Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 002-01-49 , внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане за Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002 -01 -47, внесен от Министерския съвет.
П Р О Т О К О Л
№ 16
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 11,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.
* * *
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията.
Предложил съм дневен ред със следната последователност.
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 002-01-49, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане за Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерски съвет.
Ако нямате други предложения, ще подложа дневния ред на гласуване, след което ще Ви предложа да разменим точките – трета да стане първа, тъй като колегите от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения имат следваща комисия и се налага в 12,30 ч. да ни лишат от присъствието си.
Първо, който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.
За – 13, против и въздържал се – няма.
Второ, който е съгласен точка трета да стане точка първа, моля да гласува.
За – 13, против и въздържал се – няма.
Колеги, благодаря Ви.
По първа точка/
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ ЗА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ, № 002-01-47, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ.
По точката, която ще гледаме, от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: госпожа Андреана Атанасова – заместник-министър, господин Димитър Димитров – директор на дирекция „Съобщения“; от Комисията за регулиране на съобщенията – Георги Сулев – началник на отдел в дирекция „Правна“; от Българския асоциация на кабелните и комуникационните оператори БАККО – Галя Маринова и Жанет Захариева.
Като вносители, ако желаете да представите Законопроекта –заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Предложенията за изменения и допълнения на Закона за електронните съобщения са свързани с изпълнение на ангажиментите на Република България като държава – членка на Европейския съюз, за привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на Директива 2018/1972 – Европейски кодекс за електронни съобщения, която трябва да бъде въведена в законодателството със срок 21 декември 2020 г.
С новите правила се установява и подобрява хармонизираната рамка за регулиране на електронните съобщителни мрежи и услуги и се определят задачите на националните регулаторни органи и процедурите, свързани с нейното прилагане.
Предложените в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения промени имат за цел да отразят новите правила по отношение на управлението на радиочестотния спектър и ползването на ограничени ресурси, като номерационни позиции на геостационарна орбита, максимална хармонизация на изискванията за защита на правата на крайните ползватели, предоставяне на универсалната услуга и спешните повиквания, насърчаване на конкуренцията, стимулиране на инвестициите в мрежи с много голям капацитет и регулиране на достъпа.
В резултат на предложените нови разпоредби в ЗИД на ЗЕС се очаква да се постигне осигуряване на по-ефективно, ефикасно координирано използване на ограничените ресурси, развитие на пазара на електронните съобщения, поддържане на условия за ефективна конкуренция, създаване условия за изграждане и развитие на мрежи с голям капацитет, подобряване защитата на интересите на гражданите и правата на крайните ползватели, включително и хората с увреждания.
Общите цели на предлаганите промени са: подобряване на законодателната уредба по отношение на облекчаване на правоприлагането и ограничаване на административната тежест за гражданите и бизнеса, отразяване на технологичните и пазарни промени, създаването на предсказуема регулаторна среда в областта на електронните съобщения.
С приемането на ЗИД на ЗЕС ще се доведе не само до пълното въвеждане на изискванията на правото на ЕС в националното законодателство, но и ще спомогне за насърчаване на иновациите, стимулиране на икономическия растеж и улесняване на ежедневната дейност на гражданите, администрациите и бизнес сектора да се създаде двигател за цифрова икономика и цифрово общество и да генерира положителни промени в осъществяването на стопанската дейност във всички останали отрасли на икономиката. Благодаря за вниманието. Оставам на разположение за допълнителни въпроси.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Заместник-министър.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Има ли желаещи да вземат думата?
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет.
Който подкрепя Законопроекта, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Благодарим за участието на гостите по тази точка.
По точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЖЕСТОВ ЕЗИК, № 002-01-48, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
На заседанието ще присъстват – от Министерството на образованието и науката: госпожа Таня Михайлова – заместник-министър, госпожа Грета Ганчева – директор на дирекция „Приобщаващо образование“, Боян Алексов – главен експерт в дирекция „Приобщаващо образование“, и Сергей Атанасов – главен експерт в дирекция „Правна“; Иван Бургов – Фондация „Взаимно“; Николай Нинов – Съюз на глухите в България; Ашод Дерандонян – Фондация „Заслушай се“; Симона Велева – юрист; от Националната асоциация на преводачите на жестов език в България: Силвия Маринова, и Таня Димитрова; от Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори АБРО: Ева Петрова – правен съветник.
Моля вносителите, ако желаят, да представят Законопроекта.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Законопроектът за българския жестов език е разработен в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания и основната му цел е признаване на езиковия статут на българския жестов език, въвеждане на разпоредби, които се отнасят до неговото прилагане.
В Закона са регламентирани правата и задълженията на институциите в системата на предучилищното и училищното образование и във връзка с осигуряване на условия за използване на българския жестов език съобразно загубата на слуха и степента на увреждане на зрението на децата и учениците. Предвидена е и възможност за ранно въздействие и ранна подкрепа на глухите и сляпо-глухите деца и ученици чрез българския жестов език. За родителите на тези деца са определени консултации, свързани с осигуряване на езикова среда за комуникация на български жестов език и за обучение на детето от момента на установяване на слуховата загуба. За родителите е предвидена и възможност за обучение по български жестов език.
Също така се предоставя възможност за изучаването му и в специално образователно направление в детските градини, а и като специален учебен предмет в училищата, както и за използването му в образователния процес съобразно потребностите на тези деца и ученици. Регламентирана е възможността при текущите изпитвания и изпитите в системата на училищното образование, както и при педагогическите ситуации в предучилищното образование, децата и учениците съобразно индивидуалните си потребности да имат право да използват българския жестов език. Възможността за прилагането на българския жестов език е заложена и при обучението, развитието и терапевтичната работа с деца и ученици с проблеми в комуникацията и езиковото развитие, които обаче нямат увреждане на слуха.
Също така е възможно за използване и създаване и на системи за комуникации, произхождащи от българския жестов език, които подкрепят подходи на общуване, както и за овладяване на други езикови компетентности. Уредено е право за ползване на преводачески услуги за глухите и сляпо-глухите студенти и докторанти, както и възможност за осигуряване на условия за подготовка на специалисти по български жестов език.
Със Закона е уреден нов режим по отношение на преводаческите услуги. Предвижда се включване на лицата, извършващи преводачески услуги от и на български жестов език в списъка на преводачите на български жестов език. Включването в него е по желание на преводача и това би му дало възможност да получи възнаграждение за извършената от него преводаческа услуга. Режимът по вписване е регистрационен. Списъкът се води и поддържа от Агенцията за хората с увреждания.
В изпълнение на задълженията на Република България по Конвенцията за правата на хората с увреждания е предвидено на глухите и сляпо-глухите лица да бъде осигурен достъп до информация, комуникация чрез преводачески услуги на български жестов език с осигурен годишен лимит, финансиран от държавата. Те имат право на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език до 120 часа годишен лимит, както и право на допълнително ползване на преводачески услуги на български жестов език до 60 часа на семестър за глухи, сляпо-глухи студенти и докторанти.
Министерството на труда и социалната политика организира и координира дейностите, свързани с предоставяне, отчитане и финансиране на преводаческите услуги на български жестов език, които са с определен лимит. Извън осигурения лимит тези лица получават безвъзмездни преводачески услуги при хоспитализиране в лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания, комплексни онкологични центрове, както и при извършване на процесуално следствени действия по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи.
Също така държавните институции и органите на местното самоуправление са длъжни да осигуряват превод на български жестов език при заявяване и/или получаване на административно обслужване от органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление, както и при провеждане на мероприятия, организирани от тях, с участие на лица със слухова загуба и на сляпо-глухи лица, когато тези лица предварително са поискали преводач от и на български жестов език.
Законопроектът въвежда и осигуряване на жестов превод на новинарските и актуално публицистичните предавания с икономическа и политическа тематика от доставчиците на аудиовизуални медийни продукти. Постигането на всички горепосочени цели гарантира не само достъпа до информация, но и по-добър достъп до образование, по-добра реализация и социализация на глухите лица, а оттам и по-добро качество на техния живот. Средствата за дейностите, предвидени в Законопроекта за български жестов език, ще бъдат предоставени от държавния бюджет чрез бюджета на институциите, отговорни за съответната дейност, както и по европейски международни проекти и програми и от други източници.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имаме доста гости. Предполагам, че има желание от гостите да направят някакъв анонс преди обсъждането.
Има ли желаещи от неправителствените организации някой да направи изказване?
Заповядайте.
СИМОНА ВЕЛЕВА: Добър ден!
Бях в работната група, която изработи Закона за българския жестов език. Тук съм с представители на различни организации на глухите, които ме помолиха да представя тяхното становище.
На първо място, бих искала да подчертая, че този закон е огромен труд на доста хора, включително представителите на МОН, на които искрено благодарим, защото той е една огромна крачка към признаване на българския жестов език като автономен език на глухите хора. За тях той е изключително важен, така че всички глухи подкрепят този закон и признават огромните усилия, които експертите от МОН положиха, за да случи.
Глухите имат няколко искания и няколко предложения за промени в Закона, така както е в момента, като са се аргументирали защо биха искали тези промени да се случат. Те не са съществени и не касаят същността и ядрото на закона, но мисля, че ще бъдат по-добри за бъдещето прилагане на Закона. Становището изпратихме миналата седмица.
Първото предложение, около което глухите са се обединили, е по отношение на съществуващия в момента чл. 2. Той казва: „Българският жестов език позволява използването и създаването на системи за комуникация, които подкрепят подхода на общуване и овладяване на други езикови компетентности.“ Този текст глухата общност ги притеснява, защото е важно да се разбере, че много често чуващите хора не разбират всъщност какво означава българския жестов език и какво означава билингвизмът, това, което ние се опитваме сега с този закон да въведем.
„Билингвизъм“ означава глухите да са носители на своя автономен собствен език, който ги идентифицира като общност и като носители на нещо специфично признато от закона и от държавата. Това е различно от говоримия български език, който ние с Вас използваме. За да бъде едно лице носител на билингвизъм, тоест на два езика, той трябва да владее писмено българския език, който ние с Вас владеем, но отделно българския жестов език, който е различен.
Слагането на тези комуникационни системи притеснява глухите, защото тези комуникационни системи са различни. Те съществуват. Различно нещо са от българския жестов език, но слагането им в Закона разводнява въобще фокуса на Закона, който е признаването на българския жестов език и нарежда тези комуникационни системи до българския жестов език. Наред с това разпоредбата е сравнително непрецизна.
Българският жестов език позволява използването и създаването на системи за комуникация, които подкрепят походи на общуване и други езикови компетентности. Според глухите, ако този текст отпадне, Законът ще бъде много по-чист и много по-издържан – това е първото им искане.
Второто им искане е по отношение на целите на Закона. Те предлагат да се въведе една препратка – може и да не намери място тук, може да е някъде другаде. Искат да се въведе осигуряване на възможности за трудова заетост, с които се гарантира интегрирано включване на глухите лица чрез българския жестов език. Това е вторият пункт, на който те държат, така че да има или клауза за равнопоставеност, или за недискриминация, или за препратки към Закона за достъп на хората с увреждания, но този въпрос за достъп чрез българския жестов език да намери място.
Третото им искане, а те са само четири, е в чл. 16. В момента Проектът предлага, ще си позволя да Ви го прочета, защото мисля, че нямате пред Вас становището: „Преводач от и на български жестов език може да е дееспособно физическо лице с българско гражданство или с право на постоянно пребиваване в Република България, което притежава професионална квалификация или квалификация по част от професия „преводач от български жестов език“ от списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6, ал. 2 от Закона за професионалното образование и обучение.“
Предстои, предполагам, че тук МОН ще кажат също, да се въведе специалност „бакалавър“ и „магистър“ по български жестов език. Глухата общност предлага в този текст да се сложи, тоест преводач да бъде не само лице, което е придобило квалификация „преводач“, но също така и лице, което е придобило образователна квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по специалност „български жестов език“. Тоест да се заложи още сега в Закона, че ще има „бакалавър“ и „магистър“ по български жестов език, което предстои да се въведе. Такава специалност предстои да има, в момента все още няма такава специалност, защото българският жестов език не е признат. Такава ще се въведе и се иска преводачът да може да бъде и лице, което е придобило такова образование.
Четвъртият, според мен най-важен въпрос, донякъде е математически, но е важен за глухите, към министъра на образоването и науката се създава един консултативен съвет по български жестов език. Той има изцяло консултативни функции. В момента в Закона е предложено съветът да се състои от 14 члена като има двама представители на МОН, един представител на МТСП, двама преводачи, психолог, представител на различни училища. Накратко – това, което искат глухите, на първо място е съветът да бъде нечетен брой – най-малко, за да могат взимат решения, да не са 14, да са или 13 или 15. И на второ място, глухите искат да имат мнозинство в този съвет. Защото в момента е заложено, че са 5, те искат да са или 7, или 8, зависи колко ще прецените да бъде съветът, но да имат мнозинство в този съвет, доколкото той си е съвет за български жестов език и ще бъде консултативен орган.
Това са им четирите искания. Отново пак бих искала да подчертая, че този закон нямаше да се случи без огромния труд на всички експерти. Наистина огромна крачка е за България, защото действително е много необходим за цялото ни общество и за глухите хора. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Велева.
Всички сме с ясното съзнание, че това е един огромен труд и дълг, който обществото има към тези хора. В това отношение, изразявам общото мнение на Комисията.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте.
ЕВА ПЕТРОВА: Здравейте!
Нашето становище все още не сме го изпратили до Комисията. Днес, до края на деня, ще пристигне. То е свързано с предвидените промени в Закона за радиото и телевизията. Нашите членове са най-големите радио и телевизионни организации в България. В своята дейност ние подкрепяме изцяло идеята на Законопроекта, но считаме, че той не е съобразен с европейската регулация. Причините за това са следните.
В мотивите на Законопроекта е посочено, че той се приема във връзка с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, но Директивата за аудиовизуалните медийни услуги изрично се приема отново във връзка с тази директива и възприема по-различен подход за осигуряване на достъпност на аудиовизуалните медийни услуги за хора с увредено зрение и слух.
Съгласно Директивата процесът на осигуряване без достъпност трябва да е постепенен, да се приема с планове, които се изготвят от самите доставчици на аудиовизуални медийни услуги и са съобразени както с практическите, така и с финансовите им възможности. В тази връзка бих могла да цитирам няколко текста на Директивата.
В Директивата е посочено, че гарантирането на достъпността на аудиовизуалното съдържание основно изисква в контекста на задълженията, поети от Конвенцията на ООН, за правата на хората с увреждания. В тази връзка Директивата сочи, че осигуряването на достъпност е непрекъснат и постепенен процес и трябва да се осъществява с планове за действие относно достъпността, съобразени с практическите и неизбежните ограничения, които биха могли да възпрепятстват пълната достъпност. Възможностите за осигуряване на достъпност за хора с увредено зрение и слух са неизчерпателно посочени и примерно,: не са ограничени едонствено до жестомимичен превод, а също така се предоставя възможност за субтитриране на текста.
Считаме, че Законът за българския жестов език и промените, които въвежда, са несъвместими с тази регулация, тъй като предполагат незабавно осигуряване на жестомимичен превод само като единствена възможност, без да са съобразени с финансовите възможности на доставчиците и също така, без да са съобразени с факта, че в момента – по наблюденията на нашите членове, има силен дефицит на жестови преводачи. Както виждате нашите членове – по-големите телевизионни организации, все повече осигуряват жестов превод в ефир на новинарските си емисии, а в някои случаи на актуално-публицистичните си предавания, но техните наблюдения са, че няма достатъчно хора, които да са квалифицирани или най-малкото да желаят да осъществяват тези функции. Изпълнението на Закона ще се окаже невъзможно. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Разбира се, има конкретно ресорна Комисия по медиите, която предполагам, че ще изследва този въпрос именно от тази гледна точка. Благодаря, че споделихте това становище, но ние го гледаме в малко по-друга посока.
ЕВА ПЕТРОВА: Ние ще адресираме становището си до Комисията, и до Вас.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Разбира се, това е на първо четене. Важно е, че подкрепяте философията на Закона, и това е основно. Всичко останало подлежи на корекции.
Други желаещи да направят изказвания от неправителствените организации?
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте.
СИМОНА ВЕЛЕВА: Бих искала да допълня и да използвам повода за това, че сме тук и да благодаря за поканата, да поставя въпроса, който е в един по-широк контекст – той е извън тази комисия, за осигуряване на превод на пленарните заседания тогава, когато се излъчват на живо. Миналата седмица имаше няколко заседания, бяхме отново с колегите тук, те просто не разбират. Тъй като Министерският съвет вече започва да осигурява превод, виждаме, че и телевизионните оператори също го предоставят, ще сме много благодарни също така да обсъдите и този въпрос за в бъдеще, да го имате предвид за осигуряване на превод в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Ще отнесем забележката към председателя, който е компетентният, съответно.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Али.
ТАНЕР АЛИ: Уважаеми господин Председател, колеги, уважаеми гости! Ние от „Движение за права и свободи“ ще подкрепим на първо четене Законопроекта, като, разбира се, между първо и второ четене ще вземем предвид всички тези обстоятелства, становищата на експертите от различни институции бъдат предоставени. Когато и да ги прочетем, разбира се, да преценим кое е най-правилното решение. Тоест да не е един сух закон, а наистина да е изпълним.
Има регламенти на Европейската комисия, в европейските директиви да видим как са го направили в Европа, какво предстои да се промени върху тези въпроси.
Разбира се, има и нещо друго – регистрация като език. Не ми стана ясно или някакво пояснение: не можах да разбера как жестовия език да го регистрираме като отделен език и тези хора да бъдат билингвисти? Ние разсъждаваме на български дори и да не чуваме, няма нужда да го описваме като билингвизъм, нали? Аз поне така си го обяснявам. Не знам, може и да греша. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да направят изказвания?
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Просто искам да изразя своето задоволство затова, че рядко в парламента се гласуват законопроекти, при които има консенсус във всички парламентарни групи. Надям се, че днес ще имаме такъв и в пленарната зала.
Това, което господин Веселинов каза преди малко, не е вярно, че все пак, ние имаме един дълг, който не сме изпълнили към тези хора, които по някакъв начин съдбата им е предоставила тази трудност да се справят в едни други, различни условия. Затова нашата парламентарна група ще подкрепи с голямо удовлетворение Законопроекта.
Единствено имам въпрос към госпожа Михайлова евентуално по тези четири точки, които бяха споменати. Имат ли становище Министерството на образованието и науката? Тъй като аз прочетох и становището, което ни беше изпратено до Комисията, не ми се виждат неща, които са нереализируеми. Въпросът е какво е Ваше виждане и, надявам се, между първо и второ гласуване да бъдат изчистени тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДС ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Да, ние имаме становище по тези въпроси – изложените четири точки.
Аз, разбира се, ще започна от това – по отношение на Съвета към министъра по образованието, а после ще помоля госпожа Грета Ганчева по същество да влезе като отговор на тези точки. Смисълът на този консултативен съвет е по-скоро да се съблюдава дали се изпълняват дейностите. В този смисъл наистина трябва да има представителство от абсолютно всички и не би трябвало да има доминация от гледна точка на философията на Закона. Затова не виждам притеснение.
Що се отнася до това да включим образователно- квалификационна степен, която към момента не съществува. За нас към момента това е неприемливо. Не че отказваме, напротив, това е така. Да, заложено е професионална квалификация, но искам да кажа, че в тази сфера на дейност винаги следващата образователно-квалификационна степен дава същите права, дори и повече, които могат да се използват. Така че в момента, в който има такава образователно-квалификационна степен, това абсолютно не е проблем. Към момента няма как да впишем нещо, което не съществува.
Специално ще помоля обаче госпожа Грета Ганчева по другите точки.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Ганчева.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Много накратко ще отговоря.
По отношение на чл. 2 и това, което беше представено от представителите на глухата общност, за подходите на общуване и овладяване на други езикови компетентности. Ние сме се водили в разписването на този член от много дълги дебати по темата и много голямо проучване на европейския опит на законодателството в страните от Европа.
Всички закони показаха, включително и унгарският, жестовият език е приет на конституционно ниво – в Конституцията на страната, показаха, че са разписани разнообразни алтернативни методи на изкуствено създадени помощни системи, които да подкрепят хората с различни проблеми, които произхождат и произтичат от жестовия език. Бяхме водени от това, че, когато се включват сляпо-глухите лица например, те използват алтернативен метод, активен жестов език, така че ние не можем да боравим единствено и само с български жестов език. Опитваме се да създадем условия и да регулираме такива отношения в подкрепа и за други групи, които се ползват от българския жестов език, но въз основа на българския жестов език се развиват алтернативни модели на комуникация. Ще бъдем сигурно единствената държава, която няма да разпише такова нещо в законодателството си.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Действително конкретните текстове подлежат на прецизен анализ и мисля, че колегите, които са във водещата комисия, пък и в ресорните комисии, свързани с образование, ще прецизират тези текстове.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Първо искам да поздравя глухата общност с възможността този закон вече да бъде гледан в залата, тъй като по едно стечение на обстоятелствата в лично качество участвам в целия процес от отхвърлянето на Законопроекта на БСП преди три години и половина до ден-днешен. Директно и индиректно съм запознат с целия процес. Знам, че все още няма консенсус по всички текстове от Законопроекта, но това, което се случи в момента, е една много голяма крачка, едно голямо развитие в посока урегулирането на този проблем.
В заключение искам да кажа, да призова по-скоро, всички асоциации и сдружения на глухите да се обединят още веднъж и да излязат с едно общо становище по Законопроекта с още текстове между първо и второ гласуване, така че този законопроект наистина да излезе на бял свят и да започне да работи. Това е моето мнение.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Шишков.
Господин Манол Генов има думата.
МАНОЛ ГЕНОВ: Ние приветстваме внасянето на този закон. Искам да напомня на колегите, че преди години внесохме подобен закон. Виждаме, че горе-долу голяма част от философията на това, което ние предложихме тогава, но не видя бял свят, не знам по какви причини, се покрива. Ще огледаме още веднъж внимателно нещата. На първо четене ще го подкрепим и съответно, ако има разминаване между двата текста, ако преценим, че някъде можем да бъдем полезни с наши предложения, ще го направим между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Генов.
И аз от името на парламентарната група на „Обединени патриоти“ декларирам подкрепа за Законопроекта и конструктивно отношение към него.
Колеги, мисля, че всички взехме отношение.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Закон за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 21, против и въздържал се – няма.
Благодаря на колегите и на гостите, участващи в днешното заседание.
Продължаваме със:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА, № 002-01-49, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Наши гости ще бъдат – от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: господин Валентин Йовев – заместник-министър, Пенчо Димитров – директор на дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство“, Стоянка Илова – главен юрисконсулт в отдел „Нормативни актове“; от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране: инженер Неделчо Ганчовски; от Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти: Атанас Ангелов – председател на Управителния съвет, Красимир Петков – експерт; Валентина Бакалова – юрист в независимо качество.
Господин Йовев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЙОВЕВ: Благодаря.
Законът за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията безспорно е един от най-променяните закони, но често променящите се обществени отношения налагат и тези изменения, които предстои да представим пред Вас. Даже и в някои отношения мисля, че почти закъсняваме с измененията на тези членове, които предлагаме.
Законопроектът е изготвен в изпълнение на Решение № 704 на Министерския съвет от 2018 г. и Решение № 546 на Министерския съвет от 2019 г., Решение № 411 на Министерския съвет – да не ги изреждам всичките, като целта му е главно подобряване на административното обслужване и намаляването на административната тежест за гражданите и бизнеса, както и прецизното усъвършенстване на процеса, свързан с предоставяне на административните услуги по реда на Закона за устройството на територията.
В изпълнение на решенията на Министерския съвет е направен анализ на досегашната действаща нормативна уредба в областта на устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството, като е констатирана необходимост от нормативни промени, свързани с предоставянето на административни услуги по реда на Закона за устройство на територията.
И в тази връзка предлаганият Законопроект за изменение и допълнение на ЗУТ предвижда следните по-съществени промени, като главното е уеднаквяване на административната практика и обслужването на гражданите и бизнеса с услуги, които се предоставят по Закона за устройство на територията. Той е един от важните регулаторни закони, който често пъти създава напрежение както сред инвеститорите, така и сред ползвателите на съответните инвестиционни проекти и създава проблеми и по време на експлоатацията.
Със Законопроекта е създаден чл. 2а. С тази разпоредба е предвидено приемането на наредба от Министерския съвет, която да определи общите правила на организацията на административно обслужване по ЗУТ и да утвърди образци на документи за всички административни услуги, извършвани при условията и по реда на този закон.
С предложеното изменение на чл. 5а се урежда създаването на единен публичен регистър по устройството на територията на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което е сериозна крачка напред. Предвидено е условията и редът за публикуване и за поддържане в актуален вид на информацията в Единния публичен регистър по устройство на територията да се определят с наредба на Министерския съвет.
Във връзка със създаването на този единен публичен регистър по устройство на територията са предложени промени в разпоредбите на чл. 3 и чл. 4, чл. 5, чл. 56, чл. 57, чл. 57а, чл. 124б, чл. 127, чл. 129, чл. 135, чл. 166, чл. 176а, чл. 177, чл. 223, чл. 225 и чл. 225а от ЗУТ.
Важна е организацията на административното обслужване по ЗУТ, важни са и разпоредбите на чл. 56, който регламентира, че административните органи и организациите, предоставящи обществени услуги на лицата, осъществяващи публични функции, и органите на съдебната власт установяват служебно за нуждите на съответното производство всички обстоятелства, вписани в регистъра по чл. 5, въз основа на съответните индентификационни данни, посочени от заявителя, молителя или жалбоподателя, без да задължаваме този заявител, молител или жалбоподател да ги установява.
В чл. 5в, който предвижда административния орган, пред който е подадено заявлението за издаване на индивидуален административен акт да може да изисква само еднократно отстраняване на нередовности или представяне на допълнителни документи, с което органът уведомява писмено заявителя и предоставя подходящ срок за отстраняване на нередовностите и/или за предоставяне на документите.
Искам да вметна, че това също е сериозна крачка напред, тъй като повечето от нас, включително и аз самият в битността си на проектант, съм страдал от многократно връщане на проекти, сещат се по десет пъти за едно и също нещо. Тази възможност се премахва, като, разбира се, много често се получава така, че едно, което е нередно в проекта го оправяме, вследствие на това оправяне се обърква друго нещо. Предвидена и тази възможност, ако вследствие това, което е коригирано, друго нещо е допълнено, объркано в тази връзка, там може да бъде отправена допълнителна забележка. Но да се сещат по десет пъти за най-различни неща, това създава безкрайно напрежение, създава условия за всякакви нерегламентирани взаимоотношения между служителите и инвеститори, проектанти, строители и така нататък. Мисля, че тук всички сме категорични, че трябва да се постави край на това положение.
В изпълнение на мярката по Приложение № 1 към Решение № 704 на Министерския съвет от 2018 г. със Законопроекта е предложено изменение на чл. 96 от ЗУТ, с което се регламентират изчерпателно изискванията, при които може да бъде дадено или отказано предварително съгласие за извършване на геозащитни мерки и дейности, както и за извършване на строителни и монтажни работи в свлачищни райони и основанията за отказ, както и особените правила в производството по издаване на предварително съгласие.
Тук е много съществено това доуточнение в чл. 96. Знаете, че тези регламентации създават доста напрежение. Имаме пресни примери от съвсем наскоро прекратени и вече пък изпълнени проекти.
В изпълнение на мерките по Приложение № 5 към Решение № 704 на Министерски съвет от 2018 г. със Законопроекта се предлагат изменения на чл. 39, чл. 56, чл. 57, чл. 125, чл. 128, чл. 134, чл. 141, чл. 147 и чл. 177. Предложените промени са насочени към намаляване на административната и финансова тежест за гражданите и бизнеса, като са въведени процедури за служебно съгласуване и предоставяне на информацията.
С цел намаляване на административната и финансова тежест за гражданите и бизнеса, с настоящия законопроект са предложени изменения в чл. 147 и чл. 151, с които се установява облекчен режим за изграждането на оранжерии с площ до 200 кв. м и от 200 кв. м до 1000 кв. м, включително и парници с временна преносима конструкция, независимо от размера и формата, покрити с полиетилен, поливинил или друга подходяща материя без съпътстващи ги производствени инсталации, без помощни обслужващи сгради и постройки.
В § 5 от Допълнителните разпоредби на Закона са създадени нелегални дефениции за понятието „оранжерия“ и „парник“.
Със Законопроекта се извършва прецизиране на някои от текстовете, за които в хода на прилагането им е констатирано, че са неточни, непълни, неясни, водят до двусмислено тълкуване или са свързани с излишна административна тежест.
В резултат реализиране на промените, надяваме се, ще са налице опростени и предвидени в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и с Административнопроцесуалния кодекс административни услуги в областта на устройственото планиране на територията, инвестиционното проектиране и строителството, което ще доведе до намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса. Това ще подобри качеството на административното обслужване и ще повиши удовлетвореността на потребителите на административни услуги по ЗУТ.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Йовев.
Мисля, че колегите добиха ясна представа за внесения Законопроект.
От неправителствените организации, които са регистрирани, някой желае ли предварително да изложи кратко становище или позиция?
Заповядайте.
ОГНЯН АТАНАСОВ (Заместник-председател на камара на инженерите в инвестиционното проектиране): Здравейте!
Ние подкрепяме Законопроекта и имаме едно-единствено предложение към момента, а именно отпадане на § 25 в чл. 144 ал. 1, т. 7. Какво гласи то? Става въпрос за следното нещо. С въпросния ЗИД на ЗУТ е задължително съгласуването за обекти първа до трета категория с органите на пожарна и аварийна безопасност. Ние желаем това нещо да отпадне и сме го дали писмено, тъй като консултантската фирма, която изготвя доклада за първа до трета категория, така или иначе в състава си има човек с квалификация по пожарна безопасност и се получава едно двойно съгласуване, което за нас не е ненамаляване на административната тежест, а напротив. Затова предлагаме да отпадне съгласуването с органите на пожарна и аварийна безопасност, защото така и така се плаща на консултантска фирма, която има експерт и носи отговорност. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да, разумно предложение.
Друг желае ли да вземе отношение преди да започнат дебата народните представители? Не виждам.
Колеги, имате думата.
Господин Бонев, заповядайте.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, колеги! Виждаме, че основните неща, които се изтъкнаха за пореден път, са намаляване на административната тежест, намаляване на финансовата тежест. Аз може би ще говоря в конкретика. За финансовата тежест, оттам ще започна.
Между другото, това е 97-та или 98-та поправка на ЗУТ. Казахте, че е един от най-поправяните закони. Миналата година имахме дълги спорове пак относно ЗУТ-а и тъй наречените изходни данни за проектиране, които, за жалост, пак ги вменяваме задължително да се изискват без значение дали визата е по чл. 140 и по чл. 140а. Така че не виждам как точно намаляваме административната и финансовата тежест. И в двата случая се искат изходни данни от експлоатационните дружества. Тоест връщаме се в изходна позиция. Господин Веселинов даже беше вносител тогава, имахме дълги спорове и явно това нещо не сработи.
Виждам в това, което предлагате, отпадането на чл. 143. Може би малко от хората разбират какво казвам. Това беше досегашният ред за одобряване на проекти и издаване на строителни разрешения, но за сметка на това разширявате точно какъв да бъде обхватът на документите, които са необходими за издаване на строителни разрешения. Тоест примерно това, че проектът трябва да е в два екземпляра на хартиен носител и един екземпляр на електронен носител, не ми става ясно какъв ще бъде този електронен носител? Какъв ще бъде форматът – наредба ли ще пишем, в какъв срок ще приемем тази наредба? Това са само детайли, които маркирам.
Чухме Камарата на инженерите. Те имат обструкция относно пожарната. Аз бих разширил това, че за първи път вкарвате задължително да се взема и от Агенцията по храните становище, което също не е редно – това е т. 9, ако не се лъжа.
Ще се обърна и към това, което сте направили, в частта за геозащитната дейност. След като инструкциите на Министерството сте ги вписали в Закон, защото това бяха досега инструкции, които Министерството изискваше при подаване на заявления, тук може би неволно или не знам как се е получило, ще изчета текста и ще кажа каква е нашата идея и защо не сме съгласни.
„Разрешение за ползване на въведени в експлоатация геозащитни съоръжения, осигуряващи устойчивост на територията в определен обхват, гарантиращи нормалното функциониране на предвиденото с подробния устройствен план застрояване в определения обхват.“
С две думи, ако имаме една подпорна стена, пред която може да се построи хотел, всичко е о’кей. Това са разпоредбите на чл. 96, т. 4 ал. 1, буква „б“ – поне така изглежда. Тоест, ако имаме едно изпълнено съоръжение, върху можем да строим и да прилагаме каквото и да е градоустройство и да правим градоустройство. Не искам да споря, а само го маркирам като факт.
В общи линии създаването на чл. 144 и това, което касае издаването на строителни разрешения, лично според мен и това, което ни е предложено като текстове, допълнително ще утежни инвестиционния проект. Хубаво е намерението да не се дава възможност на главните архитекти да връщат проектите до безкрай, както казахте, господин Йовев, а Вие сте били проектант, и аз съм участвал в проектантската дейност. Може би по-елегантният начин щеше да бъде да махнем експертните съвети, защото именно те са бухалките в този процес. Именно чрез експертите от съответния експертен съвет се случва така, че проектът да се връща по целесъобразност, а не по законосъобразност.
Има още неща в Закона, които не са решени, включително и това, че общите устройствени планове пак ще могат да се изменят, да акцентираме и това – дори и за отделни видове територии със специално предназначение.
Да, хубаво е, че сте направили възможността да се обжалват общите устройствени планове, но не сте указали кръга от хора, които могат да го обжалват през „Държавен вестник“.
За „парниците“ и за „оранжериите“ няма да коментираме – дали са малко или много. Хубаво е, че поне се дава дефиниция за това нещо и за да няма безкрайни интерпретации. Въпреки че оранжерия без съпътстващите съоръжения, е абсурд нали? За едното ще вадим строително, за другото няма да се налага. Така че това може би трябва да се откоригира, не е лошо като идея – о’кей.
Това са само малка част от нещата. Сега ще се въздържим от подкрепянето, но между първо и второ четене ще предложим доста изменения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Бонев.
Други колеги, които желаят да вземат отношение по въпроса?
Заповядайте, господин Али.
ТАНЕР АЛИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, ние на първо четене ще подкрепим Законопроекта, като, разбира се, ще имаме предложени корекции при второ четене. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Господин Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, господин Председател.
Искам да поздравя авторите на Закона затова, което са написали, посоката е много добра. Като цяло наистина вървим към намаляване на административната тежест и облекчаването на хората и бизнеса, защото в момента инвестиционните процеси са доста натоварени, бих ги нарекъл.
Нямам много забележки по Законопроекта. Може би единственото, което трябва да изкоментираме, това е редакцията на новия чл. 5в, най-вече чл. 5в. Адмирации за него, всъщност. Философията му за това, което искате да направите, е именно да премахнем нерегламентираните проекти в общините чрез безкрайното връщане на проектите. Но в този си вид самият член 5в е записан изключително витиевато и неясно. Според мен ще доведе по-скоро до погрешно тълкуване и прилагане, отколкото да облекчи нещата. Така че да се надявам, че с работна група между първо и второ гласуване всичко това ще бъде изчистено.
Съгласен съм и със становището и предложението на господин Бонев за премахването на експертните съвети. Аз също приветствам една такава идея. В този смисъл е добре да помислим дали не е време вече всички категории обекти да преминават с доклад за съответствие от консултанта, така че експертният съвет всъщност да бъде елиминиран като част от инвестиционния процес, защото там се създават най-големите недоразумения и проблеми. В тази посока мисля, че мислим еднакво.
Другото, което споменаха колегите от Камарата на инженерите. Те по принцип са прави, но според мен пълното премахване на съгласуването с органите по пожарна безопасност може да доведе до крайности, така че трябва да се измисли някакъв балансиран подход. И в момента Законът предвижда такова, когато има дадено разрешение за строеж, тоест когато има съгласуване просто текстът в момента е прехвърлен към текстовете по чл. 144, като, доколкото разбирам, идеята в чл. 149 е да отпадне въобще институтът по одобряване, съгласуване без издаване на разрешение за строеж, който също е един протест, който е неясен в практиката и много рядко се използва. Аз лично не съм виждал случаи, в които някой да поиска само съгласуване и одобряване без да е издавал разрешение за строеж. Така че в тази посока се облекчават нещата, но трябва да помислим наистина за пожарната.
За „оранжериите“ съм абсолютно съгласен. Аз даже имах и свое предложение, което мислех да внеса между първо и второ, така че нямам някакви други неща. Съкращават се. Пак казвам, това, че се разширяват и се регламентират, всички дейности да бъдат записани в единен регистър, това е много добра стъпка и се надявам, че ше допринесе за облекчаване на процеса. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи да се изкажат, колеги?
Заповядайте, господин Йовев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЙОВЕВ: Само едно допълнително обяснение.
В съгласуването с Агенцията по храните в хода на общественото обсъждане е предложение, което имам чувството, че е широко обсъдено и на мен ми се струва на ръба. За съгласуване с „Пожарната“ би трябвало все пак да вземем становище и от МВР, за да сме абсолютно сигурни. Това е, което исках да допълня.
Иначе според мен Законопроектът действително е в посока на облекчаване, не е на утежняване на административната тежест и правим всичко възможно да се случат нещата.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Бонев, желаете ли да направите реплика?
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Репликата ми е за Агенцията по храните и за „Пожарната“. Структурирането, признаването на строителни разрешения, е, че за обектите от IV и V категория по принцип не е необходимо съгласуване с органите на „Пожарна и аварийна безопасност“. Първа, втора и трета е задължително – аз няма да преразказвам Закона.
Идеята на Камарата на инженерите, надявам се, и управляващите да го подкрепят, е, че, вменявайки отговорност на надзорните фирми, реално в по-голямата си част да избутаме или да се случат така нещата, че пожарната, както и ДНСК да изпълняват контролни функции по време на строителството, а не да имаме седем или осем участници още на етап на проектиране и издаване на разрешения за строеж. Това за Агенцията по храните според мен трябва да отпадне. Бих казал, че се връщаме…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Бонев, то не зависи от Министерството дали ще отпадне, а от нас в края на краищата като народни представители. В този смисъл господин Йовев не може да го държите отговорен.
Колеги, други желаещи да се изкажат?
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 002-01-49, внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен и подкрепя Законопроекта, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържал се – 6.
С това ще предложим на Народното събрание да приеме Законопроекта.
Закривам днешното заседание, поради изчерпване на дневния ред.
(Закрито в 12,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искрен Веселинов
Стенограф:
Любка Самодумова
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 002-01-49 , внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане за Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002 -01 -47, внесен от Министерския съвет.
П Р О Т О К О Л
№ 16
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 11,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.
* * *
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията.
Предложил съм дневен ред със следната последователност.
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 002-01-49, внесен от Министерския съвет.
3. Представяне и обсъждане за Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерски съвет.
Ако нямате други предложения, ще подложа дневния ред на гласуване, след което ще Ви предложа да разменим точките – трета да стане първа, тъй като колегите от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения имат следваща комисия и се налага в 12,30 ч. да ни лишат от присъствието си.
Първо, който е съгласен с дневния ред, моля да гласува.
За – 13, против и въздържал се – няма.
Второ, който е съгласен точка трета да стане точка първа, моля да гласува.
За – 13, против и въздържал се – няма.
Колеги, благодаря Ви.
По първа точка/
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ ЗА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИТЕ СЪОБЩЕНИЯ, № 002-01-47, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ.
По точката, която ще гледаме, от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: госпожа Андреана Атанасова – заместник-министър, господин Димитър Димитров – директор на дирекция „Съобщения“; от Комисията за регулиране на съобщенията – Георги Сулев – началник на отдел в дирекция „Правна“; от Българския асоциация на кабелните и комуникационните оператори БАККО – Галя Маринова и Жанет Захариева.
Като вносители, ако желаете да представите Законопроекта –заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНДРЕАНА АТАНАСОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Предложенията за изменения и допълнения на Закона за електронните съобщения са свързани с изпълнение на ангажиментите на Република България като държава – членка на Европейския съюз, за привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на Директива 2018/1972 – Европейски кодекс за електронни съобщения, която трябва да бъде въведена в законодателството със срок 21 декември 2020 г.
С новите правила се установява и подобрява хармонизираната рамка за регулиране на електронните съобщителни мрежи и услуги и се определят задачите на националните регулаторни органи и процедурите, свързани с нейното прилагане.
Предложените в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения промени имат за цел да отразят новите правила по отношение на управлението на радиочестотния спектър и ползването на ограничени ресурси, като номерационни позиции на геостационарна орбита, максимална хармонизация на изискванията за защита на правата на крайните ползватели, предоставяне на универсалната услуга и спешните повиквания, насърчаване на конкуренцията, стимулиране на инвестициите в мрежи с много голям капацитет и регулиране на достъпа.
В резултат на предложените нови разпоредби в ЗИД на ЗЕС се очаква да се постигне осигуряване на по-ефективно, ефикасно координирано използване на ограничените ресурси, развитие на пазара на електронните съобщения, поддържане на условия за ефективна конкуренция, създаване условия за изграждане и развитие на мрежи с голям капацитет, подобряване защитата на интересите на гражданите и правата на крайните ползватели, включително и хората с увреждания.
Общите цели на предлаганите промени са: подобряване на законодателната уредба по отношение на облекчаване на правоприлагането и ограничаване на административната тежест за гражданите и бизнеса, отразяване на технологичните и пазарни промени, създаването на предсказуема регулаторна среда в областта на електронните съобщения.
С приемането на ЗИД на ЗЕС ще се доведе не само до пълното въвеждане на изискванията на правото на ЕС в националното законодателство, но и ще спомогне за насърчаване на иновациите, стимулиране на икономическия растеж и улесняване на ежедневната дейност на гражданите, администрациите и бизнес сектора да се създаде двигател за цифрова икономика и цифрово общество и да генерира положителни промени в осъществяването на стопанската дейност във всички останали отрасли на икономиката. Благодаря за вниманието. Оставам на разположение за допълнителни въпроси.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Заместник-министър.
Уважаеми колеги, имате думата за изказвания.
Има ли желаещи да вземат думата?
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 002-01-47, внесен от Министерския съвет.
Който подкрепя Законопроекта, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 6.
Благодарим за участието на гостите по тази точка.
По точка втора:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЖЕСТОВ ЕЗИК, № 002-01-48, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
На заседанието ще присъстват – от Министерството на образованието и науката: госпожа Таня Михайлова – заместник-министър, госпожа Грета Ганчева – директор на дирекция „Приобщаващо образование“, Боян Алексов – главен експерт в дирекция „Приобщаващо образование“, и Сергей Атанасов – главен експерт в дирекция „Правна“; Иван Бургов – Фондация „Взаимно“; Николай Нинов – Съюз на глухите в България; Ашод Дерандонян – Фондация „Заслушай се“; Симона Велева – юрист; от Националната асоциация на преводачите на жестов език в България: Силвия Маринова, и Таня Димитрова; от Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори АБРО: Ева Петрова – правен съветник.
Моля вносителите, ако желаят, да представят Законопроекта.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Законопроектът за българския жестов език е разработен в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания и основната му цел е признаване на езиковия статут на българския жестов език, въвеждане на разпоредби, които се отнасят до неговото прилагане.
В Закона са регламентирани правата и задълженията на институциите в системата на предучилищното и училищното образование и във връзка с осигуряване на условия за използване на българския жестов език съобразно загубата на слуха и степента на увреждане на зрението на децата и учениците. Предвидена е и възможност за ранно въздействие и ранна подкрепа на глухите и сляпо-глухите деца и ученици чрез българския жестов език. За родителите на тези деца са определени консултации, свързани с осигуряване на езикова среда за комуникация на български жестов език и за обучение на детето от момента на установяване на слуховата загуба. За родителите е предвидена и възможност за обучение по български жестов език.
Също така се предоставя възможност за изучаването му и в специално образователно направление в детските градини, а и като специален учебен предмет в училищата, както и за използването му в образователния процес съобразно потребностите на тези деца и ученици. Регламентирана е възможността при текущите изпитвания и изпитите в системата на училищното образование, както и при педагогическите ситуации в предучилищното образование, децата и учениците съобразно индивидуалните си потребности да имат право да използват българския жестов език. Възможността за прилагането на българския жестов език е заложена и при обучението, развитието и терапевтичната работа с деца и ученици с проблеми в комуникацията и езиковото развитие, които обаче нямат увреждане на слуха.
Също така е възможно за използване и създаване и на системи за комуникации, произхождащи от българския жестов език, които подкрепят подходи на общуване, както и за овладяване на други езикови компетентности. Уредено е право за ползване на преводачески услуги за глухите и сляпо-глухите студенти и докторанти, както и възможност за осигуряване на условия за подготовка на специалисти по български жестов език.
Със Закона е уреден нов режим по отношение на преводаческите услуги. Предвижда се включване на лицата, извършващи преводачески услуги от и на български жестов език в списъка на преводачите на български жестов език. Включването в него е по желание на преводача и това би му дало възможност да получи възнаграждение за извършената от него преводаческа услуга. Режимът по вписване е регистрационен. Списъкът се води и поддържа от Агенцията за хората с увреждания.
В изпълнение на задълженията на Република България по Конвенцията за правата на хората с увреждания е предвидено на глухите и сляпо-глухите лица да бъде осигурен достъп до информация, комуникация чрез преводачески услуги на български жестов език с осигурен годишен лимит, финансиран от държавата. Те имат право на безвъзмездна преводаческа услуга на български жестов език до 120 часа годишен лимит, както и право на допълнително ползване на преводачески услуги на български жестов език до 60 часа на семестър за глухи, сляпо-глухи студенти и докторанти.
Министерството на труда и социалната политика организира и координира дейностите, свързани с предоставяне, отчитане и финансиране на преводаческите услуги на български жестов език, които са с определен лимит. Извън осигурения лимит тези лица получават безвъзмездни преводачески услуги при хоспитализиране в лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично здраве, центрове за кожно-венерически заболявания, комплексни онкологични центрове, както и при извършване на процесуално следствени действия по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи.
Също така държавните институции и органите на местното самоуправление са длъжни да осигуряват превод на български жестов език при заявяване и/или получаване на административно обслужване от органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление, както и при провеждане на мероприятия, организирани от тях, с участие на лица със слухова загуба и на сляпо-глухи лица, когато тези лица предварително са поискали преводач от и на български жестов език.
Законопроектът въвежда и осигуряване на жестов превод на новинарските и актуално публицистичните предавания с икономическа и политическа тематика от доставчиците на аудиовизуални медийни продукти. Постигането на всички горепосочени цели гарантира не само достъпа до информация, но и по-добър достъп до образование, по-добра реализация и социализация на глухите лица, а оттам и по-добро качество на техния живот. Средствата за дейностите, предвидени в Законопроекта за български жестов език, ще бъдат предоставени от държавния бюджет чрез бюджета на институциите, отговорни за съответната дейност, както и по европейски международни проекти и програми и от други източници.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имаме доста гости. Предполагам, че има желание от гостите да направят някакъв анонс преди обсъждането.
Има ли желаещи от неправителствените организации някой да направи изказване?
Заповядайте.
СИМОНА ВЕЛЕВА: Добър ден!
Бях в работната група, която изработи Закона за българския жестов език. Тук съм с представители на различни организации на глухите, които ме помолиха да представя тяхното становище.
На първо място, бих искала да подчертая, че този закон е огромен труд на доста хора, включително представителите на МОН, на които искрено благодарим, защото той е една огромна крачка към признаване на българския жестов език като автономен език на глухите хора. За тях той е изключително важен, така че всички глухи подкрепят този закон и признават огромните усилия, които експертите от МОН положиха, за да случи.
Глухите имат няколко искания и няколко предложения за промени в Закона, така както е в момента, като са се аргументирали защо биха искали тези промени да се случат. Те не са съществени и не касаят същността и ядрото на закона, но мисля, че ще бъдат по-добри за бъдещето прилагане на Закона. Становището изпратихме миналата седмица.
Първото предложение, около което глухите са се обединили, е по отношение на съществуващия в момента чл. 2. Той казва: „Българският жестов език позволява използването и създаването на системи за комуникация, които подкрепят подхода на общуване и овладяване на други езикови компетентности.“ Този текст глухата общност ги притеснява, защото е важно да се разбере, че много често чуващите хора не разбират всъщност какво означава българския жестов език и какво означава билингвизмът, това, което ние се опитваме сега с този закон да въведем.
„Билингвизъм“ означава глухите да са носители на своя автономен собствен език, който ги идентифицира като общност и като носители на нещо специфично признато от закона и от държавата. Това е различно от говоримия български език, който ние с Вас използваме. За да бъде едно лице носител на билингвизъм, тоест на два езика, той трябва да владее писмено българския език, който ние с Вас владеем, но отделно българския жестов език, който е различен.
Слагането на тези комуникационни системи притеснява глухите, защото тези комуникационни системи са различни. Те съществуват. Различно нещо са от българския жестов език, но слагането им в Закона разводнява въобще фокуса на Закона, който е признаването на българския жестов език и нарежда тези комуникационни системи до българския жестов език. Наред с това разпоредбата е сравнително непрецизна.
Българският жестов език позволява използването и създаването на системи за комуникация, които подкрепят походи на общуване и други езикови компетентности. Според глухите, ако този текст отпадне, Законът ще бъде много по-чист и много по-издържан – това е първото им искане.
Второто им искане е по отношение на целите на Закона. Те предлагат да се въведе една препратка – може и да не намери място тук, може да е някъде другаде. Искат да се въведе осигуряване на възможности за трудова заетост, с които се гарантира интегрирано включване на глухите лица чрез българския жестов език. Това е вторият пункт, на който те държат, така че да има или клауза за равнопоставеност, или за недискриминация, или за препратки към Закона за достъп на хората с увреждания, но този въпрос за достъп чрез българския жестов език да намери място.
Третото им искане, а те са само четири, е в чл. 16. В момента Проектът предлага, ще си позволя да Ви го прочета, защото мисля, че нямате пред Вас становището: „Преводач от и на български жестов език може да е дееспособно физическо лице с българско гражданство или с право на постоянно пребиваване в Република България, което притежава професионална квалификация или квалификация по част от професия „преводач от български жестов език“ от списъка на професиите за професионално образование и обучение по чл. 6, ал. 2 от Закона за професионалното образование и обучение.“
Предстои, предполагам, че тук МОН ще кажат също, да се въведе специалност „бакалавър“ и „магистър“ по български жестов език. Глухата общност предлага в този текст да се сложи, тоест преводач да бъде не само лице, което е придобило квалификация „преводач“, но също така и лице, което е придобило образователна квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по специалност „български жестов език“. Тоест да се заложи още сега в Закона, че ще има „бакалавър“ и „магистър“ по български жестов език, което предстои да се въведе. Такава специалност предстои да има, в момента все още няма такава специалност, защото българският жестов език не е признат. Такава ще се въведе и се иска преводачът да може да бъде и лице, което е придобило такова образование.
Четвъртият, според мен най-важен въпрос, донякъде е математически, но е важен за глухите, към министъра на образоването и науката се създава един консултативен съвет по български жестов език. Той има изцяло консултативни функции. В момента в Закона е предложено съветът да се състои от 14 члена като има двама представители на МОН, един представител на МТСП, двама преводачи, психолог, представител на различни училища. Накратко – това, което искат глухите, на първо място е съветът да бъде нечетен брой – най-малко, за да могат взимат решения, да не са 14, да са или 13 или 15. И на второ място, глухите искат да имат мнозинство в този съвет. Защото в момента е заложено, че са 5, те искат да са или 7, или 8, зависи колко ще прецените да бъде съветът, но да имат мнозинство в този съвет, доколкото той си е съвет за български жестов език и ще бъде консултативен орган.
Това са им четирите искания. Отново пак бих искала да подчертая, че този закон нямаше да се случи без огромния труд на всички експерти. Наистина огромна крачка е за България, защото действително е много необходим за цялото ни общество и за глухите хора. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И аз Ви благодаря, госпожо Велева.
Всички сме с ясното съзнание, че това е един огромен труд и дълг, който обществото има към тези хора. В това отношение, изразявам общото мнение на Комисията.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте.
ЕВА ПЕТРОВА: Здравейте!
Нашето становище все още не сме го изпратили до Комисията. Днес, до края на деня, ще пристигне. То е свързано с предвидените промени в Закона за радиото и телевизията. Нашите членове са най-големите радио и телевизионни организации в България. В своята дейност ние подкрепяме изцяло идеята на Законопроекта, но считаме, че той не е съобразен с европейската регулация. Причините за това са следните.
В мотивите на Законопроекта е посочено, че той се приема във връзка с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, но Директивата за аудиовизуалните медийни услуги изрично се приема отново във връзка с тази директива и възприема по-различен подход за осигуряване на достъпност на аудиовизуалните медийни услуги за хора с увредено зрение и слух.
Съгласно Директивата процесът на осигуряване без достъпност трябва да е постепенен, да се приема с планове, които се изготвят от самите доставчици на аудиовизуални медийни услуги и са съобразени както с практическите, така и с финансовите им възможности. В тази връзка бих могла да цитирам няколко текста на Директивата.
В Директивата е посочено, че гарантирането на достъпността на аудиовизуалното съдържание основно изисква в контекста на задълженията, поети от Конвенцията на ООН, за правата на хората с увреждания. В тази връзка Директивата сочи, че осигуряването на достъпност е непрекъснат и постепенен процес и трябва да се осъществява с планове за действие относно достъпността, съобразени с практическите и неизбежните ограничения, които биха могли да възпрепятстват пълната достъпност. Възможностите за осигуряване на достъпност за хора с увредено зрение и слух са неизчерпателно посочени и примерно,: не са ограничени едонствено до жестомимичен превод, а също така се предоставя възможност за субтитриране на текста.
Считаме, че Законът за българския жестов език и промените, които въвежда, са несъвместими с тази регулация, тъй като предполагат незабавно осигуряване на жестомимичен превод само като единствена възможност, без да са съобразени с финансовите възможности на доставчиците и също така, без да са съобразени с факта, че в момента – по наблюденията на нашите членове, има силен дефицит на жестови преводачи. Както виждате нашите членове – по-големите телевизионни организации, все повече осигуряват жестов превод в ефир на новинарските си емисии, а в някои случаи на актуално-публицистичните си предавания, но техните наблюдения са, че няма достатъчно хора, които да са квалифицирани или най-малкото да желаят да осъществяват тези функции. Изпълнението на Закона ще се окаже невъзможно. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Разбира се, има конкретно ресорна Комисия по медиите, която предполагам, че ще изследва този въпрос именно от тази гледна точка. Благодаря, че споделихте това становище, но ние го гледаме в малко по-друга посока.
ЕВА ПЕТРОВА: Ние ще адресираме становището си до Комисията, и до Вас.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Разбира се, това е на първо четене. Важно е, че подкрепяте философията на Закона, и това е основно. Всичко останало подлежи на корекции.
Други желаещи да направят изказвания от неправителствените организации?
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте.
СИМОНА ВЕЛЕВА: Бих искала да допълня и да използвам повода за това, че сме тук и да благодаря за поканата, да поставя въпроса, който е в един по-широк контекст – той е извън тази комисия, за осигуряване на превод на пленарните заседания тогава, когато се излъчват на живо. Миналата седмица имаше няколко заседания, бяхме отново с колегите тук, те просто не разбират. Тъй като Министерският съвет вече започва да осигурява превод, виждаме, че и телевизионните оператори също го предоставят, ще сме много благодарни също така да обсъдите и този въпрос за в бъдеще, да го имате предвид за осигуряване на превод в Народното събрание. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Ще отнесем забележката към председателя, който е компетентният, съответно.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Али.
ТАНЕР АЛИ: Уважаеми господин Председател, колеги, уважаеми гости! Ние от „Движение за права и свободи“ ще подкрепим на първо четене Законопроекта, като, разбира се, между първо и второ четене ще вземем предвид всички тези обстоятелства, становищата на експертите от различни институции бъдат предоставени. Когато и да ги прочетем, разбира се, да преценим кое е най-правилното решение. Тоест да не е един сух закон, а наистина да е изпълним.
Има регламенти на Европейската комисия, в европейските директиви да видим как са го направили в Европа, какво предстои да се промени върху тези въпроси.
Разбира се, има и нещо друго – регистрация като език. Не ми стана ясно или някакво пояснение: не можах да разбера как жестовия език да го регистрираме като отделен език и тези хора да бъдат билингвисти? Ние разсъждаваме на български дори и да не чуваме, няма нужда да го описваме като билингвизъм, нали? Аз поне така си го обяснявам. Не знам, може и да греша. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Има ли други желаещи да направят изказвания?
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Просто искам да изразя своето задоволство затова, че рядко в парламента се гласуват законопроекти, при които има консенсус във всички парламентарни групи. Надям се, че днес ще имаме такъв и в пленарната зала.
Това, което господин Веселинов каза преди малко, не е вярно, че все пак, ние имаме един дълг, който не сме изпълнили към тези хора, които по някакъв начин съдбата им е предоставила тази трудност да се справят в едни други, различни условия. Затова нашата парламентарна група ще подкрепи с голямо удовлетворение Законопроекта.
Единствено имам въпрос към госпожа Михайлова евентуално по тези четири точки, които бяха споменати. Имат ли становище Министерството на образованието и науката? Тъй като аз прочетох и становището, което ни беше изпратено до Комисията, не ми се виждат неща, които са нереализируеми. Въпросът е какво е Ваше виждане и, надявам се, между първо и второ гласуване да бъдат изчистени тези въпроси. Благодаря.
ПРЕДС ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Михайлова.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ТАНЯ МИХАЙЛОВА: Да, ние имаме становище по тези въпроси – изложените четири точки.
Аз, разбира се, ще започна от това – по отношение на Съвета към министъра по образованието, а после ще помоля госпожа Грета Ганчева по същество да влезе като отговор на тези точки. Смисълът на този консултативен съвет е по-скоро да се съблюдава дали се изпълняват дейностите. В този смисъл наистина трябва да има представителство от абсолютно всички и не би трябвало да има доминация от гледна точка на философията на Закона. Затова не виждам притеснение.
Що се отнася до това да включим образователно- квалификационна степен, която към момента не съществува. За нас към момента това е неприемливо. Не че отказваме, напротив, това е така. Да, заложено е професионална квалификация, но искам да кажа, че в тази сфера на дейност винаги следващата образователно-квалификационна степен дава същите права, дори и повече, които могат да се използват. Така че в момента, в който има такава образователно-квалификационна степен, това абсолютно не е проблем. Към момента няма как да впишем нещо, което не съществува.
Специално ще помоля обаче госпожа Грета Ганчева по другите точки.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Ганчева.
ГРЕТА ГАНЧЕВА: Много накратко ще отговоря.
По отношение на чл. 2 и това, което беше представено от представителите на глухата общност, за подходите на общуване и овладяване на други езикови компетентности. Ние сме се водили в разписването на този член от много дълги дебати по темата и много голямо проучване на европейския опит на законодателството в страните от Европа.
Всички закони показаха, включително и унгарският, жестовият език е приет на конституционно ниво – в Конституцията на страната, показаха, че са разписани разнообразни алтернативни методи на изкуствено създадени помощни системи, които да подкрепят хората с различни проблеми, които произхождат и произтичат от жестовия език. Бяхме водени от това, че, когато се включват сляпо-глухите лица например, те използват алтернативен метод, активен жестов език, така че ние не можем да боравим единствено и само с български жестов език. Опитваме се да създадем условия и да регулираме такива отношения в подкрепа и за други групи, които се ползват от българския жестов език, но въз основа на българския жестов език се развиват алтернативни модели на комуникация. Ще бъдем сигурно единствената държава, която няма да разпише такова нещо в законодателството си.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Действително конкретните текстове подлежат на прецизен анализ и мисля, че колегите, които са във водещата комисия, пък и в ресорните комисии, свързани с образование, ще прецизират тези текстове.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Първо искам да поздравя глухата общност с възможността този закон вече да бъде гледан в залата, тъй като по едно стечение на обстоятелствата в лично качество участвам в целия процес от отхвърлянето на Законопроекта на БСП преди три години и половина до ден-днешен. Директно и индиректно съм запознат с целия процес. Знам, че все още няма консенсус по всички текстове от Законопроекта, но това, което се случи в момента, е една много голяма крачка, едно голямо развитие в посока урегулирането на този проблем.
В заключение искам да кажа, да призова по-скоро, всички асоциации и сдружения на глухите да се обединят още веднъж и да излязат с едно общо становище по Законопроекта с още текстове между първо и второ гласуване, така че този законопроект наистина да излезе на бял свят и да започне да работи. Това е моето мнение.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Шишков.
Господин Манол Генов има думата.
МАНОЛ ГЕНОВ: Ние приветстваме внасянето на този закон. Искам да напомня на колегите, че преди години внесохме подобен закон. Виждаме, че горе-долу голяма част от философията на това, което ние предложихме тогава, но не видя бял свят, не знам по какви причини, се покрива. Ще огледаме още веднъж внимателно нещата. На първо четене ще го подкрепим и съответно, ако има разминаване между двата текста, ако преценим, че някъде можем да бъдем полезни с наши предложения, ще го направим между първо и второ четене. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Генов.
И аз от името на парламентарната група на „Обединени патриоти“ декларирам подкрепа за Законопроекта и конструктивно отношение към него.
Колеги, мисля, че всички взехме отношение.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Закон за българския жестов език, № 002-01-48, внесен от Министерския съвет.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 21, против и въздържал се – няма.
Благодаря на колегите и на гостите, участващи в днешното заседание.
Продължаваме със:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА, № 002-01-49, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ.
Наши гости ще бъдат – от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: господин Валентин Йовев – заместник-министър, Пенчо Димитров – директор на дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство“, Стоянка Илова – главен юрисконсулт в отдел „Нормативни актове“; от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране: инженер Неделчо Ганчовски; от Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти: Атанас Ангелов – председател на Управителния съвет, Красимир Петков – експерт; Валентина Бакалова – юрист в независимо качество.
Господин Йовев, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЙОВЕВ: Благодаря.
Законът за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията безспорно е един от най-променяните закони, но често променящите се обществени отношения налагат и тези изменения, които предстои да представим пред Вас. Даже и в някои отношения мисля, че почти закъсняваме с измененията на тези членове, които предлагаме.
Законопроектът е изготвен в изпълнение на Решение № 704 на Министерския съвет от 2018 г. и Решение № 546 на Министерския съвет от 2019 г., Решение № 411 на Министерския съвет – да не ги изреждам всичките, като целта му е главно подобряване на административното обслужване и намаляването на административната тежест за гражданите и бизнеса, както и прецизното усъвършенстване на процеса, свързан с предоставяне на административните услуги по реда на Закона за устройството на територията.
В изпълнение на решенията на Министерския съвет е направен анализ на досегашната действаща нормативна уредба в областта на устройството на територията, инвестиционното проектиране и строителството, като е констатирана необходимост от нормативни промени, свързани с предоставянето на административни услуги по реда на Закона за устройство на територията.
И в тази връзка предлаганият Законопроект за изменение и допълнение на ЗУТ предвижда следните по-съществени промени, като главното е уеднаквяване на административната практика и обслужването на гражданите и бизнеса с услуги, които се предоставят по Закона за устройство на територията. Той е един от важните регулаторни закони, който често пъти създава напрежение както сред инвеститорите, така и сред ползвателите на съответните инвестиционни проекти и създава проблеми и по време на експлоатацията.
Със Законопроекта е създаден чл. 2а. С тази разпоредба е предвидено приемането на наредба от Министерския съвет, която да определи общите правила на организацията на административно обслужване по ЗУТ и да утвърди образци на документи за всички административни услуги, извършвани при условията и по реда на този закон.
С предложеното изменение на чл. 5а се урежда създаването на единен публичен регистър по устройството на територията на интернет страницата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което е сериозна крачка напред. Предвидено е условията и редът за публикуване и за поддържане в актуален вид на информацията в Единния публичен регистър по устройство на територията да се определят с наредба на Министерския съвет.
Във връзка със създаването на този единен публичен регистър по устройство на територията са предложени промени в разпоредбите на чл. 3 и чл. 4, чл. 5, чл. 56, чл. 57, чл. 57а, чл. 124б, чл. 127, чл. 129, чл. 135, чл. 166, чл. 176а, чл. 177, чл. 223, чл. 225 и чл. 225а от ЗУТ.
Важна е организацията на административното обслужване по ЗУТ, важни са и разпоредбите на чл. 56, който регламентира, че административните органи и организациите, предоставящи обществени услуги на лицата, осъществяващи публични функции, и органите на съдебната власт установяват служебно за нуждите на съответното производство всички обстоятелства, вписани в регистъра по чл. 5, въз основа на съответните индентификационни данни, посочени от заявителя, молителя или жалбоподателя, без да задължаваме този заявител, молител или жалбоподател да ги установява.
В чл. 5в, който предвижда административния орган, пред който е подадено заявлението за издаване на индивидуален административен акт да може да изисква само еднократно отстраняване на нередовности или представяне на допълнителни документи, с което органът уведомява писмено заявителя и предоставя подходящ срок за отстраняване на нередовностите и/или за предоставяне на документите.
Искам да вметна, че това също е сериозна крачка напред, тъй като повечето от нас, включително и аз самият в битността си на проектант, съм страдал от многократно връщане на проекти, сещат се по десет пъти за едно и също нещо. Тази възможност се премахва, като, разбира се, много често се получава така, че едно, което е нередно в проекта го оправяме, вследствие на това оправяне се обърква друго нещо. Предвидена и тази възможност, ако вследствие това, което е коригирано, друго нещо е допълнено, объркано в тази връзка, там може да бъде отправена допълнителна забележка. Но да се сещат по десет пъти за най-различни неща, това създава безкрайно напрежение, създава условия за всякакви нерегламентирани взаимоотношения между служителите и инвеститори, проектанти, строители и така нататък. Мисля, че тук всички сме категорични, че трябва да се постави край на това положение.
В изпълнение на мярката по Приложение № 1 към Решение № 704 на Министерския съвет от 2018 г. със Законопроекта е предложено изменение на чл. 96 от ЗУТ, с което се регламентират изчерпателно изискванията, при които може да бъде дадено или отказано предварително съгласие за извършване на геозащитни мерки и дейности, както и за извършване на строителни и монтажни работи в свлачищни райони и основанията за отказ, както и особените правила в производството по издаване на предварително съгласие.
Тук е много съществено това доуточнение в чл. 96. Знаете, че тези регламентации създават доста напрежение. Имаме пресни примери от съвсем наскоро прекратени и вече пък изпълнени проекти.
В изпълнение на мерките по Приложение № 5 към Решение № 704 на Министерски съвет от 2018 г. със Законопроекта се предлагат изменения на чл. 39, чл. 56, чл. 57, чл. 125, чл. 128, чл. 134, чл. 141, чл. 147 и чл. 177. Предложените промени са насочени към намаляване на административната и финансова тежест за гражданите и бизнеса, като са въведени процедури за служебно съгласуване и предоставяне на информацията.
С цел намаляване на административната и финансова тежест за гражданите и бизнеса, с настоящия законопроект са предложени изменения в чл. 147 и чл. 151, с които се установява облекчен режим за изграждането на оранжерии с площ до 200 кв. м и от 200 кв. м до 1000 кв. м, включително и парници с временна преносима конструкция, независимо от размера и формата, покрити с полиетилен, поливинил или друга подходяща материя без съпътстващи ги производствени инсталации, без помощни обслужващи сгради и постройки.
В § 5 от Допълнителните разпоредби на Закона са създадени нелегални дефениции за понятието „оранжерия“ и „парник“.
Със Законопроекта се извършва прецизиране на някои от текстовете, за които в хода на прилагането им е констатирано, че са неточни, непълни, неясни, водят до двусмислено тълкуване или са свързани с излишна административна тежест.
В резултат реализиране на промените, надяваме се, ще са налице опростени и предвидени в съответствие със Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и с Административнопроцесуалния кодекс административни услуги в областта на устройственото планиране на територията, инвестиционното проектиране и строителството, което ще доведе до намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса. Това ще подобри качеството на административното обслужване и ще повиши удовлетвореността на потребителите на административни услуги по ЗУТ.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Йовев.
Мисля, че колегите добиха ясна представа за внесения Законопроект.
От неправителствените организации, които са регистрирани, някой желае ли предварително да изложи кратко становище или позиция?
Заповядайте.
ОГНЯН АТАНАСОВ (Заместник-председател на камара на инженерите в инвестиционното проектиране): Здравейте!
Ние подкрепяме Законопроекта и имаме едно-единствено предложение към момента, а именно отпадане на § 25 в чл. 144 ал. 1, т. 7. Какво гласи то? Става въпрос за следното нещо. С въпросния ЗИД на ЗУТ е задължително съгласуването за обекти първа до трета категория с органите на пожарна и аварийна безопасност. Ние желаем това нещо да отпадне и сме го дали писмено, тъй като консултантската фирма, която изготвя доклада за първа до трета категория, така или иначе в състава си има човек с квалификация по пожарна безопасност и се получава едно двойно съгласуване, което за нас не е ненамаляване на административната тежест, а напротив. Затова предлагаме да отпадне съгласуването с органите на пожарна и аварийна безопасност, защото така и така се плаща на консултантска фирма, която има експерт и носи отговорност. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да, разумно предложение.
Друг желае ли да вземе отношение преди да започнат дебата народните представители? Не виждам.
Колеги, имате думата.
Господин Бонев, заповядайте.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, колеги! Виждаме, че основните неща, които се изтъкнаха за пореден път, са намаляване на административната тежест, намаляване на финансовата тежест. Аз може би ще говоря в конкретика. За финансовата тежест, оттам ще започна.
Между другото, това е 97-та или 98-та поправка на ЗУТ. Казахте, че е един от най-поправяните закони. Миналата година имахме дълги спорове пак относно ЗУТ-а и тъй наречените изходни данни за проектиране, които, за жалост, пак ги вменяваме задължително да се изискват без значение дали визата е по чл. 140 и по чл. 140а. Така че не виждам как точно намаляваме административната и финансовата тежест. И в двата случая се искат изходни данни от експлоатационните дружества. Тоест връщаме се в изходна позиция. Господин Веселинов даже беше вносител тогава, имахме дълги спорове и явно това нещо не сработи.
Виждам в това, което предлагате, отпадането на чл. 143. Може би малко от хората разбират какво казвам. Това беше досегашният ред за одобряване на проекти и издаване на строителни разрешения, но за сметка на това разширявате точно какъв да бъде обхватът на документите, които са необходими за издаване на строителни разрешения. Тоест примерно това, че проектът трябва да е в два екземпляра на хартиен носител и един екземпляр на електронен носител, не ми става ясно какъв ще бъде този електронен носител? Какъв ще бъде форматът – наредба ли ще пишем, в какъв срок ще приемем тази наредба? Това са само детайли, които маркирам.
Чухме Камарата на инженерите. Те имат обструкция относно пожарната. Аз бих разширил това, че за първи път вкарвате задължително да се взема и от Агенцията по храните становище, което също не е редно – това е т. 9, ако не се лъжа.
Ще се обърна и към това, което сте направили, в частта за геозащитната дейност. След като инструкциите на Министерството сте ги вписали в Закон, защото това бяха досега инструкции, които Министерството изискваше при подаване на заявления, тук може би неволно или не знам как се е получило, ще изчета текста и ще кажа каква е нашата идея и защо не сме съгласни.
„Разрешение за ползване на въведени в експлоатация геозащитни съоръжения, осигуряващи устойчивост на територията в определен обхват, гарантиращи нормалното функциониране на предвиденото с подробния устройствен план застрояване в определения обхват.“
С две думи, ако имаме една подпорна стена, пред която може да се построи хотел, всичко е о’кей. Това са разпоредбите на чл. 96, т. 4 ал. 1, буква „б“ – поне така изглежда. Тоест, ако имаме едно изпълнено съоръжение, върху можем да строим и да прилагаме каквото и да е градоустройство и да правим градоустройство. Не искам да споря, а само го маркирам като факт.
В общи линии създаването на чл. 144 и това, което касае издаването на строителни разрешения, лично според мен и това, което ни е предложено като текстове, допълнително ще утежни инвестиционния проект. Хубаво е намерението да не се дава възможност на главните архитекти да връщат проектите до безкрай, както казахте, господин Йовев, а Вие сте били проектант, и аз съм участвал в проектантската дейност. Може би по-елегантният начин щеше да бъде да махнем експертните съвети, защото именно те са бухалките в този процес. Именно чрез експертите от съответния експертен съвет се случва така, че проектът да се връща по целесъобразност, а не по законосъобразност.
Има още неща в Закона, които не са решени, включително и това, че общите устройствени планове пак ще могат да се изменят, да акцентираме и това – дори и за отделни видове територии със специално предназначение.
Да, хубаво е, че сте направили възможността да се обжалват общите устройствени планове, но не сте указали кръга от хора, които могат да го обжалват през „Държавен вестник“.
За „парниците“ и за „оранжериите“ няма да коментираме – дали са малко или много. Хубаво е, че поне се дава дефиниция за това нещо и за да няма безкрайни интерпретации. Въпреки че оранжерия без съпътстващите съоръжения, е абсурд нали? За едното ще вадим строително, за другото няма да се налага. Така че това може би трябва да се откоригира, не е лошо като идея – о’кей.
Това са само малка част от нещата. Сега ще се въздържим от подкрепянето, но между първо и второ четене ще предложим доста изменения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Бонев.
Други колеги, които желаят да вземат отношение по въпроса?
Заповядайте, господин Али.
ТАНЕР АЛИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, ние на първо четене ще подкрепим Законопроекта, като, разбира се, ще имаме предложени корекции при второ четене. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Господин Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, господин Председател.
Искам да поздравя авторите на Закона затова, което са написали, посоката е много добра. Като цяло наистина вървим към намаляване на административната тежест и облекчаването на хората и бизнеса, защото в момента инвестиционните процеси са доста натоварени, бих ги нарекъл.
Нямам много забележки по Законопроекта. Може би единственото, което трябва да изкоментираме, това е редакцията на новия чл. 5в, най-вече чл. 5в. Адмирации за него, всъщност. Философията му за това, което искате да направите, е именно да премахнем нерегламентираните проекти в общините чрез безкрайното връщане на проектите. Но в този си вид самият член 5в е записан изключително витиевато и неясно. Според мен ще доведе по-скоро до погрешно тълкуване и прилагане, отколкото да облекчи нещата. Така че да се надявам, че с работна група между първо и второ гласуване всичко това ще бъде изчистено.
Съгласен съм и със становището и предложението на господин Бонев за премахването на експертните съвети. Аз също приветствам една такава идея. В този смисъл е добре да помислим дали не е време вече всички категории обекти да преминават с доклад за съответствие от консултанта, така че експертният съвет всъщност да бъде елиминиран като част от инвестиционния процес, защото там се създават най-големите недоразумения и проблеми. В тази посока мисля, че мислим еднакво.
Другото, което споменаха колегите от Камарата на инженерите. Те по принцип са прави, но според мен пълното премахване на съгласуването с органите по пожарна безопасност може да доведе до крайности, така че трябва да се измисли някакъв балансиран подход. И в момента Законът предвижда такова, когато има дадено разрешение за строеж, тоест когато има съгласуване просто текстът в момента е прехвърлен към текстовете по чл. 144, като, доколкото разбирам, идеята в чл. 149 е да отпадне въобще институтът по одобряване, съгласуване без издаване на разрешение за строеж, който също е един протест, който е неясен в практиката и много рядко се използва. Аз лично не съм виждал случаи, в които някой да поиска само съгласуване и одобряване без да е издавал разрешение за строеж. Така че в тази посока се облекчават нещата, но трябва да помислим наистина за пожарната.
За „оранжериите“ съм абсолютно съгласен. Аз даже имах и свое предложение, което мислех да внеса между първо и второ, така че нямам някакви други неща. Съкращават се. Пак казвам, това, че се разширяват и се регламентират, всички дейности да бъдат записани в единен регистър, това е много добра стъпка и се надявам, че ше допринесе за облекчаване на процеса. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи да се изкажат, колеги?
Заповядайте, господин Йовев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ВАЛЕНТИН ЙОВЕВ: Само едно допълнително обяснение.
В съгласуването с Агенцията по храните в хода на общественото обсъждане е предложение, което имам чувството, че е широко обсъдено и на мен ми се струва на ръба. За съгласуване с „Пожарната“ би трябвало все пак да вземем становище и от МВР, за да сме абсолютно сигурни. Това е, което исках да допълня.
Иначе според мен Законопроектът действително е в посока на облекчаване, не е на утежняване на административната тежест и правим всичко възможно да се случат нещата.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Бонев, желаете ли да направите реплика?
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Репликата ми е за Агенцията по храните и за „Пожарната“. Структурирането, признаването на строителни разрешения, е, че за обектите от IV и V категория по принцип не е необходимо съгласуване с органите на „Пожарна и аварийна безопасност“. Първа, втора и трета е задължително – аз няма да преразказвам Закона.
Идеята на Камарата на инженерите, надявам се, и управляващите да го подкрепят, е, че, вменявайки отговорност на надзорните фирми, реално в по-голямата си част да избутаме или да се случат така нещата, че пожарната, както и ДНСК да изпълняват контролни функции по време на строителството, а не да имаме седем или осем участници още на етап на проектиране и издаване на разрешения за строеж. Това за Агенцията по храните според мен трябва да отпадне. Бих казал, че се връщаме…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Бонев, то не зависи от Министерството дали ще отпадне, а от нас в края на краищата като народни представители. В този смисъл господин Йовев не може да го държите отговорен.
Колеги, други желаещи да се изкажат?
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 002-01-49, внесен от Министерския съвет.
Който е съгласен и подкрепя Законопроекта, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържал се – 6.
С това ще предложим на Народното събрание да приеме Законопроекта.
Закривам днешното заседание, поради изчерпване на дневния ред.
(Закрито в 12,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искрен Веселинов
Стенограф:
Любка Самодумова
0
