1. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Петя Аврамова, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, № 154-01-7, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 29 януари 2021 г.

---

ПРОТОКОЛ
№ 3


Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.

* * *

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Добре дошла казваме на министър Аврамова
Уважаеми колеги, моля да заемеме местата си. Имаме необходимия кворум и откривам заседанието на Комисията.
Предварително е обявен дневен ред, от който става безпредметно разглеждането на точка 3, тъй като тя беше разгледана и приета в заседанието на Народното събрание, така че предлагам дневен ред с две точки:
1. Актуални въпроси към министъра на регионалното развитие и благоустройството госпожа Петя Аврамова, на основание чл. 29 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за допълнение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, № 154-01-7, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 29 януари 2021 г.
Има ли други предложения по дневния ред? Ако няма, подлагам го на гласуване.
За – 15, против – няма, въздържали се – 1.
Уважаеми колеги, по реда на нашия Правилник всяка от парламентарните групи задава въпрос към министър Аврамова. Пропуснах да обява, че наред с нея, гости на заседанието са: госпожа Весела Начева – началник кабинет, господин Георги Терзийски – председател на УС на АПИ и проф. Олег Асенов – член на УС на АПИ.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Динев.
ГЕОРГИ ДИНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Госпожо Министър, на 1 март 2020 г. бе въведена в експлоатация електронна система за събиране на пътни такси на база изминато разстояния от пътни превозни средства над 3,5 тона. Всички знаме, че времево това съвпадна и с навлизането и сложната обстановка на ковид пандемията. Тази пандемия неминуеми повлия на и здравното, и на икономическото състояние на държавата, но аз мисля, че една година е доста голям период, в който е нормално вече да бъдат направени съответните анализи и изводи за функционирането и ефективността на тази тол система.
Именно във връзка с това бих искал от Вас да ни дадете повече информация за следното: каква е Вашата оценка относно реформата в пътното таксуване за тази една година, след стартирането на системата, макар и в тази сложна обстановка? Какви приходи са реализирани от продажбата на електронни винетки и от тол таксите? Не на последно място: кои са най-големите предизвикателства пред Вас и като цяло пред правителството, Вашата визия за бъдещето развитие на управлението на тази тол система? Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Министър.
МИН. ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Динев, уважаеми дами и господа народни представители, бих искаха с една дума да определя въвеждането на електронната система за таксуване в България и за леките и да тежкотоварните автомобили като успешна. Извършената реформа в пътното таксуване, стартирала януари 2019 г. с първи етап – въвеждане на електронната винетка, както и от месец март 2020 г. с втори етап – въвеждане на тол системата за тежкотоварните автомобили, е наистина реформа в пътния сектор, който води след себе си няколко основни ползи: първо, имаме по-добра оперативност. Едновременно се поддържат два различни метода на пътно таксуване на база време и на база изминато разстояние.
Имаме непрекъсната работа на системата, осигурена от иновативна техническа и програмна архитектура с два напълно взаимнозаменяеми центрове за данни с възможност за поддържане на функционалността при напълно отпадане на един от центровете.
Имаме контролна инфраструктура. Тази система позволява гъвкаво преконфигуриране на режимите на работа на всяка една контролна точка във въплътена пътна мрежа. Тя е изградена на 10 800 км, каквото беше първоначалната идея за въвеждане на електронната система за таксуване.
Имаме по-голям контрол по отношение на правоприлагането. Обединени са всички познати методи на правоприлагане, както автоматизирано чрез най-гъстата в Европа мрежа от стационарни контролни точки и чрез три паралелно функционирани органа на правоприлагане, АПИ, МВР, Агенция „Митници“ в зоната на ГКПП.
И двата метода, както и дейността на трите органа, се управляват от Единна централизира база от данни за регистриране, обработка на нарушенията в реално време с вградена функционалност за избягване на дублиране на наложените санкции за едно и също нарушение.
Дава възможност за интерфейс връзка към външни системи и обмен на данни за мониторинг на трафика, в това число данни от мобилни станции за претегляне на пътните превозни средства в движение.
Има гъвкавост при обслужването, поддържане на собствена област за обработка на картови плащания без посредничество на търговска банка.
Именно поради така внедрените функционалности българската електронна система за пътно таксуване се оценява и от международните експерти, като модерно технологично решение без аналог в Европа.
Системите за електронно таксуване имат два аспекта на опериране: единият е търговски, а другият е техническото опериране.
Приходите от въвеждането от януари 2019 г. от електронните винетки и от пътни такси са в размер на 770 262 021 млн. лв., от които 658 520 732 млн. лв. са от електронни винетки и 111 741 289 млн. лв. са от тол такси, като приходите от държавни такси за 2020 г. са в размер на 378 760 625 млн. лв.
Ще Ви запозная и с приходите от глоби, санкции и неустойки: явно още не сме научили българските шофьори да бъдат коректни при пътуването си по републиканската пътна мрежа, защото тези приходи са в размер на 12 милиона за 2020 г. – 12 095 613 млн. лв., като от компенсаторни такси преди издаване на електронен фиш в размер на 11 800 640 млн. лв.
Тук искам да отбележа, че държавата по отношение на търговския аспект на опериране оперира самостоятелно системата и успешно осигурява нейната експлоатация.
И накрая – след това може би и проф. Асенов да се включи с малко повече подробности относно опериране на системата – искам да кажа, че в дългосрочен план предстои задълбочен комплексен анализ и за таксуването на движението по републиканската пътна мрежа на тежкотоварните превозни средства. След възникналия проблеми с ковид кризата, след мерките и намаляване на трафика, трябва да помислим и за обхвата и за тарифата, която знаете, че към момента таксуваме само магистрали и първи клас пътища. Второкласните пътища в България са един голям процент от републиканската пътна мрежа (РПМ). Има области, в които има само второкласни и третокласни пътища, няма магистрали, така че посоката, в която трябва да мислим – и държавата, и Вие като законодателна власт, и ние като изпълнителна, трябва да бъде към основните пътни артерии, които се ползват от тежко товарния трафик, да бъдат включени в обхвата.
Също така трябва да помислим и за тарифата в бъдеще време – разбира се, не сега, когато бизнесът е затруднен и държавата се опитва да го подпомага, след всеобхватен анализ.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожи Министър.
Професор Асенов, желаете ли да добавите нещо към отговора на Министъра?
ПРОФ. ОЛЕГ АСЕНОВ: Уважаема господа народни представители! Искам просто да подкрепя извода за успешното и ефективно внедряване на системата с малко данни в сравнителен анализ с друга система, която експертите смятат, че може би е най-успешната внедрената в Европа и това е унгарската система.
За първата година от експлоатацията на унгарската система към нея са били асоциирани 72 хиляди бордови устройства. Искам да Ви кажа, че на 11-ия месец от функциониране на българската система, вчера всъщност ние преминахме границата от 100 хиляди устройства, което показва, че практически основно движещият се товарен автопарк е оборудван изцяло с устройства и тракери, и то в условия на криза. Това за нас, за екипа, и изобщо за системата е един много добър критерий.
Вторият критерий за ефективност е брой обслужени тол декларации при преминаване през платената пътна мрежа. Унгарската система средно обслужва, при по-малко дължина на мрежата, около 31 милиона тол декларации, нашата система, ефективно внедрена, обслужва средно 37 милиона тол декларации на месечна база. Това само показва, че като ефективност и като начин на работа на системата, тя осигурява устойчиво пътно таксуване, специално със средствата, които позволяват свободно придвижване на пътните транспортни средства.
По отношение на оперирането и цената на оперирането. За 2020 г. цената на оперирането, включително и разходите за национални доставчици на услуги, всички разходи са в размер на 42 млн. лв., което под 11% от реализираните приходи при средноевропейска норма 18-24% стойностно опериране. Всички тези данни, аз като човек, който работи с числа, ми дават основание уверено да смятам, че от техническа гледна точка системата работи ефективно и изпълнява своята функционалност. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имате право на някакви допълнителни въпроси, колега. Ако нямате, можете да изразите отношение към отговора.
ГЕОРГИ ДИНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, професор Асенов, наистина бяхте доста изчерпателни и Ви благодаря от името на ПГ на ГЕРБ. Радвам се, че въпреки първоначалните съмнения и притеснения за всяко нещо ново, което се въвежда, през тази година, и въпреки сложната обстановка, в която живеем през последната година, и чутото от Вас, ми дава основание да смятам, че тази тол система е въведена правилно, работи правилно. Искрено пожелавам и на Вас като ръководство, и на нас като граждани, тази система наистина да бъде в полза на всеки един от нас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги от БСП, Ваш ред е.
Госпожа Янкова ще вземе думата.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, уважаеми народни представители! Госпожо Министър, в парламента коментирахте третокласните пътища на питане на народен представител през миналата година и споделихте, че от 11 530 км третокласни пътища в страната 930 са в отлично състояние, 2700 са в добро, 2560 са в задоволително, 1610 в незадоволително и 3730 в лошо. И тъй като много говорим за магистрали – съответно общините са стопани на общинските пътища, интересува ме през тази година какво ще направи АПИ с бюджета и ръководеното Министерство, за да може да се подобри третокласната пътна инфраструктура? Вече е почти пролет, иска ми се парламентарните избори да не попречат на дейността, и с ресурса, който го има, хората да могат да се движат по по-качествени пътища.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Аз съм забелязал, че парламентарните избори винаги помагат за третокласните пътища.
Заповядайте, госпожо Министър.
МИН. ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Янкова, само с няколко думи ще отбележа, че АПИ използва всички възможни варианти за осигуряване на паричен ресурс, с който да финансира ремонта както на първокласна, така и на второкласна и третокласна пътна мрежа.
И досега за ремонт на третокласната пътна мрежа най-вече е използван ресурс от ОП „Региони в растеж 2014/2020“, както и собствен ресурс от бюджета на АПИ. Вие правилно отбелязахте, че нашите усилия са не само в посока изграждане на нови магистрални отсечки, скоростни пътища, но и ремонт и рехабилитация на съществуващата 20 000 километра РПМ.
Ще Ви помоля, господин Председател, да дадете думата на председателя на УС на АПИ, за да сподели предвижданията на АПИ за ремонт на пътни отсечки в България 2021 г.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Ще започна с една много кратка ретроспекция за 2020 г. по отношение на третокласната пътна мрежа. Независимо от така недостатъчния финансов ресурс, който има Агенцията в годините, тя успява да се фокусира и върху третокласните пътища. За миналата година сертифицираните разходи по третокласните пътища за текущ ремонт, поддържане и превантивни ремонти е около 150 млн. лв. Отделно от това по ОП „Региони в растеж“ са ремонтирани над 140 км третокласни пътища на обща стойност около 131 млн. лв.
За 2021 г. също фокусът ни ще бъде насочен и към третокласните пътища, най-малкото и заради това че бюджетът на Агенцията за текущ ремонт и поддържане е увеличен двойно, за което благодаря на Министерството и на правителството. Освен това, продължаваме и с рехабилитация на третокласни пътища по „Региони в растеж“, като релокираните от управляващия орган средства ще бъдат използвани за започване на работата по три лота в направленията Полски градец-Устрем, Каблешково-Межден и Варна-Житница. Отделно от това продължаваме с рехабилитациите на пътищата Русе-Кубрат – двата лота, както и Айтос-Провадия, които ще бъдат завършени през 2021 г.
Така че не само поради предстоящите избори – те не само че няма да повлияят негативно, но по-скоро политиката на Агенцията по грижата за третокласната пътна мрежа се обогатява и също така дава възможност за откликване на желанията на хората, на живеещите в малките населени места, както се случи с ремонта на пътя Първомай-Асеновград, който е планиран и ще бъде извършен през тази година. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Имате право на уточняващ въпрос.
ДОРА ЯНКОВА: Ако миналата година 140 за 131 милиона сте направили, колко километра тази година ще направите? Интересува ме колко са средствата, които отиват за ремонт и зимна поддръжка – на поддържащите фирми като цяло? Защото този голям ресурс свързан действително със състоянието на пътищата и това не е ли стихийно управление на тези пари?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте за отговор.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: 140 са километрите, реабилитирани само по ОПРР. През 2021 г. по ОПРР ще бъдат извършени и завършени обекти в подобен порядък – около 150 км. Отделно от това не само ремонтните дейности, но и текущият ремонт и поддържането на третокласните пътища са в бюджета за 2021 г., който е 248 милиона, като между 20 и 25% са разходите на Агенцията за зимно поддържане, текущ ремонт. За ремонтни дейности се изразходват около 70% от средствата, така че ние имаме планиране на дейностите по отношение не само на третокласната мрежа. За 2021 г. са планирани ремонти на третокласни пътища в размер на около 120 км. – говоря за ремонти.
Отделно от това, разбира се, се извършват дейностите по текущото поддържане, които включват: изкърпване, изчистване, маркиране на третокласните пътища. В годините дейността става все по-предвидима, планирана, така че не смятам, че има стихийност както в планирането, така и в разходването на средствата за третокласната пътна мрежа.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имате думата за становище по направените отговори.
ДОРА ЯНКОВА: Аз разбирам, че имате желание да сте добри стопани на държавните пътища, но данните, които се сочат за състоянието на третокласната пътна мрежа, ще има една стъпка за изграждане и за основен ремонт. Неслучайно Ви поставих въпроса за фирмите, които взимат зимното поддържане и тези фирми съответно получават не малък ресурс, за да поддържат същите тези пътища през цялата година. На част от тях Вие им правите и допълнително възлагане на определени ремонти и дейности. Защо казвам, че е стихийно? Защото зимата действително се харчи един ресурс и, както казват хората, обикновено между кантонера и мечката разликата е, че единият спи през лятото, а другият – през зимата. Нямаме ги кантонерите, но спят поддържащите фирми.
И тук искам да Ви обърна внимание: ще има избори, винаги по време на избори хората действително имат повече асфалт и повече пътища заради политиката, дай Боже. Обръщам се специално за моя избирателен район – да си спазите програмата, и действително през цялата тази година пътно поддържащите фирми да си бъдат на мястото. Защото те Ви лъжат, че имат машини и работници, а тези машини и работници са на други обекти. И фактически тази измама се чувства от хората на терен и на място. Зависи от Вас, като ръководител на пътните управления, да напрегнете този потенциал и да бъдете искрени с хората. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Следващият въпрос се пада на нашата парламентарна група. (Реплики извън микрофона.)
Предполагам, че има какво да Ви отговаря от Агенция „Пътища“, но процедурата не го позволява това нещо.
Уважаема госпожо Министър, в началото на този мандат ние отчетохме едно сериозно изкривяване на инвестициите в инфраструктурата на регионален принцип. Всъщност, в предишния планов период се оказа, че тези инвестиции, специално в пътна инфраструктура, са в съотношение 1:6, Северна към Южна България. По-сериозните публични инвестиции доведоха до едно по-бързо икономическо развитие на Юга и по-забавено икономическо и демографско развитие на Севера. Амбицията на управляващите партии в този мандат беше да се поправи това изкривяване в отношението между Северна и Южна България и всъщност бяха стартирани основните инфраструктурни проекти на Севера – говорим за пътя от Видин към Ботевград, за магистрала „Хемус“, магистралата от Русе към Велико Търново и тунелът под Шипка.
Моят въпрос към Вас е: на какво ниво на изграждане, или съответно възлагане, са тези наистина важни обекти за развитието на страната?
МИН. ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Вие правилно отбелязахте, че във фокуса на правителството и в програмата на правителството като основен приоритет е изграждане на добра пътна инфраструктура, включително завършване на магистралния пръстен в България, с фокус в изграждане на магистрала „Хемус“, за Северна България, скоростния път Видин-Ботевград, пътя Русе-Велико Търново – едни много важни пътни отсечки, магистрали, с изграждането на които се цели развитие на регионите, по добър стандарт на живот, привличане на инвестиции така, както магистрала „Тракия“ привлече инвеститорите в Южна България.
По-специално за пътя Русе-Велико Търново. Хубавата новина за всички живеещи в района е, че на 8 декември 2020 г. беше открита процедура за определяне на изпълнител на проектиране и изготвяне на технически проект за строителството на магистралата, като процедурата е в две обособени. Едната обособена позиция обхваща участъка от Русе до Бяла, с дължина 40,24 км. Втората обособена позиция е с 35,4 км дължина – обходът на Бяла.
Нашите предвиждания са обектът да бъде включен в бъдещата програма „Транспортна свързаност 2021/2027 г.“ и да бъде финансирана от там, така че да можем да изградим и тази магистрала, която е с изключителна важност и за международните транспортни коридори.
Цялото трасе предвижда изграждане на редица големи съоръжения: 22 моста и виадукта, с обща дължина 15 км; три тунела по лявото платно и две от дясното платно; в участъка Бяла-Велико Търново ще има 18 пътни възела; достъп до селскостопански земи чрез 12 селскостопански надлеза и 9 подлеза. След изработването на техническите проекти за участъците ще бъде прецизирано и местоположението, броя, вида и дължината на големите съоръжения.
Строителните работи ще започнат от участъците с най-интензивно движение Русе-Бяла. В момента първокласният път, както всички знаем, е с най-голяма натовареност и висока и концентрация на тежки пътнотранспортни произшествия.
Така че усилията са да имаме проектна готовност, така че да можем да можем да възложим, да проведем процедурите и обществените поръчки за избор на изпълнител, и да имаме готовност със стартирането на новия Програмен период тази магистрала да бъде финансирана и да бъде стартирана като изпълнение.
Относно останалите големи пътни магистрали и скоростни пътища, които са стартирани като изграждане. Магистрала „Европа“ – знаете, че им пуснахме участъка от Сливница до Драгоман. Продължава строежа в участъка от Калотина до Сливница. В участъка, който стартира по-рано като строителство – Буховци-Белокопитово, се работи усилено. Нашите очаквания са до края на годината той да бъде открит и да бъде пуснат в движение.
Работи се усилено и в първия участък от отсечката Боаза-Велико Търново. В първите три участъка се работи усилено, в следващите четири, пет и шест се правят подготвителни дейности; седем, осем и девет са на етап проектиране и процедури преди реалното строителство.
Работи се усилено и по тунел „Железница“ – участъка преди тунел „Железница“, където се изгражда виадукта. Знаете тази иновативна за България технология – потактово избутване. Вече едното платното е готово. Работи се по другото платно. Тунел „Железница“ напредва с бързи темпове – около 1800 метра в двете посоки, двете тръби на тунела са изкопани. Полага се първична облицовка. Мисля, че и вторичната облицовка е започнала като полагане, така че очаквам до април там да бъдат пробити и двете тръби на тунела и да се работи по следващите технологични дейности за неговото изграждане.
Така че във всички големи пътни обекти – сериозна мобилизация, както на строителите, така и на АПИ, на целия ресурс на Агенцията, много труд, сериозно натоварване. Аз лично смятам, че в България никога на толкова много места не се строило едновременно в такива мащаби, както в последните години.
Тук е мястото да благодаря на колегите за усилията, които полагат, за това, че намират още енергия и сили да бъдат мобилизирани и да мобилизират и хората, които работят в Агенцията, за да можем да администрираме целия този процес. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря и аз, госпожо Министър.
Като уточняващ въпрос не чух нищо за тунела под Шипка. Има ли там стартирала такава възлагателна процедура? И като русенски депутат да попитам: поемате ли ангажимента в рамките на Вашия мандат да приключим поне процедурата по възлагане за магистралата Русе – Велико Търново? За първа копка едва ли ще имаме възможност да говорим.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Господин Терзийски ще Ви отговори за тунела под Шипка.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Терзийски.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: По отношение на тунела под Шипка, организираме процедура по избор на изпълнител за възлагане на проектирането и строителството на тунела. Предполагам, че 2021 г. ще вървят процедурите, така че да имаме избран изпълнител до края на годината. Разбира се, това е условно, тъй като знаете, че всяка една процедура има възможност да бъде обжалвана и съответно да се удължи периодът на нейното завършване.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Кога ще приключи процедурата за Русе – Велико Търново, която е започната в момента. Знам, че са отворили оферти или поне са известни участниците. Да кажете нещо повече за тази процедура.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: В момента са отворени офертите за двата участъка на Русе – Велико Търново. Комисиите работят по офертите, надявам се бързо да завършат. Но, както министър Аврамова каза, администрацията изключително много е натоварена. Имайте предвид, че всеки ден почти имаме експертни технико-икономически съвети, а персоналът на Агенцията е такъв, какъвто е бил и преди няколко години, така че натоварването е много голямо, правим всичко възможно процедурите да бъдат завършвани бързо, но и без компромиси със самата технология на процедурите.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Госпожо Министър, желаете ли да добавите нещо?
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Да, само да добавя, че относно пътя Русе – Велико Търново, аз знам, че Вие сте от този избирателен район и това Ви вълнува като пътна отсечка, която да върви с ускорени темпове, нейното изграждане. За мен е важно, че процесът е необратим и че ще имаме изработен проект, с който да се кандидатства по Оперативна програма „2021 – 2027 г.“, да се осигури финансиране. За мен е важно да имаме проектна готовност, с която да потърсим това финансиране и вярвам, че този проект има необратим характер.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Изказвайки отношението си по вашия отговор, всъщност аз също искам да изкажа отношението си като цяло по работата на Министерството в тази посока, а то е строго положително, тъй като бях един от хората, които наистина държаха в управленската програма да се запишат тези изрични текстове. Мисля, че в края на мандата можем да кажем категорично, че дълго съществуващата тенденция за неглижиране на Северна България, като инвестиции и като възможности за развитие, се пречупи. Разбира се, плодовете вероятно ще ги берат следващите правителства, но мисля, че това управление има с какво да се гордее в тази посока.
Втори тур въпроси – колеги от ГЕРБ.
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, уважаеми гости! Моят въпрос е насочен към следния проблем, който през последните няколко седмици Министерството, Агенцията, всички заинтересовани страни се занимават, а именно свлачищните и срутищните процеси, на които станахме свидетели, разбира се, по-скоро по телевизията. Но, първо се радвам, че засега нямаше жертви и фатални случаи и мисля, че въпросът е изключително актуален и вълнува българските граждани, а именно: как вървят възстановителните работи по тези проблемни участъци? Видяхме, че някои вече бяха пуснати отново в експлоатация. Но по-важният въпрос за мен е: каква е превантивната дейност и какъв е планът на Министерството, съответно на Агенцията, именно с цел превенция такива неприятни ситуации да са по-малко. Разбира се, природата е нещо, с което ние няма как да се борим, колкото и да ни се иска, но в крайна сметка това, което от човешката ръка зависи, ние ще трябва и за в бъдеще да го правим.
Така че моят въпрос в случая е да ни дадете информация какво се случва с тези участъци, какви са оттук нататък действията на съответните компетентни органи – министерствата и агенциите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Аврамова.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми господин Ненков! Вие правилно отбелязахте, че най-важното е да имаме превантивна дейност, като основната цел на геозащитната дейност всъщност е опазване живота и здравето на хората.
В България имаме регистрирани 2 хил. 178 на брой свлачища, като общата им площ е 217 хил. 610 дка. Имаме активни свлачища, които са 830; потенциални – 895, и стабилизирани – 453. През 2020 г. са регистрирани шест нови свлачищни процеси и са активизирани 48 от всичките регистрирани свлачища в България. Това, което изпълняваме като геозащитна дейност – само да кажа, че през 2020 г. на 231 от регистрираните свлачища е направен мониторинг, а 225 от свлачищата имат монтирани контролно-измервателни системи, тоест монтирани, както пиозометри, както репери, така и монтирани уреди за отклонения в земните маси, които да бъдат регистрирани.
Към момента Министерство на регионалното развитие и благоустройството е бенефициент и изпълнява проект, който предвижда монтаж на контролно-измервателни системи на още 26 броя свлачища, като техническите проекти за монтажа на тези системи вече са изготвени, приети са в Министерството и предстоят реалните дейности на терен, тоест монтаж на тези системи.
Относно превантивната дейност смятам, че това е важен момент, така че да можем да наблюдаваме свлачищните процеси. Те не са внезапни, както са срутищата, тези процеси могат да бъдат предвидени при внимателно следене на уредите, които са монтирани в тях. Срутищните процеси са по-големият проблем, особено там, където се случват – до републиканската пътна мрежа. Срутищният процес съгласно становищата на научната общност са по-непредвидими и невъзможни за предсказване и за следене. Това е моментно състояние. Знаете, че в последните дни от преовлажняване на скалните масиви, замръзване, размръзване и образуване на пукнатини, имахме проблеми по доста републикански пътища. Хубавото е, че пътноподдържащите фирми и Агенция „Пътна инфраструктура“ реагираха много бързо, много адекватно и всички срутища бяха почистени от пътните платна, бяха обрушени с помощта на алпинисти, така че да осигурим безопасност на пътуващите по републиканската пътна мрежа.
Това, което предвиждаме, освен тези 26 броя контролно-измервателни системи на цялата територия на България, е да направим пилотно и монтаж на датчици на големи скални масиви. Може би ще Ви бъде интересно да знаете, че в България има монтирани такива датчици. Не е възможно навсякъде да бъдат монтирани, защото срутищата обикновено се получават там, където има по-дребни скални късове, които се откъсват и падат. Тези датчици могат да бъдат монтирани на големи скални късове, на които да следим движението. Такъв датчик има монтиран на „Мадарския конник“, за да се следи отклонение, ако има такова в този скален масив.
Както „Геозащита“ следи всички свлачища, в които има контролно-измервателни системи, така и Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез структурите си по места – областни и пътни управления, пътноподдържащите фирми.
Господин Терзийски като председател на Управителния съвет на АПИ е издал заповед, с която задължава областните пътни управления и фирмите с текущ ремонт да правят обходи на всички критични места, там, където има скални маси до пътищата. Той може малко повече да разкаже за срещата, която са направили с представители на БАН, с представители на висшите училища, които имат експертиза в тази посока, вероятно срещата е била интересна. Ще получим съдействие и от научната общност, така че да бъдат максимално конкретизирани точките при огледа, които трябва да бъдат наблюдавани и в самите областни пътни управления хората да знаят какво да наблюдават и да отчитат, така че да се прецени вече от учените къде има потенциален риск от срутване и да бъдат предприети превантивни мерки, за да няма риск за живота и здравето на хората, които използват пътищата.
Може би господин Терзийски ще Ви разкаже малко повече за срещата с представители на научната общност. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Терзийски, накратко, ако имате допълнителна информация.
ГЕОРГИ ТЕРЗИЙСКИ: Благодаря.
За информация, служителите на областните пътни управления наблюдават над 470 срутища по републиканските пътища. Моето разпореждане беше да се увеличи интензитетът на това наблюдаване и да се извършват ежедневни огледи. Освен това се обърнахме към научната общност с цел да намерим по-добра методика, която да бъде използвана от нашите служители, при оценяването на състоянието на съответното срутище. Тоест за неспециалисти да се намерят достатъчно данни в един своеобразен чек лист, така че да се даде възможността да се получи максимално адекватна информация за състоянието на срутището, след което по скала да бъде оценено това състояние и ако то е в червена скала, да бъде направена експертиза от специалисти и съответно план за действие по намаляването на риска от срутване на скална маса.
След извършените обходи още вчера е имало срутища, които веднага са били отворени и се обрушват. Такова е едно срутище на третокласния път Боаза – Гложене – Тетевен. Където има необходимост, ще се влиза аварийно, така че да запазим живота и здравето на пътуващите. Навсякъде е разпоредено поетапно да бъдат подменяни компрометираните мрежи на свлачищата. Екипите работят на терен, наблюдават, включително са ангажирани и инспектори от ТОЛ управлението и смятам, че с общите усилия и с експертизата на научната общност ще намалим риска от подобни явления, каквито наблюдавахме миналата седмица.
Благодаря и на алпинистите, затова че успяхме наистина максимално бързо да отворим двете важни артерии.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, господин Терзийски.
Желаете ли, господин Ненков. да изразите отношение към отговора?
Втори въпрос за госпожа Янкова.
Заповядайте, госпожо Янкова.
ДОРА ЯНКОВА: Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, госпожи и господа народни представители! Госпожо Министър, през тази година, дай боже, в Европейския съюз да тръгне финансирането на възстановителния план, в това число и за България.
И тъй като правителството е в края на мандата, ще представлява интерес не само за народните представители, а и за българската общественост, като очакване – какво сте заложили в частта Пътна инфраструктура, Водна инфраструктура и всичко, което касае идеите на ръководеното от Вас министерство, и не само идеите, но и необходимостта? Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Янкова.
Имате думата, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Янкова, ще се спра на проектите, които са разработени и подадени за включване в Плана за възстановяване и устойчивост. Те наистина обхващат както темата енергийна ефективност – тема, по която министерството работи от години, а така и други важни теми, включително и водна инфраструктура.
Единият от проектите, който сме предоставили за включване в Плана, е за енергийна ефективност на Сградния фонд, като в него е включена част „Енергийна ефективност“ в жилищни сгради, „Енергийна ефективност“ в публични сграда и „Енергийна ефективност“ в сгради в сферата на производството и търговия и услугите. За Жилищния сграден фонд бюджетът е в най-голям размер. Той е почти 1,4 милиарда, като все още няма окончателен вариант за финансирането и разпределението на средствата.
В Жилищния сграден фонд ще бъдат финансирани освен тези, които към момента хората са свикнали, че подлежат на такова финансиране – многофамилните жилищни сгради, ще бъдат финансирани и еднофамилните жилищни сгради.
Вторият компонент са публичните сгради – държавна и общинска собственост, административни сгради, сгради на културата, както и спортната инфраструктура. Предвиденият ресурс е над 300 милиона в този раздел и финансирането може да бъде както грантово, така и комбинирано с финансови инструменти. Бенефициенти – ще бъдат допустими всички общини в партньорство със съответния собственик на сградата.
Третият компонент са сгради в сферата на производството, търговията и услугите на територията на цялата страна. Около 280 милиона е предвиденият към момента бюджет и финансирането ще бъде комбинирано – както от безвъзмездна финансова помощ, така и финансови инструменти. Бенефициенти могат да бъдат малки, средни и големи предприятия, като обектите ще бъдат избирани на конкурентен принцип чрез оценяване при спазване на изискванията на правилата за държавни помощи.
Програмата се детайлизира към настоящия момент. До края на февруари трябва вече да имаме една готова Програма, която да бъде изпратена в Брюксел.
Програма за доизграждане, реконструкция на водоснабдителни и канализационни системи, включително пречиствателни станции за отпадни води за агломерации от 2000 до 10 хиляди еквивалент жители. Това е следващият Проект, по който ще работи Министерството. Вероятно бенефициент по него, ръководител на Проекта, ще бъде „Българският ВиК холдинг“, като там ще бъдат допустими всички общини, които са с агломерация между две и 10 хиляди еквивалент жители. Предвидените дейности са изграждане, реконструкция на водопроводни и канализационни системи, актуализация на проектна документация за изграждане, реконструкция, модернизация на такива системи, строително-монтажни работи за пречиствателни станции, за питейни отпадъчни води. Бенефициент, както казах, е „Българският ВиК холдинг“, Столична община ще бъде партньор и ВиК-операторите. Индикативният ресурс е около 600 милиона, като безвъзмездната финансова помощ е около 80%, тоест около 480 милиона.
Другият Проект, който сме подали за включване в Плана, е подкрепа на Пилотна фаза за въвеждане на строително-информационно делиране, така наречените бинсистеми в инвестиционното проектиране и строителството, като основа за цифрова реформа в строителния сектор в България. Близо 8 милиона е стройността на този проект, с който се надяваме да можем да обучим всички, които ще работят с такива системи, да направим пилотно такива проекти, да внедрим такива системи и след това да дадем възможност това да се развива. В тази система трябва да бъдат включени както държавните и общинските администрации, които ще работят с този продукт, така и строителния сектор и целия проектантски бранш – архитекти, инженери, които ще работят с тези системи.
Следващият Проект, който сме подготвили и сме кандидатствали да бъде включен в Плана, е „Единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството“. Бенефициент е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Около 3 милиона и половина е стойността на Проекта, като целта на реализацията на този проект е да се създаде единна информационна система като платформа за предоставяне на електронни административни услуги по устройството на територията и разрешаване на строителството. По този начин ще се облекчи административната тежест върху гражданите, върху бизнеса, като значително ще се съкрати и технологичното време за извършване на услугите в сектор „Устройствено планиране, инвестиционно проектиране и въвеждане в експлоатация на завършените строежи“, като се създават възможности за извършване и на комплексни електронни административни услуги. Всички администрации, които извършват административни услуги и издават административни актове по Закона за устройството на територията, ще бъдат включени; централни и териториални администрации, специализирани контролни органи, експлоатационните дружества, които в тази информационна система електронно ще съгласуват проектите, които ще бъдат внесени.



Това са най-общо проектите, които очакваме да бъдат финансирани, и аз смятам, че те ще бъдат в полза както на електронното управление – една голяма стъпка за този процес на електронно управление, ще има полза и за малките населени места, недостигът на средства за ВиК проекти, знаете, е голям, и в Министерството има проекти за над 900 милиона, които чакат финансиране, така че търсим всякакви възможни начини да осигурим финансов ресурс за подмяна и реконструкция на ВиК мрежата в България.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Госпожо Янкова, имате право на уточняващ въпрос.
ДОРА ЯНКОВА: Уточняващият въпрос е: като член на правителството, какви са очакванията за Възстановителния фонд да започне да се тегли финансовия ресурс? Защото знаем, че реално Брюксел е проблемът. Каква е информацията в правителството?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Министър.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Усилията, които полага правителството, са максимално бързо да има финален вариант на плана, който да бъде изпратен в Брюксел, така че да бъде одобрен максимално бързо и да стартира реално изпълнението на плана. Вие знаете, че голяма част от ресурса трябва да бъде договорен в първите две години, а изпълнението на проектите трябва да бъде финализирано 2026 г. Така че в следващите две години трябва да има максимална мобилизация на всички, които трябва да изпълняват проектите. Ресурсът е доста голям, така че усилията на всички администрации, които ще управляват тези проекти, трябва да бъдат в посока бързо стартиране, бързо договаряне, така че да могат и строителните дейности, които сме предвидили, и изпълнението на другите проекти, да приключи 2026 г.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожо Янкова, имате възможност да изразите отношение към отговора.
ДОРА ЯНКОВА: Много накратко.
Обикновено в криза като тази, защото тя се очаква, държавите използват да модернизират държавите си. Дотук е последователна политиката за санирането. Дано успеете или следващото правителство успее да управлява по-добре парите и да се получи по-добър резултат.
По отношение на ВиК инфраструктурата – аз много се радвам – защото четири години внасях в Закона за бюджета точно по 100 милиона да се отделят от 2000 еквивалент жители до 10 000, че сте обърнали внимание на тази ниша. И ми се иска действително да има електронна информационна система по услугите, които се предлагат, свързани със строителството. Но обърнете много голямо внимание и на подземния кадастър, тъй като много се работи и паралелно с това няма кой да събере цялата информация, която да се ползва публично. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И аз благодаря, госпожо Янкова.
Моят втори въпрос ще бъде съвсем кратък. Става дума за приетия преди повече от година ангажимент на МРРБ да бъде създадена наредба, свързана с регламентиране на така нареченото диво къмпингуване. Знаем, че хаосът в тази посока е много сериозен. След диво къмпингуващите остават камари от боклуци, които общините чистят за собствена сметка, поради което ние като законодатели решихме да регламентираме тази дейност и тя трябваше да бъде уредена в една наредба, по която МРРБ знам, че работи доста усилено. На какъв етап на готовност е МРРБ с наредбата?
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Работната група, която трябваше да създаде тази нова наредба за уреждане на взаимоотношенията с имотите, в които се разполагат кемпери, палатки, или така нареченото диво къмпингуване, е приключила своята работа. Наредбата е във финална фаза и предстои нейното публикуване за обществено обсъждане.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Не като допълващ въпрос, а като едно пожелание – това да се случи възможно най-скоро. Не знам дали цялата процедура по приемането на един нормативен акт може да бъде извървяна. Във всеки случай черноморските общини очакват поне един знак от страна на правителството, че проблемът е решим и че по него се работи. Благодаря Ви.
Колеги, приключваме с това блиц контрола. Няма колеги от две парламентарни групи, така че няма как да зададат въпросите си.
Благодарим на представителите на МРРБ и лично на министъра, разбира се, че взеха участие в работата на Комисията.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: И ние благодарим и Ви желаем приятна работа и лек ден.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Впрочем, възползвам се от Вашето присъствие, госпожо Министър. С част от неправителствените организации, които участваха в дискусията, свързана със ЗУТ, си обещахме в месец февруари, преди края на мандата, да се проведе един по-свободен дебат, да го кажем, за по-сериозни и по-радикални промени в законодателството, свързано с устройството на територията. Използвам случая да анонсирам това и към Вас – да потърсим подходяща дата, за да направим може би последното заседание всъщност на Комисията, като такъв тип дискусия, с която, както се казва, да предадем щафетата евентуално на следващия парламент и следващата Комисия като проблематика, която трябва да се решава.
МИНИСТЪР ПЕТЯ АВРАМОВА: Нека в оперативен порядък да се разберем.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Ще се разберем, разбира се.

Минаваме към точка втора:
ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ, ОБЯВЕНО С РЕШЕНИЕ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 13 МАРТ 2020 Г. И ЗА ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОСЛЕДИЦИТЕ, № 154-01-7, внесен от Менда Стоянова и група народни представители на 29 януари 2021 г.
Няма вносител. Колегата Ненков няма да дойде, така че без вносител подлагам на гласуване Законопроекта.
Моля, който е „за“, да гласува.
За – 11, против и въздържали се няма.
С това ще предложим на Народното събрание Законопроектът да бъде приет на първо гласуване.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,35 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ

Стенограф:
Теодора Енчева