1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 102-01-4, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2021 г.
2. Обсъждане на Общ законопроект, № 053-04-31, за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от ПОДНС въз основа на приетите на първо гласуване на 22 октомври 2020 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 002-01-39, внесен от Министерския съвет на 5 август 2020 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 002-01-49, внесен от Министерския съвет на 11 октомври 2020 г. – продължение.

---

П Р О Т О К О Л
№ 2

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Искрен Веселинов.

* * *

ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости на Комисията, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието.
Предварително обявеният дневен ред е:
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 102-01-4, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2021 г.
2. Обсъждане на Общ законопроект, № 053-04-31, за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от ПОДНС – продължение.
Колеги, има ли предложения за различни точки по дневния ред?
Ако няма, подлагам на гласуване така предложения и обявен дневен ред:
За – 20, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет единодушно.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА КОНТРОЛ ВЪРХУ НАРКОТИЧНИТЕ ВЕЩЕСТВА И ПРЕКУРСОРИТЕ.
От Министерство на здравеопазването присъстват: госпожа Светлана Йорданова – заместник-министър, и госпожа Венда Зидарова – експерт.
Госпожо Йорданова, имате думата да представите накратко Законопроекта, разбира се, единствено в частта, която касае нашата Комисия.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР СВЕТЛАНА ЙОРДАНОВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, със сигурност сте запознати с мотивите и предложенията, които сме направили в Закона за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В частта, която касае точно тази комисия, Законопроектът предвижда промяна в структурите на общинските и областните съвети по наркотични вещества.
Ако трябва да направя кратка ретроспекция, досега общинските съвети по наркотични вещества са били ситуирани и са изпълнявали своята функция единствено и само на територията на административните центрове и са общо 28 на брой. С промяната в частта за областните съвети по наркотични вещества, ние ще включваме представителите на всички общини, включително и по-малките общини, за да имат възможност да се включват с общинските стратегии в изпълнение на Националната стратегия за борба с наркотиците. Предвиждаме промяната старите общински съвети по наркотични вещества да бъдат трансформирани в центрове по превенция на употребата на наркотичните вещества, като за целта считаме, че имаме изграден вече капацитет, както и осигурено финансиране по делегирани от държавата дейности. Средствата са финансирани включително и за изпълнение на националните програми, за издръжката на над 220 експерти. На практика с това ще осигурим трайна превенция на употребата на наркотични вещества, която трябва да стигне до всяко едно българско училище за разлика от сегашната провеждана, която беше структурирана и концентрирана в областните центрове и само в превантивно-информационни центрове.
Това е накратко. Оставам за въпроси.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Имаме становище от Сдружението на общините. То е положително с конкретни забележки за промяна в текстове.
Колеги, имате думата за изказвания и въпроси.
Има ли желаещи да се изкажат? Не виждам.
Закривам дебата и подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, № 102-01-4, внесен от Министерския съвет на 11 януари 2021 г.
Който е съгласен с текста на Закона, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – 7.
Благодарим на госпожа Йорданова и госпожа Зидарова.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
ОБСЪЖДАНЕ НА ОБЩ ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА – продължение.
Гости по тази точка са:
- от Министерството на регионалното развитие и благоустройството: Пенчо Димитров – директор на дирекция „Устройство на територията и административно-териториално устройство“, Стоянка Илова – главен юрисконсулт, инж. Георги Даракчиев – главен директор в дирекция „Строителен контрол“;
- от Столична община, район „Красно село“: Николай Веселинов – заместник-кмет;
- от Камара на строителите в България: инж. Виолета Стефанова Ангелиева – директор на дирекция „Анализи, строителство, професионална квалификация и мониторинг“;
- от Национална асоциация на строителните предприемачи: Георги Шопов – председател на Управителния съвет;
- от Съюза на строителните инженери в България: инж. Димитър Начев;
- от Съюза на архитектите в България: проф. д-р арх. Тодор Булев, арх. Петър Стрясков;
- от Камарата на архитектите в България: арх. Владимир Милков – председател на Управителния съвет; проф. Борислав Борисов – заместник-председател на Управителния съвет;
- от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране: инж. Георги Кордов;
- от Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти: инж. Цветко Тужаров.
Уважаеми колеги, предварително поехме ангажимент към неправителствените организации да преразгледаме текста на чл. 24 – отмяната на ал. 3 и редакциите на другите две алинеи. Предлагам да започнем днешния дебат с тази тема, която мисля, че е най-дискусионна.
В рамките на предишния неформален дебат, който се случи след края на предишното заседание на Комисията, господин Георги Шопов от Камарата на строителните предприемачи, предложи като компромисен вариант да се ограничи приложното поле на ал. 3 от чл. 24, като бъдат изключени зоните за ниско застрояване, както и Черноморското крайбрежие и други специфични зони, които са основен проблемен пункт.
Други предложения бяха направени от страна на архитектите.
Предлагам да дадем думата на неправителствените организации отново да изложат официално своите виждания, след което ще дам думата на институциите да изкажат становище по тези варианти.
Господин Шопов, аз преразказах Вашето предложение, но ако искате, заповядайте да го мотивирате с няколко думи.
ГЕОРГИ ШОПОВ: Добър ден на всички!
Действително такова е нашето предложение. То е един компромисен вариант с оглед на това, че става въпрос за визията на сградата. Тоест в обичайния случай човек си е купил или направил къща в зона с кота корниз 3 и смята, че около него ще има само къщи, изведнъж се появява сграда, която е на четири етажа, която буди в него възмущение, пускат се жалби. Действително коефициентът на интензивност и плътност не са увеличени, тоест не е натоварена територията по никакъв начин в повече от това, но визията на сградата е по-различна.
От друга страна, ако се премахне изцяло членът, това означава, че се лишава архитектът и предприемачът от свободата да образуват своето пространство и обем в позволените от устройствения план параметри. Нещо повече, махането на члена ще доведе до това отново да се появяват тези подпокривни етажи в подпокривното пространство, които в много случаи не са естетически, не са подредени, изскачат капандури навсякъде. Затова ние се спряхме на едно компромисно решение именно в зоните, където преобладават къщи и скатни покриви в момента, визията да се запази същата като членът остане същият. Тоест обемът се мери не от линията на застройка, а от самото застрояване на сградата. Но за останалите зони, където преобладава по-високо строителство, да отпадне. Обяснявам защо и чисто визуално. Представете си една 12-етажна сграда с остъклена стъклена фасада, модерна, с един скатен керемиден покрив, или с шиндли покрив.
По този начин щем ще бъде удовлетворено обществото в зоните, където преобладава ниско застрояване и къщи, в кавички – броят на етажите да не се променя, хем в зоните, където това не се усеща, защото, когато има 7 етажа и последният не е под покрива, а е пълноценен етаж с надзидове, в мащаба на това застрояване това не се усеща и не се разваля обликът на района. Иначе би се получило обратното. Според нас това е един добър компромис както за обществото, така и за бизнеса, така и за администрацията. Много е важно да има точен регламент, тоест когато се изпише членът ясно и точно да е казано къде членът остава и къде отпада, да не създаваме излишно напрежение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря и аз.
От Камарата на архитектите желаете ли да изкажете становище по разисквания текст?
Заповядайте, професор Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Отново благодаря за дадената възможност предишния път да направим едно неформално обсъждане, след което в професионалните общности ние продължихме нашия дебат. Изследваха се много варианти и стигнахме до ново обобщение в следния вид.
Предлагаме първи вариант: да отпадне по принцип предложението и да остане членът какъвто е в момента, с мотиви, че многото варианти в една или друга посока водят до други компромиси, които пък от своя страна водят до незнайни последствия както от архитектурно общество, така и от други съображения.
Разбира се, решението в крайна сметка е решение на комисията и ако не се приеме подобен вариант, то тогава ние считаме, че е възможно да се добави ал. 4 с текст, че ал. 3 не се прилага за част от териториите с ниско застрояване, определени с решение на органа, компетентен да приема съответния общ устройствен план за конкретната община.
По този начин считаме, че дадените примери, немалко на брой, ще могат да послужат за мотиви, първо, в местните общности в местните органи за самоуправление. И след това, тъй като ние коментирахме, че преимуществените примери са от Черноморското крайбрежие и Столична община, след това от компетентността на министъра, тъй като той е органът, който одобрява общите устройствени планове на Черноморските общини, и на Министерския съвет, който пък е органът, който одобрява Общия устройствен план на Столична община, наистина да бъдат детайлирани така наречените – ползвам това понятие, тъй като то не е определено нито в Закона за устройство на територията, нито в някой друг нормативен акт – чувствителни територии да бъдат предложени от местните общности, където има такива проблеми като най-вероятно това ще бъдат част от териториите с ниско застрояване, при които да не се прилагат правилата, определени в чл. 24, ал. 3. Това е предложението.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Борисов.
От Съюза на архитектите в България желаят ли да вземат отношение по темата?
Заповядайте.
ТОДОР БУЛЕВ: Действително се обсъждаха различни по-меки и по-твърди варианти. Специфичното за нашата гледна точка е, че в нашата членска маса са главните архитекти на общини и консултациите, които проведохме с тях, показват тяхното смущение от промяната в чл. 23. Те изразиха мнение, което и аз изразявам, че по-добре е този член в момента да не се третира и да не се пипа.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
От Съюза на строителните инженери желаете ли да изкажете становище? Не.
От Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране?
Заповядайте, господин Кордов.
ГЕОРГИ КОРДОВ: Добър ден на всички!
От Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране подкрепяме становището на Камарата на архитектите в България, защото считаме, че те са водеща основна институция в тази област. И с оглед да не се предизвикват нови неясноти в бъдеще, предлагаме с този компромисен вариант на Камарата на архитектите с допълване на ал. 4. Мисля, че то отговаря на редица въпроси.
По отношение на инженерното осъществяване на сградата, колегите инженери биха могли да се справят с всяка една задача, но изключително важна е визията, изключително важна е структурата на сградния фонд в България. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И аз благодаря.
От Асоциацията на архитектите и инженерите консултанти желаете ли да вземете отношение по въпроса?
Заповядайте, господин Тужаров.
ЦВЕТКО ТУЖАРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, ние участвахме във всички обсъждания, които се проведоха с Камарата на архитектите, със Съюза на архитектите, Камарата на инженерите и подкрепяме изцяло предложението, направено от Камарата на архитектите в България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Господин Шопов, заповядайте.
ГЕОРГИ ШОПОВ: Благодаря отново.
Ще бъда съвсем кратък. Вчера имахме Координационен съвет на Съвета на браншовите организации, където гласувахме и единодушно се обединихме около предложението, дадено от Камарата на архитектите в България, като непосредствено преди това имахме в Асоциацията на предприемачите Съвет, където също се обединихме около предложението на Камарата на архитектите в България, което доразвива нашето предложение, като дава възможност на местната власт, познавайки ситуацията и територията, да детайлизира териториите, където е разумно и хубаво силуетите да останат със скатни покриви и капандури. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Има ли някоя от неправителствените организации, която съм пропуснал и желае да изрази становище? Не виждам.
Тогава започвам да давам думата на институциите.
От Столична община – заповядайте.
ЗДРАВКО ЗДРАВКОВ: Разбирам, че следва да бъде намерен компромис между крайното решение на премахването на чл. 24, ал. 3 с въвеждането на някаква възможност в зоните за малко етажно застрояване и по Черноморското крайбрежие да не се допуска. Лично мое притеснение е как органът, който е компетентен да одобри по Общия устройствен план, ще се произнесе по подобно действие, тъй като за Столична община този орган е Министерският съвет, а пък се прехвърлят правомощия на общинските съвети да решават подобен тип устройствени проблеми. Считам, че не им е там мястото.
Проблемите идват най-вече с възможностите за промяна в характера на застрояване. Най-голямата възможност в промяната на характера на застрояване я показах и пред Вас в неформалното заседание, когато от малкоетажно става средноетажно, тоест от 3 на 4 метра, и зони, които са характерни с кота корниз от 7,50 с 8,50 или с кота корниз от 10 метра се появяват четириетажни сгради, където изключително много и визуално се създава усещане, че има заобикаляне на Закона.
Тъй като говорим за разумни отстъпки, мисля, че подобен тип решение би било приемливо, но без предпазната клауза, която се предлага – органът, който е компетентен да одобри плана, да бъде компетентен да взима становище по тези зони, защото по подобен начин ще бъдем обречени да не може да бъде взето подобно решение за Столична община в близките няколко години.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви, архитект Здравков.
От МРРБ желаете ли да изразите становище?
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Господин Председател, становището на Министерството на регионалното развитие и благоустройството беше изразено на предишното заседание на Комисията, на която се взе решение за отмяна на чл. 24, ал. 3. В разговорите, които сме водили с министър Аврамова и сме обсъждали постъпилите предложения, ние сме склонни да приемем компромисния вариант, който беше предложен от господин Шопов – първия вариант – да се изключат от приложното поле за прилагане на чл. 24, ал. 3 чувствителните зони, които всъщност бяха и мотивите да се поиска отмяната на разпоредбата, да се изключат чувствителните зони с ниско застрояване, вилното застрояване, зона А и зона Б по Черноморското крайбрежие, тъй като действително там анализът, който е направен от прилагането на разпоредбата, показва, че на практика с инвестиционното проектиране и със строителството, не се спазват устройствени политики, които са определени със Закона за устройството на територията, Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, Закона за устройство и застрояване на Столичната община. На практика с инвестиционния проект не се спазват и предвижданията на подробните устройствени планове и общите устройствени планове всъщност са графичен израз на устройствената политика, регламентирана със законите.
Нашето становище е, че би могло да се приеме компромисен вариант за запазване на разпоредбата с допълнителни разпоредби, които да изключат от нейното приложно поле тези чувствителни зони.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Димитров.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Шишков.
МЛАДЕН ШИШКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Аз възприемам идеята на колегите от камарите като някакъв позитив, добре е да прехвърлим отговорността на общинските съвети, тоест на местните власти, защото с оглед спецификата на всеки регион би могло да се вземе различно решение, но като бивш председател на общински съвет чисто правно не виждам с какъв акт би могло да се направи това и затова бих искал да помоля експертите към Комисията да дадат някакво разяснение дали е възможно правно с какъвто и да било акт да се вземе такова решение. Ако трябва да бъде някакъв графичен документ, той би трябвало да се приравнява на общ устройствен план или подробен устройствен план, което не виждам как ще стане чисто правно.
Моля господин Тодоров да вземе отношение.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Тодоров, желаете ли да вземете отношение?
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Дори да не желая, съм длъжен да взема отношение след анонса на господин Шишков.
Аз и на предишното заседание, когато коментирахме в неформална обстановка предложението на професор Борисов, казах, че това е абсурдно. В крайна сметка тук се засягат проблеми на собственост с ограничения в собствеността за благоустройствени цели и изключения от тези правила могат да се дадат единствено и само със закон, а не с решение на общинския съвет, тъй като това просто е немислимо в случая. Затова бих възприел като принцип изключенията, които бяха споделени, и позицията на колегите от Министерството – да създадем две допълнителни разпоредби, които всъщност да гарантират как ще се прилага чл. 24, ал. 3, при условие че тя остава.
Точки 1 и 2, както бяха гласувани от Комисията за редакции в ал. 1 и 2 остават, както са гласувани, ал. 3 вместо да отпада – остава, и на нейно място вместо т. 3, ал. 3 да отпадне, да създадем ал. 4 и 5, които гласят:
„(4) Разпоредбите на ал. 3 не се прилагат във вилните зони, в зоните за ниско застрояване и в зона А и зона Б по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
(5) При прилагането на ал. 3 не могат да се променят начинът и характерът на застрояването, правилата и нормативите за съответната устройствена зона.“
Това е принцип, който е залегнал в нормите на Закона в досегашните му разпоредби на чл. 134, ал. 6.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря Ви.
Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, господин Даракчиев.
ДАРАКЧИЕВ: От името на ДНСК в ал. 5, ако има възможност, след „правилата и нормативите“ да се добави и устройствените показатели“ за съответната устройствена зона.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Други желаещи да вземат отношение.
Заповядайте.
ВЛАДИМИР МИЛКОВ: Споделям Вашето предложение, но мисля, че би следвало да отпадне „зона Б“, тъй като там със Закона за Черноморското крайбрежие е фиксирана височина 15 м и ние по никакъв начин не можем да я надхвърлим. Но, примерно, ако някъде има 12 м, може да се получи 14. Повече от 15 няма. Предлагам „зона Б“ да отпадне от ограниченията.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Тодоров има думата.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Не е вярно това, което току-що беше споделено от представителя на Камарата на архитектите. В зона Б има най-различни височини. Те не са само 15 м, защото са изброени за различните строежи, които се реализират там. Има включително и с по-ниско застрояване. Проверете и ще се убедите сам.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, имате думата за изказвания.
Господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми гости, уважаеми колеги, чухме достатъчно мнения. Доколкото разбираме това, което ни се предлага, в по-голямата си част е подкрепено и от Министерството, и от ДНСК. Идеята е разпоредбите на чл. 24, ал. 3 реално да останат, като създаваме две нови алинеи 4 и 5. Четейки условията на ал. 4 реално излиза, че за всички сгради до 10 м автоматически ал. 3 отпадна, всичко за средноетажно и високоетажно застрояване остава.
За устройственото планиране не искам да говоря и няма да изпадам в детайли, но в по-голямата си част мисля, че териториите са именно за ниско застрояване. Тоест ние на практика отменяме разпоредбите на чл. 24, ал. 3, заобикаляйки го през като че ли компромисен вариант. Ако идеята е така да го приемем, реално за много малка част от сградите или устройствените зони, с изключение на по-големите градове, тя ще е относима. Визирам София, Пловдив, Варна, Бургас. Тоест възможността, в която се строи над 15 м кота корниз. Поне аз така го разбирам към настоящия момент, защото сега се запознаваме с предложението, което е направено. Излиза, че реално за всички сгради до кота корниз 10 м чл. 24, ал. 3 отпада. Аз така го разбирам. Може и да бъркам, но мисля, че не бъркам.
Не виждам смисъл поне ние да го подкрепяме в този му вид, защото в по-голямата си част строителството е именно до кота корниз 10 м. Това е факт. Съжалявам, че го казвам, но реално така стоят нещата. Мисля, че това не е компромисният вариант.
Прав е професор Борисов, че реално нито знаем какви ще са последиците както краткосрочни, така и дългосрочни. Поради което Ви моля пак да го преосмислим все пак. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Архитект Борисов искаше думата.
БОРИСОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители, тъй като в хода на дискусията беше направено конкретно предложение, заради това си позволявам отново да взема думата и ще дам конкретен пример, за да изясня случая.
Така наречената нова ал. 5, че прилагането на ал. 3 да не променя характера на застрояването, би значело следното: когато сме в средноетажно застрояване и с 10 см увеличим отстоянието от страничната регулационна линия и отидем на кота корниз 15 и 10, все едно тълкуваме, че вече не сме в същия характер на застрояване на средноетажно застрояване, което означава, че ал. 5 автоматично обезсмисля изобщо прилагането на ал. 3.
Вярно, че архитектите, макар и да не са юристи, предлагаха много варианти, един от които беше, дословно ще кажа, прилагането на ал. 3 да се счита, че не засяга характера на застрояването. Ние търсим решение.
Накрая, за да не отнемам повече време, само ще спомена, че по принцип законодателната инициатива е важна, но органите на самоуправление са тези, които регламентират политиката по устройство на територията за съответната община. Ясно и просто. И местните органи на самоуправление, ако не са в състояние да си регламентират сами какво точно желаят и как точно желаят, аз не считам, че с изписване на много, много членове, алинеи и други подобни, ще направим характера на застрояване, или образа на застрояване, или нещо друго много по-приемливи в бъдеще.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи да вземат отношение?
Господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Исках просто да кажа, че и Европейската харта за местно самоуправление, която е част от вътрешното законодателство по силата на чл. 5 от Конституцията ни, също казва, че правомощията на местните власти се простират в рамките на закона. И казах, че в случая се касае за материално-правни норми, които са свързани с ограничение на собствеността за благоустройствени цели, какъвто е един от първите текстове на Закона за устройство на територията, и в цялото ни старо законодателство по отношение на устройството на територията и застрояване подобни норми не могат да бъдат дадени като възможност общинският съвет да преценява къде да ги прилага и къде да не ги прилага. Това ми беше аргументът по отношение на Вашето предложение това да се даде като правомощие на общинските съвети. Аз не мога да бъда обвинен като човек, който не защитава интереса на местните власти и е направил значително повече от много други по отношение на предоставяне на техни права – такива, каквито много други са оспорвали, че трябва да им бъдат предоставени. В случая по отношение на тези норми това няма как да се случи.
За примера с 10%, извинявайте, ако не прилагате чл. 24, ал. 3 и с 5 см да нарушите, пак ще попаднете под ударите на Закона, така че примерът е много неуместен. Мисля, че проточването на дискусията някак си не води до разрешаване на проблема.
Това, на което се базирахме, беше на Ваши предложения, на Асоциацията на строителните предприемачи от последната среща да се даде изключение, тоест да се прилага нормата при спазване на правилата, без да се нарушава характерът на застрояване и да се изключат именно тези чувствителни зони. А тези чувствителни зони са именно тези, които цитирахме и предлагаме – вилни зони. Там е до 7 м. Тоест, ако отидете само в характера на застрояване до 10, Вие ще ги нарушите.
По отношение на зона А и Б на Черноморското крайбрежие също има норми, които са по-ниски от нормите за 10 м. Затова сме ги предложили.
Мисля, че това са достатъчно изключения. Тоест зони за ниско застрояване, които са до 10 м – да, но специални зони, които са под тези 10 м, разбира се, че трябва да бъдат изрично визирани и това са вилни зони, зона А и Б по Черноморското крайбрежие. Останалото е принцип, който и сега казах, че важи в законодателството – чл. 134, ал. 6. Не смятам, че в този случай трябва да кажем: в тези случаи нормите на закона не се прилагат. Тоест като дръпнеш малко, прави каквото искаш. Нали не това е смисълът на закона? Той регулира, той не дава свободия. Всеки може да си упражни творчеството в рамките, които законът е казал. Това е. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте.
АТАНАС КОВАЧЕВ: Бих искал да попитам как решаваме проблема при двускатни покриви и имаме кота корниз, която е по-висока? Това е към арх. Здравков, към всички, които са в залата и разбират въпроса. В един момент ще имаме кота корниз тук 10 м, а кота корниз тук ще бъде 14,5 м. Как решаваме този проблем? Тоест премахваме двускатните покриви.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Направете си го в рамките на височината.
АТАНАС КОВАЧЕВ: Аз питам за детската къща с двускатен покрив. Кажете ми математически как решавате това положение? Премахваме ги изцяло в България да няма двускатни покриви?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Никой не казва такова нещо.
АТАНАС КОВАЧЕВ: Разбрахте ли въпроса?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Шопов.
ШОПОВ: Благодаря.
Понеже дебатът много се усложни, влезнахме много в детайли и загубихме целта и основата, искам да върна върху това, че когато се взема решение, трябва да се има предвид следното: дали го има чл. 24, ал. 3 или не, територията е еднакво натоварена откъм брой хора и автомобили. Въпросът е за визията на квартала, който искаме да постигнем. При премахване на чл. 24, ал. 3 ще имаме визията със скатни покриви и капандури. В другия случай ще имаме плоски покриви и пълноценни етажи. И когато се взима решение, това трябва да се има предвид, а не да се влиза прекалено много в детайли, защото винаги има изключения.
Относно броя етажи нещо много важно – в пожарната се броят всички етажи, тоест един етаж дали ще е под покрива, ще бъде ограден с покрив или със стенна конструкция, няма почти никакво значение, освен визията на сградата. Още повече че законът казва, че подпокривен етаж е този, който изцяло или частично е под покрив. Тоест аз, ако направя 10 квадрата от последния етаж да е под скатен покрив, пак се води, че е подпокривен етаж, а визията ще е съвсем друга и ефектът, който ще има за околно живеещите, ще е същият.
Просто молбата ми е да не влизаме прекалено много в детайли, а принципно да се решат нещата относно целесъобразността на присъствието на този член.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
От името на парламентарната група на „Обединени патриоти“ ние ще подкрепим този компромисен текст, който е формулиран от господин Тодоров. За нас остават важни както визията на кварталите, тъй като стана епидемично застрояването на високи сгради в зони за ниско застрояване. Това ерозира у хората усещането, че изобщо се спазва законът. Трудно е да се обясни на обикновения гражданин, че 4 етажа е равно на 2 етажа. Това особено по отношение на Черноморското крайбрежие, където са изключително болезнени проблемите, също е в сила.
За мен този текст, формулиран по този начин, говорили сме го с колегите и сме търсили вариант, който да удовлетвори частично исканията на предприемачите и на проектантите, но същевременно да даде някакъв ред. Ако не съществуваше проблемът, ние изобщо нямаше да тръгнем да променяме чл. 24, ал. 3. В този случай ние ще го подкрепим, на практика ще може да се възползва по стария начин браншът от този член, но не и в зоните за ниско застрояване, което мисля, че ще бъде плюс и за администрацията, и за гражданите, и някакъв компромис по отношение на бранша.
Други желаещи да се изкажат?
Ако няма, ще подложа на гласуване редакцията, която ще прочета още веднъж.
В § 9, първо, отменяме решението, което приехме в предишно заседание на Комисията.
Който е съгласен с тази отмяна, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Предлагаме нова редакция на § 9:
„В чл. 24 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 думите „когато тя е разположена на линията на застрояване“ се заличават.
2. В ал. 2 думите „когато котата на корниза, съответно на стрехата или най-високата точка на ограждащите стени“ се заменя с „височината на сградата, определена при условията на ал. 1“.
3. Създават се ал. 3 и 5:
(4) Разпоредбата на ал. 3 не се прилага във вилни зони, в зоните за ниско застрояване и в зона А и зона Б по Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
(5) При прилагането на ал. 3 не се променят начинът и характерът на застрояването и правилата и нормативите за съответната устройствена зона.“
Който е съгласен с този текст, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Колеги, започваме да гледаме параграфите, които сме отложили.
По § 7, заповядайте, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Единствено предлагаме във втората алинея, както е гласувана, да променим последното изречение.
Да прочета само ал. 2, която да се прередактира по следния начин:
„(2) Срокът за произнасяне на административния орган започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите или представяне на допълнителните документи. Когато нередовностите или непълнотите по ал. 1 не са отразени в срок, административният орган прекратява производството.“
Бяхме гласували да постанови отказ, но прекратяване на производството е по-добрият вариант и е в съответствие с правилата в подобни случаи по Административнопроцесуалния кодекс. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Има ли изказвания?
Ако няма, подлагам на гласуване редакцията, прочетена от господин Тодоров.
За – 15, против – няма, въздържали се – 2.
Подлагам на гласуване целия текст по вносител с направената корекция.
За – 15, против – няма, въздържали се – 2.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Следващият параграф е по предложение на Комисията да се създаде нов § 16, с който да създадем чл. 56а. Това е текст, който беше гласуван от Комисията по един от последните параграфи, в които имаше предложения за промени в Закона за общинската собственост, но беше възприет вариантът част от текстовете, които са предложени в Закона за общинската собственост, да бъдат в Закона за устройство на територията на съответното систематично място. Става въпрос за дискусията, която водихме и беше възприета за заемането на части от улици, тротоари, площади, озеленени площи и така нататък, за търговска или друга дейност чрез елементи и съоръжения, щандове, грилове, хладилни витрини, колички и така нататък.
Всъщност текстът на практика е гласуван, но като систематично място, отделен от неговата обща част само тук, ще го прочета.
„Комисията предлага да се създаде нов § 16:
„§ 16. Създава се чл. 56а:
„Чл. 56а. (1) Части от улици, тротоари, площади, озеленени площи за широко обществено ползване и други имоти и обекти публична общинска собственост могат да се ползват за извършване на търговска или друга дейност на открито чрез съоръжения и елементи, открити щандове, апарати, грилове, хладилни витрини, щендери, колички и други подобни въз основа на разрешение, издадено от кмета на общината.
(2) Условията и редът за издаване на разрешението по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 56, ал. 2 или по чл. 13а.
(3) За извършване на дейност по ал. 1 без разрешение или в нарушение на издаденото разрешение се налагат глоби или имуществени санкции, определени с наредбата по чл. 56, ал. 2 или по чл. 13а.
(4) При констатиране на нарушение по ал. 3 съоръжението, послужило да осъществяване на дейността, се премахва предварително по ред, определен с наредбата по чл. 56, ал. 2 или по чл. 13а.“
Това всъщност е частта от онзи текст, който идва на това систематично място. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Уважаеми колеги, както казахме, това беше принципно подкрепен текст. Това е по-коректният запис, който може да се направи.
Има ли изказвания по него?
Ако няма, който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 7.
Следва предложение за § 19. Този параграф е свързан с дискусията, която беше по предложението на господин Ненков за въвеждане в експлоатация на строежите в определени хипотези, ако е изградена, най-общо казано, уличната мрежа. Идеята всъщност беше тук да се промени чл. 69, така че някои от мероприятията, за които става дума там, да могат да се реализират по този ред. Обяснявам за какво се налага.
Ако прецените, че е по-добре да се върнем на него и да го гласуваме едва след като се гласуват онези текстове, защото е свързан с тях, да продължим по-нататък.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да продължим нататък тогава.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Следващото предложение е във връзка с предложението на господин Бонев и на господин Ненков за създаване на нов параграф за промени в чл. 81. По принцип и двете предложения са подкрепени от Комисията, като остана да се даде редакция на общата хипотеза. Затова да прочетем само редакцията, която сме изработили съвместно с всички колеги. Редакциите не са мои.
Комисията предлага да се създаде нов § 20:
„§ 20. В чл. 81 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал. 4 се изменя така:
„(4) При разделяне на урегулиран поземлен имот по искане на собственика на имота изходът към улица за новообразуваните от него имоти се осигурява с проекта за изменение на подробния устройствен план на имота, като в тези случаи лицето към улицата на новообразуваните в дълбочина имоти е не по-малко от 3,5 м.“
2. Създава се ал. 5:
„(5) Когато при разделяне на урегулиран поземлен имот по искане на собственика на имота изходът към улица на новообразуваните от него имоти не може да се осигури при условията на ал. 4, с проекта за изменение на подробния устройствен план се предвижда прокарване на задънена улица в границите на разделяния и новообразуваните от него имоти. В тези случаи общината придобива собствеността върху задънената улица с влизането в сила на плана.“
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Това е така наречения казус със задънените улици.
Има ли изказвания по него?
Който е съгласен с предложения текст, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – 2.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Имам една корекция, може би ще искам и прегласуване.
Не разбрах за ал. 4 при прехвърлянето на собствеността се дава безвъзмездно на общината.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Не по ал. 4, а по ал. 5. Това си е в границите на имота.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Но собствеността се прехвърля безвъзмездно на общината?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Бакалова.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: Това беше в основата на дебата – дали по ал. 4 изобщо ще създадем тупик или не. И всъщност в сегашната редакция, когато може да се разцепи един парцел, казано постарому, на няколко урегулирани поземлени имоти, в отклонение на правилото на чл. 19 допускаме лицето на един от тези нови УПИ-та да е 3,50, тоест тупикът да си остане в неговата площ. Това е всъщност революцията, защото то наистина е революционно. Досега, когато правихме разделяне или делба на урегулирани поземлени имоти, когато те са за жилищно ниско застрояване, лицето беше с минималните размери за лице по чл. 19, а сега тук се казва: ако собствениците искат и единият ще е вътрешен и ще има само лице 3,50 към улицата, тупикът няма да отива към общината, а ще си е само за него. Тоест тупикът си влиза в неговия имот. И всъщност тогава сградното му отклонение ще мине през тези 3,50 м. Всъщност това е проблемът и в ал. 5. Затова трябва да се въведе задънена улица, защото иначе ще имаме проблем с изградените мрежи. В единия случай те са дворни, в другия случай са улични. Всъщност това е разликата между двете хипотези.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Това е във връзка с предложението, което господин Бонев беше направил, включително на чертежа, който разиграхме, приехте да е така. Тоест в единия случай да нямаме тупик, както досега беше във всички случаи, а само в хипотеза, когато в резултат на разделянето са се получили толкова или такива имоти, че това не може да се осигури. Тоест за какво трябва да имаш улица тупик дати влиза в имота – 3,5 м., при условие че това може да си е част от твоя имот и ти да го използваш пълноценно не само като улица, а и за нещо друго. Това беше консенсусът всъщност.
Досегашната ал. 4 всъщност се променя в тези две хипотези на ал. 4 и 5.
ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Благодаря, господин Тодоров.
Мисля, че стана ясно каква е целта на този параграф.
Ще искате ли прегласуване, господин Бонев, или продължаваме нататък?
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Не, продължаваме.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Продължаваме с § 21, отложен за редакция.
По параграфа има предложение от господин Бонев, което е подкрепено от Комисията, гласувано е – чл. 21, т. 1 да отпадне. Остана за редакция, заради това че водихме дискусия, че в този текст трябва да добавим, освен предложението на вносителя, да уредим и въпроса с обжалването на общите устройствени планове в резултат на Решението на Конституционния съд. Именно от тази гледна точка сме допълнили редакцията, тоест предложението на вносителя е гласувано и се получава следното:
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 30:
„§ 30. В чл. 127 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 2 думите „или в 14-дневен срок след заседанието не бъде подписан протоколът на Съвета“ се заличават.
2. Ал. 6 се изменя така:
„(6) Общият устройствен план се одобрява от общинския съвет по доклад на кмета на общината. Решението на общинския съвет за одобряване на общия устройствен план се обнародва в „Държавен вестник“ и се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а. Одобреният Общ устройствен план се публикува в интернет страницата на съответната община в 7-дневен срок от одобряването му.“
3. В ал. 8 накрая се добавя „и се публикува в единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а.
4. В ал. 10 накрая се добавя „и се публикува в единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а.
5. В ал. 11 накрая се добавя „в 7-дневен срок от обнародването им“.
6. Създават се ал. 12 и 13:
„(12) Общият устройствен план може да се обжалва по реда на чл. 215, ал. 1 в 14-дневен срок от обнародването в „Държавен вестник“ на акта за одобряването или приемането му от собствениците на недвижими имоти, непосредствено засегнати от неговите предвиждания. Обжалването не спира изпълнението на плана.
(13) Непосредствено засегнати от предвижданията на общия устройствен план недвижими имоти са имотите, за които е предвидено изграждане на обекти публична собственост на държавата или общината, или за които се установяват ограничения на собствеността с цел защита на обществения интерес, опазване на околната среда или на човешкото здраве, опазване на земеделски, горски и защитени територии и защитени зони.“
Тоест хипотезите, които са и досега.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имате думата, уважаеми колеги.
Заповядайте.
НИКОЛАЙ ВЕСЕЛИНОВ: Бих искал да попитам дали на този текст е правена проверка за съответствие с Орховската конвенция?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Госпожа Бакалова.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: Неочаквано повдигнахте един много стар спор от 2013 г. – дали общите устройствени планове са актове по околната среда по смисъла на Орховската конвенция?
Орховската конвенция е конвенцията за достъп до информация, правото на обществеността да участва в процесите по взимане на решение във връзка с околната среда, и правото на жалба срещу тези актове, когато техните права са нарушени или ограничени.
Смятам, че въпросът не е зададен коректно, защото общите устройствени планове и изобщо устройствените планове не са актове по опазване на околната среда, а те самите подлежат на екологична оценка по Закона за опазване на околната среда, респективно по Закона за биологичното разнообразие и на оценка за съответствието. Тези два акта подлежат на съдебен контрол на собствено основание и едва след това се одобрява устройствения план. Не виждам причина да отваряме тази дискусия.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Други желаещи да се изкажат?
Подлагам на гласуване текста на § 21, който става § 30.
За – 16, против и въздържали се – няма.
Продължавайте, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Благодаря, господин Председател.
Във връзка с този текст предлагаме Комисията да предложи създаването на нов § 34:
„§ 34. В чл. 132, ал. 2 думата „подробен“ се заличава.“
Става въпрос когато се обжалват подробните устройствени планове по смисъла на този текст, обжалването не спира изпълнението на плана в частта, в която той не е обжалван. Това е текстът досега.
Във връзка с обжалването на общите устройствени планове и факта, че обжалването не спира изпълнението, тук, за да се уеднакви нормата и да стане, че устройствените планове, в частта им, в която не са обжалвани, влизат в сила махаме думата „подробен“. Вместо да добавяме подробния и общия, по-добре да махнем думата „подробен“ и по този начин устройствен план означава и общ, и подробен.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Имате думата за изказване.
НИКОЛАЙ ВЕСЕЛИНОВ: По-скоро един въпрос. Може би не съм запознат достатъчно добре с текста, за което моля да ме извините. Как се третира завареното положение?
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Адвокат Бакалова, заповядайте.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: Имате предвид как се третират заварените общи устройствени планове вероятно. Решението на Конституционния съд обяви за противоконституционна разпоредба от ЗУТ, която въвеждаше необжалваемост на общите устройствени планове, което означава, че занапред, тъй като това е основното действие на Решението на Конституционния съд, всички решения или актове за одобряване на общи устройствени планове и техните изменения, ще подлежат занапред на съдебен контрол. Това обаче Решение на Конституционния съд не означава, че заварените общи устройствени планове автоматично ще се окажат в състояние на обжалваемост в някакъв срок. Не, не е така.
Ако има случайно висящи дела – това е третата, последна хипотеза, ако има висящи дела, или по-скоро висящи срокове, в които е обявен и междувременно влиза 14-дневният срок за обжалване, само тогава – това е така нареченото незабавно действие – тогава ще се прояви и ще може да се обжалва този акт или решение на Общинския съвет. Но заварените общи устройствени планове, като приключили правоотношения, няма как да им възстановим обжалваемостта.
СТЕФАН ТОДОРОВ: И само да допълня с едно изречение, че в мотивите на Конституционния съд изрично е отбелязано, че влезлите в сила общи устройствени планове запазват действието си. Това беше въпросът на господина, доколкото разбрах. С едно изречение – Конституционният съд е отговорил на въпроса.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: По прочетената редакция на параграфа има ли някой желание да дискутира?
Който е съгласен с него, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Следващият отложен е § 24. Тук ставаше дума за изменението на подробните устройствени планове за промяна на предназначението на урегулирани подземлени имоти, които са отредени за обекти на образование, наука, здравеопазване, култура, както и спортни обекти и съоръжения.
След известен дебат с институциите, тъй като неправителствените организации имаха различно виждане по темата, се обединихме около становището преди „отредени на образование“ и прочие да добавим думите „собственост на държавата и общините“, тоест тези ограничения и съгласуване с ресорния министър, да важат за терените, които са собственост на общините и държавата.
Имате думата, ако има желания за изказвания.
Заповядайте, господин Борисов.
БОРИСЛАВ БОРИСОВ: Само да благодаря за това, че приехте нашите аргументи.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Подлагам на гласуване предложената редакция.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Следващият текст е § 28. Тук имаме предложение на господин Бонев, което е подкрепено и трябваше да редактираме.
Заповядайте, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: По този текст дискусията беше проведена. Предложението на господин Бонев е подкрепено по т. 2, по т. 1 не е.
Беше направено и предложение на господин Шишков по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника, което по принцип Комисията подкрепи.
И трябваше да се направи една смесена редакция.
„Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 40:
„§ 40. В чл. 142 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5:
а) точка 3 се изменя така:
„3. изискванията на нормативните актове по всяко от основните изисквания към строежите по чл. 169, ал. 1 и изискванията по чл. 169, ал. 3;“
б) създава се т. 9:
„9. националните изисквания за влагане на строителните продукти в строежите на предвидените в проекта експлоатационни характеристики на строителните продукти;“.
2. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Оценката за съответствие се извършва:
1. с приемане от експертен съвет на одобряващата администрация – за жилищни и смесени сгради с ниско застрояване и вилни сгради по чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „а“, техните реконструкции, преустройства, основни ремонти и промяна на предназначението, както и за обектите по чл. 137, ал. 1, т. 5, букви „д“ и „е“ – по реда на т. 2;
2. като комплексен доклад, съставен от регистрирана фирма – консултант, несвързана с проектанта – за обекти от първа до пета категория задължително, с изключение на обектите по т. 1.“
3. В ал. 8 след думите „Държавна агенция „Национална сигурност“ съюзът „и“ се заменя със запетая и след думите „Държавна агенция „Разузнаване“ се добавя „и на Държавна агенция „Технически операции“.
4. Алинея 9 се изменя така:
„(9) Всички документи – графични и текстови, на инвестиционния проект се подписват и подпечатват от съответния квалифициран специалист и от управителя на юридическото лице или от едноличния търговец консултант, извършил оценката за съответствие. Комплексният доклад за оценка на съответствието трябва да бъде съставен и подпечатан от консултанта и подписан от управителя на юридическото лице или от едноличния търговец консултант, и от всички квалифицирани специалисти, извършили оценката на инвестиционните проекти по съответните части. Комплексният доклад съдържа задължително оценка за изпълнението на изискванията на чл. 142, ал. 5.“
5. В ал. 10, изречение второ след думата „проект“ се добавя „и изготвя доклад, съдържащ задължително оценка за изпълнението на изискванията на чл. 142, ал. 5, т. 5 в част „Конструктивна“ и чл. 169, ал. 1, т. 1“.“
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, имате думата за изказвания.
Заповядайте, архитект Здравков.
ЗДРАВКО ЗДРАВКОВ: Към господин Тодоров – в т. 2 за обекти от първа до пета категория, с изключение на обектите по т. 1 – това ще означава, че обектите по т. 1, тоест аз правя едно преустройство, не мога да го внеса с оценка за съответствие, а задължително трябва да мине на експертен съвет.
Предлагам да остане възможността, както и досега, по желание на възложителя. Да не е толкова категорично, защото някои хора могат да решат…
Това ми е предложението – да оставим възможност, някой възложител може да реши…
СТЕФАН ТОДОРОВ: Да, възприемам го.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Възприемаме го.
Заповядайте, господин Атанасов.
ОГНЯН АТАНАСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, инж. Огнян Атанасов – заместник-председател на Камара на инженерите в инвестиционното проектиране.
Ние ще вземем отношение, заедно с инж. Кордов, който иска да се изкаже по ал. 10, която е за техническия контрол. Аз ще се изкажа по първата част, която обхваща така наречените доклади или приемането на Експертен съвет. Доколкото разбрах от предложението, защото го няма в писмен вид, но това, което поне чух и гледах в ЗУТ, сгради, които са със средно застрояване, ще минават с доклади. И производствените – предполагам, че и те, поне така разбирам – няма да ходят на ОЕСУТ, както е към момента.
Миналия път се чуха аргументи, че това се налага, защото ОЕСУТ-ите нямали необходимия капацитет и с оглед подобряване на качеството. Това беше аргументът „за“. Нашият аргумент „против“ беше това, че ще се плащат по-високи цени и смятаме, че има експертни съвети, които имат потенциал. Виждам, че сте изкарали жилищните сгради и ниското застрояване, което Ви прави чест. Аз смятам, че трябва да си остане сегашният ред, или ако желае възложителят да ходи на ОЕСУТ и за производствените и за средното застрояване, или да си наеме консултантска фирма. Възложителят да има избор, защото към момента ние го слагаме пред свършен факт.
Бих искал да попитам, има представители на ДНСК, на МРРБ, на Софийска община, интересно ми е да чуя тяхното мнение за ОЕСУТ-ите – толкова ли са лоши ОЕСУТ-ите и толкова лоши проекти ли пускат? Въпросът ми е към ДНСК – дали проектите, които са минали на ОЕСУТ са по-лоши от проектите, които идват с доклади и обратното? Защото според мен и в двете има – да го кажем така – хора, които не си приемат сериозно работата и правят глупости. Да, известно ни е, че има експертни съвети, които проявяват своеволия, но пък също така знаете, че има хора, малко са, но ги има, които са човекът оркестър в консултантските фирми. Малко са, пак казвам, повечето не са така, колегите си гледат съвестно работата, но има и такива.
Затова смятам, че към момента възложителят има право на избор. Защо трябва да го натоварваме? Избираш – или отиваш на експертен съвет, ако те притеснява, че в експертния съвет е субективно, отиваш на надзорна фирма. Имаш право на избор. Трябва да се остави изборът на възложителя. Интересно ми е да чуя отговора на колегите, защото не смятам, че има голяма разлика. И пак казвам – има доста окомплектовани експертни съвети в страната, специално в по-големите общини. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, но общо взето този въпрос вече беше коментиран като становище. Ако искат, разбира се, институциите могат да вземат отношение.
Заповядайте.
ЦВЯТКО ТУЖАРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, не мога да се съглася с констатациите на колегата по следната причина. Комплексните доклади за оценка на съответствието не могат да бъдат сравнени като обем, съдържание и като качество с един протокол, изготвен като резултат от общинския експертен съвет. Категорично не съм съгласен с това, че са равнопоставени.
Още веднъж ще дам един пример. Неслучайно община Велико Търново вече две години и половина с решение на техния общински съвет, са взели решение, че всички инвестиционни проекти трябва да преминават през оценка на съответствие от консултант. Тоест техният общински експертен съвет не разглежда инвестиционни проекти. И това не е случайно, разбира се. Причините са много.
Първо, експертният съвет не прави застраховка имуществена отговорност, каквато имат консултантите. Да не говорим, че в голямата си част експертните съвети в България, а те са повече от 90%, не са окомплектовани с необходимия качествен експертен състав, а нямат и средства да привлекат чужди такива. По този начин се допуска един, условно казано, некачествен продукт, който излиза от експертните съвети. За доста сериозни строежи в страната биват одобрявани проектите и започва едно строителство, което не винаги е както трябва.
На следващо място мога да кажа, че общинските експертни съвети се ръководят от главните архитекти. Много често техни проекти се разглеждат от самите тях, ръководени от главния архитект. Това е явен конфликт на интереси. Те нямат право да проектират, но знаете ли на колко места главните архитекти са си разменили печатите – един проектира от името на колегата си в другата община и обратното? И за да няма такъв конфликт на интереси, това е най-правилното и законосъобразно решение – всички частни инвестиционни проекти да се оценяват за съответствието от лицензиран консултант. Цената не е определяща, цената се договаря. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: И аз благодаря.
Други желаещ ида вземат отношение по разисквания параграф?
Заповядайте.
ТОДОР БУЛЕВ: За съжаление се получава отново противопоставяне на гледни точки в нашите браншови организации, въпреки че ние дискутирахме това нещо многократно. Подчертавам: мнението на Съюза на архитектите е, че трябва да има възможност за избор. Не можем да гарантираме нито абсолютното качество на консултантските фирми, нито абсолютното качество на експертните съвети. Що се отнася до експертните съвети, законът ни дава възможност да ги подпомагаме, да ги консултираме, да ги попълваме с членове и по този начин да подобряваме тяхната работа. Ние постоянно изпращаме наши представители като членове на експертните съвети и считам, че това е полезно. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря на арх. Булев.
Заповядайте.
ГЕОРГИ КОРДОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, искам да се спра на промените, които се предлагат в чл. 142, ал. 10. Мисля, че на по-предишното заседание една разширена редакция, която беше представена от Камарата на инженерите, беше раздадена и се надявам да сме се запознали с нея.
Какво е предложението на Камарата на инженерите по отношение на ал. 10? То практически допълва и разширява предложението, което е дадено от Комисията, но с няколко много важни уточнения. Те са свързани с отговорностите, които има техническият контрол, които са практически наравно с отговорностите на проектанта, но на този етап там все още не са дефинирани съвсем ясно както възнагражденията, така и всички последствия, които биха се получили от един проблем в проекта.
Затова позволете ми да прочета нашата редакция и да маркирам нещата, които сме предложили. Апелирам да бъде приета, тъй като тя е приета на широко обсъждане в секция „Конструкции на сгради и съоръжения“ в Камарата на инженерите, и се надяваме, че тя отразява действителността и нашите изисквания.
Предлагаме следния вид на чл. 142, ал. 10:
„Оценката за съответствие на част конструктивна на инвестиционните проекти във фаза технически работен проект се извършва по отделен договор, сключен при започване на проектиране между възложителя и физически лица, упражняващи технически контрол по част конструктивна.“
Това е нещо, което ние създаваме. На този етап все още не беше регламентирано. Идеята е заедно с началото на проектирането да започне да действа и техническият контрол, защото често пъти има случаи, когато техническият контрол се налага да проверява проект пред свършен факт
Предпоследният параграф: „Лицето, упражняващи технически контрол, подписва всички документи – графични и текстови по част конструктивна на инвестиционния проект“ – и това, което ние добавяме към доклада – „и изготвя доклад, съдържащ оценка за изпълнението на изискванията на чл. 142, ал. 5, т. 5 по част конструктивна и чл. 169, ал. 1, т. 1“.
Тези две неща практически се съдържат и в основното предложение.
Добавяме: „Заплащането на лицата, извършващи технически контрол по част конструктивна се определя съгласно Методиката за възнаграждения, приета от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, чл. 6, т. 7, публикувана в „Държавен вестник“.
Тези допълнения са изключително важни, за да може да бъде регламентирана отговорността, действията, които трябва да извърши техническия контрол и начина на работа. Надявам се това нещо да бъде разгледано. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря и аз.
Господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Да направя едно разяснение и нека представителите на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране да се уточнят кой кога присъства, кой какво отношение взима и кой какво предлага.
Преди малко единият представител, преди последния, който говори, каза: аз този текст не съм го виждал, не го познавам, а всъщност предложението беше направено от господин Шишков, той беше тук, когато беше коментирано и всъщност господин Шишков тогава каза, че това е предложение, което той внася по този ред, тъй като е предложение на гилдията.
Втората хипотеза, за която говори последния инженер, за редакцията на ал. 10 – това, което той изчете, е целият досегашен текст на закона, с две-три финтифлюшки покрай него допълнения, като последното, всъщност същественото, е възприето от Комисията и е предложено като редакция в този смисъл, в който е направено и предложението на господин Шишков.
Това, което те предлагат, и смятат, че като са го обсъдили трябва да се реши тук задължително, все едно ние сме подчинени на техния съюз, означава Комисията, респективно законът да се занимава с уреждане на възнаграждения по частно-правни договори. Това е пълен абсурд. Неколкократно е имало напъни от когото се сетите ту от гилдиите – и за проектантски хонорари, и за не знам какви си хонорари, едва ли не да запишем един текст как трябва да им се плаща, по каква тарифа и така нататък. Това са въпроси, които са извън предмета на Закона и изобщо не могат да бъдат предмет.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: И не на последно място – какво значи отделен договор, както се предлага? И с какво той е по-различен от договор? Всеки договор е отделен, два сляти договора няма. Това, първо.
Второ, как да се сключва в последователност? Ами, ако си с две ръце, грамотно пишещи, можеш да подпишеш два договора едновременно, но в правото поредността на подписване има значение за действителност или недействителност. Едновременно можеш да завариш две парчета винкел едно към друго, или да навиеш гайка в болт, или болт в гайка, но да подпишеш два договора едновременно, или в някаква последователност, незнайно каква и по какъв смисъл просто е безпредметно да се коментира. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Просто колегите разписват нещо, което явно им е проблемно от практиката, но наистина това не може да бъде регулирано от Закона. Това коментирахме предния път.
Заповядайте.
ДИМИТЪР НАЧЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми депутати! Един кратък коментар по дискусията.
В законодателството винаги гледаме и местните традиции, местните норми. Техническият контрол винаги е бил част от проектирането. Може би от 10-15 години, откакто се въведе институцията на строителния надзор, впоследствие преименувана на консултанти, започна един опит това нещо да се пренесе към консултантската дейност – нещо, с което гилдията на строителните инженери не е съгласна.
Ние смятаме в дълбоката традиция на проектирането в България, която все пак има, че техническият контрол е част от дейността, която се извършва в проектирането. В тази връзка възникват тези проблеми с писането на отделен договор. Да, договор трябва да има, разбира се, че той не трябва да е отделен, защото той по своята същност е отделен. Исках да кажа, че строителните инженери държат да има технически контрол върху част конструктивна и тя да е самостоятелна, и по никакъв начин да не се припознава от консултантската дейност, защото смятаме, че това е част от строителното проектиране. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря и аз.
Колеги, приключваме дебата по този параграф.
Подлагам на гласуване § 28, който става § 40 в редакцията, която господин Тодоров изчете. С предложението на арх. Здравков, което беше възприето.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 2.
Господин Бонев каза, че не гласува по този текст, както и групата народни представители от БСП.
Какво сме пропуснали, господин Тодоров?
СТЕФАН ТОДОРОВ: Пропуснах да отбележа, че в последните дискусии, които проведохме и с колегите от МРРБ, Столична община и ДНСК, се възприе да се уважи предложението на Камарата на архитектите, както то беше възприето в хипотезите за промяна на подробните устройствени планове във връзка с предвиждания за здравни, образователни и така нататък обекти, да остане за държавна общинска собственост. В тази последна дискусия възприехме и тяхното предложение, което първоначално в Комисията беше отхвърлено. Остана за спортните обекти и стигнахме до извода, че по отношение на спортните обекти, които не са държавна или общинска собственост, да освободим това задължение за съгласие на министъра да важи само за спортните обекти, които са държавна и общинска собственост.
От тази гледна точка се наложи да направим прередакция в § 11, това е чл. 39, ал. 3.
„§ 11. В чл. 39 ал. 3 се изменя така:
„(3) Промяна на предназначението на сграда или на част от сграда – обект на образованието, науката, здравеопазването или културата може да се извърши при условията и по реда на този закон, само след писмено съгласие на съответния министър. Този ред се прилага и за промяната на предназначението на спортни обекти и съоръжения или на части от тях, собственост на държавата или общините. Съгласието се предоставя служебно на главния архитект или на компетентния орган по чл. 148, ал. 3. В 7-дневен срок от постъпването на писменото заявление главният архитект или компетентният орган по чл. 148, ал. 3 го изпраща служебно на съответния министър, който е длъжен в 14-дневен срок да изрази писмено съгласие или да постанови отказ. Отказът се мотивира.”
Всъщност целият този текст е гласуван, без това изключение, че махаме спортните обекти от първото изречение и създаваме второ изречение, че този ред се прилага и за промяна в предназначението на спортни обекти и съоръжения, които са държавна и общинска собственост.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, има ли желаещи да дискутират по темата.
Ако не, подлагам предложението за редакцията на параграфа на гласуване.
За –13, против – няма, въздържали се – 5.
Адвокат Бакалова, имате думата.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: В духа на пропуснатите параграфи, следващият параграф, който е по отношение на чл. 43, ал. 4 – нова, относно възможностите за общ достъп в два съседни подземни паркинг гаражи, аз имам молба и предложение, което обсъждахме с колегите: изречението, което предвижда сключване на договор и в случаите, когато собствеността върху господстващ и служещ имот е на едно и също лице, също да се подписва такъв договор. От вещно-правна гледна точка е абсолютен нонсенс. Хайде, няма да говорим за сервитутите, които са по-малко популярни. Представете си за правото на строеж и да кажем, че аз върху собствения си имот на себе си учредявам право на строеж. Същото е. Напротив, във вещното право основание за прекратяване на сервитута е придобиването на собствеността от служещия и господстващия имот от едно лице. Тогава сервитутът се прекратява, той не може да се учреди. Просто е правно невъзможно да остане това. Затова молбата ми е да махнем изречение трето.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте от Столична община.
СТЕЛА ЩЕРЕВА: Уважаеми господин Председател, господа народни представители! Искам да мотивирам наличието на предложения текст в тази норма. Да, всички знаем, че договарянето сам със себе си по принцип не е допустимо, но тук става въпрос за два отделни имота, в които се строят сгради, които ще се придобиват от различни лица впоследствие. И за да се охранят правата на тези лица искаме да въведем тази възможност да може да се сключва такъв договор и той да се вписва, за да може да се създаде тази вещна тежест в този имот. Тук присъстват колеги от ДНСК, също могат да кажат своето становище.
Само от вчера и онзи ден, искам да Ви дам примери, има искания за отмяна на разрешение на строеж именно поради причина, че не е сключен такъв договор, въпреки че собствеността върху имотите е на едно и също лице.
Договарянето сам със себе си не е забранено от закона, така че смятам, че такъв договор, въпреки че правно е абсурден, поради това че няма различни страни, с оглед защитата правата на трети лица, които ще придобиват в бъдеще собствеността върху обектите в сградата, е добре да бъде въведено, за да може да се вписва и да се създава тази вещна тежест.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Бакалова.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: Колега Щерева, тук не става въпрос за договаряне сам със себе си, тук става въпрос за текст, който е точно на обратното на вещното право. Разберете – при поземлените сервитути, какъвто тук се предлага да се учредява, условието за възникване на сервитута е служещият и господстващият имот да са собственост на различни лица. Няма как да възникне такъв сервитут. Аз Ви дадох пример с правото на строеж, защото е по-познато. Затова предлагам да се махне третото изречение с уговорката, че когато собственикът на два съседни урегулирани поземлени имота прехвърли първия обект или част от обект на който иска етап, тогава може би ще възникне основанието и тогава ще се сключи. Той в момента, в който е собственик на двата съседни имота, не че не договаря сам със себе си, той не може на себе си да учреди сервитута. Ще има нужда да учреди сервитута, когато се появи трето лице, различно от него.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря за заостреното внимание. Ще консултираме темата с юристите в Народното събрание и ще вземем решение, ако се налага да го променим като редакционна промяна в рамките на самото заседание на парламента.
Предлагам да не се връщаме към текста.
Следващият отложен текст кой беше, господин Тодоров?
СТЕФАН ТОДОРОВ: § 32 по първоначалния доклад – чл. 147, отложен за редакция.
Има предложение от господин Александър Ненков и група народните представители, което е подкрепено по принцип от Комисията и трябваше текстът да се отрази на отделно систематично място. Дискусията беше дали като алинея в чл. 151, или като отделен член. Възприе се в дискусия с колегите, че трябва да създадем нов чл. 147а, в който да упоменем тази хипотеза.
Предложението на господин Бонев не беше подкрепено от Комисията, гласувано е.
И предложение на господин Шишков, което беше подкрепено по принцип от Комисията и трябваше да се направи редакция на текста.
Тоест текстът е отложен да се гласува само редакцията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 44:
„§ 44. В чл. 147 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) точка 1 се изменя така:
„1. постройките на допълващото застрояване, с изключение на постройките, предназначени за производство, обществено обслужване или търговия и постройките по чл. 151, ал. 1;“
б) създава се т. 3:
„3. реконструкция или основен ремонт на покриви на сгради, разположени в имоти – частна собственост, отредени за ниско жилищно застрояване, без изграждане на нови стоманобетонни плочи, без промяна на височината и предназначението на подпокривното пространство;“
в) създава се т. 6:
„6. строежите по чл. 50, т. 1 и т. 2, буква „в“;
г) създава се т. 17:
„17. оранжерии с площ от 200 кв. м до 1000 кв. м включително, без съпътстващи производствени инсталации и без помощни (обслужващи) сгради и постройки.“
2. В ал. 2 думите „ал. 1, т. 1, 4, 5 и 7“ се заменят с „ал. 1, т. 1, 3, 4, 5, 6, 7 и 17“.
3. В ал. 3 се създава изречение второ: „Съгласуването се извършва служебно по искане на главния архитект на общината.“
И текстът, който се прехвърля като отделен нов § 45.
Комисията предлага да се създаде нов § 45:
„§ 45. В глава осма, раздел ІІ се създава чл. 147а:
„Чл. 147а. (1) Промяна на предназначението на сгради или на самостоятелни обекти в сгради без извършване на строителни и монтажни работи се извършва след издаване на разрешение за промяна на предназначението от главния архитект на общината, при условие че са спазени изискванията на чл. 38 или 39, не се нарушават правилата и нормативите за застрояване и са представени положителни становища от съответните компетентни органи относно спазване на изискванията, определени с нормативен акт за новото предназначение.
(2) Разрешението за промяна на предназначението се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 38 или 39 и се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл. 5а.“
Това са редакциите, които са на базата на гласуваните текстове по принцип и приключилата дискусия в Комисията.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Колеги, имате думата за изказвания.
Господин Атанасов, заповядайте.
ОГНЯН АТАНАСОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Становището, което ще представя, не е становище само на Камарата на инженерите, а е общо становище на Камара на инженерите, Камара на архитектите, Камара на строителите, предприемачите и другите сдружения…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Това становище вече беше представено в предишната дискусия.
ОГНЯН АТАНАСОВ: Относно корекциите на текста.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Вие имате ли становище, като вече имаме гласувани предложения? Моля Ви да не отваряме дебата отново. Не може едно и също нещо да си го говорим всеки път.
ОГНЯН АТАНАСОВ: Относно това, което е за покривите, абсолютно го подкрепяме, защото са нанесени корекциите.
Това, което е свързано с допълващото застрояване, принципно там имахме предложение да отпадне това нещо, но пак са извадени една част от нещата. Съществените са спазени, благодаря за което.
И исках да попитам за § 32, по чл. 147 въпросните контролни органи, приветстваме, че трябва да има техни становища, но те обикновено се произнасят, когато има представена пред тях документация. В момента те предполагам, че трябва да отидат на място и да удостоверят как ще стане технически. Това ми беше единият въпрос.
И второто нещо, господин Веселинов, извинявам се, че пак обръщам внимание за втора поредна комисия, но държанието на един от служителите на комисията към нашите организации е крайно арогантно и непочтително. Не искаме да ни гали, но не желаем да се държи арогантно с нас и с целия сектор. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Димитров.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Господин Председател, искаме да предложим едно допълнение – в ал. 2 накрая да се добави текстът: Разрешението се публикува в единния публичен регистър на територията по чл. 5а. Тъй като това е нов административен акт, той трябва да бъде публикуван в единния публичен регистър.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Добре.
Други предложения?
Смятам, че можем да възприемем Вашето допълнение към ал. 2, така че да стане част от основния текст.
Господин Шишков, като основен автор на предложението, предполагам сте съгласен?
МЛАДЕН ШИШКОВ: Да.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Подлагам с така направеното уточнение § 32, който става § 44 на гласуване.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Подлагам на гласуване новия § 45, с който се създава чл. 147а.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
В рамките на дискусията беше разгледано Предложението от Националната асоциация на строителните предприемачи, свързано с промени в чл. 153 и чл. 156, свързани с разнородна съдебна практика по отношение на отмяна чрез съдебни решения на заповеди за спиране на строеж и оспорването за нищожност на влязло в сила разрешение.
Преди това § 34. Предложението тук за редакция е следното.
Комисията подкрепя по принцип текста вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 48:
„§ 48. В чл. 151, ал. 1 се правят следните допълнения:
1. В т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни“.
2. Създава се т. 17:
„17. парници с временна преносима конструкция, независимо от размера и формата, покрити с полиетилен, поливинил или друга подходяща материя, без съпътстващи производствени инсталации и без помощни (обслужващи) сгради и постройки.“
Това е редакцията, която се предлага на Комисията.
Имате думата за изказвания.
Подлагам на гласуване § 34, който става § 48.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Връщаме се на предложенията, които бяха обсъдени в работна група.
Работната група възприе, че по чл. 156 би могло да се дискутира за създаване на нова ал. 6, каквото предложение правя на основание чл. 83, ал. 5, т. 3:
„(6) Оспорването с жалба или протест за нищожност на влязлото в сила решение за строеж не спира действието му до разрешаване на спора с влязло в сила съдебно решение.“
Ако искате, господин Шопов, можете да го мотивирате, но тезата е ясна.
Заповядайте.
ГЕОРГИ ШОПОВ: Благодаря.
Много е важна практиката, тоест ние искаме да се прилага принципът, че индивидът е невинен до доказване на противното, тоест строителството и дейността да може да продължи, докато не се докаже някакъв порок. Казвам защо – за съжаление човешката природа е такава, че практиката работи по следния начин: много често имаме разговори „да, прави сте, но съдът ще го каже след пет години, за да не чакате пет години трябва да направите еди-какво си“. А това ще позволи производството да продължи, от което всички имаме полза, докато се произнесе съдът. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Институциите възприеха това, че ще бъде едно допълнение за еднакво тълкуване на закона. Честно казано, аз като юрист, когато прочетох предложения от Вас текст сметнах, че няма нужда, защото това би било най-нормалното като правна логика, но след като има вече цитираните от Вас случаи, няма пречка да уредим въпроса в закона.
Има ли изказвания по тази тема?
Заповядайте, госпожо Бакалова.
ВАЛЕНТНА БАКАЛОВА: Като напълно възприемам това, което е поставил като проблем господин Шопов, тъй като ние всички юристи, които работим в тази материя, сме запознати с проблема, прав сте, че няма нужда, защото това следва от други правила в нашето законодателство, но очевидно се налага нещо като декларативен нормативен текст, не знам точно как да го наречем.
Аз на базата на казаното и с мотивите на господин Шопов, си позволих една редакция, с която разделям нещата на две, защото по чл. 153 имаме два срока – единия за започване, другият за завършване на строителството. Затова предлагам срокът за започване, който Вие не сте обсъдили, но теоретично…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Говорим за чл. 156.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: Тоест ние говорим за чл. 156. Добре.
Тук също имам една дребна редакция като предложение. За да стане ясно, че при оспорване с оплаквания за нищожност след изтичане на срока за обжалване, тоест след изтичане на сроковете по чл. 156 и по чл. 149, когато без ограничение във времето се подават жалби с оплаквания само за нищожност, само тогава не се спира действието на разрешението за строеж. За да се отграничат хипотезите и пак да няма спорове.
Ето я редакцията: „Оспорването с жалба или протест за нищожност на издадено разрешение за строеж след изтичане на сроковете по ал. 1, защото това е нова ал. 6 в чл. 156, или по чл. 149, ал. 1 не спира действието му.“
Това е като редакция, за да става ясно, че ако си имам аз жалба в срок и разрешението за строеж още не е влязло в сила, защото жалбата има суспензивен ефект, оплакванията са и за незаконосъобразност, и за нищожност. Въпросът е, че Вас Ви притеснява хипотезата, в която нищожността без ограничение във времето се постига…
ГЕОРГИ ШОПОВ: Да, приемаме тази корекция, която е коректна и изчиства съвсем текста.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Нека да предложа още нещо в тази редакция пак в духа на коментара, който направи господин Шопов.
Като продължаваме тезата за нищожност кога какви фактически и правни последици поражда, в стария закон – в Закона за териториално и селищно устройство имаше текст на чл. 154а, ал. 2, който гласи: „Не може да се отменят одобрени проекти и разрешения за строеж за реализирани строежи, които са въведени в експлоатация, независимо от допуснатите нарушения и настъпилите обстоятелства след това“. Ако възприемете този текст…
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Аз по принцип го възприемам, но е доста радикален, за да го вкарам по чл. 83, ал.а 5, т. 3.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Той беше в нашето законодателство дълги години.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Добре, запазваме си правото да го внесем отделно.
Подлагам на гласуване редакцията, предложена от госпожа Бакалова, която припознавам.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Имаме предложение на господин Бонев по § 43 – да се отложат т. 3, 7, 9 и 11.
Подлагам на гласуване предложението на господин Бонев за отпадане на тези точки от § 43.
За – 5, против – няма, въздържали се – 11.
Предложение за редакция на чл. 168, ал. 6.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Тъй като текстът е много дълъг, а изменението от текста на вносителя е само в две от хипотезите, тоест в т. 6 и 7, където коментирахме, че е малко трудно установяване на отрицателни факти и затова трябва да се прередактират, стигнахме до идеята, че можем да ги направим в една хипотеза, та вместо т. 6 и 7 правим една т. 6: „причинени и отстранени щети, нанесени на възложителя и на другите участници в строителството вследствие от неспазване на техническите правила и нормативи и одобрените проекти, или увреждания на трети лица и имоти, вследствие на строителството“. Тоест двете хипотези в една.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Тоест, ако има такива инциденти, те се описват в доклада.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Дали са настъпили или са отстранени.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Има ли изказвания?
Ако не, подлагам редакцията на гласуване.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Подлагам на гласуване текста на вносителя, заедно със съответната редакция.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
По § 46, който става § 61.
Заповядайте, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Тук имаше доста сериозна дискусия по отношение условието за въвеждане в експлоатация, ако е изградена улицата. Ако тази хипотеза остане, имаше направено предложение тя да важи в териториите със средно и високо застрояване. И да създадем една хипотеза, че изграждането на тези обекти по ал. 3, т. 5 може да се извърши и за сметка на собствениците при условията и по реда, определени в наредбата по ч. 69, като идеята беше досегашния текст на чл. 69 да го разделим на две алинеи и да препратим към чл. 69, ал. 2.
В тази връзка би трябвало да се гласува и промяната на чл. 69. Да се върнем назад, както в началото обърнах внимание.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте за дискусия.
Заповядайте, господин Шопов.
ГЕОРГИ ШОПОВ: Мнението, което ще изкажа, е на Асоциацията на строителните предприемачи, не е координирано и не е прието от Браншовия съвет, защото това ни засяга изцяло нас, а не другите участници в процеса. Ние сме принципно против вкарване на подобно нещо в члена. Знаете, че системата работи така: не е приет обект, без да е изградена улицата пред него и това всички сме го приели, защото обществото ни е на такова ниво, че общината и държавата в момента няма ресурс да го прави, а не е коректно гражданин да дава парите на живота си и да не може да стигне по нормална улица до обекта си. Но вкарване в закона на подобно нещо, според нас е принципно неправилно и ерозия на законността, защото това малко или много е един вид изнудване на частника той да реализира мероприятие, което по закон е в прерогативите на общината и държавата.
Нещо повече, което ни притеснява – тук не може да се определи обхватът. Един член и един закон трябва да дава яснота, а не да създава неяснота и въпрос за тълкувание. Тоест каква е дължината на улицата, която трябва да изградим? Не може количествен показател на този ангажимент, който се вменява на частника, да бъде вкаран, което прави прилагането на члена субективно от страна на администрацията.
Аз предлагам да не се вкарва в Закона подобен член, а практиката, че това работи, докато не измислим нещо и не организираме нещо по-смислено всички ние в обществото, да си остане такава, каквато е. Благодаря.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Госпожа Бакалова.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: Благодаря, господин Председател.
Аз няма да съм многословна, защото това, което имах да казвам, го казах на предишното заседание и не искам да се повтарям.
В подкрепа на казаното от господин Шопов, тъй като той изрази мнението на частния бизнес, на мен ми се иска да обърнем внимание и върху изложителя, когато той е физическо лице, защото, първо, София не е страната, има още 263 общини и голяма част от страната е с малки населени места, с малки градове, с улични регулации, неприложени с десетилетия. И така казана, нормата може да означава, е един собственик, който има, представете си къща, строена 1934 г. в имота и иска да й направи тоалетна, или да я пристрои, той трябва, първо, по новата ал. 16 да приложи една регулация, примерно за разширение на улицата, която е 30 години, след като сградата му е построена и не е приложена, и след това трябва да я изгради, за да може да си направи допълващо застрояване, пристройка, надстройка. Разбирате ли – така, както са написани предложенията, всяко разрешение за строеж по чл. 148, ал. 16 ще бъде спряно от неприложена регулация? Не само ново застрояване с предприемач, а всяко за всичко!
И в чл. 178 реципрочно всяка сграда, която въпреки рестрикциите на чл. 148, ал. 6 е получила разрешение за строеж, всеки получен строеж, изграден с всички строителни книжа, той пък не може да се въведе в експлоатация, а знаем, че от 2018 г. се дължи данък и за невъведена в експлоатация сграда по чл. 15, ал. 5 на Закона за местните данъци и такси.
За мен наистина са несъразмерни.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, господин Бонев.
ЛЮБОМИР БОНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Господин Шопов, само преди близо час гласувахме така наречения чл. 24, ал. 3. Тогава Вие бяхте съгласен, сега сте несъгласен. Това много пъти го говорихме. Още на първата комисия говорихме това, което каза току-що и адвокат Бакалова. Като изключим чисто физическото полагане на асфалт, аз друго питам, и миналия път питах и нямах отговор: цялата съпътстваща инфраструктура как ще урегулираме за даден имот? Ако трябва да се прокарат 300 м канализация, водопровод, газ, които не попадат в инвестиционните програми било то на „Софийска вода“ или на дадено експлоатационно дружество, какво правим в този случай? Полагам асфалт и всичко е ОК?
Тук говорим чисто технически, не става въпрос за заяждане. Говорим чисто технически, чисто административно как ще се случат нещата? И без значение дали ще бъде за нискоетажно, средноетажно, високоетажно. Тук говорим за принципни неща. Аз, като частно лице възложител, трябва да прокарам 30 метра асфалт със съпътстващата инфраструктура, изцяло новопроектирана. Експлоатационните дружества, така обичани от мен, трябва да ми учредят права аз да платя довеждането до мен, след което да го въведа за моя сметка на тяхно име, да го прехвърля, понеже аз сам по себе си не мога да бъда експлоатационно дружество. И в крайна сметка какво правим?
Така че трябва да отпадне това.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Извинявам се, но аз подкрепям всички изказани дотук становища – и от Валя, и от господин Бонев, и от господин Шопов. Знаете, че съм изложил и достатъчно други аргументи. Дайте да направим един компромисен вариант – това предложение на господин Ненков да отпадне оттук или той да го оттегли евентуално, и просто да остане предложението за разделяне на чл. 69 на две. Тоест даваме генерална възможност проводите и съоръженията на техническата инфраструктура да се изграждат за сметка ,но това да не бъде условие, без което не може обектът да се въведе в експлоатация. Тоест на практика това, което те правят реално, ще има и законова норма, която в момента се прилага различно. Дали се отнася само в хипотезите на изречение първо, но ако разделим, както говорихме, на две алинеи, тя ще може да се прилага във всички случаи по желание.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Господин Ненков има думата.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Само че това предложение, господин Тодоров, което направихте, всъщност измества цялата философия на предложения текст и аз лично не съм склонен да го оттегля.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Подлагам на гласуване предложението за редакция, което господин Тодоров прочете.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
ЗДРАВКО ЗДРАВКОВ: Тъй като приехте текста, господин Тодоров, една редакционна поправка – в ал. 3 трябва да се добави т. 5.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: В моя текст го има.
Продължаваме.
СТЕФАН ТОДОРОВ: По § 19:
„Член 69 се изменя така:
Чл. 69. (1) При изграждане и преструктуриране на промишлени и курортни зони и селищни образувания, благоустройствените мероприятия, включително озеленяването задължително се извършват от собствениците за тяхна сметка в рамките на урегулирания поземлен имот.
(2) Проводите и съоръженията на техническата инфраструктура могат да се изграждат за сметка на собствениците при условия и по ред, определени с наредба на общинския съвет.“
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Имате думата за изказвания.
Ако няма, подлагам текста на гласуване.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Господин Димитров, заповядайте.
ПЕНЧО ДИМИТРОВ: Това, което колегите от Столична община забелязаха по предложения текст по предишния параграф – § 61 в предложението за редакция на комисията в т. 1 след „ал. 3“ да се добави „т. 5“.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Да, тук го няма.
Заповядайте, господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Предложение на Комисията да се създаде нов § 67:
„§ 67. В чл. 218, ал. 1 думата „подробен“ се заличава“.
Това е в контекста на гласуваните вече текстове за обжалване на общите устройствени планове, тоест махайки оттук подробен, означава, че се отнася и за общите планове и вървят по тази процедура. Това е смисълът, по който преди два текста имаше такава поправка.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Подлагам на гласуване предложението.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Кой е следващият текст?
СТЕФАН ТОДОРОВ: Предложение на Комисията да се създаде § 82:
„§ 82. Строежите, за които е издадено разрешение за строеж да влизане в сила на този закон, се довършват и въвеждат в експлоатация по досегашния ред.“
Това е текст, който коментирахме с колегите, че е необходим във връзка с новите условия, които вече бяха приети, тоест за заварените условия тези условия няма да важат. Необходимо е да има такъв текст.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Благодаря, господин Тодоров.
Има ли изказвания по темата? Става дума за това, че заварените строежи се довършват по започнатия ред.
Който е съгласен, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Имаме един отложен параграф.
СТЕФАН ТОДОРОВ: С колегите в движение, буквално до преди комисията уточнявахме и намерихме един консенсусен вариант, който да е максимално кратък и в същото време изчерпателен.
„Сграда или постройка е самостоятелен строеж на основното или на допълващото застрояване по Закона за устройство на територията, трайно прикрепен към земята с отделени от външната среда организирани вътрешни пространства и с функционално предназначение съгласно класфикатора, определен с наредбата по чл. 31.“
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Има ли изказвания? Става дума за Закона за кадастъра, а не за ЗУТ.
Ако няма, подлагам на гласуване този текст на § 88.
За – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Това беше последният текст.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Има един, който не е отложен, но формално трябва да се гласува. Коментирахме го, че трябва да се допише във връзка с отмяната на необжалваемостта на общите устройствени планове в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
По предложение на Комисията трябва да се създаде пореден последен в поредност параграф:
„§ 92. В Закона за устройството на Черноморското крайбрежие в чл. 19, ал. 3 изречение второ се заличава“.
Това е във връзка с обжалването на общите устройствени планове.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Заповядайте, госпожо Бакалова.
ВАЛЕНТИНА БАКАЛОВА: Аз смятам, че в духа на отстраняване на последиците от приетото Решение на Конституционния съд, а и с цел създаване на стабилност в обществените отношения, § 23 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за устройството и застрояване на Столична община също трябва да бъде отменен, защото той препраща към срокове, уредени в отменен текст на същия закон и по отношение на една група обекти препраща към Закона за устройство на територията, който вече няма в своето тяло 15-годишните срокове.
Освен това с този § 23 при буквалното му тълкуване се създава един парадокс, че заварените подробни устройствени планове преди януари 2007 г. имат 15-годишен срок за прилагане, а подробните устройствени планове, одобрени след тази дата, в частта озеленяване са 5 години, които са изтекли, в останалите групи са 10 години, но 15 години няма. И сега тези хора, които към януари 2007 г. вече са били с рестрикции върху собствеността си,продължават още 15 години. Ние въобще не отчитаме срока, изтекъл преди януари 2007 г. Затова смятам, че в духа на мотивите на Конституционния съд трябва този § 23 да бъде отменен, тъй като ал. 2 и без това препраща към действащия ред на чл. 208 от ЗУТ.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Столична община имат ли становище по въпроса?
СТЕЛА ЩЕРЕВА: Нашето становище, уважаеми господин Председател, е да не отпада § 23. Първо, от гледна точка на това, че остават две години до изтичане на тези срокове. Освен това старата редакция на чл. 17 съдържаше и други хипотези, и други обекти, които подлежат на отчуждаване, които ги няма в чл. 208. Мисля, че няма нужда, тъй като този текст на чл. 17 не е обявен за противоконституционен, тоест само ч. 208 в конкретната му хипотеза е обявен за противоконституционен и ми се струва, че не е редно да отменяме § 23.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: МРРБ имат ли становище? Не.
Господин Тодоров.
СТЕФАН ТОДОРОВ: Споделям изложеното от адвокат Бакалова. Убеден съм, че и колежката Щерева като юрист разсъждава като нас. В случая предполагам излага аргументи от гледна точка на целесъобразност в интерес на Столична община. Но това, което Валя предложи, произхожда от мотивите на Решението на Конституционния съд и би било абсолютно справедливо Комисията да възприеме едно такова предложение.
ПРЕДС. ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ: Подлагам на гласуване § 92, който прави промяна в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие.
За – 11, против и въздържали се – няма.
Има ли народен представител, който желае да припознае предложението на госпожа Бакалова? Не виждам такъв.
С това приключваме дебата по Закона за устройство на територията.
Благодаря на всички за участието.

(Закрито в 16,15 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Искрен Веселинов

Стенограф:
Н. Иванова