Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
Обсъждане на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 053-04-19, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от ПОДНС, въз основа на приетите на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 054-01-61, внесен от Александър Ненков и група народни представители, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 054-01-63, внесен от Искрен Веселинов, Емил Христов, Александър Ненков и Младен Шишков (за второ гласуване).
П Р О Т О К О Л
№ 12
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 12,01 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.
* * *
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум и предлагам да открием нашето заседание.
Точка единствена: Обсъждане на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 053-04-19, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, въз основа на приетите на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 054-01-61, внесен от Александър Ненков и група народни представители, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 054-01-63, внесен от Искрен Веселинов, Емил Христов, Александър Ненков и Младен Шишков – за второ гласуване.
Други предложения за дневния ред?
Ако няма, подлагам на гласуване дневния ред.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се с пълно единодушие.
Колеги, имаме Работен доклад за второ гласуване на Комисията. Всички разполагате с него, надявам се.
Подлагам на гласуване наименованието на Законопроекта.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Предложение от народните представители Никола Динков, Дора Янкова и Любомир Бонев:
„Създава се нов § 1:
„§ 1. В чл. 25, т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „в т.ч. и когато заседанието се провежда от разстояние“.“
Предлагам да подкрепим по принцип този текст.
Има ли, колеги, някой нещо против? Той е детайлизиращ всъщност правомощията на председателя.
Ако сте съгласни, тогава поставям на гласуване текста. По принцип да го подкрепим с някаква редакция.
За – 17, против и въздържали се – няма.
По § 1 има предложение от народните представители Никола Динков, Дора Янкова и Любомир Бонев; и предложение от народните представители Александър Ненков, Анна Александрова, Александър Иванов и Искрен Веселинов.
Предлагам да подкрепим по принцип и двете предложения, които да ги компилираме в общ текст накрая.
Съгласни ли сте, колеги?
Моля, гласувайте.
За – 17, против и въздържали се – няма. (Реплика: „Нали целия текст“?)
Целият текст заедно с текста на вносителя.
Да изчета ли редакцията?
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. Създава се чл. 28а:
„Чл. 28а. (1) При обявени извънредно положение, бедствено положение, извънредна епидемична обстановка или кризисна ситуация, засягащи територията на общината или част от нея и когато въведените мерки и наложените ограничения, свързани с тях, не позволяват или затрудняват провеждането на присъствени заседания, общинският съвет или неговите комисии могат да провеждат заседания от разстояние при спазване на условията за кворум и лично гласуване, като се осигурява пряко и виртуално участие чрез видеоконференция чрез технически средства за комуникационна връзка за едновременно предаване и приемане на образ и звук между общинските съветници, намиращи се на различни места, които отговарят на изискванията за мрежова и информационна сигурност и гарантират участието, идентифицирането и начина на гласуване на всеки общински съветник.
(2) За заседанията по ал. 1 се изготвя видеозапис върху електронен носител, който се прилага към протокола от заседанието.
(3) В случаите по ал. 1 когато няма техническа възможност за провеждане на заседание от разстояние чрез видеоконференция, общинският съвет или неговите комисии могат да провеждат заседание от разстояние и да приемат решения чрез неприсъствено гласуване по друг начин, който осигурява спазването на условията за кворум и лично гласуване и гарантира участието, идентифицирането и начина на гласуване на всеки общински съветник.
(4) Председателят на общинския съвет свиква заседанията, определя начина на провеждането им, като осигурява публичност и пряко излъчване на интернет страницата на общината на заседанието по ал. 1, освен ако общинският съвет реши отделно заседание да бъде закрито. За откритите заседания по ал. 1 се прилагат разпоредбите по чл. 28, ал. 3.
(5) Обстоятелствата по ал. 1 и 3 се отразяват в протокола от заседанието.
(6) Условията и редът за свикване и провеждане на заседанията по ал. 1 и 3, за изпращане на материалите и проектите за решения на общинските съветници, процедурата за приемане и удостоверяване на кворума и начина за приемане на решенията в заседанията, проведени чрез видеоконференция или с неприсъствено гласуване, се определят от общинския съвет в правилника по чл. 21, ал. 3.“
Който е съгласен с редакцията, моля да гласува. Мисля, че всичко е отразено в нея.
За – 17, против – няма, въздържали се – 2.
По § 2 няма предложения.
Има ли изказвания по § 2?
Заповядайте, господин Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ: В § 2 в чл. 35 се създават същите ограничения за висшите публични длъжности, както и в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Но аз мисля, че там е прекалено силно това да се отрази и на общинските съветници, защото в чл. 59 на Глава осма, Раздел II има три алинеи, където в ал. 3 е казано, че тези, които извършват определена дейност, свързана с ал. 1, по управление на търговски дружества, които са с общинско и държавно участие и така нататък, една година преди избирането им не трябва да се занимават с този вид работа, което според мен като ограничение е твърде сериозно за общинските съветници. Разбирам за другите висши публични длъжности в държавата, но точно за общинските съветници някак не се връзва, защото в крайна сметка в един малък град, ако той е участвал в дружество, което примерно има някаква връзка с общинската собственост, с други дейности, свързани с общината, и изведнъж ние му правим такава обструкция, която е за висшите публични длъжности – една година преди избирането му той да не е нито член на управителен съвет, на дружество и друго, което е имало обществени поръчки или други неща. Това му е работата. Като го изберат, той напуска всички длъжности, както го приехме – от датата на полагане на клетвата, а не от решението на избирателната комисия. Мисля, че рестрикцията е прекалено голяма за общинските съветници точно по този член.
Аз иначе бих подкрепил този текст, ако отпадне ограничението по чл. 59, ал. 3. Ако не сте го чели внимателно, прочетете го и ще видите, че ще създаде много голямо напрежение в по-малките градове по отношение на чл. 59, ал. 3 от Глава осма, Раздел II. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря и аз.
Но в момента това е съществуващо ограничение за общинските съветници. Ние не създаваме ново. То е за всички. Понеже общинските съветници са обект на Закона, то го има, а ние всъщност намаляваме степента на изискване към тях и проблемите, които им създава Законът за противодействие на корупцията – това правим.
Заповядайте.
НИКОЛА ДИНКОВ: Аз разбирам философията на това, което предлагате, по принцип тя е права. Съгласен съм с философията, но този член е силно рестриктивен, особено, казвам, към общинските съветници.
В Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество в определението за висши публични длъжности, разбира се, попадат и голям брой длъжности, в това число и общинските съветници, с това съм съгласен. Но точно тук някак си… В досегашните разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация бяха ясно формулирани онези неща, на които трябва да отговаря един избран общински съветник, и той трябва да ги декларира и да напусне всички постове един месец след полагането на клетвата. (Реплика.)
Нямам готов текст, защото промяната не трябва да бъде според мен тук, ако ние го приемаме и се мотивираме на базата на Глава осма, а промяната трябва да е в другия закон и да се каже, че това не важи за общинските съветници. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз по принцип съм съгласен с това, което казвате, господин Динков, обаче в момента имаме действие на Закона към съветниците и допълнително ограничение в ЗМСМА. Ние намаляваме изискванията, които ЗМСМА постановява към съветниците, и оставяме това, което е действащото в Закона за КОНПИ, където не сме и водеща комисия в интерес на истината. Така че разбирам, но според мен нашето предложение е стъпка в правилна посока, а другото ако има някаква конкретика, която искате да дефинираме в текста, съм съгласен да го коментираме, но малко късно идва може би като предложение.
Заповядайте други колеги да се изкажат.
Ако няма, подлагам на гласуване текста на вносителя по § 2.
За – 12, против – няма, въздържали се – 8.
Параграф 2 е приет.
По § 3 има предложение от Александър Ненков и група народни представители – думите „частен интерес“ да се заменят с „конфликт на интереси“, което е консултирано с КПКОНПИ.
Изказвания по този текст?
Подлагам на гласуване предложението на господин Ненков и група народни представители.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване текста заедно с промените на § 3.
За – 12, против – няма, въздържали се – 8.
Текстът на § 3 се приема.
По § 4 няма предложения.
Има ли изказвания?
Гласуваме § 4.
За – 12, против – няма, въздържали се – 8.
Параграф 4 е приет.
„Заключителни разпоредби“.
Предложение от народните представители Александър Ненков, Анна Александрова, Александър Иванов и Искрен Веселинов – подразделението „Заключителни разпоредби“ да се измени така: „Преходни и заключителни разпоредби“ и в него дефинираме, че започнатите производства по установяване на несъвместимост или на конфликт на интереси за общински съветници, които не са приключили до влизането в сила на този закон, се приключват при условията на този закон.
Имате думата за изказвания, колеги.
Който е съгласен с текста, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 8.
Текстът е приет.
По стария § 5, който ще стане § 6, има ли изказвания?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Една процедура по § 5.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, то ще е всъщност и за следващия параграф. (Реплики.) Първо, приемаме в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество текст, а няма никакъв представител от тях.
Второ, за текста, който е ал. 2 в § 2, също е необходимо да дойдат от КПКОНПИ да ни обяснят как и по какъв начин ще влияе върху техния законопроект, който в момента подготвят. Чакаме законопроект от тях.
И след това, нямам нищо против колегите, едва ли сте направили чак толкова голям анализ и въздействието на този текст върху всичко това, което ще се случи и по-нататък, няколко народни представители, а не идва като предложение, политика на управлението на Министерския съвет. Смятам, че в момента в бързината от натиска на улицата правите натиск върху законопроектите, което не е в полза нито на съветниците, нито на определени хора, на които смятате по някакъв начин да бъдете в полза, които са нарушили законопроекта. След това ще взема думата и по другия параграф.
Смятам да оттеглите това нещо и да си влезе в Закона за КОНПИ. Това е най-добре.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Няма как да се оттегли, защото е прието на първо четене, господин Аталай. Вие знаете това.
Господин Тодоров искаше да направи разяснение по текста.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Аталай, извинявам се, че към Вас ще се обърна, но този текст не създава никакъв проблем на никого. Досега липсата на този запис създаваше проблем на всички общински съвети да питат: къде и пред кого трябва да създадем такава комисия ние или пред друга комисия трябва да си подаваме декларациите. Защото Законът казва, че комисията се създава и съответните декларации се подават към органа по избор или по назначаване. Общинските съветници нямат нито орган по избор, нито орган по назначаване, както и кметовете. Затова казваме сега, че тези комисии се създават към общинския съвет. Такава е и практиката в момента, но тя не е на база на записа в Закона, а на база на дадени указания, че то няма къде на друго място, затова Вие си създайте комисия и там си приемайте декларациите. Такава е практиката в момента и този текст не създава проблем на никого. Оправя едни проблеми, които съществуват до момента, така че няма нищо страшно, той не влияе върху никакви други проекти, които се разработват в момента. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз мога да кажа, че неофициално текстовете са съгласувани с КПКОНПИ. За съжаление, те имат запис закон, в който казват, че съгласуват само законопроекти на Министерския съвет. Това също може би е един от записите, когато се ремонтира законът, който трябва да бъде прегледан, защото отказаха да дадат официално становище за текст, който е внесен от народни представители. В това отношение мисля, че няма проблем.
Господин Аталай иска отново да се изкаже.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Дупликата ми е тази. Вижте, без да искам, дори КПКОНПИ са казали, че не е необходимо да дават становище на предложение на двама-трима народни представители, защото става сериозно. (Реплика.) Разбира се, че няма да имат право. Това е политика на правителството, това е политика на управляващите. Дайте да влезе като предложение на Министерския съвет. Сигурен съм, че тогава щеше да има и едно по-голямо обсъждане и много по-добри предложения.
Иначе, Стефане, аз съм прав, че не идва от Министерския съвет, а идва от определени народни представители – за това става въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И аз благодаря.
Колеги, има ли други изказвания?
Който е съгласен с текста на § 5, който става § 6, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 8.
Колеги, преминаваме към предложението на господин Валентин Николов и група народни представители.
Господин Николов, като вносител на текста, бихте ли искате да го мотивирате?
Заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Става дума за преходен период. Само накратко да обясня за колегите, които не са в тематиката. От 2004 г. действа Наредба за запасите от горива, където фактически е обоснован студеният резерв. Оттогава студеният резерв е по принцип на абсолютно пазарен принцип – пуска се конкурс и в него с определяне на цена на КЕВР на час фактически всеки един може да участва и да печели съответно част от мощностите, които са необходими за студен резерв. Студеният резерв по принцип се определя от най-голямата инсталирана мощност в страната. Най-голямата инсталирана мощност е 1000 мегавата на АЕЦ „Козлодуй“, където станаха малко повече заради увеличение на топлинната мощност. След това поради политически причини, подчертавам, беше намален на 500, след това увеличен на 650 мегавата, което не е много, признавам, обосновано. Принципно трябва да е 1000 мегавата, но поради условието, че сега от COVID-19 е намалено потреблението, минаваме преходен период към заместването на студения резерв с механизъм за капацитет, който трябва да започне от догодина от 1 юли.
Вече сме вкарали текст, който е в основното тяло на Закона за енергетиката, и всъщност този механизъм за капацитет ще се определя и е признат от Европейската комисия като начин за подпомагане на всички централи. Именно в този преходен период, подчертавам, както го казах и на пресконференцията, по политически въпрос, поради това че има брожение в хората, ние минаваме в преходен период. В този преходен период фактически изключваме механизма за капацитет, за който Европейската комисия също казва, че трябва да престане да съществува поради въвеждането на новия, и този механизъм за капацитет се заменя с нуждите от обосноваване на Електросистемния оператор на мощности, които са необходими за осъществяването на услугите към Системния оператор и като брой централи, които ще изпълняват тези услуги.
Това ще се определя с доклад на Електросистемния оператор и със заповед на министъра на енергетиката, който е задължен по Закона за енергетиката да определя фактически целостта на енергийната система и нейната сигурност. Това е най-кратко, което можах да обоснова. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря и аз.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, мисля, че чухте част от аргументите, които господин Николов представи. Първо се учудвам защо, господин Николов, когато има Енергийна комисия и Закон за енергетиката, не го включвате и не го правим в Закона за енергетиката, а занимаваме колегите, които се занимават с регионално развитие? Едва ли колегите от Комисията по регионалното развитие са запознати досега, но все пак Ви благодаря, че бяхте достатъчно честен, че от 2004 г. студеният резерв е разпределян в България по пазарен принцип, колеги. Мисля, че това не е необходимо много да се обяснява.
Предложението, което прави господин Николов, с още едно разяснение, защото, ако бях го казал аз, сигурно щях да бъда обвинен, защото съм от ДПС. Поради европейските изисквания студеният резерв на България трябва да бъде или една от най-големите мощности, които има в България, или това са хилядата мегавата на един ядрен блок, или според анализите със задна дата пикът – последната най-голямата мощност, която консумираме през последната година, която в България достига до 7000 – 7500 мегавата, и 20% от него – това са 1400 мегавата студен резерв, което евентуално би трябвало да бъде. Избрали сме нито първото за хилядата мегавата, нито второто за 1400 мегавата, и в нарушение на европейските изисквания караме министъра на енергетиката да прави нарушения с 600 мегавата, които предлага.
Дотук студеният резерв е разпределен, пак Ви казвам, по пазарен принцип, като Комисията за енергийно и водно регулиране определя тавана на цената, която евентуално би могла да се постигне в зависимост от анализите, които прави Електросистемният оператор от необходимостта от резерв за поддържане на баланса в електроенергийната система.
Не мога да разбера какво Ви притеснява, какво Ви пречи да си пуснете пак пазарния принцип и да се явят всички онези, които могат да се явят, и търгът да си върви. Няма да нарушаваме нищо, нито Европейският съюз ще има някакви претенции. Явяват се онези топлоенергийни централи или производители и който даде най-ниската цена, печели. Защо трябва да вкарваме министър на това правителство в нарушение на всички изисквания на европейската електроенергийна система? Какво Ви направи министър Петкова, че чак толкова я мразите? Какви са Ви претенциите? Към нея ли имате претенции, или към кого имате претенции? Ако претенциите Ви са към Кирил Домусчиев, който от десетина години – от 2004 г., има студен резерв, който ползва, това е съвсем отделно. Значи за нещо друго говорим.
Колеги, аз предлагам да си остане правилната система – пазарният принцип. Нека да се явят всички на конкурса, нека всеки да предлага и да се определи до юли месец 2021 г., докато минем към системата на капацитета. Нищо лошо няма в това. Но в момента, пак Ви казвам, ако смятате, че натискът от улицата ще Ви накара да правите поредните безобразия, които ще се случат, аз бих Ви препоръчал: не го правете, не е необходимо! Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи да се изкажат?
Ако няма, закривам дебата и подлагам по принцип на гласуване предложението на господин Николов, но всъщност може би, първо, трябва да направя предложение за една редакционна промяна.
Предлагам окончателният текст да звучи по следния начин:
„§ 7. (1) В срок до 30 юли 2020 г. включително операторът на електропреносната мрежа представя на министъра на енергетиката доклад за степента на адекватност на електроенергийната система за периода 1 август 2020 г. – 1 юли 2021 г.
(2) Министърът на енергетиката въз основа на доклада по ал. 1 налага предоставянето на студен резерв със заповед по реда на чл. 70 от Закона за енергетиката за периода от 1 август 2020 г. до пълната либерализация на пазара на електрическа енергия на едро, но не по късно от 1 юли 2021 г.
(3) За периода от 1 август 2020 г. до пълната либерализация на пазара на електрическа енергия на едро, но не по-късно от 1 юли 2021 г.:
1. операторът на електропреносната мрежа сключва сделки за студен резерв в съответствие със заповедта на министъра на енергетиката по ал. 2;
2. разпоредбите на чл. 105, ал. 1 – относно студения резерв, ал. 3 и 5 от Закона за енергетиката не се прилагат;
3. пределната стойност на разходите на оператора на електропреносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв е не по-висока от определената в решението на Комисията за енергийно и водно регулиране за утвърждаване на цени в сектор „Електроенергетика“ към датата на влизане в сила на този закон.
(4) Правилата по чл. 91, ал. 2 от Закона за енергетиката се прилагат, доколкото не противоречат на ал. 2 и 3.
§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
Който е съгласен с предложената от мен редакция, моля да гласува.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Няколко думи преди да гласуваме.
Колеги, това, което предложихте в момента като редакция, е един текст, който народните представители нямаме. Дайте да видим този текст и да го прочетем. Прочетохте ни го като на чаршията и дайте да вземем да гласуваме! Ако това, което предлагате – че тези, които ще се явяват на конкурс, ще се съобразят с пределната цена от Комисията за енергийно и водно регулиране, това, което искате ТЕЦ „Марица изток 2“ да вземе, няма как да се случи, защото 25 евро са само емисиите. Това означава, че 52,00 лв. е само онова, което би трябвало да изхвърли мръсотията във въздуха, за да му дадете съответните средства за ТЕЦ – 2. Не разбирам какво правите?! Ако може някой да ми обясни, моля, но дайте текста.
Аз разбирам в § 1, ал. 1, където казахте само за „адекватност“ – внесохте думата, всичко друго са нови текстове. Всичко друго са нови текстове! Господин Николов не е внесъл тези текстове.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Правилникът позволява внасянето на нови текстове в заседание на Комисията, както знаете.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Правилникът допуска редакция, но не нови текстове.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Николов, ще вземете ли отношение по новата редакция?
РАМАДАН АТАЛАЙ: И той не го знае, как да вземе?
Предлагам да отложим разглеждането на текста, докато не се разгледа, и да оформим друго заседание за гласуването.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожа Петкова имаше желание да вземе участие в нашето заседание. Не знам дали ще се присъедини.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Госпожа Петкова да дойде, текста трябва да ни дадете.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Текста Ви го дадохме, нали го получихте?
РАМАДАН АТАЛАЙ: А, дадохте го.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Министър.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Дайте текста и на министърката, да знае какво да чете.
Да дадем време на министърката да прочете текста.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Даваме пет минути време за организация, за да има всеки текста пред себе си.
Малка пауза.
(След почивката.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожо Петкова, да Ви вкарам в дискусията. Коментираме редакционно предложение на господин Николов, което аз формално припознавам и което беше създадено от работна група между Министерството и Комисията по енергетика, и остана някой да защити текста и да обясни неговата идея.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! От направените предложения за промяна в текстовете в Закона за енергетиката, свързани със студения резерв, става ясно, че се въвежда един преходен период до разрешаването и получаването на механизъм за капацитет от страна на Европейската комисия за българския електроенергиен пазар, съобразно нотификация, която Електроенергийният системен оператор е направил пред Европейската комисия.
Европейската комисия поставя няколко условия, за да бъде одобрен този механизъм за капацитет, който, само искам да подчертая, има две основни предназначения – първото е да гарантира сигурността на снабдяването с електрическа енергия, и второто е да осигури ликвидност на пазара на електрическа енергия в страната. Тоест така нареченият студен резерв, който съществува и в настоящия закон, и винаги е съществувал, тъй като той е гарант за енергийната сигурност в страната, просто ще бъде трансформиран в друг механизъм за капацитет. Но, за да се случи всичко това, Европейската комисия поставя няколко условия.
Първото и най-важно условие е да бъдат извършени поредица от пазарни реформи в българската електроенергетика, да бъдат транспонирани в определени срокове съответните директиви на Европейския съюз в тази посока.
Другото условие, което се поставя – да се реши въпросът с дългосрочните договори с двете американски централи, тъй като наличието на такива договори на практика възпрепятства предоставянето на капацитет.
И третото условие, което поставя Европейската комисия, е свързано с премахването на студения резерв.
Това, което сме поели като ангажимент пред Европейската комисия, е, че съответно по всички тези условия, които Комисията предоставя, ние ще работим, за да може все пак България да се възползва от този механизъм и до 2025 г. да гарантира работата на въглищните централи в страната. Поели сме определени ангажименти и се работи по определени текстове, свързани с промяна в Закона, които така или иначе трябва да бъдат извършени. Времето, в което тези промени следва да бъдат извършени, беше свързано с това – до момента, в който Европейската комисия ни одобри механизма за капацитет. Затова текстът, който се предлага като промяна в Закона за енергетиката, очевидно урежда този период до въвеждането на механизма за капацитет и предвижда елиминирането на този етап на тръжните процедури, свързани с механизма за капацитет, и прилагането и на сега действаща разпоредба в Закона – чл. 105, ал. 5 от Закона за енергетиката.
В тази разпоредба е уредена цялата процедура, свързана с предоставянето на студения резерв. Тя съществува откакто съществува и Законът за енергетиката. Никога през последните може би 10 години не са правени промени в тази част от Закона просто защото не се е налагало. И пак искам дебело да подчертая, че няма как електроенергийната система, на която и да било държава, да издържи без подобни механизми, които да гарантират нейната сигурност.
В чл. 105, ал. 5 от Закона за енергетиката и в настоящия вариант се казва ясно, че при невъзможност за осигуряване на необходимите количества студен резерв чрез договаряне, неговото предоставяне се налага от министъра на енергетиката по реда на чл. 70. Тоест тази хипотеза, която е развита в това предложение, не е на практика нова, но за преходния период законодателят предвижда да бъде приложен този механизъм, с който министърът по реда на чл. 70 ще определи количеството, по-скоро ще наложи осигуряването на студен резерв на определени производители на електрическа енергия.
Какво предвижда чл. 70 от Закона за енергетиката? Той много ясно е уредил реда, по който се възлагат такъв тип допълнителни задължения към обществото. Те са свързани с гарантиране на енергийната сигурност, на първо място. Има определени три хипотези, в които тази разпоредба се прилага. Тя се отнася както за природния газ, така и по отношение на снабдяването с електрическа енергия. Така че това е съответно промяната, която се предлага със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Министърът на енергетиката и по настоящия Закон има задължение по чл. 4, ал. 2 от Закона да определи коефициента на надеждност на системата, след което Електроенергийният системен оператор, който отговаря за гарантиране енергийната сигурност на страната, на база на този коефициент, който министърът на енергетиката определя, предлага съответни варианти, които да гарантират енергийната сигурност на системата, и предлага варианти, в които да се определи размерът на студения резерв.
Съгласно политиките на ENTSO-E този резерв трябва да отговаря на най-голямата единична базова мощност в електроенергийната система на съответната страна. За България най голямата единична базова мощност е АЕЦ „Козлодуй“ – 1040 мегавата.
В годините назад информацията, която мога да споделя сега с Вас, датира от 2007 г., но тя, разбира се, има данни от предходни периоди. Тогава размерът на студения резерв е бил 1170 мегавата, и така до 2015 г., когато размерът на студения резерв е редуциран до 500 мегавата, след което през 2018 г., във връзка с проблем, който беше възникнал с електроенергийната система през 2017 г., януари месец, помните, че тогава всъщност имаше доста сериозни проблеми и с продължително застудяване, ниски температури, всяка една от съседните на нас държави преустанови износа и ние нямаше откъде, буквално нямаше откъде да се вземе един мегават електрическа енергия. Тогава положението в България беше спасено от въглищните централи, от ТЕЦ „Марица изток 2“ и АЕЦ „Козлодуй“.
Това са фактите, това е истината, и това наложи на практика покачването на студения резерв до 650 мегавата средногодишно, което, пак казвам, е под нормите на ENTSO-E, които предвиждат, че този резерв трябва да бъде 1040 мегавата.
Това е, което мога да кажа.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Всъщност между редакцията, която се предлага като последна, и първото предложение по същество няма разлики. Тя е чисто редакционна и прецизира текстовете. Това мога да кажа аз като човек, припознал текста.
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Имам въпроси към министър Петкова. Разбира се, и да се върнем към текста.
Госпожо Министър, преди да дойдете Вие, господин Николов представи един текст и впоследствие отнякъде се появи някаква редакция и не можахме да разберем кой го предлага. След като се забавихте и Вие поне 10 минути да четете текста, се разбра, че не го предлагате и Вие. Първият ми въпрос е: кой предлага текста с редакциите, на което би трябвало да дадете отговор?
Второ, като започнете от чл. 4 – задължението на министъра, докато стигнете до чл. 105, където Вие трябва да определите студения резерв при не-въз-мож-ност. Когато има невъзможност. Бихте ли ми казали: каква е невъзможността в момента в страната от пазарния принцип за определение на студения резерв, Вие да минете на комунистическия принцип: на принципа на издаване на заповед и натоварване на едно предприятие, което само емисиите, които ги хвърля в атмосферата, са някъде около 56 лв.? И ще го вкарате Вие, включително и текста, който Вие давате, че трябва да бъде под максималната цена, която дава КЕВР, и Вие ще задължавате в рамките на 11,20 лв. да произвежда и да се включва в студения резерв на енергийната ни система!?
Госпожо Министър, в момента Ви вкарват, не искам да ползвам силни думи – влизате в едни политически облаци, където не е Ваше задължение да се опитате да вкарвате енергетиката в надпреварата на определени хора, които в момента ги е страх, че отвън улицата ги натиска.
Господин Николов, Вие сте достатъчно разумен човек и знаете за какво става въпрос. Какво Ви пречи да свърши процедурата на 31 ви и да минем от 1 юли на капацитета на това, което… – така, както вървим в рамките на минаването и на производството на търговията на едро на електроенергията до 1 октомври? На 1 октомври още 300 000 потребители на електроенергия. И явно, че планът, който предлагате, че закъсняхте и в момента до 2021 г. поне да успеем да влезем и от там да заявите капацитет – не Ви налага, и нямате невъзможност как да не се определя студеният резерв, за да Ви набутат един лист пред Вас и да го подпишете, и после да Ви се търси отговорност. Не си мислете, че с този закон Ви предпазват. Не Ви предпазват – нито Вас, господин Николов, нито госпожа Петкова.
Европейската комисия няма да Ви остави по този начин. Ако някой има претенции, казах и преди Вас, за студения резерв на Кирил Домусчиев, който от десетина-петнадесет години ползва, да излезе и да го каже. Ако някой има претенции, така както вървите и говорите за онази чиста енергия, която се получава от последния ТЕЦ преди три години, пет години на ЧЕЗ – договорите, които са вървели към ТЕЦ – Варна за студения резерв, тогава защо никой не е реагирал?
Колеги, тази тема не е тема на стачкуващите. Това е тема, с която се опитвате да набутате определени фигури и хора в едно блато, едно тресавище, в което Вие сами влизате днес. Не го правете! Мисля, че министър-председателят, когато Ви е разпоредил, не беше щастлив още от 29-те милиарда, които определиха за България. Направете един сериозен разговор с него. Може би след 29-те милиарда може вече да се е отказал от социалистическия си мерак да се раздават със заповеди определени средства.
Не е необходимо да махнем пазарния принцип, колеги. Казвам Ви го като човек, който дълги години се занимава с тази работа. Не го правете! Не си вкарвайте Ваши хора, които дълго време са…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Аталай.
Тезата Ви беше развита няколко пъти. Чу я министърът, затова Ви оставих да се изкажете.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Все пак Ви благодаря за благоволението.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други колеги, желаещи да се изкажат?
Ако няма, господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Абсолютно сте прав, господин Аталай. Проблемът е, че понякога трябва да се вземат и тежки решения. Сега не бих искал да съм на мястото на министър Петкова. Това не е най-хубавото, което ще ѝ се случи – да ѝ дадем тази отговорност. Но за съжаление, когато има взето политическо решение, трябва да се съобразим с него, макар и нашите аргументи да са по-слаби. Благодаря.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Пожелавам Ви успех, да вземете поредно неправилно политическо решение, за да си вкарвате Вашите почтени служители от Министерството надолу в бъркотията. Заради националистите, с които все още държите да бъдете в управлението. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, закривам дебата.
Подлагам на гласуване редакционното предложение, което Ви прочетох.
За – 18, против – 2, въздържали се – няма.
Гласуваме и по принцип текста на вносителя с тази редакция и § 8 за влизането в сила на Закона.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Благодаря, колеги.
Благодаря, госпожо Министър.
Закривам заседанието.
(Закрито в 12,53 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искрен Веселинов
Стенограф:
Валентина Меченова
П Р О Т О К О Л
№ 12
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 12,01 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.
* * *
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум и предлагам да открием нашето заседание.
Точка единствена: Обсъждане на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 053-04-19, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, въз основа на приетите на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 054-01-61, внесен от Александър Ненков и група народни представители, и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 054-01-63, внесен от Искрен Веселинов, Емил Христов, Александър Ненков и Младен Шишков – за второ гласуване.
Други предложения за дневния ред?
Ако няма, подлагам на гласуване дневния ред.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се с пълно единодушие.
Колеги, имаме Работен доклад за второ гласуване на Комисията. Всички разполагате с него, надявам се.
Подлагам на гласуване наименованието на Законопроекта.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Предложение от народните представители Никола Динков, Дора Янкова и Любомир Бонев:
„Създава се нов § 1:
„§ 1. В чл. 25, т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „в т.ч. и когато заседанието се провежда от разстояние“.“
Предлагам да подкрепим по принцип този текст.
Има ли, колеги, някой нещо против? Той е детайлизиращ всъщност правомощията на председателя.
Ако сте съгласни, тогава поставям на гласуване текста. По принцип да го подкрепим с някаква редакция.
За – 17, против и въздържали се – няма.
По § 1 има предложение от народните представители Никола Динков, Дора Янкова и Любомир Бонев; и предложение от народните представители Александър Ненков, Анна Александрова, Александър Иванов и Искрен Веселинов.
Предлагам да подкрепим по принцип и двете предложения, които да ги компилираме в общ текст накрая.
Съгласни ли сте, колеги?
Моля, гласувайте.
За – 17, против и въздържали се – няма. (Реплика: „Нали целия текст“?)
Целият текст заедно с текста на вносителя.
Да изчета ли редакцията?
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. Създава се чл. 28а:
„Чл. 28а. (1) При обявени извънредно положение, бедствено положение, извънредна епидемична обстановка или кризисна ситуация, засягащи територията на общината или част от нея и когато въведените мерки и наложените ограничения, свързани с тях, не позволяват или затрудняват провеждането на присъствени заседания, общинският съвет или неговите комисии могат да провеждат заседания от разстояние при спазване на условията за кворум и лично гласуване, като се осигурява пряко и виртуално участие чрез видеоконференция чрез технически средства за комуникационна връзка за едновременно предаване и приемане на образ и звук между общинските съветници, намиращи се на различни места, които отговарят на изискванията за мрежова и информационна сигурност и гарантират участието, идентифицирането и начина на гласуване на всеки общински съветник.
(2) За заседанията по ал. 1 се изготвя видеозапис върху електронен носител, който се прилага към протокола от заседанието.
(3) В случаите по ал. 1 когато няма техническа възможност за провеждане на заседание от разстояние чрез видеоконференция, общинският съвет или неговите комисии могат да провеждат заседание от разстояние и да приемат решения чрез неприсъствено гласуване по друг начин, който осигурява спазването на условията за кворум и лично гласуване и гарантира участието, идентифицирането и начина на гласуване на всеки общински съветник.
(4) Председателят на общинския съвет свиква заседанията, определя начина на провеждането им, като осигурява публичност и пряко излъчване на интернет страницата на общината на заседанието по ал. 1, освен ако общинският съвет реши отделно заседание да бъде закрито. За откритите заседания по ал. 1 се прилагат разпоредбите по чл. 28, ал. 3.
(5) Обстоятелствата по ал. 1 и 3 се отразяват в протокола от заседанието.
(6) Условията и редът за свикване и провеждане на заседанията по ал. 1 и 3, за изпращане на материалите и проектите за решения на общинските съветници, процедурата за приемане и удостоверяване на кворума и начина за приемане на решенията в заседанията, проведени чрез видеоконференция или с неприсъствено гласуване, се определят от общинския съвет в правилника по чл. 21, ал. 3.“
Който е съгласен с редакцията, моля да гласува. Мисля, че всичко е отразено в нея.
За – 17, против – няма, въздържали се – 2.
По § 2 няма предложения.
Има ли изказвания по § 2?
Заповядайте, господин Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ: В § 2 в чл. 35 се създават същите ограничения за висшите публични длъжности, както и в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Но аз мисля, че там е прекалено силно това да се отрази и на общинските съветници, защото в чл. 59 на Глава осма, Раздел II има три алинеи, където в ал. 3 е казано, че тези, които извършват определена дейност, свързана с ал. 1, по управление на търговски дружества, които са с общинско и държавно участие и така нататък, една година преди избирането им не трябва да се занимават с този вид работа, което според мен като ограничение е твърде сериозно за общинските съветници. Разбирам за другите висши публични длъжности в държавата, но точно за общинските съветници някак не се връзва, защото в крайна сметка в един малък град, ако той е участвал в дружество, което примерно има някаква връзка с общинската собственост, с други дейности, свързани с общината, и изведнъж ние му правим такава обструкция, която е за висшите публични длъжности – една година преди избирането му той да не е нито член на управителен съвет, на дружество и друго, което е имало обществени поръчки или други неща. Това му е работата. Като го изберат, той напуска всички длъжности, както го приехме – от датата на полагане на клетвата, а не от решението на избирателната комисия. Мисля, че рестрикцията е прекалено голяма за общинските съветници точно по този член.
Аз иначе бих подкрепил този текст, ако отпадне ограничението по чл. 59, ал. 3. Ако не сте го чели внимателно, прочетете го и ще видите, че ще създаде много голямо напрежение в по-малките градове по отношение на чл. 59, ал. 3 от Глава осма, Раздел II. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря и аз.
Но в момента това е съществуващо ограничение за общинските съветници. Ние не създаваме ново. То е за всички. Понеже общинските съветници са обект на Закона, то го има, а ние всъщност намаляваме степента на изискване към тях и проблемите, които им създава Законът за противодействие на корупцията – това правим.
Заповядайте.
НИКОЛА ДИНКОВ: Аз разбирам философията на това, което предлагате, по принцип тя е права. Съгласен съм с философията, но този член е силно рестриктивен, особено, казвам, към общинските съветници.
В Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество в определението за висши публични длъжности, разбира се, попадат и голям брой длъжности, в това число и общинските съветници, с това съм съгласен. Но точно тук някак си… В досегашните разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация бяха ясно формулирани онези неща, на които трябва да отговаря един избран общински съветник, и той трябва да ги декларира и да напусне всички постове един месец след полагането на клетвата. (Реплика.)
Нямам готов текст, защото промяната не трябва да бъде според мен тук, ако ние го приемаме и се мотивираме на базата на Глава осма, а промяната трябва да е в другия закон и да се каже, че това не важи за общинските съветници. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз по принцип съм съгласен с това, което казвате, господин Динков, обаче в момента имаме действие на Закона към съветниците и допълнително ограничение в ЗМСМА. Ние намаляваме изискванията, които ЗМСМА постановява към съветниците, и оставяме това, което е действащото в Закона за КОНПИ, където не сме и водеща комисия в интерес на истината. Така че разбирам, но според мен нашето предложение е стъпка в правилна посока, а другото ако има някаква конкретика, която искате да дефинираме в текста, съм съгласен да го коментираме, но малко късно идва може би като предложение.
Заповядайте други колеги да се изкажат.
Ако няма, подлагам на гласуване текста на вносителя по § 2.
За – 12, против – няма, въздържали се – 8.
Параграф 2 е приет.
По § 3 има предложение от Александър Ненков и група народни представители – думите „частен интерес“ да се заменят с „конфликт на интереси“, което е консултирано с КПКОНПИ.
Изказвания по този текст?
Подлагам на гласуване предложението на господин Ненков и група народни представители.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Подлагам на гласуване текста заедно с промените на § 3.
За – 12, против – няма, въздържали се – 8.
Текстът на § 3 се приема.
По § 4 няма предложения.
Има ли изказвания?
Гласуваме § 4.
За – 12, против – няма, въздържали се – 8.
Параграф 4 е приет.
„Заключителни разпоредби“.
Предложение от народните представители Александър Ненков, Анна Александрова, Александър Иванов и Искрен Веселинов – подразделението „Заключителни разпоредби“ да се измени така: „Преходни и заключителни разпоредби“ и в него дефинираме, че започнатите производства по установяване на несъвместимост или на конфликт на интереси за общински съветници, които не са приключили до влизането в сила на този закон, се приключват при условията на този закон.
Имате думата за изказвания, колеги.
Който е съгласен с текста, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 8.
Текстът е приет.
По стария § 5, който ще стане § 6, има ли изказвания?
РАМАДАН АТАЛАЙ: Една процедура по § 5.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, то ще е всъщност и за следващия параграф. (Реплики.) Първо, приемаме в Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество текст, а няма никакъв представител от тях.
Второ, за текста, който е ал. 2 в § 2, също е необходимо да дойдат от КПКОНПИ да ни обяснят как и по какъв начин ще влияе върху техния законопроект, който в момента подготвят. Чакаме законопроект от тях.
И след това, нямам нищо против колегите, едва ли сте направили чак толкова голям анализ и въздействието на този текст върху всичко това, което ще се случи и по-нататък, няколко народни представители, а не идва като предложение, политика на управлението на Министерския съвет. Смятам, че в момента в бързината от натиска на улицата правите натиск върху законопроектите, което не е в полза нито на съветниците, нито на определени хора, на които смятате по някакъв начин да бъдете в полза, които са нарушили законопроекта. След това ще взема думата и по другия параграф.
Смятам да оттеглите това нещо и да си влезе в Закона за КОНПИ. Това е най-добре.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Няма как да се оттегли, защото е прието на първо четене, господин Аталай. Вие знаете това.
Господин Тодоров искаше да направи разяснение по текста.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Аталай, извинявам се, че към Вас ще се обърна, но този текст не създава никакъв проблем на никого. Досега липсата на този запис създаваше проблем на всички общински съвети да питат: къде и пред кого трябва да създадем такава комисия ние или пред друга комисия трябва да си подаваме декларациите. Защото Законът казва, че комисията се създава и съответните декларации се подават към органа по избор или по назначаване. Общинските съветници нямат нито орган по избор, нито орган по назначаване, както и кметовете. Затова казваме сега, че тези комисии се създават към общинския съвет. Такава е и практиката в момента, но тя не е на база на записа в Закона, а на база на дадени указания, че то няма къде на друго място, затова Вие си създайте комисия и там си приемайте декларациите. Такава е практиката в момента и този текст не създава проблем на никого. Оправя едни проблеми, които съществуват до момента, така че няма нищо страшно, той не влияе върху никакви други проекти, които се разработват в момента. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз мога да кажа, че неофициално текстовете са съгласувани с КПКОНПИ. За съжаление, те имат запис закон, в който казват, че съгласуват само законопроекти на Министерския съвет. Това също може би е един от записите, когато се ремонтира законът, който трябва да бъде прегледан, защото отказаха да дадат официално становище за текст, който е внесен от народни представители. В това отношение мисля, че няма проблем.
Господин Аталай иска отново да се изкаже.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Дупликата ми е тази. Вижте, без да искам, дори КПКОНПИ са казали, че не е необходимо да дават становище на предложение на двама-трима народни представители, защото става сериозно. (Реплика.) Разбира се, че няма да имат право. Това е политика на правителството, това е политика на управляващите. Дайте да влезе като предложение на Министерския съвет. Сигурен съм, че тогава щеше да има и едно по-голямо обсъждане и много по-добри предложения.
Иначе, Стефане, аз съм прав, че не идва от Министерския съвет, а идва от определени народни представители – за това става въпрос. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И аз благодаря.
Колеги, има ли други изказвания?
Който е съгласен с текста на § 5, който става § 6, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – 8.
Колеги, преминаваме към предложението на господин Валентин Николов и група народни представители.
Господин Николов, като вносител на текста, бихте ли искате да го мотивирате?
Заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Става дума за преходен период. Само накратко да обясня за колегите, които не са в тематиката. От 2004 г. действа Наредба за запасите от горива, където фактически е обоснован студеният резерв. Оттогава студеният резерв е по принцип на абсолютно пазарен принцип – пуска се конкурс и в него с определяне на цена на КЕВР на час фактически всеки един може да участва и да печели съответно част от мощностите, които са необходими за студен резерв. Студеният резерв по принцип се определя от най-голямата инсталирана мощност в страната. Най-голямата инсталирана мощност е 1000 мегавата на АЕЦ „Козлодуй“, където станаха малко повече заради увеличение на топлинната мощност. След това поради политически причини, подчертавам, беше намален на 500, след това увеличен на 650 мегавата, което не е много, признавам, обосновано. Принципно трябва да е 1000 мегавата, но поради условието, че сега от COVID-19 е намалено потреблението, минаваме преходен период към заместването на студения резерв с механизъм за капацитет, който трябва да започне от догодина от 1 юли.
Вече сме вкарали текст, който е в основното тяло на Закона за енергетиката, и всъщност този механизъм за капацитет ще се определя и е признат от Европейската комисия като начин за подпомагане на всички централи. Именно в този преходен период, подчертавам, както го казах и на пресконференцията, по политически въпрос, поради това че има брожение в хората, ние минаваме в преходен период. В този преходен период фактически изключваме механизма за капацитет, за който Европейската комисия също казва, че трябва да престане да съществува поради въвеждането на новия, и този механизъм за капацитет се заменя с нуждите от обосноваване на Електросистемния оператор на мощности, които са необходими за осъществяването на услугите към Системния оператор и като брой централи, които ще изпълняват тези услуги.
Това ще се определя с доклад на Електросистемния оператор и със заповед на министъра на енергетиката, който е задължен по Закона за енергетиката да определя фактически целостта на енергийната система и нейната сигурност. Това е най-кратко, което можах да обоснова. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря и аз.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Аталай.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Колеги, мисля, че чухте част от аргументите, които господин Николов представи. Първо се учудвам защо, господин Николов, когато има Енергийна комисия и Закон за енергетиката, не го включвате и не го правим в Закона за енергетиката, а занимаваме колегите, които се занимават с регионално развитие? Едва ли колегите от Комисията по регионалното развитие са запознати досега, но все пак Ви благодаря, че бяхте достатъчно честен, че от 2004 г. студеният резерв е разпределян в България по пазарен принцип, колеги. Мисля, че това не е необходимо много да се обяснява.
Предложението, което прави господин Николов, с още едно разяснение, защото, ако бях го казал аз, сигурно щях да бъда обвинен, защото съм от ДПС. Поради европейските изисквания студеният резерв на България трябва да бъде или една от най-големите мощности, които има в България, или това са хилядата мегавата на един ядрен блок, или според анализите със задна дата пикът – последната най-голямата мощност, която консумираме през последната година, която в България достига до 7000 – 7500 мегавата, и 20% от него – това са 1400 мегавата студен резерв, което евентуално би трябвало да бъде. Избрали сме нито първото за хилядата мегавата, нито второто за 1400 мегавата, и в нарушение на европейските изисквания караме министъра на енергетиката да прави нарушения с 600 мегавата, които предлага.
Дотук студеният резерв е разпределен, пак Ви казвам, по пазарен принцип, като Комисията за енергийно и водно регулиране определя тавана на цената, която евентуално би могла да се постигне в зависимост от анализите, които прави Електросистемният оператор от необходимостта от резерв за поддържане на баланса в електроенергийната система.
Не мога да разбера какво Ви притеснява, какво Ви пречи да си пуснете пак пазарния принцип и да се явят всички онези, които могат да се явят, и търгът да си върви. Няма да нарушаваме нищо, нито Европейският съюз ще има някакви претенции. Явяват се онези топлоенергийни централи или производители и който даде най-ниската цена, печели. Защо трябва да вкарваме министър на това правителство в нарушение на всички изисквания на европейската електроенергийна система? Какво Ви направи министър Петкова, че чак толкова я мразите? Какви са Ви претенциите? Към нея ли имате претенции, или към кого имате претенции? Ако претенциите Ви са към Кирил Домусчиев, който от десетина години – от 2004 г., има студен резерв, който ползва, това е съвсем отделно. Значи за нещо друго говорим.
Колеги, аз предлагам да си остане правилната система – пазарният принцип. Нека да се явят всички на конкурса, нека всеки да предлага и да се определи до юли месец 2021 г., докато минем към системата на капацитета. Нищо лошо няма в това. Но в момента, пак Ви казвам, ако смятате, че натискът от улицата ще Ви накара да правите поредните безобразия, които ще се случат, аз бих Ви препоръчал: не го правете, не е необходимо! Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи да се изкажат?
Ако няма, закривам дебата и подлагам по принцип на гласуване предложението на господин Николов, но всъщност може би, първо, трябва да направя предложение за една редакционна промяна.
Предлагам окончателният текст да звучи по следния начин:
„§ 7. (1) В срок до 30 юли 2020 г. включително операторът на електропреносната мрежа представя на министъра на енергетиката доклад за степента на адекватност на електроенергийната система за периода 1 август 2020 г. – 1 юли 2021 г.
(2) Министърът на енергетиката въз основа на доклада по ал. 1 налага предоставянето на студен резерв със заповед по реда на чл. 70 от Закона за енергетиката за периода от 1 август 2020 г. до пълната либерализация на пазара на електрическа енергия на едро, но не по късно от 1 юли 2021 г.
(3) За периода от 1 август 2020 г. до пълната либерализация на пазара на електрическа енергия на едро, но не по-късно от 1 юли 2021 г.:
1. операторът на електропреносната мрежа сключва сделки за студен резерв в съответствие със заповедта на министъра на енергетиката по ал. 2;
2. разпоредбите на чл. 105, ал. 1 – относно студения резерв, ал. 3 и 5 от Закона за енергетиката не се прилагат;
3. пределната стойност на разходите на оператора на електропреносната мрежа за закупуване на разполагаемост за студен резерв е не по-висока от определената в решението на Комисията за енергийно и водно регулиране за утвърждаване на цени в сектор „Електроенергетика“ към датата на влизане в сила на този закон.
(4) Правилата по чл. 91, ал. 2 от Закона за енергетиката се прилагат, доколкото не противоречат на ал. 2 и 3.
§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“
Който е съгласен с предложената от мен редакция, моля да гласува.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Няколко думи преди да гласуваме.
Колеги, това, което предложихте в момента като редакция, е един текст, който народните представители нямаме. Дайте да видим този текст и да го прочетем. Прочетохте ни го като на чаршията и дайте да вземем да гласуваме! Ако това, което предлагате – че тези, които ще се явяват на конкурс, ще се съобразят с пределната цена от Комисията за енергийно и водно регулиране, това, което искате ТЕЦ „Марица изток 2“ да вземе, няма как да се случи, защото 25 евро са само емисиите. Това означава, че 52,00 лв. е само онова, което би трябвало да изхвърли мръсотията във въздуха, за да му дадете съответните средства за ТЕЦ – 2. Не разбирам какво правите?! Ако може някой да ми обясни, моля, но дайте текста.
Аз разбирам в § 1, ал. 1, където казахте само за „адекватност“ – внесохте думата, всичко друго са нови текстове. Всичко друго са нови текстове! Господин Николов не е внесъл тези текстове.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Правилникът позволява внасянето на нови текстове в заседание на Комисията, както знаете.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Правилникът допуска редакция, но не нови текстове.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Николов, ще вземете ли отношение по новата редакция?
РАМАДАН АТАЛАЙ: И той не го знае, как да вземе?
Предлагам да отложим разглеждането на текста, докато не се разгледа, и да оформим друго заседание за гласуването.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожа Петкова имаше желание да вземе участие в нашето заседание. Не знам дали ще се присъедини.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Госпожа Петкова да дойде, текста трябва да ни дадете.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Текста Ви го дадохме, нали го получихте?
РАМАДАН АТАЛАЙ: А, дадохте го.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Министър.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Дайте текста и на министърката, да знае какво да чете.
Да дадем време на министърката да прочете текста.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Даваме пет минути време за организация, за да има всеки текста пред себе си.
Малка пауза.
(След почивката.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожо Петкова, да Ви вкарам в дискусията. Коментираме редакционно предложение на господин Николов, което аз формално припознавам и което беше създадено от работна група между Министерството и Комисията по енергетика, и остана някой да защити текста и да обясни неговата идея.
Заповядайте.
МИНИСТЪР ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! От направените предложения за промяна в текстовете в Закона за енергетиката, свързани със студения резерв, става ясно, че се въвежда един преходен период до разрешаването и получаването на механизъм за капацитет от страна на Европейската комисия за българския електроенергиен пазар, съобразно нотификация, която Електроенергийният системен оператор е направил пред Европейската комисия.
Европейската комисия поставя няколко условия, за да бъде одобрен този механизъм за капацитет, който, само искам да подчертая, има две основни предназначения – първото е да гарантира сигурността на снабдяването с електрическа енергия, и второто е да осигури ликвидност на пазара на електрическа енергия в страната. Тоест така нареченият студен резерв, който съществува и в настоящия закон, и винаги е съществувал, тъй като той е гарант за енергийната сигурност в страната, просто ще бъде трансформиран в друг механизъм за капацитет. Но, за да се случи всичко това, Европейската комисия поставя няколко условия.
Първото и най-важно условие е да бъдат извършени поредица от пазарни реформи в българската електроенергетика, да бъдат транспонирани в определени срокове съответните директиви на Европейския съюз в тази посока.
Другото условие, което се поставя – да се реши въпросът с дългосрочните договори с двете американски централи, тъй като наличието на такива договори на практика възпрепятства предоставянето на капацитет.
И третото условие, което поставя Европейската комисия, е свързано с премахването на студения резерв.
Това, което сме поели като ангажимент пред Европейската комисия, е, че съответно по всички тези условия, които Комисията предоставя, ние ще работим, за да може все пак България да се възползва от този механизъм и до 2025 г. да гарантира работата на въглищните централи в страната. Поели сме определени ангажименти и се работи по определени текстове, свързани с промяна в Закона, които така или иначе трябва да бъдат извършени. Времето, в което тези промени следва да бъдат извършени, беше свързано с това – до момента, в който Европейската комисия ни одобри механизма за капацитет. Затова текстът, който се предлага като промяна в Закона за енергетиката, очевидно урежда този период до въвеждането на механизма за капацитет и предвижда елиминирането на този етап на тръжните процедури, свързани с механизма за капацитет, и прилагането и на сега действаща разпоредба в Закона – чл. 105, ал. 5 от Закона за енергетиката.
В тази разпоредба е уредена цялата процедура, свързана с предоставянето на студения резерв. Тя съществува откакто съществува и Законът за енергетиката. Никога през последните може би 10 години не са правени промени в тази част от Закона просто защото не се е налагало. И пак искам дебело да подчертая, че няма как електроенергийната система, на която и да било държава, да издържи без подобни механизми, които да гарантират нейната сигурност.
В чл. 105, ал. 5 от Закона за енергетиката и в настоящия вариант се казва ясно, че при невъзможност за осигуряване на необходимите количества студен резерв чрез договаряне, неговото предоставяне се налага от министъра на енергетиката по реда на чл. 70. Тоест тази хипотеза, която е развита в това предложение, не е на практика нова, но за преходния период законодателят предвижда да бъде приложен този механизъм, с който министърът по реда на чл. 70 ще определи количеството, по-скоро ще наложи осигуряването на студен резерв на определени производители на електрическа енергия.
Какво предвижда чл. 70 от Закона за енергетиката? Той много ясно е уредил реда, по който се възлагат такъв тип допълнителни задължения към обществото. Те са свързани с гарантиране на енергийната сигурност, на първо място. Има определени три хипотези, в които тази разпоредба се прилага. Тя се отнася както за природния газ, така и по отношение на снабдяването с електрическа енергия. Така че това е съответно промяната, която се предлага със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката.
Министърът на енергетиката и по настоящия Закон има задължение по чл. 4, ал. 2 от Закона да определи коефициента на надеждност на системата, след което Електроенергийният системен оператор, който отговаря за гарантиране енергийната сигурност на страната, на база на този коефициент, който министърът на енергетиката определя, предлага съответни варианти, които да гарантират енергийната сигурност на системата, и предлага варианти, в които да се определи размерът на студения резерв.
Съгласно политиките на ENTSO-E този резерв трябва да отговаря на най-голямата единична базова мощност в електроенергийната система на съответната страна. За България най голямата единична базова мощност е АЕЦ „Козлодуй“ – 1040 мегавата.
В годините назад информацията, която мога да споделя сега с Вас, датира от 2007 г., но тя, разбира се, има данни от предходни периоди. Тогава размерът на студения резерв е бил 1170 мегавата, и така до 2015 г., когато размерът на студения резерв е редуциран до 500 мегавата, след което през 2018 г., във връзка с проблем, който беше възникнал с електроенергийната система през 2017 г., януари месец, помните, че тогава всъщност имаше доста сериозни проблеми и с продължително застудяване, ниски температури, всяка една от съседните на нас държави преустанови износа и ние нямаше откъде, буквално нямаше откъде да се вземе един мегават електрическа енергия. Тогава положението в България беше спасено от въглищните централи, от ТЕЦ „Марица изток 2“ и АЕЦ „Козлодуй“.
Това са фактите, това е истината, и това наложи на практика покачването на студения резерв до 650 мегавата средногодишно, което, пак казвам, е под нормите на ENTSO-E, които предвиждат, че този резерв трябва да бъде 1040 мегавата.
Това е, което мога да кажа.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Всъщност между редакцията, която се предлага като последна, и първото предложение по същество няма разлики. Тя е чисто редакционна и прецизира текстовете. Това мога да кажа аз като човек, припознал текста.
Господин Аталай, заповядайте.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Имам въпроси към министър Петкова. Разбира се, и да се върнем към текста.
Госпожо Министър, преди да дойдете Вие, господин Николов представи един текст и впоследствие отнякъде се появи някаква редакция и не можахме да разберем кой го предлага. След като се забавихте и Вие поне 10 минути да четете текста, се разбра, че не го предлагате и Вие. Първият ми въпрос е: кой предлага текста с редакциите, на което би трябвало да дадете отговор?
Второ, като започнете от чл. 4 – задължението на министъра, докато стигнете до чл. 105, където Вие трябва да определите студения резерв при не-въз-мож-ност. Когато има невъзможност. Бихте ли ми казали: каква е невъзможността в момента в страната от пазарния принцип за определение на студения резерв, Вие да минете на комунистическия принцип: на принципа на издаване на заповед и натоварване на едно предприятие, което само емисиите, които ги хвърля в атмосферата, са някъде около 56 лв.? И ще го вкарате Вие, включително и текста, който Вие давате, че трябва да бъде под максималната цена, която дава КЕВР, и Вие ще задължавате в рамките на 11,20 лв. да произвежда и да се включва в студения резерв на енергийната ни система!?
Госпожо Министър, в момента Ви вкарват, не искам да ползвам силни думи – влизате в едни политически облаци, където не е Ваше задължение да се опитате да вкарвате енергетиката в надпреварата на определени хора, които в момента ги е страх, че отвън улицата ги натиска.
Господин Николов, Вие сте достатъчно разумен човек и знаете за какво става въпрос. Какво Ви пречи да свърши процедурата на 31 ви и да минем от 1 юли на капацитета на това, което… – така, както вървим в рамките на минаването и на производството на търговията на едро на електроенергията до 1 октомври? На 1 октомври още 300 000 потребители на електроенергия. И явно, че планът, който предлагате, че закъсняхте и в момента до 2021 г. поне да успеем да влезем и от там да заявите капацитет – не Ви налага, и нямате невъзможност как да не се определя студеният резерв, за да Ви набутат един лист пред Вас и да го подпишете, и после да Ви се търси отговорност. Не си мислете, че с този закон Ви предпазват. Не Ви предпазват – нито Вас, господин Николов, нито госпожа Петкова.
Европейската комисия няма да Ви остави по този начин. Ако някой има претенции, казах и преди Вас, за студения резерв на Кирил Домусчиев, който от десетина-петнадесет години ползва, да излезе и да го каже. Ако някой има претенции, така както вървите и говорите за онази чиста енергия, която се получава от последния ТЕЦ преди три години, пет години на ЧЕЗ – договорите, които са вървели към ТЕЦ – Варна за студения резерв, тогава защо никой не е реагирал?
Колеги, тази тема не е тема на стачкуващите. Това е тема, с която се опитвате да набутате определени фигури и хора в едно блато, едно тресавище, в което Вие сами влизате днес. Не го правете! Мисля, че министър-председателят, когато Ви е разпоредил, не беше щастлив още от 29-те милиарда, които определиха за България. Направете един сериозен разговор с него. Може би след 29-те милиарда може вече да се е отказал от социалистическия си мерак да се раздават със заповеди определени средства.
Не е необходимо да махнем пазарния принцип, колеги. Казвам Ви го като човек, който дълги години се занимава с тази работа. Не го правете! Не си вкарвайте Ваши хора, които дълго време са…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Аталай.
Тезата Ви беше развита няколко пъти. Чу я министърът, затова Ви оставих да се изкажете.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Все пак Ви благодаря за благоволението.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други колеги, желаещи да се изкажат?
Ако няма, господин Николов, заповядайте.
ВАЛЕНТИН НИКОЛОВ: Абсолютно сте прав, господин Аталай. Проблемът е, че понякога трябва да се вземат и тежки решения. Сега не бих искал да съм на мястото на министър Петкова. Това не е най-хубавото, което ще ѝ се случи – да ѝ дадем тази отговорност. Но за съжаление, когато има взето политическо решение, трябва да се съобразим с него, макар и нашите аргументи да са по-слаби. Благодаря.
РАМАДАН АТАЛАЙ: Пожелавам Ви успех, да вземете поредно неправилно политическо решение, за да си вкарвате Вашите почтени служители от Министерството надолу в бъркотията. Заради националистите, с които все още държите да бъдете в управлението. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, закривам дебата.
Подлагам на гласуване редакционното предложение, което Ви прочетох.
За – 18, против – 2, въздържали се – няма.
Гласуваме и по принцип текста на вносителя с тази редакция и § 8 за влизането в сила на Закона.
За – 18, против и въздържали се – няма.
Благодаря, колеги.
Благодаря, госпожо Министър.
Закривам заседанието.
(Закрито в 12,53 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искрен Веселинов
Стенограф:
Валентина Меченова
0
