Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление
1. Обсъждане на Указ № 36 на Президента на Република България, постъпил на 5 февруари 2021 г., за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, приет от 44-то Народно събрание на 27 януари 2021 г. и мотивите към указа.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-10, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2021 г.
ПРОТОКОЛ
№ 4
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.
* * *
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум – откривам заседанието на Комисията.
Дневният ред е ПРЕДВАРИТЕЛНО раздаден. Той включва три точки:
1. Обсъждане на Указ № 36 на Президента на Република България, постъпил на 5 февруари 2021 г., за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, приет от 44-то Народно събрание на 27 януари 2021 г. и мотивите към указа.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздуха, № 154-01-8, внесен от народния представител Станислав Иванов и група народни представители на 1 февруари 2021г. , която отпада, защото го приехме на първо четене в залата.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-10, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2021 г.
С оглед на отпадането на точка втора всъщност имаме две точки от дневния ред. Който е съгласен с дневния ред моля да гласува.
Единодушно всички.
На заседанието ще присъстват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Не ги виждам още, но все пак ще ги обявя: Весела Начева – началник кабинет, Веселин Драгнев – дирекция „Правна“, Десислава Паунова – АПИ, Вяра Василева – АПИ; от Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“: Малина Крумова – председател, Анжелина Тотева, Мартин Хубчев; от Администрацията на Президента на Република България – Иванка Иванова – съветник по правни въпроси; от Столична община – Стела Щерева – юрист; от Национална асоциация на строителните предприемачи – Георги Шопов; от Камарата на архитектите в България – професор Борислав Борисов и Борис Милчев; от Съюза на архитектите в България – Тодор Булев; от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране – Огнян Атанасов; от Камарата на инженерите по геодезия – Златан Златанов; от Съюза на строителните инженери в България – Димитър Начев; от Столична община – Район „Красно село“ – Росина Станиславова – кмет и Николай Веселинов – заместник кмет; от Асоциацията на парковете в България – Тома Белев; от Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти – Красимир Петков; от Сдружението на архитектите-проектанти в защита на авторското право в архитектурата – Марин Бакалов; от Сдружението за изследователски практики – Вера Стаевска.
По точка първа:
ОБСЪЖДАНЕ НА УКАЗ № 36 НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПОСТЪПИЛ НА 5 ФЕВРУАРИ 2021 Г., ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА, ПРИЕТ ОТ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 27 ЯНУАРИ 2021 Г. И МОТИВИТЕ КЪМ УКАЗА.
Давам думата на представителя на Администрацията на президента – госпожа Иванова.
ИВАНКА ИВАНОВА: Добър ден!
Благодаря Ви, господин Веселинов, за предоставената възможност да представя мотивите на президента за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията приет на 27 януари.
Първо, искам да подчертая, че президентът споделя по-голямата част от мотивите, които са изложени от Министерския съвет при внасянето на двата първоначални законопроекта. Освен това президентът приветства като положително развитие създаването на Единен публичен регистър за устройството на територията, създаването на общински регистри за имотите, които подлежат на отчуждаване, както и въвеждането на възможността за обжалване на общите устройствени планове, което е в изпълнение на Решението на Конституционния съд № 14 от 2000 г.
Въпреки това президентът връща пет от параграфите в приетия в крайна сметка на 27 януари Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
Мотивите по отношение на първите два от тях – това са параграфи 11 и 35 в хипотезите на промяната на предназначението на сграда, която е обект на образованието, науката, здравеопазването и културата, както и на § 35, във връзка с разрешенията за изменение на подробните устройствени планове когато се търси предназначението на урегулиран поземлен имот, който е собственост на държавата или на общините и отново се използва за образование, наука, здравеопазване или култура. Там аргументът на президента за връщане за ново обсъждане на тези два параграфа засяга отпадането на принципа за мълчаливото съгласие, във връзка с предвиденото разрешение от страна на министъра за промяна на предназначението на тези територии, на тези обекти или имоти.
Президентът подчертава, че самият принцип за мълчаливо съгласие е утвърден като важно управленско решение за намаляване на административната тежест за бизнеса, за борба с корупцията и това е важно средство за улесняване на общуване на гражданите и юридическите лица с администрацията. Това са първите два параграфа.
Третият оспорван параграф е § 30, в неговата част т.6. Там е предвидена възможност за обжалване на общите устройствени планове пред съд. Това което оспорва президентът е, че срокът е необосновано кратък и необосновано ограничен е обхватът на субектите, които имат право да обжалват общите устройствени планове. Президентът подчертава, че според Конституцията българските граждани, от една страна, имат право на защита, тоест да защитят пред съд своите закони права и интереси, от друга страна, по чл. 120 ал. 2 от Конституцията имат право да обжалват всички актове на администрацията, които ги засягат.
Четвъртият оспорван параграф е § 46 в неговата точка 3, там където като условие за получаване на разрешение за строеж се въвежда условието да има приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в това число и уличната регулация. Тук президентът подчертава, че споделя идеята на законодателя и тя е положителна – започването на строителството да се допуска само, при условие че регулацията е вече приложена. Президентът подчертава мотивите си обаче, че прилагането на уличната регулация е задължение на общините. В хипотезата на новата алинея 16 всъщност негативните последици от невъвеждане на регулацията ще възникват за всяко лице, което би желало да упражни право на строеж и това несправедливо би ограничило стопанската инициатива, както на гражданите така и на юридическите лица.
Последният оспорен параграф е § 49. С него се въвежда едно ново изречение в ал. 5 на чл. 154, според което заповедта за допълване не подновява срока за започване съответно за завършване на строежа. Аргументът на президента тук е, че така формулирана забраната дава основание да се приеме, че до момента на нейното влизане в сила заповедите за допълване на издадените разрешения за строеж са пораждали като правен ефект удължаване на разрешението, а това в действащата правна уредба не намира опора.
В допълнение към изложените мотиви по същество президентът за пореден път изтъква и формални мотиви, свързани с това, че три от оспорените параграфа са въведени с предложения на депутати между първо и второ четене, което означава, че те са гласувани само веднъж от Народното събрание, което е нарушение на установения в Конституцията принцип, че законите се приемат с две гласувания. Освен това е ограничена и възможността за участие на обществеността в приемането на така приетите в крайна сметка параграфи, защото тъй или иначе срокът за становища е текъл, докато са текъл и срокът за предложенията. От самите внесени становища се вижда, че една част от тях не отчитат направените предложения между първо и второ четене и заинтересованите граждани и юридически лица не са могли да се произнесат по тях. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Някой от неправителствените организации желае ли да вземе думата?
Заповядайте, господин Белев.
ТОМА БЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да обърна внимание върху проблема с обжалваемостта на общите устройствени планове. През 2014 г. Събранието на страните членки на Орхуската конвенция взима решение специално в България обявява, че липсата на обжалваемост на общите и подробни устройствени планове се явява нарушение на Конвенцията.
През 2017 г. това решение е разширено, а миналата година Комитетът по съответствие прие, че България не просто не желае да отрази разпоредбите на Конвенцията във вътрешното си законодателство, но и грубо отхвърля такава възможност при което беше отправено официално предупреждение, че за пръв път в историята си Комитетът за съответствие ще бъде принуден да препоръча на Република България да и бъдат отнети правата по Конвенцията. Срокът беше месец октомври миналата година. Все още имаме време до заседанието на Конвенцията, за да се промени това. Решението е просто и то се покрива заедно с няколко решения по преюдициални въпроси на Съда на Европейския съюз по отношение на Конвенцията. Знаете, че Конвенцията е вътрешно право за Съюза и Съдът е в правото си да го тълкува. Има даже – на 14 януари излезна последното решение по този въпрос, тъй че няма защо да се притесняваме да позволим и на гражданите да обжалват общите устройствени планове, при това по-широко, защото по начина, по който е ограничено се ограничават и организациите за околна среда, които изрично са записани и в решението на Общото събрание на страните по Конвенцията и във всички решения на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания, свързани с Орхуската конвенция, тоест във Вашите правомощия в момента е да предпазите България от унизителното положение да и бъдат отнети правата по тази Конвенция, включително правото да гласува, да внася предложения и така нататък. Това ще бъде прецедент за страна от Европейския съюз, затова Ви моля просто да преразгледате този текст и да разширите обхвата на лицата, които могат да подлагат общия устройствен план на съдебен контрол. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Белев.
Заповядайте.
БОРИС МИЛЧЕВ: Представителят на президента изясни най-общо причините за ветото му. Ще добавя няколко думи към казаното.
Първо към параграфи 11 и 35 това е един по-общ въпрос засегнат в тях, въпросът за баланса между публичен и частен интерес при осигуряването на обществени услуги. В случая става дума за социална инфраструктура, да бъдат задължавани частни правни субекти и тяхната собственост да бъде ползвана за предоставяне на публични услуги без те да бъдат обезщетявани. Всъщност е ограничено това тяхно право и съответно са нарушени чл. 17 ал. 30 от Конституция на Република България. Самата редакция на ал. 3 от чл. 39 има и правно-технически проблем, което в момента може би е излишно да бъде обсъждано.
В § 30 става дума за обжалваемостта на общите устройствени планове. По принцип § 30 вероятно Народното събрание е приело този текст в изпълнение на решението на Конституционния съд на Република България от месец октомври, с което беше огласено за противоконституционна разпоредбата, която забраняваше обжалването на общите устройствени планове.
По ал. 12, за срока навремето в Държавен вестник се прие като изключение от общото правило съобщаване на административните актове. Не всеки, много добре го знаете, че в Държавен вестник или в компютъра да следи какво става с имота, по тази причина законодателят обяви по-дълги срокове за оспорване на съобщаваните актове чрез Държавен вестник. Впоследствие заради обектите с национално значение и така нататък срокът беше скъсен до 14 дни. Тази мода очевидно върви и към общия устройствен план. Това е един изключително важен план, с огромна територия, огромен брой заинтересовани лица и 14-дневният срок действително е прекомерно кратък.
Алинея 13 – приета, ограничава кръга от лицата, които могат да оспорват общия устройствен план. Вероятно Народното събрание е имало предвид действието на плановете, очертано в чл. 103а от Закона за устройство на територията. Но искам да Ви кажа, без да влизам в детайли, че има далеч повече хипотези на пряко действие върху собствеността на гражданите от тези очертани в чл. 103а от Закона за устройство на територията.
Принципно недопустимо е съдът да бъде ограничаван в преценката чий интерес е засегнат и неговият правен интерес от оспорване на съответния акт. Това е приоритет на съдебната система.
За прилагането на уличната регулация наистина има огромен брой възражения. В тази разпоредба не виждам нищо противоконституционно. Проблемът е абдикацията на общините от 10 – 15, дори 20 години от този въпрос за отчуждаването. Народното събрание е избегнало да създаде механизъм, който да активира общините, алгоритъм от действия за техните задължения, а единствено е забранило издаването на разрешението за строеж, което наистина засяга особено малките инвеститори и отделните собственици на имоти. В § 49 добавеното изречение в чл. 154, ал. 5 е абсолютно неадекватно. То не е предизвикано от някаква практика на администрацията или на съда. Появява се изведнъж и, за съжаление, единственото което може да се свърже е едно неприключило съдебно производство в Административния съд и с много спекулации по тази тема. Както каза и представителят на президента не почива на никаква законова основа – въвеждането на това ново правило за поведение. Това е, което мога да кажа и всъщност понеже говоря от името на Камарата на архитектите категорично е тяхното становище тези параграфи следва да бъдат преразгледани, обсъдени отново, или оттеглени, или изменени.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте.
ЗЛАТАН ЗЛАТАНОВ: Благодаря.
Ще бъда пределно кратък. Нашето притеснение е по § 46 за допълнението към новата алинея в чл. 148. Може би трябва само две думи да се кажат, че в момента разрешението за строежа също не се издават докато регулацията не е приложена за конкретния парцел. Но да се кара собственикът да прилага регулация за цялата улица, това просто не е по силите на един собственик. Затова най-настоятелно молим този член да отпадне в този му вид. Може да има някакво друго решение, тъй като действително от 20 години не знам да има отчуждаване въобще за улична регулация поне в София, предполагам и в цяла България. Затова даже ако се приеме, малко може би абстрактно ще звучи, принципът на чл. 16 от ЗУТ където до 20% от площта на имота е оставен за общински мероприятия, мисля, че това би било някакво решение.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Заповядайте.
ДИМИТЪР НАЧЕВ: За да не повтаряме казаното от преждеговоривщите изцяло подкрепяме мотивите, с които президентът е върнал тези членове за повторно разглеждане от Комисията, както и приветстваме тезата на президента за не добрата практика между първо и второ четене в пленарната зала да се правят съществени предложения, които да не са обсъдени, както с Комисията така и да има публичност, тоест гражданите да са информирани в тази посока.
Лично аз ще се изкажа само по чл. 16 и смятам, и въобще смятаме, че това е верният път, тоест да не се издава разрешение за строеж при липса на приложен устройствен план и регулация като, разбира се, не трябва да се остави членът в този си вид без да се развие тезата как това да се случи, тъй като този член е изключително опасен и може да блокира не само инвестиционните намерения на предприемачите, но и намеренията на самите гражданите, които биха искали да получат разрешение за личните си нужди. Така че подкрепяме и смятаме, че това е верният път, но той трябва да се доработи изключително внимателно в тази посока. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И аз благодаря.
Заповядайте, господин Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Упълномощен съм от Камарата на архитектите да благодаря за възможността, която ми беше отдадена да участваме активно при обсъждането на всички текстове на този важен не само за нас закон, за цялото българско общество, с който основно работи Камарата на архитектите в България. Благодаря Ви за неформалното обсъждане, което по Ваша инициатива проведохме преди месец. Трябва да кажа, че ние приемаме всички текстове внесени от Министерския съвет, които бяха разглеждани в контекста на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията и единствено и само изразихме несъгласие с част от текстовете, внесени допълнително като допълнение към основния законопроект между първо и второ четене. За онези текстове, които не бяха приети от наша страна след дискусията, която проведохме в тази зала ние се обърнахме с молба към президента, разбрахме допълнително, че той е уважил нашите основания и е изразил с текста, с който днес бяхме запознати. Несъгласието с немалка част, но съществена от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Ние изцяло подкрепяме становището на президента. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Борисов.
Други желаещи да се изказват?
Заповядайте.
ТОДОР БУЛЕВ: Заедно с колегите ние сме солидарни с добрите качества на Закона и приемаме и подкрепяме критиките, които се съдържат в направеното вето на президента.
Ще отбележа обаче, че в нашите миналогодишни обсъждания на съдържанието на ЗИД за ЗУТ бяха направени още много забележки от нашите членове, които макар и практикуващи архитекти в условията на САП – една творческа организация, може би малко по-разкрепостено изразяват отношението си и целият този комплект от материали ще бъде обработен и представен на вниманието на народните представители за едно бъдещо по-комплексно, по-цялостно, по-последователно усъвършенстване при редактиране на Закона за устройство на територията. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Други желаещи да се изкажат?
Заповядайте от Столична община.
СТЕЛА ЩЕРЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на кмета на Столична община, главния архитект призовавам да подкрепите гласуваните вече от Народното събрание текстове върху които президентът е наложил вето по следните съображения:
Считам, че тези текстове са изключително важни и ще допринесат само положително за развитието на територията, както на Столична община така и в цялата страна. Особено важен за нас е текстът за приложената улична регулация, тъй като това е единственият начин да се гарантира и да се успокои и да се осигури едно спокойствие на гражданите, че при издадено разрешение за строеж уличната регулация и всички мрежи на техническата инфраструктура ще могат да бъдат реализирани, защото представете си хипотезата при която се издава разрешение за строеж при неприложена улична регулация с частни имоти по предвидените улици, при които не може да се изгради техническата инфраструктура и това става вече на етап издадено разрешение за строеж. Всички устройствени закони са изградени на принципа и съществуват ред норми и в законовото устройство на територията, че не може да се издава разрешение за строеж без да е приложена регулация. Като се започне от външната, логиката трябва да се пренесе и върху уличната, защото след като има такова изискване към външната регулация логично е да има такова изискване и към уличната регулация.
Тук няма да се съглася с това, че текстът изключва задължението на общините да прилагат тази улична регулация. Напротив, не съм съгласна с твърдението, че Столична община, надявам се и другите общини, не провеждат процедури по отчуждаване, не прилагат уличната регулация.
Само една кратка статистика ще Ви дам – в сравнение между 2019 г. и 2020 г. за 2019 г. са отчуждени около 27 300 кв. м, докато за 2020 г. са отчуждени 72 хиляди кв. м. За същата тази година са придобити чрез други способи около 77 хиляди кв. м имоти под улична регулация. Това безспорно е голям принос и наистина способства за едно спокойно и сигурно прилагане както и изграждане на уличната регулация, така и на всички мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.
По отношение само с една две думи ще кажа за параграфи 11 и 35. Смятам, че тук притесненията всъщност са неоснователно. Единствената разлика в § 39, ал. 3, която се въвежда е, че се въвежда служебно съгласуване на промяната на предназначението на тези сгради, които са отредени са обекти на образованието, науката, здравеопазването и културата. Иначе към сега действащата разпоредба това съгласуване е задължително, в чл. 134, ал. 9 след много обсъждания, приемане на някои от възраженията на неправителствените организации отпадна задължението за съгласуване изменението на природните устройствени планове по отношение на поземлените имоти, които са отредени са тези публични мероприятия когато става въпрос за частна собственост, както отпадна, разбира се, и изискването да се съгласува промяната на предназначението на сгради за спорт. Така че мисля, че това е едно сериозно облекчение, което досега не съществуваше в нашата уредба.
По отношение на нормата на § 154, ал. 5 смятам, че просто няма никаква правна основа да се смята, че това, че се въвежда една правна норма занапред, означава, че до този момент тя се е прилагала и ще прилага по друг начин. Никога в практиката Столична община не е прилагала този текст по различен начин. Правилата, които са въведени в § 154 за преработка по време на строителството са в една коренно различна процедура от тази от презаверка на разрешенията за строеж и никога текстът не е прилаган по начин, че една преработка да може да удължава срока на действие на разрешението за строеж. Нормата единствено и само цели да преодолее и да предотврати инциденти и тълкувания в съдебната практика, че това може да се случва. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И аз благодаря.
Мисля, че се изчерпаха желаещите да се изкажат.
Давам думата на народните представители.
Господин Бонев, заповядайте.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Подкрепяме ветото на президента. Основно го подкрепяме в частта, която касае прилагането на уличната регулация. Да, като идея е хубаво, никой не го отрича, не го оспорва. Въпросът е това което казахте 72 хиляди кв. м отчуждени, 77 хиляди кв. м. Това са фактите. От една страна, уличната регулация сама по себе си, прав е господин Златанов, че отчуждаването по дължината на цяла улица това също е един от мотивите. Проблемът е също за изграждане на довеждаща ключова структура. Това се вменява изцяло в задължение на възложителите, на частните собственици. На всички е ясно защо се прави това вменяване в Закона. Никой не иска да вижда безкрайни жилищни квартали, които нямат изградена инфраструктура, общините да не могат да се справят, но се съмнявам, че по този начин решим този проблем, защото може би един от въпросите, защо разрешаваме в този случай строителството в такива квартали. Да, конституционните права на българските граждани трябва да са гарантирани, защото собствеността е неприкосновена. Но, от друга страна, няма как да вменяваме такива отговорности и такива задължения след като веднъж сме отчуждили. Това че решаваме проблема било част то на част от столицата, или по-големите градове на страната, слага под общ знаменател абсолютно всички български общини, всеки един поземлен имот, на който му е учредено право за строеж. Може би смесването, лично за мен неправомерно между това разрешителното производство за сграда да се комбинира с права, които са вменени на общините. Това според мен е пълен правен нонсенс.
Няма как да вменяваме, нееднократно съм го казвал в Комисията, няма да накараме или да вменим отговорност да се изравни – тя не е публична общинска собственост, улична регулация от частно лице. Това няма как да стане. Това е факт, но въпреки всичко надявам се, че ще проявим разум и ще приемем ветото и ще търсим друго решение на проблема. Това са само малка част от фактите и това е само в частта на инвестиционното проектиране, а за устройственото проектиране – нима тези текстове няма да изкривят и самото устройствено проектиране още на етапа?
Другото, което е, да, срокът за обжалване на общите устройствени планове, можеше да го увеличим, редно общите устройствени планове към момента мисля, че над 121 общини все още нямат общи устройствени планове, удължихме срока с още две години. Да, трябва да се увеличи срока. Така че Ви призовавам към малко разум и надявам се да приемем президентското вето и да търсим друг начин за решаване на този проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И аз благодаря.
Други народни представители желаят ли да се изкажат?
Господин Тодоров, заповядайте.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Ще се опитам да бъда кратък и да не повтарям част от нещата, които колежката Щерева изложи и като позиция, която в общи линии мненията ни съвпадат.
Аз лично съм удовлетворен от начина, по който президентът е изразил подкрепата си за Законопроекта в неговата цялост, включително и по отношение на параграфи, които той оспорва и тук имам известно съмнение за може би за неразбиране докрай на идеята. Защото от една страна, той подкрепя въвеждането на обжалваемост на общите устройствени планове, в същото време оспорва това, че видите ли това предложение е направено от народни представители между двете четения. Ами, да, това е в изпълнение на решението на Конституционния съд, което всички знаете, че точно в този период, в който се обсъждаше Законопроектът между двете четения излезе това решение и с оглед разпоредбите за реакция на законодателя в рамките на двумесечния срок, иначе как по друг начин да се направи, освен да се направят предложения между двете четения. А иначе да се твърди, че видите ли голяма част от предложенията на народните представители плюс още две от оспорваните са направени между двете четения, което се явявало в противоречие с някакви конституционни принципи, това въобще не може да бъде споделено, защото това означава да се оспорва правото на законодателна инициатива, от една страна, на народните представители, която е гарантирана от Конституцията, и от друга страна, да се оспорват процедурите, които са разписани в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е с ранг на закон, всички знаете. Тоест всеки един народен представител може да прави предложения между двете четения на даден законопроект и да се оспорва това нещо, според мен е неприемливо.
От друга страна, твърдението, че видите ли по този начин не се дава възможност за участие на заинтересованите лица в дискусиите, тук, включително и някои от участниците потвърдиха и благодариха, че такава дискусия е имало, още повече че всички, които взеха отношение до момента или преобладаващата част от тях, не мога да запомня всички по физиономия, но масово присъстваха на всички заседания. Зная, че имаше доста широка дискусия, включително и извън официалната част на заседанията на Комисията се търсеха консенсусно чисто експертни решения и аз мисля, че такива бяха намерени в редица посоки.
По отношение на § 11 и § 35 ми се струва, че има известно неразбиране на историята на тези текстове, защото се твърди, че в чл. 39 се създава нова ал. 3. Новата ал. 3, за която става въпрос е от 2009 г., така че за изминалия период едва ли е нова, тя е доста остаряла, както се казва на жаргон. Направена е редакция в тази хипотеза, както и в редакцията във връзка със свързания с нея § 35, като това, което беше направено по Законопроекта, който беше внесен от страна на правителството, да, всъщност отменен е мълчаливият отказ, но, пък, е въведено служебното съгласуване, което също е в посока на облекчаване на административната тежест.
Твърдението, че мълчаливото съгласие е една от формите за борба с корупцията, донякъде може да бъде споделено, но, за съжаление, трябва да се отбележи обратното, че мълчаливото съгласие често пъти, за съжаление, в зависимост от това кой как го прилага, може да бъде и един от елементите за създаване на корупционни практики. Най-простичко казано – чиновникът „Х“ си затваря очите, за да изтече срокът, в който той има основателни аргументи да постанови един изричен отказ, забавя преписката някъде „под шкафчето“, както се казва и органът не реагира, за да се произнесе с изричен отказ в съответния срок, и на практика имаме едно мълчаливо съгласие в резултат на бездействие, което би довело до значителни по-лоши фактически правни последици, особено в хипотезите, когато Законът или конкретната ситуация изисква да се даде изричен отказ. Така че от тази гледна точка не смятам, че мълчаливото съгласие е някаква панацея за борба срещу корупцията, в крайна сметка въпрос на правоприлагане от съответните административни органи, но може би това е един аргумент ведомствата да настояват да се постанови изричен отказ, може би в резултат на някои пропуснати такива хипотези в практиката, несвоевременно произнасяне, които да доведат, за съжаление, до получаване на мълчаливо съгласие на практика, вместо да се даде изричен отказ.
Що се касае до изложени някои съображения преди малко, че видите ли в тези хипотези неоснователно сме ограничавали имотите, собственост на частни физически или юридически лица, това не е така, защото до тази промяна всъщност двете хипотези както по отношение на сградите, така и по отношение на подробните устройствени планове, засягаха всички имоти независимо от тяхната собственост.
С изменението на двата текста, по настояване, включително и тук на представители на Камарата на архитектите, беше възприета хипотезата, че по отношение на подробните устройствени планове – да, това ограничение следва да остане само по отношение на тези имоти, които са собственост на държавата и общините. Тоест по отношение на частните имоти такова ограничение, каквото има до момента вече, след като Законът влезе в сила, разбира се, няма да има.
Що се касае до сградите, там също проведохме сериозна дискусия тук и постигнахме съгласие, че по отношение на сградите, може да се даде изключение за частната собственост върху спортни обекти и съоръжения, тъй като в новия Закон за физическото възпитание и спорта, не съществува такава изрична уредба, която съществуваше в старото законодателство без значение от характера на собствеността да се иска съгласие на министъра на младежта и спорта.
По отношение на останалите обекти обаче здравеопазване, образование и култура, мисля, че тук надделя разбирането, че видите ли те не биха могли с лека ръка да се променят предназначението на сгради от подобен характер, поради простата причина, че за всички едни от тях има една специална процедура по отношение на създаването на такива заведения, най-общо казано както в областта на образованието, така и на науката, на културата. Респективно има сериозни изисквания, включително по отношение на лечебните заведения от всякакъв характер за тяхната регистрация, има специален режим по отношение на тяхното прекратяване. Това важи както по отношение на детските градини и училищата, независимо от тяхната собственост, те са в една процедура, която изисква разрешителен режим за откриване на съответните обекти, респективно наличие на съответни обекти, в които да се осъществява тази дейност и закриването се извършва по съответния ред или в процедурата на закриване съвсем естествено в случаите, когато става въпрос за частно-правни субекти, както и за общините, те да поискат съгласие в зависимост от това за какво ще се използва впоследствие този обект. Такива примери могат да се дадат и в здравеопазването, каквато е специална процедурата за откриване, за регистрация и за закриване, включително някои от тях подлежат и на разрешителен режим за упражняване на съответната дейност, която ще се упражнява в този обект.
По отношение на сградите на висшето образование, много добре знаете, че каквото и висше учебно заведение да се открие, то се открива и се закрива с акт на Народното събрание. Ако Законът за висшето образование изисква за периода, в който то ще функционира, на това учебно заведение да му бъде предоставено в собственост или за ползване сграда, или имоти, в които то да може да осъществява тази дейност. Тоест на практика един, грубо казано, частен собственик на сграда на университет да речем, той не бива, когато си поиска да я превърне в хотел или това да се отнася и за болници, и за някакви учебни, здравни и други заведения, тъй като има съответната процедура, по която трябва да се закрие това нещо, на заведение, независимо от неговия характер. Така че от тази гледна точка тук остава разбирането, че по отношение на сградите не може да се върви директно нали, кой когато пожелае да променя предназначението си, при условие че сградата не е преставала да функционира като такъв обект.
По отношение на възраженията за общите устройствени планове, че стеснявали кръга на заинтересованите лица, аз малко се извинявам, но се изненадах от становището на колегата Милчев, тъй като с него сме имали дългогодишна работа по Закона за устройство на територията и не бих споделил разбирането, че определянето на заинтересованите лица в случая е работа на съда, тъй като с аргумент на по-силното основание, както се казва, заинтересованите лица по всеки един подробен устройствен план се определят със закон, а не по преценка на съда и са посочени изрично кои са в Закона за устройство на територията.
По същата логика, изхождайки от решението на Конституционния съд по отношение на общите устройствени планове – да, именно в хипотезата от чл. 103а от Закона за устройство на територията сме възпроизвели, само защото в тази хипотеза е възможно да се предвиди друго предназначение освен това, което предвиждат заварените подробни устройствени планове. Тоест няма как заинтересовани лица да се явяват лица, чиито действащи подробни устройствени планове, по правилата на ЗУТ се отразяват такива, каквито са в общия устройствен план и Законът казва, че промяна на предназначението, начина и характера на застрояване на поземлените имоти, за които е налице одобрен подробен устройствен план, се допуска само за изграждане на обекти публична държавна или публична общинска собственост, както и с цел защита на обществените интереси: опазване на околната среда, човешко здраве, земеделски, горски и защитени територии, и защитени зони. Тоест само в тези хипотези могат да бъдат наложени ограничения на собствеността.
И именно тук беше и позицията на Конституционния съд, че видите ли, в тази част собствениците не са защитени и не могат да си защитят правата в процедурата на оспорване на подробни устройствени планове, защото в тази част Подробният устройствен план просто трябва да повтори общия, следвайки принципа на ЗУТ, че предвижданията на подробните устройствени планове се съобразяват с предвижданията на Общия устройствен план и по-горестоящите такива. Така че тук аргументите просто за стесняване на кръга някак си не излизат според мен.
Що се касае до дискусията, която се разви по отношение на прилагане на уличната регулация, мисля, че бяха изложени достатъчно аргументи „за“ и „против“ това нещо. Мисля, че практиката ще покаже дали това е правилно законодателно решение. Още повече че самият президент го приветства, тоест той не оспорва подхода. Той изпитва притеснения в практическото прилагане от гледна точка на възможностите на общините да разполагат със съответните механизми, които да могат да приложат отчуждаването на практика.
Една от гаранциите според мен, която Законът създаде в тази посока, плюс това, което съществува в Закона за общинската собственост от дълги години за приемане на стратегии за периода на мандата за управление и разпореждане с общинската собственост, ежегодните програми за управление и разпореждане с общинската собственост, където изрично се залагат обектите, подлежащи на отчуждаване със съответното им финансово обезпечаване, и сега със създаването на задължителния регистър на имотите, който трябва да създадат общините, които подлежат на отчуждаване, това ще даде една прегледност във всяка една община, защото не изключвам възможностите някъде да са забравили, грубо казано, къде какво има да отчуждават. Създаването на този регистър позволява да се вкарат в ред нещата, да се планират и респективно при едно по-добро финансово обезпечаване нещата да се случват.
А от друга страна, този текст пък се явява донякъде, ако искате, и един стимул за прилагане на плановете по чл. 16, където такъв проблем не би могъл да съществува, защото там знаете, че механизмът е съвсем различен.
И не на последно място, трябва да се прочете внимателно текстът, който никъде не говори, че трябва, видиш ли, за един лот да е отчуждена цялата улица. Той казва: трябва да е приложена регулацията, което е правилно и задължително и досега, както беше обърнато внимание, добавката „в това число уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот“. Ние не говорим да е приложена два километра улична регулация, а за съответния имот, за който се иска издаване на разрешение за строеж, да е осигурен този достъп, каквото е правилото, че всяко УПИ трябва да има изход или достъп до улица, път или алея, за да може да се използва пълноценно.
И завършвам, господин Председател, само с две думи по отношение на коментара на президента, във връзка с § 49, ал. 5 от 154 на ЗУТ. Аз изцяло споделям разбиранията на президента и на неговата администрация, че това, което той казва, че видите ли, досега, ако това го е нямало, да се създава впечатлението, че то е било възможно, не намира опора в действащото право, изцяло споделям, че подобно разбиране не намира опора.
Но, за съжаление, констатирали сме примери в практиката, в това число на отделни общини, инцидентни решения на съда, в които има подобни разбирания, които са несъвместими с нашите и на президента разбирания, че това не намира опора в действащото право и се явява в крещящо противоречие с процедурите, които са по 153, както по отношение на срокове, така и по отношение възможности еднократно за удължаване срока на действие на разрешението за строеж. Именно когато се правят промени в един закон, те се правят, за да отразяват по някакъв начин или да предотвратяват настъпване на проблеми в практиката, породени от противоречиво прилагане. Този текст има чисто пояснителен характер, ако мога така да се изразя. Тоест той не създава нови правила, той потвърждава това, което законодателят е разледал до момента.
Завършвам, защото може би малко повече говорих. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да. Все пак беше важно.
Ние пък ще си икономисаме от изказванията, тъй като имаше много мотиви в твоето.
Има ли колеги, които желаят да вземат думата?
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Аз ще започна оттам – винаги, разбира се, се отнасям с уважение към всяко едно президентско вето и много внимателно прочетох мотивите, които бяха изложени на вниманието на народните представители.
В общи линии това, което аз установявам, е, че в крайна сметка президентството и експертите в президентството много внимателно са прочели Законопроекта и Закона, който сме гласували, и подкрепят всъщност насоката, в която сме тръгнали – било то по прилагането на уличната регулация, било по другите дори спорни, така да се каже, параграфи, които вече обсъждаме известно време. Не мога обаче да се съглася с аргумент, който и господин Тодоров каза преди мен, за това, че едва ли не има противоконституционност за това, че депутати могат да вкарват предложения между първо и второ гласуване. Ами точно обратното даже и Правилникът на Народното събрание дава възможност и в самото заседание на Комисията, и тогава да правят предложения. То, ако на народните представители ограничим правото да го правят, то тогава парламентът ще загуби всъщност своя смисъл.
Второто, с което не мога да се съглася, е липсата на диалог. Законопроектът, да, някои от предложенията бяха вкарани между първо и второ гласуване и аз съм един от вносителите. Доста според мен дълго бяха дискутирани и всичките браншови организации, които сега тук присъстват, това може би от президентството няма как да го знаете, многократно сме имали среща с тях – и на Комисията, и на официални комисии, и на неформални такива. Много от предложенията, които те са давали, сме ги възприели, сме ги имплементирали в Закона.
Законът не е само тези два-три параграфа, Законът са 92 параграфа, ако не ме лъже паметта, и те са изцяло насочени, смея да твърдя, с много усилия, много работа между всички заинтересовани страни към това да облекчим, от една страна, гражданите, от друга страна, да намалим сериозно така административната тежест именно за инвеститори, от трета пък страна, така се регламентира много по-добрата синхронизация и отговорност между проектанти, архитекти и надзор. В общи линии това ни е бил мотивът за написването на самия Законопроект. Да, той е на Министерството на регионалното развитие, но ние в общи линии сме се ръководили изцяло от тази цел.
Аз мисля, че господин Тодоров доста сериозно анализира всеки един от върнатите параграфи, но аз искам да се спра на този, който е за уличната регулация – този, който може би най провокира интерес. Особено пък като представител на град София, да, казва се мотивът „София не е страната“.
София не е страната, но в София не си спомням за миналата година колко разрешителни за строеж са издадени, като ги сметнете в квадратура, сигурно цялата страна няма да може да покрие това, което само за последната година е дадено като строително разрешение. И в крайна сметка тук не е параграфът написан толкова за инвеститори, архитекти, проектанти, тук е написан по-скоро в защита на гражданския интерес – на тези хора, които отиват и си купуват апартамент на една хубава картинка и впоследствие се оказва, че няма нито приложена улица на регулация, нито има улица. Излизат и започват да искат тези, разбира се, услуги, но няма как да очакваме, че всяка една община, било то и богата община като Столична община, може да си позволи и да може дори да изпревари инвеститорския интерес. Много ме съмнява, не съм проучил, че в други развити държави може да се случи това нещо, което тук се е прилагало години наред – да имаш блок в който да няма улица.
Да имаш блок, в който да няма улица и, доколкото на мен ми е известно винаги се върви всъщност от базовата инфраструктура, от създаването на добра околна среда и след това самото строителство.
Да може би в следващото Народно събрание или, който има тази възможност трябва да се търсят механизми в това как да се обезпечи всъщност възможността на общините по-бързо да отчуждават и да изграждат такава инфраструктура. Това наистина е нещо, върху което може да се помисли, но, аз съм убеден, че това, което ние сме гласували е правилната посока. Защото в крайна сметка, пак казвам, потърпевши са основно гражданите. Ясно е, че за един инвеститор му е важно по-бързо да построи една сграда, да я продаде, в повечето случаи даже и на „зелено“ и след това, който иска да се оправя, само че за гражданите това е един ущърб.
Мисля да спра дотук, защото според мен това е най-същественият параграф, а може би и затова, което стана въпрос и за 154 ли беше, затова че, когато имате промяна в инвестиционния проект да не се счита един вид автоматично за подновяване на сроковете. Това просто е опит да се изчисти всъщност, за съжаление, недобронамерената практика от някои общини и съдилища и това е бил всъщност мотивът да вкараме такъв параграф, като в момента действащото законодателство и в членове 153 и 154 по никакъв начин и много ясно става въпрос кога и при какви условия може да си удължите строителното разрешение и каква е разликата с това да направите несъществени промени в инвестиционния проект.
Така че ние от името на групата на ГЕРБ ще гласуваме отново за приемането на Закона.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Ненков.
Други желаещи да се изкажат?
Ако няма ще заявя, че ние също ще гласуваме за повторно приемане на Закона. Мотивите бяха изложени от експертите, аз не бих искал да правя реч, от гледна точка на политическо изказване.
Основното, което като удовлетворение мога да споделя, че на практика тялото на Закона, който е 96 параграфа е в правилната посока.
По отношение на върнатите текстове, голяма част от тях според мен отново се подкрепят като дух от страна на президента. Въпросът е за конкретно изписване и за конкретни опасения, които в президентството имат.
Аз ще се спра само на общите устройствени планове. Може би тук виждам като наша грешка този 14-дневен срок, действително срокът можеше да е по-дълъг, но това е едно доста лесно поправимо нещо и може би би могло да бъде поправено чрез ветото, намираме се в последните две седмици на работата на това Народно събрание.
Всъщност ние за първи път създаваме възможност за обжалване на общите планове и в този смисъл по-добре е да подкрепим Закона и да остане в този му вид, за да може да влезе в сила, а с допълнително законодателно предложение да потърсим един по-голям срок.
По отношение на всички останали разпоредби, където има притеснение за това как ще действат, практиката ще покаже. Както се казва след три месеца на нашите места ще има може би други, а може би същите народни представители и мисля, че ще имат възможност да подобрят текстовете, които в момента са предложени. Това е от мен.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Ако няма закривам дебата.
Подлагам на второ гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията, приет от 44-то народно събрание на 27 януари 2021 г., който подкрепя Закона моля да гласува.
За – 11, против – 7, въздържали се – няма.
С това точка първа приключи. (Реплики.)
Преминаваме към втора точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА, № 102-01-10, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 8 ФЕВРУАРИ 2021 Г.
Имате думата, госпожо Крумова за представяне на Закона.
МАЛИНА КРУМОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Представеният на Вашето внимание Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-10, предвижда транспониране на Директива 1936/2019 г., която е в изменение на Директива 96/2008 г.
Измененията в Директивата, които транспонираме в законодателството предвиждат увеличаване на обхвата на пътищата, които следва да бъдат подлагани на процедури за управление на пътна безопасност, като вместо досегашният обхват, обхващат само Трансевропейска пътна мрежа се предвижда да бъдат включени автомагистрали, първи клас пътища и пътища, финансирани с европейско финансиране.
Освен това Директивата въвежда и Законопроектът съответно въвежда две нови процедури. Първата процедура е цялостна оценка на безопасността на пътната инфраструктура, която следва да се прилага за пълния обхват. Тази цялостна оценка съгласно Законопроекта ще се извършва от Държавна агенция „Безопасност на движение по пътищата“ на всеки пет години и съобразно нея ще се оценява безопасността на пътищата, пътната инфраструктура, пътната безопасност и ще се класифицира пътната безопасност на мрежата, включена в обхвата на провеждане на процедурите.
Вторият нов оценка, която се предвижда е така наречената целенасочена инспекция, която ще се извършва систематично на места за оценяване на дефицитите в пътната инфраструктура на конкретни места, на които са установени такива било то участъци с концентрация на пътнотранспортни произшествия, места, на които са се случили сериозни пътнотранспортни произшествия, места, които са установени в контекста на цялостната оценка, че е необходимо да се извърши по-детайлен анализ на характеристиките на пътя и елементите му, за да се установят кои са дефицитите и да се предприемат впоследствие конкретни коригиращи действия.
Вторият аспект на Законопроекта е систематичното уреждане на правомощията и функциите на Държавната агенция „Безопасност на движение по пътищата“. Както знаете, ние бяхме създадени с постановление на Министерския съвет в началото на 2019 г., с настоящия Закон, тъй като темата за безопасността на движението по пътищата е хоризонтална и обществено значима уреждаме правомощията и функциите на Агенцията в Закона за движение по пътищата. Благодаря за вниманието.
Оставам на разположение за Вашите въпроси.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Крумова.
Колеги, имате думата за изказвания?
От неправителствените организации има ли някоя, която желае да вземе думата?
Те май, че рязко се дезинтересираха от другите теми.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Председател, гости! Втората част от Вашата презентация и представянето Ви ще визирам.
През 2019 г. сте създадени, идва резонният въпрос: от 2019 г. до настоящия момент реално, като тежест Вашата агенция какво е дала на Закона за движение по пътищата, изобщо какви анализи, какво се е случило...
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колега, извинявайте не е парламентарен контрол.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Не, не, аз само питам, защото в крайна сметка две години след това ние отново правим нов устройствен правилник. Поне така го разбрах. Не знам, може и да бъркам, нали? Надявам се да се опровергаете. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Добре, съвсем кратко, моля Ви, защото това не е темата на разискването.
МАЛИНА КРУМОВА: Да, господин Председател, съвсем кратко.
Всъщност Устройственият ни правилник е приет със създаването на Агенцията, но е само на ниво подзаконов нормативен акт. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи да се изкажат, колеги?
Ако няма закривам дебата и подлагам Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-10, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2021 г. на гласуване, който е съгласен с него моля да гласува.
11 – за, против – няма и 7 въздържали се.
Колеги, поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 17,10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ
Стенограф:
Мария Николова
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-10, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2021 г.
ПРОТОКОЛ
№ 4
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията по регионална политика и местно самоуправление, и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 16,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.
* * *
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум – откривам заседанието на Комисията.
Дневният ред е ПРЕДВАРИТЕЛНО раздаден. Той включва три точки:
1. Обсъждане на Указ № 36 на Президента на Република България, постъпил на 5 февруари 2021 г., за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, приет от 44-то Народно събрание на 27 януари 2021 г. и мотивите към указа.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздуха, № 154-01-8, внесен от народния представител Станислав Иванов и група народни представители на 1 февруари 2021г. , която отпада, защото го приехме на първо четене в залата.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-10, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2021 г.
С оглед на отпадането на точка втора всъщност имаме две точки от дневния ред. Който е съгласен с дневния ред моля да гласува.
Единодушно всички.
На заседанието ще присъстват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Не ги виждам още, но все пак ще ги обявя: Весела Начева – началник кабинет, Веселин Драгнев – дирекция „Правна“, Десислава Паунова – АПИ, Вяра Василева – АПИ; от Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“: Малина Крумова – председател, Анжелина Тотева, Мартин Хубчев; от Администрацията на Президента на Република България – Иванка Иванова – съветник по правни въпроси; от Столична община – Стела Щерева – юрист; от Национална асоциация на строителните предприемачи – Георги Шопов; от Камарата на архитектите в България – професор Борислав Борисов и Борис Милчев; от Съюза на архитектите в България – Тодор Булев; от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране – Огнян Атанасов; от Камарата на инженерите по геодезия – Златан Златанов; от Съюза на строителните инженери в България – Димитър Начев; от Столична община – Район „Красно село“ – Росина Станиславова – кмет и Николай Веселинов – заместник кмет; от Асоциацията на парковете в България – Тома Белев; от Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти – Красимир Петков; от Сдружението на архитектите-проектанти в защита на авторското право в архитектурата – Марин Бакалов; от Сдружението за изследователски практики – Вера Стаевска.
По точка първа:
ОБСЪЖДАНЕ НА УКАЗ № 36 НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПОСТЪПИЛ НА 5 ФЕВРУАРИ 2021 Г., ЗА ВРЪЩАНЕ ЗА НОВО ОБСЪЖДАНЕ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА, ПРИЕТ ОТ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 27 ЯНУАРИ 2021 Г. И МОТИВИТЕ КЪМ УКАЗА.
Давам думата на представителя на Администрацията на президента – госпожа Иванова.
ИВАНКА ИВАНОВА: Добър ден!
Благодаря Ви, господин Веселинов, за предоставената възможност да представя мотивите на президента за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията приет на 27 януари.
Първо, искам да подчертая, че президентът споделя по-голямата част от мотивите, които са изложени от Министерския съвет при внасянето на двата първоначални законопроекта. Освен това президентът приветства като положително развитие създаването на Единен публичен регистър за устройството на територията, създаването на общински регистри за имотите, които подлежат на отчуждаване, както и въвеждането на възможността за обжалване на общите устройствени планове, което е в изпълнение на Решението на Конституционния съд № 14 от 2000 г.
Въпреки това президентът връща пет от параграфите в приетия в крайна сметка на 27 януари Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията.
Мотивите по отношение на първите два от тях – това са параграфи 11 и 35 в хипотезите на промяната на предназначението на сграда, която е обект на образованието, науката, здравеопазването и културата, както и на § 35, във връзка с разрешенията за изменение на подробните устройствени планове когато се търси предназначението на урегулиран поземлен имот, който е собственост на държавата или на общините и отново се използва за образование, наука, здравеопазване или култура. Там аргументът на президента за връщане за ново обсъждане на тези два параграфа засяга отпадането на принципа за мълчаливото съгласие, във връзка с предвиденото разрешение от страна на министъра за промяна на предназначението на тези територии, на тези обекти или имоти.
Президентът подчертава, че самият принцип за мълчаливо съгласие е утвърден като важно управленско решение за намаляване на административната тежест за бизнеса, за борба с корупцията и това е важно средство за улесняване на общуване на гражданите и юридическите лица с администрацията. Това са първите два параграфа.
Третият оспорван параграф е § 30, в неговата част т.6. Там е предвидена възможност за обжалване на общите устройствени планове пред съд. Това което оспорва президентът е, че срокът е необосновано кратък и необосновано ограничен е обхватът на субектите, които имат право да обжалват общите устройствени планове. Президентът подчертава, че според Конституцията българските граждани, от една страна, имат право на защита, тоест да защитят пред съд своите закони права и интереси, от друга страна, по чл. 120 ал. 2 от Конституцията имат право да обжалват всички актове на администрацията, които ги засягат.
Четвъртият оспорван параграф е § 46 в неговата точка 3, там където като условие за получаване на разрешение за строеж се въвежда условието да има приложен подробен устройствен план по отношение на регулацията, в това число и уличната регулация. Тук президентът подчертава, че споделя идеята на законодателя и тя е положителна – започването на строителството да се допуска само, при условие че регулацията е вече приложена. Президентът подчертава мотивите си обаче, че прилагането на уличната регулация е задължение на общините. В хипотезата на новата алинея 16 всъщност негативните последици от невъвеждане на регулацията ще възникват за всяко лице, което би желало да упражни право на строеж и това несправедливо би ограничило стопанската инициатива, както на гражданите така и на юридическите лица.
Последният оспорен параграф е § 49. С него се въвежда едно ново изречение в ал. 5 на чл. 154, според което заповедта за допълване не подновява срока за започване съответно за завършване на строежа. Аргументът на президента тук е, че така формулирана забраната дава основание да се приеме, че до момента на нейното влизане в сила заповедите за допълване на издадените разрешения за строеж са пораждали като правен ефект удължаване на разрешението, а това в действащата правна уредба не намира опора.
В допълнение към изложените мотиви по същество президентът за пореден път изтъква и формални мотиви, свързани с това, че три от оспорените параграфа са въведени с предложения на депутати между първо и второ четене, което означава, че те са гласувани само веднъж от Народното събрание, което е нарушение на установения в Конституцията принцип, че законите се приемат с две гласувания. Освен това е ограничена и възможността за участие на обществеността в приемането на така приетите в крайна сметка параграфи, защото тъй или иначе срокът за становища е текъл, докато са текъл и срокът за предложенията. От самите внесени становища се вижда, че една част от тях не отчитат направените предложения между първо и второ четене и заинтересованите граждани и юридически лица не са могли да се произнесат по тях. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Някой от неправителствените организации желае ли да вземе думата?
Заповядайте, господин Белев.
ТОМА БЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да обърна внимание върху проблема с обжалваемостта на общите устройствени планове. През 2014 г. Събранието на страните членки на Орхуската конвенция взима решение специално в България обявява, че липсата на обжалваемост на общите и подробни устройствени планове се явява нарушение на Конвенцията.
През 2017 г. това решение е разширено, а миналата година Комитетът по съответствие прие, че България не просто не желае да отрази разпоредбите на Конвенцията във вътрешното си законодателство, но и грубо отхвърля такава възможност при което беше отправено официално предупреждение, че за пръв път в историята си Комитетът за съответствие ще бъде принуден да препоръча на Република България да и бъдат отнети правата по Конвенцията. Срокът беше месец октомври миналата година. Все още имаме време до заседанието на Конвенцията, за да се промени това. Решението е просто и то се покрива заедно с няколко решения по преюдициални въпроси на Съда на Европейския съюз по отношение на Конвенцията. Знаете, че Конвенцията е вътрешно право за Съюза и Съдът е в правото си да го тълкува. Има даже – на 14 януари излезна последното решение по този въпрос, тъй че няма защо да се притесняваме да позволим и на гражданите да обжалват общите устройствени планове, при това по-широко, защото по начина, по който е ограничено се ограничават и организациите за околна среда, които изрично са записани и в решението на Общото събрание на страните по Конвенцията и във всички решения на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания, свързани с Орхуската конвенция, тоест във Вашите правомощия в момента е да предпазите България от унизителното положение да и бъдат отнети правата по тази Конвенция, включително правото да гласува, да внася предложения и така нататък. Това ще бъде прецедент за страна от Европейския съюз, затова Ви моля просто да преразгледате този текст и да разширите обхвата на лицата, които могат да подлагат общия устройствен план на съдебен контрол. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Белев.
Заповядайте.
БОРИС МИЛЧЕВ: Представителят на президента изясни най-общо причините за ветото му. Ще добавя няколко думи към казаното.
Първо към параграфи 11 и 35 това е един по-общ въпрос засегнат в тях, въпросът за баланса между публичен и частен интерес при осигуряването на обществени услуги. В случая става дума за социална инфраструктура, да бъдат задължавани частни правни субекти и тяхната собственост да бъде ползвана за предоставяне на публични услуги без те да бъдат обезщетявани. Всъщност е ограничено това тяхно право и съответно са нарушени чл. 17 ал. 30 от Конституция на Република България. Самата редакция на ал. 3 от чл. 39 има и правно-технически проблем, което в момента може би е излишно да бъде обсъждано.
В § 30 става дума за обжалваемостта на общите устройствени планове. По принцип § 30 вероятно Народното събрание е приело този текст в изпълнение на решението на Конституционния съд на Република България от месец октомври, с което беше огласено за противоконституционна разпоредбата, която забраняваше обжалването на общите устройствени планове.
По ал. 12, за срока навремето в Държавен вестник се прие като изключение от общото правило съобщаване на административните актове. Не всеки, много добре го знаете, че в Държавен вестник или в компютъра да следи какво става с имота, по тази причина законодателят обяви по-дълги срокове за оспорване на съобщаваните актове чрез Държавен вестник. Впоследствие заради обектите с национално значение и така нататък срокът беше скъсен до 14 дни. Тази мода очевидно върви и към общия устройствен план. Това е един изключително важен план, с огромна територия, огромен брой заинтересовани лица и 14-дневният срок действително е прекомерно кратък.
Алинея 13 – приета, ограничава кръга от лицата, които могат да оспорват общия устройствен план. Вероятно Народното събрание е имало предвид действието на плановете, очертано в чл. 103а от Закона за устройство на територията. Но искам да Ви кажа, без да влизам в детайли, че има далеч повече хипотези на пряко действие върху собствеността на гражданите от тези очертани в чл. 103а от Закона за устройство на територията.
Принципно недопустимо е съдът да бъде ограничаван в преценката чий интерес е засегнат и неговият правен интерес от оспорване на съответния акт. Това е приоритет на съдебната система.
За прилагането на уличната регулация наистина има огромен брой възражения. В тази разпоредба не виждам нищо противоконституционно. Проблемът е абдикацията на общините от 10 – 15, дори 20 години от този въпрос за отчуждаването. Народното събрание е избегнало да създаде механизъм, който да активира общините, алгоритъм от действия за техните задължения, а единствено е забранило издаването на разрешението за строеж, което наистина засяга особено малките инвеститори и отделните собственици на имоти. В § 49 добавеното изречение в чл. 154, ал. 5 е абсолютно неадекватно. То не е предизвикано от някаква практика на администрацията или на съда. Появява се изведнъж и, за съжаление, единственото което може да се свърже е едно неприключило съдебно производство в Административния съд и с много спекулации по тази тема. Както каза и представителят на президента не почива на никаква законова основа – въвеждането на това ново правило за поведение. Това е, което мога да кажа и всъщност понеже говоря от името на Камарата на архитектите категорично е тяхното становище тези параграфи следва да бъдат преразгледани, обсъдени отново, или оттеглени, или изменени.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте.
ЗЛАТАН ЗЛАТАНОВ: Благодаря.
Ще бъда пределно кратък. Нашето притеснение е по § 46 за допълнението към новата алинея в чл. 148. Може би трябва само две думи да се кажат, че в момента разрешението за строежа също не се издават докато регулацията не е приложена за конкретния парцел. Но да се кара собственикът да прилага регулация за цялата улица, това просто не е по силите на един собственик. Затова най-настоятелно молим този член да отпадне в този му вид. Може да има някакво друго решение, тъй като действително от 20 години не знам да има отчуждаване въобще за улична регулация поне в София, предполагам и в цяла България. Затова даже ако се приеме, малко може би абстрактно ще звучи, принципът на чл. 16 от ЗУТ където до 20% от площта на имота е оставен за общински мероприятия, мисля, че това би било някакво решение.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Заповядайте.
ДИМИТЪР НАЧЕВ: За да не повтаряме казаното от преждеговоривщите изцяло подкрепяме мотивите, с които президентът е върнал тези членове за повторно разглеждане от Комисията, както и приветстваме тезата на президента за не добрата практика между първо и второ четене в пленарната зала да се правят съществени предложения, които да не са обсъдени, както с Комисията така и да има публичност, тоест гражданите да са информирани в тази посока.
Лично аз ще се изкажа само по чл. 16 и смятам, и въобще смятаме, че това е верният път, тоест да не се издава разрешение за строеж при липса на приложен устройствен план и регулация като, разбира се, не трябва да се остави членът в този си вид без да се развие тезата как това да се случи, тъй като този член е изключително опасен и може да блокира не само инвестиционните намерения на предприемачите, но и намеренията на самите гражданите, които биха искали да получат разрешение за личните си нужди. Така че подкрепяме и смятаме, че това е верният път, но той трябва да се доработи изключително внимателно в тази посока. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И аз благодаря.
Заповядайте, господин Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Упълномощен съм от Камарата на архитектите да благодаря за възможността, която ми беше отдадена да участваме активно при обсъждането на всички текстове на този важен не само за нас закон, за цялото българско общество, с който основно работи Камарата на архитектите в България. Благодаря Ви за неформалното обсъждане, което по Ваша инициатива проведохме преди месец. Трябва да кажа, че ние приемаме всички текстове внесени от Министерския съвет, които бяха разглеждани в контекста на Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията и единствено и само изразихме несъгласие с част от текстовете, внесени допълнително като допълнение към основния законопроект между първо и второ четене. За онези текстове, които не бяха приети от наша страна след дискусията, която проведохме в тази зала ние се обърнахме с молба към президента, разбрахме допълнително, че той е уважил нашите основания и е изразил с текста, с който днес бяхме запознати. Несъгласието с немалка част, но съществена от Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Ние изцяло подкрепяме становището на президента. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Борисов.
Други желаещи да се изказват?
Заповядайте.
ТОДОР БУЛЕВ: Заедно с колегите ние сме солидарни с добрите качества на Закона и приемаме и подкрепяме критиките, които се съдържат в направеното вето на президента.
Ще отбележа обаче, че в нашите миналогодишни обсъждания на съдържанието на ЗИД за ЗУТ бяха направени още много забележки от нашите членове, които макар и практикуващи архитекти в условията на САП – една творческа организация, може би малко по-разкрепостено изразяват отношението си и целият този комплект от материали ще бъде обработен и представен на вниманието на народните представители за едно бъдещо по-комплексно, по-цялостно, по-последователно усъвършенстване при редактиране на Закона за устройство на територията. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Други желаещи да се изкажат?
Заповядайте от Столична община.
СТЕЛА ЩЕРЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! От името на кмета на Столична община, главния архитект призовавам да подкрепите гласуваните вече от Народното събрание текстове върху които президентът е наложил вето по следните съображения:
Считам, че тези текстове са изключително важни и ще допринесат само положително за развитието на територията, както на Столична община така и в цялата страна. Особено важен за нас е текстът за приложената улична регулация, тъй като това е единственият начин да се гарантира и да се успокои и да се осигури едно спокойствие на гражданите, че при издадено разрешение за строеж уличната регулация и всички мрежи на техническата инфраструктура ще могат да бъдат реализирани, защото представете си хипотезата при която се издава разрешение за строеж при неприложена улична регулация с частни имоти по предвидените улици, при които не може да се изгради техническата инфраструктура и това става вече на етап издадено разрешение за строеж. Всички устройствени закони са изградени на принципа и съществуват ред норми и в законовото устройство на територията, че не може да се издава разрешение за строеж без да е приложена регулация. Като се започне от външната, логиката трябва да се пренесе и върху уличната, защото след като има такова изискване към външната регулация логично е да има такова изискване и към уличната регулация.
Тук няма да се съглася с това, че текстът изключва задължението на общините да прилагат тази улична регулация. Напротив, не съм съгласна с твърдението, че Столична община, надявам се и другите общини, не провеждат процедури по отчуждаване, не прилагат уличната регулация.
Само една кратка статистика ще Ви дам – в сравнение между 2019 г. и 2020 г. за 2019 г. са отчуждени около 27 300 кв. м, докато за 2020 г. са отчуждени 72 хиляди кв. м. За същата тази година са придобити чрез други способи около 77 хиляди кв. м имоти под улична регулация. Това безспорно е голям принос и наистина способства за едно спокойно и сигурно прилагане както и изграждане на уличната регулация, така и на всички мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.
По отношение само с една две думи ще кажа за параграфи 11 и 35. Смятам, че тук притесненията всъщност са неоснователно. Единствената разлика в § 39, ал. 3, която се въвежда е, че се въвежда служебно съгласуване на промяната на предназначението на тези сгради, които са отредени са обекти на образованието, науката, здравеопазването и културата. Иначе към сега действащата разпоредба това съгласуване е задължително, в чл. 134, ал. 9 след много обсъждания, приемане на някои от възраженията на неправителствените организации отпадна задължението за съгласуване изменението на природните устройствени планове по отношение на поземлените имоти, които са отредени са тези публични мероприятия когато става въпрос за частна собственост, както отпадна, разбира се, и изискването да се съгласува промяната на предназначението на сгради за спорт. Така че мисля, че това е едно сериозно облекчение, което досега не съществуваше в нашата уредба.
По отношение на нормата на § 154, ал. 5 смятам, че просто няма никаква правна основа да се смята, че това, че се въвежда една правна норма занапред, означава, че до този момент тя се е прилагала и ще прилага по друг начин. Никога в практиката Столична община не е прилагала този текст по различен начин. Правилата, които са въведени в § 154 за преработка по време на строителството са в една коренно различна процедура от тази от презаверка на разрешенията за строеж и никога текстът не е прилаган по начин, че една преработка да може да удължава срока на действие на разрешението за строеж. Нормата единствено и само цели да преодолее и да предотврати инциденти и тълкувания в съдебната практика, че това може да се случва. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И аз благодаря.
Мисля, че се изчерпаха желаещите да се изкажат.
Давам думата на народните представители.
Господин Бонев, заповядайте.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Подкрепяме ветото на президента. Основно го подкрепяме в частта, която касае прилагането на уличната регулация. Да, като идея е хубаво, никой не го отрича, не го оспорва. Въпросът е това което казахте 72 хиляди кв. м отчуждени, 77 хиляди кв. м. Това са фактите. От една страна, уличната регулация сама по себе си, прав е господин Златанов, че отчуждаването по дължината на цяла улица това също е един от мотивите. Проблемът е също за изграждане на довеждаща ключова структура. Това се вменява изцяло в задължение на възложителите, на частните собственици. На всички е ясно защо се прави това вменяване в Закона. Никой не иска да вижда безкрайни жилищни квартали, които нямат изградена инфраструктура, общините да не могат да се справят, но се съмнявам, че по този начин решим този проблем, защото може би един от въпросите, защо разрешаваме в този случай строителството в такива квартали. Да, конституционните права на българските граждани трябва да са гарантирани, защото собствеността е неприкосновена. Но, от друга страна, няма как да вменяваме такива отговорности и такива задължения след като веднъж сме отчуждили. Това че решаваме проблема било част то на част от столицата, или по-големите градове на страната, слага под общ знаменател абсолютно всички български общини, всеки един поземлен имот, на който му е учредено право за строеж. Може би смесването, лично за мен неправомерно между това разрешителното производство за сграда да се комбинира с права, които са вменени на общините. Това според мен е пълен правен нонсенс.
Няма как да вменяваме, нееднократно съм го казвал в Комисията, няма да накараме или да вменим отговорност да се изравни – тя не е публична общинска собственост, улична регулация от частно лице. Това няма как да стане. Това е факт, но въпреки всичко надявам се, че ще проявим разум и ще приемем ветото и ще търсим друго решение на проблема. Това са само малка част от фактите и това е само в частта на инвестиционното проектиране, а за устройственото проектиране – нима тези текстове няма да изкривят и самото устройствено проектиране още на етапа?
Другото, което е, да, срокът за обжалване на общите устройствени планове, можеше да го увеличим, редно общите устройствени планове към момента мисля, че над 121 общини все още нямат общи устройствени планове, удължихме срока с още две години. Да, трябва да се увеличи срока. Така че Ви призовавам към малко разум и надявам се да приемем президентското вето и да търсим друг начин за решаване на този проблем. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И аз благодаря.
Други народни представители желаят ли да се изкажат?
Господин Тодоров, заповядайте.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Ще се опитам да бъда кратък и да не повтарям част от нещата, които колежката Щерева изложи и като позиция, която в общи линии мненията ни съвпадат.
Аз лично съм удовлетворен от начина, по който президентът е изразил подкрепата си за Законопроекта в неговата цялост, включително и по отношение на параграфи, които той оспорва и тук имам известно съмнение за може би за неразбиране докрай на идеята. Защото от една страна, той подкрепя въвеждането на обжалваемост на общите устройствени планове, в същото време оспорва това, че видите ли това предложение е направено от народни представители между двете четения. Ами, да, това е в изпълнение на решението на Конституционния съд, което всички знаете, че точно в този период, в който се обсъждаше Законопроектът между двете четения излезе това решение и с оглед разпоредбите за реакция на законодателя в рамките на двумесечния срок, иначе как по друг начин да се направи, освен да се направят предложения между двете четения. А иначе да се твърди, че видите ли голяма част от предложенията на народните представители плюс още две от оспорваните са направени между двете четения, което се явявало в противоречие с някакви конституционни принципи, това въобще не може да бъде споделено, защото това означава да се оспорва правото на законодателна инициатива, от една страна, на народните представители, която е гарантирана от Конституцията, и от друга страна, да се оспорват процедурите, които са разписани в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което е с ранг на закон, всички знаете. Тоест всеки един народен представител може да прави предложения между двете четения на даден законопроект и да се оспорва това нещо, според мен е неприемливо.
От друга страна, твърдението, че видите ли по този начин не се дава възможност за участие на заинтересованите лица в дискусиите, тук, включително и някои от участниците потвърдиха и благодариха, че такава дискусия е имало, още повече че всички, които взеха отношение до момента или преобладаващата част от тях, не мога да запомня всички по физиономия, но масово присъстваха на всички заседания. Зная, че имаше доста широка дискусия, включително и извън официалната част на заседанията на Комисията се търсеха консенсусно чисто експертни решения и аз мисля, че такива бяха намерени в редица посоки.
По отношение на § 11 и § 35 ми се струва, че има известно неразбиране на историята на тези текстове, защото се твърди, че в чл. 39 се създава нова ал. 3. Новата ал. 3, за която става въпрос е от 2009 г., така че за изминалия период едва ли е нова, тя е доста остаряла, както се казва на жаргон. Направена е редакция в тази хипотеза, както и в редакцията във връзка със свързания с нея § 35, като това, което беше направено по Законопроекта, който беше внесен от страна на правителството, да, всъщност отменен е мълчаливият отказ, но, пък, е въведено служебното съгласуване, което също е в посока на облекчаване на административната тежест.
Твърдението, че мълчаливото съгласие е една от формите за борба с корупцията, донякъде може да бъде споделено, но, за съжаление, трябва да се отбележи обратното, че мълчаливото съгласие често пъти, за съжаление, в зависимост от това кой как го прилага, може да бъде и един от елементите за създаване на корупционни практики. Най-простичко казано – чиновникът „Х“ си затваря очите, за да изтече срокът, в който той има основателни аргументи да постанови един изричен отказ, забавя преписката някъде „под шкафчето“, както се казва и органът не реагира, за да се произнесе с изричен отказ в съответния срок, и на практика имаме едно мълчаливо съгласие в резултат на бездействие, което би довело до значителни по-лоши фактически правни последици, особено в хипотезите, когато Законът или конкретната ситуация изисква да се даде изричен отказ. Така че от тази гледна точка не смятам, че мълчаливото съгласие е някаква панацея за борба срещу корупцията, в крайна сметка въпрос на правоприлагане от съответните административни органи, но може би това е един аргумент ведомствата да настояват да се постанови изричен отказ, може би в резултат на някои пропуснати такива хипотези в практиката, несвоевременно произнасяне, които да доведат, за съжаление, до получаване на мълчаливо съгласие на практика, вместо да се даде изричен отказ.
Що се касае до изложени някои съображения преди малко, че видите ли в тези хипотези неоснователно сме ограничавали имотите, собственост на частни физически или юридически лица, това не е така, защото до тази промяна всъщност двете хипотези както по отношение на сградите, така и по отношение на подробните устройствени планове, засягаха всички имоти независимо от тяхната собственост.
С изменението на двата текста, по настояване, включително и тук на представители на Камарата на архитектите, беше възприета хипотезата, че по отношение на подробните устройствени планове – да, това ограничение следва да остане само по отношение на тези имоти, които са собственост на държавата и общините. Тоест по отношение на частните имоти такова ограничение, каквото има до момента вече, след като Законът влезе в сила, разбира се, няма да има.
Що се касае до сградите, там също проведохме сериозна дискусия тук и постигнахме съгласие, че по отношение на сградите, може да се даде изключение за частната собственост върху спортни обекти и съоръжения, тъй като в новия Закон за физическото възпитание и спорта, не съществува такава изрична уредба, която съществуваше в старото законодателство без значение от характера на собствеността да се иска съгласие на министъра на младежта и спорта.
По отношение на останалите обекти обаче здравеопазване, образование и култура, мисля, че тук надделя разбирането, че видите ли те не биха могли с лека ръка да се променят предназначението на сгради от подобен характер, поради простата причина, че за всички едни от тях има една специална процедура по отношение на създаването на такива заведения, най-общо казано както в областта на образованието, така и на науката, на културата. Респективно има сериозни изисквания, включително по отношение на лечебните заведения от всякакъв характер за тяхната регистрация, има специален режим по отношение на тяхното прекратяване. Това важи както по отношение на детските градини и училищата, независимо от тяхната собственост, те са в една процедура, която изисква разрешителен режим за откриване на съответните обекти, респективно наличие на съответни обекти, в които да се осъществява тази дейност и закриването се извършва по съответния ред или в процедурата на закриване съвсем естествено в случаите, когато става въпрос за частно-правни субекти, както и за общините, те да поискат съгласие в зависимост от това за какво ще се използва впоследствие този обект. Такива примери могат да се дадат и в здравеопазването, каквато е специална процедурата за откриване, за регистрация и за закриване, включително някои от тях подлежат и на разрешителен режим за упражняване на съответната дейност, която ще се упражнява в този обект.
По отношение на сградите на висшето образование, много добре знаете, че каквото и висше учебно заведение да се открие, то се открива и се закрива с акт на Народното събрание. Ако Законът за висшето образование изисква за периода, в който то ще функционира, на това учебно заведение да му бъде предоставено в собственост или за ползване сграда, или имоти, в които то да може да осъществява тази дейност. Тоест на практика един, грубо казано, частен собственик на сграда на университет да речем, той не бива, когато си поиска да я превърне в хотел или това да се отнася и за болници, и за някакви учебни, здравни и други заведения, тъй като има съответната процедура, по която трябва да се закрие това нещо, на заведение, независимо от неговия характер. Така че от тази гледна точка тук остава разбирането, че по отношение на сградите не може да се върви директно нали, кой когато пожелае да променя предназначението си, при условие че сградата не е преставала да функционира като такъв обект.
По отношение на възраженията за общите устройствени планове, че стеснявали кръга на заинтересованите лица, аз малко се извинявам, но се изненадах от становището на колегата Милчев, тъй като с него сме имали дългогодишна работа по Закона за устройство на територията и не бих споделил разбирането, че определянето на заинтересованите лица в случая е работа на съда, тъй като с аргумент на по-силното основание, както се казва, заинтересованите лица по всеки един подробен устройствен план се определят със закон, а не по преценка на съда и са посочени изрично кои са в Закона за устройство на територията.
По същата логика, изхождайки от решението на Конституционния съд по отношение на общите устройствени планове – да, именно в хипотезата от чл. 103а от Закона за устройство на територията сме възпроизвели, само защото в тази хипотеза е възможно да се предвиди друго предназначение освен това, което предвиждат заварените подробни устройствени планове. Тоест няма как заинтересовани лица да се явяват лица, чиито действащи подробни устройствени планове, по правилата на ЗУТ се отразяват такива, каквито са в общия устройствен план и Законът казва, че промяна на предназначението, начина и характера на застрояване на поземлените имоти, за които е налице одобрен подробен устройствен план, се допуска само за изграждане на обекти публична държавна или публична общинска собственост, както и с цел защита на обществените интереси: опазване на околната среда, човешко здраве, земеделски, горски и защитени територии, и защитени зони. Тоест само в тези хипотези могат да бъдат наложени ограничения на собствеността.
И именно тук беше и позицията на Конституционния съд, че видите ли, в тази част собствениците не са защитени и не могат да си защитят правата в процедурата на оспорване на подробни устройствени планове, защото в тази част Подробният устройствен план просто трябва да повтори общия, следвайки принципа на ЗУТ, че предвижданията на подробните устройствени планове се съобразяват с предвижданията на Общия устройствен план и по-горестоящите такива. Така че тук аргументите просто за стесняване на кръга някак си не излизат според мен.
Що се касае до дискусията, която се разви по отношение на прилагане на уличната регулация, мисля, че бяха изложени достатъчно аргументи „за“ и „против“ това нещо. Мисля, че практиката ще покаже дали това е правилно законодателно решение. Още повече че самият президент го приветства, тоест той не оспорва подхода. Той изпитва притеснения в практическото прилагане от гледна точка на възможностите на общините да разполагат със съответните механизми, които да могат да приложат отчуждаването на практика.
Една от гаранциите според мен, която Законът създаде в тази посока, плюс това, което съществува в Закона за общинската собственост от дълги години за приемане на стратегии за периода на мандата за управление и разпореждане с общинската собственост, ежегодните програми за управление и разпореждане с общинската собственост, където изрично се залагат обектите, подлежащи на отчуждаване със съответното им финансово обезпечаване, и сега със създаването на задължителния регистър на имотите, който трябва да създадат общините, които подлежат на отчуждаване, това ще даде една прегледност във всяка една община, защото не изключвам възможностите някъде да са забравили, грубо казано, къде какво има да отчуждават. Създаването на този регистър позволява да се вкарат в ред нещата, да се планират и респективно при едно по-добро финансово обезпечаване нещата да се случват.
А от друга страна, този текст пък се явява донякъде, ако искате, и един стимул за прилагане на плановете по чл. 16, където такъв проблем не би могъл да съществува, защото там знаете, че механизмът е съвсем различен.
И не на последно място, трябва да се прочете внимателно текстът, който никъде не говори, че трябва, видиш ли, за един лот да е отчуждена цялата улица. Той казва: трябва да е приложена регулацията, което е правилно и задължително и досега, както беше обърнато внимание, добавката „в това число уличната регулация, свързваща обекта с уличната или пътна мрежа и осигуряваща достъп до съответния поземлен имот“. Ние не говорим да е приложена два километра улична регулация, а за съответния имот, за който се иска издаване на разрешение за строеж, да е осигурен този достъп, каквото е правилото, че всяко УПИ трябва да има изход или достъп до улица, път или алея, за да може да се използва пълноценно.
И завършвам, господин Председател, само с две думи по отношение на коментара на президента, във връзка с § 49, ал. 5 от 154 на ЗУТ. Аз изцяло споделям разбиранията на президента и на неговата администрация, че това, което той казва, че видите ли, досега, ако това го е нямало, да се създава впечатлението, че то е било възможно, не намира опора в действащото право, изцяло споделям, че подобно разбиране не намира опора.
Но, за съжаление, констатирали сме примери в практиката, в това число на отделни общини, инцидентни решения на съда, в които има подобни разбирания, които са несъвместими с нашите и на президента разбирания, че това не намира опора в действащото право и се явява в крещящо противоречие с процедурите, които са по 153, както по отношение на срокове, така и по отношение възможности еднократно за удължаване срока на действие на разрешението за строеж. Именно когато се правят промени в един закон, те се правят, за да отразяват по някакъв начин или да предотвратяват настъпване на проблеми в практиката, породени от противоречиво прилагане. Този текст има чисто пояснителен характер, ако мога така да се изразя. Тоест той не създава нови правила, той потвърждава това, което законодателят е разледал до момента.
Завършвам, защото може би малко повече говорих. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да. Все пак беше важно.
Ние пък ще си икономисаме от изказванията, тъй като имаше много мотиви в твоето.
Има ли колеги, които желаят да вземат думата?
Заповядайте, господин Ненков.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги! Аз ще започна оттам – винаги, разбира се, се отнасям с уважение към всяко едно президентско вето и много внимателно прочетох мотивите, които бяха изложени на вниманието на народните представители.
В общи линии това, което аз установявам, е, че в крайна сметка президентството и експертите в президентството много внимателно са прочели Законопроекта и Закона, който сме гласували, и подкрепят всъщност насоката, в която сме тръгнали – било то по прилагането на уличната регулация, било по другите дори спорни, така да се каже, параграфи, които вече обсъждаме известно време. Не мога обаче да се съглася с аргумент, който и господин Тодоров каза преди мен, за това, че едва ли не има противоконституционност за това, че депутати могат да вкарват предложения между първо и второ гласуване. Ами точно обратното даже и Правилникът на Народното събрание дава възможност и в самото заседание на Комисията, и тогава да правят предложения. То, ако на народните представители ограничим правото да го правят, то тогава парламентът ще загуби всъщност своя смисъл.
Второто, с което не мога да се съглася, е липсата на диалог. Законопроектът, да, някои от предложенията бяха вкарани между първо и второ гласуване и аз съм един от вносителите. Доста според мен дълго бяха дискутирани и всичките браншови организации, които сега тук присъстват, това може би от президентството няма как да го знаете, многократно сме имали среща с тях – и на Комисията, и на официални комисии, и на неформални такива. Много от предложенията, които те са давали, сме ги възприели, сме ги имплементирали в Закона.
Законът не е само тези два-три параграфа, Законът са 92 параграфа, ако не ме лъже паметта, и те са изцяло насочени, смея да твърдя, с много усилия, много работа между всички заинтересовани страни към това да облекчим, от една страна, гражданите, от друга страна, да намалим сериозно така административната тежест именно за инвеститори, от трета пък страна, така се регламентира много по-добрата синхронизация и отговорност между проектанти, архитекти и надзор. В общи линии това ни е бил мотивът за написването на самия Законопроект. Да, той е на Министерството на регионалното развитие, но ние в общи линии сме се ръководили изцяло от тази цел.
Аз мисля, че господин Тодоров доста сериозно анализира всеки един от върнатите параграфи, но аз искам да се спра на този, който е за уличната регулация – този, който може би най провокира интерес. Особено пък като представител на град София, да, казва се мотивът „София не е страната“.
София не е страната, но в София не си спомням за миналата година колко разрешителни за строеж са издадени, като ги сметнете в квадратура, сигурно цялата страна няма да може да покрие това, което само за последната година е дадено като строително разрешение. И в крайна сметка тук не е параграфът написан толкова за инвеститори, архитекти, проектанти, тук е написан по-скоро в защита на гражданския интерес – на тези хора, които отиват и си купуват апартамент на една хубава картинка и впоследствие се оказва, че няма нито приложена улица на регулация, нито има улица. Излизат и започват да искат тези, разбира се, услуги, но няма как да очакваме, че всяка една община, било то и богата община като Столична община, може да си позволи и да може дори да изпревари инвеститорския интерес. Много ме съмнява, не съм проучил, че в други развити държави може да се случи това нещо, което тук се е прилагало години наред – да имаш блок в който да няма улица.
Да имаш блок, в който да няма улица и, доколкото на мен ми е известно винаги се върви всъщност от базовата инфраструктура, от създаването на добра околна среда и след това самото строителство.
Да може би в следващото Народно събрание или, който има тази възможност трябва да се търсят механизми в това как да се обезпечи всъщност възможността на общините по-бързо да отчуждават и да изграждат такава инфраструктура. Това наистина е нещо, върху което може да се помисли, но, аз съм убеден, че това, което ние сме гласували е правилната посока. Защото в крайна сметка, пак казвам, потърпевши са основно гражданите. Ясно е, че за един инвеститор му е важно по-бързо да построи една сграда, да я продаде, в повечето случаи даже и на „зелено“ и след това, който иска да се оправя, само че за гражданите това е един ущърб.
Мисля да спра дотук, защото според мен това е най-същественият параграф, а може би и затова, което стана въпрос и за 154 ли беше, затова че, когато имате промяна в инвестиционния проект да не се счита един вид автоматично за подновяване на сроковете. Това просто е опит да се изчисти всъщност, за съжаление, недобронамерената практика от някои общини и съдилища и това е бил всъщност мотивът да вкараме такъв параграф, като в момента действащото законодателство и в членове 153 и 154 по никакъв начин и много ясно става въпрос кога и при какви условия може да си удължите строителното разрешение и каква е разликата с това да направите несъществени промени в инвестиционния проект.
Така че ние от името на групата на ГЕРБ ще гласуваме отново за приемането на Закона.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Ненков.
Други желаещи да се изкажат?
Ако няма ще заявя, че ние също ще гласуваме за повторно приемане на Закона. Мотивите бяха изложени от експертите, аз не бих искал да правя реч, от гледна точка на политическо изказване.
Основното, което като удовлетворение мога да споделя, че на практика тялото на Закона, който е 96 параграфа е в правилната посока.
По отношение на върнатите текстове, голяма част от тях според мен отново се подкрепят като дух от страна на президента. Въпросът е за конкретно изписване и за конкретни опасения, които в президентството имат.
Аз ще се спра само на общите устройствени планове. Може би тук виждам като наша грешка този 14-дневен срок, действително срокът можеше да е по-дълъг, но това е едно доста лесно поправимо нещо и може би би могло да бъде поправено чрез ветото, намираме се в последните две седмици на работата на това Народно събрание.
Всъщност ние за първи път създаваме възможност за обжалване на общите планове и в този смисъл по-добре е да подкрепим Закона и да остане в този му вид, за да може да влезе в сила, а с допълнително законодателно предложение да потърсим един по-голям срок.
По отношение на всички останали разпоредби, където има притеснение за това как ще действат, практиката ще покаже. Както се казва след три месеца на нашите места ще има може би други, а може би същите народни представители и мисля, че ще имат възможност да подобрят текстовете, които в момента са предложени. Това е от мен.
Има ли други желаещи да се изкажат?
Ако няма закривам дебата.
Подлагам на второ гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията, приет от 44-то народно събрание на 27 януари 2021 г., който подкрепя Закона моля да гласува.
За – 11, против – 7, въздържали се – няма.
С това точка първа приключи. (Реплики.)
Преминаваме към втора точка:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПЪТИЩАТА, № 102-01-10, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 8 ФЕВРУАРИ 2021 Г.
Имате думата, госпожо Крумова за представяне на Закона.
МАЛИНА КРУМОВА: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Представеният на Вашето внимание Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-10, предвижда транспониране на Директива 1936/2019 г., която е в изменение на Директива 96/2008 г.
Измененията в Директивата, които транспонираме в законодателството предвиждат увеличаване на обхвата на пътищата, които следва да бъдат подлагани на процедури за управление на пътна безопасност, като вместо досегашният обхват, обхващат само Трансевропейска пътна мрежа се предвижда да бъдат включени автомагистрали, първи клас пътища и пътища, финансирани с европейско финансиране.
Освен това Директивата въвежда и Законопроектът съответно въвежда две нови процедури. Първата процедура е цялостна оценка на безопасността на пътната инфраструктура, която следва да се прилага за пълния обхват. Тази цялостна оценка съгласно Законопроекта ще се извършва от Държавна агенция „Безопасност на движение по пътищата“ на всеки пет години и съобразно нея ще се оценява безопасността на пътищата, пътната инфраструктура, пътната безопасност и ще се класифицира пътната безопасност на мрежата, включена в обхвата на провеждане на процедурите.
Вторият нов оценка, която се предвижда е така наречената целенасочена инспекция, която ще се извършва систематично на места за оценяване на дефицитите в пътната инфраструктура на конкретни места, на които са установени такива било то участъци с концентрация на пътнотранспортни произшествия, места, на които са се случили сериозни пътнотранспортни произшествия, места, които са установени в контекста на цялостната оценка, че е необходимо да се извърши по-детайлен анализ на характеристиките на пътя и елементите му, за да се установят кои са дефицитите и да се предприемат впоследствие конкретни коригиращи действия.
Вторият аспект на Законопроекта е систематичното уреждане на правомощията и функциите на Държавната агенция „Безопасност на движение по пътищата“. Както знаете, ние бяхме създадени с постановление на Министерския съвет в началото на 2019 г., с настоящия Закон, тъй като темата за безопасността на движението по пътищата е хоризонтална и обществено значима уреждаме правомощията и функциите на Агенцията в Закона за движение по пътищата. Благодаря за вниманието.
Оставам на разположение за Вашите въпроси.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, госпожо Крумова.
Колеги, имате думата за изказвания?
От неправителствените организации има ли някоя, която желае да вземе думата?
Те май, че рязко се дезинтересираха от другите теми.
Колеги, имате думата.
Заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Председател, гости! Втората част от Вашата презентация и представянето Ви ще визирам.
През 2019 г. сте създадени, идва резонният въпрос: от 2019 г. до настоящия момент реално, като тежест Вашата агенция какво е дала на Закона за движение по пътищата, изобщо какви анализи, какво се е случило...
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колега, извинявайте не е парламентарен контрол.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Не, не, аз само питам, защото в крайна сметка две години след това ние отново правим нов устройствен правилник. Поне така го разбрах. Не знам, може и да бъркам, нали? Надявам се да се опровергаете. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Добре, съвсем кратко, моля Ви, защото това не е темата на разискването.
МАЛИНА КРУМОВА: Да, господин Председател, съвсем кратко.
Всъщност Устройственият ни правилник е приет със създаването на Агенцията, но е само на ниво подзаконов нормативен акт. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи да се изкажат, колеги?
Ако няма закривам дебата и подлагам Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пътищата, № 102-01-10, внесен от Министерския съвет на 8 февруари 2021 г. на гласуване, който е съгласен с него моля да гласува.
11 – за, против – няма и 7 въздържали се.
Колеги, поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.
(Закрито в 17,10 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ
Стенограф:
Мария Николова
0
