1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 002-01-1, внесен от Министерския съвет.

---

П Р О Т О К О Л
№ 1


Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 11,40 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.

* * *

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието.
Имаме една единствена точка, предвидена в дневния ред: Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 002-01-1, внесен от Министерския съвет.
Има ли други предложения? Няма.
Подлагам го на гласуване.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
На заседанието присъстват: от Министерството на регионалното развитие и благоустройството Ивайло Стоянов – началник сектор; от Националното сдружение на общините в Република България – Мила Гиздова – старши експерт „Териториално развитие”.
Колеги, всички сме запознати със Законопроекта, имахме и срещи, и разговори по него. Вносителят има думата за кратко представяне – вече имаше пространни обсъждания по този законопроект.
Заповядайте, господин Стоянов.
ИВАЙЛО СТОЯНОВ: Благодаря, господин Веселинов.
Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Казвам се Ивайло Стоянов и съм началник сектор „Стратегическо планиране и програмиране” в МРРБ. Преди всичко искам да извиня госпожа Деница Николова – заместник-министър на регионалното развитие, за нейното отсъствие днес, но тя имаше неотложен ангажимент, поет преди повече от месец, и нямаше как да присъства днес тук.
Както и Вие казахте обаче, имахме възможност да направим предварителна среща, на която обсъдихме доста от темите, включени в Проектозакона, така че сега съвсем накратко ще представя на Вашето внимание Проектозакон за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие.
Проектозаконът е резултат от работата на МРРБ през последните може би три години – още от 2017 г. имаме одобрена от министъра на регионалното развитие пътна карта за промяна в политиката за регионалното развитие, в изпълнение на която Министерството предприе доста сериозни стъпки: социално икономически анализ на районите, картиране на системата от документи за стратегическо планиране и ред други инициативи и анализи.
Общото, което препоръчват всички анализи, е промяна на съществуващия подход в регионалното развитие, като са отчетени продължаващите, за съжаление, дисбаланси между отделните региони, което провокира необходимостта от промяна, и утежнената система от стратегически документи за регионално развитие по съществуващия Закон за регионално развитие. Само по този закон в момента стратегическите документи са над 400 броя на всички нива – национално, регионално, областно и общинско…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Стоянов, извинявайте, че Ви прекъсвам. Понеже това вече е изговорено вече, дайте конкретните два, три акцента, които реално съществуват.
ИВАЙЛО СТОЯНОВ: Точно така – два акцента: промяна в системата от документи за стратегическо планиране. Предлага се обединяване документите за стратегическо и пространствено планиране в рамките на един документ на национално, регионално и общинско ниво. Новият момент е промяна в състава и функциите на регионалните съвети, които всъщност са органите, провеждащи държавната политика за регионално развитие. Предвижда се състав от две степени – експертен и управленски. Управляващите органи на оперативните програми имат ангажимента да обезпечат експертните нива с експертиза, съответно управленското ниво да взема решения. Новата функция, която се предвижда, е Регионалният съвет за развитие да има тежест при вземането на решения проекти и инициативи да бъдат финансирани с проекти от европейските фондове през следващия програмен период, което е сериозна стъпка към регионализация, засилване на регионалното ниво. Считаме, че по този начин регионалното ниво ще има своята роля и тежест при вземането на тази важни решения и по този начин ще намалим съществуващи дисбаланси на регионално ниво. Останалите промени в Закона са или от терминологично естество, или с цел опростяване на системата и оптимизация на системата от изпълнение на политиката за регионално развитие, така че накратко това са предвижданите промени. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми представители на Националното сдружение на общините, имате ли да кажете нещо повече по становището, което сте депозирали?
Заповядайте, госпожа Гиздова.
МИЛА ГИЗДОВА: Благодаря Ви за предоставената възможност.
Нашето становище, както сте се запознали, предполагам, с него, съдържа конкретни предложения, които според нас са с цел създаване на синхрон с Конституцията и нашия закон – Закона за местното самоуправление и местната администрация, както и създаване на условия за публичност и прозрачност при разработването на националната концепция, и създаване на възможност подготовката от нашите планове за интегрирано развитие на общините да бъдат финансирани чрез средства от фондовете на Европейския съюз и други финансови източници. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Госпожо Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители и всички присъстващи! Ще кажа, че Законът има две добри неща в мотивите. Първото добро и искрено нещо е, че тези 14 години сме задълбочили междурегионалните различия и в искрено признание е записано, че ще ги преодоляваме с този закон на базата на анализа, който е направен в досегашното регионално развитие. Има още един добър акцент, че ще се понамалят документите и че за първи път доверието ще бъде в държавната структура – Националния център на „Алабин”, която е търговско дружество на Министерството, тоест държавно. Останалите неща – дебатирахме с моите колеги, те също ще вземат отношение, при нас не будят тревога, а ние имаме опасение, че няма да постигнем нищо. Защото самият законопроект във всичките му години го имаше като законопроект, а той реално не създаваше никакви условия да може да стане по-устойчиво развитието и да няма такива регионални различия.
В първия акцент, в който Вие говорите, първо, мен много ме дразни – нас ни дразни. Консултирахме с експерти регионалисти – тази подмяна на терминологията, която нищо няма да промени: статистическа зона, статистически регион, статистическа област е за удобство на статистиката. Това, да речем, е най-малкият проблем.
Второто, което ни притеснява, е, че самото Министерство, виждайки конституцията и самият регионален съвет – регионален съвет на ниво район за планиране, ще провежда държавна политика… С кого? С една огромна структура, в която има хем хора от държавата, хем представители на местната власт и много N-живота, пък и много чиновници! И този орган трябва да прокара държавна политика. Тоест ние ще се опитаме, и предлагам да излезем от това положение – и към председателя, и към Вас, между първо и второ четене да се опитаме да намерим мярката по отношение на именно този орган.
Другото притеснение е, че този орган ще бъде първата цедка на проектите за управляващия орган. Ама той може да има всякакъв уклон и да се отклони от прокарването на националната и пространствена териториална концепция, която ще бъде адаптирана чрез регионалните планове. За общините не говоря, защото там не пипате много. Интегрирани планове за развитие – едно и също, но общините ще бъдат подложени да отидат в този орган да се обясняват. И ако кажат „не” на една община, тя как ще се съпротивлява и каква е процедурата да преодолее този орган, за да достигне до управляващия орган, или чисто на политическо и управленско ниво сваляме проекта на общината и той не може да стигне вече на експертизата, по която управляващите органи се произнасят по инициативите на отделните общини. Тук имаме много големи притеснения.
И още едно притеснение – ние знаем, че министърът на финансите е голям привърженик на това да няма целенасочено въздействие върху регионите, поне в стария закон имаше, сега сте го свалили, като казвате: интегрирани планове, интегрирани концепции. Влизаме в едно пожелателно интегрирано поведение на органите, от което ние нямаме добра практика досега.
Много още в детайли въпроси, които ще споделим, но принципно по тези въпроси – Вие сигурно се радвате много на Закона, но той нищо ново не казва. Да, има малко намаляване на документите – един, два ще отпаднат. Тромава, тежка структура и голямото притеснение, че тези структури могат отново да обезкървят държавнически областите, където са нашите избирателни райони. И аз имам голямо притеснение, казах го на работната среща, имах възможност да видя в страната как са разположени регионалните структури, държавните структури. Уклонът, че през района за планиране ще сложим в Пловдив, да речем, Данъчното, Митницата, НАП-а обезкървява, когато е офис представителството в Смолян и той няма да има тежест държавнически да се държи и от името на държавата да стъпи властта в тази област, а ще стъпи чрез офис представителства, тук сигурно си струва да се направи една дискусия. В Закона също има уклон за изсмукване от областите структури и функции, които да отидат там и които нищо няма да направят. Дълга е дискусията, но нашата група е скептична на тема, че с тази поправка, с този законопроект междурегионалните различия ще бъдат компенсирани поне с малко. Благодаря.
Ние ще се въздържим и няма да подкрепим Законопроекта.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожоЯнкова.
Други колеги, които желаят да вземат думата?
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, имам няколко въпроса. Така като гледам, с този законопроект ние променяме цялостното устройство, политиката, която МРРБ преразпределя, или досега това, което е водило, отсега нататък ще направим така, че ще прехвърлим определени отговорности в съответните регионални структури.
Не че днес беше вотът на недоверие – моето уважение към колегата, който присъства тук, но не знам защо в един такъв момент, когато решаваме политиката, която Министерството ще води, защо министърът не присъства тук?
Колеги, за да вземем едно решение, за да можем да сме убедени всички, разбира се, за мен е най-добре да приемем с консенсус, но да знаем, че политиката, която ще води това министерство, министърът поне е запознат и знае за какво става въпрос. Засега оставам с убеждението, че след като не съм прочел този закон, знам толкова, колкото сигурно и министърът.
Нямаме срещу нас си органи, които да седнат, да обяснят, защо, анализирайки този закон, досега е създавал такива различия в икономическия растеж в различните региони, и сега изведнъж с този закон, след като го приемаме, ние ще направим така, че ще издигнем икономическия растеж в тези изостанали райони. Само защото ще създадем още една структура? Или ще създадем още повече администрация? И не знам колко ще са документите, които ще бъдат съкратени. Притесненията, които преди малко госпожа Янкова каза, стремежът на това управление да разпределя и създава още едни прегради на определени нива – дали областни или регионални, не води до положителен ефект.
Според мен трябваше Министерството да застане пред народните представители и да си защити Законопроекта. Затова ние ще се въздържим на първо четене. Разбира се, че ще го разглеждаме между първо и второ четене. Ако има някъде – сега виждам много неща, на които могат да се дадат предложения, ще дадем съответните предложения, защото виждам, че ГЕРБ сте решили, без да се интересувате от мнението на експертите и опозицията, да си приемете този законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Аталай.
Като уточнение за отсъствието на представител на политическото ръководство на Министерството. В комисията, която бяхме насрочили за миналия четвъртък, беше осигурен такъв представител – госпожа Деница Николова, която е работила по Законопроекта. По молба на колегите от БСП отменихме заседанието, за да могат те в по-оперативен план да зададат към нея въпроси, които ги вълнуваха. Затова не се състоя това заседание, за съжаление. Тя прояви готовност утре да дойде на заседание на Комисията, но ние гоним възможността евентуално в петък да се гледа на първо четене Закона, така че не можахме да стиковаме графиците си. Това е между другото.
Ще имате, разбира се, в залата по време на заседанието представител на МРРБ.
Оттук ще премина към изказването. По принцип съм съгласен с част от критиките, които чухме по Законопроекта, специално по отношение на ситуирането на тези регионални съвети за развитие. Преди всичко, очевидно, дрешката на Закона е отесняла и е видно за управлението, че е нужно едно друго ниво, на което да се планират и да имат някаква оперативна самостоятелност процесите, свързани с регионалното развитие. Признавайки тази необходимост обаче, общо-взето ние не правим нещо кой знае какво. Правим съвет в статистически район като статистическият район на практика не е нищо, свързано с административно-териториалното деление на страната. Може би тук започваме дебата за това в България нужни ли са райони като някакво ниво било на управление, било на самоуправление, някакви по-големи единици, и в това отношение безспорно такъв дебат трябва да се води. Той обаче започва с един много, как да кажа, половинчат, да не кажем, никакъв задатък с тези съвети, които са малко омешана структура от НПО-та, от хора, които са избирани, от хора, които са назначавани. Поради тази причина колегите казват: не е ясно по какви критерии ще заседават. Ако бяха примерно създадени само от кметове или общински съветници, или пък дори областни управители, ясно е, че зад тях стои някаква политическа воля, докато тук имаме чиновници в съответните областни администрации, представители на неправителствени организации, на синдикати, на работодатели и прочее. Поемам ангажимент да поработим по изчистване структурата на този съвет, поне да бъде носител на някаква по-сериозна легитимност. Разбира се, мнозинството ще реши в залата дали да го подкрепи, или не.
По отношение на другата и по-голяма тема за това дали са нужни региони на България – според мен отива ѝ на Нашата комисия да направим един подобен дебат, както сме правили по значими теми. Не знам дали до края на мандата това не е прекалено амбициозна задача да се случи, но във всеки случай мястото и времето му е дошло като цяло. Поемам ангажимента след някаква подготовка, някакво нормално оперативно време, да имаме обсъждане на темата и да помислим дали не можем да говорим за второ ниво на самоуправление, или пък евентуално на администриране.
Споделям всички констатации, които са в Доклада като такива. Действително сегашната система ражда пороци. Много са малки единиците, ако говорим за областите, в които да се планира. Същевременно има един такъв синкретизъм всяка община каквото и да поиска, то се включва в тези планове и поради липсата на фокус те в края на краищата не работят. Така че има място за този разговор, но много плахо и колебливо МРРБ повдига въпроса. Мисля, че е хубаво да влезем в този дебат с неговата пълнота и дълбочина.
Ние, от „Обединени патриоти”, ще подкрепим на първо четене Законопроекта с ясната уговорка, че между първо и второ четене трябва да се работи много по него.
Колеги, други желаещи за изказване?
Господин Колев, заповядай.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Много пъти съм се изказвал на тази тематика. Сега обаче ми се иска още веднъж да си кажа думата и мнението.
Много пъти сме говорили за неправилните общински стратегии за развитие. Те са фиктивни. Ние нямаме анализаторски звена за необходимостите, анализаторски звена за проблематиката. Ние не можем да формираме ясни цели и в никоя общини, където сме били, не е имало възможност да се оформя добро целеполагане, пътища за постигането на целите, средства за постигането, кадри за постигането.
Сега тук говорим за уреждането на планирането, програмирането, управлението. А анализаторската работа? Анализ на проблематиката, приоритизация на проблемите, приоритизация на кметските проблеми, на кметствата, които да залегнат в общинската стратегия – къде са кметските стратегии? Няма ги. Тук дали ще прехвърлим едни пари от един джоб в друг, или ще наречем по един и същи начин, или ще си създадем нови административни структури, това няма да реши въпроса. Докато ние не предусещаме, не предугаждаме, не прихващаме навреме проблемите на всяко кметство, на всяка община предварително и те да бъдат приоритетно посочени в общински и оттам областни стратегии, и от там национална стратегия, без ние да предусещаме водните кризи и пожарите, а вървим след водните кризи и проблемите, няма да се оправим. Колкото и законопроекта да внасяме, хей тези всички хора получават едни работни заплати народът плаща за това, ние хукваме да решаваме съответните проблеми и задачи и – резултатът къде е?
Многократно сме казали – даже към господин Председателя ще се обърна, да направим един тиймбилдинг, ама с Министерството и министърката, и да си ги наприказваме тези работи, защото можем да бъдем полезни и на Министерството, и на България, и на общините, и на кметствата като цяло. Защото анализаторското звено го няма. Няма го истинското целеполагане, няма я истинската приоритизация по места в общините, в кметствата, които да бъдат в основата на тези общински стратегии и това общинско планиране, и това общинско развитие. Защото проблемите в различните общини колкото и да са общи, толкова са и различни.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Колев, схванахме основната идея. Призовавам Ви към краткост.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Аз призовавам за един тиймбилдинг.
Ще подкрепим Закона между първо и второ четене – да, обаче (шум и реплики) към Председателя. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Господин Колев, така като те слушах, изведнъж ти видях мястото тук, при нас – от тази страна.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: О, имаш оферта в ДПС да влезеш, господин Колев.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Аз не можах да разбера защо така селективно определяте, че само в общините липсват целеполагане, визия, анализи? В този тиймбилдинг ще поканим ли и министър-председателя? За да има целеполагане, визия на развитие не на общините, а на държавата.
Отправете покана на министър-председателя от господин Колев да присъства на тиймбилдинга.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ: От всички, които се изказаха, е ясно, че Законът е сериозен, свързан е с много и целеносачени програми за развитие – и със структурата на регионалните съвети за развитие, и с общински стратегии, интегрирани планове и така нататък – теми, по които може да се говори много. Да, вярно е, че на второ четене ще има много текстове, които ще се изчистват с предложения, но аз не мога да си обясня това бързане в петък да бъде включен в дневния ред на Народното събрание. Мисля, че дебатът трябва да е по-спокоен, в други дни, отколкото в петък. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Коментирахме с ръководството на Комисията – гледането на този законопроект трябваше да е миналия четвъртък и в тази седмица да си влезе нормално в програмата. (Шум и реплики.)
Ако няма други изказвания, моля за гласуване по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, № 002-01-1, внесен от Министерския съвет.
Който е „за”, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 9.
Приема се.
Благодаря Ви, колеги.
Другата седмица имаме ангажимент от МРРБ за блиц.

(закрито в 12,04 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ

Стенограф:

Маргарита Крачунова