично достояние са първоначалните тарифи, които нашият консултант, съвместно с експертите от АПИ, в първоначалния обхват бяха презентирани и обсъждани, и така нататък. Но тук трябва да се потърси баланс, защото в крайна сметка тол системата ще повлия на цялото общество. Тя не е само нещо да наложиш и да приемеш на ниво от държавно управление, тя ще повлия на цялото общество и би трябвало да се търси баланс. И аз мисля, че е разбираемо необходимостта да постигнем някакво съгласие между всички заинтересовани страни.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Заповядайте.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Манталитетът на работа – проба, грешка решение, ми е до болка познат. Тоест, за пореден път го виждаме. Подаваме една цена, тръгва обществено напрежение, и в следващия момент ние решаваме, че проблемът ще го отдалечим към настоящия момент с увеличаване срока за внедряване на тол системата.
Сега фактите. Пак се връщам в детайли, съжалявам, че ще изпадна в детайли. Има едно-единствено и здраво разрешение за строеж № 3 – пак се връщам на него. За 20 рамки геобразни, за които даже сте дали предварително изпълнение, ясно е бързането – 16 август идва, това е договора с фирмата-изпълнител. Кое ни гарантира, че в тази дата – 16 август 2019 г., дори на техническо ниво ще бъде изградена тол системата? Аз непрекъснато чувам, че ще тръгнат едни тестове. Тестове върху какво? Какъв е обхватът, за да тестваме тол системата? Ние не знаем какъв е обхватът. До настоящия момент не знаем какъв е обхватът. Зад скритото първи, втори и трети клас в бъдеще, или първи и втори клас ние нямаме една, ако щете, елементарна схема, за да знаем къде е тази тол система. Това са фактите. Съжалявам, публикуват. Разбираме, бързаме – през народни представители е законът. Аз не знам защо не отиде на обществено обсъждане – едномесечен срок, през Министерски съвет, както е редно. Търсим непрекъснато баланс между всички заинтересовани. Не е ли мястото едномесечен срок? Онзи ден го вкарваме, днес трябва да го приемем, в четвъртък ще го гледаме в зала. Е, какво е това устойчиво законодателство? Съжалявам. И то за толкова важен сегмент.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Едно изречение ще кажа. Нека народните представители, и от мотивите, които прочетохме, мисля, че и колегите насреща – те така кимат съгласнически, но не получихме достатъчно убедителни аргументи защо тази система не се въвежда. Нека другата седмица да бъдете по-прецизни именно в начина, по който ще обясните на всички – хайде, законодателите ние ще го подкрепим, разбира се, най-вероятно.
Но има нещо друго. Трябва да убедим обществото, че причините са такива, такива, такива, защото най-лесно може да ги вържем с местните избори. Не искам и да бъркам на хората в джобовете, управляващите отново дадоха назад, уплашиха се и така нататък. Така че нека да бъдете по-прецизни с мотивацията за това защо се е случило това отлагане. Благодаря.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря на господин Генов.
Господин Динков, имате думата.
НИКОЛА ДИНКОВ: Ще се опитам да не се повтарям. Тук беше казано едно много важно условие – заинтересованите страни не са постигнали съгласие. Те са две: едните са потребителите, другите – правителството, държавата.
Когато приемахме последното изменение на Закона и когато коментирахме тол системата, ние поставихме много остро въпроса за това, че е добре изменението на закона да върви заедно с обсъждането на обхвата и обсъждането на тарифите, и го повторихме няколко пъти, на което обсъждане на нас ни беше казано в Комисията, а след това заявено и от трибуната на Народното събрание, че това нещо ще стане в оптимален срок, така че всички страни да бъдат подготвени към момента на въвеждане на тол системата. И от тази гледна точка, когато сме гледали въпросите и за договорите с консултантите, и по отношение на цените и другите въпроси, се беше стигнало до заключението, че срокът, който беше определен със закона, който действа досега, е оптималнитя срок.
Съвсем естествено възниква въпросът: защо през това време – отварям една скоба – като четете пресата, информацията по сайтовете и във вестници, има много изказвания на различни професионални организации на превозвачите, които казват, че към момента не са търсени, въпреки че има решение за провеждането на такива консултации. Има такова решение. И имахме достатъчно време – пет, шест месеца, в които тези разговори и уточнявания с представителите на превозвачите, да бъдат завършени и да се намери онази оптимална ставка за различните превозни средства.
Сега изведнъж месец юли – един месец и половина преди въвеждане на тол системата ние стигаме до извода, че преговорите между превозвачи и Министерство не са започнали. Аз мисля, че е голяма безотговорност към всичко онова, което ние гледаме като народни представители.
И, господин Ненков, имам чувството, че Вас много често Ви използват, за да вкарат такива изменения в закона, вместо да го вкарва правителството, което е допуснало забавянето на всички тези срокове. Нищо лошо в това, че Вие ги вкарвате като експертиза, но би трябвало да го вкарва този, който е виновен за забавянето на сроковете, в случая не сте виновни Вие. Аз съм уверен, че не сте Вие, който е виновен за забавянето на тези срокове.
Да оставим пропуснатите ползи, които в момента сега могат да ни карат вода от три кладенеца – как ще дойдат тези неща, как няма да дойдат. Пропуснати ползи явно, че има, защото най-простият пример – парламентарният контрол, където има поставени въпроси, има програма за реконструкция на пътища от държавната пътна мрежа, беше ясно казано, че с какви средства през тази година и догодина, заради събираемостта от тол таксите, ще има много по голям обхват на реконструкцията на държавната пътна мрежа. Това явно, че няма да се случи и то ще нанесе… нали разбирате, че с парите, които, ако бяха по-рано събирани, щеше да бъде направен ремонт на много повече километри пътна мрежа, която е извън тези 10 хил. 800 километра, която мрежа е готова да поеме събиране на тол такси. До края на 2020 г. можеше да станат 12 – 13 хиляди километра, но това означава, че и 2021 г. приходите от тол такси щеше да е много по-голяма.
Тук всички казват: ама дано не е във връзка с местните избори. Ами, естествено, че е. Да се заблуждаваме, че не е?! Сигурно има връзка. Въпросът е, че, и завършвам, имаше достатъчно време от последния разговор, когато го водихме, за приемането на закона, обхвата и тарифите да се проведат тези разговори с превозвачите.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: И аз бих искал да взема отношение за това, което се изказват колегите отляво.
Вижте, колеги, първо, не трябва да омаловажаваме факта, че група народни представители са вкарали един такъв законопроект. И миналия път беше по този начин, ако не ме лъже паметта, и сега. И аз коректно заявих, че тук става въпрос за съвместна работа, ние сме един екип. В крайна сметка е съвсем разбираемо, притиснати от сроковете, да търсим най-оптималното. И не мисля, че парламентът е някаква такава скрита институция, от нея няма друга по-публична институция. Неслучайно вчера поканих и медиите, за да обясним всъщност мотивите за този законопроект.
Сега, колеги, аз бих се съгласил с Вас в частта, в която казвате, че сте много загрижени за въвеждането набързо на тази електронна система и щях да Ви повярвам, между другото. Сега разбирам, че няма как да подкрепите едно удължаване с каквито и мотиви да излезем, но тогава се връщам назад във времето и си спомням тогава, когато правехме законодателството за въвеждането изобщо на такава електронна система, че Вие и тогава не го подкрепихте. Така че малко ми се вижда странно. Вижте гласуването – ще направя една справка специално, за да видите как сте гласували и в Комисия, и в зала, за да видите, че всъщност и тогава сте били против, и сега сте против. Сега е разбираемо, да, не е приемливо, не звучи добре, че се отлага по някакъв начин въвеждането на търговската експлоатация на системата. Но имаше и друг аргумент – политически – дали това едва ли не е свързано с местните избори.


Колеги, първо, въвеждането на тази електронна система, вярвам, че и много малко правителства, ако щете, биха тръгнали да го правят изобщо. И фактът, че вече толкова години, предвид и самата обществена поръчка колко дълго време се чакаше, колко трудно започна и самото изграждане на тази система, пречките, които постоянно така или иначе от гледна точка и на техническа експлоатация има – говоря за отговорното поведение, че търсим как да финансираме сектора. Защото всички сме наясно, това, което каза и госпожа Янкова – права е за това нещо – ние трябва да търсим приходи в Агенцията, ако искаме да имаме качествени пътища на някакво добро европейско ниво. И самият факт, че ние вече толкова време се мъчим да го направим, не може да обвините по някакъв начин, че това е свързано с местните избори. Ако беше толкова лесно, ако беше толкова политически обвързано, изобщо нямаше да тръгнем да го правим, защото естествено е, че от другата страна имаш едни потребители, в лицето на превозвачите, които, със сигурност, не им е приятно самият факт, че ще им се увеличат таксите, които трябва да плащат, за да ползват тази пътна мрежа. Няма как да се съглася с това, че видите ли това било заради местните избори. Прекалено елементарно, с риск да се обидите, но прекалено елементарно е да търсим под тази форма на отлагане, някакъв политически дивидент, защото превозвачите, ако сега въведем на 16 август тази система, търговски да я експлоатираме, без да има постигнат някакъв баланс и взаимен интерес от двете страни, то ще бъде наистина, както казаха колегите, с някаква административна санкция, наложена от държавата, колко ще струва на превозвачите няма изобщо да ни интересува и аз не мисля, че една такава реформа се нуждае от това нещо. И коректно, също така отбелязах, следното като мотив – не само все още липсата на договореност между превозвачите и между Агенцията, другият мотив е техническият. Да, 16 август, и в закона е записано, тя започва системата да работи с обхвата, който е по договор от фирмата изпълнител и не виждам как не разбирате какъв щял да бъде обхватът? Ами, обхватът е ясен, няма спор по обхвата, но при всички положения, коректно казах – на 1 януари видяхте, че с продажбата на електронните винетки имаше няколко дена забавяне, имаше проблеми със самия сайт, възможността да си закупиш по електронен път винетка – имаше наистина необходимост от няколко дни. И сега ние, ако сме безотговорни хора, тъй като все пак управляваме в момента, ако сме безотговорни и оставяме срокът да започне на 16 август да го експлоатираме – и търговски, и технически едновременно, отчитаме, че може да се породят проблеми. И ние какво, ще натоварим потребителите на тази система, само за да задоволим едва ли не желанието си да спазим някакъв срок?
И по отношение на срока. Аз не знам до този момент да сме отлагали срок. Ние единствено сме внесли в предпоследните изменения –от миналата година, правихме законодателство за създаването на тази електронна система и бяхме фиксирали 16 август като срок, но никога не сме отлагали срок, имаше единствено забавяне от гледна точка на поръчките за избор на изпълнител на системата, така че това също не е коректно, което изразихте. За първи път правим някакво отлагане, и то само в една от частите и смея да твърдя, че има наистина достатъчно основания това да го направим.
Без необходимия баланс, без доверие между двете страни – да, всички казват: ние искаме да въведем електронна система, и превозвачите казват: искаме да въведем електронна система, по справедливо е, да, не ни харесват цените. И в крайна сметка, трябва двете страни да имат някаква допирна точка, за да може да има смисъл тази система. Всичко останало е в сферата на някакво политическо говорено, за съжаление, без което явно не може да минем.
С това приключвам, колеги, ако имате друго?
Заповядайте.
ТАНЕР АЛИ: Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател и гости! Много се изговори в рамките на тези две години относно прословутата тол система, както и колегите споменаха в зала, преди това на комисии, бяхме обсъдили почти всяка една подробност. Тогава министър Нанков беше споделил, че в рамките на шест месеца ще бъде въведена тази система и ние бяхме казали своите съображения от „Движението за права и свободи“ относно тази система и това, което го споменахме тогава, всичко излезе наяве.
Спомням си, че се спряхме на няколко момента, основно в мои изказвания, няма да цитирам отново, но дали ще има алтернативни пътища, тези които не искат да ползват тол системата, тоест да плащат такива такси – говоря за чисто български компании и фирми, които не извършват трансгранично пътуване – и се надявах таксите за транзитно преминаващите автомобили, примерно от Турция към Румъния едни да бъдат, за тях таксуванията, други да бъдат таксите за българските фирми, които превозват хляб, хлебни изделия, продукция в българското ежедневие, трето –възможността, който не иска да ползва, да ползва второстепенни пътища, както е в нормалния свят и така е направено – да има алтернатива и да не заплащат тези такси на километър, за да може да не се оскъпява продукцията, която ще отиде до крайния потребител.
Говорим малко за популистко, но това са важните моменти, защото нашата парламентарна група преди две седмици беше предложила намаляване на ДДС на определени продукти – лекарства, хляб, учебници и така нататък. В един момент казаха: няма как да се получи, но сега, въвеждайки системата, дори с отложено време, тези …производители, които извозват над три и половина тона камиона до крайния потребител своята продукция, аджеба, къде ще заложат тази цена, която ще платят допълнително за преминаване през тези пътища, няма ли да бъде върху продукта като хляб, като цена? Ето, не смъкваме ДДС, а още повече ще натоварим.
Ели е възможно да помислим, имаме още време, в тази насока, и то много сериозно, специализираните превози – дали можем да говорим за пожарни техники, за такива от рода на аварийни техники, които са над три тона и половина, и да бъдат освободени от такси, или да бъдат с преференциални цени?
Това е моят въпрос към Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Али.
Някой ще вземе ли отношение.
Професор Асенов.
ОЛЕГ АСЕНОВ: Благодаря за въпроса. Изключително уместен е. Той е един от въпросите, които много сериозно дискутираме и с превозвачите. Аз искам да отговоря и като представител на България в групата за новите документи по тол, тоест делегираните актове на директивите и това, което реално дискутираме като практики.
В една такава държава, която е много развита, като Германия – знаете в момента върви съдебна процедура, точно поради факта, че има преференциални тол такси за местния и за транзитния трафик. Също такава процедура върви в Унгария. Не мисля, въпреки че даваха превозвачите пример в разговорите за пример Германия, сега вече, когато имаме активна процедура, включително наложени санкции, променено законодателство в Германия по отношение на тол таксите, можем да разглеждаме въпроса за преференциалните тарифи. Тази глава на практика е затворена – 62-ра Директива, Анекс „а“, съвсем ясно казва че няма как да има преференции.
По отношение на специализираната техника, и към момента, действащото законодателство освобождава редица служби и категории пътни превозни средства, които имат отношение към националната сигурност и безопасността. Така че аз смятам, че в този аспект са взети необходимите законодателни мерки.
По отношение на това доколко е реализиран толът като обхват на базата на възможността за алтернативни пътища, искам да кажа, че възможностите на пътната инфраструктура – нашата, наличната, са използвани максимално, за да можем при стартовия обхват от 10 800 км, което искам да подчертая, че е технически обхват на системата – всяко едно парченце от този обхват може да бъде тарифирано с нулева ставка и от този стартов обхват в рамките на седмица Националното тол управление да конфигурира обхват от 5800 км да речем, което да включва автомагистрали, първокласни пътища, второкласни пътища с добро състояние и довеждащи до граничните контролно-пропускателни пунктове третокласни пътища, за което имаме някакъв вариант, и който също го обсъждаме.
Тоест, системата технически осигурява възможност да работим с гъвкав обхват – от нула до 10 800 км. Ние имаме инструменти, с които да управляваме този обхват. Така че в момента – и аз приветствам вносителите с това, че казват до 1 март – в момента, в който стигнем до обхвати и тарифи, на нас ни трябва едно съвсем кратко време, за да пуснем системата в търговска експлоатация. Защото миналата седмица колегите журналисти бяха на гости при нас и видяха, че можем да издаваме маршрутни карти вече, и ги издадохме пред тях. Влязоха в центъра и видяха калкулатора, който смята тол таксите, както ние го наричаме елката на тола, видяха, че със симулирани данни от бордови устройства сметнахме тарифи – при едно тестово покритие и с тестова тарифа. Тоест, ние на 16 август ще имаме работеща техническа система. Това Ви го казвам съвсем отговорно, защото всеки ден го правим, и днес има тестове, и днес има симулации, и днес гледаме колко хора на кое място ще ни трябват, как ще работим, за да сме ефективни, за да не допускаме сътресения такива, каквито преживяхме в началото на годината.
Това мога да отговоря във връзка с този въпрос.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря на професор Асенов.
Колеги, доста изговорихме по темата. Колегата Ташков искаше да вземе отношение, после ще дам думата на господин Терзийски, след което предлагам да приключим с дебата, има достатъчно време и в зала да се коментира.
АТАНАС ТАШКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, репликата ми е насочена към господин Али. След Вашето изказване за момент се почувствах, че сме в Комисията по социална политика или в Комисията по бюджет и финанси. Ние в крайна сметка се намираме в Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и дебатираме.
Идеята на въвеждането и на винетните такси, и на тол таксуването, и на преминаването по Републиканската пътна мрежа е не къде безплатно може да се премине или алтернативни маршрути, а идеята е да съберем толкова средства от експлоатацията на пътната мрежа, които ще бъдат необходими тя да се поддържа в добро техническо и експлоатационно състояние. Това е основната идея.
Към момента винетната такса не е достатъчно справедлива, защото за изминаването на различно разстояние от различните ползватели се плаща едно и също. Ако минавам на месец или на година 20 хиляди км, някой минава 5000 км, ние двамата плащаме едно и също нещо. Това не е адекватна система. Идеята е да бъде премината към система, която този, който ползва повече и този, който износва повече, да заплаща повече.
По отношение на безплатно преминаване или алтернативни маршрути. В крайна сметка безплатно преминаване няма. Ако някой смята, че има мрежи, където може да минеш безплатно, това не е така. Останалите общински пътища се дължи данък затова, че преминаваш по тях по републиканската винетка. Тези, който са в тол таксуването, плащането да е различно, дори такса. Това е идеята. Ние тук в момента дебатираме отлагането на срокът, в който ще бъде въведено тол таксуването.
Колегите няколко пъти казаха, да не кажа 10 пъти, че технически ще има възможността от 16 август да преминем тази система да бъде въведена в експлоатация. Предвид на създалите се обстоятелства, със срещи с транспортния бранш, с тези опасения, които Вие имате по отношение на това, че в крайна сметка тази тол такса ще рефлектира естествено върху крайните цени на продуктите, тук идеята беше – и тя е точно такава – в мотивите няколко пъти беше казано, че точно това е предпоставката за отлагане, въвеждането на това таксуване.
Кога ще бъде, кога ще се случи, кога ще излезе постановление на Министерския съвет, ние не може да гадаем, но крайната дата е казана – 1 март 2020 г. Кратко, ясно и точно. Доста неща казаха колегите отсреща. Имам чувството, че това им е стилът на работа–да ги разтягат нещата, да повтарят, да потретват, да ги замазват. Не можех да разбера в крайна сметка Вие искате ли да има тол таксуване, не искате ли? Фактически Вие държите да влезе от 16 август, така ли? Това не можех да разбера в крайна сметка. (Реплики.)
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Може ли само Дора Янкова и приключваме. Колегата Терзийски също иска думата.
ДОРА ЯНКОВА: Господин Ташков, реплика към Вас. Ние като опозиция се опитваме да Ви държим в кондиция и да Ви кажем, че тези хора не си свършиха работата. А Вие щом поощрявате това... Да, ние сме в Регионалната комисия, но ние сме първа Комисия за зала. Знаем, че през това решение ще отнемем бюджет от държавата. Няма да имаме възможности да се ремонтират още пътища. Ето това е истината. Кратичко. А, че го правите свързано с изборите… От политическия кабинет на министъра казаха: не можем да намерим баланса между държавата и събирача. Простичко и ясно. Повече няма лакърдии. Това е истината. Администрацията в момента имаше достатъчно време да свърши тази работа.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Колега, Али. (Реплики.)
ТАНЕР АЛИ: Не сте права. Колегите, са си свършили работа и аз го казах. Колегите заявиха ясно и точно, че на 16 август системата ще заработи. Това, че няма да се таксува като тол, а ще се таксува като винетка, т не означава, че не са си свършили работата. Казаха го няколко пъти.
По отношение на бюджета. Ттова не са пари, които ще загуби държавата. Това са някакви пропуснати ползи. Тези пропуснати ползи са от години назад. Те са от 20 години, от 10 години. Смятам, че това не е така. Няколко пъти казаха, че събираемостта е по-голяма от това, че има тол управление, че те на място спират коли, плаща се компенсаторни такси и така нататък.
Свидетел съм, че в годините назад наистина много хора караха без винетки. Кой минава, заминава без винетка? Контролът не беше ясен. Не се знаеше кой полицай те среща. Те си гледат техническия преглед, гледат гражданската отговорност, на винетката никой не ѝ обръща внимание. Резултатите са налице.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Много кратко.
ТАНЕР АЛИ: Уважаеми господин Ташков, ние сме Комисия по регионално развитие, благоустройство и местно самоуправление. В местното самоуправление живеят социални хора. Нормално е да разсъждаваме по този начин, независимо каква комисия сме. Целият свят е в социална политика. Самата политика е социална и на държавата. Така че в тази насока тук непременно трябва да вземем някакви средства и да ги вложим някъде. Трябва да помислим всеобхватно върху цялата система, когато все още е възможно това да се случи.
Сега наново да се променят законови нормативи… Затова от „Движението за права и свободи“ ще предложим в залата, на дискусия, разбира се, определен законопроектни промени в тази насока, за да има ефект от цялата система. Ние сме „за“ и ще гласуваме „за“ системата. Естествено, че трябва да я има, но трябва да я има и социалната политика в самото начало на този закон. Защото, пак казвам, Вие ще бъдете убедени. Говорим тук за местни фирми. Местните фирми, тоест по места, там където ние сме такава Комисия, преди това го споменах, ще се наложи да вдигат цени именно заради тол таксите. Няма откъде да им дойдат тези цени. Не може заради 20 ст. на печалба от един хляб, той да плаща плюс 25 ст. за извозването на този хляб. В тази насока исках да спомена този момент. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря.
Господин Бонев, господин Терзийски, наистина приключваме. Прекалено много време отнехме.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Ташков, аз направо съм изумен. Вие сега ли разбрахте, че има транспортен сектор в България? И сега почваме да говорим за транспортния сектор при готовност да работи тол системата. Направо не знам…
Сега ще ни отнеме шест месеца или до 1 март 2020 г., за да може евентуално да разговаряме с този сектор и да постигнем някаква цена за превозите. Винетки – да, винетките е една постоянна величина през годините, независимо от това трафикът как се организира и увеличава, намалява ли се?! Тук въпросът е защо го отлагаме? Защо губим, поне по думите на предишния министър, милиарди, по думите на премиера – печатница за пари, средства, с които може да се финансираме Републиканската пътна мрежа, най малкото, за да намалим жертвите по тези пътища, да ги вкараме в добро състояние. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Господин Бонев, злоупотребихте няколко пъти с думата. Давам думата на господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Ще бъда кратък. Бях провокиран, първо, от изказването на господин Али, който всъщност по своеобразен начин подкрепи мотивите за това след 16 август да има техническа, абсолютна възможност да бъде въведена тол системата, но търговска не такава, именно, за да може човекът с камиона, с хляба, като си вземе бордовото устройство и мине по маршрута си, да знае точно колко ще му струва преди да го е заплатил.
Другото в заключение. Вие сте хора с по-голям опит от мен, така че на всеки от Вас е ясно, че въвеждането на тол системата е реформа не само в транспортния сектор, но въобще в секторните политики в държавата, тъй като това е елемент от националната сигурност, и от социалната политика, и от икономически политики. Така че смятам, че ползите от това да проверим всичко преди да въведем системата като търговска практика, бих я броил много повече, отколкото, ако въведем една така или иначе още небалансирана в интересите система. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря на господин Терзийски.
Мисля да приключим с дебата по темата. Достатъчно много се изговори. Предстои, разбира се, и гледане, и две четения в залата. Молбата ми е само да приключим, тъй като на 11-ти имат готовност колегите. Всичката информация, която беше споделена и като въпроси, и като коментари, моля да бъде подсигурено на Народното събрание, за да не става едва ли не, че нещо някой крие, а напротив точно обратното.
Затова всъщност приехме на всеки три месеца, ако не ме лъже паметна – два месеца Министерството и АПИ да предоставят цялата налична информация относно изграждането и етапите на системата.
Колеги, който е „за“ така внесения и мотивиран Законопроект – Закон за пътищата, моля да гласува.
11 гласа „за“, без „против“ и 3 гласа „въздържал се“.
Колеги, благодаря за вниманието. Успешен и хубав ден.


(Закрито 16,40 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Александър Ненков



Стенограф:
Теодора Енчева