Обсъждане на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 053-04-31, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от ПОДНС въз основа на приетите на първо гласуване на 22 октомври 2020 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 002-01-39, внесен от Министерския съвет на 25 август 2020 г. и
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 002-01-49, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2020 г. за второ гласуване – продължение.

---

П Р О Т О К О Л
№ 22




Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.
* * *
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум.
Откривам заседанието.
Дневният ред е с точка единствена:
Обсъждане на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 053-04-31, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от ПОДНС въз основа на приетите на първо гласуване на 22 октомври 2020 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 002-01-39, внесен от Министерския съвет на 25 август 2020 г. и
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 002-01-49, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2020 г. за второ гласуване – продължение.
Има ли някакви други предложения? Няма.
Подлагам на гласуване дневния ред.
Гласували 17 народни представители: за 17, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към точката от дневния ред:
Обсъждане на Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 053-04-31, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от ПОДНС въз основа на приетите на първо гласуване на 22 октомври 2020 г.:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 002-01-39, внесен от Министерския съвет на 25 август 2020 г. и
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 002-01-49, внесен от Министерския съвет на 12 октомври 2020 г. за второ гласуване – продължение.

Колеги, както знаете, започнахме с този законопроект и всъщност се намираме на § 25.
Имахме амбицията на днешното заседание да завършим гледането на Законопроекта, за да може през следващата седмица да бъде разгледан в пленарната зала.
С оглед доста реакции по отношение приетите текстове с колегите от ръководството на Комисията, с които се консултирах, решихме да не преследваме тази цел, тоест приемането на Законопроекта до Нова година. Ще дадем още малко възможност, първо, за по-детайлно обсъждане на предстоящите текстове.
Второ, по въпросния чл. 24, ал. 3 да разгледаме предложенията, постъпили в Комисията след нейното заседание и в един по-спокоен порядък да можем да обсъдим и анализираме различните варианти. Тоест, това наше заседание по ЗУТ със сигурност няма да бъде последното. Надявам се да продължим конструктивния диалог и с неправителствените организации. Това е само като увод.
Колеги, преминаваме към § 25.
Имаме предложение от господин Александър Ненков – няма го, за да го представи.
От Столична община или от неправителствените организации имате ли предложения по предложенията на господин Ненков по § 25?
СТЕЛА ЩЕРЕВА: Уважаеми дами и господа народни представители, изменението в чл. 135 е в две посоки. На първо място, предвижда се срок за правно действие на разрешенията, с които се позволява изменение на подробните устройствени планове като в този срок на правно действие се предвижда да бъде внесен проект за изменение на плана. В случай че в този срок не бъде внесен такъв проект, разрешението губи правно действие.
Изменението се предлага във връзка с това, че съгласно нормата на чл. 135, ал. 6 разрешенията спират прилагането на плановете и с оглед на това да не се ограничават права и законни интереси на заинтересовани лица, се предлага да се въведе срок на правни действие на тези разрешения.
Аналогична норма е предвидена и в преходните норми по отношение на заварените случаи, като срокът там съответно е в едногодишен срок от приемането на закона.
Другата промяна, която се прави в чл. 135, е свързана с това да се намали административната тежест и да се съкрати процедурата по одобряване на подробни устройствени планове предимно и само техните изменения, когато те са инициирани само от заинтересовани лица, тоест когато кръгът на заинтересованите лица съвпада с кръга на заявителите, се предлага да не се издава разрешение за допускане на устройствена процедура, а по желание на заинтересованите лица да се внася направо проект за одобряване, разбира се, при спазване на всички съгласувателни процедури. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Щерева.
Мисля, че стана ясно.
Колеги, моля за тишина в залата.
Имате ли нещо да добавите?
СТЕЛА ЩЕРЕВА: Във връзка с първоначално внесения законопроект предлагаме корекции във връзка с това нормата, на която позволява да не се издава разрешение за допускане на устройствена процедура, да изключи от приложното си поле не само разрешенията по чл. 125а, ал. 3 и 4, тоест, които се издават от областния управител и министъра на регионалното развитие и благоустройството, а и тези разрешения, свързани с чл. 133, тоест план-извадките.
Както и една нова ал. 12, която дава възможност на административния орган да прецени дали са налице предпоставките за прилагане на тази процедура и ако не са налице, да укаже на заявителите да внесат мотивирано предложение и да си върви по общия ред.
Ще дадем конкретните текстове – ако кажете, ще ги прочета.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да, трябва да ги прочетете.
СТЕЛА ЩЕРЕВА: Алинея 8 остава така, както е по предложението на Александър Ненков.
Нова ал. 9:
„(9) Алинея 8 не се прилага в случаите по чл. 124а, ал. 3 и 4.“
Старата ал. 9 става ал. 10.
Нова ал. 11:
„(11) Алинея 10 не се прилага в случаите на чл. 124а, ал. 3 и 4 и по чл. 133.“
Старата ал. 10 става ал. 11.
Алинея 9 се заменя с ал. 10.
Нова ал. 12:
„(12) При липса на предпоставките по ал. 10 проектът се връща на заявителите с указание за внасянето на мотивирано предложение по чл. 135, ал. 2.“
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на госпожа Щерева.
От МРРБ имат ли отношение по направените предложения?
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Предложението, което е направено, беше обсъдено в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. По принцип предложеното изменение би облекчило значително дейността на общинските администрации при разрешаване на изменения на подробни устройствени планове.
Искам обаче да отбележа, че редът за допускане на изменения съществува още в Закона за устройство на територията. Разпоредбата не е нова, възпроизведена е в Закона за териториално и селищно устройство, възпроизведена е и в Закона за устройство на територията и има за цел да дисциплинира общинските администрации, да им възложи координираща функция по отношение на устройственото планиране на съответната територия, за да може да се координира и контролира процесът на изменение на устройствени планове.
Разрешението за изработване на изменение на подробни устройствени планове е анализ на комплекс от фактори и обстоятелства, които общинската администрация би трябвало да проучи и да провери, за да издаде съответното разрешение. Тази преценка не се прави само от гледна точка на кръга на заинтересованите лица, а обхваща и проверка за попадане на съответния имот в други вече разрешени процедури за изработване на нови подробни устройствени планове или на проекти за изменение на подробни устройствени планове.
Голяма част от общинските администрации, от общините в момента са в процедура по изработване на общи устройствени планове, поради което допускането на изменения в подробните устройствени планове би трябвало да се провери дали са изпълнени изискванията на чл. 133 от Закона за устройство на територията. В този смисъл допълнението, което беше направено от колегите от Столична община ние го приемаме. Това не изчерпва съвсем всички останали изисквания, които общинската администрация трябва да провери, за да допусне.
А притеснението е, че ако това предложение бъде прието, има голяма вероятност възложителите да се възползват от тази облекчена процедура и да внесат в общинската администрация за одобряване подробен устройствен план, изработването на което не е разрешено от администрацията и впоследствие администрацията да откаже. Разбира се, отказът трябва да бъде по целесъобразност, но все пак процедурата на едно предварително разрешение според нас намалява риска от допускане на грешки и последващ отказ на общинската администрация да одобри и да процедира проекта за изменение на подробния устройствен план.
Това ни е притеснението, че възложителите могат да бъдат натоварени с разход за изработване на подробен устройствен план, който впоследствие общинската администрация след като не го е разрешила, няма да одобри.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Димитров.
Не предупредих, но все пак напомням – да се ограничаваме в рамките на 3 минути. Мисля, че са достатъчни, за да се построи една теза и да се защити.
Други желаещи да се изкажат?
Заповядайте.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Първо да благодаря от името на Камарата на архитектите, че в началото оповестихте едно решение на Комисията, което ние приветстваме.
Конкретно по направеното предложение от господин Александър Ненков, по принцип ние приемаме предложението с един нюанс – едно предложение да се осмисли: този едногодишен срок, фиксиран в ал. 8, дали не е целесъобразно да бъде по-дълъг.
Имаме предвид много конкретни случаи в практиката, които налагат обективни – не субективни, а обективни обстоятелства, водещи някой път до невъзможност в рамките на един такъв срок от една година да бъде внесен изцяло изготвен проект с неговите атрибути за изменение на подробен устройствен план.
Нашето предложение е да се осмисли един 3-годишен период за този срок. Това предлагаме.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Тема на дебат беше именно този срок. В интерес на истината вносителят прояви склонност да се съгласи на 2 години, но искахме да чуем различни други становища.
Господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз разбирам притесненията на колегите от някои практически случаи, но в крайна сметка идеята на Закона е да сложи някакъв ред.
Този едногодишен срок не е случаен, той съществува в досегашната нормативна уредба в Закона за опазване на земеделските земи. Тоест, при минала първа фаза на одобряване на площадка или трасе за промяна на предназначението, за да се запази действието на това решение, е в едногодишен срок да бъде внесен проектът за подробен устройствен план, въз основа на който да стартира втората фаза – промяна на предназначението.
Сега би се получил един разнобой – видите ли, тук в урбанизираните територии дайте да сложим две или три години, за да може всеки да се намести в практиката, пък в една далече по-сложна процедура, която е промяна на предназначението на земеделски земи с цел застрояване, там имаме едногодишен срок, в който трябва да се внесе проекта за ПУП.
Затова смятам, че предложението поне в тази част, нали, за другата имаше основателни притеснения от колегата Димитров, смятам, че едногодишният срок е достатъчен и целесъобразен. От друга страна, кореспондира с други норми в законодателството в подробен аспект. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Ненков има думата.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Аз бих искал да взема отношение по това, което господин Пенчо Димитров каза преди малко, и неговите притеснения дали да няма допускане.
Единственото, което все пак си мисля, че може би било проблем и бих искал да задам въпрос и към главния архитект. То това е, че ако аз като инвеститор искам да направя изменение на плана, имам ли тази информация да разбера дали върху съответната територия или до по-голям район, в който попада и обхваща тази територия, вече не е възложен да се изработи такъв подробен устройствен план и това би нарушило идеята на съответния параграф?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Здравков.
ЗДРАВКО ЗДРАВКОВ: Благодаря, господин Ненков.
С предложението, което прочете Стела Щерева, всъщност изключваме плановете, които са в процедура. Тоест плановете, които са в процедура, в тяхната хипотеза за изменение е разгледана възможността на чл. 133, тоест ние не изключваме тази правна възможност. Но голям процент от плановете засягат единствено частни имоти, тоест промяна на регулацията между две УПИ. Собственици променят застрояването от свободно в свързано. Ние минаваме през една доста тромава процедура по издаване на заповед за допускане, за да може той да процедира този план.
Този план в повечето случаи се процедира и не се прави първо обявяване, което е разгледано в хипотезата на чл. 128, ал. 13. Реално ние се опитваме чрез една административна процедура – да, подобна хипотеза имаме и в работните устройствени планове. При тях заповед за допускане също няма.
Опитваме се чрез този облекчен ред да дадем възможност в обхват, когато има ясен кръг на заинтересованите лица в по-малък обхват, просто да намалим административната процедура със заповедта за допускане. Тоест, от това нещо разбирам и притесненията на колегите от МРРБ – някой няма да знае, че се изработва план, но в крайна сметка ние се опитваме да го ограничим само в ограничен кръг заинтересовани лица, тоест подобна хипотеза вече има в чл. 128, ал. 13.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Здравков, по отношение на срока какво е становището Ви?
ЗДРАВКО ЗДРАВКОВ: По отношение на срока има заповеди за допускане, които блокират значителна част от територията. Аз съм главен архитект от 4 години и половина, заварих действащи заповеди за допускане отпреди 10 години. Това са територии, които за тези 10 години не са изработени планове.
Просто считам, че за една година би могъл да се изработи проект за подробен устройствен план като тук отчетохме и притесненията на Министерството, като изключим плановете в специализиран обхват от страна на областен управител и министър. Така че те са изключени в подобен обхват. Това са големите планове, които касаят сериозни инфраструктурни обекти. Тоест, те са изключени от подобно изискване, защото е ясно, че жп линията София-Пловдив-Елин Пелин и Елин Пелин-Ихтиман или някоя друга не може да се проучи за една година. Тоест, считам, че едногодишният срок е достатъчен, за да се изработи и да се внесе проект за такъв подробен устройствен план.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Шопов.
ГЕОРГИ ШОПОВ: Добър ден! Благодаря за думата.
Тук съм в качеството си на председател на Асоциацията на строителните предприемачи. Ние категорично подкрепяме тази промяна, защото в едно демократично общество е просто нелепо да имаш допускане за нещо, което ще изготвяш и ще подлежи на същите проверки, както самото допускане. Тоест, това е едно изкуствено забавяне на целия инвестиционен процес, което намалява обществения оборот и води до обедняване на нацията.
Относно срока, ние сме за една година, защото една година е дори прекалено дълъг срок за изготвяне на подробен устройствен план, а има много случаи и казуси, където се замразяват – къде умишлено, къде не, цели територии след получено допускане и непроцедиране на плана, тъй че срокът задължително трябва да е фиксиран и ние сме „за“ тази една година. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Има ли други желаещи да вземат отношение по темата?
Ако няма, закривам дебата.
Първо, ще подложа на гласуване допълнителните предложения, които бяха направени като редакция и допълнение от госпожа Щерева – формално ги припознавам аз като вносител.
Който е съгласен с тези предложения, моля да гласува.
Гласували 15 народни представители: за 9, против няма, въздържали се 6.
Приема се.
Подлагам на гласуване основното предложение с направените редакции.
Който е съгласен с тези предложения, моля да гласува.
Гласували 15 народни представители: за 9, против няма, въздържали се 6.
Приема се.
Подлагам на гласуване целия параграф заедно с текста на вносителя.
Който е съгласен с тези предложения, моля да гласува.
Гласували 15 народни представители: за 9, против няма, въздържали се 6.
Приема се.
Параграф 26 – по вносител. Няма направени предложения.
Параграф 27 – по вносител. Няма направени предложения.
Има ли изказвания по параграфи 26 и 27? Няма.
Който е съгласен с тези предложения, моля да гласува.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
Параграф 28.
Има предложение от господин Бонев и предложение от господин Шишков.
Господин Бонев, желаете ли да мотивирате предложението си?
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Основната идея на нашето предложение е да отпадне това да се вменява изрично да се описват строителните продукти и експлоатационните характеристики при представянето на проекта, тоест да не се вменява още от момента на проекта изборът на материал.
Другото е за експертните съвети – да намалим административната тежест.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Има ли изказвания?
Господин Шишков, заповядайте – ако желаете да направите предложение по реда на ПОДНС, по-добре да се изкажете сега, за да могат колегите да коментират Вашето предложение.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! По § 28 имам три предложения по реда на чл. 83 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, които смятам да внеса.
Първото предложение касае ал. 6, като предлагам в т. 2 да бъде направено следното изменение. Обектите от четвърта категория да бъдат докладвани с доклад от консултанта по оценката за съответствие, също така от пета категория. С изключение на обектите по чл. 137, ал. 1, т. 5 – това са жилищните сгради, техните реконструкции, преустройства, основни ремонти и смяна на предназначението. Останалите обекти по чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „в“, „д“ и „е“ да останат по желание на възложителя.
Това правим с цел да няма объркване в администрацията, за да не става така, че понякога главните архитекти много често така или иначе връщат за доклад особено строежите от четвърта категория, а понякога се случва така, че превишават правомощията си и връщат за дребни неща, което допълнително усложнява процеса.
Идеята е без жилищно строителство всичко да минава с доклад за съответствие от консултанта, тъй като знаем, че малко по-надолу му вменяваме допълнителни функции, права и задължения или санкции. Редно е проектите да се гледат от консултантите специално като цяло, защото знаем, че администрациите в общата си част трудно успяват да намерят експерти, които да гледат по същество проектите. Така че важните обекти е добре да минават през консултанти. Това е смисълът на предложението.
В тази връзка искам да призова колегите да подкрепим предложението на колегата Бонев да отпадне т. 2 от основния текст, защото в нея е записано изискване за изготвяне на протокол от експертния съвет, за който протокол не са ясни какви ще бъдат неговите реквизити, каква тежест има този протокол – той не може да бъде нито административен, нито някакъв друг акт, и какъв е смисълът от него. Така че моето предложение е тази точка да отпадне от предложението. После, ако още търсим някакъв документ, той би следвало да бъде приравнен с доклада за съответствие на консултанта, но знаем, че, както казах, експертният съвет трябва да разполага със съответния ресурс, така че е безсмислено да се изработи такъв празен документ.
И последното ми предложение е по ал. 10. Всички Вие сте запознати с Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. По отношение на техническия контрол те възприемат идеята да бъде изготвен и доклад за съответствие към техническия контрол, но така разписани текстовете в основното предложение обхващат един много голям обем информация, който не е в компетенциите на строителните инженери в част „Конструктивна“. На практика ние от тях в момента така, както е записано, изискваме да направят оценка по всичко, което е абсурдно. Така че аз предлагам да бъде ограничен обхватът на този доклад по чл. 142, ал. 5, т. 5 и чл. 169, ал. 1, т. 1. Тоест, само това, което е в компетенциите на конструктора – това да гледа.
Припознавам и останалата част от предложението на Камарата на инженерите, а именно това да бъде направено по отделен договор, сключен преди започването на проектирането между възложителя и физическите лица.
Припознавам и последното изречение – заплащането на лицата, извършващи технически контрол по част „Конструктивна“ се определят съгласно методиката за възнагражденията, приета по Закона за Камарата на инженерите и архитектите – чл. 6, т. 7, обн. „Държавен вестник“.
Имате становището пред Вас.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Бонев имаше нещо да допълни.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Аз съм абсолютно съгласен, доколкото ще се опитам така да го обясня на по-разбираем език. Това, което се опита да каже колегата Шишков, реално е, че след като един проект е заверен в част „Конструктивна“ от техническия контрол, придобил съответната квалификация през Камарата на инженерите, не е необходимо да се прави допълнителна оценка на това нещо, а в крайна сметка да се заверява и от общинската администрация с протокол на експертен съвет. Тоест, излиза, че част „Конструктивна“ към проекта – да, абсолютно отговорна част, в един момент търпи четири корекции или четири санкции от проектант, технически контрол, доклад към техническия контрол и протокол от експертен съвет. И стигаме до парадокса: „липсва оразмеряване на стремената“ от еди-къде си, понеже някъде в Наредбата нещо пише. Така че това се опитвам да кажа по-синтезирано. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Бонев.
От неправителствените организации желаят ли да изкажат становище?
Заповядайте.
ОГНЯН АТАНАСОВ: Здравейте!
От Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране за втората част от предложението на инж. Шишков, която е по нашето становище, абсолютно я подкрепяме. Това е мнението на цялата професионална общност. Беше проведено събрание между членовете на Националната професионална секция „Конструкции“, между Комисията по нормативни актове в Камарата, както и Комисията по технически контрол и всички единодушно стигнаха до този текст, така че е обсъден с абсолютно всички, занимаващи се с технически контрол, и го подкрепят. Така че това подкрепяме напълно.
Относно първата част от изказването на инж. Шишков, доколкото разбрах, защото нямам текста пред мен, че строежите – четвърта и пета категория, да минават на надзор за всички, с изключение на жилищните сгради. Ако съм разбрал правилно.
Ние имаме още отпреди две години и повече решение, че сме против това нещо. Давам Ви един прост пример относно експертните съвети. Да, не всички имат пълната компетенция, но има експертни съвети, където имат пълната компетенция. За пример давам община Кюстендил, където разглеждането на инвестиционен проект струва 30 лв., одобряването и издаването на разрешение за строеж струва левче на квадрат.
Трябва да Ви уверя, че няма надзорна фирма, която да направи за тези пари този доклад. За мен това е така нареченото понятие, което аз не обичам да използвам – административна тежест върху хората и бизнеса. В случая бизнеса, защото не засяга жилищните сгради. Отговорно е, но има експертни съвети, които са в пълен състав, и могат да се справят.
В момента всеки има право да избира дали да отиде на експертен съвет или да отиде в надзорна фирма. Няма нищо лошо, въпросът е хората да имат право на избор. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И аз благодаря.
Заповядайте, проф. Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Аз ще бъда напълно кратък, тъй като ние имаме обстойно и отговорно разгледахме текстовете. Подкрепяме направеното от господин Шишков предложение, но в конкретния аспект, който се изказа и колегата от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране. Така че само това исках да добавя. Това е мнение и на Камарата на архитектите в България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз не знам от МРРБ имат ли текста на господин Шишков, защото аз го нямам примерно, и разбраха ли го? Или да изчакаме малко, за да го видим напечатан. Същото се отнася и за Столична община.
Имате ли възможност да изкажете становище или да изчакаме малко?
Заповядайте.
ГЕОРГИ ДАРАКЧИЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители и гости!
ДНСК подкрепя текста на вносителя.
Не сме съгласни с предложенията на народния представител господин Бонев – да отпаднат т. 1 и 2.
Подкрепяме предложенията на господин Шишков, макар че не можах да разбера дали са както в разпоредбата на чл. 168, ал. 2, където е вменено строителният надзор да се упражнява за строежите от първа до пета категория с изключение на строежите по чл. 14, ал. 2 или се изключват жилищните сгради от четвърта и пета категория или само за пета.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Само пета – жилищните.
ГЕОРГИ ДАРАКЧИЕВ: Значи то съвпада с това, което е в чл. 168. Макар че там има и допълващо застрояване – в чл. 14, ал. 2. Проблемът е предложението по отношение на протокола на експертния съвет, че в чл. 142, ал. 4 е записано, че всички части на инвестиционни проекти подлежат на оценка за съответствия, ако за тях се издава разрешение за строеж. В чл. 142, ал. 6 са посочени за консултант от първа до трета категория, експертен съвет в общинската администрация – за четвърта и пета. Въпросът е, че в тези протоколи на експертни съвети не се съдържат данни за изпълнение на изискванията на чл. 142, ал. 4 и 5, както е посочено в Законопроекта и както се съдържа в комплексните доклади на консултант от първа до трета категория.
Така че мотивите са били за това да се напише протокол, съдържащ оценка за съответствие, подписан от членовете на експертния съвет. Но това, ако остане протоколът, ако се приеме предложението на господин Шишков, няма нужда от него.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Да, няма нужда.
ГЕОРГИ ДАРАКЧИЕВ: По отношение на ал. 10, мисля, че там за лицето, признаващо технически контрол, в момента е вменено задължение само за подписване на проекта и ДНСК счита, че това не е достатъчно лицето, признаващо технически контрол по част „Конструктивна“, че само с подпис върху проекта, че е налице оценка за съответствие в част „Конструктивна“. Затова е посочено да се изготвя доклад, който съдържа оценка. Може по отношение на чл. 142, ал. 5, т. 3 – в т. 3 са изискванията на чл. 169 основно действително това лице отговаря за т. 1 на чл. 169, ал. 1, т. 1. Точка 3 мисля, че трябва да остане, защото там е за пълнота и структурно съответствие на инженерните изчисления – говорим само за проекта по част „Конструктивна“. Вече точка 7 би могла евентуално да отпадне – за други нормативни документи по други нормативни актове.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Горе-долу се ориентирахме, но е хубаво да имаме и текста пред себе си.
Подкрепям между другото господин Бонев по отношение на т. 2 с оглед на това, че експертният съвет е един доста неформален орган и с изисквания всички негови членове да подписват протокол – изменяме изобщо идеята на този експертен съвет.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Идеята на експертните съвети, е че като липсва някой дори като консултативен орган – експертен съвет към главния архитект, реално това е основание на главния архитект да не подпише протокола. Факт! (Реплики.) Частните примери и натрупването на тези частни примери.
Плюс това в малките общини имат пълна структура относно комплектоването на експертните съвети, особено за строежите първа, втора и трета категории. Специализиран експертен съвет да свикаш към една малка община е направо мъка! Така че това е самата идея.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Димитров, имате думата.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Господин Председател, благодаря Ви.
Ще започна от това, което каза господин Бонев. Нещата не стоят така за категории: първа, втора и трета – да свикваш експертен съвет. Това просто по действащата нормативна уредба не е така. Първа, втора и трета категории – задължително с доклад от консултант, не се свиква експертен съвет.
А предложението на вносителя за допълнение в чл. 142, ал. 6, т. 1 е да се уточни видът на документа, с който експертният съвет удостоверява, че е приел инвестиционния проект за четвърта и пета категория.
В момента Законът в чл. 142, ал. 6, т. 1 казва: „с приемане от експертен съвет на одобряващата администрация“, но не определя вида на документа, с който става приемането. Затова в Законопроекта на вносителя е уточнено това да бъде протокол от заседанието на експертния съвет.
А по отношение на предложението на господин Шишков, това е въпрос наистина на политическо решение. Има аргументи и в едната, и в другата посока – в посока да се увеличи обхватът на обектите, оценката за съответствие на проектите, за които се извършват с доклад на консултант, е приемливо от гледна точка на това, че голяма част от общинските администрации не могат да свикат пълноценен експертен съвет от всички специалисти експерти, които да извършат качествена оценка за съответствие на инвестиционния проект.
В този смисъл има логика да се увеличи обхватът на тези обекти. От друга страна, трябва да си дадем сметка, че увеличаваме финансовата тежест за възложителите – това, което каза и инженер Атанасов от Камарата на инженерите, и беше подкрепен, доколкото разбрах от колегите от Камарата на архитектите.
Ако се приеме предложението на господин Шишков и разширим обхвата на обектите, включително четвърта и част от пета категория, все пак тази част от пета категория, която няма да бъде на доклад, би трябвало да запазим правомощията на експертния съвет да извърши оценката за съответствие. Не можем да ги оставим без оценка.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: С оглед на това, че нямаме текстът и господин Шишков го промени в последния момент, след като бяхме говорили и имахме някаква готовност за някакъв текст, аз предлагам да отложим гледането на този член. Ще се върнем отново към него, когато се запознаем с текстовете.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Господин Димитров, аз не знам кой закон четете и как упражнявате права обектите от първа до трета категория, свлачища първа или втора категория – след комплексния доклад задължително експертен съвет? Недейте да правите нарушения, че експертните съвети – до Вас е господин Даракчиев и може да го питате, в практиката си имам случаи, в които са отменяни строителни разрешения поради липсата на експертен съвет към доклад за обекти първа, втора и трета категория. Има го! Така че моля Ви се!
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Господин Председател, ако ми дадете възможност.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Димитров, малко нарушихме процедурите – съвсем кратко, моля!
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Съвсем кратко.
Разбира се, господин Даракчиев, ако му предоставите възможност, може да отговори на господин Бонев.
Законът за устройство на територията за строеж от първа, втора и трета категория не изисква приемане от национален експертен съвет на одобряващия орган, а задължително се изисква комплексен доклад от консултант.
Това, което говорите за свлачища, е процедура, която предхожда процедурата за приемане на инвестиционния проект и тя е свързана с издаване на предварително разрешение по чл. 96, ал. 3 и 4 от Закона за устройство на територията. (Реплики на народния представител Любомир Бонев.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Не, моля Ви се – няма да водим диалози.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Тя е съвсем друга процедура.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Предлагам отлагане на въпроса. Когато гледаме останалите отложени точки, ще се върнем към него.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Единодушно се приема.
По § 29 няма предложения.
Има ли желаещи да се изкажат по § 29? Ако няма, който е съгласен с тези предложения, моля да гласува.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Единодушно се приема.
По § 30 имаме предложение от господин Ненков и група народни представители.
Предложение от господин Любомир Бонев.
Някой от вносителите желае ли да се изкаже? Не.
Господин Шишков, желаете ли да направите предложение по § 30?
МЛАДЕН ШИШКОВ: Не.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Това, което предлагаме в акта за необходимите документи за издаване на строително разрешение по предложението на Министерския съвет, е да се промени дотолкова, доколкото да отпаднат част от текстовете, касаещи допълнително натоварване на възложителите. Например положително становище, издадено от органите за Пожарна безопасност и защита на населението за строежите от първа, в тора и трета категория. Така или иначе разбрахме това е в обхвата на надзорните фирми.
Аз може би ще направя – тук даже е моментът, за редакционна поправка за т. 2. Става въпрос за визите за проектиране и реда, по който се взима строителното разрешение. От една страна, говорим за визите по чл. 140, от друга страна, визите по чл. 140а. Всичко се свежда до изходните данни от експлоатационните дружества.
Въпреки че преди една година изменихме Закона с идеята да сработи институтът – през общината да могат да се взимат данните, това явно не работи. Общините по един или друг начин поради невъзможност или поради отказ на експлоатационните дружества не съумяват да осигурят необходимите данни, като идеята ни е – поне това, с което ще направя, освен изходните данни към приложената виза да се добави „или да има търговски отношения с експлоатационните дружества“. Говорим за т. 2 – документ, удостоверяващ търговски отношения с експлоатационните дружества. И веднага ще кажа защо.
Господин Даракчиев много добре знае – обръщам се към ДНСК, защото те са контролиращият орган, че масово не се зачитат както договори с експлоатационните дружества, така и документи, удостоверяващи, че даден обект има захранване – било то с ВиК или електрически инсталации. Така че крайно време е да преустановим тази практика – да вкарваме хората непрекъснато в това да са зависими по един или друг начин от експлоатационните дружества, за да могат и общините нормално да функционират. А не архитект Здравков, защото в Закона му е вменено да търси изходни данни, а така или иначе собственикът да има партида за дадения имот. И да се въртим в един омагьосан кръг. Това е предложението ми.
Имам други предложения, като например да отпадне т. 9. Пак ни връщат в Агенцията по храните, връщане на едни практики преди ЗУТ-а, аз съм работил и по ЗТСУ – тогава задължително се съгласуваше с РЗИ-тата, по-известни като ХЕИ-та. Това също е недопустимо. В крайна сметка така или иначе се опитваме да намаляваме тази административна тежест. Това са част от предложенията.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте.
МАРИН БАКАЛОВ: Аз също имам отношение по т. 2, където е казано, че задължително трябва да има виза по чл. 140а, а в самия текст е казано, че възложителят може да поиска такава виза. Това не е императивно изискване, а изведнъж тук ни се поставя по този начин. Тоест, мисля, че е съвсем по-разумно да бъде казано, че съответните изходни данни – все едно как човек ги е получил, дали ще е чрез визата по чл. 140а или по друг начин, но в никакъв случай, след като в самия чл. 140а, както и чл. 140, ал. 1 е сложена вълшебната дума „може“ не би трябвало тук да бъде императивно поискана виза по чл. 140а. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И аз благодаря.
Само отбелязвам, че в ал. 7 се казва кои – в т. 2, 5, 8 и 9 се предоставят служебно. Тоест, може би има един такъв дисонанс между ал. 1 и ал. 2, но ал. 2 уточнява, че конкретностите и съгласувките стават служебно. Просто никой не ги иска.
Давам думата за изказвания.
Заповядайте.
ОГНЯН АТАНАСОВ: От Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране предлагаме да отпадне в § 30, в чл. 144, ал. 1 т. 7. Става въпрос за следното нещо.
Към момента проектите за строежите първа, втора и трета категория задължително се носят за съгласуване и в Национална служба „Пожарна и аварийна безопасност“. Отделно да ги оценява и консултантът. Нашето предложение е да отпадне „Националната служба „Пожарна и аварийна безопасност“. Консултантът ги оценява. Но след проведен разговор с колегите консултанти, оставам с впечатление, че те не са съгласни – те ще могат да си изложат тяхното мнение, така че ние предлагаме единият от двата варианта – или за тези строежи само Пожарната да носи отговорност и да издава становище, или само консултантът. Който вариант се възприеме, но към момента се носи и от двамата отговорност и се плаща и на двете места за становище за част „Пожарна безопасност“, което според нас не е правилно. Трябва един да носи отговорност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Други желаещи да вземат думата? Не виждам.
От МРРБ – господин Димитров искаше да каже нещо.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: По отношение на това, което каза господин Атанасов, нашето становище е, че няма дублиране на правомощия между консултант и органите за пожарна безопасност и защита на населението. Строежите да отговарят на изискванията за пожарна безопасност и защита на населението е едно от основните изисквания към строежите. Обхватът на задължителните становища, с които трябва да се предоставят от органите на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, са регламентирани в Закона за устройство на територията по искане на органите за противопожарен контрол. Те бяха първоначално първа и втора категория, бяха разширени за трета категория. Няма дублиране на функции. Консултантът в рамките на своите правомощия трябва да провери правилно ли е определена категорията на строежа и ако потвърди категорията на строежа, че е първа, втора и трета, той съответно трябва да провери дали е налице писмено становище на компетентния орган, на органите за пожарна безопасност и защита на населението.
Много често и в писмените становища са оставени забележки или допълнителни изисквания и точно тук е ролята на пожарникаря в състава на консултанта да провери дали тези допълнителни изисквания и бележки са отстранени в инвестиционния проект и съответно да бъде съставен комплексният доклад за оценка за съответствие.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Димитров.
Не виждам други желаещи да се изкажат.
Закривам дебата.
Предлагам да гласуваме, първо, предложението по т. 4 на господин Бонев, където ние поне приехме този подход – думите „и/или“ да ги заменяме с „или“, мисля, че това е безспорно.
Който е съгласен с тази промяна, моля да гласува.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Приема се.
Господин Бонев, аз не можах да разбера по т. 2 – Вие в писменото предложение казвате да отпадне, а втори път – давате редакция. Какво е последно?
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Точка 3 става т. 2:
„2. документ с представени изходни данни и условия за присъединяване от експлоатационните дружества към мрежите на техническата инфраструктура, когато не е поискана виза за проектиране по чл. 140а или документ, удостоверяващ търговски взаимоотношения.“
Един имот може да има една партида, без значение какво представлява строежът. При закупуването на отделния имот ти онаследяваш партида. По искането за издаване на строително разрешение ти се търси предварително изходни данни, въпреки че вече съществува партида за този имот и ти попадаш в параграфа – от една страна си в търговско отношение с експлоатационното дружество, от друга страна, плащаш 47 лв. или 180 лв., за да направиш изходни данни, за да можеш да извадиш строително разрешение. Ти така или иначе си изпълнил условията за това. Реално имаш договорни отношения.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Разбрах.
Аз мисля, че се касае за тази т. 2.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Става въпрос за т. 3.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Подлагам на гласуване текстът, който сте дали за т. 1, 2, 3 и 5, като изключим т. 4, която гласувахме отделно.
Който подкрепя тези предложения на господин Бонев, моля да гласува.
Гласували 15 народни представители: за 6, против няма, въздържали се 9.
Предложенията не се приемат.
Сега това е редакционно предложение, като допълнение към т. 3 в ал. 1 – „или документ, удостоверяващ търговски отношения”, нали така?
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Да.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Прие се предложението за редакция – за допълнение на т. 3.
Да, господин Димитров.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Така формулирано това допълнение се притеснявам, че противоречи на Закона за енергетиката, където тези отношения са регламентирани и препраща към подзаконов нормативен акт, по който става присъединяването на обектите към електропреносна или електроразпределителна мрежа и там такова понятие за уредени търговски отношения няма. Там има изходни данни и договор за присъединяване.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Динков има процедура.
НИКОЛА ДИНКОВ: Правя процедура по прегласуване, господин Председател.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Отменям предишното гласуване.
Ще направим прегласуване – явно имаме неяснота.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Моля да бъда разбран, както в по-голямата част, всички ме подкрепиха.
Идеята е да спрем рекета – не да го защитаваме, а да спрем рекета на експлоатационните дружества. Това така не може да продължава! Факт!
Какво означава, че ЕРП-то не може да ми издаде служебна бележка, че аз съм абонат? Какво означава това нещо? (Реплики.)
Ти щом си в търговски отношения с ЕРП-то, не е необходимо да караш процедури, които са напълно безсмислени и в крайна сметка учредяват права на тези ЕРБ-та, защото през едни изходни данни по тяхно усмотрение могат да кажат – да, но ние ти даваме ново захранване и ти трябва да израждаш наново цялата мрежа.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Тодоров има думата.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз останах с впечатление, че всички разбират проблема, който поставя господин Бонев и затова го подкрепиха.
Сега колегата Пенчо Димитров има основание, доколкото различните присъединявания или търговски отношения се наричат по различен начин – било клиент, било абонат, партида на имот и така нататък.
Ако възприемете идеята по принцип, нека да го уточним в работен порядък – ще дадем редакция, но смисълът е това: имаме един имот, който е захранен, аз съм потребител, клиент, имам партида или както искате го наречете, всички тези възможни термини, които се употребяват, и в същото време при строителство на този имот или при ремонт и реконструкция, за които Ви е необходимо разрешение, тоест всички тези, за които Ви е необходимо разрешение за строеж – дали ще е за нов строеж или си правя някакъв ремонт, пристрояване и така нататък, нали, той това поставя като сериозен проблем и то наистина е така. Въпросните – да не ги наричам по моя начин – дружества искат все едно започвате наново на гола поляна да строите, не сте абонати и нямате никакви договори.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Димитров.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Господин Председател, само накратко да кажа.
В Наредбата за присъединяване, която е издадена въз основа на Закона за енергетиката, много ясно са казани случаите, в които трябва да се поискат нови изходни данни и да се сключи нов договор за присъединяване на имот, който е присъединен и има инвестиционна инициатива, за която не е необходимо да се предоставят изходни данни и да се сключва договор за присъединяване. С увеличаване на мощността не е необходимо да се предоставят тези данни, за да се одобри проектът и да се издаде разрешение за строеж. Само в случаите, когато инвестиционната инициатива изисква увеличаване на предоставените мощности, за които има договор за присъединяване, само в тези случаи да се дадат нови изходни данни и да се мине процедурата за сключване на нов договор за присъединяване.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожа Щерева, ако желае все още, след господин Димитров, да допълни нещо?
СТЕЛА ЩЕРЕВА: Аз искам да подкрепя господин Димитров, защото Вие може да имате присъединено обект – едноетажна сграда, а новото инвестиционно предложение да е за небостъргач, защото имотът дава такива възможности. Не може да се изискват едни и същи мощности – една едноетажна сграда и една сграда, която е високо застрояване. Така че в Наредбата наистина са регламентирани реда и начина и случаите, в които се предоставят изходни данни. Така че аз се присъединявам към становището на господин Димитров.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Уважаеми колеги, нали не се обърквате – нали в чл. 148 пише по кой закон се разрешава строителството? Извинявам се много, но с наредба да ми се уреждат отношенията по издаване на строително разрешение бих казал, че е несериозно и е обидно за всички. Това, първо.
Второ, аз питам – ето, там е инж. Даракчиев, даже ще го помоля да коментира: ако приложа удостоверение, че съм абонат на експлоатационно дружество, първо бих попитал главните архитекти ще издадат ли строително разрешение?
И вторият ми въпрос е: дали дирекцията няма да отмени? Защото не са изпълнени изискванията! Разберете го! Ние уреждаме начина за издаване на строително разрешение и строителството на територията на Република България. От 2 минути ми цитирате Наредба към Закона за енергетиката. Съжалявам!
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря. (Реплика на Пенчо Димитров.)
Не, господин Димитров – мисля, че всички се ориентирахме.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Текст от ЗУТ – както някой каза това, което господин Бонев каза.
В чл. 140а, ал. 8 от Закона за устройството на територията се изисква да се предоставят нови изходни данни – условия за присъединяване по реда, определен в наредбите по чл. 84, ал. 3 от този Закон за ВиК инфраструктурата, чл. 116, ал. 7, чл. 125, ал. 3 и чл. 196, ал. 1 от Закона за енергетиката.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Въпросът се изясни.
Господин Даракчиев – ако ще се изкажете в същата посока, мисля, че всички се изказаха.
ГЕОРГИ ДАРАКЧИЕВ: Само едно уточнение.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Всичко се уточни.
Закрихме дебата.
Подлагам на гласуване предложението на господин Бонев за добавяне или „документ, удостоверяващ търговски отношения” към т. 3.
Гласували 14 народни представители: за 5, против няма, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Който е „за” предложението на господин Ненков, моля да гласува.
Гласували 15 народни представители: за 9, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване текста на вносителя с направените корекции.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 народни представители: за 9, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Параграф 31.
По § 31 няма предложения.
Господин Шишков, заповядайте – предложения няма, но Вие може да направите.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, господин Председател.
Предложението, което искам да направя, е в посока ограничаване така да се каже задълженията и правомощията на главните архитекти в общините. Знаем, че в някои от общините има тежки нерегламентирани практики и с това предложение ще се опитаме донякъде да ги ограничим, доколкото можем.
Това, което предлагам, е да бъдат разписани точно текстовете, по които главните архитекти носят отговорност за съответното инвестиционно проектиране, за да може да не превишават права и да връщат, както вече е честа практика – въпреки наличието на доклади за оценка на съответствие, да връщат проектите по чл. 169, тоест по същество.
Моето предложение е следното: в чл. 145 да се създаде нова ал. 2 евентуално, това вече експертите ще го кажат, със следното съдържание – при одобряване на инвестиционните проекти одобряващият орган проверява и носи отговорност за:
1. Наличие на документи по чл. 144, ал. 1 – това, което коментираме в момента;
2. Качествата по чл. 161 на заявителя – ал. 1, тоест дали заявителят има право да строи в съответния имот.
3. Качествата по чл. 162, ал. 1 на проектанта, тоест дали проектантът има право да проектира.
4. Застраховката, застраховането на отговорността на проектантския екип, тоест наличието на застраховки.
5. В съответствието на подробния устройствен план или визата за проектиране, когато издаването е задължително.
6. Спазване изискванията за приложен план за регулация, включително изискването на чл. 148, ал. 16, който е по Законопроекта.
7. Спазване изискванията за осигуряване на местата за паркиране и…
8. Спазване изискванията за достъпна среда.
И с това да бъдат изчерпани правомощията и задълженията на главните архитекти.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Шишков, отговорности или са правомощия? Аз не можах да разбера точно какво? (Реплики.)
МЛАДЕН ШИШКОВ: Това, което трябва да следи главният архитекти и за което носи отговорност. Така е записано.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Каква отговорност носи?
МЛАДЕН ШИШКОВ: Отговорност по закона.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Наказателна, административна, дисциплинарна?
МЛАДЕН ШИШКОВ: В Закона сме записали достатъчно текстове.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Или каква?
МЛАДЕН ШИШКОВ: В Закона има достатъчно текстове, съгласно които главните архитекти носят отговорност.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Има ли изказвания по предложенията?
Господин Димитров.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Аз ще бъда съвсем кратък.
Ще кажа, че и в действащите разпоредби на Закона за устройството на територията – в чл. 145, ал. 2, ясно са определени правомощията и отговорността на органа, който одобрява проекта и издава удостоверение за строеж. Записано е в чл. 145, ал. 2 – съгласуването на инвестиционните проекти се състои в проверка на съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и устройствените показатели. С предложението на господин Шишков се разширяват отговорностите и правомощията на главните архитекти. (Реплики.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Стрясков.
ПЕТЪР СТРЯСКОВ: Дами и господа, като коментираме тези неща би трябвало да ги уважим с обратната връзка – санкциите, на които подлежи главният архитект. Защото докладите за съответствие от практиката е доказано, че много пъти крият пороци. Но това ДНСК знае много добре, че това не обезсилва санкциите, които се налагат на главните архитекти. Моля да се вземе под внимание.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Стрясков.
Заповядайте.
МАРИН БАКАЛОВ: Аз също бих казал, че предложението на господин Шишков просто конкретизира текстовете и е много коректно представен. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Бакалов.
ГЕОРГИ ДАРАКЧИЕВ: Да, съгласни сме с това, което предлага господин Шишков, макар че отговорността на главния архитект трябва да бъде основно за това дали е одобрил инвестиционните проекти въз основа на представени документи по чл. 144, ал. 1, а чл. 145, ал. 2, свързано със съгласуване и съответствие с подробния устройствен план.
Но тук може би трябва да се помисли и конкретизира чл. 146, където е посочено, че отказ да се одобри инвестиционен проект се прави само по законосъобразност с посочване на мотиви. Може би тук трябва да се обвърже с разпоредбите и с направеното предложение от господин Шишков – в чл. 146, когато евентуално се прави отказ – да е ясно, че отказът трябва да е обвързан с чл. 144 с местата за паркиране, които ги няма в чл. 144 и другите задължения, вменени по ЗУТ.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: От господин Бонев беше заявено изказване.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Ние това ще го подкрепим и е хубаво, че за първи път се конкретизират точно отговорностите на главния архитект. Виждам, че тук има представители на главните архитекти, били са главни архитекти. Ако ги попитаме – към Вас е репликата, господин Димитров, защото Вие явно реално никога не сте се сблъсквали с необходимостта.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Моля Ви се, без лични квалификации и заключения.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Така че всеки един главен архитект – лично съжалявам, че не съм взел протоколи от областта от експертни съвети със забележката: „липсва размер” или „некоректно отразена дебелината на стената”, или „проектът не отговаря на Глава трета от Наредба № 8” – условно, нали. Говоря тук малко и за устройственото планиране. Ситуацията не ни харесва, понеже няма роза на ветровете!?!
Така че е хубаво – ние ще подкрепим направеното предложение, да се конкретизира, хубаво е и МРРБ да подкрепи това предложение и да се откорегира това, което каза инж. Даракчиев – да наистина са необходими тези разпоредби.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Бонев.
Господин Атанасов?
ОГНЯН АТАНАСОВ: Смятам, че също трябва да се напише и чл. 139, т. 6, защото ако сградата не отговаря на код 2 и не бъде третирана като код 2 тя не може да бъде въведена в експлоатация. Това трябва да се има предвид.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Аз разбирам предложението на господин Шишков като опит да се конкретизира само за какво и за нищо друго главният архитект не отговаря.
Сега в проекта излиза, че искам да огранича, нали, това е предложението да се ограничат правомощията на главния архитект. Всъщност по-ограничени правомощия от досегашния текст, който господин Пенчо Димитров прочете, няма. Защото те си надхвърлят трикратно това, което пише в Закона. Сериозно Ви казвам. Представят ни се тук текстове да добавяме всякакви видове сгради, покриви и така нататък. Законът не е учебник. Законът не е и инструкция за работа на главния архитект или друг одобряващ орган. Така че подобни литературни подробности най-малкото не приличат на Закона.
Ясно и точно – три неща. На кой не му е ясно? (Реплики.)
Включително за мен – неукият в областта на архитектурата и инженерната мисъл, съгласуването се състои в проверка на съответствието и предвижданията на сградния устройствен план, едно. Значи ПУП предвижда еди-какво си и аз мога да проверя, въпреки че не съм архитект, дали това, което се предлага, съответства на предвижданията на ПУП.
Второто нещо, правила и нормативи за разполагане на застрояването – къде и как да се разположи, да, и устройствените показатели. Кратко, точно и ясно! Какво повече от това?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Тодоров. (Реплики.)
СТЕФАН ТОДОРОВ: Извинявайте, но това са неща, които са свързани с редовното заявление или не, евентуалните възможности за връщане за представяне на други документи или непълноти да се отстранят, съответно с текста, който вече приехте, че това може да стане само веднъж, втория път – отказ. Толкоз.
Лично аз не смятам – ето тук господинът, който се представи за инженер, казва, че трябва да се извади още нещо. Както каза някой от колегите от гилдията, въпреки че няколко пъти съм го казвал, че ще се присети за още нещо, че трябва да се върне. Извинявайте, но ние така може да вървим в безвремието.
Значи, изброяването в нормативен акт се възприема в два аспекта. Там се казва – или си регистриран, или с примерно изброяване. Това какво е?! Значи, ако се окаже, че това е изчерпателно, той не може да погледне нищо друго, което ама е очевадно, че е в нарушение и не позволява да бъде използвано.
Ако кажем, че е примерно, нали, тогава отиваме в работа на начинаещи главни архитекти, с което всъщност Законът олеква. Той носи отговорност в такъв смисъл – няма как да свържем, защото имаме административнонаказателни разпоредби, които казват – в случая това, което ни притеснява – органът, който превиши правата си и изисква документи, които не се изследват, си носи съответната санкция. Това е отговорността. Така че според мен опитът да се подобри Закона го прави очевидно малко по-неприложим.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Димитров част от моите доводи всъщност ги изказа. Според мен не следва да приемаме предложенията на господин Шишков, първо, защото наистина не можем изчерпателно да изброим правомощията на главния архитект. И, второ, защото всъщност тази отговорност ние по никакъв начин не я конкретизираме, което прави абсолютно безсмислено това допълнение на текста.
Колеги, има ли други изказвания?
Господин Шишков, заповядайте.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Аз разбирам отношението на колегите и донякъде ги подкрепям. Всъщност идеята е да включим чл. 169 от правомощията.
РЕПЛИКА: С това трябваше да започнеш.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Ясно е, че не можем да изброим всички изчерпателно – може би нещо пропускаме, може би някъде нещо не е коректно прецизирано, но факт е, както каза и господин Тодоров, а и фактите показват, че главните архитекти имат навика – не знам дали са нови или начинаещи, но имат навика да връщат по същество абсолютно всичко. Както каза и господин Бонев, за най-дребните неща се връщат проекти.
Идеята на това предложение е именно да ограничим тази практика – няма казус, който да казвам, ясно е за всички и смятам, че текстовете, които току-що са изброени и разписани, са коректни на този етап.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Ненков. (Ораторът говори на изключен микрофон.)
Господин Даракчиев, имате ли нещо, което да добавите?
ГЕОРГИ ДАРАКЧИЕВ: Само да добавя, понеже се говори тук за чл. 145, ал. 2, то е свързано със съгласуване на инвестиционния проект, което е едно от двете условия за издаване на разрешение за строеж. Другото условие е одобряване на инвестиционен проект, който се дава по чл. 144, ал. 1 – с новата редакция, защото преди беше по чл. 143 и чл. 144. Значи отговорността на главния архитект е свързана с чл. 145, ал. 2 дали е съгласуван инвестиционния проект в съответствие с ПУП и дали са налице документите по чл. 144, ал. 1, която няма нищо общо с чл. 169 – главният архитект на общината. Документът за собственост и другите документи, които изрично са изброени и аз затова предлагам да се помисли за чл. 146 за отказа да бъде обвързан с чл. 144, за да не се стига до тези безкрайни връщания на проекти на други основания, извън посочените в чл. 144, ал. 1. Защото чл. 145, ал. 2 е задължение на главния архитект, който отказва само при липса на тези документи.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Няма други заявени изказвания.
Закривам дебата. (Реплики.)
Мина времето за реплика на господин Тодоров.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Господин Тодоров е абсолютно прав в случай, защото това не трябва да се превръща в инструкция. Само че на миналото заседание го приехме – чл. 96 сл., и не е инструкция. Това е точно вътрешна инструкция на Министерството. Сега го записахме в закон.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: В шеги и закачки можем да изкараме до полунощ. (Реплики.)
Моля Ви се – нека да спрем дебата.
По § 30 имаме предложение, направено от господин Шишков – който е съгласен с него, моля да гласува.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 народни представители: за 7, против няма, въздържали се 8.
Предложението не е прието.
Параграф 31 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 народни представители: за 9, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Параграф 32.
Има предложение от господин Александър Ненков.
Предложение от народния представител Любомир Бонев.
Някой от вносителите желае ли да мотивира предложението си? Не.
Аз предлагам да подкрепим по принцип предложението на господин Александър Ненков и то да бъде отразено в чл. 151.
Заповядайте, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Да, приемам това, което казвате – да бъде оформен този текст в чл. 151, като изрично да създадем една алинея за тази хипотеза, че в тези случаи се издава разрешение за промяна на предназначението, при условие че са налице обстоятелствата по чл. 138 и чл. 139. Там са визирани заинтересованите лица, които задължително трябва да дадат писмено съгласие са преустройството в определените от закона случаи, тоест това е условие, без което не може да се извърши промяна на предназначението по правило. В случая тъй като няма да има строително-монтажни работи, не върви да се издава разрешение за строеж, защото ще бъде документ са невярно съдържание на практика и затова нека бъда разрешение за промяна на предназначението, което пък да послужи за отразяване на промяната в кадастъра. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Други изказвания има ли по § 32?
Заповядайте, господин Атанасов.
ОГНЯН АТАНАСОВ: Уважаеми господин Председател, заедно с Камарата на строителните, от които има становище, което подкрепя нашето становище, и Асоциацията на консултантите, които също подкрепиха нашето становище, ние имаме предложение за промяна, а именно „промяна предназначението на самостоятелни обекти в сгради без извършване на строително-монтажни работи и без подмяна на технологично оборудване като не се променя класификатора на обекта по кадастралната карта”.
Така направеното предложение е с цел да се ограничат злоупотреби от страна на некоректни възложители и възможността за мотивиране и тълкуване от страна на главните архитекти, както пожелаят – дали трябва да има или не трябва да има СМР, хубаво е да има облекчения в случая с предложението, което правим. Ще отпаднат инвестиционните проекти да се разработват. Дори имаме предложение да има само становища на проектантите и да се удостовери, че няма СМР дейности, защото един възложител може да не е компетентен и да тълкува, че няма да има СМР, а реално това да са СМР дейности.
Проблемът се изразява най-вече в това, че с така широко отворена врата се скача от класификатор в класификатор, също ще създадем проблеми. И давам конкретни примери с други текстове, които са приемани през годините и в момента се злоупотребява с тях. Пример Ви давам като строителството в земеделски земи по Наредба № 19 без промяна на предназначението всяка селскостопанска постройка, всяка втора е жилищна сграда, или се оказва, че е производствено предприятие, което може много лесно да се докаже. Даже трябва да Ви кажа, съвсем скоро имах пример – селскостопанска постройка, регистрирана по Закона за туризма като къща за гости. Законът за туризма го допуска това нещо. И Ви давам пример, че за това се правят злоупотреби. Затова не трябва да отваряме толкова широко вратата, поради което правя предложението, което прочетох преди малко. Надявам се да го подкрепите и да се види, че не трябва така да даваме възможност за злоупотреби.
Относно класификатора, дори да остане в един класификатор пак много често има случаи – голяма е разликата между едно шивашко предприятие, сградата е една и съща, но вътре можеш да сложиш поточна линия за пелети, може да сложиш поточна линия за обувки. Разликата след това в инсталациите, които трябва да има, е голяма, а ние оставяме тълкуването на главния архитект и на… (Реплика на народния представител Любомир Бонев.) Да.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Има ли някой от неправителствените организации, който желае да вземе думата? Ако не – господин Здравков, заповядайте.
ЗДРАВКО ЗДРАВКОВ: Аз не разбрах предложението на господин Тодоров – да се премести в чл. 151 ли да стане?
РЕПЛИКИ: Да.
ЗДРАВКО ЗДРАВКОВ: Защото моето притеснение е, че тук ще дадем една много неприятна възможност да се преустроят всички ателиета да станат жилища, а пък знаете следващите текстове са свързани със създаването на сгради, формално ползвайки отстоянията за нежилищни сгради, които са изцяло с ателиета, тук веднага мога да Ви дам поне 10 примера в София, а сигурно и в други градове, които са ползвали по-голяма дълбочина от 16 метра и са ползвали отстояние като за нежилищни сгради, тези ателиета да се превърнат в жилища в тази нова хипотеза, а дори няма да се изследва. Ако се замисля, мога да Ви дам примери за апартхотели, за общежития или сега в момента наизуст започвам да говоря – дайте малко да се помисли и текстът да остане в чл. 147. Все пак да има някаква преценка на компетентен орган и да не е съвсем в чл. 151. Ще стане като текста с оградите.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Димитров има думата.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Доколкото разбрах, предложението на господин Тодоров е да се запази разрешителен режим.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Разбира се.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Но вместо разрешение за строеж да се издава разрешение за промяна на предназначението. Това е терминологично, тъй като след като казваме, че няма да се извършват строителни и монтажни работи, няма как да е разрешение за строеж. Въпреки че аз бих изказал съображения, че легалното определение за строеж извършването на преустройство със или без промяна на предназначението също е строеж. В случая имаме промяна на преустройство, където се променя само предназначението, но не се извършват строително-монтажни работи, но имаме преустройство и според мен пак попада в дефиницията за строеж.
Наистина както прецените, и наистина това, което и архитект Здравков казва, да се запази разрешителния режим.
А по отношение на това, което е предложил господин Бонев, и това, което, доколкото разбирам и инж. Атанасов подкрепя,…
ОГНЯН АТАНАСОВ: Не, не го подкрепям.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Не, в частта, в която казвате да се предвиди промяна на предназначение без да се променя класификатора – кодът по класификатора. Това всъщност е нонсенс, защото по дефиниция, по легалното определение за промяна на предназначение, промяна на предназначението имаме, само в случаите, в които променяме кода по класификатора. Ако нямаме промяна на кода, ние по дефиниция нямаме промяна на предназначението. И в този случай нямаме строеж, нямаме изисквания да се одобряват проекти, да се издава разрешение за строеж. Те са в тези преустроустройства, при които нямаме промяна на предназначението, които са изключени от разрешителния режим.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Димитров.
Други желаещи за изказвания?
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Аз, господин Димитров, напълно се убеждавам, че не сте се сблъсквали с реалността. Реалността е следната. Имате класификатор за търговия или ще приведа пример за обществено обслужване. В един момент това обществено обслужване от магазин го правим в магазин за хранителни стоки с топла точка. Това ми е най-пресният пример и се иска издаване на строително разрешение. Класификаторът е един и същи – няма строително-монтажни работи, всичко се свежда до разстановка на подвижното обзавеждане. Факт! И ние товарим възложителя да прави проект и да доказва аспирация, инсталация, нали, понеже, какво? Понеже какво!? Било друго предназначението! Но ние казваме: няма строително-монтажни работи, това е разстановка на обзавеждането. „Не, докажете го в проект!” И така това си върви. Да, по закон е страхотно, много добре изглежда, но е неприложимо, разберете го!
Или трябва да търсим някакво консенсусно решение, някакъв текст в Закона, който изрично да ограничи това безкрайно размотаване на възложителите, на инвеститорите и изготвянето на безумни проекти за преустройство и смяна на предназначението. Защото реално няма друг начин. (Реплики.) Аз казвам думата „преустройство”, за да разберете как непрекъснато се заобикаля Законът.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Бонев, не влизайте в спор с господин Димитров, който въобще не е против Вашата логика. (Реплика на народния представител Любомир Бонев.)
Господин Димитров, имате думата за дуплика.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Господин Председател, аз наистина не мога да разбера защо господин Бонев не можем да постигнем консенсус! Наистина по дефиниция – отворете закона…
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Аз Ви обяснявам, че…
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: …промяна на предназначение без да имаме промяна в кодовете по класификатора, нямаме промяна на предназначението. Вие ми привеждате примери на порочна практика в общините, когато в тези случаи, в които нямаме промяна на кодове, главните архитекти изискват проекти. Но това е порочна практика и неспазване на закона.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Да попитаме ДНСК колко такива порочни практики има? Искате ли да Ви извадя…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, не е парламентарен контрол. Не е парламентарен контрол в момента!
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Искате ли да Ви извадя колко преустройства са направени в последните 3 години?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Бонев, много Ви се моля – не съм Ви дал думата в момента!
Господин Шишков има думата.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, господин Председател.
По принцип подкрепям всички тези, защото в крайна сметка действително трябва да вървим към облекчаване на процеса и тези преустройства понякога водят до тежки документи, които се изискват от администрацията и са безсмислени.
От друга страна обаче, така, отваряйки широко вратата, създаваме много сериозни предпоставки за злоупотреби от страна на възложителите, по-скоро на инвеститорите. Така че според мен трябва да се помисли много добре по тези текстове. Отделно пък дали да бъде чл. 147 или чл. 151, аз също подкрепям и двете тези – и на господин Тодоров, и на вносителите.
Но бих искал да направя още две предложения в чл. 147, които до голяма степен ще облекчат инвестиционния процес и ще намалят незаконното строителство в страната.
Първото е в чл. 147, в ал. 1, т. 1 да бъдат записани всички строежи на допълващо застрояване. Идеята е малките обекти, обектите, които не са от голямо, съществено значение, да минават само с облекчен режим, а да не се налага да изискваме документи като за небостъргачи.
И второто, което предлагам, е в т. 8 да бъде записано „реконструкция или основен ремонт на покриви, без изграждане на нови стоманобетонни плочи на сгради, разположени в имоти – частна собственост, отредени за индивидуално ниско жилищно застрояване”.
Тук идеята е да облекчим процесите, при които се правят ремонтите на покривите, защото понякога се случва така, че за да си смениш керемидите и промениш гредите в покрива, се налага да преоразмеряваш цялата сграда за земетръс.
В тази посока са ми предложенията като съответните корекции са нанесени в чл. 147, ал. 2, където се изискват необходимите документи.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По идеите на господин Шишков има ли становище от Министерството на регионалното развитие и благоустройството?
Заповядайте, господин Атанасов – ако искате, първо Вие да се изкажете.
ОГНЯН АТАНАСОВ: Ако може.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте.
ОГНЯН АТАНАСОВ: По идеите на инж. Шишков бих искал да обърна внимание на няколко аспекта. Започвам отзад напред – от покривите, с повдигане на надзида и основен ремонт на покрива се обособява нов етаж и ново жилище, което жилище води след себе си своите инсталации и не смятам, че това може да стане по чл. 147.
Относно допълващото застрояване, имам подобни мотиви, защото аз практика имам немалко… – имаме заведение и към него правим допълващо застрояване – кухня, изнасяме цялата кухня отвънка, а отвътре става зала. Това коренно променя целия обект. Мисля, че това ще бъде подкрепено и от страна на Камарата на архитектите – предполагам, че ще се изкажат. Интересно ми е да чуя мнението и на Столична община по случая, но това е моето мнение и мисля, че е така.
И последно исках да внеса уточнение по текста по чл. 147, който предложихме – там подкрепяме инж. Шишков, че не трябва да отваряме вратата, и нека да си остане в чл. 147, каквото е предложението на вносителя, както каза и Столична община, но да сложим да има поне становища на проектантите, че наистина няма такива СМР дейности. По този начин спестяваме впоследствие въвеждането в експлоатация, лицензираната строителна фирма и лицензирания строителен надзор, но това е подкрепено, както от Камарата на строителите – има становище, така и от Асоциацията на надзорниците. Така че моля помислете по този вариант. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Тодоров има думата.
СТЕФАН ТОДОРОВ :Благодаря, господин Председател.
Аз по принцип подкрепям идеята на господин Шишков за облекчаване още обекти да се включат в режима на чл. 147.
Категорично не мога да споделя току-що изказаното становище, което общо взето търси от липса намацаната четка с боя да изкара пари, за да даде становище, че няма да има конструктивни изменения и не знам си какви други строително-монтажни работи. Тук няма възложител, няма изпълнител. Аз съм собственик, отивам и декларирам, че желая да ми се издаде разрешение за промяна на предназначението. Това е документът, който ще издаде главният архитект, въз основа на: приложени съгласие по чл. 38 и всички изисквания за отговаряне на условията по чл. 38, включително ал. 9, респективно, когато не съм в хипотезата на етажна собственост, съгласието на лицата по чл. 39, където пък изрично е посочено, че трябва да са спазени всички изисквания по чл. 38. Тогава главният архитект ще прецени и няма както досега да ми издава разрешение за строеж, в което грубо казано да пише – разрешавам промяна на предназначението без извършване на строително-монтажни работи.
Пак повтарям, всеки един акт трябва да съответства по съдържание на неговото наименование и обратно – наименованието на акта следва да съответства на неговото съдържание.
По логиката, по която се предлага – видите ли това да си остане разрешение за строеж, но какви разрешения за строеж, бе хора? Аз за извършване на текущ ремонт, който мога да извърша, включително и в тази хипотеза – не ми трябва никакво разрешение, а без дори една четка да махна, ще ми се издава разрешение за строеж. Това са абсурди, които нали, все пак, когато се говори за някакви понятия, не трябва да изхождаме от частно-правните си разбирания да изкараме келепир отвсякъде.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И към Вас имам забележка, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Да, навик ми е да говоря по такъв начин. Извинявам се, нищо лично не влагам, но в съдържателен аспект това се цели в някои изложения.
Приемам предложението на господин Шишков, ако Комисията го подкрепи – въобще сгради на допълващото застрояване, които са регламентирани в ЗУТ как се случват, на каква височина, на какво разстояние, да минат под този режим. Респективно това за покривите – също споделям за целесъобразно, тъй като в крайна сметка според разбиранията на гилдията сега бай Пешо на село като си сменя гредата на плевнята, защото е изгнила, понеже керемидата е протекла, керемидата може да си смени без да пита никой, обаче да си смени гредата трябва да го хване него, да му даде конструктивно становище и предписание как да го изпълни, а пък мисля, че селските майстори в някои отношения по-добре разбират как да се случи това. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте.
ВЛАДИМИР МИЛКОВ: От Камарата на архитектите в България напълно подкрепяме предложенията на Камарата на инженерите. Не може безконтролно да се променят предназначението на обекти, даже без каквито да е строително-монтажни работи, както и допълващо застрояване, променяне формата на покрива и така нататък.
Това са малки проектчета, които се изпълняват най-вече от възрастни колеги инженери и архитекти, вече излезли в пенсия, където с някакви дребни хонорари от 100 – 150 лв. си допълват пенсиите, които не надхвърлят 300 лв. Това са пенсиите на българските проектанти. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Милков.
ОГНЯН АТАНАСОВ: Може ли реплика към господин Тодоров?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, дайте да дадем думата на институциите – мисля, че се изказаха всякакви гледни точки.
ЗДРАВКО ЗДРАВКОВ: Подкрепям господин Тодоров с тези пояснения, свързани чл. 38 и чл. 39. Имам единствено притеснение по отношение тази възможност за покривите. Не знам точно каква е правната формулировка, но промяна в геометрията не бива да се допуска. Тоест, ако има една промяна в геометрията на покрива, той може от скатен да стане мансарден и вече да промени характер или да промени градоустройствени параметри. Така че това също трябва да бъде прецизирано. Думичката „геометрия” не е най-правната форма, но това е нещо, което мен лично ме притеснява в този текст.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Димитров.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Във връзка с предложенията на господин Шишков аз искам да изкажа притеснение относно предложението му в чл. 148 да се включат всички постройки на допълващото застрояване, тъй като голяма част от постройките на допълващото застрояване всъщност представляват самостоятелни обекти по смисъла на Закона за кадастъра и имотния регистър – те са обект на кадастъра и са обект на правото на собственост. Ако ние ги включим в чл. 147 без одобряване на проекти, не знам по какъв начин и с какви параметри възложителите ще се снабдят с документ за собственост.
Освен това има възможност да се злоупотребява след като няма одобрен проект, а се получи разрешение за строеж, да се направи един гараж или един търговски обект, представляващ допълващо застрояване с по-голяма застроена площ, по-голяма височина. (Реплики.)
Това е по отношение на обектите за допълващото застрояване.
По отношение на предложението за реконструкция или основен ремонт на покрив, мисля, че може да бъде подкрепено предложението на господин Шишков, но да се направи изричното уточнение, че в тези случаи не трябва да имаме промяна на височината…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И покривната линия.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: И не трябва да имаме промяна на предназначението на подпокривното пространство.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: А как се доказва това, господин Димитров?
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Това се доказва…
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Ето хипотетично – този покрив го променям, пускам го, общината ми го разрешава и какво правим?
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Точно затова запазване разрешителния режим и компетентният орган…
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Аз Ви казвам, че вече съм го извършил и искам разрешителен режим, който не е свързан с проектиране.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Но това е неспазване на закона. Ако Вие вече сте го извършили и искате разрешение постфактум, Вие сте нарушили закона.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, не сме, как да кажа, в зала за дебати – един след друг се изказвайте.
Господин Бонев, формулирайте си тезата и господин Димитров ще Ви отговори.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Господин Димитров, аз не знам дали разбрахте какво каза господин Тодоров – каква му беше цялата идея за сградите на допълващото застрояване. Първо, магазини като допълващо застрояване няма. Хубаво е да го знаете.
РЕПЛИКИ: Няма.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Това че е разрешено като преустройство постфактум, това е съвсем друга практика. (Реплики.)
Инженер Даракчиев, когато потвърдите допълващо застрояване магазин за хранителни стоки – дирекцията, без да отмените строителното, това ще е сигурно прецедент. Както и да е.
Идеята е следната. Не е лошо да се направи такъв режим, както предлага господин Тодоров, както колегата Шишков. Въпросът е по самия контрол – по това как ще се удостовери, че именно исканото разрешение не е извършено. Специално за покрива. Поне за тях се хващам. Ето, аз питам елементарно – правим смяна предназначението на покривната конструкция в рамките на седем дни, на осмия ден пускам искането. Архитект Здравков или без значение кой архитект ми издава разрешението. И съседът казва: „Да, ама покривът беше друга геометрия”. Как ще го докаже? Никак! (Реплики.) Понеже изпаднахме в дебат относно покривите, незнайно защо. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Дуплика за господин Димитров.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Кратко по отношение на това, което каза господин Бонев – абсолютно не е вярно, че няма търговски обекти допълващо застрояване. В чл. 42, ал. 2 от ЗУТ.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Работилници.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Работилници – да, добре, и обекти за търговия и услуги. Значи имаме търговски обекти, допълващо застрояване.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Това е точно като ателиетата в подпокривните пространства – за творческа дейност, и после горните архитекти непрекъснато ги обвиняват. Недейте моля Ви се! Вие не сте се сблъсквали с реалното проектиране. Тук има…
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Господин Бонев, аз съм бил и главен архитект, бил съм и проектант. От 1998 г. работя в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Позволих си да го кажа и смятам по този въпрос да приключим.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Това не говори добре.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Здравков, с направеното уточнение на темата за височина, геометрия и предназначение…
ЗДРАВКО ЗДРАВКОВ: Аз предлагам господин Тодоров да го формулира. Аз нямам неговия правен опит. Аз споделям, че промяната в геометрията ще доведе до промени в характера на застрояването. (Реплики.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Височина, геометрия и промяна на предназначението. Как тези три елемента ще добавим към определението на господин Шишков?
Заповядайте от Съюза на архитектите.
ПЕТЪР СТРЯСКОВ: Тази полемика стана сериозна, тя съдържа своите основания. Накратко като становище изразявам необходимостта това да се отложи, да се огледа от всичките му аспекти и да се обвърже с няколко неща, със Закона за етажната собственост. Защото, извинявайте, но покривът е обща част на сградата. Няма как някой да пипа покрив, който е обща част. Рано или късно в България ще стигнем и до фасадата, но засега е това.
Второ, имаме режим, който създава проблеми с ползването на променени по желание предназначение и обитаването. Нещата са много сложни. Не е подготвен текстът в пълната му цялост, за да класифицира тези проблеми, да ги разграничи, да насочи нещата към съгласуване на проект, който е достатъчен без строителни намеси, който е достатъчен за промяна на кода или до изготвяне на инвестиционен проект, свързан с всички съгласувания и съгласия , съответно с изброените закони и най-вече със Закона за етажната собственост.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте.
ДИМИТЪР НАЧЕВ: Бих искал да подкрепя становището на Камарата на инженерите и Камарата на архитектите по отношение на режима на становища, въз основа на които да се издава това разрешение. Има страни, в които е въведен регистрационен режим на много дори строителни работи, но смятам, че нашата строителна култура все още не е достигнала да въвеждаме регистрационен режим на строителните работи. Това исках да кажа. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Всички се изказаха, втори път няма да давам думата. Толкова го говорихме този текст!
Господин Тодоров има думата.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Само за пояснение на някои лица, които може би за първи път присъстват в заседанието на Комисията и с желанието да бъдат забелязани се изказват без да са слушали какво се говори или не са прочели какво се предлага.
Господин Шишков изрично обърна внимание по отношение на покривите, че става въпрос за еднофамилни жилищни сгради, нискоетажно жилищно строителство – каква етажна собственост, какви пет лева, извинявайте! Етажната собственост има отношение към промяната на предназначението – това, което цитирах по отношение на чл. 38. Тя въобще не влиза в хипотезата на покривите. Добре е да се слуша или да се чете какво се предлага.
Второ, този въпрос по отношение на хипотезите на чл. 147 и чл. 151 се коментира в тази комисия, откакто аз съм в нея – това е от началото на приемането на Закона за устройството на територията. Тоест, той не се поставя за първи път. Не е необмислен. Всеки път се търси решение в посока на облекчаване на режима, срещу което обикновено реагират представителите на гилдиите, които казват: ама, видите ли от това някои наши хора си изкарват пари. А в същото време всяко едно правителство започва с програма за облекчаване на административната и финансовата тежест на гражданите и бизнеса.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Тодоров, това е ясно.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Да, и добавяме в случая пък винаги сме имали желание да облекчим и селяните. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря. (Реплики.)
Господин Шишков, мисля, че всичко се каза по темата.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Още две думи.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Добре, две думи.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Така или иначе не съм се изказал, това моето беше само предложение.
Съвсем накратко, колеги – подкрепям идеята на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Столична община да се допълни текста по отношение на това да се фиксира геометрията и смяната на предназначението, за да не изпадаме в крайности, както има такива основания.
А по отношение на колегите от Камарата на архитектите, само мога да кажа, че в ал. 2 съм предвидил все пак да има някакви становища от конструктора и от архитектите, така че хората, които проектират на 150 лв., пак ще си ги вземат тези 150 лв. – не се притеснявайте.
А по отношение на господин Бонев, всичко това, което казвате, важи за всички обекти. Така че е безсмислено да коментирам този въпрос.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, закривам дебата. (Реплики.)
Нямам направено предложение, господин Шишков, за ал. 2 Съжалявам. (Реплики.) Да, в съществуващата ал. 2 се добавят тези нови…
Предлагам да подкрепим по принцип предложението на господин Ненков, което да бъде отразено в чл. 151 с редакция, която експертният състав на Комисията ще предложи.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Предложението е прието единодушно.
Предложение на господин Любомир Бонев за § 32.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 народни представители: за 6, против няма, въздържали се 9.
Предложението не е прието.
Предложение на господин Шишков за т. 3 и 8 – всъщност няма да е т. 3, а ще бъде инкорпорирано.
Гласуваме текста по принцип с уточнението, че ще се направи правно-техническа редакция.
Който е съгласен с предложенията на господин Шишков, моля да гласува.
Гласували 15 народни представители: за 9, против няма, въздържали се 6.
Предложенията са приети.
Гласуваме текста на вносителя с направените допълнения.
Гласували 15 народни представители: за 9, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Параграф 33.
Предложение от господин Александър Ненков и група народни представители.
Господин Ненков, желаете ли да ги защитите?
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Не.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Има ли изказвания по § 33?
Заповядайте.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Камарата на архитектите разгледахме обстойно направеното предложение. Ние подкрепяме относно ал. 13 и изразяваме съображения относно ал. 16. Ще помоля да бъде реализиран дебат по този въпрос – когато прилагането на подробния устройствен план е в задължение на общинските органи и има изключително много такива случаи, които могат да забавят с много, много години реализирането на инвестиционната инициатива. Така че ние имаме съмнения по този текст за създаването на ал. 16, че разрешението за строеж в урегулиран поземлен имот се издава само при приложен подробен устройствен план. Отбелязвам – може би повтарям, че прилагането на подробния устройствен план е задължение по принцип в конкретния случай, когато става въпрос за втора, трета или друга регулация – задължение на общинските органи, включително често пъти с отчуждителна процедура.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Борисов.
Правя процедурно предложение да удължим днешното заседание до приемане на § 33 – този параграф, по който започваме дебата..
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 народни представители: за 15, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Заповядайте, господин Атанасов.
ОГНЯН АТАНАСОВ: От Камарата на инженерите подкрепяме становището на Камарата на архитектите в България. Бих искал оттук натам когато се провеждат комисии, да виждам един колегиален тон. Защото тонът, който наложи господин Тодоров с лични нападки и обиди към цялата гилдия, че някой с четчиците искал да изкарва някакви пари и така нататък, не смятам, че са колегиални и че са на нивото на тази комисия. Затова, господин Председател, ще Ви помоля занапред служителите на Комисията леко да бъдат така озаптени и да няма лични нападки към гилдиите. Както и че селските майстори едва ли не били по-добри от инженерите и архитектите и знаели какво да правят.
Моля Ви се занапред да няма такива изказвания, защото е обидно за цялата гилдия. Благодаря Ви. (Реплики.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Атанасов.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Шопов.
ГЕОРГИ ШОПОВ: Благодаря.
От Националната асоциация на строителните предприемачи сме категорично „против” този член. А с оглед Координационния съвет, който създадохме с браншовите организации, смятаме, че и тяхното мнение, както и от изказванията чухме, че сме против. Защо? Защото нашето общество, в случая нашият бранш, има много голям проблем от 30 години. Това са частните имоти по улиците и вместо той да се реши един път завинаги кардинално, честно и справедливо, се търсят различни форми, под които той да се реши, а той се замазва.
Какво имам предвид? Знаете, че във всяка една страна – слава Богу, включително и на България, основен ангажимент на общината е да изгражда инфраструктурата. Не е случайно. По този начин тя контролира развитието на града, дава правилната посока за неговото развитие, не позволява на частници като нас да изкривяват инфраструктурата през свои собствени лични интереси.
Този член не само не решава, а задълбочава този проблем. Какво казва той? Частникът трябва да е реализирал, приложил регулацията, за да му се даде строително разрешение. Тоест, той се натоварва с този ангажимент, който е изцяло общински.
Нещо повече. Няма количествен параметър за това. Каква част от регулацията? За връзкарите само улицата пред парцела, два съседни парцела, 150 метра, а за някой, който е симпатичен – целия квартал. Няма парцел в София, в който да не може да се докаже, че за да се стигне до него, не се минава през частен имот. Така че нашето мнение е, че трябва кардинално да се реши един път завинаги този въпрос, за което ние сме представили две предложения – може би не са най-добрите, но сме представили в Столична Голяма община и молбата ни е просто да се направи и да започне дебат относно този казус. Ще помоля юриста на Асоциацията да даде своите доводи чисто юридически.
МИГЛЕНА ПЕНЕВА: Възразявам срещу направеното от господин Александър Ненков предложение за изменение на чл. 148, тъй като с предложеното изменение се променя фундаментално уредбата за издаването на разрешението за строеж без ясни материални критерии.
Понастоящем разрешението за строеж се издава в условията на обвързана компетентност, тоест когато са изпълнени условията на чл. 148, ал. 4 и 8 от Закона за устройството на територията разрешението за строеж трябва да бъде издадено.
В предложената нова ал. 16 се поставя издаването на този административен акт при условията на оперативна самостоятелност, което означава, че единствено главният архитект самостоятелно ще решава как да се приложи разпоредбата и в какъв териториален обхват – дали става дума за една улица, за две улици. Като казвам „самостоятелно главният архитект ще извършва това”, за мен при условията на…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Тук аз юридически доводи не виждам във Вашето изказване. Същото, което каза господин Шопов, го казвате и Вие в момента.
МИГЛЕНА ПЕНЕВА: Така е, само че се променя уредбата и това ще има огромни последици по отношение на делата, които тепърва ще бъдат образувани.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря. (Реплики.)
МИГЛЕНА ПЕНЕВА: Ще се усложни…(Реплика на народния представител Любомир Бонев.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Всички ще имат възможност да кажат какво мислят. Спокойно, господин Бонев!
МИГЛЕНА ПЕНЕВА: Това изключително много усложнява административното производство.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Разбрах.
Други желаещи да се изкажат?
Господин Здравков, заповядайте.
ЗДРАВКО ЗДРАВКОВ: Столична община през изминалата година е издала разрешение за строеж за 2 млн.кв.м. Практиката която преустанових преди 3 години – да не се издава разрешение за строеж без да е приложена улична регулация, доведе до там, че нормализира строителния бизнес, а на срещите, на които ходим аз и госпожа Фандъкова с инициативни комитети от четирите модерни квартала „Манастирски ливади”, „Изток-Запад”, „Кръстова вада” – двете му части, „Витоша ВЕЦ – Симеоново”, има една единствена дума от хората. Тя се казва „кал”.
За да има един стоп, на улично осветление, за да има кошче за боклук, да има тротоар, първо и единствено условие е да сме придобили улиците. Строежи, направени в последните 10-летия, без приложена улична регулация, не създават добра среда, не създават място за живот и карат тези хора да излизат на улиците и да викат „оставка”, независимо кой е на власт. Те не харесват нито ГЕРБ, нито „Да, България!”. Те си искат тротоар, кошче и улично осветление.
По отношение на текста, да прочетем чл. 193. Там пише, че сградни отклонения могат с право на преминаване; уличен водопровод, уличен канал не могат да изграждат в улици, които не са очуждени. Как е правено досега? Аз не мога да отговарям, но Ви казвам, че в момента имаме тежки социални проблеми на строежи, изградени по този начин, по който се настоява да се продължи. Тази практика аз съм я прекратил преди три години и считам, че работи. Така че апелирам Народното събрание да предприеме мерки, защото в крайна сметка ние сме пред социални проблеми с живущите в тези квартали. Това са повече от 100 хиляди души.
При последния анализ на „Манастирски ливади”, и тук се оказа, че и при този квартал, при пълното му натоварване, там ще живеят 25 хиляди души. Умножете го по четири и си представете за какъв огромен социален проблем става дума.
Ние с предходния кмет по транспорт Евгени Крусев не можахме във „Витоша ВЕЦ – Симеоново” да забодем седем лампи, защото няма тротоар, по който да ги сложим, който да не е отчужден. Така че този текст е изключително важен, защото прилагането на уличната регулация води до възможност на общината да инвестира средства. Какво от това, че ние ще отделим 15 – 20 милиона, за да правим улици? Като улица „Емилиян Станев” не е отчуждена в пълния си габарит и във всеки един имот, всеки собственик е оставил по една малка люспа отпред, за да рекетира комшията. Превръща се във форма на съседски рекет да оставят парчета в улиците, за да може този, който първи на грозда, да пречи на всички останали.
След това. Общината има задължения. Естествено три са способите за придобиване на имоти – с отчуждаване, с изкупуване и процедурата по даряване. Но общината има и политика. През тази година ние сме разходили 15 млн. лв. за отчуждаване. Не можем да отчуждим всяка уличка в Гърдова глава, за да осигурим достъп на леля Ганка!
Така че нека да има и последователност в политиката на общината по отношение разходването на средства. Не може всеки един собственик да очаква ние да извадим брашнения чувал, да платим по 400 евро на квадрат, за да му осигурим безпрепятствен достъп до имота. Затова е изключително важно да е ясна процедурата, по която се издават разрешения за строеж и не се създават подобни проблеми.
Малко бях по-емоционален, но аз съм човекът и госпожа Фандъкова, с която ходим на среща с тези хора. Никой от Вас не е ходил на такава среща, за да усети колко е неприятно да се изчервява и да обяснява защо е разрешено на строителство в последните десетилетия без да е отчуждена грам от уличната мрежа. Само във „Витоша ВЕЦ – Симеонов” уличната мрежа е 210 хил. кв.м. От нея ние притежаваме 20%, за сведение! Благодаря. (Реплики.)
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Вие се изказахте. Ако имате нещо да добавите по същество! Но влизане в спор – аз не виждам смисъл да се прави. Вашето становище беше чуто, нали така? Не вярвам нещо по-различно да кажете!
От МРРБ желаят ли да изразят становище по текстовете?
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз мога само да подкрепя становището на инж. Здравков в подкрепа на предложенията на народния представител Александър Ненков. За всички, които живеят в София, тези проблеми, които бяха изложени, са ясни. Тези проблеми, за съжаление, се отнасят и за всички големи градове, и за всички територии, където има засилен инвестиционен интерес. Подробният устройствен план с всичките си предвиждания както по отношение на дворищна регулация и застрояване в урегулираните поземлени имоти и предвиждания на публична инфраструктура, трябва да се реализира едновременно във всичките си компоненти. Така че прилагането на дворищната регулация и прилагането на плана за застрояване трябва да се извършва паралелно с изграждане на публичната инфраструктура – улици, водоснабдяване, канализация, електроснабдяване, за да може да се гарантира действително създаване на една пълноценна среда за обитаване.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: господин Даракчиев.
ГЕОРГИ ДАРАКЧИЕВ: Аз само накратко – ДНСК подкрепя предложенията на народния представител господин Ненков и група народни представители. По отношение на ал. 16 на чл. 148 просто няма как да се издаде разрешение за строеж без подробен устройствен план да е приложен по отношение на регулацията, а още повече без да е осигурен и необходимият транспортен достъп до поземлен имот. В последните години до момента постъпват искания за издаване на разрешения за ползване на жилищни сгради без да е изпълнена самата улица и да е осигурен транспортен достъп и пешеходен такъв до съответния поземлен имот, което води и до откази от назначаване н приемателна комисия. Тази практика трябва да се преустанови с тази нова ал. 16.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Даракчиев.
ГЕОРГИ ДАРАКЧИЕВ: Защото първият абзац касае не само уличната регулация, а и дворищната такава да е приложена, така че има планове, които са преди 2001 г. и не са приложени и след като не е приложена регулацията, не може да се осигури и спазване на нормативните изисквания по отношение на отстоянията.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Ненков има думата.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Аз бих искал само едно изречение да допълня.
Изобщо не става въпрос за това, че ние по някакъв начин с това предложение се опитваме да накърним инвестиционния процес. Но тук от това, което архитект Здравков каза и колегата от МРРБ Димитров, е точно така.
Ние все пак говорим за някаква среда на живот и тук имаше понеже аргумент за това, че то, видите ли, само за София става въпрос, напротив, аз не смятам, че става въпрос само за София. Ние трябва да прекратим практиката да съществуват някакви сгради безприложена улична регулация в някакви калища. Не става въпрос единствено и само за София. Това трябва да е политика на всяка една община и няма как да очакваме, че която и да било община може да изпревари инвестиционния натиск и да изкупи и да отчужди и изгради съответната инфраструктура, така че да има достъп до всяка една сграда. Затова паралелно трябва да вървят тези два процеса. Даже много сме закъснели. Това предложение трябваше според мен преди много време да бъде направено, за да не се стига до абсурдни ситуации. Аз, тъй като все пак от София го виждам пряко, но това според мен важи за цялата страна. Не може да има в едно поле един блок и хората в една кална нива да стига до него и общината няма как да смогне на този инвестиционен натиск да изпреварва тези събития.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на господин Ненков.
Господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Ние няма да подкрепим това предложение, ще се въздържим, най-малкото защото посланието, което отправяме, е, че Вие като собственици не можете да си ползвате имота, поради това че общината не си е свършила работата – не е прокарала уличната регулация. Точка! (Реплика на народния представител Александър Ненков.) Това е проблем на общината.
В крайна сметка общината учредява права на ползване. Това са фактите. Ти имаш урегулиран поземлен имот, за който общината ти е учредила права. Ти си длъжен да си изпълниш улицата едва ли не и да чакаш още 30 години, за да ти се ограничи ползването на имота.
Второ, нова уредба при издаване на строително разрешение, изцяло нова уредба.
Трето, по този начин спокойно може да се регулира и манипулира пазара на дадена територия на имотите. Факт!
Четвърто, понеже говорим за София – абсолютно през последните години никаква отчуждителна политика към собствениците.
Архитект Здравков, наистина Ви съчувствам за това, което търпите в кварталите около София, в южната тангента. Съчувствам Ви, защото непрекъснато виждаме кадрите по телевизията, които показват липсата на улици. Но тук идва въпросът: защо са разрешени? (Реплики.) Да, това е параграфът! И ние с този текст им казваме на хората: „Вижте, ние няма да Ви дадем да строите, поради това че не сме извършили дадени действия”. Това е. Повече няма да коментирам.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Здравков, заповядайте.
ЗДРАВКО ЗДРАВКОВ: Тъй като имам честта от тази година да ръководя дирекция „Инвестиционно отчуждаване”, Ви гарантирам, че имаме политика за отчуждаване, но тя е свързана отново с приоритети.
Пак ще се върна на въпросните квартали. С всичките районни кметове – „Витоша”, „Лозенец”, „Триадица” и „Студентски”, сме извадили конкретните приоритети, свързани: първо с изграждане на основната улична мрежа, която е гръбнакът и при улици, които да проведем съответната канализация. Тоест, тръгваме от общото към частното и в този момент ние сме си създали за всеки един от кварталите градоустройствена политика и концепция за отчуждаване, която аз ще докладвам и на Общинския съвет. И напълно не съм съгласен, че нямаме политика за отчуждаване. Отчуждаваме, въпросът е, че не може 200 хил. кв.м. да ги придобием с магическа пръчка. Първо ще тръгнем с главните улици, с главните канализационни клонове, с корекциите на реките, след което ще пристъпим към второстепенните улици. Ако някой инвеститор иска да строи някъде в полето, ще намери време да чака или просто пазарната цена на имота му ще бъде различна от този, който се намира на улица, която вече е отчуждена.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря за дадената дума, господин Председател.
Архитект Здравков, изцяло добронамерено казах, че Ви съчувствам за това, което се случва, но не е мястото на тези текстове. Може би трябва да се намери онзи механизъм да не се разрешава строителството докато не се изпълни.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Е, нали това е текстът!
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи да се изкажат?
Заповядайте.
ДИМИТЪР НАЧЕВ: Бих искал да взема отношение като гражданин. Смятам, че Законът за устройството на територията преди всичко трябва да защити обществения интерес и интересите на гражданите, така че намирам това предложение за удачно. Дано в процеса на неговото реализиране да не се получат недостатъци в тази посока, за които спомена народния представител, така че това е пътят. Ако има недостатъци, впоследствие трябва да се подобрят законодателно, но подкрепяме предложението, тъй като смятаме, че е в подкрепа на гражданите.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Изчерпаха се направените заявки за изказвания.
Подлагам на гласуване предложението на Александър Ненков и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 народни представители: за 9, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Подлагам текста на вносителя с предложението на господин Ненков.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 15 народни представители: за 9, против няма, въздържали се 6.
Предложението е прието.
Колеги, следващата седмица ще имаме нова сбирка със задача да завършим максимално работата по Законопроекта.
Благодаря Ви за участието.
Закривам заседанието.

(Закрито в 16,45 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Искрен Веселинов
Стенограф:
Катя Бешева