1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 902-01-7, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 11 април 2019 г. – за второ гласуване.

2. Обсъждане на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 053 04 31, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от ПОДНС въз основа на приетите на първо гласуване на 22 октомври 2020 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 002-01-39, внесен от Министерския съвет на 25 август 2020 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 002 01 49, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2020 г. – за второ гласуване.

---

П Р О Т О К О Л
№ 20


Списъкът на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,00 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.

* * *

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, дами и господа, имаме необходимото присъствие за откриване на заседанието и аз го откривам.
Дневният ред е предварително обявен на сайта на Народното събрание:
1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация, № 902-01-7, внесен от Министерския съвет, приет на първо гласуване на 11 април 2019 г. – за второ гласуване.
2. Обсъждане на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 053-04-31, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от ПОДНС въз основа на приетите на първо гласуване на 22 октомври 2020 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 002-01-39, внесен от Министерския съвет на 25 август 2020 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 002-01-49, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2020 г. – за второ гласуване.
Има ли предложения по дневния ред?
Ако няма, който е съгласен с него, моля да гласува.
Единодушно се подкрепя дневният ред. (Председателят изчита списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, и на гостите.)

Уважаеми колеги, по точка първа от дневния ред на първо четене ние приехме:
ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ.
Имаше едно заседание на работната група заедно с Националното сдружение на кметовете на кметства, Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството. дано да не пропускам някой – мисля, че това бяха участниците, и представители, разбира се, на нашата Комисия. Първо бяха чути мненията на всички страни, после бяха поискани становища по текстове от различните институции, после Министерството на финансите изготви едни примерни текстове, които се базират на първоначалния вариант и в края на краищата тези текстове бяха предложени на участващите вече в пандемична обстановка, както се казва, след това не можа да се събере работната група, и те дадоха становища по тези текстове. Всички Вие имате този окончателен вариант, наши сътрудници са го размножили и е на Ваше разположение.
Предлагам да започнем по текстовете и съответно да дебатираме.
Господа кметове, заповядайте, ако искате да седнете тук, на предна позиция, за да може да участвате в дискусията.
„Работен доклад за второ гласуване в Комисията с внесените предложения от народни представители в срока по чл. 83, ал. 3 от Правилника.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за местното самоуправление и местната администрация“.
Подлагам на гласуване наименованието на Закона.
Който е съгласен, моля да гласува.
Единодушно се приема.
Имате текста на § 1 по вносител и предложение за редакция – точка 6 да добие следния вид:
„6. Приема и изменя годишния бюджет на общината, включително и показателите по чл. 45, ал. 1, т. 2 от Закона за публичните финанси за районните кметства и населените места с кметски наместници, с изключение на тези, които са определени като второстепенни разпоредители с бюджет по реда на чл. 11, ал. 10 от Закона за публичните финанси, осъществява контрол и приема отчет за изпълнението му.“
Има ли предложения по § 1?
Ако няма, подлагам на гласуване редакцията.
Който е съгласен с така направената редакция, моля да гласува. Той е всъщност заменящ текст.
Това е предложение на Министерството на финансите.
Предложението се приема.
По § 2 имате по вносител, имате и предложение за редакция – в края на текста по вносител да бъде добавено „и населените места с кметски наместници“.
Имате ли изказвания, колеги, по § 2?
Ако няма, подлагам на гласуване първо редакцията на § 2, допълнението към нея.
Който е съгласен, моля да гласува. (Реплики.)
Не е изпуснато, аз просто не го прочетох, защото не ми е удебелено.
„Утвърдените от общинските съветници показатели по чл. 52, ал. 2 за районите, кметствата и населените места с кметски наместници“.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Понеже към края добавяме само „населените места с кметски наместници“, другият текст си е същия.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да, но не е коректно изписан, така че няма нужда от ново гласуване, всъщност уточняваме финалното.
Който е съгласен с така направената редакция „и населените места с кметски наместници“ – гласуваме първо това.
Единодушно се приема.
Който е за целия текст по § 2 с направената редакция, моля да гласува.
Единодушно се приема и § 2.
По § 3 има предложение от народния представител Искрен Веселинов: в чл. 52, в новата ал. 2 се създава изречение второ „не по-малко от половината от общата сума за капиталови разходи се разпределя по районите, кметствата и населените места по обективни критерии и показатели, определени от Общинския съвет“.
Предложение за редакция, което е направено от работната група, то е следното. Ще Ви прочета целия текст, за да не се загуби логиката, макар че частично преповтаря вносителя:
„(2) Общинският съвет по предложение на кмета на общината утвърждава показателите по чл. 45, ал. 1, т. 2 от Закона за публичните финанси за районите, кметствата и населените места с кметски наместници с изключение на тези, които са определени като второстепенни разпоредители с бюджета по реда на чл. 11, ал. 10 от Закона за публичните финанси.“
„(3) Когато се финансират обекти на територията на кметствата и населените места с кметски наместници и възложители, кметът на общината, кметовете на кметства, кметските наместници или оправомощени от тях длъжностни лица се включват в съставите на комисиите по чл. 103 от Закона за обществените поръчки, участват при съставянето на актове и протоколи по време на строителството, съгласно Закона за устройство на територията и нормативните актове по Правилника му, и в комисиите за въвеждане в експлоатация на строежите.“
„(5) При отдаването под наем, под аренда, при ползването на дървесина и недървесни горски продукти и при разпореждане с имоти и вещи общинска собственост, които се намират на територията на съответното населено място, извън територията на общинския център, извън случаите на приватизация, Общинският съвет с решението по чл. 21, ал. 1, т.8 определя:
1. Не по-малко от 30% от постъпленията от продажбата на общински нефинансови активи да се използват за финансиране на изграждането, за основен и текущ ремонт на социалната и техническата инфраструктура на територията на съответното населено място.
2. Не по-малко от 30 на сто от постъпленията от разпореждането с друго общинско имущество извън имуществото по буква „а“ от наем, от аренда на земеделска земя и горски територии и от ползването на дървесина и недървесни горски продукти от горите общинска собственост, да се използват за изпълнението на дейностите от местно значение в съответното населено място.“
„(6) Показателите за разходите по чл. 45, ал. 1, 2, б. „а“ до б. „д“ от Закона за публичните финанси се определят въз основа на обективни критерии, определени с наредбата по чл. 82, ал. 1 от Закона за публичните финанси, а капиталовите разходи по чл. 45, ал. 1, б. „а“ от Закона за публичните финанси се определя въз основа на актуални данни за състоянието на техническата и социалната инфраструктура в района или в населеното място, изготвено от звеното по устройство на територията, съвместно с кмета на района, кмета на кметството или кметския наместник, като се вземат предвид и проектите, които се изпълняват със средства на Европейския съюз.“
Колеги, това е може би най-важният текст, който ни е събрал, така че имате думата евентуално за коментари, ако има нужда от такива.
Желае ли някой да вземе думата?
Заповядайте, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Първо да попитам: Вашето предложение, което е свързано с новата ал. 2, не го откриваме.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Моето предложение го оттеглям, то е инкорпорирано в този текст.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Беше важно да се знае.
След това, по отношение на редакцията, предложена за § 3. Предлагам Ви там, където е т. 1, няма да я чета цялата, но говорим за текущ ремонт на социалната и техническа инфраструктура на територията на съответното място. Предлагам да се добави „и за издръжка“. Имам предвид за издръжка текуща: осветление, улично осветление и така нататък. Това нещо Ви предлагам да намери място, както и също в т. 2.
Що се отнася за чл. 103 от Закона за обществените поръчки, аз леко се смущавам, защото там влизаме в известно противоречие, нареждайки на кмета състава на Комисията. За мен или трябва да променим текста на чл. 103 от Закона за обществените поръчки по някакъв начин, или...?! Това е, благодаря.
НИКОЛА ДИНКОВ: Според мен, това с участието на кметовете и кметските наместници в комисиите не е смущаващо, тъй като няма отношение към Закона за обществените поръчки. Комисията се назначава и те се включват, и е нормално да има представа как протича самата процедура, и кой е избран.
Мен повече ме смущава ал. 6. Аз разбирам духа и смисъла на промяната, която търсим на базата на исканията на сдруженията на кметовете на кметства. Ето например, господин Веселинов се е опитвал да даде едно предложение, където казва „не по-малко от половината“, но това също е много ограничително, защото ако нуждите в общинския център са много по-големи на момента, отколкото в кметствата – не издържа. Но и другото също не издържа – ал. 6. Казано е, че показателите ще бъдат определяни въз основа на актуални данни за състоянието. Винаги може да се докаже, че актуалните данни за състоянието на техническата инфраструктура или социалната инфраструктура в общинския център на момента е много по-належащо използването на реализацията на ремонти или ново строителство от капиталовите разходи, отколкото в кметствата. И като се направи тази оценка, те пак няма да получат пари. А те искат ясно да се регламентира колко ще получават.
Ето това е добре. В ал. 5 е добре – 30% от приходите, които са от общинска собственост, от дървесина и от други на територията на определено кметство или населено място, да остават за реализация на мероприятия на територията на кметството. Това е добре.
Трябва да се намери нещо, което да се запише и в ал. 6, защото така оставено ще ги има същите неща, които ги има и досега. Пак ще има кметства, които например ще бъдат оставени с някакви разходи за текущи нужди и те пак няма да бъдат доволни.
Това нещо, което е сега, записвайки само допълнително, че правим оценка на социалната и техническата инфраструктура, с нищо няма да подобри отношението например на Общинския съвет, на кмета или общинския център към определени села. Абсолютно нищо. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожа Янкова има думата.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми гости и кметове на населени места и кметства! Председателят на нашата комисия заедно с представителите на отделните политически семейства, членуващи в този съвет, стигнахме до извода, че има изкривяване в местното самоуправление, но не навсякъде. Има общини, където кметовете на кметства се чувстват много по-добре от тези поправки, които сега приемаме – тоест, според възгледа, според философията на кмета на общината, на самия Общински съвет.
След като няколко години, поне в продължение на пет – шест години чуваме, че от кметовете на кметства има натиск, че има изкривяване, че има неглижиране и че има остри проблеми, естествено е ние като законодатели да се опитаме да регулираме обществените отношения чрез Законопроект.
Взех думата да се присъединя към досегашните предложения и да изразя становище против предложението, което направи, с голямо уважение към неговия статут в парламента и досегашната му дейност – колегата Емил Христов.
Защо казвам така? Познавайки историята на нашите предци как те са събирали, как те са купували гори, земи, създавали са активи на територията на землищата мисля, че е по-справедливо, когато се продават общински нефинансови активи, те да отидат за публични неща, за социална инфраструктура, за техническа на територията на населеното място. Ако ние ги дадем те да бъдат и за издръжка на кметството, може да отидем в другия вариант – ще се продават гори и кметът на селото ще си сложи секретарка, чиновник и ще се изядат тези пари за други неща. Имаме различни примери.
Затова, колега Христов, сигурно ще си поддържате предложението да бъде гласувано. Моето предложение към Вас е или да го оттеглите, или да се съобразите с това, което е предложено в момента от работната група. Защото действително, сечеш гора, допълваш към читалище, към училище, към публична инфраструктура е нещо за всички, а не за първия между равни, който е избран, за кмета да се даде заплата, да се увеличи или нещо друго, което да се направи. В това число може би да се плати ток или каквото и да е друго.
По отношение това, което сподели колегата Динков, съм съгласна, тъй като той е човек, който има много опит в местното самоуправление. Действително така звучи, но поне се дава анонс към местните власти да мислят за някаква регулация, да търсят някаква справедливост за разпределение на публичните ресурси.
Затова ние ще подкрепим, защото при нас е по-свободна волята – § 3, в чл. 52. Лично аз ще се въздържа средствата по ал. 5, т. 1 да отиват и за издръжка. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Христов?
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря, господин Председател.
Госпожо Янкова, реагирахте на мое предложение. Ние с Вас отдавна говорим по темата. Приемам да оттегля направеното предложение, но Вие сама разбирате, че всъщност така текстовете дават едни възможности и отнемат други.
Така че, господин Председател, в протокола, моля да бъде записано, че оттеглям току-що направеното предложение.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Христов.
Мислех да направя към Вас, няколко кратки думи, за да може да отговорите. Всъщност изключително е сложен въпросът с формирането на нашето общо желание да гарантираме интересите на всяко населено място да получи необходимите пари, за да развива своята инфраструктура. Направих един опит за редакция. В края на краищата Министерството на финансите доста обосновано казаха: да, хубаво да има обективни критерии, но не можем да се фиксираме върху някакъв процент.
Има освен това населени места, през които минават европейски програми, които рязко се преобразяват към добро. Разбира се, има други, които пък не са имали достъп до такова финансиране. Тоест, наистина трябва да има някакъв местен критерий, някаква местна оценка. Безспорно, ако кметът на общината и Общинският съвет са обладани от някакъв, както се казва, зъл дух за това да пречат на едно населено място, няма как да ги накараме да не отнемат нещо от финансирането, което му се полага.
Във всеки случай ние правим обаче това решение най-малкото публично и този кмет, и този общински съвет ще трябва да се мотивират и да доказват например, че черното е бяло, както казвате Вие. Могат да си поръчат някакъв анализ. Това ще бъде процес, в който кметът на район или на кметство ще може да излезе пред Общинския съвет и да обори фактите в този анализ. Тоест, ние тук така или иначе даваме някаква възможност да не се решават зад кадър нещата, защото един от основните проблеми всъщност, дори когато присъстват бюджетни кредити за съответното населено място, е своеволието да кажем на общинския кмет, който просто не изпълнява тази разпоредба на бюджета. Иначе формално обезпеченото населено място остава с нула изпълнение.
Няма начин да обхванем всички възможни вариации на неправомерно поведение да кажем или на кмета, или на Общинския съвет. Надяваме се и създаваме Закон, който да бъде в посока и да задава посока за такова правомерно поведение.
Заповядайте, господин Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ: Има три вида общини или поне основни. Първият вид са тези, които например неглижират проблемите на кметствата. Опитват се да решават проблемите в Общинския център, а на кметствата там, където вече не търпи отлагане и общественото мнение е изключително сериозно настроено, те се опитват да решават тези въпроси.
Вторият вид общини са тези, които се правят програмите така, че почти на всички села или ако има град в състава на една община да им дават почти по равно за текущи разходи. Например, поддръжка на улична мрежа, на други ремонтни работи или търсят някакъв баланс и може би при тях това е най-добре.
Има и трети вид общини, които си правят някакъв график и те имат основание. Казват: тази година, за да решим по трайно определени въпроси, в тези села ще дадем средства, другата година – в другите.
Третият вид поведение в общините е: правят определен график, с който са наясно и кметовете и кметските наместници и Общинският съвет, че ще отпускат средства поетапно, първо тази година за решаване на въпроси в еди кои си села, догодина в другите, следващата година в другите, за да може да има повече отделени средства, да могат комплексно да се решат проблемите, които има в тези села.
С този текст тук на мен ми изглежда – разбирам, може би групата не е намерила друго решение за текста, но той е благопожелателен. На базата на актуалното състояние, естествено, че хората, които се занимават с териториално и селищно устройство в една община, винаги ще намерят доводи, които могат да бъдат в полза на това, което мисли кметът и как той мисли да решава въпросите.
С тази ал. 6 разбирам, че ние заостряме вниманието, но не ги задължаваме по-никакъв начин. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Динков.
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости! Темата от доста време се дискутира. Сигурно във всяко едно изказване има по нещо вярно. Много трудно си мисля, че ние със Закон – понеже това през последните месеци, това което сме си разсъждавали и сме се опитвали да намерим някакво решение – много трудно със Закон ние много точно да фиксираме точно какъв процент трябва от капиталовите разходи да отиват за тези кметове на кметства, без да има някакъв критерий.
Да, сигурно текстът не е много изчерпателен. Все пак сме дали възможността на Общинските съвети да предприемат все пак тази стъпка затова да определят, какви са обективните критерии и как да бъдат разпределени средства, без да поставяме някакви точни рамки. За мен е важно в Законопроекта все пак с приемането му да дадем една светлина. Да провокираме желанието и ангажимента на общините да изработят такива правила, по които да разпределят разходите. В бъдеще смятам, че ако трябва ще се допълва Законът, така че наистина да видим как ще се работи, да видим общините какви обективни критерии ще изработят. Ако се налага, естествено, ние ще търсим някакво законодателно решение.
Много съм против ние да дадем една някаква точно, конкретна рамка, защото всяка една община е различна. Спецификите им са различни – различни населени места, с различни нужди. Много трудно и не мисля, че трябва изземем тези правомощия, които и по Конституция са дадени на местните власти, за да имат своята самостоятелност при взимане на такива решения.
Сигурно е, че текстът не е най-съвършеният. Може би, най-вероятно е така? Все пак трябва да дадем някакъв шанс да влезе в сила. Да видим следващата година как това на практика ще се осъществи. Ако е необходимо, естествено, парламентът може да търси и други решения.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ако няма други изказвания, закривам дебата.
Уточнявам, че в т. 2 има една техническа грешка и думите „по буква „а“, трябва да се четат „по т. 1“.
Текстът, който предлага работната група като редакция, беше изчетен. Мисля, че няма нужда да го повтарям.
Заповядайте, господин Стоянов.
РУМЕН СТОЯНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Изслушах много внимателно, виждам, че всички са загрижени така, което нас лично ни радва. Все пак се придържайте към следното, което ние сме искали и което сме говорили преди. Ако няма Закон, с който кметът на общината да бъде длъжен, казвам Ви, че нищо няма да свършим. Ние познаваме много добре и психиката на много вече от големите и малките кметове. Навсякъде ще бъде абсолютно по същия начин, ще си намерят начин, по който малките населени места отново да бъдат дискриминирани.
Затова само това Ви казвам: ако има възможност, придържайте се към това, което сме говорили. Трябва да има Закон, с който да ги задължим, иначе нищо няма да направим.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Стоянов, ще има Закон, ако се приеме това нещо, и кметът ще бъде длъжен. Обаче не можем да предотвратим всяко възможно действие за нарушаване на Закона. Ама това вече си е нарушение на Закона, това не е правомерно поведение. (Реплики.)
Нещо повече – създава се наредба, създават се правила, създава се максимална публичност на процеса. (Реплики.)
По-добро не можахме да измислим, но доста се трудихме.
Подлагам на гласуваме редакцията.
За – 10, против – няма, въздържали се – 2.
С това този параграф е приет.
Предложение от народните представители Спас Панчев и Александър Сабанов.
„Създават се Преходни и заключителни разпоредби с § 4 и § 5 в Закона за административно-териториалното устройство на Република България в чл. 16, т. 1 числото „350“ се заменя с „250“.“
В § 5. Населените места, които към деня на обнародване на указа на Президента на Република България за насрочване на избори за общински съветници и за кметове отговарят на изискванията на чл. 16 от Закона за административно-териториалното устройство на Република България придобиват статута на кметства и в тях се произвеждат избори за кметове на кметства едновременно с произвеждането на избори за общински съветници и кметове.
(2) Кметските наместници в населените места, които към деня на влизането в сила на този закон отговарят на изискванията на чл. 16, т. 1 от Закона за административно-териториалното устройство на република България продължава да изпълняват пълномощията до полагане на клетва от новоизбрания кмет на кметството.
(3) При предсрочно прекратяване пълномощията на кметския наместник по ал. 2, кметът на общината може да назначи нов кметски наместник.“
Тук има допълнителни предложения от работната група за разпоредби.
Господин Тодоров, имате думата.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Да припомня как вървеше дискусията от минали промени, когато се налагаше преди последните местни избори, които се произведоха, да взимаме спешни решения как в кметствата, които не могат да бъдат закрити, но в тях няма да се произведат избори, защото не отговарят на съответната бройка по чл. 16, т. 1 от Закона, създадохме текстове, че видите ли и в тези населени места, които не са загубили статута си на кметства, но не са произведени избори, там могат да се назначават кметски наместници.
Това се налага от факта, че от първообраза на Закона, както е приет от 1995 – 1996, вече съм забравил, беше създадена една такава прекалено „демократична“ ще кажа хипотеза, че видите ли, за да се създаде едно кметство трябва да се проведе референдум, за да се закрие кметството пак трябва да се произведе референдум, което е практически абсурдно да кажеш на хората: я се съберете на едни референдум да вземете решение да си закрием кметството. Хората казват: Абе, гледай си работата! С извинение за израза, но така се случваше в практиката и практически беше невъзможно.
Така наречената компилация кметството като конструкция да преповтаря конструкцията на общината, тогава беше създадено с идеята във всяко едно населено място да има някакъв властник. Тоест, ако едно населено място е малко само по себе си и не отговаря на изискванията за кметство, да могат да се съберат две-три села, за да се избере общ кмет на това кметство.
Тази конструкция тогава беше заложена, тъй като не фигурираше фигурата на кметския наместник, която беше създадена по-късно с изменението и допълнението в Закона за местното самоуправление и местната администрация и тя на практика решава този проблем с липсата на властен орган в съответните населени места, които нямат статут на кметства. Поради тази причина от миналите местни избори, припомням на Комисията, че тук беше проведена една дискусия, включително по предложения на отделни кметове на Националното сдружение на общините, да се изчисти този проблем и да няма такива сложни и безсмислени процедури за създаване и закриване на кметства.
В последващи дискусии се роди идеята, че най-лесния вариант според бройката, която е определена в чл. 16, т. 1, ако едно населено място отговаря на тези условия, то придобива статут на кметство, в него се произвеждат избори и запазва този си статут до следващите избори. Ако тогава е паднало под бройката, то губи статута си на кметство и респективно в него не се произвеждат избори за кметове на кметства, а се назначава кметски наместник.
Стигнахме до извода, че това е най-елементарната конструкция и най-обективната, защото в противен случай винаги се получават пак тези ситуации, за които говоря назад във времето във всичките промени, които сме правили назад в годините, включително от 2011 г. насам. Имаме един такъв запис по отношение на тези населени места, които са кметства, но не са закрити, защото не могат да бъдат закрити и така нататък.
Ако се възприеме идеята, тъй като е отворено с предложението за промени, би трябвало да се направят и съответните промени, които са дадени тук в редакциите – в чл. 14 да се каже, че кметство е населено място с население над еди-колко си души по постоянен адрес, територията какво представлява, че това е на населеното място, а не на образувалите го населени места, защото ще бъде само едно.
Другите два текста, които са свързани с процедурите – референдуми, подписки и така нататък за откриване, закриване, да се отменят и респективно промяна в чл. 31, което ясно да каже кога загубва статута си на кметство. И съответно § 5 с редакцията, която е предложена по вносител.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Казано по-просто, защото част от колегите не можаха да...
СТЕФАН ТОДОРОВ: Отбелязал съм 100 или 250, защото при този проект...
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Или 350, съответно.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Не, този проект, който е внесен, е с 250, но той е внесен преди една година. Впоследствие, когато се водиха разговори с кметовете на кметства, те водеха разговори с премиера включително, между тях беше постигнат консенсуса за 100 човека Тогава група народни представители, включително от нашата комисия, внесоха предложение за изменение в тази му част за 100 човека. Ваш е законопроектът, господин Председател, за 100 човека затова съм дал двата варианта.
Тоест, ако се възприеме 100, каквато принципна договореност имат кметовете на кметства и се подкрепи тук, другият Ваш Законопроект ще може да го оттеглите, защото няма смисъл да бъде гласуван.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да.
Добавям, че, ако не се подкрепи 100 или 250, тук може да бъде и цифрата 350 и отново да се реши проблемът с другия въпрос.
Колеги, въпросът доста отдавна е дискутиран. Всички сме правили множество изказвания по темата. Аз все пак се изкушавам да направя предложение за редакционна промяна в предложения от господин Панчев и господин Сабанов – цифрата 250 да се замени със 100, както и беше споменато, че има друг Законопроект в тази посока.
Освен това, след гласуването на § 4, ако не се приеме, ще предложа цифрата 350 в чл. 14, за да изчистим този правен вакуум, който съществува по принцип.
Имате думата за изказвания.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Много накратко, тъй като в Комисията се познаваме и сме го дебатирали и друг път. Винаги има един допълнителен граждански ресурс в управлението, когато кметът се избира и винаги има отдалечаване, когато кметът е чиновник, защото с емоцията да го избереш, да си около него, да му имаш доверие, самият кмет може да провокира допълнителен граждански ресурс. Така че ние ще подкрепим намаляването, това е било през последователна политика и ще подкрепим дори най-отдалеченото – 100 човека, защото така смятаме. Дори в една Франция 16 човека да живеят, избират кмет и имат общински съветници. Удобно е на общинските кметове, била съм и общински и кмет на населено място и от опит знам, когато си големия кмет и искаш да ти е чиновник, и да ти прокарва политиката, но не винаги това се случва да е в интерес на гражданите.
Така че изказвам мнението на нашата група, че ние ще подкрепим намаляване на прага за избори. Мотивирано и необходимо е за гражданите.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплика, ако разрешите, господин Председател, към госпожа Янкова?
Госпожо Янкова, знаем отлично, че почти една четвърт от съществуващите в момента общини в България не отговарят на изискванията на Закона да бъдат община.
Вие предлагате да намалим още повече – да слизаме надолу ниско, ниско. А докъде може да ни доведе това? Не е ли по-добре да обсъдим изискванията за общини, да променим изискванията за съществуването на една община, за да си позволим след това да свалим надолу изискванията с образуване на кметства дали да бъдат 100-200 или повече. Затова Ви моля да се аргументирате защо в едни случаи виждаме нещата по един начин, а в друг случай ги виждаме по друг начин? Не трябва ли да имате еднакви критерии?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожа Янкова има думата, ако желае.
ДОРА ЯНКОВА: Тъй като тук говорим за кметове на населени места, а иначе за общините има логика в това, но обикновено то се прави в спокойно политическо време, когато не сме преди избори, и от хора, които имат желание. Действително пипане на общини води до много проблеми. Ако сте привърженици, внесе го – ще ни вдигнете много топката, сега го внесете. Но за мен, тъй като в нашата комисия винаги има колегиален тон, обикновено административно-териториално деление се прави с много сериозна мотивация, с много големи анализи, с наличието на финансов ресурс, с управленски потенциал и много още неща, при което сигурно след изборите, ако има хора, които искат да го направят, да го направят.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Господин Ненков има думата.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Нашата парламентарна група ще подкрепи по принцип предложението, което и господин Тодоров преди малко направи, що се касае до границата – създаването и прекратяването на това що е то кметство. Но няма да подкрепим намаляването да се провеждат избори при по-малко от 350 човека. И ще Ви кажа нашия аргумент. Тази граница е била повече – била е 500, била е и по малко, мисля че беше и 100 по едно време. Аз мисля, че 350 граница е достатъчно разумна.
Мисля, че в момента не е целесъобразно да раздробяване още повече възможността да се произвеждат избори. В крайна сметка това, което и Дора Янкова каза, сигурно е така. Да, трябва да се направи, лично моето мнение е, че трябва да се търси и вариант да се окрупняват общините, не да се разбиват все повече и повече надолу, предвид демографското състояние на някои области, предвид и икономическите възможности и това, че една община, когато е по голяма, с по-голям ресурс концентриран в нея, ще може много по добре да управлява средствата и да стига до хората, които имат по-голяма нужда.
Заради това смятаме, че на този етап ние няма да подкрепим числото 350 да се замени с 250, особено, че сме в навечерието на парламентарни избори. Да, то ще важи, естествено, за местните избори, но на този етап, смятаме че това е една приемлива граница. Лично моето мнение, ако питате, тя трябва да е доста по-висока, но възприели сме го това вече да се случва на 350. Не е нужно през всяка една промяна на Закона да търсим как тази цифра ще става дали ще е 500 или по-надолу и затова ще се въздържим.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Ненков.
Реплика на господин Динков.
НИКОЛА ДИНКОВ: Окрупняването на общините сигурно ще се случи някой ден и предполагам, че скоро, защото много от общините, които бяха малки, станаха още по-малки.
Съгласен съм с това, което казва господин Емил Христов, а с и това, което казва Дора Янкова. Това нещо ще се случи и даже да не ходим много далече, ако погледнем в съседна Гърция, когато настъпи кризата с външния дълг на Гърция, те веднага предприеха административни промени. И ще Ви дам един факт от границата с България, от Свиленград до Александруполис имаше девет общини, в момента са три. В център Орестиада имаше пет общини и в момента са само Орестиада, всичките тези четири общини, селските, ги направиха с изнесени работни места и един началник на администрацията, който играе ролята със статут на заместник-кмет. Там опитът може да се проучи и е много показателен и нищо лошо не се случи, след като направиха тази нова административна реформа. България според мен плаче за такава реформа, само че никой не намира кураж да го направи.
Но това дали ще бъдат общините окрупнени или не, не прави ролята на едно кметство по-малка или по-голяма. Хората искат да си избират кмета, господин Ненков, те искат да си имат, да дадат своя глас, те познават най-добре хората, които живеят с тях и които могат да им свършат работа. Няма някакви кой знае какви големи разходи, финанси, за това че примерно щяло да има избори и в кметства, които са със 100 човека. Обикновено те се провеждат в местни избори, където хората гласуват за общински кмет, гласуват за общински съветници. Какъв е проблемът, че в едното кметство примерно сега не са гласували, а сега ще гласуват и за собствен кмет? Никакъв проблем според мен няма.
Но те искат да избират тежестта на самото населено място. Това, че те си избират собствен кмет за хората е важно това нещо. В населените места няма училище, попът е поп на седем села, няма здравен пункт, един кмет, който върши всичката работа на тези хора – той им носи лекарства от града, той им решава проблеми и така нататък. Защо да не му дадем на него възможност хората да си избират кмета, който трябва да бъде?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Динков.
Заповядайте, господин Христов.
ЕМИЛ ХРИСТОВ: Ще помоля само господин Ненков да разкрие противоречията, защото не ги засегнахте между защитаваната теза от колегите и използваните аргументи. Защото там наистина има противоречия.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, толкова дълго сме го водили този дебат, дайте да не го разширяваме. Това е поне четвърти път в залата на тази комисия, в този състав, който започваме.
Трета реплика на госпожа Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Тъй като е въпрос на възглед на политическа сила, над 350 сме нямали. (Реплики.) 500, добре.
Аз смятам, че, колеги, по-скоро, тъй като няма да обединим общините, а Законът за регионалното развитие ни води към оформянето на центровете, много силно е централизирана властта и финансовият ресурс, да мислим за второ ниво на местно самоуправление – областни управители, избрани, както в Гърция, обаче заедно с финансов ресурс и с политика, която могат да реализират. Тогава можеш да направиш такава промяна, защото в момента централната власт е много пари с много власт и вече обезкръвяваме селцата и където има кметски наместник – добре.
Аз пак ще сигнализирам тук да се чуе в парламента, в моя избирателен район има населени места, където един кмет на голямо село, е и кметски наместник по съвместителство на четири още села в Широка Лъка, Стойките, в Смилян е на 13 населени места кметски наместник и си представете, че хората са оставени на самоорганизация, което пък е силно изкривяване на местната власт. Живееш в Заевите, в Стикъл, в Солища или в Гела, кметът ти живее, кметският наместник в Широка Лъка. Тоест, ето това натиска хората да могат да си избират, а те са на по 20 – там няма нищо друго, освен ако има улично осветление и възрастни хора и тук-таме нещо от животните, крави или овце и мечките са по-близо до тях.
Така че ако видим в детайли България как се развива, има необходимост действително да мислим повече върху това.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Няма вариант да допълните нещо, господин Стоянов.
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Господин Динков, другите неща бяха хубави разсъждения, но на колегата Динков аз нарочно не исках преди малко да засягам тема, но вижте: какво значение има дали си кмет на кметство или си кметски наместник, ако ти нямаш всъщност правомощията и ресурса да изпълниш обещанията, които все пак си поел като ангажименти.
Аз мога да Ви дам примери тук, лични примери, които съм забелязал през годините. Има кметове на кметства, има и кметски наместници, но зависи от това първо те какво желание имат и всичките тези неща, които ги казахте, може да ги извършва и кметски наместник или кмет на кметство.
Извинявайте, но другата причина според мен, поради която не е целесъобразно да намаляваме цифрата на гласоподаватели под 350 – извинявайте, ама ние много пъти имаме голям проблем с това да намерим кандидат. От 100 човека си представете едно кметство, които могат да гласуват, 50% да бъде избирателната активност, значи 50 човека ще изберат един от 50-те човека в селото, който реално да бъде кмет. И какъв кмет ще бъде той, на какво? (Реплики.) Искам да Ви кажа, че няма разлика, освен емоционално...
Това, което приехме преди малко тази ал. 6 е много по-ценно, отколкото това дали ще се казва кмет или кметски наместник, извинявайте.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Румен Стоянов има думата.
Заповядайте.
РУМЕН СТОЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз исках само да допълня някои неща, тъй като ние наистина много сме дебатирали по този въпрос. Имайте предвид всички тук народни представители, че над 270 хил. човека остават без право на глас българи, което е най-важно за този момент. (Реплики.) Нямат право да си избират сами кмета.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, не прекъсвайте оратора!
Господин Стоянов.
РУМЕН СТОЯНОВ: А кметът, както Ви казахме и преди малко, тук слушаме хора, които подкрепят, това е всичко в селото. Абсолютно всичко – той става и медицинско лице, абсолютно за всичко, няма какво да говорим.
Затова аз Ви приканвам: това трябва да се случи до 100 човека, както сме договорили с господин министър-председателя, така че това си е Вашата работа, Вие си имате тук думата, Вие взимате решенията, но се придържайте към това, което сме договорили.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Стоянов.
Заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз съм провокиран от всичко, което говорихме досега, преди всичко за кметствата и малките населени места, които би трябвало да имат кметове до 100 човека. Само преди малко гласувахме, че дава се някаква рамка на възможност за разпределяне на бюджети, разбрахме, че няма действащи правила към настоящия момент чисто предизборно – след три месеца са изборите.
В същото време именно на основата на регионалната политика, изобщо развитието и това за мен непонятно окрупняване, което води след себе си тази демографска катастрофа. Именно затова трябва да направим до 100 човека, за да могат населените места все пак да имат легитимно избран представители, дори и с ограничени права. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Сираков, аз се надявах, че всяка група ще си изкаже позицията, която е непроменена от началото на мандата, примерно…
Заповядайте, господин Сираков.
НИКОЛАЙ СИРАКОВ: Аз пък ще мълча на ЗУТ-а. (Реплики.)
Два довода. Първият – 100 човека населено място тава са 50 семейства, 50 семейства са пет рода, които ще трябва да си изберат кмет чисто практически.
Второ, по-важното. Абсолютно съм съгласен с това, което казвате, че кметът в малкото населено място е всичко и е така. Голямото населено място има администрация и ако някой не си върши работата може да смениш човека. В малкото населено място, където кметът е всичко, когато е кмет, не може да бъде сменен, когато е кметски наместник 30 човека отиват пред общината – това съм го изпитал на гърба си – викват три пъти и кметът сменя наместника. Колкото е по-малко населеното място, толкова по-лесно се сменя кметският наместник. Така че аз съм категорично против, мисля, че цифрата 350 в годините се доказа, че е добра.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, и аз ще злоупотребя с правото си на председател да закрия дебата, казвайки, че последователно се подкрепя понижаването на бройката.
Имаме § 4, който обаче господин Тодоров не го изчете като редакция. Позволете ми да го прочета, за да влезе в протокола. Предлаганата редакция е следната:
„Член 14 се изменя така:
„Чл. 14. Кметството е населено място с население над…“ – тук ще гласуваме за 100, за 250 и ако не се получи мнозинство в единия или другия случай, ще остане 350 души с постоянен адрес.
Член 15 се изменя така:
„Чл. 15. (1) Територията на кметството е територията на населеното място.
(2) Наименованието на кметството е наименованието на населеното място.“
Член 16 и чл. 17 се отменят.
Член 31 се изменя така:
„Чл. 31. Населеното място, което към деня на обнародването на Указа на Президента на Републиката за насрочване на общи избори за общински съветници и за кметове на кметствата престане да отговоря на условията на чл. 14, загубва статута си на кметство“.
Подлагам първо на гласуване направената редакционна промяна в § 4 – цифрата „100“ да замени „250“.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 5, против – няма, въздържали се – 8.
Не се приема.
Подлагам на гласуване варианта с 250 – който е съгласен с 250 жители да избират кмет, моля да гласува.
За – 5, против – няма, въздържали се – 9.
Предложението не се приема.
Сега гласуваме чл. 14 с редакцията: „Кметство населено място с население над 350 души с постоянен адрес.
Който е „,за“, моля да гласува.
За – 8, против – няма, въздържали се – 4.
Подлагам на гласуване останалите точки, които Ви изчетох – мисля, че няма спор за тях.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Колеги, предлагам на основание чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да създадем нов параграф в „Преходни и заключителни разпоредби“ към Закона за изменение на Закона за местните данъци и такси, обнародван в „Държавен вестник“ 71 от 2020 г. в § 3, ал. 1 след думите „обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.“ да се добави „съответно извънредна епидемична обстановка“, а думата „неговата“ да се замени с „нейната“. Каква е целта на тази промяна? Целта е: в действащата извънредна епидемична обстановка има много затворени бизнеси, много фирми са възпрепятствани да осъществяват дейността си и със свое решение да дадем право на общинските съвети да намалят таксата смет за битовите отпадъци, която те плащат.
Има ли изказвания? (Реплики.)
Няма да го пропусна, защото ще стане § 7, нали така?
Това ще бъде § 6.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Заповядайте.
ДАНКА УШАТОВА: Това е правна възможност, разбира се, но тъй като е изненадващо това предложение и от гледна точка на общините и разходите, които извършват за поддръжка на чистотата, искам да изкажа нашите съображения, че разходите за чистота не намаляват. Разходите за справяне с кризата предполагат повече насочени усилия към обществени пространства и от тази гледна точка, но Вие си спазвате правилника.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Съжалявам.
Колеги, последният параграф, който ще бъде вече § 7 по новата номерация:
„§ 7. Кметовете на райони в Закона за общинската собственост в чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5 изречение второ се отменя.
2. Алинея се изменя така:
„(7) Кметовете на райони, кметовете на кметства, кметските наместници и определените от тях служители от съответната администрация се включват в състава на комисиите по провеждането на търговете или конкурсите в случаите, в които предоставянето под наем, под аренда, или разпореждането на територията на района или на съответното населено място се извършва от кмета на общината, както и в комисиите за възлагане на изпълнението на дейностите и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти от горските територии в съответното населено място общинска собственост.“
Промените са редакционни в сравнение с вносителя и са синхронизиране на предишни текстове.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Колеги, приключваме с този закон.
Благодаря на кметовете за участието.

Преминаваме към:
ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията“.
Ако няма предложения по заглавието, подлагам го на гласуване.
Който е съгласен, моля да гласува за заглавието. Поне един текст, както се казва, сме…
За – 13, против и въздържали се няма.
Параграф 1 по вносител – няма предложения.
По § 2 – няма предложения.
По § 3– няма предложения.
По параграфи 4, 5 и 6 няма предложения.
Колеги, имате ли изказвания по тези параграфи?
Заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Това, което ни се предлага – параграфи от 1 до 6, реално е поредният регистър. Поредният регистър, който ще влезе в сила след една година евентуално. Дотогава поне наредба трябва да има. Да, идеята е добра и никой не оспорва идеята. Два са вариантите: или да се оттеглят тези предложения, или да се даде по-къс срок за този регистър, иначе просто не правим нищо за пореден път.
В „Преходни и заключителни“ понеже се чудите къде е това, в „Проходни и заключителни“ пише едногодишен срок. Така че за пореден път правим нещо, което възлагаме във времето, примерите са безкрайни, като започнем от техническите паспорти, минем през общите устройствени планове, които малко по-късно пак ще ги отложим. И това, което мога да кажа, е, че ние ще се въздържим, защото не е редно по този начин да се случват нещата. Плюс това става въпрос за абсолютно всички общини на територията, някои от общините може би няма да имат нито финансова, нито техническа възможност да попълват този регистър. Никой не направил анализ колко общини са качили дигитално документите, какво се случва, така че ние ще се въздържим.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Бонев.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване параграфи от 1 до 6 включително по вносител.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 4.
По § 7 има предложение от господин Бонев.
Господин Бонев, желаете ли да мотивирате предложението си?
Заповядайте.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Първо, идеята на нашето предложение е да махнем възможността за повратно тълкуване. Като текст е приемливо, необходимо е административният орган, след като е разгледал дадено производство или преписка, ако има нередности да се отстранят, и в 14-дневен срок да издаде респективно съответния административен акт, за да не стигаме до безкрайни връщания под една или друга форма – било то на проект, подробен устройствен план или друг административен документ, който се издава от общините.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Желаещи да се изкажат?
Господин Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Две са нещата, които ме притесняват в чл. 5в. (Реплики.)
По ал. 1 има един термин, който е изключително неясен и ще подаде разнопосочна практика в общините, а именно терминът „подходящ срок“. Даваме възможност в подходящ срок да бъдат отстранени нередовности. Този подходящ срок може да бъде субективно разгледан от главните архитекти и да бъде от десет минути до 100 дни примерно.
В тази връзка аз предлагам този срок да бъде фиксиран, като в работната група коментирахме той да бъде поставен като максимален или минимален. Аз смятам, че трябва да поставим от – до: в срок от 7 до 14 дни. (Реплики.) Точно 14 да го фиксираме. Има и по-малка възможност, все пак нека варират между 7 и 14 дни. (Реплики на Стефан Тодоров при изключени микрофони.)
Да, възприемам.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Всъщност, господин Тодоров каза по-голямата част от аргументите, които аз мислех да кажа по ал. 2. Възприемам тезата на юристите за 14-дневен срок, нека да го фиксираме като 14-дневен в ал. 1 – вместо термина „подходящ“ да бъде „14-дневен срок“.
По отношение на ал. 2 действително в момента двете алинеи буквално се бият, тоест самоизключват се. Няма смисъл, ако ги оставим в този вид на чл. 5в, той няма да работи, буквално няма да работи, няма да има смисъл от него.
Затова аз припознавам от становището на Камарата на архитектите едно предложение, което е промяна на ал. 2. Ще го изчета, то гласи: „Срокът за произнасяне на административния орган започва да тече от датата на отстраняването на нередовностите“ – до тук е същото, „и/или“ трябва да го обсъдим дали да остане – „и представяне на допълнителните документи, като в случай че нередовностите и/или непълнотите по ал. 1 не са отстранени, или ако в резултат на тяхното отстраняване са възникнали нови нередовности и/или непълноти, административният орган постановява мотивиран отказ само по законосъобразност.“
Тоест, приключваме с първата корекция, за да не се налага да връщаме до безкрай, както в момента е практиката. Това е идеята, като отказът вече ще бъде мотивиран и съответното лице ще има право да го обжалва по съответния ред. Това е предложението, което смятам, че е по-разумно и така би работил новият чл. 5в. В противен случай, ще си размятаме едни документи до безкрайност и няма да има никакъв смисъл от приемането на този член. Това е моето предложение. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Шишков.
Други изказвания?
Има ли изказвания по казуса по направените предложения? Ако няма, закривам дебата и започваме да гласуваме. (Реплики.)
Предлагам да приемем по принцип предложението на господин Бонев с „или“.
На господин Шишков трябва да го гласуваме, нали така?
СТЕФАН ТОДОРОВ: Да и срока.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Гласуваме първо на господин Бонев „или“-то.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложенията за промени, изчетени от господин Шишков по ал. 1.
За – 13, против и въздържали се – няма.
Предложените промени в ал. 2 на господин Шишков.
За – 14, против и въздържали се – няма.
Подлагам на гласуване § 7 с направените промени.
За – 14, против и въздържали се – няма.
По § 8 по вносител има ли изказвания?
Който е съгласен с § 8, моля да гласува.
За – 14, против и въздържали се – няма.
По § 8а и 8б има предложение от Александър Ненков.
Заповядайте, господин Ненков, да мотивирате.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Не.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Изказвания по § 8а, предложен от господин Ненков.
Заповядайте.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Професор Борисов, представител на Камара на архитектите в България. Камара, която е създадена със Закона за Камарата на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и поддържаща все пак контакти с европейските сродни професионални организации.
Позволявам си да взема отношение по направеното предложение, тъй като бяхме сезирани от всички членове на Камарата, които бяха информирани за направеното предложение в Народното събрание и да изразя едно остро, позволявам си да кажа, възражение по направеното предложение да отпадне ал. 3 на чл. 24.
Чета част от писмото, изпратено може би онзи ден, тъй като нямахме време да реагираме толкова бързо...
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Писмото е изпратено на всички народни представители и всички го имат. Няма нужда да го четете.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Тогава само бих Ви казал, че си позволихме да пишем и до министър-председателя, да се обърнем и към медиите, защото преценихме, че ще бъде по-правилно да участваме в дискусията по този въпрос.
Искам да обърна внимание, че направеното предложение за отпадане на ал. 3 от чл. 24 засяга целия инвестиционен процес и касае всички граждани в България, не само архитекти, не само инженери, не само проектанти, не само строители. Поради тази причина ние бяхме обединени и направихме съвместни заседания с другите професионални организации – с Камарата на строителите в България, с Камарата на инженерите на инвестиционното проектиране, Съюза на архитектите и много други, за да обединим своите становища, но те вероятно ще вземат допълнително думата, за да изкажат конкретно своето виждане.
Ние сме категорични, че с отмяната на ал. 3 нито се защитават публични интереси, нито се защитават междусъседски интереси. Тъй като се запазват всички устройствени показатели, валидни за конкретния устройствен план както интензивност на застрояване, така и плътност на застрояване, така и височина на застрояване, така и степен на озеленяване на всеки поземлен имот. Напротив, ограничават се чрез отмяната редица възможности, нека да ги наречем чисто проектантски, чисто инвестиционни, композиционни да се правят по-добри решения в интерес, както на инвеститорите, ката и на гражданите, а често пъти в интереси и на съседите, често пъти и в публичен интерес, тъй като се увеличават минималните отстояния от така регламентираните в Закона и в Наредба № 7 – „Минимални отстояния“.
Уверявам Ви, че нашият протест е напълно професионално мотивиран, нямаме никакви политически пристрастия и други странични емоции. Напротив, ние изхождаме единствено и само от чисто професионални и граждански, нека така да кажа, тъй като защитаваме интереса и на нашите съграждани.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Информирали сме и нашите международни партньори в Европейския съюз и ще търсим и тяхната подкрепа. За това исках да уведомя.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Борисов.
Напомням, тъй като има изключително много организации, които са заявили желание за участие в настоящото заседание, напомням че регламентът е до три минути за изказване. Никой от нас не се стреми да политизира темата по Закона за устройство на територията. Всички мисля, че разсъждаваме професионално и търсим правилни решения.
В този смисъл това е апелът ми – делово, стегнато, защото имаме изключително много работа, а знаете, че трябва другата седмица да приключим с гледането на Закона.
Заповядайте.
ОГНЯН АТАНАСОВ: Инженер Огнян Атанасов – Камара на инженерите в инвестиционното проектиране.
Ние пратихме становище, но, за съжаление, малко късно – към 14,00 ч.
Ще кажа само, че се присъединяваме към становището на Камарата на строителите в България и Камарата на архитектите, с което подкрепяме тяхното становище. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Други желаещи да се изкажат от неправителствените организации?
Колеги, първо давам думата на неправителствените организации, после на институциите, после на народните представители. Това е обичайният ред, който спазваме! (Реплики.)
Ще му дам и на него думата, не се притеснявайте.
Заповядайте.
МАРИН БАКАЛОВ: Благодаря. Архитект Марин Бакалов – ..., искам да кажа, че този член действа 16 години и няма никакви проблеми, така че категорично подкрепяме предложението на Камарата на архитектите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Друга неправителствена организация, която желае да вземе думата? Не виждам.
Главният архитект на София неколкократно беше призован да се изкаже.
Заповядайте, господин Здравков.
ЗДРАВКО ЗДРАВКОВ: Аз благодаря на професионалното отношение на колегите и от двете камари, които чух. Прилагането на Общия устройствен план и подробните устройствени планове изцяло е ангажимент на нашето направление и на съответните районни кметове.
Какво се получава обаче на практика? С прилагането на чл. 24, ал. 3 в зоните за малко етажно застрояване вече имаме пететажни блокове. Тоест, логиката, която има и която е създал законодателят – да се даде една възможност, когато има възможност да се ползват ограничителните линии на застрояване да определят условно един виртуален пакет, в който да се вмъкне сградата, се създават поредица от прецеденти, в които се надвишава височината.
Ако ние твърдо сме убедени, че височината, която е фиксирана в определена зона – кота корниз от 7,50, няма как да бъде надвишена, аз считам, че подобен творчески експеримент може да продължи да съществува. Но в момента той създава рецидиви и в зони, които имаме малко етажно застрояване представете си 7,50 – това са два етажа, в момента се вмъкват плюс още 4,50 – това прави 11 метрова сграда. Единадесет делено на три – всеки може да направи сметката. Там се появяват три плюс още два подпокривни етажа – пет етажни блокове. В Гърдова глава, ако се разходите, може да ги видите – прилагането на чл. 24, ал. 3. В началото на годината имаше решение на Върховния административен съд и разрешение за строеж на главния архитект на район Витоша беше обявено за нищожно следствие на прилагането на чл. 24, ал. 3 в зона с кота корниз от 7,50 над ботаническа градина, където е вмъкната една триетажна плюс още един тавански етаж сграда.
В момента хората са на петчленка, продължават делата – това не е толкова важно. Важно е, че този член, освен възможности за творчески изяви, дава възможност за надвишаване височината в определени зони. Нека да си обединим усилията да намерим начин, по който тази практика да бъде преустановена. Защото ние сме органът, който прилага подробните устройствени планове. На място хората виждат ясно и задават въпроси: защо в зона, в която ограничението е кота корниз условно за тях 10 м, се появяват пететажни блокове? Ако някой от колегите може да ми обясни как това нещо може да бъде ревизирано, да бъде контролирано? Единственият вариант е по-консервативен подход по прилагането на нормативите.
Аз съм практикуващ архитект. Преди четири години бях от другата страна и разбирам желанието на колегите да имат повече възможност за творчество. Но трябва да сме наясно, че плановете са по Закона и те трябва да бъдат прилагани по съответния ред, а не да се дава възможност за заобикалянето им посредством прилагане на подобни механизми.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Здравков.
Други желаещи да се изкажат?
Заповядайте от Камарата на архитектите.
МАРТИН ХРИСТОВ: Архитект Мартин Христов – заместник-председател на Камарата на архитектите. Аз благодаря, че още веднъж давате думата на професионалната организация. (Реплики.)
Искам да подчертая, че височината на сградата не се определя от нейния корниз, а във височината влиза и цялото пространство, което е до билото на сградата, което в зависимост от това дали се гледа по чл. 24, ал. 1 или ал. 3, то си е едно и също. Така че, ако в единия случай може да стане пететажна сграда, и в другия може да стане пететажна сграда.
Има случаи, в които прилагайки чл. 24, ал. 3, сградите стават много по-ниски, тъй като много по-адекватно се изпълняват показателите Кинт и плътност на застрояване, докато спазвайки чл. 24, ал. 1 и имитирайки по-ниско застрояване с отстъпване на последните етажи, ние не правим нищо друго освен да направим последните етажи нефункционални, да създадем предпоставки за последващо нерегламентирано пробване за усвояване на тези пространства от собствениците, тъй като това са тераси, площи, които са нефункционални, и точно това нещо би довело до презастрояване и преуплатняване на територията.
От друга страна, има доста неясни функционално обяснени в Закона дефиниции за отделните височини, които водят до разногласие при прочита на Закона и при прилагането му, което от своя страна води до разногласия между проектанти и общини, контролиращи органи. Това аз бих го поставил като нищо друго освен предпоставки за корупция. Има моменти, когато чл. 24, ал 1 е правилна за прилагане, но при свободно застрояване, при големи имоти нямаме друга алтернатива да се направи функционална сграда освен по ал. 3.
Призивът ни е да се направи работна група, която да е професионална и да уточни всички тези неща за в бъдеще, за да може да се изяснят проблемите.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Христов.
Господин Даракчиев имаше желание да се изкаже.
ГЕОРГИ ДАРАКЧИЕВ: Искам да кажа от името на ДНСК, че подкрепяме напълно предложението на господин Ненков и група народни представители. Подкрепяме и казаното от главния архитект на Столична община. Действително над Околовръстното шосе е предвидено за малкоетажно. Може да се види височината на сградите срещу Бизнес парк „София“ каква е. В практиката на ДНСК има не един и два случая, в които се водят спорове относно характера на застрояване, когато се прилага чл. 24, ал. 3 – дали е малкоетажно, средноетажно или високоетажно.
В заключение искам да кажа, че на гражданите няма как да се обясни, че сградата не е висока пет етажа, да кажем сградата е на три етажа и е малкоетажно. Няма кой да разбере, че височината е тази.
И още едно изречение. С отмяната на чл. 24, ал. 3 ще може по правилно да се прилага характерът на застрояването, посочен в чл. 23, ал. 1. Защото там е обвързано с височината на сградата до 10 метра – малкоетажно, до 15 метра средноетажно и високоетажно над 15 метра, независимо дали е на линията на застрояване, или навътре в пространството.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Даракчиев.
Господин Пенчо Димитров има думата.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Благодаря за предоставената възможност да изразя становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Предложението за отмяна на чл. 24, ал. 3 беше обсъдено в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, включително с Политическия кабинет и министър Аврамова, и министерството подкрепя изцяло предложението на народния представител Александър Ненков за отмяна на чл. 24, ал. 3.
Искам отговорно да заявя, че определено имаме проблем с провеждането на устройствена политика на територията на държавата и определено чувствителни зони, каквито са зона „А“, зона „Б“ по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, зоните с ниско застрояване в малките населени места, в устройствените зони с ниско застрояване, във вилните зони не може да се проведе устройствената политика, която е определена с правилата и нормативите в Закона за устройство на територията, Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, Закона за устройство и застрояване на Столичната община. Устройствената политика, определена с тези закони е в тези чувствителни зони да се ограничи височината на застрояване – 7 метра – зона „А“, зона „Б“; 7 метра – вилни зони; 10 метра – ниско застрояване.
Как се определя височината на застрояване, реалната височина на застрояване е определено в нормативите по чл. 24, ал. 1 и 2. Алинея 3 дава възможност за едно фиктивно определяне на височина, което създава проблеми и води до заобикаляне и неспазване на други устройствени изисквания. Нарушават се характерът на застрояване, което е една от основните характеристики, които определят общите подробни устройствени планове.
Освен това аз мисля, че, ако трябва да си говорим освен за политики и за архитектура, радвам се, че тук присъстват и професор Борисов, и професор Булев, и колегите от Управителния съвет на Камарата на архитектите, и архитект Савов, който е бивш заместник-министър на министерството по инвестиционното проектиране. Радвам се, че те присъстват и много искам наистина да погледнем нещата, няма как да не ги гледаме от гледна точка на архитектурата, но да ги погледнем и от гледна точка на политика за устройство на територията.
Чл. 24, ал. 3 пречи, не само пречи, носи вреди. В зона „А“, зона „Б“ ние нямаме сгради с височина 7 метра, всички те са на 11,50 метра. Във вилните зони нямаме сгради със 7 метра, всички те са вече в средно застрояване. В малките населени места нямаме ниско застрояване, всичко е минало в средно застрояване, прилагайки там чл. 24, ал. 3.
Ако трябва да говорим за архитектура – архитектурата е визуално изкуство, то въздейства визуално и се възприема визуално. С височината, която реално всички ние възприемаме, тя има реални измерения. Височината е физична величина и тя има реално определено измерване. Няма как ние визуално да възприемаме по един и същи начин една сграда, която е 7 метра, когато е разположена на линията на застрояване, и една сграда, която е 11,50 метра, за която е приложен чл. 24, ал. 3 и е отдръпната от линията на застрояване, да твърдим, че я възприемаме по един и същи начин. Тя и в Кадастъра се отразява по различен начин, когато е на линията на застрояване ще бъде отразена като двуетажна, когато е отдръпната ще бъде нанесена като четириетажна.
След време, като извършим съответните анализи на територията и започнем да изработваме нов подробен устройствен план, от тези анализи ние ще установим, че застрояването на територията с прилагане на принципа на чл. 24, ал. 3 всъщност е променил характера на застрояване и тази територия ние вече в новия устройствен план няма да я отбележим като територия с ниско застрояване, защото на нея реално височината вече ѝ е за средно застрояване. Ако продължим да прилагаме чл. 24, ал. 3, няма да можем да спазим устройствената политика за ограничаване на височината на застрояване, пак повтарям, в особено чувствителни зони – зона „А“, зона „Б“ по Закона за Черноморското крайбрежие, вилни зони, зони с ниско застрояване.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Димитров.
Други желаещи от институциите да се изкажат? (Реплики.)
Правя компромис.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Ние сме колеги и би трябвало да имаме все пак разбирателство. Явно има различни позиции.
Бих предложил, ако е възможно, разбира се, да се отложи, за да се стигне все пак до консенсус, тъй като всички колеги от практиката, както виждате, защитават обратното виждане.
Относно така наречените чувствителни територии, механизмът е чрез подробните устройствени планове, разбира се, общите устройствени планове и общините са в състояние да приемат, ако решат, дори кота било 6 метра – никой не ги ограничава при приемането на подробните устройствени планове.
Обръщам внимание, че механизмът на Специфични правила и норми също не се използва достатъчно ефективно, където също могат да бъдат записвани различни изисквания към прилагането на подробния устройствен план. Ние въведохме миналата година – 2019, тези наредби, които тепърва предстои да се приемат от общинските съвети за образа и за спазване на облика. Така че има механизми и бих помолил да се стигне все пак до едно компромисно бъдещо решение, а не така – да влизаме в някакви диспропорции в разглеждането на тази тема.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Борисов.
Всъщност до гласуването в залата в Народното събрание, винаги може да се дискутира и да се търси решение, понеже тук става отмяна, не става дума за някакви сложни текстове. Но професионална дискусия на високо ниво, как да кажа, на тема градоустройство – трудно може да се случи в рамките на заседание на Комисията.
Други желаещи да се изкажат от народните представители, включително?
Господин Бонев, заповядайте.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми гости, уважаеми колеги! Това, което чухме, е, че от една страна, Камарата на архитектите и на инженерите са против приемането в този вид. Разбираемо е и е ясно.
От друга страна, разбираме, че поправката е направена изцяло поради невъзможността на Столична община да се справи с градоустройствената политика, което е факт. Факт, който, само ще припомня на архитект Здравков, неслучайно го накарах да вземе думата – през 2018 г. имахме страхотни дебати относно две наредби. Ще кажа само едната – за градския облик, която все още не е приета в Столична община. Редно е, когато тогава Вие ни убеждавахте как, видите ли, ще реши именно тези проблеми. Стенограмите се пазят, много хубаво е, че се водят стенограми. Това е относно предложението от господин Ненков, в което няма нищо лошо, нормално е. Лошото е, че между първо и второ четене е изцяло нов текстът, тоест нямаше възможност за още по-голям дебат.
Чухме инженер Даракчиев, че също има обструкции, че всичко това се случва само на територията на Столична община. (Реплики.)
Аз мисля, че отдавна трябваше да сме затворили темата за зона „А“ и зона „Б“ по морето. (Реплики.) Да, аз много добре съм запознат с този случай …
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Моля за ред в залата.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: … така че стената дали е хотел или хотелът е стена. След малко ще гледаме точно за геозащитните мероприятия.
Така че хубаво е, като правим такива предложения да не се концентрираме, защото и в по-голямата си част другите предложения са само за Столична община. Какво разбираме? Столична община не може да се справи с градоустройствената политика, контролът по градоустройствената политика, иска да отпаднат текстове и всичко това го правим за територията на цялата страна. В крайна сметка има Закон за застрояване на Столична община, който трябваше да е приел наредба, която наредба да указва начина и общия облик на столицата. Така че ние ще се въздържим или по-скоро ще гласуваме „против“ премахването.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Здравков, не знам, като лично обяснение ли да го таксувам, но имате думата.
ЗДРАВКО ЗДРАВКОВ: Аз благодаря, че толкова емоционално се приемат нашите предложения. От 2018 г. текстът наистина претърпя изключителен дебат в професионалните организации и уверявам Ви, че на заседанието на 17 декември Общинският съвет ще разгледа наредбата за градската среда. Към нея бяха разработени и фасади, цветови решения за „Графа“, огромна работа се свърши, но едва ли ще загубя времето на всички, за да разказвам какво точно сме свършили.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: А и не е целта на занятието. Дайте да си говорим за чл. 24.
ЗДРАВКО ЗДРАВКОВ: По отношение спазването и прилагането на градоустройствената политика тук сме в тази посока да се затворят още вратички. С изменението, което направихте през 2018 г., за което съм Ви благодарен, прилагането на чл. 27, ал. 3 вече не се случва на територията на Столична община и нямаме извращения тип „небостъргач на два калкана“, каквото мога да Ви дам за пример, без да споменавам имена, на всеки в главата му идва едно наум.
Аз съм Ви благодарен за това, което направихте през 2018 г., и мисля, че то работи добре на територията на цяла България, след като успяхте през 2019 г. да вкарате тези текстове в общо законодателство да влязат и в ЗУТ. Така че текстовете не са само за Столична община, те са за всички ни.
Аз съм председател на Сдружението на общините и Ви уверявам, че повечето от колегите в страната приветстват тези текстове.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин главен архитект.
Господин Димитров, нещо съществено ли?
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Да кажа, че наистина чл. 24, ал. 3 не е свързан само с територията на Столична община.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Вече всички сме наясно с това.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Аз вече го казах. Разбира се, че се надяваме да подобрим политиката с отмяната на чл. 24, ал. 3, опазване на чувствителните зони от застрояване на сгради с по-голяма височина.
Подкрепям архитект Здравков, че решихме проблема с ъгловите урегулирани поземлени имоти с изменението в чл. 27, ал. 3. Решихме и един проблем с коефициента за интензивност на застрояване, като променихме дефиницията за разгъната застроена площ и така преодоляхме извращенията, които, извинявам се на колегите проектанти и архитекти, но наистина извращения, които се правеха с инвестиционните проекти и се проектираха в подпокривните пространства складове с бани и тоалетна, за да не бъдат включени в разгънатата застроена площ, като тази практика вече е прекратена.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Димитров.
Мисля, че излязохме от темата.
Други желаещи да се изкажат?
Господин Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря – инженер Шишков.
Въпреки, че не съм архитект, преди две години се наложи да навляза дълбоко в тази материя. Не знам дали си спомняте, но аз бях вносителят на този текст за отмяната му преди две години. Бях основното движещо лице за връщането на първоначалния текст. Действително бяха много тежки дебатите по тази тема. Само ще дам няколко маркера.
На първо място, през 2018 г. излязохме с решение да се сформира работна група под ръководството на МРРБ, която работна група да реши проблемите с този текст. За съжаление, такава работна група по моя информация не се състоя и така или иначе не беше обсъждан текстът впоследствие.
Действително има разнопосочно тълкуване в практиката. Това е факт. Както и архитект Здравков посочи, и колегите от МРРБ, има тълкувателни решения на съда, които са разнопосочни и дават ясен сигнал, че в тази хипотеза има някакъв проблем, който трябва да бъде решен.
Но аз не смятам, честно казано, четейки текста, че проблемът е в ал. 3. По-голямата височина на застрояване, по-високите сгради не идват от ал. 3, а идват от ал. 2. В ал. 2 ясно е записано, че сградата може да бъде по-висока с 4,5 метра под ъгъл 45 градуса. Това води до по високите сгради в общия случай, говоря в общия случай. Така че аз искам да направя едно предложение, което смятам, че е разумно към момента.
Имаме примерно около седмица време, нека да отложим този текст в момента и все пак, опитайте да направите една работна група, която да излезе с някакви разумни предложения, които да решат проблемите на всички. Факт е, че има проблеми в чл. 24, ал. 3, но премахването на чл. 24, ал. 3 няма да реши проблемите със застрояването и по-високите сгради – това мога да го гарантирам.
Това е моето предложение – да отложим точката за следващия път. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Има предложение за отлагане. Колеги, който подкрепя предложението на господин Шишков за отлагане, моля да гласува.
За – 5, против – няма, въздържали се – 8.
Не се приема.
Продължаваме дебата.
Други желаещи да се изкажат? Няма.
Подлагам на гласуване § 8а внесен от господин Александър Ненков и група народни представители.
За – 8, против – няма, въздържали се – 5.
Текстът се приема.
Параграф 8б внесен от господин Ненков.
Желаете ли да го мотивирате като вносител.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Не.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Неправителствените организации желаят ли да изразят становище по § 8б? Не.
Институциите желаят ли да изкажат становище? Няма.
Народните представители, желаят ли да вземат отношение?
Господин Бонев, заповядайте.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Бих искал да попитам господин Ненков вкарвайки в това предложение се предвиждат подземният и първият етаж да са разположени под жилищните обекти. Става въпрос за помещения за обществено обслужващи дейности – търговия мисля, че беше. Това означава ли, че може четири етажа под сградата да бъдат за обществено обслужващи дейности, а последният да бъде жилищен? Защото от друга страна въпрос имаме отношение през улици и височини. Само това питам като информация, господин Ненков.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи да се изкажат?
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Ще помоля господин Здравков да вземе отношение.
ЗДРАВКО ЗДРАВКОВ: Това е за обектите за стопански и обслужващи дейности, новоизграждащи се жилищни сгради. Тоест това не е смесена сграда. Тоест, съотношението в жилищната сграда е ясно казано, че жилищната площ трябва да е повече от 60%. Тоест тук става по-скоро една по-ясна дефиниция, в която се дава възможност обектите за нежилищни функции да се разполагат под жилищните обекти, но не само в първия етаж. Тоест може да бъде една жилищна сграда – съотношението да кажем е 80 към 20 жилищната площ, тоест, първите два етажа да са разположат магазини, лекарски кабинети, които да бъдат не само в партерния, а в първия или във втория етаж, които да бъдат над първия етаж, условно кота нула, но под жилищните обекти.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Архитект Здравков, разбирам, че това законодателство е във връзка с изискване на Столична община. Няма нищо лошо.
ЗДРАВКО ЗДРАВКОВ: Това не е наше предложение.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Знам, че не е Ваше предложение. Не ме разбирайте погрешно. Съотношението на жилищната площ към търговската площ в сградите, в случая приемаме жилищна сграда – четири етажа или три етажа търговски, имаме паркиране. София е най-мръсният град. Разбирате ли същността? Не знам дали това, което ще вложили в искането, или представеното от господин Ненков предложение, сте наясно до какво ще доведе?
ЗДРАВКО ЗДРАВКОВ: Говорим за жилищни сгради. Дефиницията в § 5 на жилищни сгради ясно е определила какво значи жилищна сграда. Тук по-скоро даваме едно поясняване къде могат да бъдат нежилищните обекти – че не могат да бъдат само в партерния етаж. Партерният етаж е архаизъм, просто ние казваме, че трябва да бъдат под жилищните обекти.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Мисля, че въпросът стана ясен.
Колеги, други изказвания – господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: В крайна сметка, когато се спази съотношението за това какво е жилищна и какво е нежилищна площ, не виждам някакъв проблем чисто и визуално, ако искате, да се реализират първите два или три етажа.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, закривам дебата, ако няма други изказвания.
Подлагам на гласуване § 8б да бъде гласуван.
За – 9, против – няма, въздържали се – 4.
Параграф 9 по вносител.
Има ли изказване по § 9?
Заповядайте, господин Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Камарата на архитектите в България много сериозно обсъдихме и този текст в предложението за промяна. Подкрепяме всичко с изключение на едно, като предлагаме след изброените обекти: образование, наука, здравеопазване, култура, спортни обекти и съоръжения, части от тях да бъде записано „общинска и държавна собственост“.
Мотивите са ни изложени в писмото, което предполагам, че всички Вие имате. Разрешете ми с цялото уважение към Вас, като хора с изключително много опит и практика в публичните обсъждания, да имате предвид, че това ще доведе до ограничаване на едни конституционни права на гражданите, собственици на такива имоти. От друга страна, значително ще нарасне административната тежест. То е логично. При това допълнително съгласуване с министъра, съответният ресорен ще забавя навсякъде инвестиционната инициатива на инвеститорите, които желаят да реализират своите намерения и то в контекста на законните си прави. Ще утежнява инвестиционния процес. Не на последно място, ще създава и допълнителни предпоставки за корупция.
Ще завърша с това, че познавам много случаи в различни общини, където по предишни такива процедури, са били дебатирани подобни съгласувателни процедури, които са се забавяли с години. Не говоря с месеци, не говоря с дни, а с години. Стигало се е до едно прекомерно и ненужно забавяне при очевидни възможности частните инвеститори да реализират своята инициатива.
Завършвам с това, че подкрепяме предложението с допълнение след изброените обекти да бъде записано „общинска и държавна собственост“. (Реплики.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Шишков и господин Бонев припознават предложението.
Има ли други изказвания?
Господин Тодоров, заповядайте.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Това, което предлага уважавания мен професор Борисов, не е свързано със сегашното предложение в Закона. Не за първи път се появява тази хипотеза. Чисто правно редактирано този текст на изречение първо, повтаря досегашния текст.
Цялата алинея е изменена заради това, че се предлага служебно съгласуване от съответния министър. Иначе текстът – първото изречение към което Вие се насочвате, е същият от първообраза му. Тогава законодателят не е имал предвид само държавна или общинска собственост, въпросните обекти, а всички обекти, които попадат сфера на образование, социални дейности и така нататък, независимо от тяхната собственост. Защото всички те се явяват елемент съответно на образователната, здравната, социалната и всички други системи, които са свързани с провеждане на съответната политика в дадена област, в това число и с териториите, тест незастроените имоти, за които с подробни устройствени планове е предвидено изграждането на такива обекти, без значение дали собствеността е публична, или частна, в смисъл държавна, общинска или частна, както и по отношение на сградите. Текстовете са взаимно свързани, както в 134, така и въпросните в 39, ал. 3. Законодателят винаги е визирал всички обекти на собственост, които попадат в тази категория.
Това, което Вие предлагате, означава, че оттук нататък само по отношение – не казвам, че не трябва да се възприема, но искам народните представители да вземат информирано решение. Това, което предлагате в момента, означава, че изведнъж съществени обекти да кажем на образователната или на здравната система могат собствениците им, ако са частни физически, или юридически лица, да си променят предназначението, както им дойде на ум, без да искат съгласие на съответния министър, който ги е включил в съответната система при провеждане на политиката.
Вземете едно здравно заведение, което е частно. Има много такива. Една значителна част от тях – договори със Здравна каса. Това влияе върху разпределението на всички останали връзки и така нататък. По отношение на училища, детски гради. Сега изведнъж казваме: те могат да си правят, какво искат, а само за държавните общини.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Тодоров.
Мисля, че стана ясно.
МРРБ имат ли становище по направеното редакционно предложение?
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Не. Ние поддържаме текста на законодателя.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Абсолютно съм съгласен. Всичко, което е публично-общинска или частна собственост, или държавна – да, през Министерството. За частната собственост, за да се стигне до частната собственост значи е отпаднала необходимостта, тоест самата продажба на частното лице е станало със съответната санкция на съответния министър.
Ще ви приведа от съвсем скоро един пример. Училище, продадено с двора, в случая собственикът не иска да го ползва като училище поради отпадналата необходимост и той трябва да пита министъра. Така че подкрепяме това, което е само за държавната и общинската собственост.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Димитров, искате ли думата?
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Само искам едно уточнение да внеса като казах, че поддържам Законопроекта на Министерския съвет, имам предвид, че текстът така, както е предложен от Министерския съвет, е минал на съгласувателна процедура. Тоест той е съгласуван с министъра на здравеопазването, с министъра на образованието и с министъра на младежта и спорта – не са имали възражение по този текст. (Реплики.)
Подкрепям изцяло това, което господин Тодоров каза – че все пак това са обекти на социалната инфраструктура и за тяхното изключване от съответната образователна или инфраструктура на здравеопазването или на спорта трябва да се съгласува със съответния ресорен министър.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Шишков, имате думата.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря.
Имам въпрос към експертите. Ако трябва да променяме предназначението на фитнес зала в кухня за кетъринг например, трябва да питаме министъра ли? Това ли трябва да се случва с този текст? (Реплики.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте.
ОГНЯН АТАНАСОВ: Ние от Камарата на инженерите подкрепяме Камарата на архитектите. Давам един конкретен пример. Наистина тази процедура се прави преди да бъде продаден имотът – след това купуваш. Във всяко едно село е имало лечебница, във всяко едно село е имало градина, в повечето – и училища. Тези работи са отпаднали. Ако е необходимо, още при продажбата да има становище на министъра. След това като я купиш и решиш да я преустроиш, ако трябва пак да го съгласуваш, не смятам, че е удачно и се получава двойно съгласуване. Затова подкрепяме предложението на Камарата на архитектите. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Тодоров иска да отговори на господин Шишков.
СТЕФАН ТОДОРОВ: На всички искам да отговоря, които подкрепят предложението. Съжалявам, но не се занимавам с проектиране и не взимам отношение по отношение на проекти понеже не разбирам от това. Разбирам от законодателство. Всичките примери, които давате, са абсурдни. Била продадена лечебницата, защото отпаднала необходимостта. Всичките тези обекти – училища, детски градини, болници и здравни пунктове, каквото се сетите, този ред за тях съществува много отдавна. Те, за да сменят характера си на собственост от публична в частна и след това да могат да променят предназначението си от училище, болница, здравен пункт и каквото се сетите, трябва да минат първо на закриване като такъв обект, което минава през съответното министерство след решение на Общинския съвет, след което да получат изрично съгласие за промяна на предназначението. Едва след това с тях може да бъде извършена въпросната разпоредителна сделка, а не да ми давате пример: продали лечебницата на един частник, той искал да прави баничарница. Това са абсурди. Ако е продадено, е продадено в нарушение на Закона.
Така че не заблуждавайте народните представители, защото искате да се реши някакъв частен въпрос. Примери от рода на фитнес зала за баничарница, извинявайте, но ако една фитнес зала няма такава стойност, в същото време едно болнично заведение попада в същата категория и ние не може да се отнасяме по този начин. Омръзнало му да има фитнес зала, искал да си прави нещо друго. Когато е правил спортен обект, защото за проектиране, за устройствено отреждане, за терен за спортен обект има специални изисквания в Закона за физическото възпитание и спорта и той защитава всичките видове, независимо от това дали са държавна, общинска, или частна – как тяхното предназначение, за да се запази спортното му предназначение не може да се промени, освен по този ред и по реда, както е разписан в Закона за физическото възпитание и спорта, така в Закона за здравето, така в Закона за образованието.
Не смятам, че трябва да се дава един частен пример, видите ли, някой взел нещо незаконно и сега иска да го прави нещо друго. Той да намери достатъчно основание и мотиви да убеди съответния министър, че трябва да даде съгласието си да се промени предназначението на този обект, той да бъде изключен от система на съответното образование, здравеопазване или спорт или където попада и тогава да прави с него каквото си иска.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, мисля, че се изясни казусът.
Има ли други изказвания? Не виждам.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване редакционното предложение на господин Бонев – „след части от тях“ да бъде добавено „съоръжения“. Значи, след думичката „съоръжения“ – „общинска и държавна собственост“ и текстът оттам насетне върви по вносител.
Който е съгласен с тази редакционна промяна, моля да гласува.
За – 1, против – няма, въздържали се – 12.
Който е съгласен с текста на вносителя, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.
Предложение на господин Ненков и група народни представители за създаване на нов § 9а.
Има ли становища от страна на неправителствените организации? Не виждам.
Има ли от страна на институциите желание да изкажат становища? Не виждам.
Народните представители, имате думата.
Заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Директно ще се обърна към архитект Здравков. Ясно е вече какви са поправките. Става въпрос за паркирането в София – няма какво да се заблуждаваме. Ако може да ни дадат повече яснота, какви са точно предложените текстове, особено това да се замени чл. 13, ал. 1 с чл. 75, ал. 4. И това подземно паркиране в сгради, разположени в съседни регулирани поземлени имоти, според мен е някакъв нонсенс. Хем говорим преди малко за градоустройствени политики, хем общи входове – нещо напълно неразбираемо.
И не на последно място, Наредбата за проучвания, анализ и ситуация на транспортното обслужване в столицата кога ще бъде приета, архитект Здравков, защото то е във връзка със…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Тук не е общински контрол на Столична община. Имате правото да питате вносителя.
ЗДРАВКО ЗДРАВКОВ: Аз предлагам да ме поканите на изпитване тук следващия път, тъй като има доста въпроси към мен.
Понеже лично са отправени въпросите към мен, тук се касае за общ достъп.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Мисля, че всички разбират за какво се касае.
ЗДРАВКО ЗДРАВКОВ: Колегите от Камарата ще ме подкрепят. Има имоти с лица по осем, по дванадесет метра, общият достъп дава възможност, при условие че една рампа е с минимална широчина от 3,60, да се направи общ достъп до един или повече подземни гаражи с обща рампа. Това нещо нито намалява изискванията за гариране и паркиране, нито намалява начина на обслужване на сградите. Те си имат своите стълбищни клетки…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Този въпрос беше към господин Ненков и той тъкмо да отговори по този начин, Вие не му дадохте възможност.
ЗДРАВКО ЗДРАВКОВ: Понеже непрекъснато ме изпитват.
Господин Председател, аз предлагам да дойда другата седмица да бъда подложен на изпит, а що се отнася за Наредбата за транспортните проучвания – колегите от Университета по архитектура, строителство и геодезия я изготвиха, предстои обсъждането и на обществени консултации. Мисля, че тази Наредба също се получи много добре.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Ненков има думата.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Господин Бонев, аз не разбрах кое не разбирате в този § 9а? Напротив, той според мен е изцяло в подкрепа на собствениците, които имат инвестиционни намерения, които биха могли, ако имат взаимно съгласие, да си направят една обща рампа. Всеки от Вас е виждал два залепени блока един до друг, с две рампи една до друга за различните блокове. Кому е нужно това нещо? Това е модерно предложение, особено когато градската среда се уплътнява все повече и повече, това би дало една добра перспектива за инвеститорите.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Димитров, заповядайте.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Едно уточнение по въпроса на господин Бонев.
Замяната на чл. 13а с чл. 75, ал. 4 се извършва, за да се постигне съответствие в нормативната уредба. Член 13а това е Наредба № 7 за правила и нормативи за устройството на отделни видове територии и устройствени зони, в която само за централни зони е допуснато изключение от броя на местата за паркиране, то за останалата територия не е решен въпросът, така както изисква Законът.
В Наредбата за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система в урбанизираните територии – там изчерпателно са посочени условията, при които може да се допуснат отклонения от правилата за определяне на броя на местата за паркиране.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Мисля, че казусът се изясни напълно.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Има много от нашите становища, с които Вие сте се запознали, където подкрепяме вносителя.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Разбира се.
Колеги, закривам дебата.
Подлагам на гласуване § 9а на господин Ненков.
За – 10, против – няма, въздържали се – 3.
Предложение за § 9б от господин Ненков: „септични ями“ се заменя с „водоплътни изгребни ями“.
Параграф 9в е същият по характер – подмяна на един термин с друг, който е по-коректен.
Има ли изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи 9б и 9в.
За – 10, против – няма, въздържали се – 2. (Реплики.)
Параграфи 10 и 11 са по вносител.
Давам думата за изказвания.
Заповядайте, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Предложението е разрешенията за поставяне по ал. 2 и в двете хипотези – и по 57, и по 56, да се публикуват в Единния публичен регистър по устройство на територията.
Вземам отношение, защото преместваемите обекти не са обекти с траен статут, защото днес ги има, утре ги няма, а сега ще задръстим Регистъра и с тях. Мисля, че това прекалено много ще го натовари, защото той трябва да отразява – такъв е замисълът, а такъв беше замисълът на Портала за устройство на територията, който остава в малко по-ограничено съдържание, да отразява трайното състояние на територията, тоест строежите и всичко, което е свързано и да служи за целите на градоустройството, и политиката на устройствено планиране, инвестиционно проектиране и строителство. Един преместваем обект значи, че днес го има, утре го няма – той не е с постоянен статут, и вкарвайки го в Регистъра, той ще стои там вечно, а вдругиден няма да го има, защото обикновено имаме срокове, които максимално са в зависимост от наредбите на общинските съвети. Затова малко ми се струва, че е излишно разрешенията за поставяне – по 56, пък и по 57, в регистъра ми се струва прекалено.
Вие решавайте. Изразявам мнение, че това е нецелесъобразно.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи да се изкажат?
РЕПЛИКА: Господин Председател, времето на Комисията ни изтече. Ако продължаваме, трябва да удължите времето.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Предлагам да удължим времето до 17,00 ч.
Колеги, имате ли възражения?
Който е съгласен с удължаване на времето, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 5.
Удължихме времето.
Коментираме параграфи 10 и 11. Други изказвания?
Заповядайте, господин Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Аз разбирам малко от компютри, господин Тодоров.
Ще задръстим действително регистъра, но с няколко байта, а това не пречи пък и когато бъде премахнат обектът, да бъде премахнат и от регистъра. Това не е някаква драма, така че не е голям проблем.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Димитров.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Кратко уточнение. Единният регистър се създава в изпълнение на Решение на Министерския съвет във връзка с регистровата реформа. Общините сега поддържат регистри отделно, самостоятелно без установена единна форма, без установени единни изисквания. С Решението на Министерския съвет трябва да се създаде единен регистър, който да обедини регистрите, които водят – 265 общински администрации, областните администрации и министъра на регионалното развитие и благоустройството, Дирекцията за национален строителен контрол.
Този регистър трябва да се поддържа в актуално състояние. Така че отпадането на едно разрешение за поставяне на преместваем обект или на рекламен елемент автоматично трябва да води и до актуализация на Регистъра и той ще отпадне. В крайна сметка обаче смисълът е в полза на общинските администрации, които чрез Регистъра по-отговорно ще следят сроковете на договорите, които са сключени за съответния преместваем обект, съответно по-своевременно ще реагират за тяхното премахване след изтичане на договора, с който те са разрешени.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Димитров.
Господин Тодоров има точно 30 секунди, за да изрази възражението си.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Аз не оспорвам Регистъра. Знаеш, че по моя идея се създаде порталът, който, дай Боже, някога да се случи. Въпросът е какво да има в този Регистър? Министерският съвет не е решил там да има преместваеми обекти, монументално-информационни и всякакви табелки. Някои от тях са със срок на действие един, два, три месеца. Увеселителни обекти – стрелбищата на лунапарковете – два месеца, един месец, три дни по панаирите. Реклами – по 57, информационни елементи – стоят от ден до пладне и се махат. Това няма място в Регистъра, разберете! Безсмислено е.
А обектите, които са преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия? Слагаме десет фургона в двора на училището за един, два месеца и ги отразяваме в Регистъра. Създаваме излишно администриране и утежняване на този регистър.
Преместваеми обекти за административни нужди – в строежа слагат фургона отпред за работниците, а след една година завършват строежа и го махат. Ние отразяваме, че сме издали разрешение за поставяне на фургон.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Тодоров, само в една посока Ви поправям, тъй като това е в Законопроект на Министерския съвет, очевидно Министерският съвет е решил друго.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Той този текст изобщо не го е гледал.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, ако няма други изказвания, подлагам поотделно параграфите на гласуване.
Параграф 10 по вносител, който е „за“, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 4. (Шум и реплики извън микрофоните.)
Алинея 13 искате да бъде гласувана отделно.
Анулирам гласуването, което протече току-що и подлагам на гласуване ал. 13 от § 10. (Реплики.)
Подлагам го разделно на гласуване. Ако не събере мнозинство, ще отпадне.
Който е „за“ нея, моля да гласува. (Реплики.)
В смисъл, по вносител, който е по вносител на текста.
За – 9, против – 1, въздържали се – 3.
Останалата част от § 10, който е съгласен, моля да гласува.
Колеги, текстът на вносител на § 10.
За – 9, против – 1, въздържали се – 3.
Параграф 11 – който е „за“, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 4.
Параграф 12 – предложение от Александър Ненков за § 12.
По § 12 има ли изказвания?
Заповядайте.
МАРИЯ АПОСТОЛОВА: В ал. 7 да се добави същото допълнение, което предлага народният представител, за обектите по чл. 56… (Говори при изключени микрофони.)
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Ал. 7 на чл. 57?
МАРИЯ АПОСТОЛОВА: 57а. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Добре, господин Ненков припознава предложение – в ал. 7 да бъде добавен същият текст, който е предложен за ал. 2.
Колеги, подлагам новото предложение на господин Ненков на гласуване.
За – 9, въздържали се – 4.
Като цяло текстът с предложението на господин Ненков... (Шум и реплики.)
Не, ние първо трябваше на Ненков да гласуваме новото.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Да, Вие го гласувахте.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Не, първо гласувах по другия ред. (Шум и реплики.)
Първо, трябва да гласуваме за ал. 2, което е изконното предложение на господин Ненков.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 9, въздържали се – 4.
Сега целия § 12.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 9, въздържали се – 4.
Параграф 12а – предложение от господин Бонев.
Заповядайте, господин Бонев, ако искате да мотивирате предложението.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Искам да се възползвам от това, че е крайно време да дефинираме дължината на задънените улици и лице на парцелите. Мисля, че е удачно като решение.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз не можах да разбера предложението Ви, ако може да разясните какво предлагате.
Извинявай, че те прекъснах, но не можах да си го представя.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Предлагам поради многото повратни тълкувания по регулираните поземлени имоти, тоест на задънените улици, превратното тълкуване както със зоната за застрояване, така и начина на застрояване, така и с примерно по-благоприятна страна в Закона, давам възможност, или поне правя опит да го регламентираме, кое да се счита за лице на именно такава задънена улица. Това е моето предложение, а именно при равни страни на лицето при задънена улица, разстоянието да е перпендикулярно на оста на улицата, тоест това да се смята за лице. Мисля, че предложението е коректно и ще спрем да тълкуваме превратно тези задънени улици. (Шум и реплики.)
РЕПЛИКА: Може ли и ние да го видим, защото в текста не е записано по този начин. Аз не го тълкувам… (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Важното е, че разбрахме колегата какво иска да каже.
Господин Тодоров ще предложи решение.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Понеже господин Бонев сподели чертежа, който му предложихте, аз от него разбирам идеята, която се припокрива с моята донякъде. Аз предлагам нещо различно от предложението на господин Ненков. Говорим за 12а, за чл. 81, ал. 4. (Реплики.)
Аз като направя предложението за ал. 4, то ще инкорпорира твоята идея, която е по ал. 3.
Замисълът ми е следният. Разделя се един имот – било при делба, било решил собственикът, който има възможност да го раздели. По този начин лишава имотите, които вече нямат излаз на улица, от достъп. При това положение се налага общината да му прави тупик. Затова, да речем примерно, предложението очевидно, което е направено, общината да придобива по силата на плана. Такова отчуждително действие планът няма и не може да има. Не че сегашният текст на ал. 4 е много читав, но той казва, че отчуждаването е за сметка на собствениците, тоест не им се дължи обезщетение.
Затова аз предлагам, тъй като Законът има изискване, че всеки имот трябва да има достъп – път, улица, алея. За мен процедирани по този начин планове, които са допускали разделяне на имот без да има достъп, са в нарушение на Закона. За да се елиминира това нещо, предлагам една хипотеза, която да казва горе-долу следното: при делба на имот задължително с проекта за ПУП трябва да се осигурява достъп до всеки от имотите, като в случаите, когато новообразуваните имоти нямат достъп до улицата, тоест първият, който е – частта от имота остава на улицата, той си има достъп, а следващите, които са в дълбочина, с плана да им се осигури достъп. Това ще си остане част от собствеността на имота, като ограничението, което сега спира този процес, това е лицето по чл. 19. Да кажем, че в тези случаи изискването за лице е това, което е за минимум при тупик. Тоест това, което господин Бонев възприе по чертежа, аз по същия начин казвам, че вместо да разделим имота на две части, ще го отрежем, грубо казано, като байраче. И този тупик, който сега се прави, ще си бъде част от имота, той ще си има излаз на улицата. С изключението, което ще допуснем, че в тези случаи лицето на този имот не трябва да бъде по-малко от минимума за тупика, тогава вече покриваме и хипотезата на господин Бонев – запазва се собствеността на имота на съответния собственик. Впоследствие той ще има възможност пак, ако някой реши, или негови наследници, да си обединят имотите и да ги конфигурират евентуално и по друг начин. Общината няма да се натоварва с излишно прокарване на улица, благоустрояване – съответните там осветления, почистване и така нататък. По този начин мисля, че ще бъде решен един проблем, който в практиката е създаден, а именно поради ограничението по чл. 19 за лице. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Тодоров, аз предлагам Вашият текст да бъде разпратен на членовете на Комисията и да отложим гледането на…
СТЕФАН ТОДОРОВ: Добре, да. Нали се възприема идеята?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Шишков, заповядайте.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря.
Господин Тодоров, нека да не бъде при делба, а при урегулиране на имота, защото урегулирането е по-общото понятие. Това като забележка.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Параграфи 12а на господин Ненков и 12а на господин Бонев – предлагам да ги отложим и да ги гледаме на следващото заседание.
Подлагам на гласуване процедурното ми предложение – ако сте съгласни да се отложат предложение 12а на господин Бонев и на господин Ненков.
Единодушно виждам, че се приема.
За – 13.
12б – предложение на господин Ненков.
Желаете ли да мотивирате като вносител? Не.
Неправителствените организации желаят ли да вземат отношение? Не.
Институциите желаят ли да изкажат становище? Не.
Господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Това, което ще изкажа като възражение, е водоплътниизгребни ями. Аз преди малко го споменах. Не е дефинирано, няма го като дефиниция, доколкото това, може би, целият ВиК сектор в ЗУТ или цялата глава, трябва да обърнем внимание както за водоплътни изгребни ями, така и за пречиствателни съоръжения. В крайна сметка, от приемането на ЗУТ сме на изгребни ями и е редно или малко да го разширим, което не е лошо, и да дадем точно дефиниция на това, което се предлага.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ще направим справка, ако липсва такъв законов текст, ще го коментираме.
Колеги, подлагам на гласуване § 12б, внесен от Александър Ненков и група народни представители.
За – 10, против – няма, въздържали се – 3.
По § 13 няма предложения, освен за отпадане от господин Бонев.
По § 14 няма предложения, освен за отпадане от господин Бонев.
По § 15 няма предложения, освен за отпадане от господин Бонев.
Господин Бонев, желаете ли да мотивирате?
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Да.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
За геозащитните дейности ще се повторя – това, което и казах в залата. За пръв път инструкцията на МРРБ я вкарваме в закон. Най-малкото, не е редно.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Какво не е редно?
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Инструкцията…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: А, инструкцията.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: …за получаване на предварително съгласуване за укрепване на геозащитни съоръжения – факт.
Факт е, че вкарваме цялата инструкция, необходимия набор документи за издаване на предварителното съгласуване от МРРБ за укрепване на свлачища, като имаме един скандален текст, който отново ще кажа, че „върху укрепени съоръжения може да се изпълнява действащото градоустройство“.
Хотелът – стена и стената – хотел, няма да спра да го повтарям. Така че това ни е идеята. Изцяло по принцип геозащитните дейности и геозащитните изисквания, са регламентирани – позволил съм си да се занимавам са тая тема, в 11 наредби, 3 закона и 2 конвенции. В крайна сметка, ние в ЗУТ вкарваме – моите уважения, ама на инструкцията на МРРБ, мисля, че не й е мястото тук. Ако е необходимо, да се изготви допълнителна наредба, както Наредба № 12 – „Проектиране на свлачишни райони“. Просто да не го вкарваме в Закона. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Бонев.
МРРБ желаят ли да вземат отношение? Не виждам.
Госпожо Янкова, заповядайте.
ДОРА ЯНКОВА: В моя избирателен район, особено от Бяла до Муневско дере обхваща половиния град Смолян и се води свлачищен район. На базата на този чл. 96, ал. 3 главните архитекти до сега носят преписката в МРРБ и съответно, те казват: „Съобразно Наредба 2 да се съобрази, тоест да има съоръжение, което да се изгради..“, тоест първото – подготвящият терен с техническата инфраструктура, етап 2 – изграждането, да речем на вила, Смолянски езера или малко под езерата, дори целия квартал „Каптажа“.
В момента главният архитект на основание този чл. 96, ал. 3 е спрял абсолютно всичко и казва: „Няма изградена инфраструктура“ и не пипа никаква икономическа, частна или друга инициатива. Означава ли, ако тук, с този член, Вие развързвате и давате възможност Наредба 2 да се прилага и хората да си ползват, да си направят една малка вила, или да инвестират… Защото в крайна сметка, съвременното техническо строителство не е съобразено по някакъв начин с примитивно тълкуване на Закона. Има модерни форми, съображения и не би трябвало те да бъдат спирани. Тук какво целите да постигнете като вносители?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Димитров.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Господин Председател, аз предлагам инж. Борисова от дирекция „Геозащита и благоустройствени дейности“…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, инженер Борисова.
ДОРА ЯНКОВА: Точно – много ми е важно. Вие ли сте инженер Борисова?
БОРЯНА БОРИСОВА: Благодаря.
По отношение на § 13 – вкарването на изискванията за изграждане или реконструкцията като геозащитни мерки и дейности, целта е да се облекчат процедурите за строителство на водопроводи и канализация в свлачищни райони, защото към момента има две основни алинеи на чл. 96 – ал. 3 и ал. 4. В ал. 3 се дава предварително съгласие за строителство в свлачищни райони за геозащитни мерки и дейности и след като се изпълнят те и се докаже ефектът, тогава трябва да се издаде по ал. 4. В чл. 96, ал. 6 казва, че в райони, в които е наложена строителна забрана, докато не се изпълнят всички условия на заповедта за участъците, за които е наложена и до нейната отмяна, не се издава предварително съгласие по ал. 4, което означава, че ние не можем да издаваме по ал. 4 предварително съгласие за водопроводи и канализации, които са основна геозащитна мярка в свлачищни райони, в местата, където има строителна забрана, докато тя не се отмени.
Предлагаме да се идентифицират като геозащитни мерки и дейности, защото в действителност те са – канализациите и водопроводите, изграждането и конструкцията.
ДОРА ЯНКОВА: Имам едно предложение, господин Председател – това да го отложим за следващия път, защото историята е показала, че най-лабилните места в света, където са били земетресения, е свлачища и каквито и да е други вулкани, са станали благодарение на човешката мисъл, най-модерните части на света като строителство. Ние си циклим още с канализациите и водопровода. Тук на масата сигурно стоят архитекти с много творческа мисъл, строителство, което в момента е много летящо и вървящо с всякакви… и олекотено, то не натоварва толкова много.
Тъй като виждам как възможности за модерно развитие се спират, да ни дадете още малко да консултираме и да помислим.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Ненков.
ДОРА ЯНКОВА (говори при изключен микрофон): Тъй като това касае и двата члена. Ние с Вас … се консултираме, за да можем да вземем информирано решение.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Аз тук не виждам какъв е точно проблемът и смятам, че трябва да се доверим на хората, които имат пряко отношение към тези геозащитни мерки. Тук въпросът е: дали, или не могат да бъдат тези реконструкции на водопроводи и канализационни мрежи, част от именно тези геозащитни мерки. Ако експертите и инженерите казват, че те могат да бъдат, не виждам какъв е тук толкова въпросът и какво трябва да обсъждаме.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Бонев има думата за въпрос.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Ако искате, преди това МРРБ.
Аз ще се обърна към представителите на МРРБ. Аз имам опит със свлачищните процеси и със свлачищата – неслучайно го казвам. Неслучайно искаме отпадането на тези текстове. Ние не правим нищо повече от това. Чисто механично това, което в МРРБ сте приели като начин на работа за издаване на предварителното съгласуване, да го пренесем в закон, което не е редно – разберете го, от една страна.
Сега да говорим за свлачищата по същество. Свлачището е неустойчивост на земен масив вследствие на водонасищане. Това е най-грубото определение на свлачищен процес. Нормално е водопроводът и канализацията да бъдат част от свлачището, от укрепването на свлачището, но ние да ги разглеждаме като отделни компоненти и да го приемаме за геозащитно мероприятие, не е редно. Какво означава да подменим един водопровод, който минава през свлачищна територия и непрекъснато натича и водонасища даден скат, или склон? Привеждам пример от практиката. В този случай, правейки реконструкцията, свлачищния процес продължава, в рамките на една година тази подменена тръба продължава вследствие на деформациите да се напуква и свлачището продължава да се водонасища. Ние не го спираме. Не би следвало подмяната на даден водопровод или на дадена каналиция…
Ще приведа магистрала Люлин – до болка. На магистрала Люлин до ден-днешен не е регистрирано свлачище, въпреки туркретирането на стените, които се направиха. Всичко това стана благодарение на … и невъзможността да се обърне внимание на две шахти, които бяха запушени. Разбирате ли? Не трябва да вкарваме в конкретика и водопровода, и канализацията. Свлачищният процес, с укрепването на свлачищата, геозащитните мерки трябва да вървят заедно, в комплекс. Не можем да ги разделяме на водопровод, канализация, укрепване на скат или каквото и да е, поради което искаме да отпадне. Ако е необходимо, допълнително ще направим консултация – правене на работна група, но не е редно.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да, господин Бонев, разбрахме.
Госпожа Янкова искаше да допълни нещо.
ДОРА ЯНКОВА: Много накратко, тъй като аз неслучайно поисках отлагане, защото ако Вие искате да облекчите, вървят водни цикли в такива райони, ако искате да облекчите изграждането им, защото иначе за всяко нещо трябва много тежка процедура на съгласуване, а върви сега в контактната зона на Смолян и не само на Смолян, по 90 милиона, които имат срокове за изпълнение – това едно.
За гражданите също настоявам да го видим и затова, Председателю, предлагам тук да имаме възможност до другото заседание да се видим заедно с групата, която от Министерския съвет в детайли познава проблема, за да можем да решим и едното, и другото.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Добре, господин Ненков също има въпрос.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Едва ли е толкова просто – просто минаването на тая тръба да представлява геозащитна мярка. Бих искал да ми отговорят колегите от Министерството точно на този въпрос. Те отговарят на определение, предполагам критерии, по които тази тръба или тази реконструкция, ще трябва по някакъв начин да отговори на критериите да бъде геозащитна мярка, не просто подменяме едни тръби.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз ще подложа предложението на гласуване, но хайде да завършим размяната на реплики.
Господин Димитров.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Господин Председател, кратко уточнение на въпроса на господин Бонев. Предложените изменения в чл. 96 са свързани с изпълнение на мярка от решение на Министерския съвет, свързани с облекчаване на административното производство, административната тежест.
По чл. 96 издаваме предварителни разрешения на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, които са административни производства. Необходимите документи, условия, по които протича това административно производство, трябва да са уредени в Закона. В такъв смисъл е решението на Министерския съвет – изискванията за издаване на предварително разрешение да се регламентират в Закона, а да не са в указателно писмо на министъра, тъй като колегите от дирекция Геозащита ще кажат – при подаване на възражения при евентуални откази на министъра на регионалното развитие трябва да са мотивирани по законосъобразност. Не могат да бъдат мотивирани с указателно писмо на министъра. Затова част от изискванията на това указателно писмо като документация са регламентирани в предложените изменения на чл. 96.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, подлагам на гласуване процедурното предложение на колегите от БСП за отлагане на тези три текста.
За – 4, против няма, въздържали се – 9.
Господин Тодоров е с редакционно предложение, което аз ще припозная.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Тъй като и в работната група водихме коментар по редакцията на чл. 87а, имаше изказани становища в тази посока от някои от камарите – предполагам, че на инженерите. Някак си не се възприема пък и аз чисто в некомпетентния ми граждански аспект не го възприемам като изказ, че изграждане на водопровод и канализация е геозащитна дейност. Замисълът на идеята, доколкото я схващам, е това да върви по реда на чл. 96, ал. 3. Бих предложил съвсем незначителна редакция „изграждането или реконструкцията на водопроводни или канализационни мрежи и съоръжения в поземлени имоти, попадащи в свлачищни райони, вписани в Регистъра по чл. 95, ал. 2, се извършва по реда на чл. 96, ал. 3“. Тоест да отпадне „се считат за геозащитни мерки и дейности и за тях се прилага“ – заменяме този израз с „се извършва по реда на чл. 96, ал. 3“.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Виждам, че МРРБ са съгласни с редакцията.
Други изказвания по темата?
Колеги, подлагам на гласуване предложението на господин Бонев за отпадане на параграфи 13, 14 и 15.
За – 4, против няма, въздържали се – 9.
Подлагам на гласуване редакционното предложение, което току-що формулирахме.
За – 9, против няма, въздържали се – 4.
Подлагам на гласуване текстовете на параграфи 13, 14 и 15 със съответните редакционни промени.
За – 9, против няма, въздържали се – 4.
Параграфи 16, 17, 18, 19 и 20 са по вносител.
Има ли изказвания по тези параграфи? Не виждам.
Подлагам на гласуване параграфи 16, 17, 18, 19 и 20.
За – 10, против няма, въздържали се – 3.
По § 21 има предложение от господин Бонев за отпадане на § 21.
Желаете ли да мотивирате предложението си, господин Бонев?
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Не.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По § 21 давам думата за изказвания. (Реплики.) Да, за отпадане на т. 1.
Ще кажа, че аз лично подкрепям Вашето предложение, господин Бонев, като в алинея 2 в основния текст, изречение първо се добавя „и експлоатационни дружества“. Смятам, че на дружествата не може да им се възлагат публични функции да съгласуват проекти.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Нали имахме една идея то да бъде предложение за становище и просто да заменим думата „съгласуване“ със „становище“.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Тодоров.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Господин Ненков, не може непрекъснато да вкарваме екплоатационните дружества да стават фактори.
Да е без „становище“ – ако ще го правим, да го направим. Експлоатационните дружества – след малко ще гледаме чл. 140 и чл. 140а и ще се позволя да го кажа предварително. Преди една година направихме институт и идеята беше бързи визи, безплатни еди-какво си…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Преди две години.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Добре, две години, но явно не сработи и пак връщаме експлоатационните дружества.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Димитров.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, чл. 127а се отнася за съгласуване на общите устройствени планове (ОУП). В чл. 128а е разписал редът за съгласуване на заданията, на предложенията за изменение на подробните устройствени планове и на самите проекти за ПУП, където в действащите разпоредби на чл. 128а е разписано, че при необходимост може да се изиска информация и съгласуване от експлоатационните дружества, което се изразява в предоставяне на становища. Всъщност предложението на вносителя е този ред да се запази и за съгласуване на общите устройствени планове. Според нас това е особено важно, тъй като подробните устройствени планове и след тяхното одобряване трябва да се прилагат, а в частта на техническата инфраструктура те ще се прилагат от експлоатационните дружества. Така че те трябва да знаят какви са предвижданията на плановете и да са ги съгласували, за да може след тяхното одобряване да ги включат в своите бизнес планове и да съобразят своята дейност с тяхното прилагане.
Освен това експлоатационните дружества не съгласуват устройствените планове само от гледна точка на техните мрежи, а съгласуват устройствените планове и от гледна точка на взаимните пресичания на мрежи с други мрежи на техническата инфраструктура, което също е много важно.
Както с общия устройствен план, така и с подробния устройствен план освен трасета на мрежи се определят и площадки за обекти като подстанции, трансформаторни постове, газоразпределителни станции. От тази гледна точка експлоатационното дружество също трябва да съгласува целесъобразността и законосъобразността на определеното място за разполагане на съответните площадкови обекти за съответната инфраструктура. Разбира се, всички тези изисквания на нормативната уредба би трябвало да са ги съобразили проектантите, които изработват съответния устройствен план, но считаме, че е необходимо тези предвиждания да бъдат съгласувани от експлоатационните дружества.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Димитров.
Нашето възражение е, че не може да даваме властническо правомощие за съгласуване на експлоатационните дружества. В тази връзка предлагам заместващ текст в чл. 127, ал. 2 – след думите „а при необходимост със специализираните контролни органи“ да добавим „и становище на експлоатационните дружества“.
Заповядайте.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Абсолютно съгласен съм, че общите устройствени планове, както и подробните устройствени планове трябва да се съобразени с експлоатационните дружества.
Първо, трябва да си отговорим кои са тези дружества. В България са две – ЕРП-тата и ВиК операторите. Дайте да видим дефиницията за „експлоатационно дружество“. (Реплики.)
Тук идва въпросът в подкрепа на това, което каза господин Веселинов, че ние вкарваме едни частни субекти да определят политиката на устройственото планиране, а в случая са ЕРП-тата.
В крайна сметка, достатъчно прозрачна е процедурата по обявлението на общи устройствени планове и подробните устройствени планове, за да могат експлоатационните дружества да вземат отношение, ако не са съгласни с тях. Така че нека да ги извадим от този процес, а те просто да съобразяват това, което е изготвила дадената община, за да може да работи нормално общината.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, предлагам да отложим гледането на чл. 127, за да измислим коректна редакция.
Който е съгласен с отлагането, моля да гласува.
За – 11, против – 2, въздържали се – няма.
Отлагаме този текст.
По § 22 има предложение от господин Бонев за ново съдържание на ал. 6, т. 2 думите „или участие“ се заменят с „или участия“, а думите „или в 14-дневен срок след заседанието не бъде подписан протоколът“ да отпаднат.
Искате ли да защити предложението си, господин Бонев?
Аз лично го подкрепям, да Ви кажа честно. Има ли други желаещи да подкрепят или отрекат предложението? (Реплики.) Говорим за § 22.
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Благодаря.
Внасям кратка яснота, че предложението всъщност възпроизвежда текста на чл. 127, ал. 2, който се отнася за съгласуване на общи устройствени планове. В чл. 128, където всъщност е редът за съгласуване на подробните устройствени планове, в момента съществува разпоредба, която препраща към реда на чл. 127, ал. 2 и към реда за съгласуване на общи устройствени планове. Няма нищо ново в текста – какъвто е редът за съгласуване на общите устройствени планове, такъв предлагаме да остане и за подробните устройствени планове.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Тодоров, заповядайте за кратко изказване.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Мисля, че е в работната група постигнахме съгласие да се подкрепи и текстът на господин Бонев, включително да се отрази и в текста за общите устройствени планове, тоест двата израза „или в 14-дневен срок след заседанието“ да отпаднат както от тук, така и от текста, който е по чл. 127.
Подкрепиха го от Столична община, като и народните представители, които участваха.
Между другото, не знам защо отложихте предишния, защото без значение с кого е съгласуването – с тези, които са разписани в закона, се изразява с съучастие в експертния съвет или с представяне на становище. Въпросните експлоатационни дружества могат да участват в обществените обсъждания, но това е друга тема. След като сме се съгласили, че този дето го е нямало на съвета и не е представил становище, а ще го чакаме да подпише протокол, в който не е взел участие, това е абсурдно и затова постигнахме категорично съгласие текстът от тук да отпадне, тоест да се подкрепи предложението на господин Бонев и аналогична разпоредба да пренесем в чл. 127.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи да се изкажат? Няма.
Гласуваме предложението на господин Бонев.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.
Единодушно се приема.
Гласуваме текста на § 22 с направената корекция от господин Бонев.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.
Единодушно се приема.
По § 23 има предложение от Александър Ненков и група народни представители.
Има ли желаещи да вземат думата? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Александър Ненков.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 10, против няма, въздържали се – 3.
Прима се.
Подлагам на гласуване чл. 23 с направената промяна.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 9, против няма, въздържали се – 4.
Приема се.
Има предложение от Александър Ненков и група народни представители за нов § 23а.
Желаещи да се изкажат? Не виждам.
Закривам дебата.
Подлагам на гласуване предложението на Александър Ненков за нов § 23а.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 9, против няма, въздържали се – 4.
Приема се.
По параграф 24 няма предложения.
Има ли желаещи да се изкажат?
Господин Борисов, заповядайте.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Господин Председател, искам да посоча разликата по казуса, който е свързан с термина „общинска и държавна собственост“. Когато става въпрос за обекти, които са изградени и функционират без значение дали са болници или други, те вече функционират. В почти всички общини има такива поземлени имоти, които преди 5, 10, 15, дори 60 години, са били отредени примерно за спортни нужди. Аз имам такива примери от моята практика. Тук защитаваме позицията на Камарата на архитектите не само като проектанти, но като хора, които считат, че и по закон имат професионалната нагласа да познават законодателството.
Какво имам предвид? Когато един поземлен имот е отреден за спорт, да речем преди 60 г., и собственикът по ОУП за жилищни или други нужди има право да го преотреди по плана без да се съгласува, а и не е редно да се съгласува с министъра, защото това са частни нужди. Когато е отреден за улица, за детско заведение, за парк или градина, естествено, че общината има право да го отчужди. Неслучайно е, че конституционният съд се занима точно с такъв казус по отношение на 15-годишния срок за отчуждаване на терените, отредени за озеленяване. Столична община има такива терени, които са отредени за озеленяване от 60 години, но не са реализирани. Затова моля да се обърне внимание за тази разлика тук и да бъде прието предложението за изброените – промяна на предназначението на урегулирани поземлени имоти, отредени за обекти на образованието, науката, здравеопазването, културата, спортни обекти и съоръжения и да се добави „общинска, частна или държавна собственост“. Това е нашето предложение.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Тодоров има думата.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Господин Председател, в известна степен предложението в тази част по отношение на УПИ, което не е реализирало предвижданията си, аз съм склонен да възприема предложението, което прави професор Борисов. Нека да погледнем как е уреден въпросът в специализираното законодателство, защото за спортните обекти съм сигурен, че се отнася и за УПИ, а не само за реализираните. Не мога със сигурност да твърдя в образованието дали е по отношение на отредените имоти, или е само за сградите. В конкретния случай мога да го възприема, защото едно е УПИ, друго е за сграда, която вече функционира, включена е в системата и трябва да бъде закрита по съответния ред, за да бъде изключена от системата. Затова просто е необходимо да направя справка със специализираното законодателство за образование, здравеопазване, спорт, социални дейности и как стои защитата на имотите. Не мога да гарантирам, че текстовете от ЗУТ са пренесени навсякъде. Обикновено, когато се правиха тези промени още в 2009 г., бяха направени симетрични текстове в специализираното законодателство, аналогични на тези в ЗУТ. Аз не следя онова законодателство, защото е извън спецификата на комисията в детайли и затова ми е необходима справка.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: От МРРБ имате ли виждане по въпроса? Говорим всъщност за отлагането на § 24 да се отложи.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 13, против и въздържали се няма.
Единодушно се приема.
По § 25 има предложение на Александър Ненков и група народни представители.
Желае ли някой да се изкаже, или да не влизаме в тоя параграф, защото остават четири минути да края на удълженото ни работно време? (Реплики.)
Благодаря за Вашата неуморна работа. Вероятно в сряда ще проведем редовното си заседание, за да завършим Закона.
Колеги, закривам заседанието.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Искрен Веселинов

Стенограф:
Емилия Огнянова