ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-12, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за Българския Червен кръст, № 054-01-20, внесен от Александър Ненков и Искрен Веселинов.

---

П Р О Т О К О Л
№ 6




Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 15,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.


* * *


ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Добър ден, уважаеми колеги!
Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията.
Предварително обявеният дневен ред включва две точки:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, № 002-01-12, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за Българския Червен кръст, № 054-01-20, внесен от Александър Ненков и Искрен Веселинов.
Има ли други предложения по дневния ред? Ако няма, колеги, моля да го легитимираме с гласуване.
Който е „за“, моля да гласува:
Единодушно „за“.
На заседанието ни присъстват – от МОСВ: господин Николай Кънчев – заместник-министър, Мирослав Калугеров – директор на дирекция „Национална служба за защита на природата“, Жанет Жикова – парламентарен секретар; от МРРБ – Дирекция „Държавна собственост на МРРБ“: Надежда Николова, Даниела Петрова.

По точка първа.
Уважаеми господин Заместник-министър, желаете ли или някой от екипа да представи кратко Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Аз ще го представя, господин Председател. Благодаря Ви за думата.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, основната цел на Законопроекта е да бъде въведен нормативно новият подход за управление на мрежата на „Натура 2000“ в България. Той предвижда изграждането на структури на национално и регионално ниво. Националният орган за управление на мрежата на „Натура 2000“ ще бъде министърът на околната среда и водите. Органи за управление на мрежата на регионално ниво ще са директорите на РИОСВ. Към тях ще бъдат сформирани Национален консултативен съвет за „Натура 2000“ и комитети на заинтересованите страни на регионално ниво.
В допълнение съгласно новия подход се въведа задължението за разработване на териториални планове за управлението на мрежата. По този всички всички защитени зони ще бъдат управлявани на базата на тези базови документи, което ще даде възможност да се определят специфични за законите подробни цели и мерки за опазване.
Проектозаконът адресира голяма част от констатациите на ЕК по Наказателна процедура № 2018/2352, а именно, че България не е изпълнила задължението за определяне на специфични за зоните подробни цели и мерки за опазване, които да се включат в подходящите планове за управление. Подобни констатации се съдържат и в Одитен докла на Сметната палата от декември 2019 г.
Службите на ЕК нееднократно са обръщали внимание на ангажимента на България да създаде структури за управление на защитените зони от мрежата на „Натура 2000“. Забавянето на създаването на структурите за управление води не усвояване на средства по Програмата ОВОС и води до риск от загубата им.
Горните обстоятелства налагат спешни действие за приемане на Законопроекта. В тази връзка беше възприет подход изменението на спорни текстове да бъде отложено за следващ ЗИД на ЗБР, като в спешен порядък бъдат разгледани основните текстове, въвеждащи комуникирания със Службите на ЕК и текстовете, по които не е имало възражения, тоест има пълно единодушие на всички нива на обсъждане по тези текстове на Закона за изменение на биологичното разнообразие.
Във връзка с изложеното заседание от МС министър Димитров предложи отпадането на параграфи от първоначално подготвения и предложен за обществено обсъждане ЗИД. При това положение от общо 43 параграфа на ЗИД на ЗБР, напълно отпаднаха 13 параграфа, като един отпадна частично, по 28 параграфа нямаше бележки, а 5 трябваше да се запазят, въпреки получените по тях становище.
Предвид гореизложеното считаме, че с частичното приемане на Законопроекта е направен компромис, който обаче ще даде възможност да се намерят решения и множество повдигнати през годините въпроси относно управлението на мрежата „Натура 2000“ в България и значително намаляване на рисковете от неблагоприятни последици за държавата.
Същевременно приемането на Законопроекта е критично важно, тъй като поставя основата за решаване на няколко основни и времеемки въпроса, а именно: сформиране на управленски структури, изграждането на техния капацитет; разработване и приемане на териториални планове за управление на всичките 343 защитени зони, определящи специфични цели и мерки за опазване. Само за сведение, към настоящия момент основната част от зоните са въведени с Министерска заповед, която забранява практически почти всякаква човешка дейност с изключение на паша, а в някои случай и това не се случва. Обявяване на зоните е от значение за обществеността, като специални консервационни цели с включване на по-подробни цели на опазване на конкретните зони.
Изпълнение на заложените приоритети и ефективно разходване на предвидените средства и други източници на финансиране. Благодаря Ви, господин Председател.
На разположение сме за въпроси на народните представители, ако има такива.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Кънчев.
Уважаеми колеги, имате думата и въпроси.
Заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин заместник-министър, колеги! Чух във Вашето изложение, че реално основната тежест ще падне върху РИОСВ-те. Въпросът ми е малко извън Законопроекта предвид на това, че в Перник правите опит да закриете РИОСВ, има проект за постановление. (Реплики извън микрофона.) Не, не, за закриване. Много удобната реформа и еди какво си – тези сложни словосъчетания. Въпросът ми е: как виждате да се извършва….
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Това като блицконтрол.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Да, да, като блицконтрол.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да си спазваме правилника. Имате възможност да зададете въпроси.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Органите за управление за четири: министърът на околната среда и водите, директора на Регионалната инспекция за опазване на околната среда и водите и също така са предвидени два консултативни съвета, които да дават възможност на абсолютно всички заинтересовани да участват в обсъждането и вземането на решения по управлението, включително и на местните общности. Защото заложеният подход е изместване на тежестта върху регионалните интереси, които в края на краищата са първостепенни по даването на мнения и по опазване на околната среда, както и по усвояването ѝ при спазване на необходимите мерки, разбира се, които се следват от законодателството и от териториалните планове.
Така че ние считаме, че възможният подход, тъй като Министерството не разполага с абсолютно никаква друга структура, която би могла да поеме управлението, и в същото време е достатъчно демократичен, за да даде възможност на абсолютно всички заинтересовани както в НКС на национално ниво, така и в местните териториални съвети на заинтересованите да участват във вземато на решения.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Кънчев.
Други желаещи?
Заповядайте, господин Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Имам няколко въпроса. До този момент и в нашата парламентарна група са получавани много въпроси и оплаквания. До този момент Законът за биологичното разнообразие не защитаваше един широко разпространен биологичен вид – той е разпространен във всички зони – човека. Тоест той е най-ощетеният от всички тези биологично защитени видове.
България може би е световен рекордьор по защитени зони. Ако целта ни е да ограничим този биологично защитен вид – човека, за достъп до зоните, за да не може да ги ползва – и Вие много правилно казахте, че до този момент е било толкова елементарно, съобразявали сте се със съответния закон, разбира се – ще даде ли възможност поправките, които искате, които ще бъдат в новия Закон за биологичното разнообразие, да се управляват тези зони по-правилно? Ще даде ли възможност за корекции, защото управлението не означава и корекции – Гърция и другите страни започнаха да работят активно по корекции на тези зони. Това ще е в полза и на биоразнообразието, това трябва да бъде в полза на всички защитени видове, на всички, които се занимават с екология.
Самите всички ние искаме екологична среда. Ще даде ли възможност и максимално използване, икономическо използване на тези зони не с цел увреждането им, а с цел максималното им използване, ако щете на един туризъм или реклама на тези биозащитени видове, които ние ги имаме – туристически не се използват. В тази връзка е и въпросът ми: ако този закон дава такава възможност – браво, ако ли не, възможно ли е да бъдат развързани ръцете на управляващите зоните, за да бъдат в полза на този биологично застрашен вид – човека? Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Кънчев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Благодаря, господин Колев.
Да, вярно е, че България е втората държава по териториален обхват след Коста Рика по защитени територии, която защитените зони, територии, национални паркове, зони „Натура“ и всякакъв род защити, ако се акумулират, а ако имаме предвид, че Коста Рика никога не е била обитаема територия – тоест огромна част от нея, бих казал, че ние сме на първо място в световен мащаб. Това нещо се е случвало в едни години назад. Неслучайно споменах, че към настоящия момент в огромната си част те се управляват с една заповед от четири изречения, подписана от вменената му тогава длъжност министър, който, за да избързат с влизането в ЕС и спазване на изискванията, издават въпросните заповеди и до ден днешен практически всичко е забранено в тях.
Неслучайно споменах, че с подхода, който се възприема, ще се даде възможност да се определят специфичност по зоните, подробни цели и мерки за опазване, включително изработване на програми, което на прост език означава, че там, където има защитено местообитание, се прилагат специфичните мерки, ако е необходимо буферна зона, минава през съответните регионални органи на управление, включително и на заинтересованите страни, дават си предложенията, след което останалата част от територията не е задължително да бъде блокирана. Може да се наложи на места да бъде и утежнена, защото ние не знаем към настоящия момент – всяко местообитание е специфично, или да бъде блокирана, или за сметка на нея да бъдат приложени компенсаторни действия в другата част. Това е разумният подход, който е възприет в огромна част от европейските страни, а и не само от тях. Това е крайната цел на Законопроекта. Ние в тази посока имахме доста повече предложения, които да го регулират.
ПРЕДС. ИСРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз съм сигурен, че между първо и второ четене депутатите имат право на инициатива и ще се появят още предложения.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Абсолютно е възможно. Това е право.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Генов.
МАНОЛ ГЕНОВ: Имам към господин Кънчев такъв въпрос: Законът регламентира, че трябва да се изготвят съответните планове. Откъде ще дойде финансирането и начинът? Кои са тези звена, които ще изготвите и ще контролирате, разбира се, защото едни ще ги готвят, други ще ги контролират? Имал ли регионалните инспекции необходимия експертен и административен капацитет да упражняват тази дейност, защото преди малко чух, че едно РИОСВ се закривало. В сферата на този ангажимент, който се вменява в Закона, как ще се регулират тези неща?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Предвидени са по Оперативна програма „Околна среда“ средства за издръжката на 122-ма човека по регионалните структури, тоест това е административният капацитет. От друга страна, плановете ще бъдат разработвани в течение на времето. Абсолютно е невъзможно 343 да бъдат изготвени адхок и веднага при процедурите, предвиждащи обществено обсъждани, достъп, включването на заинтересованите страни и така нататък. Но това е процес, който трябва да тръгне. Той няма как да тръгне, без да въведем зоните и структурите за управление и с кандидатстване по ОПОС – сегашния, следващия период, остатъчни средства от остатъчния, следващия период – това е един процес. На всяко едно от териториалните звена ще трябва да започне този процес.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други колеги, които желаят думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Само да вметна по отношение на РИОСВ-Перник, защото може би излезе, че не го коментирах.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Не сте длъжен.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Не, не, аз не съм длъжен, но… Връща се старото положение. Такава е била мегаструктурата. Не искам да се връщам в кой точно период, но мисля, че се сетихте. (Реплики извън микрофона.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Господин заместник-министър, аз съм длъжен да кажа, че все съм от Перник. Надявам се, че знаете или поне сте информиран.
Става въпрос за следното: до 2008 г. РИОСВ-Перник работеше. Хубаво е, когато говорим за РИОСВ-Перник да споменем, че попадат две области. В крайна сметка мисля, че не е редно да го закриваме. Но това решение е изцяло Ваше. А иначе за историята на РИОСВ може да говорим от създаването му – от началото на 80-те години.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Въпрос на управленско решение. Може и така, може и по другия начин.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Искам да предпазя дебата да тръгне по линията РИОСВ-Перник. Говорим за Законопроекта!
Господин Бонев, имате всички инструменти, питания, въпроси – използвайте ги, но не в рамките на Законопроекта.
Колеги, има ли други изказвания? Не виждам такива.
Закривам дебата и подлагам на гласуване Законопроекта.
Който е съгласен, моля да гласуван.
За – 11, против – няма, въздържали се – 6.
С това приемаме Законопроекта.

Преминаваме към втора точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЧЕРВЕН КРЪСТ, № 054-01-20, ВНЕСЕН ОТ АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ И ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ.
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Накратко Законопроектът, който с господин Веселинов сме внесли, до голяма степен е с благородна цел, тъй като ще даде възможност, ако разбира се намери достатъчно подкрепа в пленарната зала, на държавата – публична и държавна частна собственост, да бъде отдадена за някакъв период от време или безсрочно на Българския червен кръст да могат да изпълняват своят дейност.
В Законопроекта ясно е записано как се случва това нещо. Това става чрез областните управители по решение на Министерския съвет. Ясно е разписано, че земята, която евентуално би била предоставена на Българския червен кръст не трябва да бъде използвана с търговска цел. Най-общо казано и самият Червен кръст очевидно имат конкретна идея за такъв проект, който да осъществяват на територията на държавна собственост. В тази връзка ние сме решили, че е редно да подпомогнем организацията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Ненков.
Длъжен съм да съобщя, че имаме положително становище от министъра на здравеопазването, а МРРБ също са депозирали становище, което предполагам, че сега ще ни представят, или писмено. (Реплики извън микрофона.)
Писмено? Добре.
Колеги, имате думата за изказване. (Реплики извън микрофона.)
Колеги, имате ли изказване по тази точка?
Който е съгласен с предложението на господин Ненков и моя милост, моля да гласува.
За – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Процедура – госпожа Янкова, заместник-председател.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми господин Председател, колеги. Тъй като влизаме в редовен режим на работа със по-специални мерки, аз предлагам на следващото заседание да поканим министъра на Регионалното развитие и да ни обясни по отношение на изграждането на пътна инфраструктура какво е свалено и какъв е планът, който ще се изпълнява през тази година – дебатът, който мина със Строителна камара по отношение на санирането – доколко е сериозно, по какъв начин, как ще бъде финализирано. Има доста въпроси, които звучат.
Единият вариант е ние да направим канонада от питания, но по-добре е като Комисия да сме наясно за политиката на Министерството, с ресурса, с който разполага в момента – ще има ли пренареждане на приоритети и с какво ще се занимава самото Министерство. Може би да си дадем час-час и половина неограничен разговор, но да бъдем информирани по тези въпроси. Както Вие прецените. Иначе ние сме готови да пуснем 20-30 въпроса, да седнат на пишат и да посветим парламентарния контрол оттук-насетне само на това.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожо Янкова, тъй като с господин Бонев в кулоарите на Народното събрание проведохме подобен разговор, си позволих да звънна на министърката и да поканя. За другата седмица се оказа, че не е възможно, но за 28 май имаме обещание, че ще присъства в Комисията. Предлагам все пак да приложим процедурата на блица, без да имаме ограничения в отговорите и в задаването на въпроси, но все пак да вървим в някаква форма.
Ако излязат теми, които изискват по-обстойно докладване, няма пречка да се включат в заседанията и такива разглеждания. Да се влезем в процедурата на блица, ако пък има някакви по-пространни информации, които са необходими, изразявам готовност да предам на министърката – било за саниране, било за нещо друго, да се подготви, да има и някакъв писмен материал, който да Ви даде.
ДОРА ЯНКОВА: Ако тогава ще остане само блица, нека си е блиц, ние ще си тръгнем по нашия ред да я питаме.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Нека да започнем с блица, оттам-насетне можем да включваме примерно на всяко заседание по една тема, която да е извън обичайния дневен ред, свързан със законодателството. Аз също имам такава.
Колеги, някакви други въпроси или процедури?
Благодаря на всички.
Закривам днешното заседание.


(Закрито в 15,25 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Искрен Веселинов



СТЕНОГРАФ:

Теодора Енчева