Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, №902-02-17, внесен от Министерски съвет на 28 юни 2019 г.

---

На заседание, проведено на 10 юли 2019 година, Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, Кралство Белгия.
Мотивите към законопроекта бяха представени от заместник-министъра на икономиката Лилия Иванова и заместник-министъра на външните работи Георг Георгиев.
Преговорите между Европейския съюз (ЕС) и Канада за Всеобхватно икономическо и търговско споразумение (ВИТС) са проведени в периода от май 2009 г. до септември 2014 г. Краят им е обявен на срещата на високо равнище между ЕС и Канада в Отава на 26 септември 2014 г., след което текстът е подложен на процедури за правен преглед и превод на всички официални езици на ЕС и Канада. Този процес продължава до юли 2016 г., когато Европейската комисия представя официално на Съвета на Европейския съюз споразумението и предложения за решения за подписване, временно прилагане и сключване на споразумението.
Съветът на ЕС одобрява решения за подписване и временно прилагане на ВИТС през октомври 2016 г., което позволява то да бъде подписано на 30 октомври 2016 г.
Българското правителство одобрява споразумението с Решение № 899 на Министерския съвет от 24 октомври 2016 г.
Споразумението е от споделена компетентност, което означава, че държавите - членки на ЕС, са страни по него и следва да го одобрят в съответствие със своите вътрешни изисквания и процедури.
Споразумението се прилага временно от 21 септември 2017 г., като според одобреното от Съвета на ЕС решение за временно прилагане то обхваща всички разпоредби, освен тези, свързани със защита на инвестициите, уреждането на спорове между инвеститор и държава, и разпоредби по отношение на защитата на интелектуалната собственост, заетостта и опазването на околната среда, които попадат под национална компетентност на държавите - членки на ЕС. Разпоредбите, оставащи извън временното прилагане на ВИТС, ще влязат в сила след ратифицирането на ВИТС от Народното събрание на Република България.
В хода на преговорите Република България постигна безвизов режим с Канада. Българската държава постави въпроса относно визовия режим на Канада спрямо българските граждани. През есента на 2016 г. след успешни контакти на ниво министър-председател е постигната договорка с канадската страна за поетапно премахване на визовите ограничения за българи до 1 декември 2017 г. Премахването от страна на Канада от 1 декември 2017 г. на визовите изисквания за българските граждани позволява на българския бизнес и на гражданите да се възползват изцяло от преференциите на споразумението.
Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада се очаква да насърчи и подобри търговско-икономическите връзки, както и да задълбочи сътрудничеството между България и Канада, в т. ч. да гарантира високи стандарти при осъществяването на търговските взаимоотношения не само в сферата на търговията със стоки и услуги, но и по отношение на инвестиции, интелектуална собственост, правила за произход и др. Споразумението създава условия икономическата дейност да се извършва в рамките на ясна и прозрачна регулация от страна на държавните органи, като в същото време правото на регулиране в обществен интерес е поставено като негов основен принцип. Европейският съюз и Канада запазват способността си за постигане на легитимни обществени цели в области, като общественото здраве, безопасността, околната среда, обществения морал и насърчаването и защитата на културното многообразие.
В същото време следва да се отбележи, че споразумението няма да наложи промяна в законодателството относно генетично модифицираните организми и няма за цел да отвори пазара на ЕС за генетично модифицирани органтизми. Освен това няма да има отношение и относно употребата на технологиите за проучване и добив на шистов газ. Тези въпроси ще останат, както и до сега, прерогатив на правителствата на държавите –членки.
Предвижда се пълно премахване на митата за 99 на сто от тарифните номера до 7 години, като за 98 на сто либерализацията е незабавна и тя се прилага от началото на временното прилагане на споразумението (21 септември 2017 г.). В допълнение към тарифната либерализация е договорено опростяване на митнически правила и процедури, както и правила за произход, чрез които износът на български стоки в Канада ще бъде улеснен.
През първите 9 месеца от временното прилагане на споразумението (октомври 2017 г. - юни 2018 г.) износът на стоки от ЕС за Канада се е увеличил със 7%.
Предварителните данни за 2018 г. показват увеличение с 19,6% на стокообмена с Канада в резултат основно на значителен ръст на износа. Българският износ е нараснал с 38% в сравнение с 2017 г.
Осъществените до момента у нас преки капиталовложения от Канада са съсредоточени главно в добиваната промишленост и аутсорсинга на бизнес процеси, като България се стреми да насърчи развитието на инвестиционното сътрудничество в сферата на енергетиката, високите технологии и инфраструктурата.
Предвид развитието на българската икономика и нивото на конкурентоспособност на българския износ се очаква увеличаване на износа на стоки, при чието търгуване на канадския пазар към момента се срещат затруднения. Основните сектори, в които се очаква потенциален ръст на износа, са леката промишленост (текстил и облекла), хранително-вкусовата промишленост, машини и електрическо оборудване, оптични и медицински инструменти, химически и фармацевтични продукти и други неселскостопански стоки за бита. Допълнителна предпоставка, която следва да се отчете за потенциала на ВИТС, е фактът, че голяма част от развитите в страната производствени мощности доставят компоненти за други държави - членки на ЕС, които произвеждат крайния продукт.
Споразумението се различава от традиционния подход за разрешаване на спорове между инвеститор и държава, като създава независим, безпристрастен и постоянен инвестиционен съд. Членовете на този арбитраж няма да бъдат назначавани от инвеститорите при спор, а от страните по споразумението (т.е. правителството на Канада, ЕС и правителствата на държавите членки). Определят се стриктни етични правила за тези членове, които осигуряват тяхната безпристрастност и независимост, чрез кодекс за поведението на членовете на арбитражния съд. Другият основен елемент е, че за първи път се включва апелативен механизъм.
Държави членки, които вече са ратифицирали споразумението са Австрия, Дания, Естония, Испания, Литва, Латвия, Малта, Португалия, Хърватия, Швеция, Финландия, Чехия и Обединеното кралство. Очаква се Франция да го ратифицира на 17 юли т.г.
Канада е ратифицирала споразумението, което е дало възможност за временното му прилагане.
Споразумението подлежи на ратифициране със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България.
Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване, Комисията по външна политика с 12 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“, предлага на Народното събрание, да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, №902-02-17, внесен от Министерски съвет на 28 юни 2019 г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ВЪНШНА ПОЛИТИКА:
ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА