Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
1. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 902-01-42, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за защита на правата и интересите на възрастните хора, № 954-01-62, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за възрастните хора, № 954-01-73, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители.
П Р О Т О К О Л
№ 22
Списъците на присъствалите народни представители и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 15,35 ч. и се ръководи от господин Искрен Веселинов – председател на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
* * *
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, разрешете да открия заседанието на Комисията.
Дневният ред е от три точки:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 902-01-42, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за защита на правата и интересите на възрастните хора, № 954-01-62, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за възрастните хора, № 954-01-73, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители.
Има ли някакви предложения по дневния ред?
Ако няма, подлагам го на гласуване.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против и въздържал се – няма.
Уважаеми колеги, на заседанието присъстват: господин Петър Николов – заместник министър на образованието и науката, и господин Климент Христов – директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол“.
Задачата им е да ни представят Законопроекта по т. 1, като молбата ми към тях е да наблегнат на ангажиментите и промяната на отношенията между общините и висшите учебни заведения, както и на регионалното планиране на специалности. Мисля, че това е от компетентността на нашата комисия. Оттам насетне, ако някой има по-специфични интереси, ще може да зададе въпроси и да получи отговора.
По първа точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ, № 902-01-42, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Заповядайте, господин Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще се опитам да маркирам само основните проблеми, които помолихте да засегнем. Това е амбициозен Законопроект за промяна на един от най-важните закони в образователната сфера. Има няколко основни цели, които искаме да постигнем чрез него.
Първата е оптимизация на структурната мрежа на висшето образование.
Втората е промяна в управлението на висшите училища.
Третата е усъвършенстване на модела на акредитация на висшите училища.
Това, което е пряко свързано с регионалната политика, в общи линии са два основни елемента. Първият е вкарването на общините в управлението на университетите. Знаете, че университетите имат настоятелства, в които до този момент не присъстваха представители на местната власт, а само представители на регионалния бизнес, на културните институции, на представителите на Министерството на образованието. Това, което предлагаме в тази част, е да вкараме представители на общините, тъй като всъщност общините са най-заинтересовани от развитието на едно училище. Знаете, че повечето местни власти в България се борят за това да привлекат, да изградят филиали, да се поддържат висшите училища, които съществуват и много от тях помагат финансово на висшите училища. Така че това е едната промяна, която предлагаме.
Другата ключова промяна е създаването занапред на така наречените пътни карти за развитие на висшите училища, при които ще се опитаме да регламентираме в кои сфери, в кои посоки се специализират висшите училища, тъй като през последните десетилетия се наблюдаваше една негативна тенденция на отваряне на палитрата от специалности, които всеки университет предлага, в резултат на което много голяма част от тези специалности започнаха да се конкурират помежду си, изпаднаха в криза и наблюдаваме негативни процеси. Така че целта на тази карта ще бъде да начертае стратегията пред всяко висше училище. Това, което обикновено казваме, когато се опитваме да обясняваме, че едно е да виждаш дърветата – това, което е работа на ректора, на ръководството на отделното училище, друго е да виждаш цялата гора – това, което е работата на Министерството на образованието. Така че ще направим нова стратегия за висшето образование, от която след това ще произлязат и тези пътни карти, които ще бъдат приети.
Според мен това са основните аспекти, свързани с регионалната политика. Ако имате някакви конкретни въпроси, Вие имате нашите предложения, мога да отговоря с удоволствие.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Не съм запознат с предложението, което е, не сме го получили и на поща, но Вие много добре сте наясно какво е състоянието в момента на висшето образование в България, като започнем от диспропорциите, от необходимостта от кадри с висше образование, това, което произвежда висшето образование и това, което се търси, в крайна сметка в най-висока степен е лошата подготовка на студентите. Причините – Вие виждате не само едно дърво, виждате и гората, както казахте, сигурно сте по-наясно какви мерки трябва да се предприемат. Ще останат ли всички тези висши училища, които ги имаме в България – като локации, като специалности и като бройки? Защото голяма част от общественото мнение споделя факта, че те са прекалено много, че с таксите, които се събират са в интерес да обслужват определена каста, прослойка от преподаватели, които от единия, в другия университет преподават една и съща или различни специалности. В крайна сметка, още веднъж искам да повторя, че качеството на хората, които излизат от висшето образование, тяхната подготовка не е на необходимото ниво в сравнение с преди години. Това накратко са ми съображенията.
Понеже от нашата група не сме се запознали, ще се въздържим по този закон, пък ще видим вече в залата… Когато по-подробно се запознаем, ще видим каква позиция ще имаме по този въпрос. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Беше изпратен като линк, защото е много голям. Трябваше просто да активирате линка, за да влезете в него. Защото е много голям и не може да се закрепи като прикачен файл, но това е технически въпрос.
Аз имам няколко въпроса към Законопроекта, ако няма други изказвания.
На първо място, искам да попитам, гледайки гората, как я планирате – регионално или национално? Защото вече трета година продължава тенденцията за закриване на специалности в регионални вузове и концентрирането им в столични. Директно го казвам – примерно случая със специалността „право“, която беше ограничена навсякъде, с изключение на Софийския университет и май че последната година внезапно избликнаха някакви бройки за държавна поръчка в Благоевградския университет, също необяснимо от гледна точка на някаква обща логика. Тоест има ли някакво виждане на принципа на плановите райони да се планират бройките и ако има някаква конкуренция за бройки, да бъде вътре в рамките на тези планови райони, за които е смисълът в края на краищата, на регионалното развитие?
Ако не, как гарантираме по принцип устойчивостта на тези специалности, които са необходими за администрация, за икономика и прочее в съответните региони? Защото знаем, че социалните равенства в България са доста сериозен проблем и е трудно един човек да организира обучението на детето си примерно в столицата или някъде другаде. Всичко това е свързано с разходи, когато в регионалния център на съответната област му е далеч по-лесно или в някакво друго близко населено място и животът е далеч по-евтин.
Второ, във връзка и с питането на господин Генов какво се случва с фалиращите вузове? Нямаме процедура по фалит на ВУЗ, още по-малко държавен. Явно частният просто ще спре да съществува. Какво се случва с държавните, които не могат да обезпечат финансово съществуването си?
Трето, в участието в Надзорния съвет на вуза сега правите промяна, като премахвате забраната заместник-кметовете да бъдат членове и предвиждате възможността със заповед на кмета да се определя представител в Надзорния съвет. По принципа на Закона за местното самоуправление и местната администрация, който е базисен за местното самоуправление, е, че Общинският съвет винаги избира представителите – било в НПО, било в борда на директори или пък, каквото решите. В това отношение, защо е нарушен този принцип и има ли някаква специална логика? Ако ще отпадат заместник-кметовете като… (Реплика.)
Сега създават специален закон, така че това тук ще бъде меродавно, но някак си се нарушава един водещ принцип в местното самоуправление и бихме искали да чуем причината за това. И ако ще отпадат заместник-кметовете като опция, защо да продължава да има забрана примерно общински съветници да не бъдат членове на тези съвети. (Реплика.)
И кметът също, да, и кметът на общината. Ако отпада за една от фигурите в местното самоуправление, защо останалите остават забранени? Това са моите три на брой въпроса.
Други колеги?
Господин Николов, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Благодаря.
Основните проблеми пред висшите училища в България, в общи линии са в две посоки. Единият е нерационалното търсене на професии. През последните две-три десетилетия се натрупаха изключително много студенти, хора с висше образование, завършили в специалност „право“, „публична администрация“, всички възможни икономики и прочее, а същевременно има огромни дефицити в сфери, свързани с точните науки, природните науки и така нататък, най-вече тези науки, които изискват учене на математика. Буквално в гимназиите децата с по-математически профил се насочват към IT сектора, отиват в някаква друга посока и въобще не продължават да учат.
А вторият голям проблем, това е разширяването не толкова на мрежата университети, много често се говори, че имаме много висши училища. Ние почти не сме си увеличили висшите училища през последните десетилетия, проблемът е, че всички те от институти, от някакви други институции, които са били образователни, са се превърнали в университети и започват едно постоянно отваряне на нови и нови специалности, нови и нови научни направления с амбицията да покрият целия спектър. Буквално това, до което се стига в един регион, ако, да речем, имаме в Централна и Северна България Русенския университет, Търновския университет, Шуменския университет и Свищовската академия, и в Габрово, ако всичките тези пет университета започнат да предлагат една и съща специалност, тъй като търсенето за нея не е толкова голямо, качеството пада, започва да има проблем с приема на студенти и прочее. Това са двата основни проблема.
Какви са решенията, които предлагаме? Пак казвам, тук донякъде не говоря даже от гледна точка на Закона, а от гледна точка на цялостната политика на Министерството през последните години. Този закон е елемент от тази политика.
По отношение на нерационалното търсене. Всъщност много се говори за това, че се предлагат едва ли не повече бройки за кандидатстване, отколкото ученици завършват училището. Тези бройки доста отдавна вече те са надути в определени специалности – там, където се разработват нови стипендии, нови стимули децата да се насочат натам, и са изключително свити в други специалности.
Свиването на „правото“, за което господин Веселинов говори, свиването основно на икономиката в определени университети, е резултат от тази политика, която се водеше до момента. През следващата година това обаче не е продукт, резултат от Закона, ами на постановлението за приема, което ще се приеме, ще се опитаме да спрем това, което се случва. Вече достатъчно са свити специалностите, бройките достатъчно са свити и ще се опитаме да ги управляваме регионално, така че София да не продължи да изсмуква. Всичко това ще стане с промяна на постановлението на Министерския съвет, в което ще бъде заложен въпросният регионален подход.
По отношение на разширяването на мрежата. Тук има няколко фактора, които са направени. Първият е именно тази пътна карта, за която говорих. В общи линии целта е следната: да се седне да се говори в режим на диалог – с новоизбраните ректори, с ръководствата на университетите, и да се начертае стратегия на всеки университет, която да не е просто негова, а да е част от една обща национална визия буквално да се разпределят направленията, да се разпределят сферите, в които един университет се развива.
Освен картата, освен договора, за който става въпрос, в Закона е залегнал мораториум за разширяване, откриване на нови филиали, нови направления до приемането на въпросните пътни карти, нещо за което има подкрепа на Съвета на ректорите. Има косвени начини, по които това се подпомага, като, да кажем, превръщането на институционалната акредитация в сбор от акредитациите по направления и от програмните акредитации на съответния университет. Тоест един университет ще има смисъл да закрие по-неработещите си специалности, отколкото да ги поддържа, което да му сваля оценката, от което да страда целият университет.
По повод на фалитите. Няма разработено в Законопроекта какво се случва с държавния университет, който фалира. Практиката в момента, която налагаме, тъй като и в момента имаме проблем с висше училище, което има сериозни финансови затруднения, е, когато се стига до някакво спасяване, до някакви финансови инжекции, това да става след една изключително амбициозна програма за оздравяване на същото училище. Именно това е логиката на тези договори, които са залегнали в Проектозакона – между Министерството и съответния ректор. Когато един ректор бъде избран, идеята е той да дойде в Министерството на образованието, да дебатира стратегията за развитие на университета и всъщност неговите действия да бъдат подчинени както на желанията на академичната общност вътре в самия университет – за развитие, за успех и прочее, така и на централната политика.
Аз мисля, че ако тези договори станат реалност, ако отчетността на ректорите всяка година стане реалност, няма да има вече случаи на фалирали университети, тъй като държавата на един много по-ранен етап ще може, ще има механизми да стопира подобни проблеми.
По повод на въпроса за излъчването на представители в настоятелство от кметовете, а не от общинските съвети, честно казано, не знам отговора на този въпрос. Може и да е недоглеждане и по-спокойно може да се опитаме да го променим в движение. Поне аз не си спомням в рамките на всички разговори, които сме правили, някой да го е поставял. Някак си през цялото време го приемахме за даденост. Ако логиката в законите за местно самоуправление е обратната и е редно да се излъчват от Общинския съвет, просто бихме могли да го коригираме.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Николов.
Затова го гледаме различни комисии, всеки от някакъв ъгъл да погледне нещата.
Господин Заместник-председател, заповядайте.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Академичната общност го очакваше този закон с голям интерес. Две неща вече се обсъждат. Едното е, как гледате на това определен процент от бюджета на учебното заведение да се отделя за обзавеждане и обучение на структурите, които провеждат обучение на студенти? Сам разбирате, че говорим за Медицинския и за други вузове, в които има практическа дейност. За това нещо вече се говори и най-вероятно между двете четения ще търсим място и е хубаво Министерството да е подготвено, защото някои са максималисти, търсят, да кажем, 8 – 10%, а разумният процент трябва да се определи в разговор.
И вторият въпрос, на който те търсят отговор, едно хабилитирано лице, един договор на едно учебно заведение? Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи колеги?
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Отзад напред, тъй като вторият въпрос ми е по-лесният да му отговоря. Това е залегнало в рамките на Закона. Знаете, че един от големите, огромните проблеми пред българските висши училища, е това, че едни и същи професори, едни и същи преподаватели пътуват в 3, 4, 5, 6 университета. Преподават там, което аз като човек, който съм и преподавател, мога да кажа, че няма как да не се отрази негативно на учебния процес и той става в един момент имитация на образование.
През годините няколко пъти е имало усилие това да се премахне. По ред причини, най-вече заради лобизъм от самите висши училища не е направено. Последният път с Решение на Конституционния съд, което ограничи възможността, тоест забрани ограничението на възможността да имаш повече от един трудов договор. Мисля, че сме успели да намерим решение в този законопроект, което не противоречи на Конституцията. Практически решението е, че един и същ преподавател може да преподава в колкото си иска университети, но за акредитацията на учебното заведение се зачита само този, който изрично той е посочил, че му е основният. Фактически това е малко по-мека мярка, която не противоречи на решението на Конституционни съд, но която би довела до основната положителна промяна – всеки университет да има собствена школа, да стъпи на краката си, да развива собствени кадри, а не това шарене из държавата, което не е в полза за никого.
Що се отнася до това да се закове някакъв процент, който да се влага в средства за обучение на самите обучаеми, не мога така на прима виста да кажа, защото би трябвало да го разгледаме сериозно като предложение. Ако постъпи в рамките на дебата, на първо четене на Закона, ще излезем с конкретна позиция по този въпрос, да, със сигурност. Не съм подготвен. Това е въпрос и на сметки, и не мога така леко да хвърля някакъв отговор.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Колеги, има ли други изказвания?
Ако не, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 902-01-42, внесен от Министерския съвет.
За – 10, против – няма, въздържал се – 6.
С това решение ще предложа на Народното събрание да приеме Законопроекта.
Благодаря на представителите на Министерството на образованието и науката.
По втора точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА И ИНТЕРЕСИТЕ НА ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА, № 954-01-62, ВНЕСЕН ОТ ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Ще ми позволите накратко да представя Законопроекта.
Уважаеми колеги, това е първи опит за рамков законопроект за възрастните гора, в който са визирани основните права, които държавата следва да гарантира на възрастните хора, които са един все по-растящ процент от населението на България и на които често се гледа предимно като на обект за подпомагане, но всъщност е и възможност за развитие, един от ресурсите, които смятаме, че нашата страна не използва достатъчно. В това отношение има множество позиции, права и възможности, които са фиксирани, които се третират, разбира се, и в други законопроекти, но основната цел, пак казвам, на този законопроект е той да бъде рамков и да закрепи трайно тези отношения и задължения на държавата в нашия правен мир.
По отношение на местното самоуправление. Създават се отново като ангажименти на държавата, на общините ред услуги, които предлагат. Предвижда се също създаване на определени своеобразни органи на представителството на възрастните хора, така наречените съвети на старейшините за всяка една община и за всяко едно населено място. Могат да бъдат създадени такива, които в диалог с местните власти да дават становища за най-важните проблеми, които касаят възрастните хора, и за начините за решаване на тези проблеми. Предвижда се подкрепа на организациите, които специално работят с възрастни хора, както и на неформални общности.
В областта на социалното подпомагане се предвижда ново социално плащане. Става дума за нова социална помощ, която да изравнява доходите на пенсионерите, придобили право на пенсия за навършена възраст и, съответно, за трудова дейност. Изравняване с линията на бедност тогава, когато пенсията е по-ниска от линията на бедност, като с оглед на опростяване на процедурата не се изискват подоходни и прочее текстове, за сметка на това пък отпадат възможностите за ползване на други видове помощи, тъй като в момента в социалната ни система е много трудно да се каже колко вида помощи получава едно лице. В този случай възрастният човек вместо да кандидатства за отопление, за някакъв друг тип социално подпомагане – примерно за тези храни, които се раздават два пъти годишно, ще има право на една единствена социална помощ, но тя ще изравнява неговия доход с линията на бедност. Ресурсът, сметнат за това начинание, и то преди увеличаването на минималната пенсия, което очакваме на 1 юли догодина, е около 1 милиард. С оглед на икономисаните административни разходи, разходи по други помощи, смятаме, че тази сума би могла да падне наполовина.
Във всеки случай говорим обаче за един много голям финансов ресурс, който може поетапно да бъде заделян от държавата – примерно да се започне с 50% от него и във времето според възможностите на бюджета, да се качва. Това е в общи линии Законопроектът. Готов съм, ако има някакви въпроси, да отговоря на тях.
Сега в качеството ми на председател – имате думата за въпроси и изказвания.
Ако няма въпроси, закривам дебата.
Който подкрепя Законопроект за защита на правата и интересите на възрастните хора, № 954-01-62, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържал се – 8.
Предложението не се приема.
По трета точка:/
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА, № 954-01-73, ВНЕСЕН ОТ КОРНЕЛИЯ НИНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Колеги, кой ще го представи?
Господин Иванов, заповядайте.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Безспорно и двата законопроекта за възрастните хора, които разглеждаме днес, са чакани от над 2 милиона наши съграждани. Нашето убеждение е, че подкрепата на хората през целия им жизнен цикъл е една от основните цели на социалната политика. Принципите на солидарност, равнопоставеност и достъпност не биха имали тази значимост в социалната политика, ако не бяха съпътствани от реални мерки и политики за подкрепа на всички – от най-младите до най-възрастните.
Политиката ни в подкрепа на възрастните хора за достоен живот е последователна и това е една от големите цели на този законопроект, който урежда обществени отношения и провеждането на държавната политика в подкрепа на възрастните хора и гарантира условията им за пълноценен и активен живот и за равноправното им участие в обществения живот, като този законопроект не е необходим само за преодоляване на социални различия, на неравнопоставеност и ситуация на социално изключване, които безспорно съществуват, а е и законодателен акт, който ще подпомага хората да изживеят достойно своите старини – било то подпомагани от лични и социални асистенти, от социални работници, медицински персонал, или пък все още справящи се самостоятелно в ежедневието си. Това е закон и за тези, които макар и запазили способността си за самостоятелен и неподпомаган начин на живот, се нуждаят от активен социален такъв, от възможност да продължат да се развиват като личности, макар и вече да не участват активно в трудовия живот.
И не на последно място, възрастните хора и най-вече пенсионерите се нуждаят и от инструментите на политиката по социално включване, чрез които те да се чувстват част от обществото, да се ползват от всички социални права и да имат достъп до всички блага, произтичащи от икономическия растеж на страната. Това са нашите принципи на политиките, които сме заложили в Законопроекта.
Другите основни положения, които допълнително обуславят необходимостта от приемането му, са: възрастните хора не се нуждаят единствено от материална подкрепа, но и от социална такава; те са една от най-важните групи в обществото и трябва да разбират това, а и обществото трябва да им го засвидетелства; хората в пенсионна възраст имат потенциал, който те трябва да бъдат насърчени да използват.
Според Законопроекта, който внасяме, държавата трябва да свободата на възрастните хора да се сдружават, свободно да образуват организации за защита и провеждане на техните интереси и сами да определят условията за встъпване, участие и излизане от тях.Чрез този законопроект се определят и органите на централно и местно ниво и механизмите за провеждане на политиката за възрастните хора.
Същността му е в подкрепата на възрастните хора, която се реализира чрез: разработване и реализиране на програми и мерки за пълноценен и активен живот; грижа за възрастни хора в приемни семейства; насърчителни мерки за възрастни хора, като чрез Законопроекта се урежда и финансово обезпечаване на политиката за подкрепата им. Разбира се, далеч съм от мисълта, че с тези няколко думи изчерпвам целите, посоката и политиките на този законопроект, но се надявам, че тъй като за пореден път го обсъждаме, Вие сте достатъчно добре запознати с нашите мотиви и се надявам на Вашата подкрепа. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря и аз.
Малко процедурно уточнение. При предишното броене не бе отчетен гласът на господин Колев, който гласува „за“ Законопроекта, така че гласовете стават осем на осем. Пак не се приема, но за протокола да бъде уточнено това.
Колеги, имате думата за изказване по втория Законопроект.
Заповядайте, господин Сираков.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Въпреки че двата законопроекта са доста различни и не третират една и съща тема, това, което ще кажа, е така малко по-общо, без да навлизам в детайли. Имахме възможност вече в Социалната комисия да коментираме детайлите и на двата законопроекта.
Първо, тук става въпрос за специален закон. Считаме, че не е необходимо проблемът с възрастните хора да се извежда в специален закон, защото специален закон се приема тогава, когато има неуредени взаимоотношения. А към момента взаимоотношенията с тази група от обществото се уреждат и чрез Стратегията за демографско развитие, и чрез Стратегията за активен живот на възрастните хора. Така че този закон не предлага нещо ново, което в момента да не е залегнало в други нормативни документи. Отношението и връзката с възрастните хора от страна на институциите е хоризонтална политика, която намира своето отражение в много други нормативни документи.
Второ, по отношение на сдружаването и създаването на нови органи. Считаме, че създаването – в случая Законопроектът на БСП, на нови органи, които да са на национално, на местно ниво, които да се занимават само с тази тема, биха утежнили много повече процеса по предоставяне на услуги и взаимодействие с възрастните хора, при положение че към Министерството на труда и социалното подпомагане има достатъчно агенции и звена, които се занимават с тези взаимоотношения.
По отношение на социалните услуги, които са залегнали. Има Закон за социалните услуги, чрез който се предоставят тези услуги. Ако има някъде някакво несъвършенство, липса или необходимост нещо да се промени, то мястото за неговата промяна би трябвало да бъде Законът за социалните услуги.
Възможността за допълнително финансиране пък въобще не може да се коментира, защото тя е противоконституционна. Всеки гражданин има право на подпомагане и не може само възрастните хора да бъдат подпомагани и изрично, и допълнително чрез специален закон, защото това е дискриминационно.
Оттук следват и още куп въпроси: кои възрастни хора подпомагане допълнително – има хора, които имат допълнителни доходи, има възрастни хора, пенсионери, но пък работят? И най-важното, което е, изкривява се пенсионната система и всички онези възможности, които съществуват и към момента за допълнително подпомагане на хората, които са на тази възраст. Поради тези причини ние ще се въздържим от приемането на този закон. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи да се изкажат?
Аз ще си позволя една реплика към господин Сираков. Защо примерно имаме Закон за детето или за младежта? Ясно е, че специалната политика на държавата към определени групи хора се формулира именно в рамкови закони, а не в ревизиране на подхода на хоризонталните политики. Ясно е, че хоризонталните политики са норма, но тя може да бъде закрепена в рамкови закони. Понеже изказването реферираше и към Законопроекта, на който аз съм вносител, затова си позволявам да направя тази реплика.
Втора реплика за господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Бих добавил това, че ако Законопроектът на колегите от „Обединени патриоти“ е много по-амбициозен, нашият е по-скоро в посока на показване на институционална грижа, на отношение и на намерение за политики, без да е безспорно достатъчно конкретен и без да има амбицията да дописва други специални закони, които регламентират например социалната политика, насочена към възрастните хора.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Желаете ли дуплика, господин Сираков?
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: На първия въпрос. Аз като един активен гражданин, бих желал закон за активните граждани, защото в края на краищата активните граждани изкарват доходите чрез данъците и таксите. Чувствам се дискриминирам, че искам специален закон за активните граждани например – в кръга на майтапа, и не съвсем.
Моето лично мнение е, че по-приемливият закон е на „Обединените патриоти“, отколкото на БСП. Този на БСП е като че ли – как да се изразя, повече утежнява системата. Повече утежнява системата и ще създаде повече объркване в системата и повече шум в системата, която е в момента. А всичко това, за което се говори в двата законопроекта, разбира се, тези неща, които са разумни, които са належащи, биха могли да намерят място, като се отразят в други закони или се променят взаимоотношенията по друг начин в момента. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, ако сме изчерпали дебата, закривам го и преминаваме към гласуване.
Който подкрепя Законопроекта за възрастните хора, № 954-01-73, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържал се – 9.
Не предлагаме на Народното събрание да подкрепи този законопроект.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искрен Веселинов
Стенограф:
Янка Иванова
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за защита на правата и интересите на възрастните хора, № 954-01-62, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за възрастните хора, № 954-01-73, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители.
П Р О Т О К О Л
№ 22
Списъците на присъствалите народни представители и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието бе открито в 15,35 ч. и се ръководи от господин Искрен Веселинов – председател на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.
* * *
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, разрешете да открия заседанието на Комисията.
Дневният ред е от три точки:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 902-01-42, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за защита на правата и интересите на възрастните хора, № 954-01-62, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за възрастните хора, № 954-01-73, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители.
Има ли някакви предложения по дневния ред?
Ако няма, подлагам го на гласуване.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 12, против и въздържал се – няма.
Уважаеми колеги, на заседанието присъстват: господин Петър Николов – заместник министър на образованието и науката, и господин Климент Христов – директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол“.
Задачата им е да ни представят Законопроекта по т. 1, като молбата ми към тях е да наблегнат на ангажиментите и промяната на отношенията между общините и висшите учебни заведения, както и на регионалното планиране на специалности. Мисля, че това е от компетентността на нашата комисия. Оттам насетне, ако някой има по-специфични интереси, ще може да зададе въпроси и да получи отговора.
По първа точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ, № 902-01-42, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Заповядайте, господин Николов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще се опитам да маркирам само основните проблеми, които помолихте да засегнем. Това е амбициозен Законопроект за промяна на един от най-важните закони в образователната сфера. Има няколко основни цели, които искаме да постигнем чрез него.
Първата е оптимизация на структурната мрежа на висшето образование.
Втората е промяна в управлението на висшите училища.
Третата е усъвършенстване на модела на акредитация на висшите училища.
Това, което е пряко свързано с регионалната политика, в общи линии са два основни елемента. Първият е вкарването на общините в управлението на университетите. Знаете, че университетите имат настоятелства, в които до този момент не присъстваха представители на местната власт, а само представители на регионалния бизнес, на културните институции, на представителите на Министерството на образованието. Това, което предлагаме в тази част, е да вкараме представители на общините, тъй като всъщност общините са най-заинтересовани от развитието на едно училище. Знаете, че повечето местни власти в България се борят за това да привлекат, да изградят филиали, да се поддържат висшите училища, които съществуват и много от тях помагат финансово на висшите училища. Така че това е едната промяна, която предлагаме.
Другата ключова промяна е създаването занапред на така наречените пътни карти за развитие на висшите училища, при които ще се опитаме да регламентираме в кои сфери, в кои посоки се специализират висшите училища, тъй като през последните десетилетия се наблюдаваше една негативна тенденция на отваряне на палитрата от специалности, които всеки университет предлага, в резултат на което много голяма част от тези специалности започнаха да се конкурират помежду си, изпаднаха в криза и наблюдаваме негативни процеси. Така че целта на тази карта ще бъде да начертае стратегията пред всяко висше училище. Това, което обикновено казваме, когато се опитваме да обясняваме, че едно е да виждаш дърветата – това, което е работа на ректора, на ръководството на отделното училище, друго е да виждаш цялата гора – това, което е работата на Министерството на образованието. Така че ще направим нова стратегия за висшето образование, от която след това ще произлязат и тези пътни карти, които ще бъдат приети.
Според мен това са основните аспекти, свързани с регионалната политика. Ако имате някакви конкретни въпроси, Вие имате нашите предложения, мога да отговоря с удоволствие.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Не съм запознат с предложението, което е, не сме го получили и на поща, но Вие много добре сте наясно какво е състоянието в момента на висшето образование в България, като започнем от диспропорциите, от необходимостта от кадри с висше образование, това, което произвежда висшето образование и това, което се търси, в крайна сметка в най-висока степен е лошата подготовка на студентите. Причините – Вие виждате не само едно дърво, виждате и гората, както казахте, сигурно сте по-наясно какви мерки трябва да се предприемат. Ще останат ли всички тези висши училища, които ги имаме в България – като локации, като специалности и като бройки? Защото голяма част от общественото мнение споделя факта, че те са прекалено много, че с таксите, които се събират са в интерес да обслужват определена каста, прослойка от преподаватели, които от единия, в другия университет преподават една и съща или различни специалности. В крайна сметка, още веднъж искам да повторя, че качеството на хората, които излизат от висшето образование, тяхната подготовка не е на необходимото ниво в сравнение с преди години. Това накратко са ми съображенията.
Понеже от нашата група не сме се запознали, ще се въздържим по този закон, пък ще видим вече в залата… Когато по-подробно се запознаем, ще видим каква позиция ще имаме по този въпрос. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Беше изпратен като линк, защото е много голям. Трябваше просто да активирате линка, за да влезете в него. Защото е много голям и не може да се закрепи като прикачен файл, но това е технически въпрос.
Аз имам няколко въпроса към Законопроекта, ако няма други изказвания.
На първо място, искам да попитам, гледайки гората, как я планирате – регионално или национално? Защото вече трета година продължава тенденцията за закриване на специалности в регионални вузове и концентрирането им в столични. Директно го казвам – примерно случая със специалността „право“, която беше ограничена навсякъде, с изключение на Софийския университет и май че последната година внезапно избликнаха някакви бройки за държавна поръчка в Благоевградския университет, също необяснимо от гледна точка на някаква обща логика. Тоест има ли някакво виждане на принципа на плановите райони да се планират бройките и ако има някаква конкуренция за бройки, да бъде вътре в рамките на тези планови райони, за които е смисълът в края на краищата, на регионалното развитие?
Ако не, как гарантираме по принцип устойчивостта на тези специалности, които са необходими за администрация, за икономика и прочее в съответните региони? Защото знаем, че социалните равенства в България са доста сериозен проблем и е трудно един човек да организира обучението на детето си примерно в столицата или някъде другаде. Всичко това е свързано с разходи, когато в регионалния център на съответната област му е далеч по-лесно или в някакво друго близко населено място и животът е далеч по-евтин.
Второ, във връзка и с питането на господин Генов какво се случва с фалиращите вузове? Нямаме процедура по фалит на ВУЗ, още по-малко държавен. Явно частният просто ще спре да съществува. Какво се случва с държавните, които не могат да обезпечат финансово съществуването си?
Трето, в участието в Надзорния съвет на вуза сега правите промяна, като премахвате забраната заместник-кметовете да бъдат членове и предвиждате възможността със заповед на кмета да се определя представител в Надзорния съвет. По принципа на Закона за местното самоуправление и местната администрация, който е базисен за местното самоуправление, е, че Общинският съвет винаги избира представителите – било в НПО, било в борда на директори или пък, каквото решите. В това отношение, защо е нарушен този принцип и има ли някаква специална логика? Ако ще отпадат заместник-кметовете като… (Реплика.)
Сега създават специален закон, така че това тук ще бъде меродавно, но някак си се нарушава един водещ принцип в местното самоуправление и бихме искали да чуем причината за това. И ако ще отпадат заместник-кметовете като опция, защо да продължава да има забрана примерно общински съветници да не бъдат членове на тези съвети. (Реплика.)
И кметът също, да, и кметът на общината. Ако отпада за една от фигурите в местното самоуправление, защо останалите остават забранени? Това са моите три на брой въпроса.
Други колеги?
Господин Николов, заповядайте за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Благодаря.
Основните проблеми пред висшите училища в България, в общи линии са в две посоки. Единият е нерационалното търсене на професии. През последните две-три десетилетия се натрупаха изключително много студенти, хора с висше образование, завършили в специалност „право“, „публична администрация“, всички възможни икономики и прочее, а същевременно има огромни дефицити в сфери, свързани с точните науки, природните науки и така нататък, най-вече тези науки, които изискват учене на математика. Буквално в гимназиите децата с по-математически профил се насочват към IT сектора, отиват в някаква друга посока и въобще не продължават да учат.
А вторият голям проблем, това е разширяването не толкова на мрежата университети, много често се говори, че имаме много висши училища. Ние почти не сме си увеличили висшите училища през последните десетилетия, проблемът е, че всички те от институти, от някакви други институции, които са били образователни, са се превърнали в университети и започват едно постоянно отваряне на нови и нови специалности, нови и нови научни направления с амбицията да покрият целия спектър. Буквално това, до което се стига в един регион, ако, да речем, имаме в Централна и Северна България Русенския университет, Търновския университет, Шуменския университет и Свищовската академия, и в Габрово, ако всичките тези пет университета започнат да предлагат една и съща специалност, тъй като търсенето за нея не е толкова голямо, качеството пада, започва да има проблем с приема на студенти и прочее. Това са двата основни проблема.
Какви са решенията, които предлагаме? Пак казвам, тук донякъде не говоря даже от гледна точка на Закона, а от гледна точка на цялостната политика на Министерството през последните години. Този закон е елемент от тази политика.
По отношение на нерационалното търсене. Всъщност много се говори за това, че се предлагат едва ли не повече бройки за кандидатстване, отколкото ученици завършват училището. Тези бройки доста отдавна вече те са надути в определени специалности – там, където се разработват нови стипендии, нови стимули децата да се насочат натам, и са изключително свити в други специалности.
Свиването на „правото“, за което господин Веселинов говори, свиването основно на икономиката в определени университети, е резултат от тази политика, която се водеше до момента. През следващата година това обаче не е продукт, резултат от Закона, ами на постановлението за приема, което ще се приеме, ще се опитаме да спрем това, което се случва. Вече достатъчно са свити специалностите, бройките достатъчно са свити и ще се опитаме да ги управляваме регионално, така че София да не продължи да изсмуква. Всичко това ще стане с промяна на постановлението на Министерския съвет, в което ще бъде заложен въпросният регионален подход.
По отношение на разширяването на мрежата. Тук има няколко фактора, които са направени. Първият е именно тази пътна карта, за която говорих. В общи линии целта е следната: да се седне да се говори в режим на диалог – с новоизбраните ректори, с ръководствата на университетите, и да се начертае стратегия на всеки университет, която да не е просто негова, а да е част от една обща национална визия буквално да се разпределят направленията, да се разпределят сферите, в които един университет се развива.
Освен картата, освен договора, за който става въпрос, в Закона е залегнал мораториум за разширяване, откриване на нови филиали, нови направления до приемането на въпросните пътни карти, нещо за което има подкрепа на Съвета на ректорите. Има косвени начини, по които това се подпомага, като, да кажем, превръщането на институционалната акредитация в сбор от акредитациите по направления и от програмните акредитации на съответния университет. Тоест един университет ще има смисъл да закрие по-неработещите си специалности, отколкото да ги поддържа, което да му сваля оценката, от което да страда целият университет.
По повод на фалитите. Няма разработено в Законопроекта какво се случва с държавния университет, който фалира. Практиката в момента, която налагаме, тъй като и в момента имаме проблем с висше училище, което има сериозни финансови затруднения, е, когато се стига до някакво спасяване, до някакви финансови инжекции, това да става след една изключително амбициозна програма за оздравяване на същото училище. Именно това е логиката на тези договори, които са залегнали в Проектозакона – между Министерството и съответния ректор. Когато един ректор бъде избран, идеята е той да дойде в Министерството на образованието, да дебатира стратегията за развитие на университета и всъщност неговите действия да бъдат подчинени както на желанията на академичната общност вътре в самия университет – за развитие, за успех и прочее, така и на централната политика.
Аз мисля, че ако тези договори станат реалност, ако отчетността на ректорите всяка година стане реалност, няма да има вече случаи на фалирали университети, тъй като държавата на един много по-ранен етап ще може, ще има механизми да стопира подобни проблеми.
По повод на въпроса за излъчването на представители в настоятелство от кметовете, а не от общинските съвети, честно казано, не знам отговора на този въпрос. Може и да е недоглеждане и по-спокойно може да се опитаме да го променим в движение. Поне аз не си спомням в рамките на всички разговори, които сме правили, някой да го е поставял. Някак си през цялото време го приемахме за даденост. Ако логиката в законите за местно самоуправление е обратната и е редно да се излъчват от Общинския съвет, просто бихме могли да го коригираме.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Николов.
Затова го гледаме различни комисии, всеки от някакъв ъгъл да погледне нещата.
Господин Заместник-председател, заповядайте.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Академичната общност го очакваше този закон с голям интерес. Две неща вече се обсъждат. Едното е, как гледате на това определен процент от бюджета на учебното заведение да се отделя за обзавеждане и обучение на структурите, които провеждат обучение на студенти? Сам разбирате, че говорим за Медицинския и за други вузове, в които има практическа дейност. За това нещо вече се говори и най-вероятно между двете четения ще търсим място и е хубаво Министерството да е подготвено, защото някои са максималисти, търсят, да кажем, 8 – 10%, а разумният процент трябва да се определи в разговор.
И вторият въпрос, на който те търсят отговор, едно хабилитирано лице, един договор на едно учебно заведение? Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи колеги?
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ПЕТЪР НИКОЛОВ: Отзад напред, тъй като вторият въпрос ми е по-лесният да му отговоря. Това е залегнало в рамките на Закона. Знаете, че един от големите, огромните проблеми пред българските висши училища, е това, че едни и същи професори, едни и същи преподаватели пътуват в 3, 4, 5, 6 университета. Преподават там, което аз като човек, който съм и преподавател, мога да кажа, че няма как да не се отрази негативно на учебния процес и той става в един момент имитация на образование.
През годините няколко пъти е имало усилие това да се премахне. По ред причини, най-вече заради лобизъм от самите висши училища не е направено. Последният път с Решение на Конституционния съд, което ограничи възможността, тоест забрани ограничението на възможността да имаш повече от един трудов договор. Мисля, че сме успели да намерим решение в този законопроект, което не противоречи на Конституцията. Практически решението е, че един и същ преподавател може да преподава в колкото си иска университети, но за акредитацията на учебното заведение се зачита само този, който изрично той е посочил, че му е основният. Фактически това е малко по-мека мярка, която не противоречи на решението на Конституционни съд, но която би довела до основната положителна промяна – всеки университет да има собствена школа, да стъпи на краката си, да развива собствени кадри, а не това шарене из държавата, което не е в полза за никого.
Що се отнася до това да се закове някакъв процент, който да се влага в средства за обучение на самите обучаеми, не мога така на прима виста да кажа, защото би трябвало да го разгледаме сериозно като предложение. Ако постъпи в рамките на дебата, на първо четене на Закона, ще излезем с конкретна позиция по този въпрос, да, със сигурност. Не съм подготвен. Това е въпрос и на сметки, и не мога така леко да хвърля някакъв отговор.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Колеги, има ли други изказвания?
Ако не, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, № 902-01-42, внесен от Министерския съвет.
За – 10, против – няма, въздържал се – 6.
С това решение ще предложа на Народното събрание да приеме Законопроекта.
Благодаря на представителите на Министерството на образованието и науката.
По втора точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА И ИНТЕРЕСИТЕ НА ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА, № 954-01-62, ВНЕСЕН ОТ ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Ще ми позволите накратко да представя Законопроекта.
Уважаеми колеги, това е първи опит за рамков законопроект за възрастните гора, в който са визирани основните права, които държавата следва да гарантира на възрастните хора, които са един все по-растящ процент от населението на България и на които често се гледа предимно като на обект за подпомагане, но всъщност е и възможност за развитие, един от ресурсите, които смятаме, че нашата страна не използва достатъчно. В това отношение има множество позиции, права и възможности, които са фиксирани, които се третират, разбира се, и в други законопроекти, но основната цел, пак казвам, на този законопроект е той да бъде рамков и да закрепи трайно тези отношения и задължения на държавата в нашия правен мир.
По отношение на местното самоуправление. Създават се отново като ангажименти на държавата, на общините ред услуги, които предлагат. Предвижда се също създаване на определени своеобразни органи на представителството на възрастните хора, така наречените съвети на старейшините за всяка една община и за всяко едно населено място. Могат да бъдат създадени такива, които в диалог с местните власти да дават становища за най-важните проблеми, които касаят възрастните хора, и за начините за решаване на тези проблеми. Предвижда се подкрепа на организациите, които специално работят с възрастни хора, както и на неформални общности.
В областта на социалното подпомагане се предвижда ново социално плащане. Става дума за нова социална помощ, която да изравнява доходите на пенсионерите, придобили право на пенсия за навършена възраст и, съответно, за трудова дейност. Изравняване с линията на бедност тогава, когато пенсията е по-ниска от линията на бедност, като с оглед на опростяване на процедурата не се изискват подоходни и прочее текстове, за сметка на това пък отпадат възможностите за ползване на други видове помощи, тъй като в момента в социалната ни система е много трудно да се каже колко вида помощи получава едно лице. В този случай възрастният човек вместо да кандидатства за отопление, за някакъв друг тип социално подпомагане – примерно за тези храни, които се раздават два пъти годишно, ще има право на една единствена социална помощ, но тя ще изравнява неговия доход с линията на бедност. Ресурсът, сметнат за това начинание, и то преди увеличаването на минималната пенсия, което очакваме на 1 юли догодина, е около 1 милиард. С оглед на икономисаните административни разходи, разходи по други помощи, смятаме, че тази сума би могла да падне наполовина.
Във всеки случай говорим обаче за един много голям финансов ресурс, който може поетапно да бъде заделян от държавата – примерно да се започне с 50% от него и във времето според възможностите на бюджета, да се качва. Това е в общи линии Законопроектът. Готов съм, ако има някакви въпроси, да отговоря на тях.
Сега в качеството ми на председател – имате думата за въпроси и изказвания.
Ако няма въпроси, закривам дебата.
Който подкрепя Законопроект за защита на правата и интересите на възрастните хора, № 954-01-62, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържал се – 8.
Предложението не се приема.
По трета точка:/
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА, № 954-01-73, ВНЕСЕН ОТ КОРНЕЛИЯ НИНОВА И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Колеги, кой ще го представи?
Господин Иванов, заповядайте.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги! Безспорно и двата законопроекта за възрастните хора, които разглеждаме днес, са чакани от над 2 милиона наши съграждани. Нашето убеждение е, че подкрепата на хората през целия им жизнен цикъл е една от основните цели на социалната политика. Принципите на солидарност, равнопоставеност и достъпност не биха имали тази значимост в социалната политика, ако не бяха съпътствани от реални мерки и политики за подкрепа на всички – от най-младите до най-възрастните.
Политиката ни в подкрепа на възрастните хора за достоен живот е последователна и това е една от големите цели на този законопроект, който урежда обществени отношения и провеждането на държавната политика в подкрепа на възрастните хора и гарантира условията им за пълноценен и активен живот и за равноправното им участие в обществения живот, като този законопроект не е необходим само за преодоляване на социални различия, на неравнопоставеност и ситуация на социално изключване, които безспорно съществуват, а е и законодателен акт, който ще подпомага хората да изживеят достойно своите старини – било то подпомагани от лични и социални асистенти, от социални работници, медицински персонал, или пък все още справящи се самостоятелно в ежедневието си. Това е закон и за тези, които макар и запазили способността си за самостоятелен и неподпомаган начин на живот, се нуждаят от активен социален такъв, от възможност да продължат да се развиват като личности, макар и вече да не участват активно в трудовия живот.
И не на последно място, възрастните хора и най-вече пенсионерите се нуждаят и от инструментите на политиката по социално включване, чрез които те да се чувстват част от обществото, да се ползват от всички социални права и да имат достъп до всички блага, произтичащи от икономическия растеж на страната. Това са нашите принципи на политиките, които сме заложили в Законопроекта.
Другите основни положения, които допълнително обуславят необходимостта от приемането му, са: възрастните хора не се нуждаят единствено от материална подкрепа, но и от социална такава; те са една от най-важните групи в обществото и трябва да разбират това, а и обществото трябва да им го засвидетелства; хората в пенсионна възраст имат потенциал, който те трябва да бъдат насърчени да използват.
Според Законопроекта, който внасяме, държавата трябва да свободата на възрастните хора да се сдружават, свободно да образуват организации за защита и провеждане на техните интереси и сами да определят условията за встъпване, участие и излизане от тях.Чрез този законопроект се определят и органите на централно и местно ниво и механизмите за провеждане на политиката за възрастните хора.
Същността му е в подкрепата на възрастните хора, която се реализира чрез: разработване и реализиране на програми и мерки за пълноценен и активен живот; грижа за възрастни хора в приемни семейства; насърчителни мерки за възрастни хора, като чрез Законопроекта се урежда и финансово обезпечаване на политиката за подкрепата им. Разбира се, далеч съм от мисълта, че с тези няколко думи изчерпвам целите, посоката и политиките на този законопроект, но се надявам, че тъй като за пореден път го обсъждаме, Вие сте достатъчно добре запознати с нашите мотиви и се надявам на Вашата подкрепа. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря и аз.
Малко процедурно уточнение. При предишното броене не бе отчетен гласът на господин Колев, който гласува „за“ Законопроекта, така че гласовете стават осем на осем. Пак не се приема, но за протокола да бъде уточнено това.
Колеги, имате думата за изказване по втория Законопроект.
Заповядайте, господин Сираков.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Въпреки че двата законопроекта са доста различни и не третират една и съща тема, това, което ще кажа, е така малко по-общо, без да навлизам в детайли. Имахме възможност вече в Социалната комисия да коментираме детайлите и на двата законопроекта.
Първо, тук става въпрос за специален закон. Считаме, че не е необходимо проблемът с възрастните хора да се извежда в специален закон, защото специален закон се приема тогава, когато има неуредени взаимоотношения. А към момента взаимоотношенията с тази група от обществото се уреждат и чрез Стратегията за демографско развитие, и чрез Стратегията за активен живот на възрастните хора. Така че този закон не предлага нещо ново, което в момента да не е залегнало в други нормативни документи. Отношението и връзката с възрастните хора от страна на институциите е хоризонтална политика, която намира своето отражение в много други нормативни документи.
Второ, по отношение на сдружаването и създаването на нови органи. Считаме, че създаването – в случая Законопроектът на БСП, на нови органи, които да са на национално, на местно ниво, които да се занимават само с тази тема, биха утежнили много повече процеса по предоставяне на услуги и взаимодействие с възрастните хора, при положение че към Министерството на труда и социалното подпомагане има достатъчно агенции и звена, които се занимават с тези взаимоотношения.
По отношение на социалните услуги, които са залегнали. Има Закон за социалните услуги, чрез който се предоставят тези услуги. Ако има някъде някакво несъвършенство, липса или необходимост нещо да се промени, то мястото за неговата промяна би трябвало да бъде Законът за социалните услуги.
Възможността за допълнително финансиране пък въобще не може да се коментира, защото тя е противоконституционна. Всеки гражданин има право на подпомагане и не може само възрастните хора да бъдат подпомагани и изрично, и допълнително чрез специален закон, защото това е дискриминационно.
Оттук следват и още куп въпроси: кои възрастни хора подпомагане допълнително – има хора, които имат допълнителни доходи, има възрастни хора, пенсионери, но пък работят? И най-важното, което е, изкривява се пенсионната система и всички онези възможности, които съществуват и към момента за допълнително подпомагане на хората, които са на тази възраст. Поради тези причини ние ще се въздържим от приемането на този закон. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи да се изкажат?
Аз ще си позволя една реплика към господин Сираков. Защо примерно имаме Закон за детето или за младежта? Ясно е, че специалната политика на държавата към определени групи хора се формулира именно в рамкови закони, а не в ревизиране на подхода на хоризонталните политики. Ясно е, че хоризонталните политики са норма, но тя може да бъде закрепена в рамкови закони. Понеже изказването реферираше и към Законопроекта, на който аз съм вносител, затова си позволявам да направя тази реплика.
Втора реплика за господин Иванов.
НИКОЛАЙ ИВАНОВ: Бих добавил това, че ако Законопроектът на колегите от „Обединени патриоти“ е много по-амбициозен, нашият е по-скоро в посока на показване на институционална грижа, на отношение и на намерение за политики, без да е безспорно достатъчно конкретен и без да има амбицията да дописва други специални закони, които регламентират например социалната политика, насочена към възрастните хора.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Желаете ли дуплика, господин Сираков?
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: На първия въпрос. Аз като един активен гражданин, бих желал закон за активните граждани, защото в края на краищата активните граждани изкарват доходите чрез данъците и таксите. Чувствам се дискриминирам, че искам специален закон за активните граждани например – в кръга на майтапа, и не съвсем.
Моето лично мнение е, че по-приемливият закон е на „Обединените патриоти“, отколкото на БСП. Този на БСП е като че ли – как да се изразя, повече утежнява системата. Повече утежнява системата и ще създаде повече объркване в системата и повече шум в системата, която е в момента. А всичко това, за което се говори в двата законопроекта, разбира се, тези неща, които са разумни, които са належащи, биха могли да намерят място, като се отразят в други закони или се променят взаимоотношенията по друг начин в момента. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, ако сме изчерпали дебата, закривам го и преминаваме към гласуване.
Който подкрепя Законопроекта за възрастните хора, № 954-01-73, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържал се – 9.
Не предлагаме на Народното събрание да подкрепи този законопроект.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искрен Веселинов
Стенограф:
Янка Иванова
0
