1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 054-01-54, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители.
2. Обсъждане на Общ законопроект, № 053-04-9, внесен на 4 март 2020 г., за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от ПОДНС въз основа на приетите на първо гласуване на 27 февруари 2020 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 054-01-6, внесен от Спас Панчев и Законопроект за допълнение на Закона за устройство на територията, № 054-01-12, внесен от Юлиан Ангелов и група народни представители (с предложенията, внесени от народни представители в срока по чл. 83, ал. 1 от ПОДНС).

---

П Р О Т О К О Л
№ 8


Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,10 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.

* * *

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Започваме работа. Откривам заседанието.
Предварително предложения дневен ред има две точки:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 054-01-54, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители.
2. Обсъждане на Общ законопроект, № 053-04-9, внесен на 4 март 2020 г., за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от ПОДНС въз основа на приетите на първо гласуване на 27 февруари 2020 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 054-01-6, внесен от Спас Панчев и Законопроект за допълнение на Закона за устройство на територията, № 054-01-12, внесен от Юлиан Ангелов и група народни представители (с предложенията, внесени от народни представители в срока по чл. 83, ал. 1 от ПОДНС).
Има ли други предложения по дневния ред?
Ако няма, подлагам на гласуване дневния ред. Който е „за“, моля да гласува.
За – 15, против и въздържали се – няма.
Пълно единодушие.
На заседанието присъстват:
- от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – госпожа Андреана атанасова – заместник-министър;
- от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: Пенчо Димитров – директор на дирекция „Устройство на територията и администретивно-териториално устройство“; Катя Цветкова – дирекция „Правна“; Георги Даракчиев – Дирекция за национален строителен контрол – началник отдел „Устройствено-териториален контрол“;
- от Националното сдружение на общините в Република България: Силвия Георгиева – изпълнителен директор; Даниела Ушатова; Мила Гиздова;
- от Сдружение на каменоделците: Кирил Петров и Паунита Петрова;
- от Асоциация Телекомуникация – АСТЕЛ – Жанет Захариева – председател на Управителния съвет.
Надявам се, че уважихме всички гости с изчитане.

Преминаваме към първа точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ, № 054-01-54, ВНЕСЕН ОТ ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.
Колеги, по точка първа от дневния ред Законопроектът е внесен от мен и група народни представители от „Обединени патриоти“. В продължение на дискусията, която водихме преди по-малко от година в тази зала по подобно предложение, тогава част от колегите се обединиха около това, че трябва да имаме гаранция, че газовата уредба – става дума за 50-процентното намаление на данъка за моторните превозни средства, които са снабдени с газова уредба. Това намаление би следвало да се полага единствено, ако е част от регистрацията на моторното превозно средство, тоест вписана в талона му, минава съответните годишни технически прегледи и имаме гаранция, че екологично отговаря на стандартите.
В този дух направихме и предложението в Закона. Внасяме го далеч от бюджетната процедура, за да знаем, ако има подкрепа, или ако няма, съответно как да реагира Министерството на финансите.
Имаме две становища – от Министерството на финансите и от Националното сдружение на общините в Република България – и двете са отрицателни.
От Националното сдружение, желаете ли да вземете думата?
Госпожо Георгиева, заповядайте.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА (Национално сдружение на общините в Република България): Благодаря ви, господин Председател.
Добър ден на всички народни представители! Както и Вие казахте, преди по-малко от година водихме подобна дискусия в същата зала, в същия формат. Нашата позиция не се е променила от тогава. Категорично не сме съгласни с предложената промяна. Освен мотивите, които изтъкнахме на 10 декември миналата година и сме си позволили да Ви припомним в нашето становище, още един допълнителен аргумент, на който ни научи настоящата пандемия, която доведе – между другото да отбележа, до 41% спад в собствените ни приходи към 30 април тази година.
Към предложения от господин Веселинов законопроект няма финансова обосновка и оценка на въздействието какви финансови щети би причинило приемането на подобна промяна. Ние сме Ви дали две цифри. За 2019 г. сме събрали 347 млн. лв. данък превозни средства. Това е една трета от собствените приходи на общините. В мотивите, с които е внесено това предложение, няма цифри с колко ще бъде намален приходът на общините от подобна промяна и най-вероятно липсата на тази обосновка е защото липсват данни колко автомобила в момента, съгласно регистрите на КАТ, са с легални газови уредби. Казваме с легални, защото знаете, че над 70% от автомобилите с газови уредби не са вписани в техните талони. Няма как да се съгласим подобна промяна, която би ощетила общинските бюджети, да бъде подкрепена от нас.
Искам да обърна внимание на народните представители на един аргумент, който все по-често ще използваме. Съгласно чл. 45, ал. 2 от Закона за публичните финанси, държавата е длъжна да компенсира за всяко предлагано облекчение, което води до промяна в собствените приходи на общините или използването на стандартите за делегираните дейности, е длъжна да даде съответна финансова компенсация. Така че ще бъдем благодарни и на народните представители, когато предлагат данъчни облекчения за групи данъкоплатци за сметка на общинските бюджети, те да бъдат съпроводени със съответната финансова обосновка и съответно от кой ред в държавния бюджет ще бъдат компенсирани тези облекчения.
Не на последно място, за пореден път използваме случая да кажем, че не сме съгласни с данъчни закони да се правят екологични политики. Екологичната политика на държавата е национална. Тя трябва да бъде финансово обезпечена от националния бюджет.
Разбира се, струва си да споменем и едно наше изчисление, което направихме днес – до какво намаление би довело за един автомобил от 1994 г., тъй като обичайно автомобилите с газови уредби са над 20-годишни, един Фолксваген Поло, който, така записано с 50% намаление, собственикът му би очаквал да получи действително 50% намаление. Тъй като има съобразяване с – то се прилага приложено комплексно намалението, от 30,20 лв., на него ще му доведе спад до 21,60 лв. Няма да има 50% намаление и този гражданин и данъкоплатец на нашето гише ще иска да му обясняваме защо не сме му намалили всъщност с 50% като така пише в Закона.
Аргументите сме Ви представили писмено. Надяваме се да ги възприемете и да не допуснете тази промяна, която би ощетила общинските бюджети и няма да доведе до желания екологичен ефект в този си вид.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на госпожа Георгиева.
Има ли желаещи да се изкажат?
Господин Колев.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Много внимателно Ви чух, ще Ви дам няколко цифри.
Знаете ли, че в България на година умират 18 000 човека от проблеми, свързани с въздуха – замърсяемостта на въздуха, от проблеми с дишането и белите дробове? Това е много повече от всички тези – корона вирус, грипните епидемии и други от този род. Не чух нищо за това как да постигнем по-правилна екологична среда в общините, където Вие сте там. Като бивш кмет Ви казвам, че ако аз гледам от тази гледна точка, ще гледам това: какво би било по-полезно за хората ни; как биха били стимулирани да минат на по-екологично гориво. Това е вид стимул, това касае здравето на хората, това касае тежките заболявания. От тази гледна точка го погледнете и ще видите, че парите, които ще загубите от данъци, населението ще бъде много по-доволно, ако Вие дадете по-добра среда, особено в градовете, където е доказано, че замърсяването е просто ужасно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Колев.
Реплика – господин Али.
ТАНЕР АЛИ: Уважаеми господин Председател! Уважаеми колега, не знам дали Вие сте карали автомобил с газова уредба, но за да запалим този автомобил сутрин, особено през студените месеци, първо го палим на бензин или каквото и да е. Винаги знаете, ако сте учили в училище тези двигателни – имаше такива предмети по Труд и техника, точно при запалването се изхвърлят най-големите азоти и това, което от екологична точка замърсява въздуха. Тук е абсурдно, даже мисля, че няма смисъл и да го коментираме този въпрос – напълно сме против ние от „Движението за права и свободи“. Тук вече говорим в близките, най-много десет години за водородни технологии, за електрически автомобили. Сега, да се връщаме за 20-годишни автомобили да правим някакъв такъв сценарий, това е просто недопустимо. Знаем, че няма да има абсолютно никакъв ефект. Абсолютно никакъв! Веднага Ви казвам защо.
Ако производителят на този автомобил е създал двигателя газов – окей, тогава сме съгласни, както всички други автомобили с катализатори, евро 6, евро 7, предстоящите, които ще бъдат въведени. Тогава – да, съгласни сме, разбира се, това ще бъде ефекта да има стимул за гражданите да си заменят колите точно с такива. При това положение, стар автомобил на 20 години, където може би в най-скоро време ще има Европейска директива – минимум 10-годишни коли да бъдат бракувани, не си заслужава даже и да разглеждаме този въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Колев има правото на дуплика – заповядайте.
ГЕОРГИ КОЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Господин Али, карал съм газова уредба, над един милион километра съм минал в студентските си години. Тоест, няма автомобил, който да не се пали. Дали ще го палиш на газ, или нафта, ти трябва да го запалиш. Само в най-студеното време на зимата, новите газови уредби, някои от тях се налага да ги запалиш на бензин. Всички се палят на газ.
Не спорим по доказателствата за екологичност. Те са явни. Има си всички изследвания, световни стандарти ги има. Дайте пак да помислим. Това наше предложение е чудесно. Към момента докато все още водородните автомобили не са се наложили, нямаме система. Докато електрическите автомобили са все още малко, сега е моментът до този междинен период от време да подкрепим екологичността, да подкрепим тези, които правят инвестиции, и да им е по-евтино, но и същевременно по-екологично. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Колев.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз ще бъда много кратък. По принцип от една страна подкрепям стимулирането на използването на различни видове алтернативни източници на задвижване, които да са по-екологични. Не случайно въведохме и екологична компонента във формирането на местните данъци, това е от една страна.
От друга страна, разбира се, съображението на сдружението е много ясно и категорично, особено в тази ситуация с намаляването на приходите и голямото перо, което представлява всъщност данъка от автомобилите като приходоизточник на общините. При всички положения може би не трябва да се бърза с тази тема. Има и друг казус. Той е от стимула, евентуално това предложение, което господин Веселинов и другите негови колеги сте го внесли, има и друг позитивен момент. От една страна – това, че много хора, искайки да се възползват евентуално от някаква редукция на своя данък, ще ги стимулира да отидат и да си регистрират автомобила и газовите уредби. Има и един друг момент, че много коли, и неслучайно КАТ не са дали тази информация – колко автомобила изобщо са с газови уредби и колко не са, кой ги проверява, кой ги слага, това е една много по-дълбока тема.
При всички положения това би било някакъв… без стимули, да накараш тези хора да регистрират своите уредби, съответно да подлежат и на някакъв контрол всяка година. Затова от нашата парламентарна група с всичките му плюсове и минуси, тъй като аз внимателно прочетох всичките становища, ние ще подкрепим на първо гласуване така направеното предложение, с условието и с обръщането на внимание, че трябва много, много внимателно, ако стигне този законотроект до края, до това да бъде един ден приет на второ гласуване в Народното събрание, то трябва да се доизчистят много от неговите текстове, като едното също е, че трябва, ако се приеме някакъв такъв вид законопроект, трябва общините да бъдат тези, на които да им се даде възможност, примерно до определен процент евентуално, да си определят дали могат, или не могат да си позволят, или могат да направят такава политика за своите граждани в съответната община.
На този етап може би ще подкрепим Законопроекта и се надявам да не се бърза за неговото приемане накрая.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Ненков.
Госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, представители на Българското сдружение на общините, госпожо заместник-министър! От гледна точка на процедурата за данъчното законодателство, ние ще се въздържим. Това предложение беше дебатирано в комплекта данъчни закони за планираните приходи за 2020 г. Тогава мнозинството не се разбра. Видимо е, че има и политически мотив, но предложението не е лошо. То касае една група, която има необходимост и в условията на COVID и по-бедните хора да бъдат облекчени. Паралелно с това общините са на изключително тежко изпитание. Три месеца казаха на хората, които представляват: „Стойте си вкъщи“ – казахме го ние – държавата, каза го и светът: „Стойте си вкъщи, данъците по-късно“. Независимо, че изпълняват изключително много ангажименти по времето на COVID. Ние ще се въздържим с голямо уважение към нашия председател, който е вносител, и бихме дебатирали това предложение в комплекта документи, когато ще гледаме бюджета за 2021 г.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Има ли други колеги, желаещи да се изкажат? Не.
Госпожа Георгиева от името на Сдружението на общините.
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Исках да направя реплика на мотивите на господин Колев, относно стряскащата цифра на починалите от замърсяване на въздуха. Всъщност, когато правим една такава – за пореден път ще кажа, екологична политика с този данъчен инструмент, е редно към внесения законопроект да видим мотивите и ясна обосновка от страна на отговорното министерство – в случая Министерството на околната среда и водите, каква точно част от тези заболели и починали хора се дължат на замърсяване на въздуха от автомобили.
Също така пак да подчертая – трябва да имаме цифрите от Министерството на вътрешните работи на колко всъщност автомобили ще направим облекчение, колко от тях са луксозни, колко от тях са с грижа за населението с по-ниски възможности. Защото да отидем и по-нататък, подобна промяна според нас би стимулирала някои луксозни автомобили, които загубиха сега преференциите си с голямата промяна в начина на изчисляване, да се регистрират като баничарки, сега да отидат да се регистрират с газови уредби и съответно да намалят със значителна степен дължимия данък. Всички тези неща трябва да бъдат внимателно огледани.
Господин Председател, и ние с най-добри чувства и благодарност за всичко, което срещаме като подкрепа от Ваша страна, но сметката трябва да бъде направена. Трябва да е ясно колко струва това и кой ще ни плати разликата. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Георгиева.
Аз не мислих да се изказвам, но в края на краищата понеже се обърнахте към мен, ще кажа няколко думи. Това все пак е първо четене. Приемам, че Законопроектът има наистина много несъвършенства. Чисто и терминологично Министерството на финансите също правилно обръща внимание за някои неща. Въпросът е пирнципен: търсим ли някакво стимулиране на автомобилите на газова уредба като по-екологични. Съгласен съм с Вас, че може би не е правилно екологичните стимули да са през местните данъци, но така или иначе този философски принцип беше заложен преди година и половина, ако не ме лъже паметта, в нашето законодателство и ние искаме да поправим една несправедливост – всъщност едни коли, които са по-екологични от другите, да получат своята отстъпка. Защото не можем да се правим, че не забелязваме, че един автомобил на природен газ е в пъти по-екологичен отколкото един, който е на бензин, нафта и така нататък. Да – при запалване се отделят газове, обаче все пак този автомобил понякога работи часове в градска среда – не можем да сравним едното замърсяване с другото, отделно, че новите уредби наистина нямат нужда от такова запалване.
Така или иначе смятаме, че е позитивно, ако вървим в духа на данъчни облекчения за екологични двигатели, да вървим за всички, а не просто едни категории да се правим, че не ги забелязваме, че ги изключваме.
Винаги сме били приятели на общините, стремили сме се да имат по-голяма подкрепа и в това отношение това ще се опитаме да издействаме в следващия бюджет на страната, но разговорът е различен. Това искам да кажа.
Заповядайте, господин Ташков.
АТАНАС ТАШКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз съм съгласен с повечето неща, които се казаха тук. Ние, както каза господин Ненков, ще подкрепим на първо четене Законопроекта. За мен най-големият стимул за това някой да преоборудват автомобилите си на газ и да слагат газови уредби, е цената на газта. Не вярвам някой заради данъка, да не си слага газова уредба, или да има някакви съмнения кое е по-икономично и така нататък. За мен няма да има голям ефект върху потребителите, а ще има голям отрицателен ефект върху бюджетите на общините. Това несъмнено е така, защото ние не трябва да забравяме, че освен екологичната компонента в този данък, там има и част, която отива за ремонт и поддържане на общински пътища. Това е сериозно, ако намали сериозно бюджета на общините, те няма да мога да поддържат и без това пътищата си, които не са в задоволително състояние. За мен може и да го подкрепим, но трябва да мислим как и по какъв начин това може да рефлектира върху тази екология, за която говорим. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Трябваше да формулира подкрепа с едно на ум. Така го тълкувам.
Господин Али, заповядайте.
ТАНЕР АЛИ: Колеги, знаете, че за пореден път вземам отношение, но просто не знам, не искам да употребя някоя по-лоша дума, но това е чист лобистки закон. Моля Ви!
Защо не допускат в МОЛ-те автомобили на газова уредба? Питам Ви! В целия свят! В целия свят! Защо автомобил с газова уредба от после сложена, не ги допускат в МОЛ-те? Те са живи бомби. Само в Търговище за миналата година има – проверете в информационните бюлетини на МВР, три избухнали автомобила с газова уредба, и то на бензиностанция на околовръстното на Търговище, пътя за Разград.
Недейте! Не може да поощряваме такива законопроекти. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Реплика за господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Господин Али, една от целите, която и аз преди малко отбелязах, е точно това, че много хора са си сложили газови уредби, без да имаме изобщо представа кой ги е монтирал, проверяват ли ги, не ги ли проверяват. Обаче Законопроектът няма нищо общо с тази тема.
Аз също не бих си сложил газ, но поради други причини. И също се плаша от това, че има своите рискове. (Шум и реплики.) Не карам бензинова кола, карам и дизелова. Искам да Ви обърна внимание, че Законопроектът няма никакво отношение към темата, която повдигате.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ако може, да дадем думата на госпожа Атанасова – заместник-министър.
АТАНАС ТАШКОВ: Една реплика, секунда, и аз…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Добре.
АТАНАС ТАШКОВ: Господин Ненков, според мен това не е точно…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Реплика на репликата… (Смях.)
АТАНАС ТАШКОВ: Репликата е на господин Али, но то е свързано и с Вашата реплика, естествено.
Според мен от тази гледна точка би трябвало този законопроект да повлияе, защото, когато се регистрират всички газови уредби – нали, ако хората искат да имат намален данък, те би трябвало да ги регистрират. Като ги регистрират, ще отидат, ще ги контролират, всяка година ще минават на прегледи и ще са по-безопасни, отколкото сега. В това съмнение няма. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Дуплика за господин Али.
ТАНЕР АЛИ: Уважаеми колеги, този закон за регистрация на газовите уредби го има от седем години насам. (Шум и реплики.) Има го като закон. Те са длъжни да бъдат регистрирани, лицензирани и в КАТ непременно тези, които имат газови уредби, трябва да ги регистрират и във всеки един талон, на този автомобил трябва да бъде описан, то в Закона го има. Проблемът е, че не беше уведомено, тоест не беше направено публично. Знаете, че не всеки един шофьор ще тръгне да чете и да си изкарва законопроекти, аджеба аз какви задължения имам. Това не се прави в България, нямаме такъв манталитет да го правим. В един момент, когато станаха няколко такива медийни изяви в тази насока, хората поголовно тръгнаха да регистрират газовите си уредби, за да им ги въведат в талоните, защото започнаха да ги глобяват. Започна сега, от тази година – от седем, осем месеца. Законът си го има. Те бяха длъжни досега да го направят. Това, че не са го направили, вината е в институциите, които не са пуснали – или пък чрез данъчните служби, чрез общините да уведомят населението, тези, които ползват такива газови уредби.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Али.
Госпожо Заместник-министър, най-после дойде и Вашият ред – заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря господин Председател.
Уважаема госпожо Заместник-председател, уважаеми народни представители, гости! Аз не съм най-добрият специалист в областта на транспорта, доколкото моят ресор са информационните технологии и съобщенията, но по щастливо стечение на обстоятелствата съм запозната с инициативата на Европейската комисия за „Зелената сделка“. Като част от Европейския съюз нашата държава, естествено, няма как да не бъде съпричастна към въпросите, които се разискват на европейско ниво, включително и по отношение на транспорта и „Зелената сделка“ в Европа. Единият от мотивите, който ние имаме, по отношение в момента на измененията, свързани, много добре знаете, с Пакета „Мобилност“, е точно това, че ние с тези изменения ще можем да пледираме за това, че ще нарушим екологичното равновесие в цял свят, връщайки камионите до България. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, естествено, подкрепя политиката за ползване на „Планета“ и „По-зелен транспорт“. В този смисъл не мога да взема отношение по конкретните текстове, които са предложени с оглед стимулиране на хората, които използват по-екологично чисто гориво за техните автомобили, но принципът, който ние следваме, е да стимулираме по-екологично чист транспорт. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря и аз.
Колеги, предлагам да подложим на гласуване това предложение.
Който подкрепя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 054-01-54, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители, моля да гласува.
За – 11, против – 1, въздържали се – 4.
С това гласуване ще предложа на Народното събрание за първо четене да приеме въпросния законопроект. (Шум и реплики.)
Да, ние не сме водеща комисия.

Колеги, минаваме към втора точка:
ОБСЪЖДАНЕ НА ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ, № 053-04-9, ВНЕСЕН НА 4 МАРТ 2020 Г., ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА, ИЗГОТВЕН НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, АЛ. 2 ОТ ПОДНС ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ НА ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА 27 ФЕВРУАРИ 2020 Г. ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА, № 054-01-6, ВНЕСЕН ОТ СПАС ПАНЧЕВ И ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА, № 054-01-12, ВНЕСЕН ОТ ЮЛИАН АНГЕЛОВ И ГРУПА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ (С ПРЕДЛОЖЕНИЯТА, ВНЕСЕНИ ОТ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ В СРОКА ПО ЧЛ. 83, АЛ. 1 ОТ ПОДНС).
Имате доклада.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 5.
По § 1 има предложение от Манол Генов и група народни представители – § 1 да отпадне.
Колегата Генов го няма. Някой от групата, ако желае да се изкаже по темата. Няма.
Който подкрепя предложението на господин Манол Генов, моля да гласува.
За – 4, против – няма, въздържали се – 11.
Гласуваме предложението на § 1 по вносител.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Предложение от народния представител Искрен Веселинов:
„Създава се нов § 1а.
§ 1а. В чл. 125, ал. 1 накрая се добавя: „на хартиен носител и по електронен път“.“
Има ли изказвания? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържал се – 1.
Предложение от народния представител Искрен Веселинов:
„Създава се нов § 1б.
„§ 1б. В чл. 128а се правят следните допълнения:
1. В ал. 1а:
а) в изречение първо след думите „се извършва“, се добавя „при необходимост“;
б) в изречение второ след думите „да предоставят“ се добавя „безвъзмездно“ и накрая се добавя „на хартиен носител и по електронен път“.
2. В ал. 2 след думите „изпраща“ се добавя „при необходимост“.
3. В ал. 3 след думите „го изпраща“ се добавя „при необходимост“.“
Всичко това са редакционни бележки, свързани с двоуменията по документооборота при така наречените „комплексни визи“ – да се изчистят текстовете.
Има ли изказвания? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържал се – 1.
Предложение от народния представител Искрен Веселинов.
„Създава се нов § 1в.
„§ 1в. В чл. 140а се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 след думите „по ал. 1“ се добавя „на хартиен носител и по електронен път с приложено копие (извадка) от действащ подробен устройствен план“. Думата „експлоатационни“ се заменя с посочените в заявлението „експлоатационни“, а след думата „дружества“ се добавя „безвъзмездно“.
2. В ал.3 след думата „служебно“ се добавя и „безвъзмездно, на хартиен носител и по електронен път“.
3. В ал. 7 думите „във визата за проектиране по ал. 6 освен данните по чл. 140“ се заменя „с визата за проектиране по ал. 6, съдържа данните по чл. 140 и към нея се прилагат“.“
Пак по същата причина са предложенията.
Заповядайте.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Да попитам по-скоро защо тук веднъж изменяме по чл. 140а, тоест комплексната виза, и в същото време включваме чл. 140, тоест визата по общия ред? Хубаво е, че се опитваме за пореден път да го направим така, че експлоатационните дружества да дават данните безплатно.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Безплатно е.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Аз многократно съм го казвал, даже имам данни тук, че те продължават да събират такси, което е факт. Продължават да събират такси!
Другото може би, което не стана така добре – целта на чл. 140 беше, че трябва да се пуснат отделни заявления към всяко едно експлоатационно дружество, тоест образците са 4 или 5 варианта на страницата на Министерството, са публикувани. Така че може би и това трябва да го откоригираме, защото в крайна сметка не навсякъде ги има във всички експлоатационни дружества.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да.
Колега, Вашите сигнали бяха част от причината да приемем тези текстове, да ги предложим.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Да, да. В интерес на истината – да.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Тодоров, ще пояснте ли нещо повече?
СТЕФАН ТОДОРОВ (експерт към Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление): Благодаря, господин Председател.
Мога да кажа само, че господин Бонев е прав за това, че експлоатационните продължават неправомерно да събират такси, при това такси, които не са одобрени все още от КЕВР – в случаите, когато биха могли да събират такси – нека това да е ясно.
На второ място, продължават да събират такси и поради факта, че кметовете на общини не ги глобяват. Нека да е ясно каква е причината за неприлагането на Закона. Мисля, че господин Председателя е наясно с това нещо.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Наясно съм, да.
Други изказвания по § 1в?
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържал се – 1.
Предложение от народния представител Спас Панчев за нова редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 151 се правят следните изменения и допълнения…“
Има ли нужда да го чета цялото всъщност? (Реплики.)
Добре.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Господин Председател, бих искал да ни се разяснят направените изменения между първо и второ четене от вносителя, като текстът в общи линии първо, да кажа, че ние от БСП няма да го подкрепим, ясно поради какви причини. Причините са комплексни, поради това искаме отпадането. Като евентуално след представянето на направените предложения между първо и второ четене, допълнително ще се възползвам от възможността, че има заместник-министър… (Реплика.) Нищо, ще се възползвам от това, че има представители на МРРБ, като искам те да потвърдят дали са съгласни с така направените изменения в Закона.
По-специално, бих искал да попитам Министерството на транспорта относно създаването и поддържането на регистър за приемо-предавателни станции, които се предвижда да се изградят. В крайна сметка само преди една година приехме Закона за техническата инфраструктура и Единната информационна точка по никакъв начин не работи. Така че за пореден път сме на път да създадем наредба на Комисията за регулиране на съобщенията, която да поддържа регистъра на приемо-предавателните станции.
Другото, което е, пак се връщам на експлоатационните дружества. Малко ще разтегна темата – в общи линии кадастралните карти или по-скоро липсата на специализирани кадастрални карти не дава представа къде се намира тази инфраструктура. Вече говоря за всякаква инфраструктура, като в частност и техническата, която засяга телекомуникациите.
Към настоящия момент Единната информационна точка не работи. Това е факт – факт, който въпреки всичко ние продължаваме да създаваме допълнителни регистри и така нататък. Крайно време е да тръгне да работи Единната информационна точка. Мисля, че това, което се предлага, е напълно безпредметно. Това е една от причините.
Второ, това, което мога да кажа за самите станции. Това са изцяло нови съоръжения. Както и да го завъртаме, както и да се опитваме да му даваме административна форма, ние създаваме прецедент, давайки възможност чрез техническо оборудване да създадем изцяло нов модел, не само модел, начин на предаване и приемане, изобщо изцяло нова мрежа, без издаване на строително разрешение.
Веднага ще кажа къде е проблемът. Проблемът е в това, че е направен уведомителен режим – трябва да приложите становище от инженер – конструктор, становище от инженер по телекомуникации, и в крайна сметка операторът е длъжен да уведоми етажната собственост. От това уведомление не произтича абсолютно нищо. Това уведомление не е административен акт, който може да бъде обжалваем. Какво като ме уведомят? Е, и? Как мога да си търся правата? Никак. Това са фактите, така ги е предложил Законопроектът.
Така че избягвайки процедурата и всичко това удобно е скрито зад намаляване на административната тежест. Сам по себе си ЗУТ – Законът за устройството на територията, точно и ясно изписва какъв е редът – подаване на заявление, в рамките на 14-дневен срок се издава строително разрешение. Да, наистина отпадна възможността също да бъде отменяно по чл. 216, но остава възможността то най-малкото да бъде контролирано от ДНСК дотолкова, доколкото има нередности при издаването му.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Бонев, да Ви напомня за времето, което имате по Правилник.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Да, аз ще си позволя, за да мога да се аргументирам защо сме против.
Така че приемането… Никой не е против развитието на технологиите, но начинът, по който се прави, заобикаляйки изцяло инвестиционния процес, давайки възможност на етажната собственост, на собствениците, на всички заинтересовани да си търсят правата, най-малкото по съдебен ред, просто не е редно и не трябва да се случва. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Извинявам се, мой пропуск е, трябваше да дам думата първо на отговорните институции да се изкажат по предложението на господин Панчев. Така че давам думата на заместник-министъра на транспорта и съобщенията, след което има и представител на КРС и на МРРБ. Ще чуем техните становища, ако имат такива, разбира се.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председател!
Принципно като политика, определящ орган в областта на електронните съобщения, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията винаги е подкрепяло възможността за бързо разгръщане на електронни съобщителни мрежи. В този ред на мисли, предложените текстове, които уреждат подмяната, демонтаж, монтаж на оборудване, което в момента е дефектирало или има други проблеми, при по-облекчен режим, който в момента се предлага, бихме го подкрепили дотолкова, доколкото бих казала, че безжичните електронни съобщителни мрежи са едни от най-бързо възможните за изграждане и осигуряване на връзка в едни такива критични ситуации, в каквито бяхме изправени преди няколко месеца. Пример ще дам със земетресението в Кобе, може би някои от Вас си го спомнят, когато японските телекомуникационни компании успяха за ден и половина да възстановят комуникациите в напълно разрушен град, точно на принципа на изграждане на безжична мобилна мрежа.
Поради тази причина смятаме, че минаването през сложния режим, който в момента урежда ЗУТ, забавя възстановяването на съществуващите мрежи като такива. Не говорим в момента за изграждане на нови, за които трябва да се мине по стандартния ред за изграждане на съоръжения, не говорим за заобикаляне на някакви норми, които има установени в държавата ни.
Мисля, че самите Вие установихте факта, че благодарение на комуникациите, държавата успя все пак да запази някакъв нормален начин на работа, независимо от факта, че мисля, че колегата Иван Димитров тук ще даде по-точни цифри, какъв беше ръстът на трафика в този момент, и колегите от мобилните оператори, а и от другите, как успяха да запазят и да съхранят възможността ние да комуникираме, независимо от физическата дистанция, да не почувстваме социалната изолация.
По отношение на Единната информационна точка – ние съвсем скоро и през одит програмата, която беше изградена, не бяха установени никакви нарушения. Има над 1000 регистрирани вече ползватели в Единната информационна точка. Проблемът обаче, който възниква, е в подаването на информация от самите предприятия. Отделно, това, което казвате, сте абсолютно прав – за кадастралните карти. Много добре със сигурност си спомняте, когато ставаше въпрос за това как трябва да бъде предоставена информацията по отношение на електронните съобщителни мрежи – че самият кадастър нямаше готовността да поеме тази дейност. Вие все пак сте законодатели и ако считате, че това не е най-уместният начин и е най-неподходящият начин за водене на кадастрални карти, във Вашите правомощия е да го направите работещо. Факт е, че Единната информационна точка в момента се поддържа в тази функционалност, която е предвидена по проекта.
По отношение на регистъра, който колегите ще водят – мисля, че господин Димитров има готовност да Ви каже, но в крайна сметка целта е да бъде достатъчно ясно къде са монтирани новите съоръжения, които са подменени, с какви технически характеристики са, за да може във всеки един момент те да бъдат контролирани.
Мисля, че ако има нещо, което трябва да доуточня…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Димитров, заповядайте – КРС.
ИВАН ДИМИТРОВ (Комисия за регулиране на съобщенията): Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на Министерството на транспорта и на КРС, че ни изпратиха представители, тъй като точката, макар и строителна всъщност основно е свързана със строителството, основно касае техния ресор.
ИВАН ДИМИТРОВ: Господин Председател, господа и госпожо Заместник-председател, господа депутати! По темата „Регистър“ и в момента Комисията за регулиране на съобщенията поддържа регистъра и той е достъпен през Единната точка. За сведение, можете да го ползвате веднага.
От гледна точка на модификация, модернизация и оптимизиране на работата на този регистър, смятам, че това на всяка администрация е ангажимент и задача да се прави.
От гледна точка на динамиката, на която е подложен този сектор, смятам, че с модернизирането на Регистъра и създаването на оптимално решение на такъв регистър, бихме подобрили участието и на другите администрации в поддържането на такава мрежа. Тоест Регистърът, който би трябвало да изградим занапред, следва да бъде достъпен и от Министерството на регионалното развитие, и от Сдружението на общините, и от Общинските технически служби, за да могат да имат своевременно информация за нещата, които се случват. Начинът, по който това се регистрира, следва да бъде разгледано и направено по начина, който съответства на всички нормативни уредби.
Аз смятам, че такъв регистър с нищо не забавя, променя или създава проблем при съществуващата организация. По-скоро съществуващият регистър е създаден през периода 2005 – 2008 г. и е дошло време да бъде оптимизиран и поставен в ситуация, която отговаря на днешните условия.
Разглеждайки техническите решения и начина, по който се случва това, смятаме, че в администрацията се създаде един добър механизъм. В този регистър би трябвало да бъде отразено и становището на здравните структури в държавата, които да контролират тези технически средства, които са монтирани и модернизирани.
От гледна точка на технологията на изграждане на клетките, аз мисля, че нови клетки не би трябвало да се изграждат, а би трябвало да се създаде платформа, която е на сегашната технология, тоест това е съществуващата мрежа, която се ползва и която доказва, че издържа на напъна, който беше през изминалите няколко месеца. Слава богу, България е една от държавите, която не допусна комуникационната мрежа да наруши действието си при увеличен обем на работа от порядъка на 40 – 50% над обичайното, сравнено с миналогодишния трафик като такъв. Така че тук това и госпожа Атанасова, което каза – технологичното обновление или създаване на възможност за оптимална работа на съоръженията предполага изграждането на подобен регистър и е част от предложения Законопроект, като той има повече отношение за действащ период оттук насетне. Това, което имаме и в момента, то съществува и е достъпно. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: От МРРБ желаете ли да вземете отношение по предложения текст на господин Панчев? Не.
От неправителствените организации, които са представени, някой желае ли да вземе отношение по предложения текст? Не.
Господин Али има думата, след което госпожа Янкова.
ТАНЕР АЛИ: Уважаеми господин Председател, колеги! Нашата парламентарна група ще гласува „въздържал се“ относно този законопроект, не защото сме против новостите в технологиите и ноу хауто, което всеки ден расте и се развива, а затова, защото първо, нямаше обществено обсъждане на този законопроект. Ако беше внесен от Министерския съвет, ако бяха спазени всички правила, нямаше да получим тези стотици SMS-и и разни активисти които да ни притесняват цяло денонощие, че ето, 5G системата, заради него коронавирус – това, което аз не вярвам, разбира се. Сигурно има някаква радиационна форма, но в границите на нормалното, защото изслушахме много специалисти на тази тема по масмедиите. Нямам нищо против, разбира се, и господин Панчев, моите уважения към него, но ако беше внесен Законопроектът от Министерския съвет и имаше реално общността да бъде включена в самата дискусия на този въпрос, нещата щяха да бъдат много ясни, точни, щяхме да си гласуваме още на първо, второ четене „за“, да приемем Законопроекта без проблеми, защото ние говорим за зелена енергия, говорим за нови технологии.
Ние сме „за“ това нещо, защото без такива новости в технологиите няма как да има и зелена енергия. То всичко е вързано едно за друго. Това е ясно. Ние сме „за“. Не искам да ме разберете погрешно.
Поради факта, че и много от общините, които – съжалявам, че представител на Националното сдружение на общините го няма вече тук – те щяха …
РЕПЛИКИ: Има представител.
ТАНЕР АЛИ: Извинявайте.
Ние с този законопроект, позволявайки на компании да инвестират без определените разрешителни, които досега ги имаха, да извървят един път, първо, лишаваме от определени такси общините, които ги вземаха спрямо строителни разрешения и други такива, които бяха вързани по места към общинските администрации.
Второ, много станаха разбирачите на новите технологии. Много станаха тези теми, актуални сред населението, което знае или не знае спрямо медиите, каквото чул-недочул и стана една такава какафония спрямо този законопроект. Затова ние смятаме, че има какво да се иска. Смятаме, че задължително трябва да има строително разрешение, както си беше досега, по всички правила, дори и да се губи време – с един месец или с два месеца по-късно е направена инвестицията, това са сериозни компании, които имат сериозни средства, разполагат със сериозни средства. Общините и гражданите, ако лишим сами да си вземат решения, просто няма логика. Затова ние ще се въздържим. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ще си позволя да направя реплика на господин Али. Всъщност, всички сме бомбардирани от съобщения: „Не пускайте 5G мрежата…“ и така нататък. Искам да кажа, че този текст няма нищо общо с 5G мрежата.
Доколкото ги виждам тези 5G антени, те са абсолютно различни и като големи, като тежест. Те изобщо не биха могли да минат този ред. Обаче, все пак, нали това е някакво обществено настроение, което е хубаво да успокоим. Въпросът ми към КРС е: как гледате на варианта да запишем в ал. 4 един допълнителен текст, тъй като тук говорим за случаите, когато имаме нов вид технологии, с такъв текст: в случаите на подмяна или допълнение на елементите и оборудването в друг вид технология – така митичното 5G, ако приемем, че въпреки това може да се случи от електронно съобщителна мрежа или от друг вид, или за друг честотен обхват да представят документ, удостоверяващ одобрението на тази мрежа от КРС. Така или иначе, за да пуснете, каквото и да е G, то трябва да мине през КРС. Да се провери, дали има някакви вредни въздействия и всичко останало, което е Ваша компетенция.
Втора реплика на господин Ненков в тази посока.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря.
За да се разсее съмнението, че едва ли не с този законопроект се дава някаква зелена светлина, за да се въвеждат нови технологии, така наречената 5G система, моля, господин Димитров, да ни разкажете, точно какъв е механизмът за въвеждането на една такава нова технология? Какви лицензии, какви процедури трябва да минат всъщност операторите, за да могат да почнат да изграждат евентуално една такава технология от нов тип?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Желаете ли дуплика?
Още един въпрос – госпожа Янкова.
Ние малко сменихме процедурата, но явно задаваме въпроси в момента към КРС, така че, който иска да се включва.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Присъединявам се към мотивите на колегата Бонев. Спор няма, че модерна България трябва да мине през по- модерните съоръжения, които са свързани в този бранш с иновации и технологии с по-високо поколение.
Дебатът по времето на COVID, дали краен, или некраен, дори гледах протеста на Копейкин, част от протеста на Копейкин беше – спрете 5G. Тук, ние като законодатели искаме от Вас – хората с експертиза, да ни информирате. То по-скоро за местните власти е изключително важно. В един блок, където има съоръжение, преминавайки на другото поколение на това, за което трябва да мине при облекчен режим, означава ли, че може да се получи протест, облъчване? Кой прави гаранцията?
Паралелно с това, изключително голяма е инфраструктурата на КРС. Не би ли могло, Вие да пренастроите и да предоставите Вашата техническа инфраструктура, имайки предвид моите познания върху Родопите? Там бяхте с ретранслатори, с кулата като цяло. Защото ние отиваме, на голямото притеснение – блоковите инфраструктури или на отделни места, където се покриват по-различен начин с изградени кули, къде законно, къде незаконно.
Тук да попитаме, господин Даракчиев, мога да му пусна един въпрос да проверят всички съоръжения, дали са законни, или незаконни, сигурно две-трети ще ги спрете. Защото те са направени по този начин. Ние сме от живия живот и знаем, че във времето тук боднеш, там боднеш, със съгласието на управителя, със съгласие или несъгласие, реално така валидираме едни стари отношения, които ако някой се заяде, това би могло. На нас като законодатели ни е необходимо – ние, всички тук сме на мнение, че трябва да има модерна държава и да се развиват съвременните технологии, и да се инвестира в България. Необходимо ни е спокойствието на обществото. Тъй като сме в много сложен период. Жалко, че това не успя да мине преди 13 март.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Бонев, има думата.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Искам да се върна на разговора за единната информационна точка за регистъра. (Реплика от председател Искрен Веселинов.)
Ще кажа и за 5 G-то.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: В посока 5G – изкажи се.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Имам едни съображения, които ще ги преоборудваме, криейки се зад това, че няма да издаваме строително разрешение, тоест няма да даваме възможност на хората да си търсят правата. (Реплика.) Приключвам.
Въпросът ми е следният: то не е въпрос, то е констатация – инженер Даракчиев е тук. При въвеждането в експлоатация, без значение на която и да е станция, поради категорията е трета, тоест висока е категорията, има един документ, така нареченият – попълване в Кадастъра, който документ, удостоверява, че обектът е заснет и попълнен в Кадастралната карта, дори да е липсваща. Дори да е липсваща.
Пак се връщам на това: защо трябва да създаваме регистър, който ще отразява местоположението, както каза Дора Янкова – като в същото време, ако са законно изградени всичките станции, ние трябва да имаме пълната картина? Това е първото. Това е факт. Това може да го потвърди, инженер Даракчиев.
Второ, питам: защо за всяка една мобилна станция, преоборудвана, няма да казвам с 5G. Умишлено премълчавам 5G. Защото дори и да го вкараме в текста на Закона, те ще дадат друго име. Това е факт. Въпросът ми е: защо след като за всяко едно в този регистър, ако изобщо се създаде, ще вписваме, като може да се даде едно единствено становище от Министерството на здравеопазването, становище, което да гарантира, че това е безвредно, че се гарантират животът и здравето на гражданите, като в същото време още при публикуването на Законопроекта, министър Ананиев каза, че той не може да поеме този ангажимент. Това е становището към Законопроекта и Министерството на здравеопазването. (Реплика.)
Има, има – има две становища. Едното становище е на МРРБ, което казва, че от тези текстове не са за ЗУТ-та. Има становище на Кирил Ананиев, в което се казва, че не може да се гарантира. Извадил съм ги и на стенограми седят. Има ги на страницата на събранието.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Димитров, очакваме Вашите отговори.
ИВАН ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Получих много въпроси, за които, без колебание ще кажа, че благодаря, но бих разделил отговора на две.
Първо, това що касае предложението за изменението на съответния законопроект, който е предложен от господин Панчев, защото тук става въпрос за нещо, което касае съществуваща инфраструктура и нейното технологично модернизиране.
След малко ще отговоря и на Вашия въпрос. За да бъда достатъчно изчерпателен, за да бъда може би добре разбран – това, което се предлага е съществуващата инфраструктура, а в нея съществуват 2G, 3G, 4G и, за да може да се прави такава инфраструктура, която осигурява надеждни комуникации, би трябвало те да бъдат изравнени като технологично решение, което предполага промяна на приемо-предавателната част на вече изградените клетки, било то по жилищни кооперации, или на територията на така наречените клетки със съответните жарета, които са носачи на техните съоръжения.
В тази посока искам да кажа, че това, което се предвижда е техническо изменение на вече изградени обекти и това касае предложението. От гледна точка на развитието на съвременни технологии тук смятам, че може да потърсите и други мнения на всякакви експерти. Развитието на технологиите предполага и в никакъв случай не е – до днес, живеем с 4G, а утре се събуждаме и ползваме 5G технологии.
Съвременните технологии са микс от използване на съществуващата технология и надграждането ѝ с новите технически решения, които в частта „Инфраструктура“ почти или незначително подменят – било то конструктивни решения, било то геодезически такива оценки и всякакви строителни дейности. Това, което е направено, поне ние направихме сравнение, е практика, която е приложена и в други европейски държави. Така че от гледна точка на съвременните технологии и развитието им, смятам, че всички трябва да бъдем достатъчно добре информирани как и по какъв начин те ще се развиват.
Нещото, което ние като Комисия смятам, че сме длъжни – съвместно с другите администрации – тук не съм сигурен, че има такова становище на Министерството на здравеопазването, защото имаме споразумение с дирекцията, която отговаря за „Здравен надзор и контрол на нейонизиращи лъчения“ да правим съвместни измервания и да публикуваме резултатите от тези измервания, така че да показваме на потребителите, че техническите съоръжения, които са въведени в експлоатация, отговарят на предписаните норми, и те не превишават допустимите за България. Предполагам, че и това сте чули – в България, допустимите норми са над 10 пъти и повече в различните параметри по-високи, по-рестриктивни, отколкото общоприетите в Европейската комисия.
България преди повече от 15 години е заложила норми, които са твърде рестриктивни към такива излъчвания. Слаба богу всички, които изграждат такива мрежи, към днешна дата ги спазват.
От тази гледна точка, в бъдеще може би ще се появи вероятно 6G технология. Не мисля, че в Закон би трябвало да се цитират технологични решения, защото това предполага непрекъснато им модернизиране. Тук става въпрос за модернизиране на инфраструктурни решения, които изравняват и създават възможност това, което се изгражда да е платформа за нормална технологична дейност. Ако не съм бил достатъчно изчерпателен, моля да ми зададете и допълнителни въпроси. Има и други експерти, които могат да изяснят нещата. (Реплики.)
Нашата инфраструктура в момента представлява пасивни радио съоръжения, с които се контролира радиочестотния спектър и се измерва. Тя се състои от стационарни станции, които са на различни стратегически места – 15 на брой и осем мобилни станции, с които се наблюдава правилното използване на радиочестотния спектър.
От гледна точка на това, което ние правим, е да наблюдаваме ежедневно фона, който се създава от работещите в областта на радиокомуникациите и не само. Тоест, това са неща, които се случват и в радиомрежите на другите структури. Например на охранителна фирма, ползва радиокомуникации в работата си, ние също и тях ги наблюдаваме, и други подобни структури.
Така че нашата структура също би трябвало да се доразвие от гледна точка – сега това е следващата тема… Комисията за регулиране на съобщенията би следвало в следващите до три години да създаде и да доразвие инфраструктурата си, така че да отговаря на всички изисквания. Това не е темата. Мога да Ви разказвам достатъчно, какво направи…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ако се наложи ще направим заседание.
ИВАН ДИМИТРОВ: Това е друга тема.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, имаме заявено изказване.
От Асоциацията Телекомуникация – АСТЕЛ.
Госпожа Захариева, заповядайте.
ЖАНЕТ ЗАХАРИЕВА: Благодаря, господин Председател.
Жанет Захариева – председател на Асоциация Телекомуникация – АСТЕЛ. Аз искам само в допълнение на това, което вече беше казано от Министерството на транспорта и съобщенията и Комисията за регулиране на съобщенията, да обърна внимание на народните представители, че АСТЕЛ сезира за необходимостта от такъв законопроект, който да облекчава обновяването и модернизирането на телекомуникационните мрежи още миналата година. В този смисъл неговото приемане е крайно необходимо, тъй като България е единствената страна в региона – и към Комисията постъпи писмо в този смисъл от Международната асоциация на телекомуникационните оператори, България е единствената страна в региона, в която обновяването на мрежите подлежи на такъв рестриктивен строителен режим. Направено е сравнително изследване, видно е, че няма.
От икономическа гледна точка за държавата България и за телекомуникационния сектор е много трудно в такава ситуация да се бориш за инвеститори. Имайте предвид, че в състояние, особено сега, на рецесия след COVID, всеки един икономически субект и държавите като такива, ще бъде битка за инвеститори и за инвестиционни пари, за да може съответната – било съобщителна, било друга инфраструктура, да бъде адекватно модернизирана на нуждите на времето.
Господин Али вече спомена, и много от Вас говориха за Зеления пакт, голяма част от Зеления пакт ще се опре именно на модерните телекомуникации.
А нека и още нещо да Ви кажа. Телекомуникационните мрежи не могат да се преоборудват и модернизират в рамките на една нощ. Това е процес, който изисква време, изисква планиране и изисква огромен обем инвестиции.
Законопроектът, който тук пред Вас се разглежда, на второ четене вече, според мен беше много детайлно обсъден в широк кръг от експерти, тъй като това е изключително експертен въпрос. Разбира се, че обществеността трябва да бъде запозната, и тя беше, но в много широк експертен състав беше коментиран на Конференция на Комисията за регулиране на съобщенията именно миналата година още през ноември. След това прегледахме, подготвяйки се за заседанието днес, страницата на Комисията – получени са становища от всички министерства, които са ресорни, подкрепящи становища – МРРБ, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на здравеопазването, Националното сдружение на общините. И това не е случайно, тъй като телеком секторът реализира изключително много проекти именно с общините и те много добре знаят ползите за техните граждани от модернизацията на мрежите.
Вие знаете, че България е шампион по реализация на WiFi услуги, по Европейския проект WiFi4EU (уай фай фор ю). Най-много български общини са съумели да вземат проекти именно по Програмата WiFi4EU. Такива програми в новия програмен период ще има още много.
Този законопроект е една част от цялостната държавна политика, която дава възможност не само телекомуникационните оператори, тук говорим изобщо за цифровизацията на икономиката, на социалния живот и на самите общини. COVID кризата показа на практика един процес, който вече е ясно, че е необратим, и това е процесът на дигитализация на икономиката, на обществения и на учебния живот.
Още есента тази година най-вероятно учениците и студентите ще продължат обучението си в хибриден модел и редица компании ще продължат да работят също в хибриден модел. Нашите мрежи трябва да отговарят на това търсене, защото – мога да Ви го обясня много просто – не става дума за нова технология. Става дума за това, че когато потребителското търсене изведнъж се промени и неговите дестинации се променят от такива, каквито са били в урбанизираните територии или в централните градски части към абсолютно неочаквани от гледна точка планиране на мрежите дестинации на търсене на трафик, ние трябва да реагираме много бързо и да подменим или допълним капацитета на съществуващите съоръжения и оборудване.
И не, не става дума за изграждане на нови клетки, тъй като изграждането продължава да се осъществява по режима на ЗУТ, когато става дума за нова станция, то си следва същия този режим. Става дума само за подмяна на оборудване, и то когато тази подмяна не засяга конструкцията и не противоречи на здравните норми, които са установени. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря и аз.
Уважаеми колеги, продължаваме дискусията.
Имате думата за изказване. (Шум и реплики.) То горе-долу всички, които искаха, се изказаха.
Господин Бонев, за последен път ти давам думата. Защото той точно пет пъти се изказа, така че горе-долу за всеки е взел думата.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Чухме търсене, чухме инвестиции, чухме модернизация, чухме, че е необходимо бързо да се случи всичко, чухме, че сме шампиони в WiFi-то, чухме, че ни предстои хибридно обучение, чухме само хубави неща. Само хубави неща! За водата все още не сме чули.
Но аз не мога да разбера и продължавам да питам: как е защитен общественият интерес? Кой гарантира, че това бързане – изобщо защо го правим това бързане? Да обслужим един, два, три, четири оператора? За нас е непонятно, разбирате ли? И стига сме се крили зад COVID кризата, стига сме изкривявали, че това е, видите ли, преоборудване. Не, това са нови съоръжения. В момента, в който едно нещо го преоборудваш, става ново съоръжение, разберете го. Стига се е насаждало това нещо! Това са фактите. И ние търсим бърза писта. (Шум и реплики.) Да, ще приведа пример. За един гараж, за да извадиш строително разрешение, трябва много да направиш за гаража – всеки българин строи паркоместо за колата си.
Недейте! Кажете, че се бърза, кажете, че е в интерес на един, два, три, четири оператора. Стига ни обяснявахте, че COVID кризата, еди-какво си, еди-що си! Кажете го! Кажете, че така трябва да се случат нещата! Кажете го и да спрем това непрекъснато заливане с SMS-и към нас, с непрекъснати питания вредно ли е, не е ли вредно, какво ще се случи, как ще се случи, кой ще го експлоатира?
Да, прав сте, господин Димитров, моите уважения, след две години ще е 6 G, 7, 8, 10.
Колеги, няма нищо лошо в това, разберете го. Никой не иска да спира този процес. Въпросът е да има ясни правила, да се знаят: щом ще е по Закона за устройство на територията, щом ще се разрешава строителство, всеки да има правото да вземе отношение. Тоест, ако е засегнато лице, да може да изрази своите права.
Пак се връщам – режим уведомител – операторът „Х“ казва, че е преоборудвал станцията. Е, и? Какво ще обясняваме, че оправяме, за какво? Как ще се гарантират живущите? Примерно Ви казвам: Горският фонд – по-голямата част от станциите са в Горския фонд, земеделски земи. Кой го гарантира? Аз това Ви казвам: да, окей, казваме, преоборудваме тази технология – съгласни сме. Казват от Министерството, че не е вредно или че е допустимо, или че еди-какво си – никой не иска да го спре.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ясно, разбрахме въпроса, господин Бонев.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви.
Въпросът е комплексен. Комплексен дотолкова, доколкото се свързва изграждането с технологично развитие. Когато едно изграждане – аз не съм специалист, строителен инженер, заради което не мога да се изкажа достатъчно подобавъчно, но колегите от МРРБ може би ще ме коригират. Имаме промяна в конструкцията, която ще доведе до нарушаване на целостта на този строеж, има опасност от гледна точка на строителството. Трябва да бъде гарантирано едно. Аз не мога да разбера господин Бонев каква гаранция иска за промяната, конструктивната промяна ли е, защото говорим за Закон за устройство на територията, или за технологичната промяна?
Технологичната промяна се урежда по другия закон – Закона за общественото здраве, където Националният център за обществено здраве има други конкретни правомощия с оглед измерване на електромагнитните полета, които са свързани с оборудването на операторите. Така че тук смесването е, от една струна, ЗУТ като строителство, от друга страна, електромагнитни полета, от трета страна, вече технологията, каквато е. До момента не мога да преценя колко сте разбрали как е миналото 2G, 3G и 4G, за да говорим за 5G. Смяната на една станция, ако тя нарушава, както казвам, строителната конструкция, но от гледна точка на технологии мога да кажа следното.
По стечение на обстоятелствата съм и заместник-председател на Европейската група по политика за спектъра към Европейската комисия и се наложи скоро заедно с европейските регулатори да излезем с общо становище по отношение опасностите от новите технологии точно във връзка с, така да кажа, нарастващото обществено мнение, че 5G има някакво отношение към COVID. Не, няма, защото вече има и осъществени измервания от редица регулатори точно във връзка с това, доколко електромагнитните полета от действащи 5G станции – ние нямаме такива , но в Англия са направени тези изследвания, във Франция също, и се оказа, че тези електромагнитни излъчвания, които са нейонизиращи, са в пъти по-ниски от тези, които са на базовите станции на 4G. И то е много просто, защото технологията е коренно различна. Ако в момента, както казва един колега от техническите директори на оператори на ОУПУ, представен от въпросния семинар миналата година, ако Вие излезете на една сцена и трябва да получите обаждане на Вашия телефон през технология 5G, Вие ще получите един прожектор към Вас, но този прожектор ще освети само Вас, няма да освети цялата зала, както се случва с 4G. Тоест от облъчването, и то в пъти, както казах, по-ниско от това, което е за 4G, ще бъде само към конкретния потребител, а няма да бъде към всички лица, които се намират в околността, както е в момента с другите технологии. Това от технологична гледна точка.
Затова казвам, че въпросът Ви е комплексен и гарантирането на хората, бих казала, че – как ние ще гарантираме това, което се иска от гледна точка на политика за развитието на тези електронни съобщения – не да имаме на всеки един потребител възможност да свързва телефонни обаждания, ами да му се гарантира минимално видеоизображение, което след няколко месеца ще трябва да го защитавам в Комисията, защото това са вече изискванията към операторите. Не една обикновена телефонна фиксирана връзка, а достатъчно стабилна интернет, която да може да поддържа и видеопредаване.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Заместник-министър.
Вносителят желае ли да вземе думата?
СПАС ПАНЧЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, драги колеги, госпожо Заместник-министър, уважаеми гости! Бих искал да кажа няколко думи. Разбира се, на първо четене и сега, главното, което ние сме преследвали, е намаляване на административната тежест. Истина е, че в миналото обсъждане беше насочено вниманието към 5G, доволен съм, че днес сме се насочили реално към това, което проектът предвижда, и не говорим за 5 – 6G и така нататък, защото сигурно е, че в следващите години и това ще го има в нашата страна.
Господин Бонев попита, ако си правя в къщи гараж, дали трябва да имам проект? Трябва да имам и аз съм си направил, но скоро ми се случи да сменя вратата и я направих автоматична, дистанционна и не ми се наложи да правя нов проект, господин Бонев. (Шум и реплики.) Ние в случая не говорим за смяна на предназначението на предавателните станции, а, напротив. След първо четене Ви уверявам, че проведох няколко работни срещи, в които участваха представители на различни ведомства, операторите, неправителствени организации, и стигнахме до този извод да предложа някои промени. Аз съм ги направил, за да има достатъчно контрол на две нива – и от здравните органи, и от Комисията по регулиране на съобщенията – вписани са вътре в проекта.
Дали сме възможност – господин Бонев, отново цитирам Вас, споменахте за собствениците на жилищни блокове, кооперации и жилища – те имат договори с оператора, имат достатъчно права, ако нещо се нарушава в условията на договора да водят дела, така че и от това не са лишени, а сме дали възможност и на кметовете на общини да могат да спират или да не разрешават някои промени, ако те не отговарят на изискванията.
Така че, ако ние наистина, като коректни колеги искаме да работим в парламента, аз мисля, че трябва да обърнем внимание на това, че се върви към нещо, което е недопустимо в 2020 г. – две години да се чака за един проект за някаква промяна, която се изисква, а несъмнено се изискват такива промени, а след като има законен договор, след като има изградени станции, да може в едни по-разумни срокове да се правят промени, което е естествено и необходимо.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, предлагам да добавим в ал. 4 този текст, който да гарантира, че, ако говорим за внасяне на нов вид технология, тази технология трябва да бъде одобрена предварително от КРС, тоест тази защита, за която се говореше, да е гарантирана от държавните органи, които отговарят за това.
Точка 4, в ал. 4 да гласи следното: „в случаите на подмяна или допълване на елементи и оборудване от друг вид технология, от електронносъобщителна мрежа, от друг вид или за друг честотен обхват, документ удостоверяващ одобрението им от КРС“, тоест, мисля, че с това създаваме някаква гаранция за това, което тревожи хората. (Шум и реплики.)
КРС ще са длъжни да направят комплексното проучване, за което… (Шум и реплики.)
Разбира се, това е институционалният подход. (Встрани от микрофоните.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, закривам дебата по предложенията.
Пропуснах да докладвам предложение на Манол Генов и група народни представители § 2 да отпадне.
Господин Шишков, нещо пропуснахме ли? (Реплика от народния представител Младен шишков при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: В ал. 4 да добавим т. 4. (Шум и реплики.) Документите, които изискваме, за да подменим елемент от мрежата, ако, то е от ново поколение, да има одобрение от страна на КРС. Това е идеята на предложението. Не знам, мисля, че коректно съм го изписал, но, ако има нужда от някаква редакционна поправка, ще я направим в залата.
Гласуваме първо предложението § 2 да отпадне.
За – 4, против – няма, въздържали се – 10.
Гласуваме предложението на господин Спас Панчев.
За – 10, против – 3, въздържал се – 1.
Гласуваме моята добавка – няма нужда да я чета пак.
За – 10, против – 3, въздържал се – 1.
Гласуваме целия текст.
За – 10, против – 3, въздържал се – 1.
По параграф 3 има предложение на Спас Панчев:
„§ 3. В чл. 195, ал. 6, т. 2 се изменя така: елементите на приемо-предавателната станция по чл. 151, ал. 1, т. 6, които са извършени в нарушение на чл. 151, ал. 4, 5, 7, 8 и 9.“
Предложение от Манол Генов § 3 да отпадне.
Има ли изказвания по темата?
Заповядайте.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Става въпрос за вменяване отговорности на кмета, който ще бъде уведомен, че има нещо, което не е редно, орган, който… С изключение на уведомителния режим, аз не знам изобщо по кой ред ще премахват това, като в крайна сметка как ще се установява, че съоръжението не отговаря на изискванията? Как ще се случи? Пускат едно уведомление на кмета, кметът отива гледа станцията, гадае дали отговаря, дали не отговаря?! Кой ще установи как е преоборудвана? Какви са компонентите? Изобщо ще се стига ли до премахване на тези неща? Самият факт обаче, че ние сме против изцяло подредбата за издаване или неиздаване в случая на строителни разрешения за тези…
Да Ви обърна внимание само – понеже и господин Димитров, и заместник министърът казаха да чета – аз обичам да чета и моля, Вие да прочетете какво представлява строеж. Това е хубаво да се знае: „Строеж е всички подземни, надземни проводи, съоръжения от всякаква инфраструктура, както и техните преустройства и смяна на предназначението“ – ЗУТ „Преходни и заключителни разпоредби“.
Оттук нататък пак се връщам на това.
Да, господин Панчев хубаво е да четем, хубаво е да казваме, че намаляваме административната тежест, но в ЗУТ си пише: пускате заявлението, на 14-я ден взимате строителното разрешение. Ако тежестта е 14 дни, аз не разбирам защо ги бавят две години? За мен е непонятно?! Така че няма да го подкрепим.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Тодоров предлага едно редакционно предложение.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
В предложението на господин Панчев, защото то повтаря фактически Проекта, който е внесен, в частта по втората точка: „елементи и оборудване“ може би трябва да се добави, защото основният текст върви: „елементи и оборудване“. Респективно в основния текст по § 3, ал. 5 не би следвало да се изменя цялата, защото това е досегашната редакция, разликата е само, че се добавя т. 1.15. Това правно-технически ще го оформим в Доклада, сега да са наясно останалите, че така ще бъде направено, а не изписване на целия текст.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Панчев, имате ли възражения върху тази редакционна поправка, тоест „елементи и оборудване“ да стане? Не.
По направените предложения – започваме от господин Генов.
Който е „за“ отпадане на § 3, моля да гласува.
За – 3, против – няма, въздържали се – 11.
Гласуваме предложението на господин Спас Панчев за редакционната промяна, която той се съгласи да направим в залата.
За – 10, против – 3, въздържал се – 1.
Гласуваме за целия текст на § 3 с направената промяна.
За – 10, против – няма, въздържали се – 1.
По параграф 4 има предложение на народния представител Спас Панчев – § 4, чл. 237, ал. 2, т. 8 се изменя така: „на оператора на електронно-съобщителна мрежа, извършил дейности по чл. 151, ал. 1, т. 16 в нарушение на чл. 151, ал. 4, 5, 7, 8 и 9 в размер от 1000 до 10 000 лв.“
Тук пак имаме добавени само алинеите.
Изказвания?
Тук има мое предложение, извинявам се.
Предложение на Манол Генов и група народни представители § 4 да отпадне.
Предложение на Искрен Веселинов:
„В чл. 237 се правят следните изменения и допълнения:
В ал. 3 след думите „при неизпълнение“ се добавя „в срок“, след думата „задължените“ се добавя „или при предоставяне на непълни или неточни данни“, а думите „на 1000 лв.“ се заменят „от 1000 до 2000 лв.“
Създава се ал. 4
(4) Кметът на общината, съответно областният управител, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на отбраната, министърът на вътрешните работи, председателят на ДАНС или председателят на Държавна агенция „Разузнаване“ налага имуществена санкция в размер на 2000 лв. на съответното експлоатационно дружество, поискало заплащане за предоставяне на изходни данни, становища, възражения, предписания или друга информация в случаите по чл. 125, ал. 4, чл. 128а и по чл. 140а, ал. 3.
Досегашната ал. 4, става ал. 5.“
Изказвания по текстовете? Не.
Подлагам на гласуване предложението на Манол Генов параграф 4 да отпадне.
За – 3, против – няма, въздържали се – 11.
Подлагам на гласуване предложението на Искрен Веселинов.
За – 10, против – няма, въздържали се – 4.
Подлагам на гласуване предложението на Спас Панчев.
За – 10, против – 3, въздържал се – 1.
Подлагам на гласуване цялото предложение, с направените промени.
За – 10, против – 3, въздържал се – 1.
Предложението е прието.
Предложение от народния представител Спас Панчев: „Създават се Преходни и заключителни разпоредби.“
„Създава се нов § 5.
„§ 5. В Закона за електронните съобщения се правят следните допълнения…“
Имате го пред Вас.
Заповядайте, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Бих направил едно предложение, ако господин Панчев не възразява, а може би и колегите от КРС да кажат – като систематично място този текст: в чл. 33 да се създадат новите алинеи 5, 6 и 7. Струва ми се, че по-удачно би било, ако направим един нов чл. 30а, тъй като чл. 33 в случая целият текст визира само сервитутите и няма отношение към общите условия. Ако направим текста в Глава четвърта, Раздел първи там са Общите условия и там бихме могли да разпишем хипотезите, които са предложени. Би било добре да въведем още два текста, които макар и да повторят съществуващите, сега направените в чл. 151 алинеи, тъй като в чл. 151 алинеите, които създадохме в момента – за измервания, регистрации и така нататък, визират преоборудването, най-общо казано, на съществуващи.
Добре би било в този нов текст, който предлагаме на чл. 30 да създадем общия ред и за тези, за които ще се строят из основи. Тоест на практика, така се налага, да повторим текстове, които са свързани с въвеждане в експлоатация при реда и условията на ЗУТ след извършване на съответните измервания, респективно измерванията от кого и как се извършват, и след това регистрацията.
Другият вариант е, ако възприемете това – според мен задължително трябва да бъдат тези общи условия в Закона за физическата инфраструктура, в ЗУТ можем да не повтаряме всичките текстове, някои от алинеите да бъдат с препращаща норма
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Всъщност това е Закон за електронните съобщения. В Закон за електронните съобщения, където се регламентира в чл. 33, са регистрите и в момента това е допълнение към регистрите, разбирате ли? (Шум и реплики от Стефан Тодоров.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Отпада предложението Ви, господин Тодоров, така ли?
Господин Шишков, заповядайте.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Аз имах същите опасения. Искам да го доизясним този въпрос.
При съществуващи съоръжения има ли ред, по който те ще бъдат нанесени в този регистър? (Реплики.) Има такъв ред, добре. Това ме интересуваше. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: С така направените уточнения подлагам на гласуване текста на господин Панчев за нов § 5.
За – 10, против – 3, въздържал се – 1.
Колеги, с това изчерпахме Законопроекта.
Благодаря Ви за усърдната работа.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Господин Председател, моля Ви, ако може да направим блицконтрол с госпожа Петя Аврамова.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: В новия месец със сигурност ще направим. Не се тревожете, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Ако е удобно, разбира се, в другото заседание на Комисията, като въпросът ще бъде за Алепу.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,45 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Искрен Веселинов


Стенограф:
Галина Мартинова